Още
    Начало Блог Страница 154

    Ръкописът „Войните“ – древно предсказание за края на света

    Една от големите исторически находки през втората половина на ХХ-ти век са ръкописите на есеите. Те са древна еврейска религиозна общност, унищожена от римляните през I в.

    Първите свитъци са открити случайно в пустинята Вади Кумран през 1947г. от две овчарчета. Впрочем, има хора, които се съмняват в тази „случайност“ и смятат, че някой е „помогнал“ на момчетата. С каква цел? Може би, защото някои от ръкописите съдържат безценна историческа информация. Те разглеждат такива въпроси, като схващанията на есеите за „борбата между доброто и злото“, „края на света“ и други подобни философско-религиозни проблеми, които хвърлят светлина върху духовната атмосфера сред еврейското общество по онова време.

    Ръкописи от Кумран

    Именно на тези сложни въпроси е посветен и свитъкът „Войните“. Той е уникален по своя характер. Днес някои изследователи дори са склонни да го разглеждат, не като изложение на събития от далечното минало, а като прогнозиране за „края на света“ в наши дни.

    Всъщност, знаем, че „краят на света“ е прогнозиран многократно по различни начини. Сега някои определят годината 2045, а други – 2060г. Общо взето, любителите на конспиративните теории вече сами не знаят кому да вярват.

    В свитъка „Войни“, ако се тълкува буквално, се предсказва обединението на всички еврейски племена в Израел. Резултат от това ще бъде освобождение от вражеското (по онова време – римското) иго и настъпване на „царството Божие“. Но, за разлика от други еврейски източници, които отреждат пасивна роля на народа, свитъкът „Войните“ призовава към активно участие в следващите битки със злото. При това се описва подробно планът на войната, тактическите действия и стратегическите задачи. Проблемът е, че липсват срокове за началото на тези събития. Това дава възможност ръкописът да се тълкува като разказ за минали времена, но също може да се схване и като предписания за бъдещето.

    Основните врагове на „силите на светлината“ са т.нар. „китии“. Под тях може да се разбират народите в земите на Западна Европа. В други библейски пророчества, „китии“ биват наричани римляните. Техни съюзници са и племена от Месопотамия. А както знаем, в наши дни именно там, в Близкия изток, е концентрирана огромна негативна енергия. Достатъчно е да се спомене само сегашната война в Сирия… Подобна била ситуацията и преди 2000 години. Международната ситуация в региона била крайно напрегната. Това било провокирано отново от „силите на злото“, срещу които, според свитъка „Войните“, се борели „силите на светлината“. (Както виждаме, творците на художествени произведения „крадат“ с пълни шепи от въображението на древните хора – да си спомним само „тъмната страна на Силата“ от филма „Междузвездни войни“).

    Според текста на древния ръкопис, преди „края на света“ трябва да се състоят 7 битки. Авторът твърди, че 6 от тях вече са се случили. Остава последното сражение, след което на Земята трябва да се появи Месията (Спасителят). Напълно е възможно тук да се подразбира Второто пришествие на Исус Христос.

    От друга страна, по времето на написване на свитъка, между римляните и жителите на Юдея назрявал конфликт. Може да се приеме, че ръкописът разказва точно за онези далечни времена. Стигнало се до въстание на евреите срещу римляните. Йерусалим бил превзет и разрушен през 71г. от римските легиони, а сектата на есеите – унищожена в развихрените сблъсъци, описани от еврейския историк Йосиф Флавий в прочутата му книга „Юдейската война“.

    От есеите останали само загадъчните ръкописи. А „силите на светлината“ до ден-днешен продължават да се сражават със „силите на злото“. Може би проблемът е в това, че „злото“ за едни хора, е „добро“ за други и обратно. Тяхната борба ще продължава, докато има човечество, защото хората са различни и ще си останат различни. Тази гледна точка също трябва да се има предвид, когато четем древните пророчества.

    Правосъдието на боговете

    За начина, по който гръцките богове раздавали правосъдие, знаем от митовете и легендите за Древна Елада. Затова не е известно дали то е било практикувано по същия начин от хората в реалния живот или е било измислено като част от митологията.

    Но, доколкото съдим по легендите, правосъдието сред обитателите на Олимп може да се определи с две думи – жестоко и ефикасно. То било под контрола на две богини – Темида и Дика. Темида издавала присъдите. Дика наблюдава дейността на самите съдии и ги наказвала строго, ако допускали несправедливости – затова и нейният авторитет бил много висок.

    Обаче не само боговете, а също царете и митологичните герои си присвоявали „съдебната власт“. Без изобщо да чакат Темида и Дика, те раздавали правосъдие и без колебание сами привеждали присъдите в изпълнение.

    Боговете наказвали изключително жестоко хората и полубоговете за неуважение към тях. Например, Аполон предал на жестока смърт сатира Марсий. Неговата вина се състояла в това, че се осмелил да се състезава с него в музиката. Това така разгневило бога, че той заповядал сатирът да бъде провесен за ръцете и одран жив.

    Аполон Сауроктонос, копие на творбата на Праксител, Лувъра

    Нимфата Арахна пък предизвикала гнева на Атина Палада, като я надминала по тъкачество. Тя създавала такива тъкани, които били прозрачни като въздух. Атина се ядосала, че не успява да изтъче подобна материя и ударила нимфата със совалката. Арахна се уплашила и опитала да се обеси. Но нервираната богиня я извадила от въжето и превърнала в паяк – за да виси вечно във въздуха сред фино изтъкани дантели.

    Богинята на лова Артемида също не била от най-милостивите. Докато се къпела, тя видяла, че младежът Актеон скришом я наблюдава. Това я разгневило, тя го превърнала в елен и насъскала срещу него собствените му кучета.

    Артемида на Леохар, Лувър

    Богът на виното и веселието Дионис наказал не по-малко жестоко три девойки, които не поискали да отидат в гората, за да го прославят с песни и танци. Разгневеният бог ги превърнал в прилепи.

    Царицата на Тива – Ниоба, била подложена на нечовешка мъка, защото се похвалила, че има повече деца – 14, от богинята Латона, която имала само две. Латона се оплакала на своите деца Артемида и Аполон. Божествените чеда за наказание избили със златни стрели всичките деца на Ниоба – Артемида убила 7-те момичета, а Аполон 7-те момчета. Царят на Тива и съпруг на Ниоба се самоубил с меча си, а самата царица от мъка са превърнала в камък.

    Несправедливи постъпки извършвали и смъртните герои. Така например, след 10 години война под стените на Троя, гъркът Паламед започнал да твърди, че е време да приключват цялата тази касапница. Вероломният Одисей скрил в шатрата му чувал със злато и го обвинил, че е подкупен от троянците. Претърсили шатрата, намерили златото и убили Паламед с камъни.

    Смелият Ахил също не бил от най-справедливите. Заради своя мъртъв приятел Патрокъл, убит от Хектор, той подредил висока погребална клада, и до нея прерязал гърлата на 12 невинни троянски младежи.

    Въобще, правосъдието на смъртните гърци от митологията не било на висота. Така например, гъркът Перифет убивал пътници с железен боздуган, защото били „виновни“, че минават по пътеките през неговите земи. А Синид убивал хората, понеже навлизали в неговата гора – навеждал върховете на боровите дървета, завързвал  нещастния пътник за тях и за кол в земята, след което пускал дървото. То се изправяло и разкъсвало човека на части. Тук вече героят Тезей извършил справедливо правосъдие – наказал и двамата по същия начин, по който те убивали жертвите си.

    Всичките тези ужасни деяния били прекратени от богинята Атина. По нейна инициатива бил създаден съд на старейшините, наречен Ареопаг. Той изслушвал публично страните, а присъдите се произнасяли чрез гласуване с камъчета, които хвърляли в две урни пред многобройна публика.

    Атина Палада

    На първия процес пред Ареопага било разгледано делото против Орест, който убил своята майка Клитемнестра. Обвинители били богините на отмъщението – Ериниите, а защитник – Аполон. Той произнесъл силна реч, в която обяснил, че Орест е убил майка си, за да отмъсти за убийството на баща си, цар Агамемнон, след завръщането му от обсадата на Троя. Когато преброили гласовете на старейшините, се оказало, че камъните в обвинителната и оправдателната урна са по равно. В съответствие със закона, Орест бил оправдан.

    Този процес положил началото на справедливото съдебно производство – а правосъдието на гръцките богове останало в митологията.

    Тайната библиотека на Иван Грозни

    Библиотеката на Иван Грозни или, както още я наричали по негово време – „Либерея“, вълнува историците вече над 400 години.

    Легендата разказва, че първият цар на Московската държава – Иван IV Грозни (1530-1584) притежавал огромна библиотека старинни пергаментови книги и древни папирусови свитъци. Те съдържали духовна и църковна информация. Сред тях имало много научни трактати и поеми на древни класици. Безценни фолианти разказвали историята на човешката цивилизация и за раждането на живота на земята.

    По заповед на царя, тази книжна съкровищница била надеждно скрита в подземно хранилище. Само най-верните и предани хора имали достъп до нея. Понякога, тайно от всички, те слизали в мрачните подземия, вземали внимателно някой от ръкописите и го носели на царя.

    Иван Грозни четял много, съчинявал църковни тропари (които и до днес се четат в църквите), лично водел своята и държавната кореспонденция. След смъртта му всички следи от загадъчното хранилище били загубени. Хората, които знаели за него – или умрели, или били екзекутирани.

    Цар Иван Грозни, худ. Виктор Васнецов, 1897

    Днес няма никакви сведения за библиотеката на Иван Грозни – но разговорите и дискусиите за нея сред историците продължават.

    През 395 г. Римската империя престанала да съществува като единна държава. Тя се разделила на Западна и Източна. През 476 г. Западната прекратила съществуването си под ударите на варварските племена. По-късно историците започнали да наричат Източната „Византия“ – тя просъществувала още 977 години – до 1453 г.

    Именно в Константинопол, столицата на Византия, били приютени най-големите библиотеки на Древния свят. За почти 1000 години в хранилищата на византийските императори се натрупали много ръкописи от разни епохи и народи.

    През 1453 г. турците обсаждат Константинопол и след 2-месечна обсада градът пада. Последният византийски император Константин ХІ Драгаш загива в битката. Логично е да се допусне, че турците са унищожили библиотеката на Константинопол. Но мнозина историци смятат, че тя е била изнесена от града. В отбраната на византийската столица участвали генуезки наемници. Именно 7 генуезки кораба, 5 венециански и 5 византийски пробили блокадата по море. Турците не ги преследвали, за да не си усложняват отношенията със силните тогава градове-държави Венеция и Генуа. Върху палубите на тези кораби се мяркали не само ранените християнски воини в пробити на много места и очукани доспехи. Имало и монаси в черни раса, и знатни велможи и търговци в богати одежди. Всички те успели да се спасят на безопасните италиански брегове.

    Някои изследователи смятат, че така древните свитъци и книги се оказали в Рим. По-нататък, тяхната съдба е свързана с името на принцеса София Палеолог (1455-1503), племенница на Константин XI.  След падането на Византия, семейството на София се премества в Италия. Когато тя е на 10 годишна възраст, родителите й умират. Папа Павел ІІ искал да превърне в политически капитал благородния произход на София Палеолог.

    София Палеолог

    В стремежа си да разшири влиянието на Католическата църква на изток той предложил на московския Велик княз Иван ІІІ да се ожени за 14-годишната София. Важен фактор в тази връзка било обстоятелството, че тя била от династията на Палеолозите, която управлявала Византия 200 години. Именно чрез този брак, в герба на Русия се появил двуглавият византийски орел, който и до днес е главен неин символ.

    Сватбата се състояла през ноември 1472 г. Единствената зестра, която София Палеолог донесла в Москва, била… библиотека. Тя наредила книгите да бъдат подредени в подземията на църквата „Рождество Богородично“.

    Преданието твърди, че Великият княз Иван ІІІ заповядал всички ръкописи да бъдат преведени на руски, което било сторено от Максим Грек (1470-1556) – известен публицист и преводач от онази епоха. За съжаление, няма точни доказателства за това. Сигурно е само, че Максим Грек дълго живял в Москва и се занимавал с преводи под личния контрол на Великия княз. Справил се успешно с работата, за което бил награден лично от владетеля.

    Следващата информация за библиотеката е от края на ХVІ-ти век. Кметът на Рига Франц Ниенщед се позовава на немския пастор Йохан Веттерман, който твърдял, че е виждал библиотеката на цар Иван Грозни. Придружен от трима дякони, пасторът слязъл в подземието. Там му показали огромен брой древни книги на латински, гръцки и еврейски. Йохан Ветерман си спомнял имената на придружителите си: Андрей Шчелкалов, Иван Висковати и Никита Фундик. Първите двама били екзекутирани през 1571 г., а Никита Фундик – убит няколко години по-късно.

    Явно библиотеката на Иван Грозни била под наблюдението на тези хора. След смъртта им всякакви следи от безценната колекция били загубени. Останали само мъгляви слухове, предположения и бележките на Франц Ниенщед. Именно тези записки са главното доказателство, че библиотеката на Иван Грозни не е фантазия, а реален исторически факт.

    През 1724 г. сензация предизвикал разказът на московския звънар Конон Осипов. Той разказал как негов познат дякон му споделил преди смъртта си, че в подземията на Кремъл има подземие със сандъци, пълни с книги и свитъци. Вратите били железни, с катинари и восъчни печати. Информацията заинтересувала Сената. Изпратили хора, разкопали – но не намерили нищо.

    И Наполеон Бонапарт вярвал в тайната библиотека. Неговите служители също търсили в подземията на Кремъл – но така си останали с празни ръце…

    Библиотеката на Иван Грозни е несъмнено една от големите тайни на историята. Никой не може да каже с абсолютна сигурност дали е съществувала или е само красива легенда, измислена от хора с богато въображение. Несъмнено е само едно нещо – постоянното търсене на този извор на мъдрост сочи, че съвременният човек не е безразличен към духовното богатство на предците си.

    От къде произлизат имената на 9 чести ( и за щастие не толкова чести) болести

    Произходът на имената на болестите може да ни каже много относно историята на медицината. Корените на термините, които познаваме днес, често се свързват със старите идеи за причините за възникване на болестта.

    1.Варицела

    Името на болестта произлиза от латинската дума “variola”, която означава „петънце“/“пъпка“.

    1. Херпес

    Херпесът е идентифициран за първи път от гръцки учени. Самият Хипократ пише за същността на вируса, въпреки че по онова време терминът „herpes” се е използвал, за да се опише редица от усложнения по кожата. Тъй като херпесът е заразен, гърците му дават това име, което означава „да пълзи“, като по този начин описват начина, по който херпесът се предава от един човек на друг.

    1. Тиф

    Тифът е заболяване, причиняващо висока температура, главоболие и обрив. Името идва от гръцкото “typhos”, което означава „дим“/“мъгла“. Болестта получава това име, защото болните, поради високата си телесна температура, изпадали в делириум, в който се чувствали дезориентирани и объркани, както когато са сред мъгла.

    1. Сифилис

    Името на болестта идва от поемата  от 1530 година „Syphilis sive morbus Gallicus” на италианския лекар Джироламо Фракосторо, в която един пастир, наречен Сифилус се разболява от същата болест.

    1. Малария

    Името „малария“ идва от италианското “mal aria”, което означава „лош въздух“. Преди 19 век мнозина смятали, че човек се заразява при вдишване на изпаренията от блатата. Едва през 1880 година френският военен хирург Шарл Луи Алфонс Лаверан открива паразитите на маларията, присъстващи в кръвта на заболелия, заради което по-късно получава Нобелова награда.

    1. Рак

    Ракът е сред хората още от началото на писаната история. Първото известно писмено обяснение (въпреки че тогава болестта не е била наричана „рак“) е от древен египетски папирус от 3000 година пр.н.е, в който е описано лечението на рак на гърдата. Хипократ, бащата на медицината, е първият, който дава това име на заболяването, свързвайки го с гръцката дума “karkonis”, която означава раци. Никой не знае със сигурност защо именно това име избира Хипократ, но повечето учени смятат, че е заради начина, по който туморите се разпространяват и обграждат здравата тъкан.

    1. Грип

    Името произхожда от думата „influenza” и ни насочва към начините и причините, поради които заболяването се разпространява. Терминът идва от италианската дума за „влияние“, показвайки убеждението, че заразяването с тази болест е било причинено (или повлияно) от позициите на планетите в астрологията. В английския език думата за грип е „flu”, съкратено от италианската „influenza”.

    1. Астма

    Концепцията за астмата е била описвана в множество египетски и древногръцки текстове. Името произхожда от гръцкото „aazein”, означаващо „вдишване или издишване с отворена уста“.

    1. Бяс

    Бясът е изключително тежко заболяване, което почти винаги е фатално, когато симптомите му се проявят. То се разпространява чрез ухапване от заразено животно, най-често куче, но за щастие в днешно време може да бъде предотвратено чрез ваксинация веднага след ухапването. Заради начина, по който бясът предизвиква хиперактивност, хидрофобия и разпенване в устата, заболяването е наречено на латинския термин „rabere”, който означава „ярост“/“бяс“.

    6 забележителни двойки близнаци

    1.Астронавтите Скот и Марк Кели

    През март 2015 година астронавтът Скот Кели излита в космоса, за да прекара една година на Международната космическа станция . Това е най-дългият период, прекаран в космоса от американец. По време на мисията неговият брат близнак Марк, който е пенсиониран астронавт, остава на Земята, защото двамата мъже са част от проучване. Идеята на експеримента е да се направят изводи за това как един дълъг период от време, прекаран в космоса, ще повлияе на хората. Резултатите от изследването биха могли да се използват за бъдещи мисии до Марс. Тъй като Скот и Марк са близнаци, последиците от продължителния период, прекаран в космоса, са изследвани чрез сравняване на психическото и физическо състояние на двамата.

    2. Джак Юфе и Оскар Стор – евреин и нацист

    Историята им предизвиква психолозите, които изучават ефекта на генетиката и околната среда върху характерите на отделните личности. Това е така, защото еднояйчните близнаци Джак Юфе и Оскар Стор са разделени, когато са едва на 6 месеца. Джак е отгледан като евреин в Тринидад, а Оскар се премества в Германия с майка си, където израства под нацисткия режим и става член на Хитлеровата младеж. Двамата близнаци се събират отново в Германия, когато са на по 21 години, но не се разбират. 25 години по-късно Джак и Оскар взимат участие в Minnesota Twin Study – проучване върху близнаци, проведено от учените в университета в Минесота. Когато се появяват, двамата виждат, че са се облекли по един и същи начин и много скоро след това започват да откриват невероятни прилики помежду си. Написани са множество книги за техния живот, които ни помагат да разберем повече за влиянието на околната среда върху характера на човека.

    3. Майк и Боб Браян – най-успешните играчи на тенис по двойки

    Еднояйчните близнаци Майк и Боб Браян са най-успешните играчи на тенис по двойки и от началото на кариерите си са спечелили множество награди, включително златен олимпийски медал. Една от тайните им е, че са „огледални близнаци“, тоест Майк използва дясната си ръка, а Боб лявата, което им позволява по-добро покритие на корта. Братята печелят първия си турнир, когато са само на 6 години и оттогава са играли по целия свят.

    4. Политиците Лех и Ярослав Качински

    Полските еднояйчни близнаци Лех и Ярослав Качински придобиват краткотрайна слава още през 1962 година, когато участват във филма „Those Two Who Would Steal the Moon”, но не стават известни актьори. През 2005 година Лех е избран за президент на Полша, а брат му Ярослав е министър-председател. През 2010 година, докато Лех все още е президент, той и няколко от неговите колеги политици загиват трагично след самолетна катастрофа в Русия.

    5. Криминалните близнаци Крей

    Родените през 1933 година Рони и Реджи Крей се издигат от скромния си дом, за да контролират голяма част от подземния свят на Лондон. Изпечени от най-ранна възраст, близнаците са изхвърлени от армията и са едни от последните престъпници, задържани в Лондонската кула. През 60-те години те се насочват към бляскавия свят на нощните клубове и завързват приятелства със звезди като Франк Синатра и Джуди Гарланд. Зад светлините обаче, те водят подъл живот, изпълнен с насилие и много скоро попадат в затвора по обвинения за извършване на няколко жестоки убийства.

    6. Чанг и Енг Бункер – най-известните сиамски близнаци

    Чанг и Енг Бункер са родени в Тайланд (тогава известен с името Сиам) през 1811 година и от там идва и термина „сиамски близнаци“. Те не позволяват на хората и ситуациите да ги спират. През 20-те години близнаците се срещат с английски търговец на име Робърт Хънтър, който ги моли да се присъединят към него за турне в Европа и Америка, за което заплаща на майката на момчетата 500 долара (за 30-месечно пътуване). Чанг и Енг веднага се превръщат в сензация и хората са изумени от начина, по който двамата изпълняват различни гимнастически упражнения. Те прекарват много години, обикаляйки света и показвайки своите невероятни тела, желаейки да съберат пари, с които да се пенсионират и да закупят плантация. Женят се за сестрите Сара Ан и Аделаида Йейтс и заедно имат общо 21 деца. През 1874 година Чанг умира от пневмония. Енг не знае какво да прави с живота си и понеже отказва предложената му спешна операция за отстраняването на мъртвия близнак, умира няколко часа след него.

    24 известни личности – преди и сега

    Ние, от ИскамДаЗнам, винаги сме се прекланяли пред таланта и обаянието на холивудските звезди. Беше ни интересно обаче, да проследим и как те са се променили през годините. Представяме ви компилация от известни лица, които в момента изглеждат много различно от начина, по който са изглеждали в началото на кариерата си.

    1. Чък Норис

    Най-добре си спомняме Чък Норис, като харизматичния герой, специалист по бойни изкуства, от филма „Уолкър – тексаският рейнджър”, както и заради стотиците шеги, които са измислени по повод тази му роля.

    1. Ума Търман

    Изминаха 23 години от емблематичното участие на Ума Търман във филма на Куентин Тарантино – „Криминале”. Към днешна дата, Търман е участвала в десетки филми, но най-запомнящата й се роля, определено си остава тази в шедьовъра на Тарантино.

    1. Киану Рийвс

    Роден в Ливан и имащ китайски корени, този американски актьор сигурно щеше да е много успешен хокеист, ако не беше пострадал сериозно в един хокеен мач. Тогава обаче, нямаше да имаме възможността да се наслаждаваме на бляскавата му кариера и легендарните роли, които Киану изигра през годините.

    1. Никълъс Кейдж

    В действителност, неговата истинска фамилия е Копола. Но, когато все още бил в зората на филмовата си кариера, Никълъс не искал по никакъв начин да бъде свързван с известния си чичо – Франсис Форд Копола, за да не изглежда, че славата и успехите му се дължат единствено на тази му роднинска връзка.

    1. Фърги

    Фърги стана известна през 2003 година, когато се присъединява към групата „The Black Eyed Peas”. Освен, че пее с тях, тя има и солова кариера, както и собствена линия парфюми, специално направена за известна козметична марка.

    1. Райън Гослинг

    Райън се превърна в тотален любимец на зрителите по света след участието си във филма „Тетрадката”. Освен филмовата си кариера, Гослинг се изявява и като музикант.

    1. Брук Шийлдс

    Кариерата на Брук като модел започва през 70-те години и много бързо красавицата се издига на върха. През 1980 година, тя става най-младият модел, някога появявал се на корица на сп. Vogue. Когато е едва на 16 години, Брук е един от най-разпознаваемите модели на планетата.

    1. Антонио Бандерас

    Привлекателният испанец дебютира в киното през 1982 година в собствената си страна, но решава да разшири обхвата на кариерата си и пробива в Холивуд в началото на 90-те. И трябва да си признаем, прави това с огромен успех!

    1. Маколи Кълкин

    Едва ли има някой, който да не е гледал „Сам вкъщи”. И всички ние вярвахме, че Маколи го очаква бляскава филмова кариера. За съжаление обаче, това не се случи. Той изчезна от публичното пространство за повече от две десетилетия, появявайки се само епизодично, от време на време. И все пак, изглежда, че в момента донякъде е успял да се завърне на екрана.

    1. Мила Кунис

    Актрисата е родена в Украйна, в семейство на евреи. Когато била на осем години, семейството й се премества да живее в САЩ. В началото й е било много трудно да се адаптира, но в момента Мила е една от най-успелите актриси в Холивуд.

    1. Алек Болдуин

    Семейство Болдуин са цяла една династия от актьори: братята на Алекс също са във филмовата индустрия. Актьорът започнал кариерата си, участвайки в сапунени опери, както и вземал участия в различни постановки на Бродуей.

    1. Кортни Кокс

    За повечето от нас, Кортни завинаги ще си остане, така обичаната Моника от сериала „Приятели”. Телевизионната й кариера обаче, е започнала доста по-рано: през 1985 година тя се е снимала за различни телевизионни реклами, участвала е в сериала „Семейни връзки”, а по-късно и във филма „Ейс Вентура”, където си партнира с неотразимия Джим Кери.

    1. Джъд Лоу

    Актьорът е кръстен на песента на Бийтълс – „Hey, Jude”. От много ранна възраст, Джъд взема участие в театрални постановки, след което се снима за британски филмови продукции. След това, разбира се, отива в Холивуд. Понастоящем, Лоу е сред едни от най-популярните актьори, както и баща на пет деца.

    1. Риана

    Като малка, Риана имала семейни проблеми, но това определено не й попречило да издаде първия си албум – „Music of the Sun”, когато е едва на шестнадесет години.

    1. Рене Зелуегър

    Помним и обичаме Рене Зелуегър, на първо място и най-вече заради ролята й на Бриджит Джоунс. През 2016 година, актрисата се завърна на големия екран с третата част на филма и успя да изуми всички зрители с драматичната промяна във външния си вид.

    1. Боно

    Ирландският рок музикант Пол Дейвид Хюсън, по-известен като Боно, е известен и заради благотворителната си дейност. Фронтменът на групата U2 дори е ръкоположен в рицар от британската кралица Елизабет.

    1. Катрин Зита Джоунс

    Противно на разпространеното схващане, Зита е презимето на актрисата, а не част от фамилията й. Катрин стартира кариерата си, вземайки участия в мюзикъли в Обединеното кралство, а в момента е сред най-популярните холивудски актриси, както и съпруга на Майкъл Дъглас – вече 17 години.

    1. Колин Фърт

    Фърт започва актьорската си кариера през 80-те, но става известен чак десет години по-късно, с ролята си на г-н Дарси в адаптацията на романа на Джейн Остин: „Гордост и предразсъдъци”.

    1. Сара-Джесика Паркър

    Славата идва при Сара след участието й в сериала „Сексът и градът”. Тя обаче се снима в различни продукции от много по-рано и дори и се е налагало да се превъплъти в ролята на куче.

    1. Ричард Гиър

    Гиър не стартира кариерата си особено успешно: през 1974 година, трябва да се снима в нискобюджетна продукция заедно със Силвестър Сталоун, но се случва така, че двамата актьори имат толкова много спорове, че веднъж дори стигат до бой. В крайна сметка, Ричард бива изключен от продукцията. Това обаче, очевидно не му е попречило да се превърне в един от най-успешните и желани актьори в Холивуд.

    1. Дженифър Гарнър

    Веднъж Гарнър платила наема си с парите от ролята си на дубльорка на актрисата, играеща главната женска роля в една продукция. След това, вземала малки роли в различни филми, докато накрая не е поканена да участва в успешния сериал „Наричана още”, който я прави изключително популярна.

    1. Робърт Дауни Джуниър

    Робърт става известен в началото на 90-те, но в края на века започва да има проблеми с наркотиците и в резултат на това се озовава в затвора. Той обаче успява да започне отначало, завръща се на големия екран и става един от най-високо платените актьори в Холивуд.

    1. Нийл Патрик Харис

    Барни Стинсън от сериала „Как се запознах с майка ви” е също толкова харизматичен, както и самият актьор. Между другото, както Стинсън, така и Нийл е илюзионист и голям фен на фокусите.

    1. Кайли Миноуг

    Кайли става известна през 80-те години с участието си в сапунената опера „Neighbourssoap opera”. Обаче истинската слава я спохожда през 2000 година, а през 2004 година певицата получава и първата си награда Грами.

    Кушанското царство – една от най-великите империи в древността

    Кушанското царство, което в началото на нашата ера процъфтявало в Централна Азия, е сравнително слабо известно. Неговият народ се появил отнякъде, завладял части от територията на днешните Афганистан и Пакистан, основал собствена държава и я превърнал в огромна империя – а след около 350 години изчезнал безследно в историята, сякаш не го е имало.

    Но все пак, думата „безследно“ е не съвсем точна. Това загадъчно царство създало странна еклектична култура, в която елинизмът се слял с будизма. За Кушанската империя пишат китайски летописци, пътешественици, търговци и съгледвачи. Римските историци също знаят за нея. Названието й – Кушаншахр, се среща в надписите на персийските царе. За продължителни войни между Персия и Кушан съобщават древните арменски и сирийски автори.

    Три века пр. Хр. върху обширните простори на Централна Азия и Далечния изток се разигравал сложен геополитически спектакъл. Китайската империя Цин лавирала между временни съюзници, за да обуздае главния си враг – племената Сюн-ну, страшни номади от северните степи (някои историци смятат, че древните прабългари също били част от този племенен съюз). Първоначално на китайците успешно помагало племе, наричано от тях „гуй шуани“ (оттук „кушани“), част от племенния съюз на номадите юечжи.

    Късметът на кушаните изневерил, когато при юечжите попаднал като заложник принц Маодун от племената Сюн-ну. След време, той избягал, седнал на трона в своите степи и покорил юечжите. Някои от тях обаче успели да избягат от отмъщението му, поели далеч на запад и се озовали в земите на елинистичния свят. Там нахлули в държавата Бактрия, управлявана от селевкидите, наследниците на Александър Селевк – един от военачалниците на Александър Македонски. Бактрия владеела даже територии в Северна Индия.

    Новите завоеватели на Бактрия, независимо, че били номади, започнали активно да строят крепости върху руините на нейните градове. Установили столицата си недалеч от днешния Кабул. Както често се случва в историята, номадите усвоили заварения в Бактрия елински бит. Неслучайно е казано, че държава може да бъде завладяна от конско седло – но не може да бъде управлявана от него. Кушаните възприели много елементи от гръцкото ежедневие на бактрийците и създали своя собствена култура.

    Кушан се оказал на много изгодно място – той поел посредническия контрол върху Великия път на коприната и в хазната потекли реки от злато, вземани като такси от безбройните кервани. Скоро кушаните отново тръгнали на война, като завладели днешна Северна Индия и Южен Пакистан, които по-рано принадлежали на партите. Разпространили влиянието си в целия Индустан и развили редовна търговия с пристанищата на Персийския залив. Така Кушанската империя се разпростряла върху огромни територии от Аралско море до Ганг и Източен Туркестан. Китайските хроники потвърждават, че завладяването на долината на Инд обогатило много кушаните. Земята там била много плодородна, населението достатъчно, за да успее да я култивира, а търговци идвали чак от самия „Да Цин“ (Рим).

    Най-великият цар на Кушан бил Канишка, който управлявал около 30 години след 127 г. Империята му вече владеела земи навътре в Индустан, чак до платото Декан. Основна религия в обширните й територии станал будизмът. Независимо от това обаче, сред самите кушани будизмът не получил широко разпространение. Кушанската писменост използвала гръцките букви, като добавила само буква за звука „ш“.

    Скоро след Канишка империята се разпаднала на западна и източна част. През 224-240 г. войските на иранските Сасаниди нахлули в земите на Бактрия и Северна Индия. До края на века кушаните загубили властта си и в долината на Ганг…

    През ІV-ти век те все пак успели да си върнат някои земи от епохата на Канишка. Но самата Кушанска империя вече залязвала. Когато през V-ти век в Централна Азия нахлули хуните, това отбелязало и края й.

    Но до ден-днешен, Кушанското царство, третата най-голяма империя в древността – наред с Рим и китайската държава Хан, все още крие много загадки.

    Като рицарите – да си изплетем ризница

    От X-ти до XIII-ти в. плетената ризница била един от най-важните елементи в рицарските доспехи.

    Това защитно въоръжение се появява в средата на първото хилядолетие пр. Хр. Тя била позната на скитите и етруските (предшествениците на римляните върху територията на Италия). Плетени ризници носели галите и келтите. Същото може да се каже и за славяните и народите, населяващи Близкия изток и Централна Азия.

    Металната плетена ризница била ефективно средство за защита. Тя предпазвала, както от мечове, така и от стрели, но имала сериозен недостатък – високата цена. Нейното плетене е сложен трудоемък процес. Затова и струвала много. През 800 г. (по времето на Карл Велики) в кралството на франките за нея давали 12 крави – колкото за добър боен кон.

    Какво представлявала плетената бойна ризница и как я правели?

    Вземали метална тел и я прокарвали с клещи през специална дъска с дупки. След това я нагрявали, за да омекне металът. После телта се навивала около специален инструмент – желязна обла палка с дървена дръжка. Оформяла се плътна спирала, която срязвали още, докато била навита върху палката. В резултат се получавали множество разрязани метални халки. Всяка халка преминавала през метална форма с конусовиден отвор – пускали халката в отвора, а отгоре натискали с щампа. Тя минавала през конуса, ставала по-тясна и краищата й започвали да се доближават. Тогава я вкарвали в устройство за сплескване. Удряли я с чук и малкото изделие ставало плоско. В краищата й пробивали дупки.

    От метална лента отрязвали нитове с триъгълна форма. Нагрявали халката до червено, разтваряли я, вкарвали краищата й в другите халки. Вмъквали нитовете и ги заклепвали. Охлаждали халката в масло. Изстуденият метал се стягал и плътно се впивал в нитовете.

    Плетенето на ризницата не допускало неправилно свързване на халките. Най-простият метод е, когато една халка се свързвала с 4 съседни. Имало и двойни ризници – когато 2 халки се свързвали с 8 съседни; но такава защитна броня била много тежка, макар и сигурна. Арабите пък винаги свързвали 6 халки с 1.

    След като свързвали 1 халка с 4 съседни в обикновената европейска ризница, 4-те били занитвани.

    След това 2 от 4-те свързвали с още 1, а към нея добавяли още 2. Получава се верига: 2 + 1 + 2 + 1 + 2 + 1 и така нататък, до желаната дължина. Резултатът от това е лента от халки в 3 реда. Към долния ред добавяли още по халка – и металната материя се удължавала надолу. Майсторите постоянно я разглаждали върху широка маса, за да личи кои халки трябва да се свързват.

    Защитната ризница, изработена по този начин, се състои от средно 20 хиляди халки. Диаметърът на всяка е около 1 см. Завършената ризница тежала около 9-13 кг, а най-тежките достигали 20-22 кг.

    Полученото изделие, както виждаме, било доста тежко. Но всичко опирало до навик и тренировки. Боецът бързо свиквал с допълнителната тежест и преставал да я чувства. А увеличеното натоварване правело воина по-силен физически. Освен това, осанката му ставала перфектна – изправена и горда. Просто било невъзможно тежките ризници да се носят с наведени рамене и гръб.

    В царството на животните

    Сред голямото разнообразие от живи същества, първото място по брой на видовете заемат животните. Няма кътче на Земята, дори и малко, в което да няма животни. Те живеят в дълбините на океана – в условията на вечната нощ и огромен натиск, срещат се във високите планини и във въздуха, приспособили са се към ниските температури на Арктика и Антарктика, както и към топлината и липсата на вода в пустините и полупустините.

    Трудно е да се определи значението на животните в живота на човека и природата. Те играят важна роля в движението на веществата и трансформирането на енергийните процеси, които са предпоставка за съществуването на живот.

    Много видове животни са изключително полезни. Възпроизвеждането на някои висши растения зависи от опрашването им от насекоми. Много животни са естествени врагове на различни вредители в селското и горското стопанство и възпират тяхното възпроизводство, което допринася за увеличение на добива от селскостопански и горски култури.

    Голям брой животински видове са храна за дивечови риби, птици, бозайници, някои безгръбначни. Домашните животни съставляват основния източник на храна, осигурявайки протеини (месо, мляко, яйца). Освен това от тях се получават масло, кожа, вълна, пух, пера и т.н.

    От древни времена хората са се научили да различават полезните животни и да ги опитомяват и използват и да се борят с вредните. С помощта на изкуствения подбор, първо несъзнателно и след това съзнателно – чрез селекция – природата на домашните животни се е изменила до неузнаваемост.

    Незаменими помощници на човека в горското и селското стопанство в Индия и Шри Ланка отдавна са станали слоновете. Те имат голяма сила, отлична памет и развит интелект  и изпълняват различни, често много сложни работни операции, превъзхождайки универсалните пътни машини. Ето защо в Шри Ланка има 10 000 работници – слонове, а часът, когато машините ще заменят слоновете в джунглата, е още далеч.

    Широко известно е стопанството, в което от рогата на диви елени се получава ценен препарат – пантокрин. Правят се опити да се отглеждат отровни змии, които в природата стават все по-малко, а тяхната отрова се използва не само за добиване на противоотрова, но и за ценни лекарства, както и да се извлече отрова от отровни риби, които все още са много. В Далечния Изток живее вид риба, която в Япония наричат фугу. Много хора харесват месото й и поради това има стотици случаи на отравяне. Отровата, наречена тетрадотоксин, е 400 пъти по-силна от стрихнина и в същото време е прекрасен аналгетик. Изработено от нея лекарството има голяма фармакологична стойност.

    Сега защитата на отровните животни е въпрос от голямо значение. И опасните животни невинаги могат да се считат за вредни.

    В Аляска в град Ноум има бронзов паметник на шейна, теглена от кучета, които при тежките зимни условия, оставяйки кървави следи от наранени крайници, са доставили пакет с терапевтичен серум, за да се спасят хората от епидемията от сериозно заболяване.

    В Париж има паметник на св. Бернар Бари, който в Швейцарските Алпи е открил повече от 40 души в заснежена местност. В американския град Солт Лейк Сити има паметник на чайки, защото те са спасили поле в тази област от атаката на огромни рояци. Паметници на птици има и в други страни: Канада, Франция и Обединеното кралство. В Париж (пред Института Пастьор) и в Токио са издигнат паметници на жаби – незаменими лабораторните животни, върху които са направени много важни научни открития.

    DiVino.Taste 2017 представя прочути винарски региони

    Още от създаването си, преди седем години, една от основните цели на DiVino.Taste е да развива винената култура сред широката публика. Тазгодишното издание не прави изключение и предлага много повече от дегустация на най-добрите български вина. DiVino.Taste 2017 предлага богата програма от майсторски класове и лекции, посветени на известни винарски региони и стилове.

    Да представи прочутото порто, у нас пристига португалецът Пауло Ръсел Пинто от Института за вината на Порто и Доуро. Порто или портвайн се отнася до онази категория сладки ликьорни вина, за които все още се знае сравнително малко. А сладките вина от долината на река Доуро в Португалия наистина разкриват една нова вселена от вкусове. По време на майсторския клас ПОРТО – ДРУГОТО ИМЕ НА СЪВЪРШЕНСТВОТО, ще бъдат дегустирани вина, внесени специално по този повод.

    Унгария е друга известна с вината си дестинация, която обаче остава все още малко позната у нас. Тазгодишното издание на DiVino.Taste отправя един по-задълбочен поглед към унгарските вина, заедно с Агнеш Немет – дългогодишен издател и организатор на списанието и изложението VinCE в Будапеща. По време на майсторския клас УНГАРИЯ – МАЛКО ПОЗНАТА И МНОГО НЕОЧАКВАНA ще бъдат дегустирани едни от най-интересните вина на съвременната унгарска винена индустрия. Ще бъдат представени великолепни бели, емблематични червени, пенливи и благородно сладки вина.

    За DiVino.Taste 2017 в София пристига и Алберто Дзенато – собственик на Zenato и второ поколение уайнмейкър. Избата се намира край красивото езеро Гарда в Северна Италия и притежава силна връзка с богатата местна история и култура на областта. По време на майсторския клас С ДУША ОТ ЛУГАНА И СЪРЦЕ ВЪВ ВАЛПОЛИЧЕЛА ще се запознаем отблизо с със сортове като требиано ди Лугана, корвина, рондинела и оселета, както и с ненадминатото амароне Дзенато.

    Седмото издание на DiVino.Taste се провежда от 17 до 19 ноември в НДК, София.

    Билети за най-големия форум на българското вино може да се закупят онлайн на vintageclub.bg https://www.vintageclub.bg/category/sabitia-37

    Пасионарност – или „Що е то, историческа енергия?“

    На пръв поглед, събитията, които създават историята на човечеството се случват хаотично и не подлежат на никакви закони и правила – непрекъснати войни, завоевания, падане на велики империи, кръв, скръб, триумф от победи. Всичко това е сплетено в някаква неразбираема смес от случки и съдби. Но ако се вгледаме по-внимателно, ще видим, че историята се развива в рамките на определена цикличност. Доста учени смятат, че всеки цикъл трае приблизително 1200 години.

    Разбира се, това не означава, че циклите са еднакви за цялото човечество и протичат по едно и също време. Населението на планетата никога не е било единно общество. То винаги се е разделяло на различни групи хора с единен произход, език, религия и стереотип на поведение, които се противопоставят на други подобни групи – независимо дали това са етноси, нации или общности.

    Например, населението на Китай е един етнос (а вътре в него съществуват по-малки етнически единици), а това на Индия – друг. Така е било винаги – римляни и перси, египтяни и монголи, славяни и германци, и още стотици и хиляди. В една и съща държава може да съществуват няколко различни, дори десетки и стотици етноси – тогава имаме налице империя.

    Едновременно с това един етнос може да се намира във фаза на възход – а друг да е в етап на упадък, материална и морална разруха. Като пример може да вземем Западната римска империя. Нейният цикъл приключва през 476 г. – но тогава германските племена, които нахлуват в нея, тепърва навлизат във фазата на своя възход. Резултатът е, че могъщата някога империя рухва, оставяйки подире пътища, градове и развалините на Колизеума – а на нейно място идват варварски племена. В Западна Европа се появили могъщи държави, в които живеели войнствени и смели хора.

    Римската империя

    Най-популярното обозначаване на историческата енергия е с термина „пасионарност“, въведен в употреба от известния руски историк Лев Гумильов. Пасионарността е определено състояние в общата психология на даден етнос.

    Тук можем да си спомним прословутия разговор на българския кан Крум с победените от него авари. На въпроса му: “Защо вие, които бяхте толкова могъщи, се докарахте дотук?“, те отговарят: „Защото хората започнаха да крадат и лъжат, да бъдат несправедливи, да мислят само за себе си…“ и т. н. Както виждаме, тук дори не става дума за военните поражения, които се явяват само резултат от общата разруха в аварската държава. Аварите са изчерпали историческата си енергия, своята пасионарност – и закономерно изчезват от историческата сцена.

    Друг пример за бързо избухнала и изчерпана пасионарност са завоеванията на най-великия пълководец в световната история – Александър Македонски. Създадената от него огромна държава, се разпаднала веднага след смъртта му на различни царства, които воювали помежду си, без да оставят някаква значима следа в историята. Това е образец на краткотрайно избухване на историческата пасионарност на македонския етнос по онова време – кратко, могъщо, но след това отново утихване и упадък.

    Империята на Александър Македонски

    Подобен е примерът с Чингиз хан. Монголите живеели хиляди години в своите степи, пасяли добитъка си и отглеждали деца. Но през ХІІІ в. внезапно се обединили в един силен юмрук, яхнали конете и завоювали половината свят – от Китай до Централна Европа.

    Такива примери в историята са стотици, ако не и хиляди. Тих, незабележим, спокоен народ, изведнъж придобива магическа сила и войнственост. Той започва да гледа съвсем различно на света около себе си – и му става тясно в досегашните земи. Хвърля се да завладява огромни държави, покорява многобройни народи и променя хода на историята.

    Монголската империя при смъртта на Чингис хан през 1227

    Загубата на пасионарност също може, поне донякъде, да обясни и днешната съдба на Европа. До неотдавна европейците владеели в буквалния смисъл на думата целия свят. Но днес, според израза на Збигнев Бжежински: „Европа – това е дом за престарели хора“. Загубата на пасионарност кара съвременните европейци да се откажат дори да създават семейства и да раждат деца – нещо, което във всички времена и епохи се е смятало за благословия, както за отделния човек, така и за цялото общество на дадения етнос.

    Европа загубила своята „пасионарност“, своята историческа енергия – затова и упадъкът, в който се намира до степен коренните европейци да измират и да бъдат замествани с народи от други континенти, е съвсем закономерен. А фактът, че отделни личности – политици, финансови групировки, спекуланти и религиозни фанатици, се възползват от този исторически процес, е само последица.

    Когато на практика цялото население от един етнос или група етноси загуби своята пасионарност, то се превръща в заситена, мързелива тълпа. Идеализмът се смята за смешен архаизъм. Такава тълпа, каквато е например днес европейската, може да бъде раздвижена и да й бъде придадена историческа енергия само под натиска на етнос – който сам се намира във фаза на засилваща се пасионарност. Както се случило със Западната римска империя в същата тази Европа. Класически е случаят със старейшините на тогавашния Лион (Лингидунум) – Атила с 300 хиляди хуни се намирал под стените им, а те обсъждали откъде да намерят пари за нов градски цирк.

    В такива случаи винаги се случва едно и също: малка група пасионарии безмилостно унищожава народите, които са благополучни, лениви и доволни от спокойното си битие. Великите градове биват разрушени, след тях се строят други, които после на свой ред отстъпват място на следващите. Единствено пасионарността – историческата енергия, може да спаси дадена цивилизация от този безмилостен цикъл.

    9 скрити значения на някои имена и термини от филма „Матрицата“

    1.Матрицата

    „Матрицата те притежава“ – пише компютърът на Нео. Но какво всъщност е Матрицата? Във филма тя е виртуален свят, в който хората са „включени“, докато телата им са използвани за енергия от раса на същества с изкуствен интелект. Самата дума „матрица“ (според Оксфордския английски речник) води началото си от 15 век и се отнася за „утроба“ (като тази, в която Нео се събужда и вижда, че всички останали се намират).

    1. Нео/Томас Андерсън

    „Нео“ има няколко значения. Името представлява анаграма на “one” (от английски – „един“/“единствен“) , защото Нео е единственият, който ще спаси човечеството, но и също означава „нов“ – новият човек, който е „прогледнал“ за съществуването на Матрицата.

    Имената Томас и Андерсън също имат значения. „Томас“ идва от арамейски и означава „близнак“. Агент Смит казва на Нео: „Изглежда водиш два живота“ – единият е този на програмиста Томас Андерсън, а другият на Нео. Освен това, Томас би могло да се свърже с Тома Неверни, който не повярвал на разказите за възкресението Христово. По същия начин и на Нео първоначално му е трудно да повярва, че е живял в Матрицата. Колкото до „Андерсън“ – името означава „син на човека“, вероятно за да се свърже по-силно с човечността у Нео.

    1. „Метакортекс“

    „Метакортекс“ е името на компанията, за която Нео работи. „Meta-“ означава „променен“, както и „по-високо“/“над“. “Cortex” се свързва с външния слой на орган, в този случай мозъка. „Метакортекс“ вероятно се отнася до идеята за по-висока интелигентност – като тази на роботите и компютърните програми или за по-силно подсъзнание – като това, което Нео постига, целейки да узнае истинската природа на Матрицата.

    1. Белият заек

    Компютърът на Нео го съветва да „последва белия заек“. Това е препратка към белия заек, след когото се втурва Алиса от „Алиса в страната на чудесата“ на Луис Карол. Във филма „Матрицата“ белият заек се появява под формата на татуировка на рамото на жена, която Нео последва и се озовава в клуб, където се среща с Тринити.

    1. Морфей

    В книгата „Метаморфози“ на древноримския поет Овидий, Морфей е бог на сънищата, а името му от гръцки се превежда като „създател на форми/фигури/очертания“. Във филма Морфей е този, който експертно манипулира Матрицата и помага на Нео да узнае, че тя всъщност не е реалност.

    1. Червеното и синьото хапче

    „Ако вземеш синьото хапче историята свършва тук.“ – казва Морфей на Нео. „Ако вземеш червеното хапче, оставаш в Страната на чудесата… и аз ще ти покажа колко дълбока е заешката дупка“.

    Тази сцена отново е вдъхновена от Алиса в Страната на чудесата, която изпива съдържанието на шишенце с табелка „Изпий ме“ или изяжда кексче с надпис „Изяж ме“, които я карат да расте по-голяма или да се смалява. Същата тема е заложена и в книгата на Дъглас Хофтадтър от 1979 година „Gödel, Escher, Bach: an Eternal Golden Braid”, в която една костенурка и философът Аристотел изпиват червеното или синьото съдържание на малки бутилки.

    1. Навуходоносор

    Корабът на Морфей „Навуходоносор“ или накратко „Неб“, е кръстен на Навуходоносор II – вавилонски цар, който казвал, че често има кошмари, които не може да си спомни.

    1. Зион

    Зион е последният оцелял град на хората, който е „скрит дълбоко под земята, близо до земното ядро“. В „Матрицата“ идеята за Зион идва от книгата „Невромантик“ на Уилям Гибсън, в която „Зион“ е космическо селище. Оригиналният Зион е древен град, често определян като синоним за Йерусалим.

    1. Тринити

    Думата „trinity” се свързва най-вече със Светата троица/Триединството. Морфей, Нео и Тринити са въплъщението на тези три личности, като Морфей е Отца, Нео е Сина, а Тринити  – Светия дух.