Търсене
Още
    Начало Блог Страница 109

    10 очевидни неща, потвърдени от науката

    Ива Великова
    -
    0
    10 очевидни неща, потвърдени от науката

    Котката ви наистина ви игнорира

    Котката ви разпознава гласа ви, но въпреки това ви игнорира. Скорошни проучвания на учени от Токийския университет показват, че макар котката да разпознава гласа ви, тя умишлено не се вслушва в него. Причината? Еволюция. За разлика от кучетата, които са опитомени от хората, котките сами са предприели това и не се вслушват в команди.

    Учениците, които пишат домашното си, получават по-добри оценки

    Икономистът Ник Руп разделя класа си на две групи – в първата от учениците се изисквало да пишат домашното си, а в другата група не. Резултатите (не) били шокиращи. Децата, които редовно пишели домашното си показвали много по-големи знания от останалите си съученици. По този начин Руп потвърждава, че „домашното играе изключителна важна роля в образованието“.

    Носенето на високи обувки боли

    Според някои учени част от желанието ни да носим обувки на висок ток се крие в това, че подсъзнателно се съревноваваме сред жените, за да открием подходящ партньор. Това не е научно потвърдено, но е сигурно, че високите обувки не са никак полезни за нас. Проучване от Institute for Aging Research открива, че 64% от възрастните жени, които почти ежедневно са носили високи обувки, страдат от здравословни проблеми, причинени именно от обувките.

    Прасетата обичат калта

    Прасетата имат малко потни жлези, което затруднява контрола на телесната им температура. В продължение на много години учените вярват, че калта помага на животните да поддържат телесната си температура по-ниска. И макар това да е вярно до известна степен, истината е, че прасетата всъщност имат малко потни жлези, защото се търкалят в калта, а не обратното. Днес много учени вярват, че калта просто прави прасетата щастливи.

    Зърнената закуска е по-вкусна с мляко

    Учените от Pontificial Catholic University в Чили извършили немислимото – добавили вода към зърнената си закуска. Те откриват, че „междумолекулните взаимодействия в матрицата на зърнената закуска могат да бъдат отслабени, което води до разтваряне на някои компоненти и намаляване на механичната цялост“. С други думи – водата прави зърнената закуска прекалено мека. Оказва се, че млякото е специално, защото съдържанието на мазнини в него предпазва от прекалено поемане на течности и запазва зърнената закуска хрупкава.

    Оперативките са ужасни

    Проучване от 2005 година на Group Dynamics доказва, че оперативките на работа всъщнсот влияят зле върху хората. Анализирайки дневниците на 37 от университетските работници, учените заключават, че оперативките ги стресират, развалят настроението им и ги демотивират.

    Хората ще ядат повече плодове и зеленчуци, ако те са по-евтини

    През 2013 излиза статия публикувана в „American Journal of Clinical Nutrition”. В нея е описан експеримент в датски супермаркети, при който на учасниците са дадени купони с 50% отстъпка за плодове и зеленчуци, образованост относно ползите от тях, двете неща общо или нито едно от посочените. Изследователите откриват, че хората купуват и консумират повече плодове и зеленчуци, когато имат купони с отстъпка за тях. При онези от участниците, които получили единствено образованост, нямало никакъв ефект в консумацията.

    Музикантите наистина привличат жените повече

    Дали наистина мъжът изглежда по-привлекателен, ако е музикант? Френски изследователски екип твърди, че е така. Учените провеждат експеримент с участието на един мъж, от когото искат да застане на улицата и да поиска телефонните номера на минаващите жени – всичко в името на науката разбира се. В първия случай мъжът държи китара, във втория спортна чанта, а в третия не държи нищо в ръце. Оказва се, че дамите били по-привлечени от „музиканта“ и били много по-склонни да общуват с него.

    Сервитьорките, които са „привлекателни“ по всички стереотипи, получават повече бакшиши

    Това проучване е проведено под формата на анкета. Жени от различни страни, работещи като сервитьорки сами попълват своите данни и споделят какъв бакшиш получават. Вероятно и сами можете да предположите какви са резултатите – бакшишите им намаляват колкото повече нараства възрастта им, а се увеличават ако жените са с руса коса и малко килограми.

    Хората са щастливи, когато партньорът им е щедър… или когато правят много секс

    Изследването е проведено сред 1400 хетеросексуални двойки на възраст между 18 и 46 години – всички от които имат деца. Оказва се вярно – хората обичат цветя, масажи, безпричинни актове на грижа и внимание и това ги прави щастливи. Разбира се не толкова, колкото редовният секс. Макар щедростта да е много полезна за връзките, сексуалното удоволствие е най-важният индикатор за щастлив брак.

    Любопитни неща, които вероятно не знаехте за „Форест Гъмп“

    Ива Великова
    -
    0
    Любопитни неща, които вероятно не знаехте за „Форест Гъмп“

    Продажбите на книгата скачат главоломно след излизането на филма. Уинстън Грум публикува „Форест Гъмп“ през 1986 година. Още тогава са продадени около 30 000 копия, но през 1995, след главоломния успех на филмовата адаптация към книгата, са продадени 1.6 милиона копия.

    Има огромна разлика между Форест от книгата и Форест от филма. В книгата Форест отива в Космоса, пуши трева, работи с Ракел Уелч, бяга за Сената и участва в състезание по шах. Освен това, в книгата той е висок 1.98 м. и тежи 108 килограма. Това е и причината, поради която Грум предпочитал Джон Гудмън да изиграе ролята.

    Том Ханкс печели Back-to-back Оскар за най-добър актьор – награда, която само още един друг актьор е печелил досега. Ханкс печели Оскар за най-добър актьор през 1994 година за участието си във „Philadelphia”, а през следващата година печели същата награда за “Форест Гъмп“. До ден-днешен само Спенсър Трейси е печелил два Оскара за най-добър актьор в две последователни години (това представлява и Back-to-back наградата) – една през 1938 за „Captains Courageous” и през 1939 за „Boys Town”. Актрисата Луис Рейнър е първият актьор (независимо от кой пол), който печели Back-to-back Оскар.

    Сцените във Виетнам са заснети в Южна Каролина. Голяма част от филма е заснета в Савана, Джорджия, а други части в Южна Каролина, включително Хънтинг айлънд и Фрип айлънд. Тези дестинации са използвани, тъй като там има буйна растителност, райони, наподобяващи джунгли и много палми. Военният филм „Редник Джейн“ също е сниман там.

    Микелти Уилямсън, който играе ролята на Бъба Блу във „Форест Гъмп“ дълго не може да си намери работа след заснемането на филма. „След Форест Гъмп не можех да намеря работа. Индустрията не осъзнаваше, че аз съм същия човек, който се е появявал в 11 други телевизионни сериала“ – споделя актьора. В крайна сметка той гостува на Дейвид Летърман и скоро след това отново започва да се снима във филми.

    Майкъл Конър Хъмфрис става военен. Една от общото двете филмови роли на Хъмфрис е тази на младия Форест Гъмп. Вместо да се насочи към киното и да изгради актьорска кариера обаче, Майкъл решава да стане военен и дори отива на 18-месечна мисия в Ирак.

    Тичането из страната е само едно от многото постижения на Форест във филма. Но той не е единствен. Много други хора са бягали из САЩ, понякога за благотворителност. През 1982 година 16-годишният Луис-Майкъл Фигероа изминава пеш разстоянието от Ню Брънсуик, Ню Джърси до Сан Франциско (4659 километра), за да събере пари в помощ на болни от рак. Баркли Удерслис изминава 5149 километра, започвайки от локацията на Форест в Санта Моника Пиер и завършвайки с фара Маршал Пойнт в Мейн. Тази година във Великобритания Еван Гордън също бяга по улиците на страната си, но облечен като Форест.

    14 неща, които не знаехте за шоколада

    Ива Великова
    -
    0
    14 неща, които не знаехте за шоколада

    Почитателите на шоколада винаги намират повод за празник, така че празници в негова чест има почти всеки ден от календара. 7.07 е официалният Ден на шоколада, тъй като той е донесен в Европа за първи път на 7.07.1550 (макар мнозина да спорят по този въпрос). 28.07 е Националният ден на млечния шоколад в Америка, 13.09 е Международният ден на шоколада, а 7.11 е Националният ден на горчивия шоколад с бадеми (отново в САЩ).

    Млечният и черният шоколад се произвеждат от какаови зърна, които растат на веченозеленото какаово дърво от семейство Слезови. Други известни представители на семейството са бамята и памукът.

    Тъй като не съдържа какао или шоколадов ликьор, белият шоколад не е шоколад в класическия смисъл.

    Какаото произхожда от Мексико, Южна и Централна Америка. Вярва се, че народите в тези райони започват да отглеждат какао още през 1250 година пр.н.е.

    Горещият шоколад е първото шоколадово изкушение. Какаото е широко разпространено както в мексиканската култура, така и сред ацтеките, макар че горещият шоколад няма нищо общо с днешния. По-скоро е представлявало горчива смес, която се консумирала при специални поводи.

    Мария-Антоанета обожавала шоколад и особено горещ шоколад, който често се сервирал във Версайския дворец. Хората го обичали не само заради вкуса, но и защото се считал за афродизиак.

    Ацтеките обичали и ценили какаовите зърна толкова много, че ги използвали като валута в разцвета на цивилизацията им.

    Магазинът „Fry & Sons” представя нареченият от тях „ядивен шоколад“ през 1847 година, след като комбинират какаово масло, захар и шоколадов ликьор. Това представлявало твърдата форма на шоколада.

    Наполеон също обичал шоколад. Той държал винаги да има достъп до шоколад и видно, дори при опасните военни кампании.

    Млечният шоколад е създаден в Швейцария. Даниел Питър прави това през 1875 година – след 8-годишни опити да измисли рецептата. Оказало се, че кондензираното мляко е ключова съставка.

    Необходими са около 400 какаови зърна за производство само на 400 грама шоколад.

    Днес около 70% от какаовите дървета растат в Африка. Кот д‘Ивоар е световен снабдител, който осигурява около 30% от какаото.

    Какаовите дървета могат да живеят до около 200 години, но произвеждат годни какаови зърна само за период от 25 години.

    Шоколадът е единствената ядивна субстанция, която се топи при около 33 градуса по Целзий – малко по-малко от телесната ни температура. Това е причината шоколадът да се топи толкова лесно върху езика ни.

    Трагичният край на звездата през епохата на джаза – Зелда Фицджералд

    Ива Великова
    -
    0
    Трагичният край на звездата през епохата на джаза – Зелда Фицджералд

    Зелда и Франсис Скот Фицджералд били най-новата светска двойка в епохата на джаза в Америка. Те били неуморни, будни, забавни, богати и интелигентни. Двама се превръщат в символа на Америка през 20-те години.

    Зелда и Франсис Скот Фицджералд са толкова силно влюбени в начина си на живот, че непрестанно се стремили да описват преживяванията си чрез изкуство, използвайки личните си дневници, снимки и писма за своите романи.

    Родената през 1900 година в Монтгомъри, Алабама, Зелда, била извеснта като безстрашна, дръзка и непокорна още от тийнейджърските си години. Тя пиела алкохол, пушела и бягала от дома на родителите си, за да се забавлява с приятели. Зелда вършела всичко, което се считало за скандално за една жена по онова време. Но никой не разполагал със силата, необходима, за да удържи този свободолюбив дух.

    Зелда била най-малката дъщеря на юриста Антъни Сайър и съпругата му Мини Сайър. През 1918 година по време на парти Зелда се запознава с Франсис Скот Фицджералд, млад лейтенант от Университета в Принстън, който бил настанен в близката военна база. Зелда, едва 18-годишна по онова време, споделя със семейството си към кого е била привлечена, но те я съветват да не предприема нищо.

    Докато Фицджералд очаква да бъде изпратен във Франция по време на Първата световна война, подхранван от идеята, че може и да не се прибере жив, започва да пише първия си роман. Романът „Романтичният егоист“ никога не е публикуван в оригиналния си формат, но след войната авторът го преработва, за да го превърне в дебютния си хит „Отсам Рая“. Произведението му носи огромно богатство и голяма слава. Тогава 19-годишната Зелда напуска дома си в Алабама и се омъжва за Фицджералд.

    През 1921 година се ражда първото им и единствено дете Франсез Скот Фицджералд. Те наемат бавачка, която да се грижи за детето им. Зелда и Франсис са млади, красиви, влюбени, иновативни, изпълнени с живот – и всеки иска да се запознае с тях. Благодарение на славата на Фицджералд вратите към висшето общество са отворени за двойката и те са изключително добре приети сред елита. Зелда обичала да бъде центъра на вниманието, което никак не било трудно  за нея. Тя била пленителна, винаги умеела да изненадва околните и била изключително забавна. Никое парти не било достатъчно добро, ако тя не присъствала на него. 20-те години са златен период за семейство Фицджералд.

    Но макар за известно време връзката им да била изпълнена с любов, взаимно вдъхновение и екстаз, тя бавно се превърнала в токсична, изпълнена с ревност, изневери и обвинения. Фицджералд бил успешен писател, а Зелда остава негова муза и източник на вдъхновение за творбите му. Тя обаче имала потенциала да се превърне в много повече от дива и муза, може би дори повече от самия Франсис.

    Зелда започва да получава нервни сривове и през 30-те години е приета в психиатрична клиника. Макар че по онова време е диагностицирана с шизофрения, тя страдала от депресия и маниакалност – които днес са симптоми на биполярно разстройство. Между 30-те и 40-те години Зелда прекарва голяма част от времето си извън клиниките.

    През 1932 година, докато е на лечение в болницата „John Hopkins” в Балтимор, Зелда получава творчески изблик. Обикновено тя запълвала времето си в клиниките с рисуване и писане, но този път успява да напише, а малко след това и да публикува първата си и единствена книга „Запази ми този валс“.

    По онова време книгата не е толкова успешна. От нея са продадени малко копия и тя получава тежки критики. Най-лошото е, че съпругът ѝ я обвинява публично в плагиатство и оценява литературните ѝ умения като третокласни. Макар че самият Фицджералд изобразява личния им живот във всички свои творби, той обвинява Зелда в това, че е използвала автобиографични подробности за живота им, които той искал да използва за романа си „Нежна е нощта“. Всичко това съкрушава Зелда. Последният път, в който двамата се виждат, е по време на пътуване в Куба през 1938 година, което завършва катастрофално.

    Зелда продължава да влиза и излиза от болницата „Highland” в Северна Каролина, като състоянието ѝ нито се подобрява, нито става по-лошо, но тя се фокусира върху работата по романите си. Именно там тя среща своя трагичен край.

    На 10.03.1948 избухва пожар в кухнята на болницата. Зелда била заключена в помещението, в което очаквала предстояща електрошокова терапия. Огънят бързо се разпростира на останалите етажи на дървената сграда, застрашавайки живота на всички, които са останали вътре. Девет жени, включително Зелда, умират през онази нощ.

    7 странни дейности от миналото, които изглеждат напълно абсурдни днес

    Ива Великова
    -
    0
    7 странни дейности от миналото, които изглеждат напълно абсурдни днес

    Ако вярвате, че цивилизациите, живели преди създаването на компютъра, са водели скучен начин на живот, определено грешите. Както аристократите, така и обикновените селяни били винаги готови за забавления, а начините, по които това се случвало, невинаги били от най-безопасните.

    Настолни игри

    Първите настолни игри са създадени още през древността. Например настолна игра от древен Египет, наречена Senet, е една от най-старите игри в света. Детайлите относно правилата са неясни, но очевидно на нея играят двама души – подобно на съвременния шах.

    Според легендите Senet е създадена от Тот – богът на мъдростта, който предизвикал Консу, богът на Луната и по този начин спечелил няколко допълнителни дни към годината. Тот прави това заради Нут – богинята на небето, която заради проклятието на бог Ра не можела да роди дете в нито един ден от годината. Благодарение на победата на Тот годината била удължена с 5 дни.

    Гладиаторските битки

    Всички сме насяно с тези кървави публични спектакли, но колко от нас знаят, че не само мъже са се били помежду си или срещу диви животни на арената? Знаете ли, че сред Гладиаторите имало и жени? На тях обикновено се гледало като на „фалшиви“ гладиатори, които били само за забавление, а не за истински битки.

    Смъртоносните битки били толкова обичани, че всички опити да бъдат забранени се проваляли – чак до 404 година, когато християнският свещеник Телемах се опитал да прекрати битка между гладиатори. Това негово действие му струва живота и той бил убит с камъни от разярената публика. Неговата жертва обаче не била напразна – император Хонорий бил толкова впечатлен от мъченичеството на монаха, че забранил игрите завинаги.

    Играта с дърпане на пръчка

    Играта с дърпане на пръчка била изключително популярно занимание в Европа през 13-14 век. Тя бивала два вида. При първия вид дървената пръчка служела като бариера между двама участници. Победител става онзи от тях, който успеел да накара другия да падне на колене. При втория вид участниците се опитват да издърпат опонента си като и двамата се държат за дървената пръчка. Днес подобна версия на играта е позната като mas-wrestling.

    Сеансите по френология

    Френологията е считана за псевдонаука още от нейното създаване. тя твърди, че структурата на черепа определя човешкия характер, както и че чрез формата на черепните кости може да се съди за сложните психически качества на човека. Макар че не е приета за истинска наука, френологията е изключително популярна през периода 1850 – 1890. Благодарение на славата ѝ се появяват множество пътуващи френолози, към които хората проявявали изключително голям интерес, където и да отидели.

    Шоу програми с необикновени хора, често наричани „чудовища“

    Те били по-популярни дори от съвременните телевизионни програми, тъй като предишните поколения обожавали да наблюдават физически увредени хора. Хората с увреждания или „чудовищата“, както ги наричали, получавали огромни суми пари, за да показват уврежданията си във всяка част на света.

    „Безглавото момиче“


    Снимка: vintag.es

    Необикновено шоу с „живо момиче без глава“ става известно в САЩ и Европа в края на 1930-те години. Жените били познати като Олга, Тина и г-ца Ивет. „Докторите“ се опитвали да убедят публиката, че жените са изгубили главите си в инциденти, но все още можели да се движат с помощта на необясними технологии.

    Напъхването в телефонни кабини

    Необикновена мода излиза през 50-те години по цял свят – младежи правели всичко възможно, за да могат да се напъхат в една телефонна кабина, докато не остане повече никакво място. Не е ясно от къде тръгва всичко, но очевидно представлявало огромна забава за младите.

    9 исторически заблуди, доказващи че хората са готови да повярват на всичко

    Ива Великова
    -
    0
    9 исторически заблуди, доказващи че хората са готови да повярват на всичко

    Мери Тофт

    Британката Мери Тофт от Съри успява да измами всички лекари в околността. През 1726 година тя успява да ги убеди, че е родила зайци. След 15-тото „раждане“ разследващите разкриват измамата. След инцидента много от лекарите изгубват аторитета си.

    Голямата лунна измама от 1835 г.

    Голямата лунна измама представлява серия от 6 статии, публикувани в „The Sun”, нюйоркски вестник. В статията се коментира огромен телескоп, който бил поставен на нос Добра надежда и който помогнал на учените да открият на Луната цивилизация от приличащи на прилепи, крилати хуманоиди. Измамата е разкрита няколко седмици след публикуването на материала. Интересното е, че вестникът не става по-малко популярен, а хората просто се присмиват на собствената си наивност.

    Гигантът от Кардиф, 1869 г.

    Гигантът от Кардиф е 3-метрова скулптура, която била представена като останки на истински древен човек. Според легендата двама работници от Кардиф, Ню Йорк открили „тялото“, докато копаели за кладенец. Мъжът, чиято собственост била земята, на която е открит гигантът, твърдял, че „тялото“ е на индианец и позволявал на желаещите да го видят срещу заплащане.

    Картофът Маги Мърфи, 1895 г.

    Легендата за гигантския картоф Маги Мърфи била създадена в Ловланд, Колорадо от редактора на местния вестник, който искал да рекламира предстоящ уличен панаир. Фалшив картоф бил направен от дърво и се твърдяло, че той е отгледан от фермера Джоузеф Суан. Хората повярвали на измислицата и поискали от фермера да им продава парчета от Маги Мърфи, за да могат и те самите да си отгледат гигантски картофи.

    Измамата за ваната, 1917 г.

    През 1917 г. Хенри Луис Менкен, американски журналист и сатирик публикува статия, наречена „A Neglected Anniversary”, в която описва „историята“ на съвременната вана за баня. Той твърди, че ваната е създадена в Синсинати 75 години по-рано. В статията си Менкен твърди, че къпането е било нелегално в САЩ в миналото, тъй като докторите го смятали за опасно за здравето.

    Разбира се съвременните вани са създадени много по-рано и определено не в Америка, но се оказва, че мнозина вярват на думите на Менкен. Макар че той просто е искал да се позабавлява, статията е цитирана многократно през следващите години, дори след като измамата е разкрита.

    Пъстървата с козина, 1929 г.

    Това е вид риба, за която се предполага, че е ловена в Северна Америка. Според теорията, пъстървата е с козина, защото в река Арканзас били изхвърлени няколко бутилки тоник за коса. Вестниците публикували статии, разказващи истории за рибари, които ловили рибата, за да плетат чорапи от козината ѝ. Можем да предположим, че митът се е разпространил заради сапролегнията, която инфектира рибите и поради това изглежда, че имат козина (не в такава степен като на снимката, разбира се).

    Спагетено дърво, 1957 г.

    3-минутен материал, излъчен от BBC на 1.04.1957 бил много по-успешен, отколкото можете да си представите. Оказало се, че изключително голям брой хора нямали представа как се правят спагетите и повярвали на историята за семейство от Швейцария, което си отглежда спагетени дървета. Милиони зрители се свързват с BBC след излъчването на материала, искайки съвет за отглеждани на собствени дървета.

    Гласът на Врилон, 1977 г.

    Излъчването на Южната телевизия във Великобритания е прекъснато на 26.11.1977 година в 17:10 ч. По време на прекъсването се чува глас, който твърдял, че е извънземно същество на име Врилон и че е представител на „Междугалактическа асоциация“. Врилон прекъснал излъчването, за да предупреди хората, че планетата ни е в опасност, че всички оръжия на злото трябва да се премахнат и че имаме малко време, за да се научим да живеем в мир.

    Дихидроген монооксид, 1990 г.

    Какво ще направите, ако ви кажат да стоите далеч от вода, съдържаща „вреден хидроген“?  Тази измама доказва, че липсата на образованост може да доведе до масова паника. Шегата става популярна през 1990, когато студенти от Калифорнийския университет разпространяват информация, че водата е замърсена с дихидроген монооксид. Дихидроген монооксид всъщност е химическото наименование на водата.

     

    Най-откачените туристически атракции

    Ивайло Иванов
    -
    0
    Най-откачените туристически атракции

    Падате ли си по екстремните изживявания? Да си го признаем – дори скачането с парашут и бънджи скоковете не са това, което бяха. Вече всичките ви приятели са го правели. Ако наистина искате нещо уникално, което ще накара приятелите ви да ви помислят за луд, имаме няколко предложения за вас.

    Танк под наем в Минесота

    Пейнтболът е за женчовците. Какъв е смисъла да стреляш по хората, ако няма никаква опасност да ги убиеш? В Минесота можете да захвърлите детските играчки и да изживеете мечтата на всеки мъж – да прегазваш всичко по пътя си зад волана на машина от времето на войната във Виетнам.

    Само за няколкостотин долара ще ви позволяват да се повозите на истински танк и да причините невъобразимо разрушение. На площ от 80кв.км. можете свободно да стреляте с картечници и всякакви артилерии, за да задоволите жаждата си за разрушение.

    Срещу още няколко долара дори ще можете да преминете с чудовищната машина през няколко автомобила. За съжаление колите се избират предварително и не можете да сгазите Мерцедеса на идиота, който ви е препречил пътя тази сутрин.

    Сред крокодилите в Австралия

    Крокодилите са ужасяващо напомняне за ерата на динозаврите и имат една от най-силните захапки в животинското царство. За безстрашният авантюрист, който си търси смъртта не е достатъчно само да ги види в зоопарка – трябва да влезете във водата и да им се изсмеете в лицето. Именно за такива случаи една компания в Дарвин, Австралия е изградила Клетката на смъртта, в която можете да прекарате 15 минути сред 6-метрови, тежащи по 1 тон машини за убиване.

    И кое е най-хубавото? Ами клетката е от прозрачен плексиглас, което само увеличава реализма както за участниците, така и за огромните териториални влечуги, в чиито дом навлизате.

    Яздене на лъв

    Стената от плексиглас обаче прекалено ви отдалечава от опасните хищници, нали? За ваш късмет има един зоопарк в Буенос Айрес, Аржентина, където срещу малка такса и подпис, че носите цялата отговорност за живота си, можете да яздите истински лъв.

    Ако не си падате по лъвовете, тогава за вас има тигри, леопарди и мечки. В общи линии отварят клетката и ви дават да правите каквото си искате. Вземете с вас и децата! В крайна сметка, какво толкова може да се обърка?

    Спусни се по хълма в огромна топка

    Хората опитват какви ли не неща, за да активират естествения отговор на тялото да оцапа гащите. Било е просто въпрос на време преди някой да погледне към стръмния склон и да си помисли „Иска ми се да вляза в огромна прозрачна топка и да се пусна надолу”. Така се е родил зорбингът.

    Най-новият екстремен спорт идва от Нова Зеландия и е нужно само да влезете в огромна надуваема топка и да се изтъркаляте по стръмното със скорост 50км/ч. Не ви звучи достатъчно бързо? Не забравяйте, че през цялото време биете главата си в стените на топката, все едно сте в центрофуга със собственото си повръщано.

    Надвесване от най-високите сгради в света

    Кулата CN в Торонто е най-високата структура в западното полукълбо. Но какво щеше да му е интересното на това, ако не можехте да се надвесите от ръба, докато гледате как животът ви минава пред очите?

    Атракцията се нарича EdgeWalk и ви предлага възможност да се надвесите от 550 метра височина и да разгледате канадския пейзаж, макар на няколко метра до вас има напълно безопасно място, направено точно за тази цел.

    В най-ясните дни се оказва, че може да се види на 150км отвъд канадската граница, чак в щата Ню Йорк.

     

    Разходка сред отровните растения

    Дори най-закоравелите приключенци се нуждаят от малко почивка от време на време, за да се насладят на природата. Ако търсите възможност да направите това, като в същото време да не се лишавате от риска за живота си, какво ще кажете за градините Алнуик във Великобритания, където е най-голямата колекция от смъртоносни растения в света?

    Към днешна дата в градините има близо 100 различни вида отровни растения – от бучиниш до рицин и стрихнин. По някаква случайност присъстват и растения като марихуана и халюциногенни гъби, но твърдят, че това е единствено с образователна цел.

    Разходка над 2000-метрова пропаст

    Ядосвате ли се, защото сте отишли до Китайската стена, но властите не са ви разрешили да се спуснете по нея с ръчно направено въже от чаршафи и бодлива тел? Зарежете тази работа. Направо отидете в планината Хуашан.

    Планината се издига на повече от 2100 метра височина и привлича почитатели на адреналина, които искат да изкачат известният като  „най-смъртоносния в света” маршрут. При липсата на незначителни неща като обезопасителни въжета или мрежи, катерачите вървят по пътека от дъски, на която не могат да се разминат двама души. Това е единственото нещо, което стои между вас и двукилометровото падане.

    Скок с бънджи във вулкан

    Какво толкова му е екстремното на бънджито? В крайна сметка, ако въжето се скъса, най-много да си вземете студена баня. Добрите хора от Volcano Bungee имат нещо точно като за вас. В Пукон, Чили можете да скочите директно в кратера на активния вулкан Виларика от хеликоптер.

    На цена от около 10 000 долара това също така е и най-скъпият бънджи скок в света. 100-метровото въже ви спуска само на 200 метра над кипящата лава – толкова близо, че ще опърли космите в носа ви. Само се надявайте пилотът на хеликоптера да е изчислил височината правилно, иначе ще сте платили 10 бона за най-якото викингско погребение.

    Още по-готиното е, че след като скочите, не можете да се качите обратно в хеликоптера. Трябва да висите със 150км/ч в продължение на 60 километра, докато се върнете до летището, надявайки се да не улучите някой електрически кабел по пътя.

    Олимп – мега вулканът на Марс

    Ива Великова
    -
    0
    Олимп – мега вулканът на Марс

    През 2013 година учените обявиха изненадващо откритие – на дъното на Тихи океан се разполага гигантски вулкан. Това неактивно „чудовище“, било тихо в продължение на 140 милиона години, се намира на хиляда километра източно от Япония и се издига на 3 километра от дъното. Учените го наричат Масивът Таму.

    Масивът Таму

    Колкото и масивен да е обаче, той е вторият по големина в нашата Слънчева система. Първото място е заето от Олимп на планетата Марс. Площта, която той обхваща е забележителните 183 461 кв.км. – почти колкото целия американски щат Аризона.

    Един от първите, които предполагат, че точно това място на Марс е наистина специано, е италианският астроном Джовани Скиапарели, който прекарва много години през 19 век в наблюдаване на Червената планета през своя телескоп. Скиапарели вярва, че наблюдава естествени образувания по повърхността на планетата, които нарича „canali”. Макар на италиански думата невинаги да се превежда като изкуствено прокопан канал, терминът, именно с това си значение, става изключително популярен и хората започват да вярват, че „каналите“ са били водни пътища, построени от интелигентна цивилизация на Марс.

    Джовани Скиапарели

    В крайна сметка по-добрите телескопи позволяват на учените да достигнат до извода, че каналите са само оптична илюзия. Въпреки това, една част от повърхността, която Скиапарели наблюдава, по-късно се оказва, че e светло петно, което той нарича Nix Olympica. Тогава той достига до извода, че този обект най-вероятно представлява връх на планина, тъй като той бил едно от малкото неща, които могат да все още да бъдат забелязани по време на честите прашни бури на Марс.

    Nix Olympia запазва името си в продължение на още век, докато една космическа сонда на НАСА навлиза в орбита на Марс и започва да прави детайлни снимки на повърхността. Mariner 9 пристига на червената планета на 14.11.1971 по време на силна прашна буря. Когато прашните облаци намаляват, снимките разкриват, че Nix Olympia не е просто голяма планина, а масивен вулкан. За да се разграничи от предишното наименование, което е дадено на планина, е дадено ново такова – Olympus Mons (което на латински означава планината Олимп).

    Учените вярват, че Олимп е от така наречените щитовидни вулкани. Наречени са така, защото наподобяват щит на войн, благодарение на по-разлятата си форма. Те са много големи и имат нисък, подобен на купол профил. Щитовидните вулкани рядко изригват експлозивно. Вместо това те многократно изпускат големи потоци лава. Тези видове вулкани на нашата планета често възникват над „горещи точки“. Това са местата, където топлината от центъра на Земята се вдига нагоре към повърхността. Учените не са сигурни какво причинява образуването на „горещите точки“, но е сигурно, че тази топлина разтапя скалите, за да се образува участък с високи концентрации на магма под вулкана.

    Щитовидните вулкани на Земята са едни от най-големите видове, но техният размер е ограничен от тектонските плочи, които променят позицията си в продължение на милиони години. Тъй като „горещите точки“  остават неподвижни под плочата, това означава, че тя ще остане на същото място, но вулканът над нея ще се измести.

    Пример за това е Хаваи. Всеки от островите е щитовиден вулкан, но тъй като Тихоокеанската тектонска плоча се движи на северозапад, тя „отнася“ по-старите острови далеч от „горещата точка“ и те вече не са активни вулкани. В момента тя е под Мауна Лоа в Хаваи и вулканът е активен, но с течение на времето това ще се промени.

    За разлика от Земята обаче, на Марс няма подвижни тектонски плочи. Поради тази причина Олимп все още се намира върху „горещата си точка“ и става все по-голям. Учените не са сигурни на колко години е планината, но някои данни сочат, че се е формирала скоро, вероятно преди по-малко от 100 милиона години. Тъй като част от потоците от лава изглеждат, че са само на няколко милиона години, учените вярват, че Олимп все още е активен и може да изригне отново в бъдеще. Благодарение на снимките, с които разполагат, те могат да видят поне 6 калдери – вулканични образувания, получени при сриването на кратера на вулкана, когато е избухвал предходните пъти.

    Ако имахте възможност да се качите на върха на Олимп, бихте се влюбили в невероятно красивите му калдери. Вие обаче няма дори да подозирате, че се намирате върху огромна планина –  Олимп е толкова голям, а склонът му е само около 5 градуса.

    6 научно обяснени причини, поради които да четем повече

    Ива Великова
    -
    0
    6 научно обяснени причини, поради които да четем повече

    Четенето ни транспортира в свят, който никога не бихме видели, представя ни хора, които никога не бихме срещнали и ни дарява емоции, които иначе не бихме почувствали. Освен това е изключително полезно за здравето ни. Науката ни дава още 6 причини, поради които да четем повече.

    Четенето намалява стреса

    През 2009 година учени от University of Sussex във Великобритания сравняват по какъв начин различни дейности намаляват стреса чрез измерване на пулса и мускулното напрежение. Четенето на книга или вестникарска статия в продължение само на 6 минути намалява нивата на стрес с цели 68% – дори по-силен ефект от разходката, която намалява стреса с 42%, пиенето на чай, което намалява стреса с 54% и дори слушането на музика (61%). Според водещите проучването именно това, че четенето ни въвлича в своя собствен свят и ни позволява напълно да се разсеем, го прави перфектния начин за релаксация.

    Четенето, особено на книги, може да удължи живота ни

    Възможно е редовното четене да удължи живота ни. Екип учени от Йейл изследва повече от 3600 души на възраст между 50 и 12 години. Те откриват, че хората, които четат по около 30 минути дневно живеят около 2 години по-дълго от хората, предпочитащи да четат единствено списания и вестници. „Предимството на четенето на книги е, че ще разполагаме с по-дълъг живот, през който да ги четем“ – пишат авторите на проучването.

    Четенето подобрява езика ни и познанията ни за света

    Още през 90-те години Кийт Становик и колегите му инициират серия проучвания, за да сравнят връзката между когнитивните умения, речника, фактическите знания и изложението на определени автори. Те използват така наречения Author Recognition Test (ART). Според теста хората, които четат редовно имат с около 50% по-богат речник и имат с 50% по-високи знания от хората, които не четат книги редовно. „Това е ефектът на снежната топка. Колкото повече четем, толкова повече думи научаваме. Колкото повече думи знаем, толкова по-добри сме в четенето и разбирането – особено неща, които са далечни от нашата същност“ – казва Становик.

    Четенето пробужда емпатия

    Участниците в проучването на Харвард от 2013 година били разделени на няколко групи – първата трябвало да чете книги като „Corrie” на Алис Мънро, другата група – книги като „Space Jockey” на Робърт Хайнлайн, третата – книги като “How the Potato Changed the World”, а четвъртата група не трябвало да чете нищо. След проведени 5 експеримента се доказало, че хората, четящи литературна фантастика се справяли много по-добре в задачи като предричане на действията на героите и идентифициране на емоциите им, което поражда чувство за емпатия у тях. „Ако се ангажираме с герои, които са многопластови, непредсказуеми и по-трудни за разбиране, тогава има по-голяма вероятност да се сближим с подобни хора в живота“.

    Четенето спомага на креативността и приспособимостта ни

    „В живота непрекъснато имаме усещането, че трябва да вземаме решения, но твърде често затваряме умовете си за нова информация, която в крайна сметка би ни помогнала“ – казва Мая Джикич – психолог от University of Toronto. “Когато четем художествена литература тя държи умовете ни отворени, защото тогава можем да си позволим несигурност“ – допълва тя.

    Четенето ни трансформира в по-добри личности

    Екип учени от Торонто иска от 166 души да попълнят въпросници относно техните емоции и личностни характеристики, базиран на Big Five Inventory, който измерва екстравертността, съвестността, емоционалната стабилност, откритостта и други. Половината от хората трябвало да прочетат „Дамата с кученцето“ на Антон Чехов, в която един човек пътува до курорт, където има връзка с омъжена жена. Другата половина от групата четат подобна версия на историята, но е представена като доклад от бракоразводно дело. След това всички отговарят на същите въпроси, на които са отговаряли във въпросника. Повечето от отговорите на онези от хората, които са прочели художествената версия на историята, променят отговорите си значително. Те започват да гледат на себе си различно, след като са прочели за преживяването на други хора (макар и несъществуващи).

    „Когато се отъждествим с друг човек, героят от историята, ние „навлизаме“ в част от живота, която в противен случай не бихме познали. Изпитваме емоции и ставаме свидетели на обстоятелства, които не бихме разбрали по друг начин“ – казва Кейт Оутли от University of Toronto.

    Най-старият цвят на Земята датира на повече от 1 милиард години

    Ива Великова
    -
    0
    Най-старият цвят на Земята датира на повече от 1 милиард години

    Дали розовото е новото черно? Е, не точно, но според скорошно проучване, розовото е най-старият цвят, създаден от живи организми.

    Изследователите извличат пигмента от фосили на бактерии запазени в скали в Мавритания, Западна Африка. Във фосилите учените откриват хлорофил – пигмент, използван днес от растенията за фотосинтеза, датиращ на 1,1 милиарда години. Новооткритият хлорофил е с около 600 милиона години по-стар от откритите досега.

    Това откритие показва, че цианобактериите – бактерии, които оцеляват при слънчева светлина, са се появили много по-рано от водораслите, които датират на около 650 милиона години. Бактериите са доминирали в океаните на Земята в продължение на стотици милиони години. Благодарение на хлорофилът растенията имат зелен цвят, но фосилизираният хлорофил в пробите на цианобактерии е с тъмночервен или лилав цвят, съобщават учените.

    Когато анализират фосилите, за да анализират молекулите на бактериите, изследователите дестилират цветовете и откриват блестящ розов цвят. Този колоритен цвят показва, че древните организми, които са оцелявали на слънчевата светлина, са оставяли след себе си розов оттенък в океаните, според главният изследовател Нур Гуенели от Australian National University.

    “Такъв древен хлорофил се запазва само при изключителни обстоятелства“ – казва един от авторите на проучването Джокен Брокс. Първо, мъртвата органична материя, цианобактерия например, бързо потъва в морското дъно. Веднъж попаднала там, тя трябва да е била напълно изолирана от всякакво излагане на кислород, който би могъл да породи нейния разпад. След това скалата, която съдържа нейните фосили, трябва да е успяла да запази цялостта си в продължение на милиарди години.

    Реакцията на Брокс, когато вижда цветовете, образувани от организми, живели преди повече от милиарди години? „Истинско изумление“ – споделя тя. Дори водораслите, една от най-древните форми на живот, са липсвали или са били изключително оскъдни по това време.

    Но до появата на водораслите и по-сложните организми, планетата Земя е принадлежала на баткериите.

    „Това наистина е бил извънземен свят“ – казва Брокс.

    Крал Артур – велик воин, но слаб политик?

    Любомир Чолаков
    -
    0
    Крал Артур – велик воин, но слаб политик?

    Всеки народ с дълга история има свой героичен епос, в който са описани събития от далечното минало. В тези полуисторически, полумитологични хроники обикновено се разказва ясно за целите и задачите, които стоели тогава пред народа. Задължително се описват и личностите, по които си струва да се равняват днешните хора, както и онези, които трябва да бъдат мразени за някои недостойни техни прояви. Скандинавците имат такъв епос като „Еда“, славяните – „Билини“, Западна Европа е създала „Песен за Роланд“.

    Що се отнася до жителите на британските острови, техният главен герой е крал Артур. Всеки си спомня легендите за този смел владетел, който събрал под знамето си разпилените племена на бритите и разгромил саксонските варвари, нахлули в Британия. И, разбира се, знаем за Ескалибур, легендарният меч, с чиято помощ била извоювана тази победа. Когато четем биографията на Артур, оставаме с убеждението, че британската земя от онова време не е могла да роди по-благороден герой. Но ето, че някои историци се съмняват в това.

     

    Много учени отдавна смятат, че крал Артур не е нищо повече от плод на фантазията на средновековни писатели, по-късно широко „рекламиран“ от британските медиевисти. Въпреки това, археолозите, които изследвали легендарния замък Тинтагел – родното място на Артур, открили невероятна находка: огромен камък с гравиран надпис, в който крал Артур благодари на своя предшественик, че е построил замъка. Находката предизвикала големи емоции – радио-въглеродният анализ на повърхността на резбата потвърдил, че наистина е направена в края на V-ти век, точно по времето на Артур.

    крал Артур – Уикипедия

    При това има доста интересна информация за този крал. Неговият герб (три златни корони на червено поле) неведнъж се появява в хрониките на Ранното Средновековие. При това, всички тези летописи имали различен произход и са написани от различни автори. Споменаването на останалите крале от този период съвпада точно с историческите описания и е в пълно съответствие с официалната история. Но кой е този легендарен владетел и защо неговата историчност се поставя под съмнение?

    Всеки царствен персонаж трябва да се разглежда от гледната точка на политическата ситуация по негово време. А ситуацията по времето на Артур била, меко казано, доста неспокойна. Британските острови по онова време били единственото оцеляло наследство на Западната Римска империя, защото съхранили не само политическата система, но и обичаите, културата и бита на цивилизацията. Бритите останали носители на римската култура и живеели според цивилизованите закони на „добрия стар свят“. И, естествено, имало доста желаещи да заграбят това благоустроено късче от рухналата империя.

    Хуните били заети на юг, но изтласканите от тях сакси били принудени да отидат на север. А на север единствената интересна територия за завоюване била Британия. В средата на V-ти век саксите нахлули на британските острови. Артур събрал армия и ги разгромил в 12 големи сражения. Но, въпреки неговите блестящи военни победи, за около 200 години саксите превзели почти цяла Британия; независими от тях останали само Уелс и част от Северна Шотландия.

     

    Защо Артур не успял да довърши делото си и да изхвърли саксите обратно в морето? Писателят-историкът Шарън Търнър (1768-1847) смята, че Артур бил блестящ пълководец, но слаб политик. И наистина, в победите на легендарния крал не се проследява целенасочена линия. Обикновено се воюва, за да наложиш волята си на друга държава или да завоюваш нейни земи. Анализът на подвизите на крал Артур сочи, че те не донесли конкретна полза за племената на бритите, а междуособиците сред тях се засилвали. Затова Артур бил принуден да воюва не само против саксите, но и против свои роднини или бивши приятели. По онова време – около 500 г., в Британия имало 41 кралства. Саксите превзели 8 от тях, без никой да им попречи. Причината е, че другите били заети да воюват помежду си. Усилията на Артур явно не стигали, за да обедини другите 33.

    Има и друга интересна гледна точка, която твърди, че всъщност крал Артур е колективен образ. Такъв пълководец действително съществувал, но той бил просто маловажен владетел, а в човешката памет останали победите на неколцина военачалници, погрешно приписани на един човек.

    Например, Артиус Мох живял през 5-ти и 6-ти век и воювал против саксите, като спечелил няколко победи.

    Следващият интересен герой е Оуейн Белозъбия, които бил убит едновременно с крал Артур и почти по същия начин – от ръката на сина си Мелгун. Както знаем, Артур загива, смъртно ранен от своя племенник Мордред.

    Aртуир МакАйдън е шотландец, воювал срещу саксите.

    Такива герои били мнозина – и всички в биографията си имали по частица от живота на Артур.

    Но обстоятелството, че може би той е колективен герой, само засилва величието на неговия образ. Защото така изразява славата и доблестта на цял един народ, защитавал цивилизацията срещу варварите. Тази борба, както виждаме, е съвсем актуална и в епохата, в която живеем самите ние.

    Огюст Пикар: от небето до дълбините на Марианската падина

    Елица Мартинова
    -
    0
    Огюст Пикар: от небето до дълбините на Марианската падина

    Историята на завладяването на най-дълбоката точка на Световния океан е неразривно свързана с името на швейцарския учен Огюст Пикар, физик и изобретател. Той е роден в семейството на професор по химия през 1930 г., започва да се интересува от аеронавтика и е разработил първия в света стратострат – балон със сферична алуминиева гондола, който позволява да се извършват полети в горните слоеве на атмосферата. Със своя апарат Пикар, който по това време е на 47 години, извършил 27 полета, достигайки височина 23 000 метра. По време на експериментите със стратострата осъзнал, че същите принципи могат да се използват за завладяване на морските дълбини. Така че, швейцарският учен започнал да работи върху създаването на устройство, способно да потъва в дълбоки води.

    Втората световна война прекъснала работата на Огюст Пикар. Въпреки фактът, че Швейцария останала неутрална държава, научната дейност по това време била сериозно усложнена и там. Независимо от това, през 1945 г. Огюст Пикар завършил строителството на дълбоководния апарат, наречен батискаф. Той представлявал здрава, херметически затворена гондола за екипажа, която била прикрепена към голям плавателен съд, напълнен с бензин. За потапяне били използвани няколко тона стомана или чугунен баласт. Батискафът получил название FNRS-2. FNRS било съкращението на Белгийската национална фондация за научни изследвания (Fonds National de la Recherche Scientifique), която финансирала работата на Пикар. Любопитно е, че името FNRS-1 носил стратострата на Пикар. По този повод самият учен се шегувал: „Тези устройства са много сходни, въпреки че тяхната цел е противоположна. Може би съдбата е решила да създаде това сходство, за да може един учен да работи върху двата апарата. “

    Огюст Пикар през 1932 г. Снимка – Уикипедия

    Създаването на „Триест“

    Първото изпитателно гмуркане на FNRS-2 се провело в Дакар на 25 октомври 1948 г., а пилотът на батискафа бил, разбира се, неговият създател. Устройството се потопило само на 25 метра. По-нататъшната работа с батискафа била усложнена от факта, че белгийският фонд спрял финансирането. Огюст Пикар продал FNRS-2 на френския военноморски флот, чиито специалисти поканили учения да построи нов модел батискаф, наречен FNRS-3.

    Идеите за батискафа междувременно завладели света. През 1952 г. Огюст Пикар оставил FNRS-3 на френските инженери и отпътувал за Италия, за да проектира и разработи батискаф, наречен „Триест“. Той бил пуснат във вода през август 1953 година. В строителните работи по изграждането на батискафа на Пикар се включил и неговият син Жак Пикар, който трябвало да стане главен пилот на новия апарат за дълбоководни цели.

    През 1953-1957 г. „Триест“ провел поредица от успешни гмуркания в Средиземно море и дори достигнал фантастичната за тези времена дълбочина от 3100 метра. В първите гмуркания на „Триест“, заедно с Жак Пикар, участвал и Огюст Пикар, който тогава бил на 69 години.

    Проект „Нектон“

    Изследователската работа в Триест изисквала сериозни финансови инвестиции. Всяко спускане на устройството било необходимо да се обезпечи със съпровода на няколко екскортиращи съда. Батискафът на Пикар трябвало да бъде теглен до мястото за потапяне , тъй като нямал хоризонтален ход. През 1958 г. „Триест“ бил закупен от американския флот, който проявил интерес към проучването на дълбините на океана. Заедно с апаратурат,а Жак Пикар отпътувал за Америка, където трябвало да преподава управлението на батискафа на американските специалисти.

    Дизайнът на „Триест“, позволявал той да потъне до максималните дълбини, известни дотогава в Световния океан. В този случай, самият Жак Пикар отбелязал, че за повечето проучвания това просто не е нужно, тъй като 99% от дъното на Световния океан се намира на дълбочина не повече от 6000 метра. Правотата на Пикар била потвърдена от последвалата история – по-късно дълбоководни апарати, включително известните руски „Мир-1“ и „Мир-2“, били построени за потапяне на дълбочина от около 6000 метра.

    Тъй като човечеството обича да си поставя максималистични цели, било решено „Триест“ да се използва за покоряване  на най-дълбоката точка на Световния океан – Марианската падина в Тихи океан, чиято дълбочина достига 11 километра. Тази операция, в която са участвали войските на американските военноморски сили, била с кодово име Проект „Нектон“. За нейното осъществяване били направени сериозни подобрения в апаратурата, по-специално в Германия, където била произведен нова, по-солидна гондола.

    В края на 1959 г. „Триест“ бил предаден на американската военноморска база на тихоокеанския остров Гуам. По време на Втората световна война островът станал сцена на кървави битки. Това обаче не се отразило на подготовката на историческото потапяне. След няколко пробни спускания на 5 и 7 километра (което било рекорд за това време), се взело решение за т.нар.“Голямо потапяне“.

    „Голямото потапяне“

    Появило се недоразумение между Пикар и американската страна. Американците заявили, че той няма да участва в „Голямото потапяне“. Вероятно американският флот вярвал, че историческото постижение трябва да бъде чисто американско, а не американско-швейцарско. Но в крайна сметка, понеже потапянето на 11 км било специален случай, американските представители позволили на Пикар да участва в него.

    До точката на спускане „Триест“ бил теглен през нощта на 23 януари 1960 г. Било тежко, бурно време и Пикар трябвало да реши дали да се потопи батискафа или не. Швейцарецът дал „зелена светлина” на начинанието.

    На сутринта на 23 януари 1960 г. Жак Пикар и лейтенантът от флота на САЩ Дон Уолш започнали историческото потапяне. Пикар пише, че поради особеностите на горните слоеве на водата на това място, те са прекарали много дълго време, гмуркайки се на дълбочина от 300 метра. Скоростта, с която потънали, показала, че потапянето ще продължи 30 часа, което било абсолютно нереалистично. За щастие, скоростта достигнала изчислените стойности.

    В 13:06 часа на 23 януари 1960 г., след пет часа потъване, Пикар и Уолш стигнали до дъното на Марианската падина на 10 919 метра.

    Историческото спускане под вода на „Триест“ решило проблема, който измъчвал учените-океанолози: могат ли да живеят на такава дълбочина сложни организми. Веднага щом апаратът стигнал до дъното, Пикар и Уолш забелязали риба, която била уловена от лъчите на прожектора на батискафа. Въпреки, че впоследствие изявлението на Пикар било оспорено, поради липсата на документи.

    Изследователите останали на дъното 20 минути, след което устройството се върнало на повърхността за три часа.

    Третият, който покорил бездната, бил създателят на „Аватар“

    Жак Пикар в книгата, посветена на историческото потапяне, пише, че никъде другаде няма да се постигне подобен рекорд и остава само да се отиде в Космоса. Ученият не сбъркал: година по-късно на 12 април 1961 Юрий Гагарин на борда на „Восток“ напуснал земната орбита.

    От 1960 до 2012 г. никой, с изключение на Пикар и Уолш, не се е спускал до дъното на Марианската падина. През 2012 г., с едноместен батискаф, дъното на Марианската падина достигнал легендарния холивудски режисьор Джейс Камерън, създател на „Титаник“ и „Аватар“.

    1...108109110...319Страница 109 на 319

    Мобилно приложение за Android и iOS



    © Copyright 2008-2024, www.IskamDaZnam.com. All Rights Reserved.

    Съдържанието на сайта ИскамДаЗнам е обект на авторско право.
    Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ИскамДаЗнам, посочване на източника и добавяне на линк към www.IskamDaZnam.com.

    developed & hosted by ivexto