Още
    Начало Блог Страница 167

    Невероятната история на близнаците разделени при раждане, които имат еднакви съдби

    За разлика от повечето близнаци, Джим Спрингър и Джим Луис имат еднакво първо име, а не фамилия. Двамата братя са разделени при раждането и са осиновени от различни семейства, но по случайност или не, техните нови родители ги кръщават еднакво – с името Джим.

    И така започват техните паралелни животи. Спрингър и Луис споделят не само генетичен код и първи имена, но малко или много имат почти еднакви съдби в продължение на 39 години, когато се срещат отново.

    Израствайки в различни домове и семейства, двамата имали много малко информация за другия си брат. Майката на Спрингър му казала, че братът му близнак е починал, а Луис знаел толкова малко за Спрингър, че нямал желание да го търси и да се срещне с него.

    Всичко това обаче се променя през 1977 година, когато Луис, тогава на 37-годишна възраст, решава все пак да потърси брат си. Той открива името му в документи, пазени в съда и двамата първоначално разговарят по телефона. Те решават да се видят и по-късно споделят, че това е бил най-важният ден в животите им.

    Щом започнали да разговарят и да споделят всичко, което им се е случило през годините, те открили невероятните прилики, които имали помежду си. И двамата са осиновени от семейства, живеещи в Охайо и отраснали на разстояние от 73 километра един от друг. Като деца и двамата имали куче, наречено Той. И Спрингър и Луис са били женени два пъти – първо за жена на име Линда, а след това за жена на име Бети. И двамата имат деца, включително син, когото са кръстили Джеймс Алън. И двамата живеели в крайната къща на улицата си. И двамата били пушачи, обичали да пият бира, занимавали се с дърводелство през свободното си време, карали Шевролети и били полицейски шерифи в различни полицейски управления на Охайо.

    Братята близнаци се оказали перфектните кандидати за проучване, изследващо личностното поведение, ръководено от д-р Томас Бучард от Университета в Минесота. При един от тестовете братята дали еднакви отговори на почти всички въпроси и д-р Бучард споделил учудването си, казвайки че изглежда така, сякаш двата теста за правени от един и същ човек два пъти. Тестовете им за начина на работа на мозъка също били идентични, както и медицинските им картони, описващи заболяванията им през годините.

    За външните хора животите на братята Джим, както ги наричат сега, са като че ли живот на един и същ човек. Въпреки това, Луис отбелязва, че въпреки всичко, между тях двамата има известни различия. „Разликите между мен и Джим са като разликите между това да живееш в града и на село“ – споделя единият от братята.

    Коя е била Ан Болейн?

    Вероятно всеки от нас е чувал нейното име и многобройните истории за Ан Болейн – съблазнителната жена, която убеждава крал Хенри VIII да се откаже от съпругата и детето си, да се откъсне от католическата църква и да се ожени за нея. Освен това, тя е майка на един от най-известните монарси в британската история – кралица Елизабет I. Но съществуват няколко любопитни факта за живота на Ан Болейн. Коя в действителност е била тя?

    1

    Както може би помните от филма „Другата Болейн“, единствената сестра на Ан – Мери, станала любовница на Хенри VIII преди самата Ан да се намеси. Макар и във филма да има много неточности, този факт е верен. Мери заема мястото на Елизабет Блунт (Беси Блунт) – майката на единственото признато официално дете на Хенри (Хенри Фицрой), но аферата им не трае повече от година. И въпреки твърденията, посочени в „Другата Болейн“, най-вероятно децата на Мери не са от Хенри, а от съпруга й, за когото тя се омъжва по същото време, по което става любовница на краля.

    2

    Малко след брака на Ан с Хенри VIII, кралят започнал да показва неудовлетворението си от нея, затова започнал да търси други жени, с които да има интимни контакти. Ан накарала много свои близки и роднини да шпионират краля и дори да му бъдат любовници, за да не допуснат Хенри да избере за своя метреса жена, която може да се окаже враг на Ан и да настрои съпруга й срещу нея. В крайна сметка това също не удовлетворило Ан и тя продължавала да ревнува краля от всеки.

    3

    Учудващо за всички, когато Ан била провъзгласена за кралица през 1533 година, тя носела короната на Свети Едуард. Това е една от най-древните английски корони, която обикновено се давала на монарси. Това, че Ан носела именно нея по време на коронацията, означавало, че тя е истинска кралица. Въпреки това, по-късно Ан започнала да носи друга корона, направена специално за нея, която вероятно била по-лека, но все пак кралска.

    4

    Веднъж щом решил, че Ан трябва да умре, Хенри наел професионалист, който да направи смъртта и бърза и (сравнително) безболезнена. Самата тя изглеждала много щастлива и истерична в минутите преди смъртта си.

    5

    Хенри VIII убил 2 от общо 6-те си съпруги – втората (Ан Болейн) и петата Катрин Хауърд. Интересното обаче е, че Ан и Катрин имали друго общо нещо помежду си, освен съпруг. Те били братовчедки. Майката на Ан – Елизабет Болейн, била дъщеря на един от най-важните благородници в Англия – Томас Хауърд, херцог на Норфолк. От двата си брака, херцогът имал много деца, включително Елизабет и брат и Едмънд, който е баща на Катрин Хауърд. Така че Ан и Катрин били тясно свързани помежду си.

    6

    Тъмнокосата Ан Болейн била чаровна, но не притежавала „класическа красота“. Венецианският посланик в Англия я описва като „средна на ръст, с гладка кожа, дълга шия и широка уста“.

    7

    Дъщерята на Хенри и Ан Болейн – Елизабет I, която останала без майка още на 2 годинки и половина, не говорела често за майка си, която била убита от собствения й баща. Елизабет често носела дългата си червена коса пусната, за да подчертае непорочността си, тъй като единствено омъжените жени носели косите си вдигнати. Освен това, косата й допълнително потвърждавала, че тя е дете на Хенри VIII, който бил известен с червените си коси.

    8

    Малко преди смъртта си Ан е смятана за вещица и обвинена за това, може би отчасти, за да бъде напълно оправдана екзекуцията й, Някои от враговете й започнали да разпространяват слуховете, че Ан имала шест пръста на едната си ръка и множество брадавици по цялото тяло. Почти век след смъртта на Ан Болейн е открит ръкопис, за който се предполага, че е написан от Томас Уайът – любим на кралицата от младежките й години, в който пише, че Ан имала малък нокът на едната си ръка и няколко брадавици, което до известна степен потвърждава слуховете, но не я прави вещица.

    8 древноегипетски рисунки, отразяващи същността на цивилизация, живяла преди хиляди години

    Древноеипетската е една от най-древните и богати цивилизации, които някога са съществували на Земята. Често разглеждаме пирамидите и величествения Сфинкс, но обикновено забравяме за друга много важна част от техния културен живот, която е издържала всички тестове на времето – египетските рисунки.

    1. Египетски танц

    Танците заемали важна роля в културата на древен Египет. Ритмичните звучи били в кръвта им, а работниците често вършели работата си с движения под звуците на песни. В египетската епоха започва началото на уличните танцьори, а танците им са разделени в три категории в зависимост от участниците и повода за танца.

    Тази рисунка изобразява танцуваща двойка жени и отделна група, която свири. Танците по двойки обикновено включвали двама мъже или две жени, които танцували по същия начин, както е показано на рисунката – близо един до друг, като телата им често се преплитали. Изключително любопитни са били древноегипетските фестивали, тъй като танците за всеки от тях били напълно различни.

    2. Мумифициране

    Мумифицирането е важна част от цялата концепция на задгробния живот за египтяните. Един подобаващ ритуал по мумифициране давал спокойствието на хората, че на мъртвеца му е осигурено възкресение в бъдеще, ако спечели милостта на египетските богове.

    През периода на Новото царство в Египет (1580-1070 година пр.н.е) хората вече напълно се усъвършенствали в извършването на ритуали по мумифициране – най-добрата техника отнемала 70 дни и включвала вътрешните органи и мозъка. През Старото царство (2686-2181 година пр.н.е) хората вярвали, че бог Анубис се грижи за погребенията на царете, но скоро той бил заместен от Озирис (през периода на Средното царство – 2040-1780 година пр.н.е)

    3. Египетските богове

    Древните египтяни имали политеистични вярвания – тоест почитали и вярвали в много богове. Те имали много религии, всяка от които имала свои собствени божества, ритуали и вярвания, както и постоянен брой последователи. Различните градове дори вярвали в свои богове, различни от останалите.

    4. Рисунките в гробниците

    Египтяните превръщали гробниците на фараоните си в невероятни произведения на изкуството. Обикновено в гробниците имало по няколко рисунки, които отразявали живота на починалия, но кралските гробници били още по-описателни, тъй като показвали не само живота на починалия, но и пътуването му към отвъдното и живота му след смъртта.

    5. Книгата на мъртвите

     

    Книгата на мъртвите се състои от редица заклинания, които се предполага, че трябва да оказват помощ на мъртвеца при пътуването му през подземното царство. Някои от заклинанията датират от 3000 година пр.н.е, а новите са добавени по-късно, като последните са написани през около 11-7 век пр.н.е.

    6. Задгробният живот

    Египтяните вярвали твърдо в задгробния живот. Вместо пълно прекратяване, смъртта се приемала като временно прекъсване на живота, защото според техните вярвания вечният живот е възможен благодарение на милостта на боговете, както и чрез мумифцирането. Именно това е причината фараоните да правят големи подготовки за погребението си, уверявайки се, че в задгробния си живот ще разполагат с всички необходими неща, които са притежавали приживе.

    7. Картушът на Тутанкамон

    Картушът (овалът, който огражда името на фараона при изписването му) на Тутанкамон показан по-горе освен всички други събития, изобразява и момента на раждането му. С такива овали се ограждали само кралските имена. Картушът на Тутанкамон показва както рожденото му, така и тронното му име.

    8. Битката при Нубия

    Рамзес участвал в множество битки, но най-важното е, че в повечето от тях е излизал като победител и по този начин прави богатството на египетската империя още по-голямо. Той е смятан за най-славният и най-могъщ фараон в цялата история на Египет.

    Битката на Рамзес срещу нубийците е добре описана под формата на папирусова живопис. Той е изобразен в момента на началото на битката, качен във военна колесница, докато двамата му млади синове са зад него, също в колесници. На една от стените в гробницата на Рамзес пише, че при една от битките му при Нубия той трябвало да се сражава с тях съвсем сам, без помощта на войниците си.

    Няколко души, които са били прави през цялото време, но никой не ги послушал

    1. Джордж Сийбър

    Джордж Сийбър е полицейски психолог, който бил нает, за да се опита да предскаже какво би застрашило Летните олимпийски игри в Мюнхен през 1972 година, за да може охраната да вземе предварителни мерки. Сийбър предсказал 26 неща, а 21-то от тях действително се случило. Той предположил, че е възможно 12 палестински терористи да нахлуят в сградата, където се намират израелските атлети, да убият 1-2 души и да вземат заложници.

    Оказало се, че действието се развило точно така. Единствената разлика била, че терористите били 8, а не 12. Те лесно влезли в сградата, защото организаторите пренебрегнали това предположение на Сийбър. Властите се опитали да спасят израелските заложници, но всички те загинали по време на спасителната операция. Имайки предвид с каква точност Сийбър успява да прогнозира събитията, остава въпроса дали някой не му е казал какво ще се случи.

    2. Роджър Боисжоли

    Роджър Боисжоли знаел, че със совалката „Чалънджър“ ще стане ужасна катастрофа и се опитал да предотврати полета й, но от НАСА отказват да го послушат. Боисжоли бил машинен инженер, който работел за компания, с която НАСА сключили договор. Той забелязал, че „Чалънджър“ имала сериозен дефект – еластичните й уплътнения се втвърдявали и не се закрепвали добре при студено време. Полетът на совалката бил насрочен за през зимата, а Боисжоли знаел, че температурите ще са прекалено ниски, за да бъде той успешен. Разбира се, той се оказал прав и совалката се взривява по-малко от две минути след старта.

    3. Чарлз Колчестър

    Чарлз Колчестър бил британски ясновидец, който предупредил Ейбрахам Линкълн, че животът му е в опасност само няколко седмици преди убийството му. Въпреки това, Колчестър бил прекалено загадъчен. Не е ясно дали той действително е бил ясновидец или просто е разполагал с вътрешна информация, тъй като бил близък с Джон Уилкс Бут. Освен това, Чарлз на няколко пъти се опитал да изнудва Първата дама. При всички случаи, Колчестър бил прав за едно. Той предупредил Линкълн, че животът му е застрашен, но президентът гледал скептично на „способностите“ на ясновидеца и игнорирал предупреждението.

    4. Екипажът на „Месаба“

    Екипажът на кораба „Месаба“ направил няколко опита да предупреди пасажерите на „Титаник“ за айсберги. „Месаба“ бил преминал през същия район, към който се отправял „Титаник“ само няколко часа преди фаталния сблъсък и изпратил предупредителни съобщения на няколко кораба, включително и на „Титаник“. Екипажът на „Титаник“ получава съобщението, но радиооператорът, който го приема, не сметнал, че е достатъчно важно, за да го предаде на капитана. Това вероятно се дължи и на факта, че радиостанциите на кораба били повредени и операторите били претоварени с преписването на съобщения, предназначени за отделните пътници.

    5. Кофър Блек

    От 11.9.2001 досега са излезли на показ множество доказателства за това, че Джордж Буш и други важни членове от администрацията са знаели за възможността от терористична атака, но не са предприели нищо, за да я предотвратят. През 2001 година Кофър Блек е шеф на отдела за борба с тероризма на ЦРУ и е главният човек, който прави сериозни предупреждения към президента за атаката.

    На 10.07.2001 година Блек и колегите му се срещат с Кондолиза Райс и я предупреждават, че „значителни терористични атаки“ ще се случат в САЩ през следващите месеци или седмици. Както знаем, никакви мерки не са взети. Срещата между Блек и Райс била напълно заличена от официалните доклади, като че ли изобщо не се е случила.

    6. Александър Флеминг

    Човекът открил пеницилина, първият в света антибиотик, предупреждава, че бактериите могат да изградят имунитет срещу антибиотиците. След като получава Нобелова награда Флеминг изнася лекция, в която казва, че микробите могат да станат резистентни към антибиотиците, ако са изложени на „несмъртоносни количества от лекарството“.

    Разбира се, Флеминг не е предупредил за метицилин-резистентния стафилокок – бактерия, която причинява множество трудно лечими инфекциозни заболявания при човека и която е устойчива на почти всички антибиотици. Само година след първата реч на Флеминг, в Лондон се появява първият щам на резистентни на пеницилин бактерии.

    7. Дейвид Бърнейс и Чарлз Сойър

    Дейвид Бърнейс и Чарлз Сойър се опитали да спасят жителите на Юнгай, Перу от огромна лавина, която унищожила града през 1970 година. Двамата мъже са американски учени, които изследвали района през 1962. Те изкачвали близката планина Уаскаран, когато забелязват подвижна маса под един ледник. Бърнейс и Сойър знаели, че в региона често има земетресения, затова се опитват да предупредят жителите, че е вероятно смъртоносна лавина да унищожи града им.

    Правителството е толкова възмутено от предупреждението на двамата учени, че нарежда те да бъдат върнати обратно в родината си или да бъдат изпратени в затвор в Перу. Бърнейс и Сойер напускат страната, но няколко години по-късно предсказаното от тях се случва, когато лавина убива над 20 000 жители на Юнгай.

    8. Хари Маркополос

    Хари Маркополос разкрива схемата на Бърнард Мейдоф години, преди тя да се сгромоляса пред очите на целия свят през 2007 година – в разгара на световната финансова криза. Маркополос работи като финансов анализатор в инвестиционно дружество, което е в конкуренция с това на Мейдоф. В стремежа си да разбере каква е стратегията на Мейдоф, Маркополос разбира, че той всъщност краде от хората.

    Маркополос, който бил изключително добър математик, разкрива схемата, ровейки се в числата и осъзнава, че възвращаемостта на Мейдоф е математически невъзможна. Той се свързва с няколко журналисти през 2001 година, за да им сподели откритието си, но никой не го взема на сериозно и той започнал да живее „в страх за живота си“.

    5 твърде напреднали древни структури, които все още ни учудват

    1. Гьобекли тепе, Турция

    Загадъчният археологически комплекс е с кръгла форма и има височина от 15 метра и диаметър 300 метра. Открит е при проучване през 60-те години, когато археолозите откриват серия от варовикови плочи и стълбове с Т-образна форма, някои от които били високи над 10 метра. Заинтригувани от тази внушителна находка, изследователите извършват тестове и откриват, че археологическият комплекс е на най-малко 11 000 години (или 6000 години по-стар от Стоунхендж). Още по-странното е, че освен, че тогава хората не са разполагали с основните инструменти, тази напреднала структура е изградена на място без близък воден източник.

    Всъщност цялата подредба на огромните камъни като че ли е била с някаква церемониална цел, тъй като в близост не са открити останки от стени, огнища или къщи, които да хвърлят сянка върху начина на живот на близките обитатели. Поради тази причина Гьобекли тепе е наричан „най-старият храм, построен от човека“ или дори „най-старата постройка“.

    2. Йерихон, Палестинска автономия

    За Йерихон се твърди, че е „най-старото постоянно обитавано селище“. Градът е свидетелство за триумфа на човешката „подредена“ цивилизация. Йерихон бил обитаван от номадски ловци, които изградили къщите си в центъра му. Този невероятен преход от номадските традиции към уседналия начин на живот е очевиден благодарение на доказателствата, че в Йерихон са се отглеждали пшеница и ечемик, както и на откритите кремъчни остриета и сърпове.

    Тези внушителни останки се допълват от наличието на още по-великолепни руини, включително на една огромна стена с дължина 800 метра с отбранителна кръгла кула с диаметър 10 метра. Археолозите дори са открили останките на още по-голямо селище, построено на същото място през 7000 година пр.н.е, след като основният град-майка бил унищожен при пожар.

    3. Хипогеум „Хал Сафлиени“, Малта

    Хипогеум „Хал Сафлиени“ е единственият известен праисторически подземен храм в света. Открит е съвсем случайно през 1902 година, когато няколко мъже пробивали цистерни за ново жилищно строителство. Хипогеумът има три нива, като най-ниското започва на 10.5 метра под земята. Съдейки по времето, в което е построен, археолозите решават, че тези подземни камери са издълбани с помощта на съвсем елементарно оборудване – кремъци, камъни и рога. Интересното е, че от гледна точка на архитектурата, много от подземните камери наподобяват тогавашния стил на надземните мегалитни храмове.

    Хипогеум „Хал Сафлиени“ вероятно първоначално е бил построен като подземно светилище, но по-късно се е превърнал в костница, съдейки по откритите кости на над 7000 души. Най-интересното за това място обаче са невероятните му акустични свойства.

    4. Нюгрендж, Ирландия

    Нюгрендж не е толкова популярен, колкото „братовчед“ си Стоунхендж, но истината е, че е по-възрастен както от него, така и от пирамидите в Гиза, но пък не е по-малко загадъчен. Първоначално свързан с митичните крале и богове, обитавали хълма Тара, Нюгрендж ясно показва добрата инженерна мисъл на обитателите в района. Могилата покрива площ от 1 акър като вътрешният проход, който е дълъг 16 метра свързва едната й страна с централната камера и допълнително се разклонява в три части. Цялата могила е покрита с купчина камъни, които според археолозите тежат 220 507 тона.

    Що се отнася до загадъчната част на обекта – въпреки абсурдната ширина на структурата, могилата пази останките на само 5 души. Освен това, историците и археолозите все още не са наясно как са били пренасяни тези огромни и тежки камъни? Колко хора са участвали в строителството (особено предвид ниското население в района). Защо някои камъни са украсени?

    5. Пон дьо Гар, Франция

    Пон дьо Гар е с височина от 49 метра и е дълъг 274 метра. Той гордо показва архитектурните и инженерни способности на римляните. Проектиран (някъде през средата на 1 век) за снабдяване с прясна вода на град Ним, този акведукт е само част от масивна инфраструктура, свързваща града с водния източник (река Гардон).

    Археолозите смятат, че целта му е била постигана успешно, тъй като считат, че са се пренасяли по 409 литра вода на човек дневно, а град Ним по онова време е бил дом на над 50 000 души.

    Тунели под континентите

    През 2003г. в руския град Солнечногорск, близо до Москва, се случило крайно мистериозно събитие. В езерото Бездонное местен шофьор намерил щатна спасителна жилетка на Военноморските сили на САЩ с идентификационен надпис, потвърждаващ, че тя принадлежи на моряка Сам Белковски от ескадрения миноносец „Коул“.

    Есминецът „Коул“ бил взривен от терористи в пристанището на Аден на 12 октомври 2000г. Тогава загинали 4 матроси, а 10 изчезнали безследно – сред тях и Сам Белковски. Но как спасителна жилетка от Индийския океан може да попадне в малко езеро сред просторите на Централна Русия, преодолявайки за 3 години 4000 километра по права линия?

    Неведнъж изследователи от различни континенти са отбелязвали, че освен подземните тунели на метрото, бункери, рудници, мини, съществуват още и други подземни кухини, създадени от човешки ръце. Те са не само във вид на гигантски подземни зали, стените на които са обработени от неизвестни механизми, със следи от вторични природни процеси (пещерни образувания, сталактити, сталагмити, пукнатини и др.), но също и под формата на линейни обекти – тунели. В началото на ХХІ в. зачестява откриването на фрагменти от такива тунели в различни континенти.

    Идентификацията на древните тунели е възможна, като се има предвид, че основната разлика между тях и естествените пещери е невероятната прецизност при обработката на стените им, както и тяхната идеална насоченост и ориентиране. Освен това – изключителната им древност.

    Американският континент е богат на съобщения за местонахождението на древни тунели. Известният изследовател Андрю Томас твърди, че са запазени подземни вертикални и хоризонтални тунели с полирани стени, като някои от тях се намират в много добро състояние. Те са прави и пронизват целия континент. Едно от местата, където се събират няколко такива шахти, е планината Шаста в Калифорния. От нея тунел води към Ню Мексико.  Доказателство за наличието на такива тунели е инцидентът след ядрените изпитания на известния полигон в щата Невада. Те дали доста неочакван резултат. Два часа след един от ядрените взривове, на 2000 км. от Невада, в една канадска военна база било регистрирано ниво на радиация, 20 пъти по-високо от нормалното. Как било възможно да се случи това? Оказало се, че в близост до базата се намира голяма пещера, която е част от огромна система от пещери и тунели под континента.

    В щата Айдахо антропологът Джеймс Маккин по време на изследването на голяма пещера вече бил напреднал около 600 метра навътре, когато бил спрян от непоносима миризма на сяра, купища останки от човешки скелети и силен шум от дълбините. В резултат на това изследванията били прекратени.

    През юни 1965г. в еквадорската провинция Морона Сантяго аржентинският изследовател Хуан Мориц открил и стриктно картографирал неизвестна система от подземни тунели и вентилационни шахти с обща дължина над 100 километра. Входът за тунелите изглежда, сякаш е старателно изрязан в скалите, и има размерите на врата за самолетен хангар. По хоризонтално разположени платформи се слиза до дълбочина 230 м. Там се намират тунели с правоъгълно сечение и завои на 90 градуса. Стените са гладки, сякаш полирани или гланцирани. Строго периодично се срещат вентилационни шахти с около 70 см. в диаметър и помещения с размерите на концертни зали. В средата на едно от тези помещения се намира съоръжение, подобно на маса и седем стола от неизвестен материал, приличащ на пластмаса. В непосредствена близост до „столовете“ се открити големи златни фигури на гущери, слонове, крокодили, лъвове, камили, бизони, мечки, маймуни, вълци, ягуари, дори раци и охлюви. В същата зала се намира „библиотека“ от няколко хиляди щамповани метални пластини с размери 96 на 48 см., изписани с непознати знаци. Х. Мориц намерил и каменен „тотем“ с височина 116 см., изобразяващ човешка фигурка върху глобус. В тунелите и залите изобилстват купища златни изделия (дискове, плочи, огромни „колиета“) с различни рисунки и символи. Има изображения на динозаври, издълбани по стените. Върху златните плочки се срещат рисунки на пирамиди, построени от блокове. На една от тях символ на пирамида съседства с летящи в небето змии.

    Без съмнение, откритието, направено от Хуан Мориц, донякъде повдига завесата към нивото на знанията на онези, които са изкопали тунелите, а също и кога е станало това (те са виждали динозаври).

    През 1976г. съвместна англо-еквадорска експедиция изследвала един от подземните тунели в областта Лос Тайос, на границата между Перу и Еквадор. Открито е помещение, в средата му – маса, обкръжена със столове от неизвестен материал и с облегалки, високи над 2 метра.

    Така възниква съвсем логично предположението, че прочутото злато на индианските племена в Южна Америка – инките, ацтеките и др., което испанските конкистадори търсели безуспешно толкова години, е скрито във вече съществуваща по онова време мрежа от подземни тунели – изкопана в много по-древни епохи.

    Като имаме предвид, че подобни съоръжения са намерени в Китай (провинциите Хунан и Цинхой) и сега усилено се проучват, явно предстоят още интересни открития из подземните тунели.

    Интересни и любопитни факти за Южна Корея

    Южна Корея е една от най-интересните страни в света. Силно влияние върху азиатската култура оказват корейската храна, музика, ТВ програми и т.н. Boston Consulting Group дори определи Южна Корея за “най-иновативната страна на планетата”.

    Е, трябва да признаем, че това не е никак малко постижение, имайки предвид, че Южна Корея съществува като държава от едва 1948 година. Тази държава обаче предлага някои изключително интересни факти около нея.

    Знаехте ли например, че хората в Южна Корея имат особено голяма страст към алкохола? Няма шега, няма измама. Алкохолът е считан за един от най-популярните начини за социализация в тази страна. Там е нещо напълно нормално колегите от работното място да излизат заедно поне веднъж седмично и да пийват заедно. Има обаче някои интересни правила. Ако например по-възрастен човек ви подаде чаша бира, трябва да хванете чашата с две ръце.

    Може би не знаехте, но южнокорейците не могат да понасят червено мастило. Ако напишете нечие име с червено мастило, този човек ще има изключително лош късмет занапред. Поне според техните вярвания. Може да се стигне дори до смърт!

    В Южна Корея има особени правила и относно ръкостискането. Ако се срещате с някого по един съвсем небрежен повод, или този човек не заема важна позиция в обществото, прието е да се ръкостискате с една ръка. Ако обаче се срещате с важен човек, който заема отговорна позиция в обществото, прието е да се ръкостискате с две ръце. Така, например, Бил Гейтс сътвори нещо като минискандал, след като се ръкостиска с една ръка с южнокорейския президент. Е, той просто не е знаел, предполагаме.

    Ако се озовете в Южна Корея, бъдете внимателни по темата Япония. Можем да кажем, че корейците не са особено големи фенове на японците. Причина за това е историята и честите военни интереси, които Япония е проявявала към Корея. В това число влизат множество издевателства над корейския народ, които се помнят и до днес.

    Може би ще се изненадате, но пластичните операции са нещо много разпространено в Южна Корея. Според статистиката, една от пет жени в страната се е подлагала поне веднъж на подобна процедура. Нещо повече, това изобщо не се приема за срамно или притеснително от самите тях. Дори често пластичната операция е подарък, който младите момичета получават при завършване на гимназия! Подобен тип риалити предавания също са много разпространени в страната.

    Една от традиционните атракции в Корея са битките между бикове. За разлика от Испания, тук няма тореадатори или червени кърпи. Има бик срещу бик. Това дори представлява цял бизнес в страната – има хора, които отглеждат едри и силни добичета, единствено за тази цел – да участват в битки. Когато дойде време за двубой, настъпва истински празник. Има музиканти, мажоретки и прочее, а хората истински се забавляват. За сметка на животните, разбира се.

    Сигурно няма да останете изненадани, но Южна Корея е водеща страна и по отношение на технологиите. Особено по отношение на връзката с интернет. Тази страна разполага с най-високата средна скорост на връзка към интернет, а цели 92.4% от населението използва глобалната мрежа. Впечатляващо, нали?

    Макар и корейците да могат да се похвалят с висок стандарт на живот, страната има проблем с броя на самоубийствата. Според данните на Световната здравна организация, Южна Корея е на второ място в света по брой самоубийства на глава на населението.

    Макар че е в опасна близост до агресор като Северна Корея, Южна Корея е една от най-миролюбивите страни в света. Според официални данни, престъпността в страната е изключително ниска. Там има и много стриктна политика по отношение притежанието на оръжие.

    Жени, готови да убиват

    1. Шарлот Корде

    Шарлот Корде е френска благородничка, позната като Ангела на убийството, заради това, че убива лидера на якобинците Жан-Пол Марат на 13.07.1793 година. Марат е на власт по време на Царството на терора и по-специално през Семптемврийските кланета, при които са екзекутирани 1300 души като потенциални врагове на държавата. Корде посещава дома на Марат, твърдейки че има информация за въстание някъде във Франция и го наръгва с нож, знаейки, че ще бъде наказана със смърт за това. Екзекутирана е 4 дни след убийството, но действията й затвърждават новата ера на отношенията между половете във Франция.

    2. Лукреция Борджия

    Въпреки че е възможно Лукреция Борджия никога да не е убивала, тя в продължение на много време е описвана като убийца, тъй като се твърди, че е отравяла враговете и съпрузите си. Неприятелите на семейството й разказвали, че Лукреция притежавала пръстен с отрова, която използвала по време на събирания за вечеря. Не съществуват исторически доказателства за тези истории, но е любопитен начинът, по който тези слухове обрисуват жената, която била смятана за покровителка на изкуството и науката.

    3. Ши Джанкиао

    Ши Джанкиао не е известна с това, че е убила много хора, а по-скоро с това, че убива само един човек, но това е мъжът, който наранява семейството й. През 1925 година военачалникът Сун Чуанфанг обезглавява бащата на Ши, заради това, че е предвождал опозиционни сили срещу него. Ши Джанкиао преследва убиеца на баща си в продължение на 10 години, преди да го простреля 3 пъти. Вместо да избяга след убийството, тя остава на мястото си, за да обясни случилото се и не е наказана, а освободена, тъй като действията й са сметнати за пример за благочестие.

    4. Фани Каплън

    Фани Каплън била политически активист от ранна възраст. Тя е арестувана заради участието си в план за бомбардировки, когато е само на 16-годишна възраст. След като излежава присъдата си в сръбски трудов лагер, тя изгубва почти напълно зрението си, но не и желанието си за промяна. Заради конфликта между социалистите-революционери и болшевиките, тя започва да ненавижда Владимир Ленин. На 30.08.1918 година Каплан прострелва Ленин три пъти, като два от куршумите му причиняват сериозни наранявания. Ленин оцелява, а Каплан отказва да назове съучастниците си, което води до екзекуцията й през 1918.

    5. Вайълет Гибсън

    За разлика от много убийци, мотивите на аристократката от англо-ирландски произход Вайълет Гибсън остават загадка. Гибсън прави опит да простреля Бенито Мусолини след като той приключва една от своите речи в Рим през 1926 година. Гибсън натиска спусъка два пъти, като първият куршум само леко докосва Мусолини, а вторият път оръжието й отказало. Някои вярват, че Гибсън е била луда, защото нямала никакъв мотив да извърши подобно престъпление.

    6. Валъри Соланас

    Валъри Соланас – писателка от края на 60-те години, имала работа с художника Анди Уорхол, след като написала пиеса за него. Той отхвърля работата й, но не връща копието, предлагайки да й заплати 25 долара, за да се включи в някой от неговите филми като компенсация. В деня на опита за убийство Соланас се среща с няколко души, на които разказва за пиесата, а на един от тях дори споменава, че ще убие Уорхол, за да стане известна и да успее да продуцира пиесата. Когато Соланас среща Уорхол тя го прострелва три пъти и уцелва само веднъж. По-късно е диагностицирана с параноидна шизофрения.

    Пирамидата Гунунг Паданг – по-стара от египетските?

    През 1974г. ентусиасти от Центъра за изследователски геотехнологии към Индонезийския научен институт открили в прашните архиви записки на холандски колонисти. Сред другото, в тях се говорело и за цар Силаванги, който „… умеел с едно махване на ръката си да пренася гигантски базалтови скали, да се превръща в тигър, а след създаването на пирамидата Гунунг Паданг не умрял, a се превърнал в дух“.

    Разбира се, геолозите, археолозите и технолозите под ръководството на д-р Дани Хилман Натавиджая не вярвали в легендите на аборигените, разказани от холандците, но все пак решили да изучат историческите архиви на родната си страна. Така се оказало, че цар Силванги е историческа личност  и е управлявал около 1500г. пр. Хр. Изглеждало, че първото радиовъглеродно датиране на повърхностни мегалити в споменатото от холандците пирамидално възвишение Гунунг Паданг – в индонезийската провинция Западна Ява, потвърдило, че тази пирамида е построена по времето на царя Силаванги. Въпреки това, когато учените използвали най-мощни сондажни платформи в началото на XXI век и извадили проби от по-дълбоки слоеве, учудването им било огромно. Органичните материали в получените проби показвали все по-древни дати според навлизането навътре в пирамидата: 22 хиляди или повече години. Но, в такъв случай излиза, че Гунунг Паданг е по-древна от египетските пирамиди? Обаче и това не е всичко: последните изследвания сочат, че на дълбочина повече от 30 метра има многобройни подземни входове, както и неизвестни засега артефакти от метални сплави.

    Така до 2015г. полумитичната версия за участието на цар Силаванги в построяването на пирамидата Гунунг Паданг била опровергана. Явно гигантското мегалитно съоръжение е създавано с труда на много поколения преди него. Що се отнася до периода около 1500г. пр. Хр., учените тепърва ги чакала изненада. Съставът на цимента, който държи блоковете на пирамидата от този период, се състои 45% от силикатни минерали и 45% от минерали на железни руди, които е невъзможно да се получат без електрическа обработка.

    Металургия в древна Индонезия с използване на електрическа енергия? Възможно ли е? В началото на 2015г. тайната била разгадана (поне така се смята) от Дани Натавиджая. Ученият заедно с колегите си открил по време на разкопките в Гунунг Паданг метални устройства с необичайна форма, напомнящи малки… електроцентрали. Самият президент на Индонезия изразил интерес към това откритие и поздравил археолога с неговото сензационно откритие.

    Мистериозните артефакти от Гунунг Паданг сега предизвикват много спорове в научния свят. От една страна, в това няма нищо странно, защото все още е рано за окончателни изводи. От друга страна, информацията за тези артефакти е прекалено разнопосочна. Например, самият Натавиджая твърди, че древните електроцентрали са открити в слой от скали, датиращи от 25 000 години пр. Хр. Артефактите са направени от злато и мед.

    Многобройни уфолози обаче възразяват, като твърдят, че находката е от епохата на цар Силаванги, а в нея, освен злато и мед, се съдържат метали от извънземен произход. С други думи: тук се е разбил извънземен кораб, а Силаванги е оцелял член на екипажа – затова и умеел „да премества огромни блокове от базалт с едната си ръка“. Затова и бил увековечен, за разлика от много други владетели, в легендите на остров Ява. Е, уфолозите затова са уфолози, за да търсят извънземни…

    Но сега артефактите, открити от д-р Дани Натавиджая, са под правителствена охрана и в обстановка на секретност се изучават в местните лаборатории – включително с участието на военни експерти. Очевидно това означава, че скоро няма да бъдат разкрити пред обществеността.

    Популярни спортисти, превърнали се в актьори

    Мнозина са опитвали, но малко са професионалните спортисти, успявали да се похвалят с успешна кариера на актьори.

    Киното винаги е привличало популярни личности извън гилдията. Изключение не правят и спортистите. Много от тях, особено най-известните, са оставали изкушени от шанса да се снимат в някой друг филм. Някои от тях са го правили успешно, други – не чак толкова.

    Ще ви представим няколко успешни примера за атлети, които са успели да пробият и в киното.

    Ронда Раузи

    Ронда Раузи е една от най-големите ММА звезди на планетата, макар и в последно време кариерата ѝ да не върви добре.

    Красивата блондинка вече имаше епизодична роля в блокбъстъра “Бързи и яростни”, а освен това се снима и в успешния сериал Blindspot. Тя ще има роля и във филма Mile 22 с Марк Уолбърг, който предстои да се снима.

    Шакийл О’Нийл

     

    Големият Шак е един от най-известните баскетболисти в света. Той обаче има роли и в киното. Два от най-известните филми с негово участие са “Казаам” и “Стомана”. Снимал се  е още в ленти като “Страшен филм 4” и “Автомивка”. Озвучавал е и герой в “Смърфовете 2”.

    Майкъл Джордан

     

    Още един велик баскетболист в списъка. Даже най-великият. Преди години Майкъл Джордан изигра себе си в супер успешния “Космически забивки”, където си партнира най-вече с… анимационни герои. Както и с няколко други големи имена от НБА!

    Вини Джоунс

     

    Може би най-успешно реализиралият се актьор сред футболистите. И обратното. Уелската легенда Вини Джоунс се насочи изцяло към киното след края на своята кариера. Снимал се е в не малко филми, но веднага можем да посочим някои като “Две димящи дула”, “Гепи”, “Гаднярът” и много други.

    Карл Уедърс

     

    Познат най-добре като Аполо Крийд от поредицата за Роки. Карл Уедърс играе професионално американски футбол за Оукланд Райдърс и Бритиш Колъмбия Лайънс през 70-те години. Далеч по-популярен обаче става като шампиона по бокс Аполо Крийд в партньорство със Силвестър Сталоун.

    Фред Уилямсън

     

    Още един бивш състезател по американски футбол, който в последствие се ориентира към актьорството. Фред Уилямсън е известен най-вече със своите екшън роли, където най-често играе корав тип, който умее да борави отлично с оръжия. И да раздава правосъдие с голи ръце.

    Арнолд Шварценегер

     

    Ако приемате културизма за професионален спорт, то няма как да не включим в списъка и великия Арнолд Шварценегер. Многократен Мистър Олимпия, до днес Арни е считан за най-влиятелния и велик бодибилдър в историята. А колкото до ролите му в киното, има ли смисъл да казваме нещо повече от заглавия като Терминатор, Хищникът, Зов за завръщане, Командо и т.н.?

    Дуейн Джонсън-Скалата

     

    Изглеждаше неизбежно един от най-известните и обичани кечисти в света да се насочи към киното. На голям екран Скалата дебютира като Краля Скорпион в Мумията, а сега той е сред най-високоплатените актьори на Земята. Джонсън е постоянно търсен за нови и нови ангажименти, като той се снима в няколко високоплатени продукции годишно.

    Чък Норис

     

    Ако сте гледали филми на Чък Норис, вероятно знаете, че в тях той се саморазправя с враговете си, показвайки отлични възможности в ръкопашния бой. Истината е, че това далеч не е преувеличено. Преди да влезе в киното, Норис е бил професионален състезател по карате. Той е истински майстор на този спорт, като по-добре да не го ядосвате, ако го видите на живо.

    Хълк Хоган

     

    Още един велик кечист, който не успя да издържи на изкушението, наречено кино. Големият Хълк направи не лоша кариера на актьор, като дори в България бе известен сериалът “Гръм в Рая“. Снимал се е и в още няколко нискобюджетни екшъна.

    Бизнесът в Древен Вавилон

    Когато кажем думата „бизнес“, веднага си представяме офиси, хора зад компютри, банкови трансфери и т.н. Това е в наши дни. А как ли се е правел бизнес в Древен Вавилон? Разбира се, някои ще се усмихнат: „Какъв ти бизнес? Нали са писали върху глинени плочки?“

    Впрочем, писането върху глинени плочки е било доста трудно изкуство, което изисквало време, сили и желание, за да бъде овладяно. Много по-лесно било да се наеме писар. По онова време, както и днес, личният секретар (писарят) бил незаменим спътник на деловия човек. Освен писарите, малцина тогава владеели грамотността. Дори царете смятали за достойно да се похвалят, че умеят да четат и пишат. Но, въпреки това, жителите на  древна Месопотамия са ни оставили в наследство голям брой документи, свързани с търговски сделки. Закон, приет там през 2000г. пр. Хр., гласял, че всяка сделка, дори и най-малката, трябвало да бъде надлежно документирана и подписана от страните и свидетелите.

    Само за сравнение: „Статут за мошеничеството“, който изисква договорите да бъдат в писмена форма, в Англия бил приет едва през XVII век!

    Тук възниква логичен въпрос. За какви подписи говорим, щом почти никой, освен писарите, не можел да пише? Въпреки това, древните намерили просто и остроумно решение: всеки носел своя подпис на врата си. Това бил малък каменен печат с емблемата на собственика (битова или религиозна сценка). Когато документът бивал изготвен, договарящите се страни и непременно свидетели трябвало го подпечатат – а писарят записвал имената им.

    Вавилонската „борса“ се намирала до портите на града. Там се събирали хората, обсъждали актуални въпроси или чакали новини, а уличните писари предлагали своите услуги на всички, които имали нужда от тях. Разбира се, писарите държали не хартия и пера – а глинени плочки и заострени тръстикови или дървени пръчици за писане. Когато участниците в сделката стигали до устно споразумение, идвал редът на писаря. Той уточнявал необходимите данни и се захващал за работа. Макар повечето от хората, сключващи договорите, да не можели да прочетат написаното, те слагали своите печати – и готово. Понякога правели две копия от документа, за всяка от страните – но това се практикувало рядко. Обикновено се задоволявали с един екземпляр. Ала глината си е глина. Нищо не пречи на някой грамотен, но нечестен кредитор да добави няколко клинописни знака, за да промени дълговото задължение в своя полза. За да се избегне такава „фалшификация на чека“, се предвиждали специални керамични „пликове“.

    Когато текстът на договора бил надлежно попълнен и заверен, а плочката – изпечена, писарят вземал друго парче глина и го разточвал на дълъг плосък лист. Сетне писарят увивал документа в този лист от все още сурова глина. Излишната глина се махала, ъгълчетата и ръбовете се запечатвали – и ето, че писарят държал същата плочка, каквато представлявал договорът, само малко по-голяма. Върху нея той пак записвал текста на договора, който отново се подпечатвал. След това всичко отивало в пещта, където фактически се увековечавало чрез изпичане. Така документът в „плика“ бил надеждно подсигурен срещу фалшифициране.

    При спорове двете страни отивали при съдията, който счупвал „плика“. Тежко и горко на мошеника, ако текстовете вътре и вън не съвпадали. Защото не било възможно пликът да бъде „отворен“, за да се фалшифицира текстът вътре. Само счупване – нямало друг начин. Ако пък някой мошеник решавал да счупи „плика“, за да сложи вътре нов договор, възниквали маса проблеми: трябвало да се съберат същите свидетели и същият писар, които да запазят тайната. Естествено, това било невъзможно – все някой проговарял. Както във всички епохи: когато една тайна се знае от двама души, вече не е тайна…

    Археолозите дълго време умували над въпроса: а как „пликът“ от сурова глина не прилепвал към вече изпечената плочка с договора – може би вавилонците я посипвали с някакъв прах? Накрая просто направили експеримент – и се оказало, че „пликът“ не залепва към плочката с договора. Просто не залепва – и няма  нужда от никакви прахове и други хитрости.

    Всичко се документирало по този начин: покупко-продажби, кредити и залози, надници и заплати, бракове, разводи, дори годежи. Благодарение на цялата тази документация днес ние имаме толкова добра представа за делничния живот и бизнеса в Древен Вавилон, сякаш сме пътували дотам с машина на времето.

    Няколко интересни кино факта

    1. „12 години робство“ – 2013 година

    За да успее по-добре да влезе в ролята на алкохолик, Майкъл Фасбендър често мажел мустаците си с алкохол, за да може колегите му актьори да реагират естествено на миризмата – както биха реагирали ако усетят миризмата на пиян мъж срещу тях.

    2. „Земята на зомбитата“ – 2009 година

    По време на заснемането на филма Уди Харелсън е арестуван за притежание на марихуана, което забавя снимките с един ден.

    3. „Ще се лее кръв“ – 2007 година

    Всяка сряда вечер, докато редактирали кадрите от филма, режисьорът Пол Томас Андерсън и колегите му вечеряли с пържола и чиста водка, за да поддържат духа на героя Даниел Плейнвю (изигран от Даниел Дей-Люис).

    4. „Седем“ – 1995 година

    По време на сцената, в която Милс гони Джон Доу в дъжда, Брад Пит пада и наранява ръката си. Малко след това медицинският екип решава, че Пит има нужда от операция.

    5. „Реквием за една мечта“ – 2000 година

    По време на емоционалния монолог на Елън Бърстин, операторът без да иска отклонява камерата от актрисата. Причината е, че монологът на Елън го разплакват и не можел да вижда добре заради сълзите. Въпреки проблема, сцената е включена във филма както е заснета в оригинал.

    6. „Криминале“ – 1994 година

    Червеният шевролет на Винсънт Вега принадлежал на Тарантино – режисьора на филма, но е откраднат по време на продукцията на филма.

    7. „Кингпин“ – 1996 година

    Бил Мъри наистина успява да направи 3 поредни страйка. Реакцията на тълпата е истинска и всъщност е за самия актьор.

    8. „Бандите на Ню Йорк“ – 2002 година

    Даниел Дей-Люис не можел да понася мазната си коса, докато пресъздавал Бил в „Бандите на Ню Йорк“, затова веднага след заснемането на филма подстригал косата си.

    9. „Форест Гъмп“ – 1994 година

    След като микрофонът бива премахнат по време на речта му, Форест казва: „Понякога, когато хората отидат във Виетнам, те се връщат при майките си без крака. Понякога изобщо не се прибират. Това е много лошо.“

    10. „Боен клуб“ – 1999 година

    Когато един от членовете на Боен клуб пръска свещеника с вода, се забелязва лекото поклащане на камерата. Това е така, защото операторът не можел да спре да се смее, докато заснемал сцената.

    11. „Извънземното“ – 1982 година

    В някои сцени извънземното е управлявано от 10-годишно момче, което било родено без крака, но умеело да се движи на ръце перфектно.

    12. „Армагедон“ – 1998 година

    По време на снимките Бен Афлек попитал режисьора Майкъл Бей: „Няма ли да е по-лесно да научим астронавти да използват пробивни машини, вместо да учим сондьорите как да бъдат астронавти?“ Бей казва на Афлек да мълчи.