Търсене
Още
    Начало Блог Страница 189

    Годината, в която лятото така и не дошло

    Ива Великова
    -
    0
    Годината, в която лятото така и не дошло

    Днес много хора се притесняват, че глобалното затопляне би причинило нарастване на океанските нива и екстремни климатични условия. Но преди около двеста години, притеснението на хората е било малко по-различно. През лятото на 1816 година, някои смятали, че Слънцето „умира“. В Нова Англия завалял сняг в средата на юни. Културите замръзнали по полето. Причината за това е атмосферно изстудяване, получено вследствие на изригването на вулкана Тамбора в Индонезия. Ужасният студ и замръзването на културите били опустошителни и то най-вече заради това, че голяма част от населението се прехранвало благодарение на реколтата си. Този период показва как непредвидените природни събития могат радикално да променят, както климата, така и живота ни.

    В годините, в които нямало интернет и дори телеграф, новините за масивно вулканично изригване пътували бавно – горе-долу със скоростта, с която се движели хората. Изключително малко хора в Америка знаели за изригването, но всички забелязвали последиците – червеникава мъгла, която никога не изчезвала и необикновено Слънце, което по-скоро можем да видим изобразено върху картина на известен художник. Но до пролетта на 1816 година всеки в Нова Англия не само виждал, но и усещал ефектите по много по-силен начин.

    Вулканът Тамбора

    Как един вулкан предизвиква глобално изстудяване? Когато Тамбора изригва, отделя огромни количества пепел в горната част на атмосферата, от където се разпространява по цялата Земя. Праховите частици блокират пътя на слънчевата радиация. Сярата, отделена при изригването също оказва голямо влияние. Тя се отразява в слънчевите лъчи, намалявайки още повече радиацията. Тези ефекти продължават няколко години, но най-осезаемото въздействие започва през пролетта на 1816 година.

    Студената пролет на 1816 година

    Първите студове започнали в средата на април, когато бури покрили Квебек със сняг. До края на месеца снегът затрупал всичко. Следващият месец е още по-студен. На 14.05 в Олбъни, Ню Йорк вали сняг, а резултатът от това рязко изстудяване унищожава пъпките на овощните дръвчета в цяла Нова Англия. Дори в края на май по реките има лед, а в планините сняг. Повечето фермери нямат възможност да засадят културите си, а онези от тях, които го правят, загубват всичко.

    Лятото на 1816 година никога не идва. Невероятно студеното време продължава и през юни. Ако тогава са се водели записи на температурите, то през юни 1816 година те биха били рекордни. На 8 и 9 юли студът поразява единствените оцелели култури. Август не е по-добър. На 21.08 студът достига до Кентъки и убива голяма част от царевицата.

    Но тези климатични условия не се запазват само в Северна Америка. В Европа има изключително влажни, буреносни и вледеняващи зима, пролет и лято. Някои части на Китай също страдат от замръзване.

    Въпреки, че повечето експерти считат, че вулканът е основният виновник за глобалното изстудяване през 1816 година, съществуват и други потенциални фактори. Някои смятат, че периодът на затопляне, случил се преди феноменалното изстудяване, е попречил на океанските течения да разпространяват топлина по земното кълбо.

    Периодът на глобално затопляне, в който сега живеем, също може да доведе до такъв ефект на изстудяване. Ако сега се случи да имаме година без лято, ефектът би бил по-слаб. Днес можем да внасяме храна, когато е необходимо, както и да я съхраняваме много по-добре. При глобално събитие от такъв характер обаче, цените на храните ще скочат драстично.

    Алън Тюринг и дешифрирането на „Енигмата“

    Ива Великова
    -
    0
    Алън Тюринг и дешифрирането на „Енигмата“

    Преди излизането на номинирания за Оскар филм „Игра на кодове“ (“The Imitation Game”) през 2014 година, името Алън Тюринг определено не беше толкова познато. Но работата на Тюринг по време на Втората световна война е толкова съдбоносно, че дори Уинстън Чърчил признава огромната му роля, казвайки, че само Тюринг е извършил най-големия принос за победата на Съюзниците. Но кой е бил Тюринг и какво толкова важно е направил?

    Алън Тюринг

    Алън Тюринг бил брилянтен математик. Роден е в Лондон през 1912 година, завършва Кеймбридж и Принстън. Когато Втората световна война започва, той работи почасово като криптоаналитик в британското правителство. През 1939 година Тюринг започва работа в “Bletchley Park” в Бъкингамшър, където се извършват строго секретни работи за дешифриране на военни кодове, използвани от Германия и съюзниците й.

    Основната работа на Тюринг в Бъкингамшър е насочена върху дешифрирането на кода на машината „Енигма“. „Енигма“ е машина за шифроване, използвана от немските въоръжени сили, които чрез нея изпращали тайни съобщения. Полски математици разбират как да разчитат съобщенията и споделят тази информация с британците, но немците увеличават сигурността си и започват ежедневна промяна на шифроващата система. Това прави задачата за разбиване на кода още по-трудна.

    Машината „Енигма“


    Тюринг играе огромна роля тук, създавайки, заедно с колегата си Гордън Уелчман машина, позната като „Bombe”. Тя е предназначена да открива ежедневните настройки на машината „Енигма“ и по-специално, използваните ротори и позициите им в машината. Освен това, Тюринг работи за дешифриране на по-сложна немска военноморска комуникация, която преди това затруднявала всеки в “Bletchley Park”. С помощта на информацията, получена от „Енигма“ и работата на Тюринг в разработването на техника, наречена „Banburismus”, морските съобщения, предавани чрез „Енигма“, лесно можели да бъдат разчитани още от 1941 година. Ролята на Тюринг за подпомагане на Съюзниците по време на битката в Атлантическия океан е огромна.

    Машината на Тюринг „Bombe“

    През юли 1942 година Тюринг създава техника за разбиване на сложни кодове, наречена „Turingery”. Тя подпомага работата на колегите му, които се опитват да разберат метода на работа на машината за шифриране, наречена “Lorenz”. Тази машина кодира немските съобщения, свързани с военните им стратегии, а способността на британците да разшифроват тези съобщения помага много за военните им решения.

    Тюринг пътува за Америка през декември 1942 година, за да обучи армията как да използва неговата машина „Bombe” и да сподели познанията си за машината “Енигма“. Там той се запознава с последните американски дешифриращи системи. Тюринг се завръща през март 1943 година и продължава да работи с шифри. През 1945 година е награден с Орден на британската империя за изключителната работа и големия си принос.

    През 1952 година Тюринг е арестуван заради хомосексуалност, която по онова време е нелегална във Великобритания. Той е признат за виновен в извършване на „грубо непристойно поведение“ (присъдата му е отхвърлена през 2013 година), но избягва присъдата за лишаване от свобода, след като приема да му бъде извършена химическа кастрация. През 1954 година умира от отравяне с цианид. Полицията разследва случая като възможност за самоубийство.

    Приносът на Тюринг остава незабелязан доста дълго време след смъртта му. Работата му в “Bletchley Park” и заслугите му за разбиването на кода на „Енигма“ не е известна до 90-те години на миналия век. Сега влиянието му върху компютърната наука е широко признато, а годишната награда „Тюринг“ е най-голямото отличие за тази индустрия от 1966 година насам. Смята се, че неговите усилия и усилията на колегите му водят до прекратяването на войната с няколко години по-рано. Тюринг успява да спаси безброй животи и спомага за определяне на хода и резултатите от Втората световна война.

    Всички пътища ли водят до Рим?

    Ива Великова
    -
    0
    Всички пътища ли водят до Рим?

    Изразът „Всички пътища водят до Рим“ се използва от Средновековието и се отнася до факта, че пътищата на Римската империя продължавали извън столицата й. Съществуват и доста съвременни преработки на израза, но дали римляните действително са го използвали, не е доказано. Смята се, че Октавиан Август поставя монумент в центъра на Рим, познат като „Milliarium Aureum” (златният камък) и много хора вярват, че всички дестинации в Римската империя са били измервани от точката, в която се е разполагал той.

    Дали тази максима обаче, се прилага и днес, когато имаме толкова много пътища, водещи до толкова много места?

    Бенедикт Грос от „Moovel Lab” поискал да разбере и за тази цел помолил за помощ експерта по география Рафаел Райман и интерактивния дизайнер Филип Шмит.

    Оказва се, че почти всички пътища в Европа действително водят до Рим. За този проект екипът картографира над 400 000 начални точки, разположени на различни места в Европа. От всяка една точка има път, който в крайна сметка води до столицата на Италия. Колкото по-удебелен е на картата пътят, толкова повече трафик ще има.

    Светът обаче е доста по-голям в сравнение със света, който са познавали хората в Средновековието и сега не всички световни пътища водят до Рим, заради океаните. Изследователите откриват обаче нещо наистина интригуващо. Те разбират, че само в Америка има 10 града, наречени Рим (изписани или Rome или Roma) и решават да погледнат на това с известна доза чувство за хумор, правейки карта на всички пътища в Америка, водещи до различните градове, наречени Рим. Ето и картата:

    Веднъж задоволили любопитството си относно Рим, изследователите правят, така наречения „отпечатък на градска мобилност“ за различни метрополиси, който показва степента на „директност“ от различните точки на града до центъра му. Отпечатъкът на идеално проектирания град би представлявал права линия, от която се разклоняват различни по-малки пътища, но никой град не е толкова добре планиран. Този проект ни дава възможност да видим колко по-добре или по-зле е организиран един град от друг, който е със същата големина.

    „Отпечатъкът“ на Дубай

    „Отпечатъкът“ на Лондон

    Мата Хари – двоен агент или невинна жертва?

    Ива Великова
    -
    0
    Мата Хари – двоен агент или невинна жертва?

    Жените шпиони събуждат любопитството и провокират въображението ни. Със сигурност една от най-популярните жени шпиони е Мата Хари – екзотична танцьорка и фатална жена, която е екзекутирана към края на Първата световна война. В началото на 20 век животът й е смятан за скандално шокиращ, а сега е обект на множество легенди.

    Мата Хари често е представяна като сексапилна жена шпионин, но не всичко е така, както изглежда и често легендите в крайна сметка се оказват не друго, а чиста проба фантазия. Мата Хари е прозвището на Маргарета Зеле, която точно като много известни личности преди и след нея, предоставя на публиката зрелищата, които тя очаква и представя живота си по-различен, отколкото е всъщност.

    Маргарета е родена в датско семейство през 1876 година. След като баща й фалира, тя губи майка си. Баща й сключва втори брак, а Маргарета е изпратена да живее при роднини. Желаейки да стане самостоятелна и независима, тя започва работа като учителка, но кариерата й е прекратена, след като се замесва в афера с неин колега.

    Когато е на 18 години, Маргарета, вероятно от депресия, отговаря на обява, пусната във вестника и така се омъжва за капитана от датската армия Рудолф Маклеод, който е 20 години по-възрастен от нея. Съвместният им живот не е щастлив, тъй като Рудолф е неверен, ревнив и злоупотребява с алкохола. Маргарета непрестанно подхранвала ревността му, като веднъж го изоставила, за да се отдаде на връзката си с млад офицер. Двойката има син и дъщеря, но през 1899 година децата мистериозно се разболяват. Всички вярват, че са отровени от някакъв служител, но всъщност по-късно се говори, че са отровени, тъй като били погрешно лекувани от сифилис.

    Само момиченцето успява да оцелее, а след смъртта на сина им Маргарета и Рудолф се разделят. И тъй като капитанът отказал да издържа бившата си съпруга, Маргарета била принудена да остави дъщеря си при него, за да търси начин да изкарва прехраната си.

    През 1903 година Маргарета заживява в Париж, където започва работа в цирка. По-късно работи като модел и чак след това – като танцьорка. Тъй като е привлечена от яванската култура и знае индонезийски танци, Маргарета решава да създаде своя нов образ – този на екзотичната танцьорка Мата Хари, след което си измисля невероятна история за живота си. Тя разказва, че е дъщеря на индуска танцьорка, че е израснала в джунглите на индонезийския остров Ява и дори изпълнявала танци в почит на бог Шива.

    Мата Хари добила популярност, станала изключително богата и пътувала често из цяла Европа. С течение на времето обаче, завистта й към по-младите танцьорки нараснала и тя започнала да се издържа, благодарение най-вече на връзките си с богати и властни мъже.

    През Първата световна война Мата Хари продължава да живее пищно и да пътува из Европа, като междувременно трупа големи дългове. Изглежда тя не обръщала внимание на военнополитическата обстановка и създава връзки с дипломати и офицери от двете страни на конфликта. Веднъж Мата приема 20 000 франка от немския консул Карл Кромер. По-късно, за да получи разрешение да пътува през военна зона, за да посети своя 21-годишен руски любовник Вадим Маслов, тя сключва споразумение с френския капитан Жорж Ладу. Мата Хари дори се съгласява да стане шпионин на страната на французите, наблюдавайки немците в замяна на паспорт и 3 милиона франка.

    Когато се завръща от любовното си приключение, било време Ладу да й се отплати. Но вместо да й даде 3-те милиона франка, които очаква, той я обвинява в шпионаж. През 1917 година Мата е арестувана от френските власти, които я намират за виновна и я осъждат на смърт чрез разстрел. Легендарна в смъртта си, колкото и в живота, Мата отказала да закрият очите й и гледала убийците си право в очите. Говори се дори, че преди да бъде убита, тя изпраща въздушна целувка към тях.

    Интересното в живота на Мата Хари е, че досега не са открити ясни доказателства за това, дали наистина е била двоен агент. Днес се счита, че тя просто е искала да изкарва пари, съгласявайки се на различни сделки, без да се интересува на чия страна застава във войната. Освен това, голяма част от информацията, която предоставя, не е била нищо повече от маловажни клюки, които били неточни и незначителни. Възможно е информацията, с която Мата Хари е разполагала, да й е била дадена умишлено от немците, които подозирали, че тя е френски шпионин, опитвайки се от своя страна да заблудят французите, че всъщност тя е немски агент. Във всеки случай, французите отказват да й платят, тъй като информацията, която Мата им предоставила, била напълно безполезна.

    По време на процеса, Мата непрестанно твърди, че е невинна, но тъй като често е била виждана да приема пари от различни мъже, тя била считана за жена без морал и било доста лесно да бъде обвинена в каквото и да е. Каквато и да е истината, досега никое от твърденията не е доказано, нито отречено напълно, така че за нас остава възможността единствено да гадаем или просто да изберем теорията, на която бихме искали да повярваме.

    Истинската история на витамин C и влиянието му върху организма ни

    Ива Великова
    -
    0
    Истинската история на витамин C и влиянието му върху организма ни

    Лайнъс Полинг печели 2 Нобелови награди, помага за откриването на особеностите на химичните връзки, идентифицира сърповидно-клетъчната анемия, изяснява някои от най-разпространените протеинови структури, революционализира разбиранията ни за еволюцията на приматите и е считан за един от бащите на молекулярната биология. Но освен всичко това, Лайнъс Полинг разпространява едно от най-големите неразбирателства в историята на медицината – че витамин C ни предпазва от разболяване.

    Полинг чул за първи път за витамин C от мъж, наричан „д-р“ Стоун, който се счита, че не е бил медицинско лице и че нямал никакъв опит като лекар. Но това не пречи на Полинг да повярва, че 3000 милиграма витамин C може да предотврати почти всяка болест, за която можем да се сетим.

    Полинг и Стоун дори организирали клинично изследване, за да докажат твърдението си. Днес съвременните медици напълно отхвърлят изследването на двамата мъже и го считат за пълна измама. На първо място, хората, които били подложени на медицинския тест били клинично здрави още от самото начало, затова са имали толкова добри резултати. Това обаче, също не спира Полинг. Когато той публикува книгата си по тази тема през 1970 година, която нарича „Витамин С и настинката“, публиката полудява по нея. Все пак Полинг бил брилянтен професионалист и един от двамата души, които имат Нобелови награди в две различни категории. Затова хората сметнали, че той със сигурност знае какво говори.

    Полинг твърдял, че приемането на големи дози от витамина могат да излекуват всичко – от сърдечни удари до проказа и дори рак (по някаква ужасна ирония на съдбата той умира от рак на простата през 1994 година, а съпругата му умира няколко години по-рано от рак на стомаха). Хората купували книгата на Полинг, независимо от това, че всички професионални медицински организации в света отричали идеите му.

    Медиците смятат, че витамин C не може да предотвратява настински, не може да лекува рак, нито да лекува от каквито и да било болести. Някои проучвания дават доказателства за това, че редовната употреба на витамин C би могло да намали продължителността на настинката, но не би оказала толкова голямо внимание, ако се приема след като вече сме се разболели. Други учени откриват връзка между редовната употреба на витамин С и по-малкия риск от сърдечно-съдови заболявания, но не е напълно доказана. Същото важи и за катарактата, пневмонията, тетануса, астмата и заболяванията на черния дроб – витамин С не може да ги излекува, нито да ги предотврати напълно.

    „Що се отнася до рака, данните показват, че витамин С не може да го предотврати, нито да го излекува, след като веднъж в тялото има ракови образувания. Има вероятност дневната доза да благоприятства някои от терапиите, но понякога употребата му може да подтисне други видове лечения и да им попречи да помогнат на организма. В някои случаи изключително високите дози витамин С дневно биха могли да убиват ракови клетки, но само ако тези дози се прилагат интравенозно“ – твърдят учените.

    Изводът е, че витамин С по всяка вероятност не влияе почти по никакъв начин върху здравето ни. Тъй като е водоразтворим витамин, той лесно може да се отдели от тялото. Дневните дози витамин С (когато са по-малки) няма да ни навредят, но и няма да ни помогнат много (освен ако нямате дефицит на витамина в организма си). Спокойно можем да си ги набавим чрез плодове например.

    Какво причинява гласовете в главите ни?

    Ива Великова
    -
    0
    Какво причинява гласовете в главите ни?

    Говорите ли си сами понякога? Но не на глас.Говорим за гласовете в главите си, които често се опитват да ни дават някакви добри или лоши съвети. Понякога дори провеждаме цели разговори със себе си наум. Освен това, чуваме този шепнещ глас и докато четем – като че ли умът ни казва думите, но само ние можем да ги чуем. Какво създава гласовете в главите ни и какво е значението им? Нека разберем заедно.

    Ние може да не сме дали име на човечето, което говори в главите ни, но учените всъщност са дали название на гласовете, които чуваме. Наричат се „вътрешна реч“ и са предмет на изучаване от учените в продължение на векове. Психолозите са привлечени от нея, откакто съществува науката психология.

    През 1930 година руският учен Лев Виготски предлага идеята, че вътрешната реч е резултат от интернализация на външната реч. Или да го кажем по-просто – Виготски смята, че вътрешните гласове са същия процес като външната реч, но само до момента, в който звукът излезе от устите ни. Възможно е да има известна доза истина в тази теория. През 90-те години невролози използват специални техники за изследване и откриват, че една част от мозъка, наречена зона на Брока, която е отговорна за нашите моторно — двигателни умения, свързани с речта, е била активна по време на вътрешната реч толкова, колкото и когато говорим на глас. Това означава, че мускулите и органите, които се движат докато говорим, като ларинкса например, са активни и когато говорим само в главите си, въпреки че изглежда няма причина да го правят.

    Всичко това означава, че системите в мозъка ни, поддържащи, както външната, така и вътрешната ни реч, са силно свързани помежду си и дори е възможно да са едни и същи. Има причина двете системи да са толкова близки една до друга – защото вътрешната ни реч е нещо като предвиждане на това, което искаме да кажем на глас.

    Изследователят Марк Скот от департамента по лингвистика в Университета на Британска Колумбия прави проучване относно мозъчния сигнал, познат като „corollary discharge”. Сигналът е копие на моторно — двигателния сигнал, който е изпратен до мозъка, за да му подскаже, че се каним да се движим, за да може той да реагира адекватно и в съответствие с това, което ще направим в следващия момент. Целта на този сигнал е да раздели сензорните ни преживявания, идващи извън тялото ни и онези, които сами произвеждаме. Това позволява на мозъка ни да предвиди движенията ни, преди дори да сме ги извършили. Това е причината, поради която не можем да се гъделичкаме сами например. Защото още преди да започнем да го правим, сигналът вече е изпратен до мозъка ни, за да може той напълно да игнорира усещането от гъделичкането.

    Тази система най-често ни позволява да направим разлика между външните заплахи и това, което си причиняваме сами на себе си. Веднъж приел този сигнал, мозъкът вече знае, че това, което сами си причиняваме, не представлява заплаха за нас. Мозъкът ни използва сигнала по много интересен начин и докато говорим. Ако той не съществуваше, по време на разговор гласът ни би бил непоносимо висок. Тъй като ушите ни са толкова близо до източника на звука, собственият ни глас би ни се струвал толкова силен, че би заглушил всеки останал звук около нас. Докато говорим, сигналът се използва, за да може мозъкът ни да предвиди това, което ще направим и да намали звука, идващ от устите ни. Това означава, че собственият ни глас ни се струва доста по-слаб, отколкото чуждите. Но защо имаме гласове в главите си?

    Мозъкът ни умее да планира изреченията в ума ни, още преди да ги изречем на глас. Освен това, той е изключително добър в повтарянето на звуци, които някога сме чули. Когато мислим за онези звуци от миналото, можем действително да ги чуем. Така че, когато мозъкът ни планира изречението, той го повтаря в главите ни – онова, което наричаме вътрешен глас. Благодарение на сигнала, за който говорихме преди малко, мозъкът ни знае кое изречение трябва да изречем на глас и кое е предназначено само за нас и следователно трябва да е повторено единствено в нашите глави. Мозъкът ни използва активно вътрешната реч, докато четем, защото му позволява да разбере изписаните думи много по-лесно, както и да ги запомни.

    Учените смятат, че хората, страдащи от дислексия, изпитват по-голяма трудност в четенето и разбирането на думите, тъй като те нямат вътрешна реч. Изглежда трудно за вярване, но повечето хора, страдащи от дислексия, не разбират концепцията за гласове в главите им. Вместо това, те визуализират и разбират всичко по-добре от изображения, отколкото четейки изписани думи.

    За повечето хора вътрешната реч е автоматичен процес и я чуваме всяка минута от деня ни, тя координира живота ни, планира и предвижда това, което имаме намерение да кажем и ни позволява да разбираме онова, което четем. Хората, страдащи от дислексия, често движат устните си, докато четат, поради факта, че не разполагат с лукса вътрешния им глас да прочита думите вместо тях. Малките деца също имат този навик да движат устните си, защото все още не са развили вътрешната си реч така, както възрастните. Докато те се научат да използват и развиват вътрешния си глас, те често казват всичко, което мислят на глас – за добро или лошо.

    Понякога изглежда така, сякаш имаме някакво малко дяволче в главите си, което ни кара да вършим нередни неща. Но това всъщност е собственият ни мозък, който предвижда и планира всичко, което ни се иска да сторим, дори и в следващия момент да решим да не го правим. И нека бъдем честни – в повечето моменти това наистина се оказва по-добрият ни избор.

    На спътника на Сатурн – Енцелад има условия за живот

    Ива Великова
    -
    0
    На спътника на Сатурн – Енцелад има условия за живот

    Учените от НАСА откриха още доказателства, че на ледената луна на Сатурн Енцелад има условия за живот. На нея има наличие на водородни молекули, идващи от огромните гейзери, изригващи от повърхността на спътника.

    Този факт означава още, че Енцелад в момента е най-доброто място, на което има условия за живот – условия, които са напълно подходящи за микробите да оцелеят.

    „Това е най-доброто, което сме открили досега – намерихме място, на което има някои от съставките, необходими за осигуряването на среда за живот“ – казва Томас Зубърхен от НАСА.

    „Виновникът“ за откритието на учените е космическият кораб „Касини“, тъй като той взема проби от спътника на Сатурн от 2004 година. Пробите, взети от гейзерите на Енцелад, показват наличие на водородни молекули. Това означава, че в океана, който се разполага под повърхността на Енцелад, има хидротермична активност. Тъй като някои от основните форми на живот на Земята обитават среди, подобни на тези, до които „Касини“ е достигнал, не е изключено подобен живот да съществува и на спътника на Сатурн.

    Досега учените само подозираха, че водата под повърхността на Енцелад се нагрява, но наличието на водород напълно потвърждава предположенията им – реакциите на някои минерали с нагорещените скали е най-възможното обяснение за големите количества водород, открити от „Касини“.

    Откриването на водорода предполага и образуване на метан – процес по-познат като метаногенеза. Водородът и метаногенезата могат да осигурят източници на храна за микробите по същия начин, по който това се случва на Земята. С други думи – микробите от Земята биха могли да живеят на Енцелад.

    Водородът обаче е в огромни количества, което означава, че или няма микроби, които да го поглъщат или има микроби, но в твърде малък брой.

    „Намирането на естествен молекулярен водород допълва, така наречения от мен „комплект от основни изисквания за живот“ – течна вода, органични молекули, минерали и достъпен източник на свободна енергия. Наличието на водород определено ни кара да се върнем отново на Енцелад, за да търсим наличие на живот.“ – казва Джонатан Лунин от Cornell Centre for Astrophysics and Planetary Science.

    В същото време учените, които работят с телескопа „Хъбъл“, споделят, че са открили повече доказатлства за това, че на още един от спътниците на Сатурн – Европа, също има водни струи, излизащи от повърхността, което го превръща в още едно потенциално място за живот.

     

    Клеопатра – последната египетска царица

    Ива Великова
    -
    0
    Клеопатра – последната египетска царица

    През юни 323 година пр.Хр Александър Велики умира, а голямата му империя е разделена между генералите му. Един от тях бил Птолемей I Сотер, който основал династията на Птолемеите в древен Египет. Птолемеите управляват Египет до появата на Римската империя и смъртта на последната египетска царица – Клеопатра VII.

    Клеопатра VII Филопатор е родена през 69 година пр.Хр и управлява заедно с баща си Птолемей XII Авлет. Когато Клеопатра е на 18 години, баща й умира, оставяйки й тежката отговорност да заеме мястото му на трона. Тъй като египетските традиции изисквали жената да има мъж до себе си, за да управлява, Клеопатра била омъжена за 12-годишния си брат Птолемей XIII. Скоро обаче, Клеопатра премахнала името на брат си от всички официални документи и започнала да управлява сама.

    Част от статуя на Птолемей XIII

    Птолемеите управлявали Египет в продължение на векове, без да научат езика на египтяните и без да присвоят традициите и обичаите на народа. Клеопатра обаче се справяла добре, както с египетския, който използвала като майчин, така и с още няколко чужди езика. Поради тази причина, тя лесно комуникирала с дипломатите от други страни, без да има нужда от преводач. Историкът Плутарх пише:

    „Беше истинско удоволствие да слушаш гласа й, с който, сякаш като с инструмент с множество струни, тя преминаваше от един език в друг.“

    Способността на Клеопатра да взема решения и да действа без съветите на членовете на сената обаче, разстройва някои от високопоставените служители. Един пример за това е, когато тя поръчва смъртта на синовете на краля на Сирия, които отишли при нея, молейки за съдействието й. През 48 година пр.Хр главният й съветник Потин, заедно с Теодот от Хиос я свалят от трона и на нейно място провъзгласяват за крал Птолемей XIII, вярвайки, че той е по-лесен за манипулация.Клеопатра и нейната полусестра Арсиноя бягат в Тиваида.

    По същото време римският генерал и политик Помпей Велики е победен от Юлий Цезар в битката при Фарсала. Вярвайки, че ще открие приятели в Египет, той отива там, но вместо приветствия, е убит по нареждане на Птолемей XIII в Александрия. Армията на Цезар е по-малка от тази на Помпей, затова победата му се тълкува като облагодетелстване от боговете.

    При пристигането си в Египет, Цезар разбира, че Помпей е бил убит, което го разгневява. Той обявява военно положение и се настанява в кралския дворец. Птолемей XIII бяга от двора. Цезар обаче решава, че няма да позволи на младия управник да се измъкне и го връща в Александрия. Клеопатра по същото време е все още в изгнание и разбира, че няма как да се върне в замъка незабелязано и без усилия. В Цезар тя вижда възможност да си върне властта, затова се обвива в една черга, която трябвало да бъде подарък за римския генерал. Когато се видяли обаче, те веднага били привлечени един от друг и още на следващата сутрин, когато и брат й Птолемей XIII пристигнал, те вече били любовници.

    Птолемей XIII е силно възмутен от случилото се и се обръща към съветника си за подкрепа. Тогава започва войната, водена между легионите на Цезар и египетската армия. Цезар и Клеопатра били обсадени в двореца в продължение на шест месеца, докато римските подкрепления пристигат и разрушават египетските войни. Преди победата обаче, полусестрата на Клеопатра – Арсиноя, която се била върнала с нея, избягала от двореца и се самопровъзгласила за кралица, заемайки мястото на Клеопатра. Птолемей XIII се удавил в Нил, опитвайки се да избяга след битката, а другите водачи на преврата срещу Клеопатра били убити в битка скоро след това. Арсиноя е пленена и изпратена в Рим, но била пощадена от Цезар, който я изпратил на заточение в Храма на Артемида в Ефес, където останала до 41 година пр.Хр, когато Марк Антоний заповядал да я екзекутират.

    Клеопатра пътувала през Египет с Цезар в голям разкош и стил и била приветствана от всички като фараон. Тя ражда син – Птолемей Цезар (познат като Цезарион) през юни 47 година пр.Хр. и го обявява за свой наследник. Цезар се съгласявал с политиката и управлението на Клеопатра в Египет, тъй като те откривали един в друг сила и интелигентност, които ги изпълвали с взаимно уважение. През 46 година пр.Хр. Цезар се връща в Рим и малко след това води Клеопатра, сина им и всички техни служители там. Той открито признава Цезарион за свой син (макар и да не го обявява за свой наследник), а Клеопатра за негова съпруга. Тъй като Цезар вече бил женен за Карпуния, а римските закони били строги относно многобрачието, членовете на сената, както и обществеността били силно разтревожени от действията на Цезар.

    Цезар

    След като Цезар бил убит през 44 година пр.Хр, Клеопатра и синът й се връщат обратно в Александрия. Дясната ръка на Цезар – Марк Антоний заедно с Октавиан и Лепид решили да преследват конспираторите, убили Цезар и да им отмъстят. След битката при Филипи, при която силите на Антоний и Октавиан побеждават войските на Брут и Касий, Антоний се очертавал като владетел на източните провинции, включително и Египет, докато за Октавиан оставал западът.

    През 41 година пр.Хр Клеопатра е призована да се яви в Тарс, за да понесе отговорността си за обвиненията срещу Брут и Касий. Клеопатра забавя пристигането си, а след това се забавя да изпълни наказанието си, давайки ясно да се разбере, че като кралица на Египет, може да дойде по което време желае и когато сметне за подходящо. По това време Египет се намира на ръба на иконимически хаос, но въпреки това Клеопатра се държи като истински суверен, появявайки се в луксозни превозни средства и облечена като Афродита.

    „Клеопатра се появи в позлатена лодка с лилави платна. Самата тя лежеше под балдахин, облечена като Венера, а две красиви млади момчета стояха от двете й страни, за да й правят вятър. Слугините й бяха облечени като морски нимфи…“ – пише Плутарх.

    Марк Антоний и Клеопатра веднага се влюбват и остават любовници през следващите 10 години. Тя му ражда три деца, а той я обявява за своя съпруга, въпреки че е бил женен – първо за Фулвия, а след това за Октавия – сестрата на Октавиан. В крайна сметка той се развежда с Октавия, за да се ожени за Клеопатра.

    По това време отношенията между Антоний и Октавиан се обтегнали до такава степен, че избухнала гражданска война. Силите на Антоний и Клеопатра били победени от тези на Октавиан през 31 година пр.Хр, а година по-късно и двамата се самоубиват. Антоний, след като чува фалшива новина за смъртта на Клеопатра, се намушква. Той научава, за съжаление твърде късно, че Клеопатра е жива, а Октавиан му позволява да я види. Тогава той умира в ръцете й. След това Октавиан прави аудиенция с кралицата, на която й обяснява своите условия. Те не са никак благоприятни за Клеопатра и тя разбира, че ще бъде отведена в Рим, където ще се превърне в символ на триумфа на Октавиан. Осъзнавайки, че няма да може да манипулира Октавиан така, както е правила с Цезар и Антоний, тя иска от него да й даде време да се подготви. Октавиан се съгласява, но Клеопатра използва времето не за подготовка, а за да се отрови. Октавиан убива сина на Клеопатра и Цезар, а децата й от Антоний отвежда в Рим, където са отгледани от Октавия. По този начин се слага край на династията на Птолемеите.

    Въпреки, че обикновено се счита за невероятно красива жена, древните автори по-често възхваляват интелигентността и чара й, а не толкова физическите й качества. Плутарх пише:

    „Красотата й не е несравнима, но Клеопатра незабавно пленява. Очарованието и присъствието й са неустоими, а чарът в разговорите й, заедно с особената сила на характера й, кара всички да се чувстват като уловени от нейната магия.“

     

    Бони и Клайд – престъпен живот, силна любов и много куршуми

    Ива Великова
    -
    0
    Бони и Клайд – престъпен живот, силна любов и много куршуми

    По време на Голямата депресия Бони Паркър и Клайд Бароу започват двугодишното си престъпно начинание (от 1932 до 1934 година). С имидж, доближаващ се до този на Робин Худ, Бони и Клайд превземат въображението на цялото население.

    Лесно е да превърнем съвместния живот на Бони и Клайд в романтична приказка. Те са млада влюбена двойка, живеят без правила и пътуват из страната заедно, без да мислят за последиците от действията си. Впечатляващите шофьорски умения на Клайд са помогнали на двойката да се измъкне многократно, а поезията на Бони печели сърцата на много души.

    Въпреки, че Бони и Клайд убиват много хора, те са запомнени с отвличането на един полицай, който ги хванал и ги возил в автомобила си в продължение на няколко часа, докато в крайна сметка ги пуснал – на километри от мястото, на което ги заловил. Двамата изглеждали като свободни хора, които се забавлявали и били изцяло отдадени на своето пътешествие.

    Както в много други случаи, истинската история на Бони и Клайд е много по-различна от тази, представена по медиите. Те са отговорни за 13 убийства, а повечето от жертвите им са напълно невинни хора, убити, за да може Клайд да извършва банковите си обири.

    Бони и Клайд живеели най-често в крадени автомобили, които сменяли ежедневно, а парите си изкарвали от обири на банки, хранителни магазини и бензиностанции.

    Двойката крадяла пари, но често изпитвала финансови затруднения. Те били отчаяни престъпници, живеещи в постоянен страх от това, което ги очаквало – или да попаднат в затвора или да загинат от полицейски куршум.

    Бони преди Клайд

    Бони Паркър е родена на 1.10.1910 година в Ровена, Тексас. Тя е второто от трите деца на Хенри и Ема Паркър. Семейството живеело нормално, тъй като Хенри работел като зидар. Но когато главата на семейството умира неочаквано през 1914 година, Ема Паркър се премества заедно с децата си в дома на майка й.

    Независимо от всичко, Бони била красива жена. Тя била висока 1.50 метра и тежала около 40 килограма. Като малка била добра ученичка и обожавала поезията (две от стихотворенията, които пише по време на престъпния си период, я правят известна).

    Изморена от скучния живот, който води, Бони спряла да посещава училище на 16 години и сключва брак с Рой Томпсън. Бракът им не вървял добре и Рой прекарвал доста време далеч от дома. Две години по-късно той е заловен от властите за кражба и е осъден на 5 години лишаване от свобода. Двамата никога не се развеждат.

    Докато Рой липсвал от дома, Бони работела като сервитьорка. Точно в началото на Голямата депресия обаче, тя останала без работа и доходи.

    Животът на Клайд

    Клайд Бароу е роден на 24.03.1909 година в Телико, Тексас. Той е шестото от общо осемте деца на Хенри и Къми Бароу. Родителите на Клайд били фермери, които не изкарвали достатъчно средства, за да отглеждат децата си. По време на по-тежките периоди, в които семейството нямало никакви пари, Клайд бил изпращан да живее у роднини.

    Когато е на 12 години, родителите на Клайд се отказват от фермерството и се преместват в Далас, където Хенри отваря собствена бензиностанция.

    През този период Далас е опасен за живеене, но Клайд се чувствал добре там. Той и по-големият му брат Марвин Бароу често имали проблеми със закона, тъй като крадели различни неща – от пуйки до автомобили. Клайд бил висок 1.70 метра и тежал около 60 килограма. Имал две сериозни приятелки (Ан и Гладис) преди да срещне Бони, но никога не се е женил.

    Срещата на Бони и Клайд

    През януари 1930 година Бони и Клайд се срещат за първи път в дома на техен общ приятел. Те веднага се влюбват един в друг. Няколко седмици след запознанството им, Клайд е осъден на 2 години лишаване от свобода заради извършвани от него предишни престъпления. Бони е ужасена от случилото се.

    На 11.03.1930 година Клайд успява да избяга от затвора, използвайки оръжието, което Бони успяла да му даде скришно, докато е зад решетките. Седмица по-късно е заловен отново и е осъден да прекара 14 години в затвора в Уелдън, Тексас.

    Той пристига там на 21.04.1930 година. Животът в затвора бил ужасен за него и той отчаяно искал да избяга. Клайд се надявал, че ако успее да докаже невменяемост, ще се измъкне от затвора, затова помолил своя съкилийник да отреже няколко от пръстите му с брадва. Макар това да не му носи освобождаване, присъдата на Клайд е намалена.

    След като е пуснат на свобода на 2.02.1932 година, Клайд се заклева, че по-скоро би умрял, отколкото да се върне отново в престъпния свят.

    От добро момиче в престъпник

    Единственият начин за Клайд да стои далеч от затвора бил да води нормален живот без престъпления. Въпреки това, той бил освободен по времето на Голямата депресия – период, в който да си намериш работа било изключително трудно начинание. Освен това, той не бил достатъчно сериозен и рядко се задържал на едно работно място. Нищо чудно, че се върнал към криминалния свят веднага щом бил освободен.

    Бони придружила Клайд на първата му кражба, след като бил освободен от затвора. Планът бил бандата на Бароу (в която в различни периоди участници, освен Бони и Клайд, били Рей Хамилтън, Бък Бароу, Бланш Бароу, Уилям Джоунс и Хенри Метвин) да ограби един железарски магазин. Въпреки, че по време на самата кражба Бони стояла в автомобила, тя била заловена и изпратена в затвора в Кауфман, Тексас. По-късно била освободена заради липса на доказателства.

    Бък Бароу                                                                                                                       Бланш Бароу

     

    Докато Бони била в затвора, Клайд и Реймънд Хамилтън извършват още един обир в края на април 1932 година. Трябвало да бъде лесна и бърза работа, но нещо се объркало и собственикът на магазина Джон Бъчър бил прострелян и убит.

    В този момент Бони имала избор – да изостави Клайд и да започне на чисто или да остане с него и да продължи да живее живот на бегълка.

    Бони знае за обещанието на Клайд никога повече да не попадне в затвора. Тя знае, че ако остане с него, и двамата ги очаква смърт – рано или късно. И въпреки това, Бони решава, че не може да напусне Клайд и му остава вярна до края.

    Криминален живот

    През следващите 2 години Бони и Клайд обират различни магазини в пет щата – Тексас, Оклахома, Мисури, Луизиана и Ню Мексико. Те обикновено се движели близо до границата, за да осигурят безпрепятственото си бягство, възползвайки се от закона, според който на полицаите не им било разрешено да преминават щатските граници в преследване на престъпници.

    За да избегне залавяне, Клайд често сменял колите, които крадял, а след това променял и регистрационните им табели. Освен това, той често изучавал различни карти и знаел множество черни пътища. Това се оказало голям плюс за тях, тъй като двойката се измъквала на няколко пъти, използвайки знанията на Клайд.

    Това, което полицията не знаела обаче е, че Бони и Клайд често се връщали в Тексас, за да видят семействата и близките си. Бони имала силна връзка с майка си и искала да я посещава на всеки няколко месеца, независимо от опасността, която витаела над тях. Клайд също често се срещал с майка си и любимата си сестра Нел. Полицията се опитала няколко пъти да ги залови по време на тези срещи, но всеки път безуспешно.

    Апартаментът, Бък и Бланш

    Бони и Клайд били на път вече от почти година, когато братът на Клайд- Бък, бил освободен от затвора през март 1933 година. Въпреки, че Бони и Клайд били издирвани от няколко правоприлагащи органи (тъй като те вече били извършили няколко убийства, били ограбили няколко банки и откраднали множество автомобили), те решили да наемат апартамент в Мисури, за да се видят с Бък и съпругата му Бланш.

    След две седмици, прекарани в разговори, готвене и игра на карти, Клайд забелязва два полицейски автомобила пред апартамента им. Скоро полицията открива огън. Бланш, притеснена за живота си, побягва от апартамента, крещейки.

    След като убиват единия от полицаите и раняват тежко другия, тримата се отправят към гаража, където е паркирана колата им и потеглят, като преди това вземат Бланш, която все още тичала крещейки по улиците .

    Въпреки, че този път полицията не успява да залови Бони и Клайд, те откриват изобилие от информация в апартамента им. Там били открити множество снимки, на които Бони и Клайд държат различни оръжия. Именно в този апартамент била открита и поемата на Бони – „The Story of Suicide Sal”. Снимките, поемата и любопитното им бягство направило двойката още по-популярна.

    Бони и Клайд продължили да пътуват, сменяйки често различни автомобили и опитвайки се да стоят далеч от правосъдието, но полицията била все по-близо до залавянето им. Изведнъж, през юни 1933 година, докато били в Уелингтън, Тексас, се случил инцидент.

    Докато пътували от Тексас към Оклахома, Клайд осъзнава твърде късно, че мостът, към който се бил насочил, бил затворен заради ремонт. Той губи управлението на колата и тя навлиза в крайпътното поле. Клайд и Джоунс успяват да се измъкнат, но Бони остава заклещена в колата, която малко след инцидента се подпалва.

    Клайд и Джоунс не могли да извадят Бони от автомобила сами. Тя се спасила благодарение на помощта на двама фермери, които ги забелязали на пътя. Бони била тежко ранена и имала няколко изгаряния на крака. Това, че бягали от закона означавало, че нямало как да потърсят медицинска помощ. Бони била толкова тежко ранена, че всички започнали да се опасяват за живота й, дори и тя самата. Клайд направил всичко възможно, за да помогне на приятелката си. Тя се спасява, но раните й пречат да продължи по пътя.

    Около месец след инцидента Бони и Клайд, заедно с Бък, Бланш и Джоунс, наемат две бунгала в Мисури. Вечерта на 19.07.1933 година полицията научава от местните, че престъпниците са там и обграждат бунгалата.

    Този път полицаите били по-добре въоръжени и по-подготвени от предишния път. В 23 часа един полицай чука на вратата на едно от бунгалата. „Само минута. Трябва да се облека“ – бил отговорът, който спечелва време на Клайд да вземе пушката си и да започне престрелка.

    Всички успяват да се скрият, а Бък продължава да стреля, докато накрая не е прострелян в главата. Бандата успява да достигне до колата си в гаража – докато Клайд шофира, Джоунс стреля с автоматичен пистолет. В крайна сметка полицията успява да уцели две от гумите на автомобила, както и едно от стъклата. Разпръснатите стъклени парчета нараняват едното око на Бланш.

    Клайд шофира през цялата нощ и почти през целия ден, спирайки само за да могат ранените да сменят марлите си или да сменят гумите. Когато стигат до Айова, всички решават, че имат нужда от почивка, затова спират в Дексфийлд Парк.

    Двама фермери забелязват следи от кръв в близост до местоположението на престъпниците и съобщават за това на полицията. Тя обгражда бандата Бароу веднага. На сутринта на 24.07.1933 година Бони забелязва полицаите и започва да крещи. Клайд и Джоунс вземат оръжията си и откриват огън.

    Въпреки опитите на полицията да ги залови, всички от бандата успяват да се измъкнат. Бък, който заради раните си не можел да се движи, със сетни сили продължил да стреля. Клайд скочил в една от колите, но е прострелян в ръката и по-късно забива автомобила в дърво.

    Бони, Клайд и Джоунс започнали да бягат и дори пресекли една река, за да накарат полицията да изгуби следите им. При първия удобен случай Клайд откраднал поредния автомобил от една ферма. Бък умира от раните си няколко дни след престрелката. Бланш е заловена, стоейки до съпруга си. Клайд е прострелян четири пъти, а Бони поема множество куршуми. Джоунс е ранен в главата. След тази престрелка той се оттегля от бандата завинаги.

    Последни дни

    Бони и Клайд си почиват от престъпленията в продължение на няколко месеца, но в крайна сметка през ноември 1933 година те отново започват с обирите. Сега им се налагало да бъдат още по-внимателни, тъй като гражданите вече ги разпознавали и ги предавали на полицията. За да се предпазят от залавяне, двамата спели в автомобилите си като шофирали през деня и спели през нощта.

    Също през ноември 1933 година Джоунс бил заловен и разказал цялата си история на властите. По време на разпитите следователите разбрали за силната привързаност на престъпниците към роднините им. Това дало идея на полицаите. Наблюдавайки семействата на Бони и Клайд, полицията организирала засада на двойката.

    Фактът, че действията на полицията заплашвали живота на близките му, ядосал Клайд. Той искал да отмъсти за това, но семейството му го убедило, че не е добра идея.

    Бягство от затвора

    Вместо да отмъсти на полицията, Клайд решил да отмъсти на затвора, в който лежал. През януари 1934 година двойката помага на стария приятел на Клайд – Реймънд Хамилтън, да избяга от затвора. По време на бягството е убит един от пазачите, а няколко затворника също успяват да се измъкнат с колата на Бони и Клайд.

    Един от тях е Хенри Метвин. Другите само използват превоза и след това всеки поема по пътя си, но Метвин остава с Бони и Клайд. Престъпленията продължават, като тримата убиват двама полицаи на мотори, но краят на цялата история наближава.

    Последна престрелка

    Осъзнавайки колко близки са Бони и Клайд със семействата си, полицията предполага, че те и Хенри ще посетят Айвърсън Метвин – бащата на Хенри, през май 1934 година.

    Когато властите научават, че Хенри Метвин се е отделил от двойката през нощта на 19.05.1934 година, те решават, че това е шансът им този път действително да заловят престъпниците. Тъй като вярвали, че Бони и Клайд ще потърсят Хенри във фермата на баща му, полицията организира засада по пътя, по който двамата трябвало да минат.

    Докато чака двойката, полицията конфискува автомобила на Айвърсън Метвин и унищожава една от гумите му. След това те поставят старата кола на отбивката на пътя, за да предизвикат Клайд да спре до нея и по този начин да ги заловят.

    Точно така се случва. В 9:15 часа сутринта на 23.05.1934 година Клайд шофира Форда си по пътя, по който полицията го очаква. Когато забелязва колата на Айвърсън той намаля, а шестимата полицаи откриват огън срещу него и Бони.

    Бони и Клайд разполагали с прекалено малко време за реакция. Полицаите изстрелват над 130 куршума към двойката, убивайки Бони и Клайд за минути. Когато всичко приключва и полицаите се доближават до колата на двойката, те забелязват, че главата на Клайд буквално е експлодирала от куршумите, а част от дясната ръка на Бони е откъсната.

    Двете тела са откарани в Далас, където били инспектирани. Събира се голяма тълпа хора, които искали да видят с очите си прословутата двойка. Въпреки, че приживе Бони поискала да бъде погребана точно до Клайд, двамата били погребани отделно в два различни гробищни парка.

    47 от най-любопитните факти за световния океан

    Ива Великова
    -
    0
    47 от най-любопитните факти за световния океан

    Океаните винаги са събуждали любопитството на човечеството. Световният океан покрива ¾ от площта на Земята, затова е невъзможно да разкрием всичките му тайни. Можем обаче да видим кои са 50-те най-интригуващи факта за него.

    Започваме с повърхността му…

    • 71% от повърхността на Земята е покрита с океани.
    • 7% от океаните ни са покрити с лед.
    • Скоростта, с която се движи звукът под вода, е 4.3 пъти по-голяма от скоростта, с която той се движи във въздуха. Това представлява проблем за гмуркачите, тъй като те не могат да се ориентират от коя посока точно идва звукът, който чуват.
    • 90% от площта на айсберга се намира под равнището на океана.
    • Повърхността на световния океан не е равна. Гравитацията, получена от планинските подводни масиви и ветровете, причинява разлики в нивата на световния океан на различните места на Земята.
    • 200 метра – на такава дълбочина светлината става едва доловима.

    • 1000 метра – по-голямата част от океана е напълно тъмна на тази дълбочина.
    • 10 метра – на такава дълбочина гмуркачите не могат да различат червения и жълтия цвят. Кръвта изглежда тъмнозелена.
    • Преди 3.8 милиарда години температурата на Земята спада, позволявайки на дъждовете да изпълнят с вода водните басейни, които ние днес познаваме.
    • Точката Немо – най-отдалечената точка в океана. На 2688 километра от нея няма никаква земя.

    • Водата абсорбира червената светлина от цветовия спектър, оставяйки у нас впечатлението, че океаните са със син цвят.
    • Азотна наркоза – ефект, който кара гмуркачите да се чувстват като пияни/опиянени. Появява се, когато човек се намира на около 30 метра дълбочина.
    • 3 милиарда години животът на Земята е бил ограничен от океаните по време на еволюционното си развитие.
    • 1000 години – времето, необходимо на водата в океана да направи пълна обиколка на света.
    • Големият бариерен риф може да бъде видян от Луната.
    • Гмуркането е по-безопасно от шофирането, скачането с парашут и дори участието в маратон.

    Да навлезем по-дълбоко в океана…

    • 97% от водата на Земята се намира в океаните.
    • 3700 метра – средната дълбочина на океана.
    • 35 милиарда кубични километра – общият обем на световния океан.
    • Разтопено злато може да бъде открито във всеки океан на Земята, но е в много малки количества.
    • Половината от кислорода, който вдишваме, е образуван в океана.
    • В океана има 50 пъти повече въглерод, отколкото в атмосферата.

    Животът в океана…

    • 28 основни животински групи обитават океаните. На сушата живеят само 11 от основните групи.

    • Най-дългата миграция на бозайници е извършена от сиви китове, които изминали 22,511 километра за 172 дни.
    • Човечеството познава 230 000 морски видове. Счита се, че има още над 2 милиона вида непознати за нас.
    • 97% от естествения хабитат се намира в световния океан.
    • 14% от консумацията на протеини се извършва от рибите.
    • Някои видове в Антарктида имат натурален антифриз в кръвта си, който им позволява да не замръзват.
    • Рибата камбала използва камуфлажа си най-често, за да се прикрива.
    • 33 метра – дължината на най-големия син кит (това е височината на една 11-етажна сграда).
    • Коралите представляват колония от малки животни с порьозни варовикови скелети.
    • 1% от дъното на световния океан е покрито с коралови рифове.

    • 6000 метра – дълбочината, на която живеят някои дълбоководни животни. Там температурата на водата е около 2 градуса по Целзий.
    • 25% от морските животни живеят в кораловите рифове на дъното. Те са много важни за морския живот и растат изключително бавно, затова е важно да не ги унищожаваме.

    Океанските дълбочини…

    • Само 5% от океанското дъно е картографирано в детайли.
    • Бахамските острови – мястото, на което са открити най-големите подводни скали на Земята.
    • 65 000 километра – дължината на най-голямата планинска верига, намираща се в океана.
    • Ако тази планинска верига се постави около Земята, ще може да обиколи планетата ни два пъти.
    • Много от видовете, живеещи на дъното на океана, могат да светят в тъмнината, благодарение на специални химически реакции.

    • Марианската падина – най-дълбоката точка на океанското дъно. Дълбока е 11 километра. За сравнение – Марианската падина е с 2.2 километра по-голяма от най-високия планински връх – Еверест.
    • 10 километра – височината на вулкана Мауна Кея (остров Хавай), ако го измерим от основата му, която се намира в Тихия океан.
    • 110316116.48 Pa – налягането в Марианската падина.

    • – 1 до 4 градуса по Целзий – температурата в Марианската падина.
    • “Ghost fish” е рибата, открита на най-голяма дълбочина в океана – 8143 метра.

    А сега рекордите в океана…

    • 214 метра – най-дълбокото място, достигнато от човек (Гърция, 2007 година).
    • 35 метра – най-дълбокото място, достигнато от гмуркач (Червено море, Египет, 2014 година).
    • 11 000 метра – най-дълбоката точка, до която е достигнала управлявана от хора подводница (Марианската падина, 1960 година).

    Цяла река в Канада изчезна за четири дни заради климатичните промени

    Ивайло Иванов
    -
    0
    Цяла река в Канада изчезна за четири дни заради климатичните промени

    Река изчезна само за четири дни, след като топящ се ледник се оттегли толкова много, че й отвори нов път към морето.

    Подобни драматични промени са известни в геоложката история, но се смята, че това е първият такъв случай от 350 години насам, когато цяла река изчезва.

    Ледникът Каскавулш в Канада се е стопил с около миля нагоре по долината си за последните 100 години. До миналата пролет топящата се от него вода е захранвала река Слимс, която се е вливала в Берингово море. Ледникът обаче се е стопил толкова много, че водата вече отива в река Каскавулш, която тече на юг към Аляския залив. В последствие река Слимс се е превърнала в дълго, плитко езеро и постепенно пресъхва.

    Езеро Клуан, което е било захранвало от река Слимс, е било с метър по-плитко миналото лято и се очаква нивото му да спадне драстично.

    Овните на Дал, които са защитен вид в национален парк Клуан, вече могат да прекосяват река Слимс безпроблемно и да преминават на места, където могат да бъдат законно ловувани.

    Атина – история за мощ, култура и величие

    Ива Великова
    -
    0
    Атина – история за мощ, култура и величие

    Атина и нейният всеизвестен Акропол символизират цялата гръцка нация и определено има причина това да е така. В началото,  Атина е малко градче, но по-късно се превръща в град, който с големината си олицетворява най-добрите гръцки добродетели и се радва на такъв авторитет, че спартанците отказали да унищожат града и да поробят гражданите му, дори след поражението му в Пелопоненската война. Това тяхно действие създава модел на подражание, който е продължен от следващите завоеватели, които превземали Атина, но не го унищожавали.

    Доказателства за заселване в района на Акропола и на юг – около Агора, датират от около 5000-7000 година пр.Хр. Според легендата, митичният цар Кекропс кръщава града на самия себе си, но боговете, след като виждат колко красив е градът, решават, че той трябва да получи безсмъртно име. Боговете се събрали на Акропола, за да решат кое от предложените имена е най-подходящо. Посейдон забил тризъбеца си в един камък и когато водата се отдръпнала назад,  той уверил народа, че никога няма да страда от суша. Атина била следваща. Тя пуснала една семка на земята и от нея поникнало маслиново дърво. Хората ценели повече маслината от водата (според някои версии на историята водата била солена, както и царството на Посейдон), затова името на Атина било избрано за име на града.

    Тъй като земята в Атина не била много плодородна, жителите развили търговия, като най-често те използвали за целите си морето. Микейският период (1550-1100 година пр.Хр) започнал с увеличаване броя на крепостите из цяла Гърция и Атина не правел изключение.  Останките от микенския замък могат да бъдат видени и днес. Омировите „Илида“ и „Одисей“ описват микенските жители, като велики воини и моряци. Няма съмнение, че те са търгували широко в Егейско море и Средиземноморския район. През 1200 година пр.Хр морските народи превземат гръцките острови, докато междувременно дорийците дошли от север. Докато морските народи навлизат в Атика (регионът около Атина), дорийците заобикалят града, като по този начин микенската култура бива запазена (въпреки, че Атина и останалата част от Гърция, като че ли изпада в икономически и културен спад след тези нашествия).

    Богатите аристократи контролирали, както земята, така и законите, а бедните често били заробвани с дългове, които дължали на по-заможните граждани. Освен това, съществувала очевидна липса на съгласуваност в законодателството. Първата серия закони, отнасящи се до тези проблеми, били предоставени от държавника Дракон през 621 година пр.Хр, но били считани за твърде тежки, тъй като наказанието за повечето престъпления било смърт. Така, великият законодател Солон бил призован да промени законите и да ги ревизира.

    Солон, въпреки че бил аристократ, създал поредица от правила, които изравнявали политическата власт на гражданите и по този начин полага основите на демокрацията в Атина през 594 година пр.Хр. След като Солон подава оставка от държавната служба, други лидери се опитват да вземат властта. В крайна сметка тя отива в ръцете на Пизистрат, който признава стойността на ревизиите на Солон и ги запазва почти непроменени. Неговият син Хипий продължава политиката на баща си, докато по-малкият му брат Хипарх не е убит заради любовна афера през 514 година пр.Хр. След този случай Хипий започва да води политика, изпълнена с терор, което в крайна сметка довежда до краха на управлението му след атинското въстание през 510 година пр.Хр.

    След тези събития властта е поета от Клистен, чиято задача е да направи реформа на правителството и законите. През 507 година пр.Хр Клистен създава нова форма на управление, която днес се нарича демокрация. Тази форма на управление осигурява стабилността, която е необходима на Атина, за да се превърне в културен и интелектуален център на древния свят.

    След като атиняните побеждават персите в битката при Маратон през 490 година пр.Хр. и успяват да устоят на втората персийска инвазия в Саламин през 480 година пр.Хр., Атина се превръща във върховната мощ на Гърция.

    Статуята на  Зевс

    По време на управлението на Перикъл, Атина навлиза в своята златна епоха. Градът се изпълва с велики мислители, писатели и художници. Херодот – „бащата на историята“ живее и пише в Атина. Сократ – „бащата на философията“ преподава в развития град. Хипократ – „бащата на медицината“ практикува в Атина. Великият скулптор Фидий създава своите велики творения за Партенона и Храмът на Зевс в Олимпия. Демокрит систематизира атомизма там. Есхил, Еврипид, Аристофан и Софокъл пишат своите известни творби в Атина.

    Партенона

    В крайна сметка, мощта на Атина насърчава арогантността на управниците до такава степен, че те я насочват и към своите съседи. Когато Атина изпраща войски в помощ на Спарта, спартанците отказват жеста и атиняните се връщат у дома обидени. Това провокира войната, която и без това е считана от някои историци за неизбежна.

    Пелопоненската война (431-404 година пр.Хр.) между Атина и Спарта завършва съкрушително за Атина, тъй като е победена. Империята загива, богатството свършва, стените на града са разрушени, остава единствено репутацията й, която пречи градът да бъде разграбен, а населението поробено. През 338 година пр.Хр. Атина е победена от македонските войни, след което властта е поета от победителите. Те управляват до 197 година пр.Хр, когато са победени от римляните, след което Атина е изцяло под римско владичество. В знак на почит към града, римският генерал Сула, който превзема Атина през 87-86 година пр.Хр, изгаря пристанището, но отказва да позволи на войниците си да разрушат самия град.

    В днешно време, името Атина все още внушава сила и напомня за класическия свят на възвишеност и интелектуално развитие, а Партенонът продължава да символизира златната ера на древна Гърция.

    1...188189190...319Страница 189 на 319

    Мобилно приложение за Android и iOS



    © Copyright 2008-2024, www.IskamDaZnam.com. All Rights Reserved.

    Съдържанието на сайта ИскамДаЗнам е обект на авторско право.
    Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ИскамДаЗнам, посочване на източника и добавяне на линк към www.IskamDaZnam.com.

    developed & hosted by ivexto