Търсене
Още
    Начало Блог Страница 169

    Как древните цивилизации са си обяснявали слънчевите затъмнения

    Ива Великова
    -
    0
    Как древните цивилизации са си обяснявали слънчевите затъмнения

    1. Древен Китай

    Един от първите документирани случаи на слънчево затъмнение, (макар че трябва да имаме предвид, че е възможно това да не е абсолютна истина) датира от 2136 година пр.н.е. Според легендите император Чунг Канг екзекутирал астрономите си Хи и Хо, защото не успели да предвидят слънчевото затъмнение. Въпреки че можели да предвиждат затъмнения, обясненията им за тях били малко… необичайни. В древен Китай вярвали, че огромни създания, най-вероятно кучета или дракони, изяждали Слънцето. Всъщност китайската дума за затъмнение включва „shi”, което означава „да изям“. За да изплашат чудовището, хората трябвало да издават силен шум, който да го прогони.

    2. Викингите

    Викингите, подобно на китайците, смятали, че Слънцето бива изядено по време на затъмнение. Тяхната легенда включва два вълка – Хати и Скол, които се хранели с небесни тела – Скол с Луната, а Хати със Слънцето. Викингите също трябвало да издават силни звуци, за да прогонят вълците и да си върнат светлината. Те вярвали, че ще настъпят множество катаклизми, които те наричали с общото име Рагнарьок, след като вълците погълнат Слънцето или Луната.

    3. Инуитите

    Инуитите използвали легендата за две небесни тела – лунния бог Анинган и сестра му – слънчевата богиня Малина, за да си обяснят както слънчевите затъмнения, така и лунния цикъл. Всичко започва с Анинган, който след сбиване с Малина, я подгонва. Тъй като единственото му желание било да я хване, Анинган забравил да яде и започнал да отслабва, докато не изчезнал напълно. Слънчево затъмнение настъпвало, когато Анинган най-накрая достигнал до Малина.

    4. Народността Батамариба

    Те използвали времето на слънчевото затъмнение, за да се помирят със семейството, приятелите и съседите си. Легендата им разказва за двете първи жени на света – Куийекоке и Пука Пука, които в последствие се превърнали в матриархат на селото. С разрастването на селото, хората започнали все повече да се карат и да се сбиват. Куийекоке и Пука Пука се опитвали да прекратят споровете, но никой не ги послушал, затова те затъмнили Слънцето и Луната. Изплашените жители спирали да се карат и се помирявали с всички свои близки, за да си върнат светлината – традиция, която се спазва по време на слънчеви затъмнения и до днес.

    5. Хиндуизъм

    В тяхната митология има легенда за богове и демони, които работели заедно, за да създадат еликсира на безсмъртието. Демонът Раху обаче бил решен да опита от еликсира, за да го тества. Той се маскирал и организирал празненство, но Слънцето и Луната казват на бог Вишну за плановете на Раху, точно в момента, в който демонът отпил от еликсира. Вишну обезглавява Раху, но главата му, в която имало глътка еликсира, оживяла и останала безсмъртна (за разлика от тялото му). Понякога, когато изпадала в гняв, главата на демона хващала Луната или Слънцето и ги изяждала, но те успявали да се появят отново бързо, защото главата нямала ръце, с които да ги задържи и преследването започвало отначало.

    Чинии с отрова – хранителният експеримент от 1902 година

    Ива Великова
    -
    0
    Чинии с отрова – хранителният експеримент от 1902 година

    12 млади мъже сядат около красиво подредена маса с бели салфетки и сребърни съдове. Костюмите им са спретнати, а вратовръзките перфектни, докато те деликатно поднасят към устата си вкусната храна, всяка от която съдържа формалдехид и бензоат. Някои храни са покрити с боракс.

    Тези мъже са наречени „Poison squad” и в продължение на 5 години, започвайки от 1902, ядат храна, приготвена в кухня, ръководена от правителството и в която се съдържат често срещани, но не достатъчно изследвани консерванти. Благодарение на тяхното съществуване, по-късно е създадена Агенцията за храните и лекарствата в Америка.

    Това, че здрави млади мъже с готовност ядат храна с отрова, им спечелва репутация на герои. Днес подобно нещо би ни се сторило немислимо, но Харви Уайли – главният химик, който ръководи експеримента, виждал нуждата от предприемането на подобни драстични мерки. От 1800-те години обществото се хранело с опасна храна, чиито съставки не били регулирани по никакъв начин – бирата била смесена със стрихнин, в хляба понякога имало тебешир, а производителите на мед продавали глюкоза, представяйки я като чист мед.

    По онова време хранителните продукти, които се произвеждали в заводите, съдържали консерванти, които не били посочени на етикета. Уайли се питал дали всички тези нови химикали, включително боракс, салицилова киселина и формалдехид, не са прекалено опасни за хората.

    Членовете на „Poison squad” били образовани, имали добри професии или били студенти в медицинския колеж. Уайли не се опитал да прикрие по никакъв начин факта, че съгласилите се да участват в експеримента рискуват живота си. Използвайки отпуснатите му от правителството 5000 долара, той закупил храна, наел готвач и повикал 12-те участника. Всеки от мъжете бил внимателно прегледан – изследвали се теглото му, телесната температура и пулса – преди и след всяко хранене. Освен това, се вземали проби от кръвта и урината им. В експеримента участието на жени било строго забранено.

    Докато групата мъже ядяли храни, пълни с консерванти, обществото се влюбило в смелостта и подкрепяло каузата им. Журналистите непрестанно пишели за „младите мъже с перфектна физика и в добро здраве“. Изведнъж хората започнали да се притесняват за безопасността на това, с което се хранели. В едно свое изказване, Уайли споделя, че експериментът „никога не е стигал до крайности“, но с течение на времето отровата започвала да си казва думата. До 1903 година мъжете вече поглъщали огромни количества боракс – най-често употребяваната съставка в храните.

    През месец май мъжете от „Poison squad” отказали да поемат повече боракс през лятото, защото горещината им създавала огромен дискомфорт. Уайли решава да направи малък компромис и 7 от мъжете се съгласяват да продължат да ядат храна с боракс до юни, ако експериментът бъде приключен по-рано. След като приключва, Уайли потвърждава, че бораксът причинява стомашни болки, загуба на апетит и главоболие, както и „неспособност за вършене на каквато и да е работа“. Въпреки това, Уайли не изпитва трудности в набирането на нови мъже, които да започнат нов експеримент – този път с салицилова киселина. По време на него обаче, той бил принуден да забави темпото и да оставя участниците да се възстановяват.

    До края на съществуването на „Poison squad” през 1907 година, онези, които не се отказали от експеримента, се приближавали „бавно към смъртта“. Формалдехидът, който често се използвал в млечните продукти, натоварвал бъбреците и много скоро участниците се разболявали. Бензоатът причинил нездравословна загуба на тегло и увреждане на кръвоносните съдове. След смъртта на един от членовете на групата, който умира от туберкулоза, вероятно причинена вследствие отслабване на имунната му система, семейството на загиналия заплашило Уайли със съд. В крайна сметка, след 5 години тестове, той решава, че е събрал достатъчно доказателства за това, че тези консерванти вредят на хората. След няколко години, благодарение на съществуването на експеримента, е създадена Агенцията за храните и лекарствата.

    5 от най-необичайните и най-страшни теории за вселената и живота в нея

    Ива Великова
    -
    0
    5 от най-необичайните и най-страшни теории за вселената и живота в нея

    Светът може би е, а може би не е точно такъв, какъвто изглежда. Все още имаме много да изследваме, за да опознаем космоса, вселената и причината нас, хората, да ни има. От началото на съществуването си човечеството е представяло различни теории по тези въпроси, а сега сме събрали някои от най-страшните и най-необикновените от тях.

    1. Фалшив (изкуствен) вакуум

    Това е кратка научна хипотеза, според която нашата вселена всъщност се намира във фалшиво фазово състояние като част от много по-голяма вселена, което означава, че космосът и всичко, което знаем за него, е временно. Фалшивият/изкуствен вакуум, в който се намираме, в крайна сметка ще експлодира и по-голямата вселена ще възвърне нормалното си състояние. В такъв случай всичко, което познаваме във видимата вселена, включително и ние самите, ще престане да съществува внезапно и без никакво предупреждение за това.

    2. Великият филтър

    Някога запитвали ли сте се защо, въпреки че вселената е толкова голяма и в нея има предпоставки за живот, не сме открили друга цивилизация? Теорията за Великия филтър се опитва да отговори на този въпрос. Според нея някъде между началото на живота и човешката еволюция, Великия филтър спира развитието на цивилизациите и прекратява живота им. Ако теорията е вярна, то тогава хората в момента се намираме в един от тези сценарии:

    1. Преминали сме Великия филтър както други цивилизации и сме на път да ги открием;

    2. Ние сме първите, кои са преминали Великия филтър и засега няма други цивилизации, които да са го направили;

    3. Все още не сме достигнали до Великия филтър.

    Последният сценарии е най-страшен, а откриването на доказателства за съществуване на развити цивилизации на други планети би означавало, че филтърът е по-вероятно да стои пред нас и тепърва да разберем дали ще успеем да го преминем или ще загинем.

    3. Мозък в съд

    Тази теория често се използва при експерименти, целящи изучаването на представите ни за знание, реалност и истина. Според нея мозъкът е единственият източник на всичко съзнателно и несъзнателно, няма душа, просто мозък, който бива управляван от електрически импулси. Теорията твърди, че тъй като мозъкът може да се повлияе от външни импулси, то той не може да определени правилно коя стимулация е симулирана и коя е естествена. Представете си, че вие сте само един мозък, поставен в съд, който бива управляван чрез електрически импулси, които захранват всичко, което знаете и виждате. Това означава, че цялото ни съществуване е извън нашия контрол и ние никога не бихме разбрали дали това наистина е така.

    4. Многоизмерни същества

    Според тази теория съществуват многоизмерни същества, които са решили да не влизат в пълен контакт с нас. Представете си двуизмерен човек. Когато го погледнете от един определен ъгъл, може дори да не го видите, че е там. Двуизмерният човек е възможно никога да не разбере, че някой го гледа, тъй като всичко, което знае и вижда ще е двуизмерно като него.

    Сега си представете нас, триизмерните хора и едно многоизмерно същество, което ни наблюдава, но ние няма как да разберем това, защото не можем да го осъзнаем. Нашият свят се състои от дву и триизмерни обекти. Възможно е тези многоизмерни същества да стоят точно до нас, но ние дори да не подозираме. Четириизмерен човек би могъл да контактува с нас, но само ако реши, че е необходимо, в противен случай, той може да ни наблюдава без наше знание.

    5. Шесто масово измиране

    Това е може би една от най-възможните заплахи за човечеството. Много биолози вярват, че Земята вече е достигнала до шестото масово измиране. Защо? Всичко се отнася до световното население. През около 1800-та година населението на планетата ни е достигнало 1 милиард – брой, до който се е достигнало след толкова много време. 215 години по-късно световното население е 7.2 милиарда души. Учените вярват, че това би създало изключително отрицателни последици, които ще продължават да се влошават, докато човечеството не загине.

    Как би изглеждал светът след ядрен апокалипсис

    iskamdaznam
    -
    0
    Как би изглеждал светът след ядрен апокалипсис

    Сигурно поне веднъж сте се замисляли, че живеем във време, в което ядреният апокалипсис е напълно реален сценарий за нашето бъдеще. Големите суперсили разполагат с оръжия за масово унищожение, които биха могли да влязат в употреба при евентуален глобален конфликт. А ако това се случи, човечеството ще бъде на ръба на своето изчезване. Малцина ще оцелеят. Но какъв свят ще обитават?

    Ето какви ще бъдат някои от последиците при евентуален ядрен апокалипсис:

    Електромагнитен импулс ще преустанови електричеството

    Когато ядрената експлозия стане факт, тя може да изпрати импулс от електромагнитна радиация, която ще накара електрическата система да спре да работи. Възможно е да бъде прекъсната електрическата мрежа в цялата страна.

    По време на тест с подобна бомба, импулсът изпратен от взрива е бил достатъчно силен, за да преустанови работата на улични лампи, телевизори и телефони в радиус от цели 1600 километра от взрива. При това, говорим за ефект от взрива, който е бил инцидентен. Съвременните бомби правят това по предназначение.

    Днес има чудовищни бомби, проектирани така, че да изпращат мощни електромагнитни импулси при взривяване. Защото липсата на електричество при врага е огромен плюс за ответната страна.

    Пушекът ще блокира слънцето

    Ако се стигне до ядрен апокалипсис и взривяване на подобни адски устройства, то забравете за слънцето.

    Когато подобна бомба се взриви, всичко в нейния радиус, което може да гори, ще започне да гори. Сгради, гори, пластмаса, дори асфалтът на пътя – всичко ще бъде в пламъци.

    Токсичният дим ще започне да си проправя път към атмосферата, а след това – и в стратосферата. Тъмният облак, намиращ се на 15 километра над земята, ще започне да расте и да се движи, благодарение на вятъра. В един момент, покрита ще бъде цялата планета.

    С години след експлозиите, слънцето няма да огрее планетата нито веднъж. Ако конфликтът бъде наистина глобален, то този период на липса на слънчева светлина може да продължи дори 30 години.

    Ще бъде твърде студено, за да отглеждаме храна

    Както можете да предположите, при евентуален ядрен апокалипсис, най-големият враг на човечеството след приключване на войната ще бъде гладът.

    Имаме обаче лоши новини – заради липсата на слънчева светлина, планетата ще се превърне в едно адски, адски студено място. Толкова студено, че ще бъде невъзможно да отглеждаме храна. Ако войната е била наистина опустошителна, средната температура на Земята може да спадне с цели 20 градуса. Представете си за каква драматична разлика говорим.

    Отглеждането на храна ще бъде невъзможно, а животните ще започнат да измират от глад. Дали и ние ще последваме съдбата им?

    Консервите ще стават за ядене

    Един от основните начини, по които човечеството може да оцелее, е консумирайки консервирана храна и напитки от бутилки.

    Група учени извършили експеримент, поставяйки бутилки от бира и сода в близост до мястото на ядрена експлозия. Резултатите показали, че макар и бутилките да имат радиация по себе си, самото им съдържание е безопасно за консумация.

    Остава въпросът: доколко ще ни стигнат консервираната храна и бутилките след подобен конфликт?

    Очакват ни яростни бури

    Не само липсата на слънце и студът ще бъде проблем за нас в годините след ядрен апокалипсис. Ще бъдем принудени да се справяме и с бури, каквито не сме виждали досега.

    Достигналите до стратосферата отломки не само ще блокират слънцето, но също така ще окажат ефект и върху слънцето. Ще се промени начинът, по който се формират облаците, като те ще “произвеждат” много повече дъжд. Докато не се нормализират нещата, можем да очакваме почти постоянни валежи и яростни бури.

    Хората все пак ще оцелeят

    И нещо оптимистично за финал – все пак ние ще оцелеем.

    В днешно време прогнозите на учените са далеч по-оптимистични, отколкото преди десетилетия. През 80-те години се вярваше, че евентуален ядрен конфликт ще заличи цялото население на Земята.

    И да, много хора ще умрат. Повечето. Смята се, че около 500 милиона души ще загинат още при самото падане на бомбите. Много повече ще умрат заради последствията.


    След 25-30 години обаче животът ще може да започне наново. Температурите ще се нормализират, а оцелелите ще могат да започнат отново да изграждат света. От самата нула. Да, планетата ще изглежда като един голям Чернобил, но човечеството ще оцелее.

    Жестоките експерименти на нацистите върху живи хора

    iskamdaznam
    -
    0
    Жестоките експерименти на нацистите върху живи хора

    Едва ли има човек, който би оспорил зверствата на Нацисткия режим. Управлението на Адолф Хитлер винаги ще бъде свързвано с началото на Втората световна война, Холокоста и огромния брой други престъпления, извършени от нацистите.

    Едно от най-стряскащите явление на Нацисткия режим са експериментите, извършвани от неговите учени върху живи хора. Всички сме чували за зловещия д-р Менгеле. Нещата обаче не се изчерпват единствено до него. Ето и какви видове експерименти са извършвали учените на Третия райх върху обикновени хора, имали нещастието да се озоват в позицията на лабораторни мишки.

    Експерименти със замразяване и хипотермия

     

    След като се оказва, че немските войски не са подготвени за битките на студения Източен фронт, д-р Зигмунд Рашер започва да провежда експерименти в Аушвиц и Дахау. Целта е да се намери начин да се съживяват тези, които са замръзнали.

    Пленници на режима нарочно се замразяват до критични стойности, бивайки поставени в ледени вани. Повечето от тях умират. “Късметлиите” губят съзнание, а след това са събудени с болезнени процеси по затопляне. Сред тях влиза излагането на силни лампи, което изгаря кожата им, поставянето във вряща вода и други мъчителни процедури.

    Изгаряне с фосфор, за да се тестват лекарства

     

    В лагера Бухенвалд хора са били нарочно излагани на фосфорни бомби, довеждащи до убийствено изгаряне на кожата им. Целта е била да се провери ефекта на лекарствата, с които нацистите разполагат, срещу подобни изгаряния. Както можете да предполагате, изгарянията са били повече от болезнени.

    Експерименти с морска вода

    Нацистите са имали идея да направят така, че морската вода да бъде годна за пиене. За целта, естествено, са били извършвани експерименти върху пленници.

    Пленниците са били разпределяни в четири отделни групи: без вода, морска вода, морска вода, обработена по метода Берка и морска вода без сол.

    На пленниците не се дава никаква храна или напитки, освен това, към което са записани. Тези от тях, които е трябвало да пият някакъв вид морска вода, са получили тежка диария, конвулсии, халюцинации, симптоми на полудяване и смърт.

    Умишлено отравяне

    Нацистите са имали силен интерес и към различните типове отрови. В лагера Бухенвалд неподозиращи хора са били отравяни, без изобщо да го предполагат. Целта – да се наблюдават ефектите на различните отрови.

    Някои са умирали светкавично от отровената храна, но това са били тези с късмет. В най-тежките случаи, обектите на експеримент са страдали жестоко. В други случаи, затворници са били убивани, за да се проследи ефекта на отровата при последвала аутопсия.

    Генетични експерименти и експерименти с близнаци

    Една от големите цели на нацистите винаги е била върховенство на арийската раса над всички останали. Което е и целта на Холокоста – да бъдат елиминирани расите, които не се вписват в концепцията на Третия райх.

    Вече споменатият от нас д-р Йозеф Менгеле е обожавал експериментите, свързани с генетиката. Той е бил запленен от близнаците. Всеки път, когато близнаци са били докарвани в лагера Аушвиц, той ги е разделял. И е провеждал множество експерименти върху тях.

    Всеки един сантиметър от тялото на близнаците е бил измерван, за да бъдат определени наследствените черти. Често учените са преливали кръв от единия близнак в другия.

    Имайки предвид, че сините очи са най-често срещани при арийската раса, учените са провеждали и различни експерименти, свързани с това. Имало е случаи в очите на пленниците да се капват различни химикали или дори да се инжектират. Това е водело до ужасяващи болки и дори слепота.

    Имало е и друг тип експерименти с близнаци. Например – единият близнак е бил инжектиран със заболяване, докато другият – не. Ако единият умре, другият също е бил убиван, за да може телата им да се разгледат и да се направи сравнение между тях.

    Експерименти, свързани с ампутация на крайници и премахване на органи, са били извършвани без каквато и да е упойка. Повечето близнаци, които са попадали в лагерите на смъртта, така и не са излезли живи оттам.

    8 любопитни факта за орлите

    iskamdaznam
    -
    0
    8 любопитни факта за орлите

    Орлите са едни наистина величествени и забележителни птици. Те са изумително добри ловци, което и отдавна им е донесло репутация на властелини на въздуха. Осанката им е толкова величествена, че те отдавна са си заслужили уважението както на останалите животни, така и на хората.

    Предлагаме ви няколко интригуващи факта, свързани с тези наистина впечатляващи птици и хищници.

    Женските са по-едри

    Женските орли са обичайно по-едри и по силни от мъжките. Това е рядкост в животинския свят, но закономерност при орлите.

    Няма прието единично обяснение за този феномен. Предполага се обаче, че причините за това могат да бъдат различни. Една от тях е, че женските са по-едри от мъжките, за да може по-лесно да създават гнезда. Според други теории, по-големият размер е в полза на инкубационния период, както и спомага за защита на малките.

    За сметка на това, мъжките орли са по-бързи и подвижни по време на лов заради своя по-малък размер.

    Малките се ядат едно-друго

    Когато малките орлета се излюпят, техните родители ги пазят изключително зорко. Най-голямата заплаха за тях обаче се крие в самото гнездо.

    Както вече споменахме, женските орли са по-големи от мъжките. Именно поради това, често женските орленца убиват мъжките, за да демонстрират силата си. И нищо не може да ги спре да го сторят.

    Колко различни вида орли съществуват?

    Смята се, че съществуват около 60 различни вида орли. Повечето от тях се намират в Евразия и Африка, като едва 14 вида могат да бъдат открити в Северна, Централна и Южна Америка, както и Австралия.

    Зрението на орлите е пет пъти по-добро от човешкото

    Зрението е най-силното сетиво на орлите. Техните очи са огромни и заемат почти 50% от главата им. Зрението на тези птици е между четири и пет пъти по-силно от човешкото. Техните очи са разположени с 30 градуса встрани от центъра на лицето им, което им дава възможността да имат по-голямо поле на зрение. Те могат да виждат и UV светлина. Очите на орлите имат повече конуси в ретината в сравнение с човешките, което им позволява да имат по-силно зрение.

    Орлите са моногамни

    За разлика от много други животни, орлите са моногамни. Когато си намерят спътник в живота, те не изпитват нуждата да “изневеряват”.

    Големите орли могат да носят голяма плячка

    Орлите са различни по размер. Най-големите от тях имат размах на крилата до 250 сантиметра. Те са толкова силни, че могат да убиват и носят едра плячка, като например елени, кози и маймуни. Много хора се страхуват от идеята да се срещнат отблизо с орел, а това обяснява страховете им.

    Орлите са изключително интелигентни

    Доказано е, че орлите са сред най-интелигентните птици в света. Например, т.нар. “златни орли” в Гърция консумират костенурки, като предвидливо ги пускат върху скали, за да разбият черупките им.

    Плешивите орли всъщност не са плешиви

    Едни от най-известните орли са т.нар. Плешиви орли. Всъщност обаче, те далеч не са плешиви. Въпросът е там, че в случая става дума за по-старо използване на думата “плешив” (“bald”), като в случая става дума за това, че главите им са бели.

    Храни, които подмладяват мозъка и очите

    iskamdaznam
    -
    0
    Храни, които подмладяват мозъка и очите

    Какво трябва да ядем, за да бъде умът ни бистър, а мисълта ни да сече като бръснач? Според едно съвсем скорощно изследване, проведено от група американски учени, най-важното условие е в храната ни да се съдържа лутеин – важно съединение, което не се произвежда от организма и трябва да се набавя с храната.

    Спанакът и къдравото зеле са начело в списъка. Зеленолистните зеленчуци съдържат големи количества лутеин, който може да се намери още и в авокадото и яйцата. Той се натрупва в тъканите на главния мозък и в очите.

    Учени от университета в Илинойс обясняват защо е важно да се поддържа адекватно равнище на лутеин в храната, пише Eurek Alert.

    Учените изследвали ефекта на лутеина върху 60 души на възраст между 25 и 45 години. Оказало се, че хората на средна възраст с по-висока концентрация на лутеин в организма, от гледна точка на невронните реакции изглеждали на много по-млади. Което означава, че лутеинът защитава мозъка от възрастови изменения.

    Шведски учени от Университета Линкьопинг пък установили, че лутеинът успешно се бори с възпалението. Както знаем, възпалението в организма е тясно свързано с коронарната недостатъчност. Известно е, че възпаленията в организма са свързани с исхемичната болест на сърцето. В тяхното изследване са участвали 193 души, страдащи от исхемия.

    Учените измерили концентрацията на 6 разпространени каротиноиди (природни пигменти), включително и лутеин, в кръвта на доброволците. Специалистите отчели и равнището на интерлевкин 6 – маркер на възпалението. Изследването показало, че колкото по-висока е концентрацията на лутеин в кръвта, толкова по-ниско е нивото на интерлевкин 6.

    Ето кои храни се отличават с високо съдържание на лутеин ми в какви количеста:

    – кейл, къдраво зеле и зеленолистни зеленчуци – съдържа 23 720 микрограма лутеин в 1 чаша
    – спанак – 20 350 микрограма лутеин в 1 чаша
    – ряпа – 12 154 микрограма лутеин в 1 чаша
    – тиква – 2 756 микрограма лутеин в 1 чаша
    – маруля – 2 589 микрограма лутеин в 1 чаша
    – броколи – 1 685 микрограма лутеин в 1 чаша
    – моркови – 1 072 микрограма лутеин в 1 чаша
    – артишок – 780 микрограма лутеин в 1 чаша
    – домати – 221 микрограма лутеин в 1 чаша
    – яйца – 191 микрограма лутеин в 1 яйце

    Специалистите са открили също, че възпалителната активност на клетките от имунната система на участниците намалявала под въздействието на лутеина.

    Съединението се поглъща от клетките на имунната система и се натрупва в тях.

    Източник: Fakti.bg

    Чудовището Огопого

    Любомир Чолаков
    -
    0
    Чудовището Огопого

    Търсачите на природни загадки, най-вече на непознати за науката обитатели на нашата планета, са убедени, че най-много езера, където е възможно да се открият „чудовища“, се намират в Канада. Затова съвсем не е странно, че според мнозина „очевидци“, във водите на езерото Оканаган, което се намира в Британска Колумбия, живее чудовището Огопого.

    Езерото Оканаган

    По начало, индианското име на това същество е Нха-а-Тик, или Найтака (Езерен демон) –  а шеговитото име „Огопого“ идва от песента в стар мюзикъл от 20-те години на ХХ век. В района на езерото са запазени стари рисунки върху скали на чудовището – същество с дълга шия, тясно тяло и четири плавника.

    Според легендите, Огопого или „Езерният демон“ има туловище, подобно на дървесен ствол – дължина между 4 и 9 метра, дебелина 40-60 см, a главата му наподобява конска или козя. Преданието твърди, че чудовището е хищник и живее на пустинното островче Ратълснейк. Архивните записки „История на мисията в Оканаган“ разказват за срещи с Огопого още през 1872г. Впоследствие чудовището е видяно от над 200 души.

    Има много индиански легенди, свързани с появата и съществуването на Огопого. Според една от тях, това създание вдигнало силна вълна с опашката си и потопило кануто на индианския вожд Тимбаскет с цялото му семейство. Поради тази причина индианците се опитвали да успокоят чудовището, като хвърляли в средата на езерото малки домашни животни, а в определени места никога не влизали за риболов.

    Първите европейски заселници в този район вярвали в съществуването на Огопого и организирали патрулиране по крайбрежието. През 1926г., когато по езерото започнал да се движи ферибот, властите го снабдили със средства, с които да бъде плашено чудовището. Именно през 1926г. се състояло и най-масовото наблюдение на създанието – видели го едновременно пътниците от около 30 автомобила.

    През 1947г. Огопого било видяно едновременно от хората в няколко лодки, а с откриването на понтонен мост през 1958г. започнали да се появяват и съобщения от хора, които пресичали езерото по моста.

    Едно от най-убедителните доказателство за реалното съществуване на Огопого е снимка, направена през 1968г. от Артур Фолдън. На нея е заснет тъмен обект, който плува под водата. През 1989г. канадецът Кен Чаплин заснел видеозапис с продължителност 3 минути и половина, в който може да се види дълго тяло, което се вие под водната повърхност.

    Снимка, направена от Едуард Флетчър от Ванкувър през през 1976г.

    Както винаги в такива случаи, хората се опитват да намерят правдоподобно обяснение за странния феномен. Членове на Федерацията на британско-колумбийските природолюбители заявили, че това е оптическа илюзия, причинена от „вълнообразните движения на гладката повърхност на езерото при специфични условия на осветеност“, която и довела до грешка: сенките на вълните били сметнати за подводно същество. Има и множество снимки, направени от различни хора през последните десетилетия.

    Макар, че липсват връзки между индианската легенда и възможното съществуване на чудовището в наши дни, много очевидци продължават да съобщават за странни явления, които се наблюдават в езерните води. Според Джон Кърк, експерт в Криптозоологическия клуб на Британска Колумбия, днес вече са налице много повече доказателства за съществуването на мистериозното чудовището в езерото Оканаган, отколкото за аналогичния му „събрат“ в прочутото шотландско езеро Лох Нес.

    Византийската тайна служба

    Любомир Чолаков
    -
    0
    Византийската тайна служба

    Когато се изучава администрацията на Византийската империя от VІ-ІХ в., досега обикновено се подминава една служба, чиято роля и влияние били твърде значителни.

    Това учреждение се наричало „асикритис“ (асоциацията с думата „секрет“ не е случайна), а началникът й носел званието „протоасикрит“. Тя е единствената служба, която имала таен характер, без да е свързана пряко с финансите на империята.

    Службата „асикритис“ възниква през VI век по времето на Юстиниан Велики. Има любопитна информация от Прокопий Кесарийски, че тогава императорът лишава чиновниците в тази кантора от тяхната главна функция – „да водят тайната кореспонденция на василевса, заради което открай време е създадена тяхната длъжност“.

    Тук обаче трябва да спрем и да размишляваме сериозно, защото това, което узнаваме от Прокопий, е изключително важно. Оказва се, че византийските императори отдавна водят някаква „тайна кореспонденция“. Но това означава едно-единствено нещо: че императорите имат мрежа от кореспонденти, с други думи – получатели и податели, с които си пишат „тайно“. А с кого може един държавен глава, без значение какъв е – вожд, крал, цар, конунг, император, да си пише „тайно“? Много ясно с кого – с военачалници, дипломати и… шпиони. Най-вече с шпиони. Разбира се – кому другиму е най-необходима тайната, ако не на шпионите, разузнавачите, съгледвачите?

    Така се оказва, че всъщност ведомството „асикритис“ е тайната служба на империята. А вероятно, както често се случва в историята, разузнаването се е съчетавало и с контраразузнаване – ръководството на собствените шпиони се комбинира с борбата срещу чуждите агенти. Това напълно обяснява необходимостта от „тайната кореспонденция на василевса“.

    А за обикновената, не-тайна кореспонденция на василевса, си имало други чиновници – граматици и апографевси. В VIII век съществувала цяла служба императорски граматици начело с главен граматик, а през IX век писането и съставянето на различни писмени актове се ръководи от „началник на мастилниците“. Обаче, независимо, че протоасикритът бил с по-нисък ранг от него, не му бил пряко подчинен.

    Това означава, че „асикритисът“ като служба имал функции, различни от обикновеното съставяне на обикновени държавни документи. За това съобщава Прокопий Кесарийски: „Случило се така, че василевсът Юстиниан изпратил пратеници до Хосров (персийският шах) – Йоан, син на Руфин, и Юлиан, секретар на тайната канцелария. Тази длъжност у римляните се нарича „асикрит“, защото с думата „сикрита“ те обозначават тайните дела. Юлиан решително забранил да се дават пари на враговете и по този начин да се откупват градовете на василевса“. Тоест, асикритът Юлиан имал всички пълномощия на високопоставен посланик. Подобни функции имал протоасикритът Георгий в посланичеството до френския майордом Пипин Къси през 756-757 г.

    При император Лъв VI (886-912г.) асикритът Симеон, който „станал по-късно протоасикрит“, водил успешни преговори с арабския корсар Лъв Триполит. Понякога, освен в дипломатическата дейност, асикрити участвали и във военни действия, при това като военачалници. Такъв бил протоасикритът Химерий, комуто Лъв VI възложил да ръководи всички морски сили на империята. Трябва да се добави, че твърде често служителите в тайната служба на Византия били високо образовани хора. Така например, стихове на асикрита Стефан Капетоли били изсечени върху стените на императорския дворец. При император Константин VII Багренородни асикритът Григорий преподавал астрономия. Високото ниво на образование позволявало на началниците и членовете на тайната служба да участват активно в множество църковни дискусии, което за времето си било твърде отговорна функция.

    Един от най-образованите хора на своето време (в края на VIII век), патриарх Тарасий, преди да получи високия си църковен сан, служел именно като асикрит. Въобще, чиновниците-асикрити участвали в най-различни дейности на държавната политика, при това на най-високи позиции. Така например, в „Житие на Георгий Амастридски“ се споменава времето, когато: „…великият патриарх Тарасий все още не бил на престола на първосвещеника – ала придворен, изпълняващ тайна императорска служба, която на италийски език се наричала „секретис“.

    Патриарх Тарасий

    Така се получава интересен феномен: тайната служба на империята, поради едни или други причини, дълго време била извън вниманието на историците и по този начин все още си оставала „тайна“. Затова и нейното подробно изследване тепърва предстои. Това, несъмнено е благодатен материал за писатели, сценаристи и просто любители на историята на тайните служби по света – която история, поради самото си естество, е винаги интересна и обвита в ореола на мистериите и загадките.

    Светещите хора

    Любомир Чолаков
    -
    0
    Светещите хора

    Било вечер на границата между Русия и Казахстан. Докато оформяли документите на поредната лека кола, граничарите забелязали, че една от пътничките – жителка на Казахстан, свети в тъмното. Просто тялото й излъчвало странна светлина. Краткото разследване показало, че тя преминала лечение на щитовидната жлеза – но това не помогнало да се определи източника на светлината. Понеже жената имала редовни документи, не оставало нищо друго, освен да й разрешат свободно преминаване. Друг подобен инцидент станал на летище, където при проверката на пътниците открили, че пръстите на един от тях излъчват светлина.

    Лекарите твърдят, че „хората-светулки“ не представляват никаква опасност за околните.

    Една нощ в ловната хижа на Владимир Сухарев и брат му, в дебрите на Сибир, почукал странник. Когато свалил ръкавиците си, се оказало, че дясната му ръка свети в тъмнината. Дори от върховете на пръстите му изтичало сияние, подобно на пламък от ацетиленова горелка. Смаяните братя попитали дали го боли. Но човекът отговорил, че не изпитва болка, а ръката му до лакътя е безчувствена като измръзнала. По лицето му също светели странни петна, но доста по-слабо, и той явно не подозирал това. Мъжът сложил ръка върху вестника, с който била застлана масата – хартията пожълтяла и станала чуплива, сякаш се подложила на въздействието на киселина. Но човекът си отишъл така внезапно, както бил дошъл, и нищо повече не се разбрало за него.

    През май 1934г. във вестник „Таймс“ се появила статия за светеща жена от град Пирано. Сеньора Ана Монаро отдавна страдала от астма. Веднъж, по време на сън, от гърдите й започнала да се излъчва синя светлина на бързи импулси. Това явление било наблюдавано от много лекари, но те не били в състояние да му дадат разумно обяснение. Според присъстващите специалисти, в момента, когато тялото на Ана излъчвало светлина, сърцето й започвало да бие два пъти по-бързо от обикновено…

    Анна Монаро

    Книгата „Аномалии и куриози в медицината“, излязла през 1937г., описва подобен случай на жена с рак на гърдата. Излизащата от гърдите й светлина била достатъчна, за да осветява нощем неголяма стая.

    Градът Салем е известен като най-страшното място на територията на САЩ. Американците от други места смятат, че много от местните жители са истински магьосници и вещици. Веднъж в тамошната местност Кротън Фол минавал автомобил, но внезапно двигателят спрял. Един от пътниците чул звук като рев на елен и излязъл да види какво става. Скоро се върнал, като развълнувано размахвал ръце и казал, че видял „необикновени хора.“ По думите му, три жени излезли иззад хълма и се отправили към него – ниски, в тъмни, плътно прилепнали дрехи. Когато включил фенерчето си, техните тела светнали в тъмното със синя светлина, те побегнали и изчезнали…

    Официалната наука отрича самата възможност за съществуването на такива аномалии. Биолозите разделят светенето на живите организми само на два вида – биолуминесценция, присъща на микроби, бръмбари и морски животни, и свръхслабо светене, присъщо на всички живи организми, включително и на хората. Но то може да бъде регистрирано само чрез специални устройства, а не визуално. А понякога и не задължително чрез „специални“ прибори, но посредством най-обикновени: който е използвал телевизор със стайна антена преди 90-те години на ХХ век знае, че доближаването на човек до антената нарушава работата на апарата поради биоенергийното излъчване.

    А видимото светене на рани, описано в някои медицински учебници и научни трудове по токсикология, може лесно да бъде обяснено с наличието на луминесцентни бактерии в нараненото място. Въпреки това, в архивите на много лечебни заведения се съхраняват протоколите от проучвания, които показват, че светещите способности на живите организми надхвърлят общоприетите представи. Например, установено е, че при определени условия човек започва да излъчва йонизираща радиация, която значително надвишава обичайните фонови показатели. В този случай, различните части на тялото отделят различни дози „биорадиация“. Най-любопитното е, че понякога тези дози може да се преразпределят по тялото в зависимост от желанието. Дори се е случвало това излъчване да разрушава частично структурата на детекторите, използвани при изследванията. Сходно явление е наблюдавано при пъпките на памука. Малката памучна пъпка излъчва истински светлинен факел, с помощта на който си пробива път в околната среда…

    Това кара учените да правят извод, че светенето, което са наблюдава понякога при хората, по подобен начин представлява един вид енергийно отклонение – човек се опитва да концентрира енергия за преодоляване на някакво житейско препятствие или занемарено до момента заболяване. Учените не изключват, че някои екстрасенси и други хора с паранормални способности могат целенасочено да използват това явление в своя полза.

    Анализирайки целия арсенал на съвременното естествознание, става ясно, че в него знанията за неживото вещество – минерали, химически елементи, физически явления и т. н. са 98%,  за биосферата и живото вещество – 5%, а за природата на човека – по-малко от 1%. Затова не бива да се учудваме, че възможностите на нашия организъм са една от най-непознатите области в науката.

    Историята на Хипатия Александрийска, убита заради вярванията си

    Ива Великова
    -
    0
    Историята на Хипатия Александрийска, убита заради вярванията си

    Хората са запомнили Хипатия Александрийска най-вече заради две неща – нейните философски, математически и астрономически заслуги и факта, че е била брутално убита заради вярванията си. Красива, брилянтна и смела, гърците я обожавали – дори мъжете, които за времето си би трябвало да са я корили, задето е навлязла в тяхното поприще, се прекланяли пред изключителните й постижения.

    Повечето историци смятат, че Хипатия е родена през около 350 година в семейството на математика и философ Теон Александрийски, който от малка я окуражавал да учи. Тя бързо открила онова, което я влече – освен математиката, Хипатия била влюбена и в астрономията и създала астролабията – уред за изследване и измерване на небесните тела в нощното небе (макар тук въпросът да е спорен, тъй като някои историци твърдят, че не тя, а Хипарх е изобретил уреда).

    Хипатия била член на Александрийската школа и се обличала с роби, които само мъжете от академичния елит носели. Тя често заставала в центъра на града и разказвала на всеки, който пожелаел да я слуша, за Платон. Оказало се, че много хора искали да я слушат и били пленени както от нейните разсъждения, така и от самата Хипатия.

    Хората пишат за Хипатия много след нейната смърт и всички я описват като чаровна, изключително красива и с „царски въздух“ около нея. Но как става така, че Хипатия навлиза в този мъжки свят и не само че оцелява, а и постига успехи в него? Историците смятат, че това се е случило в резултат от едно единствено нещо – безбрачието.

    Хипатия отдала живота си на целомъдрието. Тя никога не се омъжва и много хора смятат, че е останала девствена до смъртта си. Древногръцкото общество оценявало това и го приемало като добродетел. Мъжете и жените уважавали Хипатия в голяма част заради това, че тя изглежда не принадлежала към никой пол. Това я правело далеч по-малко заплашителна, въпреки силата на ума й и нарастващия списък с научни постижения.

    Хипатия била езичница във време, в което християнството се разпространявало с бързи темпове. В този период много като нея приемали разрастващата се религия от страх от гонения. Но Хипатия не го направила. Тя продължавала да бъде езичник и не полагала усилия да го скрие. Това нейно несъгласие да приеме християнството, макар и за кратко време Хипатия да получава подкрепата на правителството на Александрия, я превръща в мишена сред хората от християнските кръгове, които копнеели за власт. След като тези хора подбуждат насилието в града, подкрепата към Хипатия престанала, както и опитите на правителството да я закриля.

    Епископ Кирил Александрийски повел обвинението срещу Хипатия. Той не успял директно да атакува правителството, затова решава да премахне нея. Той заповядва на група християни да я отвлекат, а те продължили да я дърпат и да я измъчват по улиците на града. След това я изгарят и дерат кожата й с черупки от стриди. По-късно я отвеждат в една църква, където я събличат гола, бият я и раздират крайниците й.

    Кирил Александрийски оправдава действията си, казвайки, че Хипатия представлявала идол, срещу когото християнството се бори и не приема. За негово съжаление обаче, убивайки Хипатия, той всъщност я обезсмъртява.

    Много историци смятат, че ако беше оставена на мира, нейната работа и постижения вероятно щяха да бъдат изгубени в историята. В смъртта си тя остава такава, каквато била и в живота – упорита и несклонна да бъде заглушена.

    Дисколетите на „Аненербе“

    Любомир Чолаков
    -
    0
    Дисколетите на „Аненербе“

    Днес, след по-детайлно изучаване на историята на нацисткия Трети райх, никой вече не оспорва факта, че в института „Аненербе“, който бил под прякото ръководство на Хайнрих Химлер, както и в други тайни лаборатории в Германия, работели талантливи инженери и учени. Но мнозина историци, специалисти и дори уфолози нерядко поставят въпроса дали те са използвали някакви други, неизвестни и секретни технологии – освен най-новите за онова време и вече познати научно-технически разработки?

    Например, известно е, че немците открили и изпратили в Германия древните индийски ръкописи „Виманика шастра“ и „Самарангана сутрадхарана“, в които са описани съвършено необичайни технологични и инженерни образци с, както смятат някои изследователи, извънземен произход. Такова е подробното описание на огромен въздушно-космически кораб под названието „шакуна вимана“, наподобяващ по външния си вид американските космически совалки. При това, е посочено, че той е в състояние да лети не само в Слънчевата система.

    В справочна информация от архивите на Третия райх се твърди, че учените от „Аненербе“ успели да разшифроват някои древни окултни ключове (под формата на заклинания, магии, специални ритуали), които позволяват да се установи контакт с неизвестни източници (в „Аненербе“ ги наричали „външни” или „чужди умове”).

    Понеже се смятало, че най-подходящи за установяване на контакт с „външните умове“ (т. нар. „контактьори“) са жените, работата с „ключовете“ била възложена на жени-контактьори (споменава се името Мария Оте). Сеансите за връзка с „външните умове” се провеждали в различни градове, в специално оборудвани и строго охранявани помещения, в района на които се стреляло без предупреждение.

    В архивите на „Аненербе“ (поне в тези, които оцелели) се твърди, че контактьорите започнали да получават информация, която записвали. Това били описания и чертежи на летящи дискове, които имали характеристики, значително надвишаващи възможностите на военните самолети от онова време.

    В разсекретените архиви на Третия райх има сведения за „извиване на фините физически полета“, което позволявало да се създадат принципно нови летателни апарати. Един от разработчиците бил известният немски учен д-р В. Шуман. Той създал електродинамичен апарат, използвайки бързо въртене на отделните елементи, което води до ефект на анти-гравитация. Летателните изпитания се провеждали в град Аугсбург. В резултат на тези и други изследвания били създадени цяла серия летящи дискове, които приличали на днешните НЛО, както обичайно ги представят.

    Дисколетите от тази серия имали  диаметър от 38 до 68 м, неподвижна кабина за екипажа в горната и бордово въоръжение в долната си част, където бил поставен брониран оръдеен купол от танковете „Тигър“ или „Пантера“. Около неподвижната част се въртял дискообразен корпус, привеждан в движение с няколко реактивни двигателя. Хоризонталното придвижване се осигурявало от ракетен двигател с течен окислител. Повдигащата сила на апарата възниквала чрез специален антигравитационен блок, в който се въртял живак в различни плоскости.

    Документите твърдят, че 38-метров дисколет за 3 минути набирал височина 15 хиляди метра, като на тази височина развивал свръхзвукова скорост от 2200 км/ч. Дисколетът можел да лети назад и напред почти без да завива, да застава неподвижно над земята и да води прицелен огън по наземни цели с танковите оръдия. В книгата си „Немските летящи чинии“ военният историк О. Бергман описва дисколета „Хаунебу-2“ – бойна свръхзвукова машина с диаметър 26,3 метра в диаметър, способна да лети в космоса с екипаж от 9 души и скорост до 21 000 км/ч.

    Това, което със сигурност знаем е, че немските реактивни изтребители Ме-262 наистина се появяват по фронтовете. Това са и първите реактивни самолети в света. Но било вече късно. Бързото настъпление на съветските и съюзническите войски провалило масовото производство на дисколетите – ако разбира се, архивите казват истината. Някои от конструкторите им попаднали в плен при руснаците, други – при американците.

    Дали на това се дължат масовите „наблюдения“ на дисковидни НЛО – прочутите „летящи чинии“, през 40-те и 50-те години на ХХ век, можем само да предполагаме.

    1...168169170...319Страница 169 на 319

    Мобилно приложение за Android и iOS



    © Copyright 2008-2024, www.IskamDaZnam.com. All Rights Reserved.

    Съдържанието на сайта ИскамДаЗнам е обект на авторско право.
    Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ИскамДаЗнам, посочване на източника и добавяне на линк към www.IskamDaZnam.com.

    developed & hosted by ivexto