Някои хора мечтаят да се къпят в пари. Да станат известни. Да имат всичко материално, за което могат да се сетят. Някои действително работят усърдно за постигане на мечтата си – с честен труд и много работа. Други пък избират по-лесния начин и в крайна сметка стигат до там, че да си позволят да продадат дори Тадж Махал.

Митлеш Кумар Сристава, по-познат като Натварлал, е роден в Бихар, Индия през 1912 година. Той е известен индийски измамник, който неколкократно продава Тадж Махал, символът на Индия – Червената крепост, както и Parliament House of India, заедно с 545-те члена в нея.

Натвартал успява да измами хиляди хора от различно потекло и използва повече от 50 псевдонима, за да сменя самоличността си. Той е майстор на дегизировките, използва невероятни методи, за да мами и е перфектен в подправянето на подписите на различни известни и влиятелни личности. Натвартал често мамел богати индустриалци, измъквайки от тях огромни суми пари, представяйки се за социален работник или за бедняк в нужда. Освен това, измамникът често лъжел собственици на различни магазини, лъжейки че не разполага с пари и плащайки им в чекове, за които по-късно ставало ясно, че са фалшиви.

Интересното е, че Натварлал не е мразен от хората, с които се познавал. В селото, в което той израства, хората твърдят, че той не е направил нищо, с което да ги опозори. Банке Прасад, 76-годишен мъж, който познава Натварлал от ранните му години на измамник, казва: „Той не извършваше насилие. Не нараняваше никого, той обираше само богатите. Натварлал беше луд гений.“

Натварлал е издирван за повече от 100 неразрешени случая и е търсен в 8 щата. Осъден е на 113 години лишаване от свобода, но всичко на всичко излежава не повече от 20. Арестуван е 9 пъти, но всеки път успява да избяга или използва измама, за да се освободи и да изчезне. Фактите около смъртта му са неясни, но се твърди, че умира през 2009 година. В момента е наричан „най-големият измамник на Индия“, а по житейската му история има и филм, наречен„Raja Natwarlal”.

Кога беше последният път, в който сте гледали новините и не сте чули някаква ужасяваща новина? Кога беше последният път, в който на заглавната страница на вестниците пишеше: „Съжаляваме, но днес няма да има новини, тъй като нищо лошо не се е случило по света“? В интерес на истината това се е случвало само веднъж – на 18.04.1930 година, когато едно радио решава, че няма какво да съобщи на слушателите си, затова пуска музика в продължение на 15 минути, която да запълни времето за новини.

Лесно е да вярваме, че светът в момента е едно ужасно място. С всички тези терористични групировки, атаки, ебола, граждански войни, боеве в училищата и убити полицаи. Изглежда, че с всяка изминала година светът затъва все по-дълбоко в омраза, ненавист, убийства, войни, тероризъм и отчаяние. Но каква е истината?

За да стигнем до нея трябва да направим нещо изключително важно – да игнорираме напълно всяка емисия новини, която сме гледали. При новините съществува един огромен проблем – това, че в тях се съобщават само лошите събития. Колкото по-неприятно нещо се е случило, толкова по-голям рейтинг имат медиите. Първите страници на вестниците са запазени за най-ужасните събития. Независимо от източника на новинарски емисии, те трябва да привлекат колкото се може повече зрители или читатели.

И тъй като новините съобщават само лоши неща, това оставя впечатлението, че тези ужасни събития се случват все по-често, отколкото в действителност. Новините ни карат да вярваме, че терористите ни очакват на всяка крачка, планирайки следващата си атака на всеки ъгъл и всяко летище или автогара по света.

Съвсем наскоро обаче, един учен пресмята вероятността човек да загине при терористична атака. Той заключава, че такава вероятност е 1 към 25 милиона. И за да бъде още по-ясна тази негова сметка, трябва да кажем, че вероятността да се удавите в собствената си вана е 1 към 680 000. Това означава, че човек е 36 пъти по-възможно да загине в банята, отколкото от терористи. Освен това, човек е 2.5 пъти по-вероятно да стане президент и 2 пъти по-вероятно да стане астронавт, отколкото да бъде убит от ръцете на терорист.

С това разбира се не искаме по никакъв начин да нараним или обидим близките или самите жертви на терористични атаки, но тази информация ни демонстрира как новинарските емисии ни насаждат негативни очаквания към света. Всъщност истината е съвсем различна. Какво ако, независимо от всичко, което сте чели, гледали или чули, ви кажем, че в момента светът е по-мирно място, отколкото някога е бил? Много експерти, включително немецът Макс Роузър са казвали, че в момента живеем в един от най-спокойните периоди, откакто хората съществуват като вид.

Макс Роузър е собственик на уебсайта Our World in Data, в който чрез преработка на реална информация, се публикуват статистични данни за света. Една от графите показва броя на смъртните случаи, причинени при конфликти на всеки 100 000 души годишно – от 1400 година до днес. Последните 15 години показват значителен спад на убитите по време на военни действия в световен мащаб. Но тук говорим за война, така че какво можем да кажем за опасността на улиците? За кражбите, убийствата и сексуалните посегателства?

Таблица от Our World in Data, показваща броя на смъртнтие случаи, причинени при конфликти

В същия уебсайт е публикувана графа, показваща броя на убийствата по света на всеки 100 000 души в различни части на Европа за периода от 1300 година до днес. Скалата определено намалява, при това значително. Не споменахме само още едно нещо. Тероризмът.

Разбира се, няма как да отречем, че напоследък не минава и месец, в който да не се случи терористична атака някъде по света. Но всичко на всичко, ако вземем всяка терористична атака от последните 50 години и я поставим в таблица, ще видим, че честотата на атаките намалява значително, особено през последното десетилетие. Според Our World in Data през 2006 година терористичните атаки по света са били 6660. През 2009 година те намаляват на 560.

Когато погледнем всички тези фактори, можем да добием ясна представа за ситуацията по света. Точно това правят и учените от Institute for economics and peace. Всяка година те събират информация от цял свят, която анализират и след това представят под формата на така наречения индекс за мир, който е различен за всяка страна по света. Според последният им индекс, този от 2017 година, най-спокойните страни са Исландия, Нова Зеландия, Португалия, Австрия и Дания, а най-опасните са Сирия, Афганистан, Ирак, Судан и Йемен.

Световният индекс за мир

Ако погледнем обаче към промените в индекса на всяка страна за последните 10 години, ще забележим нещо странно, което всъщност обяснява защо светът става по-мирно място, а не както се опитват да ни накарат да повярваме – че е по-опасен от всякога. Авторите на индекса казват, че през последните 10 години 81 държави, които принципно са били спокойни страни за живеене, са станали още по-спокойни, а 79 от държавите, които са били опасни, са станали още по-опасни. Според тях Европа е едно от най-мирните места в света и всяка година, откакто индексът е стартирал, европейските страни стават все по-мирни и по-мирни, освен Франция, чийто индекс спадна след последните атентати.

Освен това, учените споделят, че в момента страните от Европа живеят в мир, какъвто никога през цялата си история не са виждали. За разлика от това, държавите, които винаги са били в опасност, сега са още по-опасни от всякога.

След като през 1705 година се разболява от непозната за лекарите болест, ирландката Марджъри Маккол умира. Докторите и близките й решават да я погребат възможно най-бързо, за да не се разпространи онова, което я е убило. В бързината съпругът на Марджъри я погребва, без да махне ценния пръстен, който носела, тъй като тялото на покойната било надуто, а нямало време да се занимава с такива подробности. Това превърнало Марджъри в мишена за крадците, някои от които дочули сред суматохата за скъпия пръстен.

Вечерта след погребението на Марджъри, още преди пръстта върху ковчега й да е улегнала, крадците се появили и започнали да копаят. Те бързо достигнали до ковчега, отворили го и когато видели пръстена, започнали да го дърпат от пръстите на покойната. Тъй като тялото й било подуто, те не успели да се справят с това и решили да отрежат целия й пръст. Щом кръвта й потекла, Марджъри се събудила от дълбоката кома, в която била изпаднала и започнала да крещи от ужас и уплаха.

Съдбата на крадците остава неизвестна и до днес. Според някои истории няколко от мъжете умрели на място, след като видели как „мъртвата“ възкръсва. Други твърдят, че крадците избягали и никога повече не посмели да откраднат каквото и да било.

Случилото се с Марджъри обаче е известно. Тя успява да излезе от собствения си гроб и да се прибере до дома си. Съпругът й Джон, който бил лекар, бил у дома с децата си, когато чул силни удари по входната врата. Той казва на децата си „Ако майка ви беше жива, бих се заклел, че това е начинът, по който тя чука“.

Когато Джон отваря вратата и вижда съпругата си Марджъри, облечена в дрехите, с които била погребана, а от ръката й да се стича кръв, той се свлича на пода и умира. Погребан е до мястото, на което съпругата му била погребана малко преди това.

Марджъри се омъжва повторно и ражда още няколко деца. Когато в крайна сметка умира наистина, тялото й е върнато в Ирландия, на мястото на което надгробната й плоча все още стояла. Този път на камъка били добавени думите „Живяла веднъж, погребана два пъти“.