2. Астория и корабът „Тонкин”- как да завързваме приятелства с местните
Ако не сте паднали от Марс в последните четиринадесет минути сигурно сте чували за едно хотелче в Ню Йорк, наречено Уолдорф-Астория. Е, то представлява е само прашинка от огромното наследство на Йохан Якоб Астор, родом от Уолдорф, Германия, който посрещнал XIXв. като първия американски магнат.
Господин Астор дължал огромното си състояние на предприемачество, нюх и връзки. От Лондон брат му изпращал музикални инструменти, които добре се харчели в гладния за култура Ню Йорк. В Европа пък искали кожи и Астор отговорил на търсенето като собственоръчно завързал контакти с френските трапери и индианците покрай Големите Езера. Накрая започнал да търгува дори и с Шангхай. Бизнесът така хубаво потръгнал, че Астор си казал по едно време: „Не ми пука. Ще си построя град.”
Градът щял да се казва Астория и целта му била да изнесе търговията на тихоокеанското крайбрежие по времето, когато САЩ представлявали една цвъчка на източния американски бряг, а континентът все още бил населен с безброй враждебни индиански племена. Били изпратени две експедиции, които да поставят началото на новия град- сухопътна и морска.
Корабът „Тонкин” трябвало да изнесе морската част. За съжаление капитанът бил по- скоро изпечен търговец, отколкото възпитан дипломат. Когато завързали преговори с първите туземци от крайбрежието на днешен Орегон, недоволен от предложената цена за кожа от норка, капитанът хванал продукта и го захвърлил в лицето на индианския вожд. Вождът не отронил и думичка – станал, взел си стоката и се върнал на брега.
На другия ден няколко канута с воини се изсипали върху нищо неподозиращия екипаж. В схватката загинали почти всички европейци. Когато видял накъде отива работата, някой си Джеймз Луис успял да се добере до помещението с барута и драснал кремъка с драматичен холивудски жест.
По целия залив се разлетели трески от кораба и парчета от хора. Местният фолклор до ден днешен изброява между сто и двеста индиански жертви.
