Още
    Начало Блог Страница 104

    Експериментът на Милграм: подчинение на авторитета

    Това е експеримент в социалната психология, проведен от Стенли Милграм през 1963 г. Експериментът получил широка популярност, както в научните, така и в обществените среди. Някои учени смятат този опит за един от най-жестоките в историята на психологията. Участниците в него получили задача да пробудят садистичните си наклонности съзнателно, причинявайки болка и страдание на други хора.

    Кой е Стенли Милграм?

    Роден е в Ню Йорк на 15 август 1933 г. Получава основното си образование в училище „Джеймс Монро“, като учи в същия клас заедно с друг известен психолог Филип Зимбардо. След завършване на училището, Милграм влиза в Кралския колеж в Ню Йорк, във Факултета по политология. Но скоро става ясно, че тази научна сфера не предизвиква интерес у него. И все пак, успява да завърши обучението си. По време на следването си Стенли се интересува сериозно от специалността „Социална психология“. Той дори искал да отиде в Харвард, но не успял, защото не му достигнали знания. Независимо от това не се отказал, а за едно лято успял да завършил 6 курса по социална психология в 3 различни висши учебни заведения. В резултат на това, през 1954 г. влязъл в Харвард.

    През студентските си години Стенли имал добри отношения с лектор на име Соломон Аш, който станал популярен психолог, благодарение на изучаването на феномена на конформацията. Милграм дори е бил асистент на Аш в хода на изследванията и експериментите.

    Когато завършил обучението си, решил да се върне в Съединените щати. Там започнал да работи в Принстън заедно със Соломон Аш. Между двамата учени не съществувала приятелска връзка. Те се интересували един от друг само професионално. Година по-късно, Милграм решил да продължи работата си в областта на психологията, но отделно от Аш.

    Същността на експеримента на Милграм

    В хода на прочутия си експеримент Стенли Милграм искал да разбере колко мъчения могат да причинят едни хора на други, ако това влиза в техните служебни задължения. Още в самото начало той мислел да отиде в Германия, защото предположил, че германският народ е по-склонен да се подчинява. Това се дължи на нацисткия режим, който показал на света всички ужаси. Но когато направил първите опити в щата Кънектикът, се оказало, че не е необходимо да ходи никъде и може спокойно да продължи да работи у дома, защото хората са едни и същи навсякъде.

    Резултатите от експеримента на Милграм ясно показват, че хората не са в състояние да се изправят срещу авторитарно ръководство, когато им се нарежда да измъчват други хора, даже съвсем невинни. Оказало се, че лицето, което има желание да се подчинява безпрекословно на някой по-висшестоящ, изпълнява неговите заповеди, дори ако те са в противоречие със собствените му принципи.

    Освен в САЩ, експериментът се провел и в Германия, Италия, Холандия, Испания, Йордания и Австрия. В крайна сметка се оказало, че независимо от националността си, участниците причинявали болка на други хора, когато това им е наредено от началниците им.

    Експериментът „Подчинение“ се провел в мазето на университета „Йейл“. В този опит участвали повече от 1000 души от различен пол и възраст. Първоначално на дадено лице бил предложен богат набор от действия, които противоречали на неговите принципи и морални норми. Основният въпрос или задача на експеримента на Милграм е следният: колко далеч може човек да отиде, причинявайки болка на друг, докато подчинението на ръководителя не стане спорно за него?

    Експерименталното значение на този експеримент било обяснено в съвсем различна светлина: било казано, че целта е да се изследва влиянието на телесната болка върху функциите на човешката памет. В това изследване взели участие наставник (експериментатор), изпитван (ученик) и актьор (в ролята на втори ученик).

    Съгласно правилата ученикът трябвало да научи дълъг списък от различни двойки думи и учителят трябвало да провери колко добре и точно ученикът е запаметил тези комбинации. Ако ученикът направи грешка, учителят трябвало да го накаже с токов удар. При всяка нова грешка учителят отново пускал електрически заряд, който се увеличавал всеки път.

    Как се провеждал експериментът?

    Преди започване на експеримента Милграм с показно хвърляне на чоп определял кой ще бъде учител и кой ученик. Актьорът, който играел ролята на ученик, сядал на стол с електрически кабели, свързани към него. Преди началото на експеримента двамата ученици били атакувани с ток от 45 волта. Това било направено, за да може нищо неподозиращия участник в експеримента да почувства тази болка, която изпитва ученикът. Тогава учителят отивал в съседната стая и започвал да диктува думите на ученика. Когато той се обърквал, учителят веднага натискал бутона. Съгласно правилата, всяко следващо електрическо зареждане се увеличавало с 15 волта, а максималното напрежение достигало до 450 волта. Системата за тестване била специално настроена така, че ученикът да отговори правилно веднъж и след това три пъти поред да прави грешки.

    Когато учителят прочетял докрай всички двойки фрази, написани на първия лист, електрическият удар достигал напрежение 105 волта. Въпреки това, когато учителят искал да продължи да чете думите от следващия лист, експериментаторът го карал да започне всичко отначало, като намали електрическия удар до 15 волта. Това било направено, за да се гарантира, че експериментаторът разбира, че опитът няма да свърши, докато всички двойки думи не бъдат правилно изречени от ученика. По време на опита експериментаторът уверявал учителя, че е отговорен за живота на ученика и за последния курс на експеримента, че той не трябва да спира, а да продължава, въпреки че никой не заплашвал учителя и не му обещавал никаква награда. В резултат на  експериментите било регистрирано, че 26 от 40-те субекти не са показали никаква жалост към ученика и са довели изтезанията до смъртоносните 450 волта. Само след трикратен удар с напрежение 450 волта, експериментаторът съобщил, че експериментът е свършил. Основната част от учителите подготвили за своите ученици електрически заряди, които в реалния живот биха довели до смърт.

    5 исторически мита за истински открития

    Научните открития може да изискват логика, рационалност и факти, но в историята дори науката си има своите митове, градски легенди и измислени приказки. Погрежно разбрани експерименти; ученият с най-интересната история получава заслуга за откритието; грешна информация, предавана от учител на ученик. Макар историите за тези учени да са преувеличени, техните научни открития и теории са истински.

    Бен Франклин и хвърчилото

    Това е една история, която се е доказала като трудна за потвърждения или отхвърляне – легендарното хвърчило на Бен Франклин. Според историята, през 1752г Франклин излязъл в гръмотевична буря с хвърчило, за което бил завързал ключ, а ключа пък бил закачен за лейденска стъкленица. Когато ключът бил ударен от мълния, Франклин я уловил в буркана, с което доказал, че светкавиците са електричество. Повратен момент в науката.

    Има голяма вероятност обаче това никога да не се е случило.

    Един от проблемите тук е липсата на детайли. Всъщност, когато Франклин писал във вестника през Август 1752г, той не изобщо не споменал за експеримента, а просто говорил за пускането на хвърчило в гръмотевична буря, като нещо, което всеки би могъл да направи. От друга страна, когато френският учен Жак де Рома провел подобен експеримент на следващата година, той направил подробни записки за случилото се: времето от деня, дължината на металната корда и чувството при докосването й. Когато Рома поискал Парижката научна академия да го признае като първият, успешно провел експеримента, комитетът се съгласил, защото Франклин не дал подробности, които да потвърдят, че е бил първи. Нетипично за Бен Франклин, той не казал и дума по въпроса.

    От тогава, много учени са се опитвали да докажат, че Франклин е пуснал хвърчило през 1752г. Дори „Ловци на митове“ обявиха това за мит. Как обаче се е зародила историята? Ако приемем, че е измислена, то Франклин е дал началото й. Той сметнал, че подобна история би била интересна и хората ще го запомнят за приноса му към проучването на електричеството.

    Галилео и Кулата в Пиза

    В свободното си време, когато не ядосвал папата или не помагал с изобретяването на телескопа, според легендата, Галилео Галилей изкачил Наклонената кула в Пиза през 1589г и пуснал от върха два обекта с различна маса. С това искал да покаже, че твърдението на Аристотел, че скоростта, с която обектите падат, зависи от тяхната маса, е погрешно. Има няколко доста очевидни проблема в тази история. Преди всичко, Галилео никога не е твърдял, че е провел такъв експеримент. В един от трактатите си той говори за пускането на два обекта от кула, но Галилео не споменава самият той да е извършвал такъв експеримент.

    Дори Галилео да реализирал идеята в главата си, той пак не би бил първият. Историкът Бенедето Варки говори за подобни тестове още през 1544г, а през 1576г Джузепе Молети разгласява, че ако два обекта от един и същ материал, но с различна маса бъдат едновременно пуснати от високо, те ще ударят земята по едно и също време.

    Как се е зародила историята? Тук е доста лесно да отгатнем. Биографът и ученик на Галилео, Винченцо Вивиани, споменава експеримента в записките си за живота на учения. Тази история е дискредитирана от повечето историци, но това не е попречило тя да се повтаря в уроците по физика.

    Сипките на остров Галапагос са вдъхновили Чарлз Дарвин за теорията на еволюцията

    Естественикът Чарлз Дарвин, както разказва историята, се качил на кораб и разгледал забележителната флора и фауна на островите Галапагос. Докато бил там, той проявил особен интерес към различните видове сипки, които се били пригодили особено добре към околната си среда. Желанието му да разбере защо тези птици са толкова перфектни, го накарало да разработи теориите, описани в „Произходът на видовете“.

    Тази история има всичките белези на класическия мит. Млад мъж напуска дома си и пътува до далечна земя, където открива тайните на света. Няма съмнение обаче, че сипките не са изиграли никаква роля в разбирането на Дарвин за макроеволюцията. Да, документирал е птиците и техните човки, но в „Произход на видовете“ никъде не се споменават сипки. Те не са били ключовото вдъхновение на Дарвин за трудовете му върху естествения подбор и еволюцията.

    Как се е зародила историята? Историците приписват тази на еволюционарният биолог Дейвид Лак, който е изучавал сипките на островите Галапагос и връзката между тяхната физиология и естествения подбор. През 1947г излиза книгата му „Сипките на Дарвин“, която свързва името на естественика с тези птици.

    Александър Флеминг открил пеницилина, когато мухъл започнал да се развива по открита бактериална култура

    Като при повечето митове, в този също се крие частица истина. Шотландският фармацевт сър Александър Флеминг имал доста неподредена лаборатория и често оставял бактериалните култури да се трупат на камари. Мухълът можел и в крайна сметка открил тези изоставени култури, включително и тази на име Penicillium, която била използвана за други научни цели в друга част на сградата. Флеминг забелязал и идентифицирал убиващия бактерии мухъл и кръстил субстанцията, която произвеждал „Пеницилин“. Той обаче далеч не бил първия, който открил антибиотичните му свойства. Penicillium била популярна гъбичка, която мнозина други, включително Джоузеф Листър и Луис Пастюр, били забелязали, че убива бактериите. През 1929г обаче Флеминг публикува статия за ефектите на пеницилина върху различни бактериологични агенти – никъде не говорил за това, че може да убива бактериите, без да унищожава живата човешка тъкан.

    Въпреки това, в училище най-вероятно са ви учили как Флеминг веднага разпознал потенциала на пеницилина и и го пуснал по аптеките. Истината е, че той не виждал пеницилина като лекарство и бил разгневен от ограниченията му. Когато бил приеман орално, пеницилинът не се абсорбирал от човешкия организъм. Вместо да проучи потенциала на пеницилина, Флеминг си играел с него, докато накрая не спрял работата си с мухъла. Друг учен, Хауърд Флори, е бил този, който е направил нужното, за да бъде превърнат пеницилина в незаменимо средство в медицината.

    Как се е зародила тази история? Част от историята, която е по-интересна за хората – че пеницилинът един ден просто се появил в лабораторията на Флеминг – всъщност е вярна. Флеминг обаче не разпознал значимостта му и вместо това се фокусирал върху други неща. Оказва се, че пресата дава начало на мита. Когато Флори и Чейн публикували откритията си за терапевтичните приложения на пеницилина, те споменали статията на Флеминг като вдъхновение. Репортерите харесали идеята за този непознат, шотландски учен, който направил откритието на века случайно. Останалото е история.

    Съпругата на Айнщайн му помогнала за Теорията на относителността

    Това е значително по-нова история, която придоби популярност през 2003г заради документалния филм „Съпругата на Айнщайн“. Според нея, докато Айнщайн се мъчил с великата си теория, той получавал помощ от брилянтната, но скромната си съпруга, Милева Марич. Марич все пак учела в същия университет като Айнщайн, където се записала да преподава физика и математика. След трудна академична кариера обаче, тя се отказала от това, след като забременяла от Айнщайн. Геният бил измислил най-големите си теории именно по времето, когато двамата били заедно.

    Макар да не можем да подценим значимостта на симпатизиращата и трудолюбива съпруга, приносът на Марич в работата на Айнщайн едва ли е бил от научно естество. Най-голямото доказателство за това е, че тя самата никога не е споменавала за такова нещо, дори в личните писма до близки приятели.

    Как се е зародила историята? През 1987г много от личните записки и документи на Айнщайн излизат наяве и предлагат много подробен поглед към живота му и връзката му с Марич. Това кара мнозина да спекулират, че Марич е имала някакво участие в проучванията на Айнщайн, но повечето историци са съгласни, че това не е така. Документалният филм от 2003г привлече общественото внимание към тези открития, но е изпълнен с много грешки и неточности.

    Вещиците на Лапландия

    Всички знаят, че дядо Коледа, или дядо Мраз, идва от Лапландия. Но в миналото тази северна земя се свързвала не само с такива светли образи.

    От стари времена до наши дни съществуват поверия, че Лапландия е страна на могъщи чародеи. В тъмнината на безкрайната полярна нощ, под феерията на Северното сияние, древните магьосници извършвали невероятни чудеса. Днешната Лапландия е разделена между 4 държави: Русия (Колският полуостров), Финландия, Швеция и Норвегия.

    В легендите на местните народи се разказва за могъщата вещица Ягуние. Нейният дворец се намирал в средата на три пътища към три свята: земния, подземния и небесния. Тя показвала истинския си облик не на всеки човек: веднъж можела да бъде стара жена с пръчка, друг път – зряла жена или срамежливо момиче. Докато мъжът пред нея се чудел коя е тази жена, тя го преценявала – и според деянията му го наказвала или възнаграждавала.

    Вещиците от Лапландия били смятани за господарки на ветровете – по онова време това било изключително важно, защото всички кораби били само с платна. Капитаните, които излизали в морето, си купували благоприятен вятър и получавали 3 възела: за умерен вятър трябвало да  развържат първия възел, за силен – втория, а третият предизвиквал буря. Защо им била небоходима буря, дали срещу пирати или кораби на конкуренти – легендата не уточнява.

    Пътешественици в Лапландия разказват, че многократно наблюдавали как кораби се движели един срещу друг, а всеки имал попътен вятър. Явно капитаните им си били купили вятър от лапландските вещици…

    В прочутия карелофински епос „Калевала“ злата старица Лоухи се нарича „Господарката на Севера“. Тя владеела Похиела – страната на мрака и студа (така обозначавали крайната северна част на Лапландия), изпращала срещу хората урагани, лошо време, болести, от време на време дори отвличала слънцето и луната, като ги заключвала в медна планина; тогава светът потъвал в тъмнина.

    Както е известно, митовете никога не възниквали на празно място – в основата им са истински събития, покрити с плодовете на човешката фантазия. Неслучайно фолклорът се определя като колективната памет на народа. Днес Лоухи се нарича централният град на най-северния край в Карелия – невероятно живописен район, с гори и многобройни сини езера.

    Местните жители уважават легендарната Господарка на Севера и могат да разкажат много мистични истории, свързани с нея и нейните владения. Те внимават, за всеки случай, да не изпуснат някоя обидна дума за Лоухи. Често се случвало оскърбителят на Господарката на Севера да бъде наказан съвсем реално. Дали това са били случайности, никой не може да твърди със сигурност.

    Планината Вотоваара („Смърт-планина“) се намира на 20 километра югоизточно от село Сукозеро в в Карелия.  Според местните вярвания Вотоваара е център на могъщи сили. За народа „саами“ тя е свещена още от езически времена. Нейният връх е зает от древен култов комплекс, чиято обща площ е около 8 квадратни километра. Тук има структури от огромни обработени мегалити. Много от тях са разположени в групи от 6 до 15 камъка и оформят кръг с малки камъни в центъра. Доста често оттам се чуват странно щракане или бръмчащи звуци.

    Планината Вотоваара

    Планината се счита за приют на зли сили и дори за мост към друг свят. Тук почти няма животни, а дърветата растат уродливи, сякаш изкривени от невидима ръка. Изглежда, че това е резултат от тежката енергетика на мястото. Езерата са напълно безжизнени. Една от мистериите на Смърт-планина е необичаен мъх със зловещ кърваво-червен цвят. Специалистите твърдят, че такъв мъх не се среща другаде.

    Каменната стълба в планината Вотоваара

    Върху склона на планината има загадъчно стълбище от 13 стъпала, което завършва в дълбока стръмна пропаст. При това местните жители по принцип не използват стълби и никога не са правили.

    Някои хора по тези места твърдят, че ги посещават странни видения – например, жена в бели дрехи. Дали това е Господарката на Севера, злата вещица Лоухи от Лапландия?

    Кървави дъждове

    Сигурно е била зловеща гледка, когато вместо обичайният дъжд от небето се изсипва зловещ порой, червен като кръв. Такива кървави дъждове е имало в историята стотици пъти – и в Античността, и в по-близки времена. Древният гръцки историк и писател Плутарх разказа за кървави дъждове, които се изливат след големите битки с германските племена. Той бил сигурен, че кървавото изпарение от бойното поле прониква във въздуха и оцветява обикновените капки вода в червено.

    От друга историческа хроника можем да разберем, че през 582 г. кървав дъжд пада в Париж. Друг кървав порой, който се е излял през 1571 г. в Холандия. Той валял почти цяла нощ и бил толкова изобилен, че наводнил района, а всички къщи, дървета и огради станали червени. Жителите по тези места събирали дъждовната вода в кофи и обяснявали необичайното явление с факта, че към облаците се е издигнала кръвта на убити бикове.

    Френската академия на науките също обърнала внимание на кървавите дъждове. В нейните научни мемоари се казва: „На 17 март 1669 г. в град Чатилен (на река Сена) пада мистериозна тежка вискозна течност, подобна на кръв, с остра неприятна миризма. Големи капки от нея падали от покривите, стените и прозорците на къщите.” Академиците дълго умували, за да намерят обяснение на случващото се и накрая решили, че тази течност се е образувала в гнилите води на някакво блато и е стигнала небето в резултат на вихрушка.

    През 1689 г. във Венеция имало кървав дъжд, а през 1744 г. – в Генуа. Вторият предизвикал истинска паника. Един от съвременниците му пише: „Това, което обикновените хора наричат кървав дъжд, не е нищо друго освен пари, боядисани с цинобър или червена креда. Но когато истинска кръв пада от небето, това, което не може да бъде отречено, е че става чудо, извършено от Божията воля.“

    В началото на пролетта на 1813 г. един кървав дъжд изведнъж се излял над Неаполитанското кралство. Учен от онова време на име Сементини доста подробно описал събитието и ние сега можем да си представим как се е случило то: „Един силен вятър в продължение на два дни духаше от изток – пише Сементини, когато местните жители видяха да се приближава откъм морето гъст облак. В два часа след обяд вятърът внезапно утихна, но облакът заслони околните планини и започна да закрива Слънцето. Цветът му бе бледо розов, но после стана огнено червен. Скоро градът потъна в такава тъмнина, че в къщите трябваше да се запалят лампите. Хората, изплашени от мрака и цвета на облаците, се втурнаха към църквата да се молят. Тъмнината се усили, а цветът на небето напомняше червено горещо желязо. Чу се гръм. Ужасният шум на морето, макар и на шест мили от града, засили още повече страха на жителите. И внезапно от небето потекоха потоци от червена течност, които някои хора взеха за кръв, а други – за разтопен метал. За щастие, привечер въздухът се прочисти, кървавият дъжд спря и хората се успокоиха.“

    Случвало се е, да падат не само кървави дъждове, но и кървав сняг. Например, във Франция в средата на миналия век.

    Хората видели в кървавите дъждове знак от висшите сили. Учените казват, че водата става подобна на кръвта, поради смесване с частици от червен прах с минерален и органичен произход. Силните ветрове могат да прехвърлят тези песъчинки на хиляди километри и да ги издигнат до огромна височина, за да валят от облаците.

    Забелязано било, че кървавите дъждове най-често падат през пролетта и есента. През миналия век те били около трийсет. Разбира се, кървави дъждове валяха и в нашия век, но никой вече не се страхува от тях.

    5 неуспешни начина за спасяването на света

    Хибриди, пазарски торбички за многократна употреба, рециклируеми памперси – всеки се опитва да помогне за спасяването на света. Дори цели индустрии са станали социално отговорни, за да оставят след себе си по-добър свят, който да наследят роботите, щом го превземат.

    Но в повечето случаи тези неща само ни карат да се чувстваме по-добре. Нищо друго.

    Купуване на органично отглеждана храна

    Изглежда логично. Органичната храна е отглеждана без химична тор, хормон и пестициди. Липсата на тези химикали означава по-полезна храна и по-малко замърсяване на планетата. Всичко, което е органично и естествено би трябвало да е по-добро, нали?

    Само че не е така. Тази храна може изобщо да не е по-полезна. Да не говорим, че вероятно даже не можете да си я позволите. Влиянието, което има върху планетата пък може да е дори по-лошо.

    Работата е там, че тези химични торове и пестициди са изобретени с причина и тя е да се увеличи производството. Оказва се, че органичното фермерство е доста неефективно. Държането за ръце в кръг около нивата и добрите мисли не правят нищо срещу вредителите, които искат да изядат посевите ви и плевелите, които искат да ги задушат. Един акър земеделска земя произвежда 200% повече зърно, отколкото преди 70 години. Същото важи за месото и пилетата. Всичко това е благодарение на химикалите.

    Ако ги махнем, внезапно ще започнем да получаваме много по-малко храна от същата площ обработваема земя. Според един нобелов лауреат, ако преминем към органични храни, бихме могли да нахраним около 4 милиарда души. Това звучи чудесно, само че не и за останалите 2.5 милиарда, които ще умрат от глад.

    Въпреки всички твърдения, че използваните химикали са лоши за нас, оказва се, че броят на раково болни е спаднал с 15%, откакто фермерите са започнали да ползват химикали. Как е възможно това? Ами така хората могат да си позволяват да купуват повече плодове и зеленчуци, понеже се отглежда по-голямо количество. Това е една от причината средната продължителност на живота да е скочила с близо 10 години за последния половин век.

    Що се отнася до околната среда, оказва се, че органичните храни си имат свои проблеми. Понеже отглеждането им е много по-неефективно, получава се недостиг на храна. Това налага транспортирането на храна от по-далеч. Не сме учени, но мислим, че транспортирането на цистерна с прясно мляко от 2000км по магистрала, задимена от дизелови изпарения, вероятно не е много полезно за вас.

    Отказване на ваксините

    Хората отказват да приемат ваксините, защото ги смятат за отровни. В зависимост кой сайт четете или кой епизод на Опра сте гледали, ваксините съдържат отровен живак и причиняват всичко от аутизъм до синдром на внезапната детска смърт.

    Макар тези противници на ваксините да имат добри намерения, техните твърдения не са подкрепени от никакви истински доказателства.

    Целият шум около аутизма е базиран на доклад от 1998г, който е отхвърлен от всички големи здравни организации, а през 2004г дори авторите се отричат от него. В научния свят това е като да плюеш на себе си.

    Що се отнася до синдромът на внезапната детска смърт, проучванията показват, че случаите всъщност са спаднали с 40%, докато броят на ваксинираните нараства.

    Много от отправяните критики към ваксините се базират на това, че съдържат живак. В това има само два проблема. Видът на използвания живак не е опасен и въпреки това са спрели да го използват през 2001г.

    Не казваме, че при ваксините не съществува риск. Както при всяко лекарство, страничните ефекти са напълно реални. Но шансовете за нещо по-сериозно са много малки, сравнени с риска от истинската болест.

    Проблемът е, че когато повече родители решат да не ваксинират децата си, тези малки фабрики за бацили правят това, което умеят най-добре и избухват епидемии. Тогава резултатът са много малки бебета, които обикалят и заразяват хората, като някакъв много сладурски зомби апокалипсис.

    Рециклиране

    Всички чуваме как, ако не започнем да рециклираме, скоро горите ни ще свършат и ще живеем сред планини от собствения ни боклук, също като в „Wall-E“.

    Предполага се, че рециклирането помага за използването на по-малко ресурси и намалява замърсяването, нали? Какво лошо може да има в това?

    Представата за хартиената индустрия, която отсича последното дърво и всички се борим за глътка кислород, е просто нелепа. През последните години броят на дърветата се е увеличил, защото компаниите засяват повече нови дървета, за да си подсигурят бъдещето.

    Също толкова нелепи са приказките за планини от боклуци, сред които ще живеем, понеже за разграждането им са нужни хиляди години. Експерти от университета Гонзага в САЩ, които са имали доста свободно време, са изчислили, че със сегашното темпо, целият боклук на страната за следващите 1000 години би се побрал на сметище с площ 55кв.км. и дълбоко 90 метра.

    А като стане въпрос за пестене на ресурси от рециклирането. Тук въпросът е малко спорен, защото зависи дали смятаме човешкият труд като ресурс. Рециклирането изисква повече камиони, повече работници и повече хора, които да ръководят целия процес. В Лос Анжелис например има 12 пъти повече боклукчийски камиони, отколкото щеше да има, ако не беше програмата за рециклиране. Също както при онези кретени, които отиват с колата до фитнеса, за да бягат на пътеката, след което пак с колата отиват до магазина, който е на ъгъла, за да си купят свински ребърца и безалкохолно – накрая не е ясно каква е ползата.

    Освен това повторното използване на нещо невинаги е по-добър вариант от това просто да го изхвърлиш. Химик от университета Виктория е изчислил, че трябва да използваш керамична чаша 1000 пъти, за да се окаже по-добър избор от чашите за еднократна употреба. Това е така, защото е нужна много повече енергия за произвеждането на тази чаша и миенето й с вода след всяко използване.

    Разбира се това не означава да започнете да живеете само с чинии и дрехи за еднократна употреба и да си хвърляте боклука по улиците. Проблемът обаче не е такъв, какъвто са ни го представяли.

    Използването на антибактериален сапун

    Бактериите ни разболяват. Единственият начин да останем здрави, е като убием тези малки вредители. Говорим за бактериите де, не за децата.

    В днешно време всичко е антибактериално: сапуна, лосиона за ръце, лубриканта. За нула време ще им видим сметката на тези бактерии.

    Природата е забавно нещо. Но не като мръснишки виц, а повече като история за ужасяваща смърт, предхождана от агонизиращо страдание. Работата е там, че макар да е много лесно да убиеш много от дадено нещо, много трудно е да убиеш всичкото. В резултат на това оцелелите са много по-корави и ядосани.

    Чрез използването на антибактериални продукти убиваме слабите бактерии, докато по-силните оцеляват и стават дори още по-силни. Дарвизмът работи на пълна газ.

    Това вече се е случило със стафилококовата бактерия, която се присмива на пеницилина, както Супермен се присмива на куршумите.

    И сякаш идеята за супер бактериите не е достатъчно страшна, но се оказва, че същите химикали, които използваме, за да ги убием, всъщност ни разболяват.  Активната съставка на антибактериалния сапун оказва влияние на хормоните и нервната система. Всъщност същите тези химикали се откриват в урината на 75% от хората, което означава, че отровата вече е във вас.

    Търговия с въглеродните емисии

    Освен ако не смятате, че би било яко Земята да се превърне в пустинната планета Татуин, вероятно искате да спрете глобалното затопляне.

    Целта на търговията с въглеродни емисии е да платиш на някой друг да намали неговите емисии на въглероден диоксид с толкова, колкото ти изпускаш над допустимото в атмосферата.

    Какво му е лошото? Ами накрая може да се окаже, че просто плащаш, за да не ти тежи на съвестта. В общи линии купуваш обещание от някой друг, че той ще намали въглеродните си емисии с определено количество. Проблемът е, че няма стандарт или орган, който да следи тези неща.

    Разследванията често откриват, че хората, които търгуват с въглеродни емисии просто са купили напразни обещания. Дори компанията, с която си сключил сделката, да намали емисиите си, вероятно няма никаква полза от това, защото и без друго е щяла да го направи.

    5 привидно вредни неща, които удължават живота ни

    Благодарение на Опра и рекламите на лекарства, всички сме доста наясно какво е нужно, за да водим дълъг и здравословен живот: витамини, упражнения и прочистващо кисело мляко. Ако сте обръщали внимание на едно малко нещо, наречено наука обаче, може да научите, че има много произволни неща и дори лоши навици, които също ни помагат да живеем повече. Например…

    Живот в рецесия

    Не изглежда твърде вероятно рецесията да удължава живота ни. Макар животът да е по-важен от парите, имате нужда от пари, за да си купувате неща, които ви поддържат живи. В период на икономическа криза може да очаквате продължителността на живота да се понижи, тъй като безработицата расте и никой не може да си позволи да плаща за лекари  и витамини. Също така вместо да ядете пресни плодове и зеленчуци, започвате да се задоволявате със супа от сушени зеленчуци и промишлени количества спагети. Статистиката обаче показва, че лошата икономика всъщност увеличава продължителността на живота.

    В някои страни между 2007 и 2010г, по време на финансовата криза, проучванията показват, че смъртността е намаляла за сметка на продължителността на живота. Това не е просто съвпадение. Оказва се, че числата са доста специфични – всеки процент увеличаване на безработицата означава 12 000 по-малко смъртни случая на година. Същото се е наблюдавало и в миналото, например при Великата депресия, когато продължителността на живота се е увеличила с шест години.

    Макар броят на самоубийствата също да скача през тези трудни времена, всяка друга смъртност пада. По-малко хора могат да си позволят да излизат, което води до по-малко коли на пътя. Ето ти голям спад в смъртните случаи на пътя. Вредните навици като тютюнопушенето, алкохола и бързите храни също стават лукс.

    Плюс това, когато си стоите повече вкъщи, се сближавате с роднините си, което се смята за хубаво нещо. Дори причината за рецесията оказва добро влияние. Хората остават без работа, вече не са подложени на стреса на работното място и по-малко са тези, заминали си от сърдечни удари.

    Пиенето

    Още едно нещо, което на пръв поглед просто няма как да ни помогне да живеем по-дълго. Всички знаем за поне една известна личност, напила се до смърт или загинала при пиян инцидент. Знаем и, че алкохолът е лошо нещо, нали?

    Грешка. Хората, които не близват алкохол имат по-висока смъртност от онези, които понякога сръбват.

    Знаем какво ще си помислите – че някои от тези въздържатели вероятно са спрели алкохола след години злоупотребяване. Тя са били на крачка от среща със Създателя и вероятно са спрели да пият само, защото лекарят им е казал така. Но дори и в този случай, когато вземем предвид бивш алкохолик, абсолютните въздържатели умират по-млади от тях.

    Едно 20-годишно проучване сред 1824 участница е показало, че хората, които пият по няколко чашки на ден имат два пъти по-голям шанс да живеят повече от онези, които се придържат към водата и содата.

    Умереното пиене не е вредно за вас. Не е голяма изненада. Новината обаче е, че дори алкохолиците живеят повече. По време на горното проучване, от въздържателите умрели 69%, от сериозните алкохолици се гътнали 60%, а от умерените пиячи само 41%.

    Защо е така? Експертите смятат, че има нещо общо с поведението. Въздържателите излизат по-малко, нямат толкова социални контакти  и подкрепа от близките. Изненадващо, но тези хора също така получават по-малко пари и са по-необразовани. Всички тези фактори допринасят за по-голямата смъртност при тях.

    Голяма фамилия

    С всички стрес от бременността, раждането и бебетата, човек ще си помисли, че всяко дете стопява по няколко годинки от живота на жената. Няма как да грешите повече. Оказва се, че жените с повече деца всъщност живеят повече. Бащите също.

    Учените са проучвали 937 майки и 1078 бащи от Пенсилвания, ровейки се в родословните им дървета чак до 1749г. Открили са, че за всяка дете до номер 14, животът на повечето майки се удължавал с 0.32 години, а на бащите с 0.23 години. С други думи, на всеки четири деца, бащите печелят по една година. Най-после една добра причина за секса.

    Никой не знае защо майките с по-големи семейства живеят по-дълго. Вероятно има нещо общо с по-силните социални връзки, които държат семейството сплотено. Или пък просто майките имат по-голяма мотивация да доживеят да видят внуците и правнуците си.

    Не бъдете прекалено радостни

    Имаме добри новини за хората, които обичат лоши новини и лоши новини за палячото, който винаги е весел в офиса. Знаете го – онзи, който никога не изпада в лошо настроение и винаги помни рождения ви ден. Според едно 80-годишно проучване, хората, които са твърде оптимистични, радостни и щастливи не са онези, които живеят най-дълго.

    Как това е възможно? Не са ли сърдитите хора изложени на по-голям риск от високо кръвно и всички онези болести, свързани със стреса?

    Учените са открили, че оптимистите са много по-невнимателни от сърдитковците. Именно веселяците поемат повече рискове и не мислят за последствията. Те танцуват в дъжда и биват ударени от светкавица.

    Кастрацията

    Класическа етична дилема за всеки мъж: Предпочиташ да умреш млад, но с топките си, или искаш да живееш 100 години, но без тях? Въпросът е добър, тъй като се оказва, че евнусите живеят по-дълго от нескопените си събратя… и то с цели 10 години повече.

    Учените отдавна знаят, че кастрираните плъхове се отдават на по-безопасно поведение, по-малко агресия и като цяло надживяват останалите. Знаем също, че мъжете често са негативно повлиявани от тестостерона си – говорим за сърдечни заболявания, тютюнопушене и сбивания в бара.

    Едно време някои момчета са били кастрирани, за да може като пораснат да станат пазачи на харема и двореца, без никой да се тревожи, че може да правят разни врътки. В Корея, евнусите се отказват от скъпоценностите си за привилегията да се оженят или да осиновят дете. Тези хора също така са били рекордьори – знаем, че средната продължителност на живота на евнусите през династията Чосун е била 70 години, докато на останалите хора около 53 години. Дори членовете на кралското семейство са умирали по-млади.

    Осреднено, кастрираните мъже са живеели с 14-19 години по-дълго от останалите, а малцина дори са минали заветните 100. Във времена когато медицината не е съществувала и хората са умирали от възпален нокът, тези момчета са били доста корави.

    Мразите фитнеса? За всичко са виновни гените

    Искрено искате да започнете да спортувате и дори си купувате абонаментна карта, за да ви мотивира финансовия разход. Но всичко приключва с факта, че след 2-3 тренировки решавате, че фитнес клубът е твърде неудобен, че след работа е прекалено уморително да се ходи там, а през уикенда си е цяло престъпление. Позната ситуация? Ако отговорът е „да“, тогава този текст е за вас.

    Чували сме милион пъти, че всеки навик се изработва за 21 дни. По този начин, ако „чрез сила“ направите нещо по време на този период, тогава в крайна сметка действието ще се превърне в рутинно, като миенето на зъби. Но по някаква причина дори 10 дни непрекъснати тренировки ви изглеждат като изкачване на Еверест. Питате се: „Какво не е наред с мен?“. „Всичко е в генетиката“, казват учените.

    Изследователи от Амстердамския свободен университет разбраха защо един човек изпитва истинско удоволствие от спорта, а за друг той  се превръща в безкрайно мъчение. За тази цел те избраха за участие в експеримента 115 двойки еднояйчни близнаци, 111 двойки разнояйчни близнаци, 35 братя и сестри от семейства с близнаци и 6 двойки от семейства, в които никога не е имало близнаци. Всеки от участниците тренира на велотренажьор 20 минути, след това изпълнява 20-минутно бягане в удобно темпо и на финала отново се връща на велотренажьора.

    По време на упражнението, според Medical Daily, доброволците отговаряли на въпроси на учените: как се чувстват, колко усилия полагат, как оценяват своето ниво на енергия, нервност и напрежение в този конкретен момент. Освен това братята и сестрите били запитани колко често обикновено тренират и колко интензивни са техните нормални тренировки, което позволило на изследователите да оценят психологическото състояние на участниците по време на физическата активност.

    Окончателният анализ на данните показал, че еднояйчните близнаци реагират еднакво на тренировката, което не е така при другите участници в експеримента. Това позволило на изследователите да допуснат, че генетиката играе роля в отношението към спорта. Но въпреки, че експериментът ясно показал, че някои от нас имат вродено нежелание за спортна дейност, никой не отрича факта, че спортът е полезен.

    Освен, че спомага за поддържането или намаляването на теглото, фитнесът може да повиши настроението, значително да намали стреса и тревожността, да подсили костите и да намали риска от много хронични заболявания. За щастие, дори ако не сте генетично предразположени към физическа активност, можете да „насилвате“ себе си, за да се насладите на спорта.

    „Твърде често се срещам с хора, които се абонират за тренировки, които не могат да понасят – казва физиологът Шавиз Гласко от Центъра за управление на теглото. – Полезно е постоянно да си припомняте, че дори не много енергични действия, като например ходене с куче или танци в кухнята, се считат за упражнения „.

    Други проучвания също показват, че подходящият партньор за тренировки е един от най-добрите начини за успех в това начинание. Един експеримент по темата, проведен през 2013 г., показал, че хората, които тренират заедно със съпруг, приятел или член на семейството, съобщават за повече удоволствие от процеса (и това чувство става още по-голямо, ако всичко се случва сред природата).

    Бъдещето – нашият живот след 20 години

    Бъдещето на човечеството може да бъде великолепно благодарение на новостите в медицина. Ние ще бъдем по-здрави и ще живеем по-дълго, изкуственият интелект ще поеме обременителната домакинска работа и служебните ангажименти, а ние, ако искаме, ще можем да се движим във виртуални светове. Как ще изглежда един нормален ден в бъдещето? – отговор на този въпрос дават журналистите на списание „Шпигел“ Хенинг Яуерних и Изабела Райхерт, говорейки с футуролози от Иновационния център Ars Electronica Futurelab (Линц, Австрия).

    „Фактът, че изкуственият интелект ще придружава и подкрепя човека през целия ден, ще се превърне в нещо обичайно през 2037г.“ – казва един от футуролозите в центъра Кристофър Линдингер. Не можем да допуснем, че компютрите ще надхвърлят човешките мисловни функции. Тези системи обаче могат много добре да се специализират в специфични дейности, например да сравняват голямо количество данни в много кратко време „, казва Линдингер.

    Чиповете, свързани с интернет, ще бъдат вградени в предмети, дрехи, стени. Още днес, около 25 милиарда устройства са свързани към мрежата. До 2020 г., според изчисленията техният брой ще се увеличи до 50 милиарда, т.е. за всеки човек ще има средно по 7 устройства, съобщава изданието. В този случай основният компонент на системите за изкуствен интелект трябва да бъде защитата и сигурността на информацията, казва футурологът Линдингер.

    В близко бъдеще ще станат често срещани и устройства, които са способни да начертаят показатели за здравето, като ЕКГ. Според очакванията на футуролозите, през 2025 г. сензорите, поставени на нашите дрехи, кожа и на използваните от нас предмети, ще регистрират жизнените ни показатели и ще могат да събират данни за здравословното ни състояние, да ги анализират и поставят диагнози като водят до рязко увеличаване на продължителността на живота.

    „Лекарите като диагностицисти ще станат излишни – цифровите здравни системи ще бъдат по-добри и по-изгодни“, казва футуроложката Мария Пфайфер. Изкуственият интелект може да сравни отклонението от нормата с огромно количество медицински данни, което означава, че информационната база е много по-обемиста от паметта на лекаря.

    Според едно от изследванията, компютърният алгоритъм вече може да разпознае сърдечните заболявания по-добре от лекарите. „Лекарите ще могат да се съсредоточат върху социалните аспекти на професията в бъдеще“, казва Мария Пфайфър.

    Но какво ще стане, ако цялата важна информация попадне в грешните ръце при хакване? На този въпрос все още няма отговор.

    „Новият дигитален свят на медицината ще функционира само, ако всеки пациент има достъп до собствените си данни и реши сам с кого иска да сподели тези данни“, казва Пфайфер.

    До 2037 г. ще настъпят промени в това, какво ядем и как приготвяме храната. Вече почти всички големи производители предлагат интелигентни хладилници, въпреки че цената им все още е висока за обикновеното семейство. С помощта на сканирането, такива хладилници могат да съхраняват данни за продуктите вътре и техния срок на годност. Те са свързани с онлайн магазини и могат автоматично да поръчват храна, въз основа на нашите предпочитания.

    До 2030 г., с голяма вероятност ще се появят пържоли от изкуствено месо. Вече има многобройни фирми, които произвеждат месо от клетъчни култури. През 2016 г. една от американските компании въведе първия сандвич от изкуствено месо. Въпреки това, тези продукти са все още твърде скъпи: първият бургер, направен в лаборатория, струва около 330 хиляди долара. През следващите десетилетия обаче, цените трябва да спаднат значително: според компанията, създала първия „лабораторен“ бургер, през 2020 г. нейните продукти ще струват около 10 долара.

    Що се отнася до транспортната инфраструктура, която вече се приближава до колапс в градове като Сингапур, Лондон и Токио, учените разработват нови концепции. Например, разработчиците на Лондонското метро вече са създали проект за „супервлакове“, които по време на пътуването могат да се свързват помежду си, така че пътниците да са в състояние да преминават от един влак в друг. „Необходимостта от такива решения, както и от сегашното състояние на технологиите, предполагат, че такива системи ще се превърнат в реалност още през 30-те години“, казва футурологът Линдингер. Освен това, скоро обикновените автомобили ще заменят електрифицираните автобуси и ръчно управляваните автомобили, благодарение на което броят на произшествията и задръстванията по пътищата ще намалее.

    Според Линдингер, след 5-10 години ще бъде възможно да се отиде на виртуална почивка. На пазара ще се появят специални контактни лещи с неограничена разделителна способност и човек ще може да наблюдава през тях образи, които са неразличими от реалността. Вече на пазара има очила за виртуална реалност, използвани за компютърни игри. Според експерти, нивото на разработката на игри за виртуална реалност сега съответства на нивото на развитие на компютърните игри през 70-те години на миналия век, т.е. то е в начален стадий на развитие.

    Вълшебният щъркел

    Древната традиция приписва на щъркела свойството да носи деца в семейството – затова тази птица до ден-днешен се смята за символ на любов и раждане.

    Щъркелът е свещена птица в различни митологични традиции. В християнството, като предвестник на пролетта, се смята за олицетворение на нов живот, чистота, целомъдрие, благоразумие и бдителност. Идеята, че щъркелът носи деца, е най-разпространена сред славяните. Според една от легендите той изважда децата от блато, слага ги в кошница и ги хвърля в къщата през комина.

    Според полския субетнос „кашуби“, щъркелът хвърля жаби отвисоко, които се превръщат в хора. Жаба, която падне на полето, става селянин, а близо до вода – рибар.

    Щъркелите били много почитани в древния свят. Питагор вярвал, че мъртвите поети се превръщат в щъркели, а Плутарх съобщава, че за убит щъркел наказвали със смърт. В Древния Рим щъркелът бил символ на грижата за родителите. Вярвало се, че когато старите птици губят оперението си, младите щъркели скубят свои пера и ги дават на родителите си. Затова в Рим предписанието да бъдат полагани грижи за родителите се наричало „Законът на Щъркела“. В Китай щъркелът въплъщавал дълголетие, щастлива и спокойна старост, синовна почтителност.

    В някои славянски страни на Благовещение (25 март) за пристигането на щъркелите изпичали специални хлебчета с изображения на краката на птицата. Децата ги подхвърляли нагоре и се обръщали към щъркела с молба за богата реколта.

    В Германия вярвали, че ако младо момиче през пролетта види за пръв път щъркела в полет, същата година ще се ожени. Ако го види стоящ – ще стане кума. Във Франция поверието гласяло, че ако момичето види два щъркела, ще се ожени същата година; но ако щъркелът бил сам, и тя щяла да остане самотна още една година.

    Сред някои народи се вярвало, че когато човек види първия щъркел, трябва да тича подире му, да кляка и да се търкаля по земята. Това гарантирало здрави крака. Но ако го види и остане неподвижен, цялата година щял да се изморява при ходене. За да не те боли гърбът, трябвало, щом видиш щъркел, да се облегнеш на дърво или ограда.

    Според някои вярвания, щъркелите са единствените птици, които имат душа, а пръстите им са подобни на човешките. Те разбират човешките езици, плачат със сълзи, молят се на Бога (когато щракат с клюновете си, вдигат глава нагоре). Всяка щъркелова двойка е неразделна и, ако единият от съпрузите умре, другият се самоубива. Щъркелът дори бил способен да се самоубие също и от ревност!

    Една легенда твърди, че в миналото щъркелът бил човек. Тогава вещиците и магьосниците обичали да се превръщат в змии и жаби. Един ден Бог събрал всички змии и жаби в чувал и казал на човека да го хвърли в морето. От любопитство човекът развързал чувала и всичката нечиста сила отново плъзнала в света. За наказание Бог превърнал човека в щъркел, за да чисти земята от змии и жаби.

    Ако двама влюбени видят двойка щъркели, това означава скорошна сватба и бебе. Човек, който спаси щъркел или пиленцата му от беда, цял живот ще има късмет и щастие. Къщата, върху която щъркелът е построил гнездо, е защитена от всякакви неприятности.

    Ако щъркелите се събират в ята, е знак за природни бедствия – земетресения или урагани. Летят ли близо до гнездата си и не се отдалечават, това предвещава лошо време

    Ако щъркел изхвърли яйцето си от гнездото, годината ще бъде гладна. В случай, че през лятото щъркелите често се събират в ята и кръжат, есента ще бъде студена и дъждовна.

    Човек, който се осмелявал да убие щъркел, го чакали ужасни беди – смърт на някой от родителите му, инвалидност, слепота, глухота, непоправими щети в домашното стопанство, от кравите ще се дои кърваво мляко.

    За да се предпазят от уроки, древните римляни и жителите на Кавказ рисували щъркел върху вази. Днес също изображението на щъркела носи добро и благополучие в къщата, независимо къде е изрисувано, може дори върху ключодържател.

    Древните германци смятали, че щъркелите са пратеници на богинята Холда, която възражда природата през пролетта. Есента те се завръщат в светлото царство на богинята, което се намира в приказната земя на елфите и джуджетата – там се превръщат в хора.

    Щом сънувате щъркел, който е кацнал върху покрива на къщата или е в гнездото си, значи в семейството ви всичко ще е наред. Ако пък все още нямате семейство, ви очаква щастлив брак.

    Ако щъркел прелети над човек, той скоро ще преодолее всичките си затруднения. Но лети ли щъркелът встрани, околните може да проявят равнодушие и да не му помагат.

    Древната хирургия

    Днес е почти общоприето, че древните лечители притежавали умения и знания, някои от които надминавали дори днешната медицина – най-вече чрез своята природосъобразност. Акупунктурата и билколечението са примери за това.

    Но не така стои въпросът с хирургията. Все още малцина вярват, че е възможно в древни, а дори в праисторически, времена хората да са притежавали кой знае какви хирургически умения.

    Но ето, че в индийски сборник с медицинска информация, написан през I-ви век от дворцовият лекар Чарака, се среща споменаване на растението змийска рауволфия (Rauwolfia serpentina) – което действа успокояващо, анестезиращо и се използвало като упойка при хирургически интервенции. То съдържа резерпин – транквилизатор, който в Европа започва да се употребява едва през 1950-те години.

    Древните индуси практикували също пластична хирургия и правели шевове за затягане на ръбовете на раната след операцията. В индийската медицинска книга „Сушрута Самхита“ от V-ти век се описва как да се използва кожа от бузата или челото, за да се възстанови нос, загубен при злополука или поради заболяване. Там са описани още над 300 операции, повече от 120 хирургически инструмента и около 650 лекарствени средства. В същия сборник се разказва как да се зашиват хирургически разрези с извити игли, изработени от бронз или кост. Такива игли започнали да се използват в западната медицина чак през XIX-ти век.

    Индусите използвали абсолютно уникален начин за зашиване на рани, включително по червата. Големи черни бенгалски мравки се поставяли отстрани на раната и те захапвали краищата й с челюсти; след това обезглавявали мравката, махали тялото й, а главата оставяли. След известно време главите на мравките се разтваряли, а раната заздравявал. Тогава червата били прибирани на мястото и зашивали корема.

    Още през VI-ти в. пр. Хр. индийският лекар Сушрута премахвал катаракта. В медицинския сборник „Биша Батика“ Сушрута, когото летописците наричали „индийския Хипократ“,  описва с точни подробности операцията за отстраняване на катаракта. При това разказът му е такъв, сякаш става за нещо съвсем рутинно и нормално (на Запад потрябвали още 2000 години само, за да се опитат да извършат подобна процедура).

    Пациентът – нахранен, измит и завързан, бил поставян на земята. Лекарят трябва първо да затопли окото на пациента с дъха си. След това, като внимателно глади окото с палец, да определи мястото на замърсяването в окото. Лекарят нарежда на пациента да гледа надолу към носа си. След това здраво фиксира главата на пациента, хваща игла с показалеца, средния пръст и палеца си. Внимателно я вкарва в болното око – отстрани по посока на зеницата. След това леко движи иглата напред, назад и нагоре, внимателно натискайки окото на пациента. Ако сондирането е протекло правилно, се чува звук и от окото безболезнено изтича капка течност. Лекарят овлажнява окото с мляко от жена, която наскоро е родила. Като драска зеницата с върха на иглата, той трябва постепенно да изтласка замърсяването по посока на носа…

    През ІІІ-ти век двама арабски хирурзи извършили трансплантация на крак. Съдейки по официалните документи на католическата църква, Козма и Дамян, новопокръстени християни и отлични лекари, последователно отрязали  крака на римски аристократ и на негово място поставили здрав крак, взет от току-що починал роб-негър. Това е фантастично постижение, като се има предвид, че съвременната медицина едва днес успява, и то само донякъде, да се справи с проблема за отхвърляне на чуждо тяло от човешкия организъм. Двамата хирурзи станали християнски мъченици, когато император Диоклециан заповядал да ги обезглавят през 303 г.

    Древните хора не забравяли и зъбите си. През 1938 г. в САЩ, Сейнт Луис, щата Мисури, бил открит череп на възраст 1000 години с „два красиво пломбирани зъба“. За пломбите се използвал материал, подобен на цимент.

    Оказва се, че съвременната медицина току-що е научила отново това, което древните хора са знаели от дълго време – а  съвременният свят обявява тези стари знания за „напредничаво мислене и най-нови постижения в медицината“. Може би предаването на човешките познания в различни цивилизации просто има цикличен характер.

    5 шокиращи ефекта от обикновени храни

    Сигурно сте забелязали, че почти всяко нещо става безкрайно по-сложно с течение на времето. Най-добрият пример за това може би е отношението ни към храната. Като деца просто се тъпчем с всичко, което е вкусно, но когато пораснем, започваме да гледаме какво пише на етикетите и внимаваме какво ядем. Ако се задълбочите още повече пък, ще откриете, че храната не само ни засища и ни прави по-дебели, но ни въздейства и по много други начини.

    1. Обикновена съставка ви превръща в агресори

    Със сигурност сте чували какво се говори за маргарина, не толкова здравословната алтернатива на маслото. От слуховете за цвета му, до този, че бил на практика пластмаса. Маргаринът обаче със сигурност притежава един страничен ефект, който често бива пренебрегван – той може да ви превърне в агресивен задник (не буквално).

    Това се отнася и за всички останали храни, които съдържат транс мастни киселини: смеси за торти, замразени храни, бисквити, пържени картофи, понички и т.н.

    Всеки знае, че транс мазнините се свързват с различни здравословни проблеми. Науката обаче е стигнала още по-далеч и е доказала, че те въздействат още на нивата раздразнителност и агресия у човек.

    1. Студените напитки не охлаждат тялото

    Горещ летен ден, пот се стича в очите ви, копнеете за нещо освежаващо. Но дали да си налеете кисела лимонада? Може би бира? Или просто вода с лед?

    Нито едното. Студените напитки не правят нищо, за да ви охладят в горещите дни. Ако искате да се освежите, трябва да заложите на нещо топло.

    Звучи нелепо, но не е случайно, че в горещите страни като Индия хората пият много чай. Там знаят, че това ги охлажда по-добре и от най-ледените напитки, защото така тялото се охлажда по естествен начин.

    Когато погълнете студена напитка в горещ ден, рецепторите в устата ви отчитат това. Те предават тази информация на мозъка, който смята, че щом усеща нещо студено, околната среда вече се е охладила и преминава към други, по-важни задачи. Ако изпиете нещо топло обаче, рецепторите вдигат аларма и мозъкът реагира моментално, активирайки естествения механизъм на охлаждане в тялото: потенето.

    1. Вида на месото успокоява мъжете

    Да сте чували вегетарианец да има проблеми с агресията и да обича физическата разправа? И ние не сме. Това е като да размахаш пържола пред тигър – може да изгубиш някоя ръка. Сякаш най-големите и заплашителни мъже са онези, които постоянно нагъват мръвки.

    Когато учените решили да проверят връзката на месото с мъжествеността обаче, те открили нещо изненадващо. Докато на кучетата им текат лиги при вида на сочна мръвка, мъжете всъщност се успокояват. Но като се замислим, в това има известна логика. Все пак месото е било това, което човек е получавал след успешния лов. Логично е при вида на месото мозъкът на мъжа да смята, че плячката вече е била убита и няма нужда от инстинктите на убиец.

    1. Цветовете ни помагат да ядем по-малко

    Понякога няма нищо по-хубаво от това да си пуснеш хубав филм и да се проснеш на дивана със студена бира и гигантски пакет чипс в ръка. И макар да си обещавате, че няма да изяждате всичкия чипс, той е свършил още преди средата на филма. Всъщност цялата индустрия с картофените чипсове се базира на този начин на консумиране.

    Учените обаче са открили начин, с който лесно можете да контролирате безразсъдното си ядене на чипс – тайната е в цветовете. Но не става въпрос храната да бъде оцветявана в неприятни цветове, макар и това също да действа. Оказва се, че смесването на цветовете при храните прави по-лесно човек да следи колко е изял.

    Всички знаем, че е по-добре да не ядем прекалено много. Понякога обаче мозъкът не успява да определи правилно колко точно е прекалено много, защото няма маркери, по които да се ориентира – в един момент просто бъркате в пакета и се оказва, че чипсът е свършил. Прибавете малко червен чипс в уравнението и вижте какво става – мозъкът ви вече много по-лесно следи колко точно сте изяли.

    1. Алкохолът подобрява подсъзнателната памет

    Всеки знае какво алкохолът причинява на паметта: Когато главата ви се напълни с едното, другото липсва. Затова и алкохолът е най-честото средство за затриване на спомените.

    Разбира се в това има някаква истина, всички сме го изпитвали. Паметта обаче не се дава толкова лесно и действа на много нива. Най-ниското от тях е подсъзнателното. Според учените, алкохолът и подсъзнателната памет се разбират чудесно.

    Удоволствието, което човек изпитва от пиенето идва, когато пиячката изиграе мозъка да освободи допамин. Нещата обаче не спират само до тук. Макар да ви кара да се чувствате приятно, допаминът не е точно хормонът на щастието, а повече хормонът на ученето. Колкото повече допамин имате в тялото си, толкова по-лесно учите и запомняте нещата около вас… на подсъзнателно ниво.

    Учените все още изследват този ефект, но вече има теория, че алкохолиците не са толкова пристрастени към алкохола, колкото към подсъзнателните спомени, които получават, когато са пияни. Те създават спомени по-бързо от всякога, но вместо нещо полезно, научават подсъзнателни неща, които ги карат да се чувстват страхотно.

    9 необичайни факта от света на строителството и архитектурата

    Малко вероятно е някой да оспори факта, че строителството е една от най-важните професионални сфери в  едно общество. Трудно е дори да си представим свят без всички постижения в областта на архитектурата, на които съвременните хора се радват с удоволствие. Естествено, историята на строителния опит на човечеството е хилядолетна. През това време са натрупани много интересни факти за строителството. Ето някои от тях.

    Мостовете на инките

    Инките смятат мостовете за толкова свещени, че всеки, който ги е увредил, бил осъден на смърт. Най-необичайните и впечатляващи мостове на инките са били въжени съоръжения, простиращи се през огромни ждрела, каньони и реки.

    Въжетата, от които са изградени мостовете, са от преплетени треви, а самото въже понякога достига дебелина на човешка ръка.

    Поддържането на състоянието на моста и ремонтите му ставало от специални работници, които били освободени от друга работа. Ремонт на такъв окачен мост е много опасен и често се оказва фатален за работниците.

    Досега само един мост, построен от инките, е оцелял. Той е на повече от 500 години и се нарича Q’eswachaka.

    Простира се над река Апуримак в провинция Канас (Перу). Местните жители и до ден днешен спазват традицията, поддържат го в добро състояние и редовно го използват, въпреки че в района има модерен бетонен мост.

    Яйченият мост в Перу

    Каменният мост (на испански звучи като Puente de Piedra) в столицата на Перу Лима е построен през 1608 г. от архитекта Хуан дел Корал. Този мост се нарича Яйчен, поради факта, че в процеса на неговото изграждане каменната зидария се държи не от обикновен хоросан, а от яйцата на морски птици. Според легендата, за това са били необходими повече от 10 000 яйца. Този мост все още е невредим.

    Емпайър Стейт Билдинг

    В изграждането на най-известната 103-етажната сграда в Ню Йорк са участвали 3400 служители. За построяването са били използвани повече от 10 милиона тухли, 730 тона алуминий и неръждаема стомана, 473 км електрически проводници и 5663 м3 варовик. В сградата са поставени 3 194 547 електрически крушки, има 80 км тръби за отопление и 70 км водопроводи, 1060 км телефонни кабели и инсталирани хладилници с тегло 7450 тона. От сградата се изхвърлят около 100 тона боклук месечно.

    Емпайър Стейт Билдинг служи като основен гръмоотвод за всички къщи и сгради в околността, така че най-малко 100 пъти годишно го удрят мълнии.

    Изграждането на този небостъргач струвало 41 милиона долара, което през 30-те години на миналия век било огромна сума. Сградата тежи 365 000 тона, а обемът й е 1 048 000 m3. В продължение на четиридесет и една години, тази сграда е най-високата в света.

    Къщи от тор

    Много къщи в селските райони на Непал са направени от смес от кравешка тор, различни отпадъци, пясък и глина. Не толкова отдавна индонезийската компания EcoFaeBrick започнала да произвежда тухли, които били направени от тор от добитък, който е в изобилие в Индонезия. Производителят твърди, че този екологичен материал е 20% по-лек и 20% по-силен аналог на глината. В допълнение, производствените разходи са по-малко.

    Статуята на Буда

    През 1588 г. един от най-известните неформални лидери на Япония, самурай и политик Тойотоми Хидейоши се сблъсква с множество въстания и решава да забрани на хората от простолюдието да притежават огнестрелно оръжие. Той заповядал на войниците си да съберат от всички селяни оръжията им, за да ги претопят. След това, в продължение на 3 години повече от 50 000 японски майстори, използвали получените скоби и пирони в строителството на огромна дървена статуя на Буда. Тази 24-метрова статуя, наречена Киото Дайбутцу, е толкова голяма, че затъмнява слънцето и планините. Но на 14 август 1596 г. силно земетресение унищожило самия храм и огромната статуя на Буда. След земетресението през 1602 г. бил направен опит тя да бъде възстановена, отливайки разрушените части на статуята от бронз, но отново съдбата се намесила. В процеса на отливането, небрежни работници предизвикали огън и в него великолепната статуя изгоряла окончателно.

    Сега, най-голямата статуя на Буда в света е 120-метровата статуя на Ushiku Daibutsu, построена през 1995 г. в префектура Ибараки, на 50 километра от Токио.

    Пирамидата на Хеопс

    Всяка страна на основата на най-голямата пирамида в света, известна като пирамидата на Хеопс, е 230.4 метра. Смята се, че процесът на издигане на пирамидата е продължил 20 години, а първоначалните й размери били още по-големи. Теглото й сега се оценява на около 5,9 милиона тона, а обемът на 2 500 000 м3. И ако приемем, че строителството на пирамидата е продължило 20 години, е възможно да се изчисли, че работниците на ден са полагали около 800 тона камък. Освен това, тъй като пирамидата на Хеопс се състои от приблизително 2.3 милиона каменни блокчета, в продължение на период от 20 години строителите са премествали средно по 12 блока на час.

    Почти всички каменни блокове, от които е съставена тази невероятна структура, се съчетават с голяма точност. Съвременните учени, след като проучиха този проблем, потвърдиха, че пролуките между тях не надвишават 0,5 милиметра.

    Петоъгълникът на Пентагона

    За тези, които не знаят, сградата на щаба на Министерството на отбраната на САЩ е петоъгълник. А историята на изграждането на тази необичайна структура е много интересна. Решението, че военният отдел на САЩ се нуждае от нова сграда, възникнало през юли 1941 г. Първоначално правителствени служители се съгласили, че тази централа трябва да бъде построена на брега на река Потомак в Арлингтън, щата Вирджиния. И изискванията за нейното изграждане били много. Първо, било планирано височината да не надвишава 4 етажа, което предопределяло „разтягането“ в ширина, а не на височина. На второ място, и това е едно от основните условия, в своя дизайн трябвало да има минимално количество стомана. Пентагонът е построен като стоманобетонна конструкция, за която са използвани 680 000 тона пясък, извлечен от река Потомак. Третото условие било способността подът на сградата да издържи на 732 кг на м2. Това изискване произтичало от предположението, че ако е необходимо, Пентагонът може да се използва като складово помещение.

    Изграждане на сградата продължило около 16 месеца и струвало на бюджета на САЩ 83 милиона долара.Въпреки факта, че височината на сградата е доста малка – 23 м, всяка от петте страни е с 281 метра дължина.

    Площта на сградата е около 600 000 м2, от които повече от половината се заемат от офис помещения. Пентагонът има пет страни, пет етажа над земята, две нива на подземни етажи и 28,2 километра коридори.

    Великата китайска стена

    Съществува мнение, че Великата китайска стена е единствената човешка структура, видима не само от Космоса, но и от Луната. По отношение на Луната може да се каже недвусмислено, че това е мит и учените многократно са изтъквали това. Но все още има спорове относно факта, че Китайската стена може да се види от ниска околоземна орбита. Освен това, тези спорове често се разрешават дори в съдебните зали. Астронавти твърдят, че не е възможно някой от тях да вижда Китайската стена от Космоса с просто око. Въпреки това, дори Европейската космическа агенция веднъж се опита официално да докаже, че е възможно, пускайки на уебсайта си твърдение, че е фотографирала стената. Скоро обаче, представителите на тази организация отрекли собствената си информация, заявявайки, че снимката е била на река.

    Кулата на Джон Хенкок

    Кулата на Джон Хенкок е 60-етажен 240-метров небостъргач в Бостън. Построен е през 1976 г., и заема водеща позиция като най-високата сграда в Америка в продължение на 30 години. По това време кулата на Хенкок е невероятен архитектурен шедьовър, въплъщаващ всички най-нови технологии и модернистични идеи за архитектура.

    Но въпреки целия си блясък, този небостъргач се смята за най-катастрофалната висока структура на 20-ти век. И има много причини за това. Първо, завършването на строителството й, планирано за 1971 г., трябвало да бъде отложено за още 5 години, тъй като процесът на издигане на сградата разрушил почти всички близки постройки, включително известната църква „Света Троица“.

    За всички грешни изчисления на строителните и ремонтни работи е трябвало да платят собствениците на проекта. Като цяло цената на кулата, която първоначално е в размер на 75 млн. долара, се увеличила до 175 млн. долара. Но основният проблем на небостъргача започнал с големите прозорци. Кулата не била дори на месец, когато един ден десетки стъкла започнали да падат върху самата настилка. Стъклата, които не падали, също издавали необичайни звуци. Изглеждало толкова тайнствено, плашещо и мистично, че хората се паникьосали и категорично отказали да работят в зловещия небостъргач. Архитектите дали многобройни обяснения, извинили се и наели работници, наблюдавайки появата на нови пукнатини в стъклата. Никой не можел да обясни случващото се с прозорците. През октомври 1973 г. собствениците на кулата обявили, че са принудени да заменят всички 10 344 прозореца и че това ще им струва почти 7 млн. долара.

    Но прозорците не били единственият проблем на кулата. Малкото жителите на Бостън, който се осмелили да работят в нея, постоянно се оплаквали от „морска болест“ , тъй като небостъргачът се люлеел при силен вятър.