Националните особености са влияели в продължение на хилядолетия върху кухнята и трапезните традиции на различните народи. Ястията се формирали с векове, някои изчезнали, други останали непроменени стотици години – ние и до днес често готвим по рецептите на нашите прабаби.

Например, в западната цивилизация е общоприето на трапезата ножът да се държи в дясната ръка, а вилицата – в лявата. Но, както знаем, азиатците предпочитат традиционните си пръчици за хранене. До ден-днешен се спори кое е първично: дали се използват пръчици, защото обикновено азиатската храна се реже на ситни парчета; или се реже на такива парчета, за да е по-удобно да се хваща с пръчиците?

Пръчиците не бива да забучват отвесно в храната. Това се прави само по време на погребална церемония. На обичайната трапеза се смята за признак на неуважение. Не бива с пръчиците да се чука по масата или чиниите, за да привлечете вниманието. Ако пък ги стиснете в юмрук, околните ще сметнат, че сте настроени агресивно. Също така, обидно е да ги насочвате към човек. За възпитано поведение се смята да вземате парчета от общата чиния със задния, дебелия край на пръчиците, да поставите храната в своята чиния, да ги обърнете и да използвате тънкия им край при хранене.

Императорите използвали сребърни прибори, защото се страхували да не бъдат отровени. Смятало се, че среброто потъмнява, ако го докоснат различни отрови. Днес вече е доказано, че това е заблуда.

В Югоизточна Азия, Индия и части от Африка никога не трябва да ядете или дори да докосвате чинията с лявата си ръка. Там се смята, че понеже тя се използва за миене след посещение на тоалетна, е „мръсна“ ръка. Също така, с нея не бива да докосвате друг човек, това е силна обида – по същата причина.

Ако сте на гости при бедуини, със сигурност ще ви нагостят с кафе. За да покаже на гостоприемния домакин, че не искате повече, трябва да разклатите празната чаша.

В Италия готвачът ще се обиди, ако клиентът поиска повече сирене в чинията. Смята се, че професионалистът знае колко сирене трябва, затова не може да сбърка с количеството му. Също в Италия се смята за крайно невъзпитано да се пие капучино следобяд.

По масите в закусвалните на Бразилия има чипове – от едната страна зелени, от другата червени. Ако вашият чип е обърнат със зелената страна нагоре, сервитьорът ще продължи да ви носи храна, дори да не сте поръчали. За да покажете, че не искате повече, трябва да обърнете чипа с червеното нагоре.

Има доста ястия, които за несвикнали с тях хора са неприятни и убиват апетита. Класическият пример е синьото сирене с плесен и специфична миризма, произвеждано най-вече в Швейцария, Франция и други страни на Западна Европа.

Синьо сирене

На италианския остров Сардиния за върховен деликатес се смята гнилото сирене „касу марцу“ – с живи личинки в него. За да узрее, то нарочно се оставя на открито. Мухите го кацат, снасят яйца и ларвите започват да го ядат, като ускоряват гниенето. Хората ядат сиренето с живите ларви, които щъкат в него и дори подскачат на височина около 15 см – затова при хранене трябва да пазите очите си. Това сирене беше забранено според правилата на Европейския съюз, затова дълго време се произвеждаше и продаваше нелегално. Но през 2009 г. беше признато за „културно наследство“ на Сардиния и отново разрешено.

Сирене „касу марцу“

В Япония готвят ястие с жива жаба – в YouTube дори има клип, показващ как симпатично момиче яде живата жаба, а тя тъжно мига с очи.

Ароматните азиатски яйца „пидан“ се приготвят в смес от оризови люспи, глина, негасена вар и сол. Яйцата се заравят в земята за 2-3 месеца. Когато ги извадят, миризмата им се разнася в целия район наоколо и очарова местните жители. Жълтъкът е станал почти черен, а белтъкът – оранжев.

Празничното ястие на ескимосите в Гренландия се нарича „кивиак“. Приготвя се от два вида морски птици: чайки и гагарки. Без да се почистват перата, поставят птицата в цяла тюленова кожа, която побира до 500 птици, изпускат въздуха от нея, заливат я с мас и заравят в земята. Кожата с птиците стои така от 3 до 18 месеца, през което време месото  ферментира. Това се счита за голям деликатес и кожата се разпечатва обикновено за големи празници – рожден ден или сватба.

Мозък на жива маймуна. Този деликатес в средновековен Китай е бил разрешен само за императора. Консумацията му от други хора се наказвала със смърт. Маймуната била опиянявана с алкохол в продължение на една седмица, за да не се съпротивлява и да не умре преждевременно от болковия шок. След това я пристягали към масата в специална стойка, за да не мърда. Сервитьорът отрязвал горната част на черепа й. Мозъкът на живата маймуна се изгребвал със специална лъжица. Твърди се, че това „ястие“ се сервира нелегално и днес в някои ресторанти на Тайланд.

Африканското племе масаи има традиция, която определено не е за впечатлителни хора. Когато човек умре, трупът му се поставя на специално ритуално място, гърлото се прерязва и в него се налива вода. Коремът се натиска така, че остатъците от храна заедно с кръвта да излязат през ануса. От тази смес се приготвя храна за траурния ритуал, която се яде от всички членове на племето. Така се били защитавали от злите духове.

Колкото народи – толкова традиции. Но очевидно някои просто трябва да бъдат забранени, независимо, че се смятат за част от нечия „култура“.

Както е известно, нацистите усилено търсели „оригиналната религия“ на древните арийци, като изпращали експедиции в Египет за изследване на пирамидите, в Тибет за търсене на древната митична страна Шамбала и т. н.

Според Херман Вирт (1885-1981), основател на т. нар. „атлантско-нордическа религия“, загадъчната Атлантида се намирала далеч на север в праисторическите времена, когато зоните на Северния полярен кръг били все още с умерен климат.

Вирт създал изследователски център за изучаване на духовната история на древността в градчето Бад Доберан, който по-късно се превърнал в прочутия нацистки център „Аненербе“, известен със своите съмнителни изследвания, чиято същност е загадка до ден-днешен – знае се само, че са провеждани генетични проучвания.

Вирт започва рано да си сътрудничи с нацистите. Среща се с Хитлер през 1929 г. Бъдещият фюрер слуша лекциите му, проявявайки интерес към „северното вегетарианство“, за което разказва ученият. Емблема на организацията, която основал Вирт, била свастиката или пречупеният кръст – древният символ на Слънцето за много цивилизации. Именно на този слънчев символ той посветил своята книга „За произхода и смисъла на свастиката“ (1933 г.).

Според Вирт, а и не само според него, свастиката е съществувала в много древни култури. В разкопки на пластове от неолита и енеолита този символ е открит в Близкия изток, Крит, Индия и Иран. Особено много изображения на свастика били открити по време на разкопките на Троя.

Но има един загадъчен и трудно обясним факт: свастиката практически липсва в крайната западна част на Европа, както и в Египет. В семитските култури знакът на свастиката отсъства. Няма го в изображенията от Палестина, Финикия, Арабия, Сирия, Асирия и др. Но в индоевропейските, тоест арийските, култури този знак е свещен още от каменната ера – явно това е бил един от мотивите на Херман Вирт да му засвидетелства почтителното си внимание.

Херман Вирт

В книгата „Хроника на Ур Линда“, публикувана от Вирт, гибелта на Атлантида (наречена „Атланд“, „Алдланд“ или „Алдландия“) е описана в подробности.

Потъналият според него през 2193 г. пр. Хр. остров бил в Атлантическия океан. Но Врит изказал хипотезата, че съществувала и друга Атлантида – духовната родина на атланто-нордическата раса, която се намирала на прословутия легендарен остров Туле в северната част на Атлантическия океан. Съществуването на този остров обаче бива подлагано на съмнение от доста изследователи.

Немските учени веднага отхвърлили автентичността на „Хрониката на Ур Линда“. Но шефът на SS Хайнрих Химлер заявил, че е „вярна, защото същността й е истинска“. След като Химлер през 1937 г. се изказал, че „от хилядите камъчета на мозайката, които представят истинска картина за произхода на  света и неговата история, няколко от тези камъчета се съдържат тук“, професорът Герд Симон от университета в Тюбинген я нарекъл „Библията на Химлер“. Други учени пък сметнали, че книгата е враждебна към Германия, защото налага някакъв „негермански“ начин на живот и „женска икономика“.

Непосредствено след публикуването на „Хрониката на Ур Линда“ избухнал остър научен и журналистически спор. Много германисти отказали да вярват в автентичността на този „най-стар Северен Завет“. В някои говорела филологическа коректност, в други – банална завист. Аргументите „против“ били най-сериозни: руническата структура на оригинала била заимствана от латински, езикът е изопачен старофризийски. На всички упреци Вирт отговорял, че дори и нещо в „Хрониката“ да не е оригинално, със сигурност има архаичен слой, който не може да бъде измислен.

Хитлер не симпатизирал на възгледите на Вирт, като заявил: „Всички тези професори и мракобеси, които създават собствена нордическа религия, ми объркват абсолютно всичко. Защо позволявам това? Защото те създават хаос, а всеки хаос е плодотворен“.

За разлика от антуража си, Хитлер никога не изказвал симпатии към германската древност. Когато говорел за древните германци, правел това само, за да напомни за тяхната „смелост, готовност за борба и расово съзнание“. Според Хитлер не германците, а арийците водят човечеството към духовни височини. Апогеят е достигнат просто от едно арийско племе – германците, в епохата на гръцката и римска античност. Дори щандартите на елитните военни части в Третия райх копирали древните римски бойни знаци. Символ на Берлинската олимпиада през 1936 г. станала гръцката скулптура „Дискохвъргач“.

Хитлер се възхищавал на имперското величие на Римската и Британската империя. Заимствал много неща не от германската митология, а от социалния дарвинизъм. Оттук и неговата формула: „Правото е на силния, а смъртта – за слабия“. Какъв ти матриархат по Вирт?

Алфред Розенберг, основният идеолог на нацистката партия, не останал настрана от фюрера и силно критикувал учението на Вирт в своя основен труд „Митът на ХХ век“. Доказателствата, предоставени от учения, според него са неубедителни, защото „матриархатът непрекъснато се свързва с вярата в много богове – а патриархатът със слънчевия мит. Женският принцип в Мала Азия в предхристиянския период довел до култа на проституцията и груповия секс“. Розенберг призовал да се зачеркне името на Вирт и неговото учение от историята на Германия.

Но  райхсфюрерът на SS Химлер твърдо подкрепял Вирт, защото държал да се използват антихристиянските елементи в идеологията му. Той също защитавал социал-дарвинизма, според който в човешкото общество, както и в природата, трябва да побеждава по-силният, а по-слабият – да умира. Въобще, нацистите упорито съчетавали социал-дарвинизма с расизма и германската митология, за да постигат свои собствени политически цели.

Както остроумно казва Бърнард Шоу за социал-дарвинизма: „Ако най-агресивните и най-силните побеждават – значи природата е бог на негодниците“.

А Херман Вирт живял доста дълго, за да види рухването на нацизма, чиято религия така и не успял да създаде.

Ако вярвате, че цивилизациите, живели преди създаването на компютъра, са водели скучен начин на живот, определено грешите. Както аристократите, така и обикновените селяни били винаги готови за забавления, а начините, по които това се случвало, невинаги били от най-безопасните.

Настолни игри

Първите настолни игри са създадени още през древността. Например настолна игра от древен Египет, наречена Senet, е една от най-старите игри в света. Детайлите относно правилата са неясни, но очевидно на нея играят двама души – подобно на съвременния шах.

Според легендите Senet е създадена от Тот – богът на мъдростта, който предизвикал Консу, богът на Луната и по този начин спечелил няколко допълнителни дни към годината. Тот прави това заради Нут – богинята на небето, която заради проклятието на бог Ра не можела да роди дете в нито един ден от годината. Благодарение на победата на Тот годината била удължена с 5 дни.

Гладиаторските битки

Всички сме насяно с тези кървави публични спектакли, но колко от нас знаят, че не само мъже са се били помежду си или срещу диви животни на арената? Знаете ли, че сред Гладиаторите имало и жени? На тях обикновено се гледало като на „фалшиви“ гладиатори, които били само за забавление, а не за истински битки.

Смъртоносните битки били толкова обичани, че всички опити да бъдат забранени се проваляли – чак до 404 година, когато християнският свещеник Телемах се опитал да прекрати битка между гладиатори. Това негово действие му струва живота и той бил убит с камъни от разярената публика. Неговата жертва обаче не била напразна – император Хонорий бил толкова впечатлен от мъченичеството на монаха, че забранил игрите завинаги.

Играта с дърпане на пръчка

Играта с дърпане на пръчка била изключително популярно занимание в Европа през 13-14 век. Тя бивала два вида. При първия вид дървената пръчка служела като бариера между двама участници. Победител става онзи от тях, който успеел да накара другия да падне на колене. При втория вид участниците се опитват да издърпат опонента си като и двамата се държат за дървената пръчка. Днес подобна версия на играта е позната като mas-wrestling.

Сеансите по френология

Френологията е считана за псевдонаука още от нейното създаване. тя твърди, че структурата на черепа определя човешкия характер, както и че чрез формата на черепните кости може да се съди за сложните психически качества на човека. Макар че не е приета за истинска наука, френологията е изключително популярна през периода 1850 – 1890. Благодарение на славата ѝ се появяват множество пътуващи френолози, към които хората проявявали изключително голям интерес, където и да отидели.

Шоу програми с необикновени хора, често наричани „чудовища“

Те били по-популярни дори от съвременните телевизионни програми, тъй като предишните поколения обожавали да наблюдават физически увредени хора. Хората с увреждания или „чудовищата“, както ги наричали, получавали огромни суми пари, за да показват уврежданията си във всяка част на света.

„Безглавото момиче“

Снимка: vintag.es

Необикновено шоу с „живо момиче без глава“ става известно в САЩ и Европа в края на 1930-те години. Жените били познати като Олга, Тина и г-ца Ивет. „Докторите“ се опитвали да убедят публиката, че жените са изгубили главите си в инциденти, но все още можели да се движат с помощта на необясними технологии.

Напъхването в телефонни кабини

Необикновена мода излиза през 50-те години по цял свят – младежи правели всичко възможно, за да могат да се напъхат в една телефонна кабина, докато не остане повече никакво място. Не е ясно от къде тръгва всичко, но очевидно представлявало огромна забава за младите.

Мери Тофт

Британката Мери Тофт от Съри успява да измами всички лекари в околността. През 1726 година тя успява да ги убеди, че е родила зайци. След 15-тото „раждане“ разследващите разкриват измамата. След инцидента много от лекарите изгубват аторитета си.

Голямата лунна измама от 1835 г.

Голямата лунна измама представлява серия от 6 статии, публикувани в „The Sun”, нюйоркски вестник. В статията се коментира огромен телескоп, който бил поставен на нос Добра надежда и който помогнал на учените да открият на Луната цивилизация от приличащи на прилепи, крилати хуманоиди. Измамата е разкрита няколко седмици след публикуването на материала. Интересното е, че вестникът не става по-малко популярен, а хората просто се присмиват на собствената си наивност.

Гигантът от Кардиф, 1869 г.

Гигантът от Кардиф е 3-метрова скулптура, която била представена като останки на истински древен човек. Според легендата двама работници от Кардиф, Ню Йорк открили „тялото“, докато копаели за кладенец. Мъжът, чиято собственост била земята, на която е открит гигантът, твърдял, че „тялото“ е на индианец и позволявал на желаещите да го видят срещу заплащане.

Картофът Маги Мърфи, 1895 г.

Легендата за гигантския картоф Маги Мърфи била създадена в Ловланд, Колорадо от редактора на местния вестник, който искал да рекламира предстоящ уличен панаир. Фалшив картоф бил направен от дърво и се твърдяло, че той е отгледан от фермера Джоузеф Суан. Хората повярвали на измислицата и поискали от фермера да им продава парчета от Маги Мърфи, за да могат и те самите да си отгледат гигантски картофи.

Измамата за ваната, 1917 г.

През 1917 г. Хенри Луис Менкен, американски журналист и сатирик публикува статия, наречена „A Neglected Anniversary”, в която описва „историята“ на съвременната вана за баня. Той твърди, че ваната е създадена в Синсинати 75 години по-рано. В статията си Менкен твърди, че къпането е било нелегално в САЩ в миналото, тъй като докторите го смятали за опасно за здравето.

Разбира се съвременните вани са създадени много по-рано и определено не в Америка, но се оказва, че мнозина вярват на думите на Менкен. Макар че той просто е искал да се позабавлява, статията е цитирана многократно през следващите години, дори след като измамата е разкрита.

Пъстървата с козина, 1929 г.

Това е вид риба, за която се предполага, че е ловена в Северна Америка. Според теорията, пъстървата е с козина, защото в река Арканзас били изхвърлени няколко бутилки тоник за коса. Вестниците публикували статии, разказващи истории за рибари, които ловили рибата, за да плетат чорапи от козината ѝ. Можем да предположим, че митът се е разпространил заради сапролегнията, която инфектира рибите и поради това изглежда, че имат козина (не в такава степен като на снимката, разбира се).

Спагетено дърво, 1957 г.

3-минутен материал, излъчен от BBC на 1.04.1957 бил много по-успешен, отколкото можете да си представите. Оказало се, че изключително голям брой хора нямали представа как се правят спагетите и повярвали на историята за семейство от Швейцария, което си отглежда спагетени дървета. Милиони зрители се свързват с BBC след излъчването на материала, искайки съвет за отглеждани на собствени дървета.

Гласът на Врилон, 1977 г.

Излъчването на Южната телевизия във Великобритания е прекъснато на 26.11.1977 година в 17:10 ч. По време на прекъсването се чува глас, който твърдял, че е извънземно същество на име Врилон и че е представител на „Междугалактическа асоциация“. Врилон прекъснал излъчването, за да предупреди хората, че планетата ни е в опасност, че всички оръжия на злото трябва да се премахнат и че имаме малко време, за да се научим да живеем в мир.

Дихидроген монооксид, 1990 г.

Какво ще направите, ако ви кажат да стоите далеч от вода, съдържаща „вреден хидроген“?  Тази измама доказва, че липсата на образованост може да доведе до масова паника. Шегата става популярна през 1990, когато студенти от Калифорнийския университет разпространяват информация, че водата е замърсена с дихидроген монооксид. Дихидроген монооксид всъщност е химическото наименование на водата.

Падате ли си по екстремните изживявания? Да си го признаем – дори скачането с парашут и бънджи скоковете не са това, което бяха. Вече всичките ви приятели са го правели. Ако наистина искате нещо уникално, което ще накара приятелите ви да ви помислят за луд, имаме няколко предложения за вас.

Танк под наем в Минесота

Пейнтболът е за женчовците. Какъв е смисъла да стреляш по хората, ако няма никаква опасност да ги убиеш? В Минесота можете да захвърлите детските играчки и да изживеете мечтата на всеки мъж – да прегазваш всичко по пътя си зад волана на машина от времето на войната във Виетнам.

Само за няколкостотин долара ще ви позволяват да се повозите на истински танк и да причините невъобразимо разрушение. На площ от 80кв.км. можете свободно да стреляте с картечници и всякакви артилерии, за да задоволите жаждата си за разрушение.

Срещу още няколко долара дори ще можете да преминете с чудовищната машина през няколко автомобила. За съжаление колите се избират предварително и не можете да сгазите Мерцедеса на идиота, който ви е препречил пътя тази сутрин.

Сред крокодилите в Австралия

Крокодилите са ужасяващо напомняне за ерата на динозаврите и имат една от най-силните захапки в животинското царство. За безстрашният авантюрист, който си търси смъртта не е достатъчно само да ги види в зоопарка – трябва да влезете във водата и да им се изсмеете в лицето. Именно за такива случаи една компания в Дарвин, Австралия е изградила Клетката на смъртта, в която можете да прекарате 15 минути сред 6-метрови, тежащи по 1 тон машини за убиване.

И кое е най-хубавото? Ами клетката е от прозрачен плексиглас, което само увеличава реализма както за участниците, така и за огромните териториални влечуги, в чиито дом навлизате.

Яздене на лъв

Стената от плексиглас обаче прекалено ви отдалечава от опасните хищници, нали? За ваш късмет има един зоопарк в Буенос Айрес, Аржентина, където срещу малка такса и подпис, че носите цялата отговорност за живота си, можете да яздите истински лъв.

Ако не си падате по лъвовете, тогава за вас има тигри, леопарди и мечки. В общи линии отварят клетката и ви дават да правите каквото си искате. Вземете с вас и децата! В крайна сметка, какво толкова може да се обърка?

Спусни се по хълма в огромна топка

Хората опитват какви ли не неща, за да активират естествения отговор на тялото да оцапа гащите. Било е просто въпрос на време преди някой да погледне към стръмния склон и да си помисли „Иска ми се да вляза в огромна прозрачна топка и да се пусна надолу”. Така се е родил зорбингът.

Най-новият екстремен спорт идва от Нова Зеландия и е нужно само да влезете в огромна надуваема топка и да се изтъркаляте по стръмното със скорост 50км/ч. Не ви звучи достатъчно бързо? Не забравяйте, че през цялото време биете главата си в стените на топката, все едно сте в центрофуга със собственото си повръщано.

Надвесване от най-високите сгради в света

Кулата CN в Торонто е най-високата структура в западното полукълбо. Но какво щеше да му е интересното на това, ако не можехте да се надвесите от ръба, докато гледате как животът ви минава пред очите?

Атракцията се нарича EdgeWalk и ви предлага възможност да се надвесите от 550 метра височина и да разгледате канадския пейзаж, макар на няколко метра до вас има напълно безопасно място, направено точно за тази цел.

В най-ясните дни се оказва, че може да се види на 150км отвъд канадската граница, чак в щата Ню Йорк.

Разходка сред отровните растения

Дори най-закоравелите приключенци се нуждаят от малко почивка от време на време, за да се насладят на природата. Ако търсите възможност да направите това, като в същото време да не се лишавате от риска за живота си, какво ще кажете за градините Алнуик във Великобритания, където е най-голямата колекция от смъртоносни растения в света?

Към днешна дата в градините има близо 100 различни вида отровни растения – от бучиниш до рицин и стрихнин. По някаква случайност присъстват и растения като марихуана и халюциногенни гъби, но твърдят, че това е единствено с образователна цел.

Разходка над 2000-метрова пропаст

Ядосвате ли се, защото сте отишли до Китайската стена, но властите не са ви разрешили да се спуснете по нея с ръчно направено въже от чаршафи и бодлива тел? Зарежете тази работа. Направо отидете в планината Хуашан.

Планината се издига на повече от 2100 метра височина и привлича почитатели на адреналина, които искат да изкачат известният като  „най-смъртоносния в света” маршрут. При липсата на незначителни неща като обезопасителни въжета или мрежи, катерачите вървят по пътека от дъски, на която не могат да се разминат двама души. Това е единственото нещо, което стои между вас и двукилометровото падане.

Скок с бънджи във вулкан

Какво толкова му е екстремното на бънджито? В крайна сметка, ако въжето се скъса, най-много да си вземете студена баня. Добрите хора от Volcano Bungee имат нещо точно като за вас. В Пукон, Чили можете да скочите директно в кратера на активния вулкан Виларика от хеликоптер.

На цена от около 10 000 долара това също така е и най-скъпият бънджи скок в света. 100-метровото въже ви спуска само на 200 метра над кипящата лава – толкова близо, че ще опърли космите в носа ви. Само се надявайте пилотът на хеликоптера да е изчислил височината правилно, иначе ще сте платили 10 бона за най-якото викингско погребение.

Още по-готиното е, че след като скочите, не можете да се качите обратно в хеликоптера. Трябва да висите със 150км/ч в продължение на 60 километра, докато се върнете до летището, надявайки се да не улучите някой електрически кабел по пътя.