Миналата седмица в Гластънбъри, Англия на площ от 1000 акра се проведе 40-тият поред годишен фестивал във Ферма Уърту. Започнат от фермера Майкъл Евис през 1970г. фестивалът се превръща в най-големият в Европа. Тазгодишните звезди на главната сцена включваха Muse, Gorillaz и Стиви Уондър.
На 14 Ноември 1991г. Анет Херфкенс става известна като единствената оцеляла от самолета на Виетнам Еърлайнс, в който е имало 25 пътници и 6 човека екипаж. Самолетът излита без проблеми, но по време на полета е бил твърде ниско и се разбива в планина. Херфкенс е единствената оцеляла след инцидента и е лежала сред останките в продължение на осем дни, докато спасителите успеят да стигнат до нея. Тогава тя е била на 31г. и е имала множество наранявания, но е успяла да оживее като е пила дъждовна вода.
Херфкенс казва, че е чувала гласове на други оцелели след катастрофата, но докато спасителите успеят да стигнат до мястото, всички са загинали от раните си. Специалисти установяват, че ако са били тръгнали пеша, са щели да спасят повече хора.
Единствената катастрофа с военен самолет в нашия списък е тази на самолета Антонов Ан-24 на 19 Януари 2006г. На самолетът е имало 44 словашки миротворци, но само един от тях оцелява. След като закача върховете на дърветата и избухва в пламъци, самолетът се разбива в горския и силно заснежен терен Борсо Хил, на 7км. надморска височина. Оцеляването на първи лейтенант Мартин Фаркас е истинско чудо, но бързите и находчиви действия определено са му помогнали. След като самолетът се разбива, той открива мобилния си телефон, обажда се на жена си и тя праща спасителните екипи. Не след дълго Мартин е закаран в болница с травма на белия дроб и мозъчно сътресение. За да се излекува тялото му, той е поставен в изкуствена кома, докато се стабилизира.
По време на катастрофата Фаркас е бил в тоалетната, което може би му е спасило живота. Причината за катастрофата се отсъжда на пилотска грешка.
Полет 5191 на Делта Кънекшън от Лексингтън за Атланта с 47 пътници и 3-ма души екипаж на борда трябвало да излети на 27 Август 2006г. Първоначално самолетът трябвало да излети от писта 22, но някак се озовал на писта 26, която била с 1200м. по-къса. Самолетът не успява да излети и излиза от пистата, след което се разбива. Всички пътници загиват, а един от екипажа оцелява. Джеймс получава много тежки наранявания, включително пневмоторакс, счупени кости и кръвоизливи. Левият му крак е ампутиран и Джеймс не си спомня нищо за инцидента.
Причината за катастрофата е пилотска грешка. Пилотите не са успели да определят правилно на коя писта са.
На самолета от Абиджан, Бряг на слоновата кост на 3 Януари 1987г. са били 39 пътници и 12 човека екипаж. Въпреки че самолетът успява да излети, той не остава за дълго във въздуха. Само на 18км. от пистата Боинг 707 се разбива и оставя след себе си 50 жертви и само един оцелял. Самолетът е летял за Рио де Жанейро, но е тръгнал обратно към пистата, поради механичен проблем.
Според докладите самолетът е имал сериозен проблем с левия двигател, поради което пилотите са решили да се върнат. Въпреки че много от пътниците са извадени живи от останките, само Неуба оцелява.
На 11 Януари 1995г. 10-годишната Ерика Делгадо се качва на борда на полет 256 на Интерконтинентал заедно с родителите си. Полетът е от Богота до Картагена. Пилотът опитва да се приземи аварийно в блато, но някак е уцелил твърдата земя и самолетът избухва. Очевидци на катастрофата казват, че самолетът се спуснал без никакви светлини и се разбил в земята. Всички, освен Ерика загиват. Тя е изхвърлена от самолета и се приземява върху купчина водорасли, които я спасяват. Фермери чуват плача й и я спасяват, а тя им казва, че майка й я изхвърлила от самолета, преди да избухне.
Само 32 тела са открити, а останалите са отнесени от течението на реката.
Ден след Супер купата, когато Сан Франциско бият Маями долфинс, Ламсън и баща му празнували в Невада, но трябвало да се приберат в Минесота. Полет 203 на Галакси бил самолет с четири двигателя и още 68 човека на борда. Поради малкия размер на самолета, двигателите му се палели един по един ръчно от земята с компресори. Имало проблем с връзката между екипажа и хората на земята и вратата, през която се вкарва въздуха за запалването на двигателите била оставена отворена. Самолетът излетял, но няколко минути по-късно първият пилот поискал да се върнат поради вибрации. Секунди по-късно самолетът се разбива.
Джордж Ламсън Джуниър е изхвърлен от самолета, още закопчан за седалката си, но бързо успява да избяга преди самолета да се взриви. Въпреки, че баща му оцелява след катастрофата, в крайна сметка загива от тежките травми и изгаряния.
На 24 Декември 1971г. Джулиан и още 84 пътници и 6 човека екипаж се качват на борда на полет 508 на Ланса. Полетът бил от Лима до Икуитос, като трябвало да спре в Пукалпа. 17-годишната Джулиан била в Перу да изучава животните и се надявала да извърви стъпките на родителите си, които също се занимавали с това. Самолетът излита нормално, но когато достига 6400м. височина влиза в гръмотевична буря и силна турбуленция. Пилотът решава да продължи въпреки опасното време. Светкавица удря резервоара на дясното крило и самолетът се разпада във въздуха.
След като пада от над 3км. височина, още закопчана за седалката си, Джулиан се приземява някъде в джунглите на Амазонка, където остава 10 дни. Тя тръгва по течението на река и открива кану и подслон. Решава да остане там и да чака, докато един дървосекач не я спасил. Била със счупена ключица, инфектирана рана на дясната ръка и рана на окото. Два филма разказват нейната история – Wings of Hope и Miracles Still Happen.
Мохамед Осман е най-младият човек оцелял при самолетна катастрофа. На 8 Юли 2003г. Боинг 737 се отправя от Порт Судан към Хартум. Пилотът забелязва, че единият двигател не работи добре, за това го спира и съобщава, че се връща. 10 минути по-късно самолетът се разбива при опит за аварийно кацане. От 116 души на борда, само 2-годишният Мохамед оцелява. Той е открит близо до едно дърво и веднага е закаран в болница, където лекуват изгарянията му.
Осман оцелява, но губи част от крака си. Според специалистите децата имат по-голям шанс да оцелеят при самолетна катастрофа, тъй като са леки и дърветата или други препятствия лесно ги спират.
Полет 626 на Йемения става втората най-смъртоносна самолетна катастрофа в историята и най-смъртоносната катастрофа в океана. Самолетът излита от Санаа в Йемен и се отправя към Морони, Коморос на 30 Юни 2009г. На борда са 153 пътници и 11 човека екипаж. Няколко минути преди да пристигне в Коморос, самолетът се разбива в Индийския океан. Оцелява само 14-годишната Бахиа. 13 часа тя се носи по водата, държейки се за отломки от самолета.
След катастрофата всички кораби и лодки в района търсят оцелели. Частният кораб Сима Ком 2 забелязва Бакари и един моряк скача да я спаси, понеже тя е прекалено слаба, за да се хване за спасителното въже.
На 16 Август 1987г. самолет излита от летището в Ромулус, Мичиган за Джон Уейн в Санта Ана, Калифорния. На борда били 149 пътници и 6 човека екипаж. Самолетът тръгва по пистата, но при опита да излети завива на 40 градуса в ляво и лявото крило се удря в стълб в края на пистата и накрая се разбива на магистралата.
Всички на самолета загиват, с изключение на 4-годишната Сесилия. Загиват и двама мотористи на магистралата. Установява се, че причината за катастрофата е пилотска грешка. Пилотите не са проверили дали всички елерони са в позиция за излитане. Имало е и недостиг на електричество, което е причината системата да не предупреди екипажа, че има проблем.
Източник: toptenz.net
Транго тауър е висок 6286м. и е истинско предизвикателство за катерачите – това е най-високият почти вертикален връх на планетата.
През 1992г. австралийците Глен Сингълмен и Ник Фетерис не само скачат от върха на Транго, но и записват всичко на видео. Двамата се изкачили до 5955-ия метър на северозападната страна на върха, откъдето скочили и се приземили на височина 4200м. – цели 1755м. вертикално спускане.
Това е един от символите на Англия. Простирайки се по югоизточния бряг и преминавайки през пристанището на град Доувър, скалите са на 100 милиона години и са съставени от ситен варовик като тебешир. Най-високата точка на скалите е Бийчи хед, където варовикът се е наслоявал през милионите години и е достигнал 150м. височина.
Скалите „участват“ във филма от 1979г. Квадрофения, където бунтарят Джими поема на последния си път по върха на скалите. Интересно съвпадение е, че през Май 1964. Бари Приор се самоубива като се хвърля от скалите с мотора си.
Няма много места на Земята, които да са по-изолирани от Пламтящите скали в Монголия. Между 1922г. и 1930г. американският изследовател Рой Чапмън Андрюс прави пет експедиции в региона. Андрюс и екипът му откриват много нови видове динозаври при разкопки в скалите, включително и първото динозавърско яйце и цели гнезда, погребани под ръждивочервеният пясък.
Нека зеленината не ви заблуждава – високите 1010м. скали на хавайският остров Молокай са най-високите морски скали в света. Те са част от древен вулкан, който отдавна не е активен.
Гледката от върха към градчето на Калаупапа е като от самолет. Равното и изолирано от скалите място е идеално за приютяване на болни от проказа. Дори до появата на първите лекарства през 40-те години, жителите на Калаупапа и близкия Калауао са били единствено болни от ужасната болест.
Релефните скали по крайбрежието на Санторини говорят за бурната история на красивия гръцки остров. Съставени от пемза, вулканична пепел и изстинала лава, 300-метровите скали са основата на град Тира.
Изчислено е, че вулканът в основата на Санторини е изригвал 12 пъти през последните 200 000 години, а опустошителното изригване през 1650г.пр.Хр. е било едно от най-големите на Земята за последните 10 000 години. Изригването вероятно е причината за заличаването на напредналата Минойска цивилизация на Крит, а според някои дори стои в основата на легендата за изгубения континент на Атлантида.
Прейкестолен е 600-метрова равна скала, която предоставя невероятна гледка към фиорда Лизефьорден.
Равната горна част на скалата е с площ около 25 на 25 метра и годишно е посещавана от 100 000 човека. Посетителите се предупреждават да не се приближават до ръба на скалата, но това не спира запалените фотографи.
Бивш дом на ерцхерцог Максимилиан Фердинанд, който за кратко през 1860-те е бил император на Мексико, Локрум се намира в Адриатическо море, близо до брега на Дубровник. Островът е известна туристическа атракция с нудистките си плажове.
Вулканични скали изваяни от безброй бури и океански вълни – това е архипелагът Вестманаеяр. Островите са заселени първоначално преди 1000 години от викинги, които водели роби от Ирландия. Малко известно е, че през 1627г. островите са били нападнати от варварски пирати от Алжир. Флотилия от 15 кораба акостират на брега на главния остров Хеймей и пиратите убиват или пленяват почти половината от 500-те жители. Живите били продадени като роби в Алжир.
По-малките острови са предимно ненаселени и ветровитите им и недостъпни скали служат като сигурно място за гнездене на атлантическите кайри.
Връх Асгард се състои от две цилиндрични гранитни кули със стръмни склонове и равни в горната си част. Намира се в националния парк Ауитук на остров Бафин в Канада. Името му идва от легендата за Асгард – норвежкият еквивалент на гръцкия Олимп. Северната кула е висока 2015м. и е изкачена за първи път през 1953г. Възможно е да сте виждали връх Асгард без да знаете – в началната сцена на филма от 1976г. за Джеймс Бонд „Шпионинът, който ме обичаше“ каскадьорът Рик Силвестър скача от върха.
Малко хора са запознати със скалата Томоива в префектурата Гунма в Япония, но 120-метровата скала наскоро стана известна, след като тялото на известния художник Йошито Усуи е откритo в подножието й. Усуи е обявен за издирване след като е тръгнал да изкачва 1422-метровия връх Арафуне и не се връща.
Фотоапаратът на Усуи е открит близо до тялото му и от проявените снимки се вижда как той наднича от ръба на скалата.
Скалите на Мохер са топ туристическа атракция в Ирландия. Високи са 214м. в най-високата си точка и се разпростират на 8км. по крайбрежието. От скалите се виждат островите Аран, залив Галуей и планините Дванадесетте карфици. Името им идва от форт Модар, който е бил разрушен по времето на Наполеон.
През 2009г. скалите достигат до 5-то място в своята категория за „Новите седем чудеса на света“. Мястото е показвано в няколко филма, включително и в „Хари Потър и нечистокръвния принц“. Там е разпръсната и пепелта на певицата Дъсти Спрингфилд от нейния брат, Том Спрингфилд.
Дървото на Джошуа е бързорастящо пустинно дърво и символ на пустините в САЩ. Видът може би е изложен на риск от изчезване, поради промените в климата.
Друг символ на югозапада е кактуса боброва опашка. Състои се от предимно плоски листа с малки и остри бодли. Тези кактуси се отличават с ярко розовите си цветове, които цъфтят през пролетта.
Това дърво се среща на Канарските острови, Кейп Верде и Мароко. Лесно се разпознава по специфичната корона. Някои от дърветата драконова кръв на Канарските острови са на повече от 600 години. Ако надраскате кората му, от нея изтича червеникава смола, откъдето идва и името на дървото.
Сагуаро е един от най-необикновените кактуси. Растението с големината на дърво има дебели клони, които растат право нагоре. Всъщност те израстват чак след като кактуса стане на 70 години.
Опунцията са първите кактуси, които са били използвани за храна от индианците и продължават да се ядат в Мексико.
Агавата е основната съставка в текилата, но сокът, листата, цветовете и стъблото на растението фигурират и в менюто на мексиканците.
Пустинният зюмбюл е паразитно растение с ярки цветове. Той не може да произвежда сам хлорофил, затова го извлича от корените на други растения.
Символът на средния изток е известен със сладките си плодове. Първоначално палмите са растели само близо до вода в пустинята, но вече са силно култивирани и вече се срещат из Северна Африка и Западна Азия. От един корен могат да поникнат няколко дървета.
Този кактус е известен в САЩ с халюциногенните си свойства. В момента е под защита и отглеждането му е позволено само за индиански религиозни церемонии.
Този вид кактус е известен с острите си листа. Той е от същото семейство като дървото на Джошуа.
Саксаулското дърво е открито в централна Азия и в много части на пустинята Гоби то е единственото дърво. То съдържа много вода и от кората му може да се изстиска питейна течност.
Колчановото дърво се среща в Южна Африка и Намибия и донякъде прилича на гигантско дърво бонзай. Местните ловци са използвали кухите му клони като колчани за стрелите си.
Източник: webecoist.com
Миналата седмица лидерите на страните от G8 и Г20 се събраха в Канада за срещи в Хънтсвил и Торонто. Канадците ще похарчат около 1 милиард долара за да охраняват събитието. Десетки хиляди протестиращи се събраха в Торонто, където искаха да бъдат чути. През уикенда имаше много мирни протести, но в Неделя малка група анархисти даде начало на насилие, потрошавайки магазини и полицейски коли.
Науката за музикалните инструменти (органология) е наука за човешкото състояние. Всяка култура се определя от музиката си и във всяко кътче на света музикалните инструменти са различни, за да предават тази уникалност.
В разработка от вече 8 години и бюджет от 16.5 милиона долара, Ейгенхарп е чудо на технологията. Има 120 клавиша, вградени функции за запис и прослушване и безброй вариации на звуци, които могат да се качат. Свири се чрез клавиши, потупване и мундщук. Резултатът е все едно слушате цяла група.
Електрическата цигулка е част от новите хибридни музикални инструменти, които имат потенциала да станат основна част от модерната музикална сцена. Вибрациите преминават през електронна обработка и се трансформират във всеки един звук.
Не, това не е първата сносна портативна версия на Minesweeper, с това бебче се прави музика. Мрежата от 16х16 светодиода на Тенори-Он реагира на допир и може да се програмира и впечатлява както начинаещи, така и професионалисти.
Това е нов клавишен инструмент, като всеки клавиш отговаря на отделна, неопределена нота. Докато човек свири, функциите на всяка част от инструмента се променят постоянно, позволявайки голям диапазон на изразяване.
Вместо самите те да генерират звук, металните топчета задействат предварително зададени звуци. Просто поставяте топчета в някое гнездо и получавате звук.
[pro-player width=’586′ height=’350′ type=’video’]http://www.youtube.com/watch?v=IRGqSHZLqlw[/pro-player]
Хапи е точно това, което изглежда – метален барабан с отвор в основата, който позволява на изпълнителя да контролира силата на звука.
Това е нещо като воден орган. Водата излиза от дупките на инструмента, а човекът ги запушва с пръстите си, което задвижва вътрешен механизъм от дискове и кранове, които произвеждат звук.
Има много начини да си направите това устройство, но принципът му на работа е един и същ – прави затворена верига между молива и вас например. Синтезатор превръща съпротивлението в звук.
С помощта на вградените сензори за движение и сензорния дисплей, вашият iPhone се превръща в музикален инструмент. Програмата засича движението на въздуха и го превръща в звук.
Знаете ли, че един от всеки десет човека живее на остров? Дори има термин за хора, които имат силно влечения към островите – островомания. От райски кътчета до последните убежища на пирати, всеки един от тези острови е поставил поне един световен рекорд и има своята уникална история.
Островите са най-известни със своите обитатели – наследници на бунтовниците от кораба Баунти и таитяните, които ги придружавали. През 1790г. те се заселили на острова и подпалили Баунти, които все още се вижда под водата на залива Баунти. Повечето от бунтовниците и таитяните умрели от алкохолизъм, болести и убийства, докато останалите заживели спокойно. Островите Питкерн стават британска колония през 1838г. и сега са отвъд океанска територия на британците. Питкерн е най-малкото владение в света (по население) и е свързано с познатото на всички наименование на кокосовия десерт “Баунти”. Местните говорят на уникален език, смесица от таитянски и английски.
Палмира е типична комбинация от класически островни стереотипи. Той е едновременно пуст островен рай и загадъчен източник на суеверия. Дългата му и странна история включва заровено пиратско съкровище, трагична смърт, корабокрушения, военни дейности, изоставяне, а наскоро и туристи убити от мечка гризли. Някои хора смятат, че островът е прокълнат, но дори и рационалистите признават, че от откриването му през 18-ти век, там постоянно се случват странни неща. Палмира е единствената неорганизирана американска територия.
Повърхността на Буве е покрита предимно с глетчери и на него не живее почти нищо друго, освен тюлени, пингвини и някои птици. Откривателя на острова документирал втори остров наблизо, който така и не бил видян отново. През 60-те години на острова е открита спасителна лодка, в която от пътниците нямало и следа.
Тристан да Куня е най-отдалечената група обитаеми острови в света и се намира на хиляди километри от Южна Америка и Южна Африка.
Островът е вулканично образувание, издигнало се от Атлантическия океан преди милиони години. Намира се на ръба на активен вулкан. През 1961г. гърлото на вулкана, което се намира близо до столицата, изригнало и всички хора били евакуирани в Англия. След две години на жителите им било позволено да се върнат.
Островитяните често се изправят срещу силата на атлантическите бури. Вятърът със скорост от 190км/ч е толкова силен, че е завличал крави и овце в океана.
Островите на свежестта – така са били наречени от самопровъзгласилият се владетел, Джонатан Ламберт, през 1811г. Ламберт се обявил за безспорен и единствен владетел на островите, но това не продължило дълго понеже на следващата година се удавил докато ловил риба.
Повече за Тристан да Куня можете да прочетете тук.
Бишъп Рок държи рекорда за най-малкият остров в света. Удивителен фар, построен през 1858г. е единственото, което се намира на малкия остров близо до бреговете на Великобритания. Първият фар там бил пометен от водата още преди да е завършен. Сегашният успява да издържи на бурите и ветровете вече повече от век. Едно време там са били заточвани престъпници, на които им е оставяно малко хляб и вода.
Науру се намира на 4000км. югозападно от Хонолулу в Тихия океан и е най-малката независима островна нация със своята площ от 13кв.км. и третата най-малка държава след Монако и Ватикана. Някога Науро е имал най-голям БВП в света заради богатите си залежи на фосфат, но през 2006г. залежите са изчерпани и островът запустява.
Дубай е дом на най-големите острови, създадени от човек. Едва ли има човек, който да не е чувал за тях. Те са във всякакви форми – от палма до картата на света. За построяването им е извършена най-масивната операция по преместване на земна маса до сега. Дубай си дават сметка, че петролът скоро ще се изчерпа и за да оцелеят след това са им нужни тези острови, които привличат туристи от цял свят.
Източник: weburbanist.com
Навлизаме ли в нова ера на строителството? Сега, когато космическите пътувания са реална възможност, ще доживеем ли да видим колонии на чужди планети? И с изчерпващите се ресурси на Земята, ще бъдем ли принудени да се преместим на досега необитаеми места на планетата? Японската компания Шимизу е помислила за всичко това и има архитектурни планове за утрешния свят. Смелите им идеи, които наричат Мечтата на Шимизу, показват какъв би могъл да е животът на Земята и в космоса в близкото бъдеще.
Този хотел е огромна космическа структура, съставена от 240-метров асансьор и четири отделения. Дори необучени хора ще могат да се насладят на престоя в ниската земна орбита. Туристите ще могат да наблюдават синята планета, да спортуват и да се хранят при микрогравитация. Нужната енергия хотелът ще добива от разгъващи се слънчеви панели. Голямата осмоъгълна структура е съставена от няколко модула – лоби, ресторанти и зала за игри. По 140-метровият пръстен са разположение 64 стаи за гости и 40 стаи за персонала. Пръстенът се върти с 3 оборота на минута, което създава изкуствена гравитация от 0.7G. Така гостите ще се чувстват максимално удобно в стаите си.
С все недостигащото място вече е време да помислим как да рационализираме градските зони. Много от градските елементи ще бъдат преместени под земята, за да се освободи място на повърхността. Сложна подземна мрежа ще съставляват транспортните, комуникационните и енергийните системи. Има два вида подземни структури – точки и станции. Точките са малки и в тях ще са обществени сгради като магазини и зали за изложения. Станциите са големи и ще помещават офис сгради, търговски центрове и хотели. Крайната цел е създаването на интегриран град както над, така и под земята.
Сегашните енергийни източници се изчерпват бързо и на бъдещите градове ще им е нужен по-чист и обновим начин за добиване на енергия. Идеята е да се поставят постоянни слънчеви колектори по екватора на Луната, образувайки колан. По-голямата част от слънчевите клетки винаги ще са осветени от Слънцето и така ще се добива огромно количество енергия, което ще бъде доставяна на Земята чрез насочени микровълни.
Може би в добавка към лунния соларен пръстен, един ден ще построим и лунната база, за която се говори от десетилетия. От Шимизу са разработили планове за такава база. Тя ще бъде съставена от шестоъгълни модули, които ще позволяват хоризонтално и вертикално разширяване. За да се намалят разходите по транспортирането на материали от Земята, модулите ще са съставени предимно от лунни скали и почва.
От Шимизу смятат, че затвореният ни начин на живот е причината да изгубим връзка с това, което е важно и ни прави щастливи – здравословен начин на живот, културни ценности и връзка с природата. Те искат да променят бъдещите градове, за да живеем по-здравословно и щастливо. Основата на града ще е във водата и ще се извисява високо в небето, напомняйки на растение. Всеки от тези островни градове ще е дом на 40 000 души и ще предоставя достатъчно пространство, за да работят 10 000 човека.
Идеята е да се създадат устойчиви градски системи, които да интегрират зелените пространства с населените райони. Всяка градска общност ще отговаря сама за водата, енергията и отпадъците си.
Този град побира само на 5кв.км. близо 1 милион човека, които ще се наслаждават на слънчевата светлина и всички останали природни дадености. Конструкцията се състои от свързани помежду си осмостени, всеки от които може да побере 100-етажна сграда. Строителните материали са леки и яки, а тунелите, които свързват всеки модул ще побират и комуникационната, електрическата и отделителната системи. Центрове за отдих, подвижни пътеки, влакове и асансьори ще има навсякъде, позволявайки на населението да живее, работи, учи и да се забавлява.
Един ден може да сме принудени да живеем в пустинята. Около една трета от планетата е заета от пустини и от Шимизу искат да използват това незаселено пространство. Тяхната идея е да се направят канали, които да захранват изкуствени езера в сухи региони и насред тези езера да се построят градове. По този начин ще се създадат добри условия за живот, а каналите ще могат да се използват и за транспорт.
Източник: weburbanist.com
Има няколко кандидата за най-старите скали в Гренландия, Южна Африка и Австралия, но Грийнстоун Нувуагитук в северна Канада ги бие всичките. Тези скали са на 4.28 милиарда години, когато нашата планета е била огнен ад и метеорити и комети са падали от небето. Изчислено е, че няколкостотин милиона години по-рано е имало сблъсък с протопланета с размерите на Марс, при който вероятно се е образувала Луната.
Ако сте си мислели, че най-дъждовното място на Земята е дъждовна гора, значи сте прави. Колумбийската провинция Чоко, която граничи с Панама, е известна като най-мокрото място в света. Колко мокро ли? През 1974г. в град Тутунендо са измерени 27 метра валежи. Средно там падат 12 метра на година и 2/3 от дъждовете са нощно време.
Връх Уайелеле на остров Кауай, Хаваи има най-много дъждовни дни годишно – 350.
На 14 Февруари 1927г. учени измерили, че дълбочината на снега на японския връх Ибуку е 11.82м. Снегът на връх Рейнър във Вашингтон обаче, е достигнал рекордните 28.5м. през зимата на 1971г. Този рекорд е счупен през зимата на 1998г, когато 28.96м. сняг се натрупват на близкия връх Бейкър.
В пустинята Атакама в Чили рядко падат дъждове и обикновено там не вали. Отчетено е, че в град Арика между 1903г. и 1918г. не е паднала и капчица дъжд. Това е най-дългият сух период в света. Някои части на пустинята силно напомнят на Марс, което не е изненада, понеже и там не вали. Най-дългият сух период в САЩ е 767дни от 3 Октомври 1912г. до 8 Ноември 1914г. в Багдад, Калифорния. Градът е изоставен през 1991г.
Залив Комонуелт официално е записан в Рекордите на Гинес като най-ветровитото място на Земята. Ветровете там са силни, постоянни и със скорост 240км/ч. Едно от най-ветровитите места в северната полусфера е нос Бланко в Орегон, САЩ. Навлязъл в Тихия океан близо до залив Куус, Бланко е най-западната точка на Орегон. Силните ветрове често връхлитат носа със страшна сила и скорост от 200км/ч.
Салар де Уюни в Боливия е образувано от няколко праисторически езера, които са пресъхнали. От тях е останала солта, дебела няколко метра и разпростираща се на 10 582кв.км. В солта се съдържат няколко редки елементи, сред които и литий. 70% от световните запаси на литий се намират в Салар.
През повечето време сухо и безлюдно, Салар де Уюни оживява всеки Ноември, когато дъждовете привличат розово фламинго. Тогава Салар става дори още по-равно – ефектът е като от огледало и се използва от сателитите за калибриране на инструментите.
Ако искате да научите повече за Салар де Уюни вижте тази статия.
Пещера Вороня се намира в Авказия и достига 2 191м. в планинския масив Арабика, който датира от времето на динозаврите. Пещерата е открита през 1960г. и отнема титлата на Лампрехтсофен в Австрия, като най-дълбоката пещера.
Украинската спелеологическа асоциация изследва дълбочините на Вороня и нейните множество допълнителни пещери. Още от 80-те години УСА започва да разчиства препятствия, които пречат на изследователите да преминават по-дълбоко. Сегашният рекорд от 2 191м. е поставен през пролетта на 2007г, но е възможно числото да стане и по-голямо.
„Полюс на недостъпност“ е онази точка на сушата, която е на най-голямо разстояние от който и да е океан в която и да е посока. В Северна Америка тя се намира в южна Дакота. Най-недостъпната точка обаче, се намира в пустошта на Антарктика.
През 1958г. Съветският съюз открива база на антарктическият полюс на недостъпността, която бързо изоставят. Преди да се случи това, руснаците монтирали златен бюст на Ленин, който да бележи постижението им. Под бюста, почти зарината от снега, има малка колиба, в която има книга на гостите.
Остров Буве е малък остров в южния атлантически океан и е под властта на Норвегия. Най-близката суша до него е Куин Мауд в Антарктика на 1600км. на юг. Най-близкият населен остров е Тристан да Куня на 2260км, а най-близката населена суша е Южна Африка на 2580км. на север. Интересен факт за острова е, че там е сниман филма от 2004г. „Хищникът срещу пришълеца“.
93% от острова е покрит с лед. Площта му е само 49кв.км. и на него няма растителност, освен някои лишеи и мъхове. През 1979г. американски сателит забелязва две ярки светлини близо до острова. Някои смятат, че светлините са били от ядрени изпитания, провеждани от Израел и Южна Африка.
Източник: webecoist.com
Термитите са изумителни създания. Царицата им е 30 пъти по-голяма от обикновените войници и работници и снася по 30 яйца на минута. Въпреки малкия си размер, те строят едни от най-големите структури в животинското царство. 10-сантиметровите създания изграждат 8-метрови структури с диаметър 12 метра, които тежат стотици тонове. Това е все едно човек да построи къща висока 1400 метра. И тук говорим само за това, което се вижда над земята. Термитите могат да копаят на 70 метра дълбочина.
На 30 Декември 1958г. става инцидент в плутониевата фабрика в Лос Аламос. Сесил Кели, опитен химик, работел на голям смесващ контейнер. Разтворът в контейнера трябвало да бъде слаб – обикновено по-малко от 0.1 грама плутоний на литър. Онзи ден обаче, концентратът бил 200 пъти по-силен. Когато Кели пуснал машината, течността в контейнера се завъртяла и плутоният освободил огромен заряд от неутрони и гама-лъчи за по-малко от 200 микросекунди.
Кели, който стоял на стълба, надничайки в контейнера през стъклото, паднал на земята. Двама негови колеги видели ярка светлина и бързо се втурнали да му помогнат. Открили Кели дезориентиран и повтарящ „Изгарям! Изгарям!“. Закаран в болница в полусъзнание, с гърчове и повръщане. Там уредите отчели, че тялото му е поело радиация.
Два часа след инцидента, състоянието на Кели се подобрява, но скоро след това става ясно, че няма да е за дълго. Тестовете показали, че костният му мозък е напълно унищожен и 35 часа по-късно той умира.
Хари бил арменско-американски физик в проекта Манхатън. На 21 Август 1945г. той провеждал експеримент, опитвайки се да построи неутронен рефлектор, като подреди серия от волфрамови карбидни плочки около плутониево ядро. Докато държал последната плочка над рефлектора, неутроните започнали да реагират, което било предупреждение, че след поставянето на плочката системата ще стане изключително нестабилна. Докато си отдръпвал ръката, той изпуснал плочката върху ядрото. Това предизвикало мигновена реакция.
Хари се паникьосал и се опитал да махне плочката, но не успял. Бил принуден да развали цялата конструкция, за да прекъсне реакцията и така получил смъртоносна доза неутронова радиация. Умира 25 дни по-късно.
Луис бил канадски физик и химик, участвал в проекта Манхатън. Той участвал в тестовете на плутониеви ядра, често наричани „да дърпаш дявола за опашката“.
На 21 Май 1946г. Слотин и още седем негови колеги провеждат експеримент, който включвал създаването на ядрена реакция като се поставят две полусфери от берилий около плутониево ядро. Слотин стабилизирал горната полусфера с лявата си ръка с помощта на отвертка, за да държи полусферите разделени. В 15:20 часа отвертката му се изплъзва и горната полусфера пада върху ядрото, което предизвиква ядрена реакция и изпускане на радиация. Учените в стаята видели синьо сияние около сферата и почувствали топлинна вълна.
Слотин инстинктивно вдигнал ръката си и съборил полусферата на земята, което прекъснало реакцията. Въпреки това той е изложен на смъртоносна доза радиация, равняваща се на количеството, което щеше да погълне, ако стоеше на 1500м. от ядрен взрив. Веднага е закаран в болница, но пораженията са необратими и умира девет дни по-късно, на 30 Май 1946г. Ядрото било същото, което е убило и Дагниан година по-рано, поради което го наричат Дяволското ядро.
Байерс бил богат американец от хайлайфа, атлет и индустриалец. През 1927г., докато пътувал във влака на връщане от футболен мач между Харвард и Йейл, той паднал от леглото в спалния вагон и си наранил ръката. Започнал да се оплаква от постоянна болка и един лекар му казал да пие Радитор – патентовано лекарство, съдържащо високи дози радий. Байерс изпива 1400 бутилки в рамките на 3 години. През 1930г. спира лекарството, но вече е натрупал значително количество радий в костите си, от което му изпадат зъбите. Мозъкът му също е увреден и в черепа му се образували дупки. Той умира от отравяне с радий на 31 Март 1932г. Погребан е в Питсбърг в оловен ковчег.
На 30 Септември 1999г. в Токаймура, близо до Токио се случва радиационен инцидент в завод за преработка на уран. Работници излели в специален контейнер разтвор на уран в солна киселина, съдържащ около 16.6кг уран, което надвишавало позволената маса. Контейнерът не можел да разгради такъв разтвор.
Трима работници са изложени на смъртоносни дози радиация. Един от тях, Хироши Кочи, е закаран в Университетската болница в Токио и след три дни вече можел да говори и само дясната му ръка била малко подута и зачервена. След това обаче, радиацията започнала да разбива хромозомите в клетките му и състоянието му започнало да се влошава.
Лекарите не знаели какво да правят. Имало само няколко случая и лекарства за жертви на радиационно отравяне. Екип от местната телевизия проследява историята 83 дни до смъртта на Хироши. Тя е записана в книгата „Бавна смърт: 83 дни радиационна болест“.
Мария Кюри била физик, химик и пионер в областта на радиоактивността. Всъщност тя измисля термина радиоактивност, въпреки че Хенри Бекерел открива феномена години по-рано. Кюри изследвала свойствата на две уранови скали – уранинит и чалколид. Това води до откриването на радия и полония, също радиоактивни елементи. Съпругът на Мария, Пиер, се интересувал от нейната работа и решил да прекрати неговото проучване, за да й помогне.
Семейство Кюри се заели с трудната задача да отделят радия от уранинита. От един тон скала те получили една десета грам радиев хлорид. За съжаление те не били наясно с опасностите при продължително излагане на радиация. Пиер умира през 1906г. след като е блъснат от файтон, а Мария доживява още 28 години, през които печели две нобелови награди. Тя често носела шишенца с проби от радиоактивни изотопи в джоба си и ги държала в чекмеджето на бюрото си.
Мария Кюри умира на 4 Юли 1934г. от апластична анемия, в последствие от излагането на радиация. Лабораторията й е запазена в Музей Кюри. Поради високите нива на радиоактивност, записките й са смятани за опасни. Дори готварската й книга е силно радиоактивна. Те се пазят в оловни кутии и се разглеждат само с предпазно облекло.
Литвиненко е бивш полковник от Федералната служба за сигурност, който бяга от Русия и се укрива във Великобритания. През Ноември 2006г. той внезапно се разболява и е приет в болница. Три седмици по-късно умира и след смъртта му е установено, че е изпил чай със смъртоносна доза Полоний-210. На смъртното си легло Литвиненко обвинява руския президент Владимир Путин за смъртта си.
Последвалото разследване от британските власти обтяга отношението между Русия и Великобритания. Неофициално те заявяват, че „100% сме сигурни в това кой е сложил отровата, къде и кога.“ Основният заподозрян е бившият полковник от ФСБ Андрей Луговой, който има имунитет и не може да бъде съден.
К-19 е една от първите две руски подводници, оборудвани с ядрени балистични ракети. Няколко човека загиват при строежа, което й носи прякора „Хирошима“. На 4 Юли 1961г. под командването на капитан Николай Затеев, на К-19 възниква проблем при охладителната система, което покачва температурата на реактора до 800 градуса по Целзий. Конструкцията на подводницата е слаба, няма резервна охладителна система и капитанът е принуден да изпрати екип от седем офицери да поправят повредата, въпреки смъртоносните нива радиация. Екипът успява да оправи проблема, но всичките седем умират в рамките на седмица. Цялата подводница става радиоактивна и за няколко години още 20 човека умират на борда.
Съветската флота прави скъпи поправки по подводницата и по-късно я пуска отново във водата. Инцидентите на борда продължават. През 1969г. подводницата се сблъсква с друг съд, а през 1972г. пожар убива 28 моряци. През 1991г. най-после е изтеглена от служба.
Филмът „К-19“ с Харисън Форд и Лиам Нийсън е базиран на истинският инцидент.
На 26 Април 1986г. става инцидент с реактор Номер 4 в АЕЦ Чернобил в Украйна. Работниците планирали тест, при който да установят колко дълго турбините ще се въртят и ще добиват електричество, ако спре тока. Поради повреда в друга регионална електрическа станция, тестът е отложен и е проведен от последната нощна смяна от работници, които на са обучавани за подобни процедури. Няколко последователни грешки, включително решение да се изключи автоматичната система за спиране на механизмите, причиняват нестабилност в реактора, където почти всички предпазни блокове излитат.
Реакторът успява да издържи, но недостатък в дизайна на контролните блокове всъщност кара реакцията в долната част на ядрото да се усилва. В този момент се получава масивен енергиен пик и ядрото прегрява. Последвалите събития не са записани от инструментите и са известни само като резултат от математическа симулация. Известно е, че се е натрупвала огромно количество пара в ядрото и то е избухнало, освобождавайки радиоактивна пара и останки във въздуха. Радиацията около реактора след експлозията е била 30 000 пъти над смъртоносните стойности.
Един човек загива на място и тялото му не е открито. Друг умира същия ден от раните си. Остро радиационно отравяне е диагностицирано при 237 човека, били на мястото. 28 от тях умират през първите седмици след инцидента, като шестима от тях са били пожарникари. Още 19 умират между 1987г. и 2004г. Никой, който не е бил на мястото, не е бил диагностициран с радиационно отравяне, въпреки, че много деца развиват рак след инцидента, което се отсъжда като ефект от радиацията. Изчисленията сочат, че в Украйна, Русия и Беларус над 1 милион човека са били засегнати от радиацията, но ефектът от това може никога да не бъде доказан.
Атомните бомби, пуснати над Хирошима и Нагасаки в края на ВСВ са единственият случай в историята, когато са използвани такива оръжия при хора. Дали пускането им е било оправдано се спори и до ден днешен, но без съмнение споменът от разрушението е причината да не се използват никога повече.
На 6 Август 1945г. ураниевата бомба „Малкият“, е пусната над Хирошима и убива 80 000 души още при удара. Три дни по-късно плутониевата бомба „Дебелакът“ е пусната над Нагасаки и убива 75 000 души. Оцелелите след първоначалната експлозия поемат големи количества радиация и получават вътрешни изгаряния. Още 200 000 души умират от 1950г. до сега, заради радиацията от бомбите.
Източник: listverse.com
Мобилно приложение за Android и iOS
© Copyright 2008-2024, www.IskamDaZnam.com. All Rights Reserved.
Съдържанието на сайта ИскамДаЗнам е обект на авторско право.
Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ИскамДаЗнам, посочване на източника и добавяне на линк към www.IskamDaZnam.com.
developed & hosted by ivexto
