1. Детският кръстоносен поход
През 1202 година във Франция се появило дванадесетгодишно момче на име Стефан, което твърдяло, че децата са най-близко до Бог и следователно единствено те могат да отърват Европа от угрозата на Исляма. Кралят и останалите французи, които имали поне малко акъл в главата, решили да не му обръщат внимание, но момчето било така изразително в речите си, че скоро се събрали няколко хиляди деца, готови да тръгнат за Йерусалим. На теория водите на Средиземно море трябвало да се разделят пред тях като пред един нов Мойсей и те щели да отидат пеша до Светите Земи, където неверникът, естествено щял да се разтрепери като ги види.
Водите обаче отказали да се разделят. Много от децата измрели от глад и жега по пътя към морето, но най- сетне тези, които останали, били качени на седем кораба от милосърдни търговци, поели ангажимент да ги закарат до Палестина за без пари. Господи, какви добри хора!
Този сополанко Стефан изглежда бил нещо като средновековния Джъстин Бийбър – освен много глупав и самонадеян, той успял да създаде един вид тийн мода. Две огромни групи от немски деца се спуснали към Италия, където да разцепят на свой ред морето и да покорят Полумесеца. В крайна сметка всичко свършило с висока годишна цифра на детската смъртност в Европа. Но най-интересното е обаче какво се случило с френските кръстоносчета.
След като два от корабите им били потопени от буря, останалите деца били просто продадени в робство на сарацински пирати. Изглежда онези мили търговци, които предложили услугите си, били по-предприемчиви, отколкото набожни.
Автор: Денимир Велчев
