Търсене
Още
    Начало Блог Страница 160

    Невероятни истории за хора, които намират отдавна изгубени вещи

    iskamdaznam
    -
    0
    Невероятни истории за хора, които намират отдавна изгубени вещи

    Безкрайно удивителен и щастлив е моментът, в който намерите привидно безвъзвратно изгубена любима или ценна вещ. Като си припомните как сте търсили безнадеждно из джобове, чекмеджета, под мебелите и къде ли не и накрая сте се примирили за загубата и изведнъж…Съвсем в неочакван момент и на странно място, изгубеното се появява! Вижте тези 12 невероятни истории за хора, които намират изгубеното си.

    В мрежите и на въдиците на рибарите се хваща какво ли не…Но ето на един рибар се случило след десетина години да улови отдавна изгубения си портфейл с пари. Неочакван „воден” спестовен влог.

    Един човек безуспешно си търсел ключовете. След време ги открил на необичайно, но логично място. Неговият малък син ги бил сложил на своя малък автомобил.

    Едно семейство дълго време не можело да разбере как е изчезнал 6-ти том от любимата им поредица. След известно време мистерията била разкрита. Един техен гост забелязал, че 9-ти том изглежда различно, обърнал го и разбрали какво се било случило: Книгата никога не се била губила, просто била обърната и смятана за друг номер.

    Един човек, докато се разхождал из наследената от дядо му овощна градина, открил къде преди десетилетия неговия дядо бил изгубил кънките си за лед. Бил ги закачил на дървото и се сраснали с него.

    Очилата, загубени от един автомонтьор, били открити две години по-късно при следващия ремонт на автомобила, в който ги бил забравил.

    Децата си играят на необичайни места, затова и често губят играчките си. Ето тази колекция  била изгубена за няколко години, докато не отворили за ремонт пианото.

    За няколко месеца тази халка била в неизвестност. Премествайки монитора, собственикът й си я намерил.

    Още една изгубена халка била открита сред време, но на по-необичайно място. Човекът свалил брачната си халка за да не я изгуби в градината, а точно това се случило.

    Тя паднала от джоба му и след време през нея поникнал морков. Вадейки зеленчука, човекът с удивление и радост открил изгубената си халка.

    И трета невероятна история с изгубена брачна халка. Тя била намерена на плаж от търсачка на съкровища. Халката била надписана и тя решила да я върне на притежателя й.

    През 1986г. един човек си купил билет за концерт на Принс, но го изгубил и не могъл да отиде. След 29 години той го намерил в една книга. Кой знае, може този неизползван билет да струва скъпо един ден.

    Жена изгубила любимата си обеца, когато със семейството си били на пътуване извън страната. Нямало никаква надежда да бъде открита, но след година я открива забита в обувките на сина си.

    Мъжете не обичат много да носят вратовръзки, но все пак един мъж съжалявал, че се е изгубила точно любимата му вратовръзка. Всъщност тя не се оказала изгубена. Неговата съпруга я била взела и сложила зад витрината в училищната библиотека, защото чудесно пасвала за реквизит.

    Хората губят какво ли не…Сред най-губените вещи са ключове, чадъри, портфейли и бижута. Но всъщност, предметите не се губят, те са някъде там – скрити или намерени от друг. А щом ги има, значи винаги има вероятност да бъдат открити, ако имаме късмет и проявим търпение.

    3-те най-популярни теории относно изчезването на Амелия Еърхарт

    Ива Великова
    -
    0
    3-те най-популярни теории относно изчезването на Амелия Еърхарт

    През 1937 година американската авиаторка Амелия Еърхарт изчезва безследно над Тихи океан. До ден-днешен нейната съдба остава напълно неизвестна. Въпреки това, през годините много хора са се опитвали да обяснят изчезването й. Ето малка част от най-популярните теории:

    1. Горивото на самолета свършва и той пада в океана

    Много експерти смятат, че самолетът на Амелия никога не каца на остров Хауленд, защото горивото му свършва и той пада в океана. Околосветското й пътешествие започва от Оукланд, Калифорния на 21.05.1937 година и на 29.06 тя и навигаторът Фред Нунан достигат до Нова Гвинея. Няколко дни по-късно двамата правят непрекъснато пътуване от 2556 мили до остров Хауленд, където смятат да заредят гориво и да отпътуват за Хаваи и след това към Калифорния.

    На 2.07 в 6:14 часа Еърхарт и Нунан осъществяват радио връзка с кораба „Itasca” и тя съобщава, че са само на 200 мили разстояние от крайната си точка, но горивото им свършва, а те не виждат земя. Връзката между самолета и кораба е слаба и Еърхарт не успява да чуе добре отговорите от „Itasca”. Амелия и Нунан се свързват още няколко пъти с кораба, като последната им комуникация е в 8:43 часа, след което губят всякакъв контакт.

    Днес много експерти, включително и представители от правителството смятат, че самолетът е паднал в Тихи океан, при което загиват както Еърхарт, така и Нунан. Те са обявени за „изчезнали в океана“ на 19.07.1937 година, след извършени мащабни издирвания, в които участие вземат 4000 души, 9 плавателни съда и 66 самолета. През последните години „Nauticos” – компания в Мериленд, която извършва океански изследвания, няколко пъти прави опити да открие самолета на Еърхарт, но до сега не са имали успех.

    2. Еърхарт е шпионин и не умира при пътуването, а се укрива до края на живота си

    В книгата си от 2016 година „Amelia Earhart: Beyond the Grave” авторът Уилям Джеймсън споделя теория, според която Еърхарт не е била просто пилот. Тя е била и шпионин, нает от президента Франклин Рузвелт с цел да наблюдава японските военни действия на Маршаловите острови. Джеймсън смята, че планът не е провървял, че японците забелязват шпионина, след което самолетът й или се разбива на островите или Еърхарт е извършила принудително кацане.

    Според историята, Еърхарт е задържана като пленница в продължение на няколко години, но Рузвелт не съобщава нищо за това, защото не иска да признае пред обществото, че е наел най-популярната жена пилот за такава мисия. Джеймсън споделя, че е интервюирал племенник на бивш военен, заемащ висок чин, който казва, че само високопоставени лица са знаели, че Еърхарт е взела участие в шпионска мисия. Според теорията Амелия е освободена през 1945 година, връща се в Америка и променя името си на Айрин Крейгмил Болам. Умира през 1982 година.

    3. Еърхарт е заловена от японците и умира като пленница

    Някои твърдят, че японците залавят Еърхарт и Нунан като шпиони. В крайна сметка двамата умират като пленници. Няколко книги подкрепят тази теория, включително и „Тhe Search of Amelia Earhart” на Горнър. Според него няколко местни жители са споделили, че са станали свидетели на кацането на самолета на Амелия.

    През 2009 година Уоли Еърхарт – четвърти братовчед на Амелия потвърждава тези твърдения. Той казва, че Амелия умира от дизентерия, а Нунан е обезглавен от японците. Уоли обаче отказва да посочи източниците си. Наскоро Parker Hannafin Corporation финансира издирване на Маршаловите острови, при което е намерено парче метал, за което се вярва, че е част от самолета на Еърхарт. Резултатите от експедицията не са обявени публично.

    5-те най-кратки властвания в историята

    Ива Великова
    -
    0
    5-те най-кратки властвания в историята

    Този списък е труден за изготвяне, тъй като историята е изпълнена с незапомнени монарси, кралици, на които им е отнета властта и императори, които не са имали късмет. Много лидери стигат до властта, само за да се изплъзне от ръцете им за много кратко време. Независимо от причината – болест, бунт, убийство или някаква неразгадана мистерия, включените в този списък хора са имали власт за изключително кратък период от време.

    1. Папата, който е бил глава на Римокатолическата църква най-кратко

    Урбан VII умира само 13 дни, след като става папа. Той има добра репутация и е смятан за човек на благоприличието, затова народът е изпълнен с надежда, че именно той ще бъде идеалният папа. И наистина, в първите няколко дни Урбан VII събира бедните хора на Рим, за да им помогне, давайки им пари. След това той нарежда на всички пекари да правят по-голям хляб и да го продават по-евтино, покривайки всички загуби от собствения си джоб. Само след няколко дни обаче Урбан VII се разболява и след 13 дни като папа умира.

    2. Най-кратко управлявалия крал

    Френският крал Луи XIX се възкачва на престола през 1830 година, след като баща му Шарл X умира. 20 минути след като става крал, Луи XIX подписва документи, с които обявява, че се отказва от престола.

    3. Най-кратко управлявалата кралица

    Когато болният син на Хенри VIII – Едуард VI умира, много влиятелни протестанти се страхуват, че властта ще се предаде на неговата полусестра Мери, която е католичка. Едуард се възкачва на трона, когато е само на 9 години и много скоро властният Джон Дъдли, който е граф-маршал на Англия, се обявява за негов регент. Притеснявайки се, че ще загуби властта над краля, Дъдли планира да направи така, че Джейн Грей, братовчедка на Едуард, да седне на трона. За да осигури своето място в двора, Дъдли принуждава Джейн да се омъжи за неговия син. Грей дори припада, когато съобщава на народа, че е кралица. Тя се опитва да се държи като такава, но няма обществена подкрепа и само след 9 дни Мери взема короната.

    Много историци вярват, че Мери е имала намерение да опрости младата си братовчедка, тъй като е било очевидно, че тя е станала жертва на нечии чужди игри за власт, но малко след тези събития бащата на Джейн участва в последвалия бунт. Джейн се превръща в огромен риск за короната и е екзекутирана на 16-годишна възраст.

    Още една кралица с краткотрайна власт:

    Беренгела I Кастилска става кралица през 1217 година, когато брат й Хенри умира при инцидент. Беренгела е внучка на Елеонор Аквитанска, известна като кралица както на Франция, така и на Англия. Вместо да запази властта за себе си обаче, Беренгела абдикира само след 2 месеца и 25 дни в полза на сина си Фернандо III. Той от своя страна окончателно обединява Кастилия, Леон и Галиция в единно кралство.

    4. Най-кратко управлявалият император

    В тази категория е трудно да се вместят един или двама души, заради големия брой от самопровъзгласили се за императори мъже, но един уместен кандидат за позицията е Наполеон II. Той става император на Франция, когато е само на 4 години, след поражението на Наполеон при Ватерло през 1815 година. Единственият законен син и наследник на Наполеон – Наполеон II е изпратен в Австрия при майка си, където получава нова титла – херцог Райхщатски, само 16 дни след като е обявен за император. Умира от туберкулоза, когато е на 21 години.

    Още един император, управлявал за кратко:

    Таичанг е 14-тият император от династията Мин и идва на власт, въпреки че баща му предпочита престола да заеме по-малкият му син. Таичанг е обявен за император през 1620 година и започва добре, премахвайки някои данъци и наемайки на добри позиции за работа доста хора. Само 10 дни след като става император, той започва да страда от диария в продължение на много дни, при което член от съвета му, Ли Кежу, му дава едно червено хапче, което да го излекува. На сутринта Таичанг споделя, че се чувства по-добре и е готов да вземе още едно червено хапче. Умира на следващия ден, след като служи 29 дни като император. Историята за червените хапчета се превръща в легенда в Китай, известна като „Мистерията на червените хапчета“.

    5. Най-кратко управлявалият президент

    Много хора не са съгласни албанският президент Скендер Гинуши да се причислява към тези управници. След края на комунистическия режим в страната президентът Сали Бериша става президент, но през 1997 година след загуба на изборите, той е помолен да се оттегли. Бериша отказва да го направи и тогава на негово място е временно назначен Скендер Гинуши (той заема поста между 2 и 5 часа).

    5 други филма за „Титаник“, които вероятно не знаехте

    Ива Великова
    -
    0
    5 други филма за „Титаник“, които вероятно не знаехте

    1. „Saved from the Titanic” (1912 година)

    На 14.04.1912 година в 23:40 часа корабът „Титаник“ се сблъсква с айсберг насред Атлантическия океан. Загиват повече от 1500 души. На 14.05 същата година, се появява първият филм, посветен на инцидента. Точно така – първият филм за „Титаник“ излиза 29 дни след като корабът потъва. Днес филмът е от огромна историческа стойност, не само заради датата, на която излиза. В него участва актрисата Дороти Гибсън, която е била една от 2228-те пътника на потъналия кораб. Тя успява да се качи на първата спасителна лодка и да се спаси. Пресъздаването на най-лошата нощ в живота на Гибсън й повлиява ужасно. Понякога се държала неконтролируемо по време на снимките, а след приключване на продукцията страда от психически травми.

    2. „In Nacht und Eis” (1912 година)

    Заснет в Германия, филмът е излъчен за първи път на 17.08.1912 година. „In Nacht und Eis” е дълъг 42 минути – доста голяма продължителност за времето си. За много дълъг период от време всички вярват, че оригиналният запис на филма е изгубен в историята, но през 1998 година двама частни колекционери предоставят копия на немския филм.

    3. „Atlantic” (1929 година)

    Интересното при този филм е, че в него нито веднъж не се споменава, че става дума за „Титаник“. Името не е изречено нито веднъж, но филмът проследява събитията, случили се след като голям пътнически кораб се блъска в айсберг, след което потъва. И все пак, редакторите на някои вестници сами се досещат за какво става дума и описват „Atlantic“ като „филм за Титаник“.

    4. „Titanic” (1943 година)

    През 1941 година Йозеф Гьобелс – министърът на пропагандата на нацистка Германия решава, че трябва да се създаде високобюджетен филм за най-известното корабокрушение в историята. Заснет по времето на Втората световна война, Гьобелс и сценаристът Харалд Брат гледат на проекта като начин, по който да размажат противника си Великобритания. Те правят това, буквално изхвърляйки точността на информацията през прозореца. Режисьорът Херберт Селпин получава бюджет, равняващ се на 155 милиона долара днешни пари. С такава голяма сума той успява да наеме работници, които да конструират модел на „Титаник“, висок 10 метра. Селпин не доживява да види своя шедьовър на пропагандата. Още по време на снимките е арестуван от Гьобелс и по-късно е открит мъртъв в килията си.

    5. „A Night to Remember” (1958 година)

    Когато продуцентът Уилям Макити е 6-годишен, той наблюдава как „Титаник“ напуска Белфаст – мястото, където е построен. Това е преживяване, което Макити никога не забравя. През 1956 година той създава филмовата адаптация на най-продаваната книга на историка Уолтър Лорд за катастрофата на кораба. Филмът е високо оценен от критиците, които го считат за „най-исторически точния филм за Титаник, правен някога“. Когато Лорд пише книгата, той интервюира около 64 от оцелелите от „Титаник“, а по-късно е консултант при създаването на филма. Уолтър Лорд е съветник и на Джеймс Камерън десетилетия по-късно.

    Жестоки криминални двойки

    Ива Великова
    -
    0
    Жестоки криминални двойки

    1. Карил Фюгейт и Чарлз Старкуедър

    Карил и Чарлз са класически пример за младежка любов. Чарлз е на 16, а Карил само на 13 години, когато започват да извършват своите престъпления. След като убиват един мъж, който работи на бензиностанция, само за 100 долара, извършването на убийство започва да им се струва лесна работа. Старкуедър убива родителите на Карил, както и нейната 2-годишна сестричка.

    Двамата пътуват, убивайки по пътя си приятели и роднини, за да се доберат до всичко, което им се струва необходимо. Когато се отправят към Вашнгтон, отново убивайки жертвите си по пътя, властите започват да ги следват. След високоскоростно преследване, което завършва с престрелка към автомобила на двамата влюбени, те в крайна сметка се предават. Старкуедър е осъден на смърт, а Карил получава доживотна присъда.

    2. Фред и Розмари Уест

    Преди да срещне Розмари, Фред извършва няколко убийства и сексуални посегателства, които остават незабелязани. След като се срещат, Фред и Розмари започват своя пристъпен живот заедно. Тя е проститутка и двамата имат голямо семейство, което често насилвали сексуално.

    Докато Фред е в затвора, Розмари убива детето му от предишен брак. Съкрушената майка отива в дома на престъпната двойка, за да търси отговорност от тях, но бива убита от самия Фред. Започвайки през 1972 година, семейство Уест се насочва главно към млади жени. Много от тях стават жертви на двойката и завършват погребани в мазето на дома им.

    През 1992 година двамата Уест са арестувани за посегателство над деца, но отказът на дъщеря им да свидетелства срещу тях, снема обвиненията. Властите обаче се връщат отново, този път със съдебна заповед за обиск на дома им, отнасяща се до друго изчезнало дете. През 1994 година домът на семейството е претърсен и са открити множество телесни органи на различни жени. Фред е осъден за 11 убийства, а Розмари за 10. Той извършва самоубийство, преди да получи присъдата си, а тя получава доживотен затвор.

    3. Марта Бек и Реймънд Фернандес

    Когато Марта Бек публикува обява за търсене на половинка във вестника, тя не очаква, че ще получи толкова интензивна връзка. Реймънд Фернандес отговаря на романтичната й обява и двамата започват да се срещат. След като Марта бива уволнена от работа, Реймънд й съобщава, че ще я приеме, но при едно условие – да изостави децата си. Марта прави това, което се изисква от нея и напуска децата си.

    Реймънд казва на Марта, че често отговаря на обявите във вестника, за да прелъстява отчаяни жени и да краде парите им. Тогава тя се съгласява да му бъде партньор в криминалните прояви и да намира потенциални жертви.

    След няколко кражби и убийства, двамата са арестувани през 1949 година. Те са признати за виновни в убийство от първа степен и осъдени на смърт.

    4. Джералд и Чарлин Галего

    Джералд и Чарлин се срещат в Сакраменто в покер клуб. Двамата споделят страстта към наркотиците и много скоро заживяват заедно. Когато Чарлин забременява, Джералд взема отчаяни мерки, за да получи своето сексуално удовлетворение. Двамата посещават местния мол, за да търсят своите жертви. Чарлин била главното действащо лице, откривайки без проблем млади момичета, които по-лесно се убеждавали да паднат в капана. Тя открива две девойки, които обещава да почерпи с марихуана.

    Когато момичетата влизат в буса на Джералд, той насочва пистолет към тях. След като ги насилва сексуално, а след това убива, той изхвърля телата им във ферма, намираща се в близост. Двойката се разминава с убийствата, но дъщерята на Джералд от предишен брак съобщава на властите за насилието, което е преживяла от ръцете на собствения си баща. Полицията се сдобива със заповед за обиск на дома им, но Чарлин и Джералд вече пътуват към Невада, където сключват брак. След първите им две жертви, още 8 момичета се превръщат в техни робини.

    През 1984 година Чарлин и Джералд за обвинени в убийство. Чарлин свидетелства срещу съпруга си и получава 16 години и 8 месеца лишаване от свобода. Джералд е осъден на смърт.

    5. Синтия Кофман и Джеймс Марлоу

    Синтия и Джеймс се влюбват още на първата си среща. Скоро след това двамата заживяват заедно и започват да извършват своите престъпни деяния. От октомври до ноември 1986 година, двамата убиват 4 жени. Сред тях са Корина Новис – момиче, което е обявено за изчезнало, след като последно е забелязано до един банкомат, както и Лайнел Мъри, която не се появила на работа. В крайна сметка Синтия и Джеймс за заловени и осъдени на смърт.

    6. Алвин и Джудит Нийли

    Семейство Нийли са типичните серийни убийци. И двамата имат криминално минало, преди да се срещнат. През септември 1982 година двойката открива първата си мишена в мол в Ривърбенд. 13-годишната Лиса Ан Миликън е отвлечена и отведена в мотел, където двойката я насилва сексуално. След това я убиват и изхвърлят тялото й в близкото езеро.

    Следващата им мишена е млада двойка. Момчето, Джон Ханкок, е прострелян, а приятелката му отведена в мотел, където е насилена и убита. За щастие раната на Ханкок не е смъртоносна, той успява да се възстанови и да идентифицира извършителите. Двамата са осъдени на смърт чрез електрически стол.

    7. Фей и Рей Коупланд

    Фей и Рей Коупланд влизат в историята като най-възрастната двойка, осъдена на смърт. През октомври 1989 година властите в Мисури получават анонимно обаждане, че във фермата на Коупланд е възможно да има телесни останки. В дома им е открита пушка, която веднага е свързана с останките, но това не е най-отвратителното. Полицията открива завивки, които Фей е ушила от дрехите на жертвите им. След като престъпленията им се разчуват, двамата възрастни се опитват да се спасят, твърдейки, че са невменяеми – Фей дори казва, че не знае нищо за убийствата. Двамата са признати за виновни и осъдени на смърт.

    5 литературни творби, написани изключително трудно

    Ива Великова
    -
    0
    5 литературни творби, написани изключително трудно

    1. „Гадсби“ от Ърнест Винсънт Райт

    Някои биха казали, че „Гадсби“ е книга за „силно привличане и любов“, но самият автор не би използвал точно тези думи. Вместо това, Ърнест Райт би използвал думи, в които няма буквата „е“. Това е така, защото през 1939 година той си обещава да напише книгата изцяло с думи, в които не участва „е“ – най-често срещаната буква в английския език.

    По този начин Райт иска да докаже, че всеки велик автор може да работи по този труден начин и въпреки това, да успее да разкаже завладяваща история. Той дори изтръгва бутона с буквата „е“ от пишещата си машина и поставя богатия си речник на изпитание.

    Когато публикуването на книгата е обявено, един скептик пише писмо на Райт, в което твърди, че създаването на такава книга е невъзможно. В увода на книгата, авторът пише, „Добре, невъзможното е постигнато“. За съжаление той не доживява да види успеха на творбата си, тъй като умира през същата година, в която „Гадсби“ е издадена.

    2. „Скафандърът и пеперудата“ от Жан-Доминик Бауби

    Много автори преминават през какви ли не болести и душевни мъки, за да завършват своите шедьоври, но едва ли някой е страдал толкова, колкото Жан-Доминик Бауби – главният редактор на френското модно списание „Elle”.

    През 1995 година, когато е на 43 години, Бауби претърпява сърдечен удар, след което изпада в кома за два дни. Когато се събужда, цялото му тяло, освен левия му клепач, е парализирано. Въпреки това, Бауби е решен да пише. Използвайки само своето огромно въображение и единственото си мигащо око, той започва работа по „Скафандърът и пеперудата“. Бауби работи с помощник, който му показва буквите, а когато посочи правилната, Жан-Доминик премигва с окото си, за да потвърди.

    Книгата му се превръща в бестселър в цяла Европа. За съжаление Бауби умира през 1997 – скоро след като излиза първият тираж. Той пропуска не само преводите на произведението си, но и филмовата му екранизация, направена през 2007 година.

    3. „Transcendence-Perfection” от Шри Чинмой

    Преди смъртта си през 2007 година индийският мистик Шри Чинмой пише около 1000 книги, 20 000 песни и 115 000 поеми. Някои са на родния му език – бенгалски, а други на английски. Очевидно Чинмой е пишел изключително бързо, но никога не е бил толкова бърз, колкото на 1.11.1975 година, когато пише „Transcendence-Perfection” (колекция от 843 поеми) само за 24 часа.

    Как може Чинмой да е толкова производителен? Той вярва, че ключът се крие в медитацията. „Външният ум е като повърхността на море. На повърхността морето е бушуващи вълни… но когато се гмурнем на дълбоко, същото море е мирно, тихо и спокойно. Там откриваме източника на творчеството“.

    4. „Бдение над Финеган“ от Джеймс Джойс

    Джойс завършва „Бдение над Финеган“ само 2 години преди смъртта си през 1941 година. По това време той е почти напълно сляп, затова диктува на своя приятел Самюел Бекет. Когато „Бдение над Финеган“ е завършена, тя се превръща в една от най-трудно разгадаемите и тайнствени произведения на английската литература.

    5. „Washington Crossing the Delaware” от Дейвид Шълман

    Етимологът Дейвид Шълман наистина обича думите. Той има огромен принос за Оксфордския английски речник. По време на Втората световна война служи в армията и използвайки езиковите си умения, успява да дешифрира японските кодове. Най-удивителната му работа обаче, се появява през 1936 година, когато пише сонета „Washington Crossing the Delaware”.

    Това, което прави произведението толкова забележително е, че всеки от 14-те стиха е анаграма на заглавието. Нещо повече, стиховете образуват римуващи се строфи, които разказват някаква история.

    12 любопитни факта за „Бар Наздраве“

    Ива Великова
    -
    0
    12 любопитни факта за „Бар Наздраве“

    1. Излъчването на „Бар Наздраве“ едва не е прекратено след първи сезон. Както при много други популярни сериали, успехът на „Бар Назадраве“ не е внезапен. Премиерата му е на 30.09.1982 година, след което той се нарежда на 77-то място в класацията за топ 100 сериали за седмицата.

    2. Днес барът, в който е заснет сериала, се нарича „Наздраве“.

    3. Тед Дансън посещава уроци за бармани в Калифорния, за да успее по-убедително да изиграе героя си Сам Малоун.

    4. Героят Норм е базиран на истинска личност. През 2012 година един от продуцентите на сериала, Лес Чарлз, разказва за годините си в колежа, когато е работил като барман. „В заведението често идваше мъж, който не се казваше Норм, но винаги казваше, че ще пие само една бира, а после му помагахме да се прибере в къщи. Съпругата му често звънеше, а той искаше да й казваме, че той не е в бара“.

    5. Съпругата на Норм, Вера, която така и не се появява в сериала, е озвучавана от истинската съпруга на актьора Бернадет Бъркет.

    5. Джон Раценбергер, актьорът, който играе ролята на Клиф, често импровизира своите забавни (и неверни) факти. Той споделя, че в началото е имал сценарий за тях, но с течение на времето всички му се доверяват сам да измисля забавните си истории.

    6. Риа Пърлман не е единствената Пърлман, която участва в „Бар Наздраве“. По-малкта й сестра Хайд продуцира много от епизодите, а баща им Фил играе един от честите посетители на бара.

    7. Тед Дансън носи перука, за да изобрази маниака на тема коса Сам Малоун.

    8. Зрителите често се оплакват от „шумния запис на смях и аплодисменти“, които се чуват след забавните сцени, но всъщност смехът и аплодисментите са истински. Точно затова, през 1983 година епизодите започват с „Бар Наздраве се снима на живо и пред публика“ – директен отговор към оплакващите се зрители.

    9. Келси Грамър играе ролята на Фрейзър в продължение на 20 години. Той прави дебюта си в „Бар Наздраве“ през третия сезон. Въпреки че в началото идеята е да не е важен герой, популярността на Фрейзър кара продуцентите да го включват в повече епизоди. Четири месеца след приключването на „Бар Наздраве“ през май 1993 година, започва излъчването на сериала „Фрейзър“.

    10. Трите имена на Норм са Хилари Норман Питърсън.

    11. Това, че Уди Харелсън играе героя Уди Бойд е съвпадение. Сценарият, включващ Уди Бойд, е написан много преди актьорите да се явят на прослушване за ролята.

    12. Когато през 1993 година Тед Дансън казва, че се оттегля от сериала, продуцентите решават, че могат да продължат „Бар Наздраве“ като Уди Бойд поеме бара вместо сам. Уди Харелсън обаче отказва да участва без Дансън, затова сериалът е спрян.

    Зловещото съвпадение при убийствата в Ерингтън

    Ива Великова
    -
    0
    Зловещото съвпадение при убийствата в Ерингтън

    Ерингтън е предградие на Бирмингам, Англия, което има своята мрачна история, която гражданите все още помнят – неразрешените убийства на две млади жени, чиито детайли прекалено много си приличат, за да бъдат игнорирани. Най-ужасяващата част? Двете убийства се случват през 157 години.

    В 6:30 сутринта на 27.05.1817 година работник на име Джордж Джаксън се натъква на няколко разкъсани парчета плат, шапка и обувки в близост до една водна яма. Той съобщава на властите, които след претърсване на района откриват тялото на Мари Ашфорд, по което все още си личат синините и следите от сексуалното посегателство, извършено преди смъртта й. По-късно в района са открити мъжки и женски стъпки. Полицията продължава да разследва и подозренията им падат върху мъж на име Ейбрахам Торнтън.

    Жертвата е едно 20-годишно момиче, което има много обожатели. На 26.05 тя тръгва на работа, отбивайки се преди това в дома на г-жа Бътлър, където живее нейната приятелка Хана Кокс. Там Мари оставя дрехи, които възнамерява да облече на танците по-късно същата вечер.

    В 18 часа същата вечер Мари се връща в стаята на Хана, където се преоблича. След това двете момичета отиват на танците. Те се забавляват много там като по-голяма част от времето прекарват в компанията на Бенджамин Картър и Ейбрахам Торнтън. Четиримата напускат събитието, поемайки по главния път – Честър Роуд. Хана се прибира сама, след което Бенджамин Картър се връща обратно на танците, а Мари и Ейбрахам вървят заедно до дома на бабата и дядото на Мари. В 4 часа сутринта тя се връща в дома на Хана, за да облече работните си дрехи. Хана, като всяка любопитна приятелка, разпитва Мари за случилото се. Момичето било спокойно и в добро настроение. То споделило на Хана, че е прекарала времето си с Торнтън. По-късно се появяват свидетели, които твърдят, че са забелязали Мари сама на пътя в 4 часа сутринта.

    Няколко часа по-късно Мари е открита мъртва. В 8 часа на следващата сутрин, обърканият Ейбрахам Торнтън е арестуван. Той казва на полицаите: „Не мога да повярвам, че е убита. Аз бях с нея до 4 часа сутринта“. По време на разпитите той казва на детективите, че е правил секс с Мари през нощта, след което разговаряли и наблюдавали небето до 3 часа сутринта, след което той я изпраща до дома на Хана, изчаква я отвън и заминава, след като вижда, че тя няма да излезе отново. Това е последният път, в който Ейбрахам твърди, че е видял Мари жива.

    Делото срещу Ейбрахам започва на 8.08. Обществото е убедено в неговата вина. Въпреки това, трима свидетели го подкрепят в неговото алиби. Това, заедно с факта, че няма достатъчни доказателства, че той е убиецът, допринасят за оневиняването му.

    Братът на Мари не е съгласен с решението на съда и настоява за повторно разглеждане. Тогава, по едно странно стечение на обстоятелствата, на Ейбрахам му е позволено да докаже невинността си със „Съд чрез битка“ – битка до смърт, при която обвиненият доказва твърденията си. Братът на Мари обаче не отговаря на предизвикателството и в крайна сметка, Ейбрахам е освободен и скоро напуска щатите, тъй като обществеността е убедена във вината му.

    Неразрешеното убийство на Мари Ашфорд оставя болезнени рани у местните. Точно 157 години по-късно същите рани ще бъдат отворени наново в подобно на Мари убийство.

    На 20.05.1974 година друго 20-годишно момиче е убито и изоставено във водна яма в Ерингтън. Тялото й, по което си личат белези от наранявания и сексуално посегателство, са забелязани няколко дни след смъртта й. Името й е Барбара Форест и работи като медицинска сестра. Тя изчезва на същия ден, в който Мари изчезва. Свидетели съобщават, че Барбара е била заедно с приятеля си Саймън Белчър в нощта на смъртта й, танцувайки в няколко различни бара. Белчър разказва, че е изпратил Барбара до автобуса в 1 часа след полунощ и това е последният път, в който я вижда жива.

    Започва разследване с участието на 100 детективи. Още веднъж властите се спират на мъж на име Торнтън. Майкъл Иън Торнтън бил колега на Барбара. След като полицаите откриват кръв на панталоните му, а майката на заподозряния казва, че алибито му е фалшиво, властите го обвиняват в убийство.

    Торнтън е изправен срещу съда. И подобно на случая с Мари преди 157 години, обвиненият е оневинен поради липса на доказателства. Сестрата на Барбара – Ерика отказва да приеме решението. През 2012 година тя изисква случаят да бъде преразгледан и тогава наяве излизат резултати от направени ДНК тестове.

    Друг интересен факт е, че и двете момичета явно са усещали, че нещо лошо предстои. Мари Ашфорд споделила на майка си, че има „лошо чувство относно следващата седмица“. Барбара пък споделила на колеги, че „това ще бъде най-лошият ми месец, просто го знам, не ме питайте защо“.

    И двете убийства остават неразрешени до днес. Някои просто не могат да се начудят на приликите в убийствата, а други твърдят, че в тях няма нищо необичайно. Едно е сигурно – хората от Ерингтън продължават да търсят отговорите, които не са получили, след тези ужасни случаи на убийства.

    Търговските пътища, които променят световната история

    Ива Великова
    -
    0
    Търговските пътища, които променят световната история

    1. Пътят на коприната

    Пътят на коприната е най-известният древен търговски път, свързващ Китай и Римската империя. Коприната се продава от Китай до Рим, започвайки от 1 век пр.н.е в замяна на вълна, сребро и злато, идващи от Европа. Освен търговски стоки, по Пътя на коприната се „пренасят“ знания, технологии, религиозни учения и изкуства. На различни места по пътя се образуват характерни търговски центрове като Самарканд – град в Узбекистан, който се превръща във важен център за интелектуален „обмен“.

    Рядко се случва търговците да изминават целите 4000 мили, така че обменът на стоки се извършва и между отделните центрове на търговия по пътя. След разпадането на Римската империя през 4 век, Пътят на коприната престава да се използва чак до 13 век, когато търговията по него е възстановена от монголците. Италианският изследовател Марко Поло проследява Пътя на коприната през 13 век, превръщайки се в един от първите европейци, посетили Китай. Но известният път за съжаление не служи единствено за размяна на стоки. Много учени смятат, че търговците, пътуващи по този маршрут разпространяват бактериите, причиняващи Черната смърт.

    2. Пътят на подправките

    За разлика от първия, Пътят на подправките е морски път, свързващ Изтока и Запада. Пипер, канела и индийско орехче са изключително търсени подправки в Европа, но преди 15 век достъпът до търговията с Изтока е контролиран от северноафрикански и арабски посредници, заради които тези подправки са изключително скъпи и редки. С настъпването на периода на Великите географски открития, когато плаването на дълги разстояния става възможно, европейците започват да използват моретата и океаните за директни търговски отношения с Индонезия, Китай и Япония.

    Водени са войни, завземани са земи и са трупани богатства на гърба на търговията с подправки, което превръща този маршрут един от най-значимите от гледна точка на глобализацията.

    3. Пътят на тамяна или Пътят на благовонията

    По този път се пренасят главно тамян и смирна, които се откриват само в южния край на Арабския полуостров. Тамянът и смирната се получават от изсушени дървесни сокове, които могат да бъдат изгорени като тамян, използвани като парфюм или при погребалните ритуали в балсамирането. Камилата е опитомена през около 1000 година пр.н.е и това позволява на арабите да започнат да транспортират ценните си стоки до Средиземноморието. Тамянът и смирната са значима стока за римляните, гърците и египтяните.

    4. Кехлибареният път

    Кехлибарът се търгува още от 3000 година пр.н.е. Кехлибареният път, свързващ Балтийско море с останалата част от Европа, е развит от римляните, които ценят камъка както за декорация, така и за медицински цели. В Балтийско море се намират големи находища от кехлибар, образувани преди милиони години, които излизат на брега след бурите. Така много от търговците започват бизнеса си с него. Въпреки това, по време на кръстоносните походи през 12-13 век, Балтийско море се превръща във важен източник на доходи за рицарите от Тевтонския орден, които поемат контрола над кехлибарения район. Рицарите преследват и убиват всеки, който се опитва да събира или продава кехлибар.

    5. Пътят на чая

    Древният път е дълъг над 6000 мили и преминава през планинската верига Хенгдуан в Китай – район, който е един от основните производители на чай в страната – и през Тибет до Индия. Той пресича редица реки, което го прави един от най-опасните древни търговски пътища. Части от маршрута се използват от началото на 1600-те години пр.н.е, а целият маршрут се използва от около 7 век.

    С развитието на морските пътища значението на Пътя на чая намалява, но през Втората световна война отново се използва активно, тъй като японците блокират много от морските пристанища, затова Пътят на чая става важен маршрут за търговия между Китай и Индия.

    6. Пътят на солта „Виа Салария“

    Солта винаги е представлявала ценна стока, защото се използва за запазване на храната и като антисептик. Тя обаче е била оскъдна в древността, така че площите, богати на сол, се превръщат във важни търговски центрове. Пътищата, свързващи тези центрове, също придобиват огромна важност. Най-известният от тях, римският път „Виа Салария“, започва от Остиа, пресича Италия и достига до бреговете на Адриатическо море. Солта тогава е толкова ценна, че съставлява част от заплатата на римския войник. (От там идва и израза „Не си заслужава солта“).

    Друг важен път на солта в Европа е „Старият солен път“, който започва от Люненбург в Германия. През Средновековието той става жизненоважен при осигуряването на сол за риболовните флоти.

    7. Транссахарски търговски пътища

    Тази система от търговски пътища свързва Северна и Западна Африка и преминава през пустинен район. Пътищата започват да се използват през 4 век и до 11 век многобройни каравани, състоящи се от над 1000 камили превозват материали през Сахара. Злато, сол, роби и платове са сред най-важните стоки по този маршрут, но търговия се извършва и с много други разнообразни стоки – от щраусови пера до оръжия.

    Търговският път допринася за разпространението на исляма, арабските знания, образование и език. Освен това, Транссахарските пътища насърчават развитието на паричните системи и изграждането на държавни структури. До 16 век, когато европейците започват да осъзнават стойността на африканските стоки, тази система от търговски пътища е засенчена от трансатлантическата търговия, управлявана от Европа.

    8. Търговските пътища на Бронзовата епоха

    По търговските пътища на Бронзовата и Желязната епоха се пренасят главно металообработващи материали. За получаване на бронз са необходими мед и калай – факт, който е известен на народите от Близкия Изток през около 2800 година пр.н.е. Тази нова технология поставя калая в центъра на търсенето и тъй като не се среща често, пътищата, по които се пренася калай, придобиват изключителна важност.

    Археологическите находки показват, че освен калай, по маршрутите се е търгувало с „технологии и изкуство“, като по този начин се е осигурила жизненоважна връзка в цяла Европа.

    Какво е квантово самоубийство?

    Ива Великова
    -
    0
    Какво е квантово самоубийство?

    Законите на квантовия свят са толкова необикновени, че ако се опитваме да проследим логичността им, ще получим някои доста странни резултати. Ето защо квантовата физика е пълна с мисловни експерименти. Вероятно сте чували за котката на Шрьодингер. Няма да влизаме в пълни подробности за нея, но можем да кажем единствено, че квантовото самоубийство е подобен експеримент, само че този път котката сме самите ние.

    Мисловният експеримент за квантово самоубийство за първи път е представен от Макс Тенгмарк през 1997 година и звучи така – представете си, че един пистолет е свързан към машина, която измерва въртенето на квантовата частица всеки път, в който спусъкът е натиснат. Ако частицата се върти по посока на часовниковата стрелка, пистолетът ще стреля, а ако се върти обратно на часовниковата стрелка, пистолетът няма да стреля.

    Човек насочва пистолета към торба с пясък и натиска спусъка 10 пъти. Това, което ще се случи е, че пистолетът при някои случаи ще стреля, а при други ще откаже. След това, мъжът насочва пистолета към главата си и отново натиска спусъка 10 пъти. Какво ще чуе? Единствено звуците, които пистолетът ще издаде, когато отказва да изстреля куршума. Човекът може да продължи да натиска спусъка до безкрай, но пистолетът няма да стреля никога. Как е възможно това?

    Нека сега се върнем към момента, в който мъжът насочва пистолета към главата си. Той натиска спусъка и пистолетът стреля. Човекът е мъртъв. Но как може да стане това, след като вече знаем, че пистолетът никога не стреля, когато е насочен към мъжа? Това е така, защото всеки път, когато мъжът натиска спусъка, вселената се разделя на две времеви линии – в едната пистолетът действително стреля, а в другата не. Когато стреля към торбата с пясък, мъжът съществува във времевите линии, създадени от поведението на пистолета – в единия случай гърми, а в другия не. Но когато насочи пистолет към себе си, единствените времеви линии, в които човекът може да съществува, са онези, в които ще оцелее – следователно той съществува само във времето, в което пистолетът не стреля.

    Този начин на мислене е известна интерпретация на квантовата физика, според която нашата реалност е само една от всичките времеви линии. Спорен въпрос наистина, но пък интересен за размисъл. С тази интерпретация, всеки път, когато правите нещо, предизвиквате разделяне на вселената. В момента четете тези думи, но съществува друга времева линия, в която вие сте затворили тази статия. Тази сутрин сте станали рано, но съществува друга времева линия, в която сте спали до по-късно. В тази времева линия сте избрали дадена професия, но в друга, животът ви се развива по друг начин. Всичко, което знаете, е от времето, в което се намирате.

    Както самият Макс Тенгмарк посочва, в интерпретацията му има някои недостатъци, тъй като смъртта не е „двукомпонентна“ – „или сме живи или мъртви“ – казва той. Имайки предвид тези фактори, експериментът не бива да се разглежда като сериозна теория за безсмъртието. Нито пък би било удачно сами да изпробваме правотата й.

    10 любопитни факта за Макс Планк – основател на един от стълбовете на съвременната физика

    Ива Великова
    -
    0
    10 любопитни факта за Макс Планк – основател на един от стълбовете на съвременната физика

    1. Макс Планк е основател на един от стълбовете на съвременната физика. Съществуват две основни теории, с които физиката обяснява вселената. Теорията за относителността на Айнщайн и квантовата теория на Макс Планк. През 1890-те години той се насочва към изследване на термоизлъчванията и създава формула, описваща разпределението на енергията, излъчвана от абсолютно черно тяло, която по-късно става известна като „Закон на Планк“. За да обясни защо законът му работи, той твърди, че телата излъчват енергия на малки отделни порции, които той нарича кванти.

    Самият той е изненадан от откритието си и пише: „Моите опити да се постави елементарното квантово действие в класическата теория продължават вече няколко години и ми костват много усилия“. Въпреки това, до смъртта си, Планк се е превърнал в легенда в научния свят.

    2. Планк помага в популяризирането на термина „теория“ като с тази дума той определя работата на Айнщайн по относителността.

    3. Макс Планк е уважаван физик през целия си живот. Както пише научният автор Барбара Клайн: „В Германия по това време само бароните и князете се радват на по-голямо уважение от професорите“ и Планк не прави изключение. Той печели множество награди, преди най-накрая да е удостоен с Нобелова награда, когато е на 60-годишна възраст.

    4. Планк разбира важността на работата на Айнщайн изключително рано и е един от първите, които подкрепят теорията му за относителността. Двамата остават приятели и близки колеги до края на животите си.

    5. Планк е добър пианист и както той сам споделя, едва не е изоставил кариерата си на физик, за да се занимава с музика. Той често организира различни събития в дома си, на които кани други надарени физици и академици да свирят на своите инструменти.

    6. Скоро след като започва да учи в Университета в Мюнхен през 1874 година, неговият професор по физика Филип фон Джоли предупреждава младия студент да не се насочва към теоретичната физика. Джоли твърди, че учените вече са открили общо взето всичко, което може да бъде открито. „В тази сфера почти всичко вече е открито, а това, което е останало, ще служи просто за запълване на някои празнини“. Добре че Планк не се вслушва в съвета на професора си.

    7. Заради усилената му подкрепа към еврейски учени като Айнщайн, Планк е считан от нацистите за конспиратор. Гестапо дори разследва работата му, смятайки, че той е част от заговор, който цели да се издигнат еврейските учени за сметка на немските.

    8. Синът му Ервин Планк е арестуван през 1944 година и обвинен в заговор против Хитлер, при който немският лидер е ранен, след като един куфар се взривява до него. Ервин е осъден на смърт. Опитвайки се да спаси живота на любимия си син, 87-годишният Макс Планк пише писмо, молейки за снизхождение, както на Хитлер, така и на Хайнрих Химлер. Ервин Планк е обесен на 23.01.1945 година.

    9. След края на Първата световна война, Планк насърчава своите колеги да игнорират нестабилността в политиката и да се фокусират върху нещата с по-голяма значимост – техните научни постижения. Мотото му е „Упорствай и продължавай да работиш“.

    10. Няколко негови открития получават неговото име като – Законът на Планк, Константа на Планк, Единици на Планк. Съществува така нареченото Време на Планк – времето, необходимо на един фотон да пропътува дължината на Планк, лунен кратер Планк, космическият апарат Планк и други. Няма как да не споменем и Институтите Макс Планк, в което се включват около 80 изследователски института.

    6 факта за „Обяд на небостъргач“ – една от най-популярните снимки, правени някога

    Ива Великова
    -
    0
    6 факта за „Обяд на небостъргач“ – една от най-популярните снимки, правени някога

    Голямата депресия в Америка е вдъхновение за множество запомнящи се фотографии от 20 век, перфектно улавящи болката и страданията на работещите хора. Снимки на бедни и отрудени хора, изоставени жилища и отчаяни майки влияят върху народното съзнание. Но „Обяд върху небостъргач“ е различна снимка.

    Погледът върху работниците, които обядват по време на изграждането на „Рокфелер Сентър“ на 260 метра във въздуха, е лъч надежда за народа през 30-те. Тази снимка им показва, че Америка все още строи, все още прогресира и най-важното – все още работи.

    Изминали са 85 години от първото публикуване на снимката в „New York Herald-Tribune” на 2.10.1932 година и оттогава „Обяд на небостъргач“ е една от най-разпознаваемите снимки в целия свят. Ето и няколко любопитни факта за нея:

    1. Снимката може и да е една от най-популярните, но все още не е известна самоличността на фотографа, който я заснема. За определен период от време тази заслуга се приписва на Чарлз Ебетс, но в онзи момент на небостъргача има и други фотографи, включително Уилям Лефтуич и Томас Кели, затова в архивите вместо име на фотограф, е изписано „неизвестен“.

    2. „Обяд на небостъргач“ е направена изцяло с цел публичност. 11 мъже, които спокойно се хранят на 69-тия етаж на небостъргач, не е ежедневна гледка и цялата сцена е предварително подготвена, за да бъде заснета. Мъжете са истински работници, но целта на фотографията е да се популяризира изграждането на „Рокфелер Сентър“. Снимката е направена по време на Голямата депресия, докато 15 милиона души търсят работа. Това, че Америка все още се развива, дава надежда на много от тези хора.

    3. Негативът се съхранява в огромен подземен трезор в близост до Питсбърг, Пенсилвания. В трезора, наречен „Iron Mountain”, се съхраняват ценни произведения на изкуството, снимки, филмови ленти, музикални произведения и правителствени документи. Температурата там е контролирана, за да не бъдат повредени пазените предмети.

    4. Точно както самоличността на фотографа е неизвестна, така и не става ясно кои са 11-те мъже на снимката. Режисьорът Шон Ò Куалейн обаче се разравя в архивите, заради документалния си филм, наречен „Men at Lunch”. Той и архивистът Кристин Ръсел успяват да идентифицират само двама от 11-те мъже – Джоузеф Екнър (третият от ляво надясно) и Джо Къртис (третият от дясно наляво). Имената на останалите работници все още са неизвестни.

    5. Шон Ò Куалейн започва работа по документалния филм, след като получава писмо от Пат Глин и брат му, които твърдят, че са разпознали баща си и чичо си на снимката. „Най-голямата изненада за нас беше, че въпреки популярността на снимката, преди нас никой не си беше направил труда да разбере нито кои са работниците, нито кой е фотографът“ – споделя Шон Ò Куалейн . Той допълва, че не съществуват официални данни за работниците от тогава и то не защото са изгубени, а просто защото не е имало такива изобщо. Според уебсайта на „Рокфелер Сентър“ по изграждането работят над 40 000 души. Без документи самоличностите на почти всички мъже обаче остава загадка.

    6. Според някои историци снимката „Обяд на небостъргач“ в действителност не е била толкова страшна и опасна, колкото изглежда. Те вярват, че мъжете не са обядвали във въздуха, а под тях е имало напълно безопасна платформа, която да ги предпази от възможен инцидент с фатален край. Но, както при много други факти около снимката, този също остава забулен в мистерия.

    1...159160161...319Страница 160 на 319

    Мобилно приложение за Android и iOS



    © Copyright 2008-2024, www.IskamDaZnam.com. All Rights Reserved.

    Съдържанието на сайта ИскамДаЗнам е обект на авторско право.
    Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ИскамДаЗнам, посочване на източника и добавяне на линк към www.IskamDaZnam.com.

    developed & hosted by ivexto