Тадж Махал не е единствената сграда, построена в името на любовта. В миналото много хора са изразявали чувствата си чрез архитектурни чудеса – ето 7 от тях.

1. Болд Касъл, Ню Йорк

Болд Касъл е красива сграда с трагична история. През 1900 година Джордж Болд – управителят на известния Waldorf-Astoria Hotel наема 300 работници, които да построят замък със 120 помещения за съпругата му Луис. Любовта на Джордж била толкова голяма, че той не щади никакви средства за дизайна, в който са включени италиански градини и подвижен мост. През 1904 година Луис Болд умира и Джордж прекратява строежа на двореца веднага. Неспособен да си представи, че би могъл да живее в замъка без любимата си, Джордж изоставя проекта напълно и никога повече не се връща на мястото. В продължение на 73 години замъкът е незавършен символ на неугасващата му любов. През 1977 година обаче властите го довършват и го отварят за посетители.

2. Мистери Касъл, Финикс, Аризона

Замъкът е построен през 1930-те години от мъж на име Бойс Лутър Гъли. Бойс има дъщеря – Мери Лу, която често забавлява с приказки за замъци и дракони. Дори й обещава един ден да й построи замък. Когато момиченцето става на 5 годинки, Бойс узнава, че е болен от туберкулоза – фатално заболяване по онова време. Той заминава за Аризона, без да каже на никого къде отива. През 1945 година, когато Мери Лу е на 22 години, тя получава писмо от баща си. Той й пише от предсмъртното си легло, че е построил обещания замък. Въпреки всичко, той държи на думата си. Малко след като получава писмото, Мери Лу и майка й се преместват в Аризона, за да заживеят в невероятния замък. Той бил обзаведен добре и имал помещение, за което момичето било инструктирано да не отваря до 1948 година. В него Мери Лу открива снимка на баща си, писмо, две банкноти от по 500 долара и картичка за Свети Валентин, която тя му подарява, когато е още дете. Мери Лу живее в замъка до смъртта си през 2010 година.

3. Добройд Касъл, Англия

Джон Филдън бил от богато семейство. Той се влюбва в селското момиче Рут Стансфийлд. Когато иска ръката й, тя отговаря, че ще се омъжи за него, ако той й построи замък. Двамата сключват брак през 1857 година, а през 1866 Филдън наема архитекта Джон Гибсън, който да построи замъка. Въпреки това, дворецът не е символ на вечната любов. Скоро след като сключват брак, Джон решава, че за да се изкачи по социалната стълба, трябва да изпрати съпругата си на обучение в Швейцария. Това се оказва лошо решение, тъй като с времето Рут се отчуждава от съпруга си. Джон се омъжва повторно скоро след смъртта на Рут (този път за дама от висшето общество) и остава в замъка до смъртта си през 1893 година.

4. Коръл Касъл, Флорида

Табелата на входа на замъка гласи: „Ще станете свидетели на едно необикновено постижение“. Това е точно твърдение, но определено не описва цялата история. Едуард Лийдскалнин е на 26 години през 1913, когато се сгодява за любовта на живота си, Агнес Скъфс, която по това време е 16-годишна. Само ден преди сватбата обаче Агнес се отмята от обещанието си за женитба. Съкрушеният Едуард прекарва няколко години на път и в крайна сметка през 1918 се установява във Флорида. Тогава той решава да започне да строи дворец за несподелената си любов – нещо, което се превръща в проекта на живота му. Той изгражда всичко абсолютно сам и с двете си ръце.

5. Замъкът Swallow’s Nest в Украйна

Първоначално на ръба на скалата има дървена постройка, наречена „Замъкът на любовта“, но не става ясно дали е изградена в името на любовта към жена, към страната или просто като място за влюбени. Вторият собственик на Замъка на любовта е мъж на име А.К.Тобин, който го подарява на своята съпруга. Жената продава дървения замък през 1903 година, а през 1911 собственик става немецът Барон вон Щайнхел. Щайнхел разрушава дървената сграда и на нейно място изгражда каменен дворец. От 70-те години насам, замъкът е италиански ресторант.

6. Малкият Трианон, Франция

Изграден е през 1762 година по поръчка на Луи XV за любовницата му Мадам дьо Помпадур. За съжаление Мадам дьо Помпадур умира 4 години преди замъкът да бъде завършен и през 1768 година той става собственост на Мадам дю Бари – следващата любовница на Луи. Тя го декорира по свой вкус и живее в него до смъртта на Луи XV през 1774 година. Тогава на престола се възкачва Луи XVI, който подарява замъка на своята млада съпруга Мария-Антоанета. През 1867 година съпругата на френския император Наполеон III – Евгения де Монтихо превръща замъка в музей, посветен на живота на Мария-Антоанета. В момента той все още продължава да изпълнява тази си функция.

7. Аштън Мемориал, Англия

Местният милионер и индустриалец Лорд Аштън изгражда замъка в памет на съпругата си Джеси, която умира през 1904 година. Той е отворен за посещения от 1909 година и предоставя на гостите великолепни гледки. Лорд Аштън сключва брак няколко месеца след като замъка е отворен за туристи.

Някои хора използват завещанието си, за да изпратят съобщение „от гроба“ – било то благодарности, горчивина или съжаление, докато други включват в завещанието си необикновени и неочаквани инструкции…

1. Завещанието от 1919 година на милионерът от Мичиган Уелингтън Бърт става известно като „Наследството на горчивината“, защото в него той пише, че огромното му състояние не трябва да се изплаща, докато не минат 21 години от смъртта на последния му внук. Никой не знае защо ексцентричният милионер има такова необикновено завещание, с което пренебрегва най-близките си хора от семейството, за да осигури бъдещите си роднини. През 1989 година последният му внук умира и тогава започва броенето. Адвокатите преглеждат цялата документация на роднините на Бърт, за да идентифицират онези, които имат право да получат наследство. През 2011 година всичко е изплатено като 12 далечни на Бърт роднини получават приблизително 110 милиона щатски долара.

2. Американският хореограф и кинорежисьор Боб Фоси пише в завещанието си, че иска от него да се възползват 66 от неговите приятели и колеги, които „в различни периоди от живота ми са били мили с мен“. Фоси, който умира през 1987 година, завещава сума от общо 25 000 долара, които трябва да се разделят между приятелите му (всеки получава по 378 долара) и допълва, че иска всеки един от тях да се почерпи с вечеря „от негово име“. Сред наследниците са Дъстин Хофман, Джесика Ланг и Лайза Минели. Съпругата на Фоси Гуен Върдън резервира ресторанта „The Crystal Room” в Ню Йорк, където всички се събират, за да удовлетворят последното желание на близкия си приятел.

3. През 1890 година археологът сър Флиндърс Петри разкопава пирамида в Египет, когато открива най-старото завещание. Документите са написани на папирус и доказват, че дори в древен Египет е съществувал такъв обичай. Завещанието е на Анк-рен (или Секенрен – в зависимост от превода) и датира от 1797 година пр.н.е. Той оставя всичко на брат си Юа. На същото място е открито и завещанието на Юа, в което той пише, че всичко, наследено от брат му, оставя на съпругата си Тета, ако тя се въздържа от разрушаване на някоя от наследствените къщи. Тези древни завещания „пренаписват“ учебниците по история, доказвайки, че завещанията са се развили преди хиляди години.

4. Завещанието на френския ренесансов писател Франсоа Рабле е доста сбито и кратко, особено спрямо предишните, които разгледахме. Той пише: „Нямам никаква собственост, имам много дългове, останалото давам на бедните“.

5. Антикварят Франсис Дюс завещава мистериозна кутия на Британския музей през 1834 година като изрично указва, че тя не бива да се отваря до 1.01.1900 година. Завещанието било наистина необикновено, защото преди това Дюс е работил в музея за кратък период от време, преди да напусне, посочвайки няколко причини, поради които оттеглянето му е било наложително, включително „огромната работа, която трябва да бъде свършена“, както и „глупавите изисквания от постоянните отчети“. През целия си живот Дюс събира изключителна колекция от стари книги, ръкописи, монети и артефакти, по-голямата част от които завещава на Бодлиевата библиотека в Оксфорд, затова мистериозната кутия, завещана на музея, представлява огромен интерес. Въпреки нетърпението на всички, желанието на Дюс е уважено и кутията остава неотворена до 1900 година, когато всички развълнувано се събират, за да видят съдържанието й. Тълпата обаче е разочарована, защото в кутията има само някои стари тетрадки и парчета хартия.

В няколко вестника излиза новината, че в кутията Дюс е оставил бележка, в която е казал, че наследниците са филистери, които не заслужават да получат нищо ценно. Доказателства за съществуването на бележката обаче няма. Със или без нея, едно е сигурно – наследниците от музея гледат на мистериозната кутия като на разочарование и отмъщение от страна на Дюс.

6. Джон Рийд „Поп“ работи много години като сценичен работник в Walnut Street Theatre във Филаделфия. В своето завещание той пише, че иска след смъртта главата му да бъде отделена от тялото му, а черепът му да бъде подарен на театъра, където да се използва като черепа на Йорик в „Хамлет“. Желанията на Рийд са изпълнени и черепът му до днес е в театъра, подписан от множество известни актьори и посетители.

Това завещание не е толкова необичайно обаче, тъй като и други са правили подобни. Полският композитор Андре Чайковски например завещава черепа си на театралната трупа „Royal Shakespeare Company”. Дейвид Тенант използва черепа през 2008 година в „Хамлет“.

7. Немският поет Хайнрих Хайне прави доста необичайно завещание. Той се жени за своята любовница през 1841 година – необразованата продавачка Кресценс Юджини Мират, която по неизвестни причини нарича Матилде. Те са заедно в продължение на 15 години, а историците разкриват, че двамата са имали доста нестабилна връзка. В края на 1840-те години Хайне е много болен (вероятно от сифилис) и през последните 8 години е на легло, а съпругата му Матилде е неотлъчно до него. Усещайки че умира, Хайне пише завещание, в което заявява, че съпругата му може да наследи парите му, само ако се омъжи повторно. Това изглежда странно желание за обичащ мъж, но когато приятелите му го питат за причината да напише такова завещание, Хайне отговаря: „Защото тогава поне един мъж ще съжалява за смъртта ми“.

В миналото хората не познавали географията на Земята и на картите се появявали необичайни  топоними. В почти всяка история за приключение се споменава за неизвестен остров и страховити легенди за него. Някои били толкова вълнуващи, че оставили следи в митологията, литературата и историята.

Ето някои от мистичните острови:

Атлантида

За Атлантида се споменава в произведенията на Платон. За  митичната земя пишат Херодот, Страбон и други древни елини. Според описанията, Атлантида е голям остров в Атлантическия океан, разположен западно от „Херкулесовите стълбове“.

Атлантида е била високо развита държава, която изчезнала по време на потопа. Днес  много се говори за  изгубената Атлантида и често излизат сензационни новини за нея . Много от експертите смятат, че Атлантида е плод на въображението на  Платон. Други са на мнение, че се е говорело за  гръцкия остров Санторини, който изгубва по-голямата си част при изригване на вулкан 1500г. пр.н.е. Този катаклизъм бил причина за потъването на цялата Минойска цивилизация.

Баралку

Коренното население на Австралия  създало легенда за остров с името Баралку. Те вярвали, че на острова живеели върховните им божества. На този остров се пренасяли и душите на мъртвите.

Островът на демоните

На географски карти от XVI век се изобразявал нов обект около крайбрежието на Нюфаундленд – Островът на демоните. Името му навярно произхождало от многобройните слухове за пропаднали там моряци. Историите за това място били много страховити, разказвали, че островът е обитаван от ужасни зверове и адски изчадия, издаващи зловещи звуци.

Маргарита де ла Рок де Робервал живяла там няколко години. Оцелялата като по чудо французойка разказвала, че отвратителните същества от ада виели, като чакали. Тайнственият остров „изчезнал“ през следващите векове. Днес се смята, че демоничният остров е бил измислица или е преувеличена история. А може би в Северна Атлантика имало място, където туземците говорели на език, наподобяващ крясъци и вой на животни.

Карибските острови Антилия и Сатаназес

В карти от XV век, на запад от Пиренейския полуостров мореплавателите отбелязвали два големи острова. За Антилия и Сатаназес се носели много легенди. Според една от тях,  през VIII век, за да избягат от мюсюлманите, седем свещеника се заселили на тези острови заедно с последователите си и построили седем селища.

Името на Сатаназес произхожда от една друга легенда. Мореплавателите разказвали, че в района от водата излизала гигантска ръка, хващала хора и ги потапяла, случвало се да потопи и цели кораби. Казвали, че това е ръката на Сатаната.

В легендата се разказва, че когато корабите се доближавали до островите, земята мистериозно започвала да се отдалечава и изчезва.

Монарсите на Португалия  и Испания воювали помежду си за власт над Антилия, защото според слуховете там имало скъпоценни метали. В края на века Антилия и Сатаназес изчезнали от картите.

Островът на Цирцея

Някъде наричали острова Аея. Според митовете, Хелиос подарил острова на своята дъщеря Цирцея. За нея се носели легенди, че съблазнявала моряци и ги превръщала в свине. Има няколко предположения за разположението на митичният остров. Според първия вариант, е в района на Кавказ, а според другият – край Италия.

Докато се създадат днешните изчерпателно точни географски карти са минали векове. Пътуванията в миналото са ставали бавно и са били опасни  и поради старите технологии, и поради липса на точни ориентири. Пътешествениците са се придвижвали слепешката в неизвестното и парче по парче са съставяли географските карти. Дали споменатите острови са плод на адреналина от опасните приключения или земите наистина са съществували, но изчезнали под въздействие на природната динамика, е загадка. Земята е жива и непрекъснато се променя, чертаейки нов релеф.

Днес живеем в чуден свят, изпълнен с всевъзможни средства за комфорт. Но само до преди сто години, хората са можели единствено да фантазират за това. Личностите с по-голямо въображение са си представяли фантастичното бъдеще. Техните представи за удобствата в бъдещето, обаче днес изглеждат странно. Някои от технологичните подобрения, за които са си мечтаели хората в миналото изглеждат приблизително точно, а други все още са измислици, изглеждащи смехотворно. Дали е съвпадение сбъдването на някои прогнози, или плод на целенасочена работа по проектите, не се знае.

Ето как са изглеждали предположенията  за технологиите в бъдещето на Жан-Марк Коте. Той показва тези картини на изложба, състояла се преди Световното изложение в Париж през 1900г. Неговите картини стават много известни, а Жан-Марк Коте е нямал възможности да ги тиражира в картички. Затова неговите рисунки са отпечатани върху цигарени кутии.

Хората тогава смятали, че през 2000 година, хората ежедневно ще летят. Художниците са изложили представата си чрез модела на самолет на братята Райт и дирижаблите. На картинката се вижда как пилотът посяга към чаша. Днес в самолетите се предлагат храна и напитки.

Ето как са си представяли въздушната поща. Е, писмата не пристигат направо от въздуха при получателите, но пък електонната поща е мигновена.

Стремежът към красота е карал жените да си мечтаят за място, където автоматически ще стават красиви. Днес има много технологии за красота, уреди, които фризират, правят педикюр, масаж, пилинг и други. Да не забравяме и лазерните корекции и пластичната хирургия, които правят чудеса с телата и лицата на хората. Един ден може наистина салоните за красота да са напълно автоматизирани.

Учените са си мечтаели това, което виждат през телескопа да се проектира, за да се запамети. Е, вече има мощни телескопи, правещи феноменални снимки не само на луната, но и на далечни галактики. Снимане, проектиране, сканиране, копиране и всякакви други дигитални технологии за визуализация улесняват ежедневието ни.

Ех, тази мечта знанието да се налива с фуния. Това все още не е постигнато, но пък не можем да отречем колко голям напредък има в средствата за информация. Вместо да чете книги, днешните младежи предпочитат да получават визуална информация.

Мечтата за автомат за дрехи. През времето, когато всичко се е шиело на ръчна машина, а доста процеси са се извършвали на ръка, всяко техническо нововъведение би било облекчение. От вземане на точни мерки, през тъкането и получаване на готовите облекла. Днес много от процесите са автоматизирани и това дава възможност за производството на големи партиди от дрехи. Обаче пък, който може да си го позволи, търси уникални, ръчно изработени облекла.

Всяка домакиня знае колко време и труд отнема чистенето. Който е можел да си го позволи, си е наемал слуги, а който не…само е мечтаел за облекчение в тази насока.  Днес има роботи за чистене. Е, не изглеждат като на тази картинка, но важното е, че вършат ефективна работа.

Тежкият труд по сеене, грижа и прибиране на реколтата е довел до измисляне на комбайните и друга земеделска техника. В общи линии автора на картинката съвсем точно е прогнозирал това.

Военен дирижабъл –  така са си представяли въздушните битки в миналото. Не много практични, но само с това са разполагали тогава. Все пак са познали, че ще има военни летателни средства или просто са се мотивирали да ги създадат – макар различни, по-компактни и бронирани. Почти всички изобретения дължим на амбициите на военните.

Въздушно такси – сигурно съвсем скоро всеки ще може да си поръча и въздушно такси, макар и да не изглежда като на картинката, а по-компактно и аеродинамично.

Доста точно са си представяли инкубатора за отглеждане на пиленца. Днес този процес е напълно автоматизиран.

Хотел на колела – вече имаме спални и ресторант-вагони, автобуси и кораби, предлагащи удобства и атракции. Да не говорим за луксозните коли, яхти и каравани, които осигуряват абсолютен комфорт.

Летящи пожарникари в определен смисъл има – днес се гасят пожари със специални хеликоптери. Възможно е да се измисли и повдигане на пожарникарите, за да спасяват хора от високите етажи, но едва ли ще изглеждат толкова хвъркати.

Подводни разходки върху морски кончета – и тогава е изглеждало фантастично, и днес продължава да е така.  Макар мечтата за разходка в подводния свят вече да е реализирана, тя не изглежда точно по този начин. Не че не могат да се създадат подводни скутери за определена дълбочина и то с дизайн на морски кончета, но живи, огромни, мутирали подобни същества няма.