Има дървета на Земята, които са достигнали възраст 80 хиляди (!) години. Други пък са сравнително „млади“ – прорасли „едва“ по времето на Иисуса Христа.

За най-старата от т.нар. „клонални колонии“ (отделни дървета с обща коренова система) днес е смятана колонията „Пандо“ – неголяма гора от трепетлики в щата Юта (САЩ). Възрастта на горичката се оценява от различни изследователи на 80 хиляди до 1 милион години. Това е не само най-старият жив организъм на планетата, но също и най-тежкият – общото тегло на трепетликите се оценява на 6 000 тона.

„Старият Тико“ е друго клонално дърво. Това е бор (Pinus longaeva) на около 9 550 години и се намира в парка Фулуфиелет в Швеция. Откривателят на дървото, Лайф Кулман, професор по география в университета на Умео, го назовал в чест на своето вярно куче.

Според експерти, стволът на дървото е „само“ на няколко века, но коренището – на почти 10 хиляди години. През по-голямата част от живота си „Старият Тико“ бил в състояние на дърво-джудже (поради суровите условия на околната среда) и едва през миналия век започнал да изглежда като нормално дърво. Днес височината му е около 5 метра.

„Матусаил“ е дърво, което принадлежи към същия вид, както и „Стария Тико“ – Pinus longaeva (по принцип, много дълголетници сред дърветата са представители на този вид). „Матусаил“ е поникнал през 2831 г. пр. Хр., така неговата възраст днес е почти 4850 години.  Дървото се намира в Националния горски папк „Инио“ в източната част на щата Калифорния (САЩ), в района на планинската верига Белите планини. Точното местоположение на дървото не е посочено, за да си расте необезпокоявано от вандали и бракониери още много векове.

Тисът „Лангернив“ расте в селцето Лангернив в Северен Уелс, Великобритания и възрастта му е между 4 и 5 хиляди години. За разлика от „Стария Тико“, обиколката на неговата „талия“ напълно оправдава възрастта му – диаметърът му е почти 11 метра.

Легендата разказва, че в гробището към църквата „Свети Дигайн“, което се намира до дървото, живеел древен зъл дух. Той имал дълго име: „Ангелът, който записва всичко“. Местните хора вярват, че умее да изпраща проклятия. Всяка година на Хелоуин отстрани на църковния двор се чува страшен глас, изброяващ имената на онези селяни, които ще умрат следващата година. Говори се, че някога един мъж на име Шон Робърт се усъмнил в съществуването на духа и отишъл да го търси под зловещия стар тис вечерта на Хелоуин. Скоро Шон умрял. Скептиците казват, че може би това се е случило просто, защото тисът е изключително силно отровно растение – затова в България народното му название е „отровница“.

Цялото име на „Зороастрийския Сарв“ е „Или Сарв-е Абар-кух“. Това е величествен и много красив средиземноморски кипарис (Cupressus sempervirens), който се намира в село Абарку (Иран) и е национално богатство на страната. Височината на дървото е 25 м, а обиколката му – 8.

Възрастта на „Или Сарв-е Абар-кух“ се оценява на повече от 4 хиляди години. По времето, когато основната религия на Персия бил зороастризмът, се смятало, че великолепният кипарис бил засаден от самия Заратустра. Това се оказало невярно, тъй като легендарният жрец се родил около 1500 години по-късно от момента, когато кипарисът пуснал корени в иранската земя.

Сенаторът. Когато говорим за дълголетници сред дърветата, не можем да не споменем тъжната съдба на езерния кипарис, наречен „Сенатор“. Дървото расте в САЩ, в покрайнините на град Лонгууд (Флорида).  На времето си то служело за ориентир на индианците, а от XIX-ти век насам туристи от цял ​​свят идвали да гледат величествения „Сенатор“. Всичко било наред до 2012 г., когато 26-годишната наркоманка Сара Бърнс запалила дървото отвътре просто, за да го „види как гори“. Процесът на смъртта на „стареца“ тя снимала с мобилния си телефон. Пожарникарите се озовали на мястото на трагедията, но било късно – 36-метровото дърво рухнало. Днес на мястото му има само овъглени останки. Някои смятат, че то е все още живо – в основата му се виждат млади издънки. „Сенаторът“ бил на възраст около 3500 години.

Преди да се появят печатниците през втората половина на ХV-ти век, пък и доста време по-късно, книгите били символ на лукс, охолство и разкош. Цените им били баснословни. И съвсем заслужено – достатъчно е да си представим, например, колко труд бил необходим, за да се препише на ръка едно Евангелие, да не говорим за цялата Библия. Или един рицарски роман с описание на приключенията на крал Артур, Ланселот, Тристан и другите рицари на Кръглата маса. Притежанието на книга по онова време може да се сравни, да речем, със собственост днес върху мерцедес последен модел. Да не забравяме обаче, че има и ролс-ройсове…

И, естествено, както във всички времена, така и тогава скъпите предмети привличали крадци. Днес автомобилите се охраняват с аларми – а в онази епоха ценните книги се пазели в сандъци, обвити с вериги и… проклятия. За средновековния човек това било естествена и най-ефективната възможна защита – сандъкът може да се разбие, веригата да се разсече, но от проклятието не може да се избяга.

Най-ранните проклятия, пазещи книги, са още от VII в. пр. Хр. Те се срещат на древногръцки, после на латински, староеврейски, арабски и на езиците на почти всички европейски „бели“ народи. Проклятията се запазили дори в началото на епохата на печатните книги – след което започнали да изчезват, защото книгите станали по-евтини.

Така, например, библията на Арнщайн, съхранявана в Британската библиотека, е преписана в Германия около 1172 г. В началото й са описани мъките, пожелани за всеки крадец, който се осмели да й посегне: „Ако някой открадне тази Библия, нека умре в мъки, да го пържат в тиган, да го връхлетят епилепсия и треска, да го разпънат на колело и да го обесят! Чума за него! Амин!“

Френско проклятие от XV-ти век звучи така: „Който открадне тази книга, ще виси на бесилка в Париж. Ако не виси, ще се удави. Ако не се удави, ще го пекат на огън. Ако не го пекат, ще го постигне още по-лош край!“

Един ръкопис във Ватиканската библиотека е защитен със следното проклятие: „Готовата книга лежи пред вас, не критикувайте смирения летописец. Онзи, който открадне тази книга, никога няма да се яви пред взора на Христос. Той ще бъде убит от проклятието и ще му бъдат извадени очите“.

Книжно проклятие, пазещо ръкописна книга от ХІ-ти век в една италианска църква, предлага на потенциалните крадци възможност да свършат добро дело. Заклинанието гласи: „Този, който вземе тази книга, или я открадне, или по някакъв лош начин я изнесе от църквата „Санта Чечилия“, може да бъде осъден и прокълнат завинаги освен, ако върне книгата и се разкае за постъпката си“.

Следното книжно проклятие е написано с комбинация от латински и немски език: „Ако се опиташ да откраднеш тази книга, ще те обесят високо. И тогава гарваните ще се съберат, за да ти кълват очите. И когато крещиш от болка, не забравяй, че си заслужил тези мъки!“.

Следното роклятие от XVIII-ти век е намерено в ръкопис, открит в манастира „Св. Марк“ в Йерусалим. Написано е на арабски език: „Това е собственост на сирийския манастир в светия Йерусалим. Всеки, който открадне или отнесе книгата от това място, ще бъде проклет от Божиите уста! Бог ще му се разгневи! Амин“.

В Ню-Йоркската медицинска академия се пази кулинарен ръкопис от ХVІІ-ти век. В него може да се види надпис: „Това е книга на Джин Гембел. И нека онзи, който я открадне, да се удави!“.

Надписът на собственика върху книга от 1632 г., отпечатана в Лондон, съдържа познат мотив: „Не кради тази книга, мой честен приятелю! Страхувай се, че бесилка ще бъде твоят край. Когато умреш, Господ ще те попита: „Къде е книгата, която открадна?“.

В „Историята на схоластиката“ от XII-ти век се съдържа следното предупреждение: „Монахът Петър даде тази книга на най-благословения мъченик свети Куентин. Ако някой я открадне, кажи му, че в Съдния ден самият най-свети мъченик ще бъде обвинител срещу крадеца пред лицето на нашия Господ Иисус Христос „.

Едно от най-сложните книжни проклятия заявява следното: „За онзи, който е откраднал книгата от библиотеката: нека тя се превърне в змия в неговите ръце и да го разкъса. Нека паралич порази членовете му. Той ще потъне в болка и ще плаче, молейки за милост, но нищо няма да спре неговата агония. Нека книжни червеи да гризат вътрешностите му, а той да не умира. И накрая пламъкът на Ада ще го погълне“.

Някои обаче смятат това проклятие за „менте“. То е публикувано през 1909 г. от библиотекаря-писател Едмънд Пирсън като датирано от XVIII-ти век – но днес повечето изследователи смятат, че е продукт на собствената му фантазия.

Така или иначе, дори в епохата на интернет книги продължават да се крадат до ден-днешен.

Тъй като през Средните векове баните били място за срещи на хора от различни класи, с разпространението на домашните вани редовното къпане се запазило сред висшите и средни прослойки – а повишаването на цените на дървата и въглищата ограничило баните сред хората с ниски доходи.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Нечистите лъжи за „мръсното“ Средновековие (ЧАСТ – 1-ва)

Например, известният френски историк Фернан Бродел пише в своя нашумял труд „Структура на всекидневието“:

„По отношение на къпането в баня и хигиената Западът през XV-XVII вв. отбелязал силен упадък. В Средновековна Европа баните, това старо наследство от Римската империя, били по правило навсякъде – както домашни, така и изключително многобройни обществени бани с вани, сауни и шезлонги за почивка, или пък с големи басейни, претъпкани с голи тела, смесено мъже и жени. Хората се срещали тук също така естествено, както и в църквата. Тези бани били предназначени за всички класи, затова ги облагали със сеньориални данъци, както мелниците, ковачниците и таверните.

Що се отнася до богатите къщи, всички те имали „къпални“ в сутерените си; там се намирали сауни и дървени каци с обръчи като на бъчви. Прочутият херцог на Бургундия Карл Смели (1433-1477) притежавал рядък луксозен атрибут: сребърна вана, която мъкнел в обоза си по бойните полета. След неговото поражение при Грансон (1476 г.) тя била открита в лагера му“.

Тук можем да си зададем логичен въпрос: след като херцогът не се разделял с ваната си дори по време на война, сред битки и сражения – какво остава от хипотезата, че средновековните владетели се били къпели по 1-2 пъти годишно?

Трудно е да се изчисли броят на баните в европейските градове през Средновековието. Известни са следните цифри: в Париж през 1300 г. имало 29 обществени бани (само обществени, без домашните), в Нюрнберг през 1340 г. – 9 обществени бани, Ерфурт – 10 бани, Виена – 28, Бреслау – 12. Това обаче е далеч по-малко, отколкото в действителност, тъй като домашните бани не се отчитали.

Много интересни са свидетелствата на съвременниците. Например, най-добрият летописец на първите Кръстоносни походи – Вилхелм Тирски, в своята „История на деянията в отвъдморските земи“ отбелязва следното:

„Във всички градове под управлението на гореспоменатия крал и неговите наследници, както и на техните барони, венецианците имат църква, цяла улица, площад с баня и хлебарница във вечна и наследствена собственост, свободни от данъци и с право върху тях, равно на кралска собственост. А що се отнася до площада в Йерусалим, те се радват на правото на собственост там също така, както и самият крал. Ако искат в техния квартал в Акона да организират пекарна, мелница, баня, да поставят кантар и ведра за измерване на вино, масло и мед, то ще бъде разрешено на всички жители на града да ги ползват свободно за печене, мелене и къпане, сякаш това е кралски имот“.

Както можем да разберем от това свидетелство, банята била нещо толкова естествено, че влизала в задължителното „оборудване“ на средновековния квартал.

Юридическите документи също свидетелстват за широкото разпространение на баните през Средновековието в християнска Европа. Така, например, във „Фуеро“-то на испанския град Сепулведа („Фуеро“ – буквално „правата“, с които се ползва един или друг град; б. а.) баните се споменават няколко пъти:

„Т. 25. За владенията (De los heredamientos). Всяко дело, което всеки в собственото си поземлено владение извърши, нека бъде солидно и постоянно, така че никой да не може нито да попречи, нито да забрани да се върши някаква работа, нито да се построи фурна за печене на хляб, или къща, или баня, или мелница, или да посади градина, или лозе, или нещо такова подобно; и ако се случи, че някой се съди със стопанина на владението и ищецът загуби, нека да плати десет мараведи на стопанина на владението, а на съдията, на алкалда (коменданта на крепостта – б. а.) и на ищеца да плати разходите двойно.

Т. 111. За баните. Нека мъжете да ходят на баня във вторник, четвъртък и събота. Жените да ходят в понеделник и сряда. Евреите да ходят в петък и неделя. Нито мъж, нито жена да не плащат повече от една меаха на входа на банята. Слугите на мъжете и жените не плащат нищо, а също и децата. Също така, ако мъж влезе в банята или в едно от помещенията на банята в женски ден, да плати десет мараведи …

Аналогична наредба има и във „Фуеро“-то на град Куенка:

„21. За банята и глобата там. Нека мъжете ходят на баня във вторник, четвъртък и събота; жените да ходят в понеделник и сряда; евреите да ходят в петък и неделя…“

Отделно, „Фуеро“-то на Куенка регулира занаята на баняджията. Очевидно, този занаят е бил твърде разпространен и важен, щом се наложило да бъде уреждан в отделна алинея:

„24. За службата на баняджията. Собственикът на банята осигурява къпещите се хора с вещи, които ще им бъдат необходими, такива като вода и други неща, свързани с къпането. Ако той не направи това, нека да плати по 5 солида на алмутасафа (надзорника на пазара – б. а.) и на заявителя. На онзи, който открадне тайно или открито някоя от вещите, които се използват в банята, да му бъдат отрязани ушите за вещ на цена до 10 меткала (меткал – средновековна испанска златна монета, б. а.), а за повече от 10 меткала да бъде хвърлен в тъмницата“.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Нечистите лъжи за „мръсното“ Средновековие (ЧАСТ – 1-ва)

(Следва)

Някой някога е нарекъл гласа „второ лице“ и наистина гласът може да разкаже за човека толкова много, колкото и лицето. Той е в състояние да разкрие чувствата ви, здравословното състояние, дали сте напрегнати или спокойни, откъде сте, какво образование имате, колко се влияете от натиска на другите хора. Като цяло, гласът е в състояние да разкрие цялата психологическа история на индивида.

• В някогашна Италия тембърът на гласа бил посочен в паспорта сред другите отличителни белези на човека. Смята се, че той е естествено свойство на всеки индивид и не може да бъде променен.
• Американски учени решили да разберат зависимостта между сексуалността на човека и тембъра му. Те записали гласовете на мъже и жени и поискали жури да оцени тяхната привлекателност. Оказало се, че най-красивите гласове принадлежат на хора, които са започнали сексуалния си живот по-рано от другите.
• Гласът е визитна картичка на човека, затова много сейфове в големите банки са програмирани да се отварят от гласа на собственика. Техниката е толкова чувствителна, че реагира на най-малката промяна в тембъра и съответно по този начин се елиминира отварянето от друг.

• Колкото по-нисък е гласът на един мъж, толкова по-силен и по-надежден изглежда той в очите на жена. Статистическите данни потвърждават влиянието на гласа върху възприемането на противоположния пол. Вероятно сте забелязали, че има жени, които си представят романтични преживявания докато говорят по телефона с непознат мъж, който има приятен тембър.
• В САЩ, Англия и Италия звукозаписът се счита за неоспорим правен документ, който не може да бъде фалшифициран.
• Жените, работещи в мъжки колектив, започват да говорят с по-нисък глас и правят това несъзнателно.
• Смята се, че гласът често не съвпада с представата за самия човек. Но в днешно време експертите почти правилно определят по него какъв е пола, ръста, теглото и възрастта на невидимия събеседник.
• Оказва се, че жените се вълнуват от звука на собствения си глас. В резултат на това е много по-лесно за тях да изразяват своите емоции вербално, отколкото за мъжете. Жените говорят почти 2 пъти повече от представителите на т.нар. силен пол. Всеки ден една жена изрича средно по 20 хиляди думи, а един мъж около 7 хиляди.
• Човешкият глас е абсолютно уникален, като пръстовите отпечатъци. Експерти твърдят, че той има повече сила, отколкото музикален инструмент.

• Изследвания на американски учени са показали, че пеенето не само развива белите дробове, гръдните мускули, но също така укрепва и сърцето. Не е изненадващо, че продължителността на живота на мнозинството професионални певци е много по-висока от средната.
• Психолозите са идентифицирали основните човешки реакции при различни височини и тембър на гласа. Високият и звънлив глас се свързва с младостта, енергичността и с неопитността. Според статистиката жените, и особено мъжете с такъв глас, имат много по-малка вероятност да бъдат назначени на престижни длъжности. Било направено интересно наблюдение: колкото по-висок е гласът, толкова по-ниска е служебната позиция. Притежателите на ниски гласове са много по-щастливи: това е свързано с усещането за самодостатъчност и увереност, както и с интелигентността. Човек с такъв глас се възприема от другите като опитен и следователно по-авторитетен.

• Напоследък японски учени са успели да пресъздадат гласа на Мона Лиза. За да симулират гласа й, учените трябвало да проучат структурата на костите на лицето й според световноизвестния й портрет. Тези данни били цифровизирани и вкарани в компютър. Оказало се, че Джокондата е имала нисък и спокоен глас.
• Котката реагира по-добре на жените, отколкото на мъжете, защото женският глас е по-висок в тоналността си от мъжкия.
• Ниският глас възниква поради повишеното съдържание на мъжки полови хормони в кръвта, поради което притежателят на такъв глас е по-темпераментен. Ето защо една жена с нисък глас изглежда по-сексапилна в очите на мъжете.
• Златният глас на Русия Николай Басков стана първият представител на руския шоубизнес, който застрахова своя глас. Ако той изгуби своя глас, то застрахователната компания ще му плати 2 милиона долара. Между другото, легендарната актриса и певица Марлене Дитрих първа в света е застраховала гласа си.

• В специална лаборатория бил проведен тест. Слушателите трябвало по гласа, който произнасял една и съща фраза, но с различна интонация, да определят възрастта на говорещия. Било установено, че заради емоциите на гнева и страха възрастта се отчитала като максимална, а емоциите на радостта я намалявали. Разликата в оценката на един и същ глас понякога достигала 10 години. Изводът е, че хората, които искат да изглеждат по-млади, трябва да говорят весело и любезно.
• Тина Търнър, кралицата на рокендрола, застраховала гласа си за 3 милиона и 200 хиляди долара.
• Професионално заболяване на музикантите е увреждането на гласните струни. Факт е, че докато свирят на инструмент, те инстинктивно изпяват беззвучно мелодията.
• Съвет за тези, които искат да подобрят своя глас: Разнообразете речта си интонационно. Няколко пъти прочете на глас малък сегмент от текст (най-добре е това да бъде стихотворение), като всяко ново прочитане правете с различни интонации.

Време е да се въведе Нобеловата награда за постижения в областта на технологиите.

Въпреки, че в света вниманието е съсредоточено върху лауреатите на Нобелова награда, новинарското онлайн издание „Quartz“ е загрижено, че най-престижната награда в света подминава сферата на технологиите. Затова те съставиха списък от учени, които трябва да я получат за безценния си принос за развитието на човечеството.

Шведският изобретател Алфред Нобел създаде наградата преди повече от сто години. „Приходите от инвестициите трябва да принадлежат на фонда, който ежегодно да ги разпределя под формата на премии на онези, които през изминалата година са донесли най-голяма полза за човечеството“, пише Нобел в своето завещание. Там ученият посочва категориите, според които наградата трябва да се присъжда: физика, химия, литература, физиология или медицина, както и награда за мир. През 1968 г. икономиката е добавена към този списък.

За всичките изминали досега години след след смъртта на Нобел, светът се е променил много. Промишлената епоха завърши успешно и сега живеем в ерата на технологиите. Половината от човечеството се премести в градовете, парниковият ефект достигна безпрецедентно високо ниво и мобилните телефони станаха най-популярната технология в света. Четири милиарда души имат достъп до интернет, а потоците от данни оказват влияние върху растежа на икономиката, а не върху производствените стоки.

Всички тези промени са настъпили изключително благодарение на технологиите, но все още за тях не се дава Нобелова награда. Нито за автомобили, нито за електрически крушки, нито за мобилни телефони, нито за интернет. Не се дава награда на изобретателите на съвременния  комбайн и на учени, които първо са секвенирали човешкия геном. Да не говорим за Никола Тесла и Томас Едисън – гении, които завинаги промениха вектора на човешкото развитие.

Ако изведнъж изобретателите успеят да станат носители на Нобелова награда, тогава само в категорията на физиката ще попаднат Гулиелмо Маркони за изобретяването на радиопредавател (1909), както и създателите на транзистори (1956 г.), лазери (1964 г.), полупроводници (2000 г.) и светлинни диоди (2014 г.). От 881 лауреата на Нобелова награда, само 28 са инженери или технолози.

Незаслужено наградата подминава и математиците и те не се уморяват да се оплакват от десетилетия. Но математиката е най-универсалният език, основата на всички точни науки, най-важната теоретична дисциплина. Има легенда, че Алфред Нобел просто не харесвал финландския математик Ролф Невенлен и знаейки, че той е първият носител на наградата, решил да изключи математиката от списъка. Според друга версия, съпругата на Нобел имала любовник – шведски математик. Вярно е, че тази версия не издържа на никаква критика, тъй като Нобел не е бил женен.

Вероятно ученият просто не е считал математиката за независима дисциплина, като я е възприемал като приложна наука. Но този аргумент се опровергава от най-големите открития на ХХ век, като се започне с теорията на относителността на Айнщайн и се завърши с бозона на Хигс, които произтичат пряко от основните постижения в математическата теория.

Но въпреки очевидната несправедливост на това, което се случва, Нобеловият комитет реши да спре до икономиката и вече да не прибавя дисциплини към наличния списък. Да, инженери, технолози, математици и специалисти по информационни технологии имат свои собствени, не по-малко престижни награди. Но те не привличат вниманието към себе си, както Нобеловата награда.

В чест на хората, които са направили живота по-добър с откритията си, „Quartz“ състави списък от инженери и изобретатели, които не са носители на Нобеловата награда, но напълно отговарят на критериите й:

1. Уилис Кариър – климатик, 1902 г.
2. Орвил и Невил Райт – самолет, 1903 г.
3. Алва Дж. Фишер – пералня, 1908 г.
4. Хенри Форд – конвейр, 1909 г.
5. Томас Е. Мюрей – електроцентрала, 1910 г.
6. Фред Волф – хладилник, 1913 г.
7. Джон Луи Бърд – телевизор, 1928 г.
8. Томас Карол – самоходен комбайн, 1937 г.
9. Катрин Блоджет – неотразяващо стъкло, 1938 г.
10. Грейс Хопер – програмен език COBOL, 1950 г.
11. Дарил Чаплин, Калвин Фулър и Джералд Пиерсън – слънчеви фотоволтаични панели, 1954 г.
12. Франк Розенблат – изкуствени невронни мрежи, 1958 г.
13. Робърт Годар – ракета, 1961 г.
14. Малкълм Маклайн – корабно-контейнерна система, 1964 г.
15. Стефани Куулек – кевлар, 1965 г.
16. Рей Томлинсън – електронна поща, 1972 г.
17. Марти Купър – мобилен телефон, 1973 г.
18. Роджър Истън, Иван Гьотинг и Брадфорд Паркинсон – GPS, 1974 г.
19. Реймонд Дамадян – магнитно резонансно изображение, 1977 г.
20. Стенли Уитингам и Джон Гуденаф – литиево-йонни батерии, 1980 г.

Магьосническият култ Вуду и днес се практикува на Карибските острови. Именно с него се свързва терминът „зомбита“, което на езика банту означава „душа на мъртъв човек“. Смята се, че магията Вуду може да възкреси мъртвите, превръщайки ги в роби на живите. За пръв път през 1929 г. се появява терминът „зомбита“ в литературни произведения в Европа. Уилям Сеабрук, репортер на „Ню Йорк Таймс“ в „Островът на магията“, описва живота на хаитските аборигени, спирайки се подробно на култа Вуду.

Киното не пропуснало интересната тема и в 1932 г. на екраните излиза филм на ужасите „Бялото зомби“. 1968-а година може да се нарече революция в този жанр: пуска се пълнометражната кинолента на Джордж Ромеро „Нощта на живите мъртъвци“, който се превръща и в повратна точка. Не случайно режисьорът е признат за „баща“ на филмите за зомбита. Въпреки, че лентата е заснета в черно-бяло, сцените на насилие и канибализъм са толкова реалистични, че критиците искат да се забрани този филм на ужасите. Днес филмите за зомбитата са много популярни сред зрителите.

Официално бил регистриран един случай на зомбиране – на Клервиус Нарцис. През 1962 г. през април избухнал голям скандал между Клервиус и брат му, малко след това той влиза в болница с висока температура. Лечението не помогнало и той умира. Един ден по-късно К. Нарцис бил погребан близо до родния му град, на погребението присъствали много хора. Минали 16 години и Клервиус … се върнал у дома. Той казал, че през всичките тези дълги години бил роб на магьосник, но на практика нищо не си спомнял.

В САЩ има план CONOP 8888, който дава подробен инструктаж за стратегическото командване в случай на зомби апокалипсис. Този документ очертава поетапно стъпките за елиминиране на заплахата и унищожаването на зомбита, както и за защита на гражданите.

В някои отношения за пионер в литературата по тази тема можем да считаме английската писателка Мери Шели с романа й „Франкенщайн“ (1818 г.). Създаден от тела на мъртъвци, героят е и мъртъв, и жив, т.е. зомби.

Когато електричеството е било открито, някои учени смятали, че е възможно да се съживи мъртвец чрез електрически ток. Прототипът на Франкенщайн Джовани Алдини провежда експерименти, по време на които преминава електрически ток през трупове. В Лондон на 18 януари 1803 г. настъпила шокираща публична демонстрация. С тялото на убиеца Дж.Фостър били свързани полюси на батерия с напрежение от 120 волта. Очевидец на това пише, че под влияние на тока трупът започнал да диша, отворил очи и устните му започнали да се движат. Зловещата гримаса на трупа шокирала публиката, асистентът на теста дори изгубил съзнание и след това бил на прага на лудостта няколко дни.

Разработен е много реален пътеводител как да се оцелее в епидемия от зомби вирус. Той е написан през 2003 г. от американският писател Макс Брукс. Човек може уверено да каже, че това явление се наблюдава в действителност: след като се установят в тялото на гостоприемника, някои паразити започват да го контролират. Например, паразитът кордицепс управлява господаря си – мравките.  След непосредствена смърт на мравките кордицепсът се забива в тялото им, като го използва като инкубатор.

Изследователите са сериозно загрижени за появата на епидемия от зомби вируси, която може да се появи и да избухне по време на мутацията на грипния вирус с бяс, предизвикващ канибализъм. Разбира се, хората, засегнати от този вирус, няма да станат безсмъртни мъртви, но да атакуват и да хапят своите себеподобни, като ги заразяват, са способни.

За първи път парад на зомбита се състоял в Калифорния, в Сакраменто на 10 август 2001 година.

1. В Рейкявик има музей на пенисите. В колекцията му са включени пениси от над 200 различни бозайници, включително и човешки пенис.

2. Бебетата в Исландия се оставят на открито за следобедната си дрямка, дори когато температурите навън са много под нулата. Никак не е обичайно да видите бебешка количка (с бебе в нея) пред някое кафене докато родителите стоят вътре и пият кафето си. Или пък можете да видите бебешка количка (отново с бебе в нея) пред дома на някого, поне веднъж на ден, независимо от атмосферните условия и сезона.

3. В Исландия книгите и четенето са на особена почит. В тази страна има термин „jólabókaflóð”, който в превод приблизително означава „коледното наводнение от книги”. Той се отнася до огромния брой книги, които се публикуват точно преди Коледа, тъй като книгите са едни от най-често купуваните и предпочитани коледни подаръци.

4. В Исландия бирата е била нелегална до 1989 година.

5. Alþingi, исландският парламент, е бил основан през много, много далечната 930-та година и е един от най-старите парламенти на планетата.

6. В Исландия хората просто обожават да ядат сладолед, като дори минусовите температури не са в състояние да им попречат да го правят.

7. Исландците са не по-малко запалени по басейните и топлите джакузита на открито (дори и в изключително студеното време). Тъй като са пълни с геотермална вода, те са топли и са прекрасен начин човек да си почине и да релаксира.

8. На всеки няколко години в Исландия има вулканични изригвания. Повечето от тях са малки и невероятни красиви да наблюдавате от далеч.

9. Почти цялата нужда от отопление и електричество в Исландия е обезпечена от водноелектрически централи и от резервите от геотермални води.

10. В Исландия няма комари. Всъщност, в тази страна има много малко насекоми. Толкова малко, че по никакъв начин не могат да притеснят местното население.

11. Комедийният актьор Йон Гнарр е бил избран за кмет на Рейкявик през 2010-та и е останал на този пост в продължение на четири години. Едно от обещанията в предизборната му кампания е било да не спази нито едно от останалите обещания в същата тази кампания.

12. Полярната лисица е единственият бозайник, за когото Исландия е естествена среда.

13. Столицата на Исландия – Рейкявик, е градът, който се намира най на север в сравнение с всички останали градове по света, които са част от суверенна държава. Там обаче не става чак толкова студено. Средните температури през януари там са абсолютно същите каквито са и тези в Ню Йорк.

14. При исландците не съществуват презимена в традиционния смисъл на тази дума. По-голямата част от исландските презимена просто индикират, че вие сте син или дъщеря на баща си (или на майка си) – както е и при нас. Собствените имена почти винаги се използват когато се обръщат към някого, без значение колко официален е дадения повод за това обръщение. Дори и в телефонния указател абонатите са вписани със собствените си (първи) имена.

15. И още малко за имената. Има стриктни закони относно това какви имена са разрешени в Исландия, като целта им е да съхранят исландския език. Всички имена, които не са били приети преди, трябва да преминат одобрението на т.нар. Комисия за имената, която или ги одобрява ако са в унисон с исландските закони за имената, или ги отхвърля, принуждавайки родителите да изберат други име за детето си.

16. Полицаите в Исландия не носят пистолети със себе си. В историята на Исландия полицай е застрелвал човек само един-единствен път – през 2013-та година. Случаят е напълно безпрецедентен за страната.

17. Думата „гейзер” произлиза от името на великия гейзер – Гейсир в долината Хаукадалур в Южна Исландия.

18. В цялата си история Исландия е обявявала война само веднъж и дори е трудно тя да бъде наречена точно „война”. Нарича се Þorskastríðið – Рибарската война – и е представлявала спор между Исландия и Обединеното кралство относно територии за риболов през 60-те и 70-те години на 20-ти век.

19. Исландия, подобно на много други държави в Европа, е горила вещици на кладата през 17-ти век. Вещиците в Исландия обаче, за разлика от другите държави, в които е имало такива практики, са били предимно от мъжки пол.

20. В Исландия няма никакъв, абсолютно никакъв, железопътен транспорт.