Търсене
Още
    Начало Блог Страница 164

    Изумителни открития в задните дворове на случайни хора

    iskamdaznam
    -
    0
    Изумителни открития в задните дворове на случайни хора

    Вероятно всеки си мечтае да направи някое изумително откритие, докато копае в задния си двор. Е, за някои хора това не е просто мечта, а самата реалност.

    Тези хора, за които ще ви разкажем, са направили изключителни открития в задните дворове на своите къщи. Вероятно без изобщо да предполагат, че това е възможно.

    Нека видим какво са успели да открият.

    650-годишно съкровище

    Андреас К. копае в своя заден двор, когато попада на няколко бижута, които видимо датират отдавна. Въпросните предмети обаче са толкова замърсени, че Андреас първоначално решава, че те не струват нищо. Той ги слага в кутия и я слага в мазето си, където ги държи около две години. Отново ги намира, когато решава да почисти мазето. Когато все пак решава да ги лъсне малко, той забелязва, че изглеждат много по-ценни, отколкото е смятал.

    След като публикува снимки на бижутата в интернет, един археолог го окуражава да извести за откритието си Австрийската агенция. Агенцията е категорична – това е едно от най-значимите откритие на средновековно съкровище в цялата история на Австрия.

    Той решава да запази съкровището, но с уговорката, че може да го отдаде под наем на някой от местните музеи.

    Съкровището на викингите

    През 2007 година, след един наистина тежък дъжд, Таге Петерсон открива две древни монети на своята ливада. След като вика местните археолози, открити са още 67 монети. Една от тях никога не е откривана преди в Швеция, докато от другата е откриван само още един екземпляр.

    Повечето от монетите са германски, английски и арабски, датиращи от 10-и и 11-и век. Някои от тях са в следствие на търговия, но други са по-скоро “откупни” пари, с които някои народи са плащали на викингите, за да не бъдат атакувани от тях.

    Откритото съкровище на викингите се е намирало на около 400 метра от място, за което се знае, че някога е било хранилище на викингите. Тези страховити воини са използвали земята като сейф – заравяли са дълбоко ценностите си, докато не са им трябвали отново.

    Самолет от Втората световна война

    През тази година 14-годишният Даниел Ром Кристиансен от Дания има задача в училище – той трябва да напише доклад за Втората световна война. И му трябва нещо интересно по темата. Неговият баща му казва на майтап, че той трябва да потърси самолета, за който има легенда, че се е разбил в полето зад техния дом. Дядото на Даниел навремето е казвал, че през 1944 година там се е разбил самолет. Никой обаче не му е вярвал.

    Даниел обаче решава да направи точно това – да потърси самолета. Той и неговият баща взимат метален детектор и започват търсенето. Изненадани са, когато той започва да издава звуци. Започват да копаят и за тяхна изненада откриват останките на самолет на около 4-6 метра дълбочина.

    Открити са хиляди части на самолета. Те откриват дори костите и личните вещи на пилота. Свързват се с властите, а датската полиция взима костите, за да им се направи проучване и да бъде уточнена идентичността на пилота. Ако те постигнат успех с това, той ще получи военно погребение в родината си Германия.

    Най-известни хакери в света

    Йоланта Атанасова
    -
    0
    Най-известни хакери в света

    Днес в списъка с престъпления влизат още един тип престъпления – хакерски атаки и кибер тероризъм. Някои хакери остават анонимни, други копнеят за слава, трети биват заловени и така влизат в категорията „най-известни хакери в света”.

    Животът на някои от известните хакери е като от екшън филм. Някои правят кибер престъпления за пари, други уж с добри намерения, трети от любопитство.

    Ето историите на 10-те най-известни хакери в света:

    Кевин Полсън

    Кевин Полсън става известен с хакването на телефонните линии на радио KIIS-FM. Със своите умения той успява да стане пореден слушател 102, а наградата за това е Porsche 944.

    Злонамереният хакер от 80-те години умело се укрива от ФБР, но е заловен през 1991 година. Присъдата му е 5 години затвор. Властите му дават прозвището „Ханибал Лектър на компютърните престъпления“. Днес Кевин Полсън  е старши редактор на Wired News.

    Робърт Морис

    Робърт Морис пуска компютърен червей на  2 ноември 1988 г. Злонамереният акт води до  сваляне на една десета от глобалния Интернет, като отслабва повече от 600 компютърни системи. Нанесените щети са на стойност 15 милиона долара. Според оправданията на Морис това било само номер, за който съжалява, че е направил.

    Морис е сред първите осъдени хакери от Computer Fraud and Abuse Act  (CFAA), но присъдата му е само глоба и обществено полезен труд.

    Владимир Левин

    Владимир Левин е известен с това, че е извършил първият онлайн обир на банка. Фактически Левин просто е пренасочвал разговорите на клиентите и е запаметявал набираните номера на сметки  и PIN кодове. През 1994 година чрез своя лаптоп е прехвърлил 10 милиона от сметките на клиенти на Citibank по своя сметка.

    Скоро след акцията и връщането на почти всички пари Левин е заловен и съден, но и бързо освободен. Присъдата му от 18 месеца, вече си бил излежал по време на делото.

    Алберт Гонзалес

    Алберт Гонзалес, с помощта на своя кибер екип и използването на  SQL injection техники, създават злонамерен софтуер за кражба на данни от корпоративни мрежи. Според слуховете, през периода 2005 до 2007 година, групата е продала около 170 милиона карти и номера. При ареста му са конфикувани около 2 милиона долара.

    Обвинен е за ръководство на обири на банкомати и кражба на кредитни карти. През 2010 г. Алберт Гонзалез получава присъда 20 години затвор.

    Майкъл Калче

    Майкъл Калче  е  автора на  DDoS атаките срещу известните търговски сайтове като Amazon.com, Yahoo!, eBay, Dell, и CNN. През месец февруари на 2000 година Калче хаква Yahoo! и причинява спирането за около час. Той е от хакерите, които правят акциите си  с цел демонстрация на сила. През 2001 г. Съдът за малолетни  обявава присъдата му, състояща се от няколко санкции – глоба, ограничен достъп до глобалната мрежа, осем месеца открит арест и една година в пробация.

    Дейвид Смит

    Той е автор на мейл вируса Melissa. Според Смит вирусът не е бил измислен за вреда, а  като средство за разпространяване на информация. Първоначално вируса е бил скрит във файл с пароли за най-познатите порнографски сайтове, а наименованието на вируса е взаимствал от името на танцьорка в клуб от Флорида.

    Адриан Ламо

    Обикаляйки интернет-кафенета и  библиотеки Адриан Ламо си заслужил прозвището „бездомният хакер“.  През 2002 Ламо е прониквал в нашумели компютърни мрежи  като Microsoft, The New York Times, MCI WorldCom  и Yahoo!. За атаките си Ламо е осъден да плати  около 65 000 долара и на шест месеца домашен арест. Днес той използва  уменията си като анализатор на заплахи.

    Гари Маккинън

    През 2002 г. на компютър на армията на САЩ се появява съобщение: „Система ви за сигурност не струва“. Оказва се, че автор на съобщението е системен администратор от Шотландия – Гари Маккинън. Той има синдрома на Аспергер, който представлява лека форма на аутизъм. Страдащите от аутизъм имат затруднения в общуването и четенето, но често са гении в определена област. Гари  Маккинън е обвинен за хакването на компютърните мрежи на правителството на САЩ  – системите на Армията, Флота, Въздушните сили и NASA. Съдът е постановил Маккинън да бъде екстрадиран в САЩ, за излежи около 60 години затвор. Поради здравословното си състояние той все още живее в Шотландия. Интересен е мотивът на Маккинън за проникване в системите – търсел е информация за НЛО. Гари твърди, че е открил информация за  секретна  космическа станция, списък с космонавти  и тайни мисии. Хакерът смята, че  NASA ретушира снимките си, за да се премахат извънземни следи.

    Джордж Хоц

    Джордж Хоц хаква PlayStation. Заради пробива хакери проникват в PlayStation Network и открадват личната информация на милиони потребители. През април 2011 г. Sony и подсъдимия достигнат до споразумение, че компанията се отказва от делото, ако той не се занимава с техните продукти.

    Джонатан Джеймс

    Джонатан Джеймс, е първият малолетен, осъден за кибер престпление в САЩ. Той осъществява серия  успешни прониквания в много системи като Департамента на Сигурността,  DTRA и NASA. Обвинен е за кражба на софтуер, струващ повече от 1.7 милиона долара. На 18 май 2008,  25 годишният Джонатан Джеймс се самоубива с пистолет.

    Любимите книги на Илон Мъск – създателят на Tesla и SpaceX

    Йоланта Атанасова
    -
    0
    Любимите книги на Илон Мъск – създателят на Tesla и SpaceX

    Във времето на бързата информация и видео, позабравихме книгите. Но отказвайки се от полезно четиво, не знаем какво губим. Много успешни личности дължат постиженията си именно на книгите. Такъв е случая и с Илон Мъск, който е сред най-преуспелите предприемачи и иноватори. Той е създател на  Tesla и SpaceX. Мъск с удоволствие споделя, че любимите му книги са повлияли на успеха му и не пропуска да коментира това в социалните мрежи.

    Ето кои са любимите книги на Илон Мъск и какво харесва в тях :

    „Властелинът на пръстените“ –
    Детството си Илон Мъск прекарва в Южна Африка и израства с фентъзи романа на Дж. Р. Р. Толкин. Вълшебните приключения на героите му помагат  и вдъхновяват през тежки моменти на детството. Стремежът на героите да спасят света е това, което най-много го вълнува в книгата.
    „Пътеводител на галактическия стопаджия“
    Тинейджърските години на Мъск също не минават безпроблемно.Изпаднал в екзистенциална криза, пораждаща колебания за смисълът на живота, той отново се доверява на книгите. В този период от живота му книгата на Дъглас Адамс помага за формиране на младежкия му мироглед.
    „Бенджамин Франклин: Американски живот“
    Друг вдъхновяващ образ за Мъск е Бенджамин Франклин. Историята разказана от  Уолтър Айзъксън е мотивиращ фактор за успеха на бъдещия създател на Tesla.
    „Айнщайн: Неговите живот и вселена“
    Същият автор е разказал история и за друга феноменална личност –Айнщайн.

    Като ученик Айнщайн не се е отличавал много в училище. А когато пораснал трудно си намирал работа. Абсурдно е, че гениалният физик се е сблъсквал с такива проблеми, но животът му е пример, как човек въпреки това може да достигне потенциала си.

    „Структури. Или защо нещата не се разпадат“
    В книгата на Джей И. Гордън,  Мъск намира лек и забавен философски поглед над нещата от живота. Според Илон Мъск, тази книга му е била наръчник по структурен дизайн при създаването на SpaceX.
     „Хауърд Хюз. Животът, легенди и лудостта“

    Книгата на Доналд Л. Барлет и Джеймс Б. Стийл разказва историята на един
    изобретател от XX век.  Мъск черпи вдъхновение от противоречивата личност на американският милиардер, като гледа да избягва неговите грешки, за да не повторя трагичните моменти от живота на героя.

     „Търговци на съмнение“
    Мъск  отново посяга към историята на напредничави личности, за да търси мотивация за успех. В книгата на Наоми Орескес и Ерик М. Конуей  се разказва за учени, спонсорирани от големи корпорации

    Благодарните учени извъртат научните факти в полза на своите благодетели. Тази история сформира убежденията на Мъск  за правилните отношения между наука и политика.

    Трилогията „Фондацията“
    Книгите на  Айзък Азимов пораждат влечение на  Мъск към Космоса и бъдещето на човечеството. Допадат му възгледите на автора за цикличното развитие на цивилизацията.

    „Луната е наставница сурова“

    Според Илон Мъск това е най-добрата книга на Робърт Хайнлайн. Във фантастичното четиво е представена революция, избухваща на Луната. Ценните идеи от книгата са за стремежа към свободата, като движещите сила на историята.
    Сериите „Култура“
    В описаната от  Иън М. Банкс анархистичната утопия, би искал да живее Мъск, макар да осъзнава  добре описаните от автора опасности от силно развит изкуствен интелект.

    „Последното изобретение на човечеството“
    Мъск подкрепя изводите в книгата на Джеймс Баррат – изкуственият интелект е сред най-големите опасност за човечеството.

    Безумни реклами от миналото

    Йоланта Атанасова
    -
    1
    Безумни реклами от миналото

    Реклами – това звучи досадно. А всъщност много от рекламите са направо опасни. Това доказват някои безумни реклами от миналото. Какви ще са последиците от днешните реклами – бъдещето ще покаже.

    Рекламите се правят от специалисти познаващи човешката психика. Те умело манипулират, използвайки слабостите на хората. Зад вдъхновяващите думи и красивите образи се крие целта – да се продаде продукт.

    Ето няколко примера от миналото ни, които показват как може да приветстваме опасни заблуди и да се доверяване на съмнителни средства за здраве и красота.

    Тоник-вино – „чао“  на депресията!

    Тази „успешна” реклама и до днес кара много хора да лекуват депресия и други психични състояния и проблеми с алкохол.

    Ефектът от алкохола е временен, като подтискайки психиката притъпява емоциите, привидно облекчава и отклонява човек от проблемите. Но зависимостта към алкохола тепърва води след себе си истински сериозни проблеми.

    Сладка и романтична, винтидж реклама на „Кока-кола„, я обявява за лек против главоболие. Според рекламата от XIX в. напитката е „мозъчен тоник“ срещу умората и главоболието. Рекламата е от първите години на напитката. Тогава тя все още е била смес между кокаин и вино – кокауайн.

    Ретро рекламен постер на „Кока-кола“, изобразяващ щастливи майка и дете убеждава, че напитката ще направи децата успешни личности.

    Рекламата е от времето, когато вече напитката е газирана. Текстът от рекламата информира, че учените са установили колко полезно е децата да пият кола, за да се развиват успешно и да се впишат в обществото. Това последното твърдение е вярно. Пиещите напитката деца се вписват в общност. В общността на манипулирани хора, живеещи чужд живот, измислен стандарт и начин на щастлив живот.

    В абсолютно заблуждение води рекламата „За маслото с любов”. На постера е изобразено щастливо дете, което яде огромна порция масло.

    Текстът в рекламата твърди, че понеже маслото е хлъзгаво, то смазва артериите и вените и затова трябва да се яде колкото може повече. Днес знаем, че е точно обратното. Маслото създава вредния холестерол, който запушва кръвоносните съдове.

    „Тоник“ срещу грип и малария. Рекламата във вестник, информира за ефикасна напитка за борба с грип и малария. Безвкусната смес от желязо и хинин прави хората здрави като прасета.

    Днес във напитката тоник все още се слагат малки количества хинин. Но хапчето хинин, като лек срещу грип, малария, треска и простудни заболявания е забранено като опасно лекарство. Хинина може да причини около 10 странични ефекта – сърцебиене, треска, отслабено зрение, глухота, запек, диария, повръщане и др. В големи дози може да доведе до летален край.

    Постер със сияеща красавица от  40-те години на ХХ в. уверява, че разковничето за перфектно тяло е употребата на амфетамин. Стремежа към красота без усилие е човешка слабост. Вместо да се потруди човек за здраво и хармонично тяло, далеч по-лесно е да вземе вълшебно хапче. В тази реклама за отслабване решението е било амфетамини и по онова време идеята е звучала нормално.

    Днес е известно, че амфетаминът държи човек бодър до 72 часа без сън и храна, но след като влиянието му приключи, се изпада във физическо изтощение, обездвижване, спадане на телесната температура и риск от кома.

    Лечение на астма с цигари. Звучи абсурдно, нали? Но реклама от 1885 г.  гласи, че една цигара е в състояние да облекчи тежки пристъпи на кашлица, бронхит и астма. Така по онова време са давали цигари за лечение на кашлица при децата.

    Споменатите безумни реклами от миналото са достатъчно основание да не се доверяваме на рекламите. Да не се оставяме да ни подвеждат красиви и привидно щастливи хора. Думите, че нещо е доказано полезно или безопасно често са заблуждаващи. Кое е доказано безопасно и полезно се разбира след десетки години.

    Странни разработки на СССР

    Йоланта Атанасова
    -
    0
    Странни разработки на СССР

    Повечето от изобретенията за замислени от военните. По време на Студената война се правят доста открития, които първоначално са били секретни разработки. Бившата СССР  не прави изключение от този факт. Не всеки проект е бил успешни, а някои от разработките са били доста странни.

    Съветските учени са имали идеи с революционен потенциал, но не винаги са успявали да ги реализират на практика. Други  амбициозни научни идеи и военни програми от епохата на СССР стават реални – звуковото и лазерното оръжия.

    Ето кои са някои от най-странните съветски разработки, някой които за добро или зло са изоставени:

    „Бойната къртица“

    Идеята  за машина, която си пробива път  през скалите под земята е вдъхновена от съветските учени в началото на 20 в. Военните мечтаели за машина, с потенциал да унищожава подземните съоръжения на врага.

    Автор на идеята за проект на такъв тип оръжие е на инж. Пьотър Расказов. През 1904 г. той  бил убит и чак през 1930-те г. проекта е възобновен.

    Инж. Рудолф Трабелевски се снабдява образци на германските субтерени и  подкрепен от властите  изгражда първият прототип на  съветска подземната пробивна машина. „Субтеренът“ е проектиран  с множество функции – да прави геоложки проучвания, да полага кабели  и да минира. Проектът отново е изоставен в продължение на десетки години.

    През 1960-те г. Никита Хрушчов съживява идеята. В Крим бил изграден специален таен завод за „субтерени“.

    Учените разработили нова модификация, която имала още доста изключителни възможности. Нарекли машината „Бойна къртица“. Тя била дълга 35 м и действала с използване на  ядрена енергия. Развивала  максимална скорост на придвижване от 7 км/ч и можела да пренася пет членен  екипаж и 15 войници.

    През 1964 г. се състояло първото  изпитание на „Бойна къртица“ в  планината Урал. То дало изключително успешен резултат. Машината пробивала планината направо като нож масло, достигнала и унищожила подземен бункер. При вторият тест „Къртицата“ експлодирала и екипажът загинал. Причината за внезапният инцидент не била открита, не последвали други тестове и проекта бил изоставен.

     Мозъчно радио

    Необичайна е концепцията за „мозъчно радио“  – идея на Бернард Кажински, руски електро инженер. През 1923 г. той представя идеята си за предаване на импулси към мозъка и преобразуването им в сигнали на големи разстояния. Според него хората са био радиостанции, които имат способност да излъчват и приемат сигнали. Той ентусиазирано разпространява идеята си, като дори чете лекции в Европа и Северна Америка. Проектът му е подкрепен от съветските власти. Година по-късно той провежда първите опити. Цел на експеримента е да се въздейства на кучета, чрез използване на ниско честотни вълни. Правени са опити да накарат куче да вземе от купчина определена книга, след което да я занесе в съседната стая при учените.

    Експериментът се оказал успешен, но в последствие опитните животни преставали да изпълняват командите.

    Тайните служби са заинтригувани от проекта и възможността да се влияние върху човешката психика. Въпреки вярата в своята теория, Кажински отказал да работи по проекта, но опити са правени от други учени. Липсата на успех и напредък слага край на концепцията.

    Климатично оръжие

    През 1960-те г. от двете страни на желязната завеса се работело върху идеята за създаване на климатично оръжие.

    И Русия  и САЩ тайно правели опити за влияние върху метеорологичните условия, защото били убедени, че който открие начин за това, ще има надмощие.

    През 1977 г. ООН  приема конвенция, забраняваща използването на оръжия  променящи климата, но и двете страни продължават с опитите. Изградили метеорологични комплекси, които имали потенциала да оказват влияние на процесите в йоносферата.

    През 80-те години, в околностите на град Василсурск бил изграден изследователски център Сура. Той разполагал с йоносферен нагревател. Десетина години по-късно е създаден американския комплекс ХААРП, аналог на Рускатата лаборатория. Хората, живели в близост до комплекса  виждали странни огньове в небето.  При манипулирането на процесите в йоносферата се образувало явлението на  плазмени сфери.

    След разпадането на СССР, поради недостигащите финансови средства, комплексът Сура работел активно 100 дни в годината. Но експериментите продължават.

    Жена, струваща цяло кралство

    Йоланта Атанасова
    -
    0
    Жена, струваща цяло кралство

    Любовта е по-силна от всичко. Пред нея всички са равни и дори кралете коленичат. Ето вълнуващата история за жената, заради която крал се отказа от трона.

    Коя е тя и с какво една жена може да очарова крал?

    Тя е Уолис Симпсън, американка с един бивш и един настоящ съпруг. Според англичаните тя е „Тя е суха, корава и неженствена“. За нея също разказват, че е от род на  американски, разорени плантатори, но се отличава с добри маниери, остър ум и весел нрав.

    Смятат я за „любовчийка по сметка“, че се жени заради пари. Но е факт, че след първия си развод, остава без средства. Следващият й съпруг бил богат и добродушен.

    Мадам  Симпсън е на 35 години, когато се запознава с английския престолонаследник в дома на високопоставената дама – Телма Фернис.

    Едуард я очаровал с открития си характер. Като опитна жена тя забелязала  свенливата  му усмивка. Вече била чувала слухове, че се вълнува от по-възрастни жени. Тя също се постарава да го впечатли. Държала се непринудено с него, сякаш е обикновен човек. Потупвала го по рамото и се държала с него сякаш са равни. Това дало резултат, защото всички други жени се държали уважително и раболепно с него.

    Не минало много време и Едуард се обяснил в любов на Уолис Симпсън. Тя приела признанието му безмълвно и усмихнато, но започнали да се срещат. Симпсън се опитвала да спазва приличие, а  Едуард се стремял да афишира интереса си към нея.

    Всеки ден я обсипвал с подаръци и цветя.

    Когато връзката им станала интимна, Уолис омагьосала младия престолонаследник. Шушукало се за нея, че в Китай усвоила тайните на сладострастието.

    Крал Джордж V починал през януари 1936 година. За двореца и правителството било недопустимо кралица да стане жена със много съмнителен морал. Едуард отказал да се яви на коронацията, без да е разрешен брака с любимата му жена.

    Отказът на Едуард VIII от престола се превърнал в световна сензация. Английските специални служби правели опити да го „вразумят“, предоставяйки му информация за мадам Симпсън. Интересен факт е, че малко преди скандала Едуард придружаван от любимата си е бил на посещение в Далмация и България.

    След завръщането си в Англия, през  декември 1936 година Едуард  подписал абдикацията си и на следващия ден направил обръщение по радиото към сънародници, в което съобщил за нея. По това време дамата на сърцето му била във Франция. Той и се обадил с думите“Аз реших – избирам теб!“. Тези думи правят Симпсън равна на цяло кралство.

    През месец май, следващата година влюбените сключили брак във Франция.

    През 1952 година Едуард се върнал за  погребението на крал Джордж VI. Но Уолис не била допусната. През всички години Уолис се стремяла да изглежда перфектно и постигнала славата на най-елегантната жена в света. Но за  Англия тя продължавала да е  „омразната американка“. Уолис се стараела да компенсира недостатъците си със стриктна дисциплина в живота. Въпреки  благоприличието и хармоничния им брак с Едуард, английският двор не я приел никога и всички продължили да се сърдят на Уиндзорският херцог. Кралица Елизабет посетила Едуард само един път, щом разбрала че той е болен от рак. Едуард починал през 1972 година. Уолис се усамотила и запазила мълчание пред пресата. Единствено преди смъртта си тя споделила: „Англия не ми е простила, и аз не съм простила на Англия!“.

    Животът е странен. Обикновеният мъж си мечтае да стане крал, а ето че един мъж, който има възможност да стане такъв, се отказал кралството заради любовта. И жената, която всички смятали за използвачка, преследваща интереси и неморална, в крайна сметка се посветила на благоприличен живот.

    Трагичната история на изчезналия Уолтър Колинс и майка му, на която никой не повярва

    Ива Великова
    -
    0
    Трагичната история на изчезналия Уолтър Колинс и майка му, на която никой не повярва

    Всяко отвличане е трагична и ужасна история, но вероятно най-необикновената от тях е тази на Уолтър Колинс, случила се преди близо 90 години. Когато всичко приключва, историята включва не само очевидното отвличане, но и предателство, полицейска грешка, фалшива самоличност, лишаване от свобода, престой в психиатрична клиника и ожесточена съдебна битка, продължила повече от десетилетие. Това е история с жертви и злодеи.

    В един слънчев следобед през март 1928 година 9-годишният Уолтър Колинс изчезва, след като майка му Кристин Колинс, която е телефонен оператор, му дава пари за близкия театър в Лос Анджелис.

    Кристин Колинс

    Местните подкрепят скърбящата майка, докато протича разследването и дори стартират кампания за намирането на малкия Уолтър. Новините за отвличането поразява града, който все още е травмиран от зловещо престъпление, случило се само 3 месеца по-рано, когато 12-годишната Марион Паркър е отвлечена с цел откуп от психопат на име Уилям Хикман „Лисицата“, който погребва телцето й точно преди да бъде заловен.

    Множеството фалшиви данни за местоположението на Уолтър водят полицията до безизходна ситуация. Някои твърдят, че са забелязали момчето на север от Сан Франциско, други твърдят, че е бил на бензиностанция в Глендейл, Калифорния на задната седалка на автомобил. Собственикът на бензиностанцията описва шофьора като „чужденец, вероятно италианец“, придружен от жена, но тази следа също води до задънена улица.

    Новината за отвличането на Уолтър Колинс

    Бащата на момчето, Уолтър Колинс Старши, който по това време е в затвора за грабеж, смята, че бивши затворници са отвлекли детето му за отмъщение, но няма нито свидетели, нито други доказателства в подкрепа на твърдението му.

    Полицията продължава с разследването до август, когато при властите в Илинойс се появява момче, което твърди, че е Уолтър. Майката Кристин Колинс заплаща пътните разходи от 70 долара на момчето, за да може то да бъде върнато обратно в Лос Анджелис. На гарата пристигат репортери от всички вестници, които да заснемат и опишат щастливото събитие, но когато момчето пристига, Кристин веднага казва, че макар детето да прилича на сина й, това не е той.

    Уолтър Колинс

    Полицейският екип на Лос Анджелис обаче, подложен на огромен натиск, обявява случая за приключен и отказва да повярва на думите на майката. Емоционално изтощена, Кристин казва на полицаите, че ще „изпробва момчето“ и ще го заведе у дома. Три седмици по-късно обаче, тя връща детето в полицейския участък. Въпреки че е въоръжена с доказателства под формата на зъбни картони и подписка от всички приятели на семейството, потвърждаващи, че това не е Уолтър, Кристин не успява да накара полицаите да й повярват, че това момче е измамник.

    „Какво се опитвате? Да ни направите на глупаци ли? Или се опитвате да се отървете от задълженията си като майка? Вие сте най-жестоката жена, която сме виждали!“ – отвръща капитан Дж.Дж. Джоунс, когато съкрушената майка пристига в управлението. Нямащи смелостта да признаят пред обществото, че са сгрешили, полицейските служители принуждават Кристин да влезе в психиатрична клиника за оценка на здравето й. Тя прекарва 5 дни там, а през това време капитан Джоунс успява да открие истината от фалшивия Уолтър.

    Момчето признало, че е на 12 години и че всъщност е Артър Хъчинс, както и че не е от Илинойс, а от Айова. Той признал, че след смъртта на майка си бил принуден да заживее с безсърдечния си баща и също толкова злобната си мащеха, затова избягал от там и обикалял страната, търсейки си работа.

    Артър Хъчинс – момчето, представило се за Уолтър

    Когато пристигнал в Илинойс случаен човек му казал, че прилича на изчезналия Уолтър Колинс от Лос Анджелис, чиято снимка била на първата страница на всички вестници в страната. Тогава Артър решава да се възползва от възможността и се обръща към властите, приемайки самоличността на отвлеченото момче.

    За Кристин Колинс обаче, следват още неприятности. Освободена от болницата, тя подава оплакване срещу Джоунс и началника на полицията Джеймс Дейвид. Джоунс е осъден да й заплати 10 800 долара, които така и не изплаща на майката.

    Заради натиска, на който са подложени, полицейските служители започнали да настояват, че Уолтър е станал жертва на Гордън Стюарт Норткот и неговата майка, които наскоро били обвинени в убийството на няколко от 11-те деца, които отвлекли и насилвали сексуално във фермата си. Кристин отказва да повярва на това, особено след като трупът на сина й не бил открит във фермата. Открити са обаче части от облеклото, които се предполага, че са били на Уолтър. По-късно по време на делото се твърди, че трупът на Уолтър не е открит във фермата, защото преди това Гордън и майка му Сара преместват телата в пустинята през нощта, за да не бъдат обвинени за убийство.

    Гордън Норткот

    Кристин не приема, че синът й е убит. Тя продължава да вярва, че е оцелял и не престава да го търси до края на живота си. В крайна сметка започва да избягва медийните изяви. Живее сама и умира в Лос Анджлис на 8.12.1964 година. Клинт Истууд разказва историята й във филма от 2008 година „Changelling”.

    Известни исторически личности с техните психически проблеми и фобии

    Ива Великова
    -
    0
    Известни исторически личности с техните психически проблеми и фобии

    1. Антонен Арто

    Поетът, режисьор, драматург и актьор Антонен Арто е ключова фигура в сюрреалистичното движение и е известен с множество неща, включително с неговите наелектризиращи и ексцентрични изпълнения, както и с творбата му „Театърът и неговият двойник”. Освен всичко това обаче, Арто е известен и с лудостта си, която придобива форми, които са колкото забележими, толкова и трагични. Винаги страстен и необикновен, Арто се доближава до лудостта едва по-късно в живота си, но когато я достига, остава с нея завинаги. Той започва да обижда публични фигури, да заплашва случайни минувачи със своя „магически бастун“, а веднъж дори се насочва към Ирландия в търсене на жреци, почитащи дърветата. Арто прекарва последните си години в различни болнични заведения. Въпреки това, работата му все още е ценена и продължава да живее и до днес.

    2. Ханс Кристиан Андерсен

    Любимият датски автор Ханс Кристиан Андерсен пише едни от най-интересните приказки. Въпреки че е световноизвестен творец, малко хора знаят, че той страда от тафофобия – страхът от това да те погребат жив. Това е само една от многото фобии на Андерсен. Според някои автори Андерсен винаги носи в или до себе си бележка, на която пише „Само изглежда, че съм мъртъв“. В последните си дни той дори моли приятелите си да прережат вените му, за да са сигурни, че е загинал.

    3. Салвадор Дали

    Не може да съществува добър списък за известни личности с фобии, ако не споменем Салвадор Дали. Една от най-интересните и необичайни фобии, които той имал, бил така наречения синдром на Екбом, при който хората смятат, че в тялото им има насекомо или паразит, който лази под кожата им.

    4. Алфред Хичкок

    Известният режисьор Алфред Хичкок има доста страхове, но малко хора знаят за дълбоката му ненавист и страх от яйца. Той много добре описва тези свои чувства: „Това кръгло бяло нещо, без никакви дупки по него… Виждали ли сте нещо по-отвратително от черупката на яйце, която се разбива, само за да може от нея да потече жълтата течност? Кръвта е весела, червена, в сравнение с това. Яйцето е жълто, бунтовническо. Освен това се страхувам и от филмите си. Никога не ги гледам. Не знам как хората могат да понесат да гледат моите филми“.

    5. Вивиан Лий

    Вивиан Лий е известна с брилянтните си актьорски умения и невероятната си красота, но нейният легендарен професионализъм често прикрива борбата на актрисата с биполярното разтройство. Болестта й се забелязва за първи път през 30-те години, скоро след участието й в „Отнесени от вихъра“ и достига своя зенит през 50-те, когато Лий печели Оскар за „Трамвай Желание“. Тя дълбоко се свързва с героинята си Бланш Дюбоа, което допълнително усложнява болестта й. Веднъж Лий се съблича напълно гола насред един парк – действие, заради което по-късно върху нея е приложена електрошокова терапия. Тя получава награда Тони за участието си в мюзикъла на Бродуей „Tovarich”, но по време на изпълнението тя забравя репликите си, избързва с откриващия номер и напада свой колега.

    6. Хауърд Хюз

    Легендарният пилот и кинопродуцент страда от обсесивно-компулсивно разтройство. През последните години от живота си той се барикадира в спалнята си, прекратявайки всички контакти с външния свят, изгаря дрехите си, защото били замърсени и съхранява урината си в буркани по „безопасни“ причини, които остават неизвестни. По-късно неговите действия са драматизирани във филма на Мартин Скорсезе от 2004 година „Авиаторът“.

    7. Вацлав Нижински

    Известният балетист Вацлав Нижински добива популярност със своите скандални, но брилянтни изпълнения на сцената. Той обаче изпълнява последното си представление едва на 28-годишна възраст. Смята се, че нарастващите психически проблеми на Вацлав са предизвикани от стреса и отговорностите му, които го отклоняват от онова, което наистина обича да прави – танците. Той е диагностициран с шизофрения през 1919 година и прекарва по-голямата част от живота си в болнични заведения.

    8. Зелда Фицджералд

    Зелда Фицджералд – надарената и красива съпруга на писателя Франсис Скот Фицджералд, е една от най-популярните жертви на психични заболявания. Тя е обсебена от идеята да стане балерина, когато е на 27 години (твърде голяма възраст за бранша), а последвалия неуспех е основен фактор, който допринася за влошаването на психическото й здраве. Тя практикува всеки ден по 8 часа и споделя, че физическото напрежение, съчетано с нещастието й с Фицджералд още повече я отдалечава от здравия разум. По-късно в живота си е диагностицирана с шизофрения и прекарва в различни клиники остатъка от живота си.

    7 от най-влиятелните извънбрачни деца от световната история

    Ива Великова
    -
    0
    7 от най-влиятелните извънбрачни деца от световната история

    1. Александър Хамилтън

    Александър Хамилтън е баща основател на САЩ, политически философ, икономист и офицер. Роден е 1755 година на остров Невис в Британските Западни Индии и е извънбрачно дете на шотландеца Джеймс Хамилтън и омъжената Рейчъл Лавиен. Бащата на Хамилтън не се интересува особено от своите деца, особено след смъртта на майка им, а когато Александър добива популярност, той започва да краде от него.

    2. Томас Лорънс

    Томас Лорънс или Лорънс Арабски, както е известен, е британски офицер, който е прочут с участието си в Арабското въстание през 1916-1918 година. Но той е незаконно родено дете на Томас Чапмън и неговата любовница Сара Джънър. Лорънс разбира този факт едва след смъртта на баща си, тъй като преди това неговите родители се преструват на семейна двойка.

    3. Ева Перон

    Ева Перон е първа дама на Аржентина и актриса, силно отдадена на хуманитарните дейности. Призната е за най-влиятелната жена в аржентинската история. Перон обаче е родена в бедно семейство на двама души, които нямат брак (баща й имал друго семейство). След като съпругът й Хуан Перон става президент, Ева използва властта си, борейки се в помощ на другите. Тя се бори за правото на жените да гласуват, помага на бедните, създава множество болници и училища.

    4. Леонардо да Винчи

    Една от най-великите личности в историята на човечеството, Леонардо да Винчи, е незаконен син на нотариуса Сер Пиеро да Винчи и селското момиче Катерина. Леонардо не получава особено добро образование като дете, макар че баща му го признава и го осигурява. Той живее с майка си Катерина до 5-годишна възраст, след което заживява с баща си и мащехата си.

    5. Уилям Завоевателя

    Освен Завоевателя, Уилям има и прякора „Копелето“. Той е херцог на Нормандия и крал на Англия, но е незаконното дете на херцог Робер I Великолепни и неговата любовница Арлет. Фактът, че е незаконнороден му създава проблеми при наследяването на трона, а трима от неговите настойници са убити при заговори за свалянето му от престола.

    6. Хуан Австрийски

    Хуан Австрийски е незаконнороденото дете на Карл V (императора на Свещената Римска империя) и Барбара Бломберг. Хуан служи вярно на своя полубрат Филип II като адмирал на Свещената лига и побеждава Османската империя в битката при Лепато през 1571 година.

    7. Хенри Фицрой

    Единственото признато незаконнородено дете на Хенри VIII. Тъй като двете съпруги на краля – Катерина Арагонска и Ан Болейн не успяват да го дарят със син, а раждат само момичета, Фицрой, който е роден от любовницата на краля Беси Блънт, се превръща в изключителна важна личност по отношение на бъдещето на монархията.

    Защо някои съдии чупят писалката, с която подписват смъртни присъди?

    Ива Великова
    -
    0
    Защо някои съдии чупят писалката, с която подписват смъртни присъди?

    Смъртта е най-лошото наказание, което човек може да получи. Смъртна присъда се дава само в „най-редкия от най-редките“ случаи. Едва след като се вземат предвид възрастта, семейния доход, възможността за реабилитация и подобрение, порочността на престъплението и заплахата за обществото, която може да представлява нарушителят, съдията присъжда смъртна присъда.

    Счупването на писалката, с която е издадена смъртната присъда, е традиция, която се спазва в Индия и някои други страни, още от 17 век, когато е утвърдена Британска Индия – британска колония, която просъществува до средата на 20 век. Това действие не е описано в никой закон и се практикува повече от сантименталност, а не защото някой закон го изисква. Стара поговорка гласи, че „Смъртната присъда е тъжна, но понякога необходима мярка, а счупването на писалката, с която е подписана, изразява тази тъга“. Но какви са всички причини тази традиция да продължава и до днес (Макар че днес се използват химикалки, а обичаят се спазва, като се извади пълнителят на химикала. В някои случаи съдиите хвърлят робите си на земята след подписването на присъдата)?

     

    1. За да не се използва никога повече

    Писалката, с която се е подписало решението за отнемане на нечии живот, не бива да бъде използвана отново по същата причина. Вярва се, че писалката е „оцапана“ с кръвта на осъдения и трябва да бъде унищожена.

    2. За да не може присъдата да бъде променена

    Другата причина е, че щом веднъж смъртната присъда е подписана, съдията няма право да отмени решението си или да пренапише документа (преразглеждането не е позволено). С този символичен акт се показва, че смъртната присъда е издадена веднъж и завинаги.

    3. За да не ни преследва чувство за вина

    Счупването на писалката свидетелства за това, че съдията се опитва да се дистанцира от вината за това, че е осъдил човек на смърт. Самото съобщаване на някого, че получава смъртна присъда е тежко бреме, което остава дълго да лежи върху плещите на онзи, който е подписал решението.

    4. Суеверие

    Писалката се чупи, защото се вярва, че след това, съдията не иска да му се налага отново да подписва решение за нечия друга смърт.

    Решението за издаване на смъртна присъда в повечето случай е изключително тежко. Много хора извън съда (семейството на осъдения или други странични наблюдатели, запознати с делото) са против налагането на такава сериозна мярка и често се опитват да му се противопоставят.

    Трагичната история на Вероника Герин – журналистката, убита, за да мълчи

    Ива Великова
    -
    0
    Трагичната история на Вероника Герин – журналистката, убита, за да мълчи

    Ирландската журналистка Вероника Герин (1959-1996) вярва в излагането на истината за наркобосовете и престъпността в Ирландия и продължава да пише статиите си, въпреки заплахите, които получава.

    На 26.06. Герин става 24-тият журналист, загинал по време на работа през 1996 година. Убита е в автомобила си, докато чака зелената светлина на светофара. Герин е относително нова в журналистиката – има само 6-годишен опит, но през 1996 година тя е една от най-ярките звезди. Работата й е оценена в много държави, тъй като тя успява да проследи и публикува информация, която много нейни колеги предпочитат да запазят в тайна. След смъртта си Герин се превръща в национален герой.

    След като завършва счетоводство в Trinity College, Герин се присъединява към фирмата на баща си, но се оттегля след смъртта му през 1983 година, за да сформира собствена компания за връзки с обществеността. 7 години по-късно се насочва към журналистиката, започвайки да пише бизнес материали за „Sunday Business Post”. През 1994 година става разследващ журналист в „Sunday Independent” – един от най-купуваните вестници в Ирландия.

    В „Sunday Independent” тя пише криминални истории. Скоро си създава име в журналистическите кръгове, благодарение на факта, че излага истината за процъфтяващата търговия с наркотици в Дъблин, както и за организираната престъпност. Герин е възмутена от действията на мафията, които документира и е разочарована от невъзможността на полицията да се изправи срещу наркобосовете. Затова започва да работи срещу тях сама. „Тя нямаше журналистическо образование. Имаше обаче проста философия – искаше да получи единствено истината“ – споделят колегите й от „Sunday Business Post”.

    Характерът на Герин е комбинация от упоритост и смелост. Тя често работи от колата си, а не от офис, а понякога спи пред домовете на хората в продължение на дни, докато не се съгласят да разговарят с нея. Тя не разчита на полицейска информация, а сама се свързва с престъпниците, убеждавайки много от тях да опишат подробно дейността си.

    През октомври 1994 година Герин изпитва първите сериозни последици от една от историите си, когато към дома й са изстреляни два куршума, докато тя е вътре с малкия си син. Инцидентът се случва само месец, след като пише статия за живота на ирландски наркобос, известен като „Генералът“, който е намерен убит в автомобила си.

    Само няколко месеца по-късно (през януари 1995) отваряйки вратата на дома си, Герин се изправя лице в лице с мъж, който насочва пистолет към главата й, след което го сваля и я прострелва в бедрото. Той успява да избяга и не е идентифициран. По-късно самата Герин споделя, че тази заплаха вероятно е заради статията, в която описва най-големия грабеж в ирландската история (този за 4.4 милиона долара от предполагаемо секретно депо до летището в Дъблин).

    През септември 1995 година Герин посещава конната ферма на Джон Джилиган – лидер на подземния свят на Дъблин. Тогава той отговаря на въпросите й (след като разкъсва блузата й, за да провери за поставени микрофони), но няколко дни след това в телефонен разговор помежду им, Джилиган заплашва Герин, че ще изнасили сина й, ако си позволи на публикува историята му във вестника.

    На 26.06.1996 година Герин е сама в автомобила си, когато спира на светофар в Дъблин и провежда бърз разговор със своя приятелка. Двама мъже на мотори спират от двете страни на автомобила й и откриват огън, прострелвайки Герин 5 пъти – във врата и гърдите, убивайки я за секунди. Убийците успяват да избягат преди да има време за реакция.

    Полицията започва разследване веднага, но самите те споделят, че ще мине много време, преди да открият убиеца на Герин. Основният заподозрян е Джон Джилиган. Той напуска Ирландия в деня преди убийството и по-късно е екстрадиран от Амстердам, макар че в крайна сметка е оправдан за убийството. Неговите най-близки подчинени обаче, Браян Мийхън и Пол Уард получават доживотни присъди. Въпреки това, много хора се съмняват, че именно тези двама мъже са убийците на Герин.

    Източник: biography.yourdictionary.com

    Колко би бил горещ Адът, ако съществуваше наистина?

    iskamdaznam
    -
    0
    Колко би бил горещ Адът, ако съществуваше наистина?

    Още от малки деца, всички ние сме израснали с концепцията за Рая и Ада. И ако Рая е това, към което всички се стремим, Адът е олицетворение на всички наши кошмари – на страховете, че ако не сме добри хора, ще попаднем на топло и ужасяващо място, където ще бъдем подложени на вечни изтезания.

    Замисляли ли сте се някога, колко горещ би бил Адът, ако съществуваше наистина? Ще ви подскажем – много, много горещ.

    Но първо да се опитаме да разберем – къде точно се намира това кошмарно място?

    Повечето религии го описват като локация, разположена под Земята. Някои теоретици споделят, че Адът трябва да се намира на еднакво разстояние от Лондон, Ню Йорк и Пекин. Според този аргумент, би трябвало мястото да се намира към центъра на Земята – в изключително горещото ядро на планетата.

    Температурата на земното ядро все още не е измервана пряко от страна на учените. Според повечето предположения обаче, тази температура достига между 5000 и 6000 градуса по Целзий. Само за да си представите – това е толкова горещо, че е достатъчно, за да бъде разтопено желязото.

    Може да се каже, че температурата на земното ядро е сравнима дори с тази на повърхността Слънцето или фотосферата – около 5 500 градуса. Но знаехте ли, че на разстояние от около 10 000 км. от повърхността на Слънцето – там, където се намира т.нар. “корона”, която наподобява на ореол, температурата достига невероятните един милион градуса? На учените все още не е ясно, защо съществува тази разлика между повърхността на Слънцето и т.нар. “корона”.

    А сигурно поне веднъж сте си задавали въпроса – защо в самия център на нашата планета е толкова, толкова горещо?

    Може да се каже, че отговорът на този въпрос е комбинация от две различни неща.

    Първо, всеки един радиоактивен материал в ядрото на нашата Земя генерира топлина, докато се разпада.

    И второ, още от самото образуване на нашата планета, там е останала топлина, която съществува и до днес. Можем да наречем тази топлина трансформирана кинетична енергия на материята. Когато тя се събира, по един бавен начин, тази кинетична енергия е създала прото-Земята. Дори и в момента, тази топлина продължава със своето бавно и постепенно излъчване.

    Можем да кажем, че мащабите и количеството на тази топлина са изключителни. Нашата планета излъчва 46 теравата (TW) топлина от радиоактивните материали и първична енергия, които съдържа. Искате ли едно интересно сравнение? Целият наш свят е “употребил” едва 16,5 теравата топлина през 2008 година. Добихте ли вече представа за разликата в мащабите?

    Когато нашата планета “изразходи” своята топлина, което се очаква да се случи в следващите пет или десет милиарда години, тя ще се превърне в “мъртва” такава, по подобие на Луната. Е, тогава поне “жителите” на Ада няма да имат проблеми с горещината повече.

    Ние пък можем да сме сигурни, че до този момент вече ще сме добили достатъчно умения по отношение на космическите пътувания, за да сме намерили своя нов дом. Всъщност това би трябвало да се случи далеч по-рано от рамка като 5-10 милиарда години.

    1...163164165...319Страница 164 на 319

    Мобилно приложение за Android и iOS



    © Copyright 2008-2024, www.IskamDaZnam.com. All Rights Reserved.

    Съдържанието на сайта ИскамДаЗнам е обект на авторско право.
    Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ИскамДаЗнам, посочване на източника и добавяне на линк към www.IskamDaZnam.com.

    developed & hosted by ivexto