Хенри VIII е роден на 28.06.1491 година. Той е второто дете на крал Хенри VII и Елизабет Йоркска. В началото изглеждало, че на Хенри младши не му е писано да е крал, тъй като по-големият му брат Артър трябвало да заеме престола след смъртта на баща им. Въпреки това, след смъртта на Артър, който починал само на 15-годишна възраст, Хенри остава единствения наследник на баща си. Когато възрастният мъж си отива от този свят през 1509 година, Хенри става крал. Тогава той е едва на 17 години.
Много скоро той обявява, че ще сключи брак с вдовицата на брат си Артър – Катерина Арагонска. Хенри управлява почти 38 години – до смъртта си през 1547 година. Има обаче няколко доста интересни факта за него, освен този, че имал навика да екзекутира жените си, след като му станели скучни.
- Невероятно е например, че Хенри VIII не е считан за любимец на жените. Въпреки че бил висок, в добра форма през младините си и със златни коси, той не бил толкова харесван от нежния пол. Имал 6 съпруги и още много любовници, но бройка им не била голяма в с други монарси от неговото време.
Освен това, фактът, че не могъл да направи син след 22-годишен брак (Катерина имала 5 спонтанни аборта и успяла да роди само едно момиче), го подтикнал да анулира брака си и да продължи живота си със следващата си жена – Ан Болейн, на която става съпруг през 1533 година. Техният брак продължава 3 години и през този период Ан ражда момиче. В крайна сметка е обезглавена.
Следваща в списъка е Джейн Сиймор, която ражда единствения син на Хенри, но умира скоро след раждането му. След нея Хенри сключва брак с Ана Клевска, но бракът им приключва само след 6 месеца. За щастие Ана успява да оцелее. Петата съпруга на Хенри е Катрин Хауърд, която била още младо момиче, когато Хенри успял да я прелъсти. Кралят живял с нея само една година, след което момичето било изпратено в Лондонската кула и обезглавено заради обвинение в изневяра.
Последната съпруга на Хенри е Катрин Пар, която сключила брак с краля по принуда, въпреки че обичала друг мъж. Пар обгрижвала Хенри до смъртта му през 1547 година, след което била свободна да се омъжи за мъжа, когото обичала, но за нещастие починала само 15 месеца след това – при раждането на дъщеря им.
- През младините си Хенри бил атлетичен мъж, известен със своето великодушие и милосърдие. Освен това бил добър в стрелбата. Външният му вид и сила често били обект на завист в двора. Всичко това обаче се променя през 1536 година, когато на 44-годишна възраст той претърпява травма на крака по време на турнир. Хенри, който бил в пълно бойно снаряжение, паднал от коня си, след което животното се спъва и пада върху краля. В началото всички смятали, че Хенри е много жестоко ранен, тъй като бил в безсъзнание повече от 2 часа.
След инцидента той продължил да има сериозни проблеми с крака си и е твърде вероятно да е имал недиагностицирано мозъчно увреждане. Хенри се превърнал в друг човек, променил се дори характера му – станал жесток и параноичен. Това е периодът, в който започва да наранява и убива жените си.
С течение на времето Хенри започва да трупа килограми, говори се дори, че ядял по 13 пъти на ден, а през останалото време консумирал големи количества бира и червено вино. Тялото му е погребано в Уиндзорския замък точно до единствената жена, която обичал истински – Джейн Сиймор.
- Хенри VIII поръчва екзекуциите на много хора по време на почти 38-годишното си управление и въпреки че няма конкретни данни за броя на хората, чиято смърт е поръчал, се счита, че те са между 57 000 и 72 000. Всеки, който се изпречел на пътя му или се противопоставял на исканията можел да изгуби главата си, независимо от положението си в двореца. В това число влизали и съпругите му, роднините, приятелите и дори държавният деец Томас Кромуел.
Затова никой не се учудил, когато Хенри поръчал убийството на една монахиня. Името й е Елизабет Бъртън и била известна с това, че можела да предсказва бъдещи събития чрез някаква божествена намеса. Много хора вярвали на пророкуванията на Елизабет – дори и архиепископа. Така тя получила привилегията да се срещне няколко пъти с краля.
Всичко това обаче се променя след опитите на Хенри да установи контрол над английската църква и да анулира брака си с Катерина. Сестра Елизабет се противопоставя на решението на краля, казвайки му, че ако той сключи брак с Ан Болейн, ще умре в рамките на няколко месеца и дори твърдяла, че можела да види крал Хенри в ада.
Доверениците на краля веднага започнали да развалят репутацията на монахинята, пускайки слухове, че е имала интимни връзки със свещеници, че пророчествата й били неверни и са плод на нейно умствено заболяване. За краля вече не съществувала пречка да отмъсти на Елизабет. Тя била арестувана и принудена да потвърди, че думите й са измислица. Тя била обвинена без съд, след което я обесили за измяна, заедно с още четирима свещеника. Главата й била поставена на Лондонския мост, което я прави единствената жена в историята, подложена на такъв позор.
- Хенри VIII бил известен с вкуса си към пищния живот, но малко хора знаят, че освен всичко друго, той е бил и доста талантлив композитор. Хенри получил най-доброто за времето си образование и притежавал голяма колекция от музикални инструменти. Освен това имал невероятен глас и талант на певец.
Освен страстта си към жените и лукса, кралят бил влюбен и в музиката и разполагал с най-добрите музиканти, които да му осигуряват забавление по всяко време. Но той невинаги разчитал на други хора да го забавляват. Счита се, че сам е композирал стотици балади и въпреки че повечето от тях са изгубени през годините, все още се пазят няколко творби, които се изпълняват и до днес. В Британската библиотека на Лондон се съдържа колекция от творбите на Хенри. Има и такива, които датират времето, когато е бил на 11-годишна възраст. Някои от композициите са изключително комплексни и сложни, което показва, че са написани от един доста талантлив човек.
- Хенри бил силно повлиян от смъртта на по-големия си брат Артър и през по-голямата част от живота си бил обсебен от здравето си и медицинските грижи. В днешно време щяхме да го наречем хипохондрик, но по онова време просто бил известен със влечението си към билките. Не е изненадващ факта, че кралят имал аптечка с необикновени отвари, за някои от които се твърди, че е създал сам.
В епохата, в която животът имал кратка продължителност, ако някой се разболеел, единствена надежда му давали билките. В книгата с рецепти на крал Хенри имало различни билкови мазила и отвари за лечение на рани по крайниците. Говори се, че Хенри не пътувал никъде без така необходимата си аптечка.
В по-напреднала възраст той страда от различни заболявания, мъчели го хемороиди и рани на краката, които често били увивани в марли, на които били поставяни билки. За съжаление голямото количество рецепти и билките на краля не могли да му помагат вечно.
Много интересен е символът на това повиване – човек заприличва на пашкул, от който по – късно излита пеперуда… Потресаващо зрелище – от пашкула, от гъсеницата, която се гърчи в него, така че на човек му става противно дори да я гледа, в един момент излита красива пеперуда, крилато същество. Това е удивителен образ на възкресението – когато гъсеницата, омотана в своеобразния си мъртвешки саркофаг, се превръща в пеперуда и се устремява към небесата, освободена от затвора си, щастлива и окъпана в светлината, която Бог дарява на всички живи същества.
От този момент първосвещенниците и фарисеите приели окончателното решение да убият Иисус, а също така и Лазар. Защото именно Лазар станал живото доказателство на човек, завърнал се от отвъдното, на човек потънал в разложението от греха и болестта, и възвърнал се към живия живот. Преди да го възкреси, Христос силно плакал край гроба на Лазар – за това какви язви е нанесла върху него смъртта, за това как грехът е разтлял цялото тяло на човечеството.
В Кипър той живял още около тридесет години. След което починал за втори път. Как точно е станало това – не се знае, но християни го погребали с почести в мраморен съркофаг, на който било написано: „Лазар Четиридневен, приятел Христов“. През 898 година византийският император Лъв Мъдри (886 – 911) заповядал мощите на Лазар да бъдат пренесени в Константинопол. Оттам те били взети от франките и пренесени във Франция, Марсел.
