Комплексът от древни паметници от микенската епоха, разположен в близост до град Пилос, е известен като „Двореца на Нестор” – кръстен на царя на древния град Пилос, герой на поемите „Илиада” и „Одисея”.
„Дворецът“ е открит през 1939 г. от американския археолог Карл Блеген. Систематични разкопки на този паметник се извършват постоянно, като са прекъснати само по време на Втората световна война. Смята се, че дворецът е построен около 1300 г. пр. Хр. и разрушен приблизително през 1180 г. пр. Хр.
През 2015 г. съпрузите-археолози Джак Дейвис и Шарън Стокър от университета в американския град Синсинати, които работят в Пилос от четвърт век, открили гроб с размери 2.4 на 1.5 метра, който съдържал останките на дървен ковчег със скелет на мъж. Горната част на погребението се намира почти на нивото на повърхността, но изненадващо тя останала недокосната в продължение на 35 века.
До покойника лежал бронзов меч, украсен със злато и слонова кост, и кинжал със златна дръжка. Погребението съдържало множество украшения: перлени мъниста, пръстени, огърлица. Също така имало златни, сребърни и бронзови съдове, резбовани печати. Интересно е, че в това воинско погребение лежало бронзово огледало, както и шест гребена от слонова кост.
Сред предметите, изпратени от разкопките в музея, имало и малък обработен ахат, дълъг само 3.6 сантиметра, чиято повърхност била покрита с варовиков налеп. В гробницата той лежал до дясната ръка на погребания човек. Камъкът не привличал много внимание и трябвало да чака дълго време, докато учените почистват и изследват по-големи артефакти. Но накрая те стигнали до тази находка и установили, че пред тях е едно от най-великите произведения на микенското изкуство. Върху ахата била врязана с невероятно умение сцена на битка.
Двама воини са се сблъскали в гибелен двубой. Единият е въоръжен с меч, другият – с копие и щит. Въпреки, че вторият воин е по-добре въоръжен, противникът му побеждава. Той е на път да нанесе смъртоносен удар с меч в шията. Трети воин вече е убит, тялото му е паднало, а мечът му лежи под краката на другите двама бойци.
Древният резбар е успял да предаде най-фините детайли в мускулите на воините. Проблемът е обаче сериозен и напълно необясним: за да оцените напълно неговото умение, трябва да използвате микроскоп. Размерът на някои детайли в изображението не надвишава половин милиметър. Възхитителното е, че образът на човешкото тяло е на такова ниво на детайлите и мускулатура, което не се среща никъде преди класическия период на гръцкото изкуство, който настъпва чак след 1000 години. Най-изумителното е, че изкусно изрязаната бойна сцена е старателно издълбана върху парче твърд камък с размери само 3.6 сантиметра дължина. Много подробности, като сложната украса на оръжията и детайли от украшения, стават ясни само когато се гледат с помощта на камера с мощен обектив и фотомикроскопия. Майсторството на ахата от Пилос не може да се сравни с нищо от минойско-микенския свят, открито по-рано. И това поставя по-сериозен въпрос: как това променя нашето разбиране за гръцкото изкуство в бронзовата епоха? Изглежда, минойците са имали изкуство, каквото никой никога не е допускал. Това показва, че тяхната способност и интерес към визуалните изкуства, особено към движението и човешката анатомия, надхвърлят онова, което ни било известно до днес. Това само по себе си е просто необичайно. То налага нов прочит на еволюцията и развитието на гръцкото изкуство. Този пръстен трябва да бъде включен във всички бъдещи текстове по история на изкуството.
Направено е и друго впечатляващо откритие. Докато обсъждали значението на сцената, изобразена върху ахатовия пръстен, учените открили, че очертанията на картината съответстват на конкретни съзвездия. Виждаме дългокос воин в стремителна атака с меч, нанасящ смъртна рана на противника. С лявата ръка той държи украшението върху шлема на воина с копие. Тази фигура може да се нарече Мечоносец.
Фигурата на воин-копиеносец , върху когото мечоносецът стоварва меча си, е защитена от голям щит с доста сложна форма на ромб. Дясната ръка на копиеносеца държи дълго копие. И накрая, третата фигура е очевидно на убит воин, чието безжизнено тяло е застинало в изкривено положение. Детайлите на тази сцена много напомнят очертанията на реални съзвездия, видими на нощното небе. Както е известно, небесните съзвездия са били в основата на много други произведения на античното изкуство и древните митове. Тук трите фигури схематично представят нощното небе, съдържащо съзвездията Херкулес, Офий („Змия“), Корона Бореалис („Северна корона“) и „Скорпион“. Съзвездието „Стрелец“ също е включено в схемата.
По този начин освен, че показва великолепно художествено умение, древният микенски художник, изработил пръстен от ахат в 1450 г. пр. Хр., успял да представи супер-миниатюрна бойна сцена по такъв начин, че да отразява контури от безкрайното царство на небесните съзвездия.
–
