В Югоизточна Азия живеят номадските народи на моряците баджо. Те са от хората, които не са дали почти никакви жертви по време на голямото земетресение, причинило цунами в Индийския океан през 2004-та. Това е така, защото са се приспособили към живота в морето, а на брега отиват единствено, за да погребват мъртвите. Етническата група баджо, или малайци, живее по този начин от векове насам – главно в Малайзия, Индонезия и Филипините.

Баджо живеят в ръчно изработени лодки, на име „лепа-лепа“. Имат всичко, от което номадите се нуждаят, за да живеят: кухненски прибори, керосинови лампи, храна, питейна вода и дори растения. На брега баджо излизат рядко –  да продават или купуват необходимите им стоки или да ремонтират лодките си. Издържат се основно от подводен лов – те са първокласни водолази и могат да се гмуркат на дълбочина от 30 метра в търсене на бисери и морски краставици. Гмуркането се превръща в тяхно ежедневие от ранна детска възраст.

Този начин на живот, разбира се, е изпълнен с много опасности. Често се случва рибарите да осакатеят или да загинат от кесонна болест, още позната като декомпресия.

С всяка изминала година за тях животът в морето става все по-голямо предизвикателство. Рибните запаси са почти изчерпани вследствие неконтролирания риболов, а баджо се прехранват основно чрез продажбата на морски бас или наполеонова риба на риболовни компании в Хонг Конг. Нелегалните начини за риболов с помощта на динамит баджо научили от войници по време на Втората световна война. Оттогава насам с този риболовен метод са причинили огромни щети на подводната фауна.

Баджо ловят риба и с помощта на цианкалий, който се освобождава от пластмасови бутилки директно в рибния пасаж. Той парализира рибите, което позволява това да се продават живи. Въпреки това, този метод на риболов отравя целия коралов риф.

Получава се порочен кръг: за да прехранват, рибарите са принудени да ловят оогромни количества риба, но едновременно с това унищожават и огромна част от подводната фауна. Рибата достига до предприятията в Хонг Конг, където бива натъпкана със стероиди, за да остане жива (азиатските ресторанти плащат много добре именно за жива риба).

В последните години правителството е принудило морските номади да мигрират към сушата, а това ще доведе до пълна загуба на културата им. Често пъти баджо влизат в противоречие и с правителствата на други държави, защото в търсене на богат улов,  пресичат международни граници. Културата на номадите приближава към своя залез и след смъртта на сегашното поколение, няма да има кой да живее в морето. През последните години младежите баджо масово напускат родните си места, търсейки работа в града. Остава обаче надеждата, че ситуацията с морските цигани ще се подобри. Световният фонд за дивата природа, както и Международното дружество за опазване на природата, организират редица програми за рационално използване на морските ресурси.

Учените твърдят, че вследствие днешния невероятно бърз темп на развитие на технологиите, в бъдеще около 47% от понастоящем съществуващите професии ще изчезнат. И независимо, че звучи плашещо, това е и съвсем логично. В миналото е имало множество занаяти и професии, които също са прекратили съществуването си и днес са само далечен спомен, който понякога буди възхищение, а друг път… откровена почуда, дори смях. Други пък все още съществуват, но са еволюирали до такава степен, че понякога е трудно да ги свържем с оригиналния им вид.

Ние от ИскамДаЗнам имахме подобна статия преди време, но открихме още няколко такива професии и решихме да споделим и тях с вас. Всяка една от тях звучи изключително странно, дори невероятно, но, гарантираме ви – е напълно автентична и е била неделима част от ежедневието на предците ни.

1. „Слушач” на самолети

Преди радарът да бъде изобретен, на военния персонал се е налагало да използва други похвати за засичане на вражески самолети, навлизащи във въздушното им пространство. Една от тези техники е носела наименованието “акустична локация”. На ушите на хората били поставяни специални уреди, които засичали вибрациите и помагали да се определи откъде идва звукът, дори и когато е имало препятствия на пътя му, например, някой хълм. Това импровизирано оборудване се е наложило в практиката през Втората световна война.

2. „Планировач” на оргии

Тази професия е съществувала в Древен Рим и както можете да се досетите от наименованието й – основната задача на човекът, упражняващ я, била да планира забавленията и празненствата на богатите. Този план включвал менюто, музиката както и… жените. Най-известният човек, заемал тази длъжност, е Гай Петроний – авторът на Сатирикон (древен комичен роман).

3. „Скубач” на космите на подмишниците

Е, ето това се казва истинско предизвикателство. В Древен Рим премахването на космите е било символ за високо положение в обществото. Затова е имало „скубачи” на космите на подмишниците, работещи в римските обществени бани. За успешното изпълнение на тази процедура са се използвали топли метални пинсети.

4. Клоун за погребения

Работата на клоуна за погребения в Древен Рим е била да подражава на починалия, имитирайки гласа, маниерите и жестовете му, дори се е обличал по същия начин като него. Това се е правело с цел да се утеши душата на покойника, а от друга страна е служело за забавление на живите, колкото и днес да не можем да си представим думите „забавление” и погребение” в едно изречение.

5. Отговорник по личната хигиена

Тази професия със сигурност не е била сред най-приятните. „Groom of the Stool” е официалната титла на прислужника, който помагал на английския владетел с изпълняването на телесните му функции, както и с къпането след това. Тази професия е създадена по време на властването на Хенри VIII. По времето на династията на Тюдорите повечето от неприятните задължения на тази професия отпаднали и се запазило единствено обличането на кралската особа. А самата длъжност се запазила като такава до 1901-ва година.

6. Момчета за бой

Момчетата за бой са били отглеждани и възпитавани заедно с младите принцове и са получавали наказания заради тях. Поради факта, че учителите на един принц нямали правото да го ударят, те са наказвали неговия приятел. Може да си мислите, че на принца буквално не му е пукало от това, но в повечето случаи момчетата ставали много добри приятели и принцът, виждайки как бичуват приятеля му, се замислял за грешките си. И за това как да не ги повтаря повече. Въпреки, че тази традиция се приписва на британците, същинският й произход остава неясен и до днес.

7. Тепавичар

Друга професия, идваща от Древен Рим, е тази на тепавичаря. В древните римски градове тепавичарите боядисвали, миели и сушели различни видове дрехи. Разликата между тези антични „магазини за пране” и сегашните перални е фактът, че дрехите са били „изпирани” с човешка урина, събирана от обществените тоалетни.

8. „Подреждач” на кегли

Този ниско платен ръчен труд изисквал подреждането на боулинг кеглите на техните места и връщането на топките за боулинг при играчите. След изобретяването на машините, които подреждат кеглите автоматично, вече не е имало нужда от тази професия.

9. Оператор на линотипна машина

Линотипът е печатарска машина, която отлива букви или редове за релефен печат, най-масово използвана за печатане на вестници. Тази работа изисквала опитни работници, тъй като е било нужно да се правят различни настройки на празните полета, дължината и дебелината на линиите и др. В бъдещето тази професия изчезва благодарение на изобретяването на фотонабора.

10. „Компютри”

Не, не искаме да кажем, че компютрите изведнъж са станали ненужни. През 17-ти век, терминът “компютър” буквално е означавал “човек, който изчислява (computes)”. Тази професия е включвала намаляването, изчисляването и анализирането на данни на ръка, а по-късно и с помощта на механични калкулатори.

Коя от тези професии Ви изненада най-много? За кои от тях бяхте чували?

Като резултат от силното земетресение в Япония през 2011-та, Земята започна да се върти с 1,8 микросекунди по-бързо. Така че – ако ви се струва, че все не ви остава време, поне знаете вече какво да обвините за това. Но, сериозно – Япония е толкова уникална страна, че е имала шанса да повлияе на скоростта, с която се върти планетата ни. Действително тази държава представлява съвсем различна вселена и ние от екипа на ИскамДаЗнам открихме шестнайсет невероятни факта, които го потвърждават.

В работата ни често ни се случва да бъдем впечатлени от особеностите на японската култура. А сега нека заедно я разгледаме по-подробно и ще разберете защо светофарите в Страната на изгряващото слънце светят в синьо, а не в зелено, както и много други любопитни и поразителни неща за тази прекрасна държава.

1. Японските мъже правят предложение за брак на половинките си все едно ще си наемат персонален готвач

Японците са наистина много скромни и срамежливи, и това обяснява факта защо традиционното предложение за брак често пъти е отправяно по значително индиректен начин. Например, един мъж може да попита приятелката си: „Съгласна ли си да ми приготвяш супа всеки ден?”. Или пък може да попита любимата си дали е готова да пере дрехите му и да бъде погребана заедно с него (като последното носи смисъла и символиката на това, че любовта им е толкова силна, че ще продължи да живее и след тяхната собствена смърт).

Тази традиция обаче бавно, но сигурно, се превръща в отживелица. Единствено и само изключително срамежливите японци използват този крайно неромантичен начин да изразят чувствата и желанията си открито. Прието е й годеникът да поиска ръката на избраницата си от нейните родители преди да й направи предложение. Японците са много консервативни в това отношение.

2. Някои японци прекарват години наред в т.нар. кибер кафенета без да ги напускат

Не всички жители на Япония разполагат с достатъчно пари да си наемат жилище или дори да отседнат в капсула в т.нар. хотели-капсули. На някои от тези хора се налага да прекарат години в тези кибер кафенета. Ограничените пространства там, както и многото места за сядане невинаги дори дават възможност на хората да заемат удобна позиция в легнало положение… Освен достъпа до Интернет, кибер кафенетата предлагат на посетителите си и душове, както и безалкохолни напитки. Средната цена за престой в тези кафенета е по-ниска (между 12 и 22 щатски долара) отколкото в хотелите-капсули (между 18 и 36 щатски долара на ден). Това обяснява и популярността на подобен вид „подслон” сред хората, които получават ниски заплати.

3. Котка или куче се ползват с пълното право да заемат длъжността „началник-гара”

Спомняте ли си легендата за римския император Калигула, който направил коня си сенатор? Японците в никакъв случай не са луди, но на жп гарата Кифи, намираща се в префектурата Окаяма, длъжността „началник-гара” се заема от котка.

Първият мъркащ началник-гара се е казвал Тама. Тази котка поздравявала пътниците и вместо пари, получавала храна. Тя дори взела участие в заснемането на документален филм за местните традиции. След смъртта й хиляди хора отишли да я изпратят в последния й път, а Тама била поставена в намиращо се недалеч от Кифи светилище и впоследствие – обожествена.

През 2015-та мястото й било заето от наследника й на име Нитама.

Началник-гарата в Аджигасава пък е куче. Казва се Васао (още известен като „busakawaii „, което в превод означава „грозен, но сладък”). Има и филм с негово участие, а хората просто го обожават.

Благодарение на Тама и Васао броят на туристите, които посещават малки градове, се е увеличил значително: почти 120 хиляди души годишно пристигат в Аджигасава, за да се срещнат с кучето.

4. В отводнителните канали живеят риби

Водата в отводнителните канали в Япония е наистина много чиста; хората не изхвърлят никакви боклуци там, а мръсните канали се оттичат на други места. Качеството на водата в тези канали е по-добро дори от питейната вода в чешмите, а рибите плуват в тях свободно. Подпочвените води, които достигат до тези канали могат да се използват за направата на лед или за целите на готвенето. Тази система се нарича „кабата” . В префектурата Шига каналите са конструирани на различни нива – тези, разположени по-надолу, се използват за миене на чинии, а остатъците от храната служат за храна на рибите. Ако оставите мръсната си чиния в такъв канал за около 3 часа, няма дори да Ви се налага да я миете – шараните ще изядат всички хранителни отпадъци. Тези канали също представляват атракция за туристите. Платените туристически обиколки носят достатъчно средства за поддържането, почистването и ремонтирането на тези канали.

5. Ученичките носят къси поли и чорапи до коленете дори и през зимния период

По всяко време на годината ученичките носят къси плисирани поли в съчетание с бели, тъмносини или черни чорапи до коленете. В аниме-училищата момичетата носят изключително къси поли, но повечето училища са възприели за еталон полите с дължина до коляното.

Някои експерти в модата обичат да носят по-широки чорапи в комбинация с късите поли, за да направят глезените си да изглеждат като на кукли и нарушават правилата като сами подкъсяват дължината на полите си.

Повечето ученички носят къси панталони под полите си. Много японски училища имат унифициран стандарт за облеклата както за момичетата, така и за момчетата. Ето защо момичетата обличат къси панталони под полите си предварително, за да не им се налага да се преобличат когато дойде време да влязат в час по физическо възпитание.

6. В Япония има кафенета, в които можете съвсем свободно да разговаряте с… бухали

Много хора са чували за кафенета, в които можете да прекарате време в компанията на котки. Но какво ще стане в случай, че не сте любител на котките? Идете в кафене, в което има кози, зайци или бухали.

В Япония има редица различни видове кафенета, в които има животни. Едно от тях е кафене, в което има бухали и което носи името Fukuro no Mise. Намира се в Токио. Мястото е толкова популярно, че сутрин, още преди да е отворило, хората се редят на опашка, за да влязат и чакат часове наред. Между другото, не е такова кафене, каквото ние сме свикнали да виждаме: там не се предлага храна, а само напитки. И това да поговорите с някоя от птиците ще Ви струва 17 щатски долара. Има и изключително стриктни правила относно „комуникацията” Ви с бухалите: можете да докосвате единствено гърбовете или главите им, и на всички посетители се дават много ясни инструкции за това още преди да са влезли в кафенето.

7. Хиляди голи и полуголи мъже вземат участие във фестивала Хадака Мацури

Хадака Мацури е фестивал, който се провежда веднъж годишно, а в него вземат участие над 9,000 мъже. Мъжете носят много малко дрехи – само традиционната японска препаска, наречена фундоши. Могат да носят и кимоно, а в други случаи може и да са чисто голи.

Фестивалът има дълбоко религиозен произход. Японците вярва, че мъжката голота има силата да поглъща негативните енергии и лошите влияния. След като плуват в леденостудена вода, мъжете да опитват да хванат различни талисмани, изработени от върбови клонки, докато шинто свещеник хвърля тези талисмани сред тълпата. Вярва се, че тези талисмани носят късмет. Редки са случаите и в които този фестивал преминава без счупени носове или множество натъртвания по телата на участниците.

8. Дори и роботите са загинали при инцидента във Фукушима

През 2011-та разрушително земетресение доведе до формирането на чудовищно по размери цунами (около 10 метра височина), което предизвика ужасен инцидент в атомната електроцентрала Фукушима. Нивата на радиационното замърсяване бяха толкова високи, че достъпът до централата беше абсолютно невъзможен. Пет робота бяха изпратени там, за да премахнат останките от захранването на централата, но нито един от тях не се завърна. Веднага щом са достигнали реактора, задвижването им е отказало, а щетите, нанесени от радиацията ги направили напълно неизползваеми.

9. В Япония черните котки носят късмет

Никога няма да се случи да видите японец, който да реши да не пресече улицата, само защото там стои черна котка. Хората в Япония вярват, че черните котки носят късмет. Жените, които нямат половинки, са собственичките на черни котки, които са най-големи късметлийки: вярва се, че съдбата ще им донесе много потенциални годеници.

10. На бутилките от бира има надписи с брайловата азбука

Японското правителство отделя специално внимание на грижата за незрящите и хората с намалено зрение. В някои градове има специални тактилни жълти линии, които помагат на незрящите да се движат в градската среда и които водят до билетни центрове (за градския транспорт, например). Същото важи и за бутилките бира – те също си имат надписи с брайловата азбука. Те обаче не биха послужили на чужденец, защото са написани на японската версия на азбуката за незрящи.

11. Има японска компания, съществуваща през последните 14 века

Според данни от 2009-та година, по света има повече от 21 хиляди компании, които датират отпреди повече от 200 години. Най-старата компания на света обаче е на повече от цели 14 века и се казва Конго Гуми. Тази строителна компания е била основана през 578 година и специализира в изграждането на будистки храмове. Нейно дело са редица известни сгради, включително и замъкът в Осака.

Компанията е преживяла няколко войни, преминала е през множество трудни периоди, но е успяла да оцелее и функционира и до днес. По време на Втората световна война е пренасочила дейността си към производството на ковчези. След войната се завръща към основните си дейности и започва да използва бетон, който е устойчив на земетресения (както знаете, в Япония те са изключително често явление) вместо по-популярните дотогава дървени плоскости.

Единственото, което може да се счете за срив в историята на тази компания е, че през 2006-та банкрутира и бива купена от друга компания.

12. На нощните клубове в Япония е било разрешено да работят след полунощ едва през 2015-та

През 1948-ма в Япония е приет закон, по силата на който танцуването след полунощ в нощни клубове, барове и други публични места е забранено. В годините след войната нощните клубове са били места за забавления за възрастни. Ситуацията отдавна се е била променила, но ограниченията останали. През 2015-та законът е бил преразгледан и вследствие на това в момента нощни клубове и барове, притежаващи подходящото осветление, имат право да работят по цяла нощ.

13. В едно японско телевизионно шоу хората… захапват странни неща

По японските телевизии се излъчват много необичайни и чудновати предавания, и това определено е едно от тях. Участниците трябва да захапят най-различни предмети и да определят дали са направени от шоколад или не. Сладките са изработени с такава прецизност, че е много трудно да бъдат различени от обикновените предмети – мебели, различни аксесоари, дрехи, обувки и т.н.

14. Японците бръснат главите си в знак на разкаяние

Някои японци бръснат главите си, за да признаят вината си за нещо. Същото важи и за обикновените хора, политиците и в случая, споменат по-долу – за поп звездите. Понякога жените също отрязват косите си в знак на разкаяние.

През 2013-та поп певицата Минами Минегиши, част от групата AKB48, отряза косата си, за да се извини за това, че е прекарала нощта с приятеля си. В договора й е имало клауза, че Минегиши и останалите членове на групата няма да имат срещи от интимен характер и че по никакъв начин не трябва да компрометират облика си на целомъдрени хора. Тя каза, че не е искала да й се налага да напуска групата и е признала вината си чрез традиционното обръсване на главата.

Тази традиция, подобно на много други, се превръща в отживелица и бръсненето на главата става все по-рядко срещан начин хората да засвидетелстват чувствата си на вина. В Япония съществуват над 20 начина за това как да се извините за нещо.

15. Японските светофари имат сини вместо зелени светлини

В японския език има много думи, които нямат аналог у другите езици, но от векове насам те използват една и съща дума за „зелено” и „синьо”. В края на хилядолетието се е появила думата „midori”, която се използва за индикиране на зеления цвят, но все още се смята и за просто нюанс на синьото. Вследствие на объркването, произтичащо от това своеобразно смесване на цветовете, японците могат да Ви предложат синя ябълка (макар и в действителност да имат предвид зелена такава), а зеленото на светофара всъщност да наподобява цвета на океана, като в някои случаи си е направо… искрящо синьо.

15. Можете да подремнете в кафенета, създадени специално за тази цел

Има кафенета, в които можете да подремнете в изключително меко и удобно легло (Вие сами избирате колко време ще Ви е необходимо за това). Можете да почетете книга или да си вземете слушалки и да послушате музика. Някой от персонала ще Ви събуди когато сте посочили и ще Ви донесе чашка кафе. Най-вероятно там ще Ви се присънят и най-невероятните сънища.

Първоначално ядрените бомби били толкова огромни, че едва влизали даже в най-големите бомбардировачи. Но с развитието на науката хората се научили да ги правят по-компактни. Появила се възможност да бъде създадена ядрена артилерия.

През 1952 г. в САЩ бил приет на въоръжение първият ядрен снаряд W9 с калибър 280 мм. Но това все още било твърде голям размер. Най-разпространените тежки оръдия във въоръжените сили са с калибър около 150 мм.

Едновременно американските танкостроители търсели нов калибър и за танковите оръдия. По това време САЩ вече знаели много неща за съветския танк Т-54 и станало ясно, че е време да кажат сбогом на обичайните 90-милиметрови танкови оръдия.

Но какво да се сложи вместо тях? Разбира се, добре познатите тогава 105-мм оръдия били нелош вариант, но американците не ги харесвали и винаги ги смятали за нещо временно. Те биха се справили с руските средни танкове, въоръжени с подобни оръдия – но какво да правят срещу тежките танкове? Оставали две опции: импулсни оръдия калибър 120-130 мм с кинетични боеприпаси, чиито снаряди нямат експлозив, а разрушават просто със силата на удара; или нещо по-голямо, с кумулативни (силно пробивни) снаряди.

Първият вариант изглеждал логичен, защото САЩ вече имали опит в създаването на такива оръжия – танкът M103 със 120-милиметрово оръдие М58. Използвайки нови видове боеприпаси, оръдието с калибър 120 мм можело да се справи с всеки танк на разумна дистанция. Обаче то било голямо и неудобно, а и поради силния откат можело да се поставя само на достатъчно тежки машини.

През 1959 г. проблемът бил решен и 152-милиметровото оръдие станало основно за всички перспективни американски танкове. То можело да изстрелва и тактически ракетни снаряди, при това с ядрен заряд. Това било твърде голямо предимство, за да се подмине с лека ръка. Веднага се появила и обосновка защо танковете се нуждаят от ядрени снаряди в арсенала си.

От боеприпас с мощност 60 тона тротилов еквивалент би могло да се очаква унищожаване на вражески танков взвод – но не повече. Да се харчи за подобен ефект ядрен снаряд било неоправдано разточителство. Но съвсем друго нещо е да се използва срещу пехотата.

Точно тогава пехотинците получили на въоръжение изключително опасните преносими ПТУРС (противотанкови управляеми реактивни снаряди). С тях добре прикрит разчет, заел удачна позиция, можел да унищожи доста танкове.

С появата на ядрените ракетни снаряди проблемът се решавал много просто. Подозрително градче или горичка, от която летели ПТУРС-ове, получавал малка ядрена експлозия и млъквал завинаги. Като цяло, тактическите ядрени оръжия сериозно улеснявали пробива на всяка вражеска отбранителна позиция.

Трудният момент бил разпределението на ядрени устройства по отделните танкове. Ядрените снаряди били доста скъпи и не можели да се произвеждат в големи количества. Достатъчно било противникът да унищожи един танк, въоръжен с тях – и вече нямало с какво да се пробие вражеската отбрана.

В крайна сметка било решено всеки танк да има 1-2 ядрени снаряди в боекомплекта си. След получаване на заповед отгоре самият командир на танка вече решавал дали да използва ядреното оръжие на негово разположение.

Подобни идеи се появили и в Британия. В началото на 1960-те години британците започнали да разработват бързоходния танк „Калибан“ (по името на героя от пиесата на Шекспир „Бурята“). Това била лека, но добре бронирана машина със 160-мм оръдие. Основните му боеприпаси били бронебойно-фугасните снаряди HESH, които успешно пробивали танкова броня. В допълнение към тях на танка придали и ядрени снаряди.

В СССР също разработили такава идея, но по-късно – едва през 1968 г. Тактическите ракетни комплекси „Таран“ и „Шиповник“ можели да стрелят с 300-мм неуправляеми ракетни снаряди. Големият калибър предполагал мощност до 300 тона тротилов еквивалент – тоест, с един удар можело да бъде унищожено танково подразделение или цяло село, превърнато в отбранителен пункт.

След дълги пресмятания и изчисления, в крайна сметка се появили ядрени снаряди за артилерията – но нито един от ядрените проекти за танкове не влязъл в производство.

Това се дължи на няколко причини. Ядреният снаряд е сложно устройство и изисква специално съхранение. Как да се снабдят с него множество танкове? Очевидно щели да възникнат проблеми.

Освен това: къде да се използва? Някой млад и ентусиазиран полеви командир решава да използва само един-два снаряда, за да си реши тактическите проблеми – но противникът предполага, че е започнала голяма ядрена война, изстрелва стратегически ракети и вече цели градове пламват в ядрен апокалипсис! Очевидно това било неоправдан риск. Не бивало да се забравя и опасността от евентуален „приятелски“ ядрен огън.

С течение на времето станало ясно, че тактическите ядрени оръжия далеч не отговарят на всички въпроси пред военните. Танковете с ядрени снаряди останали само на чертежи и рисунки в миналото – и слава Богу!

Историята познава безчет теории, които нямат доказателства. Една от тях е, че Иисус и неговите апостоли са лекували и миропомазвали с помощта на масло от канабис. Тази теория е доста спорна, но редица експерти продължават да вярват в нея и до днес.

Един от хората, които смятат тази теория за реална е авторът и главен редактор на нюйоркското списание „High Times“ – Дейвид Биненсток. Според него растението канабис има много лечебни свойства. Той твърди, че преди 2000 години е било доста разпространено и целия Среден Изток се е възползвал от лечебните му способности.

Смята се, че канабисът може да се проследи още от  началото на времето. За негова родина учените считат Хималаите в Азия. Някои от тях са на мнение, че хората са физиологически свързани с канабисът.

В интервю за „Дейли Стар Онлайн“, той казва: “Няма разлика между маслото от канабис, което се използва днес и по времето на Иисус – просто канабисът се превръща в масло и се абсорбира през кожата”.

Можете да направите бърза справка в Библията. Учените са открили, че в един от текстовете в нея се намира доста солидна препратка към това, че Иисус вероятно е използвал канабис да лекува

Според тях в рецептата за маслото за миропомазване на Иисус участва канабис. В Изход 30:22-25 е написано:

„Вземете следните подправки: 500 шекела смирна, половината на това благоухайна канела, 250 шекела „q’aneh-bosm“, 500 шекела касия… и зехтин. Направете от всичко това свещено масло за миропомазване, ухайна смесица… Това ще бъде свещеното масло за миропомазване“.

Споменава се билката „q’aneh-bosm“. Известна е с наименованието „keneh-bosm“ – според някои това е познатият ни днес канабис.

Друг известен историк и учен, подробно запознат с естеството на канабиса – Крис Бенет, също е на мнение , че в Библията се споменава същото това растение и дори посочва, че „Ако канабисът е една от основните съставки на маслото за миропомазване на Иисус и прави християните християни, то преследването на тези, които използват канабис е антихристко“.

Той смята, че думата „keneh-bosm“ идва от „kan“, което означава „коноп“ или „хашиш“ и  думата “bosom” – ароматен, които заедно биха могли да се преведат като „блатен аир“( лечебна тръстика,) но всъщност това не е правилно.

Както всяка теория така и тази има много привърженици, но и много противници. Според някои е нелепо да се мисли, че “keneh-bosm”, която се споменава  в Новия завет всъщност е канабис.

Например професорът по ботаника към Университета Олд Доминиън в Норфолк, Вирджиния – Литън Джон Мъсълман, отхвърля хипотезата, че „keneh-bosm“ е канабис и застава зад всеобщото мнение, че това е блатен аир, познат още и като акорус. Точно както в библията.

Точните му думи са:

Акорусът е бил много важен за аюрведическата медицина и е с доказана ефикасност. В Шри Ланка например той може да бъде намерен във всяка аптека и дори в градините на хората. Северноамериканските видове пък са от изключителна важност за индианците“.

Твърдението, че Иисус е лекувал с помощта на канабис ще си остане загадка, докато не се появят по-солидни доказателства, в подкрепа на това, че “keneh-bosm“ наистина означава канабис.

Автор: Божидара Иванова