Още
    Начало Блог Страница 195

    Колко често може да има ледени епохи?

    Последната ледена епоха е довела до нарастването на броя на вълнестия мамут и нарастването на ледовете. Но тя е само една от многото ледени епохи, състояли се на планетата Земя през 4.5-те й милиарда години живот. И така – колко често има ледени епохи и кога можем да очакваме следващата?

    Отговорът на първия въпрос е, че зависи от това дали говорим за големите ледени епохи или за по-кратките, които са настъпвали едновременно с по-големите периоди. Земята е преминала през 5 големи ледникови периода, някои от които са били с продължителност от стотици милиони години.  Истината е, че Земята в момента е в ледников период, което обяснява защо на нея има полярни ледникови шапки.

    Ледниковите епохи съставляват 25% от живота на Земята. Петте основни ледени периода включват Хюрънското заледяване (от преди 2.4 милиарда до 2.1 милиарда години), Криогенското заледяване (от преди 720 милиона до 635 милиона години), Андо-Сахарското заледяване (от преди 450 милиона до 420 милиона години), Късното Палеозойско заледяване (от преди 335 милиона до 260 милиона години) и Кватернерското (от преди 2.7 милиона години до днес).

    В тези основни големи заледявания е имало както по-къси ледникови периоди, така и по-топли времена. В началото на Кватернерното заледяване от преди 2.7 милиона до 1 милиона години, тези ледникови периоди са се появявали на всеки 41 000 години. Въпреки това, през последните 800 000 години, огромни заледявания като предишните, са се случвали доста по-рядко – на всеки 100 000 години.

    Ето как работи един 100 000-годишен цикъл – ледените пластове се разрастват в продължение на 90 000 години, а след това последните 10 000 години се разрушават заради по-топлите периоди. След това целият процес се повтаря. Имайки предвид, че последният ледников период е приключил реди 11 700 години, не е ли време Земята отново да се покрие с лед?

    Би трябвало. Но имайки предвид факта, че хората влияем на атмосферата на Земята толкова интензивно, изпускайки въглероден диоксид в огромни количества, то ледников период не би трябало да има в следващите поне 100 000 години.

    Какво причинява образуването на заледяване? Докато планетата се върти около Слънцето, три фактора оказват ефект върху това колко слънчева светлина ще достигне до нея – наклонът й (който варира от 24.5 градуса до 22.1 градуса в период от 41 000 години), промяната на орбита около Слънцето (което може да е от почти кръгла до овална форма) и колебанията й (едно пълно колебание се случва на всеки 19 000 до 23 000 години).  Ако в момента се намираме в ледена епоха, то ще имаме повече или по-малко наличие на лед, зависимост от тези три фактора. Но ако Земята е прекалено гореща, то тогава те не биха оказвали влияние, поне за оформянето на ледените блокове.

    Едно от нещата, което би могло да затопли Земята, е въглеродният диоксид. През последнте 800 000 години нивата му нарастват от 170 части на милион до 280 части на милион, което означава, че в 1 милион въздушни молекули, 280 от тях са молекули на въглеродния диоксид. През месец май на 2016 години нивата на газа достигат до 400 части на милион.

    Земята и преди е била гореща. Например, нашата планета е била много по-топла по времето на динозаврите. Страшното е колко много въглероден диоксид се разпространява в атмосферата и то за толкова кратък период от време. Ефектите от този газ ще окажат големи последствия, тъй като дори малко увеличение на средната температура на Земята, може да доведе до драстични промени. За пример – Земята е била само с 5 градуса по Целзий по-студена (средна температура) по време на последното заледяване, отколкото е сега.

    Ако глобалното затопляне предизвика топене на ледовете на двата полюса, океаните ще нарастнат с 60 метра.

    Какво предизвиква големите ледникови периоди? Факторите, предизвикващи такива големи замръзвания като последния – Кватернерния ледников период, са трудно разбираеми. Ясно е обаче, че масивен спад в нивата на въглероден диоксид може да доведе до по-ниски температури.

    Как Мартин Лутер помага за разпространението на душевната ни свобода

    Малко вероятно е Мартин Лутер да е имал за цел да разбие властта. Въпреки това, Реформацията, която започва с окачването на текста, написан и наречен от него „95  тезиса или диспут относно силата и ефективността на индулгенциите “ във Витенберг през 1517 година, стартира верига от събития, които фундаментално променят идеята за власт. Лутер настоява папството да отговори на неговите критики относно моралните недостатъци на църквата. Но неговите действия не просто поставят под съмнение моралния въпрос. Предизвикателната му позиция дава гласност на настроения, които в крайна сметка дават възможност за неподчинение на всички форми на власт.

    Предизвикателството на Лутер, отправено към моралния статус на папството, се съчетава и с надмощието на политическите сили, които оспорват властта на църквата. Това съвкупство от политически и религиозни конфликти, което в крайна сметка довежда до разпадането на обединеното християнство също провокира неразрешим дебат относно мястото на религиозната власт в живота на хората.

    Твърдението на Лутер, че християните могат да имат директен достъп до Бог, без нуждата от посредник, заплашва да омаловажи напълно ролята на духовенството и църковната йерархия. Неговите действия отварят и по-широк дебат за послушанието и устойчивостта на политическото управление. Самата идея за власт – религиозна и политическа – за първи път се поставя под въпрос и то от толкова много хора. До този момент властта никога не е поставяна под съмнение – властта на индивидуалните управници или легитимността на отделните групи властващи са били предизвиквани, но никога и самата власт.

    Дали Лутер наистина е изрекъл прословутите думи – „Тук стоя, затова, помогни ми, Боже, че нищо друго не мога да направя“ пред обвиняващите го? В известен смисъл това дори няма значение. Лутер не само отстоява свободата на власт над самите нас, оправдавайки собствените си действия. Той насочва вниманието към това, че хората са способни сами да действат в съответствие с тяхната съвест. Така той поставя под въпрос правото на външен орган, който да упражнява власт над душевността и живота на човека.

    Лутер настоява, че „органите на властта, независимо дали действат правилно или грешно, не могат да навредят на душата“. Тази идеализация на душевността насърчава европейската култура да обърне по-голямо внимание на индивидуалната съвест и морала. Целейки да освободи вътрешното „аз“ от силата на външното управление, Лутер ограничава упражняването на абсолютна власт във всичките й форми.

    Въпреки всичко, целта на Лутер е да реформира корупционните практики на папството. Тези действия и реакцията на народа скоро ескалира и се превръща в горчива религиозна война. Религиозните войни, които заливат Европа в периода 1524-1648 година отслабват не само Римската църква, но и вярата в християнството като цяло. След като губи властта си, на църквата й се налага да създаде нови аргументи, за да оправдае подчинението на хората към нея и да засили максимално авторитета, който е загубила.

    10 невероятни наблюдения на НЛО от по-далечното минало

    В историята ни има много наблюдения на неидентифицирани летящи обекти, които не са били обяснени. В този списък сме събрали най-ранните записани наблюдения, някои от които са доста вълнуващи.

    1. Едмънд Халей

    Астрономът Едмънд Халей, който документира Халеевата комета, е виждал два неидентифицирани обекта в живота си. Първият той наблюдавал през 1676 година. Халей го описва като „тяло, което очевидно е по-голямо от  Луната“. Според него, обектът бил на около 64 километра над него и издавал звук. Наблюдавайки движението му, той установил, че летящият обект се движи със скорост по-голяма от 15 500 километра в час.

    1. Александър Велики

    През 329 година Александър Велики и армията му пресичат река по време на война. Точно тогава мъжете му забелязват сребърни щитове с огън около тях, летящи в небесата. Александър и войниците му се отказали да пресичат реката и решили да изчакат утрото, за да преминат на отсрещния бряг.

    1. Аврора, Тексас

    През 1897 година, много години преди случаят в Розуел, в щатите се случва още едно разбиване на НЛО – в Аврора, Тексас. Някъде около 6 часа сутринта обектът се разбива във вятърна мелница и се разпада на няколко парчета. При почистването на отломките били открити надписи, наподобяващи йероглифи. Освен това бил открит и „марсиански пилот“, чието тяло било крайно обезобразено. Жителите на града решили да погребат тялото в градското гробище, където се намира и до момента.

    1. Марсилия, Франция

    Вечерта на 25.08.1608 година в небето над Марсилия бил забелязан летящ обект, който се движел на посоки. Когато корабът спрял, две същества излезли и започнали нещо като борба. Същото нещо било забелязано и над Ница, Франция. Като че ли това не било достатъчно изумително, че същата ситуация се повторила и в Генуа. На следващата сутрин завалял тежък червен дъжд. Интересно е, че много хора са забелязали едно и също нещо по време, в което е нямало въздушен транспорт.

    1. Нюрмберг, Германия

    В утрото на 14.04.1561 година голяма част от гражданите на Нюмберг станали свидетели на уникална гледка в небето. Два гигантски черни цилиндъра изпускали множество сини и черни балони и бели дискове. Всичко прилючва след час.

    1. Базел, Швейцария

    На 7.08.1566 година жителите на Базел забелязват черни сфери подредени в кръг, които се движели в тази форма в продължение на няколко часа. Самуел Косиъс, който наблюдава събитието, пише: „При изгряването на Слънцето, видяхме множество големи черни топки, които се движеха с висока скорост във въздуха по посока на Слънцето, след това се завъртаха и почти се удряха едно в друго като на битка.  Много от тях стнаха огнено червени, след което умряха“.

    1. Нова Зеландия

    В продължение на месец през зимата на 1909 година жителите на Нова Зеландия споделят пред няколко вестника, че са забелязали „въздушни кораби“ в различни размери. Всички новини дошли от различни краища на страната. Случаят се разчул толкова много, че хората имали навика често да поглеждат към небето, очаквайки да видят „корабът фантом“.

    1. Бостън, Масачузетс

    През 1639 странна светлина била видяна над Бостън. Губернатор Джон Уинтроп дори записва това събитие в дневника си. Описанието е следното: „През тази година Джеймс Еверел – добър и почтен мъж, заедно с още двама души забелязва силна светлина в небето над река Мъди. Когато обектът останал неподвижен, потънал в пламъци. Той бил около 3 ярда.“

    1. Дворецът Уинсдор, Англия

    В 21:45 часа на 18.08.1783 година четирима души стават свидетели на обект, излъчващ светлина точно над двореца Уинсдор. Това, което те виждат, отговаря доста точно на описанието на метеорите, освен частта, в която нещото е спряло и започнало да променя цветовете си.

    1. Тутмос III

    Една от най-ранните записки за НЛО е от древен Египет. Случката е записана на папирус от Тутмос III, който управлявал от 1504 до 1450 година. НЛО-то е било забелязвано през 1480 година. Хрониките описват огнен кръг, идващ от небето. Объркани, зрителите на това зрелище паднали на колене, след което веднага съобщили на фараона. Тутмос медитира в продължение на няколко дни след случилото се, а малко след това кръговете започнали да се увеличават на брой. Фараонът наредил да се запали тамян и този ден да бъде запомнен като един от най-важните дни в историята на човечеството.

    Възможно ли е водата, по естествен начин, да тече отдолу нагоре?

    Земната гравитация е много силна, но дали може водата по естествен начин да й се противопостави и да започне да тече отдолу нагоре?

    Отговорът е „Да, може.“ В случай, че за това се създадат подходящите условия. Например, една вълна на плажа може да се движи отдолу нагоре, дори и това да се случи само за части от секундата. Водата, стичаща се в един сифон също може да тече отдолу нагоре, както и същото е валидно за водата в някоя локва, ако предположим, че се движи нагоре по хартиена салфетка, потопена в нея.

    Oще по-любопитното е, че в Антарктика има река, която тече отдолу нагоре под един от ледените блокове, които я покриват. И така, ето как науката обяснява тези движения на водата нагоре.

    Вълни и сифони

    Вълните (които черпят силата си от вятъра), приливите (обикновено резултат от гравитационните сили на Луната) и цунамитата (често причинени от земетресения, подводни свлачища или вулкани) могат да накарат водата да се движи в пълно противоречие с гравитацията.

    Енергията и силите, които са продукт на тези природни феномени, могат да избутват водата нагоре, позволявайки й по естествен начин да се движи в тази посока в дадена вълна или пък да се издига по брега.

    Сифонът пък функционира под влиянието на различни налягания. Хората са използвали сифони още в древни времена. Древните ги ползвали за напояване на обработваемите земи и за направата на вино, твърди изследване, публикувано в сп. Scientific Reports през 2014 година.

    В днешно време крадците могат да използват сифони, за да откраднат горивото от някой автомобил.

    Можете да добиете представа как функционира един сифон, като си представите две отделни чаши, свързани помежду си с тръбичка, която има формата на буквата “U”, но обърната наобратно.

    Чашата, която е пълна с вода, е сложена на малко по-високо, а празната чаша стои по-ниско от нея. Ако по време на експеримента се постави единият край на тръбичката в пълната с вода чаша и всмукнете (както бихте направили когато пиете със сламка), то тогава водата ще тръгне да тече по тръбичката.

    Сифон се създава веднага щом водата започне да тече нагоре по едната страна на тръбичката и после надолу – стичайки се в празната чаша.

    Сифоните имат свойството да функционират и във вакуум, така че в тази ситуация не може да се каже, че атмосферното влияние има каквато и да било роля, твърди проучване, публикувано в сп. Journal of Chemical Education през 2011 година.

    По-скоро е много вероятно гравитацията и молекулярната кохезия да са свързани с този процес, твърди изследване, публикувано в сп. Scientific Reports през 2015 година.

    Гравитацията има свойството да ускорява движението на водата в долната част на тръбичката и я извежда в чашата, която е по-ниско разположена. Вследствие на факта, че водата има силни кохезионни връзки, тези водни молекули могат да издърпат водата назад зад себе си през горната част на тръбичката, твърди Wonderopolis, уебсайт, който отговаря на различни въпроси от ежедневието ни.

    Много други течности обаче, които нямат силни кохезионни връзки, също така протичат през сифоните, така че все още не е много ясно как точно работят сифоните в различните случаи, казват специалистите от Wonderopolis.

    Капилярно действие

    А какво можем да кажем за онзи пример с хартиената салфетка? Това действие, наречено капилярно действие, позволява на малки количества вода да се движат отдолу нагоре, в пълно противоречие с гравитационните сили, дотогава, докогато водата тече през тесни и малки пространства.

    Това течение отдолу нагоре се случва когато адхезията (прилепването) на течността по стените на даден материал, като например хартиена салфетка, е по-силно от кохезионните сили, възникващи между молекулите на същата тази течност, твърди проучване на име according to the U.S. Geological Survey.

    В растенията например, водните молекули са изтегляни нагоре с помощта на капилярите на дървесната тъкан, която помага за извличане на вода от почвата, казват от USGS.

    Антарктическата река

    Има река, която тече отдолу нагоре под един от ледените блокове,  които я покриват, твърди Робин Бел, професор по геофизика в Columbia University’s Lamont-Doherty Earth Observatory в Ню Йорк.

    Под континенталните ледове (антарктическия ледников щит) лежи планинската верига Гамбурцев – огромни и масивни върхове и долини, които са приблизително с размерите на Алпите в Европа, казва тя.

    „В техните долини има вода“, споделя Бел пред уебсайта Live Science. „Знаем това, защото когато прелитаме над тях, ехото от радарът, чийто сигнал преминава през леда, е много по-силно.“

    „Още един интригуващ факт е, че изследователите могат да познаят, че реката тече наобратно, защото ледът, който я покрива в тази й конкретна част е оформен наобратно на останалата част от леда, под който течението е в нормална посока”, казват от Live Science. Тази подредба на леда и огромното налягане, което леденият блок оказва върху водата, избутват водата и я карат да тече отдолу нагоре.

    „Осъзнахме, че ледът избутва водата отдолу нагоре, карайки я да се движи в обратна на нормалната посока“, казва Бел.

    Има и други примери, в които водата по естествен начин се е движила отдолу нагоре. Например, когато земетресение с магнитуд 8 по Рихтер разтресло югоизточната част на Мисури толкова силно, че река Мисисипи за известно време започнала да тече наобратно.

    В допълнение – изследване, публикувано в сп. Physical Review Letters през 2006 година, е показало, че малки количества вода, поставени върху нагорещена повърхност – горещ тиган – могат да „изкачват“ малки стълбички, създадени от водна пара в случай, че водата е достатъчно гореща.

    Как е бил извършен един от най-успешните въоръжени грабежи в историята

    Доста дълго време въоръженият грабеж, известен като Ударът в Бринкс, е бил най-успешният в историята на САЩ. Случил се е в Бостън, на ул. „Принс Стрийт“ 165, в централата на Brink Incorporated, на 17 януари 1950 година.

    Грабежът е бил много внимателно планирал и брилянтно изпълнен, а крадците задигнали над 2 милиона долара. Те се превърнали и в местни герои – по някаква причина банковите обирджии в Бостън били на почит по онова време. И тъй като тази история е вероятно непозната на по-младите ни читатели, сега ще ви я разкажем.

    Идеята за грабежа се родила в съзнанието на един здравеняк от Норт Енд на име Тони „Дебелака“ Пино. Той започнал да наблюдава централата на компанията Brink, разположена на ул. „Принс Стрийт“ , знаейки, че те менажират огромни суми пари и ценни книжа на дневна база като част от дейността им на местно ниво. Бавно в съзнанието на Пино започнали да се оформят планове. От прикритието на близките покриви и стаи с изглед към сградата на Brink, Пино забелязал, че доста често служителите на компанията остават незащитени докато боравят с големите суми пари. Той бил убеден, че един успешен грабеж бил напълно възможен. Но е щяло да бъде трудно и определено е имало нужда от много дисциплиниран екип, който да изпълни плана.

    Следващата му стъпка е била да намери този екип. За тази цел Пино се е обърнал към двама стари познайници от подземния свят: Стан „Гас“ Гусциора и Джоузеф „Специалиста“ О‘Кийф. И двамата идвали от улиците на Бостън и били специалисти в областта си. Гусцориа бил много силен физически, а за О‘Кийф се знаело, че е много спокоен, пресметлив и изключително интелигентен крадец. Заедно те щели да планират и да изпълнят най-великия грабеж в историята на САЩ.

    Множество различни планове били обсъдени. Една от схемите била крадците да се вмъкнат в сградата сутринта и да спечелят преднина. Друга идея била да се вземе за заложник един от шефовете на компанията и да бъде принуден да отвори трезора с парите. О‘Кийф обаче смятал, че трябвало да има и по-добър начин. Той и Гас в крайна сметка разбрали как да влязат в сградата на Brink през нощта, през един изоставен гараж. Щом се вмъкнали, те започнали да тършуват из трезора. Ключът към успешния грабеж, разбрали те, се съдържал в това да обезвредят алармената система на Brinks, която била нагласяна в около 07:00ч. всяка вечер.

    Вследствие на тези приготовления, на О‘Кийф му дошла идеята да се премахнат всички ключалки от вратите на трезора с парите. Той смятал, че е възможно ключалките да се махнат, след това да се извадят нови ключове и ключалките да бъдат подменени с такива, които крадците щели да бъдат в състояние безпроблемно да отключат.

    Ако успеели да направят това, то тогава щели да могат да влязат в сградата през деня без да активират алармата. И така, основният план за грабежа бил съставен. Седем мъже щели да влязат в сградата, използвайки собствени ключове. Щели да обезвредят служителите на трезора и да вземат всички пари в брой. Шофьорите щели да ги чакат отвън, в колата, предназначена за бягството.

    Друг човек щял да ги посрещне в тайно жилище след удара, за да си разделят печалбата.

    Крадците успели да намерят униформи, които изглеждали точно като униформите на служителите на Brink. Датата за операцията била насрочена за 17 януари 1950 година.

    На ул. “Prince Street” 165 О‘Кийф и хората му влизат в сградата на компания Brink, въоръжени с пистолети, въжета, чанти и тиксо. Слагат си маски, предназначени за Хелоуин и се отправят право към трезора. Отивайки право при шокираните служители, те изваждат пистолетите си и заплашват всички, казвайки им да пазят тишина. Няколко служители биват избрани, за да придружат крадците до трезора и там напълнили с пари няколко чанти. Всичко приключва за около 20 минути.

    Обирджиите напускат сградата с плячката си и отпрашват с колата, оставяйки стъписаните служители да се чудят как всичко това е успяло изобщо да се случи.

    Всеки от крадците получава по 100,000 долара като дял от грабежа.

    Когато изтекли новини около кражбата, шефът на полицията в Бостън събрал екип от над 150 полицаи, за да ги осведоми какво се е случило. В същото време, въображението на всички хора е било буквално запленено от случилото се.

    Крадците се били измъкнали невредими, а никой не ги разпознал. Имало само няколко догадки относно самоличностите им, но не и истински следи и скоро историята вече не била обект на общественото внимание.

    Но, както често се случва, се оказало, че крадците сами са се издали. Лакомията, завистта и подозрението щели да ги обрекат. О‘Кийф и Гусцориа щели в крайна сметка да се окажат арестувани за съвсем други престъпления и да бъдат осъдени да лежат в затвора в Пенсилвания. Докато те били в затвора, „приятелите“ им похарчили техните части от грабежа.

    В крайна сметка, полицията открила и части от колата им на едно сметище. Крадците се били опитали да я заровят, но замръзналата земя осуетила намеренията им.

    Малко време оставало и щели да изтекат трите години давност на случая, след което той щял да бъде приключен. Освен ако не се случел някакъв пълен обрат по случая, хората във ФБР щели да бъдат безсилни да направят каквото и да било.

    Когато О‘Кийф бил освободен от затвора и разбрал, че приятелите са похарчили парите от неговия дял, той побеснял. В редица машинации, които са много дълги за описване и проследяване, О‘Кийф взема отчаяни мерки, за да се опита да си върне собствения дял от останалите членове на бандата. Скоро, О‘Кийф за малко не бил убит.

    Той бил ранен и това дало шанс на агентите на ФБР да се опитат да го настроят против някогашните му съучастници. Те се обосновали с факта, че по-голямата част от бившите членове на бандата били забогатели, докато за него не било останало нищо от Ударът в Бринкс.

    Малко по-малко суровата визия на О‘Кийф започнала да се пропуква. Изпълнен с гняв, използван и след това захвърлен, той решил да се разприказва пред ФБР. Той им дал имената на останалите участници в грабежа и описал в детайли как точно го били извършили.

    С помощта на тази ценна информация, прокурорите повдигнали обвинения срещу всички оцелели от бандата (двама от тях били вече починали към този момент).

    След приключването на процеса, който се провел в Бостън през 1956 година, всички били осъдени на доживотен затвор.

    О‘Кийф бил третиран по-различно, имайки се предвид факта, че помогнал в разрешаването на случая. Властите честно признали, че без негова помощ престъплението никога нямало да бъде разкрито.

    През 1960 година самоличността му била променена, а 16 години по-късно О‘Кийф си отишъл от този свят. По-голямата част от плячката от Ударът в Бринкс никога не била открита. Не е възможно да се направят точни изчисления на откраднатата сума, но спокойно можем да кажем, че около 1 милион долара от обира са били скрити и не са намерени до ден днешен.

    Осем бозайници, които са клонирани след овцата Доли

    През февруари се отбелязват 20 години, откакто учените представиха първото успешно клониране на бозайник- овцата Доли.

    Клонирането на Доли от екипа на института Розлин, в Университета на Единбург в Шотландия, проправя път  на изследователите в опитите да клонират редица други бозайници. Преди Доли, учени са успели да клонират бозайници само чрез разделяне  на растящите ембриони.

    От обявяването на раждането на Доли, десетки други видове са клонирани от възрастни клетки, включително и много бозайници. Тук са изброени осем  от тях.

    Прасета

    През 2000 г., PPL Therapeutics, същата компания, която работи с института Розлин при клонирането на  овцата Доли, обяви, че е клонирала пет женски прасета от възрастни клетки от свине. Прасенцата са наречени Мили, Криста, Карел, Дотком  и Алексис. Резултатите са публикувани в списание Nature.

    Котки

    През 2001 г. учени от Тексаския университет  клонират котка. Котенцето е родено на  22 декември 2001 г.,  от  сурогатна майка, според твърденията, публикувани в Nature.

    Въпреки че котето, чийто прякор е CC- съкратено от  Carbon Copy- е генетично идентично с котката Rainbow, окраските по козината изглеждат различно. Това вероятно се дължи на фактори, свързани с развитието, които са различни от генетичните. CC има свои котенца няколко години по-късно.

    Елен

    Изследователи  от  Texas A & M  клонират  белоопашат елен, с  прякор Дюи, през 2003 г. Той е роден от сурогатна майка на 23 май  2003 г., и  е клониран  от кожни клетки, взети от починал белоопашат елен. Дюи е все още жив.

    Коне

    През 2003 г. учени в Италия клонират женски кон, който кръщават Прометей. Интересното е, че женската,  родила Прометей също била донора на генетичния материал, според проучването. Авторите отбелязват,  че успешното клониране на Прометей помага да се разсее съмнението, свързано с това, че може да бъде опасно  за една майка да носи плода, който е  генетично идентичен на нея. Техните резултати са публикувани в Nature през 2003.

    Кучета

    Изследователи в Южна Корея клонират куче през 2005 г. Кученцето, наречено Снупи, е родено на 24 април 2005 г. То е клонирано от клетки на кожата, взети от афганистанска хрътка. Снупи е единственият  оцелял след  като 1095 кучета ембриони се имплантират във  123 сурогатни майки, а накрая имало само  две раждания (другото кученце е починало няколко седмици по-късно). През 2008 г. Снупи ражда свои кученца.

    Мишки

    През 2008 г. учени от Япония обявяват, че са клонирали мишки с помощта на клетки, които са били замразени при минус 4 градуса по Фаренхайт (минус 20 градуса по Целзий) в продължение на 16 години. След размразяването на  тези клетки, учените открили, че са разкъсани, но  все пак успели да извлекат  ДНК, необходима за производството на здрави клонирани мишки, според изследването, публикувано през  2008.

    Диви кози

    През 2009 г., науката има нов тласък: група изследователи съобщават, че за първи път успели да клонират Bucardo (вид дива коза). Екипът с членове от Испания, Франция и Белгия използва  клетки от запазените проби от Bucardo, заловен през 1999 г.,  за да създадат клонирано животно. Въпреки това, ярето умира само няколко минути след раждането си заради дефекти в дробовете. Изследването е публикувано през 2009г.

    Сиви вълци

    През 2005 г. изследователи от Южна Корея клонират  застрашения сив вълк, от който произлизат две  кученца: Snuwolf и Snuwolffy. Едното кученце е родено на  18 октомври 2005, а другото-на 26 октомври  2005. Те са произлезли от генетичен материал, взет от клетките на ухото на женски вълк. Кучета са били използвани като сурогати за малките на вълка, според изследването, което е публикувано в списание „Клониране и стволови клетки“ през 2009 година.

    Факти за чудовището Гила

    Чудовищата Гила са най-големите гущери  в  Съединените щати.  Получават името си от басейна Гила на река Аризона, където са открити за първи път. Тези чудовища са едни от общо двата отровни вида гущери в света.

    Размер и описание

    Чудовищата Гила имат големи и здрави тела с малки и дебели опашки. Обикновено достигат до 50 см и тежат  около 4 кг, според  National Geographic.Имат широки вратове и глави, а очите им са черни. Телата им са покрити с ярки черни, розови, жълти и оранжеви окраски. Широките им крака завършват с дълги и остри нокти.

    Среда на живот

    Тези гущери се срещат в Сонора, Мохаве и пустините в  югозападната част на САЩ и северозападната част на Мексико. Те прекарват 95% от живота си в своите домове, които са подземни дупки, разположени в скалисти предпланини.

    Навици

    Част от гущерите обичат да лежат и да се радват на слънчевите лъчи. Всъщност освен храната, слънчевите бани са единствената причина, поради която Гила излизат от домовете си. Активността им зависи от времето. Ако е много горещо,  може да излязат само през нощта. Ако пък е хладно, ще се покажат още докато слънцето изгрява.

    Потомство

    Както другите гущери, Гила снасят яйца. Женската може да снесе от 3  до 13 яйца и ги мъти в продължение на около 4 месеца. Яйцата обикновено са около 6,3 см дълги и тежат около 40 г. При раждането бебето е с дължина около 16 см.

    Гила съзряват от 3 до 5 години и живеят между 20 и 30 години.

    Хранене

    Чудовищата Гила са месоядни. Тъй като са мързеливи, предпочитат лесна плячка като яйца или новородени бозайници.  Те дори не дъвчат храната си- лесно поглъщат яйцето цяло. Могат да се хранят и с жаби, гризачи, насекоми, гущери и червеи. Ако не могат да излязат за храна не е проблем.  Те трупат мазнини в опашките си и могат да изкарат без да се хранят няколко месеца. Това е в помощ през зимата, когато прекарват целия сезон в домовете си.

    Захапка

    Гущерите Гила използват отровната си слюнка  за отбрана. Когато бъдат нападнати, те забиват противника си към земята и не го пускат.  Токсинът се освобождава от жлезите в челюстите им  и достига жертвата, чрез зъбите, които са забити в кожата ѝ. Гила дъвчат плътта, за да се уверят, че отровата е в жертвата.

    Хапането е  доста болезнено, но в повечето случаи  не е смъртоносно за хората. Болката обикновено е само в ухапаната област. Може да предизвика локализирано подуване, гадене, повръщане, високо кръвно налягане, отпадналост.

    В момента няма лечение при ухапване от този гущер.  Първата стъпка е да накарате гущера да се оттегли. Първа помощ  може да включва  напояване на раната с вода. Раната трябва да се провери за останал зъб. Всеки, който е ухапан, трябва да потърси незабавно медицинска помощ.

       Природозащитен статус

    Чудовищата Гила са посочени като почти застрашени в Червения списък на застрашените видове. Смята се, че числеността им намалява, въпреки че  не е направено точно  преброяване.

    Големите райони, които гущерите обитават са защитени.

      Други факти

    Другият вид отровен гущер е Мексиканският формован гущер (Heloderma horridum),  с който са тясно свързани. Той също използва отровата си, за да убие жертвата си.

    Въпреки, че не са най-активните животни Гила са готови да се качат на кактус, само за да стигнат до гнездо с яйца.

    Това, което покрива кожата на Гила се нарича остеодерми. Смята се, че ярките цветове предупреждават хищниците да стоят настрана, защото приличат на ярките цветове на отровните жаби.

    Гущерите използват огромните си опашки за баланс, докато вървят.

    Има лекарство за лечението на  диабет  тип  2, в чиято основа има протеин от слюнката на чудовището Гила. Лекарството се нарича „гущеров шиш“.

    Електрическите пясъци на Титан

    Експерименти, проведени от изследователи от Georgia Institute of Technology, сочат, че частиците, които покриват повърхността на най-голямата луна (спътник) на Сатурн – Титан, са заредени с електрически заряд.

    Когато вятърът духа достатъчно силно (с приблизително 15 мили в час), несиликатните зрънца по повърхността на Титан се активизират и започват да подскачат и да се движат, аналогично на начина, по който се движат песъчинките по плажа при силен вятър.

    Докато тези частици се сблъскват, те придобиват електрически заряд вследстие на триенето помежду им, както един балон би се наелектризирал ако започнете да го търкате в косата си, и се слепват по начин, по който песъчинките на Земята не биха могли – вследствие на това спират да се движат. Частиците запазват своя заряд в продължение на дни или цели месеци и прикрепят към себе си други въглеводородни субстанции..

    Откритието е било публикувано в сп. Nature Geoscience.

    „Ако вземете купчинки от зрънцата и построите пясъчен замък на Титан, то най-вероятно той ще издържи седмици наред вследствие на електростатичните си качества“, казва Йозеф Дуфек, професор от Georgia University и съавтор на проучването.

    „Който и да е космически кораб, който кацне в област на Титан, изпълнена с този гранулоподобен материал, ще има сериозни проблеми с това да остане чист.

    Тези открития имат потенциала да помогнат за обяснението на странния феномен. Преобладаващите ветрове на Титан духат от изток на запад, по цялата повърхност на луната, но пясъчните дюни, които са високи почти 300 фута, изглежда са се формирали в противоположната посока.

    „Тези електростатични сили увеличават силата и прага на триенето“, казва Джош Мендез Харпър, геофизик в University of Georgia, който е и главен автор на научния труд. „Това прави песъчинките толкова прилепчиви и кохерентни, че само много силни ветрове ще бъдат в състояние да ги помръднат. Преобладаващите ветрове на Титан не са достатъчно силни, за да могат да формират тези дюни.“

    За да тестват частиците в подобни условия, каквито са условията на Титан, учените направили малък експеримент в съоръжение с много високо налягане в тяхната лаборатория. Те поставили зрънца нафталин и бифенил – две токсични, богати на въглерод и водород съединения, за които се счита, че съществуват на повърхността на Титан, в малък цилиндър. След това завъртяли тръбата за около 20 минути в суха, чисто азотна среда (атмосферата на Титан се състои от 98 процента азот). След това, учените измерили електрическиа потенциал на всяко зрънце, което излязло от тръбата.

    „Всяка от частиците се бе заредила добре и около 2 до 5 процента изобщо не излязоха от барабана на съоръжението“, казва Мендез Харпър. „Те се бяха залепили от вътрешната й страна и се бяха слепнали една за друга. Когато проведохме същия експеримент с пясък и вулканична пепел, използвайки подобни условия, каквито имаме на Земята, всички частици излязоха от барабана. Нищо не залепна.“

    Пясъкът на Земята има свойството да носи електрически заряд когато се движи, но зарядът му е много по-слаб и изчезва много бързо. Това е и една от причините, че имате нужда от вода когато строите пясъчни замъци – тя държи замъка цял. Нещата не са такива на Титан обаче.

    „Тези несиликатни, гранулоподобни материали имат способността да запазват електростатичните си заряди в продължение на дни, седмици или месеци при условия на много слаба гравитация“, казва Джордж Макдоналд, завършващ студент в School of Earth and Atmospheric Sciences, който също е взел участие в експериментите.

    Визуално, Титан е небесното тяло в Слънчевата система, което най-много прилича на Земята. Информацията, събрана от няколко прелитания на Cassini покрай Титан от 2005-та година насам, показват, че там има големи течни езера на полюсите, както и планини, реки и вероятно – вулкани.

    Вместо да са пълни с вода обаче, езерата и реките на Титан са пълни с метан и етан, добре поддържани благодарение на честите валежи от облаци, пълни с въглеводород.

    Налягането по повърхността на Тиван е малко по-високо от това на нашата планета – да се стои на повърхността му би било същото като да се стои на 15 фута под водата тук, на Земята.

    „Екстремната физична среда на Титан изисква от учените да мислят различно за това какво до момента са научили от динамиката на частиците на Земята“, казва Дуфек. „Формированията на Титан са повлияни от сили, които не се срещат често на Земята и тук не оказват такова влияние. Титан е странен, електростатичен свят.“

    Прелитане през Северното сияние /Видео/ – самолетна линия пренася пасажерите си през южните светлини

    На 23 март пасажерите на една самолетна линия успели да заснемат спираща дъха гледка на аурора аустралис – грандиозното светлинно шоу, известно като Северното сияние – във въздуха, пътуващи на полет, който били резервирали, за да ги пренесе директно през сърцето на това светлинно шоу.

    Чартърният полет до Северното сияние бил първият по рода си в Южното полукълбо. Той пренесъл 134 пътници на двупосочно пътуване до Антарктическия кръг, водещо началото си от Dunedin Airport (DUD) в Нова Зеландия и извършено от самолетната компания Air New Zealand, с полет NZ1980, на самолет Boeing 767-319(ER), според FlightRadar24 – уебсайт, който проследява въздушния трафик в реално време.

    Те излетели от летище DUD, намиращо се на Южния остров в Нова Зеландия на 23 март, в 21:23ч. местно време и кацнали обратно на летище DUD на 24 март, в 04:54ч. сутринта местно време, извършвайки полет с продължителност от 7 часа и 31 минути, докладва FlightRadar.

    Астрономът Йън Грифин, директор на Otago Museum в Дунедин, организирал пътуването, съобщавайки за предстоящото събитие през месец октомври, 2016 година. Билетите били разпродадени по двойки – места директно до прозореца и съседните на тях места, а цената им възлизала на 3,950 новозеландски долара (което е 2,776 щатски долара) за два билета в икономична класа и 8,500 новозеландски долара (или 5,972 щатски долара) за два билета в бизнес класа, казва в. New Zealand Herald. Абсолютно всички билети били разпродадени в рамките на само 5 дни, казва Associated Press (AP).

    Грифин се вдъхновил да организира чартърен пасажерски полет до южните светлини след като самият той станал свидетел на това невероятно природно явление по време на полет на Stratospheric Observatory for Infrared Astronomy (SOFIA) – обсерватория, която се намира на борда на Boeing 747 и носи на борда си изключително мощен телескоп на NASA, споделя той пред телевизия TVNZ през октомври.

    Въпреки, че тази гледка не била нищо ново за Грифин, той описва това, което е видял, като „абсолютно брилянтно“ пред Associated Press. „Бяхме точно под него. Имаше красиви течения от светлина, светлините на аурора аустралис. Частите със зелен цвят, които се движат изключително бързо – те създават у човек усещането, че се взира в зелена, много бързо течаща река“, казва той.

    Използвайки хаштаг #flighttothelights (#полет до светлините), пасажерите на самолета споделили зашеметяващи снимки на аурора аустралис в социалните медии. Когато художникът и фотограф – Рене Бъртон, качил снимка в Инстаграм, изобразяваща как крилото на самолета е осветено от блестящите зелени светлини, той добавил още един хаштаг: #nofilterneeded (#няма нужда от филтър).

    Видео, публикувано в Youtube показва една точка светлина, която се движи много бързо и се появява извън самолета за около 23 секунди във видеото, карайки някои от хората, гледали видеото да предполагат, че човекът, заснел клипа е успял да запечата на камера метеорит.

    Но пасажерът, който заснел видеото, Стивън Вос, лекар и астрофотограф, отговаря на коментарите на видеото в Youtube, че само привидно обектът се движи с много голяма скорост, защото клипът е заснет с техника за забързване на времето.

    В реално време обектът се е движел със значително по-ниска скорост, за да може да се твърди, че е метеорит или комета. По-вероятно е да е бил някакъв изкуствен спътник, „най-вероятно Международната космическа станция“, отговаря Вос.

    Вос заснел клипа, с продължителност от 24 секунди, докато самолетът се движел на юг, по предварително зададен курс, който имал за цел да прихване 66-тия паралел – паралел, който се намира на 66 градуса южно от Екватора и от международната разпределителна линия, написал той в описанието на видеото.

    ВИДЕОТО:

    Сиянията  – линии от зловещо светеща светлина, които се носят в непредвидени посоки из нощното небе – те обикновено се появяват на високи северни или южни географски ширини, и са известни като аурора бореалис в Северното полукълбо, и като аурора аустралис в Южното полукълбо, казват от NASA.

    Мистериозното явление е изключително динамично, а светлината образува фигури, които непрекъснато се местят и променят. Сиянията се появяват когато енергията на слънцето и частиците светлина преминат през някое магнитно поле в областта на Северния или Южния полюс. Когато тези заредени частици започнат да си взаимодействат с газовете в атмосферата, резултатът е появата на красиво оцветени светлини. По начало сиянията са зеленикави на цвят, но могат да бъдат и бели, виолетови, сини, розови или червени на цвят.

    Докато сиянията са наистина красиви когато са наблюдавани от далеч, активността на електроните в тях, която всъщност създава това светлинно шоу, има свойството да създава смущения в електричеството и в комуникационните мрежи на Земята, казват от NASA.

    Най-добрите оръжия в Европа за 21 век

    Кои са най-добрите оръжия на бъдещата европейска армия? Създаването на обща, обединена европейска армия, набира все повече скорост, затова сега ще ви представим най-добрите оръжия на Европа, които евентуално биха влезли на въоръжение. Оръжия, които трябва да защитя европейските граници и Европа от нападатели.

    Част от оръжията са все още в проект и предстои тепърва да излязат от заводите, но вече има много информация за тях.

    Leopard 3

     

    Първият в списъка е Leopard 3. Немски танк, съчетаващ в себе си германската технология и качество. Той все още е в проект и ще бъде готов след десетилетие. Очаква се след започване на неговото производство, да влезе на въоръжение в редица европейски страни, превръщайки се в основна бронирана бойна единица на бъдещата европейска армия. За този танк се заговори след дебюта на руския танк T-14 Армата. И понеже Leopard 3 ще бъде противник на T-14 Армата, се предполага, че двата танка трябва да имат допирни точки. Като примерно необитаемият купол, което навежда на мисълта, че новият немски танк ще бъде с нисък профил.

    Ще има екипаж от 3 души, които ще бъдат разположени в специална бронирана капсула. Оръдието може да бъде гладкоцевно, а калибърът му – 130 мм или 140 мм, може би и повече. Със сигурност Leopard 3 ще бъде снабден с активна система за защита от изстреляни реактивни снаряди и ракети към танка. Носят се слухове, че и френската страна може да се включи в неговата разработка.

    PL-01

     

    На второ място ще сложим още един танк – полския PL-01. Този полски танк използва шасито на CV90, но за разлика от другите танкове, той ще бъде много по-маневрен и снабден със стелт технология. Ще има модерна модулна броня, а теглото му е само 35 тона, заради използваните композитни материали, които го олекотяват.

    Екипажът на танка е от 3 души, с необитаем купол. Основното оръдие ще бъде 105 мм или 120 мм. Освен с това оръдие PL-01 ще бъде снабден и с 40мм гранатомет и 2 картечници. Производството ще започне до 2020 г.

    JAS 39 Gripen

    Gripen е шведски самолет, а JAS 39 Gripen може да бъде основния самолет на въоръжение в бъдещата европейска армия. Това е заради неговите показатели – използва само един двигател, което в сравнение с другите го прави икономичен. Със своите 2410 км/ч е много по-бърз от Eurofighter Typhoon, F-16 Block 50, Dassault Rafale, F-18. Освен това той може да каца и излита от магистрали и много къси писти. Друго негово предимство е, че е многоцелеви самолет, и като такъв може да бъде снабден с ракети въздух/земя, въздух/въздух или различни видове бомби. Даже изпреварва F-16C Block 50 и МиГ-29 със своето максимално допустимо тегло на въоръжение – 6500 кг. JAS 39 Gripen е на въоръжение в момента в 3 европейски страни: Чехия, Швеция и Унгария.

    Dassault Rafale D

    Историята с този изстебител е интересна. Много анализатори предполагат, че в Европа може да не бъде разработен самолет от 5-то поколение, а направо да се премине на самолет от 6-то поколение. Самолет от 6-то поколение е безпилотен самолет. А като такъв, той ще има много по-големи възможности, от самолетите, които се управляват от пилоти. Само Франция е обявила, че възнамерява да създаде стелт-вариант на своя самолет Dassault Rafale. Ще бъдат направени някой промени по дизайна на самолета, заради въвеждането на стелт технологията. Все пак вероятно Dassault Rafale D ще отстъпва на преките си конкуренти ПАК-ФА и F-35 по характеристиките на стелт технологията, но надеждата е той да ги превъзхожда по всички останали параметри.

    Dassault nEUROn

    В списъка на най-добрите оръжия в Европа за 21 век влиза и този дрон. Това е един от най-модерните дронове в света, който разполага със значителни способности и има стелт характеристики. А неговото бъдеще е още по-добро според французите, защото те смятат, че той ще залегне в основата на създаването на бъдещите самолети от 6-то поколение. В момента той разполага като въоръжение с 2 управляеми бомби, всяка с тегло от по 230 кг, и с максимална скорост от 980 км/ч. Разбира се, не всички данни са разсекретени. Но се знае, че е дълъг 9,5 метра и има размах на крилете от 12,5 метра. Тих и прецизен убиец, който не искаш да срещнеш на бойното поле.

    Корвета клас Visby

    След земята и небето преминаваме и към морето. Тук отново се включват шведите със своята Корвета клас Visby. Тя разполага с много голяма скорост и маневреност, и е със стелт технология. Според официалната информация този кораб е 99% невидим за радарите на противника. Тези показатели са постигнати както благодарение на стелт технологията, така и на решението оръдието на кораба да се скрие в неговия корпус. Корветата е снабдена с 57 мм оръдие, и нейната видимост значително се усилва, когато оръдието бива извадено за употреба. Освен с това оръдие, той е въоръжен и с 4 торпеда, 4 антикорабни ракети, както и с морски мини. Освен това има и площадка за кацане на хеликоптери. За задвижването на кораба са предназначени няколко различни двигателя, благодарение на които достига скорост от около 70 км/ч.

    Ядрена подводница клас Triomphant

    Като ядрена сила Франция разполага с третата по големина ядрена триада в света и с 290 ядрени бомби. А ядрената подводница от клас Triomphant е най-новата и основна част на тази триада. Подводниците са въоръжени с 16 балистични ракети M51, като всяка ракета може да носи 6 до 10 ядрени бойни глави с максимална мощност от 150 килотона.

    Разработването на ракетата и подводницата не е било никак евтино – ракетата е струвала около 3 милиарда евро, а разработването на подводницата – 4 милиарда евро. В момента на въоръжение във Франция се намират 4 ядрени подводници от клас Triomphant.

    Ядрена подводница клас Barracuda

    Накрая ще завършим с тази френска ядрена подводница. Barracuda е най-новият клас от френските ядрени подводници, а първата от тях ще бъде завършена през 2018 г. Тя ще бъде много тиха, най-често ще се използва за разузнаване, ще е снабдена с много мощен радар и ще може да превозва група командоси. При необходимост, тя ще може да използва 20 подобрени крилати ракети SCALP, които са с обсег 1000 и 2000 километра.

    От цялата тази информация разбираме, че оръжията в Европа ще стават все по-мощни, все по-добри. Остава само да се молим тези оръжия никога да не влязат в употреба.

    ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

     Най-добрите оръжия в Европа за 21 век

    Най-добрите оръжия на Русия през XXI век

    Най-добрите американски оръжия през XXI век

    Най-добрите оръжия на Китай през XXI век

    Най-добрите оръжия на Турция през XXI век  

    Големите танкове на Германия

    Цезар и пиратите

    През далечната 78 година се налага бъдещият диктатор на Римската империя – Гай Юлий Цезар да бяга от Рим и от гнева на Сула, попадайки в принудително изгнание. Корабът, с който се връщал в родината си, попада на пирати и всички, намиращи се на него са пленени, включително и бъдещият диктатор на Рим – Цезар.

    На всеки пленен пътник пиратите показвали с ръце какъв откуп трябва да плати, за да го освободят. Тези, които не били съгласни били връзвани и изхвърляни в морето.

    Когато дошъл ред на Цезар, пиратите веднага разбрали, че той струва много повече. Как иначе – Юлий Цезар бил облечен в разкошна тога и заобиколен от своите роби.

    Пиратите го заобиколили, но това не спряло Цезар да чете стихове и да гледа морето. Той прекъснал заниманието си едва когато главатарят на пиратите го потупал по рамото и го заплашил с нож, на което Цезар гневно отвърнал:

    – Как смееш, подло същество, да се докосваш до мен?! Марш оттук! – И отново се заел да чете стихове.

    Всички пирати, заедно с главатаря, отстъпили няколко крачки назад от изненада. Капитанът на кораба опитал да го оправдае, обяснявайки, че този млад римлянин, макар и дързък, е много богат и влиятелен, и има много приятели и роднини.

    Разбойниците само това и чакали. Предложили да поискат от него 10 таланта, но главатарят бил на друго мнение – искал 25 таланта.

    Капитанът на кораба бил изненадан, сумата била огромна, но проявил благоразумие, не спорил с пиратите, а предал исканията им на Цезар. Цезар за още един път прекъснал четенето на стихове, погледнал с презрение разбойниците и казал:

    – Преведете на този разбойник, че е сбъркал. Аз струвам петдесет таланта! Те ще получат откуп за мен, но няма да успеят да се възползват от него. След седемдесет дни ще ги обеся!

    Пиратите започнали да се смеят, даже предложили незабавно да го удавят, но алчността им надделяла. Все пак това са петдесет таланта… за толкова пари можело да се построят няколко кораба и да се оборудва целия флот или да живеят цяла година.

    Гай Юлий Цезар останал при пиратите в плен тридесет и осем дни, а през това време неговите хора събирали парите за откупа. По време на своя плен не бил лишен от нищо – състезавал се заедно с пиратите в мятане на камъни, стрелба с лък, борба или пишел стихове.

    Даже се е случвало да участва в техните пирове, но винаги им напомнял:

    – Измина още един ден, значи, докато ви обеся остават още… . Както можем да предположим, думите му забавлявали разбойниците, а те се надявали да получат откупа. И все пак го дочакали.

    Огромната сума за откуп билa платенa, а Цезар освободен. След своето освобождение веднага заминал за Милет. Било направо като чудо, но той успял да намери и оборудва цяла флотилия. Започнал да търси пиратите, открил ги и ги нападнал.

    – Денят за разплатата дойде! Обещах и изпълних! – извикал Цезар, качен на кораба на пиратите.

    И наистина си изпълнил обещанието – разгромил пиратите, а в техните кораби открил голямо богатство, много ограбени скъпоценности. Толкова много, че можел да покрие оборудването на цял флот.

    Изпълнил обещанието си – пиратите били обесени. Оставил жив само един от тях – най-умният. Него взел със себе си в Рим, за да разказва тази история.

    Рим, Колизеумът и гладиаторите

    Колизеумът в Рим е един от символите на Римската империя. Според едно от пророчествата – разруши ли се Колизеумът, и светът ще свърши. Той винаги е привличал хората със своята магия.

    Колизеумът започва да се строи през 75 година. Името идва от латинската дума colosseus, което означава “колосален, огромен”.

    И наистина – той е бил най-големият амфитеатър в античния свят. Мащабите му са такива, че и днешните стадиони не могат да го надминат. Бил  дълъг 188 метра, широк – 156 и висок повече от 48 метра. Побирал е около 52 000 зрители, но често при големи представления е можел да събере 80 000.

    Разделен е на три реда, според зрителите. На най-хубавите места, на първия ред бил елитът на Рим, най-богатите търговци, чуждестранни посланици. Вторият ред бил предназначен за средното съсловие а последния трети ред – за плебеите. В най-горните редове седели робите, които повдигали асансьорите и моряците от военния флот, които с помощта на въжетата се грижели за огромните ленени платна, които пазели сянка на зрителите.

    Всички можели да посещават безплатно Колизеума. Освен безплатния вход за бедните римляни били предназначени подаръци от императора: продукти, брашно. Максимата “Хляб и зрелища” в действие.

    Подземията на Колизеума били големи колкото и надземната част. Там се намирали помещенията на гладиаторите, на животните, лечебницата, хранилищата, моргата, шахтата за изхвърляне на труповете на хора и животни, стаи за изтезания, карцери.

    Когато започвали да строят Колизеума, в неговите основи били хвърлени 77 живи роби. Тяхното предназначение било да бъдат вградени в сградата, за да я пазят – за цели 77 века. Така и се родило това пророчество: че докато Колизеумът стои и Рим ще стои, но падне ли, изчезне ли Колизеумът – и Рим ще падне, ще настъпи края на света!”

    Гладиатори обикновено били военнопленници, роби от различни племена. Може би най-известният гладиатор е тракиецът Спартак. Граждани на Римската империя също са могли да бъдат гладиатори, но само ако били осъдени от съда. Свободните римски граждани също можели да станат гладиатори, ако желаели да се бият за слава и богатство.

    Най-добрите гладиатори получавали подаръци от публиката: пари, скъпоценности, украшения. Примерно, известният гладиатор Спикул бил дарен от Нерон с цял дворец и земя близо до Рим.

    Но безспорно най-ценният подарък за всички гладиатори бил дървеният меч. Всеки, който получавал дървен меч е получавал и своята свобода.

    Един от най-известните и най-добри гладиатори в Рим бил Флам, който няколко пъти бил удостояван с дървения меч. Но всеки път отказвал да го получи. Целта му била не само да получи своята свобода, но и да стане богат. Напуснал гладиаторите едва когато станал много богат и известен.

    Всички се надпреварвали да организират по-големи, запомнящи се игри, да надминат другите в организацията. А това съответно означава игрите да бъдат по-кървави, да с много убийства на гладиатори, животни. Нерядко се стига до убийството на хиляди хора и животни само в едни игри. И всичко това за забавление на управляващите и хората.

    Безспорно, има още много факти, които могат да се споменат от многовековната история на Колизеума. Но не мога да изброя всички, за това ще завърша с нещо интересно. И впечатляващо.

    Гладиаторите, които се биели с животни се казвали бестиарии. Те не само се биели с животните, но и също така и ги дресирали, обучавали, грижели се за тях. А когато излизали на арената за поредната битка се внимавало да не се паднат заедно, заради изградената дружба между животно и човек. Но един път станала грешка.

    На един от бестиариите възложили да отгледа и дресира докарана от Африка малка горила. Когато горилата станала голяма, започнали да я пускат на арената да се бие с други животни.

    Казват, че огромното животно само с един удар е прекършвало гръбнака на леопард, с лекота удушавал мечка или разчеквал челюстта на лъв, на крокодилите строшавал черепа, а на биволите извивал шията йм.

    След като свършила програмата с животните, го пуснали да се бие и срещу гладиаторите. Изхода бил ясен – почти веднага горилата се справила с тях. След тях изпратили още гладиатори. И тогава била допусната грешката – по невнимание изкарали и човека, обучавал горилата.

    Горилата отново се справила с гладиаторите-бастиарии. Били въоръжени с щитове и мечове, но пак били по-слаби от животното. То отново с лекота ги победило. Останал последен дресьорът на горилата. За това време, през което били заедно, те изградили приятелство, което не могло да бъде разрушено от никой.

    Горилата отказала да се бие срещу своя приятел. Захвърлила копието, с което била въоръжена и му обърнала гръб. Не искала да нарани приятеля си.

    Публиката въобще не се трогнала от това. Те жадували за кръв. Искали смърт на всяка цена, настоявали гладиаторът да убие животното. Гладиаторът трябвало да се подчини, приближил се с оръжието си до горилата… но тя вече била мъртва. Без и една драскотина.

    Горилата умряла от мъка. Тя имала по-добро сърце от всички присъстващи в Колизеума. Не понесла ситуацията, че трябва да се бие срещу своя приятел.

    Колизеумът – една срамна част от историята на Рим. Времена, в които хората се радвали на убийството на други хора. По най-жестокия начин. Хляб и зрелища.