Всяка секунда от живота си човек е заобиколен от всевъзможни звуци. Слушането е неразделна част от пълното възприемане на картината на света. Звучи всичко. Но не всеки чува. Но звуците, които не могат да уловят човешкото ухо, засягат тялото му. Този ефект влияе на нашето благосъстояние и цялостно здраве. Последните проучвания на физиците показват, че абсолютно всичко в нашия свят има вълнова природа, включително човешките мисли и чувства. Както всички знаем, звукът също е вълна. От това следва, че човек възприема информация от всеки обект, често несъзнателно.

Налице е такава наука като киматика, тя изучава формиращите свойства на вълните. Основател е швейцарският лекар Ханс Йенни. Той провежда серия опити, създавайки видима звукова среда. Ученият поставя пясък, пластмаса, катран, глина, прах, вода и други течности върху метални пластини, прикрепени към устройство, способно да произвежда хиляди честоти. При създаването и промяната на честотите веществата се оформят в невероятни и разнообразни симетрични модели. Колкото по-голяма е честотата на вибрациите, толкова по-сложни са формите.

И някои от тях приличат на традиционни мандали (сакрално схематично изображение, използвано в будистки и индуски религиозни и езотерични практики). Тези експерименти доказват, че звукът има способността да създава форма. Климатиката доказа, че вибрациите организират материята. Следователно, хармоничните звуци създават ред в хаоса. С течение на времето учените започнаха да осъзнават, че различните честоти имат определен ефект върху човешкото тяло. Както полезно, така и разрушително.

Какви честоти възприема човек

Звуковите честоти, възприемани от човешкото ухо, са в обхвата от 16 до 20 000 Hz. По-малко от 20 Hz е инфразвук, който човешкото ухо не възприема. Инфразвукът се съдържа в шума на атмосферата, гората и морето. Източникът на инфразвукови колебания се явяват мълниите, както и експлозиите и оръдейните изстрели. В земната кора, сътресенията и вибрациите на инфразвуковите честоти са много разнообразни.

За инфразвука е характерна ниска абсорбция в различни среди, поради което инфразвуковите вълни във въздуха, водата и земната кора могат да се разпространяват на много дълги разстояния. Разпространението на инфразвука на дълги разстояния в морето дава възможност да се предскажат цунами. Звуците на експлозии, съдържащи голям брой инфрачервени честоти, се използват за изследване на горните слоеве на атмосферата, свойствата на водната среда. Честотите над 20 000 Hz се наричат ултразвук. В природата ултразвукът се намира като компонент на много естествени шумове: в шума на вятъра, водопада, дъжда, морски камъчета, валцувани от прибоя.

Много бозайници, като например котки и кучета, имат способността да възприемат ултразвук при честоти до 100 kHz, а локалните способности на прилепите, нощните насекоми и морските животни са добре известни на всички. Не забравяйте, че способността за възприемане на звукови вибрации при всички различни хора е различна. Тя се влияе от наследствеността и физическата форма, възрастта и дори пола.

Какво е това шум

Шумът са силни звуци, сливащи се в нестройно звучене. Нивото на шума се измерва в единици, изразяващи степента на звуковото налягане в децибели. Нивото на шума от 20-30 децибела е почти безвредно за хората, това е естествен шумов фон.

Например, човешкият шепот е шум от около 20 децибела. Ниската човешка реч (30 – 40 децибела) засяга съня на спящ човек, чийто мозък, реагиращ на звука с такава интензивност, започва да генерира сънища. Разговорът с високи тонове (50 – 60 децибела) намалява не само вниманието и реакцията на човек, но също така намалява зрението. Дискотеките (80 децибела) причиняват промени в кръвния поток на кожата, стимулират нервната система. 80 децибела е допустимата граница на поносимо шумово въздействие в човешкото тяло. Звукът от 130 децибела вече ще причини болка, а при 150 тя вече ще стане непоносима. През Средните векове имало дори наказание „под камбаната“. По времето на Иван Грозни това се явявало начин за бавно убиване на човек. Това звънене измъчвало и бавно убивало осъдения. Много висок е и индустриалният шум. На много работни места и при шумни производства се достига до 90-110 децибела и повече. В момента учените в много страни по света провеждат изследвания, за да определят ефекта на шума върху човешкото здраве. Както се оказа, абсолютната тишина също има неблагоприятно влияние върху човешкото състояние.

Например, служители на едно дизайнерско бюро, което имало отлична звукоизолация, след седмица започнали да се оплакват от невъзможността да работят в условията на потискаща тишина. Те станали нервни и загубили способността си да работят. Друго откритие е, че звуците с определена сила стимулират процеса на мислене, особено процеса на преброяване. Постоянното излагане на силен шум може не само да повлияе неблагоприятно на слуха, но и да причини други вредни ефекти – звън в ушите, главозамайване, главоболие и повишена умора. Прекалено силната съвременна музика, между другото, също смущава слуха и причинява нервни заболявания.

Как звуците влияят на състоянието на човек

Както показват проучванията, звуците, които не се чуват от хората, също могат да имат пагубен ефект върху тяхното здраве. По този начин инфразвукът особено силно влияе на психическото състояние на човек: засягат се всички видове интелектуална дейност, настроението пада, понякога човек се чувства объркан, изпитва безпокойство, страх, а при висока интензивност – чувство на слабост, подобно на силен нервен шок.

Влизайки в резонанс с човешки биоритми, инфразвукът с особено висока интензивност може да причини незабавна смърт. Инфразвукът действа не само върху ушите, но и върху цялото тяло. Вътрешните органи започват да се колебаят – стомаха, сърцето, белите дробове и т.н. В този случай техните щети са неизбежни. Инфразвукът, който дори не е с много голяма сила, може да разруши работата на нашия мозък, да причини припадък и да доведе до временна слепота. В началото на 50-те години френският изследовател В. Гавро, който изследва ефекта на инфразвука върху човешкото тяло, установил, че с вариации от около 6 Hz, доброволците, участвали в експериментите, изпитват умора, после тревожност, превръщаща се в ужас.

Някои обясняват феномена на Бермудския триъгълник с инфразвука, който генерира големи вълни: хората започват да се паникьосват много, стават небалансирани (могат да се убиват един друг).

Как звуците влияят на състоянието на човек

Независимо от това, трябва да се отбележи, че човек е успял да извлече от този честотен диапазон полза за своето здраве. Създадени са медицински устройства, които могат да извършват ултразвуков микромасаж, който подобрява кръвообращението, което допринася, например, за ускоряване на регенерирането на телесните тъкани след различни лезии. Има и медицински съоръжения, които унищожават бактериите и вирусите, като стрептококи и полиомиелит чрез ултразвук.

Разбира се, има звуци, които са не само разрушителни, но и полезни за човешкото здраве. Така котешкото мъркане подобрява сърдечно-съдовата система и нормализира кръвното налягане, подобрява съня. Класическата музика има успокояващ ефект. В допълнение, тя също забавя сърдечния ритъм. Звуците на природата имат още по-благоприятен ефект. Те са в честотния диапазон, който най-добре отговаря на човешката природа. Човекът вибрира с природата на същата честота. Птичите песни подобряват настроението, а шумът на дъжда успокоява и отпуска.

Светът на звуците изглежда толкова близък и разбираем за нас, но в същото време има много загадки и тайни. Всеки ден нараства броят на изкуствените звуци, създадени от човека, които оказват влияние върху човешката психика и здравето. Естествено, не можем напълно да избегнем цялото разнообразие от честоти, които оказват негативно влияние върху човешкото физическо и психическо състояние. Но в рамките на съществуващите възможности, да се предпазим от разрушителните вълни и да възприемаме благоприятни звуци, все пак е нашата непосредствена задача.

В миналото практиката да пишеш писмо в бутилка и да го хвърляш в морето била доста разпространена. Имало нещо завладяващо в това да излееш мислите си и да ги пуснеш да плават свободно в морската шир, оставяйки пътя им на неизвестността. Всичко било в ръцете на съдбата – там се криела магията. Хората пишели дата, адрес и име с надеждата, че когато писмото им достигне до откривателя на бутилката, той ще разбере цялото съдържание във всички детайли. В подобни писма хората изливали мъката си, споделяли тайните си, а понякога и мъдростта си.

Легендите гласят, че първото писмо в бутилка било хвърлено от гръцкия философ Теофраст, който през 310 г. пр. Хр. хвърлил в Атлантическия океан няколко съда пълни със записки, за да докаже, че водата в Средиземно море идва от Атлантическия океан. Били нужни няколко месеца, за да бъде открит един от съдовете край бреговете на остров Сицилия.

През 2018, разхождаща се по родния бряг, австралийка открила стара бутилка джин с писмо в нея. Когато разтворила бележката от шишето, намерила надпис на немски, съдържащ информация за местоположението и маршрута на кораб, наречен „Паула“. Имало дата, която съответствала на програма, проведена в Германия от 1864 до 1963. Бутилката била занесена в музея, където установили, че съобщението е на около 132 години, което го прави най-старото известно послание в бутилка.

Сега ще ви запознаем с някои от най-невероятните писма в бутилка, които са били открити:

Да се завърнеш у дома

21 години са били нужни на писмо да стигне отново до първоначалния си автор. Когато през 1995 г., 8-годишната Кортни написала и пуснала писмо в новозеландския пристанищен град Пиктън надали е очаквала, че 21 години по-късно то ще се върне отново при нея. Две десетилетия и 800 км по-късно, местен открил писмото, което върнал на вече порасналата Кортни.

(Не)откритите корабокрушенци

През 1794 г. на южните брегове на неизвестен остров в Тихия океан,  японски моряк на име Чуносуке и неговите 43 спътници претърпели корабокрушение. Тъй като нямали провизии, никой от тях не оцелял. Историята обаче запомнила тези корабокрушенци, тъй като капитанът  успял да напише писмо на кората на кокосово дърво, където разказвал за случилото се. Когато бутилката била открита 100 години по-късно, близко до японското село Хиратурамура, мистерията на изчезването на моряците най-сетне била разгадана.

85 години по-късно

По време на Първата световна война през 1914 година, младият британски войник Томас Хю написал писмо до жена си. Запечатал го в бутилка от джинджифилова бира и го хвърлил в Ла Манша. Два дни по-късно, войникът намерил смъртта си, а жена му така и не получила писмото. Историята обаче има продължение. Бележката е намерена в Темза през 1999 г. от рибар. Г-жа Хю отдавна е починала, но рибарят успява да намери дъщеря им, на която придава писмото.

Двете страни на любовта в бутилка

Когато 21-годишният американски войник Франк Хайотек се завърнал в САЩ, написал писмо, което гласяло: „Не мога да предложа награда за този, който намери бутилката, тъй като съм обикновено американско момче, което цени живота и щастието. Приятелството е единственото, което мога да ви гарантирам“. Годината била 1945 г., а писмото Франк затворил в бутилка, която пуснал в морето. Писмото открила 18-годишна ирландка. Така двамата се влюбили и Франк заминал за Ирландия. Любовта между двамата имала широк отзвук в медиите, а по-късно се оказало, че всичко било именно заради медийното внимание.

Ето я и историята на Аке Викинг от Швеция. Неговата любима се казвала Паолина и била от Сицилия. Двамата се запознали благодарение на морското течение, довело писмото му точно при нея. В писмото си, Викинг написал: „Към някого красив, който е далеч оттук“ и оставил информация за себе си.

През 1958 г., две години по-късно, бащата на Паолина открил бутилката и на шега я дал на дъщеря си.Тъй като Паолина не разбирала шведски се нуждаела от малко помощ.  По адрес на писмото, тя казва, че „е толкова чудотворно, че бутилката е пътувала толкова далеч да ме достигне, че трябва да ви изпратя отговор.“ Така двамата дълго си писали, докато Викинг се решил и заминал за Сицилия, където останал при любимата до смъртта си.

Запечатаната гибел

19-годишният Джеремая Брук и неговата 18-годишна братовчедка Нора Хегърти, пътували към семейството си в Бостън, по време на потъването на Титаник. Преди да се качат на борда на злочестия кораб, майката на момчето му дала бутилка със светена вода, която той използвал да запечата последните си мигове на кораба със следните думи: „От „Титаник“, сбогом на всички – Брук“. Година по-късно бутилката е открита в близост до дома му.

Какво?!

„Лузитания“ – британски пътнически кораб бил потопен от германска подводница в открито море. Подводницата подозирала, че корабът транспортира оръжия. Корабът потъвал 20 минути, а жертвите били повече от половината пътници.

Именно пътник на „Лузитания“  пише едно от най-страшните писма в бутилка: „Все още сме на палубата с няколко души. Последните лодки вече заминаха. Потъваме много бързо. Няколко души до мен се молят заедно със свещеник. Краят е близо. Може би тази бележка ще…“ Останалата част на бележката все още не е открита.

Послание до мама

Докато гостува на свои приятели в Лонг Айлънд,10-годишната Сидни Фери от Манхатън, пише писмо, което затваря в празна бутилка от джинджифилова бира. Бутилката е открита през 2013 г., по време на почистването на плажа след урагана Санди. За жалост, Синди е починала 3 години по-рано в Швейцария. Съобщението било изпратено до скърбящата майка на момичето, а бележката гласяла: „Бъди добър към себе си, пич!“.

Аушвиц

Някои писма никога не са стигали до открито море. Като това намерено в Аушвиц през 2009 г.  Писмото било написано 65 години по-рано – на 26 септември 1944 г. от католическия поляк Бронислав Янковик. Историкът, работещ в музея към Аушвиц казва следното: „Те са били млади хора, които са се опитвали да оставят някакво доказателство за съществуването си“. Въпреки че, когато бележката е открита полякът отдавна не е между живите, някои от оцелелите мъже, които е споменал в бележката си с мъка продължават да си спомнят за трагичните събития от войната.

S.O.S.

През 2005 г. близо до брега на Коста Рика, трафиканти на хора изоставили повече от 80 тийнейджъри, нелегални емигранти. Последната надежда на децата била да пуснат писмо в бутилка, с което да извикат помощ. Бележката с думите „Помогнете ни!“ била открита от рибар , който се свързал с хората от близкия остров.Така младежите били открити преди да намерят смъртта си.

Избавлението

През 1979 г. Дороти и Джон, които са на почивка на  Хаваите написали няколко бележки, които сложили в празни бутилки от шампанско и пуснали в Тихия океан. Във всяко писмо оставили  имената си, адреса и по 1 долар за пощенските разходи, за всеки, който реши да се свърже с тях. Три години и 14 500 километра по-късно бутилката се озовала на 16 километра от Тайландския бряг, където виетнамският бежанец Хоа Ван Хгуен я открил. Хоа избягал от Виетнам заедно с брат си и съпругата си, когато Южен Виетнам загубил войната през 1975 г.

Доларът, който Джон и Дорти сложили в бутилката Хоа използвал, за да изпраща писма до семейството си, като кореспонденцията помежду им продължила около две години. Дороти и Джак помогнали и с друго – благодарение на тях цялото семейство на виетнамеца заживяло в Лос Анджелис през 1985 г.

Автор: Божидара Иванова

Баняджиите дори били обединени в гилдии, което ясно сочи, че са били доста многобройни. За това четем в средновековния „Регистър на занаятите и търговията в град Париж“:

„Всеки, който иска да бъде баняджия в град Париж, свободно може да бъде такъв, стига да работи според обичаите и начините на гилдията, установени от цялата гилдия, които са следните: никой не може да отвори своя баня, преди да е готово всичко, заради бедствията, които могат да се случат на онези, които ще отидат в такъв случай на баня; не бива да организира в своята баня нито денем, нито нощем, публичен дом и да държи в нея нощем прокажени, мъже или жени, скитници и други опасни хора; банята не бива да работи в неделя или празници, когато целият град празнува“.

Така виждаме, че баните били широко разпространени и техният регламент бил определен с най-малки подробности.

Баните и баняджиите се срещат в хрониките и летописите като обичайно явление. Тяхната дейност, както и правилата за поведение в банята, са отразени в юридически документи. Нещо повече: специално се споменават наказанията за кражба и убийство в баните – което също показва тяхното широко разпространение.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Нечистите лъжи за „мръсното“ Средновековие (ЧАСТ – 1-ва)

ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Нечистите лъжи за „мръсното“ Средновековие (ЧАСТ – 2-ра)

Специално трябва да се спомене хигиената на средновековните монаси – които особено енергично биват обявявани за мръсни същества с лоша хигиена. Още по време на Средновековието пропагандата на протестантите и атеистите представяла манастирите като средоточие на зловоние и мръсотия.

Но тук е достатъчно да си припомним дори само един съвсем делничен факт от ежедневния бит на католическите монаси: те се бръснели. Бръснели брадите, мустаците, дори главите си. Тези процедури изискват редовен контакт с водата – всеки мъж знае, че четината расте доста бързо. И това определено е ставало с топла вода, защото бръсненето със студена вода, меко казано, е доста некомфортно.

Разбира се, монасите, както всички останали, също ходели на баня. Уставът на  Ордена на августинците дори обяснява как това трябва да се извършва от неговите членове: „Когато отивате в банята или на друго място, нека да сте поне двама-трима. Който има нужда да излезе от манастира, трябва да го направи с другиго, когото определи игуменът“.

Внимание заслужава и уставът на Ордена на бенедиктинците: „Гл. 36. За болните братя… Игуменът трябва да полага всички грижи, за да не се допусне никаква небрежност спрямо болните. За тях да се определи специална килия и брат, който да ги обгрижва. Бани за болните да се подготвят, колкото е необходимо, а ако трябва, да се пускат в банята преди здравите, особено преди младите“.

От този текст става ясно, че в манастирите имало бани и лечебните им свойства се използвали за лечение на болни монаси – а младите можело и да почакат.

Относно необходимостта от физическа чистота на монасите се споменава и в Устава на Францисканския орден от 1223 г.:

„Уставът и животът на братята са следните: да пазят святото благовестие на нашия Господ Исус Христос, като живеят в послушание, без собственост, и да са в чистота“.

Не е трудно да се досетим, че тук става дума за чистотата на тялото, а не за душата – първо, споменава се материална собственост, а чистотата на душата се уточнява другаде и по друг начин в същия Устав:

„… но нека си спомнят, че най-много трябва да искат да имат в себе си Духа на Господа и Неговото свято действие, винаги да Му се молят с чисто сърце и да бъдат изпълнени със смирение…“.

И така, нищо не показва, че монасите са се отличавали с физическа нечистоплътност и лоша хигиена. Напротив, уставите на най-авторитетните монашески ордени през Средновековието сочат обратното.

С оглед на всичко изложено, може да се направи извод, че упреците и инсинуациите относно някаква ниска хигиена и физическа мръсотия в християнска Европа през Средновековието са просто пропагандни атеистични и антихристиянски митове. Очевиден е опитът тези манипулации да се съчетаят с онези твърдения, които издигат хипотезите, че, за разлика от християните, представителите на други религии спазвали чистота.

Какво да се отговори на това? Достатъчно е на такива манипулатори да се покажат снимки, например, от река Ганг, в чиито води в днешно време плуват подути трупове на хора и животни. Също да им се припомни, да речем, индийския обичай официалните гости при посрещане да се окичват с гирлянди от цветя. Някои мисля, че това е за красота – а, всъщност, се прави с цел ароматът на цветята да прикрие вонята на нечистотии в околната среда. И това е в нашата съвременност, през ХХІ-ви век!

Затова, трябва да се отчита фактът, че клеветите и манипулациите, използвани за очерняне на великото европейско Средновековие, са просто част от една пропагандна война, започнала преди доста векове.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Нечистите лъжи за „мръсното“ Средновековие (ЧАСТ – 1-ва)

ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Нечистите лъжи за „мръсното“ Средновековие (ЧАСТ – 2-ра)