Още
    Начало Блог Страница 137

    Някои от най-скъпите монети и банкноти в света

    Понякога, при специални случаи, поради грешки по време на сеченето на пари или в някои редки ситуации, произведените пари струват много повече, отколкото би трябвало да струват. Представяме ви някои от най-скъпите монети и банкноти в света.

    Флоринът с образа на Едуард III от 1343 година. Тази монета е една от общо трите оцелели монети от същия вид. Тя тежи 6.99 грама, направена е от злато, а стойността ѝ се равнява на 6 шилинга. Монетите са спрени от обращение само след няколко месеца. Днес стойността ѝ е 6.8 милиона долара.

    Дублон от 1787 година. Дублоните са златни монети на Испания и американските колонии, които са в обрaщение от 1497 до 1868 година. През 1700-те е направен опит да се произвеждат монети, изсечени от метали като мед и бронз, но по-късно властите не одобряват тази идея. Дублонът от 1787 е направен от 22-каратово злато, а оцелелите до днес монети са оценени на 7.4 милиона долара.

    Liberty silver от 1794 година. Това е първата монета, произведена от Федералното правителство на САЩ. Тя е изработена от мед и сребро. Днес една от тези монети е на стойност 10 милиона долара.

    Silver dollar (Class I) от 1804 година. Монетата е изработена през 1804 година, а 30 години по-късно е изсечена отново, за да бъде представена пред официални лица от Азия. През 2008 година е продадена за 3.8 милиона долара.

    1000-доларова банкнота от 1891 година (US Red Seal). В края на 1800-те години стойността на банкнотата е точно толкова, колкото е изписано върху нея – 1000 долара, но днес стойността ѝ е 2.5 милиона долара и е продадена на тази цена през 2013 година. Причината стойността ѝ да нарасне толкова е, че е рядка и все още е била запазена, макар че е на повече от 120 години.

    Double eagle от 1907 година. Тази монета била сложна за изработка, затова по-късно дизайнът ѝ е променен, като са премахнати думите „In God We Trust”. Американското правителство обаче не е доволно от тази промяна и изречението веднага е върнато. Малко от тези монети са оцелели до днес и всяка е на стойност 7.6 милиона долара.

    20-доларова монета Double eagle от 1933 година. Тази монета никога не е пускана в обращение. Президентът Рузвелт прекратява процеса, тъй като се опитва да изведе САЩ от депресията и да реши банковата криза. Произведени са общо 20 такива монети, които тогава са били на стойност 20 долара, но днес струват около 7.6 милиона долара всяка.

    Канадска монета на стойност 1 милион долара (2007 година). Тя тежи 100 килограма и е направена  почти изцяло от чисто злато. Произведена е от Кралския канадски монетен двор и струва 4 милиона долара.

    Източник:thevintagenews.com

    Масонският жест „скрита ръка“

    Ако се вгледаме в портретите на могъщи, славни, влиятелни или просто известни хора, които са ни оставени от различни епохи, несъмнено ще забележим един елемент, който се повтаря при мнозина от тях, увековечен от четката на художника или обектива на фотоапарата. Това е… скритата дясна ръка. Всички са присвили своята дясна ръка в лакътя и са я пъхнали под лявата страна на сакото, палтото, сюртука, жилетката и т. н.

    Сред тях са личности като Джордж Вашингтон, Моцарт, Соломон Ротшилд, Наполеон Бонапарт, Симон Боливар, Карл Маркс, Сталин…

    Изследователят на масонството Малкълм Дънкан твърди, че това е таен знак, по който масоните се разпознават при среща или обявяват на „посветените“ своята принадлежност към „свободните зидари“. Мнозинството представители на световния управляващ елит принадлежат към братството на „Свободните зидари“- това е  факт, установен от мнозина историци.

    Жестът, наречен условно „скрита ръка“, има особено значение в масонските ритуали. Според Малкълм Дънкан, Учителят казва следното при посвещаване в степен „Майстор на Втората завеса“: „За да стигнете до това ниво, трябва да станете съвършени Майстори, но вие не можете да продължите без моите думи. Тук те са: Сим, Яфет и Адонирам, а това е знакът ми (скрива ръка в пазвата си)“.

    Този жест е символично представяне на знака, даден на Моисей от самия Бог: „При това му рече Господ: Тури си сега ръката в пазухата. И той си тури ръката в пазухата; а като я извади, ето ръката му прокажена, бяла като сняг“. (Изход: 6)

    В тези библейски стихове сърцето („пазухата“) символизира самия човек, а ръката – неговите дела. Ето защо, този сюжет може да се тълкува по следния начин: човек е това, което прави.

    През 1798 г. Наполеон Бонапарт бил приет в масонската ложа „Филаделфия“. Масони били неговите братя Луциен, Луи и Джером, петима от шестима членове на императорския военен съвет, шестима от девет висши служители и 22-ма френски маршали.

    Друг изследовател на масонството, Дж. С. Такет, пише в есето си „Наполеон и франкмасонството“:

    „Като се има предвид огромната роля на Наполеон в политиката на Европа по негово време, още когато континенталното масонство формирало свой ред в хаоса, е очевидно, че Бонапарт оказал сериозно влияние върху развитието му. Има безспорни доказателства, че Наполеон бил добре запознат с природата, целите и организацията на масонството, че е одобрил и приложил идеите на масоните до самия край“.

    Наполеон в работния си кабинет (1812)

    Съществуват показания на очевидци, че Наполеон редовно прибягвал до мистични сили. През 1813 г., след поражението на френската армия край Лайпциг, един пруски офицер намерил в палатката му окултните съчинения „Книга на съдбата“ и „Оракул“. Текстът на книгата „Оракул“ бил открит в една от египетските гробници по време на френската военна експедиция през 1801 година. Наполеон наредил да бъде преведен и оттогава често се обръщал за „съвет“ към тази книга. Казват, че именно тя послужила като импулс за най-рискованите му и успешни начинания.

    Друг, който позирал за снимка с дясна ръка под левия ревер на сакото си, бил Карл Маркс – човекът, който възнамерявал да замени монархиите със социалистически, а  след това и с комунистически републики. Някои масони се дистанцират от него, а други твърдят, че бил носител на 32-ра степен на Великата ложа.

    Карл Маркс

    Джордж Вашингтон също позирал с ръка под жилетката си. В интерес на истината, има негов портрет „наопаки“ – с лява ръка под дясната страна на жилетката.

    Моцарт е един от най-плодотворните и влиятелни композитори в историята на музиката. Той бил приет за масон на 14 декември 1784 г., а през 1785 г. вече бил повишен в степен „майстор-масон“. Моцарт бил убеден, страстен масон. Неговите творби буквално са пропити с възгледите, идеите и символите на „Братството на зидарите“. Това е най-ясно показано в операта „Магическата флейта“ (1791). В нейния сюжет са вплетени масови сцени, които буквално преповтарят масонски ритуали. Лесно е да се открият масонски символи, обозначаващи живота, смъртта, мисълта, действието. Откриват се и характерните за масонската философия тройни алегории (три феи, три момчета, три гения и т. н.).

    Моцарт

    Соломон Ротшилд е основател на виенския клон на известната династия Ротшилд. Това семейство, за което смятат, че е най-могъщо в цял свят, е повлияло до голяма степен, чрез финансовата си мощ на политиката на Германия, Франция, Италия и Австрия, а и не само на тях. Ротшилд играят ключова роля и в създаването на държавата Израел.

    Генерал Симон Боливар е най-влиятелният от ръководителите на бунтовниците във войната за независимост на испанските колонии в Америка. Национален герой на Венецуела. Приет е в масонската ложа на град Кадис (Испания), носител на шотландска масонска степен в Париж и на рицарска в Командорството на рицарите-тамплиери във Франция. Основател и майстор на ложата „Защитница на добродетелите“ № 1, (Венецуела) и на ложа „Ред и свобода“ № 2 (Перу).

    Става ясно, че по принцип хората, изобразени в портрети със „скрита ръка“, имат огромно влияние и принадлежността на повечето от тях към масонството отдавна е доказана. Те били с различни възгледи и принадлежали към различни политически течения, но имали една основна философия, вяра и крайна цел: приближаване на някаква абстрактна „Ера на Разума и Просвещението“ – основната идея на масонското учение.

    Сталин

    Конфуций е казал: „Светът се управлява от знаци и символи, а не от думи и закони“. Думите и политическите вярвания на тези хора в крайна сметка могат да бъдат изопачени или забравени – но портретите ще останат завинаги.

    Тайната нацистка База-211 на Антарктида

    В края на 1946 г. адмирал Ричард Е. Бърд, опитен полярен изследовател, получил задача да ръководи научна експедиция в областта Земя Кралица Мод на Антарктида. Експедицията имала кодово название „Висок скок“. Съставът на „научната“ експедиция обаче бил доста странен: 1 самолетоносач, 13 бойни кораба от различни видове, 25 самолета и вертолета, 4100 морски пехотинци, войници и офицери – но само 25 учени! Скоро в американските вестници излязла информация, че истинската цел на експедицията била да намери тайната нацистка „База-211″.

    Мнозина днешни историци стигат до извода, че нацистите са започнали създаването на база на ледения континент през 1938 г. Към бреговете на Антарктида бил изпратен изследователски кораб. Неговият хидроплан снимал почти 1/4 от територията на континента и пуснал върху леда метални вимпели със свастика. Германия се обявила за собственичка на огромна територия в района Земя Кралица Мод, наречена „Нова Швабия“. После към Антарктида се отправили подводниците с морските вълци на адмирал Карл Дьониц.

    След края на Втората световна война били намерени документи, показващи, че немските учени открили в Нова Швабия система от взаимносвързани пещери с топъл въздух. Когато се отчитал за резултатите от експедициите, Дьониц казал: „Моите подводничари откриха истински земен рай“. А през 1943 г. произнесъл още една фраза, която останала загадка за мнозина: „Германският подводен флот се гордее, че е създал за фюрера непристъпна крепост в другия край на света“.

    За да се осигури безопасността на подземния град в Антарктида по време на Втората световна война, германският флот предприел безпрецедентни предпазни мерки. Всеки кораб, който се появявал до Земята Кралица Мод, незабавно бил потопяван.

    През 1939 г. започнало систематичното развитие на Нова Швабия и изграждането на нацистка секретна база под кодовото название „База-211″. Веднъж на всеки 3 месеца изследователският кораб „Швабенланд“ правел курсове до Антарктида. В продължение на няколко години там се превозвало минно оборудване и друга техника: железопътни линии, вагонетки и огромни фрези за прокопаване на тунели.

    За доставките на „База-211“ се използвали 35 от най-големите немски подводници, от които премахнали въоръжението и ги приспособили за доставка на товари. Освен това, според американския полковник от разузнаването Уиндъл Стивънс, немците построили 8 големи товарни подводници. Всички те се използвали само за доставка на товари до секретната „База-211″.

    До края на войната германците разгърнали девет изследователски предприятия, където експериментирали с проектите за съвсем нови по тип летателни апарати – „летящи дискове“. Според изследователите, по време на Втората световна война поне едно такова предприятие е било изцяло транспортирано до Антарктида и там било организирано производство. С помощта на подводници били превозени и хиляди концлагеристи за работна ръка, изтъкнати учени със семействата им, както и членове на „Хитлерюгенд“ – генофонд на бъдещата „чиста“ раса.

    Нацистите смятали, че дисколетите са новото перспективно оръжие, което може да обърне хода на войната. Според някои изследователи, немците успели да открият в Тибет някакви „съкровищници“ на древни знания – а извлечената оттам информация била използвана за разработването и създаването на огромни дисколети, способно да развият скорости от 700 километра в час и да обиколят земното кълбо. Независимо, че привържениците на тази хипотеза демонстрират дори снимки на въпросните летателни средства, съмненията в нея засега преобладават.

    Експедицията на адмирал Бърд през първия месец направила 49 000 въздушни снимки в района на Земята Кралица Мод. Вече се подготвяло и подробното изследване на сушата. Но… изведнъж се случи нещо необяснимо. На 3 март 1947 г. изследването, което току-що започнало, било спешно прекратено и корабите бързо се отправили към дома.

    Година по-късно, през май 1948 г., на страниците на европейското списание „Бризант“ се появила сензационна статия. Според нея, работата на експедицията била прекъсната поради „твърда вражеска съпротива“. По време на въоръжен сблъсък били унищожени един кораб и 4 бойни самолета, а десетки хора загинали. Други 9 самолета били изоставени като повредени, до степен негодност за употреба. В статията били публикувани и спомени на екипажи на бойните самолети. Пилотите разказвали невероятни неща: за „летящи дискове“, които се появили изпод водата и ги атакували, за странни атмосферни явления, които причинявали психически разстройства… Но това било толкова невероятно, че повечето читатели сметнали историята за измислица.

    Ала изминали десетилетия и от Антарктида започнали да постъпват съобщения, че дискообразни летящи обекти тук се появяват неколкократно по-често, отколкото в други райони на планетата. Най-известният случай бил през 1976 г. Японски изследователи едновременно забелязали на радара 19 кръгли предмета, които сякаш просто „от космоса“ паднали в Антарктида и изчезнали от екрана.

    През март 2004 г. канадският вестник „Торонто трибюн“ публикувал снимка на канадски летци, които фотографирали в Антарктида дисколет, вероятно повреден. Била изпратена експедиция, която обаче не открила нищо. А две седмици по-късно в редакцията дошъл 85-годишният Ланс Бейли. Той разказал на журналистите, че всъщност е руснак, а истинското му име е Леонид Бели. По време на войната бил затворник в концентрационен лагер и работел в тайна военна фабрика в село Пенемюнде – там, където произвеждали прословутите ракети „Фау“, изстрелвани от нацистите срещу Лондон.

    Бейли разказал, че на снимката е апарат, какъвто той видял преди 60 години. През септември 1943 г. върху бетонна платформа близо до хангарите четири работници изтеглили кръгъл обект с прозрачна кабина в центъра. Приличал на обърнат басейн върху самолетни надуваеми колела. Апаратът издал съскащ звук, откъснал се от бетонната платформа и известно време висял на височина няколко метра.

    Възрастният човек явно нямал мотив да лъже. Но все още „База-211“ остава само недоказана хипотеза…

    Защо времето „лети“ и защо се движи бавно? Всичко е в умовете ни!

    Колко пъти ви се е случвало да почувствате, че времето като че ли „лети“, когато сте били заети или че се забавя, когато сте скучали? Защо времето изглежда се движи по-бързо или по-бавно в зависимост от това какво се случва?

    Повечето от нас са запознати с усещането за по-бавно движещо се време, когато очакваме нещо да се случи. Освен това, според проучванията, времето изглежда се движи още по-бавно, когато ние самите сме нетърпеливи.

    В свое проучване, немският психолог Марк Витман кара участниците да стоят в една стая без да правят нищо в продължение на 7 минути и половина. За всеки от тях това време е минало по различен начин. Накрая някои твърдят, че им се е сторило, че са чакали само 2 минути и половина, а други 20 минути. Така че, как ще се движи времето в нашите представи не зависи само от външни фактори, но и от това какви сме ние самите и как възприемаме времето.

    Как мозъкът ни възприема времето?

    Няма реален отговор за това къде и как мозъка ни възприема и обработва представата за времето – твърди д-р Витман. Според него обаче, когато става дума за определяне на времетраене, по-дълго от 5 секунди, нашите представи за него са изключително неточни.

    В друго негово проучване участниците трябвало да определят период, който бил с продължителност от 18 секунди. Д-р Витман установява, че по-точни в преценката си са онези от хората, които имат по-висока активност в така наречения „инсуларен кортекс“ на мозъка. „Инсуларният кортекс“ приема сигнали от цялото тяло и ни дава възможност да „усетим себе си“ – твърди д-р Витман. „Чрез усещането на нашето тяло ние усещаме продължителността на времето, което е изминало“ –  допълва той.

    Когато не вършим нищо, сме по-малко разсеяни и по-чувствителни относно нас самите, затова имаме усещането, че времето минава по-бавно. Но освен че понякога усещаме, че минава по-бавно, времето понякога „лети“ – и то точно в моментите, в които се забавляваме най-много. Това е така, защото отделяме изключително малко внимание на заобикалящата ни среда.

    Когато фокусираме вниманието си върху нещата, които ни забавляват в момента, обръщаме по-малко внимание на времето, затова ни се струва, че то се движи по-бързо. Същото се отнася и за моментите, в които сме заети.

    Защо времето „лети“, когато сме по-възрастни?

    През 1800-те години френският философ Пол Джанет твърди, че хората възприемат времето пропорционално на продължителността от време, през което са били живи. За едно 3-годишно дете периодът от една година минава по-бавно, отколкото за един 80-годишен човек.

    Според невролога Маурин Айриш обаче, съвременните теории предполагат, че усещането ни за ускоряване на времето, породено от представата ни за изминали събития, е само трик на нашата памет.

    „Паметта е огромен фактор при представите ни за движението на времето“ – твърди тя. Спомените се създават, когато преживяваме нови неща – колкото по-силна е емоцията,  свързана с преживяването, толкова по-дълго пазим спомена за него.

    Тези спомени, независимо дали са приятни или не, поставят „маркери“ в миналото ни, според които определяме колко време е минало. Когато сме млади обикновено имаме по-запомнящи се преживявания – първа среща, сватба, първото дете. Но когато остаряваме изпадаме в рутина и имаме по-малко нови и вълнуващи преживявания.

    „Когато остаряваме имаме усещането, че сме изминали дълъг път от тези запомнящи се моменти и така имаме чувството, че времето се движи много по- бързо“ – твърди д-р Айриш.

    Тайният живот на Хайнрих Мюлер

    Мнозина от ръководителите на специалните служби на Третия райх изчезнали в последните дни, а някои дори, може да се каже, в последните часове и минути на войната.

    Сред тях бил и началникът на тайната държавна полиция (Гестапо), групенфюрерът от SS и генерал-лейтенант от полицията Хайнрих Мюлер, когото в Германия наричали Мюлер Гестапото.

    Той бил един от най-информираните и влиятелни функционери на режима. На практика всички заповеди за смъртно наказание идвали при него за подпис или съгласуване. След атентата срещу Хитлер през юли 1944 г., именно Мюлер ръководел специалната комисия за разследване на заговора, която репресирала над 7 хиляди души.

    Мюлер бил видян в бункера под императорската канцелария, след като Хитлер и Ева Браун се самоубили. Според една от версиите, шефът на Гестапо загинал на 2 май. Но няколко години след войната се появили многобройни доказателства, че най-вероятно Мюлер е инсценирал собствената си смърт.

    Хайнрих Мюлер

    Първият, който потвърдил тази хипотеза, бил генерал-лейтенант Ханс Ратенхубер, началник на личната охрана на Хитлер. На 2 май, когато се опитал да избяга от обкръжението, той бил пленен от съветски войници, а след това отведен в Москва. По време на разпитите Ратенхубер разказал, че в нощта на 2 май той предложил на Мюлер да си пробиват заедно път през обкръжението. Мюлер отговорил, че ще изчака. „Кого ще чакаш?“, учудил се Ратенхубер, но не получил отговор. Той обаче забелязал, че Мюлер е в добро настроение, въпреки че фактически вече нямало шанс за спасение.

    Същия ден, когато Ратенхубер бил пленен, сред руините, недалеч от райхсканцеларията, бил открит трупът на мъж в SS-генералска униформа и с обезобразено лице. В джоба на униформата му били открити документи на името на Хайнрих Мюлер. Тялото било погребано.

    Според някои съобщения, през септември 1945 г. останките на Мюлер са били ексхумирани, транспортирани до западния сектор на Берлин и там препогребани, което било регистрирано. Известно време след това над гроба му се появил паметник с надпис: „На скъпия ни съпруг и баща, паднал в Берлин през май 1945 г.“.

    В началото на 1950-те години на Запад били публикувани мемоарите на бившия шеф на външното разузнаване на фашистка Германия Валтер Шеленберг, озаглавени „Лабиринт“. Тази книга вдигнала много шум. Авторът й твърди, че Мюлер започнал да работи за съветското разузнаване от края на 1943 г. и бил тайно изведен от превзетия  Берлин в Москва през май 1945 г. Според Шеленберг, Мюлер установил връзка с руснаците, използвайки случая с „Червения оркестър“ – разкриването на антифашистката агентурна мрежа, ръководена от съветското разузнаване. Но дали това е било възможно по принцип?

    След Курската битка през 1943 г.  много фашистки лидери осъзнават, че войната е загубена, а крайното поражение на Германия е въпрос само на време. Нацистката върхушка виждала всеки ден онова, за което не пишела германската преса: Хитлер все по-често изпадал в истерия, вземал погрешни решения, които влошавали ситуацията на фронтовете.

    Също така, било ясно, че ще трябва да отговарят за онова, което са сторили, особено онези, които „работели“ с „човешки материал“. Но те също искали да живеят. И да живеят добре. През 1943 г. Мюлер бил само на 43 години. На тази възраст всеки човек, ако е физически здрав, се надява да получи от живота още много удоволствия. Мюлер, „нисък на ръст, набит, с квадратен селски череп, с тесни, плътно свити устни и остри кафяви очи“ (според описанието на Шеленберг) – не бил изключение.

    Той никога не се качвал на трибуни, рядко се появявал на публични места и предпочитал да стои в сянка. В тесен кръг, Мюлер често се възхищавал от методите на съветското разузнаване, особено след прословутия процес на Тухачевски. Известно е обаче, че люто мразел комунистите и Съветския съюз. И все пак, чисто прагматични съображения биха могли да го накарат да им сътрудничи. Съветската система била силно затворена и Мюлер можел да се надява, че ще му позволят да изчезне в нейните скривалища, каквито имало и в най-глухите райони на планетата.

    Скоро експертите обърнали внимание на факта, че на 2 май 1945 г. също толкова загадъчно изчезнал от бункера под Имперската канцелария Кристиян Шолц – щурмбанфюрер от SS, ръкодител на средно ниво в Гестапо. Това бил единственият човек, комуто Мюлер се доверявал напълно. Фактически, Кристиан Шолц бил почти член на семейството му и живеел постоянно в неговия дом в Берлин. Именно Шолц ръководел „радиоигрите“ на Гестапо със съветското разузнаване.

    Съществува версия, според която Шолц по тайна инструкция от Мюлер влязъл в контакт със съветското военно контраразузнаване „Смерш“. След 2 май 1945 г. никой не е виждал Шолц жив или мъртъв. Дали пък именно неговият труп с обезобразено лице и с документите на  Мюлер в джоба му е намерен сред развалините? Последна „приятелска“ услуга…

    В средата на 50-те години германските генерали започнали да се завръщат в Германия от руски плен. Някои от тях твърдели, че са виждали Мюлер в Москва жив и невредим. Такива слухове ставали все повече, а за тяхната проверка през 1960 г. в Западна Германия била създадена специална комисия на криминалната полиция в провинция Баден-Вюртемберг. Детективите разследвали контактите и кореспонденцията на близки роднини на Мюлер – неговата вдовица, баща му, дъщерята и сина, които се заселили в Мюнхен. Но нищо подозрително не било фиксирано. И накрая, през септември 1963 г., тялото от гроба му било ексхумирано. Следствието установило, че трупът принадлежи на друг човек.

    Какво ли се е случило с началника на най-страшната тайна полиция в човешката история? Мюлер си остава истински таен докрай.

    Учени опитват да дешифрират „Ръкописа на Войнич“ с помощта на изкуствен интелект

    Ръкописът на Войнич е книга, която днес никое човешко същество не разбира. Сега обаче вероятно ще можем да разберем какво пише в мистериозния ръкопис – благодарение на машини, създадени половин век след като е написан.

    Ръкописът на Войнич, който често е наричан „най-загадъчната книга“, се състои от 240 страници, изпълнени с непознат текст, на непознат език, както и с диаграми и илюстрации. Интересното е, че досега никой все още не знае за какво става дума в книгата.

    „Най-мистериозната книга“ е принадлежала на алхимици и императори, преди да попадне в ръцете на полския антиквар Уилфрид Войнич – от където идва и името на ръкописа.

    Оттогава насам множество криптографи и лингвисти са се опитвали да разкрият тайните на Ръкописа на Войнич, но всички опити са били безуспешни. Днес обаче, благодарение на канадски компютърни специалисти, изглежда ще можем да узнаем значението му.

    Учени от Университета в Албърта, Канада използват изкуствен интелект, за да декодират части от древния ръкопис като използват техника, наречена „алгоритмично дешифриране“. Тяхната задача не е никак лесна, както споделят самите те в своя доклад, имайки предвид колко малко се знае за езика, на който е написана книгата.

    „Ръкописът на Войнич е написан на неизвестен за хората език, което е най-предизвикателният вид дешифриране“ – разказват учените. Те тестват алгоритъма си чрез 380 различни превода на „Всеобщатата декларация за правата на човека“. След това фокусират изкуствения интелект върху страниците на „Ръкописа на Войнич“, за който смятат, че е написан на арабски. Изкуственият интелект не се съгласява с тях и твърди, че еврейският е най-вероятният първоизточник на езика, посочвайки и други потенциални съвпадения, които не са били често използвани в Средновековието.

    Учените предполагат, че ръкописът може да бъде пример за подредени по азбучен ред анаграми (наречени „алфаграми“). Те смятат, че текстът е съставен от думи, в които буквите са разменени, а гласните пропуснати. Опитите за дешифриране на първите 10 страници от ръкописа показват смесени резултати.

    „Оказа се, че над 80% от думите могат да се открият в еврейския език, но все още не знаем дали имат смисъл написани заедно“ – споделя Грег Кондрак – един от лингвистите в екипа.

    Тъй като не успяват да открият еврейски учен, който да им помогне с превода, те използват Google Translate и макар че той невинаги превежда правилно, изглежда в текста се оформя някакъв смисъл. В началните редове на главата „Билки“, в която има няколко рисунки на растения, се появяват множество термини, свързани с ботаниката, включително думи като „фермер“, „светлина“, „въздух“ и „огън“.

    А относно това как започва ръкописът – „Тя направи препоръки на свещеника, на човека в къщата, на мен и на хората“ – така започва той според изкуствения интелект. Учените все още не са сигурни за какви препоръки става въпрос, но смятат, че има логика те да са свързани с ботаниката и билките.

    „Това е необичайно изречение, с което да започва един ръкопис, но определено има някаква логика в него“ – твърдят изследователите.

    Те се надяват да намерят еврейски историк, който да им помогне в по-нататъшните изследвания, за да не се основават само на предположения. Имайки предвид колко малко знаем все още за „Ръкописът на Войнич“, тяхната работа е важна следа в научния свят.

    Източник: sciensealert.com

    Нови проучвания предполагат, че салмонелата е унищожила ацтеките

    В един от най-мрачните епизоди от историята ацтеките преживяват епидемия, която отнема живота на милиони.  До голяма степен е прието, че всичко започва с пристигането на европейските изследователи, с които „идват“ и новите болести, за които ацтеките нямат имунитет. Милиони хора умират още при първата епидемия от вариола (едра шарка) през 1519-1520 година.

    По време на следващата епидемия – 25 години по-късно, загиват между 5 и 15 милиона души. Местните започнали да наричат болестта „cocoliztli”, което означава „мор“ на езика на ацтеките науатъл.

    След двете епидемии измира общо 80% от населението на ацтеките, а векове след това все още остават важни въпроси, на които няма отговор. Какво причинява тези опасни събития, които унищожават толкова много хора?

    Днес обаче, изглежда учените имат отговор на този въпрос. Симптомите като треска, главоболие, кървене от носа, устата, а понякога дори и от очите, вероятно са били симптоми на салмонела. Повечето хора умирали около 4 дни след като се разболеят. Засегнати са големи области от Мексико, както и Гватемала и Перу.

    Учените проследяват наличието на патоген на салмонелата след извършване на ДНК анализ върху скелетни останки на 29 тела, погребани в масивното гробище, известно като Teposcolula-Yucundaa и свързвано с така наречения от ацтеките мор. Те откриват наличие на бактерията „салмонела ентерика“ по зъбите на скелетите. Резултатите от изследването са публикувани в списание “Nature Ecology and Evolution“ през януари 2018 година.

    Учените от “Max Planck Institute” в Германия споделят, че патогенът, който са открили, е причинявал треската и други симптоми, близки симптомите при тиф. Ацтеките лесно можели да се разболеят, консумирайки замърсена вода или храна.

    ДНК-анализите са извършени чрез специален софтуер, който позволява на учените да проследят наличието на патогени. 10 от 29-те изследвани човешки остани били свързани със салмонела. „Морът от 1545-1550 година е един от многото епидемии, които засягат Мексико след пристигането на европейците и е втората от трите най-опустошителни епидемии, които са довели до най-много смъртни случаи. Салмонелата започва в стомаха, така че фактът, че открихме патогена по зъбите, предполага, че заболяването е заразило и кръвта на болните.“ – казва  Åshild Vågene, която води изследването.

    Учените предполагат, че е възможно да има и други смъртоносни организми, които да са повлияли за избухването на епидемиите в Мексико. Те са изследвали човешки останки от само едно гробище и засега не е сигурно дали патогенът е налице и в други райони, засегнати от епидемиите.

    Дали пристигането на европейците е причината за възникването на епидемията от салмонела е друг въпрос, който остава без категоричен отговор засега. Въпреки това, историческите записи показват ясно, че европейците „носят“ със себе си няколко вида болести, на които ацтеките не са били изложени по-рано, като едрата шарка например.

    Епидемиите от 16 век, които убиват милиони ацтеки, остават сред най-смъртоносните в човешката история. Два века преди това бубонната чума или „черната смърт“ причинява смъртта на 25 милиона западноевропейци – което е приблизително половината от населението по онова време.

    Някои факти за мишките

    Модерният човек все по-често, след като чуе думата „мишка“, си представя компютърната такава. Не е ясно, защо устройството е наречено точно така. Може би жицата на мишката е нещо като опашка на истинското животно.

    Археолозите са намерили бронзова брошка, която много прилича на Мики Маус. Спектралният анализ показал, че е на около 3 хиляди години.

    Странно, но опитомените домашните мишки са разделени само на два вида. Първият вид е мишката албинос – бялата лабораторна мишка. Домашната декоративна мишка е малко животно, което тежи средно 30 грама, с големина от 7 до 12 см, със същата дължина на опашката, често монохромна: черна, кафява, сива, пясъчна. Продължителността на живот на това миниатюрно животно е средно 2-3 години.

    Бялата мишка е предшественикът на цялото мишо движение. Известно преди нашата ера, това същество е чест посетител в домовете на китайските императори, а по-късно, донесено в Англия, бързо спечелило симпатиите на всички почитатели на домашни любимци.

    През XIX век мишките участвали в лабораторни експерименти, в резултат на което се появил отделен вид – лабораторна мишка. С нея в лабораторните експерименти се изучавали модели на социално поведение, тестване на наркотици и много други изследвания, които имат пряка полза за човечеството. За любителите на домашни любимци този вид не е толкова привлекателен, въпреки че мишки албиноси все още могат да бъдат намерени в градските апартаменти.

    В лаборатории, за изследвания, както и в домашни условия, като домашни любимци, най-често има бели и цветни мишки, които са специално селекционирани. Те са загубили дивата си природа. Повечето от научните експерименти (над 75%) в областта на биологията, генетиката и медицината се правят специално върху тези два вида мишки. Всеки знае, че сиренето е любимо лакомство на мишките. Според британски учени обаче, това е заблуда. Факт е, че мишките предпочитат въглехидратната храна и миризмата на сирене ги отвращава.

    Най-голямата група животни в света е тази на гризачите. Общата характеристика на всички гризачи е подобната структура и доста странното разположение на зъбите – те имат по един резец върху горната и долната челюсти. Зъбите са достатъчно големи, но нямат корени и растат през целия им живот и остават остри, защото гризачите ядат твърди храни.

    Гризачите се възприемат по различен начин в различните страни. На Изток са свързани само с отрицателни емоции. А в Япония, плъхът е спътник на бога на щастието. В Китай липсата на гризачи в дома е много тревожен сигнал. Всеки знае фразата: плъховете са първите, които бягат от кораба. Въпросът е, че гризачите могат да чуят по-широк спектър от честоти на звукови вълни и се смята, че чуват звуци на резонанс – морски вълни, скърцане на облицовката на кораба и други „странни“  за тях звуци. Затова и напускат корабите. Това не важи за съвременните кораби.

    Учените са доказали, че слоновете не се страхуват от мишки. Бил проведен експеримент, в който пуснали много мишки, но слоновете не им обърнали никакво внимание.

    Прилепите са единствените летящи бозайници на планетата. Изображенията им са свързани с ужас, страх, вампири, зло. Те са в полза на литературата и филмовата индустрия. Дори научното име на прилепа е Vampyrus sektrum Linnaeus. Оказа се обаче, че прилепите не консумират кръв. По принцип, те ядат насекоми и плодове.

    Мишка в съня – това е предвестник на домашни проблеми, както и знак за нечестност в приятелски отношения. В бизнеса и на работното място могат да се случат непредвидими неща. Да видите убийство на мишката означава да победите враговете си. Да видиш плъховете в съня си е измама от съседи или близки партньори.

    Развенчани научни заблуди

     Четирите течности на човешкото тяло

    Древните лекари и учени смятали, че човешкото тяло се състои от 4 течности – храчка, жълта жлъчка, черна жлъчка и кръв. Ако тялото не произвеждало здравословно съотношение на тези жизнени сокове, човек се разболявал. По същата причина методът на кръвопускане до края на 19-ти век се считал за най-ефективният начин за нормализиране на баланса на течностите. После започнала златната ера на микробиологията, а медицината тръгнала по друг път, спасявайки новия живот благодарение на научните пробиви.

    Теория на Миазмата

    В науката от миналите векове имало теория, че причината за повечето болести се явява миазмата (вредни вещества и продукти на гниене, които излизат от почвата и канализацията директно във въздуха). Преди извършването на детайлни микробиологични проучвания в края на 19 век, версията за миазмата била най-често срещаното обяснение за почти всички заболявания, включително тифа, маларията и холерата.

    В процеса на разработване на тази теория, науката е създала серия от изключително любопитни медицински решения и приспособления. През Средновековието лекарите понякога предписвали на пациентите си лечение с лоши миризми (например вдишване на чревни газове).

    Земята е център на Вселената

    Благодарение на Николай Коперник днес знаем, че нашата Земя не е център на Вселената. През 16-ти век  геоцентричната система, според която всички звезди се въртят около нашата планета, е заменен от хелиоцентричната. И това не е всичко … Съвременните учени знаят много повече от астрономите от миналите векове и вече имаме най-новите технологии, за да гледаме далеч отвъд хоризонтите на това, което се считало за възможно. Но колкото повече човек узнава за Космоса, толкова повече въпроси възникват.

    Флогистон

    За първи път този термин се появява в средата на 17-и век и неговият автор е германският химик и лекар Йохан Йоахим Бечер. Ученият предполага, че този елемент е хиперфинна материя или огнена субстанция, съдържаща се в запалими вещества и освободена от тях по време на горенето. Освен това, през 17-и век хората вярвали, че ние дишаме, не за да получим кислород, а да издишаме този флогистон от тялото и да не изгорим живи.

    Неандерталците и Хомо сапиенс  

    Дълги години генетиците смятали, че съвременните хора са потомци само на Хомо сапиенс. Въпреки това, през 2010 г. учените успяха да изолират (определят последователността на аминокиселините и нуклеотидите) гени на неандерталците. Същевременно било установено, че около 4% от хората, живеещи извън Африка, отчасти са  потомци на едни и същи неандерталци и в кръвта им са открити следи от ДНК на този изчезнал вид.

    Генетични различия между човешките раси

    Всъщност няма генетична разлика между човешките раси. Последните проучвания показват, че може да има много повече различия между африканските народности, отколкото изобщо между някои европейци и негрите.

    Язвите се появяват поради стрес

    Язвата се появява поради жизнената активност на конкретна бактерия, а изследователите, които я доказват през 2005 г., получиха Нобеловата награда. Един от учените, участвали в експериментите, съзнателно погълнал тези микроорганизми, за да докаже връзката им с възпалението на кожата и лигавиците.

    Френология

    Тази псевдонаука твърди, че вътрешният свят, характерът и понякога дори съдбата на човек, зависят от външния вид. Последователите на френологията смятат, че най-важната информация за психичните свойства на човек може да бъде получена, чрез измерване на параметрите на черепа и анализиране на неговата структура.

    „Неприкосновените“ закони на Нютоновата физика

    От 1900 г., когато на среща на Германското физическо дружество Макс Планк обнародвал историческата си статия „Към теорията за енергийното разпределение на радиацията в нормалния спектър“, квантовата механика напълно променила нашето разбиране за света. На квантовото ниво възникват такива процеси, които са трудни за разбиране и обяснение с помощта на класическата механика и трите известни закони на Исак Нютон …

    Телегония

    Телегонията се счита за фалшива наука, според която потомството може да наследи гените на сексуалните партньори на майката, с които тя е била в интимна връзка преди бащата. Това учение беше особено популярно сред нацистите. Те вярваха, че една арийска жена, която поне веднъж е имала сексуален контакт с неариец, вече не е в състояние да зачене и роди чистокръвен ариец.

    Ирационални числа

    Една от ключовите им доктрини на Питагор и неговите последователи е, че всички съществуващи числа могат да бъдат изразени като съотношение на цели числа. Ето защо, когато древногръцкият философ и математикът Гипас забелязал, че корен квадрат на 2 е ирационално число, това било причина питагорейците да изпаднат в шок. Има версия, че учените били толкова удивени и обидени, че дори са удавили Гипас в морето.

    Времето е постоянно

    Така се е смятало до откритието на Алберт Айнщайн. Когато той доказал, че само светлината е постоянна, обществеността не е повярвала веднага и дори го считала за луд за известно време. Днес обаче пилотите на НАСА трябва да настроят своите часовници по специален начин, тъй като времето протича по различен начин в зависимост от разстоянието, на което космическият кораб е от източника на тежестта и скоростта на движение. Разликата се усеща дори и на Земята. Например, на морското равнище часовниците тиктакат по-бързо, отколкото на покрива на известния небостъргач Емпайр стейд билдинг (443 метра).

    Колкото по-сложни са организмите, толкова повече гени имат

    Преди това учените смятали, че човек има около 100 000 гени. Най-изненадващото откритие, направено по време на изследването на Проекта за човешкия геном (HGP, международен изследователски проект) е, че имаме само около 20 000 гени. Особено невероятно е, че у някои мъхове са открити над 30 000 гени!

    Любопитни факти за древните жени, които няма да прочетете в учебниците по история

    Въпреки, че жените в историята се борят за своята независимост, все още не е постигнато пълно равенство между половете. Но в древността всичко било съвсем различно. Жените в Рим, Гърция, Египет, Индия и Китай са имали много права, ограничения, хобита и навици, за които почти нищо не знаем.

    Римските момичета имали собствена версия на куклата на Барби

    В древния Рим момичетата били омъжвани още на 12 години. Една от техните играчки е открита по време на разкопки в края на 19 век. В саркофага е намерена дървена кукла, която принадлежала на момиче на име Креперия Трифенана от Рим. Куклата има известна прилика с днешните Барби, но в същото време е далеч от идеалните размери – има прекалено закръглен корем и широки бедра. В саркофага е открита и малка кутия, пълна с дрехи за тази кукла.

    Древноегипетските жени имали равни права за трона

    Египет бил по-демократичен от много други древни кралства. Основното доказателство за това е фактът, че всяко дете на владетеля може да наследи трона. Правата на мъжете и жените били почти равни. Освен това, семейната линия в древен Египет традиционно се водела от майката, а не от бащата. Така било прието, защото да се докаже майчинството е много по-лесно, отколкото да се докаже бащинство.

    Древните египтянки заемали високи религиозни длъжности

    Жените обикновено не участвали в религиозното управление. И все пак Древен Египет е изключение. Жените там заемали поста „Божията съпруга“, което се свързвало с различни божества. В същото, време най-престижната била „съпругата“ на бога Амон-Ра. Това е почетна титла, дадена на жена, която помага на първосвещеника в церемониите. Първоначално тя можела да бъде получена  от момиче от всяка класа, но по-късно станало привилегия, достъпна само за благородни особи. Освен това, тези жени били не само обикновени домакини. Има артефакти, които ги изобразяват като професионални музиканти или танцьори.

    Римските жени били образовани

    Образованието на жените в древния Рим остава доста спорен въпрос. Повечето момичета учили само основите на четенето и писането. Въпреки това, някои семейства искали дъщерите им да имат по-задълбочени познания, така че наемали частни учители, които да осигурят на децата им по-добро образование. Смятало се, че компетентната и интересна съпруга впоследствие би могла да постигне по-голямо влияние в обществото.

    Китайките можели да бъдат изхвърлени от съпруга си, ако говорят твърде много

    Жените в Древен Китай почти нямали никакви права и обикновено се смятали за собственост на съпруга си. Браковете ставали с помощта на професионални сватовници, така че обикновено жената виждала съпруга си чак по време на сватбата. На традиционната церемония булката била облечена в червена рокля и със син шал, който нейната свекърва й е подарила. Съпругът можел да се разведе с жена си заради невъзможността й да роди син, заради изневяра, липса на родителска благословия, кражба, инфекциозно заболяване, а дори и поради продължителни разговори.

    Индийските жени можели сами да избират своите съпрузи

    Днес, в Индия браковете, сключени по споразумение, са все още широко разпространени. Но в древни времена, жената имала равни права с мъжа. Например, тя не само можела да избере съпруга си, но и да се омъжи, когато пожелае.

    Учените разбраха защо човешката кожа не протича, въпреки че губим по 500 милиона клетки от нея дневно

    Целият външен слой на кожата ни се сменя на всеки 2 до 4 седмици, но никога не протича, макар за период от 24 часа да губим по около 500 милиона клетки от нея. Учените смятат, че са разбрали защо това е така – кожата ни е подредена в уникални форми, наречени тетракаидекаедри, които никога не оставят празнина, дори когато отделни клетки са отстранени.

    „Нашето изследване ни помогна да видим как клетките, изграждащи кожата ни, могат да „превключат“ на механизъм, който произвежда нещо като „лепило“, което от своя страна свързва клетките заедно – като по този начин се гарантира, че кожата ни запазва целостта си“ – споделя Рейко Танака.

    Танака и екипът ѝ от учени решават да изследват различните слоеве, съставляващи епидермиса на бозайниците – защитната бариера на кожата ни. Предишни изследвания са установили, че епидермисът на бозайниците има две бариери в горните си два слоя. В близост до повърхността е въздушно-течна бариера, формирана от най-външния слой на кожата, наречен „рогов слой“ (стратум корнеум), а под нея е течна бариера, формирана от плътни връзки, които са практически непроницаеми за течности.

    Учените отдавна изучават най-външния слой на епидермиса, който непрестанно отделя мъртви клетки на кожата и ги заменя с нови – по-здрави, но са направени малко изследвания относно тънката, вторична бариера, намираща се под него , наречена „зърнест слой“ (stratum granulosum).

    Зърнестият слой е от съществено значение, защото гарантира, че кожата ни няма да протече, тъй като това е слоят, в който се образуват плътните връзки, а външният слой на кожата не може да се образува без тях. Освен това, зърнестият слой играе огромна роля и в процеса на отделяне на мъртвата кожа.

    За да могат бозайниците да отделят външния слой кожа, новите клетки трябва непрестанно да се произвеждат в най-ниските слоеве на епидермиса, преди да се придвижат нагоре към зърнестия слой. Там те заменят старите кожни клетки, които след това се изтласкват нагоре към външния слой на епидермиса, за да се отделят.

    До скоро никой не е могъл да разбере как клетките от зърнестия слой са били заменяни, без да се нарушават плътните връзки, които ни гарантират, че няма да започнем да изпускаме телесни течности.

    Танака и екипът ѝ използват така наречената конфокална микроскопия (чрез употреба на конфокален микроскоп, който е оптичен флуоресцентен микроскоп с по-голям контраст), за да изследват клетките в зърнестия слой при мишките и установяват, че формата на тези клетки е от решаващо значение за вида на бариерата, която те формират.

    Формата им (тетракаидекаедри) представлява 14-стенен полиедър с 6 правоъгълни и 8 хексагонални страни. Структурата е предложена за първи път през 1887 от Уилям Томпсън (Лорд Келвин – основоположникът на термодинамиката).

    „Невероятно е да знаем, че такава абстрактна форма, създадена от физика Лорд Келвин преди повече от век, може да бъде важна фигура в природата, която да помага на кожата да запази ефективността си като бариера“ – казва Танака.

    Сега учените планират да разберат как дебелината на кожата се определя в различните слоеве на епидермиса и как се запазва баланса между растежа на клетките и отделянето на мъртви клетки, като целят да установят от къде вероятно произлизат някои проблеми с кожата.

    Източник: sciencealert.com

    10 заблуди, свързани с навиците ни

    Постоянно чуваме какво трябва да правим за здравето си и какво – не. За съжаление, съвременната култура въведе напълно безумни стереотипи в умовете на милиони хора. Ето десет навика, които абсолютно неоснователно смятаме за здравословни.

    1. Смятате, че да стоите прави е по-полезно, отколкото да седите

    Това е основна „здравословна“ тенденция през последните няколко години. Смята се, че е вредно да седиш, но да стоиш е полезно. Но дали е така? Неотдавнашно дългосрочно проучване, обхващащо 4000 възрастни американци, показало, че да стоите съвсем не намалява шансовете ви да получите хронични заболявания, свързани със заседналия начин на живот.

    1. Страхувате се да сядате, когато ползвате обществени тоалетни 

    Всъщност „половите“ вируси, като цяло – и HIV, и херпесът, не са толкова упорити, колкото си мислите. След като напуснат приятното и топло човешко тяло, те умират почти веднага. Дори преди техният притежател да напусне тоалетната и да пусне водата.

    Проведени са изследвания по тази тема и всички те показват, че най-опасните патогенни вируси не се предават по този начин. Освен това, кожата ви е ефективен защитник и убиец на всички микроби. Единственото изключение е, когато имате порезни рани или дълбоки драскотини. Тогава е най-добре да внимавате в обществената тоалетна!

    1. Не ядете хляб

    Напоследък това е модерно. От хляба се дебелее. Някои хора страдат от непоносимост към глутен, уверяват американските медии. Но от тази странна алергия страда не повече от 1% от населението. Всички останали се оплакват от подуване, метеоризъм и други проблеми, свързани с червата, причината за които не е хлябът.

    1. Пиете прясно изцеден сок

    Сок от плодове и зеленчуци – какво може да бъде по-здравословно?

    Но като цяло, неговата лечебна сила е силно надценена. Когато изцеждате сока, вие лишавате плодовете и зеленчуците от всички влакна – а това е основната съставка, която дава здраве, добро настроение и чувство за ситост.

    Ако купувате сок в опаковки, това е още по-лошо: не се зареждате с витамини, а със захар. Резултатът: остро чувство на глад, чести промени в настроението, хронична умора и загуба на мускулна маса.

    Запомнете: плодовете и зеленчуците носят полза само, ако се ядат, а не пият!

    1. Взимате тонове витамин С, за да не се разболявате

    Да, витамин С наистина може да подобри ефективността на вашата имунна система. Но истината е, че излишъкът му е по-лош от дефицита. Горната допустима граница на консумация на този витамин е 2000 mg на ден. Всяко превишаване на дозата причинява диария, гадене, повръщане, киселини, главоболие и множество други странични ефекти. Така че, внимавайте!

    1. Вместо цели яйца, ядете само белтъци

    Експерти по храненето дадоха на милиони хора увереност, че яйчните жълтъци са източник на холестерол. Но все повече изследвания показват, че яйцата, колкото и да ги ядете, имат много малък ефект върху концентрацията му в кръвта. Така че, ако нямате сърдечно-съдови заболявания, яжте цели яйца.

    1. Купувате антибактериален сапун

    Постоянното миене на ръцете с дезинфектанти е не само безполезно, но и опасно. В края на краищата, във вашето тяло има толкова полезни бактерии, колкото и вредни. Не слушайте рекламите. Купувайте най-разпространения сапун и мийте ръцете си само с него.

    1. Пиете мултивитамини

    Почти половината от възрастните американци приемат мултивитамини всеки ден. Това е невероятната сила на рекламата и търговската пропаганда!

    Десетилетия изследвания по тази тема показват, че няма полза от витамини в таблетки. Това не означава, че нямате нужда от витамини. Но те се набавят само от зеленчуци и плодове: това, което се съдържа в таблетките, практически не се усвоява. И на второ място, повечето от нас не изпитват недостиг на витамини: получаваме ги в достатъчно количество от храната.

    1. Избягвате храни, топлени в микровълнова печка

    Всички сме чували, че микровълнова печка унищожава хранителните вещества. За щастие, това е абсолютна глупост! Какво прави микровълновата печка? Тя използва енергията на вълните, за да накара молекулите на храните да се колебаят по-бързо и по този начин да увеличат енергията си под формата на топлина.

    Разбира се, с този подход част от хранителните вещества се разлагат. Но това се дължи на самия процес на затопляне, а не на метода, който е избран. Има доказателства, че микровълновата печка е най-чистият и ефективен начин за загряване на храната.

    1. Страхувате се, че ставите ви пукат

    Доскоро никой не разбираше естеството на този процес. Какво, по дяволите, става със ставите, та издават такъв звук? Това всъщност е звукът на компресируемите газове, които дават еластичност на вашите стави.

    Последните проучвания показват, че ако пръстите ви „пукат“ повече от обикновено, това всъщност е добре. Колкото по-силно пукат пръстите ви, когато се свиват, толкова повече „смазочни газове“ има в тях, което означава, че няма да получите артрит.