Още
    Начало Блог Страница 157

    Учени, които съжалиха за това, че са направили открития

    По-голямата част от учените, които правят открития, се стремят  да улеснят живота на хората. Но много често най-великите изобретения започват да служат не за благото на човечеството, а тъкмо обратното. По-долу са изброени факти за учени, които съжалиха за своите открития.

    Алфред Нобел (1833г.-1896г.) е шведски химик и инженер, изобретил динамита.

    Той патентова това свое откритие през 1867 година. Занимавайки се с разработването на взривни вещества, Нобел искрено вярвал, че ако създаде мощно оръжие, което може мигновено да унищожи всяко военно формирование, то тогава ще изчезне смисъла от въоръжени конфликти и в света ще настъпи мир. Изобретението му обаче е използвано за унищожаването на огромен брой хора. И започнали да наричат учения „царят на динамита“, „милионер на кръвта“, „търговец на смърт“. Нобел тежко преживявал подобно отношение и като човек на науката, ратуващ за прогреса на човечеството, учредил Нобеловата награда през 1895г.

    Артур Галстон (1920г.-2008г.) е американски ботаник и биоетик.

    Той се занимавал с методи за ускорен растеж на ценни култури. Разработил вещество, което ускорява плододаването на соята. Това обаче било използвано за създаване на химическо оръжие. Полученият токсичен дефолиант се нарича „оранжев агент“. Използвали го британските военновъздушни сили в Малайзия и военновъздушните сили на САЩ във Виетнам, за да унищожават обработваните с посеви площи.

    По-късно се оказало, че този препарат причинява непоправима вреда на здравето на хората. Стотици хиляди деца получили вродени дефекти. Галстън започна да протестира срещу подобно приложение на неговоия препарат. Той се борил няколко години, за да се забрани химикалът, и в крайна сметка препаратът бил спрян от употреба. Самият учен не считал себе си или науката за виновни. Той обвинявал всички военни, които са използвали „оранжевия агент“ за други цели в ущърб на хората.

    Уилбър (1867г.-1912г.) и Орвил (1871г.-1948г.) Райт са двама американски братя, които са построили първия самолет и са направили първия контролиран полет на 17 декември 1903г.

    Те наивно смятали, че авиацията ще бъде използвана за мирни цели в полза на хората. През 1912г. Уилбър умира от тиф, а Орвил вижда със собствените си очи, че няма нищо по-страшно от военната авиация. Летящите машини, участващи във войната и техните възможности за унищожение на хора на практика, се оказали безкрайни. Преди смъртта си Орвил заявил: „Брат ми и аз мечтаехме да създадем нещо, което да гарантира вечен мир на Земята, но страшно сбъркахме в тези свои желания”.

    Робърт Опенхаймер (1904г.-1967г.) е американски физик, ръководител на проекта Манхатън, който разработва първите образци на ядрени оръжия.

    Наричали го „баща на атомната бомба“. Първата такава бомба била тествана през юли 1945г. в Ню Мексико.

    Създавайки оръжие с огромна сила, ученият се надявал, че то ще се превърне в аргумент, който ще елиминира военната конфронтация. Атомната бомба обаче, се оказала стимул в надпреварата за въоръжаване. Осъзнавайки всичко това, Робърт Опенхаймер започнал да защитава международния контрол върху атомната енергия. Но той бил назначен само за главен консултант на Комитета по атомна енергия и впоследствие бил елиминиран от всякакъв контрол. Заплахата от ядрена война имала угнетяващ ефект върху психиката на Опенхаймер до края на живота му.

    Известни личности с неособено щастливо детство

    Получилите световна слава хората, за които става дума в текста, са преживели детство, в което не са били обгрижвани от любящи родители. Животът им обаче, макар и белязан, следва своя ход и те постигат успехи, които ги поставят в класацията на значимите личности в света с безспорен принос в областта, в която са вложили сърцата и таланта си.

    Актриса, певица, модел и секс символ на 50-те години – Норма Джийн Бейкър или незабравимата Мерилин Монро, е родена през 1926 г. в Лос Анджелис.

    Майка й е монтажистка в едно от холивудските студия, а баща й не е известен. За съжаление, майката на момичето имала финансови проблеми и била с неособено здрава психика и затова по-голямата част от детството си Мерилин прекарва в приюти и приемни семейства. Когато на 11-годишна възраст майката все пак въвела момичето в новото си семейство, Норма Джийн станала обект на сексуален тормоз от доведения й баща и избягала при една своя леля. Но и там тя не намерила спокойствие и уют. На 16 години напуснала училище и се омъжила. По време на Втората световна война работила в завод за самолети, а след това започнала бляскавата й кариера на модел и актриса.

    Родителите на актьора Джак Никълсън, роден в Ню Йорк през 1937 г., са певицата Юни Никълсън и музикантът Дон Роуз.

    Момчето било отглеждано и възпитавано от неговите баба и дядо и останало с впечатление, че те са неговите родители. Едва през 1974г. станало ясно, че неговата по-голяма сестра всъщност е родната му майка. Като цяло, Джак Никълсън имал щастливо детство и неговото ученическо увлечение свързано с театъра и киното се превърнало в много успешна професия.

    Габриел Боньор Шанел (Коко Шанел) е родена във Франция през 1883г. и е второто дете на родители, които не са сключили брак.

    Майка й умира по време на раждането, а когато Коко Шанел била на 11 години, баща й я изоставил и тя повече никога не го видяла. Роднините, при които живяла известно време, я настанили в приют за сираци към един манастир и именно там ненавистта й към униформата дала тласък на мечтата й да облича жените с красиви дрехи. След като се премества в Париж, пее в кабаре, където получава прякора си, а след това работи в магазин за дрехи, докато не успява да открие собствен магазин за шапки и в последствие – прочута модна къща.

    Един от най-успешните и богати хора в света – Стив Джобс, бил нежелано дете.

    Неговата неомъжена майка го родила и веднага го дала за осиновяване. Тя искала осиновителите непременно да имат висше образование, но двойката, която пожелала да вземе бебето – счетоводителката Клара и механикът Пол Джобс – нямали университетски дипломи. Майката все пак се съгласила да им даде детето си, след като те подписали документ, с който се задължавали да плащат за обучението на момчето в колеж. Стив Джобс бил очарован от техниката и електрониката и независимо, че напуска колежа, неговото хоби – компютрите, се оказало съдбовно за бъдещето му.

    Строго погледнато, Джон Ленън не е кръгъл сирак – той бил възпитаван от сестрата на майка му, а и самата Джулия – неговата родна майка, понякога също го посещавала.

    Именно тя му подарява първата китара, и го научава да свири на банджо и на акордеон. Джулия Ленън умира, когато синът й е само на 18 години. Макар и постигнал световна слава като музикант, Джон Ленън така и не успял да преодолее травмата от детството си – да трябва да застава на нечия страна – тази на майка си или тази на леля си. Колкото до баща му – той не се интересувал от него дълги години.

    Най-известните животни в историята

    Човекът броди по земята от хиляди години, чертаейки своята история. Интересно е как винаги до него на всяка крачка е имало животно.

    Четак, бойният кон

    Четак е язден от Махарана Пратап,  владетеля на Мевар, по време на битката при Халдигати през 1576г, в хода на войната с Моголската империя. Марварският кон демонстрира храброст и лоялност, характерни за породата му, оставайки до Пратап до самия край. Когато вражеският командир, Ман Сингх I, напада Пратап яхнал слон, Четак вдига копита и удря слона в главата, давайки шанс на господаря си да хвърли копието си, което пропуска Сингх.

    При последвалия сблъсък бивните на слона разкъсват крака на Четак и го осакатяват, но той отказва да се поддаде на болката и успява да изведе Пратап далеч в безопасност. Тича с пълна сила, но се свлича мъртъв, когато се опитва да прескочи река. Историята за храбростта му е обезсмъртена в статуя в Раджасаманд и в раджастанския фолклор.

    Стъби, кучето сержант

    Питбулът Стъби е запомнен като патриотично куче. Той е първото бойно куче, което служи в редиците на САЩ през Първата световна война. През 1916/1917г се появява в Ню Хейвън, Кънектикът, където се сприятелява с ефрейтор Робърт Конрой и двамата отпътуват за Франция. Там участват във военни действия и в продължение на 18 месеца Стъби е в окопите. Той притежава особено остро обоняние и слух, благодарение на които предупреждава войниците, намира и утешава ранените и спасява животи.

    Успява сам да залови германски шпионин. При участието си в четири офанзиви и 17 битки, Стъби е раняван няколко пъти. Завръща се в САЩ през 1918г и е награден с множество медали и отличия. Той умира на 4 април 1926г, на около 10-годишна възраст.

    Шер Ами, пощенският гълъб

    През Първата световна война Шер Ами служи в американските войски във Франция през 1918г. В битката срещу Германия, 500 мъже се оказват обсадени от германците и обстрелвани от своите, които не знаят позицията им, без храна и муниции. Един по един измират, докато майор Уитълси , след два неуспешни опита, изпраща последния пощенски гълъб, Шер Ами, за помощ.

    Шер Ами прелита през дъжда от куршуми и е свалена. Но вместо да се предаде, полита отново и изминава 35км с куршум в гърдите. Призивът за помощ, който носи обаче, спасява мъжете от Изгубени батальон, както става известен по-късно. Шер Ами получава медицинска помощ, дървен крак, френски военен кръст и умира като герой на 13 юни 1919г.

    Балто

    Сибирското хъски Балто се ражда през 1919г. Когато в Ноум, Аляска през 1925г избухва епидемия от дифтерит, жизненоважният серум срещу болестта е изпратен с влак от Анкоридж до Ненана, откъдето трябва да тръгне кучешки впряг, воден от Балто. Кучетата се натъкват на виелица, силни ветрове и смразяващ студ от -53°C. Когато впрягът пристига в Ноум, Блато е посрещнат като герой, спасявайки живота на мнозина. На 14 март 1933г смелото куче издъхва на 14 години.

    Хуберта, хипопотамът изследовател

    Първоначално кръстена Хуберт, понеже е помислена за мъжки, през ноември 1928г тя тръгва на пътешествие от селище в Злулуленд в Южна Африка. За три години Хуберта изминава 1600км, като през това време се превръща в знаменитост в Южна Африка. По време на пътуването си, тя спира в устието на река Мланга в Натал, а след това, след неуспешен опит да бъде заловена, се отправя към Дурбан, където посещава кънтри клуб и плаж. После се насочва към река Умгени и накрая пристига в Източен Лондон през 1931г. В крайна сметка е застреляна от ловец. Успява да обаче да прекоси 122 реки, а историята й се разказва и до днес.

    Сам, непотопяемият котарак

    Г-н Сам успява да оцелее след три корабокрушения през Втората световна война. Първо се отървава от Бисмарк през май 1941г. Тогава е наричан Оскар и надживява 2000-те души на борда, само за да бъде спасен от британския кораб Косак, който е поразен от торпедо същата година и разкъсан от експлозия. Котаракът отново оцелява от катастрофата, убила 159 души, и изплува на брега на Гибралтар. Вече става известен като Непотопяемия Сам и заживява на борда на кораба Арк Роял, който също е ударен от торпедо. За щастие екипажът се отървава, а Сам е открит да се носи на една отломка, ядосан, но невредим.

    Лайка, кучето космонавт

    Лайка е улично куче, бродило из Москва, чиято съдба му е начертала да се превърне в първото животно, полетяло в орбита около Земята. Родена през 1954г, Лайка е избрана от руски учени да бъде на борда на космическия апарат Спутник 2 през 1957г. По онова време все още няма технология за връщане на ракетата от космоса, нито път някой е изучавал ефекта от космическия полет върху живо същество.

    Така Лайка слага началото на космическото изследване от човека. Никое друго животно преди това не е летяло в космоса. След 6-7 часа Лайка умира от топлинен удар, макар официалната история за смъртта й да се пази в тайна до 2002г. Допреди това се е смятало, че е умряла след 16 дни след изчерпване на кислорода. Тя е първото от общо 10 кучета, изпратени в орбита преди Юри Гагарин.

    Хам, шимпанзето астронавт

    Роден през юли 1956г, Хам е едва на 3 години, когато пристига във военната база Холоман през 1959г. Известен сред военните като Номер 65 и Чоп Чоп Чанг, Хам е качен на борда на капсулата Мъркюри, обучен да управлява един лост. Но не е просто пасажер. Костюмът и обучението му помагат да се завърне на Земята след космически полет, продължил 16 минути и 39 секунди, без никакви наранявания, освен ударен нос. Полетът му води до мисията на космическия апарат Фрийдъм 8 през май 1961г. Хам живее щастливо 17 години и умира през 1983г.

    Господин Магу, мангустата с доживотна присъда

    Мангустата е забранено животно в САЩ. Единственото изключение е Господин Магу, който е дарен на зоопарк от моряк чужденец. На 15 ноември 1962г той е изведен от зоопарка Дълът и осъден на смърт или депортиране обратно в родната му земя, Индия, което предизвиква силен обществен отзвук.

    Хиляди го посещават само за един уикенд, а мнозина пишат на властите, притеснени, че Магу може да избяга и да напълни страната с повече от своя вид, макар да си няма женска. В крайна сметка е помилван и живее остатъка от дните си като яде яйца и пие чай, наслаждавайки се на зоопарка до смъртта си през 1968г.

    Доли, клонираната овца

    Доли е едно от най-известните животни в света. Тя е първият бозайник, роден от клонирани възрастни клетки на 5 юли 1996г. Клонирана е в Рослинския институт в Мидлоудиън, Шотландия и е кръстена на Доли Партън. Клонингът умира от заболяване на дробовете на 14 февруари 2003г.

    Най-популярните медицински митове

    Всички ние сме чували медицински изказвания, които звучат толкова авторитетно, че безусловно им вярваме и дори не се сещаме да проверим дали наистина са верни. Те се повтарят от десетилетия, предават се от поколение на поколение и ние, без да се замислим, ги приемаме за абсолютна истина, защото са доказани във времето. Дали обаче наистина е така? Днес ще развенчаем някои от най-популярните от тях.

    Сладките храни водят до хиперактивност при децата

    Няма как да не сте го чували – че на деца вечер не се дава никаква захар, защото след това няма да могат да заспят. Истината обаче е, че независими едно от друго авторитетни медицински проучвания не откриват никакви разлики между децата, консумирали сладко и тези, които не са. Любопитно е обаче едно от проучванията, в които на родителите се казва, че децата са консумирали нещо сладко и те заявяват, че са по-активни. Което доказва плацебо ефектът, случващ се само и единствено в главата на родителите.

    Трябва да пием поне по 2 литра вода дневно

    Нека се разберем: никой не казва, че не трябва да се пие вода. Но не и толкова много, освен ако не ни се стои цял ден на онова място. Факт е, че организмът ни трябва да приеме това количество течности, но това включва течността от храните, които ядем през деня, както и уж неусвоимите напитки чай и кафе.

    Пукането на пръстите предизвиква артрит

    Всъщност това е по-скоро вреден навик, който обаче далеч не води до такива сериозни последствия. Т.нар. изпукване на пръстите всъщност понижава налягането във вътрешността на ставата, което предизвиква вакуум, водещ до пукащите се газови мехурчета. Това няма да предизвика артрит, но може да травмира сухожилията и да намали силата на ръката.

    Шоколадът причинява акне

    Ако трябва да бъдем напълно откровени, шоколадът няма да навреди на кожата ви, по-скоро на зъбите ви. Причината за акнето е образуването на себум, нередовно почистване на кожата или натрупване на бактерии. Все още няма научна връзка между консумацията на шоколад и неприятните пъпки. Така че, ако до този момент сте ползвали това оправдание, за да не се наградите с един вкусен шоколад, сме щастливи да ви съобщим, че и този мит е развенчан.

    Не бива да се плува веднага след хранене

    Сигурно имате спомен от детските си години, когато точно след като сте обядвали, родителите ви забраняват да влизате във водата, поне докато не мине половин час. Оказва се, че и този мит не лежи на някакво сериозно проучване, защото до момента не е открита връзка между плуването и яденето.

    Още 9 забранени книги

    Преди време ви представихме 8 литературни класики, които са били забранени (https://iskamdaznam.com/8-literaturni-klasiki-koito-sa-bili-zabraneni-za-chetene/). Днес ще допълним списъка с още 9 книги, които в някакъв етап също са били сериозно недолюбвани.

    Ето кои са те:

    „Лолита“ от Владимир Набоков

    Романът е една от руските класики на XX век, но това не го прави по-малко скандален. Той разказва за сексуалната връзка между възрастен мъж и 12-годишно момиченце. Още щом излиза през 1955 година, книгата е забранена във Великобритания. Все пак излиза 4 години по-късно, но това съсипва репутацията на издателя и политик Найджъл Никълсън.

    „Доктор Живаго“ от Борис Пастернак

    Още една руска история, която Съветския съюз забранява от самото излизане на романа до 1988 година. Прекалено критичен за властта, но въпреки това удостоен с Нобелова награда през 1958 година. Под натиска на имащите власт обаче, Пастернак я отказва.

    „На Западния фронт нищо ново“ от Ерих Мария Ремарк

    Романът описва твърде натуралистично Първата световна война, затова нацистите го забраняват през 1933 година.

    „Дневникът на Ане Франк“

    От публикуването си до момента спомените на немското момиче, загинало в концлагер, са продадени в над 30 милиона екземпляра. Въпреки това обаче към днешна дата Дневникът е забранен в Ливан, защото описва евреите по положителен начин. „Списъкът на Шиндлер“ е забранен там по същата причина.

    „Моята борба“ от Адолф Хитлер

    Манифестът на Хитлер е забранен в Германия през 1945 година. Към днешна дата продължава да е забранена на много места по света, като в Полша например, където не е преиздавана от 25 години, а в Аржентина разпространяването ѝ се приема за незаконно.

    „1984“ от Джордж Оруел

    Книгата е забранена от Американската асоциация на библиотеките, а причината е мрачното пророчество относно тоталитарния режим и цензурата. Също така е била забранена и в Съветския съюз.

    „Шифърът на Леонардо“ от Дан Браун

    Книгата е истински световен бестселър, който обаче е забранен в Ливан от 2004 година.

    „Алиса в Страната на чудесата“ от Луис Карол

    Детската книжка е била забранена в Китай през 1931 година, защото тогавашния губернатор сметнал, че говорещите животни са сериозна заплаха за подрастващото население. Според него било абсолютно недопустимо хора и животни да бъдат приравнявани по какъвто и да е начин.

    „Вълшебникът от Оз“ от Лиман Франк Баум

    Още една детска книжка, в която е съзряна заплаха. Този път от американските библиотеки и училища, на които през 1930 и 1950 година не се нрави главната героиня Дороти, която е твърде независима, способна да свали диктатор и придружавана от необичайна компания.

    Кратък урок по българска граматика

    Да си го кажем направо – може да ни е роден език, но това не значи, че ни е лесен. Българският език крие много уловки в себе си и дори да считаме, че го владеем до съвършенство, пак можем да сбъркаме някъде.

    Днес ще се опитаме да ви представим някои от най-често допусканите грешки, както и да ви обясним същността им и как да не ги повтаряте. Време е за час по български език, събран само в няколко минутки.

    Пълен/кратък член

    Когато гледаме коментарите на потребители из фейсбук, ни се струва, че много от тях пишат пълен и кратък член на магия. Всъщност има изключително лесно правило, по което можете да проверявате кога какъв член се пише. Основното такова гласи, че когато думата е подлог (или казано по друг начин: вършител на действието), значи е с пълен член. Ако ви е трудно да определяте частите на изречението обаче, можете лесно да се ориентирате по друг начин: заменете въпросната дума с „той“ или „него“. Ако се заменя с „той“, значи е с пълен член, ако се заменя с „него“ – кратък.

    Ето пример:

    Камъкът (той) си тежи на мястото.

    Хвърлих камъка (него) в реката.

    ДАЛИ-ИЛИ-ЛИ

    Когато в изречение употребявате две или три от тези т.нар. двойни съюзи, винаги пишете запетая пред втория.

    Например:

    Или днес ще излезем, или утре.

    Дали ще изляза днес, или утре, няма значение.

    И/Й

    Колкото и да не ни се вярва, това е една от най-често допусканите грешки: няма дума, която в множествено число да завършва на „й“.  Затова забравете за всякакви форми в множествено число от рода на рекламаций, плантаций, приватизаций и други. Всички те се пишат рекламации, плантации, приватизации и т.н.

    Винаги ли има запетая пред „че“?

    Много хора са запомнили от училище, че пред „че“ се пише запетая. Убегнало им е обаче, че невинаги запетаята се поставя точно пред самия съюз.

    • Един от случаите е, когато имате сложните съюзи „в случай че“, „макар че“, „въпреки че“, „само че“, „при условие че“, „при положение че“, запетаята се поставя пред целия съюз.

    Например:

    Съгласих се да се видим, макар че ми беше лошо.

    В случай че ми се обадят за интервю, ще отида веднага.

    • Не се пише запетая пред „че“, когато пред него има едносричен неударен съюз, т.е.:

    Не зная дали е професионалист в работата си, но че е нахален, не мога да отрека.

    • И последно: запетая пред „че“ не се поставя, когато пред съюза стои частицата „не“:

    Не че не ми се излиза, но съм много уморена.

    ОТКЪДЕ/НАКЪДЕ/ДОКЪДЕ/ДОКОЛКО

    Това са наречия, които се пишат слято. Изключение прави „до колко“, където „колко“ се употребява като допълнение към съществителното име.

    Ето два примера:

    Доколко мога да ти вярвам?

    До колко часа е удобно да звънна?

    Как се пише „предвид“?

    Ето още една дума, която много хора бъркат. Забравете за всички форми „в предвид“, „на предвид“ и всякакви подобни. Думата се пише по един-единствен начин: „предвид“. Точка.

    ВЛЯВО и ВДЯСНО; ВПОСЛЕДСТВИЕ

    И тези думи са подвеждащи. Може да ви се струва, че се пишат разделно, но всъщност се пишат слято. И това е правилото.

    Разбира се, има още много примери за непознаване на езика. Кои са грешките, на които вие попадате най-често? Ще се радваме да напишем втора част на материала, за да помогнем на повече хора да овладеят българската граматика.

    Автор: Станислава  Симидчийска

    Интересни факти за бебетата

    Бебетата може и да са хора като нас, но когато са съвсем малки, между нас и тях има съществени разлики. Като цяло още докато са в утробата и малко след това мъниците сякаш са от друга планета и много факти, свързани с развитието им, може да ни изненадат. Ето някои от тях.

    Бебетата са свръхсилни

    Хващало ли е новородено пръста ви? А правило ли ви е впечатление колко силно стиска? Всъщност бебетата са изключително силни и при тях се наблюдава зависимост като при мравките, които могат да носят товар, 50 пъти по-тежък от тях самите. Е, бебетата не са чак толкова силни, но без проблем могат да повдигнат нещо, тежащо колкото тях самите. Което си е впечатляващо!

    Бебетата имат с почти 100 кости повече от нас

    Ето това вече звучи странно! Бебетата се раждат с 300 кости, но докато растат, част от тях се сливат, за да достигнат бройката, която познаваме при възрастните, а именно 206.

    Бебетата имат мустаци и ги ядат

    В четвъртия месец от бременността в плода се развиват мустаци, които след това образуват космена обвивка по цялото тяло. Още преди раждането всички косми падат и се изяждат от бебето, докато е още вътре в утробата. Зловещо, а?

    Бебетата нямат кости на коленете

    Може и да се раждат с 300 кости, но точно на коленете нямат. Т.нар. капачки на коленете се развиват като такива между 3-тата и 5-ата година на детето.

    Бебетата разпознават майка си по миризмата

    Мъниците запомнят миризмата на майка си веднага след раждането и така се научават да я разпознават. Доста по-късно запомнят и образа ѝ.

    Бебетата могат едновременно да дишат и да преглъщат

    Признаваме си, докато писахме текста се опитахме да го направим и ние. Е, безуспешно, защото това е умение, което „е налично“ до около седмия месец. След това става невъзможно.

    Бебетата имат много вкусови рецептори

    Ние имаме вкусови рецептори основно върху езика, докато мъниците имат и на небцето, и отстрани в устата, всъщност точната им бройка е около 10 000. С годините те избледняват и губят чувствителността си.

    Бебетата не плачат

    Тук успяхме да ви изненадаме, нали? Та бебето проплаква още в секундата, в която се появи на бял свят и не спира около 2 години след това, като предпочита да изнася своеобразните си концерти в малките часове на нощта, разбира се.

    Всъщност мъниците не плачат в истинския смисъл на думата, защото не могат да произвеждат сълзи в първите седмици от живота си. И това, което правят, е просто да крещят. Сълзите се появяват след третата седмица от раждането, понякога дори по-късно.

    8 неща, които да очакваме, когато британската кралица напусне този свят

    Кралица Елизабет II е монархът, който е бил на власт най-дълго в историята и ни е доста трудно да си представим как някой би могъл да заеме нейното място. Тя е жив символ на стабилност и ред. Но кралицата е вече в деветдесетте си години и рано или късно ще се случи неизбежното, а плановете за този тъжен повод вече са направени.

    Ние от екипа на ИскамДаЗнам събрахме информация относно това какво точно ще последва, щом кралицата си отиде от този свят.

    1. Принц Чарлз

    Тронът няма как да остане празен. Веднага щом смъртта на кралица Елизабет бъде потвърдена, Чарлз ще стане новият британски монарх. Крал Чарлз ще направи своето официално обръщение към народа вечерта, в деня, в който майка му е починала, а на следващия ден ще посети и Шотландия, Уелс и Ирландия, за да се срещне с хората там. Независимо от обстоятелствата, при които се е присъединила към кралското семейство, по силата на действащите в Обединеното кралство закони, Камила Паркър-Боулс ще стане кралица Камила.

    1. Операция London Bridge

    Когато новините за смъртта на кралицата се потвърдят, кодовата фраза „London Bridge is down“ ще бъде задействана и ще започне изпълнението на един от най-сложните и детайлни планове за погребение. Всичко е вече планирано. Има различни планове за транспортиране тялото на кралицата, в зависимост от това къде точно ще настъпи смъртта й. Нищо не е оставено на случайността. На нас може да ни се струва странно да планираме собственото си погребение, но за кралските особи това е част от службата към тяхната нация.

    1. Информиране на света

    Личният секретар на кралицата ще бъде първият, който ще узнае за нейната кончина. Той ще поднесе новините на министър-председателя, независимо по кое време на денонощието ще се наложи това. След това, новините ще бъдат изпратени до 51-те нации извън Обединеното кралство – там, където кралицата е призната като държавен глава или е почитана, макар и неформално – в държавите от Общността на нациите. Некролог ще бъде поставен пред вратите на Бъкингамския дворец. По същото време, уведомление за смъртта на кралицата ще бъде изпратено до всички световни медии. Пилотите на самолети ще трябва да съобщят новината на пасажерите.

    1. Парламентът

    И двете камари на Парламента ще се съберат в рамките на няколко часа, за да изкажат предаността си към новия си суверен. Ако министър-председателят не е в Лондон или Парламентът е разпуснат, от всички тях ще се очаква да се върнат в столицата по възможно най-бързия начин.

    1. Нови пари

    Името на кралицата, инициалите й и лика й ще бъдат заменени с тези на крал Чарлз, чийто портрети вече са направени. Новите банкноти, монети и пощенски марки ще бъдат пуснати в обръщение в Обединеното кралство и в Общността на нациите. Смяната, разбира се, няма да може да се осъществи за един ден. Старите монети и банкноти ще бъдат поетапно изтегляни от обръщение и ще бъдат заменени от новите в рамките на няколко години.

    1. Принц Уилям

    Принц Уилям ще стане първи в линията за наследяване на трона и най-вероятно ще приеме титлата Принц на Уелс. Съпругата му, Кейт Мидълтън, ще стане Принцеса на Уелс – титлата, която някога носеше майката на Уилям – Дияна Спенсър.

    1. Сбогуването на народа

    Народът на Обединеното кралство ще има една последна възможност да засвидетелства уважението си и да си вземе последно сбогом с кралица Елизабет. Тялото й ще бъде положено в Westminster Hall и хората ще имат 23 часа да посетят поклонението. След това, тялото на кралицата ще бъде транспортирано до Уесминстърското абатство, където службата ще се води от Архиепископа на Кентърбъри.

    1. Обединеното кралство в застой

    Смъртта на кралицата ще бъде отбелязана в продължение на 12-дневен траур. Камбаните ще бият и знамената ще бъдат наполовина свалени из цялата страна. Комедийните предавания по повечето телевизионни канали ще бъдат спрени, а в кралските паркове всякакви видове игри ще бъдат забранени. Лондонската фондова борса ще затвори, като според предварителни изчисления това ще доведе до милиарди загуба за британската икономика. Денят на погребението на кралицата ще стане национален ден, в който ще се почива – в Обединеното кралство и в някои от страните от Общността на нациите.

    10 неща, които научихме за Ким Чен Ун от негови бивши съученици

    Диктаторът на Северна Корея – Ким Чен Ун, е един от най-великите подстрекатели на модерната политическа култура. Известен е с това, че е много темпераментен – твърди се, че е екзекутирал собствения си чичо по обвинение за предателство – както и доста непредсказуем. Ким е спомогнал за изграждането на една доста злокобна репутация на страната си – репутация на страна, която е в състояние да привлече вниманието на едни от най-влиятелните държави в света.

    Подобно на всеки силен лидер, Ким някога също е бил умен млад човек, пишещ домашните си. Заради огромното влияние на баща си – някогашният владетел на Северна Корея – Ким Чен Ир, Ким се е обучавал в швейцарски пансион в периода от 1998г. до 2000г., а медиите често са се обръщали към бившите съученици на Ким, за да разкрият детайли относно това какъв е бил настоящият севернокорейски лидер в тийнейджърските си години. До момента никой не е успял да открие някоя негова тетрадка, пълна с типичните за учениците драсканици или пък негова снимка в училищния годишник, но за сметка на това, неговите съученици са разкрили доста интересни подробности около личността на Ким.

    1. Обожавал е маратонките си Air Jordan

    Младият Ким вероятно никога не си е и мечтал, че някой ден ще си прави компания с бившия играч на Chicago Bulls – Денис Родман, но вероятно това е бил някакъв вид цел в живота му: седемнадесетгодишния Ким е бил обсебен от баскетбола и в частност от Chicago Bulls, посвещавайки огромна част от пространството в апартамента си на тях. Ким, също така, прекарвал и много време скицирайки Майкъл Джордан, а за младия севернокорейски лидер много добре се знаело, че обожава да носи маратонките си Air Jordan, както на баскетболното игрище, така и извън него.

    1. Имал си псевдоним, който да прикрие истинската му самоличност

    Не желаейки да бъде разпознат като сина на севернокорейския лидер Ким Чен Ир, Ким се записал в швейцарското училище Liebefeld Steinhölzli Schule под името Пак Ун. Той твърдял, че е син на севернокорейски служител в посолството на страната в Берн. Това, което силно правело впечатление и на преподавателите, и на учениците било, че родителите на Ким така и никога не се появили в училището.

    1. Падал си по екшън филмите

    През 2009 година, приятели на Ким направили изказване пред в. Washington Post, че Ким бил до голяма степен странен в социалните си взаимоотношения, особено когато ставало дума за момичетата. Във времето, в което не гледал баскетболни мачове, той обикновено гледал екшъни и играел на Play Station-а си. Ким обичал да играе бойни игри и бил много голям почитател на филмите на Джеки Чан.

    1. Имал си собствен антураж

    Уникалното в присъствието на Ким в швейцарския пансион билнеговия антураж. По всяко едно време от деня, малък брой корейци, които явно изпълнявали функцията на слуги, телохранители или асистенти на Ким, се движели с него. Двама от служителите му пък винаги записвали баскетболните му мачове. Приятелите му намирали наличието на всички тези хора за „странно”, но в крайна сметка решили, че е по някакъв начин „нормално за Северна Корея”.

    1. Прекалено много обичал да споделя

    Въпреки огромните усилия на семейството на Ким да се запази истинската му самоличност в тайна, Ким невинаги успявал да се възпре и да не разкрие истината за себе си, а именно, че е син на лидера на Северна Корея. Според негов съученик на име Джао Микаело, Ким веднъж му споделил, че е наследник на севернокорейския държавен глава. Микаело веднага решил, че Ким не казва истината. „Обикновено децата на такива хора не посещават нормални училища”, казва Микаело в интервю за CNN през 2010 година.

    1. Не би направил компромис, ядейки студени спагети

    Приятелят на Ким, Микаело, често го посещавал в дома му, който се намирал в централата на корейското посолство. Микаело отбелязва, че ако до този момент Ким бил малко по-резервиран в отношенията си с хората и не го бил виждал да си изпуска нервите, то това се променило една вечер, когато готвачите в посолството им сервирали доста изстинала паста за вечеря. „Той се обърна към прислугата с доста остър тон”, казва Микаело за в. Telegraph през 2010 година. „Бях доста изненадан, защото по принцип Ким никога не се държеше по подобен начин с никого.”

    1. Бил много голям фен на анцузите

    Подобно на Тони Сопрано и на собствения си баща, Ким се обличал предимно с удобни дрехи, като давал предимство на комфорта, а не на изискания външен вид. Гардеробът на Ким се състоял предимно от анцузи на Nike, които носел, както навън, така и в училище.

    1. Не бил най-умното дете в класа си

    Въпреки, че Ким бил с две години по-голям от съучениците си (защото не бил добре по немски и трябвало да навакса заедно с по-долните класове), той все пак значително се затруднявал, за да бъде на същото академично ниво с тях. През 2012 година, в. Telegraph публикува материал, в който се казва, че Ким отсъствал от училище 75 дни през първата учебна, а през втората – цели 105, като това наложило да не взема изпити (съответно сертификати за издържани такива) по хуманитарните науки, а изпитите по останалите предмети вземал с минималните оценки, с които можело да бъдат взети.

    1. Много обичал да се глези с швейцарски сирена

    Ким обичал да се хвали с това, какви огромни количества храна и напитки може да консумира. Вероятно той развил много силен апетит към високо гастрономически издържаните блюда по време на престоя си в пансиона. За него се знае, че толкова много обичал да похапва швейцарско сирене, че на по-късен етап изпратил личните си готвачи във френска кулинарна школа, за да могат да приготвят среднотвърдото сирене ементал, което той толкова много харесвал, докато бил ученик. За Ким се твърди, че напълнял с близо 41 килограма за период от 2012г. до 2016г., въпреки че не е много ясно, каква част от тези килограми са били резултат от злоупотребата с швейцарски сирена.

    1. В даден момент Ким просто изчезнал

    На Ким все още му оставала част от учебната година до завършването, когато напълно изчезнал през 2010 година. Той не оставил никакъв адрес за последваща кореспонденция, нито пък предупредил когото и да било, че му предстои заминаване. „Мислехме си, че е болен или нещо такова”, казва бившият му съученик Никола Ковачевич в интервю за в. Washington Post. “Надявам се, че към днешна дата е добър диктатор, но обикновено диктаторите никога не са добри…”

    Черната кралица

    За Краля Слънце се знаят много факти, но има и такива, които са малко известни. Например, че Луи XIV е имал таен брак с Франсоаз д’Обиние, на която той дава титлата маркиза.

    Ето историята на жената, очаровала Краля Слънце и наричана „Черната кралица”…

    Франсоаз имала интересна съдба. Тя се родила в тъмницата, в която кардинал Ришельо хвърлил родителите й. В последствие, баща й е пратен на заточение в Маврикия. Девическите й години минали в трудности и скитания. Никой не искал да се занимава с бедната девойка и роднините й мислели да я пратят в манастир. На 12 години Франсоаз решила да замине при баща си. Пътувайки натам, тя се разболяла до степен, че изпаднала в летаргия. Помислили я за мъртва и решили да я погребат, но тя се събудила малко преди това. Франсоаз оздравяла, но скоро след това ужасно събитие, тя изгубила майка си.

    На 16 години настойниците на Франсоаз я омъжили за Пол Скарон – придворен поет.

    Той бил бохем и веселяк. В неговия дом се събирал парижкият хайлайф, за да се забавлява с четения на хумористичните му творби. Отбраното висше общество обаче, бързо забравило поета, щом се разболял. Той боледувал от ревматоиден артрит и това направило веселяка раздразнителен по време на болезнените кризи. Франсоаз се грижела за него, била и негова секретарка, медицинска сестра и слугиня. След няколко години дворцовият поет починал и оставил съпругата си бедна вдовица. От Версай не й отпуснали пенсия и тя заживяла в нищета до момента, когато съдбата отново й се усмихнала. Помогнала й мадам де Монтеспан – метресата на краля.

    Монтеспан използвала влиянието си и по нейни препоръки Франсоаз била наета в двореца на длъжност гувернантка. Тя приела присърце своята работа и с усърдие се грижела за децата на краля. По ирония на съдбата, метресата на краля била изгонена от двореца именно заради Франсоаз. Не, гувернантката не направила нищо лошо, тя се грижела с отдаденост за поверените й шест деца. Но Луи бил привлечен по някакъв начин от нея и изгубил интерес към застаряващата си любовница. И понеже никоя метреса не слиза доброволно от „трона“ се наложило да бъде отпратена с фалшиво обвинение, че е направила опит за убийство. И въпреки, че след изгонването на мадам де Монтеспан от Париж, през покоите му преминали млади и красиви дами, той въздишал по гувернантката на децата си. От една страна я намирал за „непривлекателна“, но от друга постоянно изпитвал пориви да разговаря с нея.

    Луи XIV обожавал да беседва с Франсоаз на различни теми от литературата, музиката, живописта и да споделя душевните си размисли. Кралят Слънце често търсел компанията й и отделял дълго време, за да се наслаждава на разговорите с нея. За близост Франсоаз се оказала недостъпна, тя отблъсквала сладострастните желания на краля цели 2 години, което разбира се я правело все по-желана от него.

    В момента, в който му се отдала, във Версай настъпила хармония. Франсоаз така благоприятно въздействала върху краля, че той дори се сетил, че има законна съпруга  – кралица Мария-Тереза.

    Франсоаз действала благотворно, харизматично на Луи. Той бил пленен от нейното приятелство и признателен за добрите й съвети. За това издал указ, с който тя получила титлата маркиза – маркиза Ментнон. Дал и разкошни покои, в близост до неговите. Канел маркизата да присъства на важни държавни съвещания. Кралят показно демонстрирал доверието в мъдростта и дълбоката проницателност на маркизата. Френският двор започнал да нарича Франсоаз „тайната кралица“. Във Версай се носели се слухове за чудодейното й възкръсване в детството и още безброй мистериозни измислици за нея.

    Две години след смъртта на кралица Мария-Тереза, Луи тайно се оженил за  маркиза Ментнон. Това още повече накарало хората да говорят за нея и започнали да я наричат „Черната кралица“.

    Според съхранените от историците факти, тя не била темпераментна жена и Луи продължил забавленията си с млади хубавици. Но между него и Франсоаз имало такава духовната близост и уважение, че палавите занимания на краля не пречели на хармоничните отнощения помежду им. Луи продължавал трайно да се възхищава, да цени и търси компанията и мнението на маркиза Ментнон.

    По нейна инициатива, той организирал в Сен-Сир пансион за девойки. В заведението девойките получавали възможност да се образоват и добият широка култура в духа на християнските ценности.

    След смъртта на крал Луи XIV, маркизата напуснала двореца Версай и се преместила в пансиона в Сен-Сир. Там с отдаденост се посветила в образованието на възпитаничките на пансиона до края на живота си.

    Франсоаз д,Обиние, превърнала се в маркиза Ментнон и наричана „Черната кралица“ остава в историята като един по-различен образ от този на традиционна кралска метреса. Тя забавлявала Луи не с плътски, а с духовни удоволствия. Той я обожавал не защото била млада и красива, а защото била духовно богата личност. За всичките й заслуги, той я дарява с титла и брак, макар и таен. При това в момента на бракосъчетанието им тя била на 40 години.

    Отначало Франзоаз била привърженичка на хугенотите. В последствие станала католичка и силно повлияла на краля с идеята за религиозно обединение във Франция. „Тайната кралица” променила не само краля, но и порядките в двореца Версай. Маркизата ограничила пищните празненства и балове в двореца, заради което мнозина я ненавиждали.

    Като всяка известна дама, за нея имало противоречиви мнения, но е безспорен факт, че е оказала благотворно и дори чудодейно влияние върху най-ексцентричния монарх на Франция. И това я прави жена, достойна за уважение от французите.

    От древните вестоносци до Фейсбук

    Преди векове Земята е била огромна, непозната и недостижима. Малцина са можели да пътуват, откриват и свързват хората. Вестите са пристигали бавно, според разстоянието – с дни, месеци, години. Какво търпение са имали хората в миналото, за да научат вести от далечни места или просто са нямали друг избор. И в онези времена знатните хора са имали повече възможности за комуникация от обикновените хора. Който е можел да си позволи е имал личен вестоносец, а останалите разчитали на случайни възможности да изпратят и получат вест.

    Всеки технологичен напредък малко по малко ускорявал и комуникациите между хората. По-бързите транспортни средства скъсявали пристигането на съобщенията до броени дни. Презокеанските кораби вече свързвали хората от другия край на света.

    През 19 век настъпило време на много изобретения, които дали мощен тласък за подобряване живота на хората във всички области. Всяко откритие водело до нови подобрения. С изобретяване на електричеството и първия телеграф, много хора получили възможност за получаване на новини в същия ден. Това бил нечуван до тогава напредък в комуникациите.

    Няколко години по-късно, бил изобретен и първият телефон. Малко хора можели да си го позволят, и той бил възможност, за която хората от миналото само можели да мечтаят. Писмата продължавали да бъдат основно средство за комуникация, а с изобретяване на самолета и вестите на хартия пристигали по-бързо. През следващият век телефонът бил усъвършенстван и станал по-достъпен за по-голям брой хора. В среда на информираност и свързаност, техническият прогрес започнал да се развива с още по-бързи темпове.

    През 20 век се появили компютрите. От секретни средства, за броени години те навлезли в живота на хората и ставали все по-достъпни. Невероятните изчисления, които правели машините довели до още по-голямо развитие на технологиите, в това отношение и в областта на комуникациите.

    Появили се пейджърите, което позволявало на хората да знаят, кога са спешно търсени по телефона, а съвсем скоро мобилните телефони разширили още повече мобилността. Тези средства за бърза и мобилна комуникация открили нови възможности за общуване по нов начин от всяко място.

    Когато компютрите станали по-достъпни, обикновените потребители можели да се възползват от програми за комуникация – електронна поща и месинджър. Yahoo, ICQ, Skype… днес има разнообразни чат програми към всяка социална мрежа. Можем не само да четем, да се чуваме и виждаме, но и да обменяме разнообразна файлова информация.

    Странното е, че компютърните комуникации започват да свързват хората, не само на далечни разстояния, но и на близки. Получаваме възможност да разговаряме с непознати и да търсим приятели със сходни интереси. Така, компютрите от една страна дават нов начин за социални контакти, но същевременно се появява и рискът за отчуждаване. Пристрастени към лесния и анонимен начин на общуване, хората започват да отбягват реалното общуване.

    Много от нас помнят колко странно беше в началото, когато малцина се разхождаха по улиците с мобилни телефони и сякаш си говореха сами. Днес това е ежедневие. Повечето хора вървят с очи в смартфоните и пишат. Комуникацията и информационният поток е денонощен и хората спират само за да подремнат, преди отново да се впуснат в него.

    Днес съобщенията пристигат мигновено и сме свръх информирани до степен, че не знаем кое от всичко чуто е истина. Можем само да предполагаме какви нови чудни средства ще се появят в близкото бъдеще. Важното е да се възползваме от тях по разумен начин.

    Човешки аномалии

    Човешкият организъм е сложна, но перфектно балансирана система. Всички хора, независимо от своята раса, имат приблизително еднаква анатомия. По разбираеми причини различия има предимно в половата система на двата пола. И все пак по външност човек с човек не си прилича. Дори близнаците си имат различия. Има обаче хора, които имат някои по-необичайни особености в своя организъм или външност. Тези различия се наричат аномалии, без да са непременно болести, тоест неща от които хората страдат. Някои от тези генетични аномалии не създават проблеми на притежателите си, дори ги правят по атрактивни или дори свръхчовеци. С други аномалии не е така безпроблемно и са животозастрашаващи.

    Ето няколко удивителни аномалии в човешката анатомия:

    Чувството за умора и болка е предпазно средство, което ни кара да стоим далеч от опасности и да не се претоварваме. Срещат се обаче неуморни хора и такива, които не чувстват болка. Още през средновековието имало човек, който не чувствал болка. Просто рецепторите му за нея не функционирали. Човекът бил осъден на изгаряне и когато го завързали на кладата и запалили огъня, той си стоял без да реагира, което хвърлило в смут неговите инквизитори. И днес има такива хора. Те могат да тичат без умора безкрайно дълго. Чувството за умора в мускулите се предизвиква от отделянето на мравчена киселина, но ако този процес е нарушен, човек не може да изпита умора.

    Най-младата представителка на тази аномалия е Оливия Фарнсуърт. Тя е само на седем години и има комбинация от няколко хромозомни аномалии, които я правят неуморна. За съжаление тя няколко пъти сериозно се наранява заради неспособността си да се умори и почувства болка. Освен това на нея и е трудно да разбере защо другите изпитват болка и често ги тероризира. Специалистите все още не са дали име на нейната аномалия и наричат детето​​ “бионик“.

    Умората не е само физическа. Всеки човек прекарва почти една трета от живота си в сън. А има хора, които в този ред на мисли живеят съзнателно четири пъти повече от обикновения човек, защото им е достатъчен само около 2 часа сън, за да съберат сили. Много известни личности са имали тази аномалия.

    Ужасът на всяка бъдеща майка е детето и да не се роди с физически отклонения и както се казва, щом бебето се роди, първо брои пръстчетата му. Има един човек, който има  по шест пръста на всеки крайник, но те са съвършено пропорционални. Йоандри Ернандес Гаридо е наречен „Мистър 24”.

    In this photo taken Wednesday Aug. 24, 2011, Yoandri Hernandez Garrido, 37, known as „Twenty-Four“ shows his 12 fingers in Baracoa, Guantanamo province, Cuba. Hernandez is proud of his extra digits and calls them a blessing, saying they set him apart and enable him to make a living by scrambling up palm trees to cut coconuts and posing for photographs in this eastern Cuban city popular with tourists. Known as polydactyly, Hernandez’s condition is relatively common, but it’s rare for the extra digits to be so perfect. (AP Photo/Javier Galeano)

    Ето нещо, за което много жени мечтаят – разкошни мигли. Аномалията два реда мигли съществува и е генетично заболяване наречено „дистихиаза”. Известната актриса Елизабет Тейлър е родена с „двойни“ мигли. Ако не дразни очите, този дефект си е страхотен ефект. При Тейлър миглите подчертават красивите й очи.

    Като говорим за красиви очи, ето още една аномалия – Генетичен химеризъм.
    Сигурно сте виждали снимка на хора с различни по цвят очи? Това отклонение се нарича хетерохромия. В повечето случаи цветовете са зелено и синьо, но освен странно изглеждащи, тези хора са доста красиви. В друг случай на химеризъм разликите може да са в оцветяването на кожата. Това състояние се нарича „мозаечна“ кожа. Генетичният химеризъм се дължи на допълнителен набор от ДНК.

    Очите може не просто да са по-различни, но могат и да имат по-специални възможности, като да виждат невидими за другите хора цветове.
    Благодарение на особени мутации в хромозомите, някои хора получават способност да виждат до 99 пъти повече цветове, обикновения човек  възприема само до 1 000 000 цвята. Чудати неща правят генните мутации, когато дават нови възможности на хората.

    Аномалията, наречена „Златна кръв”, прави тази жизнено важна течност уникална. Тя не съдържа антигени. Но от откритието й през 60-те години до днес са регистрирани само 40 човека с такава кръв.

    Интересна аномалия, за която много хора могат да мечтаят е и невъзможността за натрупване на холестерол. Учените изследват този необикновен ген, за да създадат средство против бича за здравето на съвременния човек. Открит е и ген за по-бавно старееща кожа.

    Учените открили хора с положително отклонение в плътността на костите. По-голямата плътност на костите се дължи на ген, отговарящ за минерализацията им. Понякога при жените се среща създаването на допълнителни ребра – от малки костни израстъци до пълни ребра с големи размери. Принципно те не пречат, но може да причинят неудобство и дискомфорт.

    Наличието на една малка дупчица до ухото, според учените е „спомен” от хрилете, които са имали живите същества преди милиони години. Дупчицата е аурикуларна фистула, вродена при  5% от хората.