Търсене
Още
    Начало Блог Страница 122

    Мистериозното атмосферно явление – „Жабешките“ дъждове

    Любомир Чолаков
    -
    0
    Мистериозното атмосферно явление – „Жабешките“ дъждове

    Дъждовете от жабите са само част от мистериозно атмосферно явление – защото от небето валят не само земноводни, но и риби, птици и различни други представители на животинския свят.

    Все пак, по-голямата част от тези „зоо-валежи“ са съставени от жаби. Официалната наука не може да обясни този феномен. Има много различни хипотези, но всички се свеждат до силни ветрове, които вдигат от земята тези дребни представители на животинския свят, носят ги няколко километра и ги хвърлят долу.

    Първият дъжд, състоящ се от жаби, е описан във втората книга на Стария Завет – „Изход“ (8:5-6). Там жабите покриват земята, което е известно като „втората египетска язва“. Подобни атмосферни явления се наблюдавали също в древните Гърция и Рим. През Средновековието много хора искрено вярвали, че падащите на земята жаби се раждат в облаците.

    Що се отнася до по-скорошни времена, има много свидетелства за „дъждове“ от падащи животни. Голяма част от тях е отразена в медиите, които, естествено, не могат да пропуснат такива сензации. През 1963 г. британският вестник „Daily Star“ поставя на първа страница статия, в която е цитирана историята на една възрастна дама. Тя разказва пред журналистите за дъжд от розови жаби, които падали от небето в родното й градче по време на буря. Дамата съобщила, че жабите, смесени с дъждовните капки, падали на земята с хиляди и веднага се втурвали да се скрият сред растенията. Необичайният им цвят довел до много предположения. Някои природолюбители решили, че това са жаби-албиноси. През тънката им бяла кожа се виждали кръвоносните съдове, придавайки на животните розов цвят.

    Друг интересен случай се случил през 1912 г. в град Минеаполис (Минесота, САЩ). По време на силна буря жителите видели в небето огромна зелена топка. Тя се приближила до земята, ударила се в нея и се превърнала в неизброимо количество жаби. Те покрили земята в няколко квартала със слой, дебел 7 см, и парализирали цялото движение.

    Подобна ситуация настъпила и през юли 1957 г. в парка на Бирмингам, Великобритания. Валял кратък летен дъжд – а след това се излял цял порой тъмнозелени жаби. Те започнали да скачат по чадърите на хората, върху асфалта и изцяло покрили земята със зелен килим.

    Хиляди жаби паднали и през 1968 г. в град Пени, графство Бъкингамшир. А 10 години по-късно дъжд от жаби се наблюдавал в покрайнините на Бедфорд, Източна Англия.

    Науката и до днес няма твърдо мнение за произхода на това явление. Предполага се, че земноводните биват вдигани във въздуха от въздушни вихри и различни видове торнадо. Те ги пренасят на разстояние няколко километра и ги хвърлят на земята. Но възниква един логичен въпрос, който все още чака своя отговор: защо дъждовете от животни са винаги избирателни? На земята падат или само жаби, или само риби, само мишки, само змии, само скариди и т. н. Обаче, нали вятърът би трябвало да издигне нагоре всичко, което попадне в обхвата му? Следователно, от небето трябва да падат едновременно различни животни, които са се оказали заедно на едно място в един и същи момент. Но това никога не е било наблюдавано. Винаги падат животни само от един и същи вид.

    Именно тази селективност обърква напълно учените – вследствие на което те и досега не могат да намерят правдоподобно обяснение за „жабешките дъждове“.

    9 факта за саблезъбите тигри

    Ива Великова
    -
    0
    9 факта за саблезъбите тигри

    Заедно с вълнестия мамут, саблезъбият тигър (познат още като смилодон) е един от най-известните бозайници от Плейстоцена. Но знаете ли, че този страховит хищник е далечен роднина на съвременния тигър или че неговите кучешки зъби са били толкова крехки, колкото и дълги?

    1.Всички съвременни тигри са подвидове на Panthera tigris (Сибирският тигър например е познат като Panthera tigris altaica). Саблезъбите тигри обаче са вид котки, известни като „Smilodon fatalis”, които са далечни роднини на съвременните лъвове, тигри и гепарди.

    2. Макар че днес смилодоните са най-известните саблезъби котки, през Неозоя в тяхното семейство има още няколко вида, включително Barbourofelis, Хомотерии и Мегантереони.

    3. Най-неизвестният член на семейството на смилодоните е малкият (около 70 килограма) Smilodon gracilis. Северноамериканският Smilodon fatalis (този, който повечето хора наричат с общото име саблезъб тигър) е бил само малко по-голям (около 90 килограма). Най-внушителният сред тях е южноамериканският смилодон, като мъжкият може да достигне до половин тон.

    4. Едва ли много хора биха се интересували толкова от саблезъбите тигри ако те бяха просто огромни котки. Това, което ги прави толкова забележителни са техните големи извити кучешки зъби, които при някои видове достигали до дължина 30 сантриметра. Още по-странното е, че макар да са били големи, кучешките зъби били изненадващо крехки и чупливи. По време на битка те често се чупели, но никога не израствали наново.

    5. Саблезъбите тигри можели да отварят челюстите си под ъгъл от 120 градуса – или около 2 пъти по-широко от съвременните лъвове. Парадоксалното обаче е, че различните видове смилодони не можели да прилагат голяма сила, когато се хранели с плячката си, защото трябвало да предпазват скъпоценните си кучешки зъби.

    6. Огромните, но крехки кучешки зъби на саблезъбия тигър, заедно със слабата им челюст показват, че животните имали особен стил на ловуване. Палеонтолозите смятат, че смилодоните се нахвърляли върху плячката си от по-ниските клони на дърветата, после забивали зъбите си в шията на жертвата си, след което се оттегляли на безопасно разстояние, където изчаквали раненото животно да умре.

    7. Много от съвременните големи котки живеят на прайдове, което кара палеонтолозите да смятат, че саблезъбите тигри също не са живели самостоятелно. Доказателство за това е, че много от откритите фосили посочват, че смилодоните са умирали много често от старост или от хронични заболявания. Те не биха могли да оцелеят толкова дълго, ако са живели самостоятелно – имали са нужда от помощ или поне от протекция от другите членове на прайда.

    8. Не само големите кучешки зъби различават саблезъбите тигри от съвременните големи котки. Те имали сравнително дебел врат, широк гръден кош и къси, мускулести крайници. Тези техни характеристики имат много общо с начина им на живот – тъй като не се налагало да преследват плячката си, а само да скочат върху нея от клоните на дърветата, на саблезъбите тигри не им било необходимо да имат голямо и лесно подвижно тяло.

    9. Защо саблезъбите тигри са изчезнали от лицето на Земята към края на последния Ледников период? Малко вероятно е ранните хора да са разполагали с начини, по които да ги преследват, затова експертите смятат, че измененията в климата са довели до постепенното им изчезване.

     

    Фантастичните египетски саркофази за бикове

    Любомир Чолаков
    -
    0
    Фантастичните египетски саркофази за бикове

    Тези саркофази тежат повече от 100 тона всеки. Направени са от твърд гранит от Асуан в Египет. Изработени са с такава точност, която и днес се смята не само за невероятна, но чисто и просто за невъзможна.

    Как древните египтяни са успели да построят 24 странни и зловещи черни сакофази, и да ги поставят върху склона на един хълм, на 12 мили южно от Голямата пирамида в Гиза? И нещо още по-важно: защо?

    Умението да се изрязва камък с точност до няколко микрона, демонстрирано от начина на изработката им, е толкова удивително, та някои експерти стигат до извода, че те не са построени за египетските фараони; всъщност, според тях, са оставени на Земята от някаква извънземна раса, а после били присвоени от фараоните за техни си нужди.

    Върху някои саркофази има йероглифи, но те са с толкова ниско качество, че доста специалисти ги смятат просто за неумели графити. Отначало истинската цел и функция на саркофазите била неясна за археолозите – но явно били много важни за древните египтяни, защото са изрязани с такава прецизност, че останали херметически затворени в продължение на хиляди години. Те са известни още като „Серапеумът в Сакара“ при древния, но сега изоставен град Мемфис. Днес Сакара е селище на около 30 км от Кайро; името му произлиза от египетския бог на мъртвите – Сокар. В египтологията серапеумът представлява храм или друга религиозна институция, посветена на синкретичното гръко-египетско божество Серапис, което обединява образите на Озирис и Апис в антропологична (човекоподобна) форма.

    Серапис е познат в целия средиземноморски регион и се проявява в различните митологии обикновено под формата на мъж, водещ триглаво куче. Предполага се, че гробницата със саркофазите била построена преди 3300 години от фараона Рамзес II. Последните проучвания показват, че това, всъщност, е своеобразно гробище на свещените бикове Апис, които са били почитани като въплъщение на бог Птах.

    Египтолозите твърдят, че тъй като биковете имали ранг на божества, един от синовете на Рамзес II наредил да бъде прокопан тунел през една от планините в тази зона, като бъде проектиран със странични камери – където да се поставят гранитните саркофази, тежки по 100 тона, съдържащи мумифицираните останки на свещените бикове.

    Храмът бил открит от прочутия френски египтолог Огюст Мариет, който си поставил за цел да събере коптски ръкописи в Египет, но по-късно се заинтересувал от останките в некропола. През 1850 г. Мариет открил, че изпод пясъците се е показала главата на един от многобройните сфинксове. Той разчистил мястото и по пътя, който изникнал, открил мястото със саркофазите. Наложило да използва експлозиви, за да отстрани скалите, блокиращи входа на катакомбите. Така пред него се разкрила по-голямата част от комплекса.

    Мариет се бил увлякъл от Древния Египет, докато разглеждал архива на своя братовчед и приятел – прочутият Франсоа Шамполион, който разчел египетските йероглифи. През 1849 г. постъпил на работа в Лувъра и бил изпратен да търси древни ръкописи в Египет. Така, вместо да работи в тишината на библиотеките, той се отправил към Стъпаловидната пирамида в Сакара и започнал да изследва околностите. Скоро открил прочутата Алея на сфинксовете, както и Серапеума – гробището на свещените бикове.

    Мариет продължил 4 години археологическите проучвания в Сакара и изпращал многобройни находки до Лувъра, за което бил повишен по служба след завръщането си във Франция. Именно той вдъхновил Джузепе Верди за създаване на опера на древноегипетска тема – така се появила безсмъртната „Аида“.

    През 1858 г. Мариет приел поканата на египетските власти да работи като инспектор по древните находки и заминал отново за Египет – този път завинаги. Той наложил ограничения върху продажбата на антики и износа им от страната, като предприел решителни мерки срещу хищническата дейност на любителите-археолози. Мариет бил първият в историята, който направил разкопки в Карнак, Абидос, Дейр-ел-Бахри, Танис и Гебел-Баркал. Сред неговите открития са прекрасно запазеният храм на Сети І, храмовете в Едфу и Дендера.

    Стенописите в гробниците в Сакара, който той публикувал, дават възможност да се пресъздаде подробна картина на живота по време на Старото (Древното) царство в Египет. Именно под негово ръководство Големият сфинкс бил почистен от вековните пясъчни наноси и придобил сегашния си вид.

    За своите услуги Мариет, освен титлите си в европейските академии, бил произведен от местните власти в рангове „бей“ и „паша“. През 1859 г. в Кайро построили специално здание за неговите находки.

    Но дори този забележителен египтолог не успял да разгадае тайната как са били изработени фантастичните 24 саркофага, всеки тежък по 100 тона, в които почивали мумиите на свещените бикове Апис.

    Мистерията за „летящия монах от Копертино“

    Любомир Чолаков
    -
    0
    Мистерията за „летящия монах от Копертино“

    Чудесата на „летящия монах от Копертино“ са сред най-удивителните и, в същото време, едни от най-добре документираните подобни случаи в историята.

    Йосиф от Копертино летял във въздуха, очевидно в състояние на пълен екстаз; и тези му способности озадачавали не само църковните власти, но и самия него. Списъкът на свидетелите изумява както с размера си, така и с ранга на лицата, изброени в него.

    Йосиф Деза се родил в италианското гадче Копертино през 1603 г. Той не просто се издигал във въздуха, но можел да лети като птица! Хиляди слисани очевидци били свидетели на полетите му. Други успявали само за кратко да се издигнат на малка височина и често при доста съмнителни обстоятелства. Но полетите  на Йосиф били зрелищни, продължителни и се извършвали пред очите на най-авторитетни хора в тогавашна Европа. На 10 юли 1657 г., изпратен от папата в манастира в Осимо, той прелетял във въздуха на височина около 1.20 метра до бадемово дърво, отдалечено на 30 метра. Друг път прелетял като птица от центъра на храма до горния олтар на разстояние 35 метра. Веднъж в религиозен екстаз излетял на маслиново дърво и седнал върху тънка клонка. Останал там половин час, полюшвайки се като птица, докато донесли стълба и го свалили.

    Сред свидетелите на тези и други чудеса били хора с несъмнен авторитет като папа Урбан VIII, принцеса Мария Савойска, кардинал Факинети, Великият адмирал на Кастилия, известни лекари.

    През 1645 г. испанският посланик и съпругата му отишли ​​в Асизи, за да видят Йосиф. Веднага щом влезли в църквата, те видели как монахът се е издигнал нагоре, прелетял 12 метра до някаква статуя, където кацнал, казал молитва, извикал високо и се върнал на мястото си. Съпругата на пратеника припаднала и отнело доста време, докато я свестят. Херцог Йохан фон Брауншвайг бил толкова запленен от видяното, че се отрекъл от лутеранството и станал ревностен католик…

    Като момче Йосиф Деза бил обущарски чирак, но пожелал духовен живот и на 17 години бил приет за послушник в манастир на капуцини. Той обаче бил толкова глупав и неумел, че след 8 месеца бил изгонен от манастира, което много го натъжило. Въпреки това, със смирение, молитви и упоритост отново влязъл в манастира, макар да бил твърде невежа в учението. Но толкова се отличавал със своята набожност, че на 22 г. получил духовен сан. Именно тогава започнали прочутите му полети и неговата слава станала толкова голяма, че хиляди хора се стичали в Италия, за да го видят. Въпреки това, наставниците му в Неапол не били никак доволни. Обявили го за шут и богохулник и го обвинили в създаване на фалшиви чудеса. Ала доказателствата в негова полза били толкова убедителни както за светските, така и за духовните власти, че го освободили.

    Хората продължавали да идват отвсякъде, за да го видят. В моментите си на екстаз Йосиф се възнасял нагоре и всички виждали как стои на колене във въздуха, понякога в продължение на половин час. Накрая го изпратили в манастир в Осимо, старинен град в областта Марче. Там починал на 18 септември 1663 г. Но дори и малко преди смъртта си продължавал да лети пред очите на лекарите, като веднъж останал във въздуха 15 минути.

    Хирургът Франческо Пиерпаоли и терапевтът доктор Джакинто Карузи наблюдавали поведението на пациента. Първият от тях пише: „Забелязах, че той се издига от стола на височина, колкото е широка една длан. Опитах се да го върна на мястото му, но не успях. Накрая изповедникът му нареди да седне нормално и отец Йосиф бавно го стори“.

    През целия му живот са регистрирани най-малко стотина полета. Вероятно били доста повече. Самата Църква се отнасяла скептично и враждебно към полетите на монаха – дотам, че веднъж отец Йосиф бил изправен пред най-строгия възможен съд на онова време, Светата Инквизиция. В края на краищата съдиите направили следния извод: „Свидетелствата на лица с безусловна непогрешимост удостоверяват издигането във въздуха и продължителността на полетите на въпросния раб Божий, Йосиф от Копертино“.

    10 интересни сватбени факта

    Елица Мартинова
    -
    0
    10 интересни сватбени факта

    10-то място: За английската кралица Елизабет казвали, че се омъжила за самата Англия. И въпреки, че историците твърдят, че това е цинично, все пак случаят е необикновен.

    9-то място: Сватба с мумия. Върналият се от войната принц на Португалия Педро, с болка узнал, че неговата годеница Инеса е била убита в дворцова конспирация. Ставайки крал, той никога не се възстановил от скръбта, но се оженил за мумията на Инеса де Кастро, която веднага след церемонията била върната в кралската крипта.

    8-мо място: В мюсюлманските страни много сурово се отнасяли към проституцията. Въпреки това, на някои от проститутките, за да избегнат нарушенията на закона, им помагал фактът, че сключвали брак с клиента си за една нощ и на сутринта се развеждали.

    7-мо място: В Индия жените с леко поведение, по традиция били длъжни да се омъжат. Обикновено, те избирали съпруг, изглеждащ впечатляващо, много издръжлив и не изпитващ ревност.

    6-то място: Първият дворец за бракосъчетание на домашни любимци е открит в Будапеща. Вместо годежни пръстени, „младоженците“ носели гривни на лапите си, които можели да бъдат закупени или поръчани от бижутер предварително. А английската фирма „Бърбъри“, в специалните си магазини предлагала на четириногите домашни любимци пълен гардероб: от дъждобран с колан до делови костюм в райета. На церемониите се леела река от шампанско, чували се поздравления и се пожелавало породисто потомство.

    5-то място: Барон Рейнгштадтски с огорчение разбрал, че сестра му не е променила решението си да се омъжи за привидението на сър Хейдрик и организирал тайна сватба между баронесата и призрака. Разбира се, това била само инсценировка, защото църквата не би одобрила такова безобразие. Ролята на жениха била изпълнена от портрет. Говорело се, че след смъртта на щастливата млада жена, хората видели и нейния призрак, както и този на сър Хейдрик.

    4-то място: Шведско момиче на име Сюзън Свенсън, което искало отчаяно да си намери съпруг, хвърлило бутилка във водите на Балтийско море със своя снимка и адрес. Няколко месеца по-късно, бутилката била взета на шведски риболовен кораб, 23 члена от екипажа се явили на указания адрес. Сюзън Свенсън естествено се омъжила за капитана, но след това се развела.

    3-то място: След два неуспешни брака, жител на Мелбърн напълно се разочаровал от жените и се оженил за… телевизора си. Сватбената церемония се състояла в неговата къща, в присъствието на близки, приятели и свещеник. Младоженецът тържествено обещал да обича, да уважава и да защитава „съпругата” си до края на живота си. 42-годишният жител на Мелбърн носел златен сватбен пръстен като символ на любовта, а вторият пръстен, който дал на „съпругата“ си – сложил на телевизора.

    2-ро място: Наскоро пациентка се появила в клиниката на д-р М. Шмийдберг. Тя била влюбена в колата си. Мажела радиатора с крем против слънчево изгаряне, лепяла изкуствени мигли върху фаровете. Един ден поискала да направи църковен брак с колата си. Тогава била приета в психиатрична клиника.

    1-во място: Сега има голям дебат, дали да се позволи бракът между лица от един и същи пол, дали мъж може да се ожени за мъж или жена за жена. Но в Англия има прецедент – според съдебно решение на процеса Бимаш срещу Бимаш от 1855 г., този човек имал право да се ожени сам за себе си.

    Защо „Нова хронология“ на Анатолий Фоменко твърди, че историята на човечеството е фалшива

    Ива Великова
    -
    0
    Защо „Нова хронология“ на Анатолий Фоменко твърди, че историята на човечеството е фалшива

    Почти всичко, което смятате, че знаете за историята, е грешно. Римската империя процъфтява в края на Средновековието, а не през 8 век пр.н.е. Всъщност Древен Рим, Гърция и Египет такива, каквито ги познаваме, не са съществували изобщо. Така поне твърди „Нова хронология“ – теория, разработена от руския математик Анатолий Фоменко.

    От 1970-те години Фоменко (роден през 1945) създава, усъвършенства и публикува своите идеи, според които историята, в която вярваме и която приемаме за истина, до голяма степен е изфабрикувана. Той твърди, че векове от историята са или фалшифицириани от лъжливи автори или погрешно интерпетирани от учените (теория, която не се различава много от така наречената Теория за фантомното време).

    Докато някои от детайлите в теорията на Фоменко звучат извънредно объркващо, водещата идея е, че документираната история от преди 11-14 век просто не е истина – и той посочва различни причини, поради които това е така според него. Почти всички съществуващи документи от този период, пише Фоменко, са неблагонадеждни поради редица фактори – лоши устройства за отчитане на точното време, непостоянно водене на документация, липса на оцелели документи в тяхната цялост и така нататък.

    Освен това, според Фоменко, предренесанската история е до голяма степен изфабрикувана от редица писатели, повечето от които са извършили това фалшифициране, за да удовлетворят католическата църква и други християнски лидери от времето – така, че да представят исторически „доказателства“, които да са в подкрепа на написаното в Библията.

    Фоменко се фокусира по-специално върху ръкописите на френския християнски учен от 16 век Жосеф Скалигер. Според Фоменко Скалигер е сред водещите историци, които подпомагат създаването, установяването и пропагандирането на тези „фалшиви“ документи от периода преди Ренесанса, които са запазени и до днес.

    И ако историците не са били съвсем непочтителни като Скалигер, твърди Фоменко, то тогава те са били нечестни по други начини. Според него те просто измислили древната история, основавайки се на съвременни за тогава хора и събития, за да създадат „фантомна“ история, както я нарича той.

    Фоменко вярва, че огромна част от историята на Евразия между 3 и 11 век е била измислена от историци от 13-17 век, които създават фалшиви документи, описващи живота от предишните векове като в тях записвали вариации на събитията, случващи се през 13-17 век.

    Подобно нещо се е случило и с Библията, твърди Фоменко. Той пише, че Библията, такава, каквато я познаваме днес, до голяма степен се основава на измислици и преработеното съдържание на по-старите текстове от 11-14 век и че същите тези променени текстове всъщност отразяват събития, случили се през 11-15 век.

    Защо по-точно Анатолий Фоменко оспорва всичко това и как се опитва да докаже твърденията си, е съвсем друг въпрос. Освен че създава „Нова хронология“, той е забележителен математик, член е на Руската академия на науките, Руската академия на естествените науки, Международната академия на науките на висшите училища и професор в Московския държавен университет. Публикувал е над 250 научни труда.

    През 1973 година Фоменко започва да чете трудове на други учени относно несъответствията на историческите данни, свързани с циклите на Луната. Когато самият той започва да проучва информацията в тази област, той стига до извода, че много лунни затъмнения и други небесни събития не биха могли да се случат тогава, когато историците твърдят, че са се случили и следователно истинските дати на съществени исторически събития се разминават със стотици години.

    В заключение, Фоменко пише: „Когато казваме, че Брут убива Цезар, единственото нещо, което това означава е, че даден писмен източник, който е успял да оцелее до наши дни, твърди, че това се е случило и нищо повече! Въпросът за това колко точно е документирана историята и колко добре са отразени истинските събития остава много сложен и изисква специално проучване.“

     

    Полицаят убиец, който се появявал първи на всяко местопрестъпление

    Ива Великова
    -
    0
    Полицаят убиец, който се появявал първи на всяко местопрестъпление

    Амбициозен млад детектив се появявал винаги на мястото на престъплението, но дали това е начин, по който да покаже ентусиазма към работата си или нещо друго?

    През юли 1978 година млада жена от Франция на име Карин била простреляна на Pont-Sainte-Maxence, докато излизала от театъра. Тя успяла да се възстанови след случилото се, но не била в състояние да идентифицира своя нападател. Въпреки това, няколко дни по-късно френската жандармерия получава бележа от нападателя, в която се твърдяло, че Карин го познава и че той ще нападне отново.

    „Карин ме познава, но не успя да направи връзката. 17-годишно момиче, което обикаля само през нощта, представлява мишена, която аз харесвам особено много. Следващият път ще се целя в сърцето…“ – пише в бележката.

    През следващите няколко месеца за жандармерията има изключително много работа, тъй като все повече и повече жени били нападани, а една от тях била убита. Разследващите обаче не знаели, че техните усилия да открият нападателя са неуспешни, тъй като мъжът, който ги предвождал, всъщност бил онзи, когото търсели.

    Макар че полицай Ален Ламер бил мъжът, когото жандармерията търсела, трябвало да минат месеци преди някой да осъзнае това. Едва година след първото нападение разследващите забелязват първата улика.

    Снимка: allthatisinteresting.com

    Ален Ламер бил добър в това, което върши. Неговото обучение като военен, преди да постъпи в полицията, му дава изключително добър набор от умения. Работата му като полицай му предоставя достъп до ценна информация, както и до имунитет. Той продължавал да върши своите престъпления и винаги пристигал на местопрестъплението преди всеки друг.

    За колегите му детективи Ален бил просто ентусиазиран млад полицай, решен да разплете престъплението преди всички останали. Всъщност, той просто се прикривал.

    Автомобилът, от който Карин била простреляна, бил обявен за откраднат. Ламер го скрива недалеч от местопрестъплението, но когато чува, че детективите го търсят, той се връща и зарежда автомобила с експлозиви. Когато детективите в крайна сметка го откриват и отварят една от вратите, автомобилът избухва, унищожавайки почти всички следи. Ламер прави същото с още няколко превозни средства като в един от случаите той самият изявява желание да отвори вратата, за да изглежда така, че и той няма представа какво ще се случи.

    В първите месеци след нападението над Карин, още няколко жени били атакувани. За съжаление нито една от тях не успява да идентифицира нападателя си и посочват неправилен човек при разпознаването. Ламер започва да вярва, че е лесно да се измъкне от престъпленията, които върши и в един момент решава да покаже арогантността си още по-ясно.

    През декември 1978 година Ален Ламер напада друга млада жена – 19-годишната Йоланда. Тя умира от раните си, като случаят официално се превръща в убийство. Все още доволен от предишния си успех, Ламер изпраща още една бележка до жандармерията, хвалейки се с престъпленията си.

    „Пазете се от ловкото и ранено животно, то може да бъде много опасно. Нямам какво да губя и ще ви го докажа. Свикнал съм с кръвта и ужаса, и ще ви накарам да се наслаждавате“ – пише той.

    Без неговото знание обаче, група полицаи започва да събира информация за самия него. Няколко от разследващите забелязват, че всеки път, когато има нова жертва, Ламер е първи на местопрестъплението. Освен това те забелязват, че писмата му са написани в същия стил като полицейските записи и имат почти идентичен почерк.

    Полицаите бързо разбират, че Ламер обича да използва оръжия и имал сериозни познания за автомобилите. Когато екипът предоставя своите данни на началниците, незабавно е издадена заповед за арест. Екипът узнава, че началниците им също са събирали информация за Ламер в продължение на месеци – скоро след като осъзнават, че ентусиазмът му за разрешаване на случаите всъщност може да е нещо друго.

    При ареста Ален се опитва да окаже съпротивление, но не успява. „Направихте добре, че ми сложихте белезници, защото в противен случай щях да прострелям всички ви!“ – крещи той.

    При претърсването на апартамента на Ламер полицаите откриват списък с имена – хората, които той възнамерявал да нападне. По време на делото Ламер е обявен за невменяем и е осъден на доживотен затвор в психиатрична клиника.

     

    Източник: allthatisinteresting.com

     

    Младежът, който сяда на електрическия стол два пъти

    Ива Великова
    -
    0
    Младежът, който сяда на електрическия стол два пъти

    На 3.05.1946 година 17-годишният афроамериканец Уили Франсис се приготвя за последните си мигове преди да бъде екзекутиран. Когато сяда на „Страшната Гърти“ – електрическия стол в Луизиана, твърде изплашен, за да изрече последните си думи, Уили само стиска юмруци и чака неизбежния момент, в който електричеството ще го погуби. Но когато този момент идва, нещо се обърква.

    Уили оцелява като по чудо.

    Tогава той още не знае, че му предстои повторна битка в съда и че в крайна сметка ще стане известен като „младежът, който е екзекутиран два пъти“.

    Първата екзекуция

    След първия провал става ясно, че електрическият стол „Страшната Гърти“ не е бил монтиран правилно. По онова време електрическите столове са били преносими и са се транспортирали с камион от затвор на затвор в Луизиана, където е трябвало да бъде извършена екзекуция. Двамата отговорници – капитан Ефи Фостър и затворник на име Винсент Венеция, който работел като асистент в затвора, се напили вечерта преди екзекуцията на Уили Франсис.

    Но макар че грешката да била на отговорниците, капитан Фостър се ядосал на Уили и му обещал, че следващата седмица ще успее да го убие. Но Уили Франсис не е екзекутиран през следващата седмица.

    Вместо това той е на първа страница на всеки местен вестник и основна тема в новинарските емисии. Неговото оцеляване било прието от мнозина като спасение от Бог. Освен това медиите насочили вниманието на обществото към начина, по който съдебната система в Лузиана се отнася към афроамериканците. Уили Франсис, който бил беден, чернокож и все още тийнейджър (както много от затворниците) разполагал с твърде малко възможности да се защити и да докаже невинността си.

    Престъплението на Уили Франсис

    16 месеца по-рано – през ноември 1944 година, някой прострелва Андрю Томас – популярен фармацевт от родния дом на Уили. Два месеца след убийството, без да има заподозрян, шерифът на града Е.Л.Ресуебър призовава началника на полицията просто да арестува „който и да е мъж“, за да може този случай да бъде прекратен.

    Първоначално Франсис е задържан по подозрение, че е бил помощник на опасен наркодилър, но тъй като не могли да го свържат с това престъпление, те продължили да го разпитват за убийството на фармацевта. По-късно полицаите откриват портфейла и няколко документа на убития у Франсис. Само след няколко минути полицията разполагала с писменото признание на Уили. Те твърдели, че не са го принуждавали да признава, но по време на делото става ясно, че някои от написаните думи са били диктувани на подсъдимия.

    Три седмици след ареста Уили Франсис се изправя в съда пред жури, съставено изцяло от бели. Той пледира невинност, но адвокатите му не разпитват никакви свидетели, макар вината му да изглеждала съмнителна още от самото начало.

    Мистерия обгръщала и оръжието на убийството. Твърдяло се, че Франсис е откраднал пистолета от заместник-шерифа, но заместникът съобщил за изчезналото оръжие цели два месеца преди убийството. Освен това пистолетът не бил изследван за пръстови отпечатъци, а куршумите открити в тялото на фармацевта не съвпадали с тези от оръжието на заместник-шерифа. Най-странното било, че пистолетът се изгубил случайно точно преди съдебния процес, когато бил изпратен до ФБР за анализ.

    Повторният процес

    Това, че има възможност случаят на Уили Франсис да бъде преразгледан, изглеждало като чудо в очите на бащата на момчето – Фредерик Франсис. Той успява да наеме адвокат Бъртанд ДеБланк, който макар че бил близък приятел на убития фармацевт, решава да защитава правата на Уили. През следващата година той успява да извоюва отмяна на смъртната присъда на Франсис. „Не е хуманно да пратите човек на електрическия стол повторно“ – казва адвокатът в съда.

    Въпреки старанията му обаче, Уили Франсис отново е осъден на смърт, а датата на екзекуцията му била насрочена за 7.06.1946. Тогава ДеБланк решава да се обърне към Върховния съд на САЩ. Адвокатът никога не се отказва от Уили. Той му обещава да му осигури истински процес, след като научава, че екзекуторите били под влиянието на алкохола, когато монтирали „Страшната Гърти“ по време на първата екзекуция. Но Франсис отказва нов процес. Когато адвокатът му го информира, че ще отнесе случая му до Върховния съд, Уили му казва, че е готов да умре и че не иска да изпитва повече разочарования.

    На 9.05.1947 година – малко повече от година след първия опит за екзекуция, Уили Франсис отново сяда на електрическия стол. Когато го питат дали иска да каже някакви финални думи, той отвръща „Абсолютно нищо“. В 12:10 часът Франсис е обявен за мъртъв.

    Пеещата пещера Фингал

    Елица Мартинова
    -
    0
    Пеещата пещера Фингал

    Тази известна морска пещера се намира на малкия остров Стафа, разположен близо до шотландското крайбрежие на Великобритания. На дължина островът е само 1 километър и половина. Непрекъснатите дъждове и морските вълни са пробили цяла система от пещери. Най-голямата от тях е кръстена на великана Фингал, герой на ирландския епос.

    Остров Стафа е най-малкият от Вътрешните Хебридски острови. Неговата площ е само 33 хектара, а най-високата точка се издига над морското равнище на 42 метра. Островът става известен през 1722 г., когато е бил посетен от известния английски изследовател Джоузеф Банкс (1743-1820г.), който описва пещерата Фингал.

    Една от най-забележителните черти на остров Стафа, която се набива на очи, са естествените базалтови колони с изненадващо правилна форма. Повечето от тях имат шестоъгълна форма, но има и тристранни, и осемстранни. Такава необикновена форма колоните са придобили благодарение на дългия процес на кристализация на вулканичната лава.

    Основната зала на пещерата Фингал е с дължина 75 м, ширина 20 м и височина 14 м. На галски език тази пещера се нарича Уам-Бин (Пещерата на мелодиите).

    В пещерата Фингал води тесен път, заобиколен от великолепна базалтова колонада. Пътят до пещерата е толкова тесен, че е невъзможно да се стигне до там с лодка.

    Огромната зала в пещерата многократно повтаря звуците на прибоя, цялата пещера буквално пее, като напълно оправдава своето име „Пееща пещера“.

    Пещерата била посетена от кралица Виктория, Уолтър Скот, Уилям Уърдсуърт, Джон Кийтс, Алфред Тенисън, и самият Жул Верн. През 1832 г. художничката Джоузеф Търнър рисува пейзаж на пещерата, който завладява въображението.

    Когато композиторът Феликс Менделсон (автор на известния Сватбен марш) през 1829 г. посетил пещерата, той бил толкова впечатлен от невероятната игра на ехото в залите, че това го вдъхновило да създаде увертюра, озаглавена „Фингалова пещера”.

    Фингал (името може да се преведе като „Белият странник“) е един от любимите герои на келтския епос. Според една от легендите, той, подготвяйки се да се бие с грозния великан Бенандонор, построил огромен мост и легнал преди битката да си почине. Докато спял, великанът в търсене на своя противник се натъкнал на моста и отишъл при Фингал в дома му. Но съпругата на Фингал – Унах, измамила великана. Тя посочила спящия Фингал, покрит с одеяло, и казала, че това е неговият новороден син и че в момента Фингал не е у дома си. Виждайки огромното „бебе“, гигантът изпитал такъв ужас, че се втурнал да бяга.

    Има няколко версии на тази легенда, но всеки път тя завършва със страхливото бягство на врага на Фингал. Чудесните базалтови колони според легендата са останките от купчини, изхвърлени в дъното на Ирландско море от Фингал.

    Пещерата Фингал не е единственото място, където се срещат такива невероятни базалтови колони. Около 40 000  взаимосвързани колони формират Пътя на великана в крайбрежната ивица на окръг Антрим, разположена в североизточната част на Ирландия.

    Любопитни факти за Алфред Хичкок

    Ива Великова
    -
    0
    Любопитни факти за Алфред Хичкок

    Запомнящите се сцени в „Психо“, „Север-северозапад“ и „Птиците“ – това са само малка част от впечатляващите, но и ужасяващи сцени от историята на киното. И всички те са плод на въображението на един мъж – Алфред Хичкок. Майсторът на съспенса, познат и под прякора „Хич“, е една от най-разпознаваемите личности на Холивуд, а животът му е толкова впечатляващ, колкото и филмите му. Представяме ви няколко любопитни факта за легендарния кинорежисьор.

    Хичкок имал страх от полицаи… и яйца

    Самият Майстор на съспенса имал свои собствени фобии, Дългогодишният му страх от полицаи започва от детството му, когато неговият стриктен баща Уилям го наказва, изпращайки го в местното полицейско управление. „Бях изпратен сам, само с една бележка. Трябва да съм бил на 4 или 5 години. Полицаят прочете бележката, затвори ме в една килия и каза: „Така постъпваме с лошите момчета“ – разказва Хичкок.

    Освен това, Хичкок мразел яйца. „Страхувам се от яйцата, дори съм повече от изплашен – те ме отвращават. Това бяло кръгло нещо без никакви дупки по него… Някога виждали ли сте нещо по-отвратително от яйчена черупка, която се чупи и от нея излиза жълтата ѝ течност? Кръвта е весела, червена. Но жълтъкът е жълт, отвратителен. Никога не съм го опитвал.“

    Той започва работата си в нямото кино

    Хичкок започва кариерата си в киното в началото на 20-те години като проектира картите с текст за филми от нямото кино. Тогава той работи за американска компания, базирана в Лондон, наречена „Famous Players-Lasky Company”, която по-късно се превръща в „Paramount Pictures” и продуцира 5 филма, режисирани от Хичкок.

    Хичкок се учи от друг велик майстор

    През 1924 година Хичкок и съпругата му Алма са изпратени в Германия от „Gainsborough Pictures”, за да работи по английско-немски филми, наречени „The Prude’s Fall” и „The Backguard”. Докато работи там Хичкок е под крилото на умелия кинорежисьор Фридрих Мурнау, който създава адаптацията на „Дракула“ – „Носферату – симфония на ужаса“. „От Марнау научих как да разкажа история без да използвам думи“ – споделя Хичкок по-късно.

    Повечето от ранните филми на Хичкок са изгубени

    Само 9 от ранните филми на Хичкок са оцелели до днес. Най-ранният запазен филм е мелодрама от 1923 година, наречена „The White Shadow”, в която се разказва за сестри близначки, една от които е добра, а другата зла. За филма се смята, че е изгубен до 2011 година, когато три от общо шестте филмови ленти са открити в New Zealand Film Archive. Те са били дарени на архива през 1989.

    Макар режисьор на филма да е Греъм Кътс, 24-годишният тогава Хичкок е сценарист на филма, асистент-режисьор и художествен ръководител.

    Той създава първият озвучен филм във Великобритания

    „Blackmail” от 1929 година е първият хитов филм на Хичкок, но и първият озвучен филм във Великобритания. Звукът е добавен и синхронизиран по-късно, тъй като първоначално „Blackmail” е филм от нямото кино.

    Хичкок се появява на екрана доста често

    Режисьорът е усвоил майсторството на прикритието, тъй като има изключително кратки, почти незабележими появи в 39 от своите филми.

    В продължение на години Хичкок отказва да бъдат излъчени 5 от най-хитовите му филми

    „Vertigo” може да е бил на върха на множество филмови класации, но в продължение на над 20 години (от 1961 до 1983 година) е било почти невъзможно той и още 4 от филмите на Хичкок да бъдат гледани. Оказва се, че именно режисьорът е причината „Vertigo”, “Rear Window”, “Rope”, “The Trouble with Harry” и „The Man Who Knew Too Much” да са били недостижими за зрителите.

    Хичкок лично си осигурява пълна собственост върху правата на всичките 5 филма чрез клауза от договора, който сключва с “Paramount Pictures” през 1953 година. Осем години след пускането на всеки от филмите правата са върнати на Хичкок, което в годините преди дисковете и торентите изглежда като добър финансов ход от страна на „Paramount”. Три години след смъртта на Хичкок “Universal Pictures” придобива филмовите права на тези филми и ги прави достъпни за публиката отново.

    Хичкок не е печелил Оскар

    Хичкок е част от групата на великите кинорежисьори като Стенли Кубрик, Орсън Уелс, Чарли Чаплин и Ингмар Бергман, които никога не са печелили Оскар за най-добър режисьор. Хичкок е бил номиниран множество пъти, но нито веднъж не е печелил престижната награда. Когато Академията най-накрая го почита, давайки му Irving G. Thalberg Memorial Award през 1967 неговата реч се състои само от едно изречение: „Благодаря ви, наистина много благодаря“.

     

    Звярът от Жеводан

    Ива Великова
    -
    0
    Звярът от Жеводан

    Градът Жеводан бил тихо и уединено планинско кътче в южна Франция преди през 1764 година да се появи кръвожадният звяр, който убива повече от 3000 души – най-често жени и деца.

    Първият човек забелязвал звяра е млада жена, която се грижела за добитъка си, когато била нападната. За щастие животните, за които се грижела, успели да прогонят звяра и тя да остане невредима. Следващата му мишена обаче, нямала този късмет. Малко по-късно през 1764 година младеж на име Жан Буле бил убит от животното.

    Повече от 100 смъртни случая, при които жертвите били издрани с нещо като остри зъби и нокти, били приписани на звяра. Новините за ужасното смъртоносно чудовище привлякло вниманието на обществеността. Пресата непрестанно съобщава подробно за нападенията, описвайки звяра като подобно на вълк същество с червеникава и черна козина, широки гърди, огромна уста и много остри зъби.

    Първоначално местните власти, предвождани от Жан Баптист Дюхам, събират група от около 30 000 доброволци, които да заловят и убият чудовището. Те дори предлагат възнаграждение, равняващо се на годишната заплата на огромна част от населението на града за всеки, който успее да убие звяра. Но въпреки сериозните опити на гражданите на Жеводан, атаките на чудовището не спират.

    Проблемът станал толкова сериозен, че привлякъл вниманието на царя. Луи XV изпраща двама професионални ловци на вълци – Жан Шарл д‘Еневал и сина му Жан-Франсоа, които имали задачата да убият звяра. Те прекарали 4 месеца в опити да изпълнят успешно своята мисия, но планинският терен затруднявал придвижването им и те не успели да заловят чудовището.

    Царят прекратява мисията им и на тяхно място изпраща собствения си охранител – Франсоа Антоан. Антоан и неговият екип от мъже успели да убият вълк, който бил висок 80 сантиметра и дълъг цели 170 сантиметра дълъг. Те получават наградата си от Луи XV и за кратък период от време терорът над населението на Жеводан бил прекратен.

    Атаките обаче се подновяват и след всяко нападение описанието на звяра ставало все по-фантастично от последното. Някои твърдели, че той имал свръхестествени способности, други, че можел да се движи на задните си крака, а трети – че бил наполовина вълк, наполовина човек. Масовата истерия се засилвала, а повторна помощ от Луи XV нямало, затова местните решават да се съберат и да решат проблема си веднъж завинаги сами. Местен фермер на име Жан Каст излежавал присъда в затвора, но бил освободен, за да се включи в екипа и да залови звяра.

    Жан Каст прострелва и убива голям вълк и получава признание за убийството на звяра от Жеводан, с което се слага край на терора. Според някои легенди стомахът на чудовището било отворено, а в него имало човешки останки – причината, поради която хората сметнали, че Каст е убил истинския звяр.

    Макар че атаките над гражданите на Жедован спират, хората не достигат до консенсус относно това какъв точно е бил звярът. Дебатите между учени и историци продължават дори до днес. Каквато и да е истината, чудовището все още не е забравено. То се превръща в популярна история, по която са създадени множество книги, филми и телевизионни предавания.

    15 от най-смешните закони по света, които ще ви изненадат

    Елица Мартинова
    -
    0
    15 от най-смешните закони по света, които ще ви изненадат

    Някои закони, приети преди векове, не само отдавна са загубили релевантността си, но също така предизвикват усмивки и недоумение. Ето кои са най-смешните закони по света, които въпреки че се възприемат като шега, заплашват с доста сериозен затвор, ако се пренебрегнат.

    Ако отидете в някоя друга държава, съветваме ви да се запознаете с местните закони, за да избегнете нарушаването им. В крайна сметка, както е известно, невежеството не освобождава от отговорност.

    Лос Анджелис, САЩ

    В този град не е позволено да се къпят повече от две бебета в една вана или купел.

    В допълнение, местните власти забраняват улавянето и облизването на жаби. Това се дължи на факта, че кожата на някои видове жаби съдържа халюциногени, така че тийнейджърите са открили как да използват този факт в своя полза. Би било интересно да се видят хора, които правят това.

    Флорида, САЩ

    Във всички сгради на този град входните врати се отварят отвън. Такъв закон бил приет, така че в случай на пожар да бъде по-лесно хората да бъдат спасени.

    Също така, в този град е забранено домакинствата да чупят повече от три чинии (или четири чаши) на ден. Може би това се дължи на недостиг на кухненски прибори?

    Кливланд, САЩ

    Жените в този град никога не трябвало да носят лачени обувки. Оказва се, че такива обувки отразяват бельото им и много мъже могат да се възползват от това.

    Минесота, Съединени щати

    В този щат в никакъв случай не може да простирате на едно въже женски и мъжки дрехи. В допълнение, местните жители не могат да спят голи. Възниква въпросът: как всъщност властите проверяват прилагането на този закон?

    Франция

    На територията на тази държава действа много изненадващ закон. Оказва се, че собствениците на прасета в никакъв случай не трябва да дават на животните името Наполеон, в противен случай, могат да бъдат изправени пред сериозни проблеми.

    Италия

    На територията на страната има закон, според който, дамите, които се наричат Мария, не могат да правят секс за пари. И като цяло проституцията тук не се толерира.

    Между другото, друг закон забранява на мъжете да се появяват на плажа в Палермо голи. Но жените могат. Никой няма да има нищо против.

    Великобритания

    Много необичайно разпореждане забранява на членовете на Парламента да влизат в Камарата на общините в броня. Интересно кой би искал да го направи?

    Оказва се, че в тази страна (както и във Франция) съществува закон, забраняващ целуването при отпътуване на влаковете. За подобни прояви на чувства има специално определени места, където няма да притеснявате никого.

    Обединени арабски емирства

    Не можете да снимате хора и животни. Ако все пак случайно сте нарушили закона (например, опитали сте се да направите хубава снимка на брега на морето, а вместо това сте снимали мюсюлманска жена), трябва незабавно да се отървете от кадъра. В противен случай, оскърбената дама може да докладва на полицията и ще бъдете заплашени с арест.

    Ако дойдете в тази страна на празника Рамазан, тогава не ви е позволено да пиете вода и да се храните на обществени места. Първо, това е неуважение към местните традиции и второ, по-добре е да се яде в някои, специално определени за това места.

    Ако сте в Шарджу, помислете няколко пъти преди да излезете с фриволни дрехи на улицата. Факт е, че  това се отнася не само за местните жители, но и за туристите. Ако полицаят не харесва нещо в облеклото ви, той може да ви накара да ги смените. В случай на отказ, ще сте изправени пред арест и много впечатляваща глоба.

    Свазиленд, Африка

    Жените не могат да носят бельо. В случай на нарушение, специални хора имат право да ги принудят да го свалят или лично да го разкъсат на малки парчета.

    1...121122123...319Страница 122 на 319

    Мобилно приложение за Android и iOS



    © Copyright 2008-2024, www.IskamDaZnam.com. All Rights Reserved.

    Съдържанието на сайта ИскамДаЗнам е обект на авторско право.
    Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ИскамДаЗнам, посочване на източника и добавяне на линк към www.IskamDaZnam.com.

    developed & hosted by ivexto