Търсене
Още
    Начало Блог Страница 114

    Вещиците и тяхната съдба през вековете

    Елица Мартинова
    -
    0
    Вещиците и тяхната съдба през вековете

    Още от дълбока древност, особено жените, са били подозирани в способността да правят магии. Вещиците били обвинени за всички катаклизми и лични нещастия. Смъртното наказание за тях съществувало още във Вавилон през 2000 г. пр. Хр. Подозрително се отнасяли към тях и в античните времена. Но никога борбата с вещиците  не е била толкова масова и жестока по своя характер, колкото в Средновековна Европа. Почти в цяла Западна Европа през XV-XVII век огньовете на Инквизицията пламтяли под телата на жени, мъже и деца, обвинени в магьосничество. Какво е причинило тази масова истерия?

    Историците отдават това на факта, че в този исторически период икономическият модел в повечето страни от Западна Европа е престанал да бъде ефективен. Населението бързо обеднявало, нараствало социалното напрежение. Вълната от епидемии и неуспехи на реколтата влошавали ситуацията. Хората често били склонни да обясняват своята бедствена ситуация с вмешателството на външни сили, зли очи и корупция. Това се случило в тези трудни времена. Свещениците обявявали вещиците за съучастници на дявола и магьосничеството било приравнено на смъртен грях. Започнало да се смята, че колкото повече от тях бъдат унищожени, толкова по-щастливо ще започне да живее човечеството.

    И ако през XII-XIII век екзекуцията на вещици е все още рядко събитие, то  масовите убийства от XIV век станали често явление. Имало случаи, когато повече от 400 вещици са били изгорени едновременно на кладите. Ситуацията се влошила след публикуването през 1484г. на була за вещиците на папа Инокентий VIII. Вещици горели навсякъде – във Франция, Белгия, Италия, но особено се отличавала Германия.

    Някои съдии дори се състезавали за броя на жертвите. Да го изгорят бил заплашван всеки, който се различавал от останалите жители. Горели най-красивите, най-дебелите, слепите и сакати по рождение. Всички разлики се считали за доказателство за тайно споразумение с дявола. Да се попадне в ръцете на Инквизицията можело след донос на съсед, който смятал, че свинята му е умряла от злия поглед на някоя жена.

    Но разгневена била не само Инквизицията. Обикновените хора също отправяли вещиците на кладата. Така, в херцогството на Хесе, един от трибуналите бил воден от войник. И заедно със съдебните заседатели (обикновени селяни) той съдил хората да бъдат изгорени без съществена причина.

    Често с помощта на обвинение в магьосничество хората намерили начин да се отърват от своите конкуренти: лекарите елиминирали с донос по-успешните от тях лечители, девойки изобличавали по-красивите си връстнички и т.н. Участието в лов на вещици било прието, както от католиците, така и от протестантите. Идеологическите лидери от миналото – Калвин и Мартин Лутер – лично участвали в екзекуциите, а дори и предлагали начини да се удължи агонията при изгарянето на вещиците. Например, Калвин предложил да се правят огньове от сурови дърва за огрев, което водело до по-продължително мъчение  и смърт.

    Още по-ужасни били инструментите за изтезания, които инквизиторите създали, за да накарат вещиците да признаят злонамерените си действия. „Стол на вещицата“ с остри шипове, вряща вода в ботуши – всичко действало, за да се получи самопризнание. Друго най-очевидно доказателство за вина е намирането по тялото на вещицата на „белезите на дявола“. Това дало повод днес да се смята, че под претекст за лов на вещици, Инквизицията се е борила с проказата.

    Въпреки това, част от медиевистите са склонни да вярват, че Инквизицията по този начин се опитвала да унищожи възникващия феминизъм. И как да не си спомним най-известната екзекуция, състояла се на 30 май 1431 г. в Руан, когато Жана д’Арк, обвинена в магьосничество, била изгорена.

    Едва в средата на XVIII век съдебните процеси по отношение на вещиците били прекратени. Защо се случило това? Постепенно нивото на образование нарастнало, условията на живот се подобрили. В някои социални среди вярата в магьосничеството започнала да се смята за лоша проява. Знанията в областта на медицината се увеличили, което означава, че сега много странности на човешкото тяло са обяснени научно и никой заради тях няма да бъде хвърлен в огъня. Постепенно горенето на вещици било забранено със закон. Но индивидуалните линчувания продължили повече от сто години. Последната известна вещица е била изгорена в Мексико през 1860 г. Историците са изчислили, че за магьосничество са били екзекутирани около 80 000 души.

    10-те най-рядко посещавани държави в света

    Ива Великова
    -
    0
    10-те най-рядко посещавани държави в света

    Всяка година World Tourism Organization прави преброяване на туристите, които посещават съответната държава годишно. Някои хора предпочитат да пътуват до по-отдалечени места, които рядко се посещават от хора. Ако и вие сте сред тях, вероятно този списък ще ви помогне да изберете следващото място, на което да планирате почивката си.

    1. Сао Томе и Принсипи – 8000 туристи годишно

    Тази малка островна държава е разположена в Гвинейския залив на запад от бреговете на Централна Африка. Открита от португалците в края на 15 век, икономиката на Сао Томе и Принсипи, базираща се основно на производство на захар, отстъпва пред отглеждането на какао (чрез робски труд) и производството на кафе през 19 век. Макар че получава независимост през 1975 година, демократични реформи са направени едва през 80-те години, а първите свободни избори са проведени през 1991.

    В столицата Сао Томе може да се наблюдава красива португалска архитектура, но повечето туристи идват заради световното първенство по гмуркане и риболов между месеците юли и октомври. Друга основна атракция е Националният парк Obo, където можете да наблюдавате птици, както и планината Пико де Сао Томе, чийто най-висок връх е 2024 метра.

    1. Ниуе – 8000 туристи годишно

    Тази малка държава, разположена върху коралов остров, се намира в централната част на Тихи океан. Със своето население от около 1000 души, Ниуе може и да е най-големият коралов атол, но е и сред най-малките държави в света.

    Островът е ограден от коралови рифове, а освен малкия си размер и уникални плажове, Ниуе има и още една интересна черта – високите нива на естествена радиоактивност в почвата. Засега обаче няма данни за опасност или странични ефекти вследствие на това. Ниуе може да ви заинтригува и с това, че през 2003 страната става първата в света, на която има Wi-Fi изцяло.

    1. Либия – 6250 туристи годишно

    Освен всички икономически и политически проблеми, които Либия има, причината поради която страната влиза в този списък е, че климатът ѝ определено не е за всеки – 90% от земята представлява изключително суха пустиня. Единствено северните райони, които са разположени край Средиземно море, се радват на по-мек климат. И все пак, онези, които са склонни да се престрашат, ще бъдат възнаградени с изключително интересно историческо наследство. Лептис Магна, който е на около 120 километра от Триполи, е древен град, който и до днес е запазил някои от най-забележителните римски руини. Кирена е друг известен древен град, основан от гърците през 630 година пр.н.е.

    1. Маршалови острови – 6000 туристи годишно

    В тази островна държава в Микронезия има експерти рибари и навигатори, а за много хора целият живот зависи от океана. Тъй като се опитват да направят всичко, за да го опазят, хората от Маршаловите острови са изградили най-големия резерват за акули в света. Населението се държи изключително приятелски към американците като вероятно една от причините е, че валутата в страната е американски долар.

    За съжаление близките отношения между двете нации невинаги са били положителни, тъй като Маршаловите острови са били мястото, на което са се провеждали тестове на американски ядрени оръжия, последиците от което продължават да оказват влияние и до днес. Радиоактивността обаче не е единственият проблем на страната, тъй като мнозина вярват, че тя е по-застрашена от наводнения, причинени от изменението на климата.

    1. Екваториална Гвинея – 5700 посетители годишно

    Една част от територията на страната е разположена на континента Африка, а друга част е върху няколко острова, най-известният сред които е о. Биоко. Екваториална Гвинея е известна със своите красиви бели плажове. Природните чудеса са причината страната да бъде посещавана от туристи като цяло, тъй като предлага невероятни вулканични, водни гледки, както и разходки сред джунглата.

    1. Южен Судан – 5000 посетители годишно

    Южен Судан е сравнително нова страна (от 2011 година). Поради разнообразието на населението (сред които има мюсюлмани, християни и анимисти), както и географското ѝ разнообразие, страната е засегната от бушуващи граждански войни в продължение на повече от 40 години. Въпреки това нацията е гостоприемна към гостите си и всеки, който я посети, след това споделя, че му е станала любима.

    1. Кирибати – 4000 посетители

    Кирибати е островна държава, намираща се в Тихи океан. Тя обхваща 14 атола и 18 острова, разположени на територия от 3 500 000 кв.км . Кирибати е труднодостъпна страна, тъй като островите са отдалечени и изолирани. До там можете да стигнете чрез самолет, който излиза или от Науру веднъж на всеки 1-2 седмици, или от Фиджи.

    1. Тувалу – 2000 посетители годишно

    Тувалу е  една от най-малките и най-отдалечените държави в света. Освен това е и труднодостъпна, тъй като за да стигнете до там съществуват само два начина – чрез самолет от Фиджи, който лети до Тувалу 2 пъти седмично или чрез товарен кораб (отново от Фиджи), който понякога взема пътници.

    1. Сомалия – 400 посетители годишно

    Преди гражданските войни в началото на 1990-те години Сомалия е изключително приветлива за туристи. Страната е забележителна със своите водопади, планински вериги и национални паркове. Там можете да видите лъвове, леопарди, хиени, щрауси и много други видове. Освен това Сомалия разполага с огромен брой плажове като най-известният сред тях е този в Могадишу.

    1. Науру – 160 посетители годишно

    Науру е дом на по-малко от 10 000 души население. Само един самолет лети до там, а туристически атракции, хотели и ресторанти почти липсват. Дори товарните доставки са рядкост. Безработицата е висока. И все пак, островът все още показва проблясъци на предишната си слава, благодарение на своите плажове и красиви морски птици.

    Най-прочутите проклятия в света

    Елица Мартинова
    -
    0
    Най-прочутите проклятия в света

    Вероятно сте чували за някои проклятия, които са оказали влияние върху живота на хората. Това случайно съвпадение ли е или е феномен, предопределящ съдбата на мнозина, които вярват, че са били прокълнати?

    След смъртта на известната певица Ейми Уайнхаус, която умира на 27 години, както и много други музиканти, сполетени от същата съдба, хората започнали да мислят, че проклятието на Клуб 27 наистина съществува. Ето кои са най-известните проклятия, които изглеждат като нещо повече от легенди и случайни съвпадения.

     Клуб 27

    Проклятието на „Клуб 27” засяга група много известни музиканти, които умират на 27-годишна възраст. В „Клуб 27” се оказали известни музиканти като Робърт Джонсън (умрял през 1938 г. без явна причина), Брайън Джоунс (1969 г., удавен в басейн), Джими Хендрикс (1970, задушен от повръщане след приемане на хапчета за сън и вино), Джанис Джоплин (1970 г., свръхдоза хероин), Джим Морисън (1971 г., сърдечен арест), Кърт Кобейн (1994 г., самоубийство, като Кобейн казал на сестра си, че би искал да попадне в „Клуб 27”).

    Макар че това са най-известните музиканти, които се появяват в „Клуб 27”, в списъка са включени и други, около 40 души, които не били толкова популярни, но също така станали официални членове на този клуб. Списъкът бил попълнен с още една знаменитост – Еми Уайнхаус, която починала на върха на славата си на 23 юли 2011 г. от сърдечен удар, причинен от алкохолна интоксикация.

    Джеймс Дийн и „Малкото копеле“

    Джеймс Дийн е известен холивудски актьор от 50-те години на миналия век. Най-известният му филм е „Бунтовник без причина“, а „Малкото копеле“ той наричал своя автомобил Porsche 550 Spider. Актьорът умира при автомобилна катастрофа зад волана на колата, веднага след като я купил. Актьорът Алек Гинес казал на Дийн, че неговата кола изглежда зловеща, предсказвайки смъртта му седмица след покупката на автомобила. .

    Освен това, след инцидента продали части от автомобила, които също донесли нещастия на своите собственици. Гумите на Поршето, сложени на нова кола, се спукали почти едновременно много скоро след покупката им и колата излетяла от трасето. Трой Макхенри и Уилям Ашдрайд аварирали по време на автомобилна надпревара. Техните коли били оборудвани с резервни части на „Малкото копеле“. Списъкът може да бъде продължен …

    Проклятието на Супермен

    Говорят, че създателите на героя Супермен Джери Сигел и Джо Шустър го проклели, защото били измамени от компанията „DC Comics“, за която работели и от която не получили никакви пари за труда си. Актьорът Джордж Рийвз, който играел Супермен в поредицата, се самоубил. Друг актьор – Кристофър Рийвс, който изиграл супергероя в по-късните филми за Супермен, паднал от кон, което довело до приковаването му на инвалидна количка в продължение на 9 години. Той умрял през 2004 г. от сърдечен арест.

    Проклятието на диаманта „Хоуп“

    „Хоуп“ може би е най-известният диамант в света. Той бил откраднат от челото на идол през 17-ти век. Свещениците на храма наложили проклятие върху камъка, което е валидно от няколко столетия. Непосредствено след кражбата, камъкът бил продаден на френски търговец на скъпоценности. Скоро след това в Константинопол го нападнали бесни кучета. Преди смъртта си търговецът успява да представи диаманта на краля на Франция Луи XIV, който нямал и понятие, че „Хоуп” може да донесе нещастие.

    Принцеса де Ламбал, която носела този камък през цялото време, била убита по време на Великата френска революция. Тъжна съдба споходила и министъра на финансите на краля, който взел камъка. Той приключил живота си в затвора. Всички бижутери, свързани с този диамант, завършили живота си при странни обстоятелства, включително и самоубийство, като Жак Колот. Учените обаче отхвърлят теорията за проклятието, наложено на диаманта, като твърдят, че такива истории служат за промоция на камъка, за да бъде продаден по-успешно.

    Проклятието на Текумсе

    Това проклятие има много имена, включително „Президентското проклятие“ или „Проклятието на нулевата година“. То е свързано със серия от странни закономерности, отнасящи се до смъртта на американските президенти, избирани през годините, завършващи на 0, от 1840 до 1960 г.

    Проклятието е свързано с президента Уилям Харисън, когато бил все още  губернатор. Той се опитал да подкупи коренните американци с цел да завземе земята им. Завладял селото на лидера Текумсе, което било разположено на брега на река Типуканое. Братът на Текумсе, когото наричали „Пророка“, проклел Харисън и предсказал, че ще умре по време на управлението. Това важи и за всички останали президенти до седмо коляно, които щели да бъдат избирани в годините, завършващи на 0, както и в годината, в която бил избран Харисън.

    Проклятието на плачещото момче

    В света винаги има много и различни мистерии и загадки. Но тази история е забележителна, тъй като очевидците са стотици. Тя получава името “Плачещото момче”, на една от картините на испанския художник Бруно Амадио (1911-1981 г.). Този уважаван художник подписва своите творби като Браголин, така че е по-известен с това име. По едно време той рисува серия картини, всяка от които изобразява плачещо дете. Твърди се, че това са лицата на деца от сиропиталище, което изгоряло по време на войната. А според легендата „Плачещото момче“ всъщност е синът на Браголин.

    Художникът нарочно го разплаквал като го плашел с огън, за да го рисува. Тормозът продължил с месеци и в един момент малчуганът не издържал и проклел баща си, пожелавайки му сам да изгори. Няколко седмици след това момчето починало от пневмония, а Браголин изгорял в дома си. Всички купувачи на „Плачещото момче“ оставали без покрив над главите си, след като домовете им мистериозно изгаряли. Оцелявала единствено картината.

    ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ: Мистерията около картината “Плачещото момче”

    Проклятието на Полтергайст

    „Полтергайст“ е трилогия филми на ужасите, първият от които излиза на бял свят през 1982 г. Невероятно насилствената природа на лентата, както и нейният сюжет, породили много загадъчни слухове около филма. Фактите обаче не могли да бъдат отхвърлени: четирима от членовете на екипа починали в периода между излизането на първия и последния филм, сред които била 12-годишната актриса Хедър О’Рурк. Говорят, че причината за проклятието е, че за някои от сцените са били заснети истински трупове.

    10-те най-необходими и високоплатени професии на бъдещето в САЩ

    Елица Мартинова
    -
    0
    10-те най-необходими и високоплатени професии на бъдещето в САЩ

    Високата безработица в развитите страни кара младите хора да имат по-внимателен подход при избора на професия. Изданието „24/7 Wall St.“ състави списък на 10-те най-необходими и високоплатени професии на бъдещето в САЩ, обхващащи периода до 2020 г.

    Офталмолози

    • Увеличение на броя на свободните работни места: 33.1%
    • Общ брой нови места (2010 – 2020 г.): 11 300
    • Средна годишна заплата: 94 990 долара

    Офталмологът е специалист по диагностика на очни заболявания и лечение на различни зрителни увреждания. В САЩ, за да се работи тази професия, е необходимо да се получи докторска степен по офталмология в едно от 20-те акредитирани училища. Професията на офталмолог винаги е добре платена: днес в Америка максималната му заплата достига 166 400 долара. Като се има предвид, че броят на възрастните хора расте всяка година, броят на офталмолозите в периода от 2010 до 2020 г. се очаква да се увеличи с 33,1%.

    Специалисти по рехабилитация

    • Увеличение на броя на свободните работни места: 33,5%
    • Общ брой нови места (2010 – 2020 г.): 36 400
    • Средна годишна заплата: 72 320 долара

    Специалистът по рехабилитацията работи с пациенти, които са имали сериозни травми, заболявания, претърпели са сложна операция или са с увреждания. Те помагат на пациентите да забравят за болестта и да станат независими в ежедневието или на работното място. Практикуването на тази професия изисква магистърска степен. Очаква се броят на специалистите по възстановяване на здравето в САЩ да достигне 144 000 до 2020 г., което се дължи на бързото застаряване на населението.

    Ветеринарните лекари

    • Увеличение на броя на свободните работни места: 35,9%
    • Общ брой нови места (2010-2020): 22 000
    • Средна годишна заплата: 82 040 долара

    В допълнение към лечението на домашни любимци, ветеринарният лекар трябва също така да знае как да помогне на селскостопански и лабораторни животни. В САЩ, за да се работи тази професия, трябва да се получи докторска степен по ветеринарна медицина в един от 28-те университета, както и държавна лицензия. Очаква се броят на ветеринарните лекари в САЩ да нарасне с 22 000, или 35,9% между 2010 и 2020 г.

    Медицински специалисти, с изключение на епидемиолози

    • Увеличение на броя на свободните работни места: 36,4%
    • Общ брой нови места (2010 – 2020 г.): 26 400
    • Средна годишна заплата: 76 700 долара

    Въпреки, че задълженията на медицинските специалисти варират в зависимост от работното място, всички те трябва да познават добре вътрешните органи и тяхното функциониране. Медицинските специалисти често работят за федералното правителство, в изследователски институти или в частни компании. До 2020 г. броят на хората с тази професия ще надхвърли 136 000, което се дължи на застаряването на американците и нарастващото търсене на наркотици. За  работа като медицински специалист, чиято максимална заплата достига 142 800 долара, трябва докторска степен или завършен следдипломен курс по медицина.

    Сурдолози

    • Увеличение на броя на свободните работни места: 36,8%
    • Общ брой нови места (2010 – 2020 г.): 4800
    • Средна годишна заплата: 66 660 долара

    Лекарите-сурдолози са специалисти по диагностика и лечение на нарушения на слуха. За да се работи тази професия е необходимо висше медицинско образование, както и държавна лицензия. Застаряването на населението е основната причина за високото търсене на слухови терапевти. Очаква се до края на това десетилетие техният брой да нарастне с 36,8%. Днес максималната годишна заплата на сурдолог достига 102 210 долара.

    Дентални хигиенисти

    • Увеличение на броя на свободните работни места: 37.7%
    • Общ брой нови места (2010 – 2020 г.): 68 500
    • Средна годишна заплата: 68 250 долара

    От 2010 г. до 2020 г. броят на денталните хигиенисти ще се увеличи с 37.7% до 250 000. Сред причините за голямото търсене на тази професия е застаряването на населението, както и големият брой текущи проучвания в областта на стоматологията. Денталните хигиенисти не се нуждаят от по-високо медицинско образование или трудов опит. Почистване и рентгенография на зъбите са основните им задължения.

    Физиотерапевти

    • Увеличение на броя на свободните работни места: 39%
    • Общ брой нови места (2010 – 2020 г.): 77 400
    • Средна годишна заплата: 76 310 долара

    Физиотерапевтите възстановяват или запазват нарушените двигателни способности и дееспособността на пациента. Те трябва да имат професионално медицинско образование. Обикновено са с докторска степен, както и държавна лицензия. До 2020 г. броят на физиотерапевтите ще се увеличи с 39%. Днес максималната им заплата е 107 920 долара.

    Пазарни анализатори

    • Увеличение на броя на свободните работни места: 41,2%
    • Общ брой нови места (2010 – 2020 г.): 116 600
    • Средна годишна заплата: 60 570 долара

    Пазарните анализатори работят в повечето сектори на икономиката и се занимават с прогнозиране на тенденциите на пазара и продажбите, събирането и анализирането на информация за компаниите. Пазарният анализатор трябва да има бакалавърска степен, макар че някои са с магистърска степен. Очаква се, че до 2020 г. общият брой на хората с тази професия в САЩ да достигне 400 000. Днес максималната годишна заплата на анализатора достига 111 440 долара.

    Специалисти по ултразвукова ехография

    • Увеличение на броя на свободните работни места: 43,5%
    • Общ брой нови места (2010 – 2020 г.): 23 400
    • Средна годишна заплата: 64 380 долара

    Медицински специалисти по ултразвукова ехография работят в болници и други лечебни заведения, където се извършват ултразвукови изследвания и анализ на изображенията. Очаква се броят им в САЩ до 2020 г. да се увеличи с 43,5%. Специалистите по ултразвукова диагностика получават максимална заплата 88 490 долара. Те трябва да имат диплома по медицинско образование, както и професионален сертификат.

    Инженери на медицинско оборудване

    • Увеличение на броя на свободните работни места: 61.7%
    • Общ брой нови места (2010 – 2020 г.): 9700
    • Средна годишна заплата: 81 540 долара

    Инженерите на медицинско оборудване обикновено се занимават със създаването или поддръжката на медицинско оборудване, включително различни апарати и рентгенови машини. Тази професия изисква много знания по биология, математика и химия. Ето защо е необходимо завършването на университет в съответната специалност. Очаква се броят на инженерите в областта на медицинското оборудване да нарасне с 61,7% до 2020 г., което е най-значимото увеличение сред всички професии в този списък.

    Как са се появили държавите

    Елица Мартинова
    -
    0
    Как са се появили държавите

    Първата стъпка към възникването на държавата били общностите. В малките групи, където хората били около 150 души, отношенията им се развивали от само себе си. Но веднага след като броят на членовете на общността нарастнал, възникнала необходимостта от дисциплинарни органи, които да обърнат внимание на възникващите конфликти и противоречия. Постепенно се появила държавата.

    Историкът Ювал Ной Haрари обяснява, че древните племена и държавите възникват благодарение на  историите, които хората споделят един с друг. Примитивните племена редовно организирали ритуални срещи край огньовете, по време на които шаманите разказвали легенди. Чрез тях се установявали общите правила за поведение на общността.

    Защо хората започнали да се обединяват в общности, а след това и в държави? Това станало, защото било по-лесно в съюз с други племена да се защитават срещу външни врагове. На второ място, по-лесно е да се намери храна и тя да се обработва, за да се осигури препитанието. Така в примитивните селища се появило разделение на труда. Мъжете осигурявали храна, а жените почиствали пещерите и гледали децата. Започнала, образно казано, тясна специализация. Способните да се занимават със земеделие работели земята. Мъжете, които се справяли по-добре с лова, се заемали с него. С течение на времето били създадени семейни предприятия и работилници. По-малко успешните хора работели за съседите си. Общността заменяла болница, училище, полиция, строителство, застрахователни компании и дори радио с телевизия.

    Структурата на съвременното общество донякъде напомня тази на примитивните племена. Шаманите били лидерите и членовете на Парламента. Вярно е, че легендите вече са различни – за законите, културните норми, стратегиите за развитие, икономиката, които определят нашия живот и спомагат за изграждането на връзки с други жители на страната. Ако човек се разболее, членовете на семейството му се грижат за него. По-възрастните хора отглеждат децата и внуците си. Когато родителите умрат в едно семейство, други поемат възпитанието на децата. Когато младите хора трябва да научат дадено умение, родителите помагат за обучението им. Ако семейството не можело да се справи с някакъв проблем, то се обръщало към съседите за помощ. Отношенията между хората били изградени на принципа на взаимна подкрепа.

    Общностите се превръщат в държави

    Не гледайте романтично на битието в общините. Животът бил усложнен от големи ограничения. Членът на общността не взимал самостоятелни решения – по принуда встъпвал в брак, избирали му професия и начин на живот. Често това било причина за големи семейни разногласия. Трудно е да се установи кога и как примитивните общности са се превърнали в държави. Но учените са посочили няколко варианта на този преход.

    Първият е обединението около военния водач. Такива лидери на общността често си поставяли за цел разширяване на границите на владенията. Те настройвали събратята си в племето, за да завладеят други територии, да съсредоточат ресурси в земите си, да подчинят заловените хора и да разширят границите на притежанията. По същия начин през XIII век била създадена Монголската империя, която просъществувала до 1368 година. В резултат, завладяната от Чингиз хан и неговите наследници  територия от 38 милиона квадратни километра била най-голямата в световната история.

    Втората версия за прехода се свързва с нарастващото влияние на свещениците и други духовни служители. Статутът им дал политическа власт. Хората очаквали от тях правила на поведение, за да избегнат гнева на боговете. Пример за такава империя е Западната Чалукя, която съществувала от 973 до 1189 година. Религията станала причина за строго разделение на нейните жители на касти, а също и причината за началото на съдбоносни за нейното съществуване войни.

    Държавите стават империи

    Третият стадий е свързан с икономическия растеж. Развитието на технологиите и увеличаването на броя на населението довели до необходимостта от разделяне на отговорностите за производството на храни и битови стоки. Пример за това е Белгийската империя. В края на XIX век тя се превърнала в колониална сила, използвайки други територии за натрупването на капитал и развитието на индустрията. Според френския антрополог Пиер Кластра обаче, тези явления са вторични причини за превръщането на общността в държава. Поради разделението на труда се появили занаятчии, например земеделци и ковачи. За да се разрешат евентуални конфликти между тях била необходима независима страна – държавният апарат. Някои държави активно разширили своите територии, завладявайки слабите си съседи.

    Така се появяват първите империи с централизирана администрация – държави, които обединяват насилствено заграбените територии и народи. За обслужването на империята (водене на завоевателни войни, поддържане на реда на огромна територия, обогатяване на владетелите) се изисквали много големи средства, което означавало добра работа на системата за събиране на данъци. Въпреки това, при намесата в делата на отдалечените общности, императорите били възпрепятствани от слабо развитата транспортна система. Така че, грижите за събирането на данъци и наказанията на поданиците често се предавали на управителите.

    Първата достоверно известна империя е Акадското царство на Саргон Велики, която започва да съществува около 2250 г. преди новата ера. Отначало той притежавал само града-държава Киш в Месопотамия. Но с течение на времето територията на царството се разпростряла до съвременната Сирия  и Ирак, като обхващала дори малки части от Турция и Иран.

    В китайската империя Мин (1368-1644 г.) местните общности се ползвали с данъчна независимост. В някои села данъците били напълно изплатени от благородниците, в други плащали бедните, а в трети – данъците били разпределени поравно между всички жители. Старейшините знаели приблизителното богатството на всяко семейство и затова можели да събират налозите, без да използват сила.

    Преди два века започнала индустриалната революция, която отварила нови възможности за държавите. От 1870 година икономиката на 16 развити страни, сред които САЩ и Япония, започнала стабилно да се развива. И този прогрес продължил дълго време – през XIX-XX век. Така, че за периода 1947-1975 година доходите на американските жители се удвоили, а в Япония – нараснали седем пъти.

    Благодарение на инвестициите в науката и технологиите, в света се появявили нови средства за комуникация и различни видове транспорт. А увеличаването на събираемостта на данъци от богатото население позволило на държавите да създадат огромен екип от служители, полицаи, социални работници и учители. Така гражданите вече имали достъп до качествени услуги в училищата, болниците, полицията и съдебната власт, а държавата – работната сила. Това предизвикало процес на урбанизация: в целия свят селското население се е настанило в големите градове в търсене на работа и по-добър живот. Този процес обаче невинаги вървял гладко. За много жители на селските райони не било лесно да променят начина си на живот и да приемат либералните ценности на гражданите – независимост и отговорност за собствения си живот. Началото на индустриалната революция предоставило на страните неизвестни преди това възможности. Бързото развитие на някои държави, главно европейски, довело до възникването на концепцията за „национална държава“. Най-важното задължение било защита правата и интересите на техните граждани. В световната политика се затвърдила идеята, че трябва да има толкова независими държави, колкото са народите в света. През 1910 г. в света имало само 15 държави. Но следващите две световни войни променят политическата карта на планетата. Много народи получават правото на самоопределение. Днес ООН официално признава 193 държави.

    10 любопитни факта за опосумите

    Ива Великова
    -
    0
    10 любопитни факта за опосумите

    1.Опосумите и посумите са напълно различни животни. В Северна Америка думите опосум и посум се използват за един и същ вид животно, но в Австралия думата посум се отнася са съвсем различен вид. От двата вида животни най-известни респективно са Вирджинският опосум и Четкоопашатият посум. И двете са малки по размер животни, всеядни и двуутробни, но приликите помежду им свършват тук.

    Четкоопашат посум

    2. Двуутробните или иначе казано торбестите животни не се срещат често по света, а в Канада и САЩ например опосумите са единствените им представители. Както при останалите торбести животни, майката опосум ражда все още не напълно развитите си потомци, които отглеждат в „торбата“ си през първите няколко месеца от живота им.

    3. Вероятно най-любопитната особеност на опосумите е, че те могат да се преструват на мъртви като по този начин се предпазват от нападение на хищници. Когато опосумите изпитат огромен страх пред лицето на опасността, те припадат, оставайки неподвижни с часове. Интересното е, че те не могат да контролират това си действие нито продължителността от време, което прекарват по този начин – тяхното състояние е недоброволна реакция, провокирана от силен стрес.

    4. Една снимка на опосум, който се преструва на мъртъв не е достатъчна, за да усетите цялото преживяване – трябва да го видите на живо и да усетите силната и противна миризма, която животното излъчва, докато се преструва на мъртвец. Тя е още една причина хищниците да потърсят храна на по-голяма дистанция от опосума.

    5. Макар да не са най-приятните на външен вид животни, опосумите са полезни, тъй като намаляват разпространението на лаймска болест. Те поглъщат 90% от кърлежите, които ги нападат. Според National Wildlife Federation един опосум поглъща около 5000 паразитни животни за сезон.

    6. Опосумите имат изключителна памет – поне що се отнася до храна. Според учените те запомнят точно кой път би могъл да ги отведе до вкусна храна – и правят това много по-добре от плъховете, котките, кучетата и прасетата.

    7. Докато голям брой животни поглеждат змията и автоматично изпитват страх от нея, опосумите правят изключение и гледат на опасното животно като на следващия си обяд. Опосумите са имунизирани срещу отровата на почти всеки вид змии, обитаващи техния район като единственото изключение са кораловите змии.

    Вирджински опосум

    8. Макар че опосумите не са имунизирани срещу бяс, да откриете животно с това заболяване е изключително необичайно. Те имат ниска телесна температура, което не е добра среда за развитие на вируса.

    9. Понякога опосумите използват опашките си като трета ръка. Много често малките се улавят за клоните чрез опашките си, висвайки надолу както по анимационните филми, но е мит, че могат да спят по този начин – опашките им не са достатъчно силни, за да издържат тежестта им задълго.

    10. Благодарение на това, че се преструват на мъртви и миришат лошо, опосумите не са известни като най-чистите животни в природата. Но истината е, че те приемат хигиената си за нещо изключително сериозно и използват езика и лапите си, за да се почистват (при това го правят често и щателно).

    Флотът на Александър Македонски – в Америка?

    Любомир Чолаков
    -
    0
    Флотът на Александър Македонски – в Америка?

    Известно е, че на прощалния пир в чест на флотоводеца Нехарха и спътниците му, Александър Македонски се заразил с някаква загадъчна смъртоносна болест и скоро умрял. Няколко дни по-късно огромният му флот изчезнал, без да остави никаква следа в хрониките.

    Естествено, това дава богат материал за най-различни хипотези. През ХІХ-ти век известният немски учен А. Хумболт отбелязал, че след 330 г. пр. Хр. Александър Македонски умишлено акцентирал върху географските открития по време на своите походи, като за тази цел поддържал голям екип от учени: природоизследователи, географи, историци-хронисти, философи, художници.

    Александър Македонски

    Гръцката географска наука тогава постигнала голям напредък. Колко малко знаели гърците преди тези походи – а пък и дали изобщо знаели?, за високите планини на Армения, за Хиндукуш, Сър-Даря и Аму-Даря, за върховете на Хималаите и долината на Инд?

    А моряците на Неарх пък били първите гърци, видели мангрови дървета по бреговете на тропическите морета. За тогавашните хора било крайно интересно: а къде ли е краят на света? И има ли той край?

    Край стените на Вавилон Александър построил огромен флот. Ето какво пише римският историк Ариан (92-175): „Според Птолемей, син на Лаге, от когото черпя главно моите сведения, целият флот се състоял от около 2 хиляди кораба, включително 80 с тридесет весла и много други, също и за превоз на коне, открити товарни ладии и всякакви други съдове. За да служат на корабите, за моряци взели финикийци, кипърци, карийци и египтяни“. Тоест: най-добрите мореплаватели на Древния свят.

    Разузнавателните експедиции на Неарх обиколили бреговете на Персийския залив. Капитан Бахтас открил Бахрейнските острови и ги нарекъл Тилос. Андростен доплавал до Абу-Даби и съобщил за търговията с перли по арабското крайбрежие. Хиерон заобиколил по море Арабия, но се върнал, защото моряците били ужасени от огромните водни пространства и безкрайните пясъчни пустини.

    През лятото на 323 г. пр. Хр. Неарх се канел да продължи разузнавателните пътешествия. Но съдбата решила друго. На 10 юни Александър неочаквано умрял. И флотът изчезнал. Накъде ли го повел гръцкият адмирал Неарх?

    Според Ариан, малко преди смъртта си Александър искал: „…да тръгне от Персия, да заобиколи по-голямата част от Арабия, страната на етиопците, а също Либия и Нумидия от другата страна на Атлас до Хадес, да излезе в нашето море и, като подчини Либия и Картаген, да получи правото да се нарича „цар на цялата земя“. Явно географските знания на гърците в онази епоха не били чак толкова оскъдни, щом знаели, че Африка може да бъде заобиколена по море?

    Според дръзката хипотеза, издигната от някои съвременни американски историци, флотът на Александър поел на изток, покрай бреговете на Южна Азия. В Индия гърците направили две спирки: първо на южния край на полуострова, после на източното му крайбрежие. От Индия корабите преминали към Мианмар (Бирма), завили на юг, плавали покрай Малака и излезли към островите на Индонезия. Така флотът достигнал Нова Гвинея. Когато достигнал Полинезия, били изминали вече 25 години от началото на пътешествието. Хората и корабите остарели, много кораби потънали, част от екипажите загинали в схватки с местните жители. Били събрани още моряци от местните жители на Южна и Югоизточна Азия. Сред гръцките кораби били добавени големи канута с екипажи от туземци. Флотът продължавал пътя си и достигнал Централна или Южна Америка.

    Това е хипотезата. Но всеки ще каже: а къде са доказателствата? Според американските изследователи, доказателствата са стотици.

    Например, едно от тях е, че хората, които стъпили на брега на Новия свят, носели шлемове в очакване на битката. Но на рисунките по пирамидите на индианците мочика са изобразени типични гръцки шлемове с извити гребени. Същите шлемове, само че плетени от тръстика, удивили след много векове капитан Джеймс Кук, който ги видял сред жителите на Хавайските острови…

    Друг аргумент са флейтите, изобретени от гърците и символ на бога с кози крака Пан. Точно същите флейти са намерени в Панама, Колумбия, Перу и на Соломоновите острови. Съвпадение или заимстване? Многозначително обаче е, че всички флейти свирят все в една и съща тоналност. Значи, може би имат един и същи произход?

    Интересното е още как австралийски учени са твърдо убедени, че древните египтяни са плавали до Австралия. В австралийския щат Куинсланд са открити серия йероглифи от средиземноморски тип. Впрочем, на древни китайски карти отпреди 2500 години са очертани северните брегове на Австралия. Освен това, в Централна Австралия някои племена използват думи на древноегипетски език, без да разбират значението им. Те разказват, че някога дошли хора отвъд морето и поискали да живеят с тях.

    При изследване на мумиите в Британския музей било открито евкалиптово масло, което било част от сместа за балсамиране. Но е известно, че по времето на фараоните евкалипти растели само в Австралия и най-близките й острови.

    Ето защо и хипотезата за доплаването на флота на Александър Македонски до Америка може да се окаже не чак толкова фантастична.

    Куманите – племето от конни наемници

    Любомир Чолаков
    -
    0
    Куманите – племето от конни наемници

    Куманите играят важна роля в българската история – те са съюзници на цар Калоян по време на решаващата му победа над кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход при Адрианопол през 1205 г. Но се оказват и доста коварни съюзници – смята се, че именно техният предводител Манастър убива царя през 1207 г.; при това може би в заговора е участвала и съпругата на Калоян, царица Целгуба (Анна-Анисия), също куманка.

    Но кои са куманите и откъде са се взели?

    Във византийските и унгарски източници от 1060-те години се споменават племената кумани и куни, дотогава неизвестни в Европа. Затова пък били познати на руските князе като „половци“. Предците на куманите – сарите, в Ранното Средновековие имали своя държава на територията на Алтай и Източен Тян-Шан. Но тя била разгромена от китайците през  630 г. Оцелелите сари се преместили в степите на Източен Казахстан, където получили новото име „кипчаки“, което, според легендата, означава „нещастни“. Но това название не се среща при появата им в Източна Европа, за което първи съобщават визанитйците през 1064 г.

    Според някои археолози, основните археологически находки на куманската култура са прочутите скулптурни идоли на жени от камък, издигани върху могилите в чест на бойците, загинали в битка.

    Както повечето чергари, куманите водели полуразбойнически начин на живот. Главните им занимания били нападенията срещу земеделските градове и селища, заробването на техните жители и след това продажбата им по робските пазари на Централна Азия и Венеция.

    В битките те използвали тактиката на внезапните набези: устройване на засади, внезапни атаки, лъжливи бягства, масирана конна лава срещу изненадания противник. Въоръжени с лъкове и стрели, мечове и къси копия, куманите препускали срещу вражеския строй, като го обсипвали с облаци стрели. Всички тези похвати използвали и срещу кръстоносците при Адрианопол през 1205 г. Освен ударната конница, те използвали и нови за онова време оръжия – тежки арбалети и „течен огън“, явно заимствани от китайците по време на войните с тях в Алтай.

    Куманите много често се наемали на служба при най-различни господари: Византийската империя, руските княжества, България, Влахия. Хрониките дори описват случаи, когато различни кумански дружини се сражавали едни срещу други, защото били наети от различни воюващи страни.

    Най-големият враг на куманите бил руският княз Владимир Мономах (1053-1125). Той разработил бойна тактика, която свела до минимум предимствата на куманските конни набези.

    Кавалерийската „лава“ на куманите се разбивала в дългите копия и високи щитове на руската пехота – а в това време рускатата кавлерия обкръжавала куманските дружини и не им позволявала да използват обичайния си похват за бързо бягство. Следвала масова сеч, в която обградените хиляди кумани били избивани до крак като отмъщение за поробените и отвлечени славяни.

    Руснаците дори избирали подходящ сезон за война срещу куманите – през пролетта, когато руските коне, хранени през зимата със зърно и сено, били по-силни от куманските, които разчитали само на прясна трева, трудно откривана сред зимните снегове.

    Любимата тактика на Владимир Мономах също се оказала крайно ефикасна: той изчаквал куманите да атакуват и да ги посрещне с копията на пехотата. Така номадите са изморявали, атакувайки безполезно стените от копия и щитове – а в това време руската конница обкръжавала фланговете и удряла в тил.

    Няколко похода на Владимир Мономах били достатъчни, за да прогонят куманите от руските земи. Те се разпилели към Кавказ, Източна и Централна Европа, мярнали се за кратко на Балканите и окончателно изчезнали от историята – а след тях останали само прочутите „каменни баби“, осеяли причерноморските степи.

    Интересно е, че когато започнало великото нашествие на татаро-монголите към Европа през 1230-те години, най-важният аргумент за това бил да бъдат преследвани и унищожени докрай куманите – които си били спечелили смъртната омраза на монголските владетели от династията на Чингизидите.

    Кумани предвождани от цар Калоян щурмуват отбранявания от св. Димитър Солун – фреска от манастира Дечани

    Релеф с изображение на кумански конник стрелящ с лък

    Тъмната страна на Дубай

    iskamdaznam
    -
    0
    Тъмната страна на Дубай

    Повечето хора свързват Дубай с лукс и има защо. Градът е известен с елитните хотели, най-високата сграда в света, луксозните коли по улиците.

    Дубай е основан през 1833 година, когато Шейх Мактум бин Буту Ал Мактум убедил около 1000 членове на своето племе да се заселят в местността. През 1971 година селището влиза в територията на ОАЕ. По онова време то не било нещо повече от село сред пустинята. Всичко се променило, когато там открили петрол. През последните 40 години Дубай преживява невероятна трансформация и се превръща в това, което е днес.

    Почти всеки ден може би се натъквате на статии за луксозната страна на Дубай.

    Зад блясъка обаче се крие и тъмна страна. Вижте пет неща, които показват обратната страна на монетата:

    5. Робски труд – стотици хиляди работници живеят като роби

    Както споменахме вече, през последните 40 години в Дубай бяха построени много луксозни небостъргачи и инфраструктура. Тези, на чиито плещи падна физическата работа, са имигранти от държави като Бангладеш и Индия. Те са дошли в Дубай, подмамени от обещания за голямо заплащане и луксозни квартири. Оказва се, обаче, че няма нищо подобно. Работят по 14 часа на ден в жегата (докато на туристите дават съвет да не прекарват повече от 5 минути навън), получават ¼ от парите, които са им обещани, често им вземат паспортите, за да не могат да си тръгнат. Нужни са им години, за да съберат пари за билет обратно до родината си. За да отидат в Дубай, някои от тях не взели заем, който след това не успяват да изплатят. В лагерите, където живеят тези имигранти има чести самоубийства.

    4. Няма процедура по банкрут – или си плащащ дълга, или влизаш в затвора

    Статия в The Independent наскоро разказа историята на канадците Карен и Даниел Андрюс. Даниел получил предложение за работа в Дубай и се преместил там заедно със съпругата си.

    В началото всичко било чудесно, имали дори прислуга, казват, че чувствали „опиянението“ на Дубай. За съжаление Даниел получил тумор в мозъка, а след това направил няколко погрешни финансови хода и натрупал известен дълг. Когато решил да си тръгне от Дубай, той напуснал работа. В емирството има закон, според който, когато напускаш работа, компанията уведомява банката ти. Ако имаш дългове, банката замразява финансите ти. Така семейството се оказва със спрени кредитни карти и сметки, били изгонени от апартамента им, а Даниел влязъл в затвора. Съпругата му няма право да работи и в момента живее в колата им и чака той да излежи присъдата си от 9 месеца.

    3. Класа от слуги – има женски хостел за избягали прислужнички

    Подобно на мъжете от Бангладеш и Индия, които работят като роби на строежите, жени от Етиопия и Филипините идват в Дубай, за да станат домашни помощнички. Техните паспорти се вземат и те стават на практика слугини на работодателите си.

    В предградие на Дубай има мръсен хостел в окаяно състояние, където избягали прислужници намират подслон.

    Ако турист от Филипините се разхожда из мол, често може да се случи да го пресрещне негова сънародничка, която да моли за помощ.

    2. В града няма никакъв естествен източник на вода

    Не забравяйте, че Дубай е в пустинята.

    Хората в него са издигнали фалшиви острови, езера и дори ски писти, но пустинята си остава пустиня.

    Водата за пиене идва от няколко станции за преработка на солена вода, което я прави годна за пиене, но изключително скъпа.

    Това е най-скъпата вода в света.

    Виж още: Дубай – най-луксозният град в света

    Това прави Дубай изключително уязвим. Ако някога в ОАЕ има рецесия, или се случи така, че Дубай да бъде атакуван, градът трудно ще оцелее.

    Освен това много от плажовете започват да усещат проблем със замърсяването, тъй като пречиствателните станции не успяват да се справят с нарастващото население.

    1. Държавният дълг е колкото БВП на страната

    От МВФ изчисляват, че брутният БВП на страната е равен на държавния дълг – 130 млрд. долара.

    Имотният балон в страната се пукна през 2009 година. От тогава насам пазарът се възстановява.

    В статия в The Economist наскоро се изказа предположението, че Дубай трябва да смени модела си на растеж. До сега градът се разрастваше като привличаше капитал, идеи и хора от чужбина. Само 10% от работещите в Дубай са местни граждани! Всички останали са дошли от други държави. При положение, че повечето жители на Дубай са там с нагласата за временно положение, малко хора взимат изграждането му „присърце“. Повечето му жители са там, за да натрупат малко пари и да се възползват от добро предложение за работа, а не се цел да изградят един чудесен град, където да отгледат семейство.

    източник: profit.bg

    100 г. след трагедията – Титаник отново ще посреща туристи

    iskamdaznam
    -
    0
    100 г. след трагедията – Титаник отново ще посреща туристи

    След повече от 100 години на дъното на Атлантическия океан, останките на легендарния Титаник може да посрещат посетители през следващата година.

    Двама различни туроператори, опериращи в луксозния сегмент – Blue Marble Private и The Bluefish, се готвят да заведат клиентите си до потопения корпус на лайнера през 2019 г.

    Blue Marble Private, в сътрудничество с OceanGate Expeditions, първоначално възнамеряваше да спусне водолази до Титаник през тази година, но идеята претърпя корабокрушение.

    Докато екипът тества техниката за пътуването, светкавицата удря водата и поврежда „над 70% от електрониката“ на борда, съобщи маркетинговият мениджър на OceanGate Дана Хол за CNN Travel.

    Изследователите ще вземат участие в 11-дневни мисии, като помагат на учените да работят със сонар, да навигират и да записват данни.

    Въпреки че в провеждането на тестовете има забавяне, компанията е уверена, че приключението ще се проведе през следващата година. Въпреки цената от 105 129 долара, първото пътешествие до Титаник вече е продадено, посочва T+L.

    Гмуркане до Титаник с The Bluefish ще бъде около половината от цената – 59 680 долара.

    Самото пътуване, което започва от Нюфаундленд, ще отнеме 13 дни, за да завърши с шест дни гмуркане до Титаник в подводници. Компанията вече е потвърдила резервации с депозити за сезон 2019/20.

    Графикът за гмуркане край Титаник може да бързо да бъде запълнен. Океанографите смятат, че на кораба има микроби, които изяждат металния му корпус, така че останките може да изчезнат за по-малко от 20 години.

    Но ако оригиналът напълно изчезне, китайска компания работи върху реплика на лайнера, която ще пресъздаде ужасяващия момент, в който той се разбива в ледника.

    The elegant grand staircase leading to the First Class salon on the . 1912

    източник: profit.bg

    Още 5 велики древни мистерии, които учените не могат да обяснят и днес (СНИМКИ)

    iskamdaznam
    -
    0
    Още 5 велики древни мистерии, които учените не могат да обяснят и днес (СНИМКИ)

    5. Черните камъни от Ика, Перу

    Първите данни за находката от камъни, която изуми света, датира още от XVI век. Става въпрос за черни камъни, на които са изобразени странни животни и предмети. Истинска известност тези странни камъни получават благодарение на доктор Хавиер Кабрера (1924-2001 г). Той ги колекционирал и изучавал в продължение на 40 години и успял да събере повече от 11 хиляди от тях.

    Учените останали поразени от рисунките — върху древните камъни имало изображения на летателни апарати, индианец, който гледа през телескоп, хирургически инструменти, календар, дори динозаври.

    И до днес въпросите, свързани с интересната находка, са много повече от отговорите.

    4. Долината на гърнетата, Лаос

    В отдалечената провинция Сиангхуанг в Лаос, на 1 000 метра надморска височина, се намира една от най-причудливите световните загадки — поляни, отрупани с каменни гърнета, някои от които тежат 6 тона! Интересното е, че те са изработени от камък, който въобще не се среща в региона.

    За разлика от други паметници в Азия, учените и до днес не могат да обяснят откъде произлизат делвите и какво е било предназначението им. Установили единствено, че са на 2 500 — 3 000 години. Според местните легенди по тези земи живеели великани, които изработили гърнетата, за да съхраняват в тях вино и ориз.

    3. Йероглифите от Абидос

    През ХIХ век на една от стените на погребалния храм на фараон Сети I, в района на абидоските археологически обекти, учените се натъкнали на странни надписи, които не успяват да разшифроват. Години по-късно, чак към края на ХХ век, те се вглеждат в тях по друг начин и остават изненадани: върху древните камъни, поставени още преди три хиляди години, са изсечени изображенията на… съвременна бойна техника — хеликоптер, подводница и танк! Дали древните жители на Египет са познавали много от съвременните технологии? Тайната остава забулена в мистериозност.

    2. Колекцията Джулсруд, Мексико

    Това е внушителна колекция от 37 хиляди керамични фигурки, открити и събирани години наред в Мексико от любителя археолог Валдемар Джулсруд. Той се натъква на първите екземпляри още през 1944 година. Освен че била огромна, колекцията сама по себе си предизвикала интереса на учените — те установили, че нито една от фигурките не се повтаря и дори не напомня на останалите. И не само това — колекцията съдържа над 2 500 фигури на динозаври. Част от видовете са познати на науката, други не. Все още не е ясно кой е измайсторил тези фигурки и откъде е имал познанията за животните, които са обитавали нашата планета преди милиони години.

    1. Златният камък в Мианмар

    Златният камък е една от спиращите дъха забележителности в Бирма. Той е висок цели седем метра и изглежда така, сякаш всеки момент ще падне в пропастта надолу. Истината е, че противно на всякакви закони на физиката, гранитният камък стои на върха Кяиктийо вече над 2 000 години.

    Златният камък е едно от най-важните и свещени места за последователите на будизма. Вярва се, че хората, които посетят това място три пъти в рамките на една година, ще бъдат благословени с богатство и признание за тяхната доброта. Камъкът е позлатен от поклонниците на Буда.

    ВИЖ ОЩЕ: 5 велики древни мистерии, които учените не могат да обяснят и днес (СНИМКИ)

    източник: fakti.bg

    5 велики древни мистерии, които учените не могат да обяснят и днес (СНИМКИ)

    iskamdaznam
    -
    0
    5 велики древни мистерии, които учените не могат да обяснят и днес (СНИМКИ)

    На нашата планета има тайни и загадки, които никой не може да обясни дори с най-модерните технологии и знания, трупани с хилядолетия.

    Открити преди стотици години, тези исторически находки все още се са разгадани от учените и продължават да провокират любопитството на хората със своята тайнственост и необяснимост. Те са доказателство, че човешката история е изпълнена с поразителни загадки и мистерии — древни карти, странни рисунки, озадачаващи статуетки, мистериозни надписи и какво ли още не.

    Всеки опит да бъдат разкрити тайните на тези древни исторически артефакти води учените до задънена улица. Именно това прави откриването на истината за тях още по-вълнуващо, пише сайтът 10-те.бг.

    Вижте 10 от великите древни находки, които учените и до днес не могат да обяснят.

    1. Древна карта на света, Китай

    Cook. AFP PHOTO/Frederic J. BROWN (Photo credit should read FREDERIC J. BROWN/AFP/Getty Images)

    Китайският колекционер Лиу Ганг купува тази карта от антикварен магазин в Шанхай през 2001 година. Картата датира от 1763 година, но на нея има надпис: „Тази карта е нарисувана от Мо Йи Тонг, живял по време на династията Цин, по оригиналната карта от 1418 година“.

    Тази географска рисунка разкрива нещо изумително – китайците всъщност са открили Америка много преди Колумб да достигне до нейните брегове. Става дума за цели 74 години преди пристигането на италианския мореплавател в Новия свят. На древната китайска карта ясно се виждат изобразени и двете Америки, като тя показва света почти такъв, какъвто го познаваме от днешните географски карти. Освен това върху Америка и Африка има бележки за местното население.

    „Градовете тук са построени от огромни камъни, затова ги наричат каменни градове“, се чете в едната, а другата обяснява, че „хората тук имат религия, наречена „балака“, според която в жертва се принасят човешки същества и огънят е на почит“.

    2. Великата бяла пирамида, Китай

    За първи път Великата бяла пирамида в Китай е забелязана в края на Втората световна война от американския военен пилот Джеймс Гаусман. Тя била една от множеството тайнствени конструкции в долината на планината Сиан, включваща над 900 пирамиди и надгробни могили. Учените започнали да я проучват и останали изненадани от размерите ѝ — с височина почти 300 метра, тя надхвърля почти два пъти размерите на Хеопсовата пирамида в Египет.

    През 1957 г. списание LIFE публикува първата снимка на Великата бяла пирамида, а през 1994 г. германският изследовател и учен Хартуиг Хаусдорф прави още няколко фотографии на мистериозното здание от разстояние, след като получава официално разрешение от местните власти да посети района на Шанси и да се срещне с археолози от Пекин във връзка с изумителната находка.

    Най-впечатляваща обаче, си остава Великата бяла пирамида. Издяланите от камък огромни блокове били наредени изключително прецизно един върху друг. Редица въпроси остават мистерия и до днес, като сред тях са: какви инструменти са използвали древните китайци, как са успели да преместят огромните каменни плочи, а след това да ги подредят на такава височина. Без отговор остава и въпросът кой е поръчал построяването на голямата бяла пирамида.

    Според китайският професор Уанг Шепинг всички пирамиди в долината датират от преди 4500 г. преди новата ера, а в най-голямата от тях лежат останките на един от първите китайски владетели – император Хуанди.

    Интересен е фактът, че Великата бяла пирамида се намира недалеч от т.нар. „Небесен Олтар” – място с голямо значение за древните китайци, на който китайските императори провеждали религиозни церемонии. Този олтар обаче бил заровен малко след откриването му, тъй като китайското правителство се опасявало, че там могат да се извършват езически ритуали.

    Днес мистериозните китайски пирамиди са в окаяно състояние, а достъпът до тях продължава да е забранен. Също така нито една от стотиците пирамиди и надгробни могили не може да бъде засечена от сателит, защото върху тях са засадени дървета и от космоса изглеждат като естествени хълмове.

    3. Рисунки в полето

    Подобни странни фигури са се появявали насред полета с насаждения по целия свят. За повечето от тях учените смятат, че са дело на човешка ръка. И с основание — в процеса на изследването им са намирани безспорни доказателства, че са създадени от хора с особено чувство за хумор.

    Има обаче и такива, които са толкова сложни и се появяват толкова бързо в нивите, че просто няма как да са направени от местни шегаджии. Освен това, данни за появата на такива фигури и рисунки съществуват от векове и то по целия свят — от Китай до Великобритания.

    4. Египетски йероглифи в Австралия

    Човек, разхождащ кучето си в националния парк Нов Южен Уелс в Австралия, открива изсечени във вдлъбнатината на скала повече от 250 интересни каменни изображения. Това, което се оказало най-странно при изследването им, било, че става въпрос за египетски йероглифи отпреди 5 хиляди години.

    Египтолози са установили, че това е най-архаичната известна форма на египетска писменост, която е доста сходна с тази на древните шумери. Как са се озовали на другия край на света и кой ги е издялал — изследователите не могат да отговорят и до днес.

    5. Космонавти в скафандри

    Древни статуетки или рисунки на хора, които могат да бъдат оприличени на астронавти в скафандри са откривани навсякъде по света. Те са датирани от учените от различни периоди от човешкото съществуване.

    Разбира се, тези прилики могат да се отдадат просто на случайността или на въображението на техния автор, но сходството понякога е стряскащо точно. Мистерията се засилва и заради липсата на научно обяснение за тяхната поява.

    ВИЖ ОЩЕ: Още 5 велики древни мистерии, които учените не могат да обяснят и днес (СНИМКИ)

    източник: fakti.bg

    1...113114115...319Страница 114 на 319

    Мобилно приложение за Android и iOS



    © Copyright 2008-2024, www.IskamDaZnam.com. All Rights Reserved.

    Съдържанието на сайта ИскамДаЗнам е обект на авторско право.
    Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ИскамДаЗнам, посочване на източника и добавяне на линк към www.IskamDaZnam.com.

    developed & hosted by ivexto