Империята на инките, която се образувала през ХІІІ век на територията на днешно Перу, не възникнала на празно място. Тя се формирала върху основите на вече изградени племенни образувания.

Манко Капак.

Според традиционното летоброене основател и пръв владетел на империята на инките бил владетелят Манко Капак. Инките вярвали, че той не е човек, а син на боговете, изпратен на земята, за да помага на хора, които не знаят какво правят, и да ги просвещава. Според легендата Манко Капак управлявал инките 40 години. През това време той установил закони и забранил да се принасят хора в жертва на боговете.

Инките вярвали, че братът на основателя на империята – Аяр Аука,  е превърнат в камък и именно на това място впоследствие се появил Куско – един от най-старите градове в Перу.

Капак Юпанки. Капак Юпанка може да се нарече един от най-жестоките и пресметливи владетели на държавата на инките. Според легендата, той мечтаел толкова много за трона, че убил не само предишния владетел, братовчед си Тарко Вамман, но и девет други потенциални кандидати за трона.

Политиката на този владетел също била агресивна: той разширил територията на инките, като завладял съседните малки племена. Не е изненадващо, че този монарх, който се отличавал с жестокост и лош нрав, не умрял от естествена смърт – отровила го собствената му жена.

Пачакутек Юпанки.

Името „Пачакутек Юпанки“ може да се преведе като „онзи, който промени света“. Инките го нарекли така във връзка с военните му постижения – Пачакутек Юпанки нанесъл съкрушителен удар върху главния враг на инките, народа чанка. Той бил далновиден политик, който не само успял да разшири границите на империята, но и да я укрепи отвътре. Владетелят се занимавал много със строителство и благоустройство на градовете, а също така обръщал сериозно внимание на селското стопанство. Паметта му се почита до ден-днешен – портретът на този владетел бил поставен върху банкнота от пет перуански соли.

Титу Куси Юпанки. Титу Куси Юпанки е предпоследният владетел на империята на инките. За разлика от брат си Тупак Амару, който се оказал последният в поредицата техни монарси, Титу Куси Юпанки се опитал да поддържа дипломатически отношения с испанците, които вече били нахлули в континента, и през 1568 г. дори станал християнин – а преди това се заклел във вярност на испанската корона.

Интересното е, че на 4-годишна възраст бъдещият владетел бил отвлечен от испанците. Четири години живял далеч от дома, научил испански много добре и се завърнал при семейството си, когато бил на осем години. Титу Куси Юпанки не умрял от естествена смърт, предполага се, че бил отровен. След смъртта на монарха, на трона се качил брат му.

Тупак Амару.

Тупак Амару станал последният владетел на тази най-голяма американска държава в доколумбова Америка. Неговата армия не успяла да защити империята от испанските завоеватели. Самият владетел също не се спасил: през 1572 г., въпреки упоритата съпротива на Тупак Амару, той бил арестуван. Отначало испанците екзекутирали пълководците на инките – те се озовали на бесилката. После дошъл редът и на Сапа Инка – така наричали владетелите на империята.

Испанците го обезглавили. После опустошили гробниците и унищожили запазените според традицията сърца на мъртвите монарси. Това били най-свещените съкровища в империята на инките.

–

Както всяка видна политическа фигура, Сталин също имал много противници, пострадали, справедливо или не, в годините на неговото управление. Но насреща му били и много влиятелни лични врагове, които желаели неговия политически провал и дори смъртта му.

Сред тях враг номер едно, безспорно, бил Лев Троцки (Бронщайн). До един момент Лев Давидович стоял много по-високо от „кремълския планинец“ – той бил ръководител на Революционния военен съвет на републиката и най-близкият съюзник на Ленин. Наричали го „демон на революцията“ – най-вече заради зверските жестокости, чрез които новата болшевишка власт се разправяла с опонентите си; на неговата сметка днес историците слагат 8 милиона души, избити в хода на Гражданската война в Русия в периода 1918-1921 г.! На пръв поглед, Сталин изобщо не можел да му е конкурент.

Прекрасен оратор и свиреп военачалник, Троцки обаче се оказал не толкова умен политик и апаратен играч. След смъртта на Ленин през 1924 г. той, като лидер на Червената армия, подценил Сталин, който заемал незначителната тогава длъжност „генерален секретар“ на партията. По онова време тя била наистина секретарска – Сталин се занимавал с деловодството и прехвърлял по рафтовете различни папки. Нетърпеливият и авантюристичен Троцки, естествено, не понасял цялата тази скучна „бумащина“. А би трябвало – защото в тези папки били личните дела (досиета) на партийните шефове от всякакъв ранг и „генералният секретар“ имал право да ги назначава и уволнява по собствена преценка. Съответно партийните босове знаели кому дължат началническите си длъжности и кого трябва да „слушкат“, за да ги запазят. Вероятно именно от тази дейност води началото си прочутата фраза на Сталин: „Кадрите решават всичко“.

Сталин не понасял Троцки още от времето на нелегалната им борба – смятал го за подъл, коварен и надут. След като издигнал свои хора на най -важните постове в партията и манипулирал други конкуренти за властта (на първо място Зиновиев и Каменев), той оставил Троцки в политическа изолация. В резултат страшният революционер и най-силен претендент за наследник на Ленин бил подложен на преследване, през 1925 г. той загубил постовете председател на Революционния военен съвет и народен комисар (т. е. министър) –  а постепенно го изхвърлили и от партията, и от държавата. Понеже в далечно Мексико Троцки не мирясал, а продължил да ругае Сталин в различни вестници и списания, да призовава към убийството му и, нещо по-лошо – започнал да издава партийни планове и тайни, накрая бил ликвидиран през 1940 г. Можем само да се учудваме защо Сталин го търпял толкова дълго.

Каменев (Розенфелд) и Зиновиев (Ааронович-Радомилски). Членът на Политбюро Лев Каменев и ръководителят на Коминтерна Григорий Зиновиев били доста предпазливи и сръчни политически играчи. Те помогнали на Сталин да се отърве от Троцки, след което се обърнали срещу доскорошния си съюзник. Двамата били лидери на опозицията и на старата „гвардия на Ленин“ – тоест, на най-кървавите масови убийци от времето на революцията и Гражданската война. Те се оказали главните подсъдими на Първия московски процес в Москва, като били обвинени в създаването на „антисъветски обединен троцкистко-зиновиевски център“, също за планирането на убийството на Сталин, Ворошилов и други ръководители на държавата.

Каменев и Зиновиев били разстреляни в Москва на 25 август 1936 г. По време на процеса те свидетелстват срещу мнозина видни комунисти – включително против Бухарин, друг противник на Сталин.

Николай Бухарин. Той бил противник на колективизацията. Владеел 3 три езика, завършил Московския държавен университет и станал академик на Академията на науките на СССР. През 1928 г. се застъпил за НЕП-а („новата икономическа политика“, в която се допускала частната инициатива) и се противопоставял на колективизацията и премахването на заможните селяни – „кулаците“ като класа. Наричал Сталин „авантюрист“ и „дребен източен деспот“.

Генералният секретар, естествено, не можел да допуска подобна наглост. След като изчакал известно време, през което Бухарин ставал все по-дързък, Сталин преминал в настъпление. Първо Бухарин, също както Троцки, бил свален от важните му постове. През 1937 г., по време на Втория московски процес, срещу него били повдигнати обвинения за конспиративна дейност, а на 13 март 1938 г. го осъдили на смърт.

Адолф Хитлер. Сталин не можело да не бъде в дългия списък на личните врагове на фюрера на Третия райх Адолф Хитлер. В условията на тоталната война на СССР и Германия, когато ставало дума за унищожаването на една от двете държави, бързо станало ясно, че краят на държавния глава на губещата страна ще бъде печален. Така и се случило – Хитлер се самоубил на 30 април 1945 г. в своя бункер в Берлин, за да избегне позора на международния съд.

Прави впечатление, че очевидно нито Сталин, нито Хитлер са правили опити да организират убийството един на друг. Във всеки случай, това и не би било от полза за Сталин – преждевременната смърт на Хитлер можела да доведе до непредвидими резултати. Например, да осуети плановете за следвоенното разделение на Европа на сфери на влияние.

Йосип Броз Тито. Лидерът на югославската съпротива ръководел страната си след победата над нацистите. Югославия била най-големият следвоенен сателит на СССР в Европа и Сталин предоставял на маршал Тито голяма икономическа, военна и политическа подкрепа.

Но приятелството им не продължило дълго. Тито се стремял да засили влиянието си на Балканите и своята независимост. Той отказал да се подчини на Сталин, което скъсало съветско-югославските отношения и положило началото на продължителен конфликт. Според някои хипотези само смъртта на Сталин предотвратила атентат срещу Тито. Така лидерът на Югославия се оказал един от малкото врагове на Сталин в Източна Европа, който го надживял.

–

Уилям Делбърт Ган е може би най-загадъчният от всички познати търговци в историята. Известен е с това, че използва геометрията, астрологията и древната математика за предсказване на събитията на финансовите пазари и исторически събития, търговските стратегии на Ган все още се използват широко днес, дълго след смъртта му през 1955 г. Учениците на Ган твърдят, че е бил един от най-успешните търговци на акции и стоки, който някога е живял, докато критиците твърдят, че няма конкретни доказателства, че някога е направил голямо богатство от спекулациите си. Дали Ган е бил  страхотен търговец или просто гуру, който печели от продажбата на книги и провеждането на семинари?

Уилям Ган е роден през 1878 г. в Луфкин, Тексас, първото от 11 деца в бедно семейство памукоберачи. Той не е завършил училище, тъй като трябвало да бъде вкъщи, за да работи във фермата. Образованието му идва главно от Библията (той е отгледан баптист), която той използва, за да се научи да чете, и от складовете за памук, където научавал много за търговията със стоки. Ган започва кариерата си, като работи в брокерска фирма в Тексаркана и посещава бизнес училище през нощта.

През 1903 г., година след като започва да търгува на фондовите и стоковите пазари, Ган се мести в Ню Йорк, за да работи в брокерска фирма на Уолстрийт. Скоро отваря собствена брокерска фирма, WD Gann & Company. По-нататък той разработва инвестиционната си стратегия като брокер, като наблюдава грешките, допуснати от своите клиенти и се учи от тях.

През 1919 г. Ган започва да публикува ежедневна пазарна сводка, наречена Бюлетин за предлагане и търсене, обхващащ акции и стоки и правейки годишни прогнози . През 1923 г. той стартира друга поредица, в която дава конкретни търговски препоръки. Освен това той е написал редица книги през целия си живот, включително “Тунел през въздуха” (кодиран роман за научна фантастика, съдържащ някои от основните му идеи) и “45 години на Уолстриит”. “Тунел през въздуха”  била по-скоро фантастичен разказ за бъдещето и самолетите, но читателите виждат в нея предсказания за нападението на японците срещу Пърл Харбър и откриват интересни търговски тактики. След Втората световна война Ган сключил още една успешна сделка.

Твърди се, че той е спечелил на борсата повече от 50 млн. долара. Интересна информация е, че Ган не давал съвети на своя партньор в издателството за книги, под предлог че той не си плаща, за да ги получи. Макар че бил несметно богат, Уилям не правел безплатно нищо и треперел за всеки долар.

Ган често цитира Книгата на Еклисиаст, глава 1, стих 9: „Това, което е, е това, което ще бъде, това, което се прави, е това, което ще бъде направено, и няма нищо ново, под слънцето.“ Той вярвал, че всичко, което се случва на пазарите, има исторически ориентири. По същество всичко се е случило преди и в крайна сметка ще се повтори. Той изучава античната геометрия и астрология, за да изследва как пазарните събития и конкретните числа се повтарят през различни времеви цикли.

На тези цикли той заявява: „ За да постигнете успех, трябва да продължите да изучавате миналото, тъй като пазарът в бъдеще ще бъде повторение на миналото. Ако разполагам с данните, мога да разбера чрез изследване на цикли кога ще се случи определено събитие в бъдеще. Ограничението на бъдещите прогнози, основани на точния математически закон, е ограничено само поради липса на познания за точните данни за миналата история, от които да се работи.“

През 1909 г. за 25 работни дни той сключил 286 сделки, от които само 22 са били на загуба. Иначе казано, той спечелил в 92% от случаите. През 1933 г. Ган сключил 479 сделки и спечелил в 422 от тях, а началният му капитал нараснал с 4000 процента. По-късно той показал как хилядата долара, които инвестирал през 1915 г. в акции на компанията Ю Ес Стийл (US Steel), през 1935 г. нараснали на 6.8 млн. долара.

За разлика от другите анализатори, той прогнозирал не въз основа на цените, а на времето. Уилям предсказал края на Първата световна война. Знаейки това, някои предприемчиви хора направили милиони на пазара, макар че тогава все още много малко хора вярвали на Ган. Той предсказвал с точност до дни всички изменения на пазара и в резултат на това предрекъл началото на Голямата депресия, причините за нея, както и края й. Докладът, в който е описано всичко това, и до ден днешен се изучава. Точността на посочените в него данни е поразителна. Повечето от пророчествата си Ган правел една година предварително.

Той определя редица важни времеви цикли, като разглежда 60-годишния цикъл като най-важен. Той заявява: “ Най-големият и най-важен цикъл от всички е този, който се повтаря на всеки 60 години или в края на третия 20-годишен цикъл.

Той поставя и голям акцент върху 90-годишния цикъл, който, според защитниците на Ган, прогнозира потенциалната финансова криза, настъпила през 2019 г. През 2019 г. се навършват 90 години след финансовата криза от 1929 г.

Едно от най-силните доказателства, утвърждаващо репутацията на Ган като майстор търговец, излиза от статия на Ticker and Investment Digest от 1909 г. на Ричард Д. Уикофф , добре уважавана фигура на Уолстрийт по онова време. Статията описва представянето на Ган, записано от независим наблюдател: „През месец октомври 1909 г., за двадесет и пет пазарни дни, Уилям Ган извършва, в присъствието на наш представител, двеста осемдесет и шест транзакции с различни акции и в дългата и късата страна на пазара. Двеста шестдесет и четири от тези транзакции доведоха до печалба и двадесет и две загуби. Капиталът, с който оперира, се удвоява десет пъти, така че в края на месеца той е имал хиляда процента от първоначалния си марж. “

В другия край на спектъра, Александър Елдър, в книгата си „Търговия за живот“ от 1993 г. , представя по-скептично мнение, използвано по-късно като доказателство от противниците на Ган.

През 1954 г. Ган получава инфаркт. През 1955-а лекарите му откриват рак и той умира същата година на седемдесет и седем годишна възраст. Според запознати, след като умира целият капитал на Ган, заедно с къщата му, бил оценен само на 100 хил. долара. Така че Ган оставил след себе си още една загадка – къде са изчезнали неговите милиони?

Автор: Десислава Михалева