Търсене
Още
    Начало Блог Страница 194

    Едни от най-любопитните факти за викингите

    Ива Великова
    -
    0
    Едни от най-любопитните факти за викингите

    Обикновено си представяме викингите като безстрашни войни и страхотни ездачи с щитове. И докато някои от тези неща действително са верни, то има и такива, които биха ви изненадали.

    1. Били са фермери

    За разлика от викингите по филмите, в действителност, голяма част от тях са били фермери. Дори онези, които са водили битки в западна Европа, които са били търговци или са плавали на изток и запад. След всяка битка или пътуване, те се завръщали у дома при земите си и се наслаждавали на спокойния си живот.

    И въпреки, че плаването носело добри печалби, то не можело да се сравнява със земеделския живот, тъй като той им носел по-голяма стабилност. Когато мъжете не били у дома, жените им работели по фермите. Някои викинги наистина са били класически „пирати“, но повечето от тях отглеждали ечемик, ръж и овес. Освен това, развъждали кози, свине и овце в малките си обори.

    1. Хигиената била от изключителна важност за тях

    Някои хора смятат, че викингите са били мръсни завоеватели. Но истината е, че те са поддържали личната си хигиена на високо ниво. Били са едни от най-чистите, ако не и на първо място по хигиена сред останалите народи.

    В днешно време може да ни звучи смешно, но викингите се къпели поне веднъж седмично, а по онова време това се считало за прекалено често. Английският крал Хенри IV например, наредил на рицарите си да се къпят поне веднъж в живота си. Археологически находки показват, че викингите са подрязвали окосмяването в ушите и носовете си, използвайки животински кости и рогове.

    1. Викингите уважавали жените си

    В средновековна Европа жените често били подценявани и потискани. Малко от тях получавали уважение и „висока позиция“ в родината си. Но викингите уважавали жените си и се държали към тях доста по-различно, отколкото останалите европейски народи. Представителките на нежния пол ходели заедно с тях на лов, плавали и яздели коне, също като мъжете си. Някои учени твърдят, че 50% от викингите войни са били жени.

    Това е доказателство, че когато мъжът го нямало или е умрял, жената може да се справи напълно сама, имайки пълен контрол над собствеността си. Много от тези жени били доста влиятелни, именно заради тази своя свобода. Освен това, интересното е, че жените можели да поискат развод по всяко време и без никакъв проблем.

    1. Викингите не били толкова обединен народ

    На един викинг често му било трудно да разпознае, друг викинг. Всъщност, те дори не се наричали викинги помежду си. Това название идва от по-съвременни скандинавци, тръгнали по стъпките на предците си. По време на викингската епоха, страна, която сега е разположена на мястото на Дания, Норвегия и Швеция била обитавана от множество племена, които често воювали помежду си. Такива битки се пораждали заради малката площ на страната им, която не им позволявала да притежават големи земи за земеделие. Всяко племе имало различни правила, свързани с кражбите, убийствата и изнасилванията. Обвиненият обикновено заставал пред жури, което се състояло от 12 членове. Ако журито го сметнело за виновен, той бил глобяван да заплати определена сума. Навиците и социалните институции на викингите били далеч по-демократични от много други страни в западния свят.

    1. Викингите откриват Америка преди Христофор Колумб

    Ако питате някого „Кой е открил Америка?“, той най-вероятно ще ви отговори Колумб. Оказва се, че този отговор не е особено верен. Доказателствата за това, че викингите са били в Америка, са неоспорими.

    Първоначалното откриване на Америка се случило случайно, когато един търговец тръгнал на пътуване към Исландия през 896 година. Изгубен в морето заради мъгла и силни ветрове, той се озовал на бреговете на страна „покрита с гори“. В крайна сметка той не остава там, а успява да се завърне благополучно у дома. По-късно, през 1000 година, историята за този търговец вдъхновява Лейф Ериксон, който решил да купи лодка и да се отправи в търсене на неизвестното. Ако останалата част на легендата е вярна, Лейф пристига на брега на днешна Канада. Съществуват многобройни доказателства за това. През 20-ти век археолози откриват цяло викингско селище в Нюфаундленд.

    Сексът през Средновековието

    iskamdaznam
    -
    0
    Сексът през Средновековието

    В Средните векове отношението към извънбрачните връзки било извънредно строго. Дори интимните отношения в рамките на семейството били подчинени на редица ограничения.

    Куртоазната любов

    Една от най-популярните форми на отношения между мъжете и жените била куртоазната любов – наричана понякога и „рицарска любов“. Това се разбирало като духовна връзка между рицаря и „прекрасната дама на неговото сърце“. С такава благосклонност били удостоявани най-вече рицарите, които проявявали качества като доблест, смелост, храброст в сраженията и турнирите, галантност към дамите. За най-важно качество на „прекрасната дама на сърцето“ се смятало да бъде непристъпна. Допускало се тя да бъде омъжена и да пази съпружеската вярност – без да показва взаимност към влюбения в нея рицар. Тази идея позволявала да се сублимират еротичните импулси и превръщала суровите воини в трепетни юноши – които в кратките паузи между сраженията и турнирите пишели стихове и любовни песни на своята прекрасна дама.

    За никакъв секс не можело да става и дума… е, може би само във въображението.

    Съпружеската изневяра

    За хората, които спазвали повелите на християнския морал, сексът просто не съществувал. Половите контакти били допустими само в рамките на семейството, за да се родят деца. Предбрачните и извънбрачни връзки се порицавали много строго – при това не само от Църквата. Съпружеската вярност била гаранция за мъжете, че децата, родени в брака, са действително техни. Известен е случаят, когато френският крал Филип ІV Хубави разбрал, че собствените му дъщери изневеряват на мъжете си с някои от неговите васали – две от тях били пратени в манастир, а третата убита. Самите благородници били наказани с жестока публична екзекуция.

    Сексуалните пози: никакво многообразие

    Църквата също така определяла как да се прави секс. Всичките други пози, освен „мисионерската“, се считали за грях и били забранени. Под строга забрана попадали също така оралният и аналният секс, както и мастурбацията – те не водели до раждане на деца, което Църквата, в своите грижи за подобряване на демографската ситуация на християнските страни, смятала, че е главната цел на секса.

    Въпреки това, някои богослови от онази епоха оценявали сексуалните контакти по-меко, като предлагали секс-позите да се класифицират така (според увеличаване на греховността им):

    – 1 – мисионерска;

    – 2 – странично;

    – 3 – седешком;

    – 4 – изправена;

    – 5 – отзад.

    За „богоугодна“ се смятала само първата позиция – а другите „морално съмнителни“, но не греховни.

    Мъжка секс-мода

    Един от най-популярните мъжки модни аксесоари през Средновековието бил „гулфик“ – парче плат или торбичка, която се прикрепяла към предната част на панталоните. Така се подчертавала мъжествеността, като се акцентирало върху гениталиите. Гулфикът обикновено се пълнел с дървени стърготини или парцалчета, след което се закопчавал или завързвал с ремъче. Модните обувки с дълги и остри носове също загатвали за нещо не по-малко дълго в гащите на техния собственик. Съществува портрет на английския крал Хенри VIIІ, известен като едно от главните контета през ХVІ-ти век. На картината е показан с гулфик и остовърхи ботуши. Църквата не одобрявала тази мода – но смеел ли някой да възрази на краля?

    Девственост и целомъдрие

    Средновековието високо ценяло девствеността, като така се прокарвал паралел между обикновените жени и Дева Мария. В идеалния случай момичето трябва да пази невинността си като свое главно богатство, но сред ниските класи това нерядко се нарушавало. Църквата търсела компромис и опрощавала греховете дори на девойки, които раждали деца извън брака – достатъчно било да се покаят. Все още много хора смятат, че в Средновековието жените носели така наречените „девствени пояси“, но в действителност тези ужасни устройства са измислени (дори се правели опити да бъдат използвани) чак през ХІХ-ти век.

    Проституцията

    В големите градове проститутките предлагали своите услуги анонимно, без да разкриват истинските си имена. Църквата опитвала да се бори с това явление, но обикновено мълчаливо признавала поражението си – като се задоволявала поне да го държи в по-тесни рамки.

    Контрацепция

    Църквата никога не е одобрявала предпазващите средства. Целта била проста и ясна- да има повече християни. Но тъй като главните й усилия в тази област били насочени към борба срещу хомосексуализма и „неестествения секс“, по въпроса за предпазване от забременяване хората били оставени на собствената си преценка. Това било смятано за незначително морално нарушение, а не толкова за сериозен грях. Най-разпространено средство за предпазване от забременяване било прекъсването на половия акт. Използвали също презервативи, направени от животински черва, пикочни и жлъчни мехури.

    5 суперсили, които човешкият мозък е способен да постигне

    Ива Великова
    -
    0
    5 суперсили, които човешкият мозък е способен да постигне

    Мозъкът със сигурност е уникален орган. Това, което не знаем обаче е, че той има изумителни възможности, които са заключени някъде дълбоко в него. Счита се, че благодарение на медитациите на древните народи, някои от супер силите му са възможни днес.

    1. Невъзможна сила

    Учените я наричат „истерична сила“ и има множество случаи, при които човек е придобил „суперчовешки“ сили в моменти, в които е имал най-голяма нужда. Един такъв известен случай е от 1960 година. Синът на Анджела Карвайо бил притиснат от автомобил и пищял за помощ. Тя се заема да му помогне и успява да повдигне колата съвсем сама, позволявайки на детето да пропълзи и да спаси живота си.

    Друг такъв случай е този на Шарлот Хефелмайър и е доста подобен на предишния. През 2016 година бащата на Шарлот бил затиснат от бус, който тя успяла да повдигне и да го освободи. При повечето хора такъв прилив на сила се случва веднъж в живота и те никога не могат да го направят отново и все пак остава мистерия, как наистина са го постигнали.

    1. Телекинеза

    Телекинезата е способността ни да преместваме предмети само със силата на ума си. Често тази способност е преекспонирана от телевизията и филмовата индустрия, но в истинския живот също може да се случи.

    През 1970 година физикът Матю Манинг съобщава, че е успял да извърши това чудо. Той бил тестван за психокинетични способности и твърди, че е успял да изкриви метална лъжица със силата на мисълта. Въпреки това, има множество книги и публикации, твърдящи, че подобно нещо е невъзможно.

    Интересно е обаче да помислим, колко ли хора имат такива възможности? Съществуват множество начини за изучаване на телекинезата, но всички експерти са съгласни, че първо трябва да се изучи медитацията и силата на мисълта.

    1. Единство и цялост

    Цялостта е умението ни да постигнем хармония със себе си. Будистките монаси умеят да постигнат единство с ума си, благодарение на дългогодишни медитации. Двете части на мозъка (едната, занимаваща се с външните дела, извън нас самите и вторaта, която се занимава с емоциите ни) никога не работят заедно в ума на обикновените хора, но учените твърдят, че това се получава при медитиращите монаси.

    Будистите казват, че само чрез медитация можем да постигнем пълна хармония със себе си и ума си.

    1. Телепатия

    Сигурни сме, че всички сте запознати с нея. Често се използва във фантастичните филми и се основава на възможността ни да комуникираме с други хора само и единствено чрез ума и подсъзнанието си. Това също е дейност, която може да бъде постигната само чрез дълбоко изучаване и най-често се получава при двойки близнаци.

    Много хора, които са комуникирали по този начин или са ставали свидетели на подобно нещо, се кълнат, че е истина. Вярно или не, все пак е интересно да си представим, че телепатията може да се използва за комуникация не само между хора, но и между различни видове.

    1. Промяна във визуалното възприятие

    „Всички виждаме нещата различно“ – познато, нали? Има обаче проучвания, които показват, че обикновено хората виждат изображенията, наричани „илюзии“ (една от най-популярните е тази на снимката).

    Това е феномен, който кара мозъка, колебаейки и почти измъчвайки се да вижда и двете части на изображението – и двете му значения. Възприятието е уникално нещо, защото показва различните аспекти, по които хората виждаме неща, които на пръв поглед не бихме забелязали.

    Вавилон – най-великият, важен и почитан град в човешката история

    Ива Великова
    -
    0
    Вавилон – най-великият, важен и почитан град в човешката история

    Вавилон е най-популярният град на древна Месопотамия, чийто останки се намират в днешен Ирак – на 94 километра югозападно от Багдад. Името Вавилон идва от bav-il или bav-ilim, което на акадски език означава „Портата на Бог“ или „Портата на Боговете“, а самото название Вавилон идва от Гърция. Популярността на града идва от Библията – той е споменат много пъти в нея. В Битие Вавилон е включен в историята за Вавилонската кула. Името на града възникнало след след объркване,  като преди това Бог направил така, че хората да започнат да говорят различни езици, за да не се разбират помежду си и да не успеят да построят великата кула до небесата. На иврит думата „bavel” означава объркване.

    Освен това Вавилон е споменат в книгите на Даниел, Еремия и Исайя. Именно тези чести описания на великия град пораждат любопитството и вдъхновяват немския археолог Робърт Колдуей, който първи открива останките на Вавилон през 1899 година. Като цяло градът е бил популярен и преди да бъде описан в Библията най-вече заради впечатляващите си стени и сгради. Той бил невероятно място, на което хората учели и развивали културата си, но може би най-прекрасното нещо в него били Висящите градини, които представлявали ръчно направени тераси от флора и фауна, напоявани чрез механизъм, който сам по себе си бил считан за световно чудо от Херодот.

    Вавилон бил основан в периода преди управлението на Саргон Акадски, познат като Саргон Велики, който бил владетел от 2334 до 2279 година пр. Хр и за когото се счита, че е изградил няколко храма във Вавилон (според някои източници самият Саргон Велики е основал града). По това време Вавилон бил малък град, но основен пристанищен център, тъй като бил разположен на река Ефрат и в голяма близост до река Тигър. Каквато и да е била първоначалната роля на града в древния свят, тя се губи на съвременните учени, тъй като нивото на водите в региона нараствали силно през вековете и голяма част от руините на града са недостъпни. Останките, които са открити от Колдуей и са видими днес датират на не повече от хиляда години след основаването на града. Историкът Пол Криуакек, наред с други учени, твърди, че градът е създаден от аморейците след разпадането на третата династия на Ур. Тази информация, както и всяка друга, отнасяща се до Вавилон, достига до нас благодарение на артефактите, които били отнесени от града по време на персийската инвазия.

    Вавилонската кула

    Познатата ни история на Вавилон започва с един от най-известните царе – Хамурапи (1792-1750 година пр.Хр). Хамурапи се възкачил на престола след абдикацията на баща си – крал Син-Мубалит (Sin-Muballit) и много бързо успява да преобрази града и да го превърне в един от най-мощните и влиятелни градове в цяла Месопотамия. Законите на Хамурапи са добре известни днес, но представляват само един пример за политиката, която той въвежда, целяща да запази мира и да насърчи просперитета. Хамурапи засилва стените на града, ангажира големи поръчки за строителство, които включват пищни храмове и големи канали. Освен това превръща дипломацията в неразделна част от неговата администрация. Той бил изключително успешен както в дипломацията, така и във военните действия. През 1755 година той успява да обедини цяла Месопотамия под владичеството на Вавилон, който по онова време е най-големият град в света. Тогава Хамурапи нарича новото обединено царство Вавилония.

    След смъртта на Хамурапи, империята се разединила, а Вавилония намалила размера и властта си. Вавилон лесно бил превзет от хетите през 1595 година пр.Хр. След хетите градът бил превзет от каситите, които сменили името му и го нарекли Karanduniash (значението на това име не е известно). След каситите на власт дошли асирийците като под управлението на владетеля Сенахирим (705-681 година пр.Хр.) вавилонците въстават. Сенахирим ограбва и разрушава града, разпръсквайки останките му, за да покаже на враговете си какво би могло да се случи и с тях. Освен от населението, неговите действия не били одобрявани и от близките му. Много скоро той бил убит от синовете си. Наследникът му Асархадон изгражда отново Вавилон и връща предишната му слава. По-късно градът се опълчва срещу Ашурбанипал от Ниневия, който обсажда и превзема града, но не причинява големи разрухи. Дори се говори, че Ашурбанипал успява да пречисти града от злите духове, за които се смята, че му носели само неприятности. По това време репутацията на града като център на знанието и културата вече е добре установена.

    След падението на Асирийската империя, Набополасар се изкачва на трона. Синът му Навуходоносор II  (604 – 561 година пр.Хр.) реновира града и го разширява – сега той покривал площ от 900 хектара.

    Навуходоносор II

    В него се разполагали най-красивите и впечатляващи структури в цяла Месопотамия. Всеки древен писател, който описва Вавилон, пише за него със страхопочитание и благоговение, които се усещат в самите думи. Херодот например пише:

    „Градът се намира на широка равнина и е във формата на абсолютно точен квадрат… Такива са размерите му, но няма друг град, който да се равнява на него по великолепие. На първо място той е заобиколен от широк ров, пълен с вода, зад който се издига стена широка 26 метра и висока 105 метра“.

    Въпреки че обикновено се смята, че Херодот силно преувеличава размерите на града, описанието му подтиква други писатели от онова време също да опишат великолепието на Вавилон и особено стените му, които често били наричани световно чудо. Градът е под управлението на Навуходоносор II, когато са построени Висящите градини, които също са били считани за невиждано чудо. Висящите градини са описани най-добре от Диодор Сицилийски в неговата „Bibliotheca Historica”:

    “Там бяха и така наречените Висящи градини, които били изградени не от Семирамида, а от по-късния сирийски крал, за да може да задоволи една от неговите любовници. Казват, че тя била от персийската раса и тъй като страдала за своите поля и планини, помолила краля да озелени двора и да го накара да заприлича на характерния пейзаж на Персия…“

    Висящите градини

    В тази част от творбата на Диодор се споменава за полумитичната кралица Семирамида, която най-вероятно е била реалната асирийска царица Самму-Рамат, царувала през 811-806 година пр.Хр. Последните открития относно Висящите градини подсказват, че те може би не са били разположени във Вавилон, а били творение на Сенахирим в столицата Ниневия.

    Семирамида

    Освен това, периодът, в който са създадени Висящите градини, е бил и периодът, в който е написана вавилонския Талмуд. Река Ефрат преминавала през града, разделяйки го на две части – нова и стара, а в средата бил разположен храма на Мардук в центъра.

    Нео-вавилонската империя продължава след смъртта на Навуходоносор II, а Вавилон продължава да играе своята важна роля и по времето на управлението на Набонид и неговия наследник Валтасар.

    През 539 година империята пада под удара на персите и Кир Велики в битката при Опис. Стените на Вавилон били непревземаеми, затова персите измислили хитър начин, по който да превземат града. Те пренасочват течението на река Ефрат така, че да бъде намалена дълбочина. Жителите на града били разсеяни с едни от най-големите си религиозни празници, докато през това време персийската армия прекосява реката и преминава под стените на Вавилон незабелязано. Твърди се, че градът е бил превзет без бой, но съществуват документи от това време, които показват, че на персийците не им е било толкова лесно да го превземат.

    Под персийско владичество Вавилон разцъфнал като център на изкуствата и културата. Кир и неговите наследници обръщали огромно внимание на административната столица на империята си. Вавилонската математика, космология и астрономия били високо уважавани и се счита, че Талес от Милет, известен като първия западен философ, е учил там, както и че Питагор е разработил известната си математическа теорема на базата на вавилонски модел.

    Когато след 200 години персийската империя пада пред Александър Велики – през 331 година пр.Хр. той също показва почитта си към Вавилон, нареждайки на хората си да не повреждат сградите, нито да блудстват с жителите. Историкът Стивън Бартман дори пише, че „Преди смъртта си Александър Велики наредил някои от постройките да бъдат разрушени, за да могат да бъдат възстановени и превърнати в още по-епични, отколкото са били. За съжаление той не доживява да види края на идеята си“.

    След смъртта на Александър Велики неговите наследници започват борба за власт над империята и по-специално за власт над Вавилон. Техните битки продължават усилено, докато в крайна сметка на жителите на града  им се налага да избягат, за да запазят безопасността си. По времето на управлението на Партската империя през 141 година пр. Хр. Вавилон запустял и бил забравен. Той постепенно изпада в разруха и дори по време на краткото си съживяване по време на Сасанидската империя, той никога повече не достига предишното си величие.

    При мюсюлманските инвазии през 650 година останките на Вавилон били разпръснати, а с течение на времето погребани под пясъците. През 17 и 18 век европейски пътешественици разглеждат района и се връщат у дома с различни артефакти. Откритите каменни блокове и статуи засилват интереса към района и през 19 век вдъхновяват археолози като Робърт Колдуей да открие останките на великия град на „Портата на Боговете“.

     

    Американски сенатор обяви, че хората предизвикат глобалното затопляне с телесната си топлина

    Ивайло Иванов
    -
    0
    Американски сенатор обяви, че хората предизвикат глобалното затопляне с телесната си топлина

    По-рано този месец, ръководителят на Американска агенция за опазване на околната среда изказа мнение, че според него въглеродният диоксид не е основният фактор за климатичните промени. Това не е просто поредното отричане на глобалното затопляне, а отхвърляне на най-основна наука.

    Ако имаше награда за най-обидно и скандално изказване по научен въпрос от американски политик, то тя щеше да бъде връчена на Скот Пруит. Един по-малко известен републикански сенатор в Пенсилвания на име Скот Уагнър обаче сякаш би искал тази награда още по-силно.

    Когато на скорошно събитие в Харисбург сенаторът е помолен да изкаже мнение за климатичните промени, той казва следното: „Вече сме повече хора. А знаете, хората имат топли тела. Може би те затоплят земята. Нещата се променят, но мисля, че ние, като общество, правим всичко по силите си.“

    Точно така. Американски щатски сенатор, един от най-значимите политици на страната си и в света, смята, че човешките тела загряват планетата и затова се случват климатичните промени.

    Но сенаторът не спира до тук.

    „Отдавна не съм ходил на училище, но Земята се приближава все повече до Слънцето всяка година – заради въртенето на Земята.“ – продължава той. „Все по-близо сме до Слънцето.“

    Тук той е до известна степен прав. Земната орбита около Слънцето е елипса, така че технически Земята наистина е малко по-близо до Слънцето за определен период, но след това отново се отдалечава. Това не се променя и определено няма общо с климатичните промени.

    Така че, не, не се приближаваме до Слънцето. Напротив – отдалечаваме се с около 15см всяка година.

    За ничия изненада, този политик, който в момента се опитва да стане губернатор на Пенсилвания, е дългогодишен поддръжник на фосилните горива. Както може да се види доста ясно в САЩ, онези които се облагодетелстват от фосилните горива, силно вярват, че климатичните промени са една глобална конспирация, мит или просто природен феномен.

    9 фантастични факта за летящата лисица

    iskamdaznam
    -
    0
    9 фантастични факта за летящата лисица

    Летящата лисица е гигантски плодояден прилеп.

    1. Съществуват няколко дузини вида летящи лисици

    В наши дни над 60 вида обитават Азия, Австралия, Африка и някои тихоокеански острова.

    2. Най-големите от тях достигат размах на крилата до 1,60м.

    Филипинският вид Acerodon jubatus, известен като жълтошапчеста летяща лисица, тежи малко над 1 кг. – горе-долу колкото един малък ананас. Друг гигант е Pteropus vampyrus – калонгът, чиито размах на крилата от край до край е около 1,50м.

    9 фантастични факта за летящата лисица

    3. Повечето от тях са вегетарианци

    По-голямата част от диетата на летящите лисици е съставена от плодове, листа, цветя и прашец. Съвсем очаквано, някои прилепи имат сблъсъци с фермери, поради набезите им в овощните градини. Въпреки че, поставянето на прожектори има доста добър възпиращ ефект, за съжаление, отсрелването на прилепите е също доста популярен метод за защита на овошките в някои райони.

    4. Летящите лисици не могат да използват ехолокация

    Повечето прилепи са известни със способността си да издават високочестотни звуци, които играят ролята на естествен радар. Това им позволява да улавят вкусни насекоми във въздуха. Летящите лисици, обаче, са лишени от тази дарба. Тъй като плодовете са неподвижни, плодоядните прилепи не се нуждаят от нея. Вместо това, тези същества използват комбинация от остро зрение и чувствително обоняние, за да намерят храната си.

    5. Колониите им могат да наброяват по 200 000 индивида

    При подготовка за сън, летящите лисици се настаняват по клоните на дървета, където образуват шумни скупчвания. Значително намаления брой на летящите лисици в световен мащаб, прави тези групи по-малко впечатляващи, отколкото са били преди години. През 1930г. природолюбители са документирали скупчвания с дължина 4 мили и широчина 0,5 мили, състоящи се от 3 милиона прилепа.

    9 фантастични факта за летящата лисица

    6. Летящите лисици се чифтосват с главите надолу

    Ако ще се съвкуплявате, докато висите от клон, трябва да се уверите, че сте се захванали добре. Преди да започне актът, женската се вкопчва с крака в глезените на партньора си. В същото време пенисът на мъжкия може да достигне дължина до ¼ от дължината на тялото му, което помага значително предвид сложната поза.

    7. В горещи дни големите крила са особено полезни

    Прилепите се опитват да се борят с жегата като си веят с крила, докато си почиват. Когато това не е достатъчно, те търсят сянка и ближат цялото си тяло, за да го охладят. Въпреки това, прекалено високите температури могат да доведат до масова смърт на прилепи. През 2014г. изпепеляващото лято в Австралия е отнело живота на около 100 000 летящи лисици само в Куинсланд.

    8. Майките пренасят бебетата си, докато се научат да летят

    Новородените не могат да летят самостоятелно през първите месеци. И тъй като тези бозайници летят от лагер до лагер в търсене на храна, майката не изгражда постоянно гнездо. Вместо това, тя прекарва няколко месеца с бебето си, вкопчено в корема ѝ. Когато порасне, тя започва да го оставя, докато се храни.

    Бебетата обичайно се раждат през октомври и са готови да летят самостоятелно през март или април.

    9. Летящите лисици играят важня роля в опрашването на растенията

    Без техните услуги по опрашване, световните икономики биха понесли значителен удар. Вземете за пример дурианът – южно-азиатски плод, генерирал за Тайланд 440 милиона долара приходи от износ само за 1 година. Летящите лисици харесват неговите цветове и имат важна роля за опрашването.

    Ценните австралийски евкалиптови дървета също силно разчитат на прилепите, за да се размножават.

    5 тайни общества, които наистина са малко известни

    Ива Великова
    -
    0
    5 тайни общества, които наистина са малко известни

    Всички сме чували за тайните общества като Илюминати, Масони, Череп и кости и Билдербергите, които именно заради популярността си отдавна не са толкова тайни. Около тях има многобройни конспиративни теории относно ритуалите, инициативите и членовете им. Някои такива общества участват активно в обществения живот и влияят на глобалната икономика по такива начини, че обикновеният човек да не научи за тях. Други са съставени от малки елитни групи, а целите и мотивациите им са добре познати на населението. Но какво можем да кажем за тайните общества, които също са повлияли на историята? Те дори може би имат по-голямо влияние върху историческите събития, отколкото можем да предположим, а вероятно никога не сме чували за тях.

    1. Екпе

    Екпе е тайно африканско общество, кръстено на мистериозен и невидим дух на джунглата, за когото се говори, че председателства на церемониите на обществото. Основната цел на Екпе е да създадат ред и справедливост в районите, в които живеят членовете му, чрез политически и законови дейности.

    Повечето членове на Екпе носят маски докато провеждат церемониите, за да скрият самоличността си. Въпреки това, когато хора извън това общество ги познаят, те потъват в мълчание, породено от страх. Това тайно общество е съставено изцяло от мъже и практикува ритуалите си главно в Нигерия и Камерун. В него членуват две групи хора – първостепенна и второстепенна.

    Второстепенните членове плащат такса, за да влязат в групата. Първостепенните, наричани „Амама“ са от най-висок ранг и такива стават само онези от хората, които са готови да заплатят изключително висока сума, за да се издигнат и от второстепенната група да преминат в по-висшата първа. Тези хора контролират общественото здраве, спонсорират фестивали в градовете си и карат хората да остават с впечатлението, че харчат всичките пари на тайното общество за добруването на народа.

    За съжаление няма достатъчно информация за Екпе, тъй като членовете му полагат клетва за мълчание, но се говори, че са стартирали като религиозна група. Екпе продължава да е активно и до днес.

    1. Сектата Руж

    Намират се в Хаити, а членовете на сектата са най-често канибали и обирджии на гробове. Авторката Зора Хърстън пише роман за нейните индиректни комуникации и отношения с членовете на сектата през 1938 година, наречен „Tell my horse”. В него тя описва духовните и културни ритуали, които сектата практикува, приличащи на вууду магиии, както и за това, че вярват в зомбита.

    Членовете на сектата смятали, че зомбитата са телата на мъртвите, отмъкнати от отмъстителни магьосници. Етнобиологът Уейд Дейвис твърди, че това тяхно вярване произхожда от миналото, когато отровените хора често били диагностицирани мъртви, а по-късно и погребвани живи, само за да излязат от ковчезите си точно преди погребението.

    Жителите на Хаити споделят, че са забелязвали членовете на сектата да се събират в гробищни паркове през нощта, където извършвали ужасяващи ритуали върху жертвите си.

    1. Обществото Туле

    Основано е през 1918 година в Германия от ветеран от Първата световна война. Основната тема на членовете му е расизма и най-вече произходът на арийската раса. Те вярвали, че „техният“ истиснки град, наречен Ултима Тъл (някъде в близост до северния полюс) е бил столица на Хиперборея – митична страна, за която се говори, че имала перфектни земи и страхотно време.

    Членовете на това общество били иситински противници на евреите и комунистите, като преди да станат част от групата трябвало да докажат, че са с „чиста“ кръв и нямат никакви еврейски вярвания.

    Обществото често е свързвано с нацистки конспиративни теории като например с построяването на нацистки летящ кораб, управляван от „водещата раса“. Освен това се носят слухове, че е имало период, в който самият Хитлер е бил член на това тайно общество. Те вече не са активни, разпадайки се през 1930-те години главно заради анти-масонските закони и напрежението върху нацистите.

    1. Леопардовото общество

    Основано е от група канибали, които извършвали ритуали, пренасяйки в жервти живи хора. Леопардовото общество се сформира в средата на 1900-те години. Членовете му са от Либерия, Нигерия, Сиера Леоне и Кот д‘Ивоар. Те се обличат с леопардови кожи и се държат като големи котки, атакувайки жертвите си с оръжия, леопардови нокти и зъби.  След като убият жертвата си, те използвали кръвта й, за да правят различни отвари. Тези хора считали, че ако обществото започне да се държи като тях и да проявява канибализъм, ще засили силата и мощта си и всички ще станат силни войни.

    Леопардовото общество е най-силно активно по време на двете световни войни, но след като убиват голям брой хора, властите се опитват да ги унищожат. Местните обаче мълчали и не издавали никаква информация за леопардовите убийци от страх. В крайна сметка един от членовете на обществото е прострелян от полицай, което вдъхва кураж на местните жители да говорят. Голяма част от членовете на Леопардовото общество били заловени или простреляни. След това гоненията утихнали, въпреки че се говори, че групата е активна и в момента и действа в отдалчените райони на Африка.

    1. Групата на телешките глави

    Това общество било създадено от опонентите на крал Чарлз I на Англия, който е екзекутиран на 30.01.1649 година, а срещите на членовете на тази група се осъществявали на тази дата в чест на смъртта му. Тяхната цел била да посрами живота на краля, организирайки пиршества в различни домове всяка година.

    Вместо чаши били използвани черепи на телета пълни с вино, с които членовете на групата вдигали наздравици в чест на смъртта на краля. Животинските глави символизират предишната диктатура на Англия. Това общество не е активно в момента. То се разпада през 1735 година, след като група хора нахлува по време на пира им и го разтуря.

    Хенриета Лакс – „безсмъртната“ жена, за която вероятно не сте чували досега

    Ива Великова
    -
    0
    Хенриета Лакс – „безсмъртната“ жена, за която вероятно не сте чували досега

    Може ли човек да живее вечно? Въпрос стар, колкото човечеството.

    Биологично погледнато, безсмъртието е възможно. Най-старата и най-ранна форма на живот е бактерията, тъй като тя се възпроизвежда чрез клониране, което технически означава, че всяка бактерия, която някога е съществувала, винаги е била същата от самото начало. По-сложните клетъчни организми като T.dohrinii – малка средиземноморска медуза пропускат остаряването и смъртта, ставайки все по-млади (може би имат връзка с Бенджамин Бътън) и клонирайки се в хиляди. Никой не знае на колко години са!

    Интересното е, че безсмъртието не се проявава единствено в по-простите форми на живот. Има дървета като Pinus longaeva от семейство Борови, които са на хиляди години. Едно от тях, намиращо се в Норвегия, е на 9550 години ( а никак не му личат – изглежда само на 5000 ).

    Всичко това е уникално, но може ли да се случи на човека? Някой вече знае отговорът на този въпрос.

    Името й е Хенриета Лакс и е „безсмъртна“. Тя е изключително важна дама на 20-ти век, за която почти никой не знае. 20 години след смъртта си, тя едва не поражда дипломатически конфликт между СССР и САЩ. И да – тя умира през 1951 година. Запознайте се с „безсмъртната“ Хенриета Лакс.

    На 29.01.1951 година майката на три деца Хенриета Лакс е приета в болница „Джон Хопкинс“ в Мериленд с диагноза рак на шийката на матката. От този ден нататък всички последвали медицински изследвания, дори и в днешно време, станали възможни именно заради тази 31-годишна умираща афроамериканка.

    Преди случая с Хенриета медиците нямали почти никаква информация за заболяването, тъй като не можели да го изучават извън човешкото тяло. По време на лечението й е направена биопсия, без нейно съгласие – честа практика по онова време. Изследванията показали на лекуващия я лекар – д-р Джордж Гей нещо уникално, невиждано и нечувано – туморните клетки на Хенриета били безсмъртни. Те никога нямало да умрат.

    Изолирайки индивидуални клетки д-р Гей имал възможността да ги мултиплицира и да създаде линии от клетки, наречени на пациентката – „ХеЛа“ и по този начин успял да започне изучаване на рака в лаборатория – гениална възможност за онова време. Гей популяризирал методите, техникитие и откритията си. Единственото, което запазил в тайна, било от къде е получил туморните клетки, които е изследвал. През 1954 година Джонас Салк успява да създаде ваксина за клетките „ХеЛа“.

    През следващата 1955 година клетките „ХеЛа“ станали първите човешки клетки, успешно клонирани от Теодор Пук и Филип Маркъс в Университета на Колорадо. До 2009 година повече от 60 000 научни статии били публикувани относно клетките „ХеЛа“. Научните постижения в изучаването на раковите клетки продължават да нарастват, а Хенриета няма представа колко много е помогнала за развитието на медицината. Тя умира на 4.10.1951 година и е погребана изключително скромно, без дори да има надгробен камък. До 2010 година дори семейството на Хенриета не знаело, че е била полезна за някой друг, освен за самите тях.

    След успеха в поддържането на раковите клетки живи в лаборатория и през следващите 20-25 години, медицинските изследвания продължават уверено, докато не започва така наречената „война на рака“ през 70-те години, когато наяве излиза тревожна аномалия. Проверката на етническия произход на иззетите тъканни проби се проучва и съветските изследователи забелязват необичаен брой на проби с афро-карибски произход. Чернокожите, живеещи в Русия, не били чак толкова много, за да се потвърдят лабораторните резултати. Нещо не било наред. След като руснаците публикуват констатациите си през 1975 година, те предизвикват голям дипломатически скандал между СССР и САЩ.  20-30% от всички изследвани видове ракови образувания били на хора от афро-карибски произход. Виновникът се оказва Хенриета Лакс…

    Когато Джордж Гей осъзнава колко агресивни били туморните клетки на Хенриета, след наблюдения с микроскоп, той осъзнал колко упорити можели да бъдат. Клетките „ХеЛа“ в лабораторията били различни, те действали като вирус. Тогава Гей осъзнал, че всъщност всички медици са изучавали един и същ вид клетки – „ХеЛа“, а не клетките на различните видове тумори. Това означавало, че всичките тези години на труд били напразни.

    През 2014 година Хенриета Лакс най-накрая била представена в Залата на славата в Мериленд като жена, помогнала за голяма промяна в света. Тя била помогнала на множество хора, спасявайки животите им и докарала милиони на фармацефтичните компании.

    Всяка нейна туморна клетка все още е жива. Затова Хенриета Лакс никога няма да умре.

    Иконите на Сталин

    iskamdaznam
    -
    1
    Иконите на Сталин

    Още от Средновековието, та и до наши дни, съществува култ към различни религиозни артефакти – амулети, кръстчета, муски, различни други предмети. И най-вече, към т. нар. „чудотворни икони“ – за които се смята, че оказват помощ на вярващите християни в  решаващи моменти от живота им. Такива икони са познати и в България – на свети Мина, на Света Богородица Троеручица, на Свети Иван Рилски и др.

    Особено бил разпространен култът към чудотворните икони в средновековна Русия. Това не е странно, като имаме предвид многобройните нашествия, на които е била подлагана през вековете от запад и изток. Такава една легенда е свързана, колкото и странно да звучи, с най-новата руска история, по-специално с Втората световна война – наричана там Велика отечествена война.

    Разбира се, системата, установена в Съветския съюз, била строго атеистична. Толкова по-загадъчна е историята, която предизвиква много спорове сред историци, богослови, духовници и обикновени любители на историята.

    Преданието гласи следното.

    В началото на декември 1941 г., когато немските войски вече били в Красная поляна, а до Кремъл оставали само 32 километра, от Москва излетял самолет. На борда му се намирала чудотворна икона – Тихвинската Света Богородица, за която се говори, че била нарисувана от самия евангелист св. Лука.

    Чудотворната Тихвинска икона на Света Богородица

    Самолетът облетял участъка от фронта най-близко до Москва. Това било вариант на известните църковни шествия – „кръстен ход“, с които вярващиет се молят за Божията помощ срещу някое голямо нещастие. Именно след това облитане на фронта немците започнали отстъплението си от Москва. Има също така варианти на легендата – които твърдят, че е летяла не Тихвинската, а  Казанската или Владимирска икони на Света Богородица. Според трета версия, Тихвинската икона е облетяла фронтовите позиции, качена на самолет – а Казанската била пренесена чрез църковно шествие по един участък от фронта. Всичко това било извършено по секретна заповед на Сталин.

    Всички тези разкази обаче пораждат многобройни съмнения, включително сред богослови и духовни лица.

    Владимирската икона на Божията Майка

    Сред многобройните документи и свидетелства – както потвърждаващи, така и отричащи подобна възможност, привлича обаче вниманието разказът на един обикновен войник от онова време. Това е Валентин Георгиевич Владимиров, който тогава служел в охраната на съветските правителствени учреждения. Едно от задълженията му било да фиксира всяко движение на хора и превозни средства, влизащи и излизащи от територията на Кремъл.

    Доста време след войната той разказал следното:

    „Веднъж бях дежурен при Боровицките порти на Кремъл. Една кола излезе през портите и мина покрай мен. В нея имаше трима свещеници с бради и кръстове. Това беше много странно – тогава духовниците бяха в немилост и ги преследваха, имаше много разстреляни. Едва по-късно разбрах, че същия ден един самолет „Дъглас“ излетял с иконата на Казанската Света Богородица и трима свещеници, като три пъти обиколил Москва. Дали като последица от това или поради случайна промяна във времето – но тогава започна рязко застудяване и заваля силен сняг. За немците, които просто нямаха екипировка за война в зимни условия, това беше изключително усложнение“.

    Като косвена подкрепа за възможност от такава акция, се сочат факти от рода на тези, че Сталин е учил в семинария (където, впрочем, бил отличник), а после на три пъти – през 1923-та, 1934-та и 1939 г. е подписвал документи, с които се нарежда да бъдат прекратени преследванията срещу свещеници, а обвинените без доказателства – да бъдат реабилитирани. Това навежда на определени размисли, особено на фона на прочутата заповед на Ленин от 1918 г.: „Поповете да се разстрелват – колкото повече, толкова по-добре!“. А дали Сталин е прибягнал и до помощта на чудотворните икони, за да обърне хода на войната – това остава тема за ожесточени спорове и до ден-днешен.

    Сталин

    Но едно  е сигурно: ако не е бил героизмът на обикновените руски войници, надали е могло да се разчита и на Божията помощ. Българският народ, с присъщата му мъдрост, е казал най-добре за такива случаи: „Бог дава – но в кошара не вкарва“.

    8-те най-необичайни опита за обяснение на времето

    Ива Великова
    -
    0
    8-те най-необичайни опита за обяснение на времето

    Времето е странно нещо. Изглежда не всеки от нас го преживява по един и същи начин – понякога минава много бързо, а друг път твърде бавно. Съществуват доста теории за времето, опитващи се да обяснят защо е толкова мистериозно. Някои от тях са наистина изумителни.

    1. Теорията на Свети Августин за умственото време

    Християнският философ Свети Августин е имал какво да каже за времето. Първо, той казва, че времето не е безкрайно. Според него то е създадено от Бог и е невъзможно да се създаде нещо, което да няма край. Освен това, той твърди, че времето съществува единствено в умовете ни – изключително твърдение, свързано с начина, по който възприемаме времето. Ние казваме, че нещо може да продължи за кратко или за дълго, но Свети Августин е смятал, че няма реален начин, по който можем да квалифицираме времето. Когато нещо остава в миналото, то няма възможност да ни влияе, защото вече не съществува и когато казваме, че дадено нещо ни е отнело много време, това е така, защото ние сме го запомнили по този начин.

    И тъй като измерваме времето само по начина, по който го помним, то тогава то съществува единствено в спомените ни. Бъдещето все още не съществува, затова то също не може да бъде квалифицирано. Единственото, което съществува е настоящето, така че единственото заключение според него е, че времето го има само и единствено в главите ни.

    1. Топология на времето

    Как изглежда времето? Ако се опитаме да го нарисуваме, как ще го виждате? Като права линия, която продължава до безкрай? Или си го представяте като часовник, който непрекъснато прави кръга си на движение всеки ден от годината и така до безкрай? Очевидно няма верен отговор, но съществуват няколко интригуващи идеи.

    Според Аристотел времето не може да съществува като линия или поне не такава, която да има начало и край, въпреки че все пак би трябвало да има някакъв момент, в който времето е започнало да се движи. За да има момент, в който времето е стартирало пътешествието си, би трябвало да има точка, която да удостовери началото му. Същото се отнася и за края на времето. За да има времето край, трябва да има един момент, който да отбележи, че е свършило. Съществува и друг проблем – колко такива времеви линии има – една линия на времето, по която всичко се движи или много линии, които се движат паралелно? А може би врмето е една линия с много разклонения? Има много опции, но никакви отговори на въпросите ни.

    1. Измамно настояще

    Тази теория задава въпроса – колко дълго продължава настоящето? Когато сме в средата на разговора с някого, когато сме по средата на изречението и когато вече сме изказали цялото изречение, това означава ли, че началото на изречението вече е в миналото, при положение, че разговорът все още не е приключил? Е.Р.Клей и Уилям Джеймс наричат тази идея „измамно настояще“.

    Те твърдят, че то може да е от порядъка на няколко секунди до една минута. И все пак, всичко това може да се свърже с това колко е добра краткосрочната памет на човека – колкото по-добра е, толкова по-дълго ще бъде настоящето.

    1. По-ниските хора усещат настоящето по-скоро

    Звучи необичайно, но има смисъл. Тази теория е създадена от Дейвид Ийгълман. Тя е основана на идеята, че усещаме времето като парчета информация, събрана от нашите усещания и процеси в мозъка. Различните части на тялото, дори да получаваме информацията по едно и също време, имат нужда от различни части от времето, за да я „пренесат“ до мозъка.

    Това забавяне на информацията означава, че по-ниските хора са повече „в настоящето“. По-ниските всъщност усещат времето по-точно, защото има по-малко забавяне на информация в мозъка им.

    1. Времето забавя хода си и ние го усещаме

    Един от големите въпроси във физиката е този за съществуването на тъмната енергия. Виждаме ефектите от нея, но нямаме идея какво представлява. Екип от професори от университета в Билбао и университета в Саламанка предполагат, че всичките ни опити да открием и дефинираме тъмната енергия са били несполучливи, тъй като тя просто не съществува.

    Всички ефекти от нея могат да се обяснят така – това, което всички виждаме е забавянето на времето. Освен това, те твърдят, че врмето ще продължава да забавя хода си, докато не спре напълно. Вселената ще спре и ще остане така завинаги. Но не се притеснявайте, това ще се случи след милиарди години и е възможно Земята да не съществува по това време.

    1. Времето не съществува

    Има и идея, че времето не съществува. Изобщо. Тази идея събира доста негативи през 1900-те. Според философа Дж.Мактагърт съществуват два начина, по които можем да гледаме на врмето. Първият, наречен Теория – А казва, че времето си има ред и се движи в една равнина. В тази негова версия ние можем да организираме нещата, докато се случват. Теория – Б от друга страна твърди, че минаването на времето и самото време като цяло са илюзии и няма начин ние да можем да организираме нещата си.

    Тази версия на времето е подкрепена и от спомените ни, които имат способността да си припомнят събития от различни периоди на време, а не като една поредица от преминаващо време. Объркващо, нали? Вземете тези две теории и ги съчетайте и ще откриете, че времето просто не съществува, защото за да го има, трябва да има и една непрестанна промяна на събитията, света и обстоятелствата. Теория – Б , според собствената си дефиниция, не се свързва с преминаването на времето и в нея няма промяна. Следователно времето не съществува.  Но ако все пак Теория – А е точна, тя също предполага, че няма такова нещо като времето. Вземете например 21-вия ви рожден ден. В един момент, той се е намирал в бъдещето, след това вече е преминал в миналото. Тъй като един момент не може да съществува едновременно в миналото, настоящето и бъдещето, то Мактагарт твърди, че тази теория е невъзможна, както и съществуването на понянието време.

    1. Четириизмерност и теорията за вселената

    Тук говорим за идеята, че времето всъщност представлява само по себе си едно измерение. Във четириизмерението всички обекти съществуват в четири измерения, вместо в три , а четвъртото измерение е времето.

    Всеки човек е четириизмерен обект, който съществува в слоевете на времето – слоевете са за детството ни, тийнейджърските години и така нататък.

    1. Ефектът Одбол

    Чували сме понякога за човек, който се е намирал в опасна ситуация. След това той твърди, че изведнъж времето е спряло или се е забавило изключително много. Това често се случва, когато нещо опасно се случва или нещо напълно неочаквано за нас. Има много спорове относно това дали времето действително забавя хода си, за да ни даде възможност да осъзнаем какво ни се случва, да приемем информацията и да я разтълкуваме правилно, когато се сблъскаме с нея. На първо място изследователите изучават какво би било ако времето действително се забавя. Бихме могли да виждаме нещата с уникално качество, както и да забелязваме иначе незначителни детайли. Мозъкът ни има способността да съчетава всички тези неща в една ситуация. Така че, ако времето наистина се забавя, ние бихме виждали всеки кадър отделно.

    На участниците в изследването им били показани няколко святкащи цифри, дотогава, докато за мозъка станело трудно да определи различните числа в различните серии. След това, те били помолени да опитат да направят същото, докато биват спускани от 46-метрова кула. По-късно трябвало да наблюдават как другите биват спускани от същата кула и да определят колко по-бързо им се струва чуждото падане спрямо тяхното. Когато били помолени да определят времето на тяхното спускане, те споделяли, че им се струва около 36% по-дълго, отколкото когато гледали другите хора. Тези резултати, съчетани с факта, че хората не били по-добри в разпознаването на числа, когато са поставени в необичайна ситуация показва, че не времето се забавя, а нашето възприятие за времето се променя.

    Произходът на най-популярните суеверия

    Ива Великова
    -
    0
    Произходът на най-популярните суеверия

    Ако някога сте се питали кой е измислил тези суеверия, как и защо, тази статия ще даде отговорите на вашите въпроси, свързани с най-популярните вярвания по света.

    1. Черната котка

    Въпреки че котките са обожавани и почитани от древни времена, когато черна котка ни пресече пътя, ние вярваме, че това ще ни донесе злокобни последствия. Всичко започва по времето на лова на вещици. Тогава хората вярвали, че вещиците могат да комуникират с някои животни. Котката била „вожд“ при тези разговори. Черна котка било най-лошата възможност, тъй като хората смятали, че има сатанинска душа. Те вярвали, че когато черната котка премине пътя им, това означава, че дяволът ги наблюдава.

    1. Да отворим чадър у дома

    Някои от тези вярвания може да звучат налудничаво, но спокойно можем да кажем, че са и доста практични. Действително не е добре да отваряме чадър у дома и то не толова заради лошия късмет, а защото настина можем да нараним някого около нас. Всъщност се говори, че именно това е причината да тръгне такова суеверие. Представянето на механичния чадър се случа по време на Викторианската епоха в Англия. Първите чадъри били направени от стоманени части, които когато се отворели у дома, можели да причинят сериозни наранявания на гостите. Но това е само едно от възможните обяснения. Някои свързват суеверието с древните египтяни, които също имали чадъри, които използвали, за да се прикриват от слънцето, а не от дъжда. Отварянето на чадър у дома се считало за обида към богът на слънцето – Ра, който проклинал хората, които го правели.

    1. Счупено огледало

    Парчетата от счупеното огледало се прибират наистина трудно, но не това е причината да внимаваме да не счупим точно тази вещ. Седемте години нещастие вършат по-голяма работа. Някои хора вярват, че суеверието се е появило в годините, когато да притежаваш огледало у дома е било истински лукс, а цената за замяна на огледалото се равнявала на 7-годишната заплата на един селски работник. Истината обаче е, че това суеверие произхожда от римляните. По тяхно време имало един специален доктор, който бил наполовина психолог и наполовина мистик. Той използвал огледала, за да определя здравето на пациентите си (нещо като рентгенови снимки). Докторът пълнел един огледален съд и една стъклена чаша с вода и оглеждал отражението на пациента в тези два съда. Ако по някаква причина отражението се окажело размазано, пациентът се смятал за болен. Ако обаче огледалото се счупело по време на прегледа, това означавало, че пациентът ще е тежко болен следващите 7 години – времето, което според римляните било нужно на тялото, за да се пречисти напълно.

    1. Вървене под стълба

    Всички знаем, че вървенето под стълба може да носи много лош късмет. Това вярване се счита, че произхожда от няколко различни места. Когато стълбата е подпряна на стена, те образуват триъгълник, който е един от почитаните египетски знаци. Хората вярвали, че ако някой премине под стълбата, той разрушава символа и разгневява боговете. Това вярване по-късно било пренесено и на християните, но вместо триъгълник, те го нарекли Света Троица. Въпреки това, всичко останало, свързано със суеверието, си останало и до ден-днешен. Това вярване било толкова силно, че затворниците били принуждавани да минават под стълба, преди да бъдат убити, което ги плашело дори повече от самото обесване.

    1. Да чукнем на дърво

    Това е може би едно от най-разпространените суеверия, което се прави най-често и дори по рефлекс. Причината хората да чукват на дърво е вярването, че добрите духове живеят в дърветата. За да получим това, което искаме, трябва да прошепнем желанието си на дървото и да чукнем три пъти, за да се уверим, че духът е буден и приема желанието ни.

    1. Когато ни сърбят ръцете

    Хората вярват, че ако ги засърби дясната ръка, ще получат пари, а ако сърбежът се появи на лявата ръка, ще губят или ще дават пари. Отново произходът на това вярване не е известен, но най-ранните записи за такива суеверия идват от Шекспир. Брут казва „Позволи ми да ти кажа, Касий, че самият ти си осъден да имаш сърбяща ръка“.

    1. „Наздраве!“, когато кихнем

    Това суеверие има толкова много възможни произхода. Ето някои от тях:

    • През 590 година Григорий I става папа. По същото време чумата обхваща Рим, а кихането било считано за първи симптом на заболяването. Затова папата наредил безкрайни молитви и паради по улиците, което може би обяснява от къде е тръгнало всичко.
    • Някои хора смятат, че в момента на кихането, сърцето спира да бие. Затова пожелаваме здраве, за да се уверим, че то ще продължи да работи нормално и след това.

    5 алтернативни теории на Големия взрив

    Ива Великова
    -
    0
    5 алтернативни теории на Големия взрив

    „В началото нямало нищо, което експлодирало“. Така великият Тери Пратчет описва създаването на вселената. Или иначе казано – Големият взрив. Съвременната физика твърди, че животът на вселената е започнал от една изключително малка точка, която се взривила, разширила и създала всички невероятни неща около нас – галактиките, звездите и планетите. Засега учените залагат на тази теория като основна, но това не означава, че Големият взрив е единственото обяснение за създаването на вселената, което е било предлагано.

    Може би предполагате ,че някои от теориите са на религиозна основа, но дори сред средите на учените има няколко предполагаеми теории, алтернативи на тази за Големия взрив. Така че, ако някога сте се чудили дали светът ни е холограма или пък се намираме в компютърна игра със сбъркани програмни кодове, тези вероятни теории, ще ви допаднат.

    1. Първо, нека поговорим за теорията за струните, която е популяризирана от Стайнхард и Турок. Струнната теория е опит да се свържат идеите за общата относителност и света на квантовата механика.

    Идеята е, че съществуват много измерения, освен това, в което можем да наблюдаваме и докосваме в ежедневието си. Това, което на нас ни се струва като точка от наша перспектива, всъщност е част от огромна струна. Стайнхард и Турок предлагат идея, наречена „Невероятният Бълк“ („The Incredible Bulk“). Теорията им не е напълно отхвърлена от физиците, но си струва да я разгледаме и да помислим върху нея.

    Според „Невероятният Бълк“ вместо Голям взрив, нашата вселена е част от нещо, наподобяващо големи листи  хартия, плаващи в многоизмерна супа. Теоритиците наричат тези листи „брани“, съкратено от мембрани. И така – нашият „бран“ се съединява с друг, при което се отделя голямо количество енергия. Двамата учени считат, че съществуват безкрайно много възможности за съединяване на „брани“,  както и за последващото им разширяване. Според тях цялата наша вселена е възникнала само при едно единствено съединяване на „брани“.

    1. Шон Карол е обсебен от темата за времето още откакто е дете. Той смята, че проблемът с Големия взрив не е в това, че той започва в „началото на времето“ , а самият факт, че времето има начало и край. Защо времето се движи само в една посока? Е, какво би се случило, ако съществуват много вселени и в някоя от тях времето се движи наобратно?

    Шон Карол изучава вселените и отношението им към тъмната материя. Според неговата теория, една вселена може да се появи при случайната проява на нестабилност на тъмната материя и да се появи в така наречения от нас „празен космос“. Понякога тези случайно създадени вселени не могат да се движат, затова се сблъскват, при което образуват черните дупки. Все пак, една от тях (като нашата например) успява да се движи, при което започва да се разширява главоломно.  Тя продължава да расте безкрайно и в крайна сметка да образува пространства, където може да се сформират други такива вселени.

    1. Едно от най-объркващите неща, свързани с вселената е, че тя изглежда еднаква във всички посоки, независимо накъде поглеждаме. Тъй като вече знаем, че нашата вселена се разширява, ние си я представяме като балон , но по този начин много хора започват да вярват, че тя си има център и краища, което може би не е съвсем вярно.

    Фред Хойл прави опит да обясни приликата между всички части на вселената с идея, наречена “Стабилно състояние“ (“Steady State”). Ако искате да запазите плътността на нещата еднаква в едно разширяващо се пространство, със сигурност ще ви се наложи да добавяте още неща. За да поддържаме висока плътнот, се налага спонтанното създаване на материя. И преди да започнем да си представяме малки балончета, появяващи се във въздуха около нас, ще отбележим, че Фред Хойл сам е посочил необходимото количество – един атом годишно за всеки кубичен километър пространство.

    1. Според теорията на Кристоф Уетрич, вместо да се разширява, вселената всъщност се смалява. Той нарича тази своя идея „Студеният взрив“ (“The cold bang”). Една от причините, поради които вярваме, че вселената се разширява, е Доплеровият ефект. Учените са забелязали, че много, много далечни галактики изглеждат много по-червени, отколкото по-близките до нас и това се оказва вярно, независимо към коя част на космоса поглеждаме. Така че, освен ако не сме обградени от гигантска зона, изпълнена с червени обекти, трябва да има някаква причина това да се случва. И такава наистина има.

    Ако нещо е съставено от вълни, както светлината или звука, то тогава неговите движения дават ефект върху това как ние, наблюдателите, приемаме тази вълна. Ако въпросното нещо се движи към вас, то тогава вълните имат по-голяма честота. В обратния случай, ако обектът се движи в обратна посока и се отдалечава от нас, тогава вълнте имат по-малка честота.

    И така, ако вселената действително се разширява, то тогава вълните на светлината от отдалечените обекти имат по-малка честота, което означава, че имат по-голяма дължина на вълната. Това от своя страна ги прави червени на цвят. Уетерич смята, че вселената не се разширява, а че масата на всичко, намиращо се в нея, се увеличава.

    1. Друг въпрос, чийто отговор е труден за обяснение е – защо във вселената температурата навсякъде е една и съща? Разбира се ние, хората, не можем напълно да осъзнаем това, тъй като в един момент можем да замръзнем от хапка сладолед и веднага след това да се сгреем, когато отхапем от горещия сладкиш на баба. Но, разглеждайки теорията на общо ниво, ако разрежем вселената на няколко парчета, всички те ще имат почти еднаква средна температура. При Големият зрив температурата е била изключително висока. Някои теоретици считат, че може би съществува някаква непозната енергия, която причинява разширяване, много по-голямо от скоростта на светлината, което пък от своя страна може да обясни защо температурата след Големия взрив се е изравнила навсякъде толкова бързо.

    Ниеш Афшорди и екипът му смятат, че може би нашият триизмерен свят всъщност е 4D и че той създава четириизмерни звезди. Ако имаме 4D звезди, то те при сблъсък биха създавали четириизмерни черни дупки.

    Благодарение на многобройните учени, които непрестанно изучават вселената и живота, ние знаем толкова много за нея и как е започнало всичко. Въпреки това, понякога изглежда, че никога няма да успеем да докажем каквото и да било, свързано с мистичното създаване на вселената ни. А може би не ни трябва да знаем всичко…

    1...193194195...319Страница 194 на 319

    Мобилно приложение за Android и iOS



    © Copyright 2008-2024, www.IskamDaZnam.com. All Rights Reserved.

    Съдържанието на сайта ИскамДаЗнам е обект на авторско право.
    Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ИскамДаЗнам, посочване на източника и добавяне на линк към www.IskamDaZnam.com.

    developed & hosted by ivexto