Още
    Начало Блог Страница 146

    “Рев“ – най-опасният филм в историята на киното

    През 1969 година Типи Хедрен и тогавашният ѝ съпруг Ноел Маршал работят в Африка, когато един ден забелязват как прайд лъвове се отправя към една изоставена къща. Животните вдъхновяват Хедрен и Маршал и те решават, че ще напишат сценарий за филм веднага щом се върнат у дома. За съжаление те не знаят, че филмът им ще се превърне в една от най-злополучните продукции във филмовата индустрия, правени някога.

    Филмът на Хедрен и Маршал е наречен „Рев“ и снимките по него започват през 1974 година. В него Типи играе главната роля, но участват и много други членове на семейството – самият Ноел Маршал, неговите синове Джон и Джери, както и дъщерята на Типи – Мелани Грифит. Филмът проследява историята на едно семейство, което е атакувано от животни в джунглата.

    За целта Хедрен и Маршал търсят помощта на дресьори, но никой не иска да им заеме 30-40 лъва, както се изисквало от сценария на филма. Двамата са разочаровани, но скоро решават сами да отгледат лъв. Те го настаняват в собствения си дом, но след многобройните оплаквания от съседите, двамата се преместват в ранчо извън Лос Анджелис, което да е по-подходящо за новия им любимец. По-късно те започват да отглеждат в ранчото още лъвове, тигри и дори африкански слонове.

    По време на снимките почти всяка сцена, която е с участието на лъвове, била импровизирана и заснемана с няколко различни камери. На снимачната площадка винаги имало около стотина души, както и около 150 необучени лъвове, тигри, леопарди и гепарди. Въпреки първоначалния план, според който снимките трябвало да бъдат завършени за 9 месеца, на екипа му отнема цели 5 години, докато завърши заснемането на филма. Междувременно нараняванията се превръщат в ежедневие за снимачния екип.

    Режисьорът Ян де Бонт е нападнат от лъв, вследствие на което получава 220 шева. Хедрен счупва крак, след като е изхвърлена от един от слоновете, докато се опитвала да балансира върху него. Освен това тя също е ухапана от лъв – инцидент, който е включен във филма. Дъщеря ѝ Мелани Грифит също е атакувана от един от лъвовете и получава 50 шева. В един момент всички се страхуват, че след едно от нападенията има вероятност тя да загуби окото си.

    Маршал също бива нападнат от животните няколко пъти. При един от инцидентите тялото му е одрано от гепард. Отнема му няколко години, докато се възстанови напълно. Братът на Маршал също е ухапан, а помощник-режисьорът Дорон Каупър е атакуван в гърлото, има наранявания по главата, гърдите и крака.

    По-късно ранчото се наводнява, при което декорът е унищожен и са убити три от лъвовете. Това допълнително усложнява завършването на снимките, които и без това са се проточили във времето. Тогава Хедрен коментира, че са решени да завършат филма, защото смятат, че той ще има огромен успех. Въпреки това, „Рев“ се оказва катастрофа. В крайна сметка той се оказва прекалено скъп, отнема прекалено много време, за да бъде завършен и не се представя добре, когато е пуснат в кината за първи път през 1981 година.

    По време на снимките се случват общо около 70 нападения от животни. Голяма част от тях са заснети и включени във филма. Предвид това „Рев“ е смятан за най-опасния филм, правен някога. Типи Хедрен дори оспорва тези цифри, споделяйки, че нападенията са били около 100. По-късно тя казва, че съжалява, че е позволила огромни лъвове да живеят заедно със семейството ѝ.

    Древните египтяни – откриватели на Австралия?

    За откриването на Австралия досега се води спор. Едни смятат, че неин откривател е холандецът Уилям Янсон, който през 1606г. действително слиза на брега й, но не развива откритието си. Други са „фенове“ на Джеймс Кук – през 1770г. той изследвал по всички географски правила източното австралийско крайбрежие. Но напълно е възможно да се окаже, че и двамата са били изпреварени от… древните египтяни.

    През 1837г. английският пътешественик и географ Джордж Грей поел на експедиция към западните и южните брегове на Австралия, които дотогава били почти неизследвани. По време на продължителното и трудно пътуване той открил река Гасконе и тръгнал да изследва течението на Гленелг. Но в устието на тази река, корабът му се разбил в подводни скали. Географът и членовете на екипажа едва успели да се изкачат на брега. Изтощени и отпаднали, те започнали да се промъкват през непроходими гори към град Пърт, до който имало около 500 мили (800 км).

    По време на една от почивките, Грей решил да проучи някаква загадъчна пещера на речния бряг. Когато влязъл, изненадата му била неописуема – върху опушените сводове ясно се виждали рисунки, направени от човешка ръка. Но изумлението му нараствало: те далеч не приличали на примитивните скални драсканици на австралийските аборигени. Не само това, но и фигурите, изобразени върху тях, не изобразявали туземци – а хора, които напомняли древните египтяни! Слисаният Грей се втурнал към изморените си спътници – които след малко също се убедили, че тези рисунки, очевидно направени преди много години, изобразяват хора от Древен Египет.

    Египетски ероглифи, открити в Националния парк в Нов Южен Уелс, на 100 км. северно от Сидни

    Но когато пътешествениците се добрали до града, откритието им не било посрещнато с ентусиазъм – малко ли неща може да се привидят на гладните и измъчени хора…

    За откритието на Грей в тази пещера си спомнили след почти век – когато през 1931 година намерили други подобни загадъчни скални рисунки. Те били открити в Централна Австралия от археолога Майкъл Тери. Тези рисунки също не приличали ни най-малко на обичайните неугледни контури, изписвани от аборигените. Върху тях старателно били изобразени чертите на лицата, детайлите на дрехите – и отново външността и облеклата на нарисуваните хора очевидно не принадлежали на австралийските диваци. Рисунките били на височина повече от 10 метра над земята, което представлявало още една загадка – как са създадени?

    Египетският Бог Анубус, издълбан на камък, в пещера в Австралия

    Една година по-късно, през 1932г., край Макай били открити няколко кладенци, пробити в плътен каменен масив. Дълбочината на тези структури била около 10 метра, а според заключенията на археолозите те били направени преди няколко стотин години. Но нали австралийските аборигени нямали оборудване за такива сондажи?!

    През 1961г., недалеч от град Алис Спрингс били открити нови загадъчни скални изображения. Те били изследвани от група учени от Историческия музей в Аделаида и Австралийския институт за изучаване на аборигените. Експедицията направила над 400 снимки на скалните рисунки. Робърт Едуардс, куратор на отдел „Антропология“ в Австралийския музей, заявил: „Те не принадлежат на никаква позната форма на туземна култура“.

    Това заключение потвърждава хипотезата, която отдавна е разпространена в научните среди – в миналото Австралия е била посетена от някакъв загадъчен народ, който няма нищо общо със сегашните примитивни аборигени.

    Откъде идват тези мистериозни племена? Антропологът Графтън Елиът Смит, професор в университета в Манчестър, предложил версия, която първоначално предизвикала смях сред  колегите му: в Австралия някога са идвали… египтяни! В подкрепа на своята хипотеза той цитирал следните факти: някои австралийски племена имат странния за тези места обичай да мумифицират покойниците си. Тази практика била премахната едва в края на ХІХ-ти век от християнски мисионери. Но, за щастие, мумиите останали незасегнати и запазени. Тяхното проучване посочило, че те са били мумифицирани по същия начин, както го правели древните египтяни.

    През февруари 1964г. в Египет била открита гробница на жена, погребана около 1000г. пр. Хр. Изследването показало, че за балсамирането било използвано евкалиптово масло. Това обаче изглеждало направо невероятно. Та нали единствените място, откъдето тогава биха могли да получат такова масло, били Австралия и Нова Гвинея! Находката била още едно звено в поредицата доказателства на Елиът Смит. Но имало и още…

    В началото на 20-ти век австралийският фермер Анди Хендерсън поставял нова ограда в двора си. Лопатата му се ударила в парче желязо, което отхвърлил, без да го поглежда. Но все пак, нещо привлякло вниманието му. Оказало се, че това е стара захабена монета. Той я взел и оставил на лавица в къщата си, където останала повече от половин век.

    През 1965г. един историк дошъл на гости на внуците на фермерите. Той се заинтересувал от монетата и установил, че от едната й страна бил изобразен рогатият Зевс Амонски, а от другата – орел върху зигзагообразна мълния. Тези знаци били емблема на Птолемейската династия на египетските фараони. Находката била от времето на Птолемей IV, който управлявал Египет от 221г. до 204 г. пр. Хр. С такива монети се плащали заплатите на тогавашните египетски войници…

    Съвсем наскоро, предположението, че египтяните в древността са посещавали Австралия, получи още едно потвърждение. На полуостров Арнемланд, по пътя към град Дарвин, момчета намерили странно камъче. То се оказало малка скулптура на свещен египетски бръмбар-скарабей. Археолозите датирали находката като принадлежаща на І-во хилядолетие пр. Хр.

    Тези находки може би дават отговор на загадката, която отдавна интересува египтолозите: защо върху някои египетски храмове са изобразени хора, които не приличат на нито един народ, покорен от египтяните или техен съсед? Дали това не са били древни австралийци?

    Как „кучетата на войната“ изядоха Рим

    Винаги е имало и ще има хора, които владеят оръжието и са готови да продадат това свое умение. Някои ги привлича битката, опасността, адреналинът, a други – желанието да убиват и грабят. Tрети просто имат нужда от пари. Твърде често наемникът е по-лош войник от воина-защитник на своята родина – но във всички времена, различни владетели и държави търсели „войниците на съдбата“, „дивите гъски“ или „кучетата на войната“, както наричат ​​наемниците.

    Първият известен случай на тяхното използване е отбелязан преди 3600 години. Армията на Древен Египет наполовина се състояла от наети чужденци. После, такива използвали картагенците и персите. В прочутата битка при Гавгамела, за Александър Македонски се сражавали 9000 наети гърци.

    През III век. пр. Хр. договор с наемни воини на пергамския цар Евмен I ясно определял условията за наемане: заплата, 2-месечна почивка след 10 месеца служба, пенсия за сираците, в случай на смърт на воина-баща, пенсия на воина, който е изслужил договорения срок (или за неговите близки, или „комуто воинът остави“).

    Но Римската империя довела нещата с наемниците до абсурд. При това – самоубийствен абсурд. В продължение на много векове, нейната армия била най-силната в света, запазвайки бойната си способност, въпреки сътресенията в държавата. Каква била тайната на нейното превъзходство?

    Първоначално тя се комплектувала само от римски граждани. Но разширяването на империята и постоянните войни изисквали все повече войници. Документирано е наличието на приблизително 50 легиона (заедно със спомагателните войски – 350 000 души). Римските легионери превъзхождали всеки враг благодарение на предимствата на постоянната армия: строга дисциплина, редовна подготовка, тактическо майсторство.

    Но нуждите все надвишавали наличните човешки ресурси. Затова във войските започнали да набират чуждестранни наемници, отначало само като граничари. А после към всеки легион придали няколко спомагателни кохорти от не-римляни (стрелци-критяни, прашкари-балеарци, конници-нумидийци и т. н.), които получавали само 1/3 от заплатата на легионера. Техни центуриони били римляни, командният език бил латински, а в ежедневието говорели на собствения си език. За да господства латинският дух, легионът се съставял по такъв начин, че римляните винаги да са мнозинство, а помощните части се разделяли на малки групи, които не били свързани помежду си.

    Римски легионери от времената на Гай Марий. Източник – BBC, “Цезар”

    Но великите завоевания останали в миналото. Армията скучаела в далечни провинции, като от време на време участвала в дворцови преврати. Чистокръвните римляни стигали само за преторианската гвардия (12 000 воини). Военната кариера станала непрестижна за римляните, които предпочитали да бъдат чиновници. А по-голямата част от изнеженото население се отдавала на всякакви удоволствия. Това се отразило тежко върху икономиката на Рим, а оттам и върху армията. В началото на III-ти век сл. Хр. изчезнали пълноценните пари – и легионерите започнали да получават само ежедневни дажби храна. В замяна им позволили да имат свои ферми, където работели, за да изхранват семействата си. Така воинът, който преди живеел в казармата и изпращал пари на семейството си, започнал да живее у дома и се явявял на служба само за занятия. Професионалният войник се превърнал в разхайтен военен заселник с незначителна бойна стойност.

    Преторианската гвардия

    Затова пък, наемникът-чужденец ставал все по-силен. Превъзходството на агресивните варвари с тяхната енергия на полудиваци бързо се проявила: спомагателните кохорти станали ядрото на армията (с по-добро заплащане), а легионите се превърнали във войска второ качество. Думата „варварин“ стана синоним на воин. Колкото повече били те, толкова по-ефективна била армията. Римляните били гонени от командните постове, а вместо тях назначавали германци.

    Германските мигранти се появили в империята като наемници, които запазвали племенната си система и се преселвали заедно с цялото си семейство и имущество. (Аналогията със съвременна Европа далеч не е случайна). Т. нар. „Велико преселение на народите“, всъщност представлява най-вече миграция на цели германски племена на територията на империята, за да й служат.

    Постепенно, в продължение на 300 години Рим загубил днешна Западна Европа, поради преселването на германските мигранти – които ту били наемани от римляните, ту воювали срещу тях. Императорите, които разчитали на чужденците, свързани с тях само чрез пари, отслабвали все повече. В борбата за трона печелел онзи, който имал повече наемници. За да прикрие зависимостта от тях, император Проб (276г.-282г.) разпръснал 16 000 германци във всички легиони, а римляните започнали да им подражават, като променяли тактиката, набора от оръжия и т. н.

    Германският наемник векове наред бил страшна сила, но му липсвала организация, за да се възползва от нея. Сега вече имал и организация. Племената на мигрантите унищожили римската власт, която вече не разчитала на собствена, национална военна сила. Мигрантите превзели Галия, Италия, Испания и Африка, обявявайки ги за царства на западните и източните готи, на бургундите, франките, вандалите… После довършили и самата империя.

    Ситите римляни загубили собствената си държава, като станали зависими от  пренебрегваните  варвари и в крайна сметка били унищожени от тях. Но римският воин никога не бил победен от наемник – той бил заменен от него.

    Това не напомня ли за събитията, които днес се случват в Европа?

    Находката от Кастендоло

    В края на 1960 г. Джузепе Рагацони, професор по геология от Технологичния институт в италианския град Бреша, работел сред коралови пластове край село Кастендоло, под хълма Каледе Вента.

    Рагацони пише: „Докато търсех черупки в кораловите слоеве, в ръцете ми попадна горната част от човешки череп, напълно покрита с парчета корали, облепена от зелена и синя глина. Бях много  изненадан. Продължих да търся и намерих кости от гръден кош и крайници, които съвсем явно и очевидно принадлежаха на човек“.

    Професорът показал костите на геолозите. „Те не изразиха голямо доверие относно обстоятелствата на откритието и изказаха мнение, че явно костите не са принадлежали на древен човек, а са от съвременно погребение на тази тераса. След известно време се върнах на това място и успях да намеря още костни фрагменти в същото състояние“.

    През декември 1979г. и януари 1980г., също там, Рагацони с помощта на колегата си Карло Джермани открил много фрагменти от няколко скелета. „Всички кости бяха напълно облепени с глина, малки парчета корали и черупки, които дори бяха проникнали вътре. Това разсейва всякакви съмнения, че са костите на погребани хора, които са били носени от морски вълни“.

    На 16 февруари 1980г. Рагацони и Джермани открили цял скелет, „затворен в маса от зелена и синя глина, който принадлежеше на анатомично съвременна жена“. Скелетът се намирал в слой синя глина с дебелина повече от 1 метър и бил запазил целостта си. „Вероятно жената по трагична случайност паднала в морската тиня, а не е била погребана, защото тогава щяха да се открият частици от жълтия пясък и червената глина, които се намират отгоре“, пише Рагацони.

    Дотук нищо особено – погребения, както и скелети на случайно загинали хора, са откривани много и във всички времена. Проблемът е само един: възрастта на сините глини от Кастендоло е 3-4 милиона години.

    През 1983г. професор Джузепе Серджи от Римския университет посетил Рагацони и лично огледал човешките останки. Той решил, че принадлежат на четирима души: мъж, жена и две деца. След това Серджи отишъл в Кастендоло: „Аз отидох там на 14 април заедно със сеньор Рагацони. Изкопът от 1980г. ясно демонстрираше геоложката последователност на слоевете. С изключение на почти компактния скелет на жената, повечето кости бяха открити сред черупки и корали под синята глина и сякаш бяха разпръснати в една плоскост. Това потвърждава, че собствениците на костите са се удавили на морския бряг. Вълните са ги разпръснали по дъното“.

    Серджи се убедил, че са намерени кости на хора от съвременен тип, които живели преди 3-4 милиона години, и заявил: „Тенденцията да се отричат, поради предубедени теоретични концепции, всички открития, които могат да потвърдят съществуването на хора в дълбоката древност, според мен е разновидност на научните предразсъдъци“.

    Арман де Куадрефате, автор на книгата „Човешките раси“, пише: „Няма сериозна причина да се съмняваме в откритието на Рагацони. Ако то беше направено в геоложки слоеве от кватернера (съвременната ни епоха), никой не би се осмелил да оспори неговата коректност. Нищо не може да му се противопостави, с изключение на предишните теории, които не са свързани с нищо реално“. Въпреки това, и досега сред научните среди откритието на Рагацони се отхвърля.

    Рагацони вероятно не е знаел, че 30 години преди неговото откритие, през 1950г., на 300 километра от Кастендоло, в град Савона работници открили на дълбочина 3 метра скелет на анатомично съвременен човек в геоложки слой на възраст 3-4 милиона години! През 1967г. професорът от Женева Артър Йосел направил подробен доклад за находката от Савона на Международния конгрес по праисторическа антропология и археология в Париж. Той заявил, че „савонският човек е синхронен със слоя, в който е намерен.“

    На следващия конгрес, през 1971г., доклад по същата тема бил направен от палеонтолога отец де Гратиас. Той отбелязал, че находката в Савона по никакъв начин не е погребение, тъй като скелететът „се намира в проснато положение, ръцете се простират леко напред и надолу, тялото е над краката, както при човек във водата. Можем ли да приемем, че някой е бил погребан в такова положение? Това е позиция на тяло, оставено на милостта на водната стихия. Ако беше погребение, горните слоеве глина щяха да бъдат смесени с по-долните. Но нищо подобно не се наблюдава“.

    Остава само да се констатира, че тези открития били просто забравени. През изминалите години никой не се опитал да изследва тези артефакти.

    Повече от сто години идеята на Дарвин за еволюцията на човека от маймуна определя научния подход към приемането или отричането на фактите. Всичко, което й противоречи, бива старателно пренебрегвано, като по този начин нейната достоверност се поддържа изкуствено. Но, независимо дали фактите се отхвърлят от някого – те все пак съществуват.

    Сируш – драконът от Вавилон

    След падането на Асирия новата мощна държава в Древния свят – Вавилония, била създадена от Навуходоносор II (упр. 605-562 г. пр. Хр.). Той превзел Арабия, Сирия, Палестина и Юдея, чиито жители били отведени във Вавилон – столицата на неговото царство.

    След като завладял огромно богатство и десетки хиляди пленници, Навуходоносор посветил последните години от живота си на благоустройството на държавата, изграждането на канали, украсяването и възвисяването на Вавилон за векове напред. Градът придобил невиждан блясък и изиграл огромна роля в историята на човечеството като древен център на културния и политически живот.

    Вавилонският бог Мардук бил почитан от много народи. Неговите храмове и свещеници получавали богати дарове от съседни царства. За онова време, Вавилон, с неговите грандиозни дворци и храмове, висящи градини и широки прави улици, бил огромен град. Дори и 130 години по-късно, великолепието му поразило гръцкия историк Херодот, който пише за „славния и най-могъщ“ град в Месопотамия.

    С течение на времето, след поредица от войни, страната се разпаднала, а враговете подложили Вавилон на грабеж и унищожение. Към началото на нашата епоха градът вече бил превърнат в едва забележими развалини, покрити с трева. В продължение на много векове Вавилон бил напълно забравен.

    Археолозите започнали да разкопават древния град в края на XIX-ти век. През 1902г. немският професор Роберт Колдевей открил портите на царица Ищар, скрити под дебел слой почва – огромна полукръгла арка с гигантски стени от двете страни. Намерена при разкопките керамична плочка с клинопис гласи: „Аз съм Навуходоносор, цар вавилонски, благочестив владетел, който царува по волята и благословенията на Мардук… хитроумен и неуморим, винаги загрижен за благото на Вавилон, мъдър първороден син на Набополасар… придадох на тези порти великолепие извънредно и разкошно, и човешкият род може да се взира с учудване в тях“.

    И наистина, портите поразявали въображението на хората в древността. Пък и днес, след реставрацията, това грандиозно съоръжение впечатлява и изненадва с величествения си вид. Стените отгоре надолу са покрити с барелефи, които не са потъмнели от времето. Върху тях се редуват изображения на две животни: могъщ бик със свиреп вид и вавилонски дракон, наричан в клинописните надписи „сируш“. Библията потвърждава, че вавилонските жреци държали дракона в подземието на храма и местните жители му се кланяли като на божество, докато еврейският пророк Даниил го убил, за да отклони хората от езичеството.

    Сируш, мозаечен гланциран релеф, 580г. пр. н.е.

    Върху редици от печени тухли, покрити с ярко-синя, жълта, бяла и черна глазура, е изобразено неизвестно животно с люспесто тяло и тънка опашка. То има дълга шия, змийска глава с рог и странни уши на тила, сякаш навити на руло. От устата му излиза дълъг раздвоен език. Независимо от люспите, които покриват и шията, животното има грива, която лежи на снопчета, навити като спирали. Но най-удивителния детайл са лапите му. Предните са от котешки тип – може би лъвски или тигърски, а задните са като на птица, но много големи и мускулести, с 4 пръста.

    Художникът е изобразил сируша сякаш от натура – може би именно според вида на онзи, който се намирал в подземието на храма. Неговият образ във вавилонското изкуство не се променял хиляди години, което не е обичайно за образи на митични същества.

    По принцип, палеонтолозите отдавна са открили много вкаменелости на праисторически животни с най-причудливи форми и видове. Да се смята, че сирушът е изцяло плод на фантазията, няма основания. Той се възприема като напълно реално същество от вида на гущерите и напомня птиценог динозавър. Твърде е вероятно да е изображение на гущер, който не е познат в съвременната наука. Но откъде изобщо се е взел?

    Криптозоолозите допускат, че вавилонският дракон е реално животно, все още неоткрито от изследователите, а единственото място, където вероятно би могло да съществува преди време, заедно с други видове гущери, е Централна Африка. Тя не е била подлагана на геоложки катаклизми още от кредния период и е преживяла само незначителни климатични промени. Така че, древни рептилии, дори и с големи размери, теоретично биха могли да оцелеят там.

    В района на влажните тропически гори – басейна на река Конго, още от XIX-ти век се носят слухове за неизвестен и ужасен звяр, от който местните жители изпитват панически страх. Има редки свидетелства за него и от съвременни очевидци. Освен това, са открити мистериозни следи върху земята и парчета от неизвестно чия кожа. Също така има данни за страховити крясъци, които, според учените, са надавани от някакво засега неизвестно същество. Няма обаче неоспорими материални доказателства за съществуването на този странен звяр, нито негови отчетливи снимки. Но трябва да се има предвид, че във влажните тропици на Централна Африка все още са се запазили огромни труднодостъпни места, където практически не е стъпвал човешки крак.

    Затова вероятно, зоологическият пъзел около вавилонския дракон все още предстои да бъде решен от учените.

    Загадките на човешката еволюция

    Сред най-интересните въпроси, които повдига хипотезата на Дарвин за еволюцията, са и следните.

    1. Защо кроманьнонците победили неандерталците?

    Последните изследвания показват, че така или иначе, неандерталците са роднини на съвременните хора, макар дълго време да е имало съмнения за това. Но защо изчезнали?

    Сред многото причини има една много важна. Ние, кроманьонците, сме ги победили, освен с всичко друго, и с помощта на езика. Хомо сапиенс се научил да говори с членоразделни звуци – а неандерталците, доколкото знаем, усвоили само езика на жестовете и нечленоразделните звуци. Така, разбира се, предимството било на наша страна. Едно е да предупредиш за опасността с думи – това е бързо, звучно, разбираемо. А докато само ръмжиш и сигнализираш с размахване на ръце, саблезъбите тигри ще излапат половината племе.

    1. Защо имаме такъв голям мозък?

    В енциклопедиите е написано, че най-голям е мозъкът на европейците: той тежи средно 1375 грама, а най-лек е този на австралийските аборигени – 1185 грама.

    Мнозина учени смятат, че това е въпрос на географска изолация. Преди десетки хиляди години хората били разпределени в различни части на света и мозъкът им започнал да се формира в зависимост от сложността на околната среда. Постоянното търсене на различни варианти на оцеляване в условията на променлив климат развил мозъка на европейците до определен размер. А щастливците, на които им се паднали топлите райони с кокосови орехи, постоянна комфортна температура без нужда от отопление и с целогодишни земеделски реколти, нямали нужда да се напъват да мислят как ще оцелеят.  Затова и мозъкът им останал по-малко развит. Мозъкът на негрите например, е по-тежък от този на коренните австралийци само с 59 грама.

    През последните 100 години обаче, има тенденция при всички раси мозъкът да натежава, като е нараснал приблизително с 40 грама. Тази промяна е свързана, както с културния, така и с биологичния прогрес на човечеството, но засега все още няма конкретен отговор какво точно я обуславя.

    1. Защо не ходим на четири крака?

    Най-популярната версия твърди следното: ние сме се изправили на два крака поради промяна в климата. Поредното глобално охлаждане на повърхността на континентите и океаните на нашата планета причинило изчезване на горите в повечето райони и появата на огромни степи. Затова австралопитекът се лишил от своето убежище – короните на дърветата, и бил принуден да слезе на земята. Но някои учени смятат, че това е станало поради приплъзванията на земната кора и появата на скалите. Ландшафтът на Източна и Южна Африка преди 5 милиона години бил формиран от вулкани и изместване на тектонични плочи. Земната кора се разтягала и пукала, появил се Големият африкански разлом, а Червено море и Аденския залив бавно се разширявали. Под днешна Етиопия се издигала гореща магма от дълбините на земята, която напуквала земната кора.

    Приматите трябвало да оцеляват в целия този ужас. Волю-неволю било необходимо да се изправят, защото по неравния и опустошен терен било по-лесно да се придвижват на два крака. Започнали да се настаняват в пещери сред скалите – те им служели и за убежище, и за капани, в които лесно се примамва плячка.

    Възстановка на неандерталци

    Освен това, грубият терен направил нашите предци истински спортисти. Човекът се научил да тича бързо, да не подбира само удобни пътища, да се катери по скали, да балансира на ръба на пропасти и да скача през ровове. Ръцете и пръстите му станали способни да наточат дървени и каменни инструменти и да ги държат. И най-важното – благодарение на такъв сложен и опасен живот нашите предци започнали бързо да стават все по-умни. В крайна сметка, те се научили да се ориентират в пространството и да общуват помежду си, като действат в екип.

    Но има учени, които не са уверени в прословутото твърдение на Енгелс, че трудът е направил от маймуната човек. В края на краищата, и животните работят, за да намерят и усвоят храната си – дебнат плячка, тичат, за да я настигнат, защитават малките си, оборудват бърлоги, търсят места за водопои и нови пасища. Пък и няма нужда от инструменти, за да се ходи на два крака. Ето, кенгуруто не използва копия и каменни секири. И да не би кокошките да си помагат с бастуни?

    Интересно: а защо маймуните сега не стават хора? На това привържениците на Дарвин отговарят с насрещен въпрос: защо от днешните риби не се появяват примитивни форми на динозаври? Според тях, еволюцията никога не създава нещо повторно. Моментът на формирането на човека вече е отминал. Защо трябва да протича многократно?

    Както виждаме, споровете около хипотезата на Дарвин продължават. Но пък нали казват, че именно в споровете се ражда истината?

    Факти за глада, които не знаете

    Гладът е познат на почти всички: някои умишлено гладуват в името на по-тънка талия, други са принуден от обстоятелствата, трети са изпитали това чувство, забравяйки да хапнат в работно време. Около това явление има традиционно много митове, а по-долу ще разберете 9 факта за глада, които най-вероятно не сте знаели.

    Една осма от света гладува

    Много жители на планетата Земя заспиват гладни. Това не се дължи на общия ентусиазъм за диети, а на истинската липса на храна за повече от 1 милиард души. Най-гладната страна в света е Южен Судан: 70% от населението на тази държава знае какво е недостиг на храна. Второто място в този тъжен списък заема Кения – с 51% гладуващи жители. „Бронзът“ се пада на Нигерия (47%). В същото време, статистиците стигнаха до изумително заключение – за да се хранят всички бедни страни от Африка би било достатъчно да се събере цялата храна, изхвърлена от жителите на развитите страни по света.

    Човек може да живее без храна в продължение на 40 дни

    Научните изследвания са потвърдили, че възрастен човек, който не изпитва силно физическо натоварване, може да преживее 40 дни без да се храни.

    Индийските шастри – обяснителни религиозни текстове – препоръчват на кредитора да окаже натиск върху чувствата на длъжника с помощта на краткосрочна гладна стачка, наречена абходжана, а ако това не помогне – тогава  с помощта на гладна стачка до смърт – прайя.

    Тридневното гладуване стимулира имунитета

    До този интересен извод стигнали учени от Калифорнийския университет в САЩ. Те провели специално проучване, по време на което установили, че след тридневно гладуване хората засилват имунната си система.

    Възстановяването на защитната сили на организма се дължи на мощното разделяне на стволови клетки, което се наблюдава по време на гладуването. Освен това, в тялото намалява концентрацията на ензима, отговорен за стареенето и хормона, който стимулира растежа на ракови тумори.

    Гладуването е най-опасният метод за отслабване

    Известната диета на балерината Мая Плисецкая „да не яде“ – в действителност не е най-ефективният начин за отслабване. Всъщност, гладуването може да бъде много опасно за тялото. Липсата на „гориво“ в организма драстично намалява количеството глюкоза в кръвта и съответно намалява количеството инсулин, отговорно за изгарянето на мазнините в клетките. По този начин, по време на гладуване се натрупват ацетонови тела, които повишават киселинността в кръвта, а това отравя цялото тяло.

    Когато гладната стачка свърши, тялото не само възвръща предишното си тегло, но и се запасява за в бъдеще. Познавайки тази  негова особеност, много професионални спортисти специално гладуват, за да достигнат нужното тегло. В продължение на шест месеца например, можете да си осигурите допълнителни 5-15 килограма.

    Мисълта за храна е също толкова приятна, колкото и мисълта за секс Изследване на мозъка, проведено през 2004 г. показа, че мисълта за любимата салата или поничка освобождава допамин, хормон на удоволствието, който също се отделя в тялото по време на любов или употреба на наркотици.

    Много хора знаят, че бременните харесват портокали с хайвер или кисели краставички с конфитюр

    Но учените са доказали, че една бременна жен, в нейните желания по отношение на хранат, може да отиде много по-далеч. 30% от бременните жени мечтаят за негодни за консумация неща, като кал, сапун и т.н. Такова хранително разстройство се нарича „алотриофагия“.

    Едно проучване през 2007 г. установило, че жените, които се опитват да забравят за шоколада, в крайна сметка изяждат 50% повече от този продукт, отколкото тези, които открито признават жаждата за сладко.

    Има страни, в които е по-добре да не попадате пред очите на гладуващите, защото все още съществува канибализъм

    Да се натъкнете на канибали в наши дни е възможно в Югоизточна Папуа Нова Гвинея (племе короваи), Индия (северната част на страната, секта агхори), Камбоджа, Фиджи, Бразилия, Западна Африка (в покрайнините на Либерия, Сиера Леоне, Кот д’Ивоар) и Конго.

    Защо човечеството постепенно оглупява?

    Средната интелигентност на хората намалява с всяка изминала година. Изследователите вярват, че това се дължи на застаряването на човечеството: някои форми на памет и интелигентност постепенно отслабват с възрастта.

    Още през 40-те години на ХХ век изследователите обръщат внимание на факта, че нивото на интелигентност на всяко ново поколение е значително по-високо от това на техните родители, баби и дядовци. Средният темп на растеж бил три пункта на всеки десет години. Тази тенденция се нарича Ефект на Флин, тъй като е открита от психолога Джеймс Флин. В продължение на няколко десетилетия, този ефект продължил. Учените обвързали нарастването на средните показатели на интелекта на човечеството с развитието на много области на знанието и нарастването на нивото на образование.

    Въпреки това, в средата от 2000 година насам, изследователите започват да забелязват спад в средното ниво на интелигентност. Допълнителни проучвания показват, че Ефектът на Флин е преустановен преди около 30-40 години. И сега интелигентността на хората намалява със седем пункта на век.

    Много учени смятат, че тази тенденция се дължи на факта, че хората с високи нива на образование и интелект по-рядко продължават рода в сравнение с по-малко образованото население. Изследователи от Кралския колеж в Лондон обаче предлагат своя версия. Екипът, ръководен от професор Робин Морис, анализирал как тестовете за интелигентност варират в различно време и какви показатели тестват. Учените са сравнявали над 1750 различни теста, които разкриват нивото на интелигентност от 1972 г. насам. Тези тестове обикновено се състоят от две групи въпроси: първата е насочена към проверка на краткосрочната памет, а втората измерва работната памет (способността да се държат в ума малки парчета информация, необходима за мисловна дейност). За разлика от краткосрочната памет, работната памет е вид пространство, в което човек може да манипулира информацията, а не само да я съхранява и повтаря. Най-интересен се оказал фактът, че Ефектът на Флин се отнасял само до краткосрочна памет, докато капацитетът на работещата памет на хората продължил да намалява, дори когато индикаторите на IQ вървели нагоре.

    За да се разбере това несъответствие, помогнали демографските данни: оказало се, че средните показатели на интелекта се изменят в зависимост от измененията на средната възраст на населението в развитите страни. Факт е, че работната памет се влошава с възрастта, докато краткотрайната памет при здрави възрастни хора се съхранява.

    От друга страна, учените не изключват възможността, че човечеството е достигнало своя „таван“, както и че по-нататъшно увеличение на средните нива на интелигентност с подобни темпове е просто невъзможно. Вероятно, за да се стигне до консенсус по този въпрос, ще са необходими нови проучвания, които да отчитат, както демографските, така и социалните промени. По-рано изследователите установиха, че продължителното шофиране разрушава интелекта със същия успех, като гледането на телевизия. Но навикът да бъдеш мързелив, се оказва знак за висока интелигентност.

    Ако искате да подобрите краткотрайната си памет, за това ще ви помогне сънят и дъвченето на дъвка.

    10 изобретения, направени по погрешка

    Когато мислим за хора, които са дали на света някакво революционно изобретение, променило ежедневието ни, обикновено си представяме брилянтен учен, който ден и нощ размишлява над някакъв казус и закон. Но това важи само за някои открития. Ето няколко истории за направени по погрешка изобретения.

    Картофен чипс

    Това е единственият момент, когато гневът е от полза за човечеството. В средата на миналия век посетител на един от ресторантите в Ню Йорк връща поръчаните пържени картофи, като казва, че парчетата са полусурови и твърде дебели. Главният готвач Джордж Крум бил толкова разярен, че за да отмъсти на клиента, нарязал картофите, колкото е възможно по-тънко, изпържил ги отново и ги посипал със сол от сърце. Така било родено най-любимото (и може би най-вредното) ястие на всички времена.

    „Кока-Кола“

    Фармацевтът Джон Пембъртън бил ранен по време на служба в армията. В болницата страдал от тежки болки и бил пристрастен към морфина. За да се отърве от пристрастеността към опиатите, Джон започнал да експериментира с кокаин и винени напитки, съдържащи едно и също вещество. Той дори патентовал напитка, наречена Pemberton’s French Wine Coca. След известно време Пембъртън се обърнал към колега за помощ при подобряването на рецептата. По време на експериментите партньорите случайно смесили патентована напитка със сироп от сладка кола и газирана вода. Съдържанието на бутилката се оказало неочаквано вкусно. Пембъртън решил, че получената смес ще бъде продавана по-добре като безалкохолна напитка, отколкото като лекарство.

    Виагра

    Всеки знае тази история. Фармацевтите в компанията „Phizer“ работили върху лекарство за сърдечно-съдови заболявания, но на етапа на клиничните изпитания било установено, че препаратът не дава желания резултат, но затова пък има неочакван и много интересен страничен ефект. Виаграта е създадена като лек за сърдечно-съдови заболявания.  Сините хапчета били пуснати на пазара, като по този начин дали на мъжете и техните партньорки шанс да поддържат сексуалните си отношения.

    Първият активен пейсмейкър

    Асистент от катедрата по електротехника в Университета в Бъфало искал да сглоби конвенционален кардиограф. В тъмния килер той погрешно взел друга електронна част. Пейсмейкърът изпраща електрически импулси към сърцето. След като направил спойка на компонента, веригата внезапно започнала да произвежда електрически импулси, които не можели да се разграничат от човешкото сърце. Аспирантът веднага започнал работа за промяна на размера и формата на устройството, така че да може да се имплантира в тялото.

    Микровълнова фурна

    През 1945г. Пърси Спенсър експериментира с нова вакуумна лампа, наречена „магнетрон“, която извършва изследвания за корпорацията „Raytheon“. Изведнъж шоколадовия десерт в джоба на ризата му започнал да се стопява и в чашата на масата започнали да експлодират царевичните зърна. Една от първите микровълнови печки почти не се различавала от сегашните. Спенсър веднага разбрал пълния потенциал на този неизвестен преди това ефект. Две години по-късно компанията „Raytheon“ пуснала първата микровълнова печка с тегло 315 кг, която била висока 165 см и струвала 5 хиляди долара. Първият модел не станал популярен сред потребителите за разлика от втория, който се различава съвсем малко от настоящите.

    Пеницилин

    Традиционната версия на тази история описва откриването на първия антибиотик, като верига от съвпадения в лабораторията на болница Сейнт Мери в Лондон. Александър Флеминг забелязал на прозореца съд на Петри, съдържащ стафилококова култура. Стафилококите били частично унищожени от гъбичките, които влизали в чашата през отворения прозорец. Ученият изолирал вещество, което разрушава клетъчната стена на бактериите и потиска растежа им. Днес обаче, учените се съмняват в историческата точност на това описание. Най-вероятно, мухълът е влязъл в резервоара не от улицата, а от лабораторията, където са проведени експерименти с различни видове плесени.

    Мастиленоструен принтер

    Инженер на компанията „Canon“, поради разсеяност докоснал желязо с риза, в чийто джоб била поставена химикалка. Съдържанието на химикалката се разтопило, изтекло и отново застинало. Този принцип все още се използва при мастиленоструйни принтери на различни производители, не само на марката „Canon“.

    Рентгенови снимки

    На 8 ноември 1895г. германският професор по физика Вилхелм Рентген открива странна радиация, провеждайки експерименти с нови видове електронни тръби. Биографите предполагат, че физикът забелязал слабо зелена светлина, излъчвана от екрана покрит с луминисцентно съединение на барий. Вилхелм Рентген направил страхотно откритие. В същото време, видимата светлина не се появила на екрана!  Впоследствие Рентген поставял между рентгеновите лампи и екрана различни материали и накрая успял да направи ясен отпечатък на човешка ръка. Според легендата, това е ръката на жена му, която, когато видяла снимката, възкликнала: „Това е моята смърт!“

    Изкуствени подсладители

    През 1879г., след като е работил цял ден с едно вещество, наречено „въглищен катран“, химикът Константин Фалберг се върнал у дома и седнал да вечеря без да измие ръцете си. Забелязал, че всичко, което докосвал с ръце, имало сладък вкус. На следващия ден той открил ново вещество и го нарекъл „захарин“. Заместителят на захарта е създаден благодарение на неизмитите ръце.

    Листче за записки

    През 1968г. химикът Спенсър Силвър, който работил за добре известната фирма „3M“, получил много слабо лепило, което не оставяло следи на повърхността. Никой не можел да измисли как да се се използва  новото вещество, докато друг учен не започнал да покрива краищата на хартиените ленти, които използвал като отметка за колекцията си от църковни химни.

    Теория на струните

    Живеем в изключително сложна вселена, а ние сме си любопитни по рождение. От незапомнени времена си задаваме въпросите „Защо сме тук?”,” Откъде ние и светът сме дошли?”, „ От какво е съставена вселената?”. Имаме привилегията да живеем във времена, когато правим огромен прогрес в откриването на отговорите на тези въпроси. Теорията на струните е най-скорошният ни опит да отговорим на последния въпрос.

    1strings

    И така… от какво е съставена вселената? Обикновената материя е съставена от атоми, които пък съдържат три основни компонента: електрони, обикалящи около ядро, което е съставено от неутрони и протони. Електронът е елементарна частица (такива частици се наричат лептони), но неутроните и протоните са съставени от по-малки частици, наречени кварки.

    Знанието ни за субатомната композиция на вселената се побира в Стандартния модел на физиката на частиците. Той описва основните съставни части на вселената и силите, чрез които си взаимодействат те. Има дванадесет съставни части. Шест от тях са кварки – наречени са с интересните имена горни, долни, чаровни, странни, дънни и топ кварки. (Протонът, например, е съставен от две горни и една долна кварки.) Останалите шест са лептони – те включват електроните и технтие събратя, мюоните и таоните, както и три неутрина.

    2strings

    Това са четирите основни сили във вселената: гравитация, електромагнетизъм и силни и слаби ядрени сили. Всяка от тях произлиза от основни частици, които се явяват като носители на силата. Най-известната от тях е фотонът, частицата на светлината, която е посредник на електромагнитните сили. (Това ще рече, че магнитът привлича пироните, защото двата обекта си обменят фотони.) Гравитонът пък е частицата на гравитацията. Силната ядрена сила се носи от осем частици, наречени глуони, а слабите сили се предават от три частици, W+, W- и Z.

    Поведението на всички тези частици е описано с безпогрешна точност в Стандартния модел, с едно единствено изключение – гравитацията. По технически причини, гравитационната сила, най-познатата ни от всички, се оказва доста трудна да бъде описана микроскопски. В продължение на много години това е един от най-важните проблеми в теоретичната физика – да се формулира квантова теория на гравитацията.

    През последните няколко десетилетия, теорията на струните се превръща в най-обещаващият кандидат за теория на гравитацията. Тя всъщност се опитва да предостави пълно, неоспоримо и постоянно описание на фундаменталната структура на нашата вселена.

    4strings

    Основната идея зад теорията на струните е следната: всички основни частици от Стандартния модел са всъщност различни прояви на един единствен обект: струната. Как е възможно това? Обикновено човек си представя един електрон като точка без вътрешна структура. Точка, която не може да прави нищо друго, освен да се движи. Ако струнната теория се окаже вярна,  то тогава с изключително мощен „микроскоп” бихме могли да видим, че електронът всъщност не е точка, а миниатюрна струна. Струната е способна на повече от просто движение – тя може да вибрира по различни начини. Когато тя вибрира по определен начин, от разстояние ние я виждаме като електрон. При различна вибрация пък я виждаме като фотон, кварка и т.н. Това би означавало, че целият свят се състои от струни!

    Може би най-забележителното при тази теория е, че подобна проста идея всъщност работи. Възможно е Стандартният модел да бъде изведен от теорията на струните. Важно е да споменем, че до днешна дата няма директно експериментално доказателство, че теорията на струните сама по себе си е правилното описание на природата. Това вероятно се дължи на факта, че теорията все още се разработва. Ние знаем само части от нея и докато не я видим завършена не можем да кажем нищо със сигурност.

    Източник: nuclecu.unam.mx

    Бояджишкото клане

    Бояджишкото клане от 1876 г., известно още като „Кървавото хоро“, e eдно от най-масовите кланета над българския народ по време на османското владичество. По жестокост то се нарежда на второ място веднага след Баташкото клане.

    На 11 май 1876 г. селяните от Бояджик се събират в църковния двор да отдадат сърдечните си почести пред ликовете на първите славянски учители и равноапостоли светите братя Кирил и Методий. По време на празника владеещият околните села Едем ага нападнал селото със своите черкези, които започнали издевателства и грабежи. За да се отбраняват, селяните поставили въоръжена стража в края на селото. По този повод било докладвано на Шефкет паша, който се намирал в Сливен, че в Бояджик се готви бунт. Така на 17 май 1876 г. той с един табор башибозуци отива в Бояджик и започва погром над селото.

    Башибозуци

    Голяма част от населението се укрива в местната църква, но тя била обстрелвана със снаряди, затова укрилите се вътре били принудени да излязат. Започва зверското им физическо изтребление. Убити са десетки мъже, жени и деца. Хванатите живи около 50 младежи били принуждавани да играят хоро пред пашата, след което също били избивани. Затова Бояджишкото клане е известно в историята и като ”кървавото хоро”.

    Цялото имущество на бояджичени станало плячка на башибозуците. Бояджишкото клане е определено от историците като трето по броя на жертвите след Баташкото и Старозагорското и като второ по жестокост клане след Баташкото. В него загинават 170 души мъже, жени и деца, и 2-ма свещеници – Желязко Колев и Господин Иванов. Сред убитите е и дядото на Джон Атанасов, а неговият баща Иван, още бебе, оцелява в прегръдките на убития. Към днешна дата има възстановен списък с имената на 145 жертви.

    източник: Уикипедия

    Българската следа в световните открития

    Свети Климент Охридски
    (Кирилица)
    Роден около 840, починал 27 юли 916 – Охрид
    Свети Климент Охридски е български средновековен учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език. Основател е на Охридската книжовна школа. Православната църква го тачи като един от Светите Седмочисленици. С огромен принос за разпространението на Кирилицата, използвана от близо 300 млн. души.

    Проф. д-р Георги Кирилов Лозанов

    Проф. Лозанов на конференция във Викторсберг, Австрия през 2008 г. /снимка: Уикипедия/

    Роден на 22 юли 1926 г. – София
    Проф. д-р Георги Кирилов Лозанов е български учен, психиатър, невролог, психолог и педагог, създател на сугестологията, сугестопедията и интегралната психотерапия, известен и като изследовател на Ванга. От средата на 60-те години на ХХ век д-р Лозанов започва експериментирането и разработването на една здравно-учебна система – сугестопедия, базирана на теорията за внушението. Чрез хармонизиране на учебния процес се десугестират – освобождават участниците в него от наложените социални исторически норми за ограничените възможности на човешкия ум и едновременно с това се сугестира – стимулира цялата личност – и интересите, и възприятията, и интелектуалната активност, и мотивацията, и креативността и се постига един благоприятен психохигиенен, психотерапевтичен ефект.

    Джон Винсънт Атанасов

    снимка:Уикипедия

    Джон Атанасов е американски физик, математик и електроинженер, създател на първия електронен, непрограмируем компютър с регенеративна памет, известен като компютър на Атанасов-Бери.

    Джон Атанасов е роден на 4 октомври 1903 г. близо до Хамилтън, Ню Йорк.

    Баща му Иван Атанасов е родом от Ямболско, но рано остава без баща, който загива в Бояджишкото клане през 1876 г. През 1889 г., на 13-годишна възраст, Иван Атанасов емигрира в Америка заедно с чичо си. Остава сам на 16 години след смъртта му, но успява да завърши колеж, а след дипломирането си създава семейство. Съпругата му е Айва Луцена Парди, учителка по математика от френско-ирландско потекло. В семейството им се раждат осем деца: Джон-Винсент, Етелин-Зорка, Маргарет, Теодор, Ейвис, Реймънд, Мелва и Ървинг

    Георги Стефанов Наджаков 

    снимка: Уикипедия

    Роден на 7 януари 1897 г. – Дупница
    Георги Наджаков е изтъкнат български физик, талантлив преподавател, активен обществен деец, автор на първото българско откритие – фотоелектретното състояние на веществото. Създател е на Физическия институт при Българската академия на науките и дългогодишен негов директор. Днес Институтът по физика на твърдото тяло към БАН носи неговото име. Има принос и към развитието на лазерните технологии, както и на технологията за производство на чисти силициеви кристали.

    Иван Николов Странски 

    снимка: Уикипедия

    Роден на 2 януари 1897 г.  – София
    Иван Странски е български учен, основател на българската школа по физикохимия и считан за „баща“ на кристалния растеж. Иван Странски е един от основателите (заедно с Косел) на молекулно-кинетичната теория за формирането и растежа на кристалите. Въвежда за първи път понятието „положение на полукристал“. Заедно с Ростислав Каишев установяват връзката между формата, структурата и силите на междумолекулно взаимодействие в кристалите на базата на молекулна трактовка. Разработват метода на средните отделителни работи – молекулно-кинетичен метод, изиграл роля в развитието на теорията на зараждането и растежа на кристалите. Създават модела на Каишев и Странски за послойния растеж на кристалите, имат заслуги за изясняване на връзката между двумерното зародишообразуване и спиралния растеж на кристалите. С Любомир Кръстанов предлагат механизъм на растеж на един кристал върху подложка от друг. В Берлин работи в различни области от физикохимията, предимно теоретични разработки с непосредствено практическо приложение: триболуминисценция, топене, разлагане на уротропин, електронна емисия на кристални повърхности (тези му изследвания водят до създаването на автоемисионния микроскоп (FEM).
    Сериозно приложение имат теоретичните му работи в областта на металургията, с помощта на които рудодобивът в Западна Германия става значително по-ефективен и рационален.

    Иван Стефанов Ночев

    Роден на 23 септември 1916 г. – Карлово
    Иван Ночев е български авиоинженер, участвал в изобретяването на двигателите на модула „Орел“ (мисия Аполо 11), с който американските астронавти Нийл Армстронг и Едуин Олдрин кацат на Луната. Изобретените с участието на Иван Ночев реактивни двигатели осигуряват плавното кацане на модула „Орел“ с космонавтите на Луната, като гарантират модулът да бъде в хоризонтална позиция, когато се прилунява. Освен това, подсигуряват успешното им завръщане и скачване с очакващия ги в окололунна орбита космически кораб.

    Петър Димитров Петров 
    Роден на 21 октомври 1919 г. – Брестовица
    Петър Петров е български инженер,  изобретател. Роден е в село Брестовица на 21 октомври 1919 г.
    Считан е за един от най-продуктивните изобретатели през втората половина на XX век. Сред изобретенията му са първият дигитален ръчен часовник, първата компютъризирана система за измерване на замърсявания, телеметрични устройства за метеорологични и комуникационни сателити, първият в света безжичен сърдечен монитор, както и множество други апарати и авторски методи.
    Той е носител на многобройни признания и награди. Морският нос Петров на остров Брабант в Антарктика е наименуван в чест на Петър Петров.

    Асен Йорданов 
    снимка: Уикипедия

    Асен Йорданов (1896 – 1967 – София) е български изобретател, инженер и авиатор. Йорданов е смятан за основател на авиоинженерството в България и има принос в развитието на американската авиация. „Йорданов залив“ на Земя Греъм в Антарктика е наименуван на Асен Йорданов.
    През 50-те години на XX век Йорданов работи върху сигурността при автомобилите и е един от създателите на въздушната възглавница, а също и върху апарата Джордафон – предтеча на днешния телефонен секретар, който освен това дава и възможност няколко души едновременно да разговарят помежду си.

    Стамен Гигов Григоров
    Роден на  27 октомври 1878 г.  – Студен Извор
    Стамен Григоров е български микробиолог и лекар. Той е първият учен, описал бактерията Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus – микроорганизъм, предизвикващ образуване на кисело мляко.С огромен принос е в откриването на ваксината срещу туберколоза.

    Проф. Иван Иванов Митев

    Иван Митев се ражда на 4 октомври 1924 г. в село Крушовица, област Враца
    Проф. Иван Митев е български педиатър-кардиоревматолог и откривател на шестия сърдечен тон, наречен „тон на Митев“.
    През 1972 г., докато преслушва сърцето на пациент, долавя допълнителен тон. Несигурен в своето откритие, продължава преглеждането на други пациенти, като се опитва да долови наличието на този допълнителен тон. През 1974 г. Иван Митев дава гласност на своето откритие в бр. 4 на списание „Педиатрия“. Откритието му е признато през 1980 г. В негова чест е издадена единствената по рода си марка в света, свързана с кардиологията, наречена „VI тон“.

    Карл Джераси

    снимка: Уикипедия

    Карл Джераси е известен предимно със своя принос за разработването на първото противозачатъчно хапче. Роден е на 29 октомври 1923 година във Виена, Австрия. Бащата му е евреин от България на име Самуел Джераси, ветеран от Балканската война, Междусъюзническата война, ПСВ и ВСВ, а майка му Алис Фрийдман – ешкеназка еврейка от Австрия. Детските си години Карл Джераси прекарва в България с родителите си, до момента в който те се развеждат.
    Удостоен е с Национален медал за наука, връчен му от президент Никсън, макар да е бил в т.нар. списък на враговете на Никсън.

    Димитър Спасов Пасков
    Роден е на 18 октомври 1914 година в серското българско село Горно Броди, Гърция.
    Димитър Пасков е български лекар фармаколог, един от основоположниците на българската експериментална фармакология.
    През 1959 година Димитър Пасков екстрахира антихолинестеразната съставка от листата и цветовете на блатното кокиче — алкалоид, който наричат галантамин. Изолирана в чист вид, тази съставка получава името Нивалин. Откритието на свойствата на блатното кокиче става случайно, когато докторът забелязва подобрение у момиче, болно от детски паралич, което без да иска изпива водата от чашка с кокичета, която родителите и са оставили на масата до леглото.
    Името на д-р Димитър Пасков се свързва с 20 изобретения и оригинални лекарствени форми. Той е носител на Международната награда за наука „Еньо“ през 1961 година.

    Румен Антонов
    Роден е на 21 януари 1944 г. в София в семейство на царски офицер. Заради произхода си има неприятности в социалистическа България
    Румен Антонов е  изобретател в областта на автомобилостроенето. От много години живее и твори в Париж. Неотдавна отново се прочу с конструирания нов тип автомобилен двигател. Изобретява уникална автоматична скоростна безстепенна кутия, която е приложима за малки коли и има слабо нарастване на разхода на гориво. С помощта на капитал от Холандия учредява фирма „Антонов Пи Ел Си“, регистрирана в Манчестър (1991). Патентова изобретената кутия и скоро след това я продава на водещи световни автомобило-производители – най-напред на японски („Хонда“), после френски („Рено“, „Пежо“), британски („Роувър“), германски (за „Даймлер-Крайслер“), индийски (за „Сузуки“), като се ангажира да разработи промишлен прототип.