Още
    Начало Блог Страница 158

    Това са най-големите късметлии в света

    Щом хората си пожелават късмет, значи това е нещо, което не винаги е даденост. Има хора, на които никога не им върви, но и такива, които са невероятни късметлии. Те не се влияят от суеверия като счупено огледало, разсипана сол и черни котки. Ето историите на няколко такива щастливци, които имат невероятен късмет.

    Японецът Цутому Ямагучи,  бивш служител на „Мицубиши“, често пътувал по работа. През 1945 година бил на командировка в Хирошима, точно при пускането на атомната бомба. Ямагучи бил ранен, но оцелял. Завърнал се у дома си в Нагазаки, точно когато била пусната втората бомба. Ама че лош късмет, но Цутоми оживял като по чудо и този път. Той  доживял до 93 г. и посветил живота си на каузата срещу атомното оръжие.

    Летящият Холандец, който имал късмета да не лети и така избегнал смъртта два пъти е Мартен де Йонг. Той е състезател по колоездене. Йонг направил резервация за полет MH17. За свой късмет успял да си намери по-евтин билет и не само в това бил късметът му, а и защото отменяйки резервацията за полет MH17, избегнал присъствието си в самолета, който бил свален над Украйна. Същата ситуация се повторила и с резервираният от него билет за злополучния полет MH370. Сменяйки билета си за друг полет, той отново не се качил на самолета,  който през 2014г. се изгуби над Индийския океан. Е, кой казва, че евтиното е по-лошо? Летящият холандец разби тази теория.

    На 17-годишна възраст Джулиан Кьопке пътувала със самолет над Бразилия.  Самолетът бил ударен от мълния, последвала експлозия и машината се разпаднала във въздуха. Освен Джулиан, всички други загинали. Девойката оцеляла при падане от почти 3 км. височина. Имала наранявания и счупени кости, но успяла да оцелее още три дни в джунглата. Силата й за живот я карала да се движи и търси помощ и най-накрая била намерена от дървосекачи.

    Харисън Окене работел като готвач на кораб. Той бил в банята, когато корабът започнал да потъва и не могъл да се евакуира. Но успял да се премести в двигателното отделение, където оцелял във въздушен джоб. От целия 12-членен екипаж, оживял само той. Спасителите го намерили след 3 дни.

    Наричат Фране Селак най-големият късметлия във вселената, защото  успял да избяга от сигурна смърт не веднъж, а цели седем пъти. Фране е учител по музика от Хърватия. Първо той оцелява при катастрофа с влак. По време на пътуването му, влакът паднал в езеро. Успял да оцелее и в автомобилна катастрофа, а след това и от падане от самолет. Всички други 19 пътници загинали, а той паднал  върху  куп сено. Фране Селак претърпява още няколко доста значителни автомобилни катастрофи, но отново и отново остава невредим. Веднъж дори, той сам се прострелял с пистолет по невнимание. И след целия този бурен живот, изпълнен с премеждия, на 73 годишна възраст спечелил джакпота от местната лотария.

    Ето още един късметлия, на когото във всичко му върви. Австралиецът Оси Бил Морган буквално се е завърнал от отвъдното.

    Докато пътувал с колата си се блъснал в камион. Бил премазан и лекарите потвърдили смъртта му. 14 минути по-късно той се върнал към живота. Макар да бил в кома и прогнозите да не били оптимистични, той все още бил жив. Не се възстановявал и на 12-ия ден медиците склонили семейството му за изключване на животоподдържащата апаратура. Но Бил Късметлията, като по чудо се събудил. Все пак го очаквали още страхотни неща в живота и явно не бързал да го напуска. За отпразнуване на чудодейното си двойно възкресение, Бил си купил лотариен билет. И съвсем с право вярвал в късмета си, защото билетът му донесъл нова кола. Местните медии били впечатлени от невероятната му история и го канели на интервюта. Но както се казва в рекламите – Това не е всичко! По време на едно от участията му в телевизията, носейки  у себе си късметлийския билет, се оказало, че късметът му е далеч по-голям. Докато се радвал на изтегления автомобил, забравил да изтрие още една част от лотарийния билет. И камерата запечатала, как той, изтривайки това поле, разбрал, че е спечелил 250 000 долара!

    Но като говорим за печалби, Джоан Джинтър е наричана повелителката на лотарийните игри. Тя или има невероятен късмет или вижда в бъдещето, защото печели цели 4 пъти седем цифрени суми. Шансът да се случи това е много по-малък от риска да бъде уцелена от астероид. Но Джоан явно не знае това, защото разбила теорията за вероятностите. Първо спечелила 5,4 милиона долара. След десет години отново уцелила печалба от 2 милиона и само две години по-късно с лотариен билет спечелила още 3 милиона. Как не са и забранили да участва повече… Явно няма такъв закон, защото през 2008г. още веднъж уцелила джакпот и то с рекордните 10 милиона долара!

    Виждате, че въпреки минималния шанс, някои хора успяват да се спасят от безвъзвратното и даже да спечелят джакпота. Затова е важно човек никога да не губи надежда и силно да вярва в късмета си.

    10 странни неща, които се считат за секси в различните държави

    В зависимост от това в коя държава живее човек, представaта му за истинската красота може много да се различава от тази на жителите на други страни. Истина е, че красотата е субективно понятие. Но положителното в тази максима е, че това, което много от нас считат за физически недостатък, може да се окаже, че в други страни се възприема като напълно нормално и дори привлекателно.

    Ние от ИскамДаЗнам решихе да съставим списък с едни от най-интересните неща, които хората по света считат за секси у околните.

    1. Криви зъби, Япония

    В западните страни, идеално подредените, равни зъби се считат за еманация на перфектната усмивка и много от нас дори не могат да си представят, че в други части на света това не е съвсем така. Но в Япония нещата са точно на обратно – за изключително привлекателни се смятат, така наречените „yaeba” или кривите зъби. Всеобщо е мнението, че хората изглеждат доста по-симпатични ако притежават тази черта във външния си вид.

    1. Причиняване на белези, Западна Африка, Нова Гвинея

    Жителите на Нова Гвинея и на още няколко държави в Африка все още имат обичай да украсяват телата си с различни шарки, като за целта си правят белези. Обикновено, на мъжете тези белези се причиняват по време на специална церемония, а при жените тези своеобразни „татуировки” се смята, че символизират неземна красота. Разбира се, в развитите страни също има немалък брой хора, които намират тази практика за привлекателна – често пъти тя се нарича телесна модификация.

    1. Лице във формата на сърце, Южна Корея

    В Южна Корея, не само, че пластичната хирургия е изключително силно застъпена, но и това да имаш поне една пластична операция се счита за напълно нормално. В по-големите градове можете навсякъде да видите реклами, които подканват хората да легнат под ножа, за да премахнат несъвършенствата във външния си вид. И именно тук, в Южна Корея, лицето с форма на сърце се счита за един от ключовите компоненти на идеалната красота. И много корейци са готови да преминат през редица сложни операции, за да се сдобият с такова. Често пъти тези операции включват в себе си чупене на челюстта на три парчета, като се премахва средното парче, след което останалите две се съединяват, за да се изгради необходимата за тази форма на лицето остра брадичка. След това, ъглите на брадичката се заглаждат, за да са линиите максимално меки. След преминаването през такава тежка и сложна хирургическа интервенция, пациентите много дълго време са неспособни да приемат каквато и да е твърда храна.

    1. Наднормено тегло, Мавритания

    Мавританките нямат абсолютно никакъв шанс да приковат към себе си вниманието на мъжете, ако по корема си нямат поне няколко реда тлъстини…

    За да се уверят, че дъщерите им ще успеят да поддържат желаните пропорции и килограми, родителите им ги изпращат в специални „ферми”. Там момичетата могат да консумират до 16,000 калории на дневна база (нормата е поне 1,500). За съжаление, вследствие на тази традиция, много от момичетата развиват различни стомашни болести.

    1. Хирургически превръзки на лицето, Иран

    Иран е световната столица на ринопластиката (пластична операция за корекция на носа). Въпреки, че процедурата е много скъпа, и мъжете, и жените в Иран биха платил и дори и най-високата цена, за да имат красив, прав нос, който се възприема не само като еталон за красота, но и като символ за висок социален статус.

    Но това далеч не е най-странното нещо, което ще видите тук. Дори и някой да не е успял да си направи пластична операция на носа, той може да реши да се разхожда навън с хирургическа превръзка на лицето, за да накара хората да си помислят, че все пак е преминал през операция на носа.

    1. Бледа кожа, Китай и Тайланд

    В много части на Азия, бледата кожа се счита за златния стандарт за красота. Ако влезете в някой магазин, за да потърсите крем за лице, едва ли ще попаднете на такъв, който да не съдържа и избелващи вещества. Това важи със същата сила и за афтършейфа при мъжете. Много китайци дори отказват да отидат на плажа, освен ако не носят маска на лицата си, тъй като искат да предпазят кожата на лицето си от вредните ефекти на слънцето, в това число и от придобиването на слънчев тен. И още повече – жените в Китай и Тайланд считат западните жени за луди, за това, че искат да посещават солариуми.

    1. Голямо, високо чело, племето Фула, Африка

    Най-важното нещо, което трябва да притежава една жена от племето Фула, от гледна точка на своя външен вид, е високо чело. Именно поради тази причина някои от жените от това племе обръсват част от косата си отпред – за да може челото им поне визуално да е по-голямо.

    Подобна тенденция се е наблюдавала и в Европа през Средновековието – жените да премахват колко е възможно повече коса от предната й част, за да създадат илюзията за по-високо чело.

    1. Дълга шия, Мианмар (бивша Бирма)

    Една от областите в източен Мианмар е била наречена „страната на жените-жирафи”. Това име се отнася до племето Падонг, което живее там и за жените от него, които носят огромни медни пръстени около шиите си. Смята се, че колкото по дълъг е врата им, толкова по-красиви са те.

    Според легендите, тези пръстени предпазват жените от племето от тигри, въпреки че в действителност те са просто един начин да изразят индивидуалността си.

    1. Разтеглени устни и червена кожа, хората от племената Мурси, Химба и Сури

    В племето Мурси, в Етиопия момичетата се научават да разтягат долната си устна с помощта на специални дискове. Колкото по-голям е диска, толкова по-висок е социалния статус на момичето и толкова по-голяма сума трябва да плати семейството на бъдещия й съпруг за нея преди сватбата.

    Нещо аналогично може да бъде видяно и при племето Сури. Те са малко африканско племе, което обитава област в югозападна Етиопия, по продължение на границата със Судан. Те са едно от няколкото племена, които живеят в плодородната долина Омо, а броят им е около 20,000 души.

    Химба пък са номадски племена, които живеят в областта Каоколанд в северозападна Намибия. Те използват червена охра и мас, за да се предпазват от слънцето. Това придава на телата им характерен червен цвят.

    1. Една вежда, Таджикистан

    В някои области на Таджикистан, тази черта се счита за еталон за женската красота. Ако ли пък природата не е дарила момичето с една вежда, то тя винаги може да си сложи малко молив, съединявайки веждите си в една.

    Местните хора са убедени, че хората с една вежда ги очаква богат живот, изпълнен с радост.

    И така, тези еталони за красота може да ни се струват странни, дори смешни, а някои може да ни изглеждат доста примитивни. Но пък колко често успяваме да погледнем нашите стандарти за красота отстрани? Да  ходим с неудобни обувки с висок ток, за да изглеждат краката ни по-дълги… вероятно това би изглеждало също толкова странно за някой, който живее на другия край на света.

    15 поразителни забрани и ограничения в Северна Корея

    Северна Корея определено е загадъчна страна, тъй като в публичното пространство за нея има само оскъдна информация и следователно съществуват множество митове.

    В крайна сметка обаче, се оказва, че голяма част от тях са истина.

    Ние от екипа на ИскамДаЗнам решихме да проверим какво е забранено или до какво достъпа е ограничен в една от най-затворените държави на планетата. И трябва да си признаем, някои от тези ограничения действително ни оставиха изумени.

    1. Забранено е да носите сини на цвят дънки

    Ако изобщо сте в състояние да си позволите да си закупите дънки, то цветът на плата задължително трябва да бъде черен, защото сините дънки са забранени. В Северна Корея те са символ на световния империализъм. Ако сте турист, разбира се, можете да носите сини дънки, но задължително ще трябва да се преоблечете ако искате да посетите мемориалите на Ким Ир Сен или Ким Чен Ир.

    1. В Северна Корея хората нямат достъп нито до Wi-Fi, нито до световната мрежа

    В Северна Корея има и компютри, и интернет. Въпреки, че това което имат не е точно интернет, а по скоро интранет, който се казва „Kwangmyong”. Броят на уебсайтовете, включени в него, е някъде между 1000 и 5500. Всички международни сайтове са забранени и в случай, че не разполагате с високи нива на достъп, то никога няма да сте в състояние да ги посетите. Местната операционна система пък се казва „Red Star” и в най-новата си версия малко напомня на MacOS X. Говори се, че Red Star е създадена вследствие на увлечението на Ким Чен Ун по продуктите на гиганта Apple.

    Що се отнася до Wi-Fi, то той просто не съществува. Мобилните устройства дори нямат достъп до севернокорейския интернет. Китайските таблети, които се произвеждат с цел износ към Северна Корея дори нямат Wi-Fi или Bluetooth модули. Просто хората в Северна Корея нямат нужда от тях.

    1. Чужденците нямат право да използват местната валута

    На туристите не им е разрешено да използват националната парична единица на Северна Корея. В местните магазини, предназначени за чужденци, човек може да плати в евро, юани, южнокорейски вон и дори в щатски долари. На чужденците е абсолютно забранено да купуват каквото и да било от магазините, които са предназначени само за местното население. И още повече – на чужденците им е забранено дори да влизат в тях.

    1. В Северна Корея не можете да си купите недвижимо имущество

    Имотите в Северна Корея не са официално пуснати на свободния пазар. Те се предоставят на гражданите единствено и само от правителството. Човек дори няма право да се премести по собствено желание от провинцията в Пхенян. Подобна привилегия може да бъде предоставена единствено по заслуги (и то определени отново от правителството). Е, разбира се, на черния пазар, макар и много трудно, може да си намерите жилище и това ще ви струва някъде между 70 и 90 хиляди щатски долара. Бежанци, установили се в Северна Корея обаче твърдят, че заплатата на средностатистически кореец възлиза на около 4 щатски долара на месец…

    1. Почти невъзможно е да си закупите автомобил

    В Северна Корея, за хората, които притежават автомобили е сигурно, че са изключително богати и влиятелни. Цените на автомобилите са направо космически и възлизат на средно 40 хиляди щатски долара… Дори и велосипедите не са нещо, което повечето хора биха могли да си позволят и извън Пхенян рядко можете да видите човек, който да кара колело. Всички колелета, подобно на автомобилите, си имат и регистрационни номера.

    1. Вестници, датиращи отпреди няколко години, не могат да бъдат открити в библиотеките

    Напълно невъзможно е да откриете вестник отпреди няколко години, в която и да е библиотека в Северна Корея. Например, възможно е посоката на действие на Работническата партия на Корея да се промени, а на обикновените корейци не им трябва да знаят за това. Чуждестранните вестници и списани, разбира се, са напълно забранени, за тях изобщо не говорим. Ежедневниците на севернокорейската преса обаче са поставяни на публични места, в специални табла – по улиците и в станциите на метрото – на хората дори не им се налага да ги купуват.

    1. Невъзможно е да си закупите литература на религиозна тематика

    Северна Корея на сто процента е гражданска държава. Религията не е забранена (не и от закона). И още повече – дори има няколко на брой религиозни селища в Пхенян, но те са строго контролирани от правителството. От друга страна, християнството се възприема като конкуренция на официалната идеология в страната и определено не се възприема много добре от местните (и от правителството, разбира се). В страната има и будистки храмове, но на тях най-вече се гледа като на историческо и културно наследство.

    1. Не можете да се обадите в чужбина с местна SIM карта

    Мобилните телефони вече не са рядкост в Северна Корея. На местните хора обаче не им е разрешено с тях да правят международни обаждания или дори да наберат по телефона мобилния на чужденец, който временно пребивава в страната… Всички севернокорейски SIM карти могат да правят обаждания само на територията на страната и само към местни номера. За всеки случай.

    1. Няма как да вземете горещ душ у дома

    В севернокорейските домове няма течаща топла вода, следователно – няма и душове. Хората обикновено посещават обществени бани. Няма и централно отопление. За да стоплят жилищата си, те използват най-често печки на дърва. Дори и в Пхенян. Някои от вас сега могат да възразят и да кажат, че азиатските държави като цяло не разполагат с централно отопление. Да, така е, но в останалите азиатски страни хората използват отопление на ток. В Северна Корея обаче, имат сериозни проблеми с електричеството. Дори и в столицата.

    1. В нито един магазин няма да успеете да намерите Coca Cola

    Преди 2015 година, в света имаше само две държави, в които Coca Cola беше забранена: в Куба и в Северна Корея. Когато тази напитка беше, в крайна сметка, разрешена за продажба в Куба, Северна Корея остана единствената държава без Coca Cola в магазините си. По идеологически причини, разбира се.

    1. Пътуванията в чужбина са невъзможни

    Севернокорейците не могат са си купят самолетни билети и да отлетят за друга държава, за да прекарат ваканцията си там. Не защото е много скъпо, а защото е забранено. Пътуванията не само в чужбина са ограничени. За да посетят, да кажем, роднини в друг град или село, севернокорейците се нуждаят от позволение за това. В много редки случаи на някои жители на Северна Корея се разрешава да пътуват до Китай или до Русия, но само и единствено ако отиват там, за да работят, следователно – да печелят пари.

    1. В Северна Корея няма нито един ресторант MCDonald’s

    Очевидно е, че в Северна Корея няма вериги за бързо хранене. Уличните будки, в които се предлагат традиционни севернокорейски ястия обаче набират все по-голяма популярност. Най-любимото ястие на всички е „кимчи” – вкусно и доста пикантно зеле.

    1. На туристите не им е разрешено да снимат или дори да говорят с местните жители

    Въпреки всеобщото мнение, че местните жители на Северна Корея ще бъдат хвърлени в затвора или дори екзекутирани, ако си позволят да разговарят с някой чужденец, това не е така. При такава ситуация обаче, на севернокорееца ще му се наложи да проведе доста сериозен разговор с местните специални служби. Ако пък вие, в качеството си на турсит, се опитате да снимате или да заговорите някого, този някой, по всяка вероятност, ще се опита да избяга от вас.

    Всъщност, забранено е да снимате каквото и да било около себе си. Екзкурзоводът, който придружава всички чужденци, ще ви спре. Това важи с особена сила, когато става дума за каквито и да било военни обекти и съоръжения (което, на практика, представлява огромна част от всичко, което се намира в Северна Корея), както и за ежедневието на обикновените корейци.

    1. Почти невъзможно е да си закупите презервативи и дамски санитарни материали

    Може да ви е много трудно да го повярвате, но повечето севернокорейци дори нямат представа, че презервативите изобщо съществуват. Преди няколко десетилетия, те се появили на черния пазар, но се оказало, че не са особено популярни (как и да бъдат, като повечето хора дори не знаели за какво служат). В момента е почти невъзможно да ги намерите из цялата страна именно поради липсата на интерес към тях.

    Друго нещо, което никога няма да намерите по магазините в Северна Корея са дамските тампони. Или поне в магазините, които са предназначени за местното население. Може и да ви звучи невероятно, но на жените в Северна Корея все още им се налага да използват обикновени парчета плат по време на месечния си цикъл. Тези парчета плат са за многократна употреба – перат се и после пак се използват…

    1.Никога няма да можете да си направите супер модерна, атрактивна прическа в Северна Корея

    В местните фризьорски салони, можете да намерите табла с изобразени на тях препоръчителните мъжки и дамски подстрижки и прически. От друга страна, най-модерната подстрижка в момента принадлежи на държавния глава. Именно по тази причина болшинството от мъжете в Северна Корея предпочитат същата прическа като на Ким Чен Ун. Хитът сред дамските фризури пък е косата да е подстригана на черта, с дължина до нивото на брадичката – отново благодарение на Ким Чен Ун, който споменал, че такава прическа много отива на корейските жени.

    Бонус: севернокорейски радиоприемник

    В Северна Корея има няколко телевизионни канала и радиостанции, които излъчват развлекателни предавания, филми, пиеси и т.н. Те обаче са силно политизирани, неразривно свързани с текущите събития в страната и, разбира се, възхваляват и тримата Ким.

    Как 6 от световните валути са получили имената си

    1. Долар

    Когато Конгресът на САЩ основава монетния двор през 1792 година, валутата в Америка продължава да се нарича „долар“, въпреки че самата дума има по-дълга история. Тя започва през 1500-те години, когато аристократът Йеронимус Шлик започва да сече сребърни монети, които нарича „йоахимсталер“ – на името на мястото, от което е добивано среброто за изработката на монетите. Наставката „-ер“ показва, че произходът на думата е от немския език. Съкратена в немския на краткото „taler”, думата се променя в различните езици – на шведски е „daler”, на норвежки „dalar”, а в Холандия е „Daaler”. Интересното при тези монети е, че те тежат по-малко, с което стават популярни между търговците, защото се пренасят по-лесно. Когато идва моментът да се избере валута в Америка, доларът вече е изключително популярен и става официален.

    2. Британска лира

    Според самите британци британската лира (паундът) е най-старата валута – на възраст повече от 1000 години. По тази причина етимологията на лирата не е сигурна, но най-вероятно произлиза от старата английска дума „steorra”, която означава „звезда“. По-късно е добавена наставката „-ling”, за да се образува „малка звезда“, използвана като жаргонен израз за „сребърна монета“/“сребърно пени“. Не е учудващо, че съществува практика за именуване на валутата според теглото и тя не се използва единствено в Обединеното кралство. Имената на лирата, песото и рублата например идват от думи, свързани с тегло.

    3. Евро

    Еврото разбира се, идва от думата „Европа“ и заменя ЕКЮ (Европейската валутна единица) през 1999 година. Но от къде идва думата „Европа“? Нейният произход може да бъде проследен до героиня от гръцката митология, наречена Europa и която е с неизвестен произход, макар че етимолозите са успели да свържат името с думата „eurys”, която означава „широко лице“ или със семитска дума, означаваща „регионът на залязващото Слънце“. Не е ясно по какъв начин името е свързано с континента, но гърците наричат мястото, на което живеят, Европа, още през 522 година пр.н.е. С течение на времето географските граници се разширяват, обхващайки целия континент.

    4. Японска йена

    Създадена през 1871 година, валутата „йен“ идва от японската дума „えん(„en”), която е свързана както с китайския „yuan”, така и южнокорейския „вон“. Когато в Китай и Япония пристига испанският долар, той е известен като „сребърен кръго“ заради формата му. Англоговорящите посетители на Япония транскрибират думата „en” като „yen” и вероятно отговорността за това е на Джеймс Хепбърн – американски мисионер, който създава първия японско-английски речник, в който всички „e” той транскрибира като „ye”.

    5. Швейцарски франк

    Франкът получава името си от Франция, където е официална валута в периода 1795 – 1999 година. През 1850 година швейцарският франк е въведен в Швейцария като името му се запазва, вероятно в резултат на популярността на валутата. Първите франкове са френски златни монети, изсечени през 1360 година, чиято цел е да помогнат за стабилизирането на френската икономика по време на Стогодишната война.

    6. Индийска рупия

    Индийската рупия се използва не само в Индия, но и в много страни, сред които Индонезия, Малдиви, Непал, Шри Ланка и други. Името на валутата произлиза от санскритската дума „rūpya”, която означава „подпечатан“/“изсечен“. Тя съществува от 1500-те години, когато сребърните монети са наричани „рупии“, златните „мохур“, а медните монети „дам“.

    Класически и причудливи изобретения за пушене

    Логично е страстните пушачи да се стремят към комфорт по време на своите занимания. Ето някои доста странни ретро изобретенията в тази област:

    Мундщук за пушене по време на дъжд (1931г.)

    Двоен мундщук за особено пристрастени пушачи (1932г.)

    Кутия за цигари за нудисти (1938г.)

    Мобилен пепелник (САЩ, 1950г.)

    Мобилен пепелник, прикрепящ се към цигарата (САЩ, 1950г.)

    За да се стигне до съвременния начин на пушене, хората са минавали през какви ли не приспособления. Тютюнът  се използва от хиляди години. Отначало, пушенето било част от религиозни церемонии. Старите шамани познавали халюциногенните му качества и го използвали за изпадане в транс по време на своите ритуали. Родината на тютюна е Америка и той се пренася в Европа от Колумб. Излязъл от пределите на родината си, тютюнът започва да се използва като развлечение и постепенно някои хора се пристрастили към него. Тютюнът се използвал чрез дъвчене, пушене на лула и пура. Цигарите са се появили в началото на 20-ти век.

    Отношението към пушенето на тютюн е било различно в различните времена и краища на света. За едни е било знак на изтънченост и възвишеност, а за други – вулгарно занимание и дори грях. Ето и класическите, утвърдили се през времето приспособления за пушене:

    Лула

    Още старите индианци са използвали лули за пушене на тютюн. В най-древни времена са копаели дупка в земята, пълнели са я с тютюн, покривали са я и са вкарвали дълга сламена тръба, през която са вдишвали. С времето открили портативния вариант – чашка за тютюна и тръба за вдишване.

    Пура

    Пурата представлява, завити по специален начин, цели листа тютюн. Днес това се смята за много изискан начин на пушене и качествените пури са доста скъпо удоволствие.

    Цигара

    Цигарата представлява нарязан, завит в хартия тютюн. С времето започнали да слагат в единия край на цигарата филтър. Аксесоар за цигарите е табакера за съхранение.

    Цигаре

    Представлява тръбичка, в която се е поставяла цигарата, с цел да се отдалечи от устните. Използвало се е предимно от знатни дами.

    Наргиле

    Това е конструкция, която използва за филтър стъклен съд с вода и тръби. С наргиле освен тютюн, може да се пушат и билки. Наргилето се свързва с Ориента, но всъщност няма доказателства за произхода му. Различни източници спорят за произхода на наргилето, защото е разпространено из целия свят.

    Бонг

    Стъклено шише с тръби, нещо средно между наргиле и цигаре. Разпространено е предимно в Азия.

    Други приспособления са средствата за съхранение на тютюн, листа, цигари и пури, средства за запалване на тютюна и за събиране на пепелта. Запалването в древни времена се е осъществявало чрез триене. Дълги векове хората са ползвали кремък за създаване на искра. След това са изобретени кибритът и запалката.

    Днес  тютюнопушенето е обявено за враг на човешкото здраве. Проблемът с отказването от цигарите вълнува все повече хора. Затова най-модерното изобретение е електронната цигара.

    Тирадите за вредата от тютонопушенето, забраната му и мерките за ограничаването му, едва ли ще спрат страстните пушачи. Увеличаването на цените на цигарите и слагането на зловещи предупредителни надписи по кутиите ги кара само да стават по изобретателни.

    Непреклонните пушачи се връщат към ръчно завиване на цигари и ретро кутии и табакери. Напоследък на пазара се появиха дори машинки за завиване на цигари. Популярност добиват и стикерите и кутии за цигари, които прикриват неприятните картинки и надписи.

    Никой не знае какво предстои… Дали пушенето ще бъде изкоренено или пък ще се изобретят иновативни приспособления.

    Фалирали холивудски звезди

    Не е лесно да станеш и останеш звезда. Музикалната и кино индустрия непрекъснато създават и отхвърлят звезди. Арт машината е гъвкава и безкомпромисна система, в която е трудно да се оцелява. Знаменитостите, които се задържат дълго на върха, плащат за това с много усилие и лични драми.

    Но сега искаме да ви разкажем за тези холивудски звезди, които проблясвайки, не успяват да блестят дълго. Причините за това са различни, някои от тях не се справят със свръхизискванията на публиката, компаниите, стреса, губят контрол върху емоциите, финансите и от върха на материалното благополучие и слава, потъват и изчезват от небосвода на Холивуд. Ето няколко знаменитости, които не успяват да следват непрекъснато променящите се тенденции на развлекателния бизнес…

    Тони Бракстън, като успешна певица и автор на R&B текстове, печели милиони. Но дали защото не се е справила с финансите или се е доверила на неподходящ човек, изведнъж се оказва с дългове в размер на 50 милиона. Близки на бившата звезда споделили, че причина за разоряването е неконтролируемата й страст към шопинга.

    След успешен дебют, няколко сериозни хита зад гърба си, предостатъчно пари и слава, тя стига до фалит през 1998г. За да си покрие дълговете се налага да продаде авторските права на част от песните си.

    Рапърът Тайга, важен член на „Young Money Entertainment“, живеел безгрижен живот, пълен с купони, красиви жени, коли и харчене на пари. Той има син от Кайли Дженър, сестра на Ким Кардашиан – една от най желаните жени сред хайлайфа в САЩ. Неосъзнавайки колко е благосклонна съдбата към него, той безразсъдно пропилява всичко и банкрутира.

    Миша Бартън е нежно, изящно и прекрасно момиче, актриса от хитовия сериал „Ориндж Каунти: Кварталът на богатите“, омагьосала зрителите с харизматичния си чар. За нея прогнозираха славно бъдеще и роли на големия екран, но кариерата и сякаш бе урочасана.

    Сред медиите за нея се появиха прозвищата „Анорексичката“ и „Целулитната Бартън“. Обсъждането на фигурата й много засяга младата актриса, която не намира сили да се справи с одумването и търси спасение в алкохола.

    Това дава нова храна за медиите и те разпространяват новина, че е пациентка на психиатрична клиника. Носят се слухове, че майка й, която й е мениджър, прибира всичките й пари. Адвокатът на изгряващата звезда споделил, че Нула Бартън безскрупулно живее на гърба на дъщеря си от самото начало на кариерата.

    Линдзи  Лоън бе наричана „Златното момиче на Холивуд“. През добрия си период, всичко до което се докоснеше ставаше злато. Линдзи сама разбива постиженията си и продуценти и медии й обръщат гръб.

    В шоубизнеса Линдзи попада като дете. Популярният филм „Капан за родители“ й носи световна слава. Участва в още успешни филми, има изяви и на музикалната сцена. Но блясъкът, в който се къпе бива разбит от  злоупотреба с алкохол и наркотици. След като проваля живота и кариерата си, Лоън се опитва да стъпи на крака. Лекува се в клиники, но съдебните дела за неприятностите, в които се е забърквала, докато е била неадекватна, я разоряват. Продуцентите все още й нямат доверие и я избягват.

    За музиката на Лил Ким казват, че има революционна роля в рап индустрията. Тя със замах добива популярност, чупейки стандарти и клишета. Явно този подход не е действал благоприятно по отношение на финансите, защото рап изпълнителката изпада във финансова криза.

    Наркотиците разбиват и певицата и актриса Кортни Лав. Тя посяга към кокаина, за да преодолее обвиненията за смъртта на съпруга си  Кърт Кобейн. Кортни губи милиони долари, опитвайки се да се справи със среса чрез наркотиците, които я превръщат в развалина.

    Аманда Байнс е актриса с обещаваща кариера. Още в детството си става известна с участието си в комедийни филми. Като тинейджърка прави няколко много успешни филма. Като се има в предвид, колко тежък е този период в живота на човек, Аманда прави впечатление на стабилна и целеустремена личност. Трудът и последващия успех й носят и финансови резултати. „Сладките” й роли я правят известна и й създават безброй фенове.

    След като достига състояние, за което може само да й се завижда, през 2008г. кариерата й тръгва надолу. Медиите разпространяват новини за Аманда, които я представят в неблагоприятна светлина – шофиране в нетрезво състояние, арест за употреба на наркотици, бягство от местопрестъпление, спор с полицията… И сладкото момиче, което всички познават, се превръща в лошо. Феновете й са обезпокоени.

    Аманда Байнс фалира през 2014г. Тя губи състоянието, което е трупала през годините и се налага да бъде издържана от родителите си.

    Това са само малка част от историите на знаменитостите. Както знаем от историята, някои дори губят живота си в апогея на славата. Затова е добре да се замислим, дали си струва усилието да бъдеш световно известен…

    Славата и парите са мечта на безброй хора, но те са нож с две остриета. Трябва да си много силна и уравновесена личност, за да можеш да понесеш всичкия стрес, одумвания и лични слабости и страсти.

    Шест мита за самураите

    Самураите са един от символите на Япония. Древните воини са ключови фигури в  японската история и култура. Днес самураите са много популярен, вълнуващ и екзотичен образ на достолепен и възвишен воин. За тази популярност спомагат романите и филмите.

    Но каква е истината за самураите? Знаем например, че са били умели с мечовете? Да борави добре с оръжие е важно за всеки наемен войник. Има обаче и някои митове, които не са съвсем верни. Ето някои разпространени вярвания за самураите, които не отговарят напълно на истината.

    Самураите са били лоялни

    Много от самураите изобщо не са били лоялни. През първия етап на поява и развитие на японските наемни воини в периода 794-1185г. (Хеянски период), самураите били предани единствено към онези, които им плащали добре. Затова те можели бързо да се преориентират в служенето към друг господар. Моралът им се определял според заплащането. Благородния си имидж, самураите започнали да градят през 12-и век.

     Самураи можели да стават само мъже

    Това е мит, далеч от истината. Голям брой жени са ставали самураи. Един от класове им се е наричал Onna-Bugesha. На жените-самураи не се гледало като на по-слаби, те влизали в битките наравно с мъжете. В историята  е останало името на легендарната Tomoe Gozen, която била съпруга на известният самурай Minamoto Yoshinaka. Тя, по време на войната Генпей, водена през периода 1180-1185г., обезвредила и разсякла най-могъщият воин сред противниците.

    Още една жена-воин е оставила впечатляваща история – Nakano Takeko. През 1868г., по време на Битката за Аизу, тя повела собствен легион от жени-воини. Nakano е ранена в гърдите и за да не бъде пленена от враговете си, моли своята сестра Yuko да я обезглави и погребе.

    Заради по фините си физически данни, жените-самураи са използвали по-различни от мъжките мечове. Много от жените-воини били почитателки на копието Naginata.

    Самураите изцяло са живеели според кодекса Бушидо

    Бушидо е кодекс за поведение на самураите в японското общество. Доста време се смяташе, че винаги самураите са живели с ценностите – чест, лоялност, честност и благородство. Но фактически, кодексът на Бушидо е сравнително нов в културата на самураите. Ако на някой през 17-и век бяха казали за Бушидо, той едва ли би разбрал за какво става въпрос.

    Преди да настъпи ерата Токугава, опити за регламентиране на самурайски ценности е правил Hojo Soun. Той създава “21 точки на Лорд Soun”.

    В основата на модерните самурайски принципи са ученията на Конфуций. Те добили популярност през 18-и век, по време на ерата Меиджи.

    Самураите били рядка и елитна сила

    Самураите съвсем не били ограничен брой елитни воини. Армията от хиляди самураи, тичащи с извадени мечове била страшно зрелище.

    През периода на пика на самураите, в Япония имало около 2 милиона воини самураи. Те представлявали около 10 % от населението на островите. Те били членове на единствения социален клас, който имал право да притежава оръжие. Самураите винаги носили със себе си дългия меч (Katana), също и по-къси мечове – Tanto и Wakiashi. Някои самураи имали и Yumi – вид къс лък. За самурайските мечове е чувал почти всеки, но за впечатляващите им  умения с лъка – малцина.

    Всички самураи били хетеросексуални

    Образът на воинът символизира мъжественост. Но на практика, хомосексуалността сред японските воини е била също толкова разпространена, колкото и в древна Гърция. Мъжката любов била окуражавана по време на ерата Edo, като била разпространена връзката между възрастен ментор и млад ученик. Това отношение, дори си имало име – Wakashudo. Не  всички самураи са били хомосексуални, но не било и рядко срещано.

    Само японци  можели да стават самураи

    Тази военна титла се давала и на хора, които не са имали японска националност. Например, Ieyasu Tokugawa дарява два самурайски меча на английския мореплавател William Adams,  като го превръща в първия човек от Запада със самурайска титла. След това и други западняци стават самураи.

    Песни, които са успели да извадят хора от кома

    1. Адел – „Rolling in the Deep”

    Историята: През 2011 година 7-годишната Шарлът Неве получава мозъчен кръвоизлив, след който изпада в кома, а докторите казват, че едва ли някога ще излезе от нея. Майката на Шарлът очаква най-лошото, когато през 2012 година наградата Грами за „Песен на годината“ печели „Rolling in the Deep” на Адел. Тъй като това е песен, която и двете обичат, майката на Шарлът я пуска по време на едно от посещенията си болницата. За нейно учудване момичето се усмихва. Това е първата реакция на Шарлът откакто е изпаднала в кома. Два дни по-късно момичето говори и може да се изправя в седнало положение в леглото.

    2. „You’re Beautiful” на Джеймс Блънт

    Историята: Родителите на 5-годишната Клаудия Дийлуис са съкрушени, след като момиченцето им пада от балкона в дома на своя приятелка и изпада в кома. Клаудия е в това състояние в продължение на 10 дни и не показва никакви признаци на подобрение. Един ден от радиото в болницата се чува песента „You’re Beautiful”, която е любимата песен на детето. Тогава Клаудия се размърдва леко и започва да се събужда. „Когато отвори очи и ни разпозна, бяхме толкова облекчени. Всяко малко движение беше огромна стъпка на подобрение за нея“ – разказва баща й.

    3. „American Idiot” на „Green Day”

    Историята: През 2005 година Кори Джордж е огромен фен на „Green Day”. Той е ударен от кола в деня на деветия си рожден ден, след което изпада в кома, която продължава две седмици. Тогава на майка му й хрумва идея да пусне на детето си любимата му група. Кори отваря очи и започва да мърда пръстите си в такт с музиката след по-малко от час.

    4. „The Devil Went Down to Georgia” на „The Charlie Daniels Band“

    Историята: През 2009 година Джарет Гарланд прекарва 4 месеца в кома, след като претърпява катастрофа, която отнема живота на един от приятелите му и ранява друг. Докторите не смятат, че Джарет ще оцелее и казват на родителите му, че ако по някакво чудо това се случи, той ще прекара остатъка от живота си във вегетативно състояние. За да се опитат да го извадят от комата, родителите на Джарет решават да му пуснат песента, която той слушал непрекъснато – „The Devil Went Down to Georgia”. Отнема им много време и часове слушане на песента, но в крайна сметка Джарет реагира. Почти година след това той се среща с Чарли Даниелс, за да му благодари лично за песента.

    5. “(I Can’t Get No) Satisfaction” на „The Rolling Stones”

    Историята: Сам Картър е на 17 години, когато песента на „The Rolling Stones” излиза през 1965 и е на 60 години, когато същата тази песен го изкарва от кома. Въпреки че лекарите казват, че има нулев процент да оцелее, Картър по-късно казва, че когато чул музиката в слушалките „си припомних колко се вълнувах, когато отидох в магазина, за да си купя албума им. Тогава изведнъж получих прилив на енергия и осъзнах, че в мен има живот. Тогава се събудих – когато чух първата песен, която си купих“.

    6. „Livin’ on a Prayer” на Бон Джоуви

    Историята: Дейвид Хасъл претърпява катастрофа, след което изпада в кома. Тогава родителите му решават да му пускат песни на Бон Джоуви, надявайки се, че това ще помогне на Дейвид. За тяхна приятна изненада, 22-годишният им син започнал леко да мърда устните си, следвайки текста на песента. Той се възстановява напълно.

    7. „Dynamo” на Si Cranstoun

    Историята: Сърцето на Черил Хортън-Пауъл спира за 10 минути, след като претърпява сърдечен арест през 2013 година. Тя изпада в кома и докторите казват на семейството й, че шансовете да оцелее са 50/50. Опитвайки се да й помогнат, близките й носят в болницата слушалки и пускат на Черил любимата й песен. Много скоро тя започва да движи краката си в ритъма на музиката. „Бях върната към живота, благодарение на музиката, която винаги съм обичала и мисля, че тя събуди спомените ми от детството тогава“ – каза по-късно Черил.

    8. „Unchained Melody” на „Righteous Brothers”

    Историята: Мария Невал от Англия изпада в кома след мозъчен кръвоизлив. Няколко месеца по-късно на съпруга й му хрумва идеята да й пусне тяхната сватбена песен, за да види дали Мария няма да реагира по някакъв начин. „Когато получих реакция от нея и я попитах – „Знаеш ли какво е това?“, тя кимна и беше фантастично“ – споделя съпругът й.

    9. „Just the Way You Are” на Бруно Марс

    11- годишната Зумая Торп присъства на концерт на Бруно Марс, но скоро след това се превръща в единствената оцеляла от катастрофа, при която загиват бременната й майка и двете й сестри. Зумая изпада в кома след инцидента. Медицинските сестри пускат на момичето песни на Бруно Марс всяка вечер и когато момичето се събужда, първите й думи са части от текста на песента „Just the Way You Are”. Бруно Марс разказва историята на Зумая и й отправя специални поздрави по време на концерта си в Кливланд през 2014 година.

    Жената, приземила “Аполо 11” на Луната

    Изразът „Хюстън, имаме проблем” е толкова известен, че го употребяват дори децата.  Но малко известен факт е, как точно е решен проблемът, възникнал при първото кацане на Луната. За да се осъществи тази малка стъпка, която се явява голям скок за човечеството, важна роля изиграла една интелигентна жена.

    Аполо 11 е първият космически кораб, пилотиран от екипаж и достигнал Луната. Аполо 11 излетял  от Земята на 16 юли 1969г. и кацнал на Луната на 20 юли 1969г. Това е голямо събитие за световната космонавтика. Много хора знаят името на първия човек, стъпил на Луната – Нийл Армстронг… Но зад тази голяма стъпка за човечеството стои цял екип от учени и специалисти от НАСА. Другите членове от екипажа на Apollo 11 са Майкъл Колинс и Едуин Олдрин. Маргарет Хамилтън е водещ програмист на Аполо програмата. На една от историческите снимки Маргарет показва разпечатка на кода, използван за осъществяване на полета до Луната. Изходният код е задействал бордовия компютър AGC ( „Apollo Guidance Computer“) при излитането му от космическия център Кейп Кенеди във Флорида.

    Преди 48 години кодовете са се пишели ръчно и след това са били вкарвани в програмата. Интересен факт е, че използваният вид памет се наричал „LOL memory“. Съкращението означавало“little old lаdies“, тоест кодовете се печатали предимно от жени. Маргарет Хамилтън споделила, че тази задача била възлагана на жените, не защото са ги ценели и уважавали, а тъкмо обратното. Програмирането се смятало за лесна дейност, просто печатане, като машинописна машина. На отдела, в който се създава софтуера, не гледали като на важно нещо.

    В днешният компютърен свят, вече знаем колко важно е програмирането и тази задача се възлага на най-гениалните мъже. С какво обаче Маргарет Хамилтън е заслужила да остане в историята на програмирането и космонавтиката? За да заслужи ръкостискане с президентите на САЩ има и друга причина. Системата отказала малко преди достигането на Луната. Радарът започнал да засипва бордовия компютър със свръх информация. Това го довело до прегряване и можело да обрече мисията на фатален край.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

    Шест пъти кацаха хора на Луната, 54 години по-късно невярващите се увеличават

    Намериха убедително доказателство за кацането на американците на Луната

    Главният програмист обаче била предвидила такава ситуация, затова специалистите успели да презаредят компютъра на Аполо 11, като избрали най-важните данни за приземяването на Луната. Това позволило на екипажа да осъществи предвиденото меко кацане на нашия естествен спътник.

    Приблизително 102 ч. след излитането, лунният модул на разстояние 110 км. от повърхността се отделил, забавяйки траекторията си. Маневрата се извършвала откъм близката към Земята страна на Луната. Връзката с Контролния център и главния  Команден модул била постоянна. Спускаемият модул Ийгъл, преминавайки на ръчен режим и насочван и съветван от Хюстън, прелитайки над 180 метров кратер, успява успешно да се прилуни. Точният час на това световно събитие е 20 ч. 17 мин. 42 сек., измерен по Координирано универсално време ( UTC).

    Това уникално събитие не би било възможно без предвидливостта и острия ум на Маргарет Хамилтън. В онова начално за програмирането и космонавтиката време, една жена изиграла важна роля за осъществяването на бляновете на хората да се докоснат до Луната. И ако първият човек, стъпил на Луната, е мъж, то както казват „Зад победите на всеки велик мъж, стои една велика жена.

    Днес Маргарет Хамилтън е на 81 години и продължава да работи, оглавявайки компанията „Hamilton Technologies“.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

    Секретната мисия до луната – Аполо 20

    6 факта за първото кацане на Луната!

     

     

    Еротични романи от 19-и век, които биха засрамили „50 нюанса сиво“

    Еротичното четиво не е продукт на нашето време. Откакто свят светува, хората се интересуват от вълнуващи, интимни истории.

    До сексуалната революция в средата на миналия век, всичко интимно е било табу, но то е съществувало, за да пробужда човешките страсти. Еротичните стихове, песни, разкази и романи са били забранявани, преследвани и унищожавани. Но това само ги е правело по-търсени и желани. Примери може да се видят през цялата човешка история, но сега ще се спрем на няколко еротични романа от 19-и век.

    Екзотичният роман „Влюбеният турчин“ („The Lustful Turk“) от 1828г. е увлекателна история, разказана под формата на писмата на една английска дама. В четивото оживяват екзотичните ориенталски традиции в един харем. Дамата става робиня на един султан и е принудена да изпълнява всичките му сексуални желания.

    Този роман става толкова  популярен, че е преиздаван няколко пъти и накрая е екранизиран.

    „Приказките на монахините“ („The Nunnery Tales) се появили през 1866г. и шокирали читателите с откровени сцени в женски манастир. В книгата живописно се описвали групови оргии и всевъзможни анормални сексуални действия между монахини.

    През 1870г. била публикувана скандалната повест на Леополд фон Захер-Мазох – „Венера в кожи“. Четивото се превръща в класика. В книгата се разказва за мъж, който изпълнява ролята на роб, изпълнявайки желанията на една жена. Да припомним, че терминът “мазохизъм” идва точно от този автор.

    Романът „Романтиката на страстта на ранните преживявания“(„The Romance of Lust, or Early Experiences“) е излязъл анонимно през 1873г., публикуван от Лезенби.

    За анонимния автор на романа не съществували табута. Романът представлявал споделяне на откровени, доста граничещи с крайности фантазии на 15-годишен младеж. В разюзданите младежки пориви, героят извършвал сексуални подвизи със сестрите си, непознати момичета и гувернантките им.

    Романът „Греховете на градовете на равнината“(„The Sins of the Cities of the Plain“) е издаден през 1881г., с услужливото съдействие на Уилям Лезенби. Той е издател на Еротичното списание „Перлата“(„The Pearl“ ) (spisanie.jpg), в което публикува топ-10 на най-скандалните книги на своя век.

    www.Readbg.com – Безплатни електронни книги

    За пръв път в произведение от 19-и век главният герой е с хомосексуална ориентация. Интересен факт за романа е, че заедно с измислените персонажи, в него се споменават и реални личности. Романът бързо нашумял в модните среди, дори Оскар Уайлд си го поръчал.

    Романът „Мистерията на къщата на Вербена“(„The Mysteries of Verbena House“)  е издаден през 1881г. в два тома и много илюстрации в книгите.

    В сюжета на романа са залегнали, станалите вече класика в еротичните фантазии, отношения учител-ученик. Историята на книгата разказва за девически интернат, настоятелката на който има странно решение за провинилите се девойки. Тя иска от един строг учител да ги наказва със „секс” и той прави това с голямо удоволствие.

    Романът „Автобиографията на въшките“ („The Autobiography of a Flea“), публикуван анонимно през 1887г., е сред най-дръзките сатирични произведения от 19-и век. Написан е от Станислас де Родес – лондонски адвокат. Повествованието се води от името на… въшките на палава нимфоманка.

    Те са от онези същества, дето виреят на места, от които могат да добиват опит в „любовния живот“ от действията на младата „дама”, докато тя се забавлява с джентълмени.

    Ето и един еротичен сборник със стихотворения, публикуван през 1887г. – Документите на Уингпингъм“ („The Whippingham Papers“). Под авторството на Algernon Charles Swinbure, в сборника са събрани  стихотворения  на садо-мазо тематика. Тук отново е залегнала темата за телесните „наказания“  в училище.

    Романът „Gynecocracy“от  1893г.  се смята за най-добрия роман от викторианската епоха. В романа се описва как мъже се преобличат в женски дрехи и подражават на гувернантки, изпълняващи желанията на господарките си.

    Както  видяхте, скандалните сексуални фантазии не са от вчера.  Авторите на еротични четива са проявявали дръзко въображението си, разпалвали са страсти и скандали. В романите са описвали почти всички форми на еротиката, без  каквито и да е предразсъдъци и задръжки. А това, че книгите са били заклеймявани, са ги правели само по-желани. По много от романите са направени и филми.

    Няколко факта за бащата на фентъзи жанра – Дж. Р. Р. Толкин

    1. Джон Роналд Руел Толкин е професор в Оксфорд от 1925 година до 1959 и е един от най-отдадените на работата си, изнасяйки между 70 и 136 лекции годишно (договорът му е само за 36 лекции). Въпреки че е по-мълчалив и скромен сред хора, Толкин не е типичният професор. Той се обличал в различни забавни костюми и както споделят негови студенти, „превръща цялата стая в сцена“.

    2. Толкин е на първо място преподавател и на второ писател. Популярността на „Хобит“ и „Властелинът на пръстените“ е неочаквана за него. Всъщност той прекарва години в отхвърляне, критикуване и поправяне на адаптациите на неговите произведения, защото не вярва, че хората са успели да уловят целта и значението им. Освен това, той е скептичен и към феновете на „Властелинът на пръстените“, за които вярва, че са неспособни да оценят работата му. Питаме се дали би харесал филмите, които ние днес толкова обичаме.

    3. За Толкин писането е просто хоби. Работата, която счита за най-важна, е преподаването в университета.

    4. Когато е на 16 години, Толкин се влюбва в Едит Брат, която е три години по-голяма от него. Неговият ментор и приятел, който е католически свещеник, е притеснен, че Толкин се среща с протестантка и казва на момчето да спре да се вижда с нея, докато не навърши 21 годни. Толкин се подчинява, но продължава да мечтае за Едит в продължение на години, до съдбоносния си рожден ден, когато се среща с нея до железопътните линии. Тогава Едит прекратява другата връзка, която има, става католичка и се омъжва за Толкин. Двамата остават заедно до смъртта си. По желание на Толкин на общия им надгробен камък са изписани имената „Берен“ и „Лутиен“ – това е връзка с известна двойка любовници от фентъзи света, който той създава.

    5. Толкин е добър приятел с Клайв Стейпълс Луис (авторът на „Хрониките на Нарния“), но истината е, че приятелството им невинаги е било безпроблемно. Първоначално двамата са много близки. Дори толкова близки, че Едит често ревнувала от връзката им. Освен това, именно Толкин е този, който насочва Луис към християнството. Но приятелството им охладнява, заради анти-католическите настроения и скандалния живот на Луис. Въпреки че никога не възобновяват приятелството си напълно, след смъртта на Луис Толкин пише писмо до дъщеря му, в което споделя: „Досега се чувствах като… старо дърво, което губи листата си едно по едно: усещането е като удар от брадва в корените“.

    6. Толкин често тренира ума си, създавайки нови езици, много от които използва в своите произведения (например езиците на елфите). Той дори пише песни и поеми на своите езици.

    7. Съчиненията, случайните бележки и ръкописите, които никога не са публикувани, са обстойно прегледани, събрани, комбинирани, редактирани и публикувани в десетки томове след смъртта му, най-вече от сина му Кристофър. Сред тях са произведения като „Силмарилион“, The History of Middle Earth”, “Unfinished Tales”, “The Legend of Sigurd and Gudrún”.

    От къде произлизат имената на някои от най-красивите цветя

    1. Съсънки (Научно име: Anemone)

    Думата „anemone” вероятно произлиза от гръцки израз, който буквално означава „дъщеря на вятъра“. Счита се, че ярко оцветените венчелистчета се отварят само тогава, когато духа вятър.

    2. Амарилис (Научно име: Amaryllis)

    В произведенията на Теокрит, Овидий и Вергилий, Амарилис е име за красиво селско момиче. Карл Линей – бащата на съвременната таксономия пръв нарича цветето с това име в края на 1700 година. Вероятно името произлиза от гръцката дума за „блясък“.

    3. Карамфил (Научно име: Dianthus caryophyllus)

    Едно от по-кратките научни названия на Карамфила е Carnation. Според някои Carnation произлиза от английската дума за „коронация“ – „coronation”, тъй като венчелистчетата на Карамфила често се поставят като венец или корона на главата.

    4. Хризантема (Научно име: Chrysanthemum)

    Научното име произлиза от гръцката дума krysanthemon, която означава „златно цвете“.

    5. Незабравка (Научно име: Myosotis)

    Названието на цветето вероятно произлиза от френското „ne m’oubliez mye” – “не ме забравяй“. Романтиците от ренесанса вярват, че ако носят Незабравка, никога не ще бъдат забравени от любимите си, превръщайки цветето в символ на вечната любов.

    6. Лупина (Научно име: Lupinus)

    Името на Лупината идва от латинската дума „lupinus”, която означава „вълк“. Но защо такова страховито име? Някога е смятано, че тези цветя „изчерпват“ земята, върху която растат и поглъщат хранителните й вещества като вълк.

    7. Божур (Научно име: Paeonia)

    Paion e лечителят, който лекува боговете в гръцката митология. Възможно е името да произлиза от гръцкия глагол за „докосване“, а от там и „онзи, който докосва“ и следователно „лекува“.

    8. Рододендрон (Научно име: Rhododendron)

    В гръцкия език думата „rhodon” означава и често се свързва с думата „роза“. Това е подходящо име, защото този храст (малко дръвче) цъфти с красиви розови цветове.

    9. Лале (Научно име: Tulipa)

    Противно на английското вярване, че името на Лалето „Tulipa” означава „две целуващи се устни“ (two lips – от английски: две устни), названието по-вероятно идва от турската дума „tülbent”, която означава „тюрбан“.

    10. Теменуга (Научно име: Viola)

    Названието на Теменугата идва от различни думи (гръцки и френски) за „виолетов“ цвят.