Търсене
Още
    Начало Блог Страница 85

    Създадоха най-бързата камера в света, която може да „замрази времето“

    Елица Мартинова
    -
    0
    Създадоха най-бързата камера в света, която може да „замрази времето“

    Когато включите лазерния показалец, изглежда, че светлината се появява незабавно. Всъщност, фотоните се „изстрелват“ от нея приблизително по същия начин, както се случва с водата, изтичаща от кранчето или от маркуча, частиците светлина се движат толкова бързо, че човешкото око не може да забележи това движение. Група учени от Калифорнийския технологичен институт (САЩ) и университета в Квебек (Канада) създадоха най-бързият фотоапарат в света, способен да заснеме до 10 трилиона кадъра в секунда.

    През последните години иновациите в нелинейната оптика и изображенията отвориха врати за нови и високоефективни методи за микроскопски анализ на динамични явления в биологията и физиката. Използването на потенциала на тези методи обаче изисква метод за записване на изображения в реално време с много кратка времева резолюция за всяка експозиция.

    Когато се използват съвременни техники за изобразяване, измерванията, извършвани с използване на ултравиолетови лазерни импулси, трябва да се повтарят многократно, което е подходящо за някои видове инертни проби, но е невъзможно за други по-крехки проби. Например, лазерно гравирано стъкло може да прехвърли само един лазерен импулс, оставяйки по-малко от пикосекунди да записва резултатите. В този случай, методът за визуализация трябва да може да улови целия процес в реално време.

    Отправната точка за създаване на невероятна камера, която ще позволи това да бъде направено, и за която учени са споделили в списанието Light: Science & Applications е технологията на компресираната ултра бърза фотография (CUP). При 100 милиарда кадъра в секунда този метод се доближава, но не отговаря на спецификациите, необходими за интегрирането на фемтосекундни лазери. За да се премине към ново ниво на възможности, учените са разработили нова система T-CUP. Тя се базира на базовата паметна камера, която включва и типа събиране на данни, използван в приложения като томография.

    „Знаехме, че използвайки само камерата с фемтосекундна лента, качеството на изображението ще бъде ограничено“, коментира Лихонг Уанг, ръководител на лабораторията за оптично визуализиране на изображения в Калифорнийския технологичен институт.

    „За да подобрим това, добавихме още една камера, която отнема статично изображение. В комбинация с изображението, направено от фотоапарата, можем да използваме така наречената трансформация на Радион, за да създаваме висококачествени изображения, когато записваме десет трилиона кадъра в секунда. “

    Създавайки световен рекорд за скорост на изображението в реално време, камерата T-CUP може да формира основата на ново поколение микроскопи за биомедицината, науката за материалите и други приложения. Тази камера е фундаментална промяна, която позволява да се анализират взаимодействието между светлината и материята при безпрецедентна времева разделителна способност.

    „Това е голяма крачка напред, но вече виждаме потенциала за увеличаване на скоростта на снимане до 1 квадрилион кадъра в секунда“, добавят учените.

    Тайнствена мумия на Хуманоида Атакама

    Елица Мартинова
    -
    0
    Тайнствена мумия на Хуманоида Атакама

    Според чилийско печатно издание на 19 октомври 2003 г. в пустинята Атакама в Америка, в град Ла Нория, изследователят Муньос намерил останките на необичайно създание, увито в плат. Тази находка е придобита от местен предприемач, който я е препродал на испански бизнесмен.

    Това създание е с височина 15 сантиметра, главата пропорционално на тялото е голяма, а ребрата на тази мумия са два пъти по-малки от тези на човека. Назовали този хуманоид според мястото на откриване – „Хуманоид Атакама“. Тази находка дава на уфолозите по-голяма увереност в съществуването на извънземно съзнание.

    След голямото откритие слуховете за появата на извънземно съзнание на Земята бързо се разсеяха. Но 10 години по-късно на екрана излязъл „Сириус“, в който учените споделят мнението си за съществуването на извънземни и представят достоверна информация от експерти, изучаващи хуманоида.

    Но въпреки всичко, скептиците твърдят, че всичко това е жонглиране с фактите, въпреки че томографията показала, че това е истинско тяло на реално същество. Мненията между изследователите също се различавали, но тялото може да е принадлежало на малка маймуна или на човешки зародиш при късна бременност.

    Изследванията, проведени с помощта на съвременно оборудване – рентгенография, томография, ДНК анализ – разкриват най-интересната информация за хуманоида от Атакама. Първо, той не може да бъде маймуна. „Мога да кажа със 100% сигурност, че находката не е скелетът на маймуната. Това е нещо по-близо до хората, отколкото шимпанзетата „, казва Хари Нолан, професор, който е извършил генетичен анализ. – На второ място, скелетът не е абортиран човешкия плод, това е изключено“ – казва експертът.

    Изследователите са анализирали извлечената ДНК от костния мозък, от което са получили, според собствените си изявления, „отличен качествен ДНК материал“. Заключението на експертите е, че създанието е имало „интересна мутация“, скелетът принадлежи на женски индивид, вероятно на човек, който починал около четиридесет години след откриването му.

    Експерти, извършили изследването, стигат до извода, че този хуманоид има чудовищни мутации, най-малко при 7 гена, за които е известно, че са отговорни за аномалии и малформации на скелета при хората или ускоряват неговото стареене. Именно с генетични мутации могат да се обяснят малкия размер на Хуманоида Атакама, напредналата възраст на костите му, удължената форма на черепа, както и необичайните ребра.

    Смята се, че поради фаталните мутации, които деформират скелета „Ата“, тя или е родена мъртва, или е починала малко след раждането. „Разбирането на откритите мутации, които причиняват стареенето на костите, както в случая с Ата, може да ни позволи да разработим лекарства, които могат да помогнат за развитието и възстановяването на костите на хора, които са били жертва на злополуки, пътнотранспортни произшествия или участници в други трагедии …

    Въпреки че цялата история започва и се разпространява по целия свят като история за извънземни, в действителност това не е нищо повече от трагедията на жена, която ражда преждевременно бебе, което се продава като фантастичен артефакт. Хуманоидът Атакама е невероятен генетичен случай, от който трябва да извлечем най-важното и да помогнем на цялото човечество в борбата срещу този проблем. „Остани в мир Ата! „- казва в интервюто си професор Нолан за изданието The Guardian.

    Епископите Анселм и Томас Бекет срещу кралската власт

    Любомир Чолаков
    -
    0
    Епископите Анселм и Томас Бекет срещу кралската власт

    Открай време в човешкото общество, независимо от епохата, се води борба между две власти: светската и духовната. Жреци срещу вождове, епископи срещу крале, папи пак срещу крале и т. н. Достатъчно е да разтворим Стария завет, за да видим как староеврейските пророци непрестанно разобличавали царете юдейски – за което мнозина от тях заплащали доста скъпо.

    И когато днес определяме отделянето на църквата от държавата като нещо положително, не бива да забравяме, че това е просто пореден епизод от тази борба, която се води вече хилядолетия.

    Така и разширяването на кралската власт в Англия през ХІ-ти век неизбежно срещнала съпротивата на Църквата. Тя била най-ожесточеният противник на монарсите.

    Въпреки че от времето на Норманското завоевание (1066) английските крале, като правило, поддържали добри отношения с папството, проблемът за дуализма на властите бил също толкова важен за Англия, колкото и за континентална Европа.

    През 1093 г. крал Вилхелм Червенокосият (упр. 1087–1100), син на Вилхелм Завоевателя, назначил изтъкнатия богослов Анселм за Кентърбърийски архиепископ – глава на английската църква.

    Анселм Кентърбърийски

    Анселм, италиански благородник и игумен на манастира Бек в Нормандия, веднага влязъл в спор с краля за имуществото на архиепископията, което било конфискувано в миналото. Най-обобщено, аргументите на Анселм се свеждали до факта, че папата държи ключовете за Царството небесно, а нито един император, цар или херцог не е удостоен с такава мисия. Тези заявления били почти толкова обидни за краля, колкото и твърденията на папа Григорий VII, че властта на кралете и херцозите произхожда от дявола.

    Отношенията на Анселм със следващия крал Хенри I (упр. 1100–1135) не били по-добри. Епископът твърдял, че земите, предоставени на епархията от краля, са свободни от васални задължения. В интерес на истината, английската църква не подкрепяла Анселм. Той налагал строго безбрачие (целибат), но мнозина енорийски свещеници и дори епископи били женени и нерядко предавали постовете си по наследство на своите синове. Освен това, църковните назначения в Англия зависели много повече от краля. Анселм прекарал дълги години в изгнание и накрая, през 1107 г., се съгласил на компромис: кралят да не назначава епископите, но все пак те да бъдат негови васали.

    Приблизително 60 години по-късно между краля и Църквата избухнал спор с нова сила – този път между Хенри II и Томас Бекет, архиепископ на Кентърбъри. Ставало дума въпрос за отлъчване от Църквата на кралски чиновници, за правото на обжалване пред папския трон, за използването на доходите от свободните епархии. Най-остър бил проблемът за правото на краля да наказва служители на църквата, осъдени от църковните съдилища. Бекет остро отхвърлял това като несправедливост срещу хора, които биха били наказани два пъти за едно и също престъпление.

    Тук изиграли роля личните качества на съперниците. Хенри II вярвал, че Бекет, който бил негов пръв министър (канцлер) преди самият крал да го избере за архиепископ, е нарушил своите задължения – както лични, приятелски, така и васални.

    А за Бекет необходимостта да изкупи своето светско минало на придворен велможа и да защити интереса на Църквата, била също толкова важна, колкото и същността на спора.

    В крайна сметка Бекет отлъчил няколко епископи, които подкрепили краля. Хенрих пред всички изказал гнева си към него. Четирима рицари изтълкували реакцията на краля като заповед и убили архиепископа в Кентърбърийската катедрала на 29 декември 1170 година. Подробно описание на смъртта на Бекет се съдържа в писмо от неговия секретар и приятел, историкът Йоан Солсбъри:

    „Мъченикът стоеше в катедралата при олтара Христов, готов да страда. Дойде часът на убийството. Щом чу, че го търсят, защото рицарите, които дойдоха за него, попитаха на висок глас служителите и монасите в тълпата: „Къде е архиепископът?“, той се обърна, за да ги посрещне на стъпалата на олтара, и промълви с невъзмутимо спокойствие: “Ето ме! Какво ви трябва?” Тогава един от рицарите-убийци скочи към него и извика с ярост:“ Сега ще умреш!” Навярно, нито един мъченик не е показвал такава издръжливост по време на смъртта си, като него. Явявайки твърдост както в гласа, така и в духа си, той отговори: „Аз съм готов да умра за моя Господ, за справедливостта и за свободата на моята Църква. Вие искате моята глава и аз ви забранявам, в името на Всемогъщия Господ и под страх от анатема, да наранявате други хора“. Като каза това,той видя, че убийците са извадили мечовете си, и приведе глава, сякаш за молитва“.

    Крал Хенри II в диспут с архиепископ Томас Бекет. Уикипедия

    В чисто интелектуално отношение Бекет дори не се доближавал до Анселм. Аргументите, които той изтъквал, били изключително повърхностни (впрочем в това отношение крал Хенри ІІ изобщо не го превъзхождал) и далеч под нивото на дискусията между папството и поддръжниците на имперската власт в континентална Европа.

    Но, независимо, че Бекет загубил в интелектуален и политически смисъл, той със сигурност спечелил религиозните чувства на обикновените хора. Веднага бил обявен за мъченик. Папата го канонизирал през 1173 г., а гробницата му се превърнала в място за поклонение, известно не само в Англия, но и в цяла Европа. По своята популярност тя отстъпвала само на гробницата на апостол Яков в Сантяго де Компостела, Северозападна Испания, и на самия Рим.

    Наложило се Хенри II да изкаже сурово публично покаяние.  Но на практика, обаче, властта на краля над английската църква не била отслабена. Той си запазил фактическото право да назначава нейните епископи.

    Борбата между Хенри ІІ и Томас Бекет беше живописно изобразена във филма „Бекет“ от 1964 г., където ролята на краля изпълни Питър О`Тул, а образът на Томас Бекет бе пресъздаден от Ричард Бъртън.

    Готиката

    Любомир Чолаков
    -
    0
    Готиката

    Готическият стил в архитектурата се появява през Х-ХІ вв., като последователно, стъпка по стъпка, се развива от новите тогава методи за издигане на островърхи сводове с пресичащи се повърхности – и достига своя разцвет през ХІІІ-ХІV-ти вв.

    В комбинация с островърхите арки, тази техника позволявала на строителите да увеличат височината на църквата. Но това на свой ред изисквало създаването на дъгови опори, които компенсирали налягането на стените и тавана и в същото време позволявали стените да бъдат по-тънки, а прозорците – по-многобройни и по-големи. Това са характерните технически характеристики на готическия архитектурен стил.

    Но майсторите на готиката били не просто високопрофесионални строители, добре запознати с математиката и механиката. Те били и художници, които създали един от най-оригиналните строителни стилове в световната история, използвайки нови за времето си технологии. В техните ръце поддържащите конструкции, островърхите сводове и колоните се превърнали в художествено средство за организиране на вътрешното пространство.

    Миланската катедрала. Уикипедия

    Арковите опори, които били обикновени елементи за подсилване на стените, съзнателно се използвали, за да се подчертае ритмичната триизмерна динамика на сградата, нейният стремеж нагоре. Тази архитектурна самобитност се подчертавала с изобилие на скулптури, обикновено човешки фигури, изваяни с почти класическо усещане за идеализиран реализъм.

    Огромните прозорци били закрити с цветни витражи (най-добрите им примери са, може би, в катедралите на Шартър и Бурже), които създавали в интериорите удивително осветление с меки приглушени тонове, променящи се в зависимост от времето на деня. В оцветените прозорци, чиято великолепна палитра можела да се състезава дори с изумителните византийски мозайки, Божият свят е изобразен по съвсем реалистичен начин – с неговите ангели, светци, хора, животни и цветя.

    Не е изненадващо, че някои архитекти и техните покровители, вдъхновени от своите успехи, започнали да изискват невъзможното от новата вълшебна техника. Те вдигали таваните на църквите все по-високо и високо, постигайки великолепни пространствени и светлинни ефекти.

    В резултат на това в някои европейски църкви покривите просто рухнали.  Най-известната строителна катастрофа е тази в катедралата в Бове (Северна Франция): островърхият покрив, издигнат на височина 48 м, рухнал през 1284 г. Били необходими почти 40 години, за да го възстановят. Оттогава строителите станали по-предпазливи. В Кьолнската катедрала сводовете били замислени почти на същата височина (45 м), но ги завършили едва през ХІХ-ти век.

    Кьолнска катедрала. Уикипедия

    Някои историци отдавна се опитват да интерпретират готическата архитектура като изискан символичен език и търсят смислови паралели със схоластиката. Сега вече няма съмнение, че много от детайлите на готическите сгради, особено техният декор, са наистина надарени със символично значение. Разбира се, трудно е да се открие дълбок богословски смисъл в архитектурата на цялата сграда; днес нямаме толкова изчерпателни свидетелства за онова време, както за ренесансовата архитектура. Но, във всеки случай, справедливо е да се предположи, че архитектите от XIII-XIV вв. и техните църковни покровители, като образовани хора, имали представа за тогавашното господстващо философско убеждение, че Вселената и всички творения са създадени по законите на хармонията.

    Готическият стил бързо проникнал от Франция в Англия, Германия и Испания; само Италия известно време се съпротивлявала на изкушенията му. Такова бързо разпространение се дължи главно на факта, че навсякъде в строителството участвали най-добрите архитекти със своите бригади, предимно французи. Международната система на чиракуване, която привличала обещаващи млади хора в „екипите“ на майсторите, също била от голямо значение; по същия начин младите учени се стремели да влязат в кръга на най-добрите преподаватели в големите университети.

    Архитектите вече можели да се учат по рисунките или по сборници от своеобразни „типови проекти“ за обща употреба, както и от детайлните проекти на реални сгради. Тези проекти били разработени толкова старателно и с такова внимание, че въз основа на тях през XIX-ти век катедралите в Кьолн и Улм били завършени с абсолютна точност.

    Кьолнска катедрала. Уикипедия

    Но, все пак, по-важната причина за широкото разпространение на готическия стил и неговото извънредно дълголетие (в континентална Европа до средата на XVI-ти век, в Англия до XVIII-ти) била естетическата му и религиозна привлекателност.

    В различните си форми, зависещи от региона и епохата, готическият стил продължавал да задоволява нуждите на много поколения вярващи.

    Само това обстоятелство може да обясни броя и размера на готическите катедрали и църкви, построени в цяла Европа след XIII-ти век. Наистина, нито ценностната система, нито приоритетите на европейските общества били претърпели фундаментални промени в сравнение с XI-XII вв. Тогава все още значителна част от богатствата продължавала да се използва за актове на благочестие, за войни и за изграждане на дворци и замъци.

    Интересни факти за библиотеките

    Елица Мартинова
    -
    0
    Интересни факти за библиотеките

    Най-голямата библиотека в света е Библиотеката на Конгреса в САЩ, която има повече от 150 милиона екземпляра в своята колекция. Тя е основана през 1800 г. от американският президент Джон Адамс, който е отпуснал 5000 долара за закупуването на книги, от които Конгресът може да се нуждае. Понастоящем около 1 700 000 читатели посещават библиотеката годишно.

    Американският библиофил Стивън Блумберг става известен в целия свят заради странната си „любов“ към книгите. През живота си Блумберг откраднал повече от 20 000 ценни книги на стойност милиони долари от библиотеките. Той е бил зад решетките повече от веднъж, но след освобождаването си отново започвал да краде книги. Интересното е, че не е продал или развалил нито една от книгите. Той дори обяснявал действията си с благородни цели – да лиши държавата от правото на изключителна собственост върху редки книги. Блумберг твърди, че е прочел всички откраднати книги и е можел да разказва на хората съдържанието им.

    Непознат връща стара книга в библиотеката на малкия град Вантаа във Финландия. Съдейки по записите на задната корица, тя е издадена преди повече от сто години. Може би този запис може да бъде бъде вписан в Книгата на рекордите на Гинес.

    Между другото, Библията и тази книга на Гинес са най-често крадените от библиотеките.

    Малка библиотека дори беше събрана на борда на орбиталния комплекс „Мир“. В нея нямало много книги – около сто, но по разнообразни теми – от произведения по космонавтика до романи на известните съветски сатирици И. Илф и Е. Петров.

    Много известни личности са посветили живота си на библиотечното дело. Например: Иван Андреевич Крилов, Николай Иванович Лобачевски, Имануел Кант и др.

    Дори известният авантюрист Джовани Джакомо Казанова прекарва последните години от живота си в библиотеката на граф Вальдщайн, която е в Бохемия. Там Казанова написал автобиографията  си „Историята на моя живот“.

    Норвегия може да се счита за рай за писателите. Ако някой от тях публикува книга в тази страна, тогава норвежкото правителство незабавно купува 1000 копия и ги разпространява в библиотеките. Така писателите се подкрепят от държавата.

    Библиотеката Haskell се намира в две държави едновременно – САЩ и Канада. Половината от сградата се намира в американския град Дерби-Лайн, а другата в канадския Стенстед. Било е възможно да влезете в библиотеката само от САЩ. Вярно е, че канадците също са свободни да използват библиотеката.

    След атентата на 11 септември мерките за сигурност бяха подсилени и служителите на националната сигурност на САЩ непрекъснато дежурят в близост до сградата.

    През 1857 г. британският търговец и филантроп Джордж Мур открил първата мобилна библиотека в света. Така той решава да разпространява полезни познания сред селското население. Каруцата с книгите се местела от едно село в друго, всеки можел да вземе книга и да я върне по време на следващото посещение на мобилната библиотека.

    Понастоящем най-старата функционираща библиотека се намира в Египет в манастира „Света Елена“, който се намира на полуостров Синай. Библиотеката е открита през 6-ти век. Вярно е, че всеки, който пожелае, не може да я посети. Това е позволено само на монаси и студенти, които имат специално разрешение.

    Интересните факти за китайците

    Елица Мартинова
    -
    0
    Интересните факти за китайците

    Тази страна е толкова многообразна, че в една статия е невъзможно да се обхванат всички шокиращи факти, известни за историята, културата, традициите и живота на китайците.

    Едни причисляват към китайците 56 етнически групи, официално признати от властите на тази страна за местно население на Поднебесната империя. Други прибавят и тайванците, и членовете на многобройните диаспори, които са в чужбина дълго време. Основният проблем в Китай, както е известно, е пренаселеността. Според демографи китайският народ в момента е 1 милиард и 357 милиона души. Това означава, че те са една пета от всички жители на нашата планета. От 1980 до 2015 основният етнос хан имал право да има само едно дете.

    На представители на националните малцинства било разрешено да отглеждат три деца във всяко семейство. Тъй като раждането на момче се превърнало в приоритет за китайците, защото само мъжете се считат за последователи на клана, много брачни двойки са решили да правят аборт, като са научили от лекарите, че ще имат момиче. Това доведе до безпрецедентен брой изкуствено прекъснати бременности. Експертите смятат, че в продължение на 35 години тежки демографски ограничения китайските жени са направили около 400 милиона аборти.

    На лекарите в Поднебесната империя със закон им било забранено да информират родителите за пола на бъдещото  бебе, за да намалят по такъв начин тази шокираща статистика.

    Portrait Of Multi-Generation Chinese Family Relaxing In Park Together

    Има много градове призраци в Китай. Те са построени съвсем наскоро и продължават да се строят нови. Огромни комплекси от жилищни и административни сгради, търговски центрове и стадиони обаче стоят празни. Според експерти в Поднебесната империя има приблизително 64 милиона жилищни сгради, където няма хора. И това е в пренаселена страна.

    Най-големият призрачен град е Ордос, където работи кметството, а общинските служители редовно почистват улиците. Други хора няма. Тази ситуация изглежда фантастична. Всяка година китайците строят около 20 призрачни града. Например, това са Ченгун, Цяндучен, Дунгуан, Циншуйха, Синьян, Сучжоу и много други. Но това не е всичко. По споразумение с правителството на африканска Ангола китайците са построили град Нова Сидад де Киламба близо до столицата. Той е предназначен за 500 000 жители, но все още остава празен. Целта на изграждането на всички тези комплекси не е ясна. Има различни предположения: от подготовката за глобален катаклизъм към желанието на властите да стимулират икономическия растеж и да предприемат нещо работещо.

    От 2004 г. насам смъртното наказание в КНР може да се извърши и в … специални автобуси. Те са необходими за ускоряване на процеса на налагане на смъртно наказание, автоматизиране и оптимизиране на разходите. И самото появяване на такива „автобуси на смъртта“, както е замислено от властите, трябва да спре хората да вършат престъпления. Мобилните бригади на екзекуторите използват в своята работа инжекции с отровно вещество, наречено „Пекински коктейл. Автобусите са оборудвани със специални столове с електрическо задвижване – за удобство. Те обикалят по пътищата, заплашват гражданите и решават основната си задача. Все пак в Китай има много затворници, които чакат изпълнението на присъдата.

    Въпреки факта, че територията на Китай се намира в пет часови зони, официално има само едно време в страната – Пекинското. Това е удобно за столичните служители, защото техните регионални колеги са винаги на работното място в точното време. Но на жителите в отделните райони им е трудно. Например, в западната част на Китай – в автономен регион Синьцзян-Уйгур – слънцето изгрява в 10 часа сутринта. А през зимата дневната светлина преминава отвъд хоризонта още след обяд в официалното време. Жителите на много региони от Поднебесната империя са недоволни от тази ситуация, отказват да работят в Пекин, незаконно придържайки се към по-удобен график.

    Зедно с кучетата в китайската полиция служат … гъски. Те се използват за защита на стратегическите съоръжения. Виждайки непознат, домашните птици веднага започват силно да издават звуци, привличайки вниманието на полицейските служители към евентуален извършител на престъпление. И ако кучетата могат да бъдат отровени чрез смесване на отрова в храната, то гъските не се хващат на тази уловка. Те никога не приемат храна от ръцете на другите. Китайците възприемат опита на древните римляни, които според легендата са спасени от атаката на галите през 390 г. пр. Хр. от птици. Също така е известно, че през 80-те години на ХХ век американската армия е използвала гъски, за да защити своите съоръжения, разположени в Германия.

    За цялото хилядолетие – от X век до ХХ-ти век – обичайно е в аристократичните семейства в Китай изкуствено да деформират ходилата на момичетата, така че да са възможно най-малки.

    Такива стъпала били сравнявани с листата на лотос, понякога собствениците им не можели да ходят сами, т.е. те станали инвалиди. И били носени от слуги. Било смятано за красиво и изключително престижно да имаш малки крака. Такива булки са много ценени, тъй като „лотосовите крака“ са знак на аристократичен произход. И само селските жени се нуждаят от здрави крака за тежка физическа работа.

    Деформации на стъпалата на момичетата се постигали по различни начини. Краката били плътно бинтовани, чупени и с отрязани палци. Кастрацията заради работа по време на династията Мин (1368-1644), наброявала повече от 100 000 евнуси в Китай. Те работели в многобройните хареми на владетелите. За един беден човек перспективата да бъдеш в двореца на благородника или дори при самия император изглеждала като красива мечта. Искайки да получат такава работа, самите мъже кастрирали синовете си. Конкурсът обаче бил много строг, до двеста потенциални евнуси понякога кандидатствали за едно свободно място.

    Плътската любов – табу през епохата на Възраждането

    iskamdaznam
    -
    0
    Плътската любов – табу през епохата на Възраждането

    Как плътската любов, която преди била табу се превърнала в една от най-широко разпространените теми?

    Обсъждането на плътската любов било истинско табу през епохата на Възраждането. Хората не обсъждали сексуалността си, колкото и нормално да е това. В книгите пишело единствено за духовната страна на любовта. Имало обаче хора, в чиито библиотеки се намирали книги с доста интересно съдържание – това били книги, които можели да разпалят сексуалното въображение на всеки, който ги прочете. На тях обаче можели да се насладят само хората с пари. Доста често подобни книги разпалвали скандали заради своята откровеност.

    Историята на „Любовни пози“ е доста интересна. Всичко започнало заради отмъщение. Джулио Романо, един от учениците на Рафаело, който зографисал стените на Ватикана имал сделка за изрисуването им с римския папа Климент VII. Папата обаче отказал да плати за труда на Рафаело. Затова в някои скрити кътчета на папския дворец, Джулио направил 20 рисунки на жени и мъже в предизвикателни пози. По негова молба, Пиетро Аретино (друг ученик на Рафаело) направил гравюри по рисунките. Накрая от всичко това произлязла книга дело на трети ученик на Рафаело – Бавиер.

    „Любовните пози“ на Пиетро Аретино

    Резултатът можел лесно да се предвиди. Усещайки какво ще стане, когато книгата види бял свят, Романо напуснал Ватикана. Останалите обаче не извадили такъв късмет. По заповед на папата, авторите на богохулството ги очаквал затвор. Най-тежко пострадал издателят на книгата – Маркантонио Раймонди. Всички гравюри и рисунки, както и типографическите дъски били иззети от ателието на издателя. По-късно били унищожени.

    Това обаче не предотвратило разпространението на нелегалните копия в Европа. Към някои от гравюрите героите имали имена – най-често това били имената на гръцки богове и богини. Към някои рисунки били добавени и сонети, които да поясняват гравюрите.

    Използвани били и несъмнено цинични изрази от типа на „Давай като Бакхус с Ариана!“

    Нека да вземем за пример разказът „Любовникът“ (ориг. „Двамата влюбени“). Всъщност е доста банален – разказва се за мъж, който почти хванал жена си в изневяра. Но любовникът навреме се скрил в един сандък. Тогава, продиктуван от своя страх, той дал обет – никога повече да не прелюбодейства. Излизайки от сандъка обаче, той бързо забравил за обещанието си в прегръдките на своята любима – описанието на плътските им ласки надминавало дори най-смелите въображения.

    Смятаният за автор на „Двамата влюбени“ Енеа Пиколомини, портрет от неизвестен художник

    Разказът станал сензация под различни заглавия. Заради небивалия успех на произведението, папа Пий II всячески се опитал да предотврати разпространението му, но без успех. Тази книжка се превърнала в първия световен бестселър – била най-продаваната книга през15-и век.

    Разказът се смятал за много по-провокиращ дори от класическият „Декамерон“ на Бокачо – смятан за художествено произведение. Идеите в „Декамерон“ са взети от произведенията на антични автори, от арабски приказки и от класическия индийски сборник „Панчатантра“. Затова и той е смятан за следовник на традиции, вместо като сексуален сборник. Интересно, нали?

    Така произведението на Бокачо станало твърде скучно за епохата на Възраждането. Последователите му искали по-голяма свобода – естествено благодарение на тази свобода, на пазара се появили много нискокачествени творби, наподобяващи „Декамерон”. Например разказ, в който главната героиня – източна принцеса, съгрешавала не с един, а с цели девет мъже.

    В друг разказ ставало въпрос за селянин, който се правeл на ням, за да стане градинар в женски манастир.Досещате се какво следва – още с влизането си в манастира, селянинът започнал да се чуди коя монахиня да прелъсти първа.

    Илюстрация на Уотърхаус към „Декамерон“

    Авторите на романите ставали все по-смели в своите писания – понякога в произведенията си пишели за хора със здрав морал, на които приписвали точно обратното. Главните герои най-често били монахини, кралици,  бавачки, учителки, похотливи женени барони, свещеници, папи. Църквата била превърната в лоно на покварата, където се извършвали развратни оргии.

    Погледнато от художествена гледна точка, тези романи превърнали жанра в комерсиално четиво. От друга страна обаче именно те поставили началото на жанра любовен роман.

    Но като всичко охулвано и тези книги предизвиквали интерес в хората.

    Автор: Божидара Иванова

    Какъв алкохол пиели през ХІХ-ти век в Англия?

    Любомир Чолаков
    -
    0
    Какъв алкохол пиели през ХІХ-ти век в Англия?

    Силните алкохолни напитки не били непознати за англичаните от викторианската епоха. Особено много се пиело в многолюдните места, в бедните части на градовете, където във всяка стая живеели по няколко души и дори семейства.

    Пияните жени и деца не изненадвали никого. Джинът бил най-достъпната напитка и най-лесният начин да се забравят житейските неприятности.

    Кръчми имало на всяка крачка. Излизайки от една, след две къщи можело да се пийне в друга. Колкото по-беден бил районът, толкова повече кръчми имало. Любимото занимание в тях били пиянските сбивания. Демонстрацията на сила била много важна. Днешните приятели на чашка утре заставали на опашка за работа. Работодателите предпочитали здрави мъже, които били победили във вчерашното сбиване.

    Освен джин, любимите алкохолни напитки сред обикновените граждани били бренди, ром и бира. Дори малките деца пиели бира – водата от помпите-колонки по улиците била толкова мръсна, че причинявала често чревни заболявания и епидемии. Алкохолът или варените напитки, като кафе, чай или сиропи, били единствените безопасни за здравето.

    В много от произведенията на Дикенс, Елиът и Харди се описват сцени, в които членове на клубове, посетители на таверни, работници след тежък ден пият джин, портвайн, вино или бира. По-силните напитки дори се доставяли по домовете. Обикновено алкохолът се разнасял за редовни клиенти, но всеки можел да отвори прозореца и да повика разносвача.

    Около пъбовете често спирали певци на балади. Виждайки любопитния блясък в очите на слушателите си, те спирали насред песента, а  след това продавали всяка своя дума за половин пени. Това обикновено развеселявало пийналата публика. Дори най-тъжните балади предизвикали смях, когато всяка дума постепенно била изтръгвана от певците с помощта на монета.

    Чаят бил скъп поради огромните вносни мита въпреки, че Източна Индия, откъдето го внасяли, била британска колония. Затова пък всичко необходимо за производството на бира го имало в самата Англия. Английското земеделие се основавало на отглеждането на царевица, овес, пшеница и ечемик, който се използвал за приготвяне на малц и ел.

    Производството на алкохол било огромен и много печеливш бизнес в страната, като от него живеели многобройни големи и малки ферми. Собствениците на кръчми били уважавани хора. Мнозина от тях в началото купували малки пивоварни, след това увеличавали обема на производството и пристроявали към тях помещение, където можело да се влезе, пийне и разговаря – и така правели състояние.

    По-голямата част от мъжете в Англия предпочитали да прекарват вечерите не у дома със семейството си, а в задимената и шумна атмосфера на кръчмата. Те се криели там от семейните проблеми, от мърморенето или изискванията на жената, от грижата за децата, а често се опитвали да избягат от реалността, от трудния живот и от себе си.

    Богатите мъже излизали от къщи по клубовете си, където атмосферата била много по-благородна и аристократична, разговорите, езикът и маниерите били по-достойни, но целта оставала все същата – да се избяга от реалността.

    Питейните заведения се делели на таверни – където най-често се отбивали за ежедневното пийване, пъбове – които служели за същата цел, и странноприемници, най-често по главните пътища и кръстопътищата. Те били необходими за пътниците, уморени от дългото друсане по селските пътища. Уморените, премръзнали и гладни пътници с удоволствие се измъквали от дилижансите и отсядали през нощта в странноприемниците, където получавали вечеря и чаша-две от някакво питие. Или просто изчакали ковачът да поправи подковите на конете, за да продължат пътуването. Кочияшът също влизал заедно с всички и никому не хрумвало,че той не бива да пие по време на работа.

    Бирариите станали много популярни едва след 1830 г., когато тази напитка станала много евтина. Имало опция за „абонамент“: всеки можел да плати годишно на собственика предварително две златни монети – гвинеи, и след това всеки ден да идва за едно питие. Тогава започнали да се появяват и „джиновите дворци“, както се наричали първоначално, подчертавайки новата мода. За разпространението на джина допринесло обстоятелството, че дълго време за неговия внос нямало данък и той станал по-евтин от бирата.

    Класовата принадлежност се определяла, покрай всичко останало, и от факта какво пиел човек. Таверните били разделени на две части: бар или кухня вдясно от входа, където сядали по-обикновените посетители, и предна част вляво, запазена за по-заможните и аристократични клиенти. Тя била обзаведена с най-добрите мебели и украсена с картини по стените. До камината също оставяли места за най-важните посетители – там не можело да седне друг, дори да били свободни. Клиентите били обслужвани от барманка и момче-“портбой“, които разнасяли напитките на масите.

    В началото на XIX-ти век баровете в таверните били много малки. Именно тогава се появила традицията клиентите да пият прави, заимствана от „кръчмите-барабани“, както ги наричали, където пиели набързо, без да сядат.

    Тезгяхът-бар представлявал маса до входа, където собственикът наливал на набързо минаващите, след което придружавал до камината онези, които решавали да влязат и да останат.

    Богатите пиели вино и уиски, а португалското уханно сладко вино – портвайн (от името на град Порто), предпочитали да пият след хранене.

    В средата на ХІХ-ти век в Англия се продавали най-разнообразни вина за обяд и вечеря в благородна компания. Черешовият ликьор се сервирал със супа и риба, виното кларет – с печено месо, пуншът – с ястия от костенурки, портвайнът – с еленово месо. Бургундското – с дивеч, шампанското – между основното ястие и десерта, мадейрата – със сладко, друг вид портвайн – със сирене и десерт, както и токайското.

    Останалите напитки се консумирали по желание.

    Най-скъпите фотографии в света

    iskamdaznam
    -
    0
    Най-скъпите фотографии в света

    Какво значи труда ти да струва милиони? На този въпрос могат да дадат отговори  няколко автори , чиито снимки са оценени на безумни цени. До къде ще стигне човечеството, ако продължава да харчи парите си за подобни абсурди, докато никой не се интересува за по-важните неща, ако те не изглеждат естетически издържани? Никой не може да обясни защо някой може да дава подобни суми за една фотография. Или защо самата фотография може да струва толкова. Богатите обаче сами решават за какво да харчат парите си, а авторите на тези снимки могат единствено да бъдат  доволни от този факт.

    Ето ги и най-скъпо струващите фотографии в света:

    „Вечната роза“

    Авторът на „Вечната роза“ е Кевин Абош. Снимката е продадена през 2018 г. за 1 млн. долара и представлява форма на виртуално художествено произведение. „Forever Rose“ е най-скъпо продадената снимка на виртуален пазар. Това се дължи на факта, че крипто-артът е смятан за рядък и има колекционерска стойност. Закупена е чрез цифров пазар, който следи транзакции чрез биткойни или друга форма на криптовалути.

     

    „Рейн II“ от Андреас Гурски

    „Rhine II“ е заснета на извиращата от швейцарските Алпи река Рейн в близост до град Дюселдорф. Годината на заснемането е 1999, а продажбата на фотографията се осъществява през 2011 година. Снимката е закупена за 4 338 500 долара.

     

    „Призрак“

    „Призрак“ е заснета от австралийския фотограф Питър Лик. Продадена е на частен колекционер на рекордната сума от 6,5 млн. долара през декември 2011 г.

     

    „Безименна №96“

    Продадената  през май 2011 фотография е дело на Синди Шърман. Направена е през 1982г. и представлява автопортрет на Синди, който е продала на нюйоркски дилър. Фотографията на американската фотографка е продадена за 3 890 500 долара и е част от авторската серия „Centerfolds“.

     

    „Говорят мъртвите войници” Джеф Уол

    При първоначален оглед на снимката виждате тежка военна сцена. Това обаче е заблуда – за снимката са използвани актьори и всичко е една добра постановка. Фотографията е заснета през 1986г. от Джеф Уол (Jeff Wall Sale). 3 666 500 долара – това е сумата, на която е закупена през 2012г.

     

    „Черно и бяло“

    На снимката се вижда Кики де Монпарнас с африканска племенна маска. Дело е на американския фотограф Ман Рей. Въпреки, че е заснета през далечната 1926 г., фотографията, която някога е красяла страниците на парижкото издание на „Vogue“, е продадена чак през 2017 г. за 2 688 750 долара.

     

    „Чикагската фондова борса“

    Снимката е дело на по-горе споменатият  Андреас Гурски, който е автор и на „Рейн II“. Заснетата през 2000г. фотография е продадена през юни 2013 г. за 3 298 755 долара.

     

    „Каубой” от Ричард Принс

    Снимката е от 2000 г. Ричард Принс взима идеята си за нея от реклама на цигарите „Marlboro“. Когато видял рекламата, поместена в списанието „Time Life“, Ричард Принс дотолкова се впечатлил от нея, че я използвал и за снимката наречена“Каубой”. Продал я през 2014 г. за сумата от 3 077 000 долара.

     

    „Без име № 153“

    Снимката е взаимствана от класиката „Богата жена“ и е автопортрет на авторката. Дело е на Синди Шърман и е продадена  за 2 770 500 долара през ноември 2010г.

     

    „Картоф № 345“

    Авторът на снимката е и автор на“Вечната роза“. Да, това е Кевин Абош. Има още едно съвпадение – и тази негова фотография е купена за 1 млн. долара през 2016 г. Доста добра работа. Фотографът твърди, че всеки картоф притежава индивидуално „лице и характер“.

     

    „Филм без заглавие №48“

    Синди Шърман, която е и автор на „Безименна №96“ и „Без име № 153“ бележи и друго скъпо попадение. Това е заснетата през 1979 г. „Филм без заглавие №48“. Снимката е продадена през май 2015 г. за 2 965 000 долара. Повечето фотографии на Синди са част от номерирани серии. Конкретно тази серия е имала за цел да наподоби старите филми с характерните женски персонажи.

     

    „Лос Анджелис“

    Андреас Гурски е авторът и на тази снимка. Кадърът е на градът на ангелите Лос Анджелисе през нощта и е заснет през 1998г. Снимката е продадена през февруари 2008 г. за 2 900 000 долара.

     

    „Езеро в лунна светлина“ от Едуард Стайхен

    Снимката е заснета от фотографа Едуард Стайхен през 1904 г. През 2014 г. се провежда аукцион, на който е продадена за 2 928 000 долара. Едуард Стайхен има доста творби, които се пазят в различни музеи.

     

    „За Нейно Величество“ на Прич от Сан Марино и Джордж Пасмор

    Снимката е заснета от колектива на англичанина Джордж Пасмор и Гилбърт Прич от Сан Марино. Двамата са неразделни и работят под логото Gilbert & George. Фотографията, която заснели през 1973 г. е продадена през юни 2008г. за 3 765 276 долара.

    Автор: Божидара Иванова

    Външният вид лъже: сладки, но опасни животни

    iskamdaznam
    -
    0
    Външният вид лъже: сладки, но опасни животни

    Често ние хората сме способни да преценяваме единствено външния вид. И когато нещо изглежда сладко – за нас то наистина е такова. Обаче има ситуации, в които това не е правилният подход. Така е при животните – външността лъже.

    В тази статия ще ви запознаем с няколко от най-невинно изглеждащите, но все пак опасни животни.

    Ето ги и тях:

    Бавно Лори

    Нека миловидният му вид не ви подвежда. Да, бавното Лори е надарено със сладка муцунка, големи очи и малки ръчички, но това е само заблуда. Този подвид на лориевите е надарен с доста интересна дарба – бавното Лори произвежда отровни токсини от вътрешната страна на лактите си. С получената отрова, то намазва малките си, за да ги защити от смъртоносните набези на хищниците. Въпреки че токсинът не е толкова фатален, при ухапване се получават болезнени оттоци.

    Сибирска катерица

    Тя е изключително малка – само около 15 см опашката до носа си. Противно на не особено големия си размер обаче е много опасна. Ако например открадне нещо малко от вас, това би я направило сладка. Тя обаче е способна да пренася болести и затова е обявена за извънредно опасна поради способността си да пренася кърлежи и бяс. Да, възможно е лечение, но ако забележите проблема навреме. Ако се забавите или не отидете на лекар, може да настъпят неврологични проблеми и дори по-лошо.

    Мравояд

    Мравоядът е надарен със силни и остри лапи. Те обаче му помагат не само при разкопаването на термитници – това смешно на вид животно може да убие и човек, ако поиска.

    Леопардов тюлен

    Единственият враг на леопардовия тюлен е косатката. Тези два вида са доминиращи хищници в южния полярен район. Леопардовият тюлен притежава голяма физическа сила, лови пингвини дженту и млади тюлени и се храни с топлокръвни гръбначни.

    Той може да бъде опасен и за хората – често изскача от водата и напада преминаващите лодки, за да хваща хората за краката. Това обикновено са сътрудници на изследователски станции – например в миналото леопардов тюлен е нападнал гмуркащата се британска морска биоложка, Кристи Браун. За жалост събитията имали злополучен край – след продължилото 6 минути държане под водата на около 70 метра дълбочина, биоложката се удавила. Това е единственият документиран смъртен случай причинен от леопардов тюлен.

    Панда

    Всички знаят, че пандите са мили животни. Символ на доброто. Сякаш са създадени, за да ги гушкаме. Много малко хора, обаче знаят, че пандите могат да бъдат и силно агресивни, ако нахлуете в територията им. Въпреки че най-често са агресивни към себеподобните си, е доказано, че могат да нападат и хора, ако се почувстват застрашени или усетят опасност. През 2016 година облечен като панда работник, който имал задачата да запознае пандите с външният свят пострадал тежко от агресията на уж сладките животни. Една от пандите го нападнала и не само отхапала част от едната му ръка, но и счупила костите и на двете му ръце.

    Лебед

    Те не са просто красиви и елегантни, както си мислим. Лебедите са едни от най-териториално настроените животни и при нахлуване в тяхното владение стават агресивни и започват да пляскат с криле. А твърдият им клюн е способен да строши кост.

    Слон

    Слоновете са едни от най-големите животни на Земята. Колкото и мили да изглеждат, не трябва да бъдат подценявани. Освен с големината си, слоновете се славят и със своята интелигентност – не знаете какво може да измисли някой представител на слоновете, докато не го ядосате.

    Отровна жаба стрела

    Поради слабата си отрова и малкия си размер с дължина от 1,2 до 6, най-много 7-8 см, жабите са смятани за безобидни. Но те се разделят в две групи: нощни, които са по-тъмни, и дневни, които притежават токсични кожни секрети и са с ярки краски, които предупреждават хищниците, че и те самите са опасни. Подобен вид жаба е способна да убие 10 човека.

    Тъпонос делфин

    Едни от най-умните животни на планетата. Твърди се, че делфините могат да лекуват – затова и плаването с тях има терапевтично действие. Делфините са изключително социални, имат способността да учат, да правят номера и използват перките сякаш имат ръце. Не трябва да ги ядосвате обаче – колкото и мили и сладки да са тези бозайници, ако изпаднат в беда или тяхното семейство е застрашено, могат да станат опасни и да убият дори акула, за да се спасят.

    Казуари

    Най-добре не ги безпокойте. Обичат самотата и знаят как да претендират за нея с острите си нокти  и твърдия си клюн. През 1926 г., 16-годишно момче е убито от казуари. Най-често до атаки водят опитите на хората да нахранят птицата.

    Автор: Божидара Иванова

    Коко – най-умната горила в света

    Елица Мартинова
    -
    0
    Коко – най-умната горила в света

    Това уникално животно е родено през 1971 г. в зоопарка в Сан Франциско. Психологът Франсин Патерсън решила да подслони Коко за изследвания в Станфордския университет в САЩ. Първоначалната задача била да се направи лингвистичен опит. Психологът трябвало да преподава американски жестомимичен език на Коко. Мнозина твърдят, че сме потомци на маймуните: имаме общ предшественик и имаме късмета да стигнем до върха на хранителната верига, но много видове примати са невероятни.

    Коко вероятно е една от най-умните маймуни, които светът познава. Франсин и Коко успели да създадат добър екип, защото горилата могла да научи около 1000 различни знака. Тя не била първата маймуна, която успяла да овладее езика на жестовете, но Коко научила повече от 2000 думи на английски, разбирала значението им и ги употребявала. На 19 години тя успяла да премине теста с огледало, за да разпознае своето отражение – тест, с който повечето горили не се справяли.

    Най-интересните аспекти на използването на езика от Коко били тези, че тя се научила да се шегува и да лъже. Маймуната се появява за първи път на корицата на списание National Geographic през 1978 година. Когато тя била само на седем години направила самостоятелно селфи в огледалото и тази снимка украсила обложката на списанието. Така целият свят научил за нея като най-умната маймуна в света. Коко, както и Франсин, имала много звездни приятели. Робин Уилямс се срещнал с Коко през 2001 г., а през 2014 г., когато той умрял, горилата изразила своята тъга.

    И басистът на рок-групата „Ред Хот Чили Пепърс“ Фли бил приятел с Коко и дори й е дал китарата си, на която горилата свирила няколко пъти. Един от най-интригуващите характеристики на Коко е, че тя е едно от малкото животни, които са имали домашни любимци. Д-р Патерсън ежедневно четяла на Коко приказки. Любимата история за най-умната маймуна в света бил  „Котаракът в чизми“.

    През 1983 г., на Коледа, горилата поискала котка като подарък и когато получила плюшена играчка, Коко показала разочарованието и тъгата си. През юли 1984 г., на нейния рожден ден, за подарък тя получила живо коте, което нарекла „All Ball“. Котето умряло през зимата на същата година и когато Коко била информирана за смъртта му, тя започна да плаче и да се ядосва.

    Още по-интересно станало когато експерт говорил с Коко по темата за изменението на климата на планетата. Тя била много заинтересована и изненадана от тази тема, а след края на разговора чрез жестомимичен език горилата изпратила съобщение до хората, които били близо до нея.

    „Коко ни помоли да се грижим за нашата планета“. „Не бъдете глупави. И внимание: „Природата ни наблюдава.“ Това съобщение било записано на видеоклип. Опитът с Коко демонстрирал не само, че външният й вид е надарен с голяма интелигентност, но и че има много богат емоционален свят, и че животните са в състояние да демонстрират рационални и морални преценки. Твърди се, че инкорпорирането на Коко е в диапазона от 70 до 90. Това съответства на нивото на развитие на 12-13- годишен тийнейджър. За съжаление, на 19 юни 2018 г. най-умната горила в света умира на 46-годишна възраст.

    Едни от най-интересните дървета на света

    Елица Мартинова
    -
    0
    Едни от най-интересните дървета на света

    Дърветата са част от нашия живот и ни доставят кислород, храна, топлина и строителни материали. Съществуват около 100 000 различни вида дървета, сред тях има някои, които са наистина уникални.

    Баобаб

    Мадагаскар се смята за родното място на баобаба. Той също така е често срещан в Африка и Австралия. Баобабите са най-древните форми на живот на континенталната част на Африка и много от тях растат още от римско време.

    Удивителният баобаб или „Маймунско хлебно дърво“ може да стигне до 30 м височина и 11 м ширина. През по-голямата част от годината остава без листа. Характерна особеност на баобаба е големият ствол, който служи за съхранение на вода. Баобабът може да побере до 120 000 литра вода, за да оцелее в условия на суша. Някои стволове са толкова големи, че вътре в дървото живеят хора. Има баобаби под формата на бутилка, череп и дори чайник.

    Драконово дърво

    Драконовото дърво в Икод-де-лос-Винос на Тенерифе, един от Канарските острови, е уникално. Смята се, че то е на възраст между 650 и 1500 години, но експертите казват, че е трудно да се направят точни заключения, тъй като то няма един ствол. По-скоро се състои от много стволове, които се държат едни за други, докато растат.

    Дървото има плътно листно покритие и получава своето име от смолата, която се отделя, когато кората и листата са нарязани. Жителите на Тенерифе смятат, че това е суха драконова кръв и от древни времена е била използвана за лечение на различни заболявания.

    Гигантска секвоя „Генерал Шърман“

    Гигантските секвои, които растат в Сиера Невада в Калифорния, се считат за най-големите дървета по отношение на обема. Най-голямото дърво е „Генерал Шърман“ в Националния парк „Секвоя”, чиято височина достига 83 метра, обемът му е около 1,486 куб. м, а теглото повече от 6000 тона. Секвоята, е с обиколка на ствола над 24 метра, а обиколката на короната й е цели 33 метра. Най-ниският клон на прочутото дърво се намира на 40 метра от повърхността на земята.Предполага се, че дървото е някъде между 2700 и 3000 години. Гигантската секвоя е истински естествен шедьовър и най-големият жив организъм на Земята.  Дървото носи името на героя от Гражданската война генерал Уилям Шърман (William Sherman).

    Ел Арбол дел Туле или „Дървото на Туле“

    Ел Арбол дел Туле или „Дървото на Туле“ е огромен кипарис Монтесума в центъра на град Санта Мария дел Туле в мексиканския щат  Оаксака. То е с най-голяма обиколка  58 м., диаметър на ствола 11,5 м. и височина 40 метра. Смята се, че е на около 2000 години. За известно време недоброжелатели твърдяха, че всъщност три дървета са били маскирани тук, но внимателен анализ на ДНК потвърждава, че всъщност е едно красиво дърво. През 1994 г. листата станали болезнено жълти на цвят и навсякъде имало мъртви клони. Дървото умирало. Когато извикали лечители на дървета, се оказало че проблемът, който е причинил страданието на дървото, е обикновена жажда. След задълбочени водни процедури то оживяло.

    Дървото на живота

    Дървото на живота в Бахрейн е най-самотното дърво в света. То се намира на най-високата точка на безплодната пустиня на Бахрейн, на стотици километри от други дървета. Смята се, че неговите корени се простират на дълбочина няколко десетки метра и стигат до водоносните слоеве. Точната възраст на дървото не е известна, но се предполага, че е на над 400 години.

    Тайната на Дървото на живота обаче не е в неговия размер, възраст или форма, макар че то е доста голямо и много красиво. Най-удивителното е, че то стои само в безплодна пустиня в най-високата точка на Бахрейн, в район, където няма абсолютно никаква вода. На място, където изглеждало, че нищо не може да оцелее, това дърво излъчва самия живот.

    Волемия

    Независимо от неговата уникалност и красота, интересните качества на Волемия са скрити не във външен вид, а в историята. Волемия, растяща в Австралия, е истински жив динозавър. Най-старата вкаменелост от дървото на Волемия е отпреди 200 милиона години. Когато през 1994 г. учени открили живо дърво Волемия, те просто били зашеметени.

    Точното местоположение на тези иглолистни дървета е било внимателно скрито, за да се защитят останалите дървета, от които има по-малко от 100. За да ги спасят от изчезване, през 2006 г. започнала една програма, която позволила на широката общественост да купи разсад и сега дърво от този вид може да се види в различни ботанически градини.

    Дърво Пиранжи

    Дървото Пиранжи се намира близо до град Натал в Бразилия и е най-голямото кашу дърво в света. Това изключително дърво е на 177 години и обхваща почти 90 000 кв. м. земя. То било засадено през 1888 г. от рибар, който не знаел, че дървото има генетична мутация, която му позволява да заеме толкова много място. За разлика от обикновеното дърво, когато клоните на Пиранжи докосват земята, то пуска корени и продължава да расте.

    Днес това дърво служи като туристическа атракция. Ако се доближите до това най-голямо дърво в света, ще се почувствате като да влезете в гора. Всъщност всичко това е едно дърво, чийто размер достига 8400 квадратни метра. То е 80 пъти по-голямо от средното дърво кашу и обхваща площ по-голяма от футболно игрище. Дава около 80 000 плода годишно.

    Дърво Махабодхи

    Дървото е кръстено на баньяните или индуски търговци, които продават стоката си, седейки под дървото. Формата на това гигантско дърво не може да бъде объркана с нищо: величествен купол с въздушни корени, които се спускат от клоните до земята.

    Един от най-известните видове на това дърво, наречено свещен фикус или дърво Бо, се явява дървото Махабодхи в Анурадхапура, Шри Ланка. Твърди се, че то е израснало от стеблото на едно истинско дърво, под което Буда достига просветление през 6 век пр. Хр. Засадено е от човек през 288 г. пр. Хр. и в този случай се смята за  най-древното дърво в света.

    1...848586...319Страница 85 на 319

    Мобилно приложение за Android и iOS



    © Copyright 2008-2024, www.IskamDaZnam.com. All Rights Reserved.

    Съдържанието на сайта ИскамДаЗнам е обект на авторско право.
    Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ИскамДаЗнам, посочване на източника и добавяне на линк към www.IskamDaZnam.com.

    developed & hosted by ivexto