Търсене
Още
    Начало Блог Страница 161

    Жестоки криминални двойки

    Ива Великова
    -
    0
    Жестоки криминални двойки

    1. Карил Фюгейт и Чарлз Старкуедър

    Карил и Чарлз са класически пример за младежка любов. Чарлз е на 16, а Карил само на 13 години, когато започват да извършват своите престъпления. След като убиват един мъж, който работи на бензиностанция, само за 100 долара, извършването на убийство започва да им се струва лесна работа. Старкуедър убива родителите на Карил, както и нейната 2-годишна сестричка.

    Двамата пътуват, убивайки по пътя си приятели и роднини, за да се доберат до всичко, което им се струва необходимо. Когато се отправят към Вашнгтон, отново убивайки жертвите си по пътя, властите започват да ги следват. След високоскоростно преследване, което завършва с престрелка към автомобила на двамата влюбени, те в крайна сметка се предават. Старкуедър е осъден на смърт, а Карил получава доживотна присъда.

    2. Фред и Розмари Уест

    Преди да срещне Розмари, Фред извършва няколко убийства и сексуални посегателства, които остават незабелязани. След като се срещат, Фред и Розмари започват своя пристъпен живот заедно. Тя е проститутка и двамата имат голямо семейство, което често насилвали сексуално.

    Докато Фред е в затвора, Розмари убива детето му от предишен брак. Съкрушената майка отива в дома на престъпната двойка, за да търси отговорност от тях, но бива убита от самия Фред. Започвайки през 1972 година, семейство Уест се насочва главно към млади жени. Много от тях стават жертви на двойката и завършват погребани в мазето на дома им.

    През 1992 година двамата Уест са арестувани за посегателство над деца, но отказът на дъщеря им да свидетелства срещу тях, снема обвиненията. Властите обаче се връщат отново, този път със съдебна заповед за обиск на дома им, отнасяща се до друго изчезнало дете. През 1994 година домът на семейството е претърсен и са открити множество телесни органи на различни жени. Фред е осъден за 11 убийства, а Розмари за 10. Той извършва самоубийство, преди да получи присъдата си, а тя получава доживотен затвор.

    3. Марта Бек и Реймънд Фернандес

    Когато Марта Бек публикува обява за търсене на половинка във вестника, тя не очаква, че ще получи толкова интензивна връзка. Реймънд Фернандес отговаря на романтичната й обява и двамата започват да се срещат. След като Марта бива уволнена от работа, Реймънд й съобщава, че ще я приеме, но при едно условие – да изостави децата си. Марта прави това, което се изисква от нея и напуска децата си.

    Реймънд казва на Марта, че често отговаря на обявите във вестника, за да прелъстява отчаяни жени и да краде парите им. Тогава тя се съгласява да му бъде партньор в криминалните прояви и да намира потенциални жертви.

    След няколко кражби и убийства, двамата са арестувани през 1949 година. Те са признати за виновни в убийство от първа степен и осъдени на смърт.

    4. Джералд и Чарлин Галего

    Джералд и Чарлин се срещат в Сакраменто в покер клуб. Двамата споделят страстта към наркотиците и много скоро заживяват заедно. Когато Чарлин забременява, Джералд взема отчаяни мерки, за да получи своето сексуално удовлетворение. Двамата посещават местния мол, за да търсят своите жертви. Чарлин била главното действащо лице, откривайки без проблем млади момичета, които по-лесно се убеждавали да паднат в капана. Тя открива две девойки, които обещава да почерпи с марихуана.

    Когато момичетата влизат в буса на Джералд, той насочва пистолет към тях. След като ги насилва сексуално, а след това убива, той изхвърля телата им във ферма, намираща се в близост. Двойката се разминава с убийствата, но дъщерята на Джералд от предишен брак съобщава на властите за насилието, което е преживяла от ръцете на собствения си баща. Полицията се сдобива със заповед за обиск на дома им, но Чарлин и Джералд вече пътуват към Невада, където сключват брак. След първите им две жертви, още 8 момичета се превръщат в техни робини.

    През 1984 година Чарлин и Джералд за обвинени в убийство. Чарлин свидетелства срещу съпруга си и получава 16 години и 8 месеца лишаване от свобода. Джералд е осъден на смърт.

    5. Синтия Кофман и Джеймс Марлоу

    Синтия и Джеймс се влюбват още на първата си среща. Скоро след това двамата заживяват заедно и започват да извършват своите престъпни деяния. От октомври до ноември 1986 година, двамата убиват 4 жени. Сред тях са Корина Новис – момиче, което е обявено за изчезнало, след като последно е забелязано до един банкомат, както и Лайнел Мъри, която не се появила на работа. В крайна сметка Синтия и Джеймс за заловени и осъдени на смърт.

    6. Алвин и Джудит Нийли

    Семейство Нийли са типичните серийни убийци. И двамата имат криминално минало, преди да се срещнат. През септември 1982 година двойката открива първата си мишена в мол в Ривърбенд. 13-годишната Лиса Ан Миликън е отвлечена и отведена в мотел, където двойката я насилва сексуално. След това я убиват и изхвърлят тялото й в близкото езеро.

    Следващата им мишена е млада двойка. Момчето, Джон Ханкок, е прострелян, а приятелката му отведена в мотел, където е насилена и убита. За щастие раната на Ханкок не е смъртоносна, той успява да се възстанови и да идентифицира извършителите. Двамата са осъдени на смърт чрез електрически стол.

    7. Фей и Рей Коупланд

    Фей и Рей Коупланд влизат в историята като най-възрастната двойка, осъдена на смърт. През октомври 1989 година властите в Мисури получават анонимно обаждане, че във фермата на Коупланд е възможно да има телесни останки. В дома им е открита пушка, която веднага е свързана с останките, но това не е най-отвратителното. Полицията открива завивки, които Фей е ушила от дрехите на жертвите им. След като престъпленията им се разчуват, двамата възрастни се опитват да се спасят, твърдейки, че са невменяеми – Фей дори казва, че не знае нищо за убийствата. Двамата са признати за виновни и осъдени на смърт.

    5 литературни творби, написани изключително трудно

    Ива Великова
    -
    0
    5 литературни творби, написани изключително трудно

    1. „Гадсби“ от Ърнест Винсънт Райт

    Някои биха казали, че „Гадсби“ е книга за „силно привличане и любов“, но самият автор не би използвал точно тези думи. Вместо това, Ърнест Райт би използвал думи, в които няма буквата „е“. Това е така, защото през 1939 година той си обещава да напише книгата изцяло с думи, в които не участва „е“ – най-често срещаната буква в английския език.

    По този начин Райт иска да докаже, че всеки велик автор може да работи по този труден начин и въпреки това, да успее да разкаже завладяваща история. Той дори изтръгва бутона с буквата „е“ от пишещата си машина и поставя богатия си речник на изпитание.

    Когато публикуването на книгата е обявено, един скептик пише писмо на Райт, в което твърди, че създаването на такава книга е невъзможно. В увода на книгата, авторът пише, „Добре, невъзможното е постигнато“. За съжаление той не доживява да види успеха на творбата си, тъй като умира през същата година, в която „Гадсби“ е издадена.

    2. „Скафандърът и пеперудата“ от Жан-Доминик Бауби

    Много автори преминават през какви ли не болести и душевни мъки, за да завършват своите шедьоври, но едва ли някой е страдал толкова, колкото Жан-Доминик Бауби – главният редактор на френското модно списание „Elle”.

    През 1995 година, когато е на 43 години, Бауби претърпява сърдечен удар, след което изпада в кома за два дни. Когато се събужда, цялото му тяло, освен левия му клепач, е парализирано. Въпреки това, Бауби е решен да пише. Използвайки само своето огромно въображение и единственото си мигащо око, той започва работа по „Скафандърът и пеперудата“. Бауби работи с помощник, който му показва буквите, а когато посочи правилната, Жан-Доминик премигва с окото си, за да потвърди.

    Книгата му се превръща в бестселър в цяла Европа. За съжаление Бауби умира през 1997 – скоро след като излиза първият тираж. Той пропуска не само преводите на произведението си, но и филмовата му екранизация, направена през 2007 година.

    3. „Transcendence-Perfection” от Шри Чинмой

    Преди смъртта си през 2007 година индийският мистик Шри Чинмой пише около 1000 книги, 20 000 песни и 115 000 поеми. Някои са на родния му език – бенгалски, а други на английски. Очевидно Чинмой е пишел изключително бързо, но никога не е бил толкова бърз, колкото на 1.11.1975 година, когато пише „Transcendence-Perfection” (колекция от 843 поеми) само за 24 часа.

    Как може Чинмой да е толкова производителен? Той вярва, че ключът се крие в медитацията. „Външният ум е като повърхността на море. На повърхността морето е бушуващи вълни… но когато се гмурнем на дълбоко, същото море е мирно, тихо и спокойно. Там откриваме източника на творчеството“.

    4. „Бдение над Финеган“ от Джеймс Джойс

    Джойс завършва „Бдение над Финеган“ само 2 години преди смъртта си през 1941 година. По това време той е почти напълно сляп, затова диктува на своя приятел Самюел Бекет. Когато „Бдение над Финеган“ е завършена, тя се превръща в една от най-трудно разгадаемите и тайнствени произведения на английската литература.

    5. „Washington Crossing the Delaware” от Дейвид Шълман

    Етимологът Дейвид Шълман наистина обича думите. Той има огромен принос за Оксфордския английски речник. По време на Втората световна война служи в армията и използвайки езиковите си умения, успява да дешифрира японските кодове. Най-удивителната му работа обаче, се появява през 1936 година, когато пише сонета „Washington Crossing the Delaware”.

    Това, което прави произведението толкова забележително е, че всеки от 14-те стиха е анаграма на заглавието. Нещо повече, стиховете образуват римуващи се строфи, които разказват някаква история.

    12 любопитни факта за „Бар Наздраве“

    Ива Великова
    -
    0
    12 любопитни факта за „Бар Наздраве“

    1. Излъчването на „Бар Наздраве“ едва не е прекратено след първи сезон. Както при много други популярни сериали, успехът на „Бар Назадраве“ не е внезапен. Премиерата му е на 30.09.1982 година, след което той се нарежда на 77-то място в класацията за топ 100 сериали за седмицата.

    2. Днес барът, в който е заснет сериала, се нарича „Наздраве“.

    3. Тед Дансън посещава уроци за бармани в Калифорния, за да успее по-убедително да изиграе героя си Сам Малоун.

    4. Героят Норм е базиран на истинска личност. През 2012 година един от продуцентите на сериала, Лес Чарлз, разказва за годините си в колежа, когато е работил като барман. „В заведението често идваше мъж, който не се казваше Норм, но винаги казваше, че ще пие само една бира, а после му помагахме да се прибере в къщи. Съпругата му често звънеше, а той искаше да й казваме, че той не е в бара“.

    5. Съпругата на Норм, Вера, която така и не се появява в сериала, е озвучавана от истинската съпруга на актьора Бернадет Бъркет.

    5. Джон Раценбергер, актьорът, който играе ролята на Клиф, често импровизира своите забавни (и неверни) факти. Той споделя, че в началото е имал сценарий за тях, но с течение на времето всички му се доверяват сам да измисля забавните си истории.

    6. Риа Пърлман не е единствената Пърлман, която участва в „Бар Наздраве“. По-малкта й сестра Хайд продуцира много от епизодите, а баща им Фил играе един от честите посетители на бара.

    7. Тед Дансън носи перука, за да изобрази маниака на тема коса Сам Малоун.

    8. Зрителите често се оплакват от „шумния запис на смях и аплодисменти“, които се чуват след забавните сцени, но всъщност смехът и аплодисментите са истински. Точно затова, през 1983 година епизодите започват с „Бар Наздраве се снима на живо и пред публика“ – директен отговор към оплакващите се зрители.

    9. Келси Грамър играе ролята на Фрейзър в продължение на 20 години. Той прави дебюта си в „Бар Наздраве“ през третия сезон. Въпреки че в началото идеята е да не е важен герой, популярността на Фрейзър кара продуцентите да го включват в повече епизоди. Четири месеца след приключването на „Бар Наздраве“ през май 1993 година, започва излъчването на сериала „Фрейзър“.

    10. Трите имена на Норм са Хилари Норман Питърсън.

    11. Това, че Уди Харелсън играе героя Уди Бойд е съвпадение. Сценарият, включващ Уди Бойд, е написан много преди актьорите да се явят на прослушване за ролята.

    12. Когато през 1993 година Тед Дансън казва, че се оттегля от сериала, продуцентите решават, че могат да продължат „Бар Наздраве“ като Уди Бойд поеме бара вместо сам. Уди Харелсън обаче отказва да участва без Дансън, затова сериалът е спрян.

    Зловещото съвпадение при убийствата в Ерингтън

    Ива Великова
    -
    0
    Зловещото съвпадение при убийствата в Ерингтън

    Ерингтън е предградие на Бирмингам, Англия, което има своята мрачна история, която гражданите все още помнят – неразрешените убийства на две млади жени, чиито детайли прекалено много си приличат, за да бъдат игнорирани. Най-ужасяващата част? Двете убийства се случват през 157 години.

    В 6:30 сутринта на 27.05.1817 година работник на име Джордж Джаксън се натъква на няколко разкъсани парчета плат, шапка и обувки в близост до една водна яма. Той съобщава на властите, които след претърсване на района откриват тялото на Мари Ашфорд, по което все още си личат синините и следите от сексуалното посегателство, извършено преди смъртта й. По-късно в района са открити мъжки и женски стъпки. Полицията продължава да разследва и подозренията им падат върху мъж на име Ейбрахам Торнтън.

    Жертвата е едно 20-годишно момиче, което има много обожатели. На 26.05 тя тръгва на работа, отбивайки се преди това в дома на г-жа Бътлър, където живее нейната приятелка Хана Кокс. Там Мари оставя дрехи, които възнамерява да облече на танците по-късно същата вечер.

    В 18 часа същата вечер Мари се връща в стаята на Хана, където се преоблича. След това двете момичета отиват на танците. Те се забавляват много там като по-голяма част от времето прекарват в компанията на Бенджамин Картър и Ейбрахам Торнтън. Четиримата напускат събитието, поемайки по главния път – Честър Роуд. Хана се прибира сама, след което Бенджамин Картър се връща обратно на танците, а Мари и Ейбрахам вървят заедно до дома на бабата и дядото на Мари. В 4 часа сутринта тя се връща в дома на Хана, за да облече работните си дрехи. Хана, като всяка любопитна приятелка, разпитва Мари за случилото се. Момичето било спокойно и в добро настроение. То споделило на Хана, че е прекарала времето си с Торнтън. По-късно се появяват свидетели, които твърдят, че са забелязали Мари сама на пътя в 4 часа сутринта.

    Няколко часа по-късно Мари е открита мъртва. В 8 часа на следващата сутрин, обърканият Ейбрахам Торнтън е арестуван. Той казва на полицаите: „Не мога да повярвам, че е убита. Аз бях с нея до 4 часа сутринта“. По време на разпитите той казва на детективите, че е правил секс с Мари през нощта, след което разговаряли и наблюдавали небето до 3 часа сутринта, след което той я изпраща до дома на Хана, изчаква я отвън и заминава, след като вижда, че тя няма да излезе отново. Това е последният път, в който Ейбрахам твърди, че е видял Мари жива.

    Делото срещу Ейбрахам започва на 8.08. Обществото е убедено в неговата вина. Въпреки това, трима свидетели го подкрепят в неговото алиби. Това, заедно с факта, че няма достатъчни доказателства, че той е убиецът, допринасят за оневиняването му.

    Братът на Мари не е съгласен с решението на съда и настоява за повторно разглеждане. Тогава, по едно странно стечение на обстоятелствата, на Ейбрахам му е позволено да докаже невинността си със „Съд чрез битка“ – битка до смърт, при която обвиненият доказва твърденията си. Братът на Мари обаче не отговаря на предизвикателството и в крайна сметка, Ейбрахам е освободен и скоро напуска щатите, тъй като обществеността е убедена във вината му.

    Неразрешеното убийство на Мари Ашфорд оставя болезнени рани у местните. Точно 157 години по-късно същите рани ще бъдат отворени наново в подобно на Мари убийство.

    На 20.05.1974 година друго 20-годишно момиче е убито и изоставено във водна яма в Ерингтън. Тялото й, по което си личат белези от наранявания и сексуално посегателство, са забелязани няколко дни след смъртта й. Името й е Барбара Форест и работи като медицинска сестра. Тя изчезва на същия ден, в който Мари изчезва. Свидетели съобщават, че Барбара е била заедно с приятеля си Саймън Белчър в нощта на смъртта й, танцувайки в няколко различни бара. Белчър разказва, че е изпратил Барбара до автобуса в 1 часа след полунощ и това е последният път, в който я вижда жива.

    Започва разследване с участието на 100 детективи. Още веднъж властите се спират на мъж на име Торнтън. Майкъл Иън Торнтън бил колега на Барбара. След като полицаите откриват кръв на панталоните му, а майката на заподозряния казва, че алибито му е фалшиво, властите го обвиняват в убийство.

    Торнтън е изправен срещу съда. И подобно на случая с Мари преди 157 години, обвиненият е оневинен поради липса на доказателства. Сестрата на Барбара – Ерика отказва да приеме решението. През 2012 година тя изисква случаят да бъде преразгледан и тогава наяве излизат резултати от направени ДНК тестове.

    Друг интересен факт е, че и двете момичета явно са усещали, че нещо лошо предстои. Мари Ашфорд споделила на майка си, че има „лошо чувство относно следващата седмица“. Барбара пък споделила на колеги, че „това ще бъде най-лошият ми месец, просто го знам, не ме питайте защо“.

    И двете убийства остават неразрешени до днес. Някои просто не могат да се начудят на приликите в убийствата, а други твърдят, че в тях няма нищо необичайно. Едно е сигурно – хората от Ерингтън продължават да търсят отговорите, които не са получили, след тези ужасни случаи на убийства.

    Търговските пътища, които променят световната история

    Ива Великова
    -
    0
    Търговските пътища, които променят световната история

    1. Пътят на коприната

    Пътят на коприната е най-известният древен търговски път, свързващ Китай и Римската империя. Коприната се продава от Китай до Рим, започвайки от 1 век пр.н.е в замяна на вълна, сребро и злато, идващи от Европа. Освен търговски стоки, по Пътя на коприната се „пренасят“ знания, технологии, религиозни учения и изкуства. На различни места по пътя се образуват характерни търговски центрове като Самарканд – град в Узбекистан, който се превръща във важен център за интелектуален „обмен“.

    Рядко се случва търговците да изминават целите 4000 мили, така че обменът на стоки се извършва и между отделните центрове на търговия по пътя. След разпадането на Римската империя през 4 век, Пътят на коприната престава да се използва чак до 13 век, когато търговията по него е възстановена от монголците. Италианският изследовател Марко Поло проследява Пътя на коприната през 13 век, превръщайки се в един от първите европейци, посетили Китай. Но известният път за съжаление не служи единствено за размяна на стоки. Много учени смятат, че търговците, пътуващи по този маршрут разпространяват бактериите, причиняващи Черната смърт.

    2. Пътят на подправките

    За разлика от първия, Пътят на подправките е морски път, свързващ Изтока и Запада. Пипер, канела и индийско орехче са изключително търсени подправки в Европа, но преди 15 век достъпът до търговията с Изтока е контролиран от северноафрикански и арабски посредници, заради които тези подправки са изключително скъпи и редки. С настъпването на периода на Великите географски открития, когато плаването на дълги разстояния става възможно, европейците започват да използват моретата и океаните за директни търговски отношения с Индонезия, Китай и Япония.

    Водени са войни, завземани са земи и са трупани богатства на гърба на търговията с подправки, което превръща този маршрут един от най-значимите от гледна точка на глобализацията.

    3. Пътят на тамяна или Пътят на благовонията

    По този път се пренасят главно тамян и смирна, които се откриват само в южния край на Арабския полуостров. Тамянът и смирната се получават от изсушени дървесни сокове, които могат да бъдат изгорени като тамян, използвани като парфюм или при погребалните ритуали в балсамирането. Камилата е опитомена през около 1000 година пр.н.е и това позволява на арабите да започнат да транспортират ценните си стоки до Средиземноморието. Тамянът и смирната са значима стока за римляните, гърците и египтяните.

    4. Кехлибареният път

    Кехлибарът се търгува още от 3000 година пр.н.е. Кехлибареният път, свързващ Балтийско море с останалата част от Европа, е развит от римляните, които ценят камъка както за декорация, така и за медицински цели. В Балтийско море се намират големи находища от кехлибар, образувани преди милиони години, които излизат на брега след бурите. Така много от търговците започват бизнеса си с него. Въпреки това, по време на кръстоносните походи през 12-13 век, Балтийско море се превръща във важен източник на доходи за рицарите от Тевтонския орден, които поемат контрола над кехлибарения район. Рицарите преследват и убиват всеки, който се опитва да събира или продава кехлибар.

    5. Пътят на чая

    Древният път е дълъг над 6000 мили и преминава през планинската верига Хенгдуан в Китай – район, който е един от основните производители на чай в страната – и през Тибет до Индия. Той пресича редица реки, което го прави един от най-опасните древни търговски пътища. Части от маршрута се използват от началото на 1600-те години пр.н.е, а целият маршрут се използва от около 7 век.

    С развитието на морските пътища значението на Пътя на чая намалява, но през Втората световна война отново се използва активно, тъй като японците блокират много от морските пристанища, затова Пътят на чая става важен маршрут за търговия между Китай и Индия.

    6. Пътят на солта „Виа Салария“

    Солта винаги е представлявала ценна стока, защото се използва за запазване на храната и като антисептик. Тя обаче е била оскъдна в древността, така че площите, богати на сол, се превръщат във важни търговски центрове. Пътищата, свързващи тези центрове, също придобиват огромна важност. Най-известният от тях, римският път „Виа Салария“, започва от Остиа, пресича Италия и достига до бреговете на Адриатическо море. Солта тогава е толкова ценна, че съставлява част от заплатата на римския войник. (От там идва и израза „Не си заслужава солта“).

    Друг важен път на солта в Европа е „Старият солен път“, който започва от Люненбург в Германия. През Средновековието той става жизненоважен при осигуряването на сол за риболовните флоти.

    7. Транссахарски търговски пътища

    Тази система от търговски пътища свързва Северна и Западна Африка и преминава през пустинен район. Пътищата започват да се използват през 4 век и до 11 век многобройни каравани, състоящи се от над 1000 камили превозват материали през Сахара. Злато, сол, роби и платове са сред най-важните стоки по този маршрут, но търговия се извършва и с много други разнообразни стоки – от щраусови пера до оръжия.

    Търговският път допринася за разпространението на исляма, арабските знания, образование и език. Освен това, Транссахарските пътища насърчават развитието на паричните системи и изграждането на държавни структури. До 16 век, когато европейците започват да осъзнават стойността на африканските стоки, тази система от търговски пътища е засенчена от трансатлантическата търговия, управлявана от Европа.

    8. Търговските пътища на Бронзовата епоха

    По търговските пътища на Бронзовата и Желязната епоха се пренасят главно металообработващи материали. За получаване на бронз са необходими мед и калай – факт, който е известен на народите от Близкия Изток през около 2800 година пр.н.е. Тази нова технология поставя калая в центъра на търсенето и тъй като не се среща често, пътищата, по които се пренася калай, придобиват изключителна важност.

    Археологическите находки показват, че освен калай, по маршрутите се е търгувало с „технологии и изкуство“, като по този начин се е осигурила жизненоважна връзка в цяла Европа.

    Какво е квантово самоубийство?

    Ива Великова
    -
    0
    Какво е квантово самоубийство?

    Законите на квантовия свят са толкова необикновени, че ако се опитваме да проследим логичността им, ще получим някои доста странни резултати. Ето защо квантовата физика е пълна с мисловни експерименти. Вероятно сте чували за котката на Шрьодингер. Няма да влизаме в пълни подробности за нея, но можем да кажем единствено, че квантовото самоубийство е подобен експеримент, само че този път котката сме самите ние.

    Мисловният експеримент за квантово самоубийство за първи път е представен от Макс Тенгмарк през 1997 година и звучи така – представете си, че един пистолет е свързан към машина, която измерва въртенето на квантовата частица всеки път, в който спусъкът е натиснат. Ако частицата се върти по посока на часовниковата стрелка, пистолетът ще стреля, а ако се върти обратно на часовниковата стрелка, пистолетът няма да стреля.

    Човек насочва пистолета към торба с пясък и натиска спусъка 10 пъти. Това, което ще се случи е, че пистолетът при някои случаи ще стреля, а при други ще откаже. След това, мъжът насочва пистолета към главата си и отново натиска спусъка 10 пъти. Какво ще чуе? Единствено звуците, които пистолетът ще издаде, когато отказва да изстреля куршума. Човекът може да продължи да натиска спусъка до безкрай, но пистолетът няма да стреля никога. Как е възможно това?

    Нека сега се върнем към момента, в който мъжът насочва пистолета към главата си. Той натиска спусъка и пистолетът стреля. Човекът е мъртъв. Но как може да стане това, след като вече знаем, че пистолетът никога не стреля, когато е насочен към мъжа? Това е така, защото всеки път, когато мъжът натиска спусъка, вселената се разделя на две времеви линии – в едната пистолетът действително стреля, а в другата не. Когато стреля към торбата с пясък, мъжът съществува във времевите линии, създадени от поведението на пистолета – в единия случай гърми, а в другия не. Но когато насочи пистолет към себе си, единствените времеви линии, в които човекът може да съществува, са онези, в които ще оцелее – следователно той съществува само във времето, в което пистолетът не стреля.

    Този начин на мислене е известна интерпретация на квантовата физика, според която нашата реалност е само една от всичките времеви линии. Спорен въпрос наистина, но пък интересен за размисъл. С тази интерпретация, всеки път, когато правите нещо, предизвиквате разделяне на вселената. В момента четете тези думи, но съществува друга времева линия, в която вие сте затворили тази статия. Тази сутрин сте станали рано, но съществува друга времева линия, в която сте спали до по-късно. В тази времева линия сте избрали дадена професия, но в друга, животът ви се развива по друг начин. Всичко, което знаете, е от времето, в което се намирате.

    Както самият Макс Тенгмарк посочва, в интерпретацията му има някои недостатъци, тъй като смъртта не е „двукомпонентна“ – „или сме живи или мъртви“ – казва той. Имайки предвид тези фактори, експериментът не бива да се разглежда като сериозна теория за безсмъртието. Нито пък би било удачно сами да изпробваме правотата й.

    10 любопитни факта за Макс Планк – основател на един от стълбовете на съвременната физика

    Ива Великова
    -
    0
    10 любопитни факта за Макс Планк – основател на един от стълбовете на съвременната физика

    1. Макс Планк е основател на един от стълбовете на съвременната физика. Съществуват две основни теории, с които физиката обяснява вселената. Теорията за относителността на Айнщайн и квантовата теория на Макс Планк. През 1890-те години той се насочва към изследване на термоизлъчванията и създава формула, описваща разпределението на енергията, излъчвана от абсолютно черно тяло, която по-късно става известна като „Закон на Планк“. За да обясни защо законът му работи, той твърди, че телата излъчват енергия на малки отделни порции, които той нарича кванти.

    Самият той е изненадан от откритието си и пише: „Моите опити да се постави елементарното квантово действие в класическата теория продължават вече няколко години и ми костват много усилия“. Въпреки това, до смъртта си, Планк се е превърнал в легенда в научния свят.

    2. Планк помага в популяризирането на термина „теория“ като с тази дума той определя работата на Айнщайн по относителността.

    3. Макс Планк е уважаван физик през целия си живот. Както пише научният автор Барбара Клайн: „В Германия по това време само бароните и князете се радват на по-голямо уважение от професорите“ и Планк не прави изключение. Той печели множество награди, преди най-накрая да е удостоен с Нобелова награда, когато е на 60-годишна възраст.

    4. Планк разбира важността на работата на Айнщайн изключително рано и е един от първите, които подкрепят теорията му за относителността. Двамата остават приятели и близки колеги до края на животите си.

    5. Планк е добър пианист и както той сам споделя, едва не е изоставил кариерата си на физик, за да се занимава с музика. Той често организира различни събития в дома си, на които кани други надарени физици и академици да свирят на своите инструменти.

    6. Скоро след като започва да учи в Университета в Мюнхен през 1874 година, неговият професор по физика Филип фон Джоли предупреждава младия студент да не се насочва към теоретичната физика. Джоли твърди, че учените вече са открили общо взето всичко, което може да бъде открито. „В тази сфера почти всичко вече е открито, а това, което е останало, ще служи просто за запълване на някои празнини“. Добре че Планк не се вслушва в съвета на професора си.

    7. Заради усилената му подкрепа към еврейски учени като Айнщайн, Планк е считан от нацистите за конспиратор. Гестапо дори разследва работата му, смятайки, че той е част от заговор, който цели да се издигнат еврейските учени за сметка на немските.

    8. Синът му Ервин Планк е арестуван през 1944 година и обвинен в заговор против Хитлер, при който немският лидер е ранен, след като един куфар се взривява до него. Ервин е осъден на смърт. Опитвайки се да спаси живота на любимия си син, 87-годишният Макс Планк пише писмо, молейки за снизхождение, както на Хитлер, така и на Хайнрих Химлер. Ервин Планк е обесен на 23.01.1945 година.

    9. След края на Първата световна война, Планк насърчава своите колеги да игнорират нестабилността в политиката и да се фокусират върху нещата с по-голяма значимост – техните научни постижения. Мотото му е „Упорствай и продължавай да работиш“.

    10. Няколко негови открития получават неговото име като – Законът на Планк, Константа на Планк, Единици на Планк. Съществува така нареченото Време на Планк – времето, необходимо на един фотон да пропътува дължината на Планк, лунен кратер Планк, космическият апарат Планк и други. Няма как да не споменем и Институтите Макс Планк, в което се включват около 80 изследователски института.

    6 факта за „Обяд на небостъргач“ – една от най-популярните снимки, правени някога

    Ива Великова
    -
    0
    6 факта за „Обяд на небостъргач“ – една от най-популярните снимки, правени някога

    Голямата депресия в Америка е вдъхновение за множество запомнящи се фотографии от 20 век, перфектно улавящи болката и страданията на работещите хора. Снимки на бедни и отрудени хора, изоставени жилища и отчаяни майки влияят върху народното съзнание. Но „Обяд върху небостъргач“ е различна снимка.

    Погледът върху работниците, които обядват по време на изграждането на „Рокфелер Сентър“ на 260 метра във въздуха, е лъч надежда за народа през 30-те. Тази снимка им показва, че Америка все още строи, все още прогресира и най-важното – все още работи.

    Изминали са 85 години от първото публикуване на снимката в „New York Herald-Tribune” на 2.10.1932 година и оттогава „Обяд на небостъргач“ е една от най-разпознаваемите снимки в целия свят. Ето и няколко любопитни факта за нея:

    1. Снимката може и да е една от най-популярните, но все още не е известна самоличността на фотографа, който я заснема. За определен период от време тази заслуга се приписва на Чарлз Ебетс, но в онзи момент на небостъргача има и други фотографи, включително Уилям Лефтуич и Томас Кели, затова в архивите вместо име на фотограф, е изписано „неизвестен“.

    2. „Обяд на небостъргач“ е направена изцяло с цел публичност. 11 мъже, които спокойно се хранят на 69-тия етаж на небостъргач, не е ежедневна гледка и цялата сцена е предварително подготвена, за да бъде заснета. Мъжете са истински работници, но целта на фотографията е да се популяризира изграждането на „Рокфелер Сентър“. Снимката е направена по време на Голямата депресия, докато 15 милиона души търсят работа. Това, че Америка все още се развива, дава надежда на много от тези хора.

    3. Негативът се съхранява в огромен подземен трезор в близост до Питсбърг, Пенсилвания. В трезора, наречен „Iron Mountain”, се съхраняват ценни произведения на изкуството, снимки, филмови ленти, музикални произведения и правителствени документи. Температурата там е контролирана, за да не бъдат повредени пазените предмети.

    4. Точно както самоличността на фотографа е неизвестна, така и не става ясно кои са 11-те мъже на снимката. Режисьорът Шон Ò Куалейн обаче се разравя в архивите, заради документалния си филм, наречен „Men at Lunch”. Той и архивистът Кристин Ръсел успяват да идентифицират само двама от 11-те мъже – Джоузеф Екнър (третият от ляво надясно) и Джо Къртис (третият от дясно наляво). Имената на останалите работници все още са неизвестни.

    5. Шон Ò Куалейн започва работа по документалния филм, след като получава писмо от Пат Глин и брат му, които твърдят, че са разпознали баща си и чичо си на снимката. „Най-голямата изненада за нас беше, че въпреки популярността на снимката, преди нас никой не си беше направил труда да разбере нито кои са работниците, нито кой е фотографът“ – споделя Шон Ò Куалейн . Той допълва, че не съществуват официални данни за работниците от тогава и то не защото са изгубени, а просто защото не е имало такива изобщо. Според уебсайта на „Рокфелер Сентър“ по изграждането работят над 40 000 души. Без документи самоличностите на почти всички мъже обаче остава загадка.

    6. Според някои историци снимката „Обяд на небостъргач“ в действителност не е била толкова страшна и опасна, колкото изглежда. Те вярват, че мъжете не са обядвали във въздуха, а под тях е имало напълно безопасна платформа, която да ги предпази от възможен инцидент с фатален край. Но, както при много други факти около снимката, този също остава забулен в мистерия.

    Автори, които не одобряват филмите, направени по техните книги

    Ива Великова
    -
    0
    Автори, които не одобряват филмите, направени по техните книги

    Някои от любимите ни филми са превърнати в страхотни филми. Или поне така мислим ние, защото някои автори никак не са съгласни с нашето мнение и мразят филмите, базирани на техни произведения.

    1. Стивън Кинг – „Сиянието“ (1980 година)

    „Харесвах работата на Стенли Кубрик в продължение на много дълго време и имах грандиозни очаквания за проекта, но бях дълбоко разочарован от крайния резултат… Кубрик не е успял да разбере истинското нечовешко зло на “Oвърлук хотел“. Вместо това, той търси злото у героите и превръща филма в семейна трагедия с неясни свръхестествени нюанси“ – споделя Кинг. Освен това, той споделя, че не е доволен и от изпълнението на Джак Никълсън.

    2. Ан Райс – „Интервю с вампир“ (1994 година)

    Ан Райс не е никак доволна от избора на актьори за „Интервю с вампир“ и най-вече от Том Круз. „Почти невъзможно е да си представя как може да се получи добър филм с тези актьори“ казва тя. По-късно обаче, Райс казва на самия Круз, че е доволна от работата му и че се възхищава на преобразяването му.

    3. Уинстън Грум – „Форест Гъмп“ (1994 година)

    „Никога не позволявайте на някого да направи филм по ваша история“ – казва Грум след излизането на филма. По-късно авторът предявява иск за 3% от нетната печалба, която би трябвало така или иначе да получи, заради сключения с продуцентите договор, но те твърдят, че в момента, в който са поели разходите за производство и реклама, филмът не е реализирал печалби. Грум така и не получава парите си. И още нещо, което обижда автора – името му не е споменато в благодарствените речи на от нито един от актьорите и екипа, които приемат различни награди за „Форест Гъмп“.

    4. Антъни Бърджес – „Портокал с часовников механизъм“ (1971 година)

    Не само, че не харесва филма по книгата си, но по-късно Бърджес дори споделя, че съжалява, че я е написал изобщо. „Книгата, с която съм най-известен или известен като цяло, е роман, който съм готов да отхвърля. Написана преди около четвърт век, филмът я превърна в суров материал, който изглежда прославя секса и насилието. Филмът улеснява читателите на книгата и им помага да разберат погрешно значението на романа. Това тяхно неразбирателство ще ме преследва, докато съм жив. Не трябваше да пиша книгата точно заради тази опасност от неправилно тълкуване“.

    5. Брет Истън Елис – „Информаторите“ (2008 година) и „Американски психар“ (2000 година)

    Брет Истън Елис смята, че нито една от филмовите адаптации по книгите му не са добри ( с изключение може би на „Правилата на привличането“), но определено мрази някои повече от други. За „Информаторите“ Елис казва: „Филмът не се получи поради много причини, но не мисля, че тези причини са мои грешки“. Освен това, той смята, че „Американски психар“ изобщо не е трябвало да се превръща във филм. „Това е книга, която не мисля, че трябваше да се превръща във филм. Смятам, че проблемът с „Американски психар“ е, че е замислен като роман, като литературна творба с изключително ненадежден разказвач в центъра, а филмът изисква отговори.“

    6. Роалд Дал – „Уили Уонка и шоколадовата фабрика“ (1971 година)

    Някога запитвали ли сте се защо „Чарли и големият стъклен асансьор“ няма филмова адаптация? Това е така, защото Роалд Дал смята, че филмът по неговата книга „Уили Уонка и шоколадовата фабрика“ е „долнокачествен“. Освен това, Дал намира Джийн Уайлдър „прекалено претенциозен“, а за режисьора на филма смята, че „няма талант и усет“. Дал дори обещава, че филмови продуценти никога повече няма да се доберат до някое от произведенията му, докато е жив.

    Любимите книги на някои известни автори

    Ива Великова
    -
    0
    Любимите книги на някои известни автори

    1. Айн Ранд

    „Най-доброто, което някога съм чела, любимото ми от цялата световна литература, е „Calumet K” – пише Ранд през 1945 година. Това е книга от Самюъл Мъруин и Хенри Уебстър.

    2. Ърнест Хемингуей

    Хемингуей казва, че „няма по-лоялен приятел от книгата“ и през 1935 година той посочва някои от любимите си книги. Сред тях са „Анна Каренина“, „Буденброкови“, „Брулени хълмове“, „Мадам Бовари“, „Война и мир“, „Братя Карамазови“, „Приключенията на Хъкълбери Фин“, „Червено и Черно“, „Пармският манастир“, „Дъблиначни“ и други.

    3. Джоан Дидиън

    В интервю за „The Paris Review” Дидиън споделя, че книгата „Victory” на Джоузеф Конрад е любимата й.

    4. Рей Бредбъри

    В интервю през 2003 година Бредбъри споделя, че Джордж Бърнард Шоу е един от любимите му автори. За „Моби Дик“ на Херман Мелвил Бредбъри казва: „Мисля, че влиянието й върху животът ми е очевидно и не ме е напускало от повече от 50 години“. Книгата, която повлиява най-много върху кариерата му е „The Warlord of Mars” на Едгар Бъроуз.

    5. Джордж Р. Р. Мартин

    Може би за никого не е учудващо, че една от любимите книги на Джордж Мартин е книгата на Дж. Р. Р. Толкин „Властелинът на пръстените“. Освен това, той споделя, че надали скоро ще забрави и „Station Eleven” на Емили Сейнт Джон Мандел.

    6. Джилиан Флин

    Джилиан Флин е фен на „Десет малки негърчета“ на Агата Кристи, както и на „The Executioner’s Song” на Норман Мейлър.

    7. Владимир Набоков

    По време на интервю за френска телевизия през 50-те години, Набоков споделя списък от няколко книги, които за него са „най-великата“ литература – „Одисей“ на Джеймс Джойс, „Метаморфозата“ на Франц Кафка, „Петербург“ на Андрей Бели и първата част на книгата на Марсел Пруст „По следите на изгубеното време“.

    8. Джейн Остин

    Най-добрите литературни произведения според Джейн Остин са „The Corsair” на Джордж Байрон, „The Mysteries Of Udolpho” на Ан Радклиф и най-вече „The History of Sir Charles Grandison” на Самюел Ричардсън.

    9. Марк Твен

    В писмо от 1887 година Марк Твен споделя кои са любимите му автори. Сред тях са Томас Карлайл и Томас Малори.

    10. Мег Уолицър

    За нея книгата, която никога няма да забрави, е „Old Fifth” на Джейн Гардам.

    11. Ерик Ларсън

    Номер едно в списъка с любими книги на Ерик Ларсън е „Малтийският сокол“ на Дашиъл Хамет.

    12. Франсис Скот Фицджералд

    Сред любимите му книги са „Sister Carrie” на Теодор Драйзер, „The Life Of Jesus” от Ернест Ренан и „Куклен дом“ на Хенрик Ибсен.

    13. Самюъл Бекет

    Бекет описва „Около света за 80 дни“ като „жизнена“, „Ефи Брист“ на Теодор Фонтане като книгата, която му причинява „все същите сълзи“ и че е харесал „повече от всичко в продължение на много време“ – „Спасителят в ръжта“.

    14. Джоан Роулинг

    Най-добрите книги за Роулинг са „Ема“ на Джейн Остин и „The Story of the Treasure Seekers” на Едит Несбит.

    15. Джон Стайнбек

    Сред неговите любими са книги като „Смъртта на Артур“ от Томас Малори, както и „Winesburg, Ohio” на Шъруд Андерсън.

    16. Джойс Каръл Оутс

    През 2013 година Оутс споделя, че Достоевски е неин любим автор, като „Престъпление и наказание“ е оказала силно влияние върху живота й.

    Най-известните деца, израснали в дивото

    Ива Великова
    -
    0
    Най-известните деца, израснали в дивото

    1. Йохан от Лиеж

    Един от най-ранните записи за дете, израснало в дивото, е историята за Йохан от Лиеж – момче, което се предполага, че прекарва детството си в белгийските гори. Според документите от сър Кенелм Дигби, философът, който се заема с историята, Йохан за първи път се укрива в горите, когато е на 5-годишна възраст, за да избяга от войниците по време на религиозна война. Неговото семейство обаче се завръща у дома, след като опасността е преминала, но Йохан е прекалено уплашен, за да се върне. Той оцелява в горите цели 16 години, изхранвайки се с корени и диви плодове и се връща обратно в обществото, когато е на 21. Той се появява гол, „с много дълга коса“ и позабравил да говори. Имал способност да усеща аромати от далеч. В крайна сметка, Йохан се научава да говори, но високите му способности намаляват, след като се приобщава към народа.

    2. Питър Дивото момче (Peter the Wild Boy)

    През лятото на 1725 година в горите на северна Германия е открито голо момче, което не говори. То е заведено при британския крал Джордж I, който го харесва и му позволява да остане в двора. Момчето било покръстено и получава името Питър. Много скоро, той често започва да се появява на забавите и е най-забавната част от вечерта за кралските гости. Опитите Питър да бъде интегриран в обществото се провалят – той никога не успява да се научи да говори и предпочита да спи на пода, затова е изпратен в провинцията, където остава до смъртта си през 1785 годна. Така и не става ясна цялата му история, но някои учени твърдят, че може би Питър е изоставен, защото страда от синдрома Пит-Хопкинс – рядко неврологично заболяване, характеризиращо се с невъзможност за говор и затруднения при придобиване на знания.

    3. Мари-Анжелик Меми Ели Бланк

    През 1731 година в едно френско селце е открито малко момиче, облечено в животинска кожа и въоръжено с тояга. То е изключително силно за възрастта си и дори убива едно улично куче с тоягата си. Когато местните се приближават до момичето, разбират, че то не може да говори, а издава единствено животински звуци и яде сурово месо. С времето момичето се научава да говори, покръстено е, получава името Мари-Анжелик и е изпратено в манастир.

    4. Виктор от Аверон

    Загадъчната история на „Виктор“ започва през 1800 година, когато 12-годишно момче е открито в горите на Аверон, Франция. Детето е голо, не може да говори и има белези по цялото тяло. То отказва да бъде измито и дори докосвано, избягва контакта с други хора като често ги напада. Един училищен консултант решава, че може да го научи да говори. Той работи с момчето, което нарича Виктор, в продължение на няколко години като в крайна сметка успява да го убеди да се изкъпе, да облече дрехи и дори да показва признаци на съпричастност. Говорът обаче, се оказва прекалено трудна задача за Виктор. Той успява да научи няколко думи и въпроси, но умира на 40-годишна възраст, без да е успял да състави цяло изречение.

    5. Каспар Хаузер

    На 26.05.1828 година младо момче (с невероятна история) се появява в Нюрнберг, Германия. Той твърди, че се казва Каспар Хаузер и е прекарал последните 13 години затворен в малка стая само с няколко дървени играчки и загадъчен мъж, който се появявал всеки ден, за да му носи храна и вода. Хаузер носел със себе си две бележки, които потвърждават историята му. Сега той бил освободен, за да изгради военна кариера. Невероятната история на момчето веднага го прави известен в цяла Европа. Някои му се възхищават на всичко, което прави, а други подозират, че е измамник. Той се научил много бързо да чете и пише, а кожата му, според някои, била прекалено тъмна за човек, който е прекарал почти целия си живот затворен. Ситуацията става още по-странна, когато през 1833 година Хаузер умира от мистериозна рана, вероятно причинена от самия него. Оттогава хората имат какви ли не предположения относно произхода му. Някои дори смятат, че е кралски син, който е затворен и прокуден, за да не може да наследи трона. До този момент обаче не е ясно дали Каспар е „дете на дивото“ или просто убедителен измамник.

    Източник: history.com

    15 любопитни факта за някои изследователи и техните преживявания

    Ива Великова
    -
    0
    15 любопитни факта за някои изследователи и техните преживявания

    1. През 10.05.1503 година Колумб открива Каймановите острови и след като с всички сили се опитва да пребори насрещните ветрове и течения, на 25.06 достига до Ямайка. Корабите са в окаяно състояние и Колумб търси помощ. Знаейки, че скоро се очаква лунно затъмнение, той казва на местните жители, че ако не му помогнат, Луната ще изчезне.

    2. Известният британски изследовател Дейвид Ливингстън веднъж изгубва всички свои запаси, докато е в Африка. За да получи храна от местните жители, той бил принуден да яде в специално ограждение, което служело за забавление на местните.

    3. През 1911 година британският изследовател Джордж Мъри Левик наблюдава некрофилията при пингвините. Неговите изследвания не са публикувани до 2012 година, тъй като се смятали за твърде неприлични по онова време.

    4. При една от експедициите си изследователят Лорънс Оатес страда от гангрена вследствие на замръзване. Знаейки, че животът на приятелите му ще бъде в опасност заради него, той излиза от палатката си и никога повече не се завръща.

    5. На остров Адмиралти в Аляска, САЩ има толкова много мечки, че ранните руски изследователи го наричат „Остров Страх“.

    6. По време на експедиция през Йелоустоун, Труман Евъртс се отделя от групата си. Той изгубва коня и запасите си, а по-късно пада в гейзер. Открит е полужив няколко месеца по-късно.

    7. Холандският изследовател Абел Тасман открива Нова Зеландия и Тасмания по време на първото си пътешествие, но напълно пропуска Австралия. Едва по време на второто пътуване той разбира пропуска си.

    8. По време на арктическо изследване през 50-те години Питър Фройхен си създава оръжие от собствените си изпражнения, за да се освободи от лавината, под която е затрупан. По-късно той сам ампутира замръзналите си пръсти.

    9. Когато английският изследовател Уолтър Рали залавя португалския кораб Madre de Deus, той открива товар, на стойност половината от английската национална хазна.

    10. Древногръцкият пътешественик и астроном Питей прави най-ранното описание на Северно море. Освен това, наблюдавайки внимателно и описвайки всичко, което вижда по пътя си, той пръв предполага, че Луната влияе на земните приливи и отливи.

    11. Планината Дисапойнтмънт в Австралия получава името си, след като изследователите, които я откриват, сметнали, че гледката не е толкова добра. (disappointment – от английски: разочарование).

    12. Капитанът на кораба на Колумб – Родриго ди Трайана твърди, че е първият, който забелязва сушата, но Колумб заявява, че я е видял няколко часа преди него. По този начин той си осигурява обещаното от Фердинанд заплащане за онзи, който първи види земя.

    13. При изследване на Южна Дакота Хю Глас е изоставен от групата, която решава, че е умрял след като е нападнат от гризли. Той пълзи 200 мили до близкото селище, за да се спаси.

    14. В Австралия има и езеро, наречено Дисапойнтмънт (disappointment – от английски: разочарование). Наречено е така от изследователят, който следвайки няколко реки в търсене на питейна вода, открива, че езерото е солено.

    15. Английският пътешественик и изследовател Франсис Бъртън е прочут с познанията си на много езици и култури. Той се дегизира и отива до Мека, след което превежда „Хиляда и една нощ“ и „Кама Сутра“.

    1...160161162...319Страница 161 на 319

    Мобилно приложение за Android и iOS



    © Copyright 2008-2024, www.IskamDaZnam.com. All Rights Reserved.

    Съдържанието на сайта ИскамДаЗнам е обект на авторско право.
    Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ИскамДаЗнам, посочване на източника и добавяне на линк към www.IskamDaZnam.com.

    developed & hosted by ivexto