Така наречената Ислямска държава (ИДИЛ) е най-зловещата и голяма терористична организация в света в настоящия момент. Ислямските екстремисти от ИДИЛ са отговорни за най-кървавите атентати и прояви на насилие в последните години, като организацията оперира на огромни площи в Близкия Изток.

Можем само да се надяваме, че в скоро време световните сили ще успеят да елиминират тази заплаха. А докато очакваме това да се случи, предлагаме ви няколко интересни факта, свързани с Ислямска държава.

ИДИЛ е най-богатата терористична организация в света

Има много начини, по които Ислямска държава генерира приходи. Сред тях са бизнес с петрол, изнудвания, трафик на хора, кражби, контрабанда и други. ИДИЛ установява и данъци и такси в регионите, които контролира. Сред активностите на организацията влизат дори и банковите обири.

Организацията постоянно привлича нови членове от цивилизования свят

Макар и животът в Западния свят да е много по-развит в сравнение с този в Близкия изток, ИДИЛ постоянно привлича поток от нови членове именно оттам. Изчислено е, че вече около 4000 души са напуснали Запада, за да се влеят в редиците на Ислямска държава. Организацията разполага с развита машина за пропаганда, използвайки най-вече интернет и социалните мрежи.

Изнасилванията са награда за верните членове на ИДИЛ

Ако служите вярно и лоялно на Ислямска държава, ще получите някои награди за това. Включително и възможността да изнасилвате жени на регулярна база. Най-гнусното е, че повечето жертви на изнасилванията са момичета, които дори не са пълнолетни. ИДИЛ разполага с широка мрежа от секс робини, които използва и за собствено удоволствие.

Дори останалите терористи смятат ИДИЛ за твърде жестоки

Ислямска държава са толкова жестоки, че дори и останалите терористични организации го признават. Един от наследниците на Осама бин Ладен презира ИДИЛ до такава степен, че посъветва Ал Кайда да скъса всички възможни връзки и контакти с организацията. Самият той смята, че ИДИЛ са способни на варварство, което достига до крайност. И което не е по силите дори на Ал Кайда и останалите подобни фракции.

Обезглавяването на хора е средство за пропаганда

Добре известно е, че Ислямска държава има навика да обезглавява някои от своите пленници. Най-вече онези, идващи от Запада. Това обаче не е просто забавление за терористите, а по-скоро ход с цел пропаганда. Ислямска държава вярват, че по този варварски начин те подсилват чувството на страх на останалия свят. Това е и една от основните им цели. Още по-страшно е, когато малки деца участват в екзекуциите на ИДИЛ и ги извършват вместо възрастните им събратя.

ИДИЛ разполага с огромна база от тунели, които да използва в битка

Не си мислете, че е толкова лесно просто да пратите една армия в Близкия изток, а тя да се справи с Ислямска държава. Напротив, битката в пустошта би била жестока и дълга. До голяма степен това е и заради обширната и огромна мрежа от тунели, които воините на ИДИЛ могат да използват по време на сраженията. Нещо, което би проточило евентуална война за дълго време занапред.

Организацията разполага със солиден брой хакери, които ѝ служат

Както вече уточнихме, ИДИЛ използва до голяма степен интернет, социалните мрежи и модерните технологии. За целта организацията се е сдобила с не малко способни кадри и хакери, които да поддържат битката в глобалната мрежа. С други думи, ИДИЛ е способна не само на атентати по добре познатия начин, но и на кибер атаки в мрежата. Плашещо, нали?

1. Дейвид Белниак

През 2007 година семействата Макуилямс и Баси пътували към техни роднини, за да празнуват Коледа. Семействата спрели на червена светлина на светофара, когато автомобилът зад тях, управляван от Дейвид Белниак, се удря в техния автомобил със 138 км/ч. Загиват трима души, а останалите са тежко ранени.

Белниак пледира виновен по трите обвинения за убийство. В кръвта си той имал алкохол, кокаин и алпразолам. Осъден е на 12 години лишаване от свобода. По време на обжалването обаче, Белниак твърди, че инцидентът е по вина на Рей Макуилямс, който шофирал семейния автомобил и че Рей криволичел от едното платно в другото, правейки сблъсъкът неизбежен. Той искал близките на загиналите да му изплатят 15 000 долара за нанесените болки и страдания. Съдът не признава твърденията на Белниак и го осъжда да заплати 14 милиона долара на близките на жертвите.

2. Рик Бодин

През 1982 година Рик Бодин и няколко от приятелите му решили да откраднат прожекторите от покрива на гимназията, в която учели. Бодин се качил първи и след като ги откачал, ги подавал на приятелите си долу. Той се отправил към по-отдалечените прожектори, но паднал през таванския прозорец, който не се виждал, защото бил боядисан в същия цвят като покрива. Бодин пада по глава от 8.2 метра и след инцидента остава парализиран и ням. Адвокатите му завели дело срещу гимназията заради боядисаните еднакво прозорци. Гимназията трябвало да заплати 260 000 долара на Бодик наведнъж плюс 1500 долара месечно до края на живота на момчето.

3. Скот Кърнс

Скот Кърнс малтретирал сексуално 10-годишно момиченце в продължение на няколко месеца през 2000 година. Роднините на момичето узнават и полицията веднага започва разследване. Кърнс се признава за виновен и е осъден на 7.5 до 20 години затвор. През 2007 година обаче, Скот завежда дело срещу жертвата си. Той твърди, че момичето е излъгало за насилието и цялата история била заговор между нея, майка й и адвоката им. Съдията отхвърля делото на Кърнс. През 2015 година насилникът отново завежда дело, продължавайки да твърди, че не момичето, а той е жертвата. Делото му отново е отхвърлено.

4. Скот Зелински

Скот Зелински се опитал да обере магазин през 2007 година. Той заплашил с нож работниците и успял да открадне цигари, алкохол и 873 долара. Когато се опитал да избяга обаче, един от служителите на магазина го прострелял два пъти в крака. Зелински паднал на земята, а работниците започнали да го бият до пристигането на полицията.

Зелински е арестуван и бил осъден на 8 години за кражбата. Той обаче завел дело срещу собственика на магазина, искайки да му бъдат заплатени 125 000 долара за понесените болки. Съдията се съгласил да разгледа делото, само ако Зелински изплати 10 000 долара на собственика на магазина и служителите му. Зелински не разполагал с такава сума и делото му било отхвърлено.

5. Брендън Фиърон

През 1999 година Брендън и Фред Барас нахлули в дома на Тони Мартин, защото узнали, че той разполага с ценни антики. Мартин чул, че крадците влизат и тъй като бил ограбван вече няколко пъти, решил този път да се защити. Той слиза по стълбите на дома си, но Брендън и Фред го заслепяват с фенерче. Въпреки това, Мартин успява да простреля Фред в гърба и да нарани сериозно крака на Брендън.

Брендън е осъден на 3 години за влизане с взлом и кражба, а Мартин е обвинен в убийството на Фред и е осъден на доживотен затвор. Мартин обжалвал и обвинението е намалено на „непредумишлено убийство“. Присъдата му също е намалена – 5 години лишаване от свобода.

Брендън завежда дело срещу Мартин, искайки той да му заплати 15 000 паунда заради причинените болки и щети. Мартин пък завел ответно дело срещу Брендън, но в крайна сметка двамата се разбират да оттеглят обвиненията си.

Това е мечта, която много от нас имат – да напуснем работа, да продадем къщата и да заминем накъдето ни видят очите, единствено с паспорт в джоба и с желание за приключения. В повечето случаи обаче, реалността се изправя пред нас и ни възпира да извършим всички тези неща.

Това обаче не се отнася за Иън Ъшър от Пърт, Австралия, който оглавява първите страници на вестниците и е включен във всички новинарски емисии, след като решава да продаде целия си живот – включително дома си, работата, автомобила и дори приятелите си, в eBay.

Съкрушеният Иън се решава на тази драстична стъпка, когато съпругата му го напуска – само 6 години след като са се преместили от Англия в Австралия.

През 2008 година Ъшър се сбогува с приятелите си и напуска дома си в Пърт. Той взема със себе си само списък със 100 неща, които иска да направи в рамките на 100 седмици.

След четири години, 48-годишният тогава Ъшър живее на Карибите и открива любовта отново. По пътя към промяната той посещава няколко държави, докато постига целите от списъка си, които включват тичане с биковете в Испания, гмуркане с акули в клетка в Южна Африка, среща с Ричард Брансън, флиртове, управляване на самолет и скачане с парашут без дрехи.

Изучаването на френски, влизането в клуба „Mile High” и участието в холивудска продукция също са постигнати от Ъшър, като той описва това време като „най-невероятните две години“ от живота му.

Освен всичко друго, мисията на Ъшър оказва положително влияние и на околните – той дарява 10 000 долара за благотворителност и създава уебсайт в подкрепа на онези, които точно като него, се чувстват „огорчени“ от живота. По време на пътуванията си той поддържа блог и дори успява да издаде книгата „A Life Sold”, която е посветена на целите в живота му и постигането им.

С последните пари от продажбата на къщата си в Австралия, той успява да купи 2.2 акра земя на Бокас Дел Торо в Панама и прекарва няколко месеца в изграждане на къща. Той споделя, че се насочил към Панама случайно, след като търсел в интернет евтино място за живеене.

Поглеждайки назад към всичко, което успява да направи, Ъшър казва, че не съжалява и споделя, че се радва страшно много на подкрепата, дадена му от всички, които среща по време на голямото си пътуване. Що се отнася до бъдещето, Ъшър споделя, че то е загадка както за всички в обкръжението му, така и за самия него.

1. 2013 е първата година след 1987, в която всички цифри са различни.

2. През 2008 година учените откриват нов вид бактерии, които живеят в лака за коса.

3. Възможните ходове в шаха са повече от атомите в познатата ни вселена.

4. Медът не се разваля. Можете да ядете мед, който е дори на 3000 години.

5. По време на изграждането на пирамидите вълнестият мамут не е бил изчезнал вид.

6. Всеки човек има различен отпечатък на езика, точно както с отпечатъците от пръстите.

7. 111 111 111 умножено по 111 111 111 = 123456789876543212

8. Бирата, виното, хлябът и сиренето са пример за контролирано разваляне.

9. Багетите се правят дълги и тънки, за да може спокойно да се побират в джобовете панталоните на френските войници.

10. Дж.Р .Р. Толкин и Хитлер са се били един срещу друг в битката при Сома по време на Първата световна война.

11. Тиранозаврите са живели по-близо във времето до хората, отколкото стегозаврите.

12. На границата между Америка и Канада има опера, в която сцената е разположена в едната държава, а половината от публиката в другата.

13. Най-дълбоко разположената пощенска кутия се намира в Япония. Намира се на 10 метра под водата.

14. 1 200 000 комара, кацнали наведнъж върху човек, могат да „изпият“ всичката кръв от тялото му.

В началото на 1750-те години англичанинът на име Джонас Хануей се завърнал от Франция и започнал да носи чадър по дъждовните улици на Лондон. Хората били шокирани. Някои крещели и се възмущавали от Джонас, докато той минавал край тях. Други просто гледали с невярващ поглед. Кой бил този странен непознат мъж, който изглежда изобщо не се интересувал, че извършва социален грях?

Хануей бил първият мъж, който без срам, но с чадър в ръка, обикалял улиците на Англия през 18 век – време и място, в което чадърите представлявали едно огромно табу. В умовете на много британци употребата на чадър била проява на слаб характер, особено сред мъжете. Малко хора се осмелявали да се покажат навън с такава „гнусна и изтънчена измислица“. Да носиш чадър докато вали – това заслужавало публична подигравка.

Освен това, британците смятали, че чадърите са прекалено френски, вдъхновени от слънчобрана, който в далечния изток в продължение на векове предпазвал знатните особи от слънцето. Чадърът се появява във Франция в началото на 18 век, когато парижкият търговец Жан Мариус изобретил по-лека и сгъваема версия на слънчобрана, който благодарение на това, че бил изработен от водонепроницаем плат, можел да предпазва и от дъжд. През 1712 година френската принцеса Елизабет Шарлота фон Пфалц си поръчва чадър от Жан Мариус и много скоро чадърът се превръща в абсолютно задължителен аксесоар сред знатните дами в цялата страна. Британците, които използвали чадъри след Джонас Хануей, често били наричани „превзети французи“ заради това, че искали да се предпазят от дъжда.

Джонас Хануей, който винаги бил крайно упорит, не обърнал никакво внимание на одумващите. Той бил изключително ексцентричен, а общественото неодобрение не му било чуждо – малко преди това той пламенно се възпротивявал на внасянето на чая в Англия и дори написал есе, в което описвал пагубните последици от пиенето на чай.

С течение на времето Хануей и чадърът му станали жертва на всякакви обиди от страна на британците, които го подминавали. Най-грубо към него се отнасяли файтонджиите. Защо? Защото когато навън вали, хората винаги използвали тях, за да се предпазят от дъжда и да пристигнат на мястото, към което са се запътили, сухи и здрави. Чадърът на Хануей представлявал огромна заплаха за техния бизнес.

Страхувайки се да не загубят работата си, много от файтонджиите се отнасяли грубо към Хануей – някои го замеряли с боклук, а един дори се опитал да го прегази. Хануей използвал чадъра си, за да даде на онзи, който го блъснал „добър бой“.

Тези файтонджии имали основание да се притесняват обаче, тъй като малко след появата на Хануей, употребата на чадъри се разраснала. Общо взето всеки по-голям град в Англия имал своя Хануей и все по-малко хора започнали да се притесняват от срама, който срещали в очите на минувачите, когато излизали с чадърите си.

До смъртта на Хануей през 1786 година чадърите се използвали из цяла Англия. В дъждовните дни все повече хора обикаляли градовете със своите чадъри, гордо вдигнати над главите им. Три месеца след смъртта на Хануей, за огромно съжаление на файтонджиите, в London Gazette била поместена реклама за отворена нова фабрика за чадъри, които се отваряли и затваряли с „огромна лекота и гъвкавост“.

Съществува известна доза романтика в постройките, които са недовършени. Може би заради това, че въображението ни умее да ги „изгради“ по начин още по-грандиозен, отколкото е било замислено първоначално. А може би заради носталгията, които изпитваме заради изгубени или неосъществени мечти. Независимо от причината, би било лъжа ако кажем, че тези недовършени постройки не са наистина интригуващи.

1. ЖП линията в Банкок

Когато нещо е получило наименованието „Тайландският Стоунхендж“ няма как да не се запитаме – какво е това тайнствено място и с какво е заслужило подобно название? За съжаление името е иронично. Стартирана през 1990 година линията е трябвало да свързва града и летището, но само 8 години по-късно е изоставена с изградени единствено бетонни колони. Именно самотните колони получават названието Стоунхендж, но през 2013 година беше обявено, че е възможно да бъдат премахнати, за да може на тяхно място да се изгради нова железопътна линия. Дано този път бъде довършена изцяло.

2. Torre de la Escollera

Започната в Картахена, тя би била по-висока от всяка друга сграда в цяла Колумбия, тъй като по план би трябвало да е с 58 етажа. Кулата е изключително тясна, което вероятно допринася допълнително за изоставянето й. Две години след започването на строежа тропическа буря разрушава града. Вятърът изкривява недовършената структура толкова много, че на хората не им остава нищо друго, освен да я изоставят. Властите в Картахена събарят остатъците от кулата година след бурята и сега са останали само нейни снимки.

3. Железопътната линия Cape to Cairo

Ако беше довършена, пътуващите по тази линия биха изпитали едно страхотно преживяване. Линията е трябвало да бъде дълга 6437 километра, започвайки от северна Африка и да завършва в южната част на континента. Пътуването щеше да включва преминаване през пустиня, мочурливи места, край каньони и планини. Идеята била на Сесил Роудс, британски бизнесмен от 19 век, който искал да свърже Кайро с британците, заселили южните части на Африка. Все пак, планът не бил отхвърлен напълно и около 2/3 от линията е изградена и се използва и до днес.

4. Замъкът Удчестър

Отвън постройката прилича на обикновен английски замък от 19 век, но отвътре нещата стават доста необичайни. Всъщност Удчестър няма „вътрешна част“. Когато е изоставен през 1873 година е завършена само външната му част и в момента той прилича на необикновена и призрачна черупка. Причините, поради които изграждането е прекратено не са напълно ясни. Някои казват, че собственикът – Уилям Лей, умира преди замъкът да е довършен и след неговата кончина семейството му остава без пари. Според други архитектът му заминал за Алжир и сградата била изоставена.

5. Centro Financiero Confinanzas

Не се подвеждайте по грандиозното му име. Centro Financiero Confinanzas във Венецуела е по-познат като Tower of David и представлява изоставен и недовършен небостъргач на 45 етажа. Строежът е започнат през 1990 година, но през 1994 е изоставен заради икономическата криза във Венецуела. Сградата е трябвало да бъде луксозен хотел, но след като е изоставена, в нея се нанасят около 5000 бездомни хора от Каракас. През 2014 година правителството принуждава самонастанилите се да напуснат обекта, но сградата не е разрушена.

6. Villa Trissino

Рядко се случва недовършен обект да бъде включен в списъка на ЮНЕСКО, но повечето недовършени сгради не са от архитекта Андреа Паладио. Паладио оказва огромно влияние в архитектурата след ренесанса, а стилът му се нарича „паладианство“ и се запазва до края на 19 век. Влиянието му не може да бъде подценено. В резултат на това, дори една недовършена негова сграда е запазена за бъдещите поколения – Villa Trissino. Изоставена още през 16 век, днес тя е важен обект и все още напомня за таланта на гения, по чийто дизайн е трябвало да бъде изградена.

7. Foreshore Freeway Bridge

В центъра на Кейптаун има мост, който не води никъде. Той се нарича Foreshore Freeway Bridge и е една от най-нестандартните туристически атракции на Кейптаун. Започнат е през 70-те години и е трябвало да символизира бъдещето на транспорта в страната, но строежът му е спрян поради липса на финансови средства, въпреки че според слуховете е изоставен заради грешка в изчисленията по време на израждането му и когато строителите стигнали до тази част осъзнали, че заради грешката мостът ще бъде крив и следователно ненадежден.