8. Роанок – колонията-призрак
Името на Сър Уолтър Райли извиква множество асоциации- предприемач и приключенец от края на шестнайсети век, именно той прави известна легендата за града от злато- Ел Дорадо, даже предприема две пътешествия в Южна Америка с цел да го намери. Сър Райли е човекът, който кръщава новооткритите земи отвъд океана Вирджиния в чест на старата мома Елизабет.
В свободното си време той колел ирландски въстаници, главно след като се предавали доброволно. Успял даже тайно да се ожени за една от придворните дами на кралицата и когато палавниците били разкрити, ги изпратили на меден месец в Лондон Тауър. Но може би най- интересното постижение на Сър Уолтър Райли, е че надживява ужасният провал на Роанок- организираната от него колония в Северна Америка.
В онези времена колонизацията не била лека работа, особено за новите в занаята англичани. Моретата бъкали от испанци – старомодни католици, непознатите крайбрежия криели подводни рифове и най-голямата несправедливост – на Новата земя вече имало местно население, което и хабер си нямало от европейска търговия.
На два пъти англичаните неуспешно се опитвали да заселят остров Роанок в днешния щат Вирджиния. Третата експедиция предвождал Джон Уайт – близък приятел на Сър Райли. Щом дебаркирали, заселниците намерили от своите предшественици само един скелет. Това силно ги демотивирало и те нямало да останат, ако командирът на флотата им не им отказал да ги качи обратно. Заявил им, че колония трябва да има и опънал платната без да му мигне окото, сигурно защото бил португалец и бивш пират, който преминал на страната на Англия само за да отърве бесилото.
В началото нещата като че ли потръгнали- европейците не измрели от глад и болести. На Джон Уайт дори му се родила внучка- първото американче в историята. Но тези досадни индианци отказвали да разберат, че е дошло време да се преместят нанякъде и постоянно създавали проблеми. Накрая Уайт се върнал в Англия да иска военна помощ.
Успял да се върне едва след три години и едва повярвал на очите си- на мястото на колонията зеела гола поляна. Нямало и следа от стотината заселници. Дървените къщи и укрепления били разковани, което означавало, че хората не бягали, а по-скоро се преместили. Но къде? Единствено думата „CROATON” била издълбана в един от стълбовете на форта, сякаш за да задълбочи мистерията. Съдбата на тези заселници до ден днешен е неизвестна.
