Eдноименната крепост се намира в средновековния Търновград.

По времето когато Търново е била столица на Второто българско царство (1185 – 1393), Царевец е била една от най-важните крепости.

Начало на разкопките при Царевец поставя чешкия учен Карел Шкорпил. Това става през 1886 г., въпреки че те продължават и през 1893 и 1900г., но поради липсата на система и организация имат частичен характер. След 1905 г. пък поради липса на средства, разкопките са по-скоро частични с чести прекъсвания. През 1930 г. са извършени разкопки, предшестващи възстановяването на Балдуиновата кула. През периода 1932 – 1934 г. първата порта от главния вход е реставрирана, а година по-късно е направено изследване на водоснабдяването на Царевец и „Трапезица“. Но да се върнем на крепостта.

Откритията показват, че на хълма е имало заселници още през късния халколит (4200 г. пр. Хр.).

Заселници е имало и  през бронзовата и желязната епоха. Намерени са останки от жилища и керамика от Халщатската култура (XIII-V в. пр.н.е.) и от по-късната латенска култура (V-I в. пр.н.е.). Тракийското селище, разкрито под останките на средновековната българска столица е съществувало през цялото I хил. пр.н.е. Поради интензивният живот, който се е водил върху хълма през следващите хилядолетия, в частност през  средновековието, почти не са останали следи от него – само няколко участъка под по-късните постройки, които датират от периода IV – II в. пр.н.е. Обзавеждането на жилищата е с типичната тракийска нотка. Фактът, че в тракийската култура има наличие на толкова латенски материали само говори за силното латенското влияние върху тракийската култура през IV – I в. пр.н.е. в този район.

Не се знае колко време е съществувало тракийското селище. Поради липсата на каквато и да било римска керамика и монети от периода I-III в.  учените съдят, че то е прекратило съществуването си към началото на нашата ера.

Чували ли сте за Зикидева? Ранновизантийската крепост, която император Анастасий I (491 – 518 г.) построил в края на V в, напоследък често е сравнявана с въпросната Зикидева. Между другото Зикидева е древен тракийски град. Да се върнем на крепостта – една от опорните точки на Източната римска империя в северната част на Балканския полуостров. Предполага се, че населението на хълма Царевец дошло от римския град Никополис ад Иструм, който загивал. Да не говорим за факта, че Царевец било много по защитен в случай на варварски нападения. От същия период датират една базилика и сградите към нея.

По време на аваро-славянските нашествия укреплението е унищожено – това става през VII век. Последните открити на хълма монети от ранновизантийския период са от 614 г., от времето на император Ираклий.

Въпреки че не са открити следи от феодален замък, е открито, че през VIII век върху развалините на ранновизантийската крепост като феникс от пепелта, българите създали селище, което скоро се разраснало и заело целия хълм.

Около средата на XII век е започнало изграждането на крепостта и феодалния замък. Характерно за вътрешната политика на България, градът е в своя зенит в периода, когато е столица на Втората българска държава.

Укрепителната система на средновековната крепост Царевград Търнов е сложно устроена – състояща се от околовръстни стени, опасващи целия хълм и други напречни, спускащи се перпендикулярно към реката, крепостта е така устроена, че да защитава жителите на града от чужди нашествия. Крепостната стена по скалния венец на Царевец има дебелина от 2.4 m, а на някои места стига до 3.6 m – освен това има бойници и кули. Благодарение на проучванията от 1958 до 1963 г. е установено, че в строителството и са съществували три периода:

• първи – датиран към началото на V-VI в., той се отнася към ранновизантинската епоха с най-ранните строежи;
• втори – към първата половина на XII в.;
• трети – около XIII в., заради факт, че през периода на Втората българска държава околовръстната крепостна стена често е претърпявала чести поправки и разширения, които непрекъснато преобразявали облика и.

В крепостта на хълма „Царевец“ можело да се проникне през три входа:

Най-западната част на хълма била заета от главния вход, който е разположен върху тесен скален масив, пресечен така, че да създаде допълнително охранително съоръжение. Колкото и трудно да се е стигало до входа, естественият защитен инстинкт накарал българите да добавят пет последователни порти за максимална защита:

• Пред първата порта над „Сечената скала“ се намирал дървен подвижен мост, запазен до 1864 г. и бойна кула над портата. По проект на арх. Александър Рашенов през 1932 – 1934 г. Портата е възстановена без кулата.
• На 32 m от първата порта се натъквате на втората, където се намират основи на 2 четириъгълни кули, запазени до 1910 г. Южната кула е външна за крепостната стена, докато северната е вътрешна.
• В началото намиращата се на 29 m след втората, трета порта била защитавана от една правоъгълна кула, разположена на юг от нея. По-късно е добавен допълнителен северен устой с цел по-добра защита.
• Следващата, четвърта порта съществувала до 1889 г. и се издигала на 37 m след третата. Тя била изградена върху основите на по-стара порта от крепостната стена от I-VI в. Реставрирана е през 1971 г.
• И накрая петата и последна порта се е намирала на 25 m от четвъртата. Била изградена между малка вътрешна правоъгълна кула от юг и голямо вътрешно укрепление от север. Вътрешното укрепление било солидно защитено с дебели до 3.5 m крепостни стени.

Следва Малката порта (Асеновата) – това е вторият вход на крепостта. Намирала се е на северозападната крепостна стена и е осъществявала връзката между Царевец, „Трапезица“ и „Новия град“. Над Малката порта се издигала кула на два етажа, чиято врата била двукрила, дървена, обкована с големи железни гвоздеи. Двата обекта били реставрирани през 1975 г.

Третият вход, служел за връзка с квартала на франките – към него  водел широк 2.5-метров път, запазен до 1910 г.  Входът е наречен Френкхисарска порта и е охраняван от бойна кула. Кулата е свързана с името на латинския император Балдуин, пленен в битката при Одрин през 1205 г. от цар Калоян. Сигурна съм, че сте чували за Балдуинова кула, реставрирана през 1933 г. по проект на архитект Александър Рашенов по подобие на запазена средновековна кула от крепостта Червен, разположена в близост до Русе.

Днес Царевец е сред Стоте национални туристически обекта и има печат на БТС.

Днес можете да посетите хълма Царевец и да се насладите на драматична музика, разноцветни светлини, лазери и църковни камбани, събрани в едно, които ще ви пренесат във времето на Второто българско царство (1185 – 1393 г.).

Автор: Божидара Иванова

Разположена върху платото „Калето“, на изток от Провадия се издига средновековната крепост Овеч.

Построена от византийците и функционираща от IV в. до началото на VII в., крепостта не била активна почти цял век. Когато този период отминава повторното ѝ заселване започва от XI в. и приключва в края на XVII в. При различните народи, крепостта има различни наименования – византийците я наричат Проват или Проватон, българите – Овеч, а турците – Таш Хисар, което в превод означава каменна крепост. В историческите хроники от XII в. крепостта се споменава и с името Бурфанта.

Платото, където се намира крепостта има формата на кораб и е обкръжено със скални венци високи от 11 до 25 метра. На север от него е разположено платото „Табиите“ – двете плата се свързват чрез тесен провлак. Някога в северната част на „Калето“ са се издигали високи крепостни стени – на същото място днес се намира Главната порта на твърдината. На свой ред, тя е свързана с провлака към „Табиите“ благодарение на мостово съоръжение дълго около 160 метра. Пред портата е прокопан изкуствен провлак, който има дължина и дълбочина съответно 8 и 5 метра. Навътре към крепостта се стига по изсечен в скалата път, засводен на повече от десет метра. Според легендите в намиращите се под крепостта карстови пещери някога са се съхранявали огромни запаси от жито и храна, с които се изхранвали жителите на града по време на обсада.

Заради близостта му с Варна, Овеч е получил сериозно развитие по време на владението от българите. Поради липсата на флот, сегашната морска столица на България бързо паднала под напора на византийския флот. За разлика от нея обаче, Овеч е направен така, че да издържи евентуално византийско настъпление.

Крепостта Проват имала за цел да предпази Византия от нахлуващите от север войнствени племена. Името Проватон идва от гръцки и означава „Овча крепост“. Благодарение на българският навик да възприемаме всичко буквално, Аспаруховите българи използвали направения вече от славяните буквален превод на името и така крепостта била наречена Овеч. Първоначалната и отбранителна функция, бързо се променила и Овеч се превърнал в голям административен и военен център с постоянно население. Когато християнството навлязло в нашите земи, мястото започнало да се възприема и като епископска резиденция, естествено, със солиден военен гарнизон.

Съществува теория, че Овеч е съществувал и по време на Първата българска държава. Доказателства за това са двата надписа на хан Омуртаг, информиращи за времето на неговите походи срещу франките и маджарите, където споменатите в надписа военачалници намират смъртта си.

Името на крепостта се свързва и с периода на Второто българско царство, в частност с имената на цар Калоян и брат му Петър II. През 1278 г., 2 византийски армии от 5000 и 10 000 бойци, съответно под водачеството на пълководците Априн и Мурин, опитвайки се да преминат през проходите на Стара планина към Търново,  намерили гибелта си под мечовете на воините на цар Ивайло. По пътя на завладяването си, пълководеца Михаил Глава Тарханиот превзел няколко крепости в Източния Балкан, но с Овеч ударил на камък. Зает с обсадата, той не забелязал как в тила му пристигнала армията на Ивайло, която ликвидирала византийците за броени дни. Михаил Глава, за който се смята, че има български произход, се качил на кораб за Константинопол, поради здравословни причини, оставяйки войниците си без предводител. Чисто бягство – при това доста нетипично за българите. Дано не е българин.

По нареждане на цар Иван Александър в Овеч били затворени трима от рицарите на граф Амедей VI Савойски пленени при боевете при Глата през 1366 г., като един от тези рицари е самият бургундски маршал – Гвидо ди Понтарлиер. Единствената причина да се отърват била намесата на католическия патриарх на Константинопол, който издействал откуп от 2400 златни перпера в замяна на техния живот.

Под командването на Лала Шахин, 30-хилядната турска армия, завладява Овеч през 1388 г. Въпреки сключеното по-рано примирие, турците прибягват до измама и се промъкват през нощта. Османския хронист Нешри твърди, че „неверниците“ се окопитили и се съпротивлявали яростно, но въпреки това били „насечени на парчета“. Османците също понесли страшни загуби.

През 1409 г. синът на Иван Шишман, започва въстание в Овеч Няколко години по-късно, през 1413 г. синът на Баязид I, Муса превзема отново крепостта и жестоко се разправя с въстаналото население. По време на нападението на войските на полско-унгарския крал Владислав III Ягело, известен като Варненчик, 1444 г. , крепостта е унищожена до основи. Когато турците отново се настаняват в крепостта запазили малък военен гарнизон – така твърдината започнала да губи своето предназначение. Турците поддържали крепостта до края на XVII в., а след това твърдината бива изоставена. Българското ѝ население създало известният днес град Провадия. Днес от крепостта са останали изцяло обновеното мостово съоръжение между крепостта и платото Табиите, щерни за зърно, многобройни кладенци за събиране на вода, руините на трикорабна едноабсидна църква център на Овечката епархия, две еднокорабни едноабсидни църкви от XII-XIV в., затворите на благородниците и на провинилите се граждани и военнопленници, стражевите кули, каменната северна порта, мраморните колони на Омуртаг.

Автор: Божидара Иванова

Намиращата се във Велико Търново църква „Свети Димитър Солунски“ е известен паметник на Търновската художествена школа.

Една от най-известните и стари български църкви е разположена под североизточния склон на хълма Трапезица, от страната на десния бряг на река Янтра. Всъщност ако трябва да сме точни, църквата е определена като най-старата точно датирана средновековна търновска църква. Сигурно сте чували за нея – известна е най-вече с прочутото въстание на братята Асен и Петър през 1185 г., с което византийското владичество било отхвърлено. В същата тази църква са коронясани първите владетели от Асеновата династия – Петър, Асен и Калоян. В края на XVII или началото на XVIII в., в допълнение към църквата е построен и манастир, към който принадлежат откритите при археологически разкопки след 1971 г. четири големи сгради, разположени на изток, запад и юг.

През третата четвърт на XIII в., църквата и прилежащият към нея манастир били разрушени. Най-вероятната хипотеза е, че това е станало по време на земетресение. Тъй като старата църква вече била история, през XV в., с материали от нея, като феникс от пепелта, в южната част била изградена друга църква, която лежала върху основите на южната манастирска сграда. След разрушаването на църквата „Св. Димитър“ и манастира около нея през втората половина на XIV в. бил издигнат голям християнски некропол, съществувал до началото на XX в.  В северната част на двора се съхранява костница, в която се намират останките от над 500 погребения.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

 Първото българско царство – история, възход и падение 

Второто българско царство – история, възход и падение

В края на XVIII в. и началото на XIX в, църквата „Св. Димитър“ била атакувана и ограбена от кърджалии. През XIX в. д-р Васил Берон, д-р Хр.Даскалов, Феликс Каниц и др. оставят кратки описания за нея. При настъпването на втората половина на XIX в. църквата вече е силно повредена, а земетресението през 1913 г. е нейният край, тъй като остава само апсидата с фрагменти от оригиналните стенописи по двете ниши.

Останки от два стенописни слоя се намират в олтарната част на храма. Те са доста добре запазени като по-ранният е датиран от времето на столичния период на Търновград. Открити са запазени изображения от първия регистър в олтарната конха – това са шестима църковни отци, които са автори на литургични текстове, участващи в сцената “Поклонение на жертвата” (Мелисмос). Сред тях е образът на св. Кирил Александрийски. Втория регистър представлява процесия на ангели-дякони, държащи рипиди в ръце – това е част от сцената “Божествена литургия”. Вторият живописен пласт е от края на XVI – началото на XVII в. В протезисната ниша, която е част от него се намира сцената “Пиета” заедно с бюст на епископ разположен над нея.

Църквата е наречена на Свети великомъченик Димитър Солунски Чудотворец. При смъртта на родителите му, роденият в Солун през ІІІ век, Димитър е назначен от император Максимиан на висок военен пост със задачата да преследва християните. Димитър обаче въобще няма намерение да следва императорските заповеди – тъй като още в детството си бил покръстен той не просто покровителства християните, но и ги насърчава да разпространяват Христовата вяра. При завръщането си от поход от източната част на Империята през 306 г., императорът спрял в Солун и поискал от Димитър да се отрече от вярата си. Когато Димитър отказал бил хвърлен в тъмница и след време прободен с копие. Така си отишъл още един мъченик вярващ в християнството. Умрял за своите идеали.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

Династията на Асеневци – история, величие и падение

Историята на Иванко – убиецът на цар Асен І

По време на първите археологически разкопки през 1906 – 1921 г. от търновското археологическо дружество са проучени притвора, наоса и двора на църквата. Чак 50 години по-късно, през 1971 г. започнали цялостните научни археологически проучвания, които били под ръководството на доц. Я. Николова и М. Робов и разкриват какви строителни методи и постижения на времето са били използвани – изясняват плана на църквата, строителните и периоди и нейната богата външна декоративна украса. Църквата е  еднокорабна, едноапсидна, кръстокуполна с вграден притвор, наос и олтар. Апсидата е петостенна. Външната декоративна украса е направена чрез редуването на камък, хоросанова спойка и тухли – освен това са вградени и четирилистни устиета и панички, покрити с разноцветна глазура.

Архитектурният план на сградата се отнася към т.нар. църкви със “стегнат кръст” – куполът се носи от изток и запад от полуцилиндричните сводове. Притворът е едноделен. Има галерии и фасади, които са украсени с характерни за късносредновековната епоха псевдоконструкнивни аркирани ниши – техните архиволти са опасани с разноцветни керамични панички и покрити с глазура розети. Тимпаните са запълнени с украса от вдълбани в мазилката ромбове и правоъгълници, оцветени червено, черно и бяло.

Благодарение на археологическите проучвания на доц. Янка Николова по проект на арх. Теофил Теофилов, като се имат предвиди аналогични примери от традицията през съответната епоха, през 1977г. е стартирана обемно-архитектурната реставрация. Когато храмът „Свети Димитър“ е възстановен е открит като музеен обект през 1985 г. – това се случва по същото време, когато се навършват 800 години от въстанието на Петър и Асен и началото на Второто българско царство.

Църквата е обявена за народна старина, както и за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

Цар Иван Асен І – основоположник на Второто Българско Царство

Цар Калоян – един от владетели, заради които българите имаме славата на велик народ

Династията Дуло – забравените владетели на Европа

Древната история на Първото българско царство. Къде са живели прабългарите на Аспарух?

Автор: Божидара Иванова

Кастра Мартис (на латински: Castra Martis, в превод Марсови крепости) представлява късноримска крепост, чиито останки се намират в центъра на днешния град Кула в Северозападна България, на 35км. от Видин. Останките на крепостта са идентифицирани през 1870-те години, по време на едно от пътешествията на австро-унгарският учен, Феликс Каниц.

На мястото, където днес се намира крепостта – стръмния южен склон над дефилето на река Войнишка, е установено, че преди нея е съществувало малко трако-римско селище датирано от 1-то хилядолетие преди новата ера.

Предположенията са, че крепостта е построена от император Диоклециан на границата между ІІІ и ІV век. Част е от възстановения Дунавски лимес на Римската империя след загубата на Дакия в края на ІІІ век. Ролята на Кастра Мартис била да защитава пътя от Бонония до Сингидунум през Връшка чука – най-северозападния проход на Стара планина.

Чували ли сте за Сердикийски събор? През 343 г. именно епископ на епархията Кастра Мартис участва в него. Няколко години по-късно, през 377 година, отново е спомената във връзка с преминаването на отрядите на император Грациан по пътя за Тракия. През 408 г. хунския вожд Улдис превзема крепостта за малко. През същия век Прокопий Кесарийски нарежда Кастра Мартис сред основно възстановените крепости от император Юстиниан I (527-565). След няколко години обаче по време на аварските нашествия в империята от 586-587 година, крепостта е унищожена.

През ХІІІ – ХІV век част от укреплението е възстановено и използвано за отбраната на Видинското царство.

Крепостта се поделя на 2 части, строени през различни периоди – малко квадратно укрепление квадрибургий и намиращият се южно от него по-голям кастел.

Тъй като император Диоклециан усилено строи квадрибургии в граничните райони на империята и тук е построен такъв – той е датиран от края на ІІІ – началото на ІV век. Размерите му са 40 на 40 m с големи кули в ъглите, които имат диаметър от 12,5 m. Квадрибургият е отлично запазен и цялостно разкрит. Изградените от каменни и триредови тухлени пояси стени имат дебелина 2,2 m и запазена средна височина 2 m над подовете. Името на град Кула идва именно от 16,3 метровата югоизточна кула на крепостта. До укреплението се стига през двукрила порта, разположена от южната страна на крепостта – това е единственият път. Има теория, че в края на ІV век портата е била подсилена с по-тясна стена на 3,3 m от първата, оформяща караулни помещения и надвратна кула.

Името на крепостта се свързва с името на Константин Велики (306-337), който през втората четвърт на ІV век, разположил военният си лагер южно от квадрибургия. Той бил укрепен с крепостни стени дебели 4,3 m. Кастелът има форма на неправилен четириъгълник със 7 многоъгълни кули на площ от 15,5 декара.

Откритите по-късно останки от основи на римска баня в северозападната част на крепостта говорят затова, че извън крепостта е пребивавало цивилно население.

Посетителите на крепостта имат възможността да се насладят на изумителна гледка от изградената панорамна площадка към главната улица на града. Кастелът има нощно осветление, което предлага и нощни разходки.

Автор: Божидара Иванова