Още
    Начало Блог Страница 156

    Животоспасяващ егоизъм или нарцисизъм

    Личността на всеки човек е сложна и многостранна. Нашият егоизъм се измерва със своеобразна скала: в единия край е здравословният егоцентризъм, а в другия –  разстройство на личността.

    Нарцисизмът е концепция, която датира от гръцката митология и неин първообраз е Нарцис, който бил толкова очарован от себе си, че се влюбил в своето отражение и умрял, без да може да откъсне поглед от образа си. В съвременната психология, нарциси се наричат хората, които се характеризират с прекомерно самомнение за собствената си значимост и които изискват възхищение, но самите те не са в състояние на подобна реакция спрямо другите. В същото време хората-нарциси са особено недоволни, когато някой се опита да ги критикува. За тях са характерни внушения като:

    • „Не харесвам хора, които имат нещо, което аз нямам“;
    • „Чудя се защо другите хора не оценяват добрите ми качества“;
    • „Моите чувства лесно могат да бъдат травмирани от подигравки или пренебрежително отношение“;
    • „Аз винаги следвам собствените си интереси и лесно забравям за съществуването на другите хора“.

    Но това е само една от теориите. В друг вариант, предложен от Medical Daily, се предлага измерване степента на самоконтрол. Проучванията показват, че нарцисите имат по-слаб самоконтрол. Често те са диагностицирани с антисоциално разстройство на личността, за най-крайна версия на което се счита социопатията и психопатията. Такива хора са високомерни, често демонстрират неуважение към чувствата на другите. Проявяват бездушие и безразличие към останалите. Демонстрират преувеличено себеуважение и личностно превъзходство. Подобно поведение понякога прикрива една лесно ранима личност и се явява като вид защитна реакция.

    Причината за такова личностно разстройство и досега не е изяснена. Някои психолози и психиатри твърдят, че първопричината е още в детството, когато детето е било обект на високите изисквания на родителите и на прекалената им загриженост. Други смятат, че до такова разстройство са довели липсата на внимание и обич и лошия пример за подражание в ранна възраст. Има и теория, според която разтройството на личността е в резултат на генетична компонента или на промени в биохимичното ниво.

     

    Нарцистичното личностно разстройство е дефинирано за първи път през 1967г. DSM-IV определя като основна характеристика на нарцисизма „редовно проявяващ се модел на грандиозност, нужда от възхищение и липса на емпатия, която започва в ранните години на пълнолетие и присъства в разнообразни контексти.“

    Основните критерии на нарцистично личностово разстройство са няколко: засилено чувство за собствена значимост, усещане за собствено превъзходство, красота, интелигентност, изискване на възхищение от околните, очакване на непременно добро отношение от околните, липса на емпатия, експлоататорско отношение към другите хора, чести прояви на ревност и убеждение, че другите хора завиждат, арогантност. За поставяне на диагноза са нужни пет от изброените критерии. Като правило лицата с личностни разстройства обикновено не търсят специализирана помощ и не осъзнават факта, че имат психичен проблем. Дори и когато решат да се срещнат със специалист за консултация, те търсят причината в другите, в обстоятелствата и никога – в самите себе си.

    Животоспасяващ егоизъм или нарцисизъм – това са двата модела, които ни характеризират и които определят отношението ни към хората около нас. За добро или за зло.

    10 модели, които успяват да променят правилата в модния свят

    Попитайте когото и да е, какво се изисква, за да може една жена да се превърне в успешен модел. Най-вероятно ще ви отговорят, че тя задължително трябва да е висока, да не тежи повече от 40 килограма, да има красиво лице и така нататък. Повярвайте ни – всичко това е останало в миналото.

    Ние, от екипа на ИскамДаЗнам, решихме да ви покажем съвременните модели, които изцяло променят правилата в света на модата, както и представата за това как точно трябва да изглеждат супер моделите.

    1. Уини Харлоу

    Уини Харлоу страда от рядко заболяване на кожата, което се нарича витилиго (нарушение в нормалната пигментация на кожата). Заради това й състояние, в ученическите си години Уини е била постоянен обект на подигравки от страна на съучениците си. Другите деца я наричали „зебра” или „крава”. И все пак, кой да знае, че именно тази особеност във външния вид на младата жена, един ден ще бъде в нейна полза и ще я направи изключително успешен модел? След като Уини взела участие в “America’s Next Top Model”, тя започнала да се появява и в различни музикални видеоклипове, модни ревюта и на кориците на редица модни списания.

    1. Алисън Харвард

    Огромните й очи и яркият грим покорили потребителите на социалните мрежи и форумите, когато Алисън била още в училище. След като завършила, Алисън, подобно на Уини Харлоу, си опитала късмета в конкурса – “America’s Next Top Model” и успяла да завоюва второто място.

    1. Диандра Форест

    Диандра, албинос от афроамерикански произход, е израстнала в бедно семейство от Бронкс. Когато била малка, връстниците й смятали, че Диандра е осиновена и често пъти я тормозели, и й се подигравали за това. Всичко обаче се променило, когато известният фотограф Шамир Кхан я забелязал на улицата…

    1. Джилиан Меркадо

    Джилиан е прикована в инвалиден стол вече 17 години, защото страда от мускулна дистрофия. Тя обаче винаги се е интересувала от мода и в крайна сметка решила да започне да поддържа моден блог, който много бързо набрал огромна популярност. Изведнъж започнали да канят Джилиан на едни от най-успешните модни ревюта – място на първия ред винаги било предвидено за нея. Скоро след това, самата тя започнала да се изявява като фотомодел.

    1. Тес Холидей

    Тес Холидей си мечтаела за кариера в областта на модата още от много малка, но на кастингите, на които се явявала й казвали, че с нейния ръст – 1.65 м и със закръглената си фигура няма абсолютно никакъв шанс да пробие в модните среди. Към днешна дата обаче, тя работи като модел и дори се е появявала на корицата на сп. Vogue.

    1. Брюнет Мофи

    Модната кариера на Брюнет Мофи започнала почти случайно. Неин приятел помолил модния фотограф Тайлър Лебон да я снима за сп. POP. Снимките се оказали толкова добри, че една от тях дори била поместена на корицата.

    1. Амазон Ив

    Амазон Ив е висока точно 203см, което съвсем заслужено я прави най-високия модел на планетата. Преди модната й кариера да започне, Ив активно участвала в спортни мероприятия и работела като спортен треньор. Славата дошла при Ив, след като се снимала за корицата на сп. „Australian Zoo Weekly” и след като взела участие в сериала „American Horror Story”.

    1. Дафне Селф

    Ако смятате, че моделите се пенсионират рано, кажете го на Дафне Селф. Тази красива жена започнала да се снима за списанията VogueHarper’s Bazaar и Vanity Fair, когато била на 20 години. В момента Дафне е на 88, но не е изгубила популярността си ни най-малко: участва в различни фотосесии, изявява се и на модния подиум и дори се снима за реклами на бельо.

    1. Шон Рос

    Както и Диандра Форест, природата дарила Шон с албинизъм. Той има и доста необичаен, крив нос и заради тази си черта, като малък често е бил обект на подигравки от страна на връстниците си. И все пак – Шон не се предал. Той активно се занимавал с танци и започнал модната си кариера, когато бил само на 16 години.

    1. Виктория Модеста

    Вследствие на лекарска небрежност при раждането й, левият крак на Виктория пострадал от много силно изкълчване. След това, на нея й се наложило да премине през 15 изключително тежки и неуспешни операции, до момента, в който Виктория решила, че кракът й трябва да се ампутира – друг изход просто нямало. Понастоящем, Модеста е известна певица, както и един доста нестандартен модел. В колекцията си тя има повече от 8 различни протези, всяка от които придава на крака й уникален стил.

    Интелектът на животните

    Психиката на животните се изучава от т.нар. зоопсихология или еволюционна психология. Тя ни разкрива, че развитието на психиката на животните протича в хода на тяхната биологична еволюция и е подчинена на общите закони на този процес. Всеки нов етап в развитието на психиката се основава на прехода към нови условия на съществуване и на предизвиканите от тях изменения в организма на животното. Характерните особености на психиката на животните през отделните етапи се определя от особеностите на приспособителната им дейност.

    Понастоящем се наблюдава забележителен принос в науката, който засяга интелекта на животните и техните емоции. Новата посока в науката се нарича „когнитивна етология“. Тя изучава емоционалния живот и интелектуалните способности на животните и доказва, че те имат сложно мислене.

    През 60-те години на миналия век Джейн Лавик-Гудел наблюдавал в Националния парк на Танзания как шимпанзетата правели и използвали различни приспособления. През 80-те години експертите установили, че слоновете имат дарбата да комуникират помежду си с помощта на ултразвук. А най-новите проучвания показват, че горилите, шимпанзетата и орангутаните имат неврони в мозъка, които са отговорни за самосъзнанието.

    Опирайки се на данните, получени от генетици, невропсихолози и дейци на приложната наука, много експерти убедително заявяват, че животните са в състояние да усещат и мислят, не по-лошо от хората. Въпреки това, с цел обективност, трябва да се отбележи, че промяната в отношението на хората към съзнанието на животните започва още по времето на Дарвин.

    Днес не е тайна за никого, че човешката ДНК е 98% подобна на ДНК на шимпанзета. Тези маймуни са генетично най-близки до хората, което не може да се каже, например за орангутаните.

    Всички бозайници отделят окситоцин. Функцията на този хормон е да се изпита наслада от сексуалните отношения. Той също така формира привързаността на майката към детето й. Човешкият ум има психологическа и химическа основа, интелектът на животните – също. Следователно може да се предположи, че животните имат творческо мислене и изпитват сложни емоции.

    Франс де Ваал, който е написал книгата „Политика за шимпанзетата“, твърди, че големите маймуни, от които произхождат хората, полагат основите на поведенчески и семейни стереотипи сред хората. Общността на шимпанзета изисква определени социални умения от всеки член. И тяхното проявление е невъзможно без висока степен на интелигентност.

    Светът на маймуните се ръководи не само от инстинкти, но и от определени норми на поведение. Подобно на хората, тези животни  натрупват определени знания, опит и го предават от поколение на поколение.

    Основател на когнитивната етология е Доналд Грифон. Той е доказал факта, че прилепите използват ехолокация, когато се ориентират в терена. Грифон внимателно е проучил въпроса за мисловната дейност на животните и е написал книгата „Умът на животните“. Когато тази книга е публикувана, се появявили много научни статии, в които комплексният и гъвкав интелект на животните е описан в достатъчна степен.

    На 25 май 1996г. индийският вестник „Aajkaal” поместил историята за това как три бездомни кучета в Калкута временно „осиновили” новородено момиченце, изоставено на улицата. Когато група местни жители намерили бебето и го занесли в полицейския участък, трите кучета ги съпроводили дотам, за да го защитят при нужда и да се „уверят”, че всичко е наред.

    Специалистите по когнитивна етология са на мнение, че животните могат да имат нравствено поведение, да бъдат състрадателни, съпричастни и алтруистични.

    Българските сортове и регионалният характер на вината по време на DiVino.Taste 2017

    За седмото си издание DiVino.Taste отново предлага богата програма от майсторски класове. Подобаващо място по време на най-големия форум за българско вино е отделено за местните сортове и регионалното изражение на вината от България.

    Много е изговорено за най-типичните сортове, с които нашето винопроизводство се гордее. Обичани и отричани, местните ни сортове редовно пораждат дискусия сред българското винено общество. Мелник е име едновременно на един от най-емблематичните ни градове и на винен сорт, който има потенциал да се превърне в икона за България. Самобитен, интригуващ, специфичен – всички тези определения добре прилягат на мелник, сортът ендемит от Югозападна България. Това е и най-топлият винарски край на страната. Мелник отдавна е прочут сорт, за който обаче се знае много малко. По време на майсторския клас Мелник – град, сорт или винена икона, Вили Гълъбова от екипа на DiVino задълбочено ще разкрие красивото лице от този великолепен български сорт.

    Билети за майсторският клас може да закупите тук: https://www.vintageclub.bg/product/melnik-grad-sort-ili-vinena-ikona-2123

    Традиционната ретроспективна обиколка из някои от най-добрите изби на страната тази година е посветена на една много добра година – 2011. Прегледът на реколтата и селекцията от топ български вина (всички от рек. 2011) ще води сертифицираният WSET преподавател и сомелиер Александър Скорчев.

    Дългоочакваната класация на DiVino по традиция всяка календарна година излиза в края на месец февруари. Единствено по време на DiVino.Taste винените ценители имат възможност да опитат всичките 10 вина от челото на класацията в един майсторски клас, който традиционно се модерира от Юлия Костадинова от DiVino. Заедно с най-добрите 10 вина на България, публиката на DiVino.Taste ще се запознае лично и с техните създатели, които ще ги представят по време на дегустацията.

    Най-големият форум на българското вино се провежда от 17 до 19 ноември 2017 г. в НДК, София. Пълна програма на DiVino.Taste може да намерите на https://taste.divino.bg/.

    Билети за събитието или майсторските класове може да закупите тук: https://www.vintageclub.bg/category/sabitia-37

    „Имате право да замълчите…“ – предупреждението „Миранда“

    Всичко започва на 13.03.1963 година, когато Ернесто Артуро Миранда е арестуван от полицията във Финикс заради това, че е откраднал 4 долара от банков служител, както и по подозрения в изнасилване на друга жена. Ернесто имал криминално минало, включително за въоръжен грабеж и опити за изнасилване, нападение и обир.

    Ернесто Миранда е задържан в ареста, но жертвата от сексуалното нападение не успява да го идентифицира като нападателя си. Тогава полицаите започват да разпитват Ернесто за извършените от него престъпления. По това време задържаният е на 23 години, той е социално слаб и необразован. В началото на разпита той твърди, че е невинен, но след 2 часа в участъка, подписва своите самопризнания. По-късно се твърди, че използваните от полицията техники за разпит са били леки и не е имало неприемливи методи, които да принудят Миранда да се признае за виновен.

    Ернесто Миранда

    В съда адвокатите на Миранда се опитват да докажат, че тези самопризнания не са законни, тъй като подсъдимият не е бил наясно с петата поправка на конституцията, тоест той не е знаел, че има право да запази мълчание. Върховният съд решава, че без тези предупреждения, всички изявления, които Миранда е направил, са били постигнати „принудително“ по време на разпитите, поради което са недопустими. Съдът изтъква, че самата форма на разпитите е смущаваща и заподозреният трябва да бъде уведомен за правата си.

    Въпреки това, Миранда получава присъда от 20 години лишаване от свобода. През 1972 година е освободен. След освобождаването си той започва да обикаля баровете във Финикс. На 31.01.1976 година участва в бой и е наръган смъртоносно с нож. Когато полицията пристига на мястото, служителите на реда предупреждават убиеца на Миранда за правата му. Той се възползва от това и не прави изявление. Никой не е осъден за убийството на Ернесто.

    Официалното предупреждение „Миранда“ звучи така:

    „Имате право да замълчите.

    Всичко, което кажете може и ще бъде използвано срещу вас в съда.

    Имате право да разговаряте с адвокат, който да ви представлява по време на разпитите.

    Ако не можете да си позволите адвокат, ще ви бъде назначен такъв, който да ви представлява по време на разпитите, ако желаете.

    Разбирате ли всяко от правата, които ви съобщих?

    Имайки предвид тези права, желаете ли да разговаряте с нас сега?“

    Още 8 от най-важни събития, които ще се случат до 2050-та година

    Ние от ИскамДаЗнам съставихме списък от седемнадесетте неща, които е най-вероятно да се случат през втората половина на 21-ви век. Вече Ви представихме 9 от тях, а сега останалите 8.

    1. 2033 година: ще започне човешката мисия до Марс и името й е „Аврора”

    Програмата на Европейската космическа агенция е фокусирана върху изучаването на Луната, на Марс и на астероидите. Тя, разбира се, включва, както навигирани от контролните центрове на земята полети, така и човешки мисии. Преди на Марс да бъдат изпратени хора, до там ще бъдат изпратени първо товарни кораби, които ще разработят планове как да премине приземяването на Марс и как след това да стане връщането до Земята.

    2. 2035 година: в Русия ще се случи първото квантово телепортиране

    Трябва да бъдем честни с вас: не говорим за моменталното телепортиране на истински обект през пространството, от едно място на друго. Става дума за друго: квантовото телепортиране представлява създаването на една надеждна система за комуникация, която ще пренася поляризирането състояние на фотони към космоса. Тоест, при това телепортиране не се пренася самия обект, а неговото състояние.

    3. 2036 година: ще започне пътешествието, с цел изследователска дейност, към звездната система Алфа Кентавър (известна още като Алфа Центавър)

    Проектът Breakthrough Starshot изпраща флота от космически кораби към най-близката звезда. Корабите ще се захранват със слънчева енергия и ще им отнеме около 20 години, за да стигнат до системата Алфа Кентавър. Пет години пък ще им отнеме да изпратят информация до Земята за успешното си пристигане там.

    4. 2038 година: Националните архиви на САЩ ще разсекретят мистерията около убийството на Кенеди

    Въпреки, че Лий Харви Осуалд се смята за убиецът на Кенеди, тази версия все още повдига множество въпроси. Има много хора, които не вярват в нея. Въпреки това, информацията за убийството бива засекретена до 2038 година. И сигурно за това си е имало доста добри причини.

    5. 2040 година: международният експериментален термоядрен реактор (ITER) ще бъде въведен в експлоатация

    Изграждането на ITER е започнало в Южна Франция през 2007 година, на около 65 километра от Марсилия. Този реактор е значително по-безопасен от обикновените ядрени реактори, защото, ако се случи някакъв инцидент, излъчените емисии ще бъдат с пренебрежимо малки стойности и няма да се наложи евакуация на хората, намиращи се в близост до него.

    6. 2045 година: ще настане времето на технологичното единство

    Според хората, които вярват в теорията за технологичното единство, рано или късно ще настъпи момент, в който технологичния процес ще бъде толкова сложен, че ще стане невъзможен за разбиране. Някои хора смятат, че човечеството ще се интегрира с машините, което пък ще доведе до появата на напълно нов вид хора.

    7. 2048 година: ще бъде отменен мораториума за добиване на полезни изкопаеми в Антарктида

    Според Антарктическия договор, никоя държава в света не притежава тази територия, а континентът, сам по себе си, е зона, свободна от ядрена енергия. Добивът на полезни изкопаеми на шестия континент е абсолютно забранен в момента, но вероятно, Договорът ще бъде преразгледан през 2048 година.

    8. 2050 година: ще започне колонизирането на Марс

    Вярва се, че до 2050 година на Марс ще стъпят първите колонизатори. Те може да достигнат до Червената планета по линия на проекта Mars One, но на учените им предстои да решават още редица проблеми до тогава. Има обаче и хора (например, Стив Возняк), които вярват, че човечеството така и няма да успее да достигне до други планети. Е, предстои да видим какво ще стане.

    ВИЖТЕ ОЩЕ: 9 от най-важните събития, които ще се случат до 2050-та година

    Откачени факти за кубчето на Рубик

    1. През 1974 година 30-годишният Ерньо Рубик е професор по архитектура в Унгария. Тогава му изниква идеята да създаде игра, базирана на геометрията, за която да помогне на студентите да разберат по-лесно пространствените отношения. Първият прототип на кубчето на Рубик е направено от дървени блокове и хартия. През 1980 година кубчето е патентовано и лицензирано от „Ideal Toy Company” и разработчиците променят името от „Магическия куб“ на „Кубчето на Рубик“, защото смятат, че хората ще свързват първоначалното му име с магьосничество.

    2. Въпреки че кубчето вдъхновява милиони хора от цял свят да открият нови и ефикасни методи, с които да го наредят бързо, създателят на кубчето не e сред тях. През 2012 година в интервю за CNN Рубик споделя, че му е било нужно повече от месец време, за да го нареди за първи път, след като го е изобретил. След дълги тренировки, Рубик се научил да подрежда кубчето си за около минута, но това не е голяма изненада, тъй като днес има хора, които го нареждат за около 10 секунди.

    3. Кубчето на Рубик е с шест страни, на които има 9 блокчета в цветовете оранжево, жълто, зелено, червено, бяло и синьо. То има 43 000 000 000 000 000 000 възможни комбинации.

    4. Манията по кубчето на Рубик е огромна през 80-те години и повечето играчи са отчаяни за стратегия, с която да ускорят нареждането на кубчето като по този начин покажат, че са по-умни от останалите. Тогава излиза книгата на 12-годишният Патрик Босерт „You Can do the Cube”, която се превръща в бестселър. Първоначално книгата е предназначена за приятели, но след като Патрик я показва на баща си, който е редактор в „Penguim Books”, книгата е издадена и веднага са продадени над 750 000 копия.

    5. За 15-тата годишнина на кубчето на Рубик през 1995 година, Diamond Cutters International създава функциониращо кубче, направено изцяло от диаманти, струващо 1 милион долара по онова време. Освен това, компанията пуска на пазара и кубчета от сребро, всяко от които е оценено на 2000 долара.

    6. Кубчето на Рубик винаги се е продавало добре, но е имало и периоди на застой. През 2006 година продажбите нарастват главоломно, след като Уил Смит нарежда кубчето във филма „The Pursuit of Happyness”. Сцената е включена в трейлъра на филма и продажбите отново нарастват. „Това беше перфектният развой на събитията, заради новия филм и заради поколението, което 27 години след създаването на кубчето, все още е вманиачено по него“. През 2008 година по целия свят са продадени 15 милиона кубчета на Рубик.

    7. Дан Найтс успява да нареди кубчето, докато скача с парашут. Той разполага с 45 секунди, за да се справи и успява да го нареди за 32 секунди.

    8. Рекордът за най-бързо нареждане на кубчето на Рубик се държи от 14-годишният Лукас Етер, който успява да го направи за 4.90 секунди. Той поставя рекорда през ноември 2015 година. Друг рекорд – за нареждане на кубчето с крака, е поставен от Якуб Кипа, който успява да го нареди за 20.57 секунди.

    9. През 2016 година 7-годишният Чан Хонг Лик нарежда кубчето със затворени очи, след като преди това е запомнил подредбата на квадратчетата. Отнема му малко над 2 минути и 21 секунди, за да нареди цялото кубче.

    Няколко любопитни факта за „Закуска в Тифани“

    Филмът от 1961 година „Закуска в Тифани“ е адаптация на романа на Труман Капоти със същото име. Одри Хепбърн в ролята на Холи Голайтли е една от най-популярните герои, появявали се някога на екрана. Представяме ви няколко любопитни факта за филма:

    Одри Хепбърн във филма „Закуска в Тифани“

    1. Капоти иска Мерилин Монро да изиграе ролята на Холи Голайтли. Съветничката на Монро – Паула Страсбърг обаче, съветва актрисата да не приема ролята и Мерилин се съгласява. Капоти заявява, че „Paramount Pictures” са го „прецакали“ по всеки възможен начин, когато са избрали Одри Хепбърн за ролята. След време Капоти споделя мнението си, че Тюздей Уелд или Джоди Фостър биха били добър избор за ролята на Холи Голайтли, ако бъде направен римейк на филма.

    Тюздей Уелд

    2. Шърли Маклейн, която също отказва да изиграе главната роля, по-късно споделя, че това е „нещото, за което съжалява най-много“. Ким Новак също казва „не“ на филма.

    Шърли Маклейн

    3. Одри Хепбърн също се колебае, преди да приеме ролята. „Беше много трудно и не вярвах, че съм подходяща. Имах много малко опит реално погледнато и нямах техниката да правя неща, за които не съм подходяща. Трябваше изцяло да следвам инстинктите си“ – разказва тя в интервю за „The New York Times”.

    4. Първоначално режисьор на филма е трябвало да бъде Джон Франкенхаймър, но Хепбърн отказва да изиграе ролята, ако режисьор не е Блейк Едуардс.

    5. Юбер дьо Живанши е дизайнерът на малката черна рокля на Одри Хепбърн. През 2006 година тя е продадена за 900 000 долара.

    6. На сцената с купона има всичко – истинско шампанско, стотици литри с безалкохолни напитки, 60 картона цигари, хамбургери, сандвичи и чипс.

    7. Песента, която Холи пее на прозореца, първоначално е наречена от текстописеца „Blue River”, преди той да узнае, че вече съществува песен с такова име и го променя на „Moon River”. Композиторът Хенри Манчини се опитва да създаде подходящата мелодия в продължение на месец. „Това беше едно от най-трудните неща, които съм композирал, защото не можех да си представя какво би пяла една дама на пожарния изход“ – разказва Манчини. По-късно един от президентите на „Paramount Pictures” – Марти Ранкин, казва, че сцената с песента трябва да бъде премахната. Хепбърн отговаря, че това ще се случи само през трупа й.

    8. Одри Хепбърн пише писмо на композитора Хенри Манчини, в което споделя колко възхитена е от неговото творение. „Филм без музика е като самолет без гориво“ – пише тя – Всичко, което не можем да изразим с думи или да покажем с действие, вие успяхте да го изразите“.

    9. Апартаментът, в който е заснет „Закуска в Тифани“, е продаден през 2015 година за 7.4 милиона долара.

    9 от най-важните събития, които ще се случат до 2050-та година

    Не е необходимо да сте екстрасенс, за да успеете да предвидите бъдещето. Понякога е достатъчно само да анализирате настоящето.

    Ние от ИскамДаЗнам съставихме списък от седемнадесетте неща, които е най-вероятно да се случат през втората половина на 21-ви век. Сега представяме 9 от тях.

    Очаквайте останалите 8 съвсем скоро.

    1. 2019-та година: на картата може да се появят нови държави

    Остров Бугенвил в Тихия океан формално е автономен регион към Папуа Нова Гвинея. През 2019г. обаче, той може и да се превърне в отделна държава, но само ако по-голямата част от населението му гласува в полза на това по време на референдум. Нова Каледония, която сега е част от Франция, може също да стане самостоятелна държава.

    1. 2020 година: строежът на най-високата сграда в света ще бъде завършен.

    Днес, най-високата сграда на планетата е Бурж Халифа в Дубай, но скоро, през 2020-та, този рекорд предстои да бъде надминат. До тогава, кулата Джеда в Саудитска Арабия ще бъде завършена. Тя ще бъде висока близо 1007 метра.

    1. 2020 година: първият космически хотел ще отвори врати

    Компанията Bigelow Aerospace планира да изстреля в орбита космически кораб, който ще служи като хотел. Тестовете на подобни космически кораби са преминали напълно успешно, а един от тях дори се използва от космонавтите на Международната космическа станция като склад.

    1. 2024 година: ракетата SpaceX ще достигне до Марс

    SpaceX, компанията, основана от Елън Мъск, през 2002 година планира да изпрати товарен космически кораб на Червената планета. А по-късно – да изпратят и първата човешка мисия до Марс.

    1. 2025 година: населението на планетата ще бъде 8 милиарда

    Според изчисления на ООН, през 2025г., населението на Земята ще достигне 8 милиарда души. Експерти считат, че до 2050г. този брой ще нарасне до 10 милиарда души.

    1. 2026 година: строителството на катедралата Саграда Фамилия в Барселона ще бъде завършено

    Строителството на внушителната катедрала е започнало през 1883 година. Най-големият проблем при конструирането й е бил, че са били необходими специални каменни блокове, а направата на само един такъв отнема изключително много време и изисква специално внимание.

    1. 2028 година: Венеция може да остане необитаема

    Това не означава, че града ще бъде напълно потопен под вода. Има големи притеснения обаче, че нивото на водата във Венецианската лагуна ще се повиши до такава степен, че за хората ще бъде невъзможно да живеят в къщите си.

    1. 2029 година: астероидът Апофис ще премине само на 23,860 мили (около 38,399 километра) от Земята

    Според първоначалните изчисления на учените, вероятността астероидът да се сблъска със Земята е била само 2.7%. По-късно обаче, тези изчисления са напълно развенчани.

    1. 2030 година: размерите на ледената покривка в Арктика ще намалеят драстично

    И в момента, размерите на арктическата ледена покривка намаляват с изключително висока скорост. Според изчисленията на някои учени, ледовете в Северния ледовит океан ще се разтопят напълно, малко преди края на 21-ви век.

    ВИЖТЕ ОЩЕ:  Още 8 от най-важни събития, които ще се случат до 2050-та година

     

    Какво е късмет?

    Повечето хора, без колебание ще отговорят на този въпрос по един и същ начин – това е, когато на човек му върви във всичко. Неговият бизнес е процъфтяващ, семейството му е щастливо. Капризната и своенравна съдба се отнася благосклонно към човека, създавайки благоприятни условия.

    Животът доказва, че всъщност късметът не е съдба на избраниците. Всеки може да бъде късметлия. И всеки може да премине мислено през целия си живот и да се увери, че количеството късмет, което е консумирал, е равно на броя на неуспехите.

    Хората обаче възприемат абсолютно различно, както успехите, така и провалите. Някои от тях, след като са получи в ръцете си „паднал от небето късмет“, се стремят да развият и запазят успеха. Други се отнасят към този „дар на небесата“ съвсем различно. Те не разбират, че „птицата на щастието“ е кацнала на рамото им и не правят нищо, за да я задържат.

    Ситуацията е сходна и в случаите на неуспехи и провали. Някои хора се мобилизират от тях и се вдъхновяват да действат, други се отчайват и депресират. Така се налага мнението, че късметът се усмихва на тези, които са способни да хванат „птицата на щастието“ и да я поставят в клетка и които при несполука и в случай на проблеми, показват завидна твърдост на характера.

    Всеки ще намери в живота си много примери, когато незабележими на пръв поглед хора, са застигнати от добро стечение на обстоятелствата и с времето са постигнали значителни успехи. Ще се сети и за такива, които въпреки късметлийските предпоставки, изпитват на гърба си провал след провал. Малко вероятно е това да се обясни само с капризите на „птицата на щастието”. Най-вероятно, има нещо друго и това друго е нагласата у човека за адекватно възприемане на реалността, склонността за поемане на риск, авантюристичното и оптимистично отношение към света и хората в него. С други думи, може да сте много успешни и щастливи и без „птицата на щастието“, ако имате определени черти на характера. Най-основната е голямото желание да се постигнат успехи. Това желание не трябва да бъде еднодневка, а да характеризира живота ви всеки час и ден. Само тогава съзнанието просто е задължено да работи за човека непрекъснато. С течение на времето желанието трябва да се увеличава и в никакъв случай да не избледнява. Съзнанието постепенно свиква с тази нагласа и тя се превръща в конкретни неща, добивайки форми, цвят, мирис. Това осигурява 40% късмет. Все още остават 60%. Какво се включва в тях? Става дума за нормалния и здрав стремеж към всичко ново и непознато. На способността на човека да прави промени в живота, неочаквани за другите, но подчинени на определена логика и цели. За да направите това, трябва да имате достатъчно смелост и кураж. Съдбата обича дръзките, решителните и авантюристите. Ето още 30%, необходими за късмет. Тези, които предпочитат да не рискуват, никога няма да изпитат чувството на победа в живота си и ще се оплакват от съдбата си.

    Останалите проценти също са важни и те могат да бъдат характеризирани с една фраза – способността да се изграждат връзки с другите хора. Простотата в общуването, доверието, искреността и морала винаги ще допринесат за успеха. Така че, късметът зависи от вас самите – от това какви хора сте и какви цели имате. Всеки ден. Цял живот.

    11 мистерии около емблематични забележителности и произведения на изкуството, за които 90% от хората не знаят

    Има определени произведения на изкуството и архитектурата, които са известни в целия свят. Но ако се опитате да научите повече за тяхната история, ще разберете, че много от тях крият в себе си огромни загадки.

    Ние от екипа на ИскамДаЗнам решихме да съставим списък с едни от най-интригуващите от тях. И определено бяхме изумени от това, което успяхме да разберем.

    1. Апартаментът, намиращ се на върха на Айфеловата кула

    Густав Айфел, човекът който проектирал и създал най-известния монумент във Франция, построил и обзавел апартамент за себе си на най-горния етаж на кулата. Често го ползвал, когато имал нужда от почивка или пък посрещал гостите си там. В един конкретен случай, той имал дълъг разговор с Томас Едисон именно на това място. В апартамента има кухня, баня, две спални, дневна и разбира се, от него се разкриват поразителни, спиращи дъха гледки. Днес той е превърнат в музей, в който се намират восъчните фигури на Айфел и Едисон.

    1. Счупените вериги, намиращи се в краката на Статуята на свободата

    Статуята на свободата е подарък на САЩ от народа на Франция, по повод навършването на стотната годишнина от американската революция. Статуята е символ на свободата, демокрацията и отмяната на робството. Именно заради последното, в краката на статуята има и счупени вериги – нещо, което доста често е оставало незабелязано от стотиците хиляди туристи, които посещават Статуята на свободата.

    1. „Мона Лиза от Айлуърт”

    Много добре известен факт е, че редица художници са правили репродукции на известната картина на Леонардо Да Винчи. Но много хора вярват, че има и още един портрет на Мона Лиза, нарисуван от самия Да Винчи, който не е просто поредното копие на оригиналната картина. Интересното е, че втората картина е нарисувана от малко по-различна перспектива. Възможно е да е дело и на друг художник, дори на няколко различни художници. Според експерти в областта на изобразителното изкуство обаче, най-вероятно „Мона Лиза от Айлуърт” е просто една по-ранна версия на шедьовъра на Да Винчи.

    1. Капсулата на времето, намираща се на връх Ръшмор

    По време на създаването на този известен монумент, архитектът Гътсън Борглум е искал да създаде Зала на летописите във вътрешността му – една тайна стаичка, в която бъдещите поколения щели да могат да открият основополагащи записи и информация за историята на Съединените щати. За тази цел, Борглум издълбал малка кухина зад главата на Ейбрахам Линкълн. Много скоро след това обаче, Борглум си отишъл от този свят и не съумял да довърши своя план. През 1998 година, 50 години след смъртта на Борглум, копия от всички важни държавни документи, както и мемоарите на различни американски президенти, били поставени в недовършената зала, която в момента все пак изпълнява ролята на капсула на времето.

    1. Връх Матерхорн в Дисниленд

    Връх Матерхорн в Дисниленд, който е направен по образа и е кръстен на върха, намиращ се в Алпите, на границата между Италия и Швейцария, е първото тръбно стоманено високоскоростно влакче. И това не е всичко. Във вътрешността на най-високата му точка има малка конструкция, подобна на таванско помещение, която се използва като място за отдих от катерачите: там има баскетболен кош, прикрепен за дървено стълбище. Катерачите и част от персонала, който изнася различни представления на територията на увеселителния парк, използвали това място, за да си почиват , когато времето е било лошо.

    1. Оригиналният външен вид на Сфинкса

    Великият Сфинкс от Гиза е най-старата статуя на света. В оригиналния си вид той е бил боядисан в ярки цветове, от които днес са останали само малки фрагменти в областта зад едно от ушите му. Той, също така имал нос и церемониална брада. Това, което е останало от тях може да бъде видяно в британски и египетски музеи. Някои експерти считат, че е възможно Сфинксът да е имал глава на лъв или на куче, а човешкото му лице да е било създадено доста по-късно.

    Това именно би обяснило голямата разлика в пропорциите на гигантското тяло и малката глава.

    1. Създаването на Наклонената кула в Пиза

    Известната кула крие в себе си много тайни. Всеки човек знае за накланянето й, но никой не знае със сигурност кой точно я е построил. Една от причините за тази мистерия е фактът, че тя е била строена в продължение на цели 200 години. Историците са свикнали да смятат, че идеята и планът за конструирането й принадлежат на Бонано Пизано, но доста по-вероятно е това да е бил Диотисалви – човекът, който проектирал катедралата, разположена непосредствено до кулата и която е решена в абсолютно същия архитектурен стил.

    1. Лицето на Даная от картината „Даная” на Рембранд

    Рембранд започнал да рисува „Даная” две години след като сключил брак със Саския ван Ойленбург. Художникът изобразил съпругата си в множество картини и фактът, че лицето на Даная няма много общо с външността на Саския, подобно на повечето творби на художника през периода на 1630-те години, останал загадка. Още повече, начинът, по който е нарисувана „Даная” е по-близък до стила на по-късните творби на Рембранд. Едва наскоро е намерено тълкувание на тази загадка. Когато картината се изследва с помощта на рентгенови лъчи, тогава става видна приликата на Даная със съпругата на Рембранд. Изглежда, че картината е била преправена след смъртта на Саския, по времето когато Рембранд е вече имал връзка с друга жена – Гертие Диркс. Чертите на лицето на Даная били променени по такъв начин, че вплели в себе си чертите и на Саския, и на Гертие.

    1. Името на най-известната туристическа атракция във Великобритания

    За да бъдем точни, името „Биг Бен” не се отнася до цялата сграда на британския парламент, а само за голямата кула-камбанария в нея. До месец септември 2012 година, официалното й име е „Часовниковата кула-камбанария на Уестминстърския дворец”. Понастоящем, официалното й име е „Елизабет Тауър” (или „Кулата на Елизабет”). И до сега не е съвсем ясно в чия чест кулата е кръстена Биг Бен. Една от теориите твърди, че е кръстена на един изключително силен мъж, който се е занимавал с изливането на камбаната. Според друга теория, е кръстен на Бенджамин Каунт, известен боксьор, шампион в тежка категория.

    1. Цветът на моста Голдън Гейт

    Мостът Голдън Гейт е една от най-фотографираните забележителности на планетата. Съгласуването на строежа му с военноморския флот на САЩ отнело доста време. Когато най-накрая било получено разрешение за строежа на моста, от флота поискали той да бъде боядисан в черен цвят, с жълти ивици, за да бъде видим дори и в условия на мъгла. Накрая, архитектът, който проектирал моста – Ървин Мороу, убедил военните да го боядисат в тъмнооранжев цвят. Това не само гарантирало, че мостът ще се вижда добре при всякакви атмосферни условия, но и му придало атрактивен външен вид.

    1. Небето в картината „Викът” (още известна като „Писъкът”) на Едвард Мунк

    Първоначалното име на легендарната картина на художника Едвард Мунк било „Викът на природата”. Художникът написал в дневника си: „…и изведнъж небето стана алено като кръв; аз спрях, чувствайки се  изтощен и подпирайки се на една ограда, видях кръв, и огнени езици над сиво-синия фиорд и над града…”

    През 2003 година, екип от астрономи предложили теорията, че яркият ален цвят на небето, който толкова силно поразил художника, е бил следствие на изригването на вулкана Кракатоа през 1883 година. Тогава голямо количество вулканичен прах бил изхвърлен в атмосферата и заради него, в продължение на няколко години след вулканичното изригване, по целия свят се наблюдавали изключително ярки, „огнени” залези.

    Как общуват животните

    Животни от един и същ вид в различни части на света „говорят“ на няколко различни „езика“. „Диалектът” на враните от една област на света не се разбира от техните родственици в друга област. Защо се случва това, за учените е все още непонятно. Дали е резултат от адаптацията към външните условия или е следствие от физиологически причини, предизвикани от различни мутации, или пък е признак на своеобразна култура…

    Има все повече доказателства, че различните гласове на животни са не просто произволни звуци, а  смислени сигнали. Например, определени вид маймуни с виковете си предупреждават за това, какъв именно хищник са видели. А воят на вълци може да премине през цялата тундра и да предаде, къде именно се е появил северен елен или човек.

    Практиката показва, че птици, китове, вълци, пчели общуват помежду си на различни „езици”.

    Звукова сигнализация съществува при всички животински видове. Например,  жабите издават 6 различни звука, петлите – 15, синигерът – 90, прасетата – 23, враните – 300, делфините – 32, лисиците – 36, маймуните – 40, конете – 100. Тези звуци изразяват общото състояние на животното – търсене на храна, тревожност, агресия, радост от общуването.

    Екипът на д-р Кейт Арнолд от университета Сейнт Андрюс в Шотландия съобщи, че са получени първите експериментални доказателства, че маймуните общуват с изречения. Досега се смяташе, че те могат само да издават нови звуци, а не да комбинират стари. Д-р Кейт Арнолд и д-р Клаус Цубербюлер доказват, че различните предупредителни звуци на маймуните съдържат най-малко три типа информация: събитието, което се разгръща, самоличността на викащия и дали той възнамерява да пътува. Специалистите също така откриха, че някои маймуни комбинират различни звуци за предупреждаване при различни опасности

    Дори и рибите не мълчат! Те издават много различни и отличителни звуци, които варират в зависимост от състоянието на рибата, околната среда  и  техните действия.

    Но освен звуковите сигнали, които са само един от начините за комуникация между животните, те имат и други начини за предаване на информация помежду си. Съществува и техен своеобразен „език“ на жестовете и мимически „език“.

    В света на животните е широко разпространен „езика“ на миризмата. Насекомите, с помощта на миризми привличат индивиди от противоположния пол. За тази цел те освобождават вещества – феромони.

    Биологът Андреа Туркало открил, че гласовете на слоновете са различни и уникални, както и гласовете на хората. Ученият вече много години изучава стадо слонове в Конго  и е способен да различи един слон от друг по гласа. Едновременно с това, изследователят работи върху речника на слонове и въз основа на експерименти стига до извода, че в звуците, които издават слоновете, има много гласни.

    Няма нищо странно в това, че бременната жена говори с нероденото си бебе. Кокошките също говорят на неизлюпените пиленца в яйцата. Един ден преди излюпването може да се чуе писък на пиленцето. В отговор, кокошката майка почуква по яйцето, за да успокои детето си.

    Съгласете се, че способността да се говори насън радва много малко хора. Но когато делфините спят, те говорят на друг език. Делфините в един френски аквапарк могат да имитират песни на китовете, а когато са будни те говорят помежду си на своя „език.”