Напоследък все се говори за Сатурн, след като Касини премина през пръстените му и изпрати някои прелестни снимки.
Но да не игнорираме Юпитер, който е не по-малко впечатляващ. Космическият апарат Джуно обикаля около планетата и също изпраща някои доста готини образи.
НАСА дори окуражава хората от интернет да вземат снимките и да ги поукрасят, като най-добрите публикуват в сайта на JunoCam. Можете дори да гласувате какво да снима космическия апарат след това.
Нужна е силна воля, за да превърнете нещо здравословно, като тичането или яденето на салата, в част от ежедневието. Но си струва, нали? След всичките пот и усилия, след като сте се отказали от забавните пороци и по-интересните приятели, вече може да погледнете в огледалото и да се чувствате горди.
Или поне докато не прочетете тази статия и не откриете, че много от вашите нови „полезни“ навици са пълна глупост.
Фитнес гривните може да пречат на фитнеса ви
Фитнес тракерът измерва колко време сте тренирали, пулса ви и броя на крачките, които правите всеки ден, като в същото време е удобно малък и струва няколко стотин лева (и ще го изгубите в някое чекмедже след месец). Може да звучи като нещо безобидно, дори полезно. Кой не обича информацията? Ами, ако тази информация не е точна? Оказва се, че тези гривни дават грешка при измерване на пулса с до 20 удара в минута, а тази разлика става още по-голяма при по-интензивни тренировки. Именно при интензивна тренировка тракерът трябва да е най-точен, все пак не ви трябва да си мерите пулса, докато нагъвате чипс пред телевизора. Друго изследване е изчислило средна грешка с около 14% – достатъчно не само да направи продукта безполезен, но и опасен за хора със сърдечни проблеми.
Ами основната функция на гривната, да ни напомня да тренираме всеки ден? Изследване е открило, че макар носенето на фитнес тракер да кара хората да правят повече крачки на ден, всяка крачка е колкото да мине номера, като дете, което си изяжда спанака. Упражненията спират да бъдат забавни и се превръщат в задължение, което мразите. Това е кофти и е предвидимо, но не е ли важен крайният резултат? Физическата активност е добра за вас, независимо дали ви харесва или не. Специалисти са провели експеримент с 470 младежи с наднормено тегло, като са ги ограничили на нискокалорична диета и фитнес програма. Половината от участниците сами докладвали за физическата си активност, а другите използвали фитнес тракер. Втората група е отслабнала по-малко.
Проблемът изглежда е, че хората, които виждат статистика за това колко са активни, след това решават, че заслужават награда, а въпросната награда може да е под формата на шоколадов чийзкейк. Друга вероятност е, че макар тракерите да ви мотивират да постигате целите си, също така ви обезкуражават, когато не успеете да постигнете целта, а това прави по-трудно придържането към програмата.
Няма доказателства, че от почистването с конец за зъби има някаква полза
В САЩ правителството дълги години препоръчва хората ежедневно да почистват зъбите си с конец, но тази препоръка отпада през 2016г, защото няма научни доказателства за ползите от тази практика. Всъщност, въпреки всички твърдения, че почистването с конец предпазва венците, елиминира плаката и предотвратява кариеси, за това няма конкретни доказателства.
Почти всички проучвания по темата са финансирани от компании, които произвеждат въпросните конци и използват нелепи тактики за манипулиране на резултатите, като използват твърде малък брой субекти в изследванията си или ги провеждат за твърде кратък период от време. При едно такова проучване се излиза със заключението, че почистването с конец за зъби е страхотно, след като участниците в него са го направили само веднъж.
Всичко това не означава, че почистването с конец за зъби е лошо за вас. По-добри проучвания може да докажат, че помага, а ако не друго, поне е добър начин да извадите парченцето пуканка от зъба си, което ви мъчи цял ден.
Работенето изправени е полезно… в комбинация с упражнения
Седим в колата, седим на дивана, седим в бара, седим навсякъде. Но най-много седим в офиса – осем часа на ден прищипване на нерви, сърдечносъдови проблеми и съсипване на тялото. Затова работенето изправен е станало модерно. Ако сте прави, докато работите, тялото ви няма да страда от всички проблеми, предизвикани от седенето. Логика.
Според учени, проучили 5000 души за последните 16 години, как и колко често седите е много по-маловажно от това, което правите, когато не седите. Седенето не е проблемът; проблемът е, че след като свършите работа, вместо да се отправим към фитнес залата и след това да си направим здравословна вечеря, обикновено си поръчваме пица и засядаме пред телевизора.
Застоелият начин на живот ни убива, а не стойката, в която се застояваме. Много по-полезно е да си седим удобно, докато работим и след това да се отдадем на физическа активност, отколкото просто да седим прави с надеждата смъртта да ни подмине, без да правим никакви други промени в начина си на живот.
Генетичното изследване за бъдещи здравословни проблеми е безполезно
Всеки, който е гледал „Гатака“, знае че животът ни в общи линии е програмиран в генетичния код. Може би сте гениален Адонис, който ще промени света, а може би ще пукнете на 37 след кариера на чистач в начално училище. Сега, благодарение на чудото на модерната технология, всеки с една шапка излишни пари може да получи научен анализ на своето ДНК, за да разбере какво вероятно ще го убие.
Компании като 23andMe, deCODE Genetics, Gene Planet и други позволяват да им изпратите телесни течности – за предпочитане каквито са поискали – и в замяна ви връщат доклад за заболяванията, на които сте изложени на риск, за това как ще реагирате на определени лекарства и други забавни подробности. Но най-добри тези компании са в тестването дали сте достатъчно наивни да хвърлите едни пари на вятъра в замяна на консултация от врачка с достъп до лаборатория.
Проблемът е от две части. Първо, човешкият геном е изключително сложен и макар да го познаваме много по-добре, отколкото когато смятахме, че всички болести се причиняват от хумори и духове, не сме стигнали до там, че да го четем като упътване за пералня. Когато компаниите за генетични тестове дават специфични препоръки като „пийте повече ябълков сок“ или „бягайте повече, вместо да вдигате тежести“, те си съчиняват врели некипели. Тези неща могат да подобрят здравето ви, ако преди това сте пиели водка за закуска и сте се упражнявали само с вдигане на бутилката, но никой не е открил код в ДНК-то ви, който ще ви направи Супермен. Здравословното хранене и физическата активност са добра идея независимо как изглежда геномът ви.
Другият проблем е, че не ни бива в разбирането на риска. Да имате ген, който да ви прави уязвими към рака на кожата, не означава много, когато избягвате слънцето като вампир. Междувременно, приятелят ви, който познава всички в соларното студио, вероятно е изложен на по-голям риск, дори в гените му да няма нищо, което да го подсказва. Начинът, по който живеете, има по-голям ефект върху живота ви, отколкото гените. И ако ви кажат, че сте податливи на заболявания като амиотрофична латерална склероза или цистична фиброза, съветът да консумирате повече слънчогледово олио няма да промени това.
Анонимните алкохолици не се справят особено добре
Анонимните алкохолици е най-известната възстановителна програма в Америка, но вероятно ще се изненадате да научите, че е на 38-мо място от 48 метода за справяне с алкохолизма. Може да се каже, че е нещо като „Трансформърс“ на алкохолизма – необяснимо популярна, въпреки ниското качество.
Пристрастяването е сложно нещо и АА определено помага на някои хора. Но програмата е основана през 1935г върху ненаучни принципи и не е обновявана с всичко, което сме научили за човешкия мозък оттогава. Трудно е да се проучи такава анонимна организация, но се смята, че успеваемостта й е между 5 и 8%.
Модерните проучвания сочат, че най-добрият метод за справяне с пристрастяването към алкохола са медикаментите и терапията, предоставяни от обучени лекари.
Когато говорим за престъпници, вероятно си представяте някой с нож, който ви кара да извадите парите си или застаряващ тип в костюм, обещаващ ви висока лихва – но има много повече видове престъпници и престъпления. Някои са толкова странни, че звучат като злодейски план от „Батман“. Шокиращото не е, че са се случили подобни неща, а факта, че някъде по света, те се случват достатъчно често, за да се смятат за тенденция.
Италианците боядисват 85 000 тона развалени маслини в зелено, за да ги продадат като свежи
Италия отдавна има проблем с фалшивата храна, откакто в Европа сиренето и виното са по-ценна валута от парите. Измамници отдавна продават пластмасова паста и песто от хартия. Докато престъпните умове по света се гордеят със способностите си да проникват незабелязани, в Италия е по-печелившо да вложиш уменията си в печива и сладки.
Маслините са огромна индустрия за страната и като такава са основна мишена за фалшификаторите на храна. Положението е толкова зле, че при скорошна полицейска акция срещу известни криминални фамилии са открити 85 000 тона фалшиви маслини. Как се фалшифицира маслина ли? Като вземете такава, която не се е продала от миналогодишната реколта и я боядисате в зелено, за да изглежда свежа и вкусна.
Понеже медният сулфат, с който се боядисват, не е хранителна боя, властите тестват за наличието му; изглежда са по-загрижени за цвета на храната, отколкото за токсичността й.
Медният сулфат, между другото, според университета Корнел е само „умерено токсичен“, което е все едно да опишеш прободна рана като „само умерено фатална“. Причината за този статут е, че обикновено тялото го повръща, преди да започне да го усвоява.
Към момента 19 души са заплашени от затвор заради тези маслини.
Във франция има винен тероризъм
Французите приемат виното си доста сериозно. Наистина, всъщност някои от тях прибягват до невероятни мерки, за да изгонят чужденците от страната си.
През последните 10 години организацията Crav притиска френското правителство да вдигне цените на виното и супермакетите да спрат да продават долнопробните вносни вина. Crav стига до там, че заплашва „да потече кръв“, ако Никола Саркози не приеме исканията им. Оказва се, че са доста сериозни, след като извършват поредица от малки атентати в магазини, дръзнали да продават нефренски вина. Човек би си помислил, че в Crav членуват ядосани френски производители на вино, но може би просто наистина много мразят чуждата пиячка.
Освен взривяването на магазини и дори правителствени сгради, Crav Напада също така цистерни и самите търговци. Не проливат кръв, но превръщат в червени реки улиците в Сет, където основният булевард и много от подземните помещения са наводнени от вино, изтекло след саботаж на група алкохолни активисти.
Едно от най-дръзките нападения на Crav е когато нападат и отвличат испанска цистерна, превозваща вино през границата, унищожавайки вино колкото за 30 000 бутилки. Цистерната е източена пред телевизионните камери, докато репортерите съобщават за трагичната загуба на достатъчно вино да държи цяло френско семейство пияно в продължение на месец.
Иранските шофьори наемат хора да крият номерата на колите им
Един от най-добрите начини да се опитаме да забавим затоплянето на Земята, докато тя върви към финалния си сезон, е като ограничим количеството токсични боклуци, които колите ни непрекъснато бълват. Както знаем, това не е лесна задача, затова правителствата трябва да бъдат изобретателни. Иран например се бори със замърсяването на въздуха и задръстванията, като поделя пътищата на четни и нечетни номера на коли, като в различните дни се редуват различните номера. Спазването на този закон се следи с камери, които снимат номерата и определят дали въпросният автомобил може да се движи по пътя в този ден или не. Много хитро, Иран.
Иранските шофьори обаче не остават по-назад. Тяхното решение е просто да наемат хора, които да крият номерата им.
Шофьорите наемат други граждани да ходят зад колите им, за да скриват номерата на колите им от камерите, което им позволява бавно да преминават през градския център в който ден си поискат. Понеже номерата не се виждат, правителството не може да идентифицира нарушителите. Иранците извършват перфектното престъпление всеки ден – само и само, за да не се налага да вървят като хората, на които плащат, които пристигат до дестинацията си по същото време като колата, която следват. Само че по-богати.
Новозеландската схема с авокадо
Нова Зеландия може да изглежда като пищно и идилично място, но по хобитските й дупки се крият достатъчно мошеници. Но също като стремежите на новозеландците да бъдат признаци за истинска нация, и техните престъпления също са доста очарователни.
Рязкото увеличение на търсенето, както в страната, така и глобално, на авокадо е създало безпрецедентна пандемия от плодови кражби. Повече от 96 000 домакинства са започнали да купуват авокадо през 2015г. И изглежда почти същия брой са решили, че ще крадат авокадо – от януари миналата година досега е имало повече от 40 големи обира на градини с авокадо. Под прикритието на нощта крадците одрусват дърветата и събират плодовете в одеяло на земята. Или се катерят и берат плодовете сами. Продават ги край пътя или на малки пазари в Окланд.
Авокадо кризата е обхванала и Австралия, съдейки по табелите в магазините, на които вече пише, че в магазина нощната смяна не държи налични нито пари, нито авокадо.
Фермерите започват да се борят с престъпността като инсталират алармени системи и автоматични светлини.
В Индия продават застраховки против глоби на пътниците
Навалицата и цената на билета са два проблема, които дразнят пасажерите по цял свят, когато говорим за железопътен транспорт. Тези проблеми са многократно по-големи в нация като Индия, където често изглежда сякаш машинистите се надпреварват да видят кой ще успее да натъпче повече хора в един вагон.
Освен че е супер претъпкано, индийските власти също така са вдигнали цените на билетите до толкова, че много хора просто не могат да си ги позволят, което е създало един напълно нов тип мошеничество в рамките на един от най-старите: застраховките.
Бандите, които предлагат тази нова услуга, я наричат „гарантирано пътуване без билет“. Вместо да плащат пари за билет, пътуващите плащат на застрахователите по-малка такса. Ако бъдат разпитани от контрольорите или полицията, спонсорите им ще платят наложената им глоба. Онези, които приемат офертата, обикновено студенти или пътуващи до работа, навлизат в странен свят на криминална протекция, където могат да пътуват незаконно, като въпросната им незаконност е гарантирана от мошеници.
Богати американци крадат фосили от Китай и Монголия
Всички признаци на традиционната американска криза на средната възраст – бързи коли, мотори и развод – отстъпват на нещо различно. Сега вече за достатъчно богатите е модерно нещо, което не е блестящо, дори не е ново. Висшата класа на Америка е по следите на нещо, което им говори на по-духовно ниво и им напомня за тях: крадени фосили.
Предлагани на азиатския пазар, както всички добри инвестиции днес, американците изкупуват древни останки на динозаври от Монголия. Много страни (включително Монголия) считат фосилите за част от националната им природна история и не позволяват на частни лица да ги притежават. Нещо, което не съвпада с приетото от американците правило „Видя ли го, вземам го“. Най-мързеливите бракониери претърсват археологически разкопки и изнасят фосилите отвъд океана, унищожавайки научната им стойност, като ги отделят от геоложкия им контекст.
Единствената трудност за трафикантите на кости е да ги прекарат през митницата, но обикновено нямат особени проблеми. Ерик Прокопи от Флорида е арестуван през 2012г за трафик на фосили и мащабът на операцията му се оказва умопомрачителен. Заедно с монголски гид и британски бизнесмен, Прокопи е успял да внесе в страната цял скелет на динозавър, който след това внимателно са сглобили и са продали на търг за над 1 милион долара на анонимен купувач от Ню Йорк.
Черните пазари на сирене в Русия и САЩ
Вечните врагове, Русия и САЩ, са споделяли конфликти, напрежение и данни от изборите от поколения, но общият им враг се оказва твърде жилав. Говорим, разбира се, за скандалните трафиканти на сирене.
По време на анексирането на Крим, Русия отговаря на западните санкции, като забранява вноса на храни от там. Гражданите, обичащи да си похапват чедар обаче не приемат това. Трафиканти внасят забраненото сирище, използвано за производството на сирене и кашкавал и го продават с фалшиви етикети на местните, представяйки го за луксозни европейски стоки. Една от кашкавалените банди е заловена с продукт за $30 милиона от руските власти, които след това го унищожават на живо по телевизията.
САЩ също се бори с черния пазар на сирене и кашкавал. Поради съображения за здравето, само сирена, зреели повече от 60 дни, могат да бъдат внасяни в САЩ, което лишава американците от някои от най-добрите сирена. И отново, хората стигат до големи крайности, за да получат това, което искат. Някои пренасят в куфарите си сирене бри. Други търсят местните ъндърграунд производители, правещи камамбер. Някои идващи от Мексико се опитват да крият сиренето в резервната гума – нещо, което обикновено се прави с наркотици.
Познат ли ви е този мъж?
Той е Богатият чичо Пенибагс. Едва ли си спомняте името му, но сигурно сте го виждали изобразен на играта „Монополи“. Той е познат със своите костюм, мустак, шапка и разбира се – с монокъла си. Истината обаче е, че чичо Пенибагс никога не е имал монокъл. Повечето от нас, които често са играли „Монополи“, може би са сигурни, че той е изобразяван с монокъл, но истината е, че това никак не е вярно.
Интересното е, че изключително много хора са готови да се закълнат, че помнят богатия чичо изобразен с монокъл. Как става това обаче? Тези хора вероятно изпитват така наречения ефект Мандела.
Ефектът Мандела се получава, когато изключително голям брой хора си спомнят нещо, независимо какво, по напълно различен начин от начина, по който то действително е било или си спомнят събитие, което никога не се е случвало.
Понякога мозъкът ни предава – когато сме сигурни, че нещо се е случило по определен начин, но всички факти говорят, че не си спомняме правилно. Това се случва на всеки от нас, а учените го наричат „смущаване на паметта“. Някои хора обаче твърдят, че при ефекта Мандела има нещо повече от обикновено смущаване на паметта.
Името на този ефект идва от самия него – Нелсън Мандела. През 1962 година Мандела е арестуван и изпратен в затвора за излежаване на 27-годишна присъда. Изключително много хора от цял свят ясно си спомнят, че са виждали на видео, излъчено по национална телевизия, как Нелсън Мандела умира зад решетките на затвора през 80-те години. Тези хора дори си спомнят, че са виждали погребението му, което също било излъчвано на живо. Но това разбира се не е вярно. Мандела е освободен от затвора, става президент и умира в дома си през 2013 година. Но как става така, че милиони хора помнят, че са видели смъртта му през 80-те години? Това е първата загадка, от която произлиза терминът Мандела ефект.
Нелсън Мандела
Хората непрекъснато откриват нови примери за ефекта. Спомняте ли си прословутата реплика от „Междузвездни войни“ – „Люк, аз съм баща ти“. Но това изречение никога не е изричано в нито един от филмите. Всъщност Дарт Вейдър казва „Не, аз съм баща ти“. Малка разлика, наистина. Но как става така, че хора от цял свят я употребяват? А помните ли филма „Мълчанието на агнетата“? Всеки помни първите думи на Ханибал, отправени към Кларис, когато я вижда за първи път. Това е една от най-популярните реплики от целия филм – „Здравей, Кларис“. Но истината е, че такава реплика никога не е имало. Всъщност той изрича доста по-незапомнящото се – „Добро утро“.
Още два примера за ефекта Мандела – мащехата на Снежанка никога не е казвала „Огледалце, огледалце от стената“, а „Семейство Флинстоун“ всъщност са „Семейство Флинтстоун“, въпреки че никой никога не ги е наричал с правилното им име.
И така, има ли обяснение на всичко това? Съществуват три теории, опитващи се да дадат отговор, но и трите са доста необичайни.
Първата и най-популярна теория е, че хората не живеем само в една вселена, а в няколко, „прескачайки“ от една вселена в друга, без дори да го осъзнаваме. Всяка от тези вселени се различава от останалите, но разликите са изключително малки, почти незабележими. Някои хора вярват, че ефектът Мандела се получава, когато хората са забелязали някои от тези нищожни разлики между вселените.
Втората теория гласи, че ние не преминаваме между различните вселени, а живеем само в една, но спомените ни се предават от другите светове, когато вселените се преплитат и сблъскват. Тази невероятна теория не е подкрепена от някое изследване, но това не означава, че не е научно възможна. Нови теории от учени по квантова механика предполагат, че съществуват няколко вселени, които действително си взаимодействат една с друга, при което е възможно да се обменя информация.
Третата теория е свързана с илюминати или други мистериозни групи от хора, управляващи света. Според някои именно те са променили тези едва доловими елементи от нашето ежедневие, за да може да „пренаредят“ света по начина, по който искат.
По-страшно обаче е, ако ние хората, просто сме измислили всички тези неща. Ако това е вярно, то тогава паметта ни не е толкова надеждна, колкото ни се иска. Учените смятат, че си спомняме тези събития толкова ясно, защото си създаваме фалшиви спомени.
Вероятно голяма част от спомените ни от детството са доста неясни, но все пак помним имената на приятелите си, или пък помним как сме направили някоя пакост и с кого. Това е така, защото сме говорили за тези приятели с родителите си или сме били наказани заради пакостта, която сме извършили.
Спомените се създават от връзките в мозъка ни. Ние си спомняме как сме счупили прозореца на съседа с топката за футбол, а разговорите около това наше деяние са засилили връзката между невроните в мозъка ни, което ни кара да помним случката доста дълго време, след като се е случила. Връзката между невроните става още по-силна и всеки път, когато си спомним за същото нещо дори след години.
Това разбира се означава, че ако сме запомнили дадено нещо по грешен начин, всеки път когато отново си го припомним, правим спомена още по-категоричен. Точно затова не можем да сме напълно сигурни дали даден спомен е действителен или грешен, поне докато не се появи нещо, което да ни докаже, че грешим. Това се нарича „фалшива памет“ и засега е най-добре приетото обяснение за появата на ефекта Мандела.
Нелсън Мандела е освободен от затвора през 1990 година. По улиците има парад и много хора честват освобождаването му. Всичко това е излъчвано по много национални телевизии. Възможно е повечето зрители да са сбъркали шествието с погребение или просто да бъркат името, тъй като тогава Мандела не е бил толкова известен, колкото сега и поради тази причина да не са обърнали внимание. По този начин те са създали фалшиви спомени.
А вие изпитвали ли сте ефекта Мандела?
Космическото пространство е изпълнено с необикновени обекти. Представяме ви някои от планетите, които до момента са най-странните, с които човечеството се е запознало.
1. Започваме с планетата, наречена „TrES-2b”, която се намира на 750 светлинни години от Слънчевата система. Това е най-тъмната планета, която познаваме. „TrES-2b” отразява по-малко от 1% от цялата достигаща я светлина. Учените все още не знаят каква е причината планетата да е толкова тъмна. Засега те смятат, че „TrES-2b” е изградена от газове, които не абсорбират никаква светлина.
Освен това, по-интересното е, че планетата излъчва червен цвят, заради което прилича на топка от горящи въглища. Това е така, защото температурата на повърхността й е 1100 градуса по Целзий – толкова е гореща, че става червена на цвят.
2. Следващата планета е всичко друго, но не и тъмна. Истината е, че тя луминесцира в Космоса точно като диамант. Защо? Защото тя действително представлява един гигантски диамант. Тази планета, наречена „55 Cancri e” е с размери 2 пъти по-големи от тези на Земята, а 1/3 от нея е изградена от твърд диамант. Планетата е толкова плътна и толкова богата на въглерод, че той се е превърнал в диамант.
Това богатство обаче, се намира на 40 светлинни години от Земята. Дори да успеем да я достигнем и да се върнем с някакво количество диаманти, то те веднага биха се обезценили тук, на нашата планета. Така че, по-добре да оценим „55 Cancri e” от далеч.
3. Тази планета наистина ще ни обърка и ще ни накара да преосмислим знанията си по химия. „Gliese 436 b” представлява гигантско ледено кълбо, което гори при температура от 439 градуса по Целзий. Но как ледът успява да остане напълно твърд, подложен на такива високи температури?
Отговорът се крие в гравитацията. На тази планета, тя е толкова силна, че успява да привлече водата до ядрото си и да я превърне отново в лед. Този цикъл се повтаря непрекъснато и по този начин ледът никога не се изпарява, независимо колко нагрята е повърхността на планетата.
4. На планетата “HD 189773b” вали не дъжд или сняг, а стъклени парченца. Атмосферата й е изпълнена със силициеви частици, което й придава този красив син цвят.
Но заради изключително високите температури на повърхността й, тези силициеви частици кондензират в твърди стъклени парчета, които се движат около планетата, благодарение на непрестанните ветрове, движещи се скорост от 6437 километра в час.
5. „WASP-12b” – така се нарича планетата, която бива бавно „изяждана жива“ от нейната звезда. Планетата се намира на толкова близко разстояние от звездата си, че бива нагрявана до неописуемо високи температури, а масата й е „засмуквана“ заради високата скорост, с която се движи около звездата.
„WASР-12b” е с размерите на Юпитер, но това невинаги е било така. Всяка секунда планетата губи по 6 милиарда тона от масата си. Това е толкова голяма загуба, че тя вече няма сферична форма, а прилича по-скоро на елипса.
6. Следваща в списъка е „Gliese 581 c”. Учените я поставят на 3-то място в класацията за най-подходящите за извънземен живот екзопланети. Тя обаче, никак не си прилича със Земята. „Gliese 581 c” се върти около червено джудже, затова ако се намираме на нея и погледнем към небето, то винаги ще бъде в червен цвят.
Интересното при тази планета е, че тя не се върти около оста си. Само едната от двете й страни е обърната към червеното джудже. Тя е толкова гореща, че ако останем там дори за момент, топлината би ни разтопила живи за секунди. На другата страна обаче, е толкова студено, че ще замръзнем веднага. И ако се питате защо учените са решили, че на толкова негостоприемна планета може да има живот, веднага ще отговорим на този въпрос. Точно между двете страни на планетата – горещата и студената, има едно пространство, което може да бъде обитавано, защото там температурата е перфектна. През 2008 година учените изпратиха послание към „Gliese 581 c”. Очаква се то да пристигне там през 2029 година.
7. „WASP-17b” е с толкова големи размери (1.9 пъти по-голяма от Юпитер), че теоретично не може да съществува. Учените смятат, че тя поставя под съмнения знанията ни за големината на планетите.
„WASP-17b” спрямо Юпитер
Интересното е, че „WASP-17b” е голяма, но има ниска плътност. Освен това, тя има ретроградна ос, което означава, че се върти в обратна на нейната звезда посока.
8. На 149 светлинни години от Земята се намира планета, която има не две, а цели 3 слънца. „HD 188753 Ab” се намира в тризвездната система „HD 188753”.
Ако живеехме на тази планета, щяхме да имаме тройна сянка и да наблюдаваме непрестанни затъмнения, тъй като трите планети непрекъснато препречват пътищата си. Но освен това, щяхме да ставаме свидетели на най-невероятните и красиви изгреви и залези.
9. Представете си, че се намирате в средата на Тихия океан. Независимо в коя посока сте обърнати, не виждате никаква суша, а само безкрайна вода. По същия начин бихте се чувствали, ако се намирате на „GJ 1214b”, която е на 47 светлинни години от Земята.
Цялата повърхност на планетата представлява един огромен безкраен океан и това продължава под повърхността на водата, докато в крайна сметка не достигне до ядрото й, което е изградено от лед.
10. Тази планета е любопитна не заради характеристиките си, а заради факта, че до този момент, тя е планетата, която прилича най-много на Земята. Според „Индекса на сходство със Земята“ величина „1“ показва, че планетата е абсолютно същата като нашата, а величина „0“, че дадената планета няма никакви сходства със Земята. „Kepler 438” достига резултат от 0.88 спрямо този индекс, което я прави изключително рядка.
Открита е през 2015 година и има всички предпоставки за извънземен живот, защото е скалиста и е разположена на най-доброто място спрямо звездата й. Освен това, учените смятат, че е възможно на нея да има вода в течно състояние.
Учени от университета Лунд в Швеция са създали най-бързата камера в света, която може да прави по 5 трилиона кадъра в секунда – достатъчно, за да улови самата светлина.
При използвания метод на заснемане, обектът се излага на кратки проблясъци лазерна светлина, която се отразява от него. Всеки пулс получава уникален код, а специален алгоритъм след това превръща кодираните изображения в кадри и видео.
Вместо да заснема изображенията едно по едно последователно, като при високоскоростните камери, тази прави по четири отделни изображения на кадър. С помощта на този метод, който изисква лабораторно оборудване от огледала и лещи, учените могат да заснемат събития, траещи 0.2 трилионни от секундата. Най-голямата скорост досега. Това е достатъчно бързо, за да се види движението на светлината.
На това видео се вижда именно това – движеща се светлина за една милионна от милиардна част от секундата, изминаваща разстояние, равняващо се на дебелината на лист хартия.
Предишният рекорд за най-бърза камера беше 4.4 трилиона кадъра в секунда, разработена от университета в Токио.
Вероятно всеки има роднина, който петни фамилното име със своите невежество, неуместност и като цяло най-лошите неща, които семейното ДНК може да предложи. Може да си мислите, че смотаният ви братовчед е по-голямо петно върху фамилията и от Хитлер, но трябва да знаете, че дори в семейство Хитлер е имало такъв човек – не, не говорим за онзи. Съдбата е дарила дори откачения фюрер с черна овца в семейството: племенника му Уили Хитлер.
Уилям Патрик Хитлер е роден в Ливърпул в семейството на Бриджит Доулинг и Алоус Хитлер Младши – международна отрепка и полубрат на Адолф. През 1909г Бриджит се запознава с Алоис Младши, който се подвизава като богат хотелиер в Дъблин (всъщност бил сервитьор). Двамата се влюбват и се женят набързо само месеци по-късно.
През 1911г Бриджит ражда единствения им син, Уилям, когото баща му предпочита да нарича Уили. Семейството живее щастливо и безгрижно, докато Алоис не свършва парите, изоставя семейството и инсценира смъртта си, за да мине след това през всяка неомъжена дама в Германия. В крайна сметка той се жени отново и попада в затвора за двубрачие.
Без бащата, Уилям и майка му едва свързват двата края в Англия. Всеки опит да си намери работа, се провалял в момента, когато хората научавали фамилията му. Но на едно място да бъдещ Хитлер се оказва пътя към успеха: Нацистка Германия. Затова Уилям се сбогува с майка си, оставя съвестта си в старата си стая и отива при чичо Адолф. Нежелаещ да го настани на дивана в Орлово гнездо, чичото на годината му намира работа в Германската национална банка. Но това е само официалната му дневна работа. През 30-те Уили Хитлер открива истинското си призвание: да пита хората „знаете ли кой съм аз?!“.
Само благодарение на фамилното си име, Уили получава достъп до всички партита, жени и коктейлни скариди, които Берлин може да предложи. Луда работа. Тълпи от фенове на Хитлер се редят на опашки за шанса да се докоснат до Уили. От фамилната страна обаче нещата не са толкова чудесни. Недоволен от смотаната си работа в банката, Уили моли чичо Адолф да му помогне да се хване по-здраво за шлифера му. Някъде по това време фюрерът започва да нарича Уили „моят гнусен племенник“ и го обвинява, че се опитва да се качи на гърба му.
Когато на Уили му писва от постоянния му непотизъм, той и известното му фамилно име започват да търсят по-добри перспективи. Бързо получава предложения за работа във филмова компания и автомобилната компания Опел. Старият Адолф, желаейки да задържи некомпетентния Хитлер близо до себе си, където да го държи под око, обаче му забранява. Предлага на племенника си прост избор: да откаже британското си гражданство в замяна на високоплатена правителствена служба или да се разкара от очите му. Ясно е кое би предпочел, само че Адолф забравил, че Хитлер никога не се разкарват, когато хората го искат.
Контраофертата на Уилям е проста. Или фюрерът да му даде каквото по дяволите иска, или той щял да разкрие мрачната тайна на семейство Хитлер: че добрият стар Адолф може би има дядо евреин. Може да е бил толкова привилегирован нещастник, че да бъде гостуваща звезда в „Антураж“, но трябва да му го признаем: Уили е имал топки!
Хитлер контрира, намеквайки, че може би е време Уили да се върне у дома, преди случайно да бъде вързан за кол и екзекутиран от Гестапо. Уили се съгласява. Но, ако Уили е смятал, че да си Хитлер във Великобритания през 1933г е лошо, през 1939г тази фамилия си е едва ли не смъртна присъда. Но това не е нищо, което пресата да не може да промени, нали?
За съжаление, дори неговият блицкриг чар не успява да повлияе на британците. Уили дори публикува статия със заглавието „Защо мразя чичо си“, но през 1939г да мразиш Хитлер не е кой знае каква сензация. Уилям, вече в компанията на майка си, се мести в САЩ и започва да обикаля и да дава лекции, на които разказва за ужасяващия режим на чичо си (вероятно без да споменава за непотизма, безплатните вечери и феновете). Междувременно, майка му си има своите истории за младия Хитлер, дошъл да живее при семейството за няколко месеца, когато тя го запознала с астрологията и… без майтап… го посъветвала да скъси мустака си.
Когато войната избухва между САЩ и Германия, Уилям се възползва още един път. Той пише на Рузвелт и иска да влезе в армията. Невероятно, но е приет, но само след най-прилежната проверка на миналото му. Служи в американските военноморски сили като военен санитар до уволнението си през 1947г, когато е награден с Пурпурно сърце – което за съжаление означава, че нацистите са отстреляли повече Хитлери от Съюзниците.
И тогава Уили изчезва. Чак през 1998г авторът Дейвид Гарднър открива, че той си е сменил името на Стюарт-Хюстън, понеже Хитлерови обичат да бъдат възможно най-белите хора. С ново име и чисто минало, той се оженил и се преместил в заспалото градче Пачуг на Лонг Айлънд, където започнал свой бизнес – лаборатория за кръвни тестове. Родили му се четирима сина, никой от който няма свои деца, с което се слага край на фамилията Хитлер.
Уилям Стюарт-Хюстън / Уили Хитлер умрял през 1987г, изживявайки американската мечта много по-дълго, отколкото се е возил на нацисткия влак. Не знаем за вас, но имаме смесени чувства към дръзкия, купонясващ, нарцистичен Хитлер, който се е опитал да изнудва най-голямото чудовище в историята и накрая е станал по-американец и от ябълковия пай. По-важното, историята на Уили ни показва, че амбицията невинаги е нещо добро.
Гадхайм, население 89 души, е тихо селце, обградено от ферми в централна Германия. Може да е само малка точка на картата, но Гадхайм ще се превърне в символично значима точка. Когато Брекзит бъде финализиран през 2019г, селото ще стане новият географски център на Европейския съюз.
Точните координати на новия център на Европа водят до поле с рапица, собственост на Карин Кеслер. Скоро там ще се появи влага на ЕС, за да бележи мястото.
Географският център на ЕС се мести всеки път, когато страна влезе или излезе от съюза. Сегашният център е във Вестернгрунд, на 60км от Гадхайм, но е там едва от 2013г, когато Хърватия се присъединява. Преди това, с включването на България и Румъния, центърът се оказва в Мейерхолд, Германия. Ако Шотландия гласува да се отдели от Великобритания и независимо да се включи в ЕС, географският център отново ще се премести по посока Вестернгрунд.
Има няколко метода, с които географите изчисляват географския център на страна или земна маса и през годините е имало много спорове относно кой е правилен. Един от начините е чрез измерване на действителния център. Така например, географският център на САЩ е идентифициран през 1918г чрез балансирането на картонена карта върху игла, за да се намери центъра на гравитацията й. Координатите се разминават едва с 30км от същинския център, изчислен по-късно прецизно.
Модерните методи улесняват значително намирането на географския център, но това не означава, че няма спорни точки.
Да, науката е удължила продължителността на живота ни до толкова, че древните ни предшественици биха ни сметнали за безсмъртни… но кога ще се заеме с истинските проблеми? Сещате се… като това как да не се блъскаме в мебелите през нощта или как да изядем хамбургера, без цялата му плънка да падне в чинията.
Всъщност, вече има лесни, научно базирани решения на тези и други ежедневни досадни проблеми; просто рядко някой говори за тях.
Можете да виждате по-добре в тъмното, като не гледате къде ходите
Типичната ситуация – будите се посред нощ с пълен пикочен мехур и се изстрелвате към тоалетната в тъмното, навигирайки единствено по сонарното ехо от псувните и стенанията, докато си биете пръстите в шкафовете и се препъвате в спящата котка.
Има много по-добър начин да се придвижвате в тъмното. Може да ви звучи сякаш се опитваме да ви подведем, но наистина действа: просто не гледайте къде ходите. Насочете погледа си другаде и оставете периферното ви зрение да ви води.
Как така? Човешкото зрение разчита на комбинираните усилия на два вида фоточувствителни клетки в ретината: конуси и пръчици. 6-7 милиона конусни клетки в окото са много добри в засичането на цветове и фини детайли, докато 120 милиона пръчици… не чак толкова. Като компенсация за лошата резолюция и неразпознаването на цветове, пръчиците дават нощно зрение и ултра-чувствителност към движение.
Конусните клетки са разположени предимно в средата на окото, за да дадат най-добра резолюция на това, към което гледате директно, докато пръчиците са концентрирани в периферията. Следователно, като не гледате къде вървите в тъмното, активирате нощното си зрение и способността на очите да разпознават форми.
Извадете крак от завивките, за да спите по-добре
Много фактори влияят на качеството на сън – шум, диета, тягостното усещане за безнадеждност, което тегне над вас във всеки един момент и т.н. Някои фактори са извън контрола ви, но лесно може да подобрите съня си като… извадите крак от завивките. Но няма ли така да ви стане по-студено? Да, точно това е идеята.
Учените са открили, че по-ниските температури стимулират по-добрия сън и препоръчват между 12 и 24°C, като идеалната температура е около 19°C. Понеже (обикновено) сме много по-малко активни през нощта, падането на температурата сигнализира на тялото, че искате да спите.
Но защо точно като си изкараме крака от завивките? Голямата площ и доброто кръвоснабдяване на крака го прави идеален регулатор на температурата. Мрежа от вени и артерии, наречена артериовенозна анастомоза позволява лесно отдаване на топлина, а артериите могат допълнително да смъкнат температурата, като се разширят и докарат кръвта по-близо до кожата.
Дъвка срещу стомашни киселини
Стомашните киселини са един от най-досадните начини, по който тялото ви предава. Да, можете да се борите с източника на проблема като отслабнете или ходите на хипнотерапия, но живеем в свободна страна и искате бърз лек. Трябва ви дъвка.
Проблемът е когато киселините от стомаха попаднат в хранопровода. Киселината би трябвало да бъде държана под контрол от пръстеновиден мускул в края на хранопровода, който обикновено се отваря само, за да приеме храна или да я изхвърли по обратния, доста неприятен път. Понякога (или често, в зависимост от диетата ви), мускулът не сработва навреме и позволява изпускане на стомашни киселини.
Тук се намесва дъвката. Учените не са вярвали, че това действа, но дъвката облекчава симптомите на страдащите от стомашни киселини. Дъвченето на дъвка не само стимулира производството на алкална слюнка, която неутрализира киселината, но и самото дъвчене физически избутва киселината обратно към стомаха.
Преглъщайте хапчета, като накланяте глава напред или назад
Има няколко популярни метода за справяне с този проблем, като например слагането на хапчетата в храна, стриването им или изобщо да не ги вземате. За твърде гордите да прибягват до същите техники, които са използвали да дадат хапчето против глисти на кучето си, има по-добро решение. Учените са изпробвали две алтернативи на традиционния подход с накланяне на главата. Първият е с накланяне напред, което работи най-добре при капсулите: вземате глътка вода, след което навеждате глава напред и преглъщате. Понеже капсулите са по-малко плътни от водата, те изплуват в задната страна на устата и лесно стигат до гърлото.
Другият метод е с движение назад и стискане на бутилката. Слагате таблетка в устата си, накланяте глава назад, хващате плътно с устни гърлото на шишето и пиете, стискайки го. Звучи повече като метод за изтезание, но действа.
Студено ви е? Пуснете вентилатора на тавана на обратно
Две неща ни делят от животните: гащите и контрола на температурата (добре де, едно нещо). Централното отопление е голямо удобство в месеците, когато е толкова студено, че със зърната си можете да режете стъкло, но си има своите недостатъци. Скъпо е, трудно се ремонтира и по-важното, термостатът е чаааак ей там.
Има един по-лесен начин да стоплите дома си и той виси над вас. Това е едно от онези неща, които някои от вас винаги са знаели, а други ще помислят за вещерство.
Повечето вентилатори на тавана могат да се въртят в двете посоки. Много хора или не знаят за това, или вероятно не смеят да пробват, мислейки че е глупаво. Тази „екстра“ обаче не е случайна. Обикновено, перките на вентилатора се въртят в посока обратно на часовниковата стрелка, за да генерират поток от въздух, насочен надолу, изблъсквайки въздуха към пода през онези потни, лепкави летни месеци.
При обратно въртене обаче, резултатът е противоположен и въздухът се издига към тавана. Това избутва топлия въздух отгоре и го изпраща към вас. Скоростта на въртене също има значение. По-бавното въртене пак ще циркулира въздуха, за да балансира температурата, но няма да създаде приятен топъл бриз.
Науката е решила много от най-досадните проблеми с храната
Нека започнем с абсолютния ад с яденето на натъпкан с плънка хамбургер. Захапвате и съдържанието му се изсипва на масата като пътници, бягащи от Титаник. Всеки път. Сякаш е направен да изглежда добре на рекламата, независимо дали всъщност може да бъде яден.
Трима учени, наети от японска телевизия, са използвали физически модели, за да открият най-добрия начин за държане на хамбургер (макар решението им да звучи повече като елементарна логика, отколкото като наука). Хората обикновено държат хамбургера с четири пръста отгоре и палци, поддържащи долната питка, но неравния натиск нарушава структурната му стабилности.
За да решите този проблем, поставете кутретата си отдолу, до палците (за да държите долната част на хамбургера затворена) и се наслаждавайте на по-приятния живот.
За да отпразнувате надмощието си над хамбургерите, решавате да си отворите една бира. За жалост всички бири са топли, а мачът започва след 20 минути.
Науката отново се притичва на помощ. За да изстудите бързо бирата, поставете я в купа със солена ледена вода. Водата прехвърля топлина много по-ефективно от въздуха, а солта понижава точката й на замръзване. Алтернативата е да увиете шишето с мокра кърпа, преди да го сложите във фризера.
Заслужавате награда след тежката вечер на пиене и крещене срещу телевизора. За щастие в хладилника има останала торта. За нещастие, след като е разрязана е поизсъхнала, а никой не заслужава суха торта.
За да избегнете това неудобство в бъдеще, има по-добър начин за рязане на тортата, който свежда до минимум излагането й на въздух и изсъхването й. Измислен е през 1906г от англичанина Франсис Галтън – статистически гении, далечен роднина на Чарлз Дарвин и доказателство, че човекът продължава да еволюира.
Започнете, като отрежете едно хоризонтално парче през средата на тортата, за да си помислят всички около вас, че сте откачили. След това обаче съберете двете останали половини, за да изглежда сякаш тортата не е рязана. Направете го отново в другата посока и ще ви останат четири триъгълни парчета, които отново можете да съберете.
Династията Мин управлява от 1368 до 1644 година. Този период е описван като „най-великата ера на правилно управление и стабилност в човешката история“. Династията се превръща в глобална суперсила, организирайки огромни морски експедиции преди тези на Христофор Колумб и произвежда книги, преди във Великобритания да е имало преса. Династията Мин е високо оценена заради стабилността, която осигурява, както и заради иновациите, които прави, но не всичко по това време е розово. Този период крие тъмни тайни, заровени дълбоко в миналото.
Жестокостта на императорите от династията Мин не познавала граници и била специално насочена към компаньонките, живели по това време. Някои императори имали по 9000 компаньонки, повечето от които били отвлечени от домовете им и им било забранявано да напускат затвора, в който попадали, освен когато отивали в леглото на императора.
Тъй като през този период на мода била традицията, която изисквала от китайските жени да деформират стъпалата си, на момичетата им било трудно дори да опитат да избягат. Те не можели сами да се придвижат до покоите на императора и били пренасяни от слуги.
Основателят на династията Мин е император Хуну, който е считан за един от най-влиятелните и важни китайски императори. Той започва като беден монах, който пътува из Китай, но по-късно се превръща в един от най-силните войни на Азия. През 1368 година той е начело на армията, която сразява монголците, управлявали Китай в продължение на век.
Император Хуну
След като основава династията си, той приема името „мин“ – мандаринската дума за „брилянтен“. Въпреки това, жестокостта му се простирала далеч над бойното поле. Зад затворените врати, той държал своите компаньонки, на които не им било позволено да излизат и които ставали обект на ежедневни мъчения. Гордостта и ревността на императора го подтиквали да контролира всеки аспект от живота на тези жени.
В стремежа си да контролира всячески компаньонките дори след собствената си смърт, той започнал традицията, според която жените били или убивани или принуждавани да се самоубият, а след това да бъдат погребвани до мъртвия император, на когото са служили.
Император Мин Юнлъ, както и император Хонгджъ – двамата наследника на Хуну, продължават тези жестоки традиции. За щастие следващия управник забранява тази практика през 1464 година, така че компаньонките на следващите императори се страхували от загуба на благоволение от негова страна, но не и от загуба на живота си.
Император Мин Юнлъ е известен с това, че създава втора столица на Китай, освен Нанкин и я кръщава Пекин – както се нарича и до днес. В Пекин той изгражда „Забранения град“ – императорският дворец, който просъществува от 1420 до 1912 година. Докато Юнлъ е на власт са създадени военни, икономически и образователни реформи, които отговаряли на диктаторското му управление.
„Забраненият град“
Въпреки това, неговата жестокост е била документирана множество пъти. През 1421 година, точно след основаването на „Забранения град“, плъзват слухове, че една от любимите компаньонки на императора се е самоубила, защото имала афера с евнух от двореца, към когото се обърнала заради импотентността на Юнлъ.
Унижен, императорът решава да заглуши тези слухове и да заличи всички замесени. Той твърдял, че въпросната жена била отровена, след което избира 2800 други компаньонки и ги екзекутира като заповядва да бъдат нарязани на парчета. Повечето от тези момичета били на не повече от 12 години.
В официалните документи не се споменава за тази касапница, но съществува писмен разказ от едно от момичетата на императора – лейди Чуи, която по онова време била извън двореца. Малко след това обаче, тя, както и останалите 15 живи момичета били обесени с копринени примки в една от залите на „Забранения град“ в деня на погребението на императора.
Десетият император от династията Мин, който се изкачва на престола през 1505 година (император Zhendge) не проявявал интерес към компаньонките и вместо това предпочитал да живее като обикновен гражданин. Той се дегизирал и се измъквал от двореца посред нощ. Това обаче, не му попречва да продължава да събира харема си. Момичетата станали толкова много, че повечето умирали от глад, защото храната за тях не достигала, а други нямали подслон. Много историци твърдят, че именно при неговото управление започва упадъка на династия Мин.
Изображение на компаньонки от династията Мин
Наследникът му – император Уанлъ, бил обсебен от откриването на еликсира на вечния живот. Той вярвал, че женската кръв (по време на менструалния цикъл) на девици била ключова съставка за този еликсир. По време на управлението си Уанлъ нарежда хиляди момичета да бъдат отведени в „Забранения град“, за да може кръвта им да бъде използвана за неговите цели. За да си гарантира, че телата на компаньонките са чисти, той им определил диета от черници и роса. Много момичета умират от глад по време на тази жестока диета.
През 1542 година група момичета се опитва да убие императора. Те се промъкват в стаята му посред нощ и се опитват да го удушат. Той обаче се събужда и нарежда жените и семействата им да бъдат екзекутирани веднага.
Китайското правителство е наело десетки хиляди хора за създаването на онлайн версия на национална енциклопедия, която ще може да се сравни по мащаб с китайската версия на Wikipedia.
Третото издание на Енциклопедия на Китай ще бъде „първата книга за ‚всичко‘ на нацията“, разполагайки с повече от 300 000 статии по около 1000 думи. Повече от 20 000 автора от университети и изследователски центрове ще допринесат за създаването й. Когато бъде завършена, енциклопедията ще е два пъти по-голяма от Енциклопедия Британика и почти толкова голяма, колкото китайската Wikipedia.
Идеята за Енциклопедия на Китай се ражда в края на 70-те, а първото й издание е издадено през 1993г. Томовете съдържат трудовете на стотици учени, историци и други автори.
Първата световна война била главно и преди всичко позиционна война. Когато войските се заровели в окопите, трудно можели да бъдат извадени оттам. Все още не съществували танкове и самолети, способни да окажат сериозно въздействие върху окопаната в траншеите пехота – първите модели на тези бойни машини имали доста ограничени възможности. Битките се водели между атакуващи и отбраняващи се пехотинци. Като имаме предвид, че на страната на бранителите били бодливата тел и вече навлезлите в масова употреба картечници, не е странно, че пробивът на укрепена отбранителна линия бил почти невъзможно начинание. През цялата Първа световна война бил осъществен един-единствен масиран пробив на дълбоко ешелонирана отбрана – и поради своята уникалност бил наречен на името на генерала, който го извършил: „Брусиловият пробив“.
През лятото на 1916 г. съюзниците от Антантата – Русия, Франция, Англия и Италия, подготвяли различни настъпателни операции. Англо-френските войски трябвало да настъпят при река Сома на 1 юли, а руската армия – на всички фронтове на 15 юни. Т. нар. „Централни сили“ (Германия и Австро-Унгария) не планирали големи офанзиви на руския фронт.
Обаче на 15 май австро-унгарските войски започнали настъпление на италианския фронт в района на Трентино и нанесли тежко поражение на противника си. Италианската армия се озовала на ръба на катастрофата. Италия помолила за помощ Русия да настъпи с армиите от своя Югозападен фронт, за да откъсне австро-унгарски бойни части от италианския военен театър.
Командващият руския Югозападен фронт, генерал Алексей Алексеевич Брусилов, решил да пробие австро-унгарския фронт на 4 места – с всяка от 4-те армии, които имал на свое разположение. Вярно, че така се разпръсвали силите – но противникът също се лишавал от възможността да прехвърля части от едно място на друго. Брусилов имал 534 000 пехотинци, 60 хиляди кавалеристи, 1770 леки и 168 тежки оръдия. Насреща му противостояли 4 австро-унгарски и 1 немска армия с общо 448 хиляди пехотинци, 38 хиляди кавалеристи, 1301 леки и 545 тежки оръдия.
Срещу армиите на Брусилов австро-германските съюзници създали мощна, дълбоко ешелонирана отбрана от 3 дълги полоси на разстояние 5 и повече километра една от друга. Най-силна била първата: 2-3 линии окопи с блиндажи, дълбоки убежища, железобетонни сводове и прикрития от греди и насипи, дебели до 2 метра. Картечниците били прикрити от бетонни куполи. Пред окопите имало 2-3 ивици по 4-16 реда от бодлива тел, като на някои участъци по нея пускали електрически ток, окачвали бомби, а наоколо поставяли минни полета. Австро-германското командване смятало, че такава защита не може да се пробие без допълнително усилване на руските войски. Затова офанзивата на Брусилов се оказала пълна изненада.
Руската артилерийска подготовка продължила 54 часа – от 3 часа сутринта на 22 май (стар стил) до 9 часа сутринта на 24 май. Първата полоса на австро-унгарската отбрана била сериозно разрушена, а артилерията – частично неутрализирана. Пробивът бил извършен едновременно на 13 участъка от бойната линия. Още по обяд на 24 май били пленени 900 офицери и 40 хиляди войници, 77 оръдия, 134 картечници и 49 бомбохвъргачки. Настъплението се развивало – вече на 27 май броят на пленените нараснал до 1240 офицери, 71 000 войници, 94 оръдия, 179 картечници, 53 бомбо- и минохвъргачки.
На 18 юни руската 9-та армия превзела с щурм добре укрепения град Черновци, наречен от австрийците заради своята непристъпност „вторият Вердюн“. По този начин целият южен фланг на австро-унгарския фронт бил напълно разгромен. Това принудило Централните сили да свалят 31 пехотни и 3 кавалерийски дивизии от Западния, Италианския и Солунския фронт (общо 400 хиляди души) и да ги прехвърлят спешно на изток.
По този начин положението на италианската армия се стабилизирало, Италия била спасена. Австро-унгарската армия напълно загубила своята боеспособност. В резултат на победата на Брусилов била извоювана и важна геополитическа победа: Румъния решила да влезе във войната на страната на държавите от Антантата, които по този начин получили още един съюзник.
Мобилно приложение за Android и iOS
© Copyright 2008-2024, www.IskamDaZnam.com. All Rights Reserved.
Съдържанието на сайта ИскамДаЗнам е обект на авторско право.
Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ИскамДаЗнам, посочване на източника и добавяне на линк към www.IskamDaZnam.com.
developed & hosted by ivexto
