Още
    Начало Блог Страница 91

    Кой е четвъртият кораб или загадките на Христофор Колумб?

    Когато искаме да разберем кой всъщност е бил Христофор Колумб, неволно се досещаме за едно от най-разпространените прозвища на мистични персонажи в криминалната литература – „господин Никой“.

    Произходът и откритията на Колумб са обвити в загадъчна неизвестност. Макар да се смята, че той бил син на генуезкия тъкач Доменико Коломбо, в запазените списъци на майсторите от гилдията на тъкачите в Генуа няма човек с такова име. Къщата на площад „Данте“, където се твърди, че е роден, представлява обикновена туристическа бутафория, подобна на „апартамента на Шерлок Холмс“ на „Бейкър-стрийт“ в Лондон.

    Първите горе-долу достоверни следи от Колумб се появяват едва през 1473 г., когато е вече на двадесет и две години. Приблизително от това време е документът, в който: „Венецианският морски съд предупреждава за пирата Коломбо, който е на служба при анжуйския херцог Рене“. Това, без съмнение, се отнася за Христофор Колумб – на зряла възраст самият той често с добро си припомнял службата при херцог Рене. Колкото до „пиратството“, това понятие било твърде разтегливо. Тогава то се смятало за „занимание, достойно за благородник“. Пък и тук става дума не за пиратство, а за каперство – нападения против кораби на страни, враждебни на владетеля, който издавал разрешение за нападенията.

    Историята на дългогодишните молби на Колумб към португалския и испанския двор е добре известна. Не е съвсем ясно защо португалският крал реагирал толкова безразлично на плановете на Колумб. Може би вече знаел, че на запад няма никаква „Индия“ – а само джунгли с човекоядци, без никакво злато? Златото щели да го открият много по-късно и по-навътре от бреговете с канибалите…

    А условията в договора на испанската корона с Колумб са приказно щедри и… останали неизпълнени. При това е доказано известно, че испанските монарси се отличавали с почтеност и честност към своите служители. Защо не се отличили така към Колумб? Може би защото постиженията на Колумб“ изобщо не впечатлили кой знае колко съвремениците му? Нито злато, нито други богатства от приказната Индия. А истинските размери на континента, открит от него (всъщност, той открил не самия континент Америка, а само Карибския архипелаг) станали известни много по-късно.

    През 1609 г. в Лисабон излязла книгата на перуанския историк Гарсиласо де ла Вега „За държавата на инките“. Авторът твърди, че около 1484 г. един лоцман от испанския град Уелва, Алонсо Санчес, по пътя си към Мадейра попаднал в силна буря и корабът му бил носен в морето около месец. Тогава пристигнали на неизвестен остров, вероятно Хаити. После Санчес успял да се завърне в Европа, като загубил 12 от 17-те членове на екипажа. „Те останали в къщата на известния Христофор Колумб, генуезец, защото го познавали като велик лоцман и картограф, който съставял карти за мореплаване… Всички умрели в неговия дом, оставяйки му в наследство своите трудове, които ги довели до смърт и които великият Колумб се захванал да довърши“.

    В края на 1970-те години в архивите на италианския град Модена било открито писмо от неаполитанския посланик в Барселона Анибале ди Дженаро, изпратено на 9 март 1493 г. до брат му, който заемал същия пост в Милано. Сред другите новини от Испания Анибале съобщава: „Преди няколко дни се завърна Колумб, който през август миналата година с 4 кораба тръгнал на плаване през великия океан“.

    Странни неща има в това писмо! Първо, как така 4 кораба? Обикновено традицията твърди, че Колумб е тръгнал за своята Първа експедиция с 3 кораба: „Санта Мария“, „Пинта“ и „Ниня“. Кой е четвъртият кораб?

    На второ място, официалната дата на завръщането на Колумб от първата му експедиция е 15 март 1493 г.! Но Анибале пише още на 9 март, че вече е разбрал за пристигането на корабите на Колумб в испанското пристанище Палос. Също и ако приемем датата 4 март – известната дата на пристигането на Колумб в Лисабон, сметките пак не излизат, защото трябва тези над 1250 км от Лисабон до Барселона да са изминати от куриер само за 5 дни (по 250 км дневно) до 9 март, когато Анибале пише писмото си. Очевидно невъзможно.

    Изводът? Ако вземем предвид писмото на Анибале Дженаро, се оказва, че Колумб се е върнал в испанското пристанище Палос много по-рано от официалната дата 15 март – изглежда някъде към 20 февруари. Две седмици по-късно новините за това събитие стигнали до Барселона.

    Освен това, Дженаро не пише за никакви „нови земи“. Чак една-две години по-късно започват важните пътувания на Колумб и младия идалго Алонсо де Охеда – добре документирани, завършващи с доставката на истинско злато и съвсем истински индианци в Испания, за което са останали документи. И възниква въпрос: а всъщност, открила ли е нещо първата експедиция на Колумб? Ами ако не е?

    Може би това обяснява толкова странната, нечувана дотогава „неблагодарност“ на испанската кралска двойка – на Колумб просто нямало за какво да се плати. Нищо не открил – нищо не му платили.

    Това, разбира се, е само хипотеза. Но и за самата Първа експедиция на Колумб има твърде много съмнения, че е само една хипотеза.

    Мистериите на океана – потъналите древни градове

    Световните океани крият много загадки на дъното си. И Титаник не е единственият пример за това. В морските дълбини се крие история, за която дори не подозираме. Мистерия, която трябва да бъде разрешена. На дъното на океана лежат стотици артефакти – съкровища, потънали кораби и дори изгубени градове. Древни градове, които стоят и само чакат някой да ги открие и да възроди старото им величие. Можете ли да си представите? На територията на Китай и Индия, както и в района на Южна Америка са открити подводни градове, за чието съществуване до скоро не се знаеше.

    Всички сте чували за Атлантида – изгубеният град, чието съществуване остава загадка. Истина ли е или не? За Атлантида знаем благодарение на древногръцкия философ Платон. През 360 година пр. н. е., той написва книга, в която говори за град съществувал преди 9000 години. Според него Атлантида имала размерите на Азия. Разбира се, дали Атлантида е истински град не е потвърдено. Възможно ли е град с подобни размери да остане толкова дълго в забвение? Учените все още спорят за отговорът на този въпрос.

    С времето обаче бяха открити други потънали градове, за които се знае, че със сигурност са истина. Ето ги и тях:

    Хераклион (Тонис)

    Този град продължава да изненадва учените с тайните си. Египтяните го нарекли Тонис, а древните гърци го познавали под името Хераклион. Потънал преди 1200 години, Тонис бил египетско пристанище (664 – 332 г. пр. н.е.). Смята се, че града е потънал вследствие на земетресение, по време на своя зенит. Открит е до северния бряг на Египет – на дълбочина по-голяма от 6 метра. В него са намерени невероятни исторически артефакти. Останките на 60 потънали кораба. Храмове, запазили някогашното си великолепие. Всичко в този град продължава да ни изненадва.

    Хераклион

    Палатът на Клеопатра, Александрия, Египет

    Домът на Клеопатра и Марк Антоний. Мястото, където великата владетелка на Египет сама е предизвикала смъртта си за да избегне, това да стане робиня. Предполага се, че и тук причина за потъването на града е било земетресение. Случило се е някъде в периода между 4 и 8 век. Заедно с дома на Клеопатра са потънали и всички частни сгради, казарми, военни обекти, както и недовършеният Тимомиум, светилището на Марк Антоний и Храмът на Изида. Там се намира и едно от Седемте чудеса на света – Фарът на Александрия. През 1994 година археолозите са открили различни съдове, статуи и бижута. Напоследък все повече се заговори за откриването на подводен музей, който да върне предишната слава на града.

    Шиченг, Китай (Лъвският град)

    Предполага се, че градът датира от времето на династиите Кинг и Минг (1368 г.). Градът е бил строен в продължение на години – издигнат е около 1300 година, но има свидетелства, че 300 години по-късно също е имало строителна дейност. Шиченг е пример за град, който е бил потопен умишлено. През 1959 година, жителите му били принудени да се евакуират, заради строенето на хидроелектрическа централа и язовир на територията му. При откриването на града, учените намерили цели стени и конструкции от 16 век в добро състояние.

    Шиченг. Уикипедия.

    Порт Роял, Ямайка

    Градът бил известен със съмнителната си репутация. Имало е и други жители освен пирати и проститутки, но много хора вярват, че именно грехът е станал причина Порт Роял да потъне през 1692 година. Други твърдят, че отново земетресение е станало причина града да срещне края си и населението от 2000 души да изчезне. С времето градът продължава да потъва и в момента се намира на 12,192 m (40 фута) под водата.

    Картина на Порт Роял от 1753 г. Уикипедия.

    Съвремието познава и други градове, които още лежат на морското дъно – например Алти Ям в Израел или Дуарка в Индия. А може би дори Атлантида съществува и някой ден ще можем да се насладим и на неговото величие…

    Автор: Божидара Иванова

    Различни теории за края на света

    Краят на света. Една от най-актуалните теми напоследък. Календарът на маите предрече краят на света, но ние сме все още тук. Научнофантастичните филми и книги, всеки ден ни въздействат със своите прогнози за бъдеще, в което светът не е такъв, какъвто го познаваме. Има многобройни хипотези за края на света – как и кога ще настъпи. Дали той ще дойде от нашествие на извънземни, голям метеорит или биологична зараза? Никой не знае със сигурност, но едно е гарантирано – някой ден все пак ще настъпи. CheatSheet описва няколко възможни причини, които да доведат до края на света.

    На Земята ще падне огромен астероид

    Смята се, че удар на астероид е довел до изчезването на динозаврите. Може би не знаете, но астероиди постоянно се разбиват на нашата планета. Просто те са малки и нямат глобално въздействие върху планетата. Представете си обаче на Земята да се разбие огромен астероид. Последствията, до които ще доведе подобно събитие. Най-вероятно това би довело до пълно унищожение на планетата. Възможността на Земята да се разбие огромен астероид е 1 на 74  817 414. Но все пак има подобна възможност, затова и учените се опитват да намерят начин да предотвратят такъв удар.

    Слънцето ще погълне Земята

    Учените предполагат, че някъде много напред във времето – може би след около 7,5 милиарда години, Слънцето ще нарасне дотолкова, че ще достигне до орбитата на Земята. Според прогнозите, то ще разшири слънчевата си маса до такива размери, че ще е напълно възможно да погълне Земята. Разбира се, по времето, когато това се очаква да се случи, вероятно хората и животните отдавна няма да обитават Земята.

    Земята ще бъде ударена от черна дупка или „планета скитник”

    Има и по-плашещи неща от астероидите. Това са черните дупки и така наречените междузвездни „планети скитници”. Те могат да доведат до края на света и то доста бързо. Просто се появят от нищото и удрят точно нашата планета. Няма шанс за спасение. Добрата новина обаче е, че вероятността нещо такова да се случи е едно към безкрайност.

    Глобално ядрено изтребление

    Това е една от най-реалните заплахи в съвремието. От 40-те години насам, ядрената война е постоянен риск за населението. Светът е видял какво могат да причинят ядрените бомби – пример за това са японските градове Хирошима и Нагасаки. Всеки ден, когато пуснем новините чуваме за събитията, случващи се на Изток. Заплахата, свързана с ядрени бомби от Иран или Северна Корея. Чуваме за хората, които всеки ден стават с мисълта, че може да им бъде последен. Вероятността нечие правителство да започне ядрена война, която ще доведе да края на света е по-реална от всякога и никой няма как да го предотврати.

    Изкуствен интелект

    Изкуственият интелект. Врата към бъдещето. Или поне така беше в началото. Напоследък изкуственият интелект се превърна в неочаквана, но реална заплаха за бъдещето на Земята. Идеята, която преди време съществуваше само във филмите и книгите, а именно, че роботи ще поробят човечеството става все по-вероятна. Учените ни предупреждават за опасността, която може да възникне вследствие от изкуственият интелект. Какво ще стане ако вашият кухненски робот, „умната” ви прахосмукачка или още „по-умният” ви хладилник решат да ви скроят номер?

    Епидемии

    Чували ли сте за черната смърт? През 14 век, тя е станала причина за смъртта на около 60% от населението на Европа. От тогава до сега, медицината е претърпяла огромно развитие, измислени са доста превантивни мерки като ваксините, но никой не може да предотврати ако непозната бактерия предизвика нова зараза.  Погледнете каква паника предизвика Ебола. Как да се предпазиш от нещо, срещу, което не е измислено лечение?

    Човешките биооръжия и био-технологичната зараза

    Човекът също може да стане причина за началото на болести. В много лаборатории правят точно това –  експериментират с непознати бактерии и така създават нови вируси. Вярно, че се опитват да намерят лек срещу тях, но си представете, че нещо подобно попадне в неподходящи ръце. Например на терорист. Това би било опасно за цялото човечество. Ами недостига на лекарства? Също може да предизвика заплаха за оцеляването на вида ни. Ясно е какво става, когато не съществува лекарство срещу дадена болест. Ами когато съществува лек, но го няма в наличност? Ако всички антибиотици бъдат изчерпани, нищо няма да може да застане на пътя на болестотворните бактерии. В това се състои проблема на биотехнологичното бедствие.

    Екологичен проблем

    Никой не обръща внимание на торбичките по улицата. Или пък на изхвърленото шише, плаващо по повърхността на реката. Грешка. С всеки изминал ден нашата екосистема става все по-слаба. Ние сами унищожаваме планетата си. Погледнете цялостната  картина – изтъняването на озоновия слой, появата на киселинни дъждове, глобалното затопляне. Рано или късно, планетата Земя ще загине заради собствената ни немарливост.

    Експерименти

    Достатъчно ли е да разчитаме на думите на учените? Може би не. Преди време, те твърдяха, че атомните бомби не са чак такава голяма заплаха. Обаче грешаха. Различните експерименти, които провеждат от типа на този за ускоряване на частиците в CERN или други лаборатории, могат да бъдат по-опасни от очакваното.

    Извънземна инвазия

    Още един актуален въпрос. Съществуват ли извънземни? И ако да, възможно ли е да поробят човечеството. Статистиките показват, че е напълно възможно да има извънземни. И да, най-вероятно са по-интелигентни от нас. Което ги превръща в съвсем реална заплаха за човека.

    Гама лъчи и слънчеви изригвания

    Слънчевите изригвания са много опасни. В комбинация с гама-лъчите могат да нанесат големи поражения. По нагоре разбрахте, че Слънцето ще навлезе в земната орбита след милиарди години. Слънчевите изригвания обаче се случват всеки ден. Имат силата без проблем да изпепелят Земята.

    Супер-вулкани

    Говори ли ви нещо изразът „supervolcano”? Пример за такива вулкани са Йелоустоун в САЩ, Асо в Япония, Мерапи в Индонезия, Везувий и Етна в Италия. В тях има толкова много сила и енергия, които само чакат да бъдат освободени. Едно евентуално изригване, може да предизвика ефектът Помпей.

    Ефектът на Матрицата

    Възможно ли е да живеем в игра? Какво ще стане ако някой реши да приключи всичко и я затвори? Изведнъж стане черно и край. Някои учени категорично отрекоха възможността за подобно нещо. Според тях не сме част от видео игра. Но ако това също е нагласено от програмистите на играта?

    Автор: Божидара Иванова

    Как да разпознаем индиго децата?

    Все по-често в ежедневието ни се сблъскваме с израза деца индиго. Какво представлява той? Идеята, стояща зад този термин дава началото си през 70-те години на миналия век от учителката и автор на книги Нанси Ан Тап (Nancy Ann Tappe). Децата индиго са различни. Те са специални и много по надарени от останалите още от раждането си. Възможностите им граничат със свръхестественото. Те напомнят на човечеството, че някога и ние самите сме били като тях. Но днес сме изгубили връзката с вътрешното ни аз – тяло и съзнание не са вече едно. Тези деца са като магически дар за човешкото развитие. Те са еволюирали. Те могат без проблем да се свързват с колективното съзнание.

    Знаете ли какво представлява аурата? Тя е цветово излъчване около даден човек или предмет. Всеки има аура. Затова и децата индиго са кръстени така. Защото тяхната аура има индигов цвят. През 1982 година излиза книгата „Как да разберем живота си чрез цветовете” (Understanding Your Life Through Color) на Нанси Ан Тап. В нея Нанси изяснява значението на всеки цвят на аурата и метафизичната им концепция. Според нея през 60-те години на миналия век много деца са се родили с индигова аура.

    Как да разпознаете индиго децата? Ето няколко признака, които ги различават от останалите:

    1. Те са изключително интуитивни. Тяхното, така наречено шесто чувство, е много по-развито от това, на обикновените хора. Затова и децата индиго виждат и чуват неща, които останалите не разбират.
    2. Децата индиго са много по самоуверени от останалите. Те имат ясна цел, която се стремят да постигнат.
    3. Те са много по-мъдри от хора, които са два или три пъти по-възрастни от тях. Лесно стават съпричастни на проблемите на останалите хора.
    4. Те са уникални – вършат всичко по свой си начин. Обикновените норми и правила изглеждат банални за тях. Надарени са със много силна воля още от малки.
    5. Да имаш собствени правила доста често води до конфликт с останалите – децата индиго не се разбират с родителите и учителите си. През повечето време те не правят това, което се иска от тях, а тръгват по свой собствен път.
    6. Към тях трябва да се подходи по-различно от останалите деца. Те не признават авторитета на някой, който ги ограничава. Да си родител на такова дете е огромно предизвикателство.
    7. Обработват информацията много по-бързо от нормалното. Това често води до депресивни състояния и тревожност. Често такива деца биват диагностицирани със синдром на дефицит на внимание и хиперактивност.
    8. Те са по-различни от останалите деца. Затова в очите на хората, те изглеждат антисоциални. Единствено с децата като тях, те могат да се почувстват себе си. Само те ги разбират и приемат напълно такива, каквито са.
    9. Могат да решат почти всеки проблем, дори и трудните. Просто са по-проницателни и виждат нещата от различен ъгъл, което прави идеите им нестандартни, но изключително ефективни.
    10. Имат затруднения в училище. Те се състоят в това, че дясното им полукълбо е по-развито, което влияе на тяхната интелигентност и креативно мислене. А стандартите на училищата изискват по-голямо участие на лявото полукълбо.

    Автор: Божидара Иванова

    За човешкия и за изкуствения интелект

    Вече сме свикнали да чуваме такива фрази като „машинно обучение“ и „изкуствен интелект“. Смятаме, че някой е успял да възпроизведе човешкия ум вътре в компютъра. Това, разбира се, не е вярно. Но част от причината, поради която тази идея е толкова разпространена, е, че метафората на човешкото учене и интелект е много полезна при обяснението на машинното обучение и изкуствения интелект. Някои негови изследователи поддържат тесен контакт с общността на невролозите, а вдъхновението се движи и в двете посоки.

    Тази метафора обаче може да бъде пречка за хората, които се опитват да обяснят машинното обучение на тези, които са по-малко запознати с него. Един от най-големите рискове от комбинирането на човешката и машинната интелигентност е, че започваме да прехвърляме прекалено много права на машините. Но тези от нас, които работят със софтуер, е важно да помним, че интелектуалният агент остава човекът, който в крайна сметка изгражда тези системи.

    Основните разлики между машината и човешкия интелект си заслужава да бъдат направени. Въпреки факта, че има прилики, като разгледаме различията, можем по-добре да разберем как работи изкуствения интелект и как да го изграждаме и използваме по най-ефективния начин.

    Невронни мрежи

    Централно място в метафората, която свързва човешкото и машинното обучение, е концепцията за невронната мрежа. Най-голямата разлика между човешкия мозък и изкуствената невронна мрежа е мащабът на невронните мрежи на мозъка. Важен е не само броят на невроните в мозъка (който възлиза на милиарди), но и поразително голямото количество връзки между тях.

    Проблемът обаче е по-дълбок, отколкото само въпросите, свързани с мащаба. Човешкият мозък е качествено различен от изкуствената невронна мрежа поради две други важни причини: връзките, които я хранят, са аналогови, а не цифрови, а самите неврони са хетерогенни и неравномерни (за разлика от изкуствената невронна мрежа). Ето защо мозъкът е толкова сложен. Изкуствената невронна мрежа, въпреки че понякога е трудна за разбиране, има основна архитектура и принципи, които я ръководят. Дори най-сложните невронни мрежи с изкуствен интелект са проектирани с конкретна цел и за постигане на определен резултат. Но човешкият мозък е устроен различно. Той има инстинкт за самосъхранение и т.н., но също така възпроизвежда критично мислене и творчески подход, които все още не могат да бъдат програмирани.

    Перфектната простота на изкуствения интелект

    Иронията се състои в това, че системите на изкуствения интелект са много по-прости от човешкия мозък, което позволява на изкуствения интелект да се справи с много по-голяма изчислителна сложност, отколкото можем ние. Неговите невронни мрежи могат да съхраняват много повече информация и данни от човешкия мозък, главно поради типа данни, които се съхраняват и обработват от невронната мрежа. Въпреки че една изкуствена невронна мрежа може да обработва конкретни данни, тя не може да обработва информация по богат и многоизмерен начин, както го прави човешкият мозък. Това е основната разлика между конструираната система и човешкия мозък. Независимо от годините изследване той остава неразбираем. Това се дължи на факта, че аналоговите синаптични връзки между невроните са почти непроницаеми за цифровите връзки в изкуствената невронна мрежа.

    Скорост и мащаб

    Относителната простота на изкуствения интелект позволява да се изпълни сложна задача много бързо и много добре. Човешкият мозък просто не може да обработва данни с такава скорост. За изкуствения интелект в този контекст е важно, че той разделя данните и информацията на малки компоненти. Например, може да превърне звуците на речта във фонетични части, които след това да сглоби в изречения или да разбие изображенията на парчета, за да разбере правилата, чрез които се формират големи картини. Хората често правят това, а тук машинното обучение нерядко напомня човешкото. Човек разчленява данните или информацията на малки части, за да успее да ги обработи. Начинът, по който дадена система от изкуствен интелект разбива набор от данни, е нейният собствен подход за разбиране на информацията.

    Човешкият интелект: Идентифициране на проблемите

    Човешкият интелект е свързан със способността на хората да идентифицират проблеми и да ги решават. Изкуственият интелект може да намира нови способи за решение на проблема, но той не може да го формулира. През последните години алгоритмичната нечувствителност стана обект на голямо внимание. Все повече и повече скандали се свързват с пристрастеност към системите на изкуствения интелект. Разбира се, това е в пряка зависимост от предразсъдъците на тези, които правят алгоритми, но самите причини за това, къде тези алгоритми се появяват, могат да бъдат определени само от хора. Необходимо е човешкият и изкуственият интелект да се допълват взаимно. Трябва да помним, че изкуственият интелект и машинното обучение не са просто алгоритми, които човекът създаде и които излязоха от нашия контрол. Ние ги проектираме и творим, което означава, че имаме отговорност за нашето бъдеще – то ще бъде такова, каквото сами си го направим.

    Магията във военното изкуство на келтите

    Военното дело през Древността и Средновековието било изпълнено с много загадки. То се различава от съвременното най-вече с това, че воините разчитали повече на силата и уменията си. Освен това, голяма роля играела етиката на битката, която етика днес, всъщност, липсва. Противниците се придържали към определени правила. Основният начин на бой била ръкопашната схватка и известният израз „гледам врага в очите“ тогава не бил метафора – а носел съвсем буквален смисъл.

    Войната в древността не се смятала за нещо ужасно. Древните келти обичали да воюват – това се обяснява както с желание да премерят сили с противника (в съвсем буквален смисъл), така и с презрение към смъртта. За тях войната имала религиозно, сакрално значение. Макар, че така било не само сред келтите. Такива нюанси внасяли в битките Арес и Херакъл сред гърците; Марс, Белона и Херкулес сред римляните; Мелкард сред картагенците; Индра в химните на Ригведа.

    Келтските жреци – друидите, както и певците-бардове, често участвали в битките; разбира се, не като обикновени бойци, а в ролята на носители на сакрални сили, които да помогнат на редовите воини.

    Първите сблъсъци на галите (континенталните келти на територията на днешна Франция, за разлика от тези на остров Британия – бритите) с етруските и римляните се случили към 390 г. пр. Хр. Тогава галските войски на 21 юли 387 г. пр. Хр. дори превзели и разграбили напуснатия от жителите му Рим, с изключение на здравата Капитолийска крепост. Римляните се борили с тях до кампанията на Юлий Цезар от 56-50 гг. пр. Хр. – когато войските на галския вожд Верцинжеторикс били окончателно разгромени.

    Статуя на Версенжеторикс в Ализ-Сент-Рен. Уикипедия

    Начело на келтската армия стоял кралят (наричан „ри“). Той играел и ролята на жрец, като главните му функции били: да свика народно събрание, да контролира провеждането му, и да заведе войската до границата – след което начело на армията можело да бъде отново той или специално избран военен вожд.

    Върху знамената си келтите често изобразявали глиган, който притежавал сакрална връзка с отвъдния свят – в келтски воински погребения на територията на Чехия са открити части и дори цели скелети на диви свине.

    Освен това, съществувал т. нар. „култ на отрязаните глави“. Според келтите, човешката душа се намира в главата. Съществуват изображения върху келтски монети на воин, държащ в ръка отрязана човешка глава.

    Помпей Трог, който съобщава за нашествието на келтите на Балканския полуостров през 279 г. пр. Хр., пише: „Част от келтите проникнали в Илирийския залив, следвайки полета на птиците“. В ирландската сага „Сватове за Емер“, когато героят Кухулин хвърлил камък към три птици, те се превърнали в красиви жени. В сагата „Видението на „Енгус“ Каер, дъщеря на Етал, се превръщала в птица всяка година, ­а после превърнала в птица и героя Енгус. Явно тук има представа за душата-птица.

    Всички автори отбелязват странното поведение на келтите преди и по време на битката, което обяснявали просто: келтите били смели и храбри в сражение, но след първия неуспех изпадали в паника.

    Но проблемът се състоял в това, че войната за келтите била нещо свещено. Затова и някой признак, че боговете не били на тяхна страна в конкретната битка, действително внасял смут в бойните им редици.

    Така, например, римският историк Тит Ливий съобщава, че когато военният трибун Марк Валерий предизвикал огромен гал на двубой, върху шлема на римлянина кацнала врана. Галът изпаднал в паника и бил убит. Просто сред келтите враната била олицетворение на богинята на войната Моригана (Махи, Бадб). Кацнала върху шлема на врага, това означавало, че щяла да помага на противника, а не на келтския воин. От тази гледна точка, уплахата на гала в конкретния случай била съвсем логична и оправдана.

    Така, че за келтите войната била свещена. Съществували специални келтски отряди от воини-магове, които се сражавали голи ­и използвали бойни похвати, различни от тези на другите бойци.

    В сагата „Раждането на Конхобар“ друидът Катбад бил едновременно и воин. А самият Конхобар, крал на Улад, „получил от Катбад мъдрост и други знания, които му помогнали да спечели битката при Гайрех и Илгайрех срещу Айлил и кралица Медб по време на отвличането на бика от Куалнге“.

    В сагата „Похищението на Стод Фроех“ войската на Фроех е придружавана от „седем златокоси тръбачи“,­ „трима друиди „и „трима арфисти“. Кралица Медб, преди да тръгне на поход, питала своя друид за предсказания. Когато арфистите на Кайнбале дошли при воините на Медб, за да ги развеселят, били изгонени, понеже „владеели велико знание, предсказания и магии“. Така при келтите друидите несъмнено участвали в битки като носители на специални сили.

    Най-интересното е, че съвременните психологически изследвания потвърждават възможността за съществуването на „магическо оръжие“ на психическа основа. По принцип, неговото действие е следното. Лицето, което узнавало, че е подложено на магия, вече било вътрешно убедено, че е обречено. Роднините и сънародниците му също вярвали в това. Фактически, той вече бил мъртъв за тях.

    Такъв човек изпитва постоянен страх. Страхът, както и гневът, се придружава от изключително интензивна дейност на симпатическата нервна система. Настъпва нарушение в кръвообращението, спадане на кръвното налягане. Всичко това в хода на древните битки, когато физическите сили на отделния боец били често решаващи, се схващало като „магия“ – с всички последици, а и със засилване на вярата в намесата на свръхестествени сили във войната.

    Келтски костюми, ІІІ в.пр.н.е., Археологически музей в Краков. Уикипедия

    „Вълшебните пръчки“ – най-популярните магически аксесоари в легендите

    Вълшебната пръчка е един от най-популярните магически аксесоари в легендите, приказките и митовете на много народи по света – но най-вече европейските. Магически пръчки притежавали най-силните феи, магьосници, чародеи и вещици. А легендите твърдят, че понякога и обикновени смъртни хора успявали да се докопат до този магически артефакт.

    Магическите пръчки (тояги, клони, много често жезли) служели на собствениците си за действия по разнообразни магьоснически процедури – от най-простите и непретенциозни магии (например, как да създадем небесна дъга или купчинка вкусни торти) до страховити и ужасни деяния (причиняване на земетресения, чума, урагани или пък превръщане на хора в най-различни животни, дори понякога в предмети).

    Според митовете и приказките, за да може пръчката да разгърне своите сили, било необходимо да се каже на глас желание и да се махне с нея, понякога във форма на определен знак или древна буква – руна, сочейки към мястото, където трябвало да се появи някакво същество или предмет. Но било нужно магията да бъде точно и ясно формулирана, иначе магическата пръчка просто нямало да работи. Освен това, в някои случаи имало изискване собственикът й да мисли за своето желание постоянно, иначе тя нямало да го „чуе“.

    Най-голямата тайна за вълшебните пръчки било кой ги е създал изначално? Но на този въпрос легендите не дават отговор. Никой никога не е успял да разкрие онзи велик чародей или магьосник, който направил за пръв път този магически артефакт. Маговете на древността приемали вълшебните пръчки и жезли просто като даденост и велика тайна.

    По принцип, магическите пръчки се наследявали или просто били намирани в скривалища – но и в двата случая собственикът било по-добре да пази в тайна този факт. Иначе го заплашвала опасност, тъй като имало много хора и врагове-магьосници, които искали да завладеят този вълшебен предмет.

    Но имало и такива магически пръчки, които можели да бъдат направени от по-обикновени магове. Най-простите били създавани за по-обикновени ритуали като, например, призоваване на духове и предпазване от нечисти сили.

    По-мощните пръчки се изработвали при изгряваща луна, в полунощ, от определени сортове дървесина като офика, леска и бъз (свирчовина). Но преди това било необходимо дървото да се обиколи три пъти по посока на часовниковата стрелка, като същевременно му се благодари и възхвалява неговата сила.

    Трябвало то да бъде живо, да расте. С магически нож се отрязвал най-здравият клон. Било нужно той да бъде прав, с малко количество филизи и листа, които се чистят – а в същото време магът благодарял и възхвалявал дървото, после го дарявал с червена лента, която увивал около стъблото му. След това, върху земята до дървото се поливала вода или червено вино, а в нея се заравял скъпоценен камък или хляб.

    След като магьосникът се завърнел след полунощ в дома си, трябвало да обели кората от клона и да го натрие с някакво ароматно масло, за да му придаде още по-голяма сила. Бъдещата магическа пръчка се скривала в продължение на седем денонощия на тъмно и уединено място. На осмата нощ се изваждала, отивало се на закътано място, поставяла се върху гола земя (без трева и камъни), докосвала се с магически нож и се казвало вълшебно заклинание:

    – Моля те, о, клон от (например, бъз), в името на силите на Земята, Въздуха, Водата и Огъня! Стани истинска магическа пръчка, поеми в себе си сила и мощ. Бъди мой помощник!

    За да се увеличи силата на пръчката, трябвало да бъде стисната в дясната ръка и магът да се моли на бога и други могъщи сили, в които вярвал, като се обръщал към четирите посоки на света в следната последователност – юг, запад, изток и север.

    Вещиците, магьосниците и чародеите използвали подобни магически пръчки в ритуали и магии за изпълнение на желанията, като си помагали с мощни заклинания. И колкото по-стара била магическата пръчка, толкова по-силна ставала, тъй като поемала енергията на Вселената и изпълвала със смисъл и сила всяка дума на своя господар. Затова трябвало постоянно да се практикува магия с нейна помощ. Главното било да се вярва в силата и могъществото й. Тогава тя щяла да помогне във всяка ситуация.

    Такава пръчка ще служи дълги години и, може би, след векове ще се превърне в артефакт от миналото. Главното е начинаещият магьосник да повярва  в това, че силите му са безгранични. Нали неслучайно казват, че вярата е сила!

    Евтините, но талантливи шпиони на Нейно величество

    Джеймс Бонд имал своите предшественици още през ХVІ-ти век.

    През 1572 г. ръководител на разузнаването на кралица Елизабет І станал Франсис Уолсингъм. Дотогава той бил посланик на Англия в Париж и станал свидетел на Вартоломеевата нощ на 24 август същата година.

    Франсис Уолсингъм

    Следвайки практиката на предшественика си Никълъс Трокмортън, Уолсингъм наел шпиони, които следели както действията на френското правителство, така и интригите в Париж на британците и ирландците, врагове на кралицата. През следващите десетилетия Уолсингъм създал обширна разузнавателна мрежа. Ревностен протестант-калвинист, той бил искрено убеден, че принадлежи към богоизбран народ. Затова и в дейността си не пренебрегвал услугите на професионални престъпници, авантюристи, главорези, които не липсвали в тогавашните европейски градове (впрочем, както и в днешните). Целта оправдавала средствата.

    Уолсингам дори формулирал такъв принцип: „Ако нямаше негодници, честните хора едва ли щяха да знаят нещо за престъпленията, насочени срещу тях“. А верността на негодниците можела да се осигури само със страх и злато, в унисон с друга негова известна сентенция: „Нужните сведения никога не са прекалено скъпи“.

    Кралица Елизабет неведнъж упреквала Уолсингъм, че иска да подпали война с Испания заради интересите на протестантите-пуритани, които критикували държавната англиканска църква, че е запазила много от католицизма. Но му се доверявала напълно.

    В края на 1570-те и 80-те години планът на испанския крал Филип II бил да унищожи протестантската ерес в холандските и белгийските владения на испанската корона. За целта трябвало да лиши Холандия от възможността да получава помощ от Англия; после да свали Елизабет от трона, да постави там католичката Мария Стюарт, която му предлагала ръката си – и по този начин да установи пълната хегемония на Испания. В краен случай, оставал вариант за военен десант в Англия на испанската армия, която тогава била най-добрата в Европа.

    Англия се опитвала да осуети тези планове предимно чрез организиране на непрекъсната пиратска война срещу испанското корабоплаване. Завземането и грабежите на испанските кораби от страна на английските пирати отслабвали Испания и осезаемо увеличавали ресурсите на Англия. Пък и служели за директно обогатяване както на търговците, така и на самата Елизабет, която била таен акционер сред „кралските пирати“.

    Задачата на британската тайна служба била преди всичко да предотвратява заговорите, да следи подготовката за десант на испанската армия в Англия и да събира информация, която да улесни британската пиратска война в морето.

    Разузнавателната мрежа на Уолсингъм се справила с всички тези задачи доста успешно. Скромен монах, който учи в йезуитски колеж, английски благородник, богат италианец, пристанищен офицер в Малага или пътуващ френски търговец, парижки дуелист или студент в някой от прочутите немски университети – всеки от тях можело да бъде агент на Уолсингъм. Той имал агенти с различен профил: „просто“ шпиони, шпиони-провокатори, специалисти по дешифровка, майстори на фалшиви писма и печати.

    Например, през 1580 г. от Англия на континента пристигнал Джон След. Цели месеци той пътувал в компанията на католически свещеници, избягали от Англия. Посетил Рим, след което се завърнал в Лондон с подробно описание на 285 англичани, които били емигранти в чужбина – студенти, военни, търговци, свещеници. В доклада били подробно посочени семейните връзки на тези лица, както и характерните им белези, ако се наложело да бъдат заловени.

    Един от способните агенти на началника на елизабетинското разузнаване бил и Антъни Манди – известен актьор и драматург, който оказал влияние върху Шекспир. През 1578 г., по нареждане на Уолсингъм, Манди отишъл в Рим, заявил, че е католик и под псевдоним влязъл в Английския колеж, който подготвял свещеници-мисионери за изпращане в Англия. След като през 1581 г. се завърнал, Манди участвал в залавянето на своите състуденти, които добре познавал. За награда много от неговите пиеси се играели в столичните театри.

    Сред агентите на Уолсингъм били още драматургът и актьор Матю Ройстън, рано починалият талантлив драматург Уилям Фаулър и бъдещият прочут драматург Кристофър Марлоу, докато още учел в университета в Кеймбридж.

    Уолсингъм, очевидно, имал предпочитание към вербуването на писатели и актьори. Така заложил основите на традиция, която продължила 400 години. Вече в нашата съвременност двама от агентите станали и прочути автори на шпионски романи – Греъм Грийн и Ян Флеминг, „бащата“ на Джеймс Бонд.

    Уолсингъм нямал пари да поддържа многобройни агенти, затова обръщал внимание главно на професионалните им качества. Той получавал информация от 12 различни места във Франция, 9 в Германия, 3 в Холандия, 4 в Испания и 4 в Италия (включително от Английския колеж в Рим).

    Мрежата на Уолсингъм се състояла от една основа под формата на малцина доверени, постоянно използвани агенти – и по-голям брой други шпиони, използвани от време на време срещу скромно заплащане. Англия все още още не била богатата империя, каквато станала по-късно. Пестеливата кралица Елизабет знаела цената на парите и не била много щедра.

    Затова, колкото и странно да било, неведнъж нейните посланици, а и самият Уолсингъм плащали на агентите от собствените си джобове. Е, не много – но според джобовете си. Какво да се прави – шпионажът във всички епохи искал не само умения – но и пари.

    Пет технологични експерти споделят своите страхове и притеснения относно изкуствения интелект

    Експерти твърдят, че универсалният изкуствен интелект ще направи модерния свят по-привлекателно място за живеене. Като цяло той ще подобри здравните грижи за нас и ще ни освободи от ежедневните рутинни задачи, с които се занимаваме през по-голямата част от живота си. Тези аспекти бяха основната тема на разговор между инженери, инвеститори, изследователи и политици, които се събраха на съвместна конференция за развитието на изкуствения интелект. Сред тях имаше и такива, които виждат в него не само полза, но и потенциална заплаха. Някои изразиха своите опасения относно увеличаването на безработицата, тъй като с появата на функционален изкуствен интелект много хора ще загубят работата си, а други намекнаха за възможността за бунт на машините, ако всичко се остави на самотек. Но къде точно трябва да поставим границата между безпочвената тревога и истинската загриженост за нашето бъдеще? Ето мненията на петима експерти в областта на изкуствения интелект:

    Кенет Стенли, професор в университета в Централна Флорида, старши технически директор и изследовател в лабораторията за изкуствен интелект в Убер: „Мисля, че най-очевидните притеснения са, че изкуствения интелект ще бъде използван, за да навреди на човек. И всъщност има много сфери, където това може да се случи. Трябва да положим всички усилия, за да гарантираме, че тази лоша страна в крайна сметка няма да се прояви. Много е трудно да се намери правилното решение на въпроса как да се запази отговорността за действията, предприети за създаването на изкуствен интелект. Този въпрос е многостранен и изисква разглеждане не само от научна гледна точка. С други думи, участието на цялото общество, а не само на научната общност, е необходимо при търсенето на неговото решение. Как да се разработи изкуствения интелект? Всяка технология може да се използва, както за добро, така и за зло. Изкуственият интелект в това отношение е пример. Хората винаги се мъчат да предотвратят предоставянето на нови технологии в неподходящи ръце и да не се използват за лоши цели. Вярвам, че и по отношение на изкуствения интелект ще можем да се справим с тази задача. Необходимо е правилното поставяне на акцентите и намирането на баланс в използването на тази технология. Това може да ни предупреди за толкова много потенциални проблеми. По-конкретни решения не мога да предложа. Единственото, което бих искал да кажа е, че трябва да разберем и да приемем отговорността за въздействието, което изкуственият интелект може да има върху цялото общество.“

    Ираклий Беридзе, ръководител на Центъра за изкуствен интелект и роботика в Института за изследване на престъпността и правосъдието на Организация на обединените нации: „Мисля, че най-опасното нещо около изкуствения интелект е свързано с темпа на развитие – колко бързо ще бъде създаден и колко бързо можем да се адаптираме към него. Ако този баланс бъде нарушен, може да се сблъскаме с проблеми. От моя гледна точка основната опасност се крие във факта, че от изкуствения интелект ще могат да се възползват престъпни структури и големи терористични организации, насочени към дестабилизиране на световния ред. Кибертероризмът, ракетите и бомбите вече са реалност. В бъдеще може да се добавят роботи, оборудвани със системи на изкуствения интелект. Това може да е сериозен проблем.

    Друг голям риск от масово въвеждане на изкуствения интелект може да бъде свързан с вероятната загуба на работни места. Ако тези загуби са масови и нямаме подходящо решение, това ще бъде много сериозен проблем. Но това е само отрицателната страна на медала на тази технология. Убеден съм, че изкуственият интелект не е оръжие. Той е по-скоро инструмент. Много мощен инструмент. И може да се използва както за добри, така и за лоши цели. Нашата задача е да разберем и сведем до минимум рисковете, свързани с използването му, както и да се възползваме от него за добри цели. Трябва да се съсредоточим върху увеличаването на положителните ползи от тази технология.“

    Джон Лангфорд, главен учен на корпорация „Microsoft”: „Мисля, че основната опасност ще бъдат дроновете. Автоматизираните дронове могат да бъдат истински проблем. Настоящото ниво на изчислителна мощ на автономните оръжия не е достатъчно високо, за да изпълни някои извънредни задачи. Мога обаче да си представя как след 5-10 години на борда на автономните оръжия ще се извършват изчисления на ниво суперкомпютри. Дронове се използват днес в битки, но те все още се контролират от човека. След известно време човешкият оператор вече няма да е необходим. Машините ще бъдат доста ефективни за самостоятелното изпълнение на задачите. Това ме тревожи.“

    Хава Зигелман, програмен мениджър на микросистемата „DARPA”: „Всяка технология може да бъде използвана, за да навреди. Всичко зависи в чии ръце попада тя. Не мисля, че има лоши технологии, мисля, че има лоши хора. Всичко се свежда до това кой има достъп до тези технологии и как точно ги използва.“

    Томас Миколов, научен сътрудник на „Facebook AI”: „Ако нещо привлича интерес и инвестиции, винаги има хора, които злоупотребяват с него. Аз съм разтревожен, че някои хора се опитват да продадат изкуствения интелект и колоритно описват какви проблеми може да разреши той. Въпреки че всъщност той не е създаден. Всички тези фирми-еднодневки обещават планини от злато и дават примери за предполагаемата работа на изкуствения интелект, въпреки че всъщност се показват само модерни или оптимизирани технологии на настоящето. В повечето случаи малко хора мислят за подобряването или оптимизирането на тези технологии. Да вземем например чат-ботовете, които ни ги представят за изкуствен интелект. И така, след като сте прекарали десетки хиляди часове, оптимизиращи изпълнението на една задача, тези началници идват при нас и казват, че са постигнали нещо, което другите не могат да постигнат. Но това е нелепо. Честно казано, по-голямата част от предполагаемите технологични пробивки на такива организации, чиито имена не бих искал да назова, не бяха интересни за никого по-рано, не защото никой друг не можеше да ги направи, а просто защото тези технологии не генерират никакви финансови приходи. Те са напълно безполезни. Това е близо до шарлатанството. Особено в случаите, когато изкуствения интелект се счита за инструмент за максимално увеличаване на процеса на решаване на една единствена задача. Той не може да бъде мащабиран за нищо друго освен за най-простите задачи. В същото време всеки, който поне по някакъв начин започне да критикува подобни системи, веднага се сблъсква с проблеми, които ще се противопоставят на сладките изявления на такива компании.“

    Вече е поставена основата на най-големия оптичен телескоп в света

    В момента на няколко места по света се извършва строителство на революционни наземни телескопи, обещаващи да отворят вратата за нова ера на астрономически изследвания. В планината Мауна-Кея на остров Хавай, в Австралия, Южна Африка, в северозападен Китай и пустинята Атакама, разположена в Чили – в тези райони с много сух климат ще бъдат построени няколко инсталации наведнъж, които не само ще ни позволят да погледнем по-нататък в безкрайните космически простори, но също така и да видим какво има там в най-големи детайли.

    Една от тези инсталации ще бъде Извънредно големият телескоп (ELT) на Европейската южна обсерватория – най-голямото ново поколение оптичен телескоп, оборудван със сложно композиционно огледало с диаметър 39 метра.

    Основната фаза на изграждането на телескопа започна през май 2017 г., след няколко години на спорове и дискусии по темата къде да бъде построен. Според настоящия план обектът ще бъде пуснат в експлоатация през 2024 г. По време на одобряването на плана за строителство през 2012 г. общите разходи по проекта бяха оценени на 1,12 милиарда долара. През 2018 г., под влияние на инфлацията, цената на телескопа се е увеличила до 1,23 млрд. долара. Според последните прогнози до 2024 г. цената на целия проект ще бъде около 1,47 милиарда долара (при инфлация 3%).

    Изграждането на такава система е необходимо в района на голяма надморска височина, където ефективността на наблюденията няма да зависи от атмосферните промени и светлинното замърсяване. И все пак, строителната площадка трябва да има идеално равна повърхност, така че да може да се постави основата на много масивна инсталация. След като е прекарала години в търсене на такова място, Европейската южна обсерватория не намерила такова място и в крайна сметка решила да я създаде  на върха на планината Армасонес в Чили. Вече са положени основите на бъдещия телескоп.

    Ключовата характеристика и възможности на новия телескоп ще бъде в основното му огледало, което ще бъде съставено от 798 шестоъгълни части, диаметърът на всеки от които ще бъде 1,4 метра. В резултат на това ще бъде сглобено огромно 39-метрово огледало, което може да получава данни с безпрецедентно ниво на качество, което нито един от съществуващите телескопи не е в състояние да постигне.

    Например, много големият телескоп (VLT) на същата Европейска южна обсерватория в момента е най-големият и най-технологично развитият оптичен телескоп – комплекс от четири отделни 8.2-метрови и четири допълнителни 1.8-метрови оптични телескопи, обединени в една система.

    Като има способността да работи в режим на интерферометър, ъгловата разделителна способност на VLT е станала еквивалентна на телескоп с твърдо огледало до 200 метра. Но въпреки това, 39-метровия ELT ще може да надмине възможностите на VLT. Зоната за наблюдение ще бъде стократно по-голяма, затова ще може да наблюдава непосредствено голям брой светлинни източници, като същевременно отбелязва обекти с значително по-ниско ниво на яркост, които обикновените телескопи не са в състояние да наблюдават.

    Според инженерите ELT ще бъде 200 пъти по-ефективен от космическия телескоп „Хъбъл“, което ще го направи най-мощния телескоп, работещ в оптичния и инфрачервения диапазон.

    Разработчиците на проекта отбелязват, че благодарение на чувствителното огледало и адаптивната оптика, чиито настройки ще бъдат регулирани въз основа на атмосферните турбуленции, ELT ще може да извършва директно наблюдение на екзопланетите в орбитите на далечни звезди, което рядко е възможно с помощта на сешните телескопи.

    Тъй като телескопът ще бъде наистина най-мощният в своя клас и ще бъде в състояние да наблюдава пряко каменисти екзопланети, една от научните му задачи ще бъде да изучава атмосферата на тези светове. В това отношение ELT ще може да направи истинска революция в търсенето на потенциално обитаеми екзопланети извън Слънчевата система.

    И това не са всички негови възможности. С помощта на изключително големия телескоп, учените ще могат да измерват директно скоростта на разширяване на Вселената, която ще реши няколко космологични пъзела наведнъж. Например, да се разбере каква е ролята на тъмната енергия в развитието на Космоса. Имайки възможност да изследват по-точно миналото на Космоса, астрономите ще могат да създадат по-точни модели за развитието на Вселената.

    През следващите години ще се използват и други наземни телескопи като триметровия телескоп (TMT), Гигантския Магеланов телескоп (GMT), Антенната решетка с площ квадратни километри (SKA) и Сферичния радио телескоп с петстотин метра отвор (FAST). В същото време стартираха космически телескопи TESS, предназначен за откриването на екзопланети по транзитния метод и „Джеймс Уеб“, който ще бъде в състояние да предостави мощна подкрепа на наземните инсталации за откриването на нови космически хоризонти.

    Как НАСА се подготвя за добиване на полезни изкопаеми на Марс

    2038 година. След 18 месеца живот и работа на повърхността на Марс, екип от шест изследователи влиза отново в космическия кораб и се завръща на Земята. На Червената планета няма жива душа, но работата не спира за минута. Автономните роботи продължават да действат и в резултат на минни операции се доставят продукти за преработка до фабриката за химически синтез, която е построена няколко години преди човешки крак да е стъпил на Марс. Фабриката произвежда вода, кислород и ракетно гориво от местни ресурси, като рутинно подготвя резерви за следващата експедиция, която ще дойде тук след две години.

    Тази роботизирана фабрика не е научна фантастика. Това е проект, по който в момента работят няколко научни екипа на космическата агенция НАСА. Един от тях, „Swamp Works“ е в Космическия център „Кенеди“ във Флорида. Инсталацията, която разработват официално, се нарича „Система за утилизация на ресурсите in situ“ , но хората, които влагат труда си в нея, са свикнали да я наричат „фабрика за събиране на прах”, защото превръща обикновения прах в ракетно гориво. Тази система ще позволи на хората да живеят и работят на Марс, а също и да се върнат на Земята, ако е необходимо.

    Защо трябва да се синтезира нещо на Марс? Защо просто не се донесе всичко необходимо от Земята? Проблемът е в цената. Според някои оценки доставката на един килограм полезен товар (например гориво) от Земята до Марс, т.е. изтеглянето на този килограм до ниска орбита близо до Земята, изпращането му на Марс, забавяйки космическия апарат при влизане в орбитата на планетата и накрая кацането безопасно на повърхността, изгарят 225 килограма ракетно гориво.

    В този случай същите цифри ще бъдат характерни при използване на който и да е космически кораб. Това означава, че за да се достави тон вода, кислород или техническо оборудване на Червената планета, ще бъде необходимо да се изгарят 225 тона ракетно гориво. Единственият начин да се избегне тази скъпа аритметика е да се произвежда вода, кислород или гориво на място.

    Няколко научноизследователски и инженерни екипи в НАСА работят по решаването на различни аспекти на този проблем. Например екипът на „Swamp Works” от Космическия център „Кенеди” започна да сглобява всички отделни модули на минната система. Инсталацията е ранен прототип, но съчетава детайлите, които ще са необходими за дейността на прахосъбиращата фабрика.

    Дългосрочният план на НАСА е насочен към колонизацията на Марс, но сега агенцията е концентрирала цялата си сила и внимание върху Луната. По този начин по-голямата част от разработеното оборудване ще бъде тествано първо на лунната повърхност, което на свой ред ще позволи да се решат всички възможни проблеми, за да се избегнат вбъдеще, когато се използват инсталации на Марс.

    Реголитът е вулканична скала, която в продължение на няколко милиона години под влиянието на различни метеорологични условия се е превърнала във фин прах. На Марс, под слой корозивни железни минерали, които дават на планетата известния червеникав оттенък, се крие дебел слой от силициеви и кислородни структури, свързани с желязо, алуминий и магнезий. Извличането на тези материали е много трудна задача, тъй като резервите и концентрациите на тези вещества могат да варират от една област на планетата до друга. За съжаление, задачата е усложнена и от слабата гравитация на Марс – да се копае в такива условия, като се използва предимството на масата, е много по-трудно. На Земята, за минни работи, обикновено се използват големи машини. Размерът и теглото им позволяват да се полагат достатъчно усилия, за да се „ухапе“ Земята. Да се направи това на Марс е абсолютно невъзможно. Спомнете си въпроса за разходите. Ето защо НАСА работи върху това как да се произвеждат минерали на Червената планета, използвайки леко оборудване.

    Запознайте се с RASSOR (Regolith Advanced Surface Systems Operations Robot), който е самостоятелна машина, предназначена единствено за изкопаване на реголит при условия на слаба гравитация. При разработването на RASSOR инженерите на НАСА обръщат специално внимание на задвижващата система. Последната се състои от двигатели, зъбни колела и други механизми, които съставляват по-голямата част от цялата инсталация. Използват се безклетъчни двигатели, електромагнитни спирачки и наред с други неща и 3D титаниеви калъфи – всичко това с цел да се сведе до минимум общото тегло и обем на конструкцията.

    Може би се чудите: „Не е ли марсианският реголит първоначално сух?“ Сух е, но не и навсякъде. Всичко зависи от това къде и колко дълбоко се копае. В някои райони на планетата само на няколко сантиметра под повърхността има цели пластове воден лед. Още по-надълбоко вероятно има гипс и пясъчници, които могат да съдържат до около 8% вода от общата маса на масива. След кондензацията обработеният реголит се връща обратно на повърхността, където RASSOR ще го вдигне и ще го отведе до място, което е по-отдалечено от фабриката. Тези „отпадъци“ всъщност са много ценен материал, тъй като от него, използвайки технологиите за 3D печата, които в момента се разработват в НАСА, ще бъде възможно да се създадат защитени съоръжения за зеселване, както и пътища и площадки за кацане.

    Всички води, които ще бъдат извлечени от реголита, ще бъдат напълно пречистени. Модулът, който ще направи това, ще се състои от система за многофазна филтрация, както и няколко дейонизиращи субстрати. Течността ще се използва не само за пиене. Тя ще се превърне в основен компонент за производството на ракетно гориво. Чрез разделяне на молекулите на водата чрез електролиза на водородни и кислородни молекули, а след това пресоване и превръщане в течност, ще бъде възможно синтезирането на гориво и окислител, които най-често се използват в ракетните двигатели с течност. Трудността е, че течният водород трябва да се съхранява при изключително ниски температури. За тази цел НАСА иска да превърне водорода в такъв тип гориво, който ще бъде най-лесно да се съхранява, а именно в метан. Това вещество може да се получи чрез комбиниране на водород и въглерод. За щастие, от него на Червената планета има много. Марсианската атмосферата се състои 96% от молекули на въглеродния диоксид. Улавянето на този въглерод е задачата на специален фризер. Той ще създаде сух лед от въздуха.

    Като цяло през следващите години учените от НАСА ще се справят с множество проблеми. Инженерите от „Swamp Works” от своя страна ще продължат да подобряват ефективността и наличието на всички разработени компоненти на своята система. Планира се багерите да станат още по-силни и по-леки. След това се предвижда да започне тестването им в изкуствено създадена и възможно най-близо до условията на Марс среда. Учените също така искат да подобрят качеството и ефективността на пещта, системата за електролиза и да разработят мащабируем модел на реактора „Сабатие“, както и хладилен агрегат за производство на въглерод. Разработчиците са уверени, че решаването на тези и много други задачи ще доведе до това, че прототипът за събиране на прах ще престане да бъде прототип и в крайна сметка ще се занимава с реална работа на повърхността на Марс, осигурявайки на бъдещите колонизатори всички необходими ресурси за живот.

    10 интересни факта за математиката

    Човек може да не е математик. Може дори да няма понятие от тази наука, но математиката е почти навсякъде. Ето няколко интересни факта за нея.

    • Абрахам дьо Моавър (математик от Англия) в дълбоката си старост изведнъж осъзнал, че сънят му се увеличава с 15 минути всеки следващ ден. След това той направил прогресия и определил деня, в който сънят ще му отнеме цяло денонощие. Това се случило на 27 ноември 1754 г. и това бил денят на неговата смърт.
    Абрахам дьо Моавър
    • Религиозни евреи се опитват с всички сили да избягват всякакви знаци, свързани с кръста и символиката на Христос. Например, вместо плюс, в училищата използват обърната буква „Т“.
    •  Автентичността на евробанкнотата винаги може да се установи по серийния номер, който се състои от буква и 11 цифри. Необходимо е буквата да се замени с числото, което обозначава нейния пореден номер в азбуката. След това трябва да се съберат всички цифри – получава се двуцифрен краен резултат. Събират се  двете цифри на крайния резултат и ако се получи 8, значи банкнотата е истинска. Например: номерът на банкнотата е М34449283039. Събираме: 3+4+4+4+9+2+8+3+0+3+9=49. Добавяме 13 (поредният номер на буквата М): 13+49=62, 6+2=8.

    • Няма надеждни доказателства защо за принос в математиката не се дава Нобелова награда. Една от версиите, с която се обяснява липсата на Нобелова награда за математика е, че тази научна дисциплина е чисто теоретична, така че математиците не са способни да направят нещо наистина важно за хората и за човечеството като цяло.
    • Има такава фигура като триъгълника на Рело. Тя се образува от пресичането на три кръга с еднакъв радиус и центровете на тези кръгове се намират на върховете на триъгълник с еднакви страни. Сондата, е създадена въз основа на този триъгълник, дава възможност да се пробиват само квадратни дупки. Трябва да знаем, че пробиването на такива дупки с триъгълник на Рело може да има грешка от 2%.
    Триъгълникът на Рело
    • В руската литература и математика, нулата не се отнася към редицата с естествени числа, но на Запад е един от компонентите на много такива числа.
    • Джордж Данциг, математик от Америка, който бил университетски аспирант, един ден закъснял за лекция и виждайки няколко уравнения, закачени на таблото, помислил, че са дадени за домашно, което трябва да се подготви. Това задание му се сторило малко по-трудно от тези, които се давали обичайно, но той решил уравненията и занесъл резултатите на преподавателя. Едва след това научил, че е успял да реши две нерешими дотогава статистически уравнения, над които учените се трудили в продължение на години.

     

    • Известната София Ковалевска се срещнала с математиката още в детството си – в стаята й нямало тапети, имало само лекции на учения Остроградски и изчисления.
    • В Индиана (САЩ) през 1897 г. съществувал законопроект, според който числото Пи било равно на 3.2. Законопроектът обаче не се превърнал в закон поради факта, че професор в университета се намесил своевременно в този процес. Всеизвестно е, че числото Пи е 3.14.

    ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ ЗА: Как числото 3.14 получава названието „пи“