background img
Дек. 13, 2016
11057 Views

Легендарното злато на Ямашита – откриването на най-голямото съкровище

Автор:

Във финалните месеци на Втората световна война, докато американската армия приближава, генерал Томоюки Ямашита от японската имперска армия извършва последните от поредица ужасяващи военни престъпления.

Огромен тунелен комплекс е изкопан от японците в долина Кагаян във Филипините. Вътре в тунела са скрити съкровища от невъобразим мащаб.

Кръстен просто Тунел 8, той е само един от общо 175 подобни, пръснати из окупираните от японците Филипини. Всеки от тунелите е пълен със злато, скъпоценности, статуи и изкуство за трилиони долари.

Японската армия е прекарала последните 8 години в най-голямото плячкосване в историята. Опустошавайки Китай, Корея, Малайзия, и Индонезия, те систематично крадат чужди съкровища, трупани хиляди години. Междувременно японците извършват безброй кървави зверства и военни престъпления, групови изнасилвания, масови убийства и опожарявания, каквито историята рядко е виждала.

Легендарното злато на Ямашита - откриването на най-голямото съкровище

Една нощ в началото на юни 1945г, когато войната на японците срещу САЩ е на път да бъде изгубена, генерал Ямашита следи последното погребване на злато и скъпоценности.

Принц Такеда от имперското семейство е помогнал за проектирането и изграждането на тунелите. Операцията е наречена „Златна лилия“, кръстена на поема от император Хирохито. Всеки тунел е внимателно прокопан с помощта на инженери специалисти и труда на роби филипинци и военнопленници.

В онази нощ Такеда отвежда 175-те си подчинени в бункер в Тунел 8, за да отпразнуват последното си постижение. След няколко часа алкохол и песни, Такеда и Ямашита тихо се изнизват. Входът на тунела е взривен с динамит и запечатан. Мъжете вътре, ако не са се самоубили, са оставени да се задушат до смърт, обградени от несметни богатства.

Робите посрещат същата съдба. Такеда и Ямашита извършват всичко това с неохота, но нямат алтернатива – това е единственият начин да са сигурни, че местоположението на съкровищниците ще остане в тайна.

Легендарното злато на Ямашита - откриването на най-голямото съкровище

Принц Такеда бяга в Япония на борда на подводница, а Ямашита отвежда остатъка от армията си на север, където се изправя срещу смазващата американска опозиция и се предава на 2 септември.

И ако цялата тази история не е достатъчно невероятна, случилото се години по-късно е просто едно от най-изумителните неща, случвали се някога.

Рохелио Рохас и откриването на най-голямото съкровище в света

Рохелио Рохас, наричан Роджър, бил бивш филипински войник, който работил като ключар. През 1970г той живее със семейството си на около 350км северно от Манила на остров Лусон. През уикендите Роджър прекарва времето си като търси съкровища с голяма група филипинци. Един от приятелите му, Албърт, получил карта от своя баща, който бил офицер в японската армия по време на Втората световна война. На картата било посочено местоположението на таен тунел, където японците са скрили златно съкровище. Роджър е убеден, че историята на Албърт Фучигами е истина.

„Бяхме приятели много преди да ми разкаже за съкровището. Той ми разкри какво знае за тунелите и имах големи надежди, защото Фучигами беше син на японски войник.“

Легендарното злато на Ямашита - откриването на най-голямото съкровище

Роджър и Албърт наемат работници, за да копаят на посоченото място. Още след няколко минути от изкопните работи, те откриват слой от японски шрапнели. Няколко седмици по-късно, работниците пробиват в тунела, който японците явно били взривили с динамит. Тунелната система била сложна и разполагала с железопътни релси. Откриват, че една от експлозиите е блокирала достъпа до основната зала. Това обаче не ги отказва и след усилена работа, Роджър първи влиза в залата.

„За моя изненада, открих няколко скелета на японци. Сигурно бяха повече от 10.“

Роджър се натъква на забравена гробница, където прави най-шокиращото откритие. В същата зала се издига огромна статуя на Буда от солидно злато. Роджър и Албърт са стъписани. Докато работниците се опитват да изнесат тежащия 1 тон Буда, двамата изследователи тръгват още по-навътре в тунела. Там те откриват безброй сандъци, пълни със златни кюлчета.

След като се отърсват от шока, те решават да запечатат входа на тунела и отнасят статуята и малко кюлчета, за да ги продадат. Когато се прибира вкъщи обаче, Роджър и брат му решават да огледат по-добре Буда. Тогава забелязват, че нещо около врата на статуята не е както трябва. Вземат парче дърво и удрят главата няколко пъти… след което тя се отваря.

Вътре в статуята, пред очите на Роджър се разкрива поредното съкровище – шепи необработени диаманти. Той ги скрива в един шкаф, а същата вечер брат му го снима със статуята. Роджър смята, че снимките ще го предпазят, но греши. Новината за откритието му вече е достигнала до президентския дворец в Манила.

Макар по това време Филипините да е демократическа, Фердинанд Маркос, заедно със съпругата си Имелда, управлява като крал с железен юмрук и брутална сила. Два месеца, след като Роджър открива съкровището, на 6 април 1971г въоръжени мъже, уж от националната агенция за сигурност и криминална полиция, нахлуват в дома му и насилствено му отнемат златните кюлчета и статуята на Буда. Червените ленти по оръжията им показват, че са от елитната стража на президента.

maxresdefault

На 19 април военните представят статуята пред народа, но Роджър забелязва, че тя не е същата, която са взели от него. Той е убеден, че президент Маркос е оркестрирал обиска и е прибрал истинската статуя и го обвинява публично, като отива в полицията. Президентът обявява награда за главата му и Роджър е принуден да избяга със семейството си в изолирано село в джунглата.

Когато журналисти се усъмняват, че статуята може да е фалшификат, те тръгват по следите на Роджър и го откриват. Убеждават го да се върне в Манила, за да идентифицира Буда. Маркос обаче го принуждава отново да избяга. Роджър пак се крие, само че две седмици по-късно е открит от кралската стража.

Войниците го заключват в хотелска стая и го изтезават, докато той не подписва документ, че е бил подкупен да излъже за статуята на Буда. Искат от него и да им каже къде е скрито останалото съкровище, но дори след няколко седмици мъчения той не проговаря. На 18 май 1971г Роджър е арестуван от полицаи в цивилни дрехи и прекарва няколко години в затвора.

През 1986г синът и братът на Рохас, заедно с техни чуждестранни партньори, основават корпорацията Златния Буда (GBC), за да търсят правосъдие за действията на Маркос.

През март 1988г, в САЩ е подаден съдебен иск от Рохелио Рохас срещу бившия филипински диктатор Фердинанд Маркос и съпругата му Имелда Маркос. В иска си Рохас твърди, че през 1971г е открил златото на Ямашита. Разказва, че след като открива съкровището е арестуван от Маркос, а златото и статуята са му отнети и е изтезаван.

През 1993г Рохас умира при съмнителни обстоятелства в деня, преди да излезе да свидетелства в съда. Официално причината за смъртта му е инфаркт, но има подозрения, че е бил убит. Наследниците му и корпорацията Златния буда продължават да водят съдебната битка след смъртта му.

През 1996г жури в Хонолулу отсъжда $22 милиарда щети в полза на семейството на Рохас, които след присъдата са вдигнати на $41 милиарда – безпрецедентна сума в историята.  На 7 ноември 1998г хавайският съд отменя съдебното решение за $41 милиарда срещу Фердинанд и Имелда Маркос. Основанието за това е липса на достатъчно доказателства за количеството и оценката на откритото от Рохас съкровище. Съдът потвърждава решението си относно Маркос и кражбата на златния Буда и 17 златни кюлчета.

Article Categories:
Избрани · История

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title