В нощта преди Хелоуин през 1975 г., 15-годишната Марта Моксли излязла от дома си в Кънектикът, за да се присъедини към карнавално парти. На сутринта тя била намерена мъртва в задния двор на къщата си, пребита до смърт със стик за голф, с голяма прорезна рана на врата, дънките и бельото ѝ липсвали.

Преди да продължим със зловещата история за погубения живот на младо момиче, да се върнем малко назад и да се запознаем с момичето.

Семейството на Марта Моксли се преместило на източното крайбрежие от Калифорния. Баща й станал старши партньор в голяма одиторска фирма със седалище в Ню Йорк. Семейство Моксли живеели в голямо имение, разположено на брега на залива Лонг Айлънд, Кънектикът (близо до Гринуич). Съседите на Моксли били известни бизнесмени, политици и звезди от шоу бизнеса.

15-годишната Марта Моксли била любимката на селцето. Държала се много спокойно, но достатъно респектиращо. Много момчета я харесвали.

Случаят със смъртта на Марта имал ефект на бомбен взрив – жителите на селото, където било убито момичето, изказвали теории кой може да е отговорен за смъртта на Моксли, а полицията, която преди това не се била сблъсквала с подобни престъпления, се поколебала и не предприела решителни действия. Въпреки това, няколко дни по-късно детективите успели да разберат как са минали последните часове от живота на Марта – оказало се, че момичето се разхождало из селото в компанията на приятелите си, сред които Том и Майкъл Скакел, племенници на вдовицата на брата на 35-ия президент на САЩ Джон Ф. Кенеди – Етел Кенеди-Скакел. Освен това в близост до тялото на жертвата били открити части от стик за голф, с който било убито момичето – дръжката липсвала, което навеждало на мисълта, че инструментът е рядък и има гравирани инициали.

Тъй като Том и Майкъл били последните, които видели Марта в деня на смъртта ѝ, детективите решили да претърсят дома им и намерили комплект от подобни голф стикове, от които един липсвал. Предприемчивите адвокати на екипа Скакел обърквали разследването по всевъзможен начин, в резултат на което детективите дълго време не можели да определят кой точно е замесен в жестокото убийство на Моксли.

Какво се е случило според разследващите?

На 30 октомври 1975 г. е последният учебен ден преди тридневния уикенд за Хелоуин на 31-ви . Този ден се стъмнило рано. Марта и нейните приятели се разхождали из селото, събирайки сладкиши и бисквитки. В седем и половина вечерта те влезли в дома на местното семейство Скакел.

Семейство Скакел има роднинска връзка с клана Кенеди. Ръштън Скакел изпаднал в тежка депресия след смъртта на съпругата му и не се грижел за много децата си.

Този ден Ръштън излязъл на лов. Нито едно от децата на Скакел също не били у дома: градинарят казал на гостите, че всички деца, заедно с частният им учител, обядват в частен клуб. Компанията решила да се весели из селото. Компанията на Марта се върнала по-късно, но Скакел все още ги нямало. Скоро от групата останали трима – децата трябвало да се прибират. Останалите деца продължили да се разхождат. Сред тях била и Марта – домът ѝ бил срешу дома на Скакел.

Те минали през дома на Скакел за трети път. В двора била паркирана колата на семейството, черен Линкълн Континентал, а на шофьорското място седял и слушал музик Майкъл Скакел, връстник на Марта. Две от децата – Джефри и Хелън се качили на задната седалка, а Марта седнала до Майкъл. След известно време братът на Майкъл, седемнадесетгодишният Томас, излязъл от къщата. Виждайки Марта, той решил да се присъедини към групата. Седнал на седалката до нея и скоро ръката му била на коляното на момичето. Тя го помолила да я свали. По-късно Том признава, че бил пил алкохол в клуба.

В девет и половина Джули Скакел, на осемнадесет години, и нейната приятелка Андреа Шекспир се появили в двора. Джули казала, че ѝ трябва колата, за да закара приятелката си у дома. Скоро още двама братя излезли от къщата – Ръштън младши, на 19 и 16-годишния Джон, а с тях бил и братовчед им Джим. Казали, че отиват у Джим да продължат купона и всеки, който иска, може да се присъедини. Джим живеел от другата страна на Гринуич. Джефри и Хелън казали, че трябва да се приберат у дома. Марта и Том също отказали. Но те не се разделили, а останали сами в двора на къщата на Скакел. Когато Джефри и Хелън си тръгнали, те видели Том и Марта да се прегръщат и целуват.

Марта не се прибрала у дома. Майка ѝ Дороти (бащата отсъствал) около 10 ч. вечерта вече била разтревожена. Обаждайки се на приятели и приятелки, тя разбрала, че са оставили Марта в компанията на Томас Скакел. Джули отговорила на телефона в къщата на Скакел. Тя казала, че Том вече е в леглото. Едва при третия опит Дороти Моксли накарала Том да отговори на телефона. Той казал, че се разделил с Марта малко след като са останали сами, тоест към 21:30 или малко по-късно и тя се прибрала у дома. Дороти Моксли се обадила на полицията още същата нощ. Патрулната кола направи няколко обиколки на селото, но не направила нищо повече.

На сутринта майката на изчезналото момиче отишла в къщата на семейство Скакел. Майкъл, който отворил вратата, изглеждал разтревожен, но не знаел нищо за местонахождението на Марта. Той казал, че за последно я е видял с Томас около 21:30 часа. Тялото на Марта Моксли било намерено малко след обяд. Намерена била легнала по очи под дърво в двора на къщата ѝ. Лицето ѝ било ранено, косата била напоена с кръв, а на врата ѝ имало огромна рана. Дънките и бельото ѝ били свалени под коляното.

Грешка на полицията затруднила разкриването на убийството. Следователят не могъл веднага да пристигне на местопрестъплението, а кървавото тяло, покрито с чаршаф, останало там, където го намерили в продължение на ден и половина.

Времето било студено, а трупът бързо замръзнал. Впоследствие криминалистите не успели да установят с достатъчна точност кога е настъпила смъртта. По трупа не са открити следи от сексуално насилие. Аутопсията установила, че починалата е девствена.

Марта е починала от удара по главата с метален стик за голф и след това гърлото ѝ било прерязано. От ударите стикът се разпаднал на четири части. Намерени били 3 парчета, а дръжката изчезнала.

Първият ден бил разпитан Томи Скакел. Той бил последният човек, който видял Марта жива и станал заподозрян. Томи казал, че след раздялата с Марта дошъл в стаята си и започнал да пише домашното си.

Попитан е кое, уточнил – „за Ейбрахам Линкълн“. Полицията направила справки в колежа. Оказало се, че Том е излъгал. Никой не му е давал такава задача и не посещавал курс по история. По време на разследването полицията иззела комплект от стикове за голф, принадлежащи на починалата майка на братята Скакел. Стиковете били на същата, доста рядко срещана фирма „Тони Пена“, като счупения, намерен на местопрестъплението.

В комплекта липсвал точно стика, който убил Марта. Кожените дръжки на всички стикове в комплекта били с името на собственика, което предполага, че убиецът е скрил дръжката нарочно.

Разследването не постигнало нищо. Полицията нямала доказателства, а семейство Скакел с помощта на скъпи адвокати се намесило в случая.

Делото започна само 23 години по-късно – през 1998 г. съдия Джордж Тим най-накрая повдигнал обвинение срещу Майкъл Скакел. Мъжът е признат за виновен едва през 2002 г. – Скакел е осъден на двадесет години затвор.

Няколко свидетели твърдели, че Майкъл Скакел им е признал за убийството на Марта Моксли, извършено от ревност към по-големия си брат, към когото твърди, че покойното момиче е проявило интерес. Дневникът на Марта Моксли, донякъде алегорично, потвърждава това.

Автор: Десислава Михалева

В Деня на Вси светии е прието да се носят страшни костюми, за да се плашат околните. Гледат се филми на ужасите и се разказват страшни истории за демони и духове. Повечето хора все още се отнасят към този празник като към забавен маскарад, в който няма нищо страшно. Мнозина, обаче, вярват, че Хелоуин не е просто оправдание за маскарад, а ден, в който дори и най-зловещите фантазии могат да се сбъднат.

Случаят на Роналд О’Брайън, жител на Пасадена с прякор „Човекът с бонбоните“, се смята за един от най-жестоките и ужасяващи случаи в съвременната история на САЩ.

Роналд живеел със съпругата си и двете им деца – синът им Тимъти и дъщеря им Елизабет. О‘Брайън работел като оптик, същевременно бил дякон в баптистка църква, където пеел в църковния хор.

На 31 октомври 1974 г., Хелоуин, Роналд завел двете си деца в квартала, за да събират бонбони от съседите, както правят всички деца на този ден. Заедно с тях тръгнали и съседът на Роналд с двете му деца. Групата обиколила къщите по две улици, не продължили, защото заваляло. В една от къщите, обаче, никой не отворил и децата не могли да вземат традиционната си почерпка за Хелоуин. Децата се отправили към следващата къща, а Роналд настигнал групата и донесъл пет бонбона Pixy Stix. Той обяснил, че се е върнал при съседа и все пак е „взел“ бонбоните. Роналд дал на всяко едно дете по един бонбон – два на децата на съседа и два на собствените си деца. Петият бонбон дал на едно момче, което познавал от църквата.

Прибирайки се в къщи, Тимъти, най-малкото дете на „Бонбонения мъж“, поискал да изяде лакомството, дадено му от баща му, преди да си легне. Момчето се затруднило с отварянето на бонбона, но О’Брайън му помогнал да свали опаковката. Детето споделило, че бонбонът е горчив. Роналд му дал сок, за да изчезне горчивия вкус. Само след няколко минути детето се оплакало от силна болка в корема, а по-късно започнало да повръща, получило гърчове. Тимъти починал на път за болницата, без да дойде в съзнание. Било минало по-малко от час от изядения бонбон. Тази история смутила целия град, в който живеело семейството.

Първоначално полицията не подозирала О’Брайън в каквато и да било намеса в случая, докато аутопсията на Тимоти не разкрила, че консумираният от него Pixy Stix е съдържал фатална доза калиев цианид. Всички родители изпаднали в истерия и панически започнали да оглеждат  торбичките със сладкиши, събрани от децата им на Хелоуин. Четири от раздадените Pixy Stix били намерени – у четири деца, включително у дъщерята на Роналд. Полицията иззела бонбоните. За щастие, с изключение на Тимъти, никой друг не опитал вкуса на бонбоните. Родителите на детето, взело петия бонбон, изтръпнали, когато от полицията ги информирали. Те се втурнали към спалнята на сина си. Намерили го заспал, с непокътнатия бонбон в ръце. Детето не могло да отвори бонбона и само това го спасило.

Експертите открили огромни дози калиев цианид в бонбоните. Всичките пет бонбона били отворени в горните 50 мм, допълнени с цианид на прах и били запечатани отново. Според патолога, който е тествал Pixy Stix, изяденият бонбон от Тимъти съдържал достатъчно цианид, за да убие двама възрастни, докато останалите четири бонбона съдържали дози, които могат да убият три до четири възрастни. Детективите се заели с издирването на отровителя и скоро се озовали по следите на Роналд О’Брайън.

При проведените разпити, О’Брайън казал на полицията, че не може да си спомни от коя къща е взел Pixy Stix. Полицията се усъмнила в показанията му, тъй като О’Брайън и съседът му били разходили децата си по къщите на две улици, защото валяло. Подозренията им се засилили, след като научили, че в нито един от домовете, които са посетили, не са дали на децата Pixy Stix. След като три пъти се разходил из квартала с полицията, О’Брайън ги завел до дома, който групата е посетила, но чийто обитател не им отворил вратата. О’Брайън твърдял, че е посетил дома, преди да настигне отново групата. Той казал, че собственикът на дома не бил включил лампите, но отворил вратата и му подал пет Pixy Stix. Той твърдял, че е видял само ръката на мъжа, която той описал като „космата“.  Домът бил собственост на човек на име Кортни Мелвин. Мелвин бил ръководител на полети на летището и бил на работа до 23 часа в нощта на Хелоуин. Полицията изключила Мелвин като заподозрян, след като почти 200 души потвърдили, че той е бил на работа.

Оказало се, че Роналд има огромни дългове, в същото време се говорело, че не можел да се задържи дълго време на едно и също работно място. През десетте години, преди престъплението, О’Брайън сменил 21 работни места. Преди ареста той е бил заподозрян в кражба на работното си място в „Texas State Optical“ и бил пред уволнение. Колата му била на път да бъде прибрана, той бил просрочил няколко вноски по ипотеката и имал наложен запор на семейния им дом. Станало ясно, че О‘Брайън е застраховал живота на децата си като общата сума на полиците била 60 000 долара. Съпругата му била изненадана от този факт. Тя не знаела за застраховките. Смятайки, че ще успее да се спаси от фалит, Роналд решил да убие децата си.

След като научили, че О’Брайън е посетил магазин за химикали в Хюстън, за да купи цианид малко преди Хелоуин 1974, полицаите започнали да подозират, че Роналд О’Брайън е убил сина си. Той си тръгнал от магазина, без да е купил нищо, но пък разбрал, че най-малката сума, за която може да се купи, била пет лири. Полицията предположила, че О’Брайън е напълнил бонбоните с отрова в опит да убие децата си, за да вземе животозастрахователните им обезщетения. Те били убедени, че той дава на останалите деца бонбони в опит да прикрие престъплението си и да заблуди разследващите. Останалите деца, за щастие, не докоснали бонбоните. Полицията многократно разпитвала О’Брайън, но той твърдял, че е невинен.

Въпреки че полицията никога не е открила кога и къде О’Брайън е купил отровата, той бил арестуван за убийството на Тимъти на 5 ноември 1974 г. Той е обвинен за едно убийство и за четири опита за убийство. О’Брайън пледирал невинен по всичките пет точки.

Продавачът на химикали също свидетелствал, че О’Брайън го питал как да купи цианид. Приятели и колеги свидетелстват, че в месеците преди смъртта на Тимъти О’Брайън проявявал необичаен интерес към цианида и говорел за това какво количество ще е необходимо, за да бъде убит човек. Снахата и зетят на О’Брайън свидетелстват, че в деня на погребението на Тимъти той говорил за това, че ще използва парите от застрахователната полица на Тимъти, за да си вземе дълга почивка и да си купи някои неща.

На 3 юни 1975 г. съдебните заседатели признали О’Брайън за виновен за убийство и четири опита за убийство. Осъдили го на смърт. Малко след като бил осъден, съпругата му подала молба за развод. По-късно тя се омъжва повторно и новият й съпруг осиновява дъщеря й Елизабет.

На 31 март 1984 г. О’Брайън е екзекутиран и над 300 души се събрали пред съдебната палата, където той умира, аплодирайки събитието.

Автор: Десислава Михалева

На 31 октомври 1981 г. мъж нахлува в манастира „Свети Франциск“ в Амарило, Тексас. След това изнасилва, удушава и намушква до смърт сестра Тадеа Бенц, която е на 76 години. Тялото й било открито от друга сестра, когато сестра Бенц пропуска молитвата в 6:30 сутринта.

Новината за убийството на монахинята шокирала града.  Местните жители започнали да си отправят взаимни обвинения, да се подозират, настъпил хаос. Под натиска на непрекъснато повишаващото се социално напрежение полицията бързала, детективите нямали време да обработят старателно изложените версии и качествено да обработят доказателствата, но заподозреният все пак бил открит.

Свидетелите били видели мъж с тъмна кожа и черна къдрава коса пред манастира в нощта на убийството.

След изследване на тялото и съдебните доказателства става ясно, че това престъпление е свързано с друго, което се е случило на 9 юли, станало наблизо на съседна улица в Амарило. В този случай Нарни Кокс Брайсън, на 77 години, е била изнасилена и убита в дома си.

Освен едно и също престъпление, имало еднакви доказателства, събрани от двете престъпления. ДНК под форма на коса – къдрава, черна и оставена от испанец, заради което служителите търсели кубинския бежанец от първото убийство през юли.

Те взели сперма от сестра Бенц, но тъй като патологът нямал подходящо оборудване за анализ на спермата, я изхвърлил.

След като не намерили кубинския бежанец, за когото подозирали, че е изнасилил и убил и двете жени, изведнъж се появил нов заподозрян за убийството през октомври.

Ясновидка  започнала да звъни по медиите, казвайки, че има видение за това кой е убил Монахинята. Тя казала, че убиецът е тийнейджър, който носи фалшива перука „афро тип“ и живее в къща на същата улица като манастира.

На 9 ноември полицейският сержант Уолтър Йергер заявил, че Джони Франк Гарет, на 17 години, е заподозрян, тъй като е намерил пръстовите му отпечатъци близо до манастира. Той не допускал, че отпечатъците на Джони може да са били там, само защото манастирът се намирал срещу дома му. Няколко свидетели видели Гарет да напуска мястото на убийството. Според очевидци, мъжът се държал нервно, оглеждал се и много бързал.

До този момент полицията била сигурна, че един и същ човек е отговорен и за двете убийства. Но Джони никога не е бил разпитван за другото убийство. По това време Джони Франк Гарет бил само на 17 години, но имал много проблеми.

Още в ранна възраст, той бил изнасилен от доведения си баща, който след това го продава на други мъже за секс. Започвайки на 14-годишна възраст, той е принуден да изпълнява странни сексуални дейности, които са записани като порнографски филми.

Семейството му го въвежда в света на алкохола и наркотиците, започвайки от 10-годишна възраст. Те го научили да използва и други вещества като разредител за бои и амфетамини, което довело до мозъчно увреждане на младото момче.

Джони бил редовно бит и малтретиран, след като бил измъчван с горелка, той получил тежки изгаряния и белези. Без да се включват многобройните наранявания на главата, които е получил през годините.

Заради всичко, случило се с него, Джони страдал от параноични заблуди и имал умствени затруднения, от които типичните тийнейджъри на неговата възраст не страдат.

Трима различни експерти по психично здраве, които прегледали внимателно Джони, заявили, че той е с увреждане на мозъка, психическо разстройство.

Но нищо от това не било казано на съдебните заседатели, когато той бил изправен пред съда за убийството на сестра Бенц. Така че няма начин да се каже дали това би променило положението.

Въпреки факта, че няма преки доказателства срещу Джони, детективите го обвинили в убийството на 9 ноември и след като съдебните заседатели признали Гарет за виновен,  го осъдили на смърт. Това се случва през 1992 г. Джони Франк Гарет никога не признава вината си и преди смъртта си каза следното: „Много благодаря на семейството ми, че ме обича и се притеснява за мен. Останалият свят може да  ме целуне по задника.“

След като присъдата била изпълнена, жителите на Тексас за кратко забравили за чудовищното престъпление, случило се на Хелоуин, но през 2004 г. цяла Америка замлъкнала. Тогава били намерени нови доказателства – ДНК тестове – доказващи, че Гарет е невинен и съвсем различен човек, Леонсио Перес Руеда, е съпричастен към смъртта на монахинята.

След ареста си Руеда се признава за виновен за убийството и изнасилването на сестра Бенц. През 2005 г. съдът го осъдил на 45 години затвор, но въпреки триумфа на справедливостта, фактът за допуснатата съдебната грешка оставя дълбока следа в криминалната история на Съединените щати. Това дело заляга в основата на няколко филма, най-известният от които е „Последната дума на Джони Франк Гарет“ на Саймън Ръмли.

Автор: Десислава Михалева