Още
    Начало Блог Страница 303

    Най-пленителните замъци в света

    В света съществуват много красиви и забележителни замъци, които определено заслужават нашето внимание, но сред всички тях има някои, които се отличават със своята неповторимост и уникалност.  За някои от тези дворци ще ви разкажа малко по-надолу….

    Замъкът Нойшванщайн
    Снимка: kennmayong

    Сякаш туко що излязъл от някоя детска приказка за принцове и принцеси  той е един от най-запомнящите се  замъци изобщо в целия свят. Сгушен нависоко из прелестите на Баварските Алпи в Германия, съвсем близо до град Фюсен, Нойшванщайн спира дъха на всеки един дошъл да стане жив свидетел на неговата красота.  Издигането на този архитектурен шедьовър започва  през 1869 година по заповед на крал Лудвиг Втори. Строежът  отнема около 17 години, но  владетелят  така и не успял да зърне мечтаното си творение  изцяло завършено, тъй като междувременно починал.  Кралят искал да съгради  нещо велико и невероятно, за да бъде запомнен  завинаги  от следващите поколения. Е, без съмнение е успял.

    Пражкият дворец
    Снимка: Franz St.

    Кой би отишъл в романтичната Прага в Чехия и би пропуснал да посети величествения и прекрасен Пражки замък? Той гордо се издига на хълма Храдчани и пълни очите на всеки един турист с възторг и  удивление. Интересен е фактът, че е най-големият старинен дворец  в света, простиращ се на площ от 7,30 хектара земя и е изключително добре запазен. Изграждането  на величествения комплекс  започва  още в края на 9 век при управлението на княз Борживой. Той построява дървената крепост Храд, която постепенно с времето придобива облик на  голямо и забележително здание, каквото представлява и  до днес.

    Замъкът Потала
    Снимка: Ondřej Žváček

    Потала се намира в тибетския град Лхаса и представлява огромен и уникален будистки храмов комплекс, издигащ се на около 170 метра височина от земята. Той е един от най-ярките   символи на мощта и величието на древния тибетски народ. Началото на строежа на крепостта е поставено  през 7 век от владетеля Сонгцен Ганпо по живописните  и опасни склонове на планината Марпо Ри. Но чак към края на 17 век Далай Лама Пети стартира  издигането на самия дворец, като при неговото царуване бил завършен Белия замък, а Червеният бил готов  няколко десетилетия по-късно. Внушителният  монумент  имал цели 13 етажа и се ширел на 40 хектара земя. Днес е един  от основните атракции на тибетската държава.

    Замъкът Мацумото
    Снимка: Dennis Thong

    Мацумото не е като всичките средновековни палати построени на високи и труднодостъпни места. Той се намира в равнината на открито и на не особено добре защитена местност. Всеки, който има възможността да го посети би останал пленен от изяществото и очарованието на този типично японски замък.

    Замъкът Малборк
    Снимка: Kittroid

    Ако някога имате шанса да дойде тук и да го видите на живо с очите си, в никакъв случай не го пропускайте. Със сигурност няма да съжалявате, защото той е просто изумителен. Малборк се намира в северна част на Полша, в близост до едноименния град  и се слави като най-големият готически  дворец в света, изграден изцяло от тухли. Червеното здание е издигнато  в началото на 14 век от рицарите на Тевтонския орден, а малко по-късно то става и тяхна главна резиденция. След време  крепостта преминала  в ръцете на полската държава и оттогава  досега е тяхно владение без прекъсване.

    Някои права запазени!

    Чудовището Неси – реалност или просто една легенда?

    Лох Нес е името на мистериозното и страховито езеро намиращо се в Шотландия на около 40 км. от град Инвърнес. Легендата разказва, че дълбоките му и тъмни води са убежище на огромно и ужасяващо чудовище от хиляди години насам. И макар, че голяма част от учените категорично отричат съществуването на подобно митично създание, всяка година множество туристи не пропускат да посетят това загадъчно място, привлечени от неговото тайнство, надявайки се, че ще имат възможността да зърнат поне за миг Неси.

    За първи път за съществуването на гигантско същество, което живее в езерото се споменава около 560 година, когато един монах разказва, че го е видял и бил нападнат от него. Оттогава досега през вековете много хора са твърдели, че също са се срещали очи в очи с него, но истината е, че няма никакво доказателство за техните думи.

    Интересът към Неси особено се засилил след 1933 година, когато то придобива световна известност, която не е прекъсвала и до наши дни. През тази година на 22 юли семейство Спайсър съобщават потресаващата новина в близкия полицейски участък, че докато минавали вечерта с колата си покрай Лох Нес на пътя им се изпречило удивително и величествено създание, което не си и представяли, че може да съществува на земята. Те с уплаха продължили да говорят, че само чудо ги е спасило от него. След този случай само за един месец в управлението постъпили още 3 сигнала на хора, които също имали „късмета” да се срещнат с Неси.

    Тези събития накарали местното население да се вдигне на крак и денонощно да наблюдава езерото заедно с много учени, които непрекъснато изследвали дълбините му. Те обаче не постигнали кой знае какъв резултат. Макар, че успели да заснемат „нещо”, което наподобявало по размери митичното същество и направили секунден аудиозапис на Неси, тези доказателства не се приели насериозно.

    На челно място стои въпросът защо щом като е толкова голямо Неси никой не може да каже как точно изглежда и не са го хванали все още?

    Отговорът е следният. Почти всички водолази имали „удоволствието” да влязaт в езерото казват, че това е едно от най-страшните и опасни места, където изобщо някога са се гмуркали. Това е така, защото дълбочината на Лох Нес е повече от 200 метра, а под водата не се вижда абсолютно нищо – навсякъде е тъмно, черно, мътно и зловещо. Ако наистина легендата Неси съществува няма да й е никак трудно да се скрие тук, тъй като е научно доказано, че дори високата часовникова кула на Биг Бен в Лондон може да се потопи изцяло.

    Според най-разпространеното мнение, Неси всъщност представлява плезиозавър,единственият открит досега оцелял представител на могъщите зверове от епохата на динозаврите. Това звучи малко налудничаво, имайки предвид, че едва ли нещо е останало живо след пагубната катастрофа преди 65 млн. години. Относно това с какво се храни също има решение на проблема. Негов непрекъснат източник на храна са огромният брой сьомги, които мигрират в Лох Нес.

    Дали наистина го има това чудовище или е просто една измислица породена от човешкото въобръжение, която продължава да се подхранва и до днес – няма ясен отговор. Всеки има право да вярва в каквото си иска, без да пречи на мнението на останалите. Но в света трябва да съществуват и такива невероятни истории, които да поддържат живота ни интересен и интригуващ и да ни карат да мечтаем. Иначе всичко би било твърде скучно и еднообразно.

    Някои права запазени!

    Най-страшните и разрушителни вулкани в света

    Силата на нашата прекрасна природа е безгранична и  понякога може да бъде опустошителна и фатална не само за нас хората, но и за всяко живо същество на планетата и за цялата ни околна  среда. Каквото и да правим ние не можем да се противопоставяме на  мощта на природата  и единственото, което ни остава  е да се молим за нейната милост и пощада. Едно от най-опасните й творения, с които ни показва своето надмощие над нас и непобедимо оръжие за нашето покорство са вулканите.

    Етна

    01v ╬Thomas Reichart ╬

    Етна е един от най-разрушителните вулкани в света, а възрастта му се равнява на повече от 300 000 години. Неговата природна мощ е непобедима, а разрухите, които причинява са огромни. Той се намира в североизточната част на остров Сицилия в Италия. На височина достига над 3300 метра, което го прави и най-високият вулкан в Европа.  Неговото най-опустошително изригване се е състояло през 1669 година и е  продължило  повече от 4 месеца. Тогава са загинали хиляди души и десетки градове са били напълно унищожени.

    Нирагонго

    Нирагонго е друг изключително зловещ и страшен активен вулкан, разположен в планините Вирунга в Демократична република Конго. Той е висок около 3400 метра, а огромният  му кратер е с широчина приблизително 2 км. От 1882 година досега е изригвал повече от 30 пъти, като последната и най-могъща  активност е била през 2002 година. Потоците от гореща лава, които се спускали по стръмните му склонове със скорост до 60 км./ч  достигнали до град Гома и разрушили всичко по пътя си, като смъртта си намерили около 50 души, а други 120 000 останали без дом.

    Уакаари или Белият остров
    Снимка: x-oph

    Намира се на 28 км. от източния бряг на Северния остров на Нова Зеландия и е на около 200 000 години. Неговите основи се издигат върху огромна подводна планина и на височина достига до 320 метра. Уакаари се нарежда на първо място по-големина сред островите от веригата на Маслинените острови. Интересното си име получава през 1769 година от капитан Кук, който успял да мине близко до него, но той така и не разбрал, че това всъщност е вулкан. Силни вулканични дейности е имало в периода 1981 – 1983 година. Много хора загинали, потънали в  унищожение множество села и градове, което изменило изцяло обстановката наоколо и  вече нищо не изглеждало както преди. И като допълнение към жестоката картина са избухванията през  2000 и 2001.

    Килауеа
    Снимка: dedge555

    Това е още един активен и опасен за човешкия живот вулкан. Разположен е на Хавайските острови, на източния склон на Мауна Лоа и е един от общо петте вулкани, които образуват Големия остров. Извисява се на 1247 метра от земята и има диаметър от 35 км. Обикновено, когато си мислим за Хаваите в съзнанието ни изплуват картини на чисти и красиви плажове, романтика и коктейли, екзотична атмосфера, забавления и танци по цяла нощ, но да не забравяме, че  сред цялата тази магия се крие и Килауеа. Непрекъснатите  изригвания на природния феномен  започват  след  1983 година и с времето  моретата  от лава  са  нанесли   много поражения на живеещите в околността.

    Попокатепетъл
    Снимка: dianiro78

    Той е вторият по височина връх в Мексико със своите 5400 метра и се шири на приблизително 70 км. югозападно от  Мексико сити. Също така е част от 900 километровия Трансмексикански вулканичен пояс  и името му буквално означава Пушещата планина. След  1947 година той  поставя началото на непрекъсната вулканична  активност, която продължава и до днес, като най-опасното изригване оттогава е регистрирано през 1994 година.

    Пинатубо

    Изригването на вулкана Пинатубо на Филипините през 1991г. убива 800 души, оставя още 100 000 без дом и причинява щети за половин милиард долара.

    Пинатубо изхвърля 20 милиона тона серен диоксид в атмосферата, който причинява глобална промяна в температурата с  1 градус по Фаренхайт.

    Санторини

    Едва ли има вулкан, който да е оставил  толкова голям белег в човешката история, колкото  Санторини в Гърция преди 3500 години.  Той погребва град Миноан, като запазва сгради, красиви мозайки и пътища.

    Някои учени дори спекулират, че гневът на Санторини е в основата на един от най-известните митове. Изригването може да е вдъхновило Платон за изгубения град на Атлантида.  Епидемиологът Джон Мар пък предполага, че облаците прах са отровили водата в района и са причинили бедствия, които са описани в Библията като десетте чуми на Египет.

     Някои права запазени!

    Небето се раздира

    През последните месеци мощни бури удариха централна Европа и Китай, Австралия, Монтана и Средния запад в САЩ. Тези бури са унищожителни и смъртоносни, но и много красиви и вдъхновящващи.

    Туфа кулите в езеро Моно

    Езерото Моно в Калифорния е странно място. За разлика от повечето необичайни места по света обаче, за това сме отговорни ние.

    Снимка: Pear Biter

    В началото на 40-те години на миналия век Лос Анжелис се разраствал с бързи темпове. Втората световна война била в разгара си и екологията не била на преден план. Отделът по водоснабдяване и електроснабдяване в Лос Анжелис отклонили реките на езерото на 500км. на юг. Това причинило огромни щети на околната среда. Парадоксално, но резултатът бил и доста красив – като извънземен пейзаж от епизод на Стар Трек. Няколко пъти годишно се образуват, слой по слой, различни форми по езерото.

    Снимка: Scott Jones

    Те са изградени от туфа – седиментна скала, съставена от карбонатни материали. Въпреки, че кулите са естествени, фактът, че са видими над повърхността е изцяло наша заслуга. Човекът е причината езерото да умира.

    Снимка: marumuchisimo

    Без сладководните реки, нивото на водата в езерото е спаднало с повече от 50%. Екосистеми, които са се развивали хиляди години сега не могат да понесат рязката промяна. Езерото е дълбоко само 7.6 метра. Това означава, че повечето туфа кули сега са на сушата и изглеждат изключително странно.

    Снимка: Jackson Lee Photography

    В езерото е имало множество острови, които сега са полуострови, достъпни за бозайници и влечуги. Това означава, че птиците, които са гнездили там, сега са преследвани от хищниците. Езерото е било пълно със скариди, а сега оцеляването им е под въпрос, поради повишаващата се концентрация на сол. Количеството на водораслите също е намаляло драстично. Така езерото може да стане опасно за хората, тъй като на дъното му се образуват токсини и отровни газове.

    За щастие хората, които живеят наблизо са забелязали проблема. През 1978г. Дейвид Гейнс сформира комитет за езерото Моно, който от тогава се бори да защити езерото.

    Снимка: The Land Of Little Rain

    Районът има 14 различни еко зони, около 400 вида гръбначни животни и над хиляда растителни вида. Това е един от природно най-богатите райони в Калифорния. Езерото е на възраст поне 750 000 години, а според някои дори на 3 милиона години. Това го нарежда сред най-старите езера в САЩ.

    Снимка: Darvin Atkeson

    След усилията на комитета, отделът по водоснабдяване и електроснабдяване в Калифорния издава заповед за защита на мястото през 1994г. От тогава езерото се пълни малко по малко с вода. През 40-те години нивото на езерото е било на 1995м. над морското равнище, а сега е 1948м. То се поддържа трудно поради това, че последните години в Калифорния са изключително сухи. Все пак е по-добре плитко езеро, отколкото никакво.

    Галерия

                

    Кервансараи – цивилизация в пустинята

    Някога е имало хиляди кервансараи, разпръснати из цяла Азия, Северна Африка и Европа.  Това са били места, където изморените пътешественици преспивали и си почивали. Коприненият път, важна и обширна трансконтинентална пътна мрежа, ги свързвала. Много кервансараи са оцелели и до днес, но повечето от тях са изоставени и бавно се превръщат в пясък.

    Снимка: Alexandros.Papadopoulos

    Модерните средства за транспорт са направили реконструкцията на тези сгради ненужна. Въпреки това все още могат да се видят издигащите се колони на кервансарая в пустинята Лут, който някога вероятно много е приличал на този в Мейбод.

    Снимка: ninara

    Старите кервансараи били квадратни сгради с по една врата. Тя била достатъчно голяма да минават през нея големи животни (например камили), понеже целта на сградата била да предоставя подслон и защита на животните и техния ценен товар.

    Снимка: indigoprime

    От вътрешността на реставрирания кервансарай в Секи, Азербайджан, можете да видите единичната врата, през която са влизали животните и техните собственици.

    Снимка: indigoprime

    В други случаи пък, дворът е открит за нощното небе. Тези кервансараи са били като оазиси насред пустинята – късче цивилизация за изморените пътешественици. Стаите, които виждате, се наемали от търговците и там те държали богатствата, животните и прислугата си.

    Снимка: ninara

    Въпреки че отвън изглеждат по-скоро груби и неприветливи, кервансараите са били богати на храна и вода. Горепосоченият се намира в Маранжаб, Иран и макар на пръв поглед да не е нищо особено, вътре може да откриете много богатства.

    Снимка: skuds

    Кервансараите може да са служели за подслон и защита, но също така там се въртяла търговия. Често имало магазини, където търговците оставяли нещата си. Преводачи пък били наемани да помагат при пазарлъка. В много от кервансараите имало и библиотеки, където образованите можели да си вземат добра книга, която иначе само би им тежала по пътя.

    Снимка: hoyasmeg

    Много от древните постройки са на повече от 1000 години.

    Снимка: Gadd

     Източник: kuriositas.com

    Тур дьо Франс 2010

    Тазгодишното съзтезание Тур дьо Франс приключи с третата победа на испанеца Алберто Контадор. Анди Шлек от Люксембурк беше 39 секунди по-назад, а седемкратният шампион Ланс Армстронг финишира на 23-то място в последното си съзтезание. 97-мата обиколка на Франция започна в Ротердам със 198 съзтезателя в 22 отбора, които изминаха 3642км.

    5 неща за Айнщайн, които не знаете

    Втори министър-председател на Израел

    На 9 Ноември 1952г, след смъртта на първия президент на Израел, Айнщайн получава предложение да заеме поста на министър-председател от правителството, но той отказва, защото сметнал, че е твърде стар и неопитен за длъжността. Израел отправят предложението си към Айнщайн, защото той бил евреин и доста известен и уважаван сред евреите.

    Никога не е носил чорапи

    Колкото и да е странно, това е истина. Айнщаин никога не е носил чорапи, защото те често се късали, пък и защо да носиш и обувки и чорапи, като може само обувки?

    Изобретил е хладилник

    Повечето хора смятат, че Айнщайн е бил само теоретичен учен, но малцина знаят, че е имал доста практически знания в науката. След като написва известната си теория на относителността, Айнщайн изобретил хладилник, но изобретението така и не влязло в употреба, тъй като се появила по-нова технология.

    Имал е незаконна дъщеря

    Според последните проучвания, Айнщайн имал интимна връзка с Милева Марич в края на 1890-те. Точно преди сватбата им, Милева забременяла и двамата решили да скрият незаконната си дъщеричка и се оженили година по-късно.

    Не се знае какво точно е станало с дъщеря му, но се смята, че тя или е умряла след боледуване от скарлатина, или се е излекувала и е дадена за осиновяване.

    Провалил се е на изпитите

    Всеобщо схващане е, че хората, които се провалят в училище не са интелигентни. Албърт Айнщайн не успял да премине кандидатстудентски тест в ранните си години, но е станал изключителен учен, което е доказателство, че неуспехите в училище невинаги означават неуспехи и в живота.

    Източник: blindloop.com

    Най-възрастните животни

    Най-възрастният заек – 18 години

    Зайците, отглеждани в домашни условия живеят между 6 и 8 години, а тези, гледани в двора умират по-рано. Има много случаи на зайци, доживели до 14 години, но най-дълго живелият заек е заловен в Тазмания на 6 Август 1964г. Флопси е гледан като домашен любимец и доживял до 18 години и 10 месеца.

    Най-възрастният паяк – 28 години

    Насекомите са сред най-кратко живеещите твари. Някои от тях живеят само ден. Повечето хора сигурно си мислят, че един паяк живее няколко седмици или най-много няколко месеца. Случаят с тарантулата, хваната в Мексико през 1935г. е друг – тя доживява 28 години.

    Най-възрастното куче – 29 години

    Най-възрастното куче е Блуи – австралийско пастирско куче, родено през Юни 1910г. и умряло на 14 Ноември 1939г. Блуи може би е щял да живее още няколко години, но е страдал от хронично неразположение и собствениците му решават да го приспят. Повечето кучета от породата живеят до 15 години, но Блуи доживява до 29 години и 5 месеца – това са 206 човешки години.

    Най-възрастната котка – 38 години

    Може би заради по-спокойния живот котките живеят повече от кучетата. Според Рекордите на Гинес най-възрастната котка е Крем Пъф, родена на 3 Август 1967г. и умряла на 6 Август 2005г. на 38 години и 3 дни.

    Най-възрастната златна рибка – 43 години

    Учудващо, но има много случаи на златни рибки, преминали заветната възраст от 40 години и повечето от тях са прекарвали целия си живот при едно семейство. Тези, които имат златна рибка и искат тя да живее по-дълго, трябва да имат по-голям аквариум и да я хранят с различни храни. Рибката Тиш се мести в къщата на семейство Хенд от Йоркшир Англия през 1956г, когато 7-годишният Питър Хенд го печели на местния панаир.

    Най-възрастния кон – 62 години

    Повечето коне живеят до 20-25 години, но най-дълго живелият кон е Старият Били, роден през 1760г. и починал през 1822г.

    Най-възрастната птица – 77 години

    Птиците живеят по над 60 години, а се предполага, че някои видове доживяват и до 100 години (папагали, лешояди, албатроси и орли). В списъка с най-дълго живелите птици има мишелов на 118 години, но няма никаква друга информация за него. Дългата продължителност на живота при птиците не е учудваща, имайки предвид, че са близки до влечуги като костенурките.

    Папагалът Куки е в зоопарка в Чикаго от 1933г, когато е бил на 1 година и днес е най-възрастната птица – на 77 години. Куки е пенсиониран, защото публичните изяви го стресират. Диагностициран е с остеопороза през 2007г. Причината може би се дължи на това, че е хранен само със семена през първите 40 години от живота си. Повечето папагали какаду живеят между 40 и 60 години в плен.

    Най-възрастният слон – 86 години

    Слоновете са известни като най-дълго живеещите сухоземни бозайници след човека – повечето живеят по 70 години. Най-старият слон е 86-годишният Лин Уанг (1917г. – 2003г.). Той е служил както на Чианг Кай-шек, така и на императорската армия, преди да пристигне в Тайван след комунизма в Китай.

    Кандидат за най-стария жив слон е Вацала, слоница от резервата Пана Тайгър, която наближава 90-те. Когато пристигнала през 1971г., Вацала вече била без зъби. Това е индикация, че е била на повече от 50 години.

    Най-възрастната костенурка – 255 години

    Сред най-известните дълголетници са гигантските костенурки на островите Галапагос, Сейшелите, Джава, Флорес и други острови. Тези мудни, но изумителни създания са се срещали често на континентите, но са оцелели само на островите, където няма много бозайници.

    Настоящият рекорд държи Адуейта, 250-килограмова мъжка гигантска костенурка, подарък за лорд Клайв (1725г. – 1774г.). Британските мореплаватели заловили Адуейта и още три костенурки на Сейшелите. Роден около 1750г, Адуейта живее в зоологическа градина в Индия от 1875г. до смъртта си на 23 Март 2006г. Последвалото въглеродно датиране установило, че Адуейта е бил на 255 години.

    Източник: webecoist.com