Търсене
Още
    Начало Блог Страница 195

    Американски сенатор обяви, че хората предизвикат глобалното затопляне с телесната си топлина

    Ивайло Иванов
    -
    0
    Американски сенатор обяви, че хората предизвикат глобалното затопляне с телесната си топлина

    По-рано този месец, ръководителят на Американска агенция за опазване на околната среда изказа мнение, че според него въглеродният диоксид не е основният фактор за климатичните промени. Това не е просто поредното отричане на глобалното затопляне, а отхвърляне на най-основна наука.

    Ако имаше награда за най-обидно и скандално изказване по научен въпрос от американски политик, то тя щеше да бъде връчена на Скот Пруит. Един по-малко известен републикански сенатор в Пенсилвания на име Скот Уагнър обаче сякаш би искал тази награда още по-силно.

    Когато на скорошно събитие в Харисбург сенаторът е помолен да изкаже мнение за климатичните промени, той казва следното: „Вече сме повече хора. А знаете, хората имат топли тела. Може би те затоплят земята. Нещата се променят, но мисля, че ние, като общество, правим всичко по силите си.“

    Точно така. Американски щатски сенатор, един от най-значимите политици на страната си и в света, смята, че човешките тела загряват планетата и затова се случват климатичните промени.

    Но сенаторът не спира до тук.

    „Отдавна не съм ходил на училище, но Земята се приближава все повече до Слънцето всяка година – заради въртенето на Земята.“ – продължава той. „Все по-близо сме до Слънцето.“

    Тук той е до известна степен прав. Земната орбита около Слънцето е елипса, така че технически Земята наистина е малко по-близо до Слънцето за определен период, но след това отново се отдалечава. Това не се променя и определено няма общо с климатичните промени.

    Така че, не, не се приближаваме до Слънцето. Напротив – отдалечаваме се с около 15см всяка година.

    За ничия изненада, този политик, който в момента се опитва да стане губернатор на Пенсилвания, е дългогодишен поддръжник на фосилните горива. Както може да се види доста ясно в САЩ, онези които се облагодетелстват от фосилните горива, силно вярват, че климатичните промени са една глобална конспирация, мит или просто природен феномен.

    9 фантастични факта за летящата лисица

    iskamdaznam
    -
    0
    9 фантастични факта за летящата лисица

    Летящата лисица е гигантски плодояден прилеп.

    1. Съществуват няколко дузини вида летящи лисици

    В наши дни над 60 вида обитават Азия, Австралия, Африка и някои тихоокеански острова.

    2. Най-големите от тях достигат размах на крилата до 1,60м.

    Филипинският вид Acerodon jubatus, известен като жълтошапчеста летяща лисица, тежи малко над 1 кг. – горе-долу колкото един малък ананас. Друг гигант е Pteropus vampyrus – калонгът, чиито размах на крилата от край до край е около 1,50м.

    9 фантастични факта за летящата лисица

    3. Повечето от тях са вегетарианци

    По-голямата част от диетата на летящите лисици е съставена от плодове, листа, цветя и прашец. Съвсем очаквано, някои прилепи имат сблъсъци с фермери, поради набезите им в овощните градини. Въпреки че, поставянето на прожектори има доста добър възпиращ ефект, за съжаление, отсрелването на прилепите е също доста популярен метод за защита на овошките в някои райони.

    4. Летящите лисици не могат да използват ехолокация

    Повечето прилепи са известни със способността си да издават високочестотни звуци, които играят ролята на естествен радар. Това им позволява да улавят вкусни насекоми във въздуха. Летящите лисици, обаче, са лишени от тази дарба. Тъй като плодовете са неподвижни, плодоядните прилепи не се нуждаят от нея. Вместо това, тези същества използват комбинация от остро зрение и чувствително обоняние, за да намерят храната си.

    5. Колониите им могат да наброяват по 200 000 индивида

    При подготовка за сън, летящите лисици се настаняват по клоните на дървета, където образуват шумни скупчвания. Значително намаления брой на летящите лисици в световен мащаб, прави тези групи по-малко впечатляващи, отколкото са били преди години. През 1930г. природолюбители са документирали скупчвания с дължина 4 мили и широчина 0,5 мили, състоящи се от 3 милиона прилепа.

    9 фантастични факта за летящата лисица

    6. Летящите лисици се чифтосват с главите надолу

    Ако ще се съвкуплявате, докато висите от клон, трябва да се уверите, че сте се захванали добре. Преди да започне актът, женската се вкопчва с крака в глезените на партньора си. В същото време пенисът на мъжкия може да достигне дължина до ¼ от дължината на тялото му, което помага значително предвид сложната поза.

    7. В горещи дни големите крила са особено полезни

    Прилепите се опитват да се борят с жегата като си веят с крила, докато си почиват. Когато това не е достатъчно, те търсят сянка и ближат цялото си тяло, за да го охладят. Въпреки това, прекалено високите температури могат да доведат до масова смърт на прилепи. През 2014г. изпепеляващото лято в Австралия е отнело живота на около 100 000 летящи лисици само в Куинсланд.

    8. Майките пренасят бебетата си, докато се научат да летят

    Новородените не могат да летят самостоятелно през първите месеци. И тъй като тези бозайници летят от лагер до лагер в търсене на храна, майката не изгражда постоянно гнездо. Вместо това, тя прекарва няколко месеца с бебето си, вкопчено в корема ѝ. Когато порасне, тя започва да го оставя, докато се храни.

    Бебетата обичайно се раждат през октомври и са готови да летят самостоятелно през март или април.

    9. Летящите лисици играят важня роля в опрашването на растенията

    Без техните услуги по опрашване, световните икономики биха понесли значителен удар. Вземете за пример дурианът – южно-азиатски плод, генерирал за Тайланд 440 милиона долара приходи от износ само за 1 година. Летящите лисици харесват неговите цветове и имат важна роля за опрашването.

    Ценните австралийски евкалиптови дървета също силно разчитат на прилепите, за да се размножават.

    5 тайни общества, които наистина са малко известни

    Ива Великова
    -
    0
    5 тайни общества, които наистина са малко известни

    Всички сме чували за тайните общества като Илюминати, Масони, Череп и кости и Билдербергите, които именно заради популярността си отдавна не са толкова тайни. Около тях има многобройни конспиративни теории относно ритуалите, инициативите и членовете им. Някои такива общества участват активно в обществения живот и влияят на глобалната икономика по такива начини, че обикновеният човек да не научи за тях. Други са съставени от малки елитни групи, а целите и мотивациите им са добре познати на населението. Но какво можем да кажем за тайните общества, които също са повлияли на историята? Те дори може би имат по-голямо влияние върху историческите събития, отколкото можем да предположим, а вероятно никога не сме чували за тях.

    1. Екпе

    Екпе е тайно африканско общество, кръстено на мистериозен и невидим дух на джунглата, за когото се говори, че председателства на церемониите на обществото. Основната цел на Екпе е да създадат ред и справедливост в районите, в които живеят членовете му, чрез политически и законови дейности.

    Повечето членове на Екпе носят маски докато провеждат церемониите, за да скрият самоличността си. Въпреки това, когато хора извън това общество ги познаят, те потъват в мълчание, породено от страх. Това тайно общество е съставено изцяло от мъже и практикува ритуалите си главно в Нигерия и Камерун. В него членуват две групи хора – първостепенна и второстепенна.

    Второстепенните членове плащат такса, за да влязат в групата. Първостепенните, наричани „Амама“ са от най-висок ранг и такива стават само онези от хората, които са готови да заплатят изключително висока сума, за да се издигнат и от второстепенната група да преминат в по-висшата първа. Тези хора контролират общественото здраве, спонсорират фестивали в градовете си и карат хората да остават с впечатлението, че харчат всичките пари на тайното общество за добруването на народа.

    За съжаление няма достатъчно информация за Екпе, тъй като членовете му полагат клетва за мълчание, но се говори, че са стартирали като религиозна група. Екпе продължава да е активно и до днес.

    1. Сектата Руж

    Намират се в Хаити, а членовете на сектата са най-често канибали и обирджии на гробове. Авторката Зора Хърстън пише роман за нейните индиректни комуникации и отношения с членовете на сектата през 1938 година, наречен „Tell my horse”. В него тя описва духовните и културни ритуали, които сектата практикува, приличащи на вууду магиии, както и за това, че вярват в зомбита.

    Членовете на сектата смятали, че зомбитата са телата на мъртвите, отмъкнати от отмъстителни магьосници. Етнобиологът Уейд Дейвис твърди, че това тяхно вярване произхожда от миналото, когато отровените хора често били диагностицирани мъртви, а по-късно и погребвани живи, само за да излязат от ковчезите си точно преди погребението.

    Жителите на Хаити споделят, че са забелязвали членовете на сектата да се събират в гробищни паркове през нощта, където извършвали ужасяващи ритуали върху жертвите си.

    1. Обществото Туле

    Основано е през 1918 година в Германия от ветеран от Първата световна война. Основната тема на членовете му е расизма и най-вече произходът на арийската раса. Те вярвали, че „техният“ истиснки град, наречен Ултима Тъл (някъде в близост до северния полюс) е бил столица на Хиперборея – митична страна, за която се говори, че имала перфектни земи и страхотно време.

    Членовете на това общество били иситински противници на евреите и комунистите, като преди да станат част от групата трябвало да докажат, че са с „чиста“ кръв и нямат никакви еврейски вярвания.

    Обществото често е свързвано с нацистки конспиративни теории като например с построяването на нацистки летящ кораб, управляван от „водещата раса“. Освен това се носят слухове, че е имало период, в който самият Хитлер е бил член на това тайно общество. Те вече не са активни, разпадайки се през 1930-те години главно заради анти-масонските закони и напрежението върху нацистите.

    1. Леопардовото общество

    Основано е от група канибали, които извършвали ритуали, пренасяйки в жервти живи хора. Леопардовото общество се сформира в средата на 1900-те години. Членовете му са от Либерия, Нигерия, Сиера Леоне и Кот д‘Ивоар. Те се обличат с леопардови кожи и се държат като големи котки, атакувайки жертвите си с оръжия, леопардови нокти и зъби.  След като убият жертвата си, те използвали кръвта й, за да правят различни отвари. Тези хора считали, че ако обществото започне да се държи като тях и да проявява канибализъм, ще засили силата и мощта си и всички ще станат силни войни.

    Леопардовото общество е най-силно активно по време на двете световни войни, но след като убиват голям брой хора, властите се опитват да ги унищожат. Местните обаче мълчали и не издавали никаква информация за леопардовите убийци от страх. В крайна сметка един от членовете на обществото е прострелян от полицай, което вдъхва кураж на местните жители да говорят. Голяма част от членовете на Леопардовото общество били заловени или простреляни. След това гоненията утихнали, въпреки че се говори, че групата е активна и в момента и действа в отдалчените райони на Африка.

    1. Групата на телешките глави

    Това общество било създадено от опонентите на крал Чарлз I на Англия, който е екзекутиран на 30.01.1649 година, а срещите на членовете на тази група се осъществявали на тази дата в чест на смъртта му. Тяхната цел била да посрами живота на краля, организирайки пиршества в различни домове всяка година.

    Вместо чаши били използвани черепи на телета пълни с вино, с които членовете на групата вдигали наздравици в чест на смъртта на краля. Животинските глави символизират предишната диктатура на Англия. Това общество не е активно в момента. То се разпада през 1735 година, след като група хора нахлува по време на пира им и го разтуря.

    Хенриета Лакс – „безсмъртната“ жена, за която вероятно не сте чували досега

    Ива Великова
    -
    0
    Хенриета Лакс – „безсмъртната“ жена, за която вероятно не сте чували досега

    Може ли човек да живее вечно? Въпрос стар, колкото човечеството.

    Биологично погледнато, безсмъртието е възможно. Най-старата и най-ранна форма на живот е бактерията, тъй като тя се възпроизвежда чрез клониране, което технически означава, че всяка бактерия, която някога е съществувала, винаги е била същата от самото начало. По-сложните клетъчни организми като T.dohrinii – малка средиземноморска медуза пропускат остаряването и смъртта, ставайки все по-млади (може би имат връзка с Бенджамин Бътън) и клонирайки се в хиляди. Никой не знае на колко години са!

    Интересното е, че безсмъртието не се проявава единствено в по-простите форми на живот. Има дървета като Pinus longaeva от семейство Борови, които са на хиляди години. Едно от тях, намиращо се в Норвегия, е на 9550 години ( а никак не му личат – изглежда само на 5000 ).

    Всичко това е уникално, но може ли да се случи на човека? Някой вече знае отговорът на този въпрос.

    Името й е Хенриета Лакс и е „безсмъртна“. Тя е изключително важна дама на 20-ти век, за която почти никой не знае. 20 години след смъртта си, тя едва не поражда дипломатически конфликт между СССР и САЩ. И да – тя умира през 1951 година. Запознайте се с „безсмъртната“ Хенриета Лакс.

    На 29.01.1951 година майката на три деца Хенриета Лакс е приета в болница „Джон Хопкинс“ в Мериленд с диагноза рак на шийката на матката. От този ден нататък всички последвали медицински изследвания, дори и в днешно време, станали възможни именно заради тази 31-годишна умираща афроамериканка.

    Преди случая с Хенриета медиците нямали почти никаква информация за заболяването, тъй като не можели да го изучават извън човешкото тяло. По време на лечението й е направена биопсия, без нейно съгласие – честа практика по онова време. Изследванията показали на лекуващия я лекар – д-р Джордж Гей нещо уникално, невиждано и нечувано – туморните клетки на Хенриета били безсмъртни. Те никога нямало да умрат.

    Изолирайки индивидуални клетки д-р Гей имал възможността да ги мултиплицира и да създаде линии от клетки, наречени на пациентката – „ХеЛа“ и по този начин успял да започне изучаване на рака в лаборатория – гениална възможност за онова време. Гей популяризирал методите, техникитие и откритията си. Единственото, което запазил в тайна, било от къде е получил туморните клетки, които е изследвал. През 1954 година Джонас Салк успява да създаде ваксина за клетките „ХеЛа“.

    През следващата 1955 година клетките „ХеЛа“ станали първите човешки клетки, успешно клонирани от Теодор Пук и Филип Маркъс в Университета на Колорадо. До 2009 година повече от 60 000 научни статии били публикувани относно клетките „ХеЛа“. Научните постижения в изучаването на раковите клетки продължават да нарастват, а Хенриета няма представа колко много е помогнала за развитието на медицината. Тя умира на 4.10.1951 година и е погребана изключително скромно, без дори да има надгробен камък. До 2010 година дори семейството на Хенриета не знаело, че е била полезна за някой друг, освен за самите тях.

    След успеха в поддържането на раковите клетки живи в лаборатория и през следващите 20-25 години, медицинските изследвания продължават уверено, докато не започва така наречената „война на рака“ през 70-те години, когато наяве излиза тревожна аномалия. Проверката на етническия произход на иззетите тъканни проби се проучва и съветските изследователи забелязват необичаен брой на проби с афро-карибски произход. Чернокожите, живеещи в Русия, не били чак толкова много, за да се потвърдят лабораторните резултати. Нещо не било наред. След като руснаците публикуват констатациите си през 1975 година, те предизвикват голям дипломатически скандал между СССР и САЩ.  20-30% от всички изследвани видове ракови образувания били на хора от афро-карибски произход. Виновникът се оказва Хенриета Лакс…

    Когато Джордж Гей осъзнава колко агресивни били туморните клетки на Хенриета, след наблюдения с микроскоп, той осъзнал колко упорити можели да бъдат. Клетките „ХеЛа“ в лабораторията били различни, те действали като вирус. Тогава Гей осъзнал, че всъщност всички медици са изучавали един и същ вид клетки – „ХеЛа“, а не клетките на различните видове тумори. Това означавало, че всичките тези години на труд били напразни.

    През 2014 година Хенриета Лакс най-накрая била представена в Залата на славата в Мериленд като жена, помогнала за голяма промяна в света. Тя била помогнала на множество хора, спасявайки животите им и докарала милиони на фармацефтичните компании.

    Всяка нейна туморна клетка все още е жива. Затова Хенриета Лакс никога няма да умре.

    Иконите на Сталин

    iskamdaznam
    -
    1
    Иконите на Сталин

    Още от Средновековието, та и до наши дни, съществува култ към различни религиозни артефакти – амулети, кръстчета, муски, различни други предмети. И най-вече, към т. нар. „чудотворни икони“ – за които се смята, че оказват помощ на вярващите християни в  решаващи моменти от живота им. Такива икони са познати и в България – на свети Мина, на Света Богородица Троеручица, на Свети Иван Рилски и др.

    Особено бил разпространен култът към чудотворните икони в средновековна Русия. Това не е странно, като имаме предвид многобройните нашествия, на които е била подлагана през вековете от запад и изток. Такава една легенда е свързана, колкото и странно да звучи, с най-новата руска история, по-специално с Втората световна война – наричана там Велика отечествена война.

    Разбира се, системата, установена в Съветския съюз, била строго атеистична. Толкова по-загадъчна е историята, която предизвиква много спорове сред историци, богослови, духовници и обикновени любители на историята.

    Преданието гласи следното.

    В началото на декември 1941 г., когато немските войски вече били в Красная поляна, а до Кремъл оставали само 32 километра, от Москва излетял самолет. На борда му се намирала чудотворна икона – Тихвинската Света Богородица, за която се говори, че била нарисувана от самия евангелист св. Лука.

    Чудотворната Тихвинска икона на Света Богородица

    Самолетът облетял участъка от фронта най-близко до Москва. Това било вариант на известните църковни шествия – „кръстен ход“, с които вярващиет се молят за Божията помощ срещу някое голямо нещастие. Именно след това облитане на фронта немците започнали отстъплението си от Москва. Има също така варианти на легендата – които твърдят, че е летяла не Тихвинската, а  Казанската или Владимирска икони на Света Богородица. Според трета версия, Тихвинската икона е облетяла фронтовите позиции, качена на самолет – а Казанската била пренесена чрез църковно шествие по един участък от фронта. Всичко това било извършено по секретна заповед на Сталин.

    Всички тези разкази обаче пораждат многобройни съмнения, включително сред богослови и духовни лица.

    Владимирската икона на Божията Майка

    Сред многобройните документи и свидетелства – както потвърждаващи, така и отричащи подобна възможност, привлича обаче вниманието разказът на един обикновен войник от онова време. Това е Валентин Георгиевич Владимиров, който тогава служел в охраната на съветските правителствени учреждения. Едно от задълженията му било да фиксира всяко движение на хора и превозни средства, влизащи и излизащи от територията на Кремъл.

    Доста време след войната той разказал следното:

    „Веднъж бях дежурен при Боровицките порти на Кремъл. Една кола излезе през портите и мина покрай мен. В нея имаше трима свещеници с бради и кръстове. Това беше много странно – тогава духовниците бяха в немилост и ги преследваха, имаше много разстреляни. Едва по-късно разбрах, че същия ден един самолет „Дъглас“ излетял с иконата на Казанската Света Богородица и трима свещеници, като три пъти обиколил Москва. Дали като последица от това или поради случайна промяна във времето – но тогава започна рязко застудяване и заваля силен сняг. За немците, които просто нямаха екипировка за война в зимни условия, това беше изключително усложнение“.

    Като косвена подкрепа за възможност от такава акция, се сочат факти от рода на тези, че Сталин е учил в семинария (където, впрочем, бил отличник), а после на три пъти – през 1923-та, 1934-та и 1939 г. е подписвал документи, с които се нарежда да бъдат прекратени преследванията срещу свещеници, а обвинените без доказателства – да бъдат реабилитирани. Това навежда на определени размисли, особено на фона на прочутата заповед на Ленин от 1918 г.: „Поповете да се разстрелват – колкото повече, толкова по-добре!“. А дали Сталин е прибягнал и до помощта на чудотворните икони, за да обърне хода на войната – това остава тема за ожесточени спорове и до ден-днешен.

    Сталин

    Но едно  е сигурно: ако не е бил героизмът на обикновените руски войници, надали е могло да се разчита и на Божията помощ. Българският народ, с присъщата му мъдрост, е казал най-добре за такива случаи: „Бог дава – но в кошара не вкарва“.

    8-те най-необичайни опита за обяснение на времето

    Ива Великова
    -
    0
    8-те най-необичайни опита за обяснение на времето

    Времето е странно нещо. Изглежда не всеки от нас го преживява по един и същи начин – понякога минава много бързо, а друг път твърде бавно. Съществуват доста теории за времето, опитващи се да обяснят защо е толкова мистериозно. Някои от тях са наистина изумителни.

    1. Теорията на Свети Августин за умственото време

    Християнският философ Свети Августин е имал какво да каже за времето. Първо, той казва, че времето не е безкрайно. Според него то е създадено от Бог и е невъзможно да се създаде нещо, което да няма край. Освен това, той твърди, че времето съществува единствено в умовете ни – изключително твърдение, свързано с начина, по който възприемаме времето. Ние казваме, че нещо може да продължи за кратко или за дълго, но Свети Августин е смятал, че няма реален начин, по който можем да квалифицираме времето. Когато нещо остава в миналото, то няма възможност да ни влияе, защото вече не съществува и когато казваме, че дадено нещо ни е отнело много време, това е така, защото ние сме го запомнили по този начин.

    И тъй като измерваме времето само по начина, по който го помним, то тогава то съществува единствено в спомените ни. Бъдещето все още не съществува, затова то също не може да бъде квалифицирано. Единственото, което съществува е настоящето, така че единственото заключение според него е, че времето го има само и единствено в главите ни.

    1. Топология на времето

    Как изглежда времето? Ако се опитаме да го нарисуваме, как ще го виждате? Като права линия, която продължава до безкрай? Или си го представяте като часовник, който непрекъснато прави кръга си на движение всеки ден от годината и така до безкрай? Очевидно няма верен отговор, но съществуват няколко интригуващи идеи.

    Според Аристотел времето не може да съществува като линия или поне не такава, която да има начало и край, въпреки че все пак би трябвало да има някакъв момент, в който времето е започнало да се движи. За да има момент, в който времето е стартирало пътешествието си, би трябвало да има точка, която да удостовери началото му. Същото се отнася и за края на времето. За да има времето край, трябва да има един момент, който да отбележи, че е свършило. Съществува и друг проблем – колко такива времеви линии има – една линия на времето, по която всичко се движи или много линии, които се движат паралелно? А може би врмето е една линия с много разклонения? Има много опции, но никакви отговори на въпросите ни.

    1. Измамно настояще

    Тази теория задава въпроса – колко дълго продължава настоящето? Когато сме в средата на разговора с някого, когато сме по средата на изречението и когато вече сме изказали цялото изречение, това означава ли, че началото на изречението вече е в миналото, при положение, че разговорът все още не е приключил? Е.Р.Клей и Уилям Джеймс наричат тази идея „измамно настояще“.

    Те твърдят, че то може да е от порядъка на няколко секунди до една минута. И все пак, всичко това може да се свърже с това колко е добра краткосрочната памет на човека – колкото по-добра е, толкова по-дълго ще бъде настоящето.

    1. По-ниските хора усещат настоящето по-скоро

    Звучи необичайно, но има смисъл. Тази теория е създадена от Дейвид Ийгълман. Тя е основана на идеята, че усещаме времето като парчета информация, събрана от нашите усещания и процеси в мозъка. Различните части на тялото, дори да получаваме информацията по едно и също време, имат нужда от различни части от времето, за да я „пренесат“ до мозъка.

    Това забавяне на информацията означава, че по-ниските хора са повече „в настоящето“. По-ниските всъщност усещат времето по-точно, защото има по-малко забавяне на информация в мозъка им.

    1. Времето забавя хода си и ние го усещаме

    Един от големите въпроси във физиката е този за съществуването на тъмната енергия. Виждаме ефектите от нея, но нямаме идея какво представлява. Екип от професори от университета в Билбао и университета в Саламанка предполагат, че всичките ни опити да открием и дефинираме тъмната енергия са били несполучливи, тъй като тя просто не съществува.

    Всички ефекти от нея могат да се обяснят така – това, което всички виждаме е забавянето на времето. Освен това, те твърдят, че врмето ще продължава да забавя хода си, докато не спре напълно. Вселената ще спре и ще остане така завинаги. Но не се притеснявайте, това ще се случи след милиарди години и е възможно Земята да не съществува по това време.

    1. Времето не съществува

    Има и идея, че времето не съществува. Изобщо. Тази идея събира доста негативи през 1900-те. Според философа Дж.Мактагърт съществуват два начина, по които можем да гледаме на врмето. Първият, наречен Теория – А казва, че времето си има ред и се движи в една равнина. В тази негова версия ние можем да организираме нещата, докато се случват. Теория – Б от друга страна твърди, че минаването на времето и самото време като цяло са илюзии и няма начин ние да можем да организираме нещата си.

    Тази версия на времето е подкрепена и от спомените ни, които имат способността да си припомнят събития от различни периоди на време, а не като една поредица от преминаващо време. Объркващо, нали? Вземете тези две теории и ги съчетайте и ще откриете, че времето просто не съществува, защото за да го има, трябва да има и една непрестанна промяна на събитията, света и обстоятелствата. Теория – Б , според собствената си дефиниция, не се свързва с преминаването на времето и в нея няма промяна. Следователно времето не съществува.  Но ако все пак Теория – А е точна, тя също предполага, че няма такова нещо като времето. Вземете например 21-вия ви рожден ден. В един момент, той се е намирал в бъдещето, след това вече е преминал в миналото. Тъй като един момент не може да съществува едновременно в миналото, настоящето и бъдещето, то Мактагарт твърди, че тази теория е невъзможна, както и съществуването на понянието време.

    1. Четириизмерност и теорията за вселената

    Тук говорим за идеята, че времето всъщност представлява само по себе си едно измерение. Във четириизмерението всички обекти съществуват в четири измерения, вместо в три , а четвъртото измерение е времето.

    Всеки човек е четириизмерен обект, който съществува в слоевете на времето – слоевете са за детството ни, тийнейджърските години и така нататък.

    1. Ефектът Одбол

    Чували сме понякога за човек, който се е намирал в опасна ситуация. След това той твърди, че изведнъж времето е спряло или се е забавило изключително много. Това често се случва, когато нещо опасно се случва или нещо напълно неочаквано за нас. Има много спорове относно това дали времето действително забавя хода си, за да ни даде възможност да осъзнаем какво ни се случва, да приемем информацията и да я разтълкуваме правилно, когато се сблъскаме с нея. На първо място изследователите изучават какво би било ако времето действително се забавя. Бихме могли да виждаме нещата с уникално качество, както и да забелязваме иначе незначителни детайли. Мозъкът ни има способността да съчетава всички тези неща в една ситуация. Така че, ако времето наистина се забавя, ние бихме виждали всеки кадър отделно.

    На участниците в изследването им били показани няколко святкащи цифри, дотогава, докато за мозъка станело трудно да определи различните числа в различните серии. След това, те били помолени да опитат да направят същото, докато биват спускани от 46-метрова кула. По-късно трябвало да наблюдават как другите биват спускани от същата кула и да определят колко по-бързо им се струва чуждото падане спрямо тяхното. Когато били помолени да определят времето на тяхното спускане, те споделяли, че им се струва около 36% по-дълго, отколкото когато гледали другите хора. Тези резултати, съчетани с факта, че хората не били по-добри в разпознаването на числа, когато са поставени в необичайна ситуация показва, че не времето се забавя, а нашето възприятие за времето се променя.

    Произходът на най-популярните суеверия

    Ива Великова
    -
    0
    Произходът на най-популярните суеверия

    Ако някога сте се питали кой е измислил тези суеверия, как и защо, тази статия ще даде отговорите на вашите въпроси, свързани с най-популярните вярвания по света.

    1. Черната котка

    Въпреки че котките са обожавани и почитани от древни времена, когато черна котка ни пресече пътя, ние вярваме, че това ще ни донесе злокобни последствия. Всичко започва по времето на лова на вещици. Тогава хората вярвали, че вещиците могат да комуникират с някои животни. Котката била „вожд“ при тези разговори. Черна котка било най-лошата възможност, тъй като хората смятали, че има сатанинска душа. Те вярвали, че когато черната котка премине пътя им, това означава, че дяволът ги наблюдава.

    1. Да отворим чадър у дома

    Някои от тези вярвания може да звучат налудничаво, но спокойно можем да кажем, че са и доста практични. Действително не е добре да отваряме чадър у дома и то не толова заради лошия късмет, а защото настина можем да нараним някого около нас. Всъщност се говори, че именно това е причината да тръгне такова суеверие. Представянето на механичния чадър се случа по време на Викторианската епоха в Англия. Първите чадъри били направени от стоманени части, които когато се отворели у дома, можели да причинят сериозни наранявания на гостите. Но това е само едно от възможните обяснения. Някои свързват суеверието с древните египтяни, които също имали чадъри, които използвали, за да се прикриват от слънцето, а не от дъжда. Отварянето на чадър у дома се считало за обида към богът на слънцето – Ра, който проклинал хората, които го правели.

    1. Счупено огледало

    Парчетата от счупеното огледало се прибират наистина трудно, но не това е причината да внимаваме да не счупим точно тази вещ. Седемте години нещастие вършат по-голяма работа. Някои хора вярват, че суеверието се е появило в годините, когато да притежаваш огледало у дома е било истински лукс, а цената за замяна на огледалото се равнявала на 7-годишната заплата на един селски работник. Истината обаче е, че това суеверие произхожда от римляните. По тяхно време имало един специален доктор, който бил наполовина психолог и наполовина мистик. Той използвал огледала, за да определя здравето на пациентите си (нещо като рентгенови снимки). Докторът пълнел един огледален съд и една стъклена чаша с вода и оглеждал отражението на пациента в тези два съда. Ако по някаква причина отражението се окажело размазано, пациентът се смятал за болен. Ако обаче огледалото се счупело по време на прегледа, това означавало, че пациентът ще е тежко болен следващите 7 години – времето, което според римляните било нужно на тялото, за да се пречисти напълно.

    1. Вървене под стълба

    Всички знаем, че вървенето под стълба може да носи много лош късмет. Това вярване се счита, че произхожда от няколко различни места. Когато стълбата е подпряна на стена, те образуват триъгълник, който е един от почитаните египетски знаци. Хората вярвали, че ако някой премине под стълбата, той разрушава символа и разгневява боговете. Това вярване по-късно било пренесено и на християните, но вместо триъгълник, те го нарекли Света Троица. Въпреки това, всичко останало, свързано със суеверието, си останало и до ден-днешен. Това вярване било толкова силно, че затворниците били принуждавани да минават под стълба, преди да бъдат убити, което ги плашело дори повече от самото обесване.

    1. Да чукнем на дърво

    Това е може би едно от най-разпространените суеверия, което се прави най-често и дори по рефлекс. Причината хората да чукват на дърво е вярването, че добрите духове живеят в дърветата. За да получим това, което искаме, трябва да прошепнем желанието си на дървото и да чукнем три пъти, за да се уверим, че духът е буден и приема желанието ни.

    1. Когато ни сърбят ръцете

    Хората вярват, че ако ги засърби дясната ръка, ще получат пари, а ако сърбежът се появи на лявата ръка, ще губят или ще дават пари. Отново произходът на това вярване не е известен, но най-ранните записи за такива суеверия идват от Шекспир. Брут казва „Позволи ми да ти кажа, Касий, че самият ти си осъден да имаш сърбяща ръка“.

    1. „Наздраве!“, когато кихнем

    Това суеверие има толкова много възможни произхода. Ето някои от тях:

    • През 590 година Григорий I става папа. По същото време чумата обхваща Рим, а кихането било считано за първи симптом на заболяването. Затова папата наредил безкрайни молитви и паради по улиците, което може би обяснява от къде е тръгнало всичко.
    • Някои хора смятат, че в момента на кихането, сърцето спира да бие. Затова пожелаваме здраве, за да се уверим, че то ще продължи да работи нормално и след това.

    5 алтернативни теории на Големия взрив

    Ива Великова
    -
    0
    5 алтернативни теории на Големия взрив

    „В началото нямало нищо, което експлодирало“. Така великият Тери Пратчет описва създаването на вселената. Или иначе казано – Големият взрив. Съвременната физика твърди, че животът на вселената е започнал от една изключително малка точка, която се взривила, разширила и създала всички невероятни неща около нас – галактиките, звездите и планетите. Засега учените залагат на тази теория като основна, но това не означава, че Големият взрив е единственото обяснение за създаването на вселената, което е било предлагано.

    Може би предполагате ,че някои от теориите са на религиозна основа, но дори сред средите на учените има няколко предполагаеми теории, алтернативи на тази за Големия взрив. Така че, ако някога сте се чудили дали светът ни е холограма или пък се намираме в компютърна игра със сбъркани програмни кодове, тези вероятни теории, ще ви допаднат.

    1. Първо, нека поговорим за теорията за струните, която е популяризирана от Стайнхард и Турок. Струнната теория е опит да се свържат идеите за общата относителност и света на квантовата механика.

    Идеята е, че съществуват много измерения, освен това, в което можем да наблюдаваме и докосваме в ежедневието си. Това, което на нас ни се струва като точка от наша перспектива, всъщност е част от огромна струна. Стайнхард и Турок предлагат идея, наречена „Невероятният Бълк“ („The Incredible Bulk“). Теорията им не е напълно отхвърлена от физиците, но си струва да я разгледаме и да помислим върху нея.

    Според „Невероятният Бълк“ вместо Голям взрив, нашата вселена е част от нещо, наподобяващо големи листи  хартия, плаващи в многоизмерна супа. Теоритиците наричат тези листи „брани“, съкратено от мембрани. И така – нашият „бран“ се съединява с друг, при което се отделя голямо количество енергия. Двамата учени считат, че съществуват безкрайно много възможности за съединяване на „брани“,  както и за последващото им разширяване. Според тях цялата наша вселена е възникнала само при едно единствено съединяване на „брани“.

    1. Шон Карол е обсебен от темата за времето още откакто е дете. Той смята, че проблемът с Големия взрив не е в това, че той започва в „началото на времето“ , а самият факт, че времето има начало и край. Защо времето се движи само в една посока? Е, какво би се случило, ако съществуват много вселени и в някоя от тях времето се движи наобратно?

    Шон Карол изучава вселените и отношението им към тъмната материя. Според неговата теория, една вселена може да се появи при случайната проява на нестабилност на тъмната материя и да се появи в така наречения от нас „празен космос“. Понякога тези случайно създадени вселени не могат да се движат, затова се сблъскват, при което образуват черните дупки. Все пак, една от тях (като нашата например) успява да се движи, при което започва да се разширява главоломно.  Тя продължава да расте безкрайно и в крайна сметка да образува пространства, където може да се сформират други такива вселени.

    1. Едно от най-объркващите неща, свързани с вселената е, че тя изглежда еднаква във всички посоки, независимо накъде поглеждаме. Тъй като вече знаем, че нашата вселена се разширява, ние си я представяме като балон , но по този начин много хора започват да вярват, че тя си има център и краища, което може би не е съвсем вярно.

    Фред Хойл прави опит да обясни приликата между всички части на вселената с идея, наречена “Стабилно състояние“ (“Steady State”). Ако искате да запазите плътността на нещата еднаква в едно разширяващо се пространство, със сигурност ще ви се наложи да добавяте още неща. За да поддържаме висока плътнот, се налага спонтанното създаване на материя. И преди да започнем да си представяме малки балончета, появяващи се във въздуха около нас, ще отбележим, че Фред Хойл сам е посочил необходимото количество – един атом годишно за всеки кубичен километър пространство.

    1. Според теорията на Кристоф Уетрич, вместо да се разширява, вселената всъщност се смалява. Той нарича тази своя идея „Студеният взрив“ (“The cold bang”). Една от причините, поради които вярваме, че вселената се разширява, е Доплеровият ефект. Учените са забелязали, че много, много далечни галактики изглеждат много по-червени, отколкото по-близките до нас и това се оказва вярно, независимо към коя част на космоса поглеждаме. Така че, освен ако не сме обградени от гигантска зона, изпълнена с червени обекти, трябва да има някаква причина това да се случва. И такава наистина има.

    Ако нещо е съставено от вълни, както светлината или звука, то тогава неговите движения дават ефект върху това как ние, наблюдателите, приемаме тази вълна. Ако въпросното нещо се движи към вас, то тогава вълните имат по-голяма честота. В обратния случай, ако обектът се движи в обратна посока и се отдалечава от нас, тогава вълнте имат по-малка честота.

    И така, ако вселената действително се разширява, то тогава вълните на светлината от отдалечените обекти имат по-малка честота, което означава, че имат по-голяма дължина на вълната. Това от своя страна ги прави червени на цвят. Уетерич смята, че вселената не се разширява, а че масата на всичко, намиращо се в нея, се увеличава.

    1. Друг въпрос, чийто отговор е труден за обяснение е – защо във вселената температурата навсякъде е една и съща? Разбира се ние, хората, не можем напълно да осъзнаем това, тъй като в един момент можем да замръзнем от хапка сладолед и веднага след това да се сгреем, когато отхапем от горещия сладкиш на баба. Но, разглеждайки теорията на общо ниво, ако разрежем вселената на няколко парчета, всички те ще имат почти еднаква средна температура. При Големият зрив температурата е била изключително висока. Някои теоретици считат, че може би съществува някаква непозната енергия, която причинява разширяване, много по-голямо от скоростта на светлината, което пък от своя страна може да обясни защо температурата след Големия взрив се е изравнила навсякъде толкова бързо.

    Ниеш Афшорди и екипът му смятат, че може би нашият триизмерен свят всъщност е 4D и че той създава четириизмерни звезди. Ако имаме 4D звезди, то те при сблъсък биха създавали четириизмерни черни дупки.

    Благодарение на многобройните учени, които непрестанно изучават вселената и живота, ние знаем толкова много за нея и как е започнало всичко. Въпреки това, понякога изглежда, че никога няма да успеем да докажем каквото и да било, свързано с мистичното създаване на вселената ни. А може би не ни трябва да знаем всичко…

    Колко често може да има ледени епохи?

    Ива Великова
    -
    0
    Колко често може да има ледени епохи?

    Последната ледена епоха е довела до нарастването на броя на вълнестия мамут и нарастването на ледовете. Но тя е само една от многото ледени епохи, състояли се на планетата Земя през 4.5-те й милиарда години живот. И така – колко често има ледени епохи и кога можем да очакваме следващата?

    Отговорът на първия въпрос е, че зависи от това дали говорим за големите ледени епохи или за по-кратките, които са настъпвали едновременно с по-големите периоди. Земята е преминала през 5 големи ледникови периода, някои от които са били с продължителност от стотици милиони години.  Истината е, че Земята в момента е в ледников период, което обяснява защо на нея има полярни ледникови шапки.

    Ледниковите епохи съставляват 25% от живота на Земята. Петте основни ледени периода включват Хюрънското заледяване (от преди 2.4 милиарда до 2.1 милиарда години), Криогенското заледяване (от преди 720 милиона до 635 милиона години), Андо-Сахарското заледяване (от преди 450 милиона до 420 милиона години), Късното Палеозойско заледяване (от преди 335 милиона до 260 милиона години) и Кватернерското (от преди 2.7 милиона години до днес).

    В тези основни големи заледявания е имало както по-къси ледникови периоди, така и по-топли времена. В началото на Кватернерното заледяване от преди 2.7 милиона до 1 милиона години, тези ледникови периоди са се появявали на всеки 41 000 години. Въпреки това, през последните 800 000 години, огромни заледявания като предишните, са се случвали доста по-рядко – на всеки 100 000 години.

    Ето как работи един 100 000-годишен цикъл – ледените пластове се разрастват в продължение на 90 000 години, а след това последните 10 000 години се разрушават заради по-топлите периоди. След това целият процес се повтаря. Имайки предвид, че последният ледников период е приключил реди 11 700 години, не е ли време Земята отново да се покрие с лед?

    Би трябвало. Но имайки предвид факта, че хората влияем на атмосферата на Земята толкова интензивно, изпускайки въглероден диоксид в огромни количества, то ледников период не би трябало да има в следващите поне 100 000 години.

    Какво причинява образуването на заледяване? Докато планетата се върти около Слънцето, три фактора оказват ефект върху това колко слънчева светлина ще достигне до нея – наклонът й (който варира от 24.5 градуса до 22.1 градуса в период от 41 000 години), промяната на орбита около Слънцето (което може да е от почти кръгла до овална форма) и колебанията й (едно пълно колебание се случва на всеки 19 000 до 23 000 години).  Ако в момента се намираме в ледена епоха, то ще имаме повече или по-малко наличие на лед, зависимост от тези три фактора. Но ако Земята е прекалено гореща, то тогава те не биха оказвали влияние, поне за оформянето на ледените блокове.

    Едно от нещата, което би могло да затопли Земята, е въглеродният диоксид. През последнте 800 000 години нивата му нарастват от 170 части на милион до 280 части на милион, което означава, че в 1 милион въздушни молекули, 280 от тях са молекули на въглеродния диоксид. През месец май на 2016 години нивата на газа достигат до 400 части на милион.

    Земята и преди е била гореща. Например, нашата планета е била много по-топла по времето на динозаврите. Страшното е колко много въглероден диоксид се разпространява в атмосферата и то за толкова кратък период от време. Ефектите от този газ ще окажат големи последствия, тъй като дори малко увеличение на средната температура на Земята, може да доведе до драстични промени. За пример – Земята е била само с 5 градуса по Целзий по-студена (средна температура) по време на последното заледяване, отколкото е сега.

    Ако глобалното затопляне предизвика топене на ледовете на двата полюса, океаните ще нарастнат с 60 метра.

    Какво предизвиква големите ледникови периоди? Факторите, предизвикващи такива големи замръзвания като последния – Кватернерния ледников период, са трудно разбираеми. Ясно е обаче, че масивен спад в нивата на въглероден диоксид може да доведе до по-ниски температури.

    Как Мартин Лутер помага за разпространението на душевната ни свобода

    Ива Великова
    -
    0
    Как Мартин Лутер помага за разпространението на душевната ни свобода

    Малко вероятно е Мартин Лутер да е имал за цел да разбие властта. Въпреки това, Реформацията, която започва с окачването на текста, написан и наречен от него „95  тезиса или диспут относно силата и ефективността на индулгенциите “ във Витенберг през 1517 година, стартира верига от събития, които фундаментално променят идеята за власт. Лутер настоява папството да отговори на неговите критики относно моралните недостатъци на църквата. Но неговите действия не просто поставят под съмнение моралния въпрос. Предизвикателната му позиция дава гласност на настроения, които в крайна сметка дават възможност за неподчинение на всички форми на власт.

    Предизвикателството на Лутер, отправено към моралния статус на папството, се съчетава и с надмощието на политическите сили, които оспорват властта на църквата. Това съвкупство от политически и религиозни конфликти, което в крайна сметка довежда до разпадането на обединеното християнство също провокира неразрешим дебат относно мястото на религиозната власт в живота на хората.

    Твърдението на Лутер, че християните могат да имат директен достъп до Бог, без нуждата от посредник, заплашва да омаловажи напълно ролята на духовенството и църковната йерархия. Неговите действия отварят и по-широк дебат за послушанието и устойчивостта на политическото управление. Самата идея за власт – религиозна и политическа – за първи път се поставя под въпрос и то от толкова много хора. До този момент властта никога не е поставяна под съмнение – властта на индивидуалните управници или легитимността на отделните групи властващи са били предизвиквани, но никога и самата власт.

    Дали Лутер наистина е изрекъл прословутите думи – „Тук стоя, затова, помогни ми, Боже, че нищо друго не мога да направя“ пред обвиняващите го? В известен смисъл това дори няма значение. Лутер не само отстоява свободата на власт над самите нас, оправдавайки собствените си действия. Той насочва вниманието към това, че хората са способни сами да действат в съответствие с тяхната съвест. Така той поставя под въпрос правото на външен орган, който да упражнява власт над душевността и живота на човека.

    Лутер настоява, че „органите на властта, независимо дали действат правилно или грешно, не могат да навредят на душата“. Тази идеализация на душевността насърчава европейската култура да обърне по-голямо внимание на индивидуалната съвест и морала. Целейки да освободи вътрешното „аз“ от силата на външното управление, Лутер ограничава упражняването на абсолютна власт във всичките й форми.

    Въпреки всичко, целта на Лутер е да реформира корупционните практики на папството. Тези действия и реакцията на народа скоро ескалира и се превръща в горчива религиозна война. Религиозните войни, които заливат Европа в периода 1524-1648 година отслабват не само Римската църква, но и вярата в християнството като цяло. След като губи властта си, на църквата й се налага да създаде нови аргументи, за да оправдае подчинението на хората към нея и да засили максимално авторитета, който е загубила.

    10 невероятни наблюдения на НЛО от по-далечното минало

    Ива Великова
    -
    0
    10 невероятни наблюдения на НЛО от по-далечното минало

    В историята ни има много наблюдения на неидентифицирани летящи обекти, които не са били обяснени. В този списък сме събрали най-ранните записани наблюдения, някои от които са доста вълнуващи.

    1. Едмънд Халей

    Астрономът Едмънд Халей, който документира Халеевата комета, е виждал два неидентифицирани обекта в живота си. Първият той наблюдавал през 1676 година. Халей го описва като „тяло, което очевидно е по-голямо от  Луната“. Според него, обектът бил на около 64 километра над него и издавал звук. Наблюдавайки движението му, той установил, че летящият обект се движи със скорост по-голяма от 15 500 километра в час.

    1. Александър Велики

    През 329 година Александър Велики и армията му пресичат река по време на война. Точно тогава мъжете му забелязват сребърни щитове с огън около тях, летящи в небесата. Александър и войниците му се отказали да пресичат реката и решили да изчакат утрото, за да преминат на отсрещния бряг.

    1. Аврора, Тексас

    През 1897 година, много години преди случаят в Розуел, в щатите се случва още едно разбиване на НЛО – в Аврора, Тексас. Някъде около 6 часа сутринта обектът се разбива във вятърна мелница и се разпада на няколко парчета. При почистването на отломките били открити надписи, наподобяващи йероглифи. Освен това бил открит и „марсиански пилот“, чието тяло било крайно обезобразено. Жителите на града решили да погребат тялото в градското гробище, където се намира и до момента.

    1. Марсилия, Франция

    Вечерта на 25.08.1608 година в небето над Марсилия бил забелязан летящ обект, който се движел на посоки. Когато корабът спрял, две същества излезли и започнали нещо като борба. Същото нещо било забелязано и над Ница, Франция. Като че ли това не било достатъчно изумително, че същата ситуация се повторила и в Генуа. На следващата сутрин завалял тежък червен дъжд. Интересно е, че много хора са забелязали едно и също нещо по време, в което е нямало въздушен транспорт.

    1. Нюрмберг, Германия

    В утрото на 14.04.1561 година голяма част от гражданите на Нюмберг станали свидетели на уникална гледка в небето. Два гигантски черни цилиндъра изпускали множество сини и черни балони и бели дискове. Всичко прилючва след час.

    1. Базел, Швейцария

    На 7.08.1566 година жителите на Базел забелязват черни сфери подредени в кръг, които се движели в тази форма в продължение на няколко часа. Самуел Косиъс, който наблюдава събитието, пише: „При изгряването на Слънцето, видяхме множество големи черни топки, които се движеха с висока скорост във въздуха по посока на Слънцето, след това се завъртаха и почти се удряха едно в друго като на битка.  Много от тях стнаха огнено червени, след което умряха“.

    1. Нова Зеландия

    В продължение на месец през зимата на 1909 година жителите на Нова Зеландия споделят пред няколко вестника, че са забелязали „въздушни кораби“ в различни размери. Всички новини дошли от различни краища на страната. Случаят се разчул толкова много, че хората имали навика често да поглеждат към небето, очаквайки да видят „корабът фантом“.

    1. Бостън, Масачузетс

    През 1639 странна светлина била видяна над Бостън. Губернатор Джон Уинтроп дори записва това събитие в дневника си. Описанието е следното: „През тази година Джеймс Еверел – добър и почтен мъж, заедно с още двама души забелязва силна светлина в небето над река Мъди. Когато обектът останал неподвижен, потънал в пламъци. Той бил около 3 ярда.“

    1. Дворецът Уинсдор, Англия

    В 21:45 часа на 18.08.1783 година четирима души стават свидетели на обект, излъчващ светлина точно над двореца Уинсдор. Това, което те виждат, отговаря доста точно на описанието на метеорите, освен частта, в която нещото е спряло и започнало да променя цветовете си.

    1. Тутмос III

    Една от най-ранните записки за НЛО е от древен Египет. Случката е записана на папирус от Тутмос III, който управлявал от 1504 до 1450 година. НЛО-то е било забелязвано през 1480 година. Хрониките описват огнен кръг, идващ от небето. Объркани, зрителите на това зрелище паднали на колене, след което веднага съобщили на фараона. Тутмос медитира в продължение на няколко дни след случилото се, а малко след това кръговете започнали да се увеличават на брой. Фараонът наредил да се запали тамян и този ден да бъде запомнен като един от най-важните дни в историята на човечеството.

    Възможно ли е водата, по естествен начин, да тече отдолу нагоре?

    iskamdaznam
    -
    0
    Възможно ли е водата, по естествен начин, да тече отдолу нагоре?

    Земната гравитация е много силна, но дали може водата по естествен начин да й се противопостави и да започне да тече отдолу нагоре?

    Отговорът е „Да, може.“ В случай, че за това се създадат подходящите условия. Например, една вълна на плажа може да се движи отдолу нагоре, дори и това да се случи само за части от секундата. Водата, стичаща се в един сифон също може да тече отдолу нагоре, както и същото е валидно за водата в някоя локва, ако предположим, че се движи нагоре по хартиена салфетка, потопена в нея.

    Oще по-любопитното е, че в Антарктика има река, която тече отдолу нагоре под един от ледените блокове, които я покриват. И така, ето как науката обяснява тези движения на водата нагоре.

    Вълни и сифони

    Вълните (които черпят силата си от вятъра), приливите (обикновено резултат от гравитационните сили на Луната) и цунамитата (често причинени от земетресения, подводни свлачища или вулкани) могат да накарат водата да се движи в пълно противоречие с гравитацията.

    Енергията и силите, които са продукт на тези природни феномени, могат да избутват водата нагоре, позволявайки й по естествен начин да се движи в тази посока в дадена вълна или пък да се издига по брега.

    Сифонът пък функционира под влиянието на различни налягания. Хората са използвали сифони още в древни времена. Древните ги ползвали за напояване на обработваемите земи и за направата на вино, твърди изследване, публикувано в сп. Scientific Reports през 2014 година.

    В днешно време крадците могат да използват сифони, за да откраднат горивото от някой автомобил.

    Можете да добиете представа как функционира един сифон, като си представите две отделни чаши, свързани помежду си с тръбичка, която има формата на буквата “U”, но обърната наобратно.

    Чашата, която е пълна с вода, е сложена на малко по-високо, а празната чаша стои по-ниско от нея. Ако по време на експеримента се постави единият край на тръбичката в пълната с вода чаша и всмукнете (както бихте направили когато пиете със сламка), то тогава водата ще тръгне да тече по тръбичката.

    Сифон се създава веднага щом водата започне да тече нагоре по едната страна на тръбичката и после надолу – стичайки се в празната чаша.

    Сифоните имат свойството да функционират и във вакуум, така че в тази ситуация не може да се каже, че атмосферното влияние има каквато и да било роля, твърди проучване, публикувано в сп. Journal of Chemical Education през 2011 година.

    По-скоро е много вероятно гравитацията и молекулярната кохезия да са свързани с този процес, твърди изследване, публикувано в сп. Scientific Reports през 2015 година.

    Гравитацията има свойството да ускорява движението на водата в долната част на тръбичката и я извежда в чашата, която е по-ниско разположена. Вследствие на факта, че водата има силни кохезионни връзки, тези водни молекули могат да издърпат водата назад зад себе си през горната част на тръбичката, твърди Wonderopolis, уебсайт, който отговаря на различни въпроси от ежедневието ни.

    Много други течности обаче, които нямат силни кохезионни връзки, също така протичат през сифоните, така че все още не е много ясно как точно работят сифоните в различните случаи, казват специалистите от Wonderopolis.

    Капилярно действие

    А какво можем да кажем за онзи пример с хартиената салфетка? Това действие, наречено капилярно действие, позволява на малки количества вода да се движат отдолу нагоре, в пълно противоречие с гравитационните сили, дотогава, докогато водата тече през тесни и малки пространства.

    Това течение отдолу нагоре се случва когато адхезията (прилепването) на течността по стените на даден материал, като например хартиена салфетка, е по-силно от кохезионните сили, възникващи между молекулите на същата тази течност, твърди проучване на име according to the U.S. Geological Survey.

    В растенията например, водните молекули са изтегляни нагоре с помощта на капилярите на дървесната тъкан, която помага за извличане на вода от почвата, казват от USGS.

    Антарктическата река

    Има река, която тече отдолу нагоре под един от ледените блокове,  които я покриват, твърди Робин Бел, професор по геофизика в Columbia University’s Lamont-Doherty Earth Observatory в Ню Йорк.

    Под континенталните ледове (антарктическия ледников щит) лежи планинската верига Гамбурцев – огромни и масивни върхове и долини, които са приблизително с размерите на Алпите в Европа, казва тя.

    „В техните долини има вода“, споделя Бел пред уебсайта Live Science. „Знаем това, защото когато прелитаме над тях, ехото от радарът, чийто сигнал преминава през леда, е много по-силно.“

    „Още един интригуващ факт е, че изследователите могат да познаят, че реката тече наобратно, защото ледът, който я покрива в тази й конкретна част е оформен наобратно на останалата част от леда, под който течението е в нормална посока”, казват от Live Science. Тази подредба на леда и огромното налягане, което леденият блок оказва върху водата, избутват водата и я карат да тече отдолу нагоре.

    „Осъзнахме, че ледът избутва водата отдолу нагоре, карайки я да се движи в обратна на нормалната посока“, казва Бел.

    Има и други примери, в които водата по естествен начин се е движила отдолу нагоре. Например, когато земетресение с магнитуд 8 по Рихтер разтресло югоизточната част на Мисури толкова силно, че река Мисисипи за известно време започнала да тече наобратно.

    В допълнение – изследване, публикувано в сп. Physical Review Letters през 2006 година, е показало, че малки количества вода, поставени върху нагорещена повърхност – горещ тиган – могат да „изкачват“ малки стълбички, създадени от водна пара в случай, че водата е достатъчно гореща.

    1...194195196...319Страница 195 на 319

    Мобилно приложение за Android и iOS



    © Copyright 2008-2024, www.IskamDaZnam.com. All Rights Reserved.

    Съдържанието на сайта ИскамДаЗнам е обект на авторско право.
    Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ИскамДаЗнам, посочване на източника и добавяне на линк към www.IskamDaZnam.com.

    developed & hosted by ivexto