background img
сеп. 3, 2019
213 Views

Животът на фараоните

Автор:

Фараонът играел особена роля в живота на египтяните. Тази дума не може да бъде преведена като цар или император. Той бил върховен владетел и в същото време главен жрец. Представлявал божество на земята и божество след смъртта си. Затова и се отнасяли към него като към бог.

Името му никога не се произнасяло без особена причина. Самата дума „фараон“ е комбинация от две египетски думи „фер“ и „аон“, които означават „велик дом“. Така говорели за него алегорично, за да не го наричат ​​по име.

Рамзес II

Според вярванията на египтяните първият фараон бил самият бог Ра. След него управлявали други богове. По-късно на трона седнал синът на Озирис и Изида, бог Хор. Хор се считал за първообраз на всички египетски фараони, а самите те – за негово земно превъплъщение. Всеки фараон се смятал за потомък на Ра и Хор.

Пълното име на фараона се състояло от 5 части – т. нар. „титулатура“. Първата част от титулатурата било името на фараона като въплъщение на бога Хор. Втората част било името му като олицетворение на две владетелки – богините на Горен Египет Нехбет (изобразявала се като ястреб) и на Долен Египет Уаджет (в образа на кобра). Третата част представлявала името на фараона като „Златният Хор“. Четвъртата част включвала личното име на царя на Горния и Долен Египет. Например, личното име на фараона Тутмос ІІІ било Мен-Хепер-Ра. И накрая, петата част от името била нещо, което грубо може да се преведе като „бащино име“. То било предшествано от думите „син на Ра“ и следвало второто име на фараона, например Тутмос-Нефер-Хепер. Именно то служело обикновено като негово официално име.

Смятало се е също, че фараоните се раждат от брака на царицата с някакво божество. Роднинството в династията на фараоните се осъществявало по майчина линия. Не само мъже-фараони управлявали. Известна е царица Хатшепсут. Вярно, че тя трябвало да си слага ритуална брада, за да се отнасят с нея като към фараон.

Глава на Хатшепсут (намерена в Луксор), експонат на националния музей в Александрия

Във всички египетски храмове живият фараон бил възхваляван като бог, молели се за неговото здраве и благополучие. Самият той пък отправял молитви към боговете.

Така в представите на египтяните фараонът бил богочовек. Смятало се е, че имал договор с боговете, според който те давали дълголетие, лично благополучие и просперитет на държавата му – а той от своя страна осигурявал поклонение към тях, строеж на храмове и изпълнение на религиозните ритуали. Единствен от смъртните само той имал достъп до боговете.

Понякога фараонът лично участвал в началото на селскостопанските работи, което имало ритуален характер. Той хвърлял в Нил свитък със „заповед“ да започне разливането на реката, започвал оранта, отрязвал първия сноп на празника на жътвата и принасял благодарствена жертва на богинята на реколтата Рененут.

В Египет непрекъснато се водела борба за престола на Горен и Долен Египет. Важна роля в нея играели жреците. Понякога те основавали нова династия на фараоните, които често били марионетки в техните ръце. Много важно било тази борба да си остане само по върховете и да не плъзне надолу към армията и обикновените хора – защото с отслабването на държавата сепаратистките настроения в различни области на Египет веднага надигали глава.

Фараонът също назначавал управители на номите (номархи), главните чиновници, главният (след него) жрец на Амон. По време на война ръководел армията. По традиция фараоните носели непознати за египтяните дървета и храсти от далечните си походи.

Те също обръщали голямо внимание на изграждането на напоителни системи и лично наблюдавали строежа на каналите. Награждавали и насърчавали пълководците и чиновниците, които били основните стълбове на тяхната сила и власт. След всеки поход на всеки отличил се раздавали награди. В чест на победата се провеждали големи тържества. На трапезите в двореца се слагали подаръци, а на тържеството се допускали само висшите аристократи.

Коронацията на фараоните била подчинена на установени правила. Например, тази на Рамзес III се състояла на празника на бога Мин – господар на пустинята и плодородието. Самият фараон водел тържественото шествие. Той се появил на стол, носен от царските синове и висши служители, които смятали това за голяма чест. Сетне излязла царицата. Редом с нея вървял бял бик със слънчев диск между рогата – символично олицетворение на божество. Шествието пеело химни. Жреците носели дървени статуи на различни предишни фараони. Само един от тях нямал такава статуя – вероотстъпникът Ехнатон, който на времето се отказал от старите египетски богове.

Самият Ехнатон бил с една съпруга, но Рамзес II – един от най-забележителните фараони, имал 5 и всичките носели титлата “велика царска съпруга”. Е, като се има предвид, че той управлявал 67 години, това не било чак толкова много. Освен официалните съпруги имал и много наложници. Общо му се събрали 162 деца.

Саркофагът на Тутанкамон

Колкото и важни да били държавните проблеми, фараонът трябвало да помисли предварително каква ще бъде неговата обитeл през вечността. Изграждането дори на малка пирамида не било лесна задача. Подходящи за това гранитни или алабастрови блокове имало само на две места – на платото Гиза и в областта Сакара. По-късно започнали да изсичат цели зали в планините на град Тива (да не се бърка с гръцката Тива), които се свързвали с тунели.

Саркофагът се смятал за основен атрибут в погребалната церемония. Фараонът лично наблюдавал изработването на своя саркофаг. Богатството и разнообразието от вещи, които оставяли наоколо му след неговата смърт, било невероятно. Археолозите открили непокътнатата гробница на Тутанкамон, който бил съвсем незначителен владетел в историята на Египет – но разкошът и богатството, с което бил погребан, поразяват и до ден-днешен.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title