Човек може да не е математик. Може дори да няма понятие от тази наука, но математиката е почти навсякъде. Ето няколко интересни факта за нея.

• Абрахам дьо Моавър (математик от Англия) в дълбоката си старост изведнъж осъзнал, че сънят му се увеличава с 15 минути всеки следващ ден. След това той направил прогресия и определил деня, в който сънят ще му отнеме цяло денонощие. Това се случило на 27 ноември 1754 г. и това бил денят на неговата смърт.

• Религиозни евреи се опитват с всички сили да избягват всякакви знаци, свързани с кръста и символиката на Христос. Например, вместо плюс, в училищата използват обърната буква „Т“.
•  Автентичността на евробанкнотата винаги може да се установи по серийния номер, който се състои от буква и 11 цифри. Необходимо е буквата да се замени с числото, което обозначава нейния пореден номер в азбуката. След това трябва да се съберат всички цифри – получава се двуцифрен краен резултат. Събират се  двете цифри на крайния резултат и ако се получи 8, значи банкнотата е истинска. Например: номерът на банкнотата е М34449283039. Събираме: 3+4+4+4+9+2+8+3+0+3+9=49. Добавяме 13 (поредният номер на буквата М): 13+49=62, 6+2=8.

• Няма надеждни доказателства защо за принос в математиката не се дава Нобелова награда. Една от версиите, с която се обяснява липсата на Нобелова награда за математика е, че тази научна дисциплина е чисто теоретична, така че математиците не са способни да направят нещо наистина важно за хората и за човечеството като цяло.
• Има такава фигура като триъгълника на Рело. Тя се образува от пресичането на три кръга с еднакъв радиус и центровете на тези кръгове се намират на върховете на триъгълник с еднакви страни. Сондата, е създадена въз основа на този триъгълник, дава възможност да се пробиват само квадратни дупки. Трябва да знаем, че пробиването на такива дупки с триъгълник на Рело може да има грешка от 2%.

• В руската литература и математика, нулата не се отнася към редицата с естествени числа, но на Запад е един от компонентите на много такива числа.
• Джордж Данциг, математик от Америка, който бил университетски аспирант, един ден закъснял за лекция и виждайки няколко уравнения, закачени на таблото, помислил, че са дадени за домашно, което трябва да се подготви. Това задание му се сторило малко по-трудно от тези, които се давали обичайно, но той решил уравненията и занесъл резултатите на преподавателя. Едва след това научил, че е успял да реши две нерешими дотогава статистически уравнения, над които учените се трудили в продължение на години.

• Известната София Ковалевска се срещнала с математиката още в детството си – в стаята й нямало тапети, имало само лекции на учения Остроградски и изчисления.
• В Индиана (САЩ) през 1897 г. съществувал законопроект, според който числото Пи било равно на 3.2. Законопроектът обаче не се превърнал в закон поради факта, че професор в университета се намесил своевременно в този процес. Всеизвестно е, че числото Пи е 3.14.

ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ ЗА: Как числото 3.14 получава названието „пи“

Терминът „бастард“ е средновековно понятие и, по принцип, означава „извънбрачно дете“. Появява се през XI-ти век в предимно френски източници и според най-често срещаното обяснение идва от латинската дума „bastum“ („седло“) – съответно означава човек, заченат „на седлото“, тоест, в движение или от някакъв преминаващ пътник, а не в уседнал брак със законен съпруг.

Също със средновековен произход е понятието illegitimus („незаконен“), което се появява в източниците от XIII-ти век. Но преди това се използвали други термини от древноеврейски, гръцки и класически латински, които обозначавали различни категории деца, родени извън семейството.

Така, например, „мамзер“ означавало дете на проститутка, „нотус“ – плод на изневяра, „спуриус“ – роден от любовница, а „натуралис“ – от „конкубинка“, постоянна и близка съжителка, нещо като днешната „гражданска жена“.

Незаконородените деца не били забранена тема. Тя се обсъждала в законодателството – например, в Мертънския статут от 1235 г. или в английските „Закони за бедните“ от 1536 г.  Задачата на законодателите била максимално ясно да уредят правата за наследяване с цел да предотвратят съдебни спорове и конфликти или, както в случая със „Закони за бедните“, да освободят общината от бремето за издържане на самотната майка и да го прехвърлят върху тайния баща, ако успявали да го открият. Малко по-късно започнали да звучат морални съображения: защо трябва човек да страда заради греховете на другите, в случая, на своите родители?

Бастардите страдали не само защото губели наследство, но и поради различни други ограничения. Например, не можели да заемат публични длъжности и да практикуват медицина. В резултат на това, след ХІІ-ти век възможностите пред тях намалели (за разлика от предишните векове, бастардите на аристократите вече не можели да бъдат признати за наследници, да станат кардинали, а в Англия – перове) – но, все пак, правата им били законово определени и в този смисъл те били легализирани.

В същото време тази тема е отразена в литературата, като се започне с френската епична поема „Раул дьо Камбре“ от ХІІ-ти век. В други художествени текстове най-обичаните и уважавани средновековни герои са представени като бастарди – например, крал Артур и Карл Велики.

Важно е да се има предвид, че, независимо от законодателството, особено при отсъствието на ясни закони за бастардите в Ранното Средновековие, родителите имали възможност да действат по свое усмотрение. Например, бастардите не можело да бъдат наследници на основните недвижими имоти, но имали право да живеят в тях; нищо не им пречело да получават щедри подаръци от движимото имущество, а на дъщерите – да се дава по-голяма зестра и да им се осигури солидна брачна партия, за да не изпаднат от социалната си група. Всъщност, именно тази група предопределяла позицията на роденото извън брака дете. Колкото по-нисък бил социалния му статус, толкова по-незавидни били неговите перспективи: бедните жени просто изоставяли такива деца малко след раждането им.

Темата за нелегитимността на бастардите вълнувала преди всичко по-висшите слоеве на обществото – не толкова заради греховността на извънбрачния секс, а по-скоро заради наследствеността и имуществото. Колкото по-високо стоял бастардът, толкова по-голямо внимание привличал от страна на сеньора или църквата, а сюжети за такива личности често попадали в хрониките. Например, през XII-ти век цели двама папи порицавали граф Русийон заради това, че отхвърлил своята съпруга и майка на законния си син, за да се събере с дългогодишна конкубинка, майка на други негови деца – и превантивно му забранили да завещава графството на незаконните си наследници. Впрочем, графът и нямал такова намерение; а законният му син не оставил наследници и завещал графството на своя сюзерен, граф Барселонски.

Особено значителен бил въпросът с кралските бастарди. Естествено, там се криела реална опасност за държавни интриги и дори избухване на междуособна война при спорове за наследството – както станало през ХІV-ти век в Португалия заради претенциите на бастардите, родени от прочутата любовна връзка между крал Педро Справедливи, в качеството му все още на престолонаследник, и придворната дама Инеш Кащру. В резултат загинали хиляди хора и била разорена половината Португалия.

В генеалогичните дървета на европейските династии навсякъде се срещат подозрения за незаконност на един или друг наследник. В същото време имало несъмнени бастарди, на които това не им пречело да седнал на престола, както и законни наследници, обявени за „бастарди“ от враждебна придворна групировка. Бастард бил дядото на Карл Велики – Карл Мартел. Бастард бил и Вилхелм Завоевателят; той заменил с този си прякор предишния, който така и гласял – „Бастардът“.

Метежната аристокрация нерядко прибягвала до похвата да поддържа кралски бастарди против законните наследници. Самата английска кралица Елизабет Тюдор неведнъж била обявявана за незаконородена. След екзекуцията на майка й Ана Болейн и сключването на новия брак на баща й – крал Хенри VІІІ, Елизабет била обявена от своите противници за бастард, тъй като нейната майка вече не била кралица. Самата Елизабет лишили от титлата принцеса на Уелс.

Известно е също, че Елизабет не възразявала да се омъжи за руския цар Иван Грозни, за да разпростре влиянието на Англия върху огромната територия на Русия; но, макар кореспонденцията им да продължила до самата смърт на царя през 1584 г., той нямал добро мнение нито за качествата й на владетелка, нито за родословието й, понеже я смятал за бастард. Интересно, каква ли огромна и могъща империя би могла да се роди на просторите на Евразия, ако този брак се бе осъществил?

Днес малко хора ще повярват в това, но имало времена, продължили, впрочем, до неотдавна, когато неодушевен предмет или животно можели да бъдат дадени под съд – и наказани!

Древногръцкият философ Платон пише в един от диалозите си: „Ако впрегатно или друго животно убие човек, роднините на жертвата могат да съдят животното за убийство… и ако животното загуби делото, имат право да го убият и изхвърлят от земята си. Ако някой е убит от неодушевен предмет, с изключение на гръмотевица или друго явление със свръхестествен произход, роднина може да определи някой съсед за съдия… и когато предметът загуби делото в съда, нека бъде изхвърлен извън границите“.

В средновековна Европа съществувала специална юридическа категория „deodand“ – тя се отнасяла за животни и предмети, които впоследствие се конфискували в полза на „Бога и кралството“ и ги продавали за някоя благородна кауза.

Цели векове имало стандартни видове фатални злополуки, които често водели до „деоданд“: например инциденти с лодки, коне, къщи, дървета и каруци. Също и по-драматични: хора били разкъсвани от вятърни мелници, върху им падали дървета, хапели ги свине, падали в бъчви с вряща бира, върху главите им се сгромолясвали бъчви с вино.

Когато виновници за произшествието били животни, често ги обесвали, изгаряли или погребвали живи. Онези, които били обвинени в несмъртоносни престъпления, били лишавани от свобода на обществено място. Към такива процеси се отнасяли толкова сериозно, както и към всяко друго съдебно производство – а като защитници на животните се изявявали професионални адвокати. Хората съдели магарета, бръмбари, бикове, гъсеници, петли, крави, кучета, делфини, змиорки, полски мишки, мухи, кози, скакалци, коне, насекоми, пиявици, змии, овце, охлюви, термити, гълъби, вълци, червеи, паразити.

Разбира се, някои днешни хора може да вдигнат пренебрежително рамене – но това само показва, че не се замислят достатъчно. Във всеки случаи, подобно отношение към животните очевидно демонстрира едно доста по-голямо уважение към тях, отколкото имат дори днешните зоозащитници. Та нали по този начин на животните им се признава правото да се изравнят с хората по отношение на законите? В епоха, когато нямало застраховки, един от начините да се създаде ред в хаоса бил животните и предметите да се направят отговорни за своите действия. Така или иначе, по този начин се задоволявало чувството за справедливост. Виновният, независимо какво представлявал, понасял своето наказание.

Така, например, през V-ти в. пр. Хр. статуята на прочутия олимпийски боксьор Теаген от Тасос паднала и убила един от неговите врагове, който, както пишат в хрониките, „всяка вечер идвал при бронзовата скулптура, за да я бие с камшик“. За наказание статуята била хвърлена в морето.

824 година. Къртиците около град Аоста (Италия) били дадени под съд за увреждане на посевите. Църковният съдия ги отлъчил от Църквата.

1267 г. Перачка паднала във вана с вряла вода и умряла. Ваната била обявена „деоданд“, конфискувана и продадена за 18 пенса.

1386 г. Свиня от селището Фалез в Нормандия била обвинена, че яде бебета. Тя била облечена в „нов мъжки костюм“ и обесена. До бесилката я придружавала въоръжена стража.

1522 г. Плъхове изяли огромно количество ечемик в Отун, Франция. За техен защитник бил назначен млад адвокат, който се справил блестящо със задачата си. Той постоянно пренасрочвал съдебното заседание с аргумента, че ответниците отказват да се явят в съда. Според него, те имали съвсем основателен мотив за това: страхували се от жестоките котки. Делото така си останало отложено во веки веков.

1545 г. Бръмбари-хоботници били изправени пред съд за унищожаването на лозята в Савоя (Франция). Ищците, естествено, били принудени да платят на своя адвокат, докато на бръмбарите бил предоставен служебен такъв. Изходът на делото не е известен.

1567 г. Свиня убила 4-месечно момиченце във Франция. Кралският прокурор постигнал тя да бъде обесена на едно дърво.

1591 г. Когато църковната камбана в Углич (Русия) забила в помен за Дмитрий, починалия син на цар Иван Грозни, местните чиновници я набили с камшик. След това свалили от камбаната езика й и го заточили в Сибир.

1690-те години. В Австрия куче ухапало за крака член на общински съвет. За наказание било вкарано за 1 година в затвора на градския пазар.

1716 г. Купчина дърва паднала и убила дете в Англия. Дървата били обявени за виновни и продадени за 30 шилинга, които били дадени на бащата.

1827 г. Върховният съд на САЩ отхвърлил иска на корабособственик да не бъде съден негов кораб, който се откъснал от котвата и причинил щети. Собственикът твърдял, че нито екипажът, нито корабът били виновни, просто котвената верига не издържала на бурята. Но, според съда „предметът в случая се счита за нарушител, по-точно, престъплението е свързано преди всичко с предмета“.

Подобно дело било възбудено отново в САЩ през 1844 г., когато съдия Джоузеф Стори заявил: „Кораб, който извърши агресия, се смята за престъпник“.

1941 г. В САЩ били унищожени 135 пакета фалшиви лекарства, след като федерален съдия разгледал дело, наречено по странния начин: „Съединените щати срещу 11¼ дузини опаковки, частично обозначени като „Прах срещу пиянство за госпожа Мофат“.