Кахокия – забравеният Рим в Америка

Историческата местност Кахокия е област, разположена в близост до Колинсвил, Илинойс. Това е най-големият археологически обект, свързан с културата на Мисисипи, където са живели напреднали общества. Макар че първоначално е била дом на само 1000 души, след 1050 година населението започва да нараства главоломно. Според историците в разцвета на селището, то е било обитавано от около 40 000 души. През 1250 година населението в областта е по-голямо от това на Лондон.

„Султана“ – забравеният инцидент

Параходът „Султана“ е унищожен при експлозия на 27.04.1865 година. Разрушаването му се превръща в едно от най-големите морски бедствия в историята на САЩ. Между 1800 и 2400 пътници загиват, след като един от четирите котела на кораба експлодира и „Султана“ потъва недалеч от бреговете на Мемфис, Тенеси. Причината, поради която инцидентът е забравен в историята е, че той се случва скоро след убийството на президента Ейбрахам Линкълн и през последните седмици на Гражданската война.

Зиряб – робът, който променя обществото

Зиряб (789 – 857) е персийски полимат (от гръцки: „който е научил много“). Той бил поет, музикант, козметолог, певец, моден дизайнер, стратег, астроном, ботанист, географ и… бивш роб. Повечето хора дори не са чували неговото име, а най-малко две от неговите нововъведения са запазени и до днес – идеята за три ястия (супа, основно ястие и десерт), както и употребата на стъкло (или кристал) за производство на чаши за пиене (преди това са се използвали главно метални чаши). Зиряб запознава обществото с аспержи и някои други зеленчуци. Той има много деца, всяко от които става музикант и по-късно разпространява наследството му в цяла Европа. Списъкът с промени, които Зиряб прави в обществото, е огромен – той популяризира носенето на къса коса и бръсненето сред мъжете, носел различни дрехи в зависимост от сезоните, създал паста за миене на зъби и дезодорант против изпотяване. Освен това, Зиряб поощрявал къпането два пъти дневно.

Пещиго – огън в горите

Много хора са запознати с Големия пожар в Чикаго от 1871 година, при който загиват стотици хора и са унищожени 4 квадратни мили от града. Въпреки това, мнозина не знаят, че в деня на Големия пожар в Чикаго се случва много по-опасен и жесток пожар – този в Пещиго, Уисконсин. Огънят в Пещиго убива толкова много хора, че остава най-смъртоносния пожар в историята на Америка. В същия ден – на 8.10.1871, освен в Чикаго и Пещиго, пожари възникват и в Холланд и Порт Хюрън, Мичиган. Когато всичко свършва, се оказва, че 1875 квадратни мили гори са били „погълнати“ от огъня, а живота си изгубват между 1200 и 2500 души.

Жорж дьо Ла Тур – забравеният живописец

Жорж дьо Ла Тур ( 1593 – 1652) е френски живописец, който рисувал най-често под светлина от запалена свещ.  Едва през 20 век той е признат за един от най-видните френски художници. Докато бил жив, Жорж дьо Ла Тур бил известен като „Художника на краля“. Много малко от творчеството му е оцеляло именно заради неговата неизвестност, но благодарение на усилията на немския историк Херман Фос през 1915 година произведенията на Жорж дьо Ла Тур са преоткрити.

„Домът на мъдростта“ – изгубен във времето

„Домът на мъдростта“ е библиотека и преводачески институт в Багдад, Ирак. Смятана е за главен интелектуален център на ислямската златна епоха. В нея са се изучавали математика, астрономия, медицина, алхимия, химия, зоология и география. Въз основа на персийски, индийски и гръцки текстове, включително тези на Питагор, Платон, Аристотел, Хипократ, Евклид, Гален, Чарака, Арябхата и Брахмагупта, учениците са придобивали огромни знания. Заедно с много други библиотеки в Багдад, „Домът на мъдростта“ е унищожен по време на монголската инвазия през 1258 година. Легендите разказват, че река Тигър била оцветена в черно в продължение на 6 месеца заради мастилото от книгите, които били изхвърлени във водите ѝ.

Концепцията за това всяка страна да има свое знаме, е сравнително нова. По времето, когато повечето държави са избрали знамената си, воденето на записи и документирането на събития се е превърнало в стандартна практика. Поради тази причина проследяването на историята на различните флагове е относително лесно в повечето случаи. Има обаче и такива знамена, чиято история и символизъм предшестват писмените записи. Знамето на остров Ман (остров-държава със специфичен статус на политическа зависимост от Британската корона) е точно такъв.

На флага на остров Ман са изобразени три свързани крака – символ, познат като трискелион . В най-простата си форма трискелионът е един от първите символи, създадени от човека. Според някои първата му употреба е била в Малта между 4400 и 3600 г.пр.н.е и че символизира трите свята – духовен, физичен и небесен.

Други три връзки, свързани със символа са: живот-смърт-възраждане; минало-настояще-бъдеще; земя-вода-небе и създаване-защита-унищожение. Всяка от тези тройки е свързана с някакъв аспект от личностното израстване, човешкото развитие и духовния прогрес. Има теория, според която трискелионът символизира превъплъщение или прераждане, тъй като символизира непрекъсната линия, която може да бъде аналогична на непрекъснатото движение на времето. В този контекст тя представлява процесът на постоянно движение напред. Друга теория твърди, че в Нюгрейндж, Ирландия трискелионът символизира зачеване, бременност или раждане.

С толкова много възможности за тълкуване на символа, не е изненадващо, че през вековете множество цивилизации и култури са възприели трискелиона. Сред тях са Америка, Германия, Сицилия и други.

Една от най-старите употреби на трискелиона, изобразяващ три свързани човешки крака, най-вероятно е в Сицилия, когато тя е била колония на Гърция през 8 пр.н.е. Трискелионът на Сицилия е изобразявал три крака, свързани помежду си, като на самото място, на което са свързани, е изобразена главата на Медуза. Според римския учен Плиний Стари сицилианският трискелион символизирал триъгълната форма на острова.

Не е сигурно как трискелионът е „пристигнал“ на остров Ман, но първата му известна употреба вероятно се е случила през 13 век. Някои смятат, че символът е „донесен“ от викингите, които се заселили на остров Ман, както и на няколко други острова от западното крайбрежие на Шотландия и Англия. Викингите обаче се заселват на островите през около 8 век и в крайна сметка ги отстъпват на Шотландия през 1266 година при подписването на Договора от Пърт.

По време на подписването на договора, английският принц Едмънд Круукбак предявява претенции към трона на Сицилия. Той никога не го получава, но често пътува до там и има вероятност тогава да е виждал символа. По същото време шотландският крал Александър III посещава Лондон. Там той за първи път се запознава с трискелиона и по-късно започва да го използва на новопридобития остров Ман.

Точната година, на която трискелионът става част от знамето на остров Ман е толкова мистериозна, колкото и произходът на символа, но някои историци смятат, че това се случва в периода 1840-1850 година. Не е ясна и точната година, през която остров Ман официално приема знамето си. Различни източници посочват различни години (сред тях са 1929, 1931, 1932 и 1933). Независимо от този факт, някои историци твърдят, че първоначално трискелионът на знамето на острова е изобразявал крака, „движещи се“ в посока, обратна на часовниковата стрелка. Промяната на посоката е извършена през 1968 година и знамето остава така и до днес.

Один е върховният бог в Скандинавската митология и върховен бог на германите. Описван като изключително мъдър, едноок старец, Один е с най-разнообразни характеристики сред боговете. Към него се обръщали не само когато се подготвя война, защото той бил и бог на поезията, на мъртвите, на руните и на магиите. Один помага в създаването на света, живее в Асгард (крепостта и домът на боговете) и приема убитите войни във Валхала („залата на убитите“). Той е погубен от вълка Фенрир в Рагнарок – „крайната съдба на боговете“, в която светът е разрушен.

Один е стар, оригинален герой в скандинавската митология, въпреки че много учени смятат, че неговата позиция на върха на божествената йерархия е по-късно допълнение. Ролята му като бащата на боговете идва от по-късни източници и много историци смятат, че е повлияна от християнските вярвания за Бог, а не е толкова истинско отражение на неговия статут.

В поезията си скалдите (поети през викингската епоха) посочват Балдур, Тор и Вали като синове на Один, а по-късно (едва през 13 век) някои автори добавят Хеймдал, Тир, Браги, Видар и Ходр към тях. Макар че е съпруг на богинята Фриг, Один е описван като бог, който харесвал жените и дори понякога се хвалел със своите афери.

Интересна е ролята на Один и като покровител на войната. Макар че самият той не бил воин, хората винаги се обръщали към него, когато се подготвяла война, за да им даде съвет и специални дарби. Някои вярвали, че Один решавал дали битката или самите воини ще са победоносни или ще завършат нещастно.

Один имал своите Валкирии – войнствени девици, които предвождали загиналите в битка воини до техния рай – Валхала. Тези войници се биели в името на Один срещу нахлуващите сили на Подземния свят по време на Рагнарок.

Один може да бъде разпознат по шапката и наметалото си, дългата брада и по това, че има само едно око. Някои от основните му атрибути са копието Гунгнир, пръстенът му Драупнир, който капе, за да се образуват 8 нови пръстена на всеки девет нощи и конят Слейпнир. Неговите два гарвана Хугин („Мисъл“) и Мунин („мъдрост“) летели по света, събирайки новини, а когато се завърнели, кацали на рамото на Один и прошепвали вестите в ушите му. Поради тази причина Один е известен и като „богът гарван“.

Източник: ancient.eu