Още
    Начало Блог Страница 141

    Цивилизацията на сапотеките

    Сапотеките обитавали централна Мезоамерика и по-конкретно долината Оахака. Първата им столица е Монте Албан. Сапотеките доминирали в района на долината, говорели различни езици и създавали културни и търговски връзки с олмеките и маите.

    Първоначално сапотеките развиват земеделски общности, които по-късно се разширяват значително в и около долината Оахака. Те създават плодотворни търговски връзки с олмеките, което им позволява изграждането на внушителната столица Монте Албан. Градът, стратегически разположен над трите основни долини, се развивал през вековете и остава културен център дори след самия крах на цивилизацията през 900 година.

    Освен Монте Албан, сапотеките имат и други забележими населени места и изграждат над 15 двореца. Цивилизацията се деляла на три основни групи – сапотеките от долината, които обитавали Оахака, северните сапотеки и южните сапотеки. По-късно Митла се превръща в най-важния за тях град, който се отличавал със своите необикновени сгради, които били разположени около големи площади и имали забележителен дизайн.

    Градовете на сапотеките показват високо ниво на изтънченост и усъвършенстване не само в архитектурата, но и в изкуствата, писмеността, инженерните проекти и напоителни системи. В Херве ел Агуа те изградили изкуствени терасовидни хълмове с обширни канали, свързани с естествени извори.

    Религията на сапотеките е богата и същевременно озадачаваща от съвременна гледна точка, като най-важните божества за тях били свързани с дъжда, слънцето, вятъра, земята и войната. Сред тях на почит били Бат – богът на плодородието, Бейдо – богът на семената и вятъра, Cocijo – богът на дъждовете и мълниите, който имал змийски език, Pitao Cozobi – богът на царевицата, Copijcha – богът на слънцето и войната, Huechaana – богинята майка, свързана с лова и риболова, Kedo – богът на океаните, Pixee Pecala – богът на любовта и Coqui Xee – богът създател, който символизирал безкрайността.

    Освен това много често различните градове почитали различни божества.  Жертвоприношения и молитви предразполагали тези богове да се намесват в човешките дела, доставяйки дъжд на културите, слагайки край на сушата и увеличавайки броя на населението.

    Монте Албан

    Монте Албан е построен на 400 метра надморска височина и се превръща в жилищен, ритуален и икономически център за цивилизацията на сапотеките. Освен това, той е и място, на което те погребвали своите мъртви владетели в продължение на над хиляда години. Градът процъфтява значително в Предкласическия период, когато населението му достига до 20 000 души и отново в периода 400-700 година, когато населението достига до 40 000 души.

    Точната причина за изчезването на сапотеките не е ясна, но историците посочват, че няма следа от насилствено унищожение. Дори след техния крах обаче, Монте Албан продължава да бъде значим център, тъй като е наследен от мищеките, които също го използвали за място, на което да погребват своите владетели.

    Източник: www.ancient.eu

    „Фаталната грешка“ и отровните бонбони от 1858 година

    Днешните сладки не са особено полезни за здравето на децата, но не са и отровни като онези в Брадфорд, продавани през зимата на 1858 година. За първите два смъртни случая – момчета на възраст 9 и 11 години, било сигнализирано на 31.10.1858. Следват още няколко смъртни случаи и изведнъж стотици хора започват да страдат от „внезапна и жестока болест“. Единственото нещо, което свързвало всички загинали и болни, били едни на пръв поглед напълно безобидни бонбони.

    Полицаите реагират бързо и откриват връзката между боледуващите от внезапното заболяване. Те веднага се отправят към магазинчето на пазара Green Market (днес с името Kirkgate Market), което принадлежи на мъж на име Уилям Хардейкър, който също бил болен. Полицията конфискува 35 килограма бонбони от магазина му, но е шокирана, когато разбира, че от същата партида вече са продадени над 1000 бонбона.

    Полицаите започват да обикалят улиците на Бредфорд, привличайки вниманието на минувачите и предупреждавайки ги за отровните бонбони. Навсякъде били разлепени списъци с имената на болните (най-вече малки деца), както и с най-често срещаните симптоми. Било решено сладките да се изследват, за да бъде направен опит да се открие коя съставка е причинила тази ужасна трагедия.

    Феликс Марш Римингтън бил опитен химик, който в миналото си служел на кралица Виктория. През 1842 година той открива магазин за химически продукти в Брадфорд. Римингтън бил талантлив учен, който изследвал химични съединения, за да определи елементите в тях. Ден след конфискуването на бонбоните Римингтън получава няколко от тях, за да ги анализира. Той установява, че в тях се съдържа арсен в различни количества.

    Най-накрая целият случай е разкрит. Младият Джеймс Арчър, който работел за местен сладкар, бил изпратен да закупи смес, позната като terra alba, която се използвала като заместител на захарта в някои сладкиши. Когато пристигнал в магазина обаче, собственикът Ходжсън не се чувствал добре, затова неговият неопитен асистент Уилям Годард решава да обслужи Арчър. Той прави фатална грешка и продава на момчето 12 килограма арсен, смятайки че това е terra alba. По-късно полицията открива, че голяма част от бурканчетата в магазина не били обозначени, което спомогнало Годард да се обърка напълно. Арчър се връща в сладкарницата, където друг сладкар – Джеймс Епълтън започва да приготвя бонбоните. Докато смесва съставките, самият той започва да усеща неразположение, но продължава да работи и по-късно бонбоните били продадени на търговеца Хардейкър от Green Market. Хардейкър забелязал, че този път бонбоните са различни на цвят, но местният сладкар, вместо да провери какъв е случаят, просто решил да ги продаде на по-ниска цена. Впоследствие Хардейкър продава хиляди сладки, носещи болест и смърт.

    Срещу неопитния Годард и неговия шеф Ходжсън били повдигнати обвинения в убийство. Въпреки признанието, че предупредителните знаци били пренебрегнати, всички обвинени били оправдани, тъй като съдията определил, че случилото се е просто поредица от трагични събития. Обществото обаче не е съгласно с това решение и организира комитет за помощ на отчаяните семейства, изгубили своите най-близки хора.

    Макар случаят да се развива по този начин, той подтиква обществеността, властите, химиците и лекарите да преразгледат начините, по които съхраняват, продават и използват химически съединения и отрови. През 1868 година е приет Закона за фармацията, който ограничава продажбата на отрови и опасни лекарства само на квалифицирани лекари и фармацевти.

    Трите мъдри маймуни – Мизару, Киказару и Ивазару

    Известното шинтоистко светилище Tōshō-gū в Япония е дом на произведение на изкуството, познато на цял свят. Дърворезба на трите мъдри маймуни е гордо поставена на входа на светилището още през 17 век. Тя е изработена от скулптора Хидари Джингоро и символизира фразата: „Не гледай зло, не слушай зло, не говори зло“.

    Смята се, че тази максима е „пристигнала“ в Япония от Китай през 8 век като част от философията на будистката школа Тендай (или още Тянтай), но някои историци твърдят, че древни изображения на трите маймуни не са открити в никоя друга страна, освен Япония. Трите мъдри маймуни представляват само малка част от голяма серия дърворезби, разположени в светилището.

    Те са общо 8 на брой и заедно представляват „Кодекса за поведение“, разработен от известния китайски философ Конфуций. Между 2 и 4 век пр.н.е. към колекцията от фрази е включена и формулировката: „Не гледайте онова, което противоречи на благоприличието, не слушайте онова, което противоречи на благоприличието, не говорете онова, което противоречи на благоприличието, не правете движение, което противоречи на благоприличието“. Възможно е това да е било първоначалната фраза, която по-късно е била съкратена с пристигането ѝ в Япония.

    Маймуните от дърворезбата са японски макак, вид, който се среща най-често в планинските райони на японския остров Хошну. Те са изобразени седнали една до друга като първата е закрила ушите си, втората устата, а третата очите си. По света те са известни като „не гледай зло, не слушай зло и не говори зло“, но всъщност маймуните имат имена. Първата маймуна, закрила ушите си е Киказару, Ивазару е закрила устата си, а Мизару е закрила очите си. Освен оригиналните японски имена, в някои други страни те са наричани Мизару, Миказару и Мазару.

    Интересното е, че техните имена вероятно представляват игра на думи, тъй като всички те завършват на „zaru”. В японския език „saru” е думата, използвана за „маймуна“. Вторият смисъл на „saru” е „отдалечи се“/“тръгни си“, което може да се тълкува като фраза, отправена към злото.

    В Япония трите маймуни заедно се наричат „Sambiki-Saru”, което означава „Трите мистични маймуни“. Понякога към трите маймуни е добавяна и четвърта – Шизару, която символизира принципа „Не прави зло“.

    Как да работите ефективно – част 2

    Виж част 1: Как да работите ефективно – част 1

    Планирайте нещо хубаво след работа.

    Например, среща с приятели. Ако искате да напуснете работата в 18 часа, планирайте среща след това или отидете на ресторант. Външните фактори и стрес ще ви принудят да се фокусирате върху делата и да ги изпълнявате в определеното време.

    Изградете си навик, който ще ви отклонява от делата.

    Този навик ще е много полезен, ако не можете да забравите за бизнеса си. Помага леката физическа активност – върнете се от работа пеша. Много хора предпочитат да ходят преди лягане, защото им помага да избягат от мислите за работа.

    Може да помогне за отпускането ви и воденето на дневник или разговор с приятел. Ако запишете всичко, което ви се е случило в един ден, вие не само ще можете да проследите резултатите си, но ще престанете да мислите за работата. Този навик ще бъде идеалният край на работния ден: след като напишете всички важни неща, можете спокойно да се отпуснете.

     Правете повече почивки.

    Средно, вашият мозък може да поддържа концентрация само 90 минути. След това се нуждаете от поне 15 минути почивка. Това явление се основава на човешкия физиологичен цикъл. Правете почивка на всеки 90 минути. Така позволявате на тялото и ума си да почиват и да се актуализират, за да ги подготвите за следващия 90-минутен период на висока активност. Някои хора трудно се връщат на работа след 15-20 минути почивка. Въпреки това, дори кратките почивки ще ви помогнат да опресните мозъка си и да се концентрирате.

     Спете повече.

    Проучване показа, че сънят подобрява когнитивната функция на мозъка, творческото мислене и паметта. Освен това, помага при ученето – мозъкът започва да възприема и съхранява по-добре информацията.

    Друго проучване на проблемите с паметта установило, че участниците в експеримента, които преди това са направили почивка, отговарят на тестовите въпроси много по-добре от тези, които не са спали.

    Сънят не само ви помага да организирате паметта и да запомните нова информация. Той ви предпазва от преумора. Както казват учените, умората е сигнал, че една част от мозъка ви не може да възприема повече информация, докато не поспите.

    Прекарвайте повече време на открито.

    Учените решили да проверят, колко отпочинали се чувстват две групи хора: едната, след разходка по улицата и другата – в тих парк. Както се оказало, за да се ориентирате в града, докато се разхождате по улицата, се нуждаете от много внимание. Следователно, такава разходка не позволява на мозъка ви да почива и не може да възстанови нивото на концентрация.

    Когато прекарате време сред природата, умът ви е напълно спокоен. След такава почивка ще ви бъде по-лесно да се съсредоточите за работа. В допълнение, учените установили, че извън класната стая учениците имат по-голямо желание да учат.

    Проверявайте електронната си поща сутринта.

    Този съвет може да изглежда противоречив за вас, защото всеки съветва обратното. Но това е много полезен навик.

    Когато работите с отдалечен екип, вероятно знаете какво е, когато половината (ако не повечето) от вашите колеги работят, докато вие спите. Ето защо, е много важно да проверите пощата в началото на работния ден, за да сте сигурни, че не изоставате от останалите.

    Виж част 1: Как да работите ефективно – част 1

    Световните банкери – кървавият път към властта

    Днес в ръцете на банкерите са не само парите на цели държави, но и властта над съдбите на хората там. Те невидимо управляват политиката и икономиката, като превръщат човеците в роби на кредита. Най-големите банки на планетата са тези на Уолстрийт, Световната банка, Международният валутен фонд, Федералният резерв.

    Някои изследователи на световните банкови структури, като например Джери Раф, доказват в своите произведения, че проектът на банкерите-конспиратори с кодово име „Нов световен ред“ е започнал преди 300 години. Банката на Англия заема особено място в него.

    Фактите са неоспорими: през 1694г. е поставено началото на хищническата кредитно-банкова система. По онова време, Британската империя била най-голямата суперсила в света. Но крал Уилям IIІ изпразнил държавната съкровищница в 4 скъпоструващи войни. И тогава шотландецът Уилям Патерсън му отпуснал кредит от 1,2 милиона лири стерлинги с 8% лихва годишно. За награда, кралят разрешил на Патерсън да създаде частна Централна банка на Англия – като по този начин му прехвърлил властта над паричната система на страната. Цената на такава политика обаче се оказала твърде висока – правителството затънало в дългове към новата частна банка. Така, за да поддържа лихвените плащания по кредитите, увеличило данъците върху американските колонии. Америка била принудена да започне да издава собствени хартиени пари – „колониални разписки“. Лондон бил възмутен и през 1764г. забранил на колониите да емитират свои собствени пари.

    Бенджамин Франклин пише за резултатите: „Само за една година икономическите условия се влошиха толкова много, че ерата на процъфтяването свърши. Настъпи такава депресия, че улиците на градовете се напълниха с безработни „. Според него, именно това е основната причина за американската революция от 1776г.

    Президентът на Съединените щати през периода 1829-1837 г. – Ендрю Джексън, се опитал да унищожи Втората американска банка, най-силната тогава в САЩ. Именно това била причината за провала му в политиката. За да оклеветят президента, банките създали лоши дългове, хиперинфлация и високи лихвени проценти, които помогнали да бъде свален Джексън, обвинявайки го в икономическа депресия.

    Друг президент, Ейбрахам Линкълн (1861-1865 г.), също се опитал да се отърве от всемогъщата сила на Националната банка, като пуснал „зелените гръбчета“ – хартиени пари. Американските „зелени гръбчета“ обаче, предизвикали гнева на европейските банки. Скоро, Линкълн бил убит, както и третият президент, който се противопоставил на международната парична система – Джеймс Гарфийлд (1881 г.). Гарфийлд бил убеден: „Който контролира паричната система в една страна, е абсолютният господар на всички отрасли в индустрията и търговията“.

    Джеймс Гарфийлд /20-ти президент на САЩ/ –  Уикипедия

    Един век по-късно, Джон Кенеди имал план да изплати държавния дълг в американски банкноти – и бил убит.

    Джон Кенеди –  Уикипедия

    Световните банкери бързо осъзнали, че най-големи печалби носят държавните заеми. Но тук се появява голям проблем: как може една банка да разчита на връщане на заема, когато насреща си има властите на добре въоръжена суверенна държава? Именно поради тази причина се разорили най-големите банкери на Средновековието – Фугерите. Немските князе просто отказали да върнат заемите, които били получили. Какво може да направи в такъв случай един банкер, който физически разполага само с бюро и мастилница – а насреща му стоят войници с пушки и оръдия? Жълтиците, при цялата им привлекателност, не могат да стрелят.

    Изходът бил намерен от франкфуртския банкер Майер Ротшилд. Той разработил оригинална схема: ако някоя държава не иска да изплати дълга си, банката отпуска огромен заем, при изгодна за получателя ниска лихва, на враговете на непослушното правителство – за да финансира война срещу него.

    Майер Ротшилд

    Схемата функционирала перфектно – именно така били организирани войните между европейските държави през ХVІІІ-ти и ХІХ-ти век. Също и войните в Корея и Виетнам, под благородния лозунг за борба срещу комунизма, които всъщност били военен контракт за кредити от милиарди долари, взети от банките.

    Американският историк Антъни Сатън пише: „Световният финансов елит съзнателно и преднамерено помогнал за болшевишката революция от 1917г. Но болшевиките не успели или не поискали да върнат дълга – затова и банкерите спонсорирали техните противници през 1919-1920г.“

    Хиперинфлацията в Германия през 1923г., когато един хляб струвал 100 милиарда марки, била старателно премислен проект на американските банкери. По-късно, те финансирали, както Франклин Рузвелт, така и Адолф Хитлер. За финансирането на изборите, спечелени от Хитлер през 1932г., бащата и дядото на двамата президенти Буш – Прескот Буш, бил даден под съд по време на войната, но адвокатите му го отървали от затвора.

    Прескот Буш –  Уикипедия

    Неслучайно, съществува популярната сентенция, че за да настъпи световен мир, просто най-богатите банкери трябва да бъдат вкарани в затвора. Проблемът е, че и парите за строежа на затвори също се дават от банките.

    Тайната на остров Матуа

    По време на Втората световна война американската авиация, която бомбардирала всичко японско в Тихия океан, заобикаляла остров Матуа. А когато войната свършила, президентът Труман се обърнал към Сталин с неочаквана молба: САЩ да получат само един от островите в центъра на Курилския архипелаг, превзети от съветските войски. С какво толкова Матуа привлякла вниманието на президента на САЩ?

    Матуа е малък остров, разположен в самия център на Курилите. По време на Втората световна война японците го превърнали в непревземаема крепост, за да я използват като трамплин в случай на война със СССР. Войната наистина започнала, но през 1945 г. 3811 японски войници и офицери „доблестно“ се предали на 40 съветски граничари.

    Остров Матуа

    Островът, предаден на СССР, се оказал надлъж и нашир изровен от окопи, траншеи и изкуствени пещери. Многобройните укрепления и хангари били построени по всички правила. Цялото крайбрежие на Матуа било заобиколено с гъст пръстен от бункери, облицовани с камък или вдълбани в скали.

     

    Още по-старателно било строено летището на острова. То било разположено така удачно и технически компетентно, че самолетите могат да излитат и кацат при вятър с всякаква сила и посока. Инженерите предвидили и „антиснежна“ конструкция. Под бетонното покритие били прокарани тръби, по които течала вода от термалните извори на острова. Затова японските летци не били заплашени от обледеняване на пистата – техните самолети можели да кацат и излитат и зиме, и лете.

    В крайбрежните скали трудолюбивите японци изкопали огромна пещера, където лесно можела да се скрие подводница. Наблизо се намирала подземната резиденция на щаба на гарнизона, замаскирана в един от околните хълмове. Стените й били акуратно облицовани с камък, имало басейн и подземна баня.

    Една от тайните на острова е пълното изчезване на цялата военна техника. Въпреки внимателните търсения след 1945 г., нищо от нея не било открито. При това се забелязва някаква зловеща закономерност: хората, които я търсели, загивали в пожари, попадали в снежни лавини, умирали в необясними злополуки. В края на 1990-те години на миналия век в резултат на нещастен случай загинал заместник-ръководителят на граничната застава, който ръководел тези издирвания.

    А когато се опитали да възстановят разрушените комуникации, внезапно се събудил вулканът в центъра на острова. Изригването било толкова силно, че огромните блокове, които излетели от кратера, удряли птици на стотици метра височина.

    За вулкана било изказано странното на пръв поглед мнение, че може би, японците са хвърлили всичките си боеприпаси в кратера и след това са ги взривили, причинявайки силно изригване. Тази версия на пръв поглед звучи като фантастика – но факт е, че нагоре по конуса на вулканът е прокаран път, върху който и днес личат следи от гъсениците на бойна техника.

    Какво се крие в дълбините на Курилските острови? Ами ако смъртта на военните изследователи, събуденият вулкан, интересът на американския президент към Матуа и отказът на японците да предоставят историческа информация не са случайна верига от събития? Дали пък в тайни, все още неоткрити подземия на острова-крепост е изоставено не ръждясало военно оборудване, което днес никому не трябва – а тайни лаборатории за непознато секретно оръжие?

    Сутринта на 12 август 1945 г., три дни преди капитулацията на Япония, недалеч от Корейския полуостров в морето прозвучала оглушителна експлозия. Огнена топка с диаметър около 1000 метра се издигнала до небето. Последвала я гъбата на гигантски облак. Някои историци смятат, че това била първата и последна атомна бомба на Япония. Силата на взрива била почти същата, както на американските бомби, хвърлени няколко дни по-рано над Хирошима и Нагасаки.

    Агенти от аналитичната служба в щаба на американския генерал Макартър, командващ съюзническите войски в Тихия океан, пишат в мемоарите си, че сутринта на 14 август 1945 г. американски самолети донесли проби на въздуха над Японското море в близост до източното крайбрежие на Корейския полуостров. Пробите дали зашеметяващи резултати: в нощта на 12 срещу 13 август там била извършена експлозия на неизвестно ядрено устройство!

    Ако в подземния град на остров Матуа на крепостта наистина е разработен японският вариант на най-ужасното оръжие на ХХ-ти век, това дава отговор на много въпроси, които озадачават организаторите на любителски изследователски експедиции.

    Защо президентът Труман молел Сталин да му подари именно остров Матуа?  Още преди края на Втората световна война американците започнали да се подготвят за нападение срещу СССР. След разсекретяване на британските архиви била открита папка с надпис „Немислима операция“. Датата на документа е 22 май 1945 г. В него подробно се описва план за масиран удар по съветските войски. Главен коз трябвало да бъде ядреното оръжие, с което разполагали само САЩ.

    Защо японците, позовавайки се на тайната на информацията, упорито не отговаряли на исканията на съветските и днешните руски изследователи на остров Матуа? Просто е: ако на остров Матуа бъде открит подземен таен център, в който са разработени ядрени оръжия, това би довело до преоценка на събитията от Втората световна война.

    Американските атомни бомбардировки на японските градове ще бъдат оправдани: американските пилоти просто са изпреварили бъдещите атомни нападения срещу САЩ. А исканията на Япония за връщането на Южните Курили от страна на Русия може да се разглеждат като желание да се продължи работата по създаването на тайни оръжия, спряна в резултат на поражението през войната. Но тайната на остров Матуа продължава да стои неразгадана.

    Сателитна снимка на остров Матуа

    Божествените жрици на любовта

    Древногръцкият историк Херодот твърди, че фараонът Хеопс построил най-голямата египетска пирамида с пари, получени от храмова проституция.

    Първите проститутки в езическите храмове се появяват във Вавилония. Това била една от най-разпространените форми на поклонение пред Милита (наричана още Белита), богинята на природата и плодородието, покровителката на град Вавилон. Според Херодот нито едно вавилонско момиче нямало право да се разпорежда със своето бъдеще, без отначало да загуби девствеността си в храма на Милита, където се стичали чужденци. Освен това, според закона всяка вавилонянка трябвало да се появява поне веднъж в годината в този храм и да се отдаде на някой непознат за пари.  Само на чужденци било позволено да правят секс с вавилонските жени, без значение дали са вече омъжени или все още девствени момичета.

    Във Вавилон всяко момиче правело секс в чест на богинята Милита

    След като си избирал храмовата проститутка, мъжът хвърлял в полата й няколко монети и казвал: „Обръщам се към богинята Милита!“ Дори сумата да била незначителна, жената нямала право да откаже парите, защото вече се смятали за свещени. След като платял, мъжът хващал жената за висящия край на колана и я влачел под сенките на кедрите, където извършвали сексуалното „жертвоприношение“. Преди срещата богинята „искала“ любовниците да се съблекат, да свалят обувки, шапки, кърпи и украшения, а главното: да изгорят нещо, например, ечемичена питка. След половия акт жената си отивала, а парите, платени от чужденеца за „любовта“, оставали в храма.

    Скоро религиозната проституция във Вавилон достигнала такива размери, че за желаещите да се поклонят на Милита просто нямало достатъчно място в храма. Тогава по заповед на жреците набързо били сковани павилиони, но все пак мнозина били принудени да се усамотяват в горички и басейни наоколо. По време на тези „ритуали“ жените били в пълна безопасност – не биха могли да попречат нито ревнив съпруг, нито строг баща.

    Култът към Милита се разпространил много бързо в цяла Западна Азия. Навсякъде били построени храмове на богинята, която в различни страни получила различни имена – Венера, Афродита, Анаис, Астарта, Урания.

    Арменската Венера се наричала Анаис. В нейната чест бил построен огромен храм, около който се изпълнявали сексуални ритуали. Но на жените се разрешавало там да правят секс само с чужденци. После оставяли парите на олтара като жертва за богинята. Смятало се, че едно момиче, занимаващо се с храмова проституция, е по-лесно да си намери достоен съпруг – нали благодарността на Анаис й била гарантирана!

    В Кипър, родината на Афродита, момичетата вечер се отдавали на моряците направо върху пясъка – а парите, получени по този начин, оставали за тяхната сватбена зестра. В храмовете на Пафос живеели групи храмови проститутки. Интересното е, че всяко дете, родено от тях, имало възможност да стане цар на страната.От Кипър свещената проституция бързо се разпространила по всички острови на Средиземно море, а оттам проникнала в Гърция и Италия. В храма на Афродита в Коринт служели повече от хиляда момичета.

    Жрица на богинята Афродита, която прави ритуален секс в името на Афродита. Рисунка върху древногръцки съд за вино.

    Навсякъде в древния Изток имало обичай да изпращат девойки, които достигали пубертета, в храмовете, за да бъдат дефлорирани. Но най-почтително към храмовите проститутки се отнасяли в Индия. В Южна Индия било задължително да се даде по една девойка от всяко семейство в храмовете с цел проституция. Само в Танжорския храм през 1004 г. имало над 400 такива проститутки. В специално определени храмови помещения те приемали членове на определени касти. Било им строго забранено да се отдават на представителите на долните касти. По време на ежедневните религиозни служби в храмовете и по улиците по време на шествия били длъжни да танцуват. Въобще, в Индия професията на храмова проститутка никога не се считала за срамна. Те постъпвали на служба при съответния идол от ранна възраст, като техният занаят се предавал по наследство – от майка на дъщеря. Ако по време на танц зрителят поисквал да се забавлява с някоя от тях, веднага можел да задоволи желанието си на умерена цена. Останалите жени продължавали да танцуват, сякаш нищо не се е случило.

    В Траванкор всяка танцьорка била длъжна да се ожени за божеството, чиято роля, разбира се, изпълнявал жрец. Сетне булката трябвало да прави секс с всеки почитател на съответния идол. А вечерта танцувала на светлината на лампади пред статуята на божеството и възпявала секса като най-голямо удоволствие.

    При древните инки съществувал интересен вид елитарна храмова проституция. Момичета от най-благородните семейства се изпращали в общежития, където тъчели и бродирали за нуждите на храмовете. Освен това, поддържали „свещения“ огън по време на лятното слънцестоене. Те били наричани „Деви на Слънцето“ и всички били считани за съпруги на главния владетел – Великия  инка. Той си избирал измежду тях наложници или ги раздавал на своите велможи в знак на особено благоволение. Ако това не се случвало, девата на Слънцето оставала завинаги девствена. В случая, че я заловели с мъж, тогава нещастницата бивала закопана жива в земята, съблазнителят й – удушен, а селото, в което се бил родил – изравнено със земята.

    Солон организирал първия публичен дом.

    През 594 г. пр. Хр. Солон организирал в Атина първия държавен публичен дом, в който работели робини, купени с обществени средства. Хитрият законодател бил първият в Атина, който осъзнал какви баснословни печалби получават храмовете на Афродита от „божествената“ проституция и решил да попълни празната държавна хазна по този необичаен начин. Данъците, плащани от проститутките, съставлявали доста значителен дял от доходите на атинската държава.

    Така на смяна на храмовата проституция дошла узаконената професионална проституция, която дори в някои уж „цивилизовани“ европейски страни съществува и до днес.

    Проектът „Мавзолей“ – машина за манипулиране на психиката

    През януари 1924 г. умрял основателят и вождът на болшевишка Русия – В. И. Ленин. Било взето решение тялото му да бъде балсамирано.

    Но откъде изникнала толкова странна идея? Какво се крие зад най-странния паметник, построен през съветската епоха? Официалната версия гласи, че след смъртта на Ленин се получили хиляди писма в Кремъл с молби тялото на великия човек да бъде запазено за вековете. Проблемът е обаче, че в архивите не е открито нито едно такова писмо. Обикновените хора предлагали просто споменът за Ленин да бъде увековечен в грандиозни паметници.

    В. И. Ленин

    Образованите хора от самото начало на болшевизма си задавали следния въпрос: откъде в една атеистична държава се появила такава страст към окултното? Болшевиките не насърчавали религията, затваряли църкви, разстрелвали монаси и свещеници. А после, вместо християнски храмове, построили зикурат – силно напомняне за религията и мистичните загадки на управляващите елити в древния Вавилон. Дали имало някаква невидима връзка между комунизма и окултните ритуали на древността?

    Има доста статии за особеното чувство, което изпитват всички, озовали се в близост до мавзолея или вътре в него. Но какво създава това усещане и откъде възниква то? Мнозина изследователи изказват мнение, че мавзолеят представлява форма на психотронно оръжие.

    От гледна точка на месопотамската мистика, тялото на Ленин прилича на терафим – идол, използван за окултни нужди. Мавзолеят е проектиран от архитекта Шчусев, който никога не бил строил подобни сгради. Самият той разказвал, че през 1930 г. бил инструктиран да пресъздаде в камък точната форма на дотогавашния дървен мавзолей. За 6-те години, изминали от смъртта на Ленин, образът на тази структура станал известен на целия свят, затова съветското правителство решило да не променя външния му вид.

    Несъмнено и терафимът, каквото всъщност представлява мумията в мавзолея, предизвиква доста въпроси. В статията на народния комисар (министър) на здравеопазването Семашко „Как и защо умря Ленин?“ има едно интересно заключение:

    „Когато отворихма мозъка на Владимир Илич, бяхме изненадани не от това, че е умрял (не е възможно да се живее с толкова увредени кръвоносни съдове), а как въобще е живял: голяма част от мозъка вече е била поразена, а той четеше вестници, ходеше на лов… “

    Ленин наистина би трябвало да бъде жив труп, практически неподвижен заради парализата, неспособен да мисли, възприема, говори и дори да вижда. В същото време, приблизително от средата на лятото на 1923 г., здравето на Ленин се подобрило толкова много, че лекуващите лекари смятали, че не по-късно от лятото на 1924 г. ще се върне на работа… И се появява въпрос: какво е контролирало тялото на лидера, чийто мозък бил почти изключен?

    За да си отговорим, трябва да проучим какво интересувало болшевишките специални служби. Техният интерес към окултизма възниква веднага, щом болшевиките идват на власт – през 1918 г. Още тогава ЧК обърнала внимание на руския учен, журналист, мистик и окултист Александър Барченко, който припечелвал с изнасяне на лекции пред революционните моряци. На една от тези лекции присъствал чекистът Константин Владимиров (Яков Блюмкин), който внимателно разглеждал оратора. Няколко дни по-късно Барченко бил извикан в ЧК. Там му направили предложение, на което не се отказва. Сред хората, които говорили с учения, бил пак Яков Блюмкин. Освен „Янкел Хершел“ и „Константин Владимиров“, той имал още едно, четвърто име – лама Симха. Въобще, Яком Блюмкин е свързан с най-тайнствените страници на болшевизма. По думите на Троцки, той „имаше странна кариера и изигра още по-странна роля“. Бил един от основателите на ЧК, убил германския посланик Мирбах и участвал в страховитите кървави кланета, устроени от болшевиките в Крим през 20-те години.

    Борис Бажанов – секретарят на Сталин, който избягал в чужбина, пише за Блюмкин като човек, който можел да си позволи да спори с Троцки (втория човек в партията!) и дори да му дава нареждания.

    През пролетта на 1923 г. Блюмкин активно работел с петербургските мистици Александър Барченко и Хенри Мебес. По онова време ГПУ (бившата ВЧК) сериозно се интересувала от проблемите на психическото влияние върху човека и тълпата, от хипнозата и дори от предсказанията за бъдещето. Освен това, известно е, че настолната книга на Ленин била „Психология на тълпата“ от Гюстав Льобон. Търсенията на Блюмкин се контролирали пряко от Дзержински.

    През 1923 г., когато управляващата болшевишка върхушка вече била наясно с предстоящата смърт на Ленин, ръководителите на специалните проекти Блюмкин и Бокия изпратили Барченко на Колския полуостров, за да изследва  местното племе лопари, където се наблюдавали състояния, близки до масова хипноза. Фактът бил твърде странен: в страната вилнее глад, икономиката е парализирана – а властите организират екзотична научна експедиция.

    Лопарите бързо били забравени, защото Барченко се интересувал повече от друго: езерото Сейдозеро, свещеното място на почти всички племена от Северен Урал до Норвегия. Констатациите на експедицията са частично отразени в архивите й: „От това място се виждаше Роговият остров, където влизат само магьосниците на лопарите. Там лежат еленови рога. Легендата гласи, че ако магьосникът ги раздвижи, над езерото ще се извие буря. В една от клисурите видяхме загадъчни неща: жълто-бяла колона като гигантска свещ, а до нея кубичен камък. От другата страна на планината пещера, недалеч нещо като запечатана крипта…“ Всички отбелязвали същата промяна на психическото състояние, каквато по-късно констатирали и около мавзолея – безпричинен страх, световъртеж и гадене.

    Дали механизмите, по които действат мавзолеят и древните шамански светилища, са едни и същи? Докато зикуратът на Червения площад съществува, все още има време този проблем да бъде изследван.

    Имало ли е заговор на педофилите в Белгия?

    Криминолозите знаят много добре, че по правило престъпните маниаци действат сами. Те са единаци. Но дали това се отнасяло за белгийския педофил Марк Дютру?

    Този убиец на момичета категорично твърдял по време на съдебния процес срещу него, че е само инструмент на тайна група педофили, в която влизали хора от „елита“ на белгийското общество.

    Марк Дютру се оженил за първи път на 20-годишна възраст. Семейството имало две деца, но съпругата обвинила Дютру в изневяра и насилие, и скоро бракът се разпаднал. Втора жена на Марк станала любовницата му Мишел Мартен.

    През април 1989 г. Марк Дютру и Мишел Мартен били признати за виновни в отвличане и изнасилване на пет момичета. Дютру бил осъден на 13 години затвор, а жена му – на 5 години. Но само 2 години по-късно Мишел била освободена, а през април 1992 г. – също и съпругът й с формулировката „за примерно поведение“. „Ранното освобождаване на Дютру е бомба със закъснител в нашето общество, която може да избухне всеки момент с най-ужасни последици“, писали тогава белгийските вестници. И се оказали прави!

    Марк Дютру

    Първото нещо, което направил Дютру след излизането си от затвора, било да изкопае подземие под къщата си в Шарлероа. Едва ли това мазе е стояло празно 3 години, макар адвокатът на Дютру да твърдял, че жестокостите спрямо деца са възобновени едва на 24 юни 1995 г.  Тогава били отвлечени две осемгодишни момиченца – Мелиса Русо и Жюли Лежене. Дютру ги използвал като сексуални играчки. А 2 месеца по-късно, когато момиченцата все още били в мазето, Дютру и неговият съучастник Бернар Вайнщайн отвлекли 19-годишната Маршал и 17-годишната Ивжи Ламбрекс от крайбрежния град Остенд. Дютру и Вайнщайн ги тъпчели с наркотици и изнасилвали. Накрая двамата убили момичетата, а Дютру, по неизвестни причини – и самия Вайнщайн. И трите тела по-късно ще бъдат намерени заровени в градината на престъпника…

    Междувременно двете осемгодишни жертви все още живеели в подземието на Дютру. Полицията открила похитителя, но по време на обиска „не забелязала“ мазето. Дори и виковете за помощ, които се чували оттам, сметнала за шум от децата на съседите. Демонстративната некомпетентност на полицията струвала живота на нещастните момиченца!

    Когато през декември 1995 г. Дютру бил осъден на 4 месеца затвор за кражба на кола, той помолил Мишел Мартен да храни децата в мазето. Но тя не правела това. Ходела редовно в къщата, за да нахрани кучетата – но не и момиченцата, които просто умрели от глад. През април 1995 г., след четири месеца затвор, Дютру се завърнал, замразил труповете във фризера и ги закопал в градината на една от къщите си.

    И на 28 май започнал да пълни подземието си с нови жертви. Отвлякъл и затворил там 14-годишната Сабин Дарден. Марк Дютру я убеждавал, че я е спасил от бандити, които уж искали откуп за нея. После Сабин съобщила, че, въпреки това „спасение“, той я изнасилил около двадесет пъти.

    След 72 дни към нея се присъединила още една жертва – 12-годишната Летиция Делхес. Този път свидетели забелязали подозрителна кола, която принадлежала на Дютру, и на 13 август полицията го арестувала заедно с Мишел Мартен. Два дни по-късно къщата в Шарлероа била претърсена. Този път полицаите най-сетне „забелязали“ подземието и успели да спасят все още живите момичета. През следващите няколко седмици Дютру започнал да признава престъпленията си. Той настоявал, че е само пешка в много по-широка конспирация, и довел полицията при телата на още пет жертви.

    Ужасът сред обществото се превърнал в гняв, когато процесът започнал да се протака. От него по неизвестни причини бил отстранен прокурорът. Сега вече обществеността ясно започнала да разбира, че признанията на Дютра за конспирацията на политиците-педофили не са просто опит за отклоняване на вниманието. Огромна демонстрация срещу корумпираната безскрупулна върхушка се състояла през 1996 г., когато 350 000 души излезли по улиците на Брюксел. Две години по-късно Дютру избягал от ареста, което предизвикало ново избухване на обществения гняв и принудило двама министри да подадат оставка. И едва 6 (!) години по-късно, през март 2004 г., делото най-накрая било предадено в съда.

    Обаче показанията на оцелелите жертви, особено на Сабин Дарден, накарали съда да се усъмни в наличието на заговор. Тя съобщила, че Дютру й е разказал за конспирация на педофили и дори се представил като неин защитник. Но самата Сабин не видяла други педофили, освен него. В същото време, защитата на маниака се придържала към теорията за заговор на педофилите, като привличала вниманието на съда върху факта, че в мазето са открити следи от престой на неизвестни лица.

    Дютру бил признат за виновен в убийство и осъден на доживотен затвор без право на досрочно освобождаване. Мишел Мартен осъдили на 30 години за съучастие в жестокостите и заради гладната смърт на двете момиченца. Съдът отхвърлил показанията на свидетелката Реджина Лауф за наличието на заговор на педофили, при това с участието на съдии. Защо ли?

    Останали още въпроси. Могат ли опитни детективи да „сбъркат“ викове за помощ с крясъците на деца, които играят на улицата? И накрая, дали Сабина Дарден е казала цялата истина – или нейното мълчание е било добре позлатено?

    Как студеното време влияе върху психиката? 5 неочаквани ефекта

    Всеки знае от опит, как времето влияе върху настроението и поведението. Но има влияния, с които не сме напълно наясно. Изборът на цвят на дрехите или филм за домашно гледане, отношението ни към непознати – всичко това се променя в студения сезон.

    Апатия, раздразнителност, нарушения на съня и либидото, депресия, агресивност – тези и други странични ефекти от студеното време са добре известни. Но влиянието му върху психиката е по-сложно, според последните научни изследвания.

    Жените избират червено

    Жените избират дрехите си в зависимост от времето. Това заключение е направено от психолози от Университета в Британска Колумбия в Канада. „През студения сезон жените са по-склонни да носят червени или розови дрехи в различни нюанси“, казва един от авторите на изследването професор Джесика Трейси. И този модел се проявява само в онези дни, когато жената има овулация, или с други думи, когато вероятността за зачеване е най-висока.

    Учените не са намерили още точно обяснение на това явление. Но изглежда доста убедителна версията, че всичко е в несъзнателното желание да се увеличи тяхната сексуална привлекателност. В края на краищата, червените и розови цветове, според Джесика Трейси, са един вид сексуални сигнали. Подобно проучване е проведено от същите учени през лятото, но там не е открита такава връзка. Може би причината е, че летните дрехи дават на жена много повече възможности да изглежда съблазнително.

    Топлината и студът оказват влияние върху способността ни да оценяваме колко опасен е непознатият.

    Заобиколени сме от студени хора?

    Оценяваме хората по различни начини, в зависимост от това, дали сме изложени на топлина или на студ. Самите наблюдавани се чувстват интуитивно, а резултатите от различни изследвания потвърждават такива предположения.

    В един експеримент някои участници държали чаша горещо кафе, а други – кафе с лед. Физическото усещане за топлина или студ силно повлиява тяхното възприятие: втората група е по-склонна да счита другите за отдалечени и студени.

    Топлината и студът засягат способността да се прецени, колко опасен е непознатият. Това се доказва от експеримента на немски учени. В него участвали 133 студенти, на които били показани снимки на 8 престъпници, заснети в анфас и в профил. Студентите били помолени да напишат какъв вид престъпление според тях тези хора биха могли да извършат и да преценят дали са действали умишлено или импулсивно.

    Участниците, намиращи се в студената стая били склонни да видят в снимката студенокръвните престъпници, които действат съзнателно. Обратно, когато били в топло помещение, студентите оценили хората по-снизходително, като ги разглеждали като небалансирани хора, които са извършили престъпления в пристъп на емоция.

    Дилемата на затворниците

    От температурата на въздуха зависи доколко хората се доверяват един на друг. Такъв е изводът от експеримент, проведен от британски психолози през 2013г. –  на 60  участници, разделени на двойки, им било предложено да играят играта Дилемата на затворниците. В тази игра, двама души, извършили престъпление, са заподозряни и биват разпитвани в отделни помещения. Ако и двамата мълчат, при липса на доказателства няма да бъдат осъдени, т.е. ще спечелят. Дилемата обаче на всеки от тях двамата е следната: „Ако аз си мълча, а другият си признае, то той ще получи по-малка присъда, защото съдейства на правосъдието, аз аз ще имам по-тежка присъда, защото не съм признал.“ Има обаче и трети вариант – ако и двамата признаят, и двамата ще бъдат осъдени. Всеки от тях може да избере да си мълчи и да се надява и другият да мълчи или да си признае (за да има по-малка присъда) и да се надява другият да упорства с мълчание. Физическото усещане за топлина увеличава доверието в другите, а в студа – стават по-подозрителни. По тази причина, някои участници получили бутилки топла вода, а други получили пакети лед. Както можете да предположите, първата  група била много по-склонна да си сътрудничи помежду си (т.е. отказала да свидетелства срещу съотборниците).

    С други думи, физическото усещане за топлина повишава доверието на другите, а в студа ние ставаме по-подозрителни.

    Сезонно творчество

    В студено и топло време ние сме склонни да проявяваме различни видове творчество. В поредица от експерименти било доказано, че усещайки физическата топлина – в топло помещение или затопляне с горещ чай – участниците се справяли по-добре със задачи като рисуване, категоризиране на предмети или измисляне на идеи за подаръци за конкретни хора. В условия на студ, участниците пък били по-способни да разпознават метафори, да измислят оригинални имена за тестени изделия или абстрактни идеи за подаръци.

    Как да работите ефективно – част 1

    Подредете списъка си със задачи.

    Един от най-противоречивите, но ефективни методи за подобряване на производителността е да включите само ограничен брой задачи във вашия списък.

    Изберете от една до три от най-важните. Те включват големите и трудни задачи, които трябва да се свършат днес. Ако не ги следвате, ще трябва да останете след работно време или да пропуснете обяда.

    Направете най-важните неща първо, още от сутринта, докато сте вкъщи или когато току-що сте дошли на работа. Ако ги отложите, ще бъдете заети и няма да имате достатъчно време за тях. Останалата част от списъка може да бъде запълнена с по-малко приоритетни задачи. Още един съвет: направете списъка със задачи за утре от вечерта. Много често, преди да си легнете, лежите в леглото и мислите за това, което трябва да направите утре – затова ви е трудно да заспите. Когато направите списъка предварително, тогава ще ви е по-лесно да се отпуснете и да заспите. И на следващия ден няма да губите време и веднага ще започнете първото най-важно дело.

    Оценявайте резултатите си, а не времето.

    Много хора прекарват часове в работа, за да разберат по-късно, че не са постигнали голям напредък. Ето защо хората търсят начини да направят повече за кратко време. Един подход е, че трябва да промените методите за оценка на производителността.

    Например, ако работите по голям проект, опитайте се да го изпълнявате на фази. Благодарение на този набор от по-малки задачи, ще можете  всеки ден да проверявате вашия напредък в изпълнението на големия проект, дори ако пълното завършване на работата ще отнеме няколко дни работа по него.

    Друг начин, по който можете да измерите постиженията си в рамките на един ден, е да съставите списък на приключените дела. Много компании използват тези списъци, за да знаят какво е направил всеки служител за един ден.

    Когато започнете да създавате списъци с приключените задачи в един ден, ще бъдете изненадани колко мотивация ще имате. Обърнете внимание на резултата, а не на времето, вложено в работа и определено ще станете по-продуктивни.

     Изработете си навици, които ще ви помогнат да започнете работа.

    Обикновено сутрин, когато не знаете какво да направите първо, отлагате и губите време. За да разрешите този проблем, потърсете ежедневен навик, който ще коригира мозъка и тялото и ще ги вкара в работен режим. Трябва да бъде нещо просто, като пътуване до работата или чаша кафе. Налейте си кафе и проверете любимите си сайтове. Веднага след като приключите с кафето вече имате вътрешен сигнал: време е да се работи.

    Има и други начини да се настроите да работите: изключете телефона, направете гимнастика или закусете. Можете дори да създадете специален плейлист, който да се възпроизвежда и да ви създаде добро настроение.

    Отбележете моментите, когато губите време.

    Първата стъпка към производителността е да започнете да забелязвате                                                                          моментите, когато губите времето си. Може да забележите, че губите време за неща като например избора на дрехи – това е нещо, което можехте да направите вчера вечер.

    Гледайте как прекарвате работния си ден и търсите модели. Може би твърде често и по много се задържате в социалните мрежи. Или от двуминутен делови разговор вие го удължавате до десетминутен.

    Изработете си навици, които ще ви помогнат да спрете да работите.

    Звучи странно, но е важно нещо. Някои хора смятат, че е трудно да започнат да работят, а някои – да спрат да работят. Много е лесно да работите още час или да седите пред компютъра до среднощ. Но това са лоши навици, защото заради тях започваме да отлагаме най-важните неща.

    Има няколко начина, когато се приберете вкъщи, да отклоните ума си от работата:

    Престанете да работите, докато тя върви добре.

    Ако сте спрели в средата на работата – това е супер. Знаете какво сте направили, знаете какво ще направите по-нататък и с радост ще продължите да работите.

    Определете ясно време за завършване.

    Твърдите срокове налагат ясно да се даде приоритет. Друг плюс – затова ще имате повече мотивация да решите преди всичко най-важните неща. Крайният срок помага да се „съберем”. За да ограничите работното си време, опитайте да работите с лаптоп без свързано зарядно устройство. Ще можете да работите само докато батерията се изтощи. Това е доста добър начин да се оправите по-бързо.

    Прочети част 2: Как да работите ефективно – част 2

    Екстрасензорните способности на животните

    Отдавна  не е тайна, че биологичното поле на домашните животни има много благотворен ефект върху хората. Факт е, че човек, който общува с животни, обикновено поддържа своята сила, докато не остарее.

    Постинфарктната рехабилитация протича по-успешно за пациентите, които имат домашни любимци. Отначало това се обяснявало с ежедневните разходки, които собствениците на кучета трябва да правят. Въпросниците обаче показват същия висок процент на подобряване на здравето сред собствениците на други животни: риби, папагали, котки. Контактът с домашните любимци нормализира кръвното налягане и облекчава стреса.

    Хората, които имат животни, са по-уравновесени. Когато гали пухкав домашен любимец, човек изпитва комфорт – физически и духовен. Психотерапевтите са доказали, че пет минути съзерцание на рибите в аквариума премахва стреса, както  половин час плуване в басейна или двадесет минутен масаж. По-силно поле притежават животните с тъмни и пъстри цветове, а тези с със светла окраска, по-слабо. Най-полезното животно по отношение на енергията е конят.

    Опитните ветеринарни лекари многократно са наблюдавали при животните симптомите на човешките заболявания и се оказало, че техните собственици наистина са болни. С течение на времето човек се възстановява, а четириногият приятел продължава да страда. Има предположение, че домашните любимци (най-вече кучета и котки), когато общуваме с тях, ние „изхвърляме“ отрицателна енергия от нас. Тогава животните хитро се отървават от нея като се мият дълго.

    Кучетата са „мълниезащитни пръчки“.

    Те, често са вид гръмоотводи. Кучето защитава собственика в енергиен план. Всички отрицателни емоции, насочени към домакините: завист, гняв, желание за беда – сякаш са абсорбирани от четирикраките защитници. В същото време здравето им може да служи като показател за благополучието на семейството вкъщи: ако кучето постоянно се разболява, помислете дали всичко при вас е нормално.

    Знаете ли, че слюнката на тези четирикраки приятели съдържа антисептик, който лекува много инфекции? Следователно, няма нищо изненадващо във факта, че след облизване на раната ви условията за нейното излекуване значително се подобряват.

    Котките са лечители.

    Котките са индикатори от различен вид. Една котка със своето биополе може да излекува някои физически заболявания. Ако 15-20 минути на ден галите котката вие ще имате нормално кръвно налягане. Често котките, скачайки на леглото на лежащия господар, непрестанно се притискат към болезненото място и изглежда облекчават болката. Котките са отлична диагностика на женските заболявания. Не от желание за ласки сядат в скута на стопанката, като се притискат към стомаха й.

    Котката е единственият от всички бозайници, чиито енергийна система работи нормално, когато е възможно да се „вдигнат“ негативните вибрации. Но не всяка котка е готова да направи „изцеление“. За да се разбере колко отрицателна енергия котката ви може да „премахне“, погледнете я внимателно: как тя се движи, колко спи, колко често се нуждае от храна и вода. Колкото по-често котката не огладнява, толкова по-малко тя спи, толкова по-активни са обменните процеси, толкова по-бързо тя „работи“ като лечител и толкова по-малко време иска с това да се занимава.

    Със сигурност сте чували за т.нар. геомагнитна мрежа – силови линии, оплитащи Земята, или за биопатогенните зони вредни за човека. Те нямат цвят, мирис и са невидими за очите. Но животните ги усещат! Кучето никога не се крие в неблагоприятно за човека място, а котките напротив, предпочитат да се заселят там. Така че наблюдавайте домашния си любимец и слушайте „предупреждението“ му. Приятелството между човек и животно удължава живота на човека – статистическите данни потвърждават, че любителите на кучета, котки и други животински видове живеят десетина години по-дълго от тези, които отхвърлят това приятелство.