Тази гибелна история започва през 1963 година, когато близначките Джун и Дженифър се появяват на бял свят в Барбадос. Познати като „Тихите близначки“, двете разговарят само и единствено помежду си. Точно така, те не разговаряли с никого, абсолютно с никого!

„Тихите близначки“ създават свой собствен език, чрез който да комуникират, като по този начин се отдалечават от своите приятели, роднини, учители и съученици. Накрая връзката им ги повежда към пътя на отчаянието – те се обичат и ненавиждат едновременно, при това с огромна страст и в крайна сметка едната от тях загива, за да може другата да води нормален начин на живот.

Скоро след раждането на двете момичета семейството им се премества в град Хавърфордуест, намиращ се в югозападен Уелс. Израствайки, близначките са единствените чернокожи в обкръжението им и често са подигравани в училище. Това води до причиняване на психически травми у момичетата и ги подтиква да започнат да избягват комуникация с околните.

Именно заради отказа им да разговарят с други хора, момичетата са преглеждани от множество терапевти, но никой от тези професионалисти не успява да ги накара да разговарят. За да им помогнат, психолозите решават да ги разделят и семейството изпраща близначките в различни интернати, но в резултат на това разделяне двете стават още по-затворени в себе си.

Когато лекарите забелязват промяната в Джун и Дженифър, те предлагат на родителите им да ги съберат отново. Следващите години момичетата прекарват в изолация. В своите дневници те описват мрачната страна на тяхната необичайна връзка. Джун пише: „Никой не страда така, както страдам аз, не и със сестра си. Със съпруг – да, със съпруга – да, с дете – да, но моята сестра – тази тъмна сянка, която ме държи далеч от слънчевата светлина, е моето единствено мъчение“.

По-късно близначките решават да станат писателки. Всяка пише различни романи. Историите им са продадени на няколко места в САЩ. В романа на Джун „Pepsi-Cola Addict“  се разказва за герой от гимназията, който е съблазнен от учителка, а по-късно е изпратен в поправително училище, където е сексуално насилван и тероризиран от пазачите. Дженифър пише три романа и няколко разказа, но произведенията и на двете близначки не правят особено впечатление на издадели и читатели.

След като не стават популярни писателки, Джун и Дженифър се обръщат към престъпния живот. Те извършват няколко дребни кражби, опитват се да удушат една друга и дори запалват една сграда. В крайна сметка са изправени в съда по обвинения в палеж. Съдията решава, че момичетата страдат от психическо заболяване и са изпратени в психиатрична клиника.

Поведението на близначките озадачава лекарите. Двете момичета се сменяли при ядене. Единия ден се хранела едната, докато другата гладувала, а на следващия ден сменяли ролите си. Те били настанени в различни стаи в противоположни краища на болницата, но медицинските сестри често ги заварвали „замръзнали“ в една и съща странна позиция през целия ден и цялата нощ.

По време на престоя си в клиниката близначките решават, че за да може една от тях да води нормален живот, другата трябва да умре. След дълги дискусии те се съгласяват, че Дженифър трябва да е тази, която да се жертва. През март 1993 година лекарите решават да преместят близначките в друга клиника, а преди това журналистката Марджори Уолъс успява да вземе кратко интервю от тях. Тогава Дженифър казва: „Марджори, Марджори, аз ще трябва да умра“. На въпроса „Защо?“, тя спокойно отговаря: „Защото така решихме“.

По време на прехвърлянето им в другата клиника Дженифър спи в скута на Джун с отворени очи. Когато пристигат, Дженифър е обявена за мъртва от лекарите. По-късно те съобщават, че смъртта е причинена от внезапно възпаление на сърцето. При аутопсията не са открити никакви наркотици в кръвта на загиналата и истинската причина за смъртта ѝ остава загадка.

Няколко дни по-късно Марджори посещава Джун. Тогава близначката казва: „Най-накрая съм свободна и най-накрая Дженифър се отказа от живота си заради мен“.

Върху надгробния паметник на Дженифър е изписано стихотворение, написано от Джун:

„Някога бяхме две.

Двете правехме едно.

Вече не сме две.

През живота бъди един.

Почивай в мир.“

След смъртта на сестра си, Джун започва да се държи нормално и да разговаря с околните. Тя не се нуждае от психиатрично наблюдение и е приета добре в обществото. В момента води скромен живот и живее с родителите си в западен Уелс.

Въпреки че никой не знае нищо за странния и тайнствен свят на близначките Гибънс, откъс от дневника на Дженифър показва тяхното пренебрежение една към друга. Тя пише: „Превърнахме се в смъртни врагове една за друга. Чувстваме дразнещите и смъртоносни лъчи, излизащи от телата ни и удряйки се в другата. Питам се – мога ли да се отърва от собствената си сянка – възможно или невъзможно е това? Без моята сянка ще умра ли или ще се освободя? Без моята сянка, която за мен е лицето на страданието, илюзията, убийството.“

Според експертите ледът на Антарктида се появява преди 35 милиона години. Въпреки това, съществуват няколко карти, на които континентът не е покрит с лед. Как е възможно това?

Вярвате ли, че историята, на която ни учат в училище, е непълна? Ще повярвате ли ако ви кажем, че има безброй открития от различни части на Земята, които ни навеждат на мисълта, че има много исторически загадки, които учените не са способни да разгадаят.

Сред откритията, предизвикващи съвременната история, са няколко карти, разкриващи дълго пазена тайна. Кога на Антарктида не е имало лед? Според експертите ледът на континента „се е появил внезапно“ преди около 35 милиона години. 100 милиона години преди тази поява, континентът не е имал ледена покривка.

Но ако това действително е така, кои са хората, които създават карти, на които Антарктида е изобразена без наличието на лед?

Съществуването на многобройни карти, като тази, създадена от мореплавателя Пири Реис, служи като доказателство за мнозина, че нашите предшественици са знаели точната форма на нашата планета, както и размерите ѝ и са били достатъчно уверени в тези свои познания, за да си служат със сферична тригонометрия и точни математически изчисления. Излиза така, че вероятно в далечното минало непозната цивилизация започва глобален проект, който цели да картографира цялата планета – така, както правим и ние днес.

Картата на Пири Реис например, е създадена през 1500-те години. На нея е отбелязан континента Антарктида ( открит едва през 1818-1820 година) без наличие на лед.

Авторът Греъм Хенкок обяснява картата като пише, че тя показва напреднали математически и картографски познания и включва изключително точни относителни дължини. Цялата карта има характеристики, които не би трябвало да са съществували през 1500-те години.

Пири Реис сам пише, че той не е виждал Антарктида. Турският мореплавател посочва в текстовете към картата, че тя не е негово произведение, а съчетание от други 20 по-стари карти. Единственото, което Реис направил, било да събере картите заедно. Древните източници на Реис са изгубени.

Необходимо е да споменем, че професор Чарлз Хапгуд започва да изучава картата на Пири Реис в средата на 20 век и публикува книгата „Maps of the Ancient Sea Kings” през 1966 година. Хапгуд твърди, че тази и други карти подкрепят теорията за съществуването на непозната за нас цивилизация, която е извършвала различни изследвания. Той подкрепя това чрез анализ на математическите методи, използвани в древните карти, както и тяхната изключителна точност, за които казва, че превъзхождат възможните за времето, през което са създадени картите, инструменти.

Някои биха казали, че всичко това е просто съвпадение или че посоченият континент дори не е Антарктида. Възможно е, но как тогава ще обясним съществуването на картата на Хаджи Ахмед?

Тя е създадена през 1559 година и показва невероятно точни очертания на западното крайбрежие на Северна Америка и Антарктида. Още по-интересното е, че тази древна карта показва мост, свързващ Сибир и Аляска. Добре, картата на Хаджи Ахмед може също да е сбъркана, но сбъркана ли е картата на Филип Бюаш?

Тя е създадена от френския географ Филип Бюаш и има две версии. Едната много точно изобразява Антарктида без наличието на лед ,а в другата дори не се споменава името на континента. Много хора смятат, че Бюаш не е знаел за съществуването на континента и неговите карти не са нищо повече от хипотези.

Ако и това не е достатъчно, разгледайте картата на Оронс Фине, създадена през 1534 година, в която Антарктида отново е изобразена без ледената си покривка.

Защо съществуват изключително прецизни карти на Антарктида, показващи континента без наличие на лед? Отговор на този въпрос все още няма. Потънал в загадки, той вероятно скоро няма да изплува на повърхността. Не и докато човечеството не даде отговори на други няколко въпроса – кои са били цивилизациите, които са знаели, че на Антарктида няма лед, как са разбрали това, какви методи са използвали, за да се сдобият с това знание и истина ли е това всъщност?