Когато разкопавали гробници на територията на Древния Египет, учените нерядко откривали необичайни „дъски“ с дупки, линии и различни рисунки. Такива предмети са намирани дори в погребенията на видни личности, принцеси и фараони.

Това били древни настолни игри, които развивали мисленето на играчите, умението да създават специална тактика и способност да намират правилните решения в различни ситуации, не само по време на играта, но и в живота.

В глава 17 на прочутата „Книга на мъртвите“ се споменава важна игра от онова време, наречена „сенет”, в превод – „преминаване“. Тя олицетворявала пътешествието на душата на починалия човек по пречистващия път към царството на мъртвите. Душата, преминала всички изпитания, се съединявала с бога на Слънцето и получавала върховно блаженство, като резултат от нейния праведен живот и изкуплението на всичките й грехове. Много открити стенописи изобразяват видни личности от Древен Египет, които играят тази игра.

Тогавашните хора смятали, че човешката душа е безсмъртна и не умира, а преминава в друг свят по път, осеян с различни изпитания. Играта сенет се смята за важен елемент в подготовката за преодоляването на тези препятствия.

Играчът хвърлял пръчици и според резултата, показван от тях, премествал фигурите по дъската, преминавал различните лабиринти, завои и възвишения, преодолявайки изникващите капани. Така се подготвял да мине и през лабиринта, който го очаквал след неговата смърт.

Нефертари играе Сенет Рисунка в гробницата на Нефертари (1295г.-1255г. пр.н.е.). Източник – Уикипедия.

В началото на ХХ-ти век учените открили при разкопки интересни кутии на играта сенет от камък, дърво и керамика. Те били продълговати, с три реда квадратчета и рисунки. Фараоните, сред тях и младият Тутанкамон, били големи познавачи на играта. Археолозите намерили специална маса с лъвски крака, украсена със злато, където се играела. Фигурките са във формата на кули и конуси, а тези във вид на животни помагали за победата.

Набор за игра на “Сенет” от гробницата на Тутанкамон. Източник – Уикипедия.

Сенет била играна в Египет повече от 3 хиляди години, но с упадъка на древната цивилизация потънала в забрава. Само определени принципи на играта били заети от арабите в Судан, където играят подобната „таб“.

Същността на сенет наподобява съвременните настолни игри, в които се използват чипове и зарчета. Но в Египет вместо зарове, използвали специални пръчки с рисунки. Най-големият брой точки, които се падали, бил 5, а фигурките изминавали път във форма на буквата „S“ напред и обратно, като постепенно напускали игралното поле.

Днес не разполагаме с точно описание на тази игра, но основната задача се свеждала до бързо преминаване на целия път по дъската. Полето за игра било 3 на 10 квадратчета, всеки играч имал 5 фигури, които се поставяли в горния ред. В края на реда имало места със специални знаци – правилата там били различни от тези върху другите полета.

Някои учени търсят произхода на тази игра в шумерската писменост и тамошните подобни развлечения. Но шумерската подобна игра „ур“ била по-кратка, фигурите влизат в действие една по една – а в сенет всички фигури започват да играят едновременно. Освен това, дължината на игралното поле в сенет е по-голяма и на финала фигурите се групират в свой участък, което улеснява пътя към победата.

Но най-важното е, че още в онези древни времена хората осъзнавали необходимостта по лек, забавен и остроумен начин да се усвояват сложните принципи на религиозната философия.

1. Калифорнийска република

През лятото на 1846 година група американски заселници, намиращи се в мексиканската територия на Калифорния, организират бунт срещу контрола на Мексико над региона. На 14.06 повече от 30 души нахлуват в мексиканския военен пост в Сонома и арестуват генерала и неговото семейство. Те изкарват бяло знаме, на което е изобразена звезда и златна мечка. Знамето е издигнато, след което е обявена независимостта на Калифорнийската република. Всичко обаче приключва бързо, след като комодор Джон Слоут навлиза в Санфранциския залив и обявява Калифорния за собственост на Америка.

2. Западна Флорида

Първоначално част от Вицекралство Нова Испания, Западна Флорида обхваща тесен участък от земя в Мексиканския залив, ограничен от реките Мисисипи и Пердидо. В тези граници спада и град Батън Руж, където на 23.09.1810 година гарнизон от испански войски е нападнат от американски заселници, които обявяват Западна Флорида за независима република. Дипломатът Фулуар Скипуит, който участвал в Покупката на Луизиана, е обявен за първия и единствен управител на страната. Тези действия са предизвикани от нежеланието на Испания да се съгласи, че Западна Флорида е била включена в Покупката на Луизиана и последвалото несъгласие да се откаже от провинцията и да обяви, че е собственост на САЩ. Междувременно американският президент Джеймс Мадисън твърди, че земята е включена в покупката и по този начин не е нито испанска, нито независима територия, а по-скоро е част от американските щати. В крайна сметка територията е разделена между Луизиана и Алабама.

3. Акре

Акре е регион в Южна Америка, разположен на мястото, на което се срещат държавите Бразилия, Боливия и Перу. Първоначално той е бил собственост на Боливия, но три пъти е обявявал своята независимост – през нито един от тези пъти тя не е оцеляла повече от година. Първо, през 1899 година испанският дипломат на име Луис Галвес Родригес де Ариас поема властта в Акре, след като научава колко богат е регионът, благодарение на производството на каучук. Той се обявява за президент на Първата република Акре през юли 1899 година и нарича столицата Ариполис в своя чест. Луис Родригес властва до март 1900 година, когато бразилски войски нахлуват в територията, арестуват го и връщат района на Боливия.

Само няколко месеца по-късно, през ноември 1900 година, е обявена Втората република Акре, но Боливия възвръща контрола си само 4 дни след обявяването на независимост. Последен, много по-организиран опит за постигане на независимост, подкрепен от армия от 30 000 революционери, предвождани от бразилския военен Хосе Пласидо Ди Кастро, довежда до основаването на Трета република Акре през януари 1903 година. След серия от нерешителни сблъсъци с бразилските сили е подписан мирен договор през ноември същата година, според който Акре става собственост на Бразилия в замяна на осигуряване на финансови средства за изграждане на нов път, който да свързва Боливия по-добре с външния свят. До ден днешен Акре е част от територията на Бразилия.

4. Република Едзо

Войната Бошин (1869 година)е японска гражданска война, водена между последното феодално японско правителство Шогуната Токугава и съюзническите войски на модернистичните японски сили. Шогуната Токугава претърпява поражение и императорското управление на Япония е възстановено. Но в последните месеци на войната поражението за феодалното правителство изглеждало неизбежно и много от оцелелите сили бягат на север до остров Едзо – днес с името Хокайдо. На 27.01.1869 година те основават собствена република там и избират за свой водач Еномото Такеаки. Той иска от императорското правителство да позволи новата република Едзо да оцелее и да запази своята традиционна японска система, но исканията му са отхвърлени. Междувременно императорските сили се укрепват и нахлуват на острова през април 1869 година. На 26.06 Еномото Такеаки се предава.