Още
    Начало Блог Страница 166

    Най-добрите оръжия на Китай през XXI век

    Китай развива и модернизира своята армия, а за това отделя значителни средства. Китайският военен бюджет е втори в света и част от тези средства се използват за развитието на нови технологии и модернизиране на армията.

    Всички знаем, че китайската армия е най-многобройна в света – 2 285 000 души. Голяма част от военните разходи отиват за поддръжка на числения състав, но Китай отделя средства и за развитието на нови технологии. В един евентуален конфликт, азиатската страна не иска да разчита само на числеността на армията, но и да разполага с технологични оръжия, конкурентни на противниците й.

    Ето и списъка с най-добрите китайски оръжия:

    Chengdu J-20

    Проектът за създаването на Chengdu J-20 е започнат през 90-те години на изминалия век, като това е първият стелт-самолет на Китай. В основата е съветският самолет МиГ-1.42. Също така, китайците използват информация и технологии от самолета на щатите F-22, предоставени от хакери. Да не забравяме, че през 1999 г. над Сърбия бе свален F-117 стелт и се носят слухове, че Китай се е сдобил с парчета от свалената машина. Всичко това много е помогнало за създаването на J-20, който се очаква да бъде приет на въоръжение през 2019 г. Той ще бъде самолет с голям обсег и ще има възможности да прониква дълбоко в територията на врага, където има комплексна противовъздушна отбрана.

    Shenyang J-31

    J-31 е вторият самолет на Китай, който има стелт технология. По външен вид прилича на F-35. За този самолет се водят спорове и няма единно мнение. От единия лагер се твърди, че самолетът прилича на F-35 заради поставените еднакви цели и използване на сходни решения за тяхното осъществяване. А от друга страна техните противници се аргументират, че китайците са успели да хакнат сървърите на Пентагона, откраднали са плановете и така са си спестили десетки години работа.

    Последният полет на J-31 е бил преди 5 години. За разлика от F-35, китайският самолет разполага с 2 двигателя, и също така няма възможност да каца и излита вертикално. Носят се слухове, че до няколко години ще бъде пуснат в полет трети прототип на този самолет, а J-31 ще бъде ориентиран за палубната авиация. Очакванията са самолетът да превъзхожда американския си аналог F-35, а заедно с това и да бъде и по-евтин.

    Xian H-20

    За този самолет H-20 почти нищо не се знае, само има информация, че се разработва. Той ще бъде бомбардировач и като такъв ще разполага с големи стелт възможности. Не знаем дали американския бомбардировач B-2 е служил като идея, но е факт, че китайския самолет има сходни форми. Плановете са той да стане основния бомбардировач на Китай през XXI век. Планирано е около 2025 г. да бъде проведен и първият полет на H-20. Ще развива скорост по-малка от скоростта на звука, ще може да носи полезен товар над 10 тона и ще има възможност без презареждане във въздуха,благодарените на стелт технологиите да достига незабележимо до Хавай.

    DF-41

    Словосъчетанията „Работният кон“ на „Втори артилерийски корпус“ може да не ви говорят нищо, но всъщност става въпрос за ядрените сили на Китай. DF-41 е балистична ядрена ракета с обсег от 15 000 км., което означава, че може да достигне почти всяка точка от земното кълбо. Началото на разработката на тази ракета е през 80-те години на миналия век, а първите проби са проведени на 13 декември 2014г. Ракетата може да носи до 12 ядрени бойни глави, като всяка от тях е мощна около 1 мегатон. DF-41 е многофункционална ракета – може да бъде разполагана както в силози, така и на мобилни платформи или влакове. Разузнаването на Америка твърди, че само 20 ракети DF-41 са нужни за да бъде нанесен “парализиращ удар” на САЩ.

    DF-26

    Ракетата DF-26 е друга ракета от китайския арсенал, която е предназначена за борба с военоморските сили на противника. Тя има обхват от 4 000 км. и може да носи даже и ядрена бойна глава с мощност до 300 килотона. С помощта на най-новата ракета в своя арсенал, Китай се надява да се справи със самолетоносачите на Америка и нейния флот. Нейното предимство е, че е много маневрена и има възможност да уцели движеща се мишена.

    DF-ZF

    DF-ZF може да развива хиперзвукова скорост – достига до 12 359 км/ч. Високата маневреност, за която се грижи миникомпютър, и използваните върхови материали способстват този апарат да не може да бъде свален от противоракетната отбрана.

    Впечатляващо е, че до този момент има 7 тестови изпитания и всички са успешни. DF-ZF трябва да бъде изтрелван от ракета, а след това ще може да ускорява допълнително и ще е способен да извършва маневри при хиперзвукова скорост. DF-ZF може да бъде оборудван и с ядрена бойна глава, а освен това може да се използва и като кинетично оръжие, което да поразява благодарение на високата си скорост и на своето тегло.

    Type 99A

    Китайският танк Type 99A е най-модерният танк, който от 2011 г. е на въоръжение в китайската армия. Всъщност Type 99A е подобрена версия на Type 99, а самият Type 99 е направен на основата на съветския танк T-72. Китайският танк има подобрена броня на купола, тя има различен дизайн и предлага по-добра защита. Оръдието е 125 мм и е с далекобойност от 5 км. Стабилизиращите системи и автоматичните корекции на мерника подпомагат стрелбата в движение. Двигателят е дизелов, с мощност 1500 к.с., което му позволява да развива скорост от 80 км/ч на асфалтов път и 60 км/ч по пресечена местност.

    „Великата пясъчна стена“

    Това е на пръв поглед много странна тактика, приведена в действие от Китай. Недоволни са от американското военноморско господство в Тихия океан и го оспорват, но в случая разполагат само с един самолетоносач, а в момента се строи втори. Въпреки това, китайците не харесват една особеност на самолетоносачите – че могат да бъдат потопени. Обаче за сметка на това, пясъчните острови не могат да бъдат потопени.

    И точно това прави Китай – строи пясъчни острови, като ползва за основа живи коралови рифове, върху които стоварва тонове пясък. След това върху така създадения остров строи складове, летища, радари, пристанища. Островите се строят в спорни води, до архипелага Спратли, в Южнокитайско море. Електроснабдяването ще бъде решено с използването на мобилни ядрени реактори.

    Тази тактика позволява на Китай едновременно да завоюва нови територии и да прави непотопяеми самолетоносачи. Освен това в плановете на Китай е да направи на голяма дълбочина подводна военна база, но за нея в момента няма нищо известно.

    Китай се стреми не само да настигне САЩ, но и да ги надмине. Освен изброените проекти, те разработват още много други, за които има много малко информация. Знае се, че те разработват електромагнитно или лазерно оръдие. Заедно с това не изостават и в биотехнологиите, които имат и двойно предназначение – освен в армията, може да се използват и в цивилния живот. Тези факти карат ЦРУ да смята, че военния бюджет на Китай е по-голям от официално обявения.

    Предстои да видим дали Китай ще успее да достигне Америка във военно отношение. И да се молим всичкото това оръжие, което се разработва, никога да не влиза в употреба.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

    Най-добрите оръжия на Русия през XXI век

    Най-добрите американски оръжия през XXI век

    Най-добрите оръжия на Китай през XXI век

    Най-добрите оръжия на Турция през XXI век  

    Големите танкове на Германия

    6 брутални обсади

    1. Обсадата на Мегидо

    Едно от първите записани военни сражения в историята, битката при Мегидо, довежда до изтощителна месечна обсада. Конфликтът започва през 15 век пр.н.е, когато египетският фараон Тутмос III предвожда войските си към териториите на днешна Палестина, за да потуши бунт на няколко месопотамски града. Двете армии се сблъскват в близост до град Мегидо, а самият фараон се бие на фронтовата линия. Египтяните обаче започват да ограбват вражеските лагери като по този начин губят време и дават възможност на противниковата армия да се върне към сигурността на градските укрепления.

    Тогава Тутмос III създава обсадни линии и прекъсва целия трафик към и извън града. Обсадата продължава 7 брутални месеца, докато обградените започнали да измират от глад и болести. Тогава лидерите на града започват да изпращат своите собствени синове и дъщери да молят за мир. След като умиротворява околните региони, Тутмос пощадява Мегидо в замяна на обет за лоялност от оцелелите в града.

    2. Обсадата на Виксбърг

    Както битката при Гетисбърг, така и обсадата на Виксбърг е една от повратните точки по време на Гражданската война. Безизходното положение започва през май 1863 година, когато генерал Юлисис Грант хваща в капан войските на офицер Джон Пембъртън в град Виксбърг, Мисисипи. След като прави няколко неуспешни нападения над вражеските войски, генерал Грант заповядва на хората си да изкопаят окопи и да обсадят града.

    За да избегнат масово убийство, много от цивилните граждани на Виксбърг са принудени да търсят подслон в пещерите. В опита си да прекрати конфликта по най-удобния за него начин, генерал Грант заповядва да бъде изкопан тунел и да бъдат взривени мини под укрепленията на града. Без подкрепление и само с оскъдните неща, с които разполага, армията на Пембъртън капитулира на 4.07.

    3. Обсадата на Тир

    През 332 година пр.н.е. вниманието на Александър Велики е привлечено към древния град Тир, малък остров разположен близо до югоизточния бряг на Ливан. Александър Велики и неговите 35 000 души притискат армията на Тир, но градът има силен флот и достатъчно запаси, за да издържи дълго време. Освен това, разполага и с крепостни стени, високи около 50 метра. Тъй като няма възможност да се приближи достатъчно, за да превземе града по традиционния начин, Александър Велики решава да го обсади. Той заповядва на хората си да използват дървен материал и камък, за да изградят път, който да свърже острова с континента.

    Щом мостът е достатъчно близо до Тир, хората на Александър Велики успяват да бомбардират градските стени. След 7-месечна обсада армията на Александър унищожава укрепленията и превзема острова с брутална атака. Интересното е, че около пътя, построен от войниците, по-късно се събира пясък и кал, които с времето променят остров Тир и го превръщат в полуостров.

    4. Обсадата на Кандия

    Тази обсада, продължила 2 десетилетия, започва през 17 век в Кандия – названието на остров Крит, когато той е колония на Венецианската република. През 1645 година османска армия от 60 000 души пристига на остров Крит и започва да опустошава селските райони. След като завладяват голяма част от земята, османците се отправят към столицата Кандия през 1648 година и създават сложна мрежа от обсадни линии.

    Въпреки че правят множество нападения и бомбардировки, турците не успяват да нанесат решителен удар. Гражданите на Кандия, много от които прекарват голямата част от живота си под блокада, винаги успяват да отблъснат османската армия. Едва когато Кандия е превърната в руини и оцелели остават само няколко хиляди войници, градът се предава. Обсадата на Кандия продължава цели 21 години и 4 месеца.

    5. Обсадата на Ленинград

    Обсадата на Ленинград по време на Втората световна война служи като ужасяващ пример за това какво една военна блокада може да причини на цивилното население. Немските сили достигат до града през 1941 година като част от операция „Барбароса“ – изненадваща атака срещу Съветския съюз. Стремейки се да избегнат масови убийства и буквално касапници, нацистите не правят сериозни опити да превземат Ленинград със сила. Вместо това Адолф Хитлер избира жестоката алтернатива да обсади града и да го обрече на глад.

    Трите милиона граждани на Ленинград са хванати неподготвени и не разполагат с достатъчно ресурси, за да издържат на по-продължителна блокада. Много скоро те са принудени да се борят с глада, ниските температури и болестите. Хората започват да ядат всичко – от лепило за тапети до кожа за обувки, а някои дори прибягат до канибализъм. Въпреки тези ужасяващи условия, гражданите на Ленинград успяват да издържат на обсадата, продължила 872 дни – от септември 1941 до януари 1944 година. И все пак, дори в победата, обсадата се оказва огромна трагедия – до момента, в който градът е освободен от Червената армия, милиони руснаци, повечето от които цивилни, загиват.

    6. Обсадата на Картаген

    Конфликтът започва като част от Третата пуническа война – последната от поредицата сблъсъци между древните римляни и финикийския град Картаген. През 149 година пр.н.е. римска армия, предвождана от Публий Корнелий Сципион Африкански пристига в Северна Африка с намерението да унищожи Картаген веднъж завинаги. Достигайки до 20-метровите стени, римляните обграждат града, създават лагер и започват обсадата.

    Жителите на Картаген превръщат града в оръжеен склад и добавят към армията си цивилни граждани и роби. Според древния историк Апиан, жените от Картаген режели косите си, за да могат да бъдат използвани като въжета за импровизирани катапулти. Изправени пред такова ниво на съпротива, римляните поддържат обсадата в продължение на три дълги години. Когато стените най-сетне са унищожени през 146 година пр.н.е. на войниците на Публий им се налага да се сражават по градските улици в продължение на 6 дни и нощи, преди да надвият съпротивата. В края на битката 700-годишният град е в руини, а оцелелите 50 000 души са продадени в робство.

    Източник: history.com

    Кое е най-самотното и уединено място на планетата?

    Живеем в такъв свят, че няма как поне веднъж да не сте си казвали – “искам да се озова на най-самотното и уединено място на Земята!” Всички ние понякога искаме да избягаме от ежедневния стрес и да се пренесем на място, където да сме абсолютно сами.

    И ако понякога се изразяваме с “най-самотното място” в метафоричен смисъл, този израз има и своя буквален такъв.

    Това е т.нар. Пойнт Немо, наричан още полюсът на недостъпността.

    Това място представлява географска точка в Тихия океан. Гледайки името му, спокойно можете да си направите асоциация и с Капитан Немо – паметния герой на френския писател Жул Верн.

    Как можете да се озовете в Пойнт Немо? Не е никак лесно, трябва да отбележим. За да се озовете на това място, нужно е да изминете точно 2689 километра от най-близконамиращата се суша. В конкретния случай, това са островите Моту Нуи, Дюсие и Махер, в зависимост от посоката.

    Ако искате да прекарате малко време на брега на Пойнт Немо, докато се любувате на вълните, бидейки напълно сами, ще трябва да ви разочароваме. На Пойнт Немо няма суша, тя се намира насред Океана. Е, ако се качите на някой кораб и минете точно оттам, вероятно ще можете да се похвалите, че сте посетили точката.

    В случай, че все пак се озовете на Пойнт Немо, най-близките до вас хора няма да се намират на Земята. Как така? Ами в случая става дума за астронавтите от борда на Международната космическа станция. Тя се придвижва на едва 400 километра над земната повърхност, поради което те ще бъдат най-близко намиращите се до вас хора в света за този момент. Освен някой друг заблуден моряк в близост, разбира се.

    Тук ще попитате – добре де, ами ако искаме да отидем на някое подобно отдалечено място, но все пак със земя и суша?

    В такъв случай можете да се насочите, например, към архипелага Тристан да Куня. Той е едно от най-добре скритите места на планетата, където все пак живеят някакви хора. Гордо наричащ се “най-отдалеченият остров на Земята”, Тристан де Куня е дом на почти 300 души.

    Най-близко населеното място до него се намира на около две хиляди километра, поради което определено трябва да се сдобиете с кораб или самолет, ако искате да живеете там. Както се казва, не се знае кога ще ви се наложи да се разходите по спешност до цивилизацията.

    Е, това са две интересни предложения за хората, на които просто им е писнало от всичко и всички. Нима има човек, който да не си е мечтаел за подобно откъснато от света кътче? Друг е въпросът, колко от нас биха издържали да обитават подобно място в дългосрочен план. Никога не се знае, кога цивилизацията отново ще започне да ни липсва.

    Най-добрите американски оръжия през XXI век

    Без съмнение мнозина смятат, че Америка притежава най-добрите оръжия в света, а съответно – американската армия e най-силната. А ето и какви ще са оръжията на Америка през XXI век.

    За да продължава да бъде силна, Америка разчита от комбинацията на “меката сила” и “твърдата сила”. “Мека сила” представлява комбинация от икономика, дипломация, ценности, култура, технологии, с които могат да оказват влияние на другите държави и така да постигат своите цели.

    Но все пак понякога се налага използването и на “твърда сила”, т.е. използване на армията и нейните оръжия. А за да може да използва своята армия, САЩ отделят огромни средства в своя бюджет. Военните разходи на САЩ са около 600 милиарда долара на година. Колко голяма е тази сума дава представа и сравнението: техния бюджет е по-голям от общата сума на военните бюджети на Саудитска Арабия, Китай, Франция, Русия, Индия.

    Голяма част от тези пари се използват за поддръжката на военните бази в чужбина. А за разработване на нови технологии се отделят на година между 80 и 100 милиарда долара.

    Ето и списък с най-добрите оръжия за XXI век на САЩ:

    F-35

    Този самолет трябва да бъде най-модерният в американските ВВС, но в същото време неговата разработка се превърна в най-скъпата в историята на американската армия. Той бе съпроводен от много трудности и Америка отдели над 1,5 трилиона долара.

    F-35 е стелт самолет и трябва да излита вертикално. С едно зареждане във въздуха ще може да преодолява 2220 км, а максималната скорост, която ще може да развива е 1930 км/ч. Самолетът ще може да се въоръжава с почти всички оръжия: ракети въздух-въздух, въздух-земя, противокорабни ракети, бомби с лазерно насочване и умни бомби, касетъчни боеприпаси. Също така ще е в състояние да носи и атомни бомби B61 mod 12, които имат точност на поразяване 30 метра. Тези бомби са с мощност от 50Кt. и могат да се забиват в земята. Плановете са този самолет да бъде използван поне до 2070 година.

    Цената на F-35 се движи в рамките на 85 и 116 милиона долара. Той е предвиден за продаване и в чужбина, а вече се знаят и страните, които проявяват интерес към него: Австралия, Турция, Южна Корея, Италия, Великобритания, Дания, Холандия, Израел.

    ПРО

    Противоракетната отбрана (ПРО) е една от най-важните програми на Америка. Тази система е скъпа и сложна, съдържа в себе си много компоненти: мощни радари, сателити в космоса, бързи и точни ракети. В момента се знае, че Америка разполага с три такива системи: в Аляска, Калифорния и Румъния. Има планове да се изгради подобна система и в Полша.

    Системите на противоракетната отбрана са от различен тип, защото са предназначени за поразяване на различни цели. Системите на ПРО са 100% ефективни срещу старите ракети Скъд. А в същото време тяхната ефективност срещу ракети с по-голям обсег е по-малка. Системата GMD, която се използва в Аляска и Калифорния се прицелва не в самите ракети, а в техните бойни глави, докато са в космоса. Експертите смятат, че тази система е с потенциал за справяне с междуконтиненталните балистични ракети.

    Обаче системите в Европа ще разчитат на друг тип ракети, които ще са по-ефективни към балистичните ракети със среден обсег на действие. По разбираеми причини не всичко е известно около тази програма, но със сигурност, тя ще продължи своето развитие през целия XXI век.

    V-22 Osprey

    Това е хибридна машина между хеликоптер и самолет. Проектът е в разработка още от средата на 80-те години на миналия век. V-22 Osprey съчетава характеристиките на хеликоптер и самолет: може да излита вертикално, но се движи с по-висока скорост – максималната скорост е 565 км/ч. С едно зареждане може да изминава 1627 км, а ако има външни резервоари разстоянието се увеличава до 3590 км. Самата машина не е високотехнологична и е снабдена само с две картечници, но въпреки това присъства в класацията, защото с нейното използване ефективността на американската армия се увеличава в пъти.

    Също така има и немалко критики към този проект – много хора са недоволни от това, че хибридът струва два пъти по-скъпо от хеликоптер с по-голяма товароносимост. Вече има поръчани 400 броя, които ще бъдат използвани от морската пехота в специални мисии зад граница. Предполага се, че машината ще бъде използвана през целия XXI век.

    Дронове

    Дроновете навлизат все повече в употреба, а американската армия вече разполага с цяла гама от тях. Безпилотните самолети могат да бъдат използвани за най-различни цели: разузнаване, нанасяне на въздушни удари, подслушване, видеошпиониране. Освен обичайните въздушни дронове, военните вече разполагат и с подводни и космически безпилотни апарати. Безпилотните минисовалки са предназначени за шпионаж на комуникациите от космоса и за унищожаване на вражески сателити.

    Можем да изброим невидимият RQ-170 Sentinel, атакуващият MQ-9 Reaper и тежкия разузнавач RQ-4 Global Hawk. Обаче вече се разработват по-добри апарати, като SR-72, X-47, RQ-180. Възможностите на SR-72 са големи – той ще може да нанася удари на противника от космоса.

    Самолетоносачи клас Gerald R. Ford

    Самолетоносачите от новия клас Gerald R. Ford ще заменят остарелите самолетоносачи клас Нимиц. Разработването на тези самолетоносачи струва 36 милиарда долара, а една бройка от тях е на стойност 10 милиарда долара. За сега са планирани да бъдат произведени 10 броя самолетоносачи от новия клас. Всеки един от тях ще бъде въоръжен с ПВО комплект, над 75 самолета и няколко хеликоптера, а също така и с лазерно оръжие против дронове и ракети. Също така ще разполага с нов, електромагнитен катапулт, който ще бъде по-ефективен от сега използвания катапулт. По този начин се намалява натоварването на шасито на самолетите при излитане и те ще могат да излитат с по-висока скорост.

    Новите самолетоносачи ще бъдат снабдени с два ядрени реактора и ще могат да се движат със скорост от 56 км/ч.

    Стелт бомбардировач B-21

    Остаряващите бомбардировачи B-52 трябва да бъдат заменени, и с тази цел се разработва стелт бомбардировачът B-21. Northrop Grumman вече разработва самолета, според изказвания на военните. Той ще има „изключителни стелт способности“. Интересно е, че в началото са искали да се казва B-3, но противниците са надделели и са го кръстили B-21, като цифрата “21” означава 21-ви век и фактът, че това ще е първият бомбардировач на новия век.

    Според предварителните информации, цената на една бройка ще е 564 милиона долара, а в плановете на САЩ е да бъдат построени 100 броя. Този самолет ще се отличава с много тънък профил, черно покритие и характерните прави линии за стелт технологиите. Ще има много по-добри възможности за стелт от В-2, което ще му позволи да навлиза дълбоко във вражеската територия. Планирано е първите тестове да бъдат проведени през 2025 година.

    Рейлгън

    Рейлгън или електромагнитно оръжие (railgun) е едно от новите оръжия в арсенала на американската армия. Това оръжие е като излязло от някой научнофантастичен филм. Напълно възможно е в бъдеще да замени някои от сега съществуващите оръжия.

    Това оръжие ще може да изстрелва снарядите си с помощта на огромно количество електромагнитна енергия и система от медни релси. Снарядите, които ще се изстрелват няма да носят експлозиви, а ще могат да разчитат само на генерираната кинетична енергия. Снарядът ще може да се насочва с няколко перки в задната си част, а скоростта която ще развива е около 9100 км/ч, което е 7 пъти повече от скоростта на звука. Оръжието ще има обсег от 160 километра.

    За сега това оръжие се разполага само върху кораби, защото консумира много енергия. В момента се разработва по-лек и компактен вариант, предназначен за сухопътните войски. Напълно е възможно още в този век американската армия да разполага с танкове, въоръжени с Рейлгън.

    Както вече бе отбелязано, САЩ използват огромен военен бюджет, за да поддържат силата на американската армия. Обаче според новия президент на САЩ Доналд Тръмп, военните разходи се използват неправилно, има програми с раздут бюджет и други, при които не достига финансиране – като примерно страдащата от малък бюджет програма за междуконтиненталните ядрени ракети. Не трябва да забравяме, че Америка е в непрекъсната конкуренция с другите страни, като Китай и Русия, и едва ли в близко бъдеще военните разходи ще бъдат намалени.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ: 

    Най-добрите оръжия на Русия през XXI век

    Най-добрите оръжия на Китай през XXI век

    Най-добрите оръжия на Турция през XXI век  

    Големите танкове на Германия

    Кибритената фабрика, в която хората работели, докато лицата им се деформират

    Фабриката „Brayant & May” била лидер в кибритената индустрия, но всички иновации и цялостното производството били за сметка на работниците. Конкуренцията била огромна (големи фабрики имало в Лондон, Бирмингам и Ливърпул), а от общо 4000-те души, които работели в тази сфера, фабриката „Brayant & May” била работодател на 2000 от тях, които били най-вече млади момичета и жени на възраст между 14 и 18 години.

    Фабриките по времето на индустриалната революция били мръсни и често опасни сгради, които се ръководели от стриктни и алчни собственици, желаещи да увеличат доходите си, колкото се може по-бързо и независимо на каква цена. „Brayant & May” не била по-различна. Тя често бива описвана като затвор, а целият процес по произвеждане на кибрит се извършвал под един и същ покрив. Потапяйки малки парчета дърво в химическо съединение, което в по-голямата си част съдържало фосфор, потребителите имали възможността да запалят своите фенери, пещи и огньове с огромна лекота. Поставянето на работниците на едно място съкращавало излишните разходи и правело системата за масово производство по-ефективна.

    Но за да могат доходите да нарастват бързо, на работниците се заплащало малко за повече часове работа. Нямало недостиг на работна ръка, затова фабриките се възползвали от ситуацията. Жените дори не получавали толкова, колкото своите колеги мъже – на тях им се плащало по-малко от 10 цента на час. Освен това, те доработвали у дома, отнасяйки в къщите си кутиите, в които се поставяли кибритените клечки. Остатъкът от фосфора все още се намирал върху материалите, които жените носели у дома.

    Управниците на „Brayant & May” ежедневно глобавяли своите работници от собствените им заплати заради всякакви нарушения, като някои от глобите били налагани заради това, че жените сядали да починат (те трябвало да работят прави цял ден) или че разговарят помежду си. От заплатите на момичетата било взето и когато трябвали пари, за да се изгради статуя на министър-председателя Уилям Гладстон в Лондон.

    Работниците в „Brayant & May” често имали отоци по лицата (които светели в тъмнината) и изпитвали силни болки в зъбите заради ежедневното вдишване на фосфорните пари. Зъбите им почти винаги били изгнили и падали, след което челюстта също започвала да гние, но зъболекарят, работещ във фабриката обикновено заявявал, че причината за това е, че повечето жени били възрастни и от по-ниска социална класа.

    В архивите на фабриката се съдържат оплакванията на жените, които непрестанно съобщавали, че имат стоматологични проблеми, изпитват гадене, често повръщат и светят в тъмното, но това не било проблем за управниците, защото те продължават да употребяват фосфор и уволнявали всеки, който започнел да показва споменатите симптоми. Недостиг на работна ръка нямало, така че заболелите лесно можели да бъдат заменени.

    Но това не били всички болести, а само първите симптоми. След падането на зъбите и оголването на челюстта започвало най-страшното – рак на кожата, бъбречна недостатъчност, отоци в мозъка, конвулсии и кървене на белите дробове.

    През 1874 година Дания прекратява употребата на фосфор в производството на кибрит, но повечето страни продължават да произвеждат „кибритите на Луцифер“, както често били наричани. През 1888 година момичетата провеждат стачка, с която обаче не постигат почти нищо – фосфорът се използвал във Великобритания и други европейски страни чак до края на 20 век.

    6 случая на любов сред осъдените на смърт

    1

    През 1986 година Дъг Хънтли попаднал в затвора. Той имал приятелка отвън, която много обичал, затова непрекъснато говорел на съкилийника си Джймес Марлоу за нея. И тъй като Марлоу имал предостатъчно свободно време, той слушал историите за Синтия. Марлоу бил освободен само няколко дни след като се запознал с Хънтли. Той веднага се насочва към дома на Синтия, знаейки, че приятелят й трябва да излежи още 6 седмици. Когато се срещат, Синтия и Марлоу се влюбват и започват своето криминално пътуване, оставяйки след себе си кървави следи. Те убиват 4 жени в Калифорния, изнасилват и измъчват много други. След като са заловени, двамата влюбени са осъдени на смърт.

    2

    През 1994 година Розали Болин работела като защитник на осъдените на смърт. Съпругът й бил успешен адвокат и заедно водели изискан начин на живот, изпълнен с купони със знаменитости и екзотични ваканции. Всичко обаче приключва, след като Розали се запознава с Оскар Болин – сериен изнасилвач и убиец. Те се срещнали във връзка с работата на Розали, която била впечатлена от историята на Оскар и много скоро започнала да вярва, че той е невинен. Двамата се влюбват и година след първата им среща сключват брак. Сватбата разбира се била необикновена, защото била сключена по телефона – Розали се обадила от дома си, а Оскар бил облечен в искрящата си оранжева затворническа униформа и бил в килията си на осъден на смърт.

    3

    В продължение на десетилетия осъденият убиец Чалрз Менсън получава многобройни писма от жени, които искат да имат връзка с него. Не е ясно по какви причини 29-годишната Афтън Бъртън се влюбва в него, но тя е единствената жена, която успява да накара Менсън също да поиска да се ожени. Годежът им е обявен през 2014 година, но сватбата така и не се състои, от една страна заради факта, че Менсън е затворник, което доста усложнява процеса и от друга заради намесата на родителите на Бъртън.

    4

    Много се е писало и говорило за жените, които се влюбват в осъдени на смърт мъже. Повечето от нас не могат да си обяснят какво провокира тези жени да се обвържат и то толкова лично с подобни престъпници, но някои от тях дори превръщат това в начин на живот. Такъв е случаят на Санди Блантън – майка и баба от Англия. Тя пише писма на мъже, осъдени на смърт, в продължение на години, а през 2008 дори сключва брак с Чалрз Мамоу – осъден на смърт от Тексас. Санди обаче бързо се разочарова, защото скоро след брака тя разбира, че любимият й води кореспонденции с още няколко жени от Англия.

    Това обаче не попречило на Санди и тя продължава да си комуникира с осъдени на смърт престъпници. В един момент тя поддържала връзка с 30 мъже. В крайна сметка Санди се влюбва в 28-годишния Реджиналд Блантън, който бил осъден за убийството на негов приятел през 2000 година. Той разбира се отричал вината си. Двойката продължава да разменя писма помежду си и в един момент те сключват брак, въпреки разликата във възрастта. За тяхно съжаление обаче Блантън е екзекутиран през 2010 година.

    № 5

    Очевидно за любовта наистина няма граници, защото точно това се случва на експерта по математика Сюзън Пауърс, която започнала комуникация с осъдения изнасилвач и убиец Майкъл Рос. Тя се влюбва в него и започва да вярва в невинността му. Те поддържат връзка до 2005 година, когато той е екзекутиран. В едно от писмата си Майкъл пише, че се страхува повече от това дали Сюзън ще му прости, че я напуска, отколкото от самата екзекуция.

    № 6

    Много хора си спомнят за делото срещу братята Мендез през 90-те години. Ерик и Лайл са богати, красиви, образовани и научени да се държат като джентълмени. И все пак, те убиват собствените си родители и са осъдени на доживотен затвор. И двамата братя се женят за жени, с които си пишат писма, независимо от факта, че не могат да имат физически контакт с тях. Лайл дори се жени два пъти. Първата му съпруга е модел на Плейбой, а втората е адвокат.

    Най-добрите оръжия на Русия през XXI век

    Мнозина смятат, че руската армия е най-силната армия в света и е логично да разполага  с най-доброто оръжие в света. Всички сме виждали демонстрации на руската техника. В много от сферите, Русия е изпреварила с години и десетилетия своите конкуренти.

    Вече се появяват оръжия от следващото поколение. Някой от тези оръжия само допреди десетина години изглеждаха като от научнофантастичен филм, но те или вече са реалност, или предстои след няколко години да станат факт и да влязат на въоръжение.

    Несъмнено, човешкият фактор оказва огромно значение в случая. Когато разгледаме военните бюджети на основните конкуренти ще видим, че Русия отделя по-малко средства във военната област от другите страни, но въпреки това успява да ги изпревари технологично и да създаде най-добрите оръжия.

    За сравнение, през 2015 г. САЩ са отделили 596 млрд. долара за военен бюджет, Китай – 215 млрд. долара, а Саудитска Арабия – 87 млрд. долара. А в същото време Русия е отделила “само” 66 милиарда долара.

    А ето и списъка на едни от най-добрите руски оръжия:

    ПАК ФА

    Този самолет на Сухой от пето поколение разполага с много нови технологии и стелт възможности. Плановете са ПАК ФА да влезе в експлоатация в началото на 20-те години на този век и постепенно да замени Су-27 и МиГ-29. Предвижда се самолетът да остане на въоръжение до 60-те години на XXI век. Само с едно зареждане на резервоарите, този самолет може да прелети разстояние между 1500 км и 3500 км. Максималната скорост на самолета е 2140 км/ч и е проектиран да може да нанася удари на земята, във въздуха или по море. Един самолет ПАК ФА е на цена от 50 милиона долара, а неговите евентуални конкуренти: F-35 – около 85 милиона долара и F-22 -около 150 милиона долара. Предполага се, че около 10 милиарда долара е струвала разработката на самолета.

    T-14 Армата

    T-14 Армата е най-новият руски танк и се предполага, че този танк в момента е най-добрият танк в света. Куполът на танка е необитаем, помислено е и за екипажа, като той се намира в специална бронирана капсула. Освен това, платформата на танка е модулна и може да бъде използвана и при други машини: бронетранспортьори, самоходни оръдия и др. Оръдието е 125 мм, а има възможност и да се монтира оръдие с размер 152 мм, което ще може да пробива стомана с дебелина 1 метър.

    Този танк е първият в света, който е снабден с АФАР радар – радар, подобен на самолета ПАК ФА. Този радар работи заедно с други системи и така се осигурява надеждна защита от управляеми ракети, гранатомети, които трябва да се засичат и унищожават преди да ударят танка. Бронята на танка би трябвало да осигурява защита срещу всички съществуващи в момента танкови снаряди. Предвидено е този танк да бъде използван като основен танк в руската армия, вероятно ще остане на въоръжение до края на XXI век. От него ще бъдат произведени хиляди бройки, а цената на един танк е 3,7 милиона долара.

    Ядрена подводница клас Борей

    Новият клас ядрени подводници – Борей трябва да замени съществуващите ядрени подводници от класове Тайфун и Делта IV. Данни за подводницата: обслужва се от 107 човека екипаж, потапя се до 450 метра и на тази дълбочина ще може да се движи с 45 км/ч. Снабдена е с ядрен реактор с мощност от 190 MW.

    Основното оръжие на тези подводници от клас Борей ще бъде междуконтинентална балистична ракета Р-30 Булава. Вече има произведени три подводници клас Борей, въоръжени с 16 ракети Булава. Следващите 5 подводници, които предстои да бъдат произведени ще бъдат снабдени с 20 ракети Булава.

    Проектите за самите ракети Булава започват още в края на 90-те години, но са се забавили, защото се сблъскват с технически проблеми и близо 50% от тестовете са неуспешни.

    PC-24 Ярс

    Това е балистична ракета и се явява една от най-важните части в руската армия. Тази ракета може да пренася 4 ядрени бойни глави, всяка с мощност от 250 Кt. Тя е подобрен вариант на Топол-М, която може да пренася само 1 бойна глава от 800 Кt. Така Русия залага основно на мобилни наземни ракетни платформи, вместо на ядрени ракети, които са базирани на подводници или в силози. Ракетата PC-24 Ярс има обсег от 11 000 километра.

    Освен това можем да споменем плановете на Русия за създаване на нов бомбардировач ПАК ДА, който ще бъде със стелт възможности. Също така и изграждащият се зенитен ракетен комплекс С-500, който трябва да бъде в основата на руската противоракетна отбрана.

    От изброяването на тези оръжия става ясно, че Русия успешно компенсира малкия военен бюджет и успява да създаде водещи световни технологии, които нямат аналог. Това ни показва, че не винаги многото пари означават и качество. Лошото е само, че това знание се използва за разрушаващи цели. Нека си пожелаем това оръжие никога да не влиза в употреба.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

     Най-добрите оръжия в Европа за 21 век

    Най-добрите американски оръжия през XXI век

    Най-добрите оръжия на Китай през XXI век

    Най-добрите оръжия на Турция през XXI век  

    Големите танкове на Германия

    Най-диви на Земята

    Остров Сентинелес е малко парче суша, встрани от оживените морски пътища. На пръв поглед той изглежда като кътче от земния рай: ярко слънце, чист въздух, леките тюркоазени вълни галят златистия пясък на красиви плажове, сенчести палмови горички…

    Но всъщност, ако има земен ад, той е именно на този остров. Защото тук живее най-дивото и агресивно племе сред всички познати някога – сентинелците.

    През 1771г. английски кораб се приближава към един от островите на Андаманския архипелаг в източната част на Бенгалския залив, между Индия и Бирма (Мианмар). Платноходът попаднал в това затънтено място, бягайки от силна буря. Но островът посрещнал пътешествениците крайно нелюбезно. Едва моряците слезли от лодката и тръгнали към дърветата, оттам полетели стрели.

    Невидимите стрелци се прицелвали точно. Стрелите били с тъпи върхове и не причинявали сериозни рани, но все пак удряли чувствително, като принудили неканените гости да се оттеглят. А когато най-смелите моряци се втурнали напред с ножове и пистолети, в действие били пуснати бойни стрели с остри върхове – и неколцина от екипажа паднали убити на пясъка. От гората изскочили голи чернокожи диваци, които държали англичаните на прицел с лъковете си и размахвали дълги копия. Моряците били принудени да бягат, изоставяйки убитите и ранените.

    До 1789г. повечето от Андаманските острови били завладени от британците. Но Сентинелес си останал непристъпна територия. Островът не представлявал интерес от никаква гледна точка. Злато – няма. Други полезни изкопаеми – няма. Удобни заливи – няма. Почти цялата му територия е покрита с гъсти тропически джунгли. Подходите към него са преградени с коралови рифове. Затова, аборигените били оставени на съдбата им…

    През 1867г. край Сентинелес претърпял корабокрушение индийски търговски кораб. Моряците с усилие се добрали до брега. Точно тогава били нападнати от свирепите диваци. Когато ситуацията станала безнадеждна, откъм морето се чул оръдеен изстрел. Туземците побегнали обратно в джунглата, а появилият се навреме военен кораб взел на борда си корабокрушенците.

    През 1897г. на острова се озовал избягал каторжник. Полицията, която вървяла по петите му, го намерила с прерязано гърло. Тялото му било така набучено със стрели, че приличало на таралеж. Ужасените полицаи побързали да напуснат острова.

    Агресивните туземци били оставени на мира до 60-те години на XX век. Тогава при тях дошли група учени с оптимистичното намерение да изследват живота и нравите им,  дори да ги приобщят към благата на цивилизацията. Но когато лодката с учените и фотографите стигнала до острова, туземците по традиция ги посрещнали с градушка от стрели. Натрапниците обаче не се смутили. Те показали немалка смелост и все пак успели да оставят на брега дарове: кукла, живо прасе, кокосови орехи, метални съдове и няколко цветни пластмасови кофи.

    Аборигените се отнесли към тези подаръци по странен начин. Прасето заклали, но не го изяли – а го погребали заедно с куклата. Кокосовите орехи изяли. От металните изделия не се отказали: металът им вършел добра работа за върхове на стрели и копия. Пластмасовите кофи повъртели в ръце, оставили за себе си червените – а зелените с презрение изхвърлили в океана.

    Примитивният подкуп не смекчил нравите на сентинелците. При следващото си посещение учените отново били обсипани със стрели. Всякакви опити да се установи пряк контакт със сентинелците били прекратени.

    През 90-те години остров Сентинелес бил обявен за закрита територия. Изследванията продължили само с вертолети. През 2001г. учените се опитали да направят „преброяване“ на населението от въздуха. Били установени 39 души: 21 мъже и 18 жени. Но е напълно възможно другите аборигени да се крият в джунглата, така че реалният брой на обитателите на Сентинелес е все още неизвестен. Изследователите предполагат, че в крайна сметка на острова живеят между 50 и 500 души. Водят напълно примитивен начин на живот. Не гледат животни, нито развиват някакво земеделие. Занимават се със събиране на диви растения, лов и риболов. Но умеят да обработват желязото, което редовно им е доставяно от морето: части от разбити кораби, греди и дъски, в които има гвоздеи, скоби, винтове, болтове и т. н. По-умелите членове на племето се научили да правят върхове за стрели и копия от обработения метал. Острите върхове се използват за лов и риболов, а тъпите – за предупредителни изстрели по нарушители. Въпреки, че сентинелците живеят до морето, не умеят да правят лодки. Живеят по 3-4 души в колиби, които представляват двускатен или конусовиден покрив без стени.

    Агресивността на тези диваци въобще не намалява с времето. През 2006г. непредпазливи рибари се осмелили да ловят риба в близост до острова. Скоро телата им били открити, набучени със стрели. Вертолетът, който опитал да кацне, за да ги прибере, отново бил обстрелван и принуден да се оттегли, без да изпълни задачата си.

    Оттогава никой не смее да припари до острова. Сентинелците продължават да живеят затворено и изолирано, като остават най-дивото и агресивно племе на Земята. Не може да бъдат прелъстени с благата на цивилизацията. Кой знае, може би предчувстват, че те няма да ги направят щастливи.

    Няколко археологически находки, оспорващи теорията на Дарвин

    Археологията е наука, която най-често се сблъсква със загадки. Някои от тях са толкова сензационни, че учените предпочитат чисто и просто да мълчат за тях, иначе рискуват кариерата си. Това се отнася и за необичайни археологически находки, които показват, че на Земята са се сменили различни цивилизации. Както и за възможността теорията на Чарлз Дарвин да е дълбоко погрешна.

    Една от тях е находка, намерена сравнително неотдавна в Калужка област, Русия. Учените случайно обърнали внимание на необичаен, малък камък. Когато го почистили, се оказало, че вътре в него по някакъв начин е попаднал болт с дължина около 1 сантиметър. Естествено, първото нещо, което идва на ум в такъв случай е, че щом болтът е намерен вътре в камъка, значи е попаднал там, когато самият камък все още е представлявал мека почва. Но да се обясни това е много трудно.

    Палеонтолозите били категорични, че възрастта на камъка и на металния предмет, приличащ на болт, е 300-320 милиона години. Внимателният химически анализ свидетелствал, че за изминалото време атомите на желязото дифундирали, т.е. навлезли в камъка на дълбочина от един и половина сантиметра – а тяхното място било заето от силициевите атоми на камъка. В резултат се получил овален железен „пашкул“, който личи съвсем ясно.

    Камъкът бил изследван в няколко института: палеонтологически, зоологически, физико-технически, авиационно-технологичен, като го проучили десетки специалисти от различни сфери. Било категорично установено, че болтът е попаднал в скалата, преди тя да се втвърди – следователно са на една възраст. Не е възможно да се е озовал насред нея в резултат на експлозия, включително и на ядрена, защото структурата на камъка не е нарушена. С други думи: метален болт с резба преди 300 милиона години (много преди появата на динозаврите) случайно паднал на дъното на древния океан и после останал плътно във вкаменилата се седиментна скала. Кой ли е „замърсявал“ околната среда с метални болтове в девонския период на палеозоя? Засега отговор няма.

    Приблизително на същата възраст е друга загадъчна находка, открита през юни 1844г. в кариера край град Туид в канадската провинция Онтарио – елегантна златна верижка вътре в скала на дълбочина 8 фута (около 2.40 м). Според заключението на  специалисти, камъкът е отпреди 320-360 милиона години. Кой ли в онова време е изпуснал верижката си?

    Малко по-късно, на 11 юли 1891г. близо до град Морисънвил, щата Илинойс, в една въгледобивна мина е открита златна верижка, изработена от опитен бижутер, с тегло 192 грама и дълга десет сантиметра. Илинойската държавна геологическа служба дава официално заключение, че възрастта на въглищния слой, в който се намира верижката, е 260-320 милиона години.

    През 1983г. руски учени в Туркменистан намерили отпечатък върху камък от човешки крак, редом с трипръста следа, подобна на тези от динозаври. Възрастта на вулканичната лава, в която са останали тези следи, е 15 милиона години.

    В щата Тексас (САЩ) също са намерени вкаменени отпечатъци от човешки следи и трипръсти динозаври

    През 1840-те години части от човешки скелети били открити в твърди блокове от вулканични скали във Франция и Дания. Възрастта на вулканичните скали и самите кости е определена на два милиона години. Но тези скелети и по-специално, добре запазената челна кост на една от тях, са идентични със скелета и черепа на съвременния човек. Разбира се, това не прилича по никакъв начин на хронологията, която ни натрапват материалистите – те продължават да ни уверяват, че хомо сапиенс се е развил от някаква много специална маймуна преди сто хиляди години.

    През 1979г. в Танзания открили множество следи от човешки крака – идентични на краката на съвременния човек. На пръв поглед какъв е проблемът? Материал за изучаване – повече от благодатен. И все пак проблем, поне за привържениците на Дарвин, има. И той се състои в това, че следите са се отпечатали в почвата преди 4 милиона години. Но тъй като цифрата 4 милиона години за поява на човека не се вписва в теорията на Дарвин, маститите антрополози заявяват, че просто маймуните са ходели с подгънати палци на краката. Да, точно така: подгъвали си палците, за да приличат дирите им на следи от съвременни хора.

    Е, какво пък: докато не се появи по-правдоподобна теория, ще бъдем принудени да вярваме, че маймуните на Дарвин нарочно са ходели с подгънати палци, за да имитират следите на хората, които още не се били появили на бял свят. Кой знае – може пък точно така да е започнала „еволюцията“?

    Измамникът, който успява да продаде нещо, което никой не е виждал, не е чувал за него и дори не съществува

    Чарлз Понци измисля така наречената „схема на Понци“ или пирамида, Майкъл Милкен продава фалшиви облигации, Ник Лисън е измамният брокер, който чрез търговията си предизвиква грандиозния срив на банката „Барингс“, Бърни Мейдоф мами своите инвеститори по подобна на Понци схема, но всички тези мъже изглеждат като пълни аматьори, когато ги сравним с Грегър Макгрегър – измамникът, който успява да продаде нещо, което никой не е виждал, не е чувал за него и дори не съществува.

    Грегър Макгрегър бил изключително егоистичен мъж, който не върнал нито стотинка на своите инвеститори. Бърни Мейдоф и Чарлз Понци вземат парите на един инвеститор и връщат парите на друг, но Макгрегър запазил всички пари за себе си. Освен това сам си прибавил титлата „сър“ и се обявил за принц на Пояис (Poyais), показвайки изключително високото си самочувствие и нарцисизъм.

    Едно е да убедиш инвеститорите да дадат парите си за нещо, което не произвежда нищо, но се изискват огромни умения, за да убедиш същите тези мъже да инвестират в страна, която не съществува. Но как Макгрегър го е направил?

    По време на Наполеоновите войни испанският контрол върху южноамериканските колонии отслабва и народите от колонизираните страни започват да се борят за своята независимост. Между 1809 и 1825 година всички южноамерикански страни спечелват своята независимост от Португалия и Испания. Те обаче имали нужда от пари. Повечето от държавите в Южна Америка имат мини, от които се добивали злато и сребро, така че в началото на 1820-те години Аржентина, Бразилия, Чили, Колумбия, Перу и някои други държави издават облигации, подкрепени от новите им правителства. Това довежда до „балони“ на Лондонската фондова борса през ранната половина на 1800-те години. В средата на тази инвестиционна мания се появява Грегър Макгрегър, който продава облигации и всичко друго, за което се сетел на своята митична страна Пояис.

    Грегър Макгрегър се присъединил към Кралския флот през 1803 година и се бил както във Венецуелската война за независимост, така и във Флорида през 1817 година. През 1820 година се завръща в Лондон и съобщава, че е бил провъзгласен за принц на княжество Пояис. Страната била разположена в Хондураския залив и му била „предадена“ от крал Фридрих Август I. Страната разполагала с над 12 500 квадратни километра неизползваеми, богати земи, на които им липсвало единствено заселници, които да я развиват.

    За да популяризира още повече каузата си, Макгрегър пише книгата „Sketch of the Mosquito Shore”, в която се описват златните и сребърни мини, плодородната почва и другите огромни ресурси, с които Пояис разполагала. Освен това имало държавна служба, банка, армия, демократично правителство и местни жители, които искали да работят за своите британски господари. За съжаление най-плодородното нещо в цялата история за Пояис било въображението на Грегър Макгрегър.

    Истината е, че крал Фридрих Август подписал документ за предоставяне на земя на Макгрегър през 1820 година, след като изпил няколко чаши уиски и ром. На мястото обаче имало само 4 разрушени сгради и било заобиколено от необитаема джунгла без плодородни земи, златни или сребърни мини и всички други красоти, които Макгрегър описва в книгата си. Очевидно за измамник като него фактите били без значение.

    След като хората прочели описанията на Пояис и всички нейни богатства, инвеститорите започнали да се срещнат със самия принц на тази страна сред лондонските кръгове на богатите и известните. Макгрегър започнал да продава земя на бедни и богати, а невероятните му истории звучали като привлекателна инвестиция. Той дори разказва за своята собствена валута, която заселниците щели да имат възможност да използват, щом пристигнат в Пояис. До 1823 година Макгрегър вече бил мултимилионер.

    Колкото и невероятно да звучи, на 10.09.1822 година един кораб напуска лондонското пристанище и поема към Пояис със 70 души на борда, включително лекари, адвокати и банкери. На 22.01.1823 година друг кораб от Шотладия се отправя към митичната страна с почти 200 души заселници. Когато пристигат в Пояис, заселниците, които рискували животите си, за да стигнат до там, откриват необитаема джунгла, в която имало повече тропически болести, отколкото злато и сребро. Оцеляват само 60 души, останалите загиват.

    Оцелелите се завръщат в Лондон през 1823 година, но интересното е, че въпреки че историята на огромната измама на Макгрегър е на първа страница във всички вестници, много от излъганите не обвинили него. Един от заселниците, който губи двете си деца от тропически болести, публикува книга, в която обвинява своите съветници за фалшивата информация за Пояис. За Макгрегър това обаче нямало значение, тъй като той вече бил отпътувал за Франция.

    Веднъж пристигнал във Франция, Макгрегър продължил с измамата си. Той написал Конституцията на република Пояис (вече не княжество) и се опитвал да продаде земя на французите. Когато потенциалните заселници подали молби до властите, в които пишело, че се отправят към страна, която не съществува, започнало разследване. Макгрегър е арестуван на 7.12.1825 година. Водят се две дела – през 1825 и 1826 година, при които Макгрегър е оправдан, а един от помощниците му бил осъден на 13 месеца затвор.

    Завръщайки се в Лондон той написал още няколко конституции на Пояис и продължил да се опитва да продаде земя. През 1839 година той се премества във Венецуела, където получава военна пенсия, заради участието си във войната за независимост. Умира на 4.12.1845 година.

    10 от най-злите нацисти, за които вероятно не сте чували

    Холокостът, убийството на милиони цивилни и опита за етническо прочистване на цяла Източна Европа – това са само някои от политиките на нацистка Германия, преди и по време на Втората световна война. Като фюрер, Адолф Хитлер се опитва да разшири границите на Германската империя и да премахне всички евреи и други „нежелани“ от Европа.

    Имена като Хитлер, Менгеле, Химлер, Айхман, Гьобелс и Гьоринг са добре известни – но има също толкова, ако не и по-зли личности, които не са толкова широко популярни. Звярът, както е наричана, е организирала убийството на повече от 500 000 жени по време на Холокоста; Оскар Дирлевангер е бил толкова садистичен, че се е наслаждавал на това как войниците му са изнасилвали жени пред очите му; а Одило Глобочник нарежда убийствата на стотици хиляди поляци и измисля начините за изтребление на евреите за „Окончателното решение“.

    И въпреки това тези имена не са известни, колкото на лидерите в нацисткото правителство.

    Фридрих Екелн – „Системата Екелн“ за масови убийства

    Като СС-Обергрупенфюрер (втори след Химлер в СС), Фридрих Екелн води едно от най-големите звена, отговорни за масови убийства по време на германската окупация на Съветския съюз. Екелн нарежда избиването на повече от 100 000 евреи, славяни и роми в превзетите територии през войната.

    След като се присъединява към нацистката партия в началото на октомври 1929г, Екелн влиза в СС година по-късно, а след това е избран за член на Райхстага през 1932г. Известен като брутален и безскрупулен, Екелн убива членове на опозицията – особено крайно левите.

    Той разработва изключително ефективен метод за убиване на голям брой хора наведнъж – системата Екелн, при която масовите гробове се копаят предварително, а жертвите се събличат и принуждават да легнат в дупките, след което ги екзекутират. Екелн организира три големи кланета през Втората световна война: Румбуле (когато са убити 250 000), Бабин Яр (180 000 жертви) и Каменец Подолски (24 000 избити евреи). Екелн дори е награден с военен кръст за убийствата в Румбуле. Накрая е заловен от съветските войски в североизточна Германия на 28 април 1945г.

    Съден от военен съд в Рига в началото на 1946г, Екелн е спокоен и признава вината си, обяснявайки:

    „Трябва да поема пълна отговорност за случилото се на границите с Остланд в СС, СД и Гестапо. Това значително увеличава вината ми. Съдбата ми е в ръцете на съда и моля само да се вземат предвид смекчаващите вината обстоятелства. Ще приема присъдата с пълно разкаяние и ще я сметна за справедливо наказание.“

    Намерен е за виновен за военни престъпления и е обесен публично в Рига на 3 февруари 1946г.

    Илзе Кох – Кучката на Бухенвалд

    Считана за една от най-злите жени в нацисткия режим, Илзе Кох е съпругата на коменданта на концлагер Бухенвалд, Карл-Ото Кох. Тя е толкова страховита, че получава прякорите „Звярът на Бухенвалд“, „Кралицата на Бухенвалд“, „Вдовицата касапин“ и др.

    Като член на нацистката партия от началото на 30-те години, Кох се запознава със съпруга си чрез общи познати. Първоначално започва да работи като пазач в концлагера Захсенхаузен близо до Берлин, преди Карл-Ото Кох да стане комендант на Бухенвалд през 1937г. Без никаква жал, Кох се отнася със затворниците в двата лагера ужасяващо и убива с удоволствие. Тя дори одира татуираните кожи от телата на затворниците и си прави от тях лампиони, корици за книги и калъфки за възглавници. Кара пазачите в лагера да изнасилват, измъчват и убиват хора пред нея за собствено забавление.

    Първоначално арестувани от нацистите по обвинения за присвояване през август 1943г, Кох лежат година в затвора, преди Илзе да бъде пусната. През юни 1945г обаче е арестувана от американската армия. Тя е един от първите известни нацисти, съдени от американските военни и е изправена на съд в Дахау през 1947г. Въпреки че разкрива, че е бременна, тя е осъдена на доживотен затвор за военни престъпления.

    През 1948г генерал Луций Д. Клей намалява присъдата на 4 години поради липса на доказателства, но Кох е арестувана отново и е съдена повторно – осъдена е за множество убийства на доживотен затвор без граждански права.

    Кох се самоубива в затвора през септември 1967г и е погребана в небелязан гроб в градското гробище.

    Херта Боте – Садистът от Щутхоф

    Боте влиза в Лигата на немските девойки (женското крило на нацистката партия) през 1939г и е назначена за надзирател в концлагера Равенсбрюк през септември, след което е преместена в Щутхоф. Тя става известна с бруталните пребивания на затворници и очевидното й задоволство от гледането на човешките страдания. Тя обаче не спира в Щутхоф. Боте първо е изпратена в Бромберг-Ост, след което придружава марш на смъртта с жени затворници от централна Полша чак до Берген-Белзен, с временно спиране в Аушвиц.

    Смята се, че в Берген-Белзен, Боте е пребила до смърт унгарската еврейка Ева с дървено трупче и е застреляла двама затворника, но отрича за това. Арестувана е през април 1945г, когато Берген-Белзен е освободен от съюзниците. Осъдена е на 10 години затвор за стрелба по затворници, като излежава само 6 и е освободена на 22 декември 1951г. Умира през 2000г, на 96 години.

    Ойген Фишер – Бащата на нацистката евгеника, германския концлагер и „биологията“ зад арийската раса

    Нацистките доктори като Менгеле често са доста по-обсъждани от Ойген Фишер, но този човек е основната причина Хитлер да приложи много от политиките и идеите на режима. На практика Фишер полага основите, които правят възможно „Окончателното решение“.

    Като директор на антроположкия институт Кайзер Вилхелм от 1927 до 1942г, Фишер въвежда теорията „rassenbiologie“, която помага на нацистите да прокарат идеята за „по-висша“ арийска раса. Макар официално да не членува в партията до 1940г, Фишер вече незаконно е стерилизирал и експериментирал с 600 деца на френско-африкански войници.

    Неговите трудове на тема расова хигиена дават научна база за Нюрнбергски закони (които дискриминират евреите в Германия). Експериментирайки върху цигани, африканско-германци и евреи, Фишер взема кръв и измерва черепи, за да „докаже“ своите расистки теории. Възгледите му са толкова популярни, че Хитлер дори ги споменава в „Моята борба“.

    Друго отроче на Фишер е германският концлагер, който за първи път се появява в Африка през 1904г, за да се държат зад решетките така наречените „низши“ раси, далеч от онези, които са расово „чисти“.

    Невероятно, Фишър се оттегля през 1942г и не е изправен пред съда. Умира през 1967г.

    Йозеф Крамер (и Ирма Грезе) – Звярът от Белзен (и Хиената на Аушвиц)

    Като комендант на концлагера Берген-Белзен, Йозеф Крамер не показва капчица милост към своите затворници – нито пък помощницата му Ирма Грезе. Наричан Звярът от Белзен, Крамер работи в Нацвейлер-Щрутгоф, Берген-Белзен и Аушвиц, избивайки десетки хиляди затворници чрез брутални и безскрупулни методи. На поста си в Нацвейлер-Щрутгоф – единственият нацистки лагер, изграден на територията на днешна Франция – той лично обгазява 80 еврейски мъже и жени, след което запазва скелетите им за института по анатомия към университета в Страсбург.

    През май 1944г Крамер е назначен да отговаря за газовите камери в Аушвиц и с готовност убива хиляди затворници в мащаби, невиждани допреди. След това е преместен в Берген-Белзен през декември същата година, където заема още по-висок пост – остава на него, дори когато британците освобождават лагера, като ги развежда на инспекция.

    Междувременно Грезе работи в лагера Равенсбрюк, след което е преместена в Берген-Белзен, а после и в Аушвиц – тя е не по-малко брутална.

    Известна като „хиената на Аушвиц“, тя обича да избира болните и слабите, за да се наслаждава на страданията им. Славеща се като красавица, Грезе се радва на значително внимание от мъжете в СС, включително и от Менгеле – дори нелегално прави аборт, докато е в Берген-Белзен.

    На процесите си и двамата са осъдени за престъпленията си през войната. Крамер е затворен в Хамелн, където е обесен през декември 1945г, като до последно не се разкайва за действията си и обяснява, че просто е „следвал заповеди“. Грезе също е обесена там едва на 22 години, което я прави най-младата жена, умъртвена под британския закон през 20-и век.

    Райнхард Хайдрих – човекът зад Холокоста и „окончателното решение“, който Хитлер нарича „мъжът с желязното сърце“

    Въпреки че през войната е един от най-високопоставените и значими нацисти, Райнхард Хайдрих рядко бива споменаван с престъпленията си. Когато Адолф Хитлер нарича някого „мъжът с желязното сърце“, това трябва да говори доста за жестокостта му. Като генерал от СС и началник на Главното управление за сигурност на Райха (включващо Гестапо, Крипо и СД), Хайдрих също така отговаря за Бохемия и Моравия.

    Той е един от основателите на Службата за сигурност (СД) и работи усилено по отстраняването на враговете на нацистите още преди дори да са се качили на власт, след което помага за организирането на Кристалната нощ (когато евреи и тяхната собственост са нападнати из цяла Германия и Австрия през ноември 1938г).

    През Втората световна война обаче наистина се издига. Освен че се опитва да заличи чешката култура и елиминира всяка съпротива в Бохемия и Моравия, Хайдрих помага за установяването на айнзацгрупите, които систематично избиват местни и евреи. Именно под неговото председателство на Ванзейската конференция през 1942г е финализирано „окончателното решение“ за депортиране и избиване на всички евреи в окупираните от Германия територии.

    Така се слага началото на Холокоста, за който Хайдрих е пряко отговорен. Той обаче не доживява да бъде съден за престъпленията си. През май 1942г е убит от британско обучен екип чешки войници, изпратени да го убият в хода на операция Антропоид.

    Хитлер изживява емоционално загубата на един от най-доверените си лейтенанти, който е щял да изпълнява волята му независимо колко брутално е тя.

    Мария Мандел – пряко замесена в избиването на повече от 500 000 жени в Аушвиц

    Мария Мендел е обвинена за убийството на повече от 500 000 жени затворнички в Аушвиц – не е правописна грешка, числото е правилно.

    Родена в Австро-Унгария, тя работи в лагер в Лихтенбург след аншлуса на Австрия и Германия през 1938г, а после се мести в концлагера Равенсбрюк през май 1939г. Впечатлявайки началниците си, Мандел бързо е повишена и започва да отговаря за проверките на списъците и изпълнението на наказания – и с перверзно удоволствие пребива затворници.

    От октомври 1942г нататък става скандално известна. Преместена е в Аушвиц II (Биркенау) и макар като жена началник тя да не може да мине по ранг мъжете, контролът й над жените затворнички е абсолютен. Мендел властва над всички женски подразделения на Аушвиц.

    Повишавайки хора като Ирма Грезе на по-високи позиции, Мандел обича да стои на портите и да чака жените да се обърнат, за да я погледнат – всяка, която го е направила, е изпращана да бъде убита. Собственоръчно подписва списъците със затворнички, които да бъдат изпратени на смърт. Смята се, че е организирала избиването на повече от 500 000 жени и деца в газовите камери на Аушвиц. Също така си избира евреи като „домашни любимци“ и ги принуждава да я следват и да вършат разни задачи за нея, а когато й доскучаело ги убивала.

    Винаги търсейки иновативни методи, Мандел създава „Женския оркестър на Аушвиц“, който изпълнява музика за затворничките, на която те да танцуват на път за газовите камери. Смятала е, че това е правило убийствата по-ефективни.

    Заловена от американската армия през август 1945г, Мария Мендел е предадена на Полша на следващата година. Осъдена е и обесена през януари 1948г. Има версия, че е молела за прошка, преди да бъде екзекутирана.

    Фридрих Вегенер – ученият, експериментирал върху затворници

    Фридрих Вегенер открива заболяване, първоначално известно като Вегенерова грануломатоза. Той вероятно е бил значително замесен в експериментите върху затворници в концлагерите и еврейските гета. Никога обаче не е съден за престъпленията си. Вегенер е ярък нацистки привърженик, който се разхожда с членската си карта и явна пропаганда, а в нацистката партия влиза още преди Хитлер. Смята се, че е помогнал за издигането на бъдещия германски лидер.

    Като високопоставен военен лекар, Вегенер е базиран близо до Лодзинското гето в Полша, където провежда експерименти върху евреи. Смята се, че е изпробвал върху тях нови лекарства и е инжектирал различни вещества в телата им. Вероятно е провеждал дисекции на живи пациенти, за да експериментира с все още работещи органи.

    Нацисткото минало на Вегенер остава в тайна до след смъртта му през 1990г, като дори получава престижна награда от американски университет за откриването на собствената си болест. Когато истината излиза наяве, наградата му е отнета посмъртно и се провеждат множество кампании за преименуване на заболяването.

    Одило Глобочник – описван като „най-злият човек от най-злата организация в историята“

    Началникът от СС и австрийски нацист Одило Глобочник извършва престъпление след престъпление по време на войната. Като една от движещите сили зад операция Райнхард, Глобочник помага за организирането на убийството на повече от 1 милион еврейски поляци по време на Холокоста, като ги издирва и след това изпраща в лагерите на смъртта. Освен това ликвидира всеки един от 500-те хиляди евреи във Варшавското гето – където е събрана най-голямата еврейска общност в Европа – след което преминава към онези от Белостокското гето, понеже се съпротивявали срещу нацистката окупация.

    Глобочник силно вярва в нацисткото расово превъзходство и иска да прочисти Източна Европа, затова създава и управлява резервата Люблин в Полша. 95 000 евреи са депортирани там и принуждавани да работят в лагери.

    Оттегля се в Австрия, когато съюзниците напредват през май 1945г, но е заловен от британски войници. След като е затворен и разпитан обаче, той захапва капсула с цианид и се самоубива.

    Оскар Дирлевангер – насилник на деца и некрофил, описван като един от най-злите и жестоки нацисти

    Д-р Оскар Дирлевангер е свързван с някои от най-ужасяващите и зли престъпления от войната – повечето извършени от неговия СС наказателен отряд Дирлевангер.

    Самият той изнасилва две 13-годишни момичета през 30-те и лежи в затвора за това – пуснат е заради службата си в Испанската гражданска война, след като Хитлер и нацистката партия решават да използват военния му опит.

    Като ветеран от Първата световна война, Дирлевангер има достатъчно предишен опит от садистично естество, който да демонстрира през ВСВ – това го прави и отличен войник. Бързо се издига сред редиците на СС и получава свой собствен наказателен отряд, който става известен с бруталните си и насилствени методи.

    Дирлевангер назначава войници, които са осъдени престъпници и дори психично болни, след което ги изпраща да вършеят в окупираните руски територии. Отрядът му убива, измъчва и изнасилва цивилни и деца по пътя си, а Дирлевангер наблюдава всичко със задоволство. Дори храни жени пленници със стрихнин – отрова за мишки – за да забавлява войниците си, на които след това позволява да изнасилват жените, докато се гърчат в брутална агония.

    Историците са потвърдили жестокостта на Дирлевангер. Тимъти Синдър обяснява, че „от всички действащи лица от Втората световна война, малцина биха могли да се съревновават по жестокост с Оскар Дирлевангер“, а Крис Бишъп го нарича „най-злият от СС“. Ричард Роудс го описва като „садистично зъл“. Дирлевангер несъмнено остава в историята като един от най-злите хора, бродели по тази земя.

    Заловен е от французите през юни 1945г. Умира в затворнически лагер, вероятно след побой. Макар французите да обявяват, че е умрял от естествени причини, по-вероятно е да е бил пребит до смърт от полски войници, които той брутално е изтезавал години по-рано.

    6 скандални жени, които се издигат чрез прелъстяване

    1. Агрипина Младша

    Агрипина Младша е свързана с кръвна връзка или брак с петима римски императори – Октавиан Август е неин прадядо, Тиберий прачичо, Калигула брат, Клавдий чичо, а Нерон е неин син. Но тя не се задоволявала с това да живее в тяхната сянка, а елитните римски жени често водели ограничен обществен живот.

    Въпреки че животът на Агрипина винаги бил изпълнен с драми и интриги, репутацията й на безмилостна и фатална жена започва през 49 година, когато съблазнява чичо си Клавдий и го кара да се ожени за нея, за да стане императрица на Рим. Дори по необикновените римски стандарти такъв брак се смятал за подозрителен и бил приеман като кръвосмешение.

    Агрипина успява да принуди чичо си да признае Нерон (неин син от предишен брак) за свой наследник. И тъй като Клавдий умира на 54 години, мнозина твърят, че Агрипина го е отровила. Нерон става император и наследявайки жаждата за власт на майка си, в крайна сметка заповядва нейната смърт.

    2. Хариет Уилсън

    Хариет Уилсън е популярна британска куртизанка и писателка. Родена е в Лондон и започва кариерата си на 15-годишна възраст, след като става любовница на един граф. Тя бързо става част от високопоставеното лондонско общество, дори когато била публично избягвана (но лично приемана) от водещите му членове.

    Уилсън имала голям брой любовници, включително министър-председатели, военни герои и кралски войници, сред които херцог Уелингтън, Джордж IV, лорд Палмерстън и много други. В крайна сметка обаче Уилсън достига труден момент в живота си, но измисля гениално решение на проблема си. Тя пише мемоар, с който изнудва бившите си любовници, които така старателно се опитвали да запазят анонимността си. Изборът бил ясен – или плащат или мемоарът бива публикуван.

    3. Агнес Сорел

    Агнес Сорел била любовница на крал Шарл VII. Привързаността на краля към нея скандализира френския съд и печели на Агнес множество врагове. Изборът й на облекло също бил толкова смел и дързък, колкото и публичните й любовни връзки – тя винаги носела роклите си така, че едната й гърда да е напълно изложена на показ. Шарл VII подарява на Агнес земи, частна резиденция и планини от бижута.

    Но Агнес не използва кралските услуги единствено за себе си. Тя използва връзките си, за да забогатее и цялото й семейство като им осигури позиции в двора. Сорел умира от отравяне с живак на 28-годишна възраст през 1450 година. Не е сигурно дали е отровена от врагове или не.

    4. Елизабет Уудвил

    Родена в скромно семейство през 1437 година, Елизабет Уудвил става красива жена, която овдовява на едва 24-годишна възраст. През пролетта на 1464 година тя среща крал Едуард IV, който веднага пожелава да спи с нея. Елизабет дава ясно да се разбере, че единственият начин, по който той би могъл да има отношения с нея, е да стане неин съпруг. Опитите на краля да заплашва както Елизабет, така и баща й, за да се добере до нея, са безуспешни, затова, за да утоли желанието си, Едуард сключва тайно брак за Елизабет през 1464 година. И така тя започнала да използва красотата си, за да влияе върху най-могъщия мъж в кралството.

    Когато новината за брака им се разчува, всички са скандализирани. Въпреки че бракът им е продуктивен (те имат 10 деца), Едуард имал и други любовни връзки. Смъртта на краля през 1483 година е удар за Елизабет, която се принуждава да се съюзи с Тюдорите, за да осигури безопасността на семейството си.

    5. Лола Монтес

    Лола Монтес е родена в Ирландия през 1821 година. През 1843 година тя напуска съпруга си и започва кариера като скандална професионална танцьорка в Европа. Три години по-късно Лола привлича вниманието на кралят на Бавария Лудвиг I. Като негова любовница тя била много щастлива, когато получила величествен дворец в Мюнхен като подарък.

    Въпреки че не притежавала титла, тя държала в ръцете си властта над краля. Баварското правителство дори било наречено „Lolaministerium”, тъй като отговаряло на нейните желания. След смъртта на Лудвиг, Лола напуска Бавария и започва да разпространява историите от живота си. Умира в Ню Йорк на 40-годишна възраст.

    6. Уолис Симпсън

    Уолис Симпсън спечелила вниманието на английския крал Едуард VIII. Тъй като кралят бил известен с ежедневните си флиртове, всички предполагали, че вниманието му към Симпсън ще бъде кратко. Оказва се обаче, че нещата не стоят по този начин. Когато Едуард наследява трона след смъртта на баща си през 1936 година, той дава ясно да се разбере, че желае Симпсън да бъде до него. Проблемът бил, че британците не биха приели разведена жена за своя кралица, още повече, че Симпсън била американка.

    Вместо да управлява без жената, която обича, Едуард се отказва от трона в полза на по-малкия си брат Джордж VI. Скоро след това Едуард и Симпсън сключват брак.