В открито море могат да се случат много неща – пирати, бунтове, убийства, лошо време, да не пропускаме разбира се отвличане от извънземни, битки с морски чудовища и разбира се легендарният Бермудски Триъгълник. Не е учудващо, че са намерени толкова много кораби без следа от пътници и екипаж. От корабът без екипаж забелязан на няколко пъти край Аляска до отвличането на британски екипаж от немска подводница през Първата Световна Война, тези 10 кораба имат едно общо нещо, странна и необяснима тайнственост.

Мери Селест

Когато трябва да се опише откриването на напълно изоставеният Мери Селест през 1872г. думата „призрачно“ просто не се връзвала. Бригантината била намерена в Атлантическия океан и имала запаси от храна и вода за повече от 6 месеца на борда си. Товарът бил буквално недокоснат, и личните принадлежности на пасажерите и екипажа били все още на мястото си, включително ценностите. Теории има всякакви, от буря до пирати, дори са споменати и предполагаемо отвличане от извънземни, както и нападение от Левиатан (морско чудовище). Днес какво точно се е случило с Мери Селест продължава да е една от най-големите неразгадани мистерии. Но това съвсем не е единичен случай.

Карол А. Диъринг

Петмачтова търговска шхуна, открита край бреговете на Северна Каролина през 1921 година без никакъв екипаж. „Диъринг“ може да е жертва на Бермудския триъгълник, бунт или пиратство. На 31 януари 1921 година бил забелязан заседнал в Диамантените плитчини, в близост до нос Хатерас на американския бряг. Спасителните екипи открили кораба напълно изоставен, без след от екипажа и личните му вещи, навигационното оборудване или дневника на капитана. Американското правителство веднага започнало разследване на обстоятелствата около изчезването на моряците, като сред възможните теории са – пирати, руски комунисти и паранормални явления. През 1922 година разследването било прекратено, без намерени отговори. Днес Диъринг е включен към графата „Мистериите на Бермудския триъгълник“, въпреки, че всъщност той дори не би трябвало да се е доближил до него.

Бел Амика

Класическа шхуна, единствена по рода си в Италия е намерена край брега на остров Сардиния, отново изоставена. Сякаш историята с Мери Селест се повтаря само, че този път няма митически легенди от древни времена. Корабът е намерен от италианската Брегова Охрана през 2006, по палубата били намерени полу-изядено египетско ястие, френски карти на Северно Африканско море, дрехи, флагът на Люксембург и дървена табела с гравиран надпис „Бел Амика“. Италинската полиция води разследване и открива, че шхуната не е регистрирана никъде. Корабът бил идентифициран като антика, което засилило допълнително интереса на журналистите. Покрай еуфорията се появил и собственикът, моряк от Люксембург, който не е регистрирал шхуната за да избегне плащането на данъци, но така и не обяснил защо я е изоставил.

Хай Ейм 6

Убийство и бунт – историята на Хай Ейм 6 е странна. Този тайвански кораб е намерен да се носи по течението край Австралия през 2003. От екипажа нямало и следа, като кораба бил с пълно гориво и провизии. Следи от борба също липсват, а претърсването на целият път също се оказва безуспешно. 10 дни след като корабът е открит в Индонезия са засечени обаждания от телефона на корабния инженер. Единственият член на екипажа, който е открит твърди, че капитанът и инженерът били убити, а екипажа се върнал по домовете си, без да спомене причината.

Джиан Сенг

Много нелегална дейност се развива в световните океани, от незаконен риболов до трафик на хора. Така че, щом се намери мистериозен кораб с неясен произход, той веднага става подозрителен. Джиан Сенг е подобен случай, забелязан да се носи по течението край Куинслад, Австралия през 2006. Щом властите се качили на кораба не открили знак, че скоро там е имало хора. Нямало никакви данни за регистрацията и произхода, освен написаното с боя име на корпуса. Единственото намерено нещо бил голямо количество ориз. След като собственика не бил намерен кораба бил умишлено потопен.

Джоита

С 25 човека на борда, Джоита изчезва в Тихия океан през 1955. Корабът бил използван като патрул на Големия Хавайски остров до края на Втората световна война. На 3 октомври 1955 година напуска пристанището на Самоа в посока към островите Токелау, разположени на разстояние 400 километра. Четири седмици по-късно е намерен полупотънал с липсващ около 4 тона товар включително медицински припаси, дървен материал и храна. Радиото било включено на интернационалният морски канал за бедствие. Надуваемите лодки ги нямало, но навсякъде имало следи от кръв. Основната теория е, че капитанът е бил убит и екипажът е нямал друг избор, освен да изостави кораба. Все пак това не обяснява липсващият товар.

Каз II

На 15-ти април 2006, трима приятели тръгват на пътешествие около бреговете на Австралия. Три дена по-късно корабът им е намерен да се носи от течението край Големият Бариерен Риф с всичко в перфектно състояние, но те липсвали. На масата имало храна, лаптопа на едно от момчетата бил все още включен, а спасителните жилетки били закачени на местата си. Морето около Рифа е доста бурно и след като никой от тях не е носил жилетка, се предполага, че единият от тях е паднал зад борда, а другите са изгубени опитвайки се да му помогнат.

Зебрина

Друг кораб намерен без екипажа си е Зебрина отплувала от Южна Англия през Октомври 1917 с ценен товар от въглища за Франция. Шлепът е намерен след 2 дни близо до френския бряг, изглеждайки сякаш е станала жертва на конфликт от Първата световна война, като например немска подводница „патрулираща“ брега (като тази на снимката). Някои вярват, че предполагаемата подводница е потънала по-късно, защото така и не били намерени телата на екипажа на Зебрина.

Шхуната Джени

„4-ти май 1824. 71 дена без храна. Аз съм последният останал жив.“ Капитанът написал това е намерен замръзнал, пишейки посланието 17 години по-късно. Британска шхуна, открита през 1840 година в пролива Дрейк между Атлантическия и Тихия океан от китоловен кораб, с всички моряци на борда перфектно консервирани от арктическия студ. Телата им били изгорени и хвърлени в океана.

Байкимо

Стоманен кораб с тегло 1322 тона, построен през 1914 година и използван за търговия с ескимосите в Канада. На 1 октомври 1931 година той заседнал в леда на Арктическо море. За кратко екипажът го изоставил, като два дни по-късно моряците се завърнали, тъй като ледовете се отдръпнали. На 8 октомври корабът заседнал отново и компанията Хъдзън Бей изпратила самолет, който да прибере екипажа. Петнайсет от двайсет и двамата моряци решили да останат и да чакат зимата да свърши. През ноември започнала снежна буря, след което корабът изчезнал. Било прието, че е потънал заедно с ценния си товар от кожи.
В следващите месеци и години обаче различни ескимоски ловци казвали, че са видели „Байкимо“, като за последно цяла група ескимоси го забелязали през 1969 година, 38 години след като бил изоставен за пръв път. Оттогава съдбата му е неизвестна.

Информацията е взета от: weburbanist.com и bgvesti.com

Автобиографията на Хауърд Хюз

През 20-те години на миналия век, индустриалецът Хауърд Хюз е един от най-богатите в света, но психическата му нестабилност го откъсва от света. През 1970г. писателят и негов приятел, Клифърд Ървинг решава да напише фалшива автобиография за известния авиатор и филмов продуцент, с надеждата Хюз да не му обърне внимание и да го разобличи като измамник. Ървинг вкарва в книгата много измислени интервюта и истории и в крайна сметка успява да я публикува. Той става малка звезда, появява се в телевизионни предавания и говори за връзката си с Хюз. За негово нещастие обаче, Хауърд прави пресконференция и отрича да го познава и Ървинг попада зад решетките за известно време.

Името на Айдахо

Историята датира от 60-те години на 19-ти век, когато е картографирана нова територия в западните САЩ. Индустриалеца Джордж Уилинг предложил „Айдахо“ за име на новия щат, твърдейки, че на индиански това означава „слънцето изгрява от планините“. Името придобило популярност в местността и през 1863г. районът е кръстен Територия Айдахо, което по-късно става щат Айдахо. Тогава Уилинг, познат като ексцентрик, признал, че просто си е измислил думата. Въпреки че историците продължават да спорят дали Уилинг наистина е отговорен за името на щата, измислената индианска дума се появява в исторически книги през 20-ти век.

Дневниците на Хитлер

Това били документи подправени от фалшификатора Конрад Кужо и представени като личните записки на Адолф Хитлер. Измамниците твърдели, че след като били намерени из останките на разбит самолет в Германия през 1945г., дневниците били изнесени от Източна Германия от човек, известен като Д-р Фишър. Купени са за 10 милиона германски марки от списание Stern, което публикува извадка от тях през 1983г. Чак след тази публикация експерти откриват, че всъщност документите са фалшиви. Нараства скандал и няколко от редакторите на списанието напускат, а Кужо и журналистът, с когото е работел са пратени в затвора.

Пол е мъртъв

Голямата истерия около Бийтълс през 60-те години ражда слухът, че „Пол е мъртъв“. Това и до днес си остава една от най-големите легенди в музиката. Всичко започва, когато фенове казват, че ако някои от песните на Бийтълс се пуснат на обратно, тогава се чуват съобщения, че Пол Маккартни е мъртъв. Слухът добива популярност благодарение на радио водещи и фенове на конспирации и се превръща в легендата, че Маккартни е загинал при катастрофа и е заменен от двойник. В крайна сметка Пол е принуден да обяви, че всъщност не е мъртъв. Не е известно откъде тръгва слухът, но много хора смятат, че именно Бийтълс са отговорни.

Протоколите на старейшините от Сион

Това е една от най-големите литературни фалшификации в историята. Книгата, която се оказва фалшификат на руския журналист Матвей Головински от началото на 20-ти век, претендира, че описва тайните на обществото от евреи, познато като Старейшините от Сион. Смесвайки измислици и информация от други източници, тя описва еврейска конспирация за световно господство чрез промиване на мозъци, правителствена власт и насилие. Въпреки че е доказана като фалшификат, книгата е използвана в съда като пример за антисемитизъм, най-често от нацистите, което поражда нечувано насилие. В наши дни книгата почти е изгубила поддръжниците си, но продължава да оказва влияние, предимно в страните от близкия изток, като Египет и Иран.

Турчинът

Създаден от Волфганг фон Кемпелен през 1770г., Турчинът бил фалшив „автоматизиран играч на шах“, който става известен в Европа и е излаган по цял свят вече 80 години. Създаден да впечатли императрица Мария Тереза, Турчинът бил машина, играеща шах, която работела чрез серии от механични зъбни колела и палци, но всъщност била илюзия, която позволявала на истински играч да се скрие в нея и да мести фигурите чрез магнити. Турчинът добива популярност при изложенията си в Париж, Лондон и САЩ, където печели повечето си партии срещу някои от най-добрите гросмайстори в света. Побеждава Наполеон Бонапарт и Бен Франклин и вдъхновява Едгар Алън По да напише статия, в която предполага как действа машината. Някои дори твърдели, че се управлява от дух или магия. След като е изложен в музей, Турчинът е унищожен при пожар и малко след това тайните му излизат наяве по списанията.

Нигерийският уран

Всичко започва с документи, открити от италианското разузнаване, в които пишело, че Садам Хюсеин искал да купи уран от Нигерия. Документите в последствие стават най-голямото доказателство, че Ирак строи оръжия за масово унищожение и са една от основните причини за първоначалното навлизане на американските и британските сили в страната. Чак след като излизат в публичното пространство, ЦРУ обявява, че документите са фалшификат. От тогава много се спори по въпроса за това кой ги е създал, но са заподозрени членове както на италианското, така и на американското разузнаване.

Примитивният човек

Скелетът на примитивен човек, открит през 1912г. в Пилтдаун, Англия, вероятно е най-голямата научна измама в историята. Формата на черепа му била различна от досега откритите и двамата, които популяризирали находката, Чарлз Доусън и Артър Удуард бързо обявили, че това е „липсващата връзка“ между маймуната и човекът. Из научните среди се поражда съмнение и няколко палеонтолога и антрополога обявяват находката за фалшива. Въпреки това тя е смятана за важно историческо откритие до 1953г., когато екип от учени най-после доказват, че е фалшификат от кости на човек, орангутан и шимпанзе и зъби, състарени с киселина.

Гигантът от Кардиф

През 1869г. търговецът на цигари Джордж Хул организира една от най-големите измами в американската история. След като наема каменоделец да извая триметров гипсов гигант, Хул го заравя във фермата на братовчеда си в Кардиф, Ню Йорк. Година по-късно, той наема хора да му изкопаят кладенец, като знае какво ще открият. Те изровили гиганта и находката скоро става медийна сензация. Хул опъва палатка пред разкопките и продава билети по 50 цента. Въпреки че повечето учени веднага обявили гиганта за фалшификат, хората се тълпели във фермата, за да го зърнат.

Радио предаването на Войната на световете

Запомнено като най-известната измама в развлекателния бизнес, радио версията от 1938г. на Войната на световете от Х. Уелс предизвиква масова истерия и паника. Предаването се излъчва на Хелоуин от Орсън Уелс. Представено е под формата на извънредни новини и прекъсва прогнозата за времето, поради което много хора наистина мислят, че са нападнати от извънземни. Над шест милиона човека са слушали предаването и полицейските участъци са били заринати с обаждания. В едно малко градче във Вашингтон, по време на предаването спира токът и много от жителите се въоръжават и се скриват в планините. От CBS обещават повече никога да не опитват подобно нещо. Когато Пърл Харбър е нападнат три години по-късно, много хора смятали, че прекъсването за извънредни новини е било шега.

Източник: toptenz.net