Още
    Начало Блог Страница 158

    Още 9 забранени книги

    Преди време ви представихме 8 литературни класики, които са били забранени (https://iskamdaznam.com/8-literaturni-klasiki-koito-sa-bili-zabraneni-za-chetene/). Днес ще допълним списъка с още 9 книги, които в някакъв етап също са били сериозно недолюбвани.

    Ето кои са те:

    „Лолита“ от Владимир Набоков

    Романът е една от руските класики на XX век, но това не го прави по-малко скандален. Той разказва за сексуалната връзка между възрастен мъж и 12-годишно момиченце. Още щом излиза през 1955 година, книгата е забранена във Великобритания. Все пак излиза 4 години по-късно, но това съсипва репутацията на издателя и политик Найджъл Никълсън.

    „Доктор Живаго“ от Борис Пастернак

    Още една руска история, която Съветския съюз забранява от самото излизане на романа до 1988 година. Прекалено критичен за властта, но въпреки това удостоен с Нобелова награда през 1958 година. Под натиска на имащите власт обаче, Пастернак я отказва.

    „На Западния фронт нищо ново“ от Ерих Мария Ремарк

    Романът описва твърде натуралистично Първата световна война, затова нацистите го забраняват през 1933 година.

    „Дневникът на Ане Франк“

    От публикуването си до момента спомените на немското момиче, загинало в концлагер, са продадени в над 30 милиона екземпляра. Въпреки това обаче към днешна дата Дневникът е забранен в Ливан, защото описва евреите по положителен начин. „Списъкът на Шиндлер“ е забранен там по същата причина.

    „Моята борба“ от Адолф Хитлер

    Манифестът на Хитлер е забранен в Германия през 1945 година. Към днешна дата продължава да е забранена на много места по света, като в Полша например, където не е преиздавана от 25 години, а в Аржентина разпространяването ѝ се приема за незаконно.

    „1984“ от Джордж Оруел

    Книгата е забранена от Американската асоциация на библиотеките, а причината е мрачното пророчество относно тоталитарния режим и цензурата. Също така е била забранена и в Съветския съюз.

    „Шифърът на Леонардо“ от Дан Браун

    Книгата е истински световен бестселър, който обаче е забранен в Ливан от 2004 година.

    „Алиса в Страната на чудесата“ от Луис Карол

    Детската книжка е била забранена в Китай през 1931 година, защото тогавашния губернатор сметнал, че говорещите животни са сериозна заплаха за подрастващото население. Според него било абсолютно недопустимо хора и животни да бъдат приравнявани по какъвто и да е начин.

    „Вълшебникът от Оз“ от Лиман Франк Баум

    Още една детска книжка, в която е съзряна заплаха. Този път от американските библиотеки и училища, на които през 1930 и 1950 година не се нрави главната героиня Дороти, която е твърде независима, способна да свали диктатор и придружавана от необичайна компания.

    Кратък урок по българска граматика

    Да си го кажем направо – може да ни е роден език, но това не значи, че ни е лесен. Българският език крие много уловки в себе си и дори да считаме, че го владеем до съвършенство, пак можем да сбъркаме някъде.

    Днес ще се опитаме да ви представим някои от най-често допусканите грешки, както и да ви обясним същността им и как да не ги повтаряте. Време е за час по български език, събран само в няколко минутки.

    Пълен/кратък член

    Когато гледаме коментарите на потребители из фейсбук, ни се струва, че много от тях пишат пълен и кратък член на магия. Всъщност има изключително лесно правило, по което можете да проверявате кога какъв член се пише. Основното такова гласи, че когато думата е подлог (или казано по друг начин: вършител на действието), значи е с пълен член. Ако ви е трудно да определяте частите на изречението обаче, можете лесно да се ориентирате по друг начин: заменете въпросната дума с „той“ или „него“. Ако се заменя с „той“, значи е с пълен член, ако се заменя с „него“ – кратък.

    Ето пример:

    Камъкът (той) си тежи на мястото.

    Хвърлих камъка (него) в реката.

    ДАЛИ-ИЛИ-ЛИ

    Когато в изречение употребявате две или три от тези т.нар. двойни съюзи, винаги пишете запетая пред втория.

    Например:

    Или днес ще излезем, или утре.

    Дали ще изляза днес, или утре, няма значение.

    И/Й

    Колкото и да не ни се вярва, това е една от най-често допусканите грешки: няма дума, която в множествено число да завършва на „й“.  Затова забравете за всякакви форми в множествено число от рода на рекламаций, плантаций, приватизаций и други. Всички те се пишат рекламации, плантации, приватизации и т.н.

    Винаги ли има запетая пред „че“?

    Много хора са запомнили от училище, че пред „че“ се пише запетая. Убегнало им е обаче, че невинаги запетаята се поставя точно пред самия съюз.

    • Един от случаите е, когато имате сложните съюзи „в случай че“, „макар че“, „въпреки че“, „само че“, „при условие че“, „при положение че“, запетаята се поставя пред целия съюз.

    Например:

    Съгласих се да се видим, макар че ми беше лошо.

    В случай че ми се обадят за интервю, ще отида веднага.

    • Не се пише запетая пред „че“, когато пред него има едносричен неударен съюз, т.е.:

    Не зная дали е професионалист в работата си, но че е нахален, не мога да отрека.

    • И последно: запетая пред „че“ не се поставя, когато пред съюза стои частицата „не“:

    Не че не ми се излиза, но съм много уморена.

    ОТКЪДЕ/НАКЪДЕ/ДОКЪДЕ/ДОКОЛКО

    Това са наречия, които се пишат слято. Изключение прави „до колко“, където „колко“ се употребява като допълнение към съществителното име.

    Ето два примера:

    Доколко мога да ти вярвам?

    До колко часа е удобно да звънна?

    Как се пише „предвид“?

    Ето още една дума, която много хора бъркат. Забравете за всички форми „в предвид“, „на предвид“ и всякакви подобни. Думата се пише по един-единствен начин: „предвид“. Точка.

    ВЛЯВО и ВДЯСНО; ВПОСЛЕДСТВИЕ

    И тези думи са подвеждащи. Може да ви се струва, че се пишат разделно, но всъщност се пишат слято. И това е правилото.

    Разбира се, има още много примери за непознаване на езика. Кои са грешките, на които вие попадате най-често? Ще се радваме да напишем втора част на материала, за да помогнем на повече хора да овладеят българската граматика.

    Автор: Станислава  Симидчийска

    Интересни факти за бебетата

    Бебетата може и да са хора като нас, но когато са съвсем малки, между нас и тях има съществени разлики. Като цяло още докато са в утробата и малко след това мъниците сякаш са от друга планета и много факти, свързани с развитието им, може да ни изненадат. Ето някои от тях.

    Бебетата са свръхсилни

    Хващало ли е новородено пръста ви? А правило ли ви е впечатление колко силно стиска? Всъщност бебетата са изключително силни и при тях се наблюдава зависимост като при мравките, които могат да носят товар, 50 пъти по-тежък от тях самите. Е, бебетата не са чак толкова силни, но без проблем могат да повдигнат нещо, тежащо колкото тях самите. Което си е впечатляващо!

    Бебетата имат с почти 100 кости повече от нас

    Ето това вече звучи странно! Бебетата се раждат с 300 кости, но докато растат, част от тях се сливат, за да достигнат бройката, която познаваме при възрастните, а именно 206.

    Бебетата имат мустаци и ги ядат

    В четвъртия месец от бременността в плода се развиват мустаци, които след това образуват космена обвивка по цялото тяло. Още преди раждането всички косми падат и се изяждат от бебето, докато е още вътре в утробата. Зловещо, а?

    Бебетата нямат кости на коленете

    Може и да се раждат с 300 кости, но точно на коленете нямат. Т.нар. капачки на коленете се развиват като такива между 3-тата и 5-ата година на детето.

    Бебетата разпознават майка си по миризмата

    Мъниците запомнят миризмата на майка си веднага след раждането и така се научават да я разпознават. Доста по-късно запомнят и образа ѝ.

    Бебетата могат едновременно да дишат и да преглъщат

    Признаваме си, докато писахме текста се опитахме да го направим и ние. Е, безуспешно, защото това е умение, което „е налично“ до около седмия месец. След това става невъзможно.

    Бебетата имат много вкусови рецептори

    Ние имаме вкусови рецептори основно върху езика, докато мъниците имат и на небцето, и отстрани в устата, всъщност точната им бройка е около 10 000. С годините те избледняват и губят чувствителността си.

    Бебетата не плачат

    Тук успяхме да ви изненадаме, нали? Та бебето проплаква още в секундата, в която се появи на бял свят и не спира около 2 години след това, като предпочита да изнася своеобразните си концерти в малките часове на нощта, разбира се.

    Всъщност мъниците не плачат в истинския смисъл на думата, защото не могат да произвеждат сълзи в първите седмици от живота си. И това, което правят, е просто да крещят. Сълзите се появяват след третата седмица от раждането, понякога дори по-късно.

    8 неща, които да очакваме, когато британската кралица напусне този свят

    Кралица Елизабет II е монархът, който е бил на власт най-дълго в историята и ни е доста трудно да си представим как някой би могъл да заеме нейното място. Тя е жив символ на стабилност и ред. Но кралицата е вече в деветдесетте си години и рано или късно ще се случи неизбежното, а плановете за този тъжен повод вече са направени.

    Ние от екипа на ИскамДаЗнам събрахме информация относно това какво точно ще последва, щом кралицата си отиде от този свят.

    1. Принц Чарлз

    Тронът няма как да остане празен. Веднага щом смъртта на кралица Елизабет бъде потвърдена, Чарлз ще стане новият британски монарх. Крал Чарлз ще направи своето официално обръщение към народа вечерта, в деня, в който майка му е починала, а на следващия ден ще посети и Шотландия, Уелс и Ирландия, за да се срещне с хората там. Независимо от обстоятелствата, при които се е присъединила към кралското семейство, по силата на действащите в Обединеното кралство закони, Камила Паркър-Боулс ще стане кралица Камила.

    1. Операция London Bridge

    Когато новините за смъртта на кралицата се потвърдят, кодовата фраза „London Bridge is down“ ще бъде задействана и ще започне изпълнението на един от най-сложните и детайлни планове за погребение. Всичко е вече планирано. Има различни планове за транспортиране тялото на кралицата, в зависимост от това къде точно ще настъпи смъртта й. Нищо не е оставено на случайността. На нас може да ни се струва странно да планираме собственото си погребение, но за кралските особи това е част от службата към тяхната нация.

    1. Информиране на света

    Личният секретар на кралицата ще бъде първият, който ще узнае за нейната кончина. Той ще поднесе новините на министър-председателя, независимо по кое време на денонощието ще се наложи това. След това, новините ще бъдат изпратени до 51-те нации извън Обединеното кралство – там, където кралицата е призната като държавен глава или е почитана, макар и неформално – в държавите от Общността на нациите. Некролог ще бъде поставен пред вратите на Бъкингамския дворец. По същото време, уведомление за смъртта на кралицата ще бъде изпратено до всички световни медии. Пилотите на самолети ще трябва да съобщят новината на пасажерите.

    1. Парламентът

    И двете камари на Парламента ще се съберат в рамките на няколко часа, за да изкажат предаността си към новия си суверен. Ако министър-председателят не е в Лондон или Парламентът е разпуснат, от всички тях ще се очаква да се върнат в столицата по възможно най-бързия начин.

    1. Нови пари

    Името на кралицата, инициалите й и лика й ще бъдат заменени с тези на крал Чарлз, чийто портрети вече са направени. Новите банкноти, монети и пощенски марки ще бъдат пуснати в обръщение в Обединеното кралство и в Общността на нациите. Смяната, разбира се, няма да може да се осъществи за един ден. Старите монети и банкноти ще бъдат поетапно изтегляни от обръщение и ще бъдат заменени от новите в рамките на няколко години.

    1. Принц Уилям

    Принц Уилям ще стане първи в линията за наследяване на трона и най-вероятно ще приеме титлата Принц на Уелс. Съпругата му, Кейт Мидълтън, ще стане Принцеса на Уелс – титлата, която някога носеше майката на Уилям – Дияна Спенсър.

    1. Сбогуването на народа

    Народът на Обединеното кралство ще има една последна възможност да засвидетелства уважението си и да си вземе последно сбогом с кралица Елизабет. Тялото й ще бъде положено в Westminster Hall и хората ще имат 23 часа да посетят поклонението. След това, тялото на кралицата ще бъде транспортирано до Уесминстърското абатство, където службата ще се води от Архиепископа на Кентърбъри.

    1. Обединеното кралство в застой

    Смъртта на кралицата ще бъде отбелязана в продължение на 12-дневен траур. Камбаните ще бият и знамената ще бъдат наполовина свалени из цялата страна. Комедийните предавания по повечето телевизионни канали ще бъдат спрени, а в кралските паркове всякакви видове игри ще бъдат забранени. Лондонската фондова борса ще затвори, като според предварителни изчисления това ще доведе до милиарди загуба за британската икономика. Денят на погребението на кралицата ще стане национален ден, в който ще се почива – в Обединеното кралство и в някои от страните от Общността на нациите.

    10 неща, които научихме за Ким Чен Ун от негови бивши съученици

    Диктаторът на Северна Корея – Ким Чен Ун, е един от най-великите подстрекатели на модерната политическа култура. Известен е с това, че е много темпераментен – твърди се, че е екзекутирал собствения си чичо по обвинение за предателство – както и доста непредсказуем. Ким е спомогнал за изграждането на една доста злокобна репутация на страната си – репутация на страна, която е в състояние да привлече вниманието на едни от най-влиятелните държави в света.

    Подобно на всеки силен лидер, Ким някога също е бил умен млад човек, пишещ домашните си. Заради огромното влияние на баща си – някогашният владетел на Северна Корея – Ким Чен Ир, Ким се е обучавал в швейцарски пансион в периода от 1998г. до 2000г., а медиите често са се обръщали към бившите съученици на Ким, за да разкрият детайли относно това какъв е бил настоящият севернокорейски лидер в тийнейджърските си години. До момента никой не е успял да открие някоя негова тетрадка, пълна с типичните за учениците драсканици или пък негова снимка в училищния годишник, но за сметка на това, неговите съученици са разкрили доста интересни подробности около личността на Ким.

    1. Обожавал е маратонките си Air Jordan

    Младият Ким вероятно никога не си е и мечтал, че някой ден ще си прави компания с бившия играч на Chicago Bulls – Денис Родман, но вероятно това е бил някакъв вид цел в живота му: седемнадесетгодишния Ким е бил обсебен от баскетбола и в частност от Chicago Bulls, посвещавайки огромна част от пространството в апартамента си на тях. Ким, също така, прекарвал и много време скицирайки Майкъл Джордан, а за младия севернокорейски лидер много добре се знаело, че обожава да носи маратонките си Air Jordan, както на баскетболното игрище, така и извън него.

    1. Имал си псевдоним, който да прикрие истинската му самоличност

    Не желаейки да бъде разпознат като сина на севернокорейския лидер Ким Чен Ир, Ким се записал в швейцарското училище Liebefeld Steinhölzli Schule под името Пак Ун. Той твърдял, че е син на севернокорейски служител в посолството на страната в Берн. Това, което силно правело впечатление и на преподавателите, и на учениците било, че родителите на Ким така и никога не се появили в училището.

    1. Падал си по екшън филмите

    През 2009 година, приятели на Ким направили изказване пред в. Washington Post, че Ким бил до голяма степен странен в социалните си взаимоотношения, особено когато ставало дума за момичетата. Във времето, в което не гледал баскетболни мачове, той обикновено гледал екшъни и играел на Play Station-а си. Ким обичал да играе бойни игри и бил много голям почитател на филмите на Джеки Чан.

    1. Имал си собствен антураж

    Уникалното в присъствието на Ким в швейцарския пансион билнеговия антураж. По всяко едно време от деня, малък брой корейци, които явно изпълнявали функцията на слуги, телохранители или асистенти на Ким, се движели с него. Двама от служителите му пък винаги записвали баскетболните му мачове. Приятелите му намирали наличието на всички тези хора за „странно”, но в крайна сметка решили, че е по някакъв начин „нормално за Северна Корея”.

    1. Прекалено много обичал да споделя

    Въпреки огромните усилия на семейството на Ким да се запази истинската му самоличност в тайна, Ким невинаги успявал да се възпре и да не разкрие истината за себе си, а именно, че е син на лидера на Северна Корея. Според негов съученик на име Джао Микаело, Ким веднъж му споделил, че е наследник на севернокорейския държавен глава. Микаело веднага решил, че Ким не казва истината. „Обикновено децата на такива хора не посещават нормални училища”, казва Микаело в интервю за CNN през 2010 година.

    1. Не би направил компромис, ядейки студени спагети

    Приятелят на Ким, Микаело, често го посещавал в дома му, който се намирал в централата на корейското посолство. Микаело отбелязва, че ако до този момент Ким бил малко по-резервиран в отношенията си с хората и не го бил виждал да си изпуска нервите, то това се променило една вечер, когато готвачите в посолството им сервирали доста изстинала паста за вечеря. „Той се обърна към прислугата с доста остър тон”, казва Микаело за в. Telegraph през 2010 година. „Бях доста изненадан, защото по принцип Ким никога не се държеше по подобен начин с никого.”

    1. Бил много голям фен на анцузите

    Подобно на Тони Сопрано и на собствения си баща, Ким се обличал предимно с удобни дрехи, като давал предимство на комфорта, а не на изискания външен вид. Гардеробът на Ким се състоял предимно от анцузи на Nike, които носел, както навън, така и в училище.

    1. Не бил най-умното дете в класа си

    Въпреки, че Ким бил с две години по-голям от съучениците си (защото не бил добре по немски и трябвало да навакса заедно с по-долните класове), той все пак значително се затруднявал, за да бъде на същото академично ниво с тях. През 2012 година, в. Telegraph публикува материал, в който се казва, че Ким отсъствал от училище 75 дни през първата учебна, а през втората – цели 105, като това наложило да не взема изпити (съответно сертификати за издържани такива) по хуманитарните науки, а изпитите по останалите предмети вземал с минималните оценки, с които можело да бъдат взети.

    1. Много обичал да се глези с швейцарски сирена

    Ким обичал да се хвали с това, какви огромни количества храна и напитки може да консумира. Вероятно той развил много силен апетит към високо гастрономически издържаните блюда по време на престоя си в пансиона. За него се знае, че толкова много обичал да похапва швейцарско сирене, че на по-късен етап изпратил личните си готвачи във френска кулинарна школа, за да могат да приготвят среднотвърдото сирене ементал, което той толкова много харесвал, докато бил ученик. За Ким се твърди, че напълнял с близо 41 килограма за период от 2012г. до 2016г., въпреки че не е много ясно, каква част от тези килограми са били резултат от злоупотребата с швейцарски сирена.

    1. В даден момент Ким просто изчезнал

    На Ким все още му оставала част от учебната година до завършването, когато напълно изчезнал през 2010 година. Той не оставил никакъв адрес за последваща кореспонденция, нито пък предупредил когото и да било, че му предстои заминаване. „Мислехме си, че е болен или нещо такова”, казва бившият му съученик Никола Ковачевич в интервю за в. Washington Post. “Надявам се, че към днешна дата е добър диктатор, но обикновено диктаторите никога не са добри…”

    Черната кралица

    За Краля Слънце се знаят много факти, но има и такива, които са малко известни. Например, че Луи XIV е имал таен брак с Франсоаз д’Обиние, на която той дава титлата маркиза.

    Ето историята на жената, очаровала Краля Слънце и наричана „Черната кралица”…

    Франсоаз имала интересна съдба. Тя се родила в тъмницата, в която кардинал Ришельо хвърлил родителите й. В последствие, баща й е пратен на заточение в Маврикия. Девическите й години минали в трудности и скитания. Никой не искал да се занимава с бедната девойка и роднините й мислели да я пратят в манастир. На 12 години Франсоаз решила да замине при баща си. Пътувайки натам, тя се разболяла до степен, че изпаднала в летаргия. Помислили я за мъртва и решили да я погребат, но тя се събудила малко преди това. Франсоаз оздравяла, но скоро след това ужасно събитие, тя изгубила майка си.

    На 16 години настойниците на Франсоаз я омъжили за Пол Скарон – придворен поет.

    Той бил бохем и веселяк. В неговия дом се събирал парижкият хайлайф, за да се забавлява с четения на хумористичните му творби. Отбраното висше общество обаче, бързо забравило поета, щом се разболял. Той боледувал от ревматоиден артрит и това направило веселяка раздразнителен по време на болезнените кризи. Франсоаз се грижела за него, била и негова секретарка, медицинска сестра и слугиня. След няколко години дворцовият поет починал и оставил съпругата си бедна вдовица. От Версай не й отпуснали пенсия и тя заживяла в нищета до момента, когато съдбата отново й се усмихнала. Помогнала й мадам де Монтеспан – метресата на краля.

    Монтеспан използвала влиянието си и по нейни препоръки Франсоаз била наета в двореца на длъжност гувернантка. Тя приела присърце своята работа и с усърдие се грижела за децата на краля. По ирония на съдбата, метресата на краля била изгонена от двореца именно заради Франсоаз. Не, гувернантката не направила нищо лошо, тя се грижела с отдаденост за поверените й шест деца. Но Луи бил привлечен по някакъв начин от нея и изгубил интерес към застаряващата си любовница. И понеже никоя метреса не слиза доброволно от „трона“ се наложило да бъде отпратена с фалшиво обвинение, че е направила опит за убийство. И въпреки, че след изгонването на мадам де Монтеспан от Париж, през покоите му преминали млади и красиви дами, той въздишал по гувернантката на децата си. От една страна я намирал за „непривлекателна“, но от друга постоянно изпитвал пориви да разговаря с нея.

    Луи XIV обожавал да беседва с Франсоаз на различни теми от литературата, музиката, живописта и да споделя душевните си размисли. Кралят Слънце често търсел компанията й и отделял дълго време, за да се наслаждава на разговорите с нея. За близост Франсоаз се оказала недостъпна, тя отблъсквала сладострастните желания на краля цели 2 години, което разбира се я правело все по-желана от него.

    В момента, в който му се отдала, във Версай настъпила хармония. Франсоаз така благоприятно въздействала върху краля, че той дори се сетил, че има законна съпруга  – кралица Мария-Тереза.

    Франсоаз действала благотворно, харизматично на Луи. Той бил пленен от нейното приятелство и признателен за добрите й съвети. За това издал указ, с който тя получила титлата маркиза – маркиза Ментнон. Дал и разкошни покои, в близост до неговите. Канел маркизата да присъства на важни държавни съвещания. Кралят показно демонстрирал доверието в мъдростта и дълбоката проницателност на маркизата. Френският двор започнал да нарича Франсоаз „тайната кралица“. Във Версай се носели се слухове за чудодейното й възкръсване в детството и още безброй мистериозни измислици за нея.

    Две години след смъртта на кралица Мария-Тереза, Луи тайно се оженил за  маркиза Ментнон. Това още повече накарало хората да говорят за нея и започнали да я наричат „Черната кралица“.

    Според съхранените от историците факти, тя не била темпераментна жена и Луи продължил забавленията си с млади хубавици. Но между него и Франсоаз имало такава духовната близост и уважение, че палавите занимания на краля не пречели на хармоничните отнощения помежду им. Луи продължавал трайно да се възхищава, да цени и търси компанията и мнението на маркиза Ментнон.

    По нейна инициатива, той организирал в Сен-Сир пансион за девойки. В заведението девойките получавали възможност да се образоват и добият широка култура в духа на християнските ценности.

    След смъртта на крал Луи XIV, маркизата напуснала двореца Версай и се преместила в пансиона в Сен-Сир. Там с отдаденост се посветила в образованието на възпитаничките на пансиона до края на живота си.

    Франсоаз д,Обиние, превърнала се в маркиза Ментнон и наричана „Черната кралица“ остава в историята като един по-различен образ от този на традиционна кралска метреса. Тя забавлявала Луи не с плътски, а с духовни удоволствия. Той я обожавал не защото била млада и красива, а защото била духовно богата личност. За всичките й заслуги, той я дарява с титла и брак, макар и таен. При това в момента на бракосъчетанието им тя била на 40 години.

    Отначало Франзоаз била привърженичка на хугенотите. В последствие станала католичка и силно повлияла на краля с идеята за религиозно обединение във Франция. „Тайната кралица” променила не само краля, но и порядките в двореца Версай. Маркизата ограничила пищните празненства и балове в двореца, заради което мнозина я ненавиждали.

    Като всяка известна дама, за нея имало противоречиви мнения, но е безспорен факт, че е оказала благотворно и дори чудодейно влияние върху най-ексцентричния монарх на Франция. И това я прави жена, достойна за уважение от французите.

    От древните вестоносци до Фейсбук

    Преди векове Земята е била огромна, непозната и недостижима. Малцина са можели да пътуват, откриват и свързват хората. Вестите са пристигали бавно, според разстоянието – с дни, месеци, години. Какво търпение са имали хората в миналото, за да научат вести от далечни места или просто са нямали друг избор. И в онези времена знатните хора са имали повече възможности за комуникация от обикновените хора. Който е можел да си позволи е имал личен вестоносец, а останалите разчитали на случайни възможности да изпратят и получат вест.

    Всеки технологичен напредък малко по малко ускорявал и комуникациите между хората. По-бързите транспортни средства скъсявали пристигането на съобщенията до броени дни. Презокеанските кораби вече свързвали хората от другия край на света.

    През 19 век настъпило време на много изобретения, които дали мощен тласък за подобряване живота на хората във всички области. Всяко откритие водело до нови подобрения. С изобретяване на електричеството и първия телеграф, много хора получили възможност за получаване на новини в същия ден. Това бил нечуван до тогава напредък в комуникациите.

    Няколко години по-късно, бил изобретен и първият телефон. Малко хора можели да си го позволят, и той бил възможност, за която хората от миналото само можели да мечтаят. Писмата продължавали да бъдат основно средство за комуникация, а с изобретяване на самолета и вестите на хартия пристигали по-бързо. През следващият век телефонът бил усъвършенстван и станал по-достъпен за по-голям брой хора. В среда на информираност и свързаност, техническият прогрес започнал да се развива с още по-бързи темпове.

    През 20 век се появили компютрите. От секретни средства, за броени години те навлезли в живота на хората и ставали все по-достъпни. Невероятните изчисления, които правели машините довели до още по-голямо развитие на технологиите, в това отношение и в областта на комуникациите.

    Появили се пейджърите, което позволявало на хората да знаят, кога са спешно търсени по телефона, а съвсем скоро мобилните телефони разширили още повече мобилността. Тези средства за бърза и мобилна комуникация открили нови възможности за общуване по нов начин от всяко място.

    Когато компютрите станали по-достъпни, обикновените потребители можели да се възползват от програми за комуникация – електронна поща и месинджър. Yahoo, ICQ, Skype… днес има разнообразни чат програми към всяка социална мрежа. Можем не само да четем, да се чуваме и виждаме, но и да обменяме разнообразна файлова информация.

    Странното е, че компютърните комуникации започват да свързват хората, не само на далечни разстояния, но и на близки. Получаваме възможност да разговаряме с непознати и да търсим приятели със сходни интереси. Така, компютрите от една страна дават нов начин за социални контакти, но същевременно се появява и рискът за отчуждаване. Пристрастени към лесния и анонимен начин на общуване, хората започват да отбягват реалното общуване.

    Много от нас помнят колко странно беше в началото, когато малцина се разхождаха по улиците с мобилни телефони и сякаш си говореха сами. Днес това е ежедневие. Повечето хора вървят с очи в смартфоните и пишат. Комуникацията и информационният поток е денонощен и хората спират само за да подремнат, преди отново да се впуснат в него.

    Днес съобщенията пристигат мигновено и сме свръх информирани до степен, че не знаем кое от всичко чуто е истина. Можем само да предполагаме какви нови чудни средства ще се появят в близкото бъдеще. Важното е да се възползваме от тях по разумен начин.

    Човешки аномалии

    Човешкият организъм е сложна, но перфектно балансирана система. Всички хора, независимо от своята раса, имат приблизително еднаква анатомия. По разбираеми причини различия има предимно в половата система на двата пола. И все пак по външност човек с човек не си прилича. Дори близнаците си имат различия. Има обаче хора, които имат някои по-необичайни особености в своя организъм или външност. Тези различия се наричат аномалии, без да са непременно болести, тоест неща от които хората страдат. Някои от тези генетични аномалии не създават проблеми на притежателите си, дори ги правят по атрактивни или дори свръхчовеци. С други аномалии не е така безпроблемно и са животозастрашаващи.

    Ето няколко удивителни аномалии в човешката анатомия:

    Чувството за умора и болка е предпазно средство, което ни кара да стоим далеч от опасности и да не се претоварваме. Срещат се обаче неуморни хора и такива, които не чувстват болка. Още през средновековието имало човек, който не чувствал болка. Просто рецепторите му за нея не функционирали. Човекът бил осъден на изгаряне и когато го завързали на кладата и запалили огъня, той си стоял без да реагира, което хвърлило в смут неговите инквизитори. И днес има такива хора. Те могат да тичат без умора безкрайно дълго. Чувството за умора в мускулите се предизвиква от отделянето на мравчена киселина, но ако този процес е нарушен, човек не може да изпита умора.

    Най-младата представителка на тази аномалия е Оливия Фарнсуърт. Тя е само на седем години и има комбинация от няколко хромозомни аномалии, които я правят неуморна. За съжаление тя няколко пъти сериозно се наранява заради неспособността си да се умори и почувства болка. Освен това на нея и е трудно да разбере защо другите изпитват болка и често ги тероризира. Специалистите все още не са дали име на нейната аномалия и наричат детето​​ “бионик“.

    Умората не е само физическа. Всеки човек прекарва почти една трета от живота си в сън. А има хора, които в този ред на мисли живеят съзнателно четири пъти повече от обикновения човек, защото им е достатъчен само около 2 часа сън, за да съберат сили. Много известни личности са имали тази аномалия.

    Ужасът на всяка бъдеща майка е детето и да не се роди с физически отклонения и както се казва, щом бебето се роди, първо брои пръстчетата му. Има един човек, който има  по шест пръста на всеки крайник, но те са съвършено пропорционални. Йоандри Ернандес Гаридо е наречен „Мистър 24”.

    In this photo taken Wednesday Aug. 24, 2011, Yoandri Hernandez Garrido, 37, known as „Twenty-Four“ shows his 12 fingers in Baracoa, Guantanamo province, Cuba. Hernandez is proud of his extra digits and calls them a blessing, saying they set him apart and enable him to make a living by scrambling up palm trees to cut coconuts and posing for photographs in this eastern Cuban city popular with tourists. Known as polydactyly, Hernandez’s condition is relatively common, but it’s rare for the extra digits to be so perfect. (AP Photo/Javier Galeano)

    Ето нещо, за което много жени мечтаят – разкошни мигли. Аномалията два реда мигли съществува и е генетично заболяване наречено „дистихиаза”. Известната актриса Елизабет Тейлър е родена с „двойни“ мигли. Ако не дразни очите, този дефект си е страхотен ефект. При Тейлър миглите подчертават красивите й очи.

    Като говорим за красиви очи, ето още една аномалия – Генетичен химеризъм.
    Сигурно сте виждали снимка на хора с различни по цвят очи? Това отклонение се нарича хетерохромия. В повечето случаи цветовете са зелено и синьо, но освен странно изглеждащи, тези хора са доста красиви. В друг случай на химеризъм разликите може да са в оцветяването на кожата. Това състояние се нарича „мозаечна“ кожа. Генетичният химеризъм се дължи на допълнителен набор от ДНК.

    Очите може не просто да са по-различни, но могат и да имат по-специални възможности, като да виждат невидими за другите хора цветове.
    Благодарение на особени мутации в хромозомите, някои хора получават способност да виждат до 99 пъти повече цветове, обикновения човек  възприема само до 1 000 000 цвята. Чудати неща правят генните мутации, когато дават нови възможности на хората.

    Аномалията, наречена „Златна кръв”, прави тази жизнено важна течност уникална. Тя не съдържа антигени. Но от откритието й през 60-те години до днес са регистрирани само 40 човека с такава кръв.

    Интересна аномалия, за която много хора могат да мечтаят е и невъзможността за натрупване на холестерол. Учените изследват този необикновен ген, за да създадат средство против бича за здравето на съвременния човек. Открит е и ген за по-бавно старееща кожа.

    Учените открили хора с положително отклонение в плътността на костите. По-голямата плътност на костите се дължи на ген, отговарящ за минерализацията им. Понякога при жените се среща създаването на допълнителни ребра – от малки костни израстъци до пълни ребра с големи размери. Принципно те не пречат, но може да причинят неудобство и дискомфорт.

    Наличието на една малка дупчица до ухото, според учените е „спомен” от хрилете, които са имали живите същества преди милиони години. Дупчицата е аурикуларна фистула, вродена при  5% от хората.

    Това са най-големите късметлии в света

    Щом хората си пожелават късмет, значи това е нещо, което не винаги е даденост. Има хора, на които никога не им върви, но и такива, които са невероятни късметлии. Те не се влияят от суеверия като счупено огледало, разсипана сол и черни котки. Ето историите на няколко такива щастливци, които имат невероятен късмет.

    Японецът Цутому Ямагучи,  бивш служител на „Мицубиши“, често пътувал по работа. През 1945 година бил на командировка в Хирошима, точно при пускането на атомната бомба. Ямагучи бил ранен, но оцелял. Завърнал се у дома си в Нагазаки, точно когато била пусната втората бомба. Ама че лош късмет, но Цутоми оживял като по чудо и този път. Той  доживял до 93 г. и посветил живота си на каузата срещу атомното оръжие.

    Летящият Холандец, който имал късмета да не лети и така избегнал смъртта два пъти е Мартен де Йонг. Той е състезател по колоездене. Йонг направил резервация за полет MH17. За свой късмет успял да си намери по-евтин билет и не само в това бил късметът му, а и защото отменяйки резервацията за полет MH17, избегнал присъствието си в самолета, който бил свален над Украйна. Същата ситуация се повторила и с резервираният от него билет за злополучния полет MH370. Сменяйки билета си за друг полет, той отново не се качил на самолета,  който през 2014г. се изгуби над Индийския океан. Е, кой казва, че евтиното е по-лошо? Летящият холандец разби тази теория.

    На 17-годишна възраст Джулиан Кьопке пътувала със самолет над Бразилия.  Самолетът бил ударен от мълния, последвала експлозия и машината се разпаднала във въздуха. Освен Джулиан, всички други загинали. Девойката оцеляла при падане от почти 3 км. височина. Имала наранявания и счупени кости, но успяла да оцелее още три дни в джунглата. Силата й за живот я карала да се движи и търси помощ и най-накрая била намерена от дървосекачи.

    Харисън Окене работел като готвач на кораб. Той бил в банята, когато корабът започнал да потъва и не могъл да се евакуира. Но успял да се премести в двигателното отделение, където оцелял във въздушен джоб. От целия 12-членен екипаж, оживял само той. Спасителите го намерили след 3 дни.

    Наричат Фране Селак най-големият късметлия във вселената, защото  успял да избяга от сигурна смърт не веднъж, а цели седем пъти. Фране е учител по музика от Хърватия. Първо той оцелява при катастрофа с влак. По време на пътуването му, влакът паднал в езеро. Успял да оцелее и в автомобилна катастрофа, а след това и от падане от самолет. Всички други 19 пътници загинали, а той паднал  върху  куп сено. Фране Селак претърпява още няколко доста значителни автомобилни катастрофи, но отново и отново остава невредим. Веднъж дори, той сам се прострелял с пистолет по невнимание. И след целия този бурен живот, изпълнен с премеждия, на 73 годишна възраст спечелил джакпота от местната лотария.

    Ето още един късметлия, на когото във всичко му върви. Австралиецът Оси Бил Морган буквално се е завърнал от отвъдното.

    Докато пътувал с колата си се блъснал в камион. Бил премазан и лекарите потвърдили смъртта му. 14 минути по-късно той се върнал към живота. Макар да бил в кома и прогнозите да не били оптимистични, той все още бил жив. Не се възстановявал и на 12-ия ден медиците склонили семейството му за изключване на животоподдържащата апаратура. Но Бил Късметлията, като по чудо се събудил. Все пак го очаквали още страхотни неща в живота и явно не бързал да го напуска. За отпразнуване на чудодейното си двойно възкресение, Бил си купил лотариен билет. И съвсем с право вярвал в късмета си, защото билетът му донесъл нова кола. Местните медии били впечатлени от невероятната му история и го канели на интервюта. Но както се казва в рекламите – Това не е всичко! По време на едно от участията му в телевизията, носейки  у себе си късметлийския билет, се оказало, че късметът му е далеч по-голям. Докато се радвал на изтегления автомобил, забравил да изтрие още една част от лотарийния билет. И камерата запечатала, как той, изтривайки това поле, разбрал, че е спечелил 250 000 долара!

    Но като говорим за печалби, Джоан Джинтър е наричана повелителката на лотарийните игри. Тя или има невероятен късмет или вижда в бъдещето, защото печели цели 4 пъти седем цифрени суми. Шансът да се случи това е много по-малък от риска да бъде уцелена от астероид. Но Джоан явно не знае това, защото разбила теорията за вероятностите. Първо спечелила 5,4 милиона долара. След десет години отново уцелила печалба от 2 милиона и само две години по-късно с лотариен билет спечелила още 3 милиона. Как не са и забранили да участва повече… Явно няма такъв закон, защото през 2008г. още веднъж уцелила джакпот и то с рекордните 10 милиона долара!

    Виждате, че въпреки минималния шанс, някои хора успяват да се спасят от безвъзвратното и даже да спечелят джакпота. Затова е важно човек никога да не губи надежда и силно да вярва в късмета си.

    10 странни неща, които се считат за секси в различните държави

    В зависимост от това в коя държава живее човек, представaта му за истинската красота може много да се различава от тази на жителите на други страни. Истина е, че красотата е субективно понятие. Но положителното в тази максима е, че това, което много от нас считат за физически недостатък, може да се окаже, че в други страни се възприема като напълно нормално и дори привлекателно.

    Ние от ИскамДаЗнам решихе да съставим списък с едни от най-интересните неща, които хората по света считат за секси у околните.

    1. Криви зъби, Япония

    В западните страни, идеално подредените, равни зъби се считат за еманация на перфектната усмивка и много от нас дори не могат да си представят, че в други части на света това не е съвсем така. Но в Япония нещата са точно на обратно – за изключително привлекателни се смятат, така наречените „yaeba” или кривите зъби. Всеобщо е мнението, че хората изглеждат доста по-симпатични ако притежават тази черта във външния си вид.

    1. Причиняване на белези, Западна Африка, Нова Гвинея

    Жителите на Нова Гвинея и на още няколко държави в Африка все още имат обичай да украсяват телата си с различни шарки, като за целта си правят белези. Обикновено, на мъжете тези белези се причиняват по време на специална церемония, а при жените тези своеобразни „татуировки” се смята, че символизират неземна красота. Разбира се, в развитите страни също има немалък брой хора, които намират тази практика за привлекателна – често пъти тя се нарича телесна модификация.

    1. Лице във формата на сърце, Южна Корея

    В Южна Корея, не само, че пластичната хирургия е изключително силно застъпена, но и това да имаш поне една пластична операция се счита за напълно нормално. В по-големите градове можете навсякъде да видите реклами, които подканват хората да легнат под ножа, за да премахнат несъвършенствата във външния си вид. И именно тук, в Южна Корея, лицето с форма на сърце се счита за един от ключовите компоненти на идеалната красота. И много корейци са готови да преминат през редица сложни операции, за да се сдобият с такова. Често пъти тези операции включват в себе си чупене на челюстта на три парчета, като се премахва средното парче, след което останалите две се съединяват, за да се изгради необходимата за тази форма на лицето остра брадичка. След това, ъглите на брадичката се заглаждат, за да са линиите максимално меки. След преминаването през такава тежка и сложна хирургическа интервенция, пациентите много дълго време са неспособни да приемат каквато и да е твърда храна.

    1. Наднормено тегло, Мавритания

    Мавританките нямат абсолютно никакъв шанс да приковат към себе си вниманието на мъжете, ако по корема си нямат поне няколко реда тлъстини…

    За да се уверят, че дъщерите им ще успеят да поддържат желаните пропорции и килограми, родителите им ги изпращат в специални „ферми”. Там момичетата могат да консумират до 16,000 калории на дневна база (нормата е поне 1,500). За съжаление, вследствие на тази традиция, много от момичетата развиват различни стомашни болести.

    1. Хирургически превръзки на лицето, Иран

    Иран е световната столица на ринопластиката (пластична операция за корекция на носа). Въпреки, че процедурата е много скъпа, и мъжете, и жените в Иран биха платил и дори и най-високата цена, за да имат красив, прав нос, който се възприема не само като еталон за красота, но и като символ за висок социален статус.

    Но това далеч не е най-странното нещо, което ще видите тук. Дори и някой да не е успял да си направи пластична операция на носа, той може да реши да се разхожда навън с хирургическа превръзка на лицето, за да накара хората да си помислят, че все пак е преминал през операция на носа.

    1. Бледа кожа, Китай и Тайланд

    В много части на Азия, бледата кожа се счита за златния стандарт за красота. Ако влезете в някой магазин, за да потърсите крем за лице, едва ли ще попаднете на такъв, който да не съдържа и избелващи вещества. Това важи със същата сила и за афтършейфа при мъжете. Много китайци дори отказват да отидат на плажа, освен ако не носят маска на лицата си, тъй като искат да предпазят кожата на лицето си от вредните ефекти на слънцето, в това число и от придобиването на слънчев тен. И още повече – жените в Китай и Тайланд считат западните жени за луди, за това, че искат да посещават солариуми.

    1. Голямо, високо чело, племето Фула, Африка

    Най-важното нещо, което трябва да притежава една жена от племето Фула, от гледна точка на своя външен вид, е високо чело. Именно поради тази причина някои от жените от това племе обръсват част от косата си отпред – за да може челото им поне визуално да е по-голямо.

    Подобна тенденция се е наблюдавала и в Европа през Средновековието – жените да премахват колко е възможно повече коса от предната й част, за да създадат илюзията за по-високо чело.

    1. Дълга шия, Мианмар (бивша Бирма)

    Една от областите в източен Мианмар е била наречена „страната на жените-жирафи”. Това име се отнася до племето Падонг, което живее там и за жените от него, които носят огромни медни пръстени около шиите си. Смята се, че колкото по дълъг е врата им, толкова по-красиви са те.

    Според легендите, тези пръстени предпазват жените от племето от тигри, въпреки че в действителност те са просто един начин да изразят индивидуалността си.

    1. Разтеглени устни и червена кожа, хората от племената Мурси, Химба и Сури

    В племето Мурси, в Етиопия момичетата се научават да разтягат долната си устна с помощта на специални дискове. Колкото по-голям е диска, толкова по-висок е социалния статус на момичето и толкова по-голяма сума трябва да плати семейството на бъдещия й съпруг за нея преди сватбата.

    Нещо аналогично може да бъде видяно и при племето Сури. Те са малко африканско племе, което обитава област в югозападна Етиопия, по продължение на границата със Судан. Те са едно от няколкото племена, които живеят в плодородната долина Омо, а броят им е около 20,000 души.

    Химба пък са номадски племена, които живеят в областта Каоколанд в северозападна Намибия. Те използват червена охра и мас, за да се предпазват от слънцето. Това придава на телата им характерен червен цвят.

    1. Една вежда, Таджикистан

    В някои области на Таджикистан, тази черта се счита за еталон за женската красота. Ако ли пък природата не е дарила момичето с една вежда, то тя винаги може да си сложи малко молив, съединявайки веждите си в една.

    Местните хора са убедени, че хората с една вежда ги очаква богат живот, изпълнен с радост.

    И така, тези еталони за красота може да ни се струват странни, дори смешни, а някои може да ни изглеждат доста примитивни. Но пък колко често успяваме да погледнем нашите стандарти за красота отстрани? Да  ходим с неудобни обувки с висок ток, за да изглеждат краката ни по-дълги… вероятно това би изглеждало също толкова странно за някой, който живее на другия край на света.

    15 поразителни забрани и ограничения в Северна Корея

    Северна Корея определено е загадъчна страна, тъй като в публичното пространство за нея има само оскъдна информация и следователно съществуват множество митове.

    В крайна сметка обаче, се оказва, че голяма част от тях са истина.

    Ние от екипа на ИскамДаЗнам решихме да проверим какво е забранено или до какво достъпа е ограничен в една от най-затворените държави на планетата. И трябва да си признаем, някои от тези ограничения действително ни оставиха изумени.

    1. Забранено е да носите сини на цвят дънки

    Ако изобщо сте в състояние да си позволите да си закупите дънки, то цветът на плата задължително трябва да бъде черен, защото сините дънки са забранени. В Северна Корея те са символ на световния империализъм. Ако сте турист, разбира се, можете да носите сини дънки, но задължително ще трябва да се преоблечете ако искате да посетите мемориалите на Ким Ир Сен или Ким Чен Ир.

    1. В Северна Корея хората нямат достъп нито до Wi-Fi, нито до световната мрежа

    В Северна Корея има и компютри, и интернет. Въпреки, че това което имат не е точно интернет, а по скоро интранет, който се казва „Kwangmyong”. Броят на уебсайтовете, включени в него, е някъде между 1000 и 5500. Всички международни сайтове са забранени и в случай, че не разполагате с високи нива на достъп, то никога няма да сте в състояние да ги посетите. Местната операционна система пък се казва „Red Star” и в най-новата си версия малко напомня на MacOS X. Говори се, че Red Star е създадена вследствие на увлечението на Ким Чен Ун по продуктите на гиганта Apple.

    Що се отнася до Wi-Fi, то той просто не съществува. Мобилните устройства дори нямат достъп до севернокорейския интернет. Китайските таблети, които се произвеждат с цел износ към Северна Корея дори нямат Wi-Fi или Bluetooth модули. Просто хората в Северна Корея нямат нужда от тях.

    1. Чужденците нямат право да използват местната валута

    На туристите не им е разрешено да използват националната парична единица на Северна Корея. В местните магазини, предназначени за чужденци, човек може да плати в евро, юани, южнокорейски вон и дори в щатски долари. На чужденците е абсолютно забранено да купуват каквото и да било от магазините, които са предназначени само за местното население. И още повече – на чужденците им е забранено дори да влизат в тях.

    1. В Северна Корея не можете да си купите недвижимо имущество

    Имотите в Северна Корея не са официално пуснати на свободния пазар. Те се предоставят на гражданите единствено и само от правителството. Човек дори няма право да се премести по собствено желание от провинцията в Пхенян. Подобна привилегия може да бъде предоставена единствено по заслуги (и то определени отново от правителството). Е, разбира се, на черния пазар, макар и много трудно, може да си намерите жилище и това ще ви струва някъде между 70 и 90 хиляди щатски долара. Бежанци, установили се в Северна Корея обаче твърдят, че заплатата на средностатистически кореец възлиза на около 4 щатски долара на месец…

    1. Почти невъзможно е да си закупите автомобил

    В Северна Корея, за хората, които притежават автомобили е сигурно, че са изключително богати и влиятелни. Цените на автомобилите са направо космически и възлизат на средно 40 хиляди щатски долара… Дори и велосипедите не са нещо, което повечето хора биха могли да си позволят и извън Пхенян рядко можете да видите човек, който да кара колело. Всички колелета, подобно на автомобилите, си имат и регистрационни номера.

    1. Вестници, датиращи отпреди няколко години, не могат да бъдат открити в библиотеките

    Напълно невъзможно е да откриете вестник отпреди няколко години, в която и да е библиотека в Северна Корея. Например, възможно е посоката на действие на Работническата партия на Корея да се промени, а на обикновените корейци не им трябва да знаят за това. Чуждестранните вестници и списани, разбира се, са напълно забранени, за тях изобщо не говорим. Ежедневниците на севернокорейската преса обаче са поставяни на публични места, в специални табла – по улиците и в станциите на метрото – на хората дори не им се налага да ги купуват.

    1. Невъзможно е да си закупите литература на религиозна тематика

    Северна Корея на сто процента е гражданска държава. Религията не е забранена (не и от закона). И още повече – дори има няколко на брой религиозни селища в Пхенян, но те са строго контролирани от правителството. От друга страна, християнството се възприема като конкуренция на официалната идеология в страната и определено не се възприема много добре от местните (и от правителството, разбира се). В страната има и будистки храмове, но на тях най-вече се гледа като на историческо и културно наследство.

    1. Не можете да се обадите в чужбина с местна SIM карта

    Мобилните телефони вече не са рядкост в Северна Корея. На местните хора обаче не им е разрешено с тях да правят международни обаждания или дори да наберат по телефона мобилния на чужденец, който временно пребивава в страната… Всички севернокорейски SIM карти могат да правят обаждания само на територията на страната и само към местни номера. За всеки случай.

    1. Няма как да вземете горещ душ у дома

    В севернокорейските домове няма течаща топла вода, следователно – няма и душове. Хората обикновено посещават обществени бани. Няма и централно отопление. За да стоплят жилищата си, те използват най-често печки на дърва. Дори и в Пхенян. Някои от вас сега могат да възразят и да кажат, че азиатските държави като цяло не разполагат с централно отопление. Да, така е, но в останалите азиатски страни хората използват отопление на ток. В Северна Корея обаче, имат сериозни проблеми с електричеството. Дори и в столицата.

    1. В нито един магазин няма да успеете да намерите Coca Cola

    Преди 2015 година, в света имаше само две държави, в които Coca Cola беше забранена: в Куба и в Северна Корея. Когато тази напитка беше, в крайна сметка, разрешена за продажба в Куба, Северна Корея остана единствената държава без Coca Cola в магазините си. По идеологически причини, разбира се.

    1. Пътуванията в чужбина са невъзможни

    Севернокорейците не могат са си купят самолетни билети и да отлетят за друга държава, за да прекарат ваканцията си там. Не защото е много скъпо, а защото е забранено. Пътуванията не само в чужбина са ограничени. За да посетят, да кажем, роднини в друг град или село, севернокорейците се нуждаят от позволение за това. В много редки случаи на някои жители на Северна Корея се разрешава да пътуват до Китай или до Русия, но само и единствено ако отиват там, за да работят, следователно – да печелят пари.

    1. В Северна Корея няма нито един ресторант MCDonald’s

    Очевидно е, че в Северна Корея няма вериги за бързо хранене. Уличните будки, в които се предлагат традиционни севернокорейски ястия обаче набират все по-голяма популярност. Най-любимото ястие на всички е „кимчи” – вкусно и доста пикантно зеле.

    1. На туристите не им е разрешено да снимат или дори да говорят с местните жители

    Въпреки всеобщото мнение, че местните жители на Северна Корея ще бъдат хвърлени в затвора или дори екзекутирани, ако си позволят да разговарят с някой чужденец, това не е така. При такава ситуация обаче, на севернокорееца ще му се наложи да проведе доста сериозен разговор с местните специални служби. Ако пък вие, в качеството си на турсит, се опитате да снимате или да заговорите някого, този някой, по всяка вероятност, ще се опита да избяга от вас.

    Всъщност, забранено е да снимате каквото и да било около себе си. Екзкурзоводът, който придружава всички чужденци, ще ви спре. Това важи с особена сила, когато става дума за каквито и да било военни обекти и съоръжения (което, на практика, представлява огромна част от всичко, което се намира в Северна Корея), както и за ежедневието на обикновените корейци.

    1. Почти невъзможно е да си закупите презервативи и дамски санитарни материали

    Може да ви е много трудно да го повярвате, но повечето севернокорейци дори нямат представа, че презервативите изобщо съществуват. Преди няколко десетилетия, те се появили на черния пазар, но се оказало, че не са особено популярни (как и да бъдат, като повечето хора дори не знаели за какво служат). В момента е почти невъзможно да ги намерите из цялата страна именно поради липсата на интерес към тях.

    Друго нещо, което никога няма да намерите по магазините в Северна Корея са дамските тампони. Или поне в магазините, които са предназначени за местното население. Може и да ви звучи невероятно, но на жените в Северна Корея все още им се налага да използват обикновени парчета плат по време на месечния си цикъл. Тези парчета плат са за многократна употреба – перат се и после пак се използват…

    1.Никога няма да можете да си направите супер модерна, атрактивна прическа в Северна Корея

    В местните фризьорски салони, можете да намерите табла с изобразени на тях препоръчителните мъжки и дамски подстрижки и прически. От друга страна, най-модерната подстрижка в момента принадлежи на държавния глава. Именно по тази причина болшинството от мъжете в Северна Корея предпочитат същата прическа като на Ким Чен Ун. Хитът сред дамските фризури пък е косата да е подстригана на черта, с дължина до нивото на брадичката – отново благодарение на Ким Чен Ун, който споменал, че такава прическа много отива на корейските жени.

    Бонус: севернокорейски радиоприемник

    В Северна Корея има няколко телевизионни канала и радиостанции, които излъчват развлекателни предавания, филми, пиеси и т.н. Те обаче са силно политизирани, неразривно свързани с текущите събития в страната и, разбира се, възхваляват и тримата Ким.

    Как 6 от световните валути са получили имената си

    1. Долар

    Когато Конгресът на САЩ основава монетния двор през 1792 година, валутата в Америка продължава да се нарича „долар“, въпреки че самата дума има по-дълга история. Тя започва през 1500-те години, когато аристократът Йеронимус Шлик започва да сече сребърни монети, които нарича „йоахимсталер“ – на името на мястото, от което е добивано среброто за изработката на монетите. Наставката „-ер“ показва, че произходът на думата е от немския език. Съкратена в немския на краткото „taler”, думата се променя в различните езици – на шведски е „daler”, на норвежки „dalar”, а в Холандия е „Daaler”. Интересното при тези монети е, че те тежат по-малко, с което стават популярни между търговците, защото се пренасят по-лесно. Когато идва моментът да се избере валута в Америка, доларът вече е изключително популярен и става официален.

    2. Британска лира

    Според самите британци британската лира (паундът) е най-старата валута – на възраст повече от 1000 години. По тази причина етимологията на лирата не е сигурна, но най-вероятно произлиза от старата английска дума „steorra”, която означава „звезда“. По-късно е добавена наставката „-ling”, за да се образува „малка звезда“, използвана като жаргонен израз за „сребърна монета“/“сребърно пени“. Не е учудващо, че съществува практика за именуване на валутата според теглото и тя не се използва единствено в Обединеното кралство. Имената на лирата, песото и рублата например идват от думи, свързани с тегло.

    3. Евро

    Еврото разбира се, идва от думата „Европа“ и заменя ЕКЮ (Европейската валутна единица) през 1999 година. Но от къде идва думата „Европа“? Нейният произход може да бъде проследен до героиня от гръцката митология, наречена Europa и която е с неизвестен произход, макар че етимолозите са успели да свържат името с думата „eurys”, която означава „широко лице“ или със семитска дума, означаваща „регионът на залязващото Слънце“. Не е ясно по какъв начин името е свързано с континента, но гърците наричат мястото, на което живеят, Европа, още през 522 година пр.н.е. С течение на времето географските граници се разширяват, обхващайки целия континент.

    4. Японска йена

    Създадена през 1871 година, валутата „йен“ идва от японската дума „えん(„en”), която е свързана както с китайския „yuan”, така и южнокорейския „вон“. Когато в Китай и Япония пристига испанският долар, той е известен като „сребърен кръго“ заради формата му. Англоговорящите посетители на Япония транскрибират думата „en” като „yen” и вероятно отговорността за това е на Джеймс Хепбърн – американски мисионер, който създава първия японско-английски речник, в който всички „e” той транскрибира като „ye”.

    5. Швейцарски франк

    Франкът получава името си от Франция, където е официална валута в периода 1795 – 1999 година. През 1850 година швейцарският франк е въведен в Швейцария като името му се запазва, вероятно в резултат на популярността на валутата. Първите франкове са френски златни монети, изсечени през 1360 година, чиято цел е да помогнат за стабилизирането на френската икономика по време на Стогодишната война.

    6. Индийска рупия

    Индийската рупия се използва не само в Индия, но и в много страни, сред които Индонезия, Малдиви, Непал, Шри Ланка и други. Името на валутата произлиза от санскритската дума „rūpya”, която означава „подпечатан“/“изсечен“. Тя съществува от 1500-те години, когато сребърните монети са наричани „рупии“, златните „мохур“, а медните монети „дам“.