Съществува цял списък с невероятни смъртни случаи на хора от кралското семейство. Като Хенри I, който бил крал на Англия от 1100 година до 1135 – период, през който той преживява най-невероятните видове размирици и вълнения, които един цар от средновековието можел да преживее.

Той защитава границите на страната си от различни противници, а чрез брака си с шотландската принцеса Матилда, Хенри I се опитва да създаде приятелски отношения между Англия и Шотландия. Независимо колко велики били обаче някои от неговите дела, Хенри I умира изключително странно – предполага се, че той загива след като поглъща храна, в която имало миноги. Кралят не се вслушва в предупрежденията на лекаря си, който го съветвал да не опитва от подозрителното ястие. Хенри I се разболява и след кратко боледуване умира на 67-годишна възраст.

Хенри I

Гръцкият крал Александрос I бил едва 27-годишен, когато умира по необичаен начин през 1920. По време на разходка в летния си дворец в близост до Атина, неговото куче бива нападнато от маймуна, която изглежда принадлежала на един от слугите в двореца. Кралят се опитал да разтърве животните, но по този начин се превръща в жертва, тъй като маймуната наранява не само крака му, но и почти цялото му тяло. Раните били инфектирани и след по-малко от месец Александро I умира.

Александрос I и съпругата му Аспазия Манос

Разбира се необичайните смъртни случаи не се случват единствено с европейските крале. Една от най-невероятните истории е тази за кралицата на Сиам (днешен Тайланд) – Сунанда Кумариратана. Тя е първата от трите съпруги на крал Чулалонгкорн, който е известен с прогресивните реформи, които прави, сред които е и премахването на робството.

По времето, когато умира, Сунанда Кумариратана вече имала една дъщеря и очаквала второто си дете. През май 1880 година, когато кралицата е само 19-годишна, тя предприема пътуване до лятната кралска резиденция, намираща се извън Банкок. Сунанда била придружавана от принцеса Карнаборн Бейраратана, която още не била навършила 2 години и група пазачи и слуги.

Кралица Сунанда Кумариратана

Достигането до лятната резиденция обаче, изисквало преминаването на река Чао Прая – най-голямата река в Тайланд. Кралицата и малката принцеса били пренесени в отделни лодки, които били дърпани от по-голямо плавателно средство. Нещата обаче се объркали и кралската лодка била отнесена от силни течения. Принцесата и кралицата, която очаквала второто си отроче, бавно потънали във водата. Никой от антуража им не се притекъл на помощ – всички наоколо само наблюдавали как двете умират.

Кралица Сунанда Кумариратана и дъщеря ѝ принцеса Карнаборн Бейраратана

Пазачите и всички останали на лодките дори не помръднали, защото се придържали към стар и изключително строг сиамски закон, който не позволявал на обикновените хора да докосват членове на кралското семейство. Неспазването на този закон се наказвало със смърт.

Освен това, съществували и суеверни убеждения, които попречили животите на кралските особи да бъдат спасени. Според вярванията спасяването на човек, който се дави в реката, било свързано с нещастие. Ако някой окаже помощ на давещ се, това означавало, че ще се намесят духовете, които обитавали водите.

След инцидента, при който животите на кралицата и малката принцеса лесно биха могли да бъдат спасени с малко помощ, крал Чулалонгкорн изпраща в затвора главния пазач, заради това, че не е дал заповед двете да бъдат спасени. Кралят бил крайно наскърбен от загубата на съпругата си, за която се говорело, че той обича най-много от всичките си жени. Погребалното шествие, направено в нейна чест, е едно от най-скъпите погребения в историята на Сиам.

В задния двор на лятната резиденция кралят поставя паметник на кралица Сунанда и децата, който да напомня за извънредно трагичните обстоятелства, при които животите им били погубени.

Когато майката на Джулия Пастрана ражда дете, изцяло покрито с гъсти черни косми, тя била убедена, че някаква свръхествествена сила се е намесила. През 1836 година, след като е открита скрита в пещера с вече 2-годишната си дъщеря, мексикански пастири връщат жената и детето в близкия град. Въпреки нейния необичаен външен вид, който подтикнал майка ѝ да се скрие от хората, нежният характер на малката Джулия накарал местните да я обикнат, а самият губернатор в крайна сметка я приема в дома си.

Когато навършва 20 години Джулия решава да напусне дома на губернатора и да се върне при племето си в западно Мексико. Тя обаче така и не достига до родното си място. Някъде по пътя Джулия среща американски шоумен, който по някакъв начин успява да я убеди, че мястото ѝ и бъдещето ѝ са на сцената.

Милата жена, която имала физически проблем, се превръща в знаменитост в средата на 1800-те години. Макар че можела да пее и да танцува, както и да говори на няколко езика, публиката не идвала да се наслаждава на уменията ѝ, а да се взира във вече известната като „жена маймуна“ от Мексико. Нейният мениджър Теодор Лент направил всичко възможно да подбере по-голяма публика, твърдейки, че Джулия е наполовина жена, наполовина животно.

Много от псевдо учените от Викторианската епоха уверено подкрепили идеята на Лент. Някои от тях дори издали сертификати, с които удостоверявали, че Джулия не е истинска жена, а нов вид – наполовина човек, наполовина маймуна.

Разбира се имало и истински учени, които се срещали с Пастрана и заявили, че въпреки необичайния ѝ външен вид, тя е напълно нормална жена. Чарлз Дарвин я описва като „забележителна жена“, макар и с „дебела мъжка брада и окосмено чело“.

Джулия станала толкова известна, че Лент осъзнал, че има вероятност да изгуби своята звезда от ръцете на някой, който е по-богат от него, затова решава да се обвърже с нея на едно по-сериозно ниво – предлагайки ѝ брак. „Гениалният“ план на Лент обаче се развил по неочакван начин, когато съпругата му забременява през 1859 година, докато двамата пътуват до Москва.

Джулия била малка жена (тя била висока само 1.40 метра), а тазът ѝ бил толкова тесен, че лекарите се опасявали, че раждането ще е прекалено трудно. Притесненията им се оказали правилни, тъй като се наложило да използват форцепс, за да извадят бебето, което довежда до тежки разкъсвания. Новороденото живее малко повече от ден след раждането си, а майката Джулия 5 дни. Оказало се, че малкото момченце е наследило гена на майка си, който я направил толкова известна –  то било покрито с тъмни косми.

Лент бил съкрушен повече от загубата на своята атракция Джулия, отколкото на своята съпруга и дете. След смъртта им, той успява да се утеши като незабавно продава телата им на професор от Московския университет, който ги балсамира чрез нов и изключително успешен метод. Когато накрая Лент вижда колко добре запазени са телата на съпругата и детето му, той решава, че все още може да печели пари от тях. Той взема телата им и ги изкарва на показ в Лондон.

Дори смъртта не могла да освободи Джулия от погледите на жадната за сензации публика. Нейната мумия и тази на детето ѝ били представяни на изложения в цяла Европа в продължение на десетилетия след кончината ѝ. Въпреки това историята на Пастрана не е забравена. През 2013 година тя най-накрая е върната у дома, благодарение на официална петиция на мексикански политици. Тя е погребана в близост до мястото, където е родена и най-накрая е отдалечена от погледите на любопитните.

Смятан за един от най-революционните математици на 20 век, австриецът Курт Гьодел създава изключително ценни теореми още когато е на 20-годишна възраст. Към края на житейския си път обаче, той се променя и попада в капана на лудостта. Измъчван от параноя, Гьодел не можел да яде храна, която преди това не била опитана от съпругата му.

Курт Гьодел е роден през 1906 година в Бърно. Той бил умен, но и нервен още от ранна възраст. Семейството му го наричало със забавния прякор „Herr Warum” или „Господин Защо“, заради това, че непрестанно задавал въпроси. Гьодел бил забележителен студент и през 1929 година, когато е само на 23 завършва докторантура във Виенския университет.

По време на обучението си Гьодел среща Адел Нумбурски – разведена танцьорка, която била с 6 години по-възрастна от него. Родителите му се противопоставят на брака на влюбените, което разстройва Курт, който бил особено близък с майка си. Но Адел била огромна опора за своя любим. Те сключват брак 10 години по-късно и тя остава до него до края на живота му.

През 1931 година Гьодел публикува своите Теореми за непълнота, които напълно изумяват математичния свят, принуждавайки математиците да започнат да се питат какво означава това да вярват, че нещо е вярно. По-късно той става един от хората, които разработват теорията за рекурсивните функции, които са част от основите на компютрите. Но успешната му работа е придружена с кризи в личния му живот. Гьодел прекарва значително време в средата на 30-те години в санаториум за психично болни.

В периода между двете световни войни Гьодел е член на група интелектуалци и философи, известни като Виенски кръг. През 1938 година той и съпругата му Адел заживяват в Принстън, Ню Джърси, където остават до смъртта на Гьодел през 1978.

В Принстън Гьодел се сприятелява с друг велик учен на своето време – Алберт Айнщайн. Двамата често се разхождали заедно и разговаряли на родния си език – немски. Айнщайн дори придружава Гьодел на неговото изслушване за получаване на американско гражданство през 1947 година. Макар и приятели, двамата учени били коренно различни. Според статия, публикувана в „New Yorker”, Айнщайн бил общителен и забавен, а Гьодел, макар че бил считан за най-великия мислител след Аристотел, бил параноичен, вярвал в духове, страхувал се от възможността някой да го отрови и вярвал, че ако посещава други математици, някой от тях може да го убие.

След смъртта на Айнщайн, Гьодел се затворил още повече в себе си. Ако някой искал да разговаря с него, то трябвало първо да му се обади, дори и Гьодел да се намирал в същата сграда. Когато искал да избегне среща с някого, математикът насрочвал дата, час и място за срещата, но не се появявал. Когато през 1975 година Гьодел е награден с Национален медал на науките, той отказва да се яви на церемонията по връчването му във Вашингтон, макар че му бил предложен частен автомобил, който да го закара до там. Гьодел толкова много се опасявал, че може да се разболее от нещо, че когато излизал носел ски маски, които покривали носа му. Той ядял единствено храна, която преди това е била опитана от лоялната му съпруга Адел.

Когато Адел била приета в болница в края на 1977 година, Гьодел просто престанал да се храни. Той отслабнал значително и е приет в болницата на Принстън през същата година. Две седмици по-късно той умира от глад.

В смъртния му акт пише, че Гьодел е починал поради „недохранване и слабост, причинена от нарушения на личността“. Той умира на 71-годишна възраст и в деня на смъртта си тежи само 30 килограма.

Томас Едисон вярвал, че гениалността не се дава от природата, а се постига с ежедневна работа. На него може да се вярва, защото името му е един от синонимите на думата „гений“. През целия си живот той създава невероятен брой различни изобретения, подобрява съществуващите и получава около 4000 патента.

Сред най-известните му изобретения са електрическата лампа и фонографа (устройство, което позволява да се записват и възпроизвеждат звуци). В допълнение към изобретенията си, той основава няколко компании и лично контролира дейността на няколко други предприятия. Едисон е основателят на една от най-големите корпорации в света – General Electric.

Начало на пътя

Бъдещият голям изобретател е роден в американския щат Мичиган през 1847 г. Сред прадедите му са шотландски и холандски емигранти. Томас Едисон бил последното от седемте деца. Майка му е дъщеря на свещеник, образована жена решила сама да учи сина си, тъй като учителите в местното училище го смятали за неособено умен.

Първите учители на Едисон били майка му и книгите – той обожавал четенето. Четял трудовете на Нютон и Бъртън, Паркър и Гибон преди да навърши 12 години. И не само четял, но се опитал да повтори опитите и експериментите, които били споменати в книгите.

Още в детството си той се представил като начинаещ предприемач: помагайки на майка си да продаде зеленчуците и билките, спечелил първите си пари. Вярно е, че веднага ги похарчил за закупуването на оборудване и химикали за експериментите си. За да получи повече пари, Едисон започнал да продава вестници във влаковете, а по-късно основал вестник на влака.

Един ден, поради редовните експерименти, извършвани от Томас, вагонът, в който била неговата лаборатория се запалил. Гасейки пожара, кондукторът ударил Едисон по ухото и в резултат на това тъпанчето му се повредило. Поради това, изобретателят през целия си живот имал проблеми със слуха.

Запознаване с телеграфа

През 1862 г. Едисон се научил да използва телеграфа. Той много бързо усвоил всички тънкости и скоро станал телеграфен оператор на гарата. Тук успял дори частично да автоматизира процеса, което му позволило да спи през нощта. Телеграфът работил в продължение на 5 години в няколко компании. В същото време започнал да работи върху първите си изобретения. През 1868 г. пристигнал в Ню Йорк и се опитал да патентова машина за преброяване на гласовете „за“ и „против“ по време на изборите. Тук се срещнал с инженера Франк Поуп, който станал негов първи партньор.

Една година по-късно, Едисон вече бил в състояние да сключи първата сделка и да продаде някои от своите патенти. Получил много голяма сума пари за онова време –  30 000 долара и открил работилница, където започнал да произвежда някои от своите изобретения.

Разцвет

През следващите 2-3 години Едисон отворил още няколко работилници, създал свой екип, в който влизали математик, инженери и други специалисти, и започнал да прави изобретения. Той работил по 19-20 часа на ден. И резултатите не закъснели: новите изобретения му донесли слава и пари. На 29 години Томас Алва Едисон бил собственик на 45 патента и солидна банкова сметка. Той се оженил, но това почти не оказало влияние на работния му график.

Когато имал нова идея, Едисон оставал в офиса денонощно. И той не само живеел в лабораторията, но също така принуждавал служителите си да правят същото. Те не можели да напуснат кабинетите, докато не се реши проблемът, който измъчвал Томас.

Дружеството му се разраствало и дори трябвало да се премести в нов, по-голям офис. Именно в Ню Джърси, работата по създаването на фонограф приключила. Това изобретение било патентовано през 1877 година. Но трябвало да се работи още дълго време докато стане рентабилно производството на фонографи. Едисон вярвал, че с помощта на това устройство може да се записват книги, да се слуша музика, да се преподава красноречие, да се учат чужди езици и т.н. Фонографът, който се появил на пазара, бързо станал много популярен.

И Едисон веднага започнал да търси нови решения. Той отдавна бил замислил да създаде надежден източник на светлина и започнал експерименти за създаване на електрическа крушка. Преди всичко се интересувал от лампи с нажежаема жичка, тъй като ги смятал за най-достъпните за масово производство и употреба. Много дълго резултатите не му харесвали. Опитвайки се да създаде нишка, той пробвал различни материали: от платинена тел до памучна резба. Смята се, че е направил почти 10 000 експеримента преди да получи желания резултат.

Това се случило през ноември 1879 г. Първата истинска лампа на Едисон светила повече от 40 часа. След 2 месеца била усъвършенствана – времето на работата било вече 600 часа. Едисон не бил първият и единственият, който работил за създаването на електрическа крушка. Но той е направил това масово, а също така разработил цялостна осветителна система, използваща голям брой лампи.

През 1882 г. Томас Едисон създал компанията Edison General Electric, която произвеждала лампи, кабели, генератори и друго електрическо оборудване. Няколко години по-късно, произвеждал 1 милион електрически крушки годишно.

Създаването на крушката не сложило край на изобретателската дейност на великия американец. Той измислил много повече неща, без които би било невъзможно да се развие напредъка. Някои от тях все още съществуват, например алкалните батерии.

Съдба

Томас Алва Едисон починал на 84-годишна възраст без да спира да работи до края на живота си. Живял дълъг и плодотворен живот, създал хиляди изобретения, основал няколко компании, работил с много изключителни хора (включително Никола Тесла).

Едисон е не само гениален изобретател, но и голям бизнесмен. Той бил наясно, че не е достатъчно просто да измислиш нещо, но то трябва да се продаде, за да има печалба.